---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 6

Днес, 01.02.2007 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
На заседанието присъстват още: експерти и сътрудници на Комисията по европейска интеграция.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на общия проект по проектите за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 654-02-14/02.02.06 г., внесен от Петър Стоянов и група народни представители; № 654-02-50/07.04.06 г., внесен от Христо Кирчев; № 654-02-85/06.07.06 г., внесен от Мария Капон; № 654-02-109/02.11.06 г., внесен от Георги Пирински и група народни представители и № 654-02-110/03.11.06 г., внесен от Радослав Илиевски (писмо № 754-00-27/30.1.07 г. на работната група).
2. Искането за установяване на противоконституционност на чл. 143, ал. 4 и чл. 186, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, отправено до Конституционния съд от Омбудсмана.

За днес, съгласно дневния ред, имаме да обсъдим част от промените в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Предлагам ви след това да поставим два по-малки въпроса:
Единият е, както чухте от председателя на Комисията по съобщенията, който иска да консултира един от по-сложните текстове в Законопроекта за електронните съобщения. Нека да разменим идеи и ако стигнем до някакво виждане, аз съм готов да го формулирам като становище, което те могат да вземат предвид.
Другият въпрос е по едно от внесените конституционни дела от Омбудсмана. Ще прецените дали ние да изразим позиция във връзка с оспорването на разпоредби от АПК за възлагане на разноските.
Започваме с Правилника. Г-жо Антонова в началото, може би, да ориентирате накратко за работата в работната група, а текстовете са налице пред всички.
Надя Антонова:
Уважаеми колеги, беше избрана работна група от състава на нашата комисия. Работната група имаше за задача да систематизира предложенията за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Работната група беше избрана на паритетния принцип, като всички парламентарни групи имаха по един представител в нея. Действително към правилника се прояви сериозен и основателен интерес от народните представители. Бяха постъпили няколко предложения. Работната група ги обсъди и обобщи. Изработи материал, който е готов за внасяне в нашата комисия.
В момента обаче на вашето внимание работната група предоставя тези изменения и допълнения в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, които произтичат от нашето пълноправно членство в Европейския съюз и свързаните с това задължения за упражняване на парламентарен контрол върху дейността на правителството във връзка с дейността по вземане на решения от органите на ЕС Ето защо работната група ви предоставя на внимание с надеждата, че ще го обсъдим и ще го приемем, частични изменения, свързани с членството ни в Европейския съюз.
В останалата си част правилникът също ще търпи изменения. В момента не го поднасяме на вниманието ви, тъй като смятаме да изчакаме приемането на четвъртата поправка на Конституцията и с изменението, което очакваме да се приеме за самостоятелния бюджет на парламента. Това ще наложи да се разпише една сериозна бюджетна процедура в нашия правилник. Новото изискване за кворум също да намери отражение в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В тази част на правилника още не сме се занимавали. Предлагаме ви сега тези извадки от предложенията по правилника. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Ако тази фаза приключи, за която говорите, надявам се, че през другата седмица ще предоставите доклада по останалите нормативни промени, а за по-следващата тези правила в правилника и приложенията, които се отнасят към бюджета, за да можем с още две заседания най-много да приключим по тази тема.

Надя Антонова:
Искрено се надявам, че ще успеем, г-н Председател.
Искам да обърна внимание на колегите, че финансовите правила също подлежат на коментар. Още един път искам да напомня на колегите, че има време, за да се внесат нови промени в правилника и в останалата му част, включително и във финансовите правила.
Янаки Стоилов:
Да започнем с предложения ни проект. В доклада са отразени, както предложенията на народните представители, така и на работната група.
По § 1. По него няма предложения, които да са отклонени. Които подкрепят промяната в чл. 15, отразена в § 1, да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
Следващото предложение е в ал. 1, т. 18 – промяната в наименованието на комисията, работната група подкрепя предложението. Има ли други становища? Няма. Който го подкрепя, моля да гласува – “Комисия по европейски въпроси”. Благодаря ви.
Надя Антонова:
Колеги, промяната в наименованието на комисията от Комисия по европейска интеграция в Комисия по европейски въпроси не е само редакционни.
Всички си даваме сметка, че Комисия по европейски въпроси ще има и други правомощия. За това в предложението има ново изречение, което допълва правомощията на Комисия по европейски въпроси.
Янаки Стоилов:
Преминаваме към доста по-спорния въпрос, по който има няколко предложения от народни представители за създаване на комисия, която да се занимава с европейските фондове. Тук вносителите сигурно имат предвид и самите оперативни програми, но да не се впускаме в терминологията. Въпросът е по какъв начин да се организира този контрол. Имате и предложение на работната група, което е да се създаде подкомисия към Комисията по бюджет и финанси. Това са различията в предложенията.
Г-жо Михайлова, заповядайте като вносител. След това аз ще ви предложа едно решение, което е съвместимо с това, което предлага работната група.
Екатерина Михайлова:
Нашето предложение е всъщност да се създаде отделна комисия, която да наблюдава програмите и да се осъществява един парламентарен контрол върху дейността на администрацията и на по-високи нива за това как се правят програмите, как се осъществяват проектите, как се разходват средствата. Знаем, че това е една много деликатна сфера и е добре парламентът да има поглед върху случващото се.
Разбира се, ако не бъде възприето това да бъде отделна комисия, би могло да бъде в рамките на подкомисия в някои от постоянните комисии. Струва ми се, че по-скоро с оглед работата на Комисията по европейски въпроси, която оттук нататък ще има и ще бъде контролна и още нещо, в която, струва ми се, трябва да се помисли и за това кои ще бъдат членовете. Но това е работа на парламентарните групи. Ако тя сменя характера си като работа и съответно по-друг тип експертиза дори и на политическите представители ще е необходима, за да имаме ефективна дейност.
Ако приемем да е подкомисия, дали не би могло изрично някъде да запишем запис, за да се знае и да задължим комисията да създаде такава подкомисия, за да не остане може да се създаде, може да не се създаде. Смисълът е бил наистина да има светлина върху този процес, който както видяхме, в много от ново присъединилите се страни е една от най-деликатните сфери и е добре да има поглед върху дейността.
Камелия Касабова:
Ние обсъждахме тази тема в работната група. Аз считам, че е много удачно да бъде подкомисия и също споделям виждането, че е хубаво да бъде към Комисията по европейски въпроси, а не към Комисията по бюджет и финанси. Но ако се прави подобен запис към Комисията по европейски въпроси, задължително трябва да се спомене начина на формиране на състава на тази подкомисия, защото принципът на подкомисиите е, че те се избират измежду състава на постоянните комисии, а тук естеството на работа ще бъде много по-различно. Членовете в Комисията по европейски въпроси са с една професионална насоченост, а с друга трябва да бъдат членовете на тази подкомисия. Вероятно със запис трябва да се опише тази особеност на формиране състава на комисията.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам по още един вариант да помислим. Той не е отдалечен от разсъжденията дотук. Според мен, ние трябва да имаме една комисия или подкомисия, която да се занимава периодично с преглед на законосъобразността на разходите. От тази гледна точка, според мен, е по-добре това да бъде Комисията по бюджет и финанси или подкомисия, защото тя ще упражнява формален контрол върху изразходването на средствата. А другата част, която е не по-малко важна, тя да не бъде централизирана и да я насочим, като изрично предвидим, че специализираните комисии във всяка една област осъществяват такъв контрол. Ще ви дам пример. Дали един проект е правилно осъществен, целесъобразно, това също е важно и това може да го каже много по-добре комисията, която е секторна в съответната област. Тя тогава ще може да се концентрира много по-добре върху тези неща, защото ако те са адресирани към специализираните комисии достатъчно много на брой в нашия парламент, а поне половината от тях имат отношение към изразходването на европейските средства, по-добре те да осъществяват такъв постоянен контрол върху целесъобразността и законосъобразността на правените разходи. Защото ако ние това го съсредоточим само на едно място, тоя контрол, до голяма степен се опасявам, че ще стане формален и п тая причина неефективен.
Освен това на европейската комисия й възлагаме да формира българските позиции по редица въпроси, да готви програмата и вероятно ще се окаже затрупана с много неща. Затова ви предлагам да помислим по варианта всяка специализирана комисия по предмета на своята дейност да контролира целесъобразността и законосъобразността на разходите и отделно в една от комисиите да има подкомисия, която периодично да изготвя доклад за законосъобразността. Т.е. там контролът ще бъде повече формален, а не толкова по същество. Мисля, че този двоен финансов контрол може да бъде по-резултатен.
Елиана Масева:
Има разум и в това предложение, тъй като концентрацията на дейността едва ли ще бъде най-ефективното нещо. Но в този случай ми се струва по-разумно тази комисия наистина да носи отговорност, да има функция по изнасяне на данни, своеобразен контрол в рамките на парламентаризма. Но мисля, че ако следва да се регламентира тази комисия и аз мисля, че трябва да се запише някъде комисията, дори и като подкомисия било на европейските въпроси или на финансовата, и да се посочи в нейните функции и задачи изрично, че тази комисия събира становища и мнения от постоянните комисии, осъществявайки своята постоянна дейност, макар и като подкомисия. Но да се подчертае и това, че тя е постоянна комисия – постоянна подкомисия, за да я отграничим от останалите временни комисии, да има по-стабилен статут и това да изисква при съставянето на отчетите, докладите (аз се затруднявам как да ги нарека в момента) становища и мнения от постоянните комисии, което веднага е един сигнал, че постоянните комисии се занимават и с това, без изрично да го записваме като допълнение на правилника.
Яни Янев:
Колеги, наистина интересни са тезите. Аз си мисля, че може би още една допълнителна гледна точка може да се предложи на внимание. Все пак е ясно, че оперативните програми, по които ще се усвояват структурните фондове не покриват палитрата на всички комисии, които са представени в Народното събрание а само част от тях. От друга страна, изпълнението на оперативните програми всъщност е същината на работата - една от основните дейности, които ще изпълнява изпълнителната власт в страната ни. Т.е. не отпада ангажимента на всяка една от комисиите в оня контрол и онова наблюдение върху изпълнителната власт всъщност да следи и какво правят именно в тази част. И затова като чели ние не бива да разделяме в момента погледът върху изпълнителната власт, това което произтича от ангажиментите към Европейския съюз от другите ангажименти, които по принцип тя има и трябва да изпълнява. В тази насока раздвояването вътре в рамките на комисиите, като казваме, че тук ще направите една подкомисия и специално ще наблюдавате това нещо, но това няма да бъде от всички комисии, защото оперативните програми са само седем, а ще бъде само в няколко комисии. За това като чели независимо от възможността всяка една от комисиите или пък само тези, които са ресорни по отношение на оперативните програми, ще следят за тях. Като чели обособяването на една специална, която да сумира тази информация не е зле,просто да извлича от всички останали, които няма да имат отношение към конкретна оперативна програма. За това може би съчетанието на идеите ще бъде по-добро. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че се сближават позициите не като текст, а като идея да ги оформим.
Предлагам да приемем, че постоянните комисии, които имат отношение към изпълнение на оперативните програми, осъществят контрол за целесъобразността и законосъобразността на разходите в съответната област. Това не е спорно – текущ контрол.
Отделно от това приемаме, че има подкомисия, в която се сумира тази информация и тя упражнява периодичен контрол за законосъобразността на направените разходи и някакъв отчет може да дава.
Единственото, което беше различно в дискусията е дали това да бъде подкомисия към бюджет и финанси или подкомисия към Комисията по европейските въпроси. Ако този въпрос е спорен, ще го решим. Иначе мисля, че моделът в общи линии като чели отговаря на очакванията и разбиранията на повечето членове на комисията.
Заповядайте, г-жо Антонова.
Надя Антонова:
Само две думи, г-н Председател.
Очевидно, че позициите са много близки. Аз си позволявам само да изкажа мнението, че добре е въпросната подкомисия да бъде към Комисията по европейски въпроси, така както прозвуча, по съображенията, които чухме и едно съображение, бих го нарекла от техническо естество. Ако тази подкомисия решим да бъде към Комисията по бюджет и финанси, аз съм затруднена. Считам, че комисията няма да си изпълнява добре задълженията. Като член на Комисията по бюджет и финанси ви казвам, че там има какви ли не подкомисии: за приватизация, за това, за онова и т.н. Не ми се струва, че е удачно с оглед работата на комисията, тази комисия, която ще упражнява контрол върху еврофондовете да се сформира като подкомисия към бюджет и финанси. Предлагам да приемем варианта да бъде подкомисия към Комисията по европейски въпроси, като се фиксира срок в който тя да бъде съставена.
Янаки Стоилов:
Вие считате, че ръководството и членовете на Комисията по бюджет и финанси като чели биха се освободило от този ангажимент и няма да проявят несъгласие, че една дейност, която е присъща по предмет, отива някъде другаде. Това някакво по-общо разбиране ли е.
Надя Антонова:
Аз не съм консултирала това мнение с ръководството на Комисията по бюджет и финанси. Аз ви го казвам от горчив опит – колко подкомисии работят там и ние можем да се окажем в ситуация, че да не можем да сформираме пълноценна подкомисия, която да работи по същия непълноценен начин. Да не претоварим магарето! Това ми е мисълта. Как ще реагира ръководството на комисията е техен проблем. Още повече Комисията по бюджет и финанси е ресорна по всички въпроси, свързани с финанси.
Янаки Стоилов:
Вие считате, че към Комисията по европейски въпроси трябва да се сформира някакво бюджетно и финансово звено, но пък там възниква проблема за осигуряването й сега с една дейност, която не е била специфична и трябва да се изгражда определен капацитет може би и в членовете на комисията и в експертите към нея. Това е другата страна на въпроса.
Надя Антонова:
Г-н Председател, въпросът за капацитета винаги стои. Дали стои пред Комисията по бюджет и финанси или пред Комисията по европейски въпроси това е толкова нова и деликатна материя, че винаги се поставя въпросът имаме ли капацитет.
Янаки Стоилов:
Сумирам дискусията. Нека тогава да приемем, че текущият контрол се осъществява от съответните специализирани комисии по целесъобразност и законосъобразност по отношение на програмите в различните области, а отделно това има постоянна комисия, която периодично осъществява наблюдение или контрол (ще видите как е по-добре да се формулира) върху законосъобразността на направените разходи.
Не знам дали сега да решаваме въпроса дали това да бъде подкомисия към Комисията по европейски въпроси ли към Комисията по бюджет и финанси. Ако искате това още веднъж да бъде консултирано. Аз не настоявам категорично за някой от двата варианта. Търсим решение, което да е по-добро. Ние можем да го решим с гласуване, но не знам дали още веднъж да не го консултирате с ръководствата на двете комисии и с председателя на парламента.
Има ли някакво преобладаващо мнение?
Надя Антонова:
Към Комисията по европейски въпроси е преобладаващото мнение.
Яни Янев:
Г-н Председател, аз си мисля, че трябва да помислим за един изричен регламент, че Комисията по евроинтеграция се закрива и се открива Комисия по европейски въпроси. Защото ако просто преименуваме комисията, въпросът за капацитета, който трябва да има новата, няма да се реши. А когато кажем, че се закрива едната и се създава нова, тогава вече всяка една парламентарна група ще помисли какви да бъдат представителите в нея с оглед на това съдържание и акцент на работата, която възлагаме, които да влязат в тази комисия. Тогава ще се помисли за хората, които да бъдат наясно и с бюджетното финансиране, и юристите и т.н. Просто по-различно става естеството на работата, което ми се струва, че ще реши въпроса за компетентността и специалното внимание. Ако се пише само преименуване, това няма да стане, няма да постигнем този ефект.
Янаки Стоилов:
Няма проблем в това отношение, защото сега излизат много от хората като евродепутати. На практика там поне половината от хората отново ще трябва да се предлагат от групите. Не е въпросът в записа на текста. Достатъчно свобода ще има за преценяване на тези въпроси.
Яни Янев:
Това на едно и също заседание ще се уреди.
Янаки Стоилов:
Няма нужда да правим такова прекъсване на дейността. Тя се трансформира по същество и след като половината от членовете ще бъдат подменени, това ще стане по пътя на попълване на освободените места.
Тогава ще предложим текста с варианта за Комисията по европейски въпроси. Ако нещо се наложи, има ги всички предложения тук и около тях може да се варира. Ще ви помоля до следващото заседание тези два-три текста да бъдат написани. Съобразяваме се с предложението, което сте направили. Можем да кажем, че частично се приемат и другите предложения, защото те са в посока на идеята.
Следващият параграф 3. Той не е дискусионен.
Параграф 4, 5 и 6 също не са дискусионни.
Яни Янев:
В чл. 19а мисля, че трябва да отпадне думата “откритите”.
Янаки Стоилов:
Нека да отпадне думата “откритите”.
Да гласуваме параграфите от 3 до 6 с това уточнение. Благодаря.
Преминаваме към следващото предложение – Парламентарно наблюдение и контрол по въпросите на Европейския съюз.
Параграф 7 и 8. Вижте текста на работната група. Той е въз основа на предложението на Георги Пирински и останалите народни представители. На вашето внимание е редакцията на работната група.
Заповядайте г-н Българинов.
Борислав Българинов:
Аз смятам, че в чл. 97а, ал. 1 не е добре подредено самото изречение. Бих желал да ви предложа една друга редакция на този текст:
“Министерският съвет приема годишната програма за участие на Република България в процеса на взимане на решения на Европейския съюз и в едноседмичен срок я внася в Народното събрание.”
Мисля, че така подредено изречението е по-разбираемо.
Реплика:
Не трябва ли да започне с Народно събрание?
Янаки Стоилов:
Огледайте го. Наистина текстът може по-добре да се формулира като последователност. Но трябва да започне или с Народното събрание приема програма, внесена от Министерския съвет или Министерският съвет приема програма, която в еди-какъв си срок внася за обсъждане и приемане от Народното събрание.
Г-жа Иванова и след това г-жа Балева.
Иглика Иванова:
Колеги, така както са записани нещата, според мен, не става ясно кой какво прави. Излиза, че Министерският съвет приема една годишна програма, Народното събрание приема друга годишна работна и в какво съотношение са двете една към друга не е ясно. Дали на Народното събрание изготвя и приема годишна работна програма на база на тази на Министерския съвет? Изготвя? Въз основа на какво.
Янаки Стоилов:
Тя е същата. Идеята е, че това е една и съща програма.
Иглика Иванова:
Не е прецизно записано. Изпраща годишна програма, а Народното събрание изготвя годишна програма и толкова. Каква е тя? На база на тази програма ли? Приема ли я? Според мен не е добре записано. Трябва да се прецизира текстът. Така излиза че са две програми.
Освен това, кога става това нещо във времето. Кога приема Министерският съвет тази програма.
Янаки Стоилов:
Тъй като възникват тези въпроси, аз давам думата на някой, който е участвал в писането на текстовете и да каже точната идея, за да не тълкуваме идеята, а да е напълно ясна и тогава да видим дали редакцията отразява идеята. Заповядайте.
Мила Асенова: сътрудник към Комисията по европейска
интеграция
Идеята на тези текстове е следната. Министерският съвет приема в началото на всяка година годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз. Това е заглавието, взето от постановлението на Министерския съвет. Задължението им да приемат такава програма си произтича от тяхното постановление. Тази програма те внасят в Народното събрание и въз основа на нея се прави годишна програма на Народното събрание, която би могла да бъде – идеята е да бъде по-тясна от годишната работна програма на МС. Т.е. да се изберат тези актове, които ще представляват интерес за Народното събрание, за да упражни върху тях парламентарен контрол.
Елиана Масева:
Народното събрание в едномесечен срок след внасяне на програмата, приета от Министерския съвет приема собствена програма за участие на Република България и т.н. Иначе излиза, че това е задължение с норма в правилника на НС.
Мила Асенова:
Ние ги задължаваме да я внесат в едноседмичен срок.
Надка Балева:
Правилникът е за работата на Народното събрание. Алогично е.
Надя Антонова:
Колеги, и моята гледна точка по въпроса и бих казала на работната група. Веднага споделям становището, че не е дотам прецизно действие на Министерския съвет ад бъде регламентирано в нашия правилник. Но в случая смисълът на 97а е да се подчертае активната роля на Министерския съвет, че тяхно е задължението да внасят в Народното събрание, и както прозвуча редакцията на Българинов, която е в същия смисъл, но по-добре стилно е изразена и аз я приемам. Тук прозвуча и друга редакция – предложение за редакция, текстът на ал. 1 да започне с Народното събрание, което приемам. Нали разбирате колеги, че акцентът и смисълът на ал. 1 се изменят. Така както го предлагаме се акцентира на задължението на Министерския съвет, а в обратния случай акцентът ще падне върху задължението на парламента. Аз смятам, че е по-добре да се подчертае активната роля на Министерския съвет, разбира се, при възможност формално и юридически да понесем един упрек, че задълженията на МС нямат много място в нашия правилник. Но това е на пръв поглед от гледна точка на формалната юридическа логика, а не по същество.
Мила Асенова:
Акцентът на тази алинея е да подчертае, че програмата се внася в едноседмичен срок от приемането й, а не че Министерският съвет я внася. Защото народното събрание трябва да приеме своята годишна програма в срок, например, до края на м. януари, за да може да ги контролира тези актове. Това е акцентът на тази разпоредба, според мен.

Янаки Стоилов:
Аз предлагам да се съсредоточим върху алинеите, тъй като вече има яснота. Предлагам да вървим алинея по алинея и там където има редакции да се направят и така да уточним съдържанието на текста. Заповядайте.
Екатерина Михайлова:
Г-н Председател, въпросът наистина е до редакция, която не е трудно да се оправи на ал. 1. Аз приемам логиката, че трябва да се акцентира и нищо, че е в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, но трябва да опишем какво трябва да направи и правителството. Защото практически ние с промяната в Конституцията, която направихме и дадохме възможност за парламентарен контрол върху актовете и информация за позициите на правителството с оглед членството ни в Европейския съюз, трябва да реализираме този контрол и няма къде другаде да го разпишем, освен в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и затова не трябва да ни смущава. То произхожда от нормите на Конституцията, които сега трябва да ги разработим като някаква процедура, за да можем да получавам информацията, да можем да правим изслушвания, да можем да осъществяваме контрол. Няма къде другаде да се намира. Струва ми се, че ако стане: “Министерският съвет внася в Народното събрание в едноседмичен срок годишната програма за участие” и т.н., става редакцията съвсем ясна.
Янаки Стоилов:
Министерският съвет внася в Народното събрание приетата от него Годишна програма за участие на Република България в....(за да е ясно, че става дума за тази програма) в едноседмичен срок от приемането й.
“Министерският съвет внася в Народното събрание приетата от него Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз в едноседмичен срок от приемането й.”
Срокът сочи някакъв момент.
Реплика: Да отпадне “от приемането й”. То се разбира.
Янаки Стоилов:
Добре. Това е ал. 1.
“Ал. 2. Председателят на Народното събрание изпраща Годишната програма на Комисията по европейски въпроси и на останалите постоянни комисии.”
По ал. 2 няма бележки.
Реплика: Думата “останалите” да отпадне.
Янаки Стоилов:
Може би “и на другите постоянни комисии”.
Яни Янев:
Изпраща “на постоянните комисии” и толкова.
Янаки Стоилов:
Тук искат да сложат ударение, че има специална роля Комисията по европейските въпроси. Ако искате тук да остане само, че годишната програма се изпраща на постоянните комисии.
А в ал. 3. Комисията по европейски въпроси предлага или изготвя, защото по същество нали тя ще направи предложението. Да стане “предлага”, направо крайния акт.
Комисията по европейски въпроси предлага проект на годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, която съдържа списък на проектите на актове на Европейския съюз, подлежащи на контрол от страна на парламента, като взема предвид и предложенията на другите постоянни комисии.
Камелия Касабова:
Горе записахме “предлага”.
Янаки Стоилов:
Текстът продължава: “Проектът за Годишната работна програма, предложена от комисията, се обсъжда и приема от Народното събрание.”
Яни Янев:
Г-н Председател, струва ми се, че текстът “съдържащ списък на проектите на актове на Европейския съюз, подлежащи на контрол от страна на парламента”. Всъщност ние не контролираме актовете на Европейския съюз, а ние контролираме становищата на Министерския съвет. В тази насока по-прецизно би било, ако се каже: “съдържаща списък на проектите на актове на Европейския съюз, предложенията по които на Министерския съвет, подлежат на контрол...”.
Янаки Стоилов:
Такава е идеята, но гледам текстът да не стане много тежък с уточненията.
Яни Янев:
Нашият парламент не контролира актовете на Европейския съюз.
Янаки Стоилов:
“... който съдържа списък на проектите на актове на Европейския съюз, становищата по които подлежат на контрол ....”.
Става дума за правителствените становища.
Реплика:
По-добре “позициите”, вместо “становищата”.
Янаки Стоилов:
Добре, позициите.
“Проектът за Годишната работна програма, предложен от комисията, се обсъжда и приема от народното събрание.”
Ал. 4. Председателят на Народното събрание изпраща на Министерския съвет приетата Годишна работна програма по предходната алинея.
Ал. 5 – няма бележки по ал. 5. Т.е. промените в тази програма се приемат по същия ред, по който и програмата.
Чл. 97б.
Надка Балева:
Излишен е текстът в края – “по чл. 97а, ал. 3”.
Янаки Стоилов:
Понеже това е нов текст на чл. 97б не е най-сполучлива редакцията. “Министерският съвет е длъжен в тримесечен срок след получаването им”, На кое? Трябва да се изпише. Ал. 1 да започне все пак с някакво съществително. За какво става дума. За актовете ли?
Камелия Касабова:
Проектите на законодателни и други актове, включени в Годишната работна програма се изпращат от Министерския съвет.
Янаки Стоилов:
Нека да напишат и да предложат редакция. Чакаме, ако сте готови, да прочетете редакцията на ал. 1.
Мила Асенова:
“Проектите на законодателни и други актове на институциите на Европейския съюз, включени в Годишната работна програма по чл. 97а, ал. 3, (което ще рече програмата на Народното събрание) се изпращат от Министерския съвет в триседмичен срок от получаването им.
Камелия Касабова:
Защо триседмичен срок?
Мила Асенова:
По принцип когато трябва да се контролира, защото Комисията по европейски въпроси трябва да контролира и принципа на субсидиарността, макар това да не е изписано конкретно, в проекта за изменение на правилника. Там има шестседмичен срок, в който този процес трябва да приключи. Затова им даваме триседмичен срок, за да има време да се произнесе и народното събрание.
Янаки Стоилов:
Още веднъж прочетете текста в редакцията, която се предлага.
Мила Асенова:
Само да допълня. Ако има промяна в позицията, по-нататък има една допълнителна алинея, която урежда това. Текстът е:
“Проектите на законодателни и други актове на институциите на Европейския съюз, включени в Годишната работна програма по чл. 97а, ал. 3, се внасят от Министерския съвет в Народното събрание в триседмичен срок от получаването им.”
Янаки Стоилов:
Няма възражения по тази редакция.
Продължаваме с ал. 2. Мисля, че е ясна. Дава реквизитите на самите актове.
По ал. 3. Какви са последиците по ал. 3. Това е най-конфликтната фаза. Има съгласувани позиции, но в крайна сметка има отклонения от тази позиция, настъпили са някакви промени. Освен чисто информативната функция, че незабавно трябва да се информира, нещо друго следва ли.
Мила Асенова:
Трябва да ги внесе тези промени в Народното събрание. Тази алинея е създадена с цел да може да се проследи целият процес на приемане на акта в Европейския съюз. В тримесечния срок се внася само първоначалната позиция. След това започва съгласуване, тече съответната процедура за приемане на акта в ЕС. Тогава в повечето случаи, ако не във всички, се налагат промени. Целта на тази алинея е да създаде задължение за Министерския съвет да информира Народното събрание и Комисията по европейски въпроси в частност за настъпилите промени.
Янаки Стоилов:
А това може да доведе до преминаване към процедурата на ново обсъждане дали тази промяна се приема, дали нещо друго да настъпи, т.е. отново започва процеса на съгласуване. Така ли?
Мила Асенова:
Той не по-скоро започна, а той продължава. Процесът на контрол приключва към момента на приемане на акта на ниво Европейски съюз. До тогава във всеки един момент Народното събрание ще контролира всички промени.
Янаки Стоилов:
Мисля, че този текст се разбира и дава възможност, ако иска Народното събрание да реагира на тази промяна.
Чл. 97в. Тук налага ли се срок да пишем. Не е ли достатъчен общия срок по правилника. Защото председателят и сега в тридневен срок или колко му беше задължението да ги разпредели. Защо трябва да въвеждаме специфичен срок тук, ако разликата е един ден. Мисля, че за председателя срокът беше три дни. Имаше един срок, че председателят разпределя постъпилите проекти за решения, така че направо може да се препрати към общия текст.
“Председателят на Народното събрание в срока по чл. 64, ал. ..., разпределя на Комисията по европейски въпроси и на други постоянни комисии ...
Борислав Българинов:
Не можем ли да запишем: “Постъпилите материали по чл. 97б, ал. 1 и 2”, защото в този текст се изписват отново всичките.
Янаки Стоилов:
Да, “получените от Министерския съвет актове или нещо такова по чл. ....”, за да не ги повтаряме навсякъде позиции, законопроекти и т.н.
Надя Антонова:
Тази алинея има предвид не само онези въпроси и актове, които влизат в годишната програма, а има и други.
Янаки Стоилов:
Добре, нека да остане изписването.
Мисля, че други бележки няма по чл. 98в.
Чл. 97г.
Камелия Касабова:
Един момент. В 97в. ... “Документите се придружават от мотивирано становище.” Имат се предвид тези актове. Затова да се сложи само запетая, “документите” отпада, ..., се придружават от мотивирано становище.
Надя Антонова:
Тук се имат предвид и всички останали актове.
Янаки Стоилов:
Има се предвид, че мотивите са от вносителя.
Камелия Касабова:
В следващото изречение също да отпадне “актовете или документите на органите на Европейския съюз” и да стане: “Когато с тях се засягат въпроси на външната политика ... “.
Мила Асенова:
Само едно уточнение кои са актовете. Това е един доста сложен въпрос по принцип. В тази глава контролираме проектите на актове на Европейския съюз, в които участва нашето правителство. (Глава десета)
Освен това, в предишния текст, в който ставаше дума за функциите на комисията, където се добави и други актове на институциите на Европейския съюз, с това “и други” се има предвид актове, в които не участва правителството. Т.е. документи на Европейската комисия – Бели книги, Зелени книги и други, които комисията просто решава да обсъди и ги обсъжда. Но това обсъждане не е част от този парламентарен контрол. Просто представляват интерес за нея и ги обсъжда.
Янаки Стоилов:
Добре, оставаме така текста
Чл. 97г.
Мила Асенова:
По 97г трябва да се добави един текст.
“Комисията по европейски въпроси обсъжда проектите на актове на Европейския съюз и позицията на българското правителство по тях...
Янаки Стоилов:
Добре, добавяме “и позицията на Министерския съвет по тях, след постъпване на докладите на другите постоянни комисии.”.
Мила Асенова:
Последно уточнение. Нека да бъде не “позицията”, а “мотивираното становище”. Защото “мотивираното становище” е по-общо – това, което е по чл. 97б, ал. 2. То е по-широко. Актът е по-широк. Има освен всичко друго и оценка на въздействието за българското законодателство.
Янаки Стоилов:
Прегледайте още един път текстовете, за да видим доколко може да се унифицира терминологията, ако използваме различни изрази в отделните алинеи това наистина да носи някаква разлика в съдържанието. Още веднъж ще огледате след това текстовете.
По чл. 97д няма бележки.
Чл. 97е, ал. 1. Тук ще съкратим редакцията.
“По искане на председателя на Комисията по европейски въпроси или на председателя на съответната постоянна комисия” и задраскваме останалата част, защото след като е съответната, на нея са й предоставени.
“Комисиите могат да провеждат съвместни заседания. Тези заседания се ръководят от председателя на Комисията по европейски въпроси.”
Дали пък да уреждаме в такива подробности от кой се ръководят. Може понякога да има такива въпроси, че да е по-подходящо да се ръководят от друг.
Надка Балева:
По принцип заседанията се ръководят от председателя и този текст е излишен.
Камелия Касабова:
Може да отпадне този текст.
Янаки Стоилов:
Отпада. Защото тази възможност я има. И без това обременяваме текста с много подробности, които са подразбиращи се.
Ал. 2 също трябва да отпадне, защото това ние го уредихме веднъж.
Целият член 97е е излишен, защото едното е в рамките на общите правила, а за другото казахме, че когато има въпроси на отбраната и сигурността се правят заседания.
Надя Антонова:
Ал. 2 носи императива – задължителното съвместно заседание. Докато по съществуващия режим в правилника регламентираме заседанията по предпочитания. Идеята е задължителността, защото в края на краищата сериозни въпроси се засягат.
Янаки Стоилов:
Добре, тогава да остане ал. 2
Надка Балева:
Ал. 3 – нормално е, че при съвместно заседание се изготвя съвместен доклад.
Надя Антонова:
Не е така, защото по правилника като има съвместно заседание на комисии, всяка комисия си изготвя.
Янаки Стоилов:
Нека да остане. По-скоро принципът е обратен. Всяка комисия гласува отделно и си подготвя отделен доклад.
Остават в чл. 97е ал. 2 и 3 като първа и втора.
Чл. 97ж. Тук няма ли някаква несъразмерност, че всъщност Министерският съвет се отчита пред една комисия.


Надя Антонова:
Ние трябва да бъдем наясно, че актовете на Европейския съюз, в които България взима участие при решаването не подлежат на санкции от залата.
Янаки Стоилов:
По тази логика няма нужда да се отчитат и пред комисията, защото пък с още по-голяма сила нищо не може да направи на акта.
Мила Асенова:
Този текст произтича от Конституцията. Там се казва в чл. 105, че трябва да се отчете пред Народното събрание. Да се върнем малко назад.
Комисията по европейски въпроси приема становище, което замества становището на Народното събрание. Един вид тази комисия замества пленарна зала при упражняването на парламентарен контрол по участието на правителството в тези актове, в приемането на тези актове в Европейския съюз. За това и министърът се отчита пред комисията, а не пред пленарна зала. Идеята е, че когато съответния министър не се е отклонил от това, което Народното събрание му е дало като мандат, макар и политически обвързващ мандат и не е абсолютно задължителен, тогава може да изпрати един писмен доклад. “На заседанието се прие актът в съответствие с това, което вие ни казахте.” А когато са произтекли някакви промени, тогава министърът трябва да дойде в Народното събрание, в случая в Комисията по европейски въпроси и да обясни какви са причините, които са наложили отклонението. По този начин се създава един по-силен контрол.
Камелия Касабова:
Това не измества по никакъв начин общия парламентарен контрол, на който той може да бъде подложен. (Да.)
Янаки Стоилов:
Разбрах мотивите ви и наполовина ги приемем. Може би трябва да променим само ал. 3. Т.е. в текущ план наистина нека Министерският съвет да предостави на Комисията по европейски въпроси тази информация. Но последната алинея, според мен, не трябва да бъде в смисъл, че Министерският съвет може да отчете дейността си пред Народното събрание. Той може и да не я отчете, ако иска. А да кажем, че Народното събрание може да изиска такъв отчет да бъде представен и пред него. Т.е. в някои случаи важността на темата може да налага и това ще го реши не министерския съвет. Това трябва да го реши Народното събрание. И в случаите по ал. 1 и 2, ако то сметне някой въпрос за много важен, да може да изиска Министерският съвет непосредствено пред него да изложи тази позиция. Това трябва да бъде съдържанието на ал. 3, а не че Министерският съвет може да напише доклад. Той винаги може да напише доклад.
Надка Балева:
За да не изпадаме в противоречие с Конституцията, че се отчита на народното събрание, няма ли възможност да приемем такава форма, като кажем: Министерският съвет се отчита пред Народното събрание чрез Комисията по европейски въпроси.
Екатерина Михайлова:
Точно затова, г-н Стоилов, и съм съгласна да се промени редакцията в посока, в която Вие казвате, защото колкото и да е контролът през комисията, не може да бъде само в комисията. Трябва след като имаме конституционна разпоредба да я пренесем в правилника и да има възможност за отчет и пред Народното събрание. В тоя смисъл и към ал. 1, която казва, “се отчита пред Комисията по европейски въпроси”, според мен, не е точен запис. Той се блъска с конституционния текст. Трябва да бъде намерена друга формулировка. Нека си дава позициите. Може да се изслушва, да внася информация и там, но единствено да излиза с отчета пред Комисията по европейски въпроси не е достатъчно и не е точно. Т.е. не е само до ал. 3 записът.
Янаки Стоилов:
В такъв случай ние ще използваме, въпреки че и там терминологията е “информира Народното събрание”. Но ние можем в ал. 1 да запишем, че в едноседмичен срок Министерският съвет информира комисията. В ал. 3 да предвидим, че Народното събрание може да изиска информация или отчет от Министерския съвет по актове на Европейския съюз. Така текстът ще се оформи и в двете посоки. Нали такава може да бъде идеята?
Надка Балева:
Защо в ал. 2 изрично е записано, че устно излага причините, наложили това.
Янаки Стоилов:
Защото това е една по-извънредна ситуация и се предполага, че той трябва да се яви лично министърът, когато се е отклонил по някакви причини и да уточни.



Експерт:
Аз съм един от експертите в Комисията по европейска интеграция, но тъй като участвах в изготвянето на модела, искам само да споделя, че във всичките 25 парламента на страните-членки на ЕС има такъв механизъм, при който има известно делегиране на права на тази Комисия по европейските въпроси с цел оперативност на работата, тъй като министрите участват в съвещанията на Съвета на Европейския съюз и те преди да направят това, трябва технически в един много кратък срок да съгласуват своята позиция и затова комисията получава делегирани тези оперативни права.
Янаки Стоилов:
Да се върнем към редакцията на ал. 1. И Вие ли искате нещо да кажете?
Друг експерт:
Да, само искам да ви предупредя, че в случая става дума за 200 или 300 акта. Искате ли да запълните парламентарното време с 200 или 300 акта - отчети на Министерския съвет.
Янаки Стоилов:
Не става въпрос за това. Ние сме народни представители, а вие сте експерти на Народното събрание трябва в същата посока да търсим решението. Тук става дума само в случаи, когато извънредно от общата процедура на комисията, парламентът сметне – може, примерно, да е някаква парламентарна група, може да е комисия, може да е някаква по-голяма общност от народни представители, да има процедурно основание този въпрос да се поставя, ако мнозинството реши, то може да изиска този дебат да се пренесе в парламента. Това вероятно ще бъдат някакви изключения, но няма начин парламентът да не е в състояние да се произнесе по един въпрос, който е предоставил на една от комисиите.
Борислав Българинов:
Щом такива сериозни правомощия се дават на Комисията по европейски въпроси аз смятам, че ние прибързахме с текста в 97е и там наистина трябва да остане, че съвместните заседания се ръководят от председателя на Комисията по европейски въпроси.
Янаки Стоилов:
Нека те да си го решат. В повечето случаи сигурно така ще бъде.
Надка Балева:
Ние вече приехме, че председателят на НС разпределя на председателя на Комисията по европейски въпроси и на други комисии, което означава, че водещата е тази комисия. Да не издребняваме.
Янаки Стоилов:
Преминаваме към чл. 97ж по редакцията. Моля да следите текста:
“(1) В едноседмичен срок от приемането на акта на институциите на Европейския съюз, включен в Годишната програма по чл. 97а, ал. 3 Министерският съвет информира Комисията по европейски въпроси.”
Да не го наричаме отчет. Тази информация има и някаква предпоставяща контролна функция.
Мила Асенова:
Това е терминът на Конституцията – в Народното събрание се отчита.
Янаки Стоилов:
Ако така буквално се приема, въобще трябва да изключим Комисията по европейски въпроси по вашата логика, защото Конституцията казва, че информира Народното събрание.
Мила Асенова:
Информира предварително Народното събрание и дава отчет за своите действия. (Ал. 4)
Янаки Стоилов:
Добре, нека тогава да използваме отчет. Бележката е правилна.
Надка Балева:
Тук не е действието на Министерския съвет. Защото актът се приема от институциите на Европейския съюз.
Мила Асенова:
Ама нали ние контролираме как е гласувало нашето правителство.
Янаки Стоилов:
Правилна е бележката на експерта.
Екатерина Михайлова:
Дава отчет е едно, а да се отчита въобще е нещо друго.
Янаки Стоилов:
“... и дава отчет пред Комисията по европейски въпроси.”
Остава с това съдържание.
По ал. 2 няма промяна:
“(2) Когато позицията на Министерския съвет при приемането на акта в институциите на Европейския съюз се различава от позицията на Комисията по европейски въпроси, посочена в нейния доклад, съответният министър излага пред комисията устно причините, които са наложили това.”
Ал. 3 трябва да се редактира. Трябва да започне с народното събрание.
“(3) Народното събрание може да изиска отчет за дейността по приемането на акта в институциите на Европейския съюз с писмен доклад от Министерския съвет.”
Мила Асенова:
Нека това да бъде ал. 4. Ал. 3 да си остане, защото тя визира случаите, когато съвпада становището на комисията с начина, по който е гласувал Министерският съвет. За това е и писмен докладът. Няма нужда да идва министърът да обяснява устно. В смисъл, направено е за оперативност, икономия на време.
Янаки Стоилов:
Тогава трябва да се позовем на ал. 1. Не за случаите по ал. 2.
Надка Балева:
То е по ал. 1, щом като е “извън случаите по ал. 2”.
Мила Асенова:
Иначе трябва да се разпише, че когато позицията съвпада.
Янаки Стоилов:
Извън случаите по ал. 2 министерският съвет може да отчете дейността по приемането на акта в институциите на Европейския съюз с писмен доклад до комисията.
Тази алинея какъв смисъл има, ако казваме в ал. 1, че Министерският съвет дава отчет, а в ал. 2 казваме, ако той се отклони от позицията, трябва да се яви лично. В ал. 3 нищо различно не казваме, защото тя препраща към ал. 1 по същество. Има два случая: в единия, когато той дава отчет и този отчет може да е писмен и другият случай, когато трябва да се яви лично, за да обясни защо е приел нещо друго. Ал. 3 нищо не казва извън ал. 1.
Надка Балева:
Ал. 3 преповтаря случая по ал. 1, когато прави отчет пред комисията.
Янаки Стоилов:
Ние не казваме какъв да бъде отчета по ал. 1 – може да бъде и писмен и устен. А по ал. 2 казваме, че той трябва да е устен, т.е. да се яви лично. А в ал. 3 нищо извън тия случаи не казваме.
Надя Антонова:
По ал. 2 разглеждаме хипотезата при различие в позициите.
По ал. 3 – когато няма различие в позицията, значи извън хипотезата на ал. 2, когато съвпадат позициите.
Янаки Стоилов:
За ал. 3 аз предложих да заместим тази алинея, която не казва нищо ново с възможността Народното събрание да изиска от Министерския съвет да му представи отчет.
Мила Асенова:
Процедурна е разликата. Първата въвежда общото задължение, че в едноседмичен срок трябва да се отчете, а във втора и трета се казва как.
Янаки Стоилов:
Само в ал. 2 казваме особеностите на отчета.
Да направим редакцията за новата идея, която я няма. Тя би трябвало да започне така:
“Народното събрание може да изиска отчет от Министерския съвет за дейността по приемане на акта в институциите на Европейския съюз.”
Да не пишем какъв да бъде доклада. То може да иска да го изслуша, може да иска доклад. Ние не трябва да ограничаваме формите. Нали това е достатъчно? (Да.)
Чл. 97з, ал. 1. Тук е процедурата на изслушване. Няма бележки по чл. 97з.
Чл. 97и. Каква е идеята на текста след запетаята “в разработването и приемането на които могат да участват представители на МС или на български министерства и ведомства.” Нали идеята е, че те по принцип участват. Те ще си участват там. Ние казваме какво да правят тук.
Мила Асенова:
Ако може да обясня. Предложението е за промяна на заглавието в цялата глава. Глава десета. Парламентарно наблюдение по въпросите на Европейския съюз.
Идеята е, че Народното събрание наблюдава всички актове, в които участва Министерският съвет. Една част от тези актове влизат в Годишната работна програма, защото са ни интересни и са важни за България. Следствие на което тези актове се придружават още първоначално с това мотивирано становище. Втората група актове са които пак Народното събрание получава (чл. 97и, ал. 1) и затова са всички проекти на актове и други документи на институции и идват без мотивирано становище първоначално. Те са за сведение. Те могат да бъдат използвани като база данни, следствие на което да се прецени, че Годишната работна програма трябва да се допълни.
Освен това, в ал. 2 се казва, че Народното събрание и Министерският съвет обменят ежеседмично информация.
Янаки Стоилов:
Ставаше въпрос за текста след запетаята в ал. 1. Какво казва допълнително.
Надка Балева:
Изпраща всички проекти за актове. Трябва ли ние в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да уреждаме за проекта, който ни се изпраща, кой може да участва в съставянето му. Това ли е въпросът. Поне аз така го разбрах.
Янаки Стоилов:
Нали може да отпадне този текст?
Надка Балева:
На нас ни се изпраща проектът за акт, а кой участва в неговото разработване си е вътрешна организация на МС.
Янаки Стоилов:
Ние нито ги ограничаваме в участието, нито предопределяме това участие. Знаем, че има актове, на които можем да влияем, но има и други, за които можем само да се информираме. Така че този текст предлагам за свърши до запетаята. Останалата част от текста на ал. 1 да отпадне. Има ли възражение? Няма.
Ал. 2. По ал. 2 няма бележки.
Чл. 97к. Няма бележки
Чл. 97л. Това е вече цикличността.
По ал. 3. “В заседанията на Народното събрание по ал. 1 и 2 могат да участват със съвещателен глас членовете на Европейския парламент, избрани от Република България.”
Тук вече не минаваме ли границата. Едно е в комисията да участват, но в заседанията на Народното събрание, не знам. Те биха могли да се включват в дебати. “Със съвещателен глас” всъщност означава, че не могат да гласуват.
По другата форма е в рамките на общата процедура на правилника, че те могат да бъдат поканени като определени лица за случаите, когато се преценява. Трябва да решим дали да записваме генерално тяхната възможност за участие или това да бъде преценявано в рамките на общата процедура, когато не е на ниво комисия, а на заседание на парламента.

Надя Антонова:
Аз смятам, че би трябвало да се запази ал. 3, защото аз не виждам друга форма, под която нашите членове на Европейския парламент или народни представители там, както решим последно да се казват (членове) да вземат участие. Конституционният термин очевидно надделява. Аз не виждам друга форма, под която те да участват, освен да ги поставим в положението някой депутат да предложи и да се гласува тяхното присъствие. Но на мен ми се струва, че така е по-добре, защото в края на краищата на нас ще ни се налага по-тясна връзка и взаимодействие между нашите депутати и членовете на Европейския парламент. Това е тяхно право да участват. Това е в интерес на общата работа, без да се поставя тяхното право в зависимост от желанието на този или онзи народен представител. Това е идеята.
Янаки Стоилов:
Каква е практиката по този въпрос? Изследвали ли сте я в другите национални парламенти. Те имат повече опит.
Мила Асенова:
Различна е практиката. Има и едното и другото.
Янаки Стоилов:
Кажете. И едното и другото можем да приемем.
Надя Антонова:
Аз казах каква е идеята. Както приехме, че могат да участват в съответната парламентарна група.
Янаки Стоилов:
За групата ние не уреждаме въпроса.
Мила Асенова:
Уредихме го в началото.
Янаки Стоилов:
Да го махнем. Ние откъде накъде в правилника ще уреждаме кой участва в заседанията на групата. Това си е въпрос на правилника на групата. Може ли някой да й забрани кой да участва в нейните заседания. Това трябва да го махнем, защото правилникът не урежда вътрешната организация на групите. Уреждаме състава на групата, но не как заседава и кой присъства там.
Надка Балева:
Гласували сме го в § 1 (чл. 15 (5)).
Янаки Стоилов:
Махаме го. Някоя група може да реши да не ги пуска да участват.

Надя Антонова:
Ако групата специално реши, да не ги пуска.
Янаки Стоилов:
Групата ще кани обикновено депутатите, които е избрала. Тя може да реши да покани и всички. Защо ние трябва да я ограничаваме и да регулираме тези неща.
Надя Антонова:
Съставът на групите се формилизира от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Янаки Стоилов:
Само от гледна точка какви са изискванията, за да има група и какво групата може да налага, отнасящо се до дейността на парламента. Да го махнем това за групите в окончателната редакция. Просто не е въпрос на регулиране на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Надя Антонова:
Този текст за групите, както и за комисиите, се направи по искане на представителите на Народен съюз. Защото колегите от парламентарните групи и председателите на парламентарните групи може би с основания са притеснени от тези функции и задачи.
Янаки Стоилов:
Ние можем ли да решаваме такъв род въпроси с правилника.
Надя Антонова:
Тук става въпрос за правилното и оптималното функциониране и на парламентарните групи и на парламентарните комисии. Това е смисълът на текста.
Янаки Стоилов:
Според мен, ако има някакъв смисъл, трябва да е обратен. Не да им кажем, че могат, а ако искаме да ги задължим, примерно да гарантираме информираност на депутатите, да кажем, че избраните в Европейския парламент са длъжни, когато групата поиска, те да бъдат там. Това би имало смисъл.
Надя Антонова:
Това е по-разумно, отколкото да отпаднат изобщо текстовете. Защото тук става дума за нова, специфична и деликатна материя.
Янаки Стоилов:
Значи ние решаваме някакви тясно групови проблеми с този текст.


Надя Антонова:
Не решаваме никакви организационни, тесни или по-широки проблеми.
Янаки Стоилов:
Аз разбирам, че този проблем е възникнал на едно място и по него се е появила инициатива.
Надя Антонова:
Този въпрос е дискутиран на работната група и това се прие. Тия текстове имат за задача да осигурят оптималното функциониране и на комисиите и на групите с оглед евроинтеграцията. Защото утре парламентарните групи като вземат някакво становище по някой законопроект, те трябва да се консултират в крайна сметка. Прие се на работна група и аз не виждам какво пречат тия текстове.
Янаки Стоилов:
Нека да не се връщаме към този текст, ако е решен. Аз по-скоро бих помислил да ги задължим да участват в заседанията на групите, защото то това е някак по-трудното, а не правото, което сега имат.
Връщаме се на ал. 3 на чл. 97л. Запазваме ал. 3 за заседанията на Народното събрание по ал. 1 и 2, като малко я прередактираме.
“(3) В заседанията на Народното събрание по ал. 1 и 2 могат да участват без да гласуват членовете на Европейския парламент, избрани от Република България.”
По § 8, § 9 и § 10.
Моята бележка се оказа правилна. Ние даваме права, но не възлагаме задължения на членовете на Европейския парламент по нашия правилник.
Заключителна разпоредба. Нали ще влязат всички промени заедно. Някаква преходна разпоредба по европейската част едва ли трябва да правим. Искате да кажете да го отсрочим за времето на изборите това? Така ли е?
Мила Асенова:
Да, защото в момента те са с двоен мандат и си ги имат тези права и няма смисъл да влиза в сила от деня на обнародване на решението.
Янаки Стоилов:
Добре. Някакви други въпроси по тази част от правилника има ли?
Надя Антонова:
Аз предлагам да обсъдим още една преходна и заключителна разпоредба. С две думи концептуалния подход.
Става ясно, че Комисията по европейски въпроси все по-малко и в един момент трябва да престане да се занимава с проблема синхронизацията между вътрешното ни законодателство и европейското право, което е включено в сегашните и правомощия. Този въпрос за синхронизацията между вътрешното ни законодателство и общностното право трябва да се възлага на постоянните комисии. Но понеже и това е ново, аз предлагам в Преходните разпоредби да дадем един тримесечен срок, в който Комисията по европейски въпроси да осъществява тази функция, за да могат съответните постоянни комисии да навлязат в новите си задължения. След тримесечния срок синхронизацията да отпадне от нейното задължение и да се възложи на постоянните комисии.
За това предлагам още един параграф в Преходните и заключителните разпоредби. Имам съм един текст.
Янаки Стоилов:
Текстът ще го дадете. По-важна е идеята. Мисля, че тя има основание, затова че европейските въпроси стават в някаква степен и вътрешни въпроси. Но тогава трябва да се обърне внимание по повод на другите правила, които предстои да с приемат, че това ще наложи някакво укрепване на капацитета на самите постоянни комисии. Аз не говоря, че към тях трябва да има по един експерт по европейските въпроси, защото всеки един от експертите в някаква степен ще трябва да може да върши и тази дейност. Но при всички случаи това разсейване на дейността по комисиите вече изисква и там да се помисли за адекватна подготовка на хората и да се отчете и натоварването на тази допълнителна дейност и нейната специализация, така че да не се получи някакво влошаване на качеството на работата с трансформиране на тази централизирана сега дейност към отделните комисии.
Надя Антонова:
Поредният параграф към Преходните и заключителните разпоредби:
В тримесечен срок от влизането в сила на тези изменения и допълнения Комисията по европейските въпроси продължава да се произнася за съответствието на разпределените й законопроекти с достиженията на общностното право. След изтичането на този срок, въвеждането на директивите на Европейския съюз в националното право и контролът за съответствие на законопроектите с достиженията на общностното право е задължение на съответната водеща комисия.

Янаки Стоилов:
Ние направо ще го направим в основния текст, като отпадне това правомощие, ако се приеме, от Комисията по европейска интеграция, прехвърли се като функция на постоянните комисии, само ще остане едно изречение за преходния период.
Надя Антонова:
Текстът може да с раздели.
Надка Балева:
Необходимо ли е въобще такъв текст и да го разделяме, след като ние сме член на Европейския съюз и сме длъжни всички нормативни актове, които ще се приемат, да бъдат съобразени с изискванията, без да се записва изрично, императивно и т.н.
Янаки Стоилов:
Нека да чуем и експертите от комисията.
Експерт: от Комисията по европейска интеграция:
В правилника в момента никъде не е записано каква е точно функцията на Комисията по европейска интеграция. Достатъчно е да се запише, че продължават да й се разпределят законопроекти в още триседмичен срок. Защото идеята на тези промени е след като те влязат в сила, комисията да не разглежда повече законопроекти, за да прави оценка за съответствие.
Моето мнение е, че няма смисъл да се записва, че тази функция преминава върху постоянните комисии, защото те и сега са водещи комисии, които си изготвят крайния доклад.
Експерт: друг от Комисията по европейска интеграция.
Считам, че това предложение е правилно за трите месеца, защото ще се създава нова дирекция в администрацията, доколкото знам, в Народното събрание и там ще има отдел, който ще подпомага секторните комисии за хармонизирането. Но той няма да може да заработи веднага и затова един преходен срок е действително разумен, за да може да се прехвърли тази дейност.
Янаки Стоилов:
Трета алинея в основния текст после ще отпадне (чл.17). Тя по-подробно е уредена в новите текстове.
Експерт:
Аз искам да кажа, че предложението на г-н Янев може би имаше някакъв резон в него, когато предложи да се закрие Комисията по европейска интеграция и да се открие Комисия по европейски въпроси в този смисъл, че ако прецените, че трябва да има яснота какво ще правим с новите си функции Комисията по европейски въпроси, мястото е в чл. 17, ал. 3 да се каже, че Комисията по европейски въпроси осъществява парламентарния контрол върху дейността ..., като изготвя еди-какво си. Да е ясно, че тази комисия се занимава само с това. Това веднъж.
Защото в разпоредбите на правилника има още две места, когато е предвидено, че Комисията по европейски въпроси дава становища по законопроекти, тогава се прилага една олекотена процедура. В 45, ал. 2 и в 70, ал. 1, където сега просто сме предвидили една замяна на “европейска интеграция” с “европейски въпроси”, но всъщност оставяйки само с тази замяна, остава цялата олекотена процедура, която беше предвидена за хармонизационните закони и всъщност изпада се в една ситуация, в която няма да възникне възможност да бъде реализирана изобщо тази процедура, ако комисията не се произнася със становища по законопроекти, каквато е идеята оттук нататък. Тогава тези два текста трябва да отпаднат.
Янаки Стоилов:
Другите комисии ще се произнасят по общия ред.
За това препоръка ми е да огледате отново всички текстове. Като правим новите текстове, това трябва да се отрази на отпадане или промяна на редакцията на сега съществуващите текстове.
Приключваме с този въпрос. Ако имате някакъв въпрос, г-жо Антонова, свързан с вашата работа, поставете го.
Надя Антонова:
Във връзка с въпроса, който се повдигна във връзка с правомощията на Комисията по европейски въпроси. Те до момента са регламентирани в чл. 17, ал. 3. Ние преди малко гласувахме допълнително правомощие.
Янаки Стоилов:
За кое правомощие?
Надя Антонова:
Комисията по европейски въпроси изготвя доклади по други актове на институциите на Европейския съюз. Значи към действащия чл. 17, ал. 3 от правилника, в който се казва, че комисията докладва на Народното събрание за изпълнение задължението на МС за предварителна информираност за участието му в разработването и приемането на актове – това е действащото правомощие, ние днес добавихме ново правомощие, че комисията изготвя доклади и по други актове на институциите – доклади пред парламента.
Като взимам повод от това, което преди малко тук се разисква, дали не е добре да добавим и още едно изречение:
Комисията по европейските въпроси осъществява парламентарно наблюдение и контрол по въпросите на Европейския съюз ...
Янаки Стоилов:
Това е в главата за парламентарен контрол. Там са разписани нещата.
Надя Антонова:
Пак е въпрос на правна техника.
Янаки Стоилов:
Нека тези въпроси още веднъж да ги огледате, защото те не са окончателни. Въпросът е да няма паразитни текстове след приемането на новите разпоредби. Там където се налага нещо да остане, то да бъде основа на това, което сега се прави. Да няма противоречия и излишни текстове.
Мила Асенова:
Последно към г-жа Антонова. Това не е паразитен текст. В момента този текст е бил вкаран в правилника, когато е приеман през 2005 г. във връзка с чл. 105 от Конституцията. Комисията до този момент не е имала такива функции. По-скоро предложението е да се отмени този текст и да се каже какви са конкретно функциите. Осъществява парламентарен контрол – това, което пише в момента в текста на чл. 17, ал. 3 - по един не много добър начин е записано там и ние просто казваме: Осъществява парламентарен контрол върху участието на Министерския съвет. Текстът ще го нагласим. Комисията може да изготвя доклади по други актове на институциите на ЕС, като под други се разбира актове, извън тези в които участва.
Камелия Касабова:
Парламентарен контрол не бива да се употреби, по моему, защото се смесва с глава “Парламентарен контрол”.
Мила Асенова:
По въпросите на Европейския съюз и веднага се препраща към другата.
Янаки Стоилов:
Още веднъж ще ги видите и ще дадете окончателната редакция за нашия доклад. Ако нещо трябва да уточним в тази редакция, ще го съгласуваме първо с г-жа Антонова, а ако се налага и в рамките на комисията.
Да имате готовност другата седмица да продължим с другата част от промените. За следващата седмица искаме нормативните промени, а за по-следващата бюджетните правила. Разделяме ги на още две серии.
Има внесени още два въпроса и молбата ми е да си изразите мнението по тях дали по същество нещо да правим.
Има искане за установяване на противоконституционност на чл. 143, ал. 4 и чл. 186, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, отправено до Конституционния съд от Омбудсмана.
Става дума за спора за това, че тези, които са загубили делото, исковете са безплатни, но таксите се заплащат – нещо, което се прилага и досега. Ние сме го приемали този кодекс.
Дали да изразим становище в оспорване или в подкрепа на това, което се иска. Г-н Шопов, заповядайте.
Павел Шопов:
Не е работа на комисията, според мен. Законотворчеството е воля на отделните депутати в 40-тото Народно събрание. Ако теоретизираме, считам че комисията като комисия на 40-то Народно събрание като цяло не бива да се бърка в това. Може да се сведе до знанието на отделните депутати, но си има определен ред как се внася до Конституционния съд.
Янаки Стоилов:
Редът е спазен. Ние имаме право, ако формираме становище, да го изпратим.
Павел Шопов:
Това е излишно, според мен, и няма смисъл да го правим.
Надя Антонова:
Като изхождам от практиката на нашата комисия, аз нямам спомен да даваме окончателно становище по тези въпроси.
Янаки Стоилов:
Да не се произнасяме. Това ли е мнението на колегите.
Надя Антонова:
Ако се налага отклоняване от практиката ни до момента, трябва да имаме сериозен мотив за това.
Янаки Стоилов:
Практиката е такава и тя не е била оспорвана, но въпросът е дали желаете да изразим становище или не. (Не.)
Предлагате да не се произнасяме по това предложение за становище. Предлагате по същество да не се занимаваме? (Да.) Добре.
По следващия въпрос:
Г-н Йордан Мирчев, председател на Комисията по съобщенията ни е изпратил един казус, по който моли ние да им дадем някаква насока за решението. Аз мога да го пусна и с моя подпис, но това би ме улеснило ако знам, че от ваша страна има някакво мнение.
Става дума за един от спорните текстове във Законопроекта за далекосъобщенията за електронните съобщения, по който чл. 36 има следната ал. 5, доста дискусионна, която гласи:
“Чл. 36. (5) Индивидуалните административни актове, свързани със специфични задължения, налагани на предприятия по реда на този закон, подлежат на незабавно изпълнение.”
Тук има и редица предложения на народни представители, които са в целия диапазон от приемане до отрицание общо взето на този принцип.
Надка Балева:
Това противоречи на теорията за съдебен контрол. Що за логика.
Янаки Стоилов:
Нещата са доста по-комплицирани. Това наистина е едно отклонение от принципа за обжалваемост на административните актове. Ако се впуснем тук можем да правим разграничение между незабавно изпълнение и предварително изпълнение. Защото предварителното изпълнение се отнася само до определени хипотези, в случая свързани с националната сигурност, общественото здраве, обществения ред. Тук не става дума за предварително изпълнение, а за незабавно изпълнение с уговорката за специфични задължения. В самия закон, в чл. 164 се казва какво е специфично задължение. Примерно, задължение да се даде откритост на информацията, да има равнопоставеност по отношение на различните потребители на услуги. Т.е. оказва се общо взето кръга на тези специфични действия, които се определят. Въпросът обаче е, че има и съответна европейска директива, която общо взето толерира незабавното изпълнение при специфични задължения. Това също е нещо, с което трябва да се съобразяваме.
Реплика: Да го отразим в АПК.
Янаки Стоилов:
Как да отразим нещо в АПК, което е частен въпрос по директивите.
Мая Манолова:
Например, в ЗУД една част от актовете си подлежат на изпълнение, независимо от това, че са обжалвани. Обжалването не спира изпълнението. Това не е някакво изключение.
Янаки Стоилов:
В случая ние трябва да намерим юридическо решение, което да не води до някакви последици, които са неблагоприятни и в двете посоки: нито да се блокира възможността за даване на предписания, които да влязат ефективно в сила, и в същото време да има някакъв контрол и защита срещу тях. Защото доколкото разбрах Европейската директива е приета и тя толерира това изпълнение на специфични задължения с оглед да се ограничат монополните позиции на определени оператори или други. Въпросът е, че в български условия често това се изкористява и се прилага с обратен мотив. За това ние трябва да намерим съвместимост между нашата по-противоречива практика и общата насока на развитие на европейските регулации в тази област. За това мисля, че по-скоро трябва да видим дали някои от основанията подлежат на конкретизиране или пък трябва да има някакъв контрол върху това незабавно изпълнение.
Това, което е предложил Консултативният съвет по законодателството, е възможността съдът да контролира самото незабавно изпълнение дали да го допусне или не. Т.е. след като то е допуснато, съдът пред който е отнесен спора, да го спре или да каже, че то може да се продължава.
Да ви кажа какво означава специфични задължения.
Чл. 164 (1) така, както го предлага водещата комисия.
Чл. 164 (1) Комисията за регулиране на съобщенията може да налага, продължава, изменя или отменя специфични задължения на предприятията със значително въздействие върху съответния пазар за предоставяне на ефикасен достъп или взаимно свързване и оперативна съвместимост между услугите в полза на крайните потребители за стимулиране на ефективна конкуренция.
(2) Задълженията по ал. 1, които комисията може да налага за постигане на целите по чл. 4 са:
1. прозрачност;
2. равнопоставеност;
3. разделно счетоводство;
4. достъп до използване на необходими мрежови средства и съоръжения;
5. ценови ограничения, включително задължения за разходна ориентираност.
(3) При осъществяване на функциите си по ал. 1 комисията спазва принципите за обективност, прозрачност, пропорционалност и равнопоставеност.
Този текст за чл. 36, ал. 5 е една от гаранциите ние да се позовем, “свързани със специфични задължения” по чл. 164, защото тогава ще е ясно, че става дума само за това – тя да налага прозрачност, разделно счетоводство и т.н.
Надя Антонова:
Проблемът, според мен, се очертава като бизнес проблем.
Янаки Стоилов:
То бизнес проблем има, но има различни страни в бизнес проблема, а ние не сме част от тези страни и затова трябва да намерим решение, което да е работещо.
Н. Балева:
Много обтекаемо е “специфични проблеми”. Тази формулировка дава възможност ?
Мая Манолова:
Може ли аз да си кажа мнението. (Да.)
Аз приемам решението, което се дава в ал. 5 с една добавка: “освен ако Върховният административен съд не реши друго”.
Янаки Стоилов:
Аз ще ви предложа и малко по-подробно решение, по което да си кажете мнението, но преди това да ви прочета директивата какво гласи.
“Право на обжалване.
Държавите членки гарантират наличието на ефективни механизми на национално ниво, чрез които всеки ползвател или предприятие, доставящи електронни съобщителни мрежи или услуги, засегнато от решение на националния регулаторен орган, да имат правото да обжалват решението пред апелативен орган, независимо от страните по спора.”
(Ние даваме такава възможност.)
“Този орган, който може да бъде и съд, разполага с подходящ експертен потенциал, за да може да изпълнява функциите си. Държавите членки осигуряват, че същността на спора е надлежно отчетена и действа ефикасен механизъм за обжалване. До приключване на процедурата по такова обжалване, решението на националния регулаторен орган остава в сила, освен ако апелативният орган не постанови друго.”
Принципът е, че то влиза за изпълнение, но органът, към който е отнесен спорът може да каже че спира изпълнението. И т. 2:
“2. Когато апелативният орган, посочен в § 1 не е...”
Но това не ни интересува.
Надка Балева:
Какво означава “остава в сила и подлежи на незабавно изпълнение”? Това е разковничето.
Янаки Стоилов:
Това казва европейската директива.
Надка Балева:
Защото ние досега ако в срока за обжалване не се .... остава в сила. Мисля си, че директивата не е толкова категорична. Тя не казва “подлежи на незабавно изпълнение”. Има един термин, вмъкнат в предложението по ал. 5.
Янаки Стоилов:
Решението на националния орган остава в сила. Какво значи тази сила, ако не изпълняемост на решението. Какво друго съдържание има? Решението не е никога окончателно, докато не завърши процедурата по обжалване.
Мая Манолова:
Там явно правилата са други. При нас не влиза в сила, докато тече обжалване. Може би тук адекватното състояние щом не е влязло в сила, защото това наистина ще е в противоречие с цялото ни действащо право, а просто ще подлежи на изпълнение.
Общата хипотеза е, че обжалването не спира изпълнението. Думата “незабавно” в момента създава някакъв нов режим. Ако се каже, че щом като не спира изпълнението, ... сме в стандартната хипотеза, позната в нашата практика.
Янаки Стоилов:
Тогава ал. 5 е излишна. Трябва да отпадне тогава. Нашето становище тогава трябва да бъде, че ал. 5 на вносителя трябва да отпадне, защото тя повтаря в някакъв съкратен вид общия принцип, който е в текста на АПК. Ние казваме, че обжалването на акта не спира изпълнението, освен ако съдът не постанови друго. Значи сме в рамките на директивата. В един текст ние повтаряме същото, но не съвсем и не се разбира дали това е общият режим или някакъв друг. Аз мисля, че нашето предложение трябва да бъде ал. 5 да отпадне, тъй като тя попада там.
Мая Манолова:
В общия режим жалбата спира изпълнението. А тук трябва да се запише изрично: обжалването не спира изпълнението, освен ако съдът не постанови друго.
Янаки Стоилов:
Актът е валиден, ако няма обжалване. Ако има обжалване, това спира изпълнението. Това е принципът.
Мая Манолова:
Но в редица закони е записано обратното.


Янаки Стоилов:
Ние работим с Административнопроцесуалния кодекс и специалния закон. Ние не препращаме към ЗУД с този закон.
Специфичните задължения по чл. 164, налагани на предприятията по този закон, подлежат на изпълнението, освен ако съдът не реши друго. И ако искате някакви гаранции да търсим, да помислим дали не трябва да разширим основанията. Да речем, когато констатира неправилно налагане, т.е. неправилно позоваване, защото съдът единствено може да каже: Вие неправилно се позовавате на специфично задължение. Не е това основанието, защото те могат да излязат извън кръга на чл. 164. Можем да кажем или от неговото изпълнение. Става дума, че с решението могат да настъпят значителни или трудно поправими вреди. Още един критерий, който го има в АПК. Това да бъде горе-долу.
Колеги, да ви прочета една ориентировъчна редакция, която можем да им предложим за обсъждане. Точно такава редакция няма в предложенията.
“(5) Индивидуалните административни актове, свързани със специфичните задължения по чл. 164, налагани на предприятия по реда на този закон, подлежат на изпълнение, освен ако съдът реши друго, когато констатира неправилно позоваване на този текст (или ще видим какво) или от неговото изпълнение могат да настъпят значителни и трудно поправими вреди.”
Мая Манолова:
Ако той констатира, че е неправилна правната квалификация, той ще го отмени.
Янаки Стоилов:
Да кажем, че съдът не може на друго основание да оценява това решение. Защото той може да започне да го оценява на някакви други основания. Можем да сложим точка и да кажем:
“Обжалваните актове подлежат на изпълнение, освен ако съдът не реши друго.”
Ориентираме се около това. Аз ще го оформя и ще им го пусна в комисията.
С това приключваме. Благодаря ви много. Закривам заседанието.

Председател:
(Янаки Стоилов)
Стенограф-протоколчик: