---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 7

Днес, 07.02.2007 г., сряда, от 14:30 ч. се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
На заседанието присъстват още: от Министерството на правосъдието – Сабрие Сапунджиева, заместник-министър и Милена Петкова, експерт; от Камарата на частните съдебни изпълнители – Елена Петкова, частен съдебен изпълнител и Иван Чолаков, заместник-председател на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители; от Министерството на земеделието и горите – Бюрхан Абазов, заместник министър, и Стойка Куртева, юрисконсулт в дирекция “Поземлени отношения”; от Министерството на външните работи – Велина Дублекова, младши юрисконсулт в дирекция “Правно-нормативна”; от Министерството на финансите (Агенция за държавна финансова инспекция) - Корнелия Цекова, директор на дирекция “Правна” и Евдокия Кьосева, главен юрисконсулт, от КУИППД – Стоян Кушлев, председател, Николай Николов, член и Стоянка Николакова, главен секретар и народните представители - Петя Гегова, Марина Дикова и Даут Осман.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Днешният дневен ред включва четири въпроса:
1. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Конвенцията за борба с корупцията, в която участват служители на Европейския съюз, изготвена на базата на член К.3(2)(с) от договора на Европейския съюз, №702-02-4/29.01.2007 г., внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността, № 601-01-96/08.11.2006 г., внесен от Министерския съвет.
3. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители, № 602-01-94/01.12.2006 г., внесен от Министерския съвет.
4. Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, № 654-01-147/16.11.2006 г., внесен от Даут Осман, № 654-01-162/19.12.2006 г., внесен от Захари Георгиев и № 754-01-14/31.01.2007 г., внесен от Петя Гегова, Марина Дикова и Олимпи Кътев.
По първа точка
Давам думата на вносителите накратко да се представи конвенцията. Заместник-министър Сапунджиева има думата.
Сабрие Сапунджиева:
Уважаеми г-н Председател,
Приложение 1 към Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промени в учредителните договори на Европейския съюз съдържа списък на конвенциите и протоколите, по които България и Румъния стават страни при присъединяването. Един от тези актове на Европейския съюз е Конвенцията за борба с корупцията от 1997 г., в която участват служители на Европейските общности или служители на държавите-членки на Европейския съюз, изготвена на базата на член К.3(2)(с) от Договора за Европейския съюз. Това налага своевременното й ратифициране, което ще осигури примат на тези международни актове над разпоредбите на вътрешното законодателство, съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.
Конвенцията предвижда криминализиране на пасивната и активната корупция на служители на Общността и на длъжностни лица на страните –членки на Европейския съюз.
Освен това конвенцията съдържа и задължение за въвеждане на наказателна отговорност на стопанските ръководители в случаите, когато подчинени на тях лица са давали или обещавали подкуп от името на фирмата. Определят се правила за установяване на наказателна юрисдикция по отношение на съответните престъпления, както и задължения за осъществяване на ефективно сътрудничество при разследване и наказване на корупционни престъпления в рамките на правната помощ по наказателни дела, екстрадицията, трансфера на наказателното производство и изпълнението на присъди, постановени в друга държава членка.
Анализът на българското законодателство показва, че то е приведено в съответствие със стандартите на конвенцията и че са въведени адекватни механизми за изпълнение на задълженията по нея, а именно в Наказателния кодекс, Наказателно процесуалния кодекс, Законът за екстрадицията и Европейската заповед за арест.
Съгласно вече установената практика относно Декларациите на Република България за приемане на компетентността на съда на Европейските общности по конвенциите, съставени на основата на член К3 от Договора на Европейския съюз, като например Конвенцията за Европол, която е обнародвана Държавен вестник бр. 105 от 22.12.2006 г. предлагаме със съответната декларация Върховният касационен съд на Република България да бъде определен като компетентен да сезира Съда на Европейските общности с преюдициални въпроси по прилагането на Конвенцията за борба с корупцията, в която участват служители на Европейските общности или служители на държавите-членки на Европейския съюз.
Благодаря ви за вниманието.
Янаки Стоилов:
Има ли някакви въпроси към вносителите или изказвания? Няма.
Предлагам ви да преминем към гласуване. Ако се приеме законопроекта за ратификацията това ще мине на две четения.
Които подкрепят ратификацията на Конвенцията за борба с корупцията, в която участват служители на Европейския съюз, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се единодушно.
По втора точка – Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността.
Няма постъпили предложения от народните представители в срока, който беше предвиден. Има писмо, което е адресирано до нас от министъра на финансите, тъй като аз съм им предложил, ако те имат някакви предложения, но такива не са постъпили. Те подкрепят законопроекта.
Г-н Абазов е тук. Може би, гледайки отделните текстове, ще чуем вашите предложения.
Предлагам независимо от това, че не са постъпили предложения, да не гласуваме анблок закона, защото има някои предложения от консултативния съвет по законодателство, които мисля, че също са целесъобразни в голямата си част и заслужават внимание при обсъждането.
Преминаваме към § 1 от законопроекта. Има ли някакви бележки по § 1.
В §1 от Съвета по законодателството предлагат и мисля това да се възприеме, да се махнат абревиатурите и да се запази пълното изписване на Европейския съюз и Споразумението на Европейското икономическо пространство.
В чл. 29, ал. 3 се предлага изразът “страните-членки” да се замени с “държавите-членки”. Това мисля, че също трябва да приемем.
Други бележки по чл. 29 няма.
Вие имате ли някакви предложения по чл. 29. Ако няма, тези които приемат текста, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
§2. Чл. 29а. в текста на вносителя се предвижда освен физически лица на държавите-членки на Европейския съюз и съответно държавите по споразумението, юридически лица също да имат право да придобиват земя за второ жилище. Тъй като юридическите лица не ползват жилища, мисля че този текст трябва да отпадне.
Нали няма възражения? Трябва да съобразим редакцията и тогава в ал. 1 текстът да бъде:
(1) Лицата по чл. 29, ал. 2, които не пребивават постоянно в Република България, могат да придобиват земя за второ жилище след изтичането на срока, определен при условията на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Това да бъде съдържанието на ал. 1.
Има ли възражения и предложения? Заповядайте.
Стойка Куртева:
Аз искам само да прочета, г-н Стоилов, т. 1 от Договора за създаване на Европейската общност. Там формулировката, която третира това ограничение, включва и юридическите лица.
“Независимо от задълженията, произтичащи от учредителните договори, България може да запази в сила за срок от 5 години от датата на присъединяване ограниченията в нейното законодателство, съществуващи към датата на подписване на Договора за присъединяване по отношение на придобиването на правна собственост върху земя за второ жилище от граждани на държавите-членки и държавите, страни по споразумението, които не пребивават в България и от юридически лица, учредени в съответствие със законите на друга държава-членка или на държава, страна по Споразумението на Европейското икономическо пространство.”
Ръководейки се от тази формулировка, работната група сме пренесли по този начин субектите.
Янаки Стоилов:
Тогава аз да ви задам въпроса: Дали ние да обсъждаме допълнителни ограничения за юридическите лица за придобиване на някакви имоти. Това може да го обсъждаме в духа на дадената възможност, но темата за жилище на юридическото лице някак си е безсмислена, защото няма как юридическото лице да придобие жилище.
Проф. Анелия Мингова:
Понятието “жилище” отговаря на определени критерии с оглед това за какво му е предназначението. А дали юридическото лице ще живее в жилището е един въпрос, който не е правен. Той може да го дава под наем, да плаща наем на служители и работници на юридическото лице. Аз не мисля, че трябва да правим пряка връзка с това какво е предназначението на един имот с оглед субекта на собствеността.
Янаки Стоилов:
Аз ви чета текста. Както е формулиран той не ограничава. Ако ограничаваха възможността, че юридическото лице не може да придобива за построяване на жилища, аз бих го приел. Но буквално текстът гласи: “както и юридическите лица по чл. 29, ал. 3 могат да придобиват земя за второ жилище”. Как юридическото лице може да има едно жилище и да има и второ жилище самото то. Ако искаме да разширим това нещо, аз съм съгласен да го обсъждаме, но така написано, просто това е неприложимо.
Г-н Бисеров иска думата.
Христо Бисеров:
Аз мисля, че текстът по същество е коректен. Може би терминологията не е най-добрата. Ако запишем “втори жилищен имот”, мисля, че ще бъдем по-близо до правната терминология, защото жилищният имот може да не се ползва за жилище и тогава вече няма пречка юридическото лице да придобие жилищен имот. А той може да не го ползва за жилище.
Янаки Стоилов:
То тогава въобще трябва да бъде за жилищен имот, защото какво значи “втори”.
Четин Казак:
Аз доколкото разбирам текста, общо взето се предлага, ако в договорите са включени юридическите лица, ограничението е те да придобиват втори жилищен имот. Защото те не могат да имат жилища, но те могат да закупуват имот в България от името на юридическото лице. Ограничението е да придобият втори такъв имот. Те могат да купят един такъв имот за жилищни нужди, но не и втори.
Стойка Куртева:
Аз съм представител на Министерството на земеделието и горите. Това бяха текстове, които ние обсъждахме в работната група съвместно с колегите от Министерството на финансите. Тъй като насоката беше да се придържаме, както към терминологията, която използва Договора за присъединяване, така и към съдържанието. Така възпроизведохме тази разпоредба, свързана с петгодишния срок.
Проф. Анелия Мингова:
Аз мисля, че е удачно предложението на г-н Бисеров. Самото понятие жилище създава усещането, че наблягаме не толкова на правото на собственост, колкото на това за какво ще се използва. “Жилищен имот”, според мен, е по-коректно и става по-ясно.
Йорданка Стоянова: експерт.
Не знам ако запишете “втори жилищен имот” дали няма да стане объркване. Защото “второ жилище” е терминът, който се употребява в Договора за присъединяване.
Янаки Стоилов:
Можете ли да ми кажете в коя страна юридическите лица придобиват жилище, за да знаем както е еволюирал този текст. Защото по отношение на българското право е безсмислен, но може би има някакъв рационален смисъл в някои от европейските страни. За това някои от тези, които са писали текста, вероятно са му придали някакъв смисъл откъм европейска страна, защото от българска страна няма юридически смисъл. Юридическите лица имат седалище. Те нямат жилище, за да кажем къде им е първото и второто жилище. По българското законодателство няма смисъл. “Земя за второ жилище” – на кого за второ жилище, като юридическото лице не живее никъде.
Христо Бисеров:
Той е собственик на един жилищен имот. Той може да не го ползва, но си го има.
Четин Казак:
В този случай аз мисля, че трябва да подходим повече по целесъобразност. Явно няма да можем да намерим точната формулировка. Просто трябва да решим дали да оставим това ограничение за юридическите лица от страни членки на Европейския съюз да придобиват втори жилищен имот или не. Ако приемем, че няма да има ограничение, просто заличаваме текста.

Янаки Стоилов:
От Съвета по законодателство са предложили да извадим “юридическите лица”, тъй като по отношение на тях няма как да се определи кое е първо жилище, за да има някакво облекчаване или ограничаване по отношение на взимането на земя, за да си направят второ жилище.
Да гласуваме отпадането на текста. Ако не се приеме предложението за отпадане на текста, тогава някой да предложи редакция. Аз ви предлагам да отпадне текста, свързан с ал. 3 на чл. 29. Който е “за”, моля да гласува. Трима “за”. Против? Няма. Въздържали се? Пет се въздържат.
Дайте редакция на текста на чл. 29а, ал. 1.
Христо Бисеров:
Аз предложим да се запише “втори жилищен имот”. Не е съвършено, но така е по-добре.
Янаки Стоилов:
Да се замени “второ жилище” с “втори жилищен имот”.
Друго предложение има ли? Редакцията на текста, която се предлага е следната:
“Чл. 29а (1) Лицата по чл. 29, ал. 2, които не пребивават постоянно в Република България, както и юридическите лица по чл. 29, ал. 3 могат да придобиват земя за втори жилищен имот след изтичането на срока, определен при условията на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.”
Който е за тази редакция, моля да гласува. Четирима “за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима се въздържат.
Не се приема и това предложение.
Четин Казак:
Моля да прегласуваме предложения текст.
Янаки Стоилов:
Добре. Прегласуваме. Който е “за”, моля да гласува. Пет гласа “за”. Предложението се приема.
По ал. 2 на чл. 29а – определение за това какво е второ жилище. Имате предложението на вносителя.
“(2) В случаите по ал. 1 жилището се счита второ, когато е различно от основното жилище на територията на друга държава-членка на Европейския съюз.”
Значи пак препращаме, че този който придобива второто жилище или жилищен имот, той живее някъде другаде и има жилище.

Иво Христов: експерт.
Това е типичен случай, когато едно непознато нещо го обясняваш с друго непознато нещо, с което правим нормативен текст.
Янаки Стоилов:
Съветът по законодателството предлага друга редакция. Ще ви я прочета:
“(2) В случаите по ал. 1 жилището се смята за второ, когато е различно от основното жилище на територията ...”.
Промяната е само редакционна.
Христо Бисеров:
По-добре да я няма ал. 2. Има си тълкувателни органи.
Янаки Стоилов:
Аз схващам идеята на г-н Бисеров, че той бяга от това да обвържем жилището с юридическото лице и ако то някъде е придобило жилищен имот, в България то може да придобие още един жилищен имот. Нали така? Тогава ал. 2 да отпадне. Правите предложение ал. 2 да отпадне? ( Да.)
Да гласуваме това предложение.
Яни Янев иска думата. Заповядайте.
Яни Янев:
Струва ми се, като чели много ограничително тълкуваме нещата по отношение на юридическите лица и правото да придобият жилище. Естествено е, че ако едно юридическо лице пристигне в България и си развива дейността, то може да купи жилища за собствените си работници.
Проф. Анелия Мингова:
Това вече го тълкувахме.
Янаки Стоилов:
Който е за отпадане на ал. 2 на чл. 29а, моля да гласува. Шест гласа “за”. Отпада ал. 2.
Тук има едно разсъждение от Съвета по законодателството по § 3. Те поставят няколко въпроса, които само ще ги спомена, тъй като не предлагат текст.
Г-н Абазов, Вие имате ли нещо по § 3. (Не.)
Въпросите са следните:
Ако държавата не изкупи горите и земите, за които тригодишния срок за прехвърляне по чл. 10а, ал. 1 от Закона за горите е изтекъл, това означава ли че техният собственик запазва собствеността си върху тях. Т.е. ако държавата не предприеме нещо, кого трябва да наказваме по чл. 282 или някой друг. Нали разбирате, че това бездействие би трябвало да води до някаква санкция, защото то облагодетелства определени лица. Даже то става повече от чл. 282 в някои случаи.
Вторият въпрос е:
Означава ли, че правото на държавата да изкупи горите и земите след тригодишния срок не е ограничено във времето и винаги когато тя реши, т.е. срокът не е преглусивен и тя може да ги купи и след тригодишния срок.
Третият въпрос е “след изтичането на тригодишния срок, ако държавата не изкупи горите и земите от горския фонд, собственикът им чужденец, който ги е придобил чрез наследяване по закон, но не отговаря на условията, предвидени в договора, ще трябва ли преди да продаде на трето лице, да ги предложи за изкупуване на държавата по реда на чл. 33 от Закона за собствеността.
Вие имате ли някакви отговори на тези въпроси. Те могат да не наложат промяна в текста, но ако имате категорично мнение, можете да го изразите.
Бюрхан Абазов:
Аз чувам тези въпроси за първи път. Но ако ги преповторим и коментираме, сигурно ще намерим някакъв отговор, ако това по някакъв начин рефлектира върху текстовете.
Янаки Стоилов:
Който подкрепя § 3 с редакцията, с която разполагате, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
По § 4 няма нито предложение, нито въпроси. Няма бележки.
По § 5. От Съвета по законодателството предлагат нова редакция на ал. 6.
(6) Чуждестранните юридически лица могат да придобият право на собственост върху земеделски земи по реда на ал. 5 при условие, че са създадени в съответствие със законите на държави-членки...т.е. това е само редакция.
Трябва да я приемем. Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Чл. 3б., ал. 1 се говори за чужденците, които придобиват право на собственост, но не отговарят на условията, предвидени в Договора за присъединяване.
Тук става ли ясно, че се касае изрично за не граждани на страни-членки на Европейския съюз?
Янаки Стоилов:
Мисля, че е ясно. В чл. 3а са граждани на държави-членки. В чл. 3б са чужденците, извън тази категория граждани. Мисля, че е ясно.
Четин Казак:
Тогава последното изречение “Задължението за прехвърляне правото на собственост се погасява с изтичането на определения в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз срок.” Как се съвместява с факта, че се касае за чужденци извън Европейския съюз.
Янаки Стоилов:
Да ни кажат вносителите. “Задължението за прехвърляне правото на собственост се погасява...”. Необходимо ли е да подлежи на погасяване не правото, а задължението.
Стойка Куртева:
По-благоприятното е това задължение за прехвърляне да се погаси с момента, в който изтече 7 годишния преходен защитен период.
Четин Казак:
Нали в Договора за присъединяване има ограничение 7 години за граждани на страни-членки на Европейския съюз, в който срок те не могат д придобият.
Стойка Куртева:
Те не могат да придобиват. Те ако в този 7 годишен период те придобият по наследяване земеделска земя, при тях започва да тече тригодишен срок, в който те са длъжни да я прехвърлят. С това изречение ние поясняваме, че ако междувременно изтече 7 годишния срок, а не е изтекъл тригодишния срок от придобиване на собствеността по наследяване, те ще се ползват от по-благоприятния момент.
Четин Казак:
Моят въпрос е: Ако първата част на ал. 1 третира чужденци не граждани на Европейския съюз, защо обвързваме чрез последното изречение режима в договора, който касае гражданите на Европейския съюз.
Янаки Стоилов:
Нали разбрахте въпрос в смисъл, че чл. 3б се отнася за чужденците, които не са от Европейския съюз.
Стойка Куртева:
Ал. 1 е казано така:
(1) Чужденци, които придобият право на собственост върху земеделски земи при наследяване по закон, но не отговарят на условията, предвидени в Договора за присъединяване ..., т.е. тук се има предвид, че те не са самонаети фермери, които имат правото веднага от влизането в сила на Договора за присъединяване, да придобиват право на собственост върху земеделска земя.
Янаки Стоилов:
Те ако са чужденци, въобще не ме интересува дали са самонаети или не са самонаети. Те въобще са извън тази категория.
Става дума за чужденци. Те трябва да са граждани на Европейския съюз, за да ги третираме като самонаети, дали се занимават или не със земеделие. Тук говорим за лица, които са извън обхвата на допълнителните права, които дава Договора с Европейския съюз. Г-н Казак пита след като тук уреждаме задълженията на чужденците, които са наследили земя и не са я прехвърлили, защо обвързваме това тяхно задължение с Договора за присъединяване към Европейския съюз. Защото за тях и след влизането на договора в сила не се придобиват някакви нови права.
Четин Казак:
Значи или първата част на ал. 1 се отнася изрично за граждани на Европейския съюз, които не са самонаети лица или се отнася за чужденци други, за които не важат въобще сроковете в Договора за присъединяване. Те така или иначе са длъжни без никаква давност да прехвърлят в тригодишен срок наследените имоти.
Янаки Стоилов:
Може би просто трябва да отпадне последното изречение на чл. 3б, ал. 1, защото това обвързване няма как да се обоснове.
Някакви контрааргументи нямате, нали?
Яни Янев:
Г-н Председател, и тук остава въпроса, който беше даден по предходния текст от Съвета по законодателството, защо те имат задължение да прехвърлят, а какво правим. Не е записано , че трябва да продадат на държавата. Те са длъжни да прехвърлят. Ако не прехвърли, какво става.
Янаки Стоилов:
Всички въпроси, които се зададоха по предния текст, остават и тук. Защото това изречение не дава отговор на тези въпроси.
Г-н Абазов, да ни кажете по Закона за горите има ли някакво задължение на държавата, тъй като конституционният текст предвижда задължение на собственика да прехвърли на лица, които имат това право. Но по Закона за горите има ли някакво задължение на държавата да изкупува такива имоти.


Бюрхан Абазов:
Мисля, че по закон е да прехвърли, без да упоменава изрично ангажимент, че държавата.
Янаки Стоилов:
Аз питам дали по Закона за горите има някакво специфично задължение на държавата. Защото ако там има някакво задължение, ние можем да го обвържем тук с този текст. Да ни кажете дали по чл. 10а от Закона за горите има такова задължение, защото не съм сигурен.
Бюрхан Абазов:
Редакцията е “може да изкупи”.
Янаки Стоилов:
Тя държавата може да ги изкупи и без този текст. Нека да го има. Все пак може би в този период, в който се приеме и ще действа тази разпоредба, би трябвало да се направят някакви по-конкретни предложения, за които и ние апелирахме, но явно няма готовност нито в изпълнителната, нито в законодателната власт.
Сега предлага да гласуваме само отпадането на последното изречение на ал. 1 на чл. 3б. Всъщност предложението на г.-н Казак подлагам на гласуване. Който е “за”, моля да гласува. Приема се.
Няма други предложения по този параграф. Няма предложения и по следващите параграфи.
“По § 7. Този закон се прилага от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.”
Да му придаваме ли някакво обратно действие. С този текст се казва, че той действа от 1 януари. Сега сме вече началото на м. февруари. Налага ли се някаква корекция тук? Заповядайте.
Стойка Куртева:
Г-н Председател, аз по-скоро искам да се върна към предишния параграф, където е допусната една техническа грешка в ал. 4. Имам предвид § 5, т. 3, чл. 10а, т. “б” създава се ал. 4.
“(4) Алинея 3 не се прилага спрямо граждани на държавите членки на Европейския съюз и на държавите страни по СЕИП, както и на други държави по силата на договор по чл. 3, ал. 4.” трябва да бъде, а не по ал. 6. Просто е допусната техническа грешка.
Янаки Стоилов:
Добре. По § 7 налага ли се някаква промяна или не? В смисъл дали да не отпадне § 7.
Стойка Куртева:
Да, по-добре да отпадне § 7.
Янаки Стоилов:
Който е за отпадане на § 7, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
Има ли някакви други бележки от вносителите. (Не.)
Благодаря ви.
По трета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители.
Г-жо Сапунджиева, Вие ще представите този законопроект. Заповядайте.
Сабрие Сапунджиева:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Предложеният на вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители има за цел да коригира появилите се в процеса на прилагане на Закона за частните съдебни изпълнители непълноти и недостатъци в уредбата на действащия в момента закон. Предварително искам да уточня, че това са само най-належащите промени, защото законопроектът беше изготвен, когато частното съдебно изпълнение действаше в продължение на 6 месеца. Ние считаме, че при по-нататъшното прилагане на закона ще възникнат още проблеми и вероятно той ще претърпи и други промени.
Някои от най-съществените промени, които сега се предлагат на вашето внимание с проекта са свързани със засилването на контрола върху дейността на съдебните изпълнители, което е една от препоръките на партньорските проверки в областта на правосъдието. В тази връзка се предвижда освен, че освен съдебни инспектори контролът върху частния съдебен изпълнител да се осъществява и от финансови инспектори, като те ще извършват проверки за точното определяне, начисляване, и събиране на дължимите такси. Също така за извършените действия по изпълнението, както и на движението, управлението и отчитане на паричните средства в специалните банкови сметки на частните съдебни изпълнители.
Трябва да имаме предвид, уважаеми дами и господа народни представители, че частните съдебни изпълнители боравят с големи финансови средства. Тяхното законосъобразно и също привеждане в срокове на кредиторите е много важно и ние считаме, че препоръките на партньорските проверки са от значение, защото може да се окаже в едни случаи, че бързото превеждане е в интерес на кредитора и в интерес на гражданския оборот, но има случаи, когато действията на съдебния изпълнител се обжалват и в този период той прехвърли средствата на кредитора, а действията бъдат отменени, какво се случва тогава с тези средства. За това е необходимо тези финансови инспектори спешно, когато бъдат сезирани за такива случаи, те да могат да проверяват банковите сметки на частните съдебни изпълнители и да дадат предписание или да наложат мярка тези средства да останат по специалната сметка на частния съдебен изпълнител, той да не се разпорежда с тези пари до произнасянето на съда.
Също така с оглед повишаване ефективността на административния контрол, който се осъществява от министъра на правосъдието, се предлага освен годишните отчети за дейността на съдебните изпълнители, в Министерството н правосъдието да постъпват и шестмесечни такива. Т.е. контролът върху тях да не бъде на една година, а на 6 месеца.
Също така във връзка с по-ефективния и бърз механизъм за контрол се предвижда изграждането и функционирането на информационна система за съдебното изпълнение. Това е всъщност регистърът на изпълнителните дела, който ще обхваща и държавните и частните съдебни изпълнители. Министерството няма да инвестира средства в тази система. Тя се изработва от Американската агенция за международно развитие, като проект “Реформа в търговското право”. В законопроекта е предвидено само регламентирането начина на ползване на тази система, като е предвидено за поддържането на информационната система да се въведе такса за нейното използване. Изрично е предвиден безплатен достъп до системата за държавни органи, органите на местното самоуправление, както и за лицата, на които е възложено упражняването на публична функция.
Във връзка с таксите по изпълнението се предлага премахването на изискванията за максимален и минимален размер на пропорционалните такси. Всъщност трябва да бъда пределно откровена с вас, уважаеми дами и господа народни представители, това е една от причините да изготвим този закон за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители, тъй като при приемането на тарифата за таксите в Министерския съвет това ограничение за минимален и максимален размер на пропорционалните такси създаде един проблем и тогава тарифата беше приета под условие, че ще се внесе законопроект за изменение и допълнение и ще отпаднат максималния и минималния размер на пропорционалните такси. Защото наличието на максимален размер в абсолютна стойност на таксите, които се събират, води до различна относителна тежест на цената на изпълнението спрямо размера на дълга. Оказа се, че длъжници с много голям размер на дълга, всъщност при ограничението за максимална такса ще плащат една и съща такса с длъжници, които имат по-малък дълг. А знаете, че в края на краищата след като сме стигнали до съдебно изпълнение таксата, която се плаща при съдебния изпълнител е един вид дори наказание на длъжника за това, че той не си е изпълнил задължението и се е стигнало до принудително изпълнение.
С промените на чл. 10 в същия закон се предвижда въвеждането на такса за участие в конкурса за частни съдебни изпълнители. Нейното предназначение е да се покрият разходите, които Министерството на правосъдието ще прави за организацията и провеждането на конкурси за частни съдебни изпълнители.
Предлага се също така да отпадне изискването за помощник изпълнителите да са издържали конкурса за частни съдебни изпълнители. Това създава един голям проблем при сегашната работа на частните съдебни изпълнители, тъй като законът предвижда помощник изпълнителите д са издържали конкурса за частни съдебни изпълнители. Това е пълен анахронизъм. Кой юрист, който е издържал конкурса, ще помощник при частния съдебен изпълнител, а няма да открие собствена кантора.
С промените в чл. 30 се гарантира отговорност на частните съдебни изпълнители в случаите, в които те действат съвместно при условията на гражданско дружество.
Не на последно място следва да се посочи, че с проекта се предвижда Съветът на камарата на частните съдебни изпълнители да дава становище за изпълнение на изискванията за кантора и за надеждно съхраняване на архива в канторите на частните съдебни изпълнители. Благодаря ви за вниманието.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Има и представители на Министерството на финансите. Заповядайте, ако желаете да се включите в дискусията. Имате думата за въпроси и изказвания.
Тук има едно писмо от председателя на Правната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители, в което се претендира те да бъдат освобождавани от държавни и общински такси за издаване на исканите от тях удостоверения, справки и пр. Имате думата. Моля да се представите.
Елена Петкова:
Аз съм частен съдебен изпълнител, в момента съм представител Камарата на частните съдебни изпълнители. Председател съм на Правната комисия.
Това, което каза г-жа Сапунджиева, е изключително изчерпателно. Нашата молба е предложението, което сме направили, да бъде включено за разглеждане на второ четене, тъй като въпроса е от изключителна важност. Вие ще бъдете запознати с него.
На практика с липсата на тази уредба, която не предлагаме длъжниците в държавното изпълнение и в частното са поставени при нееднакви условия. Тези при частното изпълнение са поставени при неравнопоставени условия и трябва да плащат много по-големи разноски от това, което се плаща от длъжниците в държавното изпълнение. Това е така, защото държавните изпълнители са освободени от държавни и общински такси. А за частните няма текст, няма уредба. Като се изхожда от факта, че и частните изпълнители и държавните изпълнители изпълняват една важна държавна функция, просто е недопустимо длъжниците в частното изпълнение да бъдат товарени с по-големи разноски.
Искам да ви обърна внимание и да ви запозная с тази материя, защото очевидно за някои от вас може да прозвучи като страничен въпрос, но тук става дума за една голяма категория дела. Това са делата на топлофикация и на БТК, където разлика от 100 лв. в разноските по изпълнението за длъжниците на топлофикация и на БТК не са без значение. Сами разбирате, че там длъжниците са физически лица в по-голямата си част с ниски доходи и ние не може и не следва да ги поставяме в това неравностойно положение в сравнение с длъжниците по държавното изпълнение. Такъв подход е недопустим и аз съм убедена, че вие по-нататък ще бъдете запознати по-подробно и ще приемете нашето предложение. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Имате думата за изказвания по законопроекта. Заповядайте, г-жо Иванова.
Иглика Иванова:
Аз напълно споделям напълно това, което каза г-жа Сапунджиева относно разпореждането със средствата по сметките на съдиите-изпълнители тогава, когато действията им са оспорени. Но така както е предложен текстът това предполага само една констатация на вече извършени такива действия. Не виждам превенцията, не виждам така, както е формулирано на какво основание ще бъдат спрени средствата и да не бъдат преведени на взискателя. Може би трябва да се прецизира текста. Иначе ще вървим след събитията – само ще констатираме какво е сторено, без никакъв шанс средствата да бъдат върнати обратно в сметката на съдия изпълнителя или в сметката на длъжника, от когото неправомерно са взети.
Янаки Стоилов:
Аз Ви моля да второ четене, ако формулирате предложение, което изяснява това, което казахте, да го направите, за да го обсъдим конкретно.
Яни Янев:
Аз имам въпрос, както към представителя на вносителя, така и към представителя на частните съдебни изпълнители.
Колеги, видимо тук се предлага въвеждането на една система на контрол върху дейността на частния изпълнител, както документален, така и по отношение на финансовите средства, които постъпват при него по повод на съдебното изпълнение. Първо, тук има един различен подход, който се предлага, наблюдавайки текста на § 10, че що се касае до дейностите на съдебните финансови инспектори, които могат да проверяват архива и да влизат в помещенията на частния съдебен изпълнител, се извършва на базата на назначена от министъра проверка. А от друга страна, когато се казва, че съдебният и финансов инспектор имат достъп до специални банкови сметки, там не се казва, че трябва да бъде назначена от министъра на правосъдието проверка. Да речем, че това може да са пропуски, които могат да се изчистят между първо и второ четене, но това навежда на мисълта, че по своето естество щом като ние въвеждаме възможността да се извършва този финансов контрол, първото което ми се струва е, че трябва да има ред подобен на начина, по който се извършват финансовите ревизии, които се правят от НАП. Трябва да има някакъв ред, някакъв срок.
Второ, представям си какво би се случило, защото вие не сте освободени от контрола на данъчните органи, ако в момента, в който имате проверка от Министерството на правосъдието, дойде данъчния орган, вие трябва да си затворите канторите. Т.е. мислили сте тези неща как се съвместяват или най-малкото, което е, между първо и второ четене да мислим текстове, които да ги съвместят.
По това бих желал да чуя вашия коментар.


Янаки Стоилов:
Аз също имам въпрос, който е близък до този на г-н Янев и затова и аз ще го поставя, за да можете после да отговорите.
Преди това искам да отбележа, че съществено допълнение е създаването на информационна система за съдебното изпълнение от Министерството н правосъдието, което може да съдейства за подобряването на тази дейност.
Два въпроса има, които аз си задавам от внесените предложения.
Единият е за предвижданите финансови инспектори към Министерството на правосъдието, за които спомена и г-н Янев. Поставям си въпроса дали това е целесъобразно или е по-добре финансовият контрол върху тази част от дейността на частните съдебни изпълнители дали не трябва да бъде извършван от съществуващите финансови органи. Може би тя не обхваща всички аспекти на дейността им. Защото им възможност чрез инспектората на министерството да се проверява дейността на инспекторите. Сега се предвижда създаването на още една група финансови инспектори в министерството. По същия начин можем да кажем: друга група финансови инспектори може би трябва да проверяват дейността на нотариусите. Този въпрос може би има едно по-комплексно решение.
Аз искам да чуя и представителите на Министерството на финансите и на правосъдието, за да видим как най-рационално да се организира този безспорно необходим контрол във финансовите аспекти на тяхната дейност.
Второ, за мен остава открита дискусията за това дали да се премине изцяло на пропорционални такси или да се запази пропорционалността в рамките на минимален и максимален размер. Защото трябва да си даваме сметка, че всъщност с тези такси ние натоварваме кредитора. Това също трябва да се отчита и аз го поставям като въпрос, по който вероятно има аргументи и в едната и в другата посока.
Г-жа Антонова иска думата.
Надя Антонова.
Аз също искам да поставя въпроса за таксите и тарифите. Доколкото си спомням тарифите на нотариусите също съдържаха таван – максимален размер такса. Тук се предлага друг подход - таксата на частното съдебно изпълнение - пропорционалната такса да няма определен размер. На какво се дължи тази разлика в подхода в двата случая, като първо, тъй като и двете професии за регулирани. Аз си давам сметка за разликата в тези професии. Но въпреки това те имат и много общи неща. И в единия случай се освобождава натоварването с такси, като се вземе предвид полезността на погасяване на вземанията, дали липсата на таван, на пределна такса при пропорционалното изчисляване, дали липсата на този предел няма да обезсмисли самото изпълнително производство, защото първо се събират разноските. Нали така? Какво ще се случи с този кредитор, който първоначално трябва да внесе, а после може да бъде основателно изложен риск и да си прибере само разноските.
По отношение на отпадане на изискванията за помощник-изпълнителите. На мен ми се струва, признавам си че по памет, тук се въвежда разлика между статута на помощник-изпълнителите и помощник-нотариусите. Има ли такава разлика и на какво се дължи тя. И не само в статута, а и в начина, по който те могат да заемат въпросната длъжност.
Янаки Стоилов:
Други изказвания. Заповядайте и моля да се представите.
Корнелия Цекова: началник на отдел в Правна дирекция на
Агенцията за държавна финансова инспекция
Искам да поставя въпроса за фигурата на тези финансови инспектори, които предвиждате да бъдат въведени с това изменение на закона. Как ги виждате ситуирани, като каква структура в някаква нова структура или във вече съществуващия инспекторат. Има ли действително смисъл от тези финансови инспектори, при положение, че тук е разписано едно конкретно правомощие за достъп до сметките на частните съдебни изпълнители, което е сега съществуващо правомощие в съдебния инспекторат. Те също имат достъп до сметките.
На следващо място си мисля, че по последни данни има някъде около 170 регистрирани частни съдебни изпълнители. Струва ли си да се създава някакво отделно звено, което да контролира тази “шепа” хора. Вярно, че в някои случаите сметките ще са много големи, трансферите през тези сметки ще са големи, но това са съвсем прости операции на проверка, която мисля, че може да се извършва от някакъв съществуващ контролен орган. Не говоря за нашата инспекция, защото частните съдебни изпълнители не са ни в обхвата, освен ако не се явяват лица, финансирани със средства от държавните и общинските бюджети и то само по отношение на тези средства.
В този смисъл се питам дали си струва да се помисли дали може тази функция, която предвиждате, да се изпълнява от звеното за вътрешен одит в Министерството на правосъдието. Все пак има закон, който разписва, ред, начин на дейност на това звено, докато тук съвсем схематично са нахвърляни някакви функции, които в този си вид смятам, че не биха изпълнили предназначението, за което се въвежда фигурата на финансовия инспектор.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Г-жо Сапунджиева, заповядайте.
Сабрие Сапунджиева:
Аз малко съм изненадана от позицията на Министерството на финансите, защото си позволих да взема таблицата за съгласувателната процедура. Законът е внесен от Министерския съвет и това, което сега Министерството на финансите чрез неговия представител на дирекция “Правна” каза не фигурира като възражение в таблицата за съгласувателната процедура. Ще си позволя да цитирам какво точно е записано като бележки на Министерството на финансите.
“За да бъде ефективен финансовия контрол, правомощията на финансовите инспектори трябва да бъдат подробно разписани и да се предвиди отговорност на контролираните лица за установените нарушения.”
Не мисля, че дебатът между Министерството на финансите и Министерството на правосъдието трябва да се води днес тук в тази зала. Аз мисля, че то е приключило по време на съгласувателната процедура.
Корнелия Цекова:
Само едно уточнение. Ние не сме представителите, които са дали това становище. Ние сме от Агенцията за държавна финансова инспекция.
Сабрие Сапунджиева:
Аз бих искала да взема становище по отношение на това, което г-н Янев постави като въпрос – дали инспекторите от НАП или инспекторите за вътрешен финансов контрол не биха могли да извършват тази проверка.
Първо, служителите, които извършват вътрешен финансов контрол не могат да извършват тези проверки, тъй като частните съдебни изпълнители са свободни професии. На какво основание и как одиторите ще отидат да проверяват частните съдебни изпълнители. Аз не мисля, че има някакво правно основание одиторите в Министерството на правосъдието да влязат в кантората на един частен съдебен изпълнител. Това са лица, които въпреки че държавата им е делегирала свои публични функции, в края на краищата те са един вид предприемачи. Държавата ще ги контролира за внесените данъци чрез представителите на НАП, но с оглед сигурността на гражданите, с оглед сигурността дори на длъжниците, на кредиторите, разпореждането с тези сметки, трябва да има контрольори или финансови инспектори, но трябва да има лица със специални знания. Не може съществуващите инспектори от инспектората, които са юристи и за които в закона за съдебната власт има специални изисквания за тяхната професионална квалификация, да извършват тези проверки, които касаят финанси. Искам да ви кажа, че със ЗИД на Закона за съдебната власт, който влезе в сила от 12 май 2006 г. без ние да сме внасяли предложение, са извършени поправки в Закона за частните съдебни изпълнители в Преходните и заключителните разпоредби, което доведе до това включване на тези инспектори тук. Ще ви цитирам стария текст на чл. 75 от Закона за частните съдебни изпълнители, който е изменен. Старият текст е: Министърът на правосъдието упражнява контрол върху дейността на всеки частен съдебен изпълнител чрез инспектори, а не инспектори от съдебния инспекторат на Министерството на правосъдието. Направих си труда да погледна стенограмите от парламента, когато е приеман този закон, за да видя защо е казано “инспектори”, а не инспектори от инспектората. Оказа се, че всъщност законодателят е имал предвид точно това. Освен инспектори, които да проверяват движението на делата на частните съдебни изпълнители, имало се е предвид, че те трябва да подлежат на контрол и от други инспектори, т.е. това са лица, които имат специални знания, за да проверят какво става с парите по тези сметки. Защото средствата, с които боравят частните съдебни изпълнители са много. Само за шестте месеца, през които са работили, през техните сметки са минали 90 млн.лв. Имайте предвид, че има дългове само от един длъжник 100 млн. лв. и трябва да има сигурност в гражданския оборот. Аз лично не считам, че това би затруднило по някакъв начин държавата. Напротив, това би дало увереност на гражданите, че отивайки при частния съдебен изпълнител, те имат същата сигурност, която имат при държавния съдебен изпълнител.
Защото, уважаеми дами и господа народни представители, колеги юристи, аз също си задавам въпроса, тъй като се занимавах с тази реформа. Какво се случва, ако един частен съдебен изпълнител без да има изпълнително основание, без ад има влязло в сила решение, без да има извън съдебно изпълнително основание, без да има изпълнителен лист, образува едно изпълнително дело и събере от лицето Х сумата 50 хил. евро или 100 хил. лв. Разделят си сумата с лицето и изчезва. Частният съдебен изпълнител носи пълна имуществена отговорност, носи и наказателна, носи и административна отговорност. Да ама той притежава една гарсониера, а е отмъкнал 200 хиляди лв. или 10 млн. лв. Какво става тогава? Къде е тая сигурност? Значи това имаме предвид, когато говорим за този контрол.
А по отношение на въпроса на г-н Янев как трябва да се регламентират тези проверки. Затова е предвидено те да стават със заповед на министъра. Министърът може да каже: Издавам заповед да се провери частния съдебен изпълнител точно по еди-какво си. За това е дадена тази свобода, защото животът е многообразен и не можем ад го разпишем и да го рамкираме в тези правни норми. За това е дадена свободата тези проверки да се извършват по заповед на министъра, който в заповедта да каже какво да се провери. И съобразно доклада ще взема съответните мерки. Министърът има право да упражнява административен контрол, да сезира камарата, може да сезира съответните държавни органи, прокуратурата и т.н, когато прецени че има основание за това. Това сме имали предвид, колеги. Ако имате други въпроси, аз съм на ваше разположение.
Янаки Стоилов:
Вие искахте някакви бележки да направите. Имате ли още желание.
Корнелия Цекова:
Аз не оспорвам това, че трябва да е по заповед на министъра и че трябва да се постави конкретна задача по отношение на конкретен съдебен изпълнител, но някакъв ред, по който трябва да се извършват тези проверки: ред на извършване, ред на проверявана документация, ред на докладване и т.н.
Сабрие Сапунджиева:
Аз мисля, че отговорих на този въпрос, като казах, че това може да стане със заповед на министъра. Но ние не можем да уредим да обхванем живота, защото съдебното изпълнение обхваща целия живот. В съдебното изпълнение може да има всичко.
Янаки Стоилов:
Какъв е редът за финансовата проверка на държавните изпълнители. Такъв ред има ли сега?
Сабрие Сапунджиева:
Г-н Стоилов, там има по-голяма сигурност. Защото парите на длъжниците постъпват в сметките на районния съд. Там разпореждането става с разпореждане на съдебния изпълнител, но все пак има по-сериозен контрол. Осев това, в края на краищата по сметката на районния съд гарант е държавата, когато парите са постъпили там, докато тук постъпвайки в сметките на частния съдебен изпълнител средствата, ако той се разпореди с тях по друг начин или?
Янаки Стоилов:
В момента кой ги контролира на практика. Такива проверки правят ли се?
Сабрие Сапунджиева:
В момента няма такъв контрол. Искам да ви кажа, че ние бяхме сезирани с такива случаи.
Янаки Стоилов:
Тогава аз апелирам тези проверки да обхванат всички съдебни изпълнители, независимо дали са частни или държавни.
Сабрие Сапунджиева:
Имаме Закон за частното съдебно изпълнение и го уреждаме тук. Няма пречка в новия Закон за съдебната власт да кажем, че ще има финансови инспектори, които ще контролират.
Янаки Стоилов:
Те трябва да са едни и същи, защото дейността е една и съща.
Сабрие Сапунджиева:
Няма пречка това да го разпишем в предстоящото приемане на Закона за съдебната власт.
Надя Антонова:
Не получих отговор на моя въпрос - Основанието за разликата между тарифата за съдебното изпълнение и тарифата за нотариусите.
Сабрие Сапунджиева:
Не сме търсили сравнение за тарифата с нотариуса и тарифата за съдебното изпълнение. Ние считаме, че това са коренно различни производства. Нотариалното производство е охранително производство, докато изпълнителното производство е спорно производство до последния момент. Действията на съдебния изпълнител могат да се оспорват от страните, а трети страни имат възможност да оспорват действията на съдебния изпълнител. То се развива отново и пред съда, за разлика от нотариалното производство, в което може да се обжалва отказа на нотариуса да издаде един акт или да не го издаде. Така че ние не сме търсили в никакъв случай паралел.
Освен това много моля да не се има предвид, че ако нотариусът работи само в кантората, частният съдебен изпълнител не работи само в кантората. Напротив, той прави описи, той извършва публична продан. Неговата дейност е съвсем различна и ние в никакъв случай не сме искали паралел.

Янаки Стоилов:
Г-жо Антонова, тук са свободни народните представители да приемат тази промяна или да не я приемат или да направят друга. Не е необходимо да се убедим да стигнем до единодушие във всички неща. Въпросът остава дискусионен за това дали да се премахнат минималните и максималните размери.
Надя Антонова:
А за помощник-нотариусите – статута им.
Сабрие Сапунджиева:
Ако сте се запознали, колега Антонова, с целия текст на закона, там е казано, че отношенията между частния съдебен изпълнител и помощник изпълнителя се уреждат с договор. В този договор се казва кои действия частният съдебен изпълнител възлага на помощник-изпълнителя и кои не. Той може да му възложи целия обем от своята работа, но той носи отговорност за извършените от помощник-изпълнителя действия.
Освен това, дори това изискване за тригодишен стаж на помощник изпълнителите сме премахнали, защото в края на краищата те работят под прякото ръководство на един опитен частен съдебен изпълнител, който е издържал конкурса.
Извинявайте, но ние затворихме всички юридически професии за младите юристи. Навсякъде се иска две или три години юридически стаж. Къде тия млади хора да направят тези две или три години юридически стаж. Нека да им дадем възможно именно да чиракуват в канторите на частните съдебни изпълнители.
Надя Антонова:
С две думи да си изразя становище по отговора.
Считам, че не съм получила отговор, който ме удовлетворява. Първо за таксата става въпрос. Аз имам известна представа за разликата между работата на нотариуса и съдията изпълнител по простата причина, че аз съм започнала моята кариера като нотариус. И в двата случая вие като критерии по закон при пропорционалните такси базата ви е материалният интерес.
Сабрие Сапунджиева:
Имате ли пред вас тарифата за таксите.
Надя Антонова:
Не, не се налага. Въпроса е принципът. Не ми трябва тарифата. Когато отговорихте на моя въпрос за пледирате за премахване на горния предел, вие се обосновавате със степента на сложност и характера на производството. Не ме удовлетворява като отговор. И в двата случая имаме материален интерес и отговорност върху този материален интерес и за двете професии.
Второто предложение за помощник съдебните изпълнители. Вие говорихте за сигурност като налагате финансовия контрольор. Да, трябва да има сигурност, трябва да има финансови инспектори. Друг е въпросът дали добре са разписани нещата, винаги може и по-добре. Но тук като говорим за сигурност, към самите съдии изпълнители се поставят сериозни законови изисквания, включително явяване на конкурси и изведнъж ние ще възлагаме с договор, ще делегираме ред права на хора, които не са проверени. Дайте пак да изходим от характера и вида на труда на съдебния изпълнител.
Сабрие Сапунджиева:
Колега Антонова, вие какво имате предвид под “проверени”. За мен, за да завършиш Юридическия факултет е проверен.
Надя Антонова:
А това че има солидарна отговорност между съдебния изпълнител и помощника му е много важно. Но като се катурне каруцата после ще говорим кой как е отговорен.
От гледна точка на сигурността на мен ми се струва, че твърде се разкрепостява режимът по отношение на помощниците.
Янаки Стоилов:
Ще бъдат отразени становищата по всички въпроси, които бяха обсъждани. Мисля, че дискусията достатъчно добре очерта дискусионните въпроси на първо четене. Ще имат възможност народните представители – надявам се, че ще получи по принцип подкрепа законопроекта, да формулират предложения за второто четене. Така че тази дискусия по-конкретно ще я продължим при второто четене. Засега мисля, че можем да я приключим.
Предлагам ви тези, които по принцип подкрепят законопроекта за първо четене, да гласуват. Благодаря ви. Единодушно се подкрепя. Няма против и въздържали се.
Благодаря на участниците в дискусията.
След приемането на първо четене ще разполагате с обичайния едноседмичен, за да се направят предложения за второ четене.
По четвърта точка – Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, внесени от Даут Осман, от Захари Георгиев и от Петя Гегова, Марина Дикова и Олимпи Кътев.
Три законопроекта имаме. Преди да дам думата на г-н Осман, искам да ви съобщя от името на Захари Георгиев, че той поддържа законопроекта. Помоли за извинение от членовете на комисията, че не може да дойде на заседанието, тъй като има поети ангажименти преди насрочването на заседанието, които трябва да изпълни. Неговият законопроект е на разположение. Мотивите са посочени. Той го поддържа.
Участват в заседанието г-н Кушлев, председател на комисията, и г-н Николов. Предполагам, че ще вземете отношение и ще отговорят на вашите въпроси.
Сега давам думата на другите вносители на законопроекти. Г-н Осман, заповядайте.
Даут Осман:
Уважаеми колеги, аз мога да обособя предлаганите от мен промени в закона в три основни групи.
Първа група е въвеждане на задължително изискване членовете на комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност да не бъдат еднолични търговци, с ограничена отговорност съдружници в търговско дружество. Изключението е за лицата, упражняващи научна или преподавателска дейност.
Втората група е за задължително обнародване на правилника за дейността на комисията и нейната администрация в Държавен вестник.
Трета група, изрично посочваме размера и начина на определяне на възнаграждението на членовете на комисията.
Като изходна точка при търсене на формулировка е използван механизъм за определяне заплатите на народните представители, като е предвидено председателят и заместник-председателят да получават 30 съответно 10 на сто по-високо възнаграждение от това на останалите членове на комисията.
Подобна е уредбата за възнагражденията на Комисията за защита на личните данни, на Съвета за електронни медии, Агенцията за ядрено регулиране, както и на Комисията по досиетата, чиито избор предстои.
Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Г-жо Гегова, заповядайте.
Петя Гегова:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Нашият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност закон е по-кратък. Той визира предимно начина, по който се регламентират възнагражденията на членовете на тази комисия. Посочваме най-напред критерия, по който предлагаме да се определи възнаграждението. Направихме един преглед и се оказа, че Народното събрание излъчва свои представители в над 17 органа, на които се възлагат специфични функции. В по-голямата част от тези органи възнаграждението на членовете на съответните комисии са регламентирани. Изключения правят възнагражденията на членовете, които заемат място в 6 такива органа и един от органите е именно Комисията за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
Предлагаме начина, по който се определя възнаграждението на председателя на тази комисия, да е съизмерим с възнаграждението на председателя на Народното събрание. Считаме, че това е обосновано, тъй като все пак задачите, които изпълнява и председателят и самата комисия са с висока обществена отговорност. Съответно възнаграждението, което взима заместник-председателя на комисията да е 90 на сто от това на председателя, а за станалите членове на комисията съответно тяхното възнаграждение на бъде 85%.
И още едно предложение в тази връзка. На всяко тримесечие тяхната средно месечна работна заплата да бъде преизчислявана. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Ще ви запозная със становището на министъра на правосъдието по тези законопроекти. То е кратко.
Министерството на правосъдието няма бележки по проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, внесен от народния представител захари Георгиев.
В останалите два законопроекта, внесени от народния представител Даут Осман и от народните представители Петя Гегова, В Марина Дикова и Олимпи Кътев е уреден по различен начин един въпрос, който се отнася до определяне на основното месечно възнаграждение на председателя и членовете на комисията.
Създаването на нов чл. 12а, в който подробно е регламентирана материята в законопроекта на народния представител Даут Осман, по наша преценка е по-правилна с оглед изискванията за правна техника.
Ако се приеме подходът, при който е създадена нова ал. 8 на чл. 12 в законопроекта, внесен от народните представители Петя Гегова и останалите, предлагаме следващите алинеи съответно да се преномерират.
Давам думата за изказвания.
От комисията предполагам, че предпочитате да чуете становищата на народните представители и тогава да се включите в дискусията.
Заповядайте, г-жо Дикова.
Марина Дикова:
Колеги, аз няма да се повтарям с това, което каза г-жа Гегова. Тя беше достатъчно изчерпателна. Искам във връзка със становището, което е изложил министъра на правосъдието, заявя, че когато сме предложили варианта за определяне на основното месечно възнаграждение ние сме имали предвид и вече уредени в други закони такива случаи, както и сме се ръководили от тежестта на извършваната от членовете на комисията работа. Това наше предложение не е изолиран случай. Ние сме предложили и в другите закони, където намерихме такива празноти съответните предложения, като те са различни като размери пак с оглед отговорността, която носят членовете на съответните комисии, както и обхват на техните задължения. Благодаря.
Надя Антонова:
Първо искам да кажа, че ще подкрепя всичките закони, включително по законопроекта на колегата Захари Георгиев. Ще ги подкрепя, защото тези текстове съществуваха и не ща да коментирам сега защо и как отпаднаха.
По отношение на законопроекта на колегата Даут Осман, аз подкрепям изменението на чл. 12, ал. 6, където се въвеждат условия за несъвместимост при заемане на тези длъжности за членове на комисията.
По отношение на останалите законопроекти. Подкрепям намерението на колегите възнагражденията на членовете на комисията и техните ръководства да бъдат определени със закон. Очевидно е, че има такава празнота до момента – не се определят със закон тези възнаграждения и понякога не дотам сполучливо самите комисии се саморегулират в това отношение. Т.е. правилно е като подход. Обаче тук се предлагат различни методи и следствие на това различни размери на възнаграждения. Дори колегите Гегова, Марина Дикова и Олимпи Кътев са няколко закона за изменение и допълнение на други закони, в които се предлага и е много правилно, според мен, да се регламентират възнагражденията на всички комисии. Това е основателно и съвсем правилно. Но във вашето предложение методиката и размера на възнагражденията е различен. Сигурно имате основание за това. Но ми прави впечатление.
Накрая бих искала да кажа, че формирането на служебното възнаграждение на лицата, които са заети в бюджетната сфера, е много различно. Съотношенията помежду им са произволни и ви уверявам, колеги, без да съм правила щателно проучване, ви уверявам че тези възнаграждения са произволни. Да не говорим за начина на премиране. Въобще сумите, които се получават по трудовите и служебни правоотношения с извън законодателен контрол. Да не говорим, че много служби получават различни суми като премиални възнаграждения. Съвсем скоро гласувахме изменение на Данъчно процесуалния кодекс. Знаете там служителите на НАП какви премиални им гласувахме – нещо, което никъде го няма, освен в митницата. За Здравната каса.
Колеги, по моя преценка възнагражденията в бюджетната сфера се определят хаотично. Аз не знам как иначе да го кажа. Основателен е въпросът какво да направим. В момента нищо не можем да направим, освен да си го поставим като проблем. И може би трябва да се направи работна група, за да се прецизират тези възнаграждения в бюджетната сфера, тъй като стигаме до абсурд.
Въпреки това аз ще подкрепя на първо четене въпросните законопроекти, но въпросът за размера на тези възнаграждения и критериите остава открит и едва ли на парче ще ги решим тези въпроси. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-н Казак има думата.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми г-н Кушлев, аз също ще подкрепя и трите законопроекта, защото принципно подкрепям основните моменти в трите законопроекта. Приветстват предложенията на колегата Даут Осман да се въведат някакви ограничения за несъвместимост за заемане на длъжност член на комисията. Такава несъвместимост има и в други органи.
Естествено, че Правилникът за организацията и дейността на комисията трябва също да бъде публичен този правилник и да бъде обнародван в Държавен вестник.
Що се отнася до възнагражденията, напълно споделям изказаните мнения от страна на колежката Антонова и мисля, че подходът, който е възприет от колегите от НДСВ не е най-правилният. Аз не мога да се съглася, че можем да правим някаква градация между различните независими държавни органи по отношение на натовареност, или пък на отговорност, или пък на залог от извършената дейност, материален интерес и т.н. Вярно е, че в комисията на г-н Кушлев по принцип има заложен малко по-голям риск, но не мога да се съглася, че трябва да се прави такава градация. Такава градация винаги е малко субективна, малко произволна и т.н. Аз мисля, че е крайно време да се седне, наистина станаха много тези органи - така наречените независими държавни органи, или независими административни органи от изпълнителната власт, на които в излъчването на членовете участва и Народното събрание, дали ще бъде работна група, дали Министерството на държавната администрация ще поеме инициативата или координацията, но да се седне и да се уеднаквят и хармонизират всички въпроси, свързани както с възнагражденията на членовете на тези органи, така и с цялата проблематика, свързана с правилата за назначаване на служители в тези органи. Някои от тях се подчиняват на Закона за държавния служител, други не. Колкото повече такива независими държавни органи се създават, толкова по-голям хаос настъпва в организацията на административната дейност в тях. За това мисля, че е правилно да се създаде една работна група, която да хармонизира, без да се прави някаква произволна градация или класация, а да се каже: Примерно, председателите на всички такива органи получават еди-колко си, заместниците – еди-колко си и членовете еди-колко си и да приключи веднъж за винаги и да няма ревност между различните органи, да няма недоволства, да няма драстични разминавания във възнагражденията на служителите в тези органи, между служителите в такива органи и обикновените държавни служители в държавната администрация към изпълнителната власт.
Защото аз не мога да се съглася, че един обикновен данъчен инспектор да получава 350 лв., а един служител в един такъв независим орган да получава двойно повече. Просто трябва да се въведе единен ред, защото независимо че са независими държавни органи, те трябва да се подчиняват на общи принципи на организация на държавната администрация. Тези правила трябва да се прилагат за всички органи на държавата, а не само на изпълнителната власт.
От тази гледна точка е крайно време да се хармонизира цялата система Мисля, че Министерството на държавната администрация трябва да поеме инициативата в това отношение. Благодаря.

Янаки Стоилов:
Г-н Бисеров и след това г-н Янев. Г-жо Мингова, реплика ли?
Проф. Анелия Мингова:
Реплика, защото е свързано с изказването на г-н Казак. Вярно е, че трябва да има регулация на възнагражденията, но аз мисля, че тук се смесват нещата. Ние не говорим в тези органи, които са създадени, за администрацията им, т.е. за лицата, които се намират в служебни или трудови правоотношения в органа, а говорим за лицата, които са орган. Така че много моля да не се смесват тези неща.
За заплатите на лицата, които са в трудови или служебни правоотношения, там си има регламентация по Кодекса на труда, по Закона за държавния служител, по Закона за държавната администрация. Ние там няма какво да се бъркаме повече.
А що се отнася до органите, не мисля, че може да има някакво приравняване или уеднаквяване. Това са органи, създадени с различна цел, с различно предназначение, с различни функции и много сериозен е въпросът дали можем да създадем някакъв закон за възнагражденията, с който да ги приравняваме един спрямо друг.
Специфични са функциите, които има комисията на г-н Кушлев, специфичен е гуверньора на БНБ – имаше и статии по въпроса, специфични са функциите на служителите на Сметната палата. Не можем с един закон да кажем. Ние можем да използваме една база, така както до този момент базата за възнаграждение на народен представител, така е и за президента, така е и за министър-председателя и за още други, това, което предлагат г-жа Гегова и г-жа Дикова. Но не можем да кажем, че всички ще получават 89% от дадено възнаграждение или ще го изчисляваме всичко на някаква основа и то ще бъде еднакво. Мисля, че г-н Казак смесва тези неща. Не е работа на министъра на държавната администрация за ни урежда това.
Ние като народни представители може би действително трябва да направим работна група, защото Народното събрание създава тези органи. Знаете, че сега с поредната промяна в Конституцията предвидихме някаква форма на отчетност чрез доклади именно на тези органи. Така че Народното събрание може би трябва да си свърши работата, но тук да не говорим за служителите и работниците. Няма нищо общо този въпрос с това, което сега е на дневен ред. Благодаря.
Четин Казак:
Аз не ги смесвам нещата. Аз ги поставих като два отделни проблема. Два паралелни, но отделни проблема, които трябва да се решат. В случая става дума за единия от тях, а не за двата. А по единия въпрос аз продължават да считам, че трябва да има хармонизация и всяко разграничаване на възнагражденията когато ние смятаме, че това са органи, които се излъчват от Народното събрание или с участието на Народното събрание. Много такива органи имат и териториални структури, а други нямат. Но те трябва да имат еднакъв ранг в класацията на държавните органи. В противен случай се създава някакво чувство за ???
Христо Бисеров:
Уважаеми колеги, аз искам да подкрепя законопроекта на г-н Даут. Смятам, че той и в трите му части е изряден, коректен и смятам, че той намира, особено в третата тема, която той засяга, най-правилният подход за определяне възнаграждението на членовете, респ. на председателите и заместник-председателите на този вид органи. Това безспорно за мен, трябва да бъде възнаграждението на народния представител.
На мен ми прави неприятно впечатление, че в другите законопроекти за определени комисии се взима за критерий възнаграждението на народния представител, а само за два органа се взима за критерий възнаграждението на председателя на парламента. Според мен, няма обяснение за такова нещо. Отговорността на тези органи не може да бъде основание, например, Комисията по Закона за отнемане в полза на държавата на имуществото, придобито от престъпна дейност, председателят й да получава повече от председателя на Правната комисия в българския парламент. Това важи същото и за закона по ДИКСИ, който сте предложили. Прави странно впечатление, че ползвате и един трети критерий в един трети законопроект по въпроса за НОИ. В три вида предложения ползвате три различни критерия: един път възнаграждение за народен представител, втори път – възнаграждение на председател на комисия и трети път – възнаграждение на председател на парламента. Затова казвам, че подходът на г-н Даут е най-правилен – водещо е възнаграждението на народния представител. Оттам насетне могат да се слагат проценти отгоре съобразно тежестта на работата, риска и т.н. Но лично аз не приемам за нормално председателят на такъв орган, няма значение кой е, да получава повече от председателя на комисия в Народното събрание и член на такъв орган да получава повече от народен представител. Защото аз не смята, че моята работа е по-малко рискова, по-малко трудна и още много неща. Аз мога да вляза в много тежък спор по тия въпроси с много аргументи и с много примери. Точно за това подходът на г-н Даут е най-правилен. Член на такъв орган да получава, примерно, 2.5 или 3 брутно възнаграждение, това вече е въпрос на детайл и оттам насетне заместник председателя, секретаря, ако има и председател да получават проценти нагоре, но за мен не повече от възнаграждението на председател на комисия в НС. Ние слагаме сериозни ограничения на министри, на вицепремиери, на вицепрезиденти и на президент, а в тези органи стават едни неща, които не са ми понятни. В единия орган председателят ще е 90% от заплата на председателя на парламента, а в другия орган – ще е 90% от възнаграждението на народен представител. И пак казвам, неприятно впечатление прави предложението ви за тези две комисии – за ДИСИ и за тази комисия. Може да се прави аналогия и връзка включително и по въпроса за кадруването.
Петя Гегова:
Може ли реплика?
Янаки Стоилов:
Да, може г-жо Гегова.
Петя Гегова:
Само искам да кажа, че с тези два законопроекта – за комисията на г-н Кушлев, която той представлява и за ДИКСИ не създаваме прецедент. Само в края на миналата година Народното събрание е използвало абсолютно същия подход по Комисията за досиетата. Същият подход е използван за Комисията за личните данни. Ние не използваме за първи път този критерий Аз съжалявам, че пред мен няма тези два закона, но не създаваме прецедент. Именно комисиите, които са с някаква по-висока степен на обществена отговорност е така.
Надя Антонова:
А по какво ги преценявате. По какъв критерий се преценява това.
Петя Гегова:
Защо този критерий е използван за Комисията за досиетата, защо е използван за Комисията за личните данни? Нека да видим там защо е използван този критерий. Докато останалите комисии са все пак с по-малка степен на обществена ангажираност. И едва ли можем да приравним Съвета за българите, живеещи извън Република България с Комисията на Кушлев или пък ДИКСИ.
Марина Дикова:
Уважаеми г-н Бисеров, аз категорично не мога да приема вашия намек, че тези два проекта са предложени едва ли не intuition-persona. В крайна сметка ние сме достатъчно време народни представители и знаем какво означава една промяна в закон. Тази промяна е принципна и тя цели да запази своето действие много по-дълго време от рамките на този парламент.
Въпросът тук е друг. Ние сме се опитали да преценим тежестта на задълженията на съответните комисии и затова размерите са различни. Що се касае до подхода, дали е председател на Народното събрание или народен представител, и двата подхода в различни закони, вече действащи, съществуват. Така че ние не въвеждаме по никакъв начин някаква нова практика.
И още нещо искам да кажа. Все пак тук ние коментираме законите на първо четене. Нямаме абсолютно никакви претенции за абсолютна точност и изчерпателност. Ние сме колеги, работим заедно и аз мисля, че между първо и второ четене ще се намери най-точния механизъм за определяне на тези възнаграждения. Въпросът в крайна сметка е те да бъдат уредени в закон. Това е важното за нас в случая.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-н Бисеров иска думата за дуплика.
Христо Бисеров:
По въпроса за Комисията за досиетата там приехме за база заплатата на народния представител. Аз по памет не мога да си спомня дали има орган, на чиито председател и съответно членове да сме определяли възнаграждения на база на възнаграждението на председателя на Народното събрание. Мисля, че просто няма такова. Ако има, това е само ДИКСИ.
Петя Гегова:
Разбира се, че има. Аз казах, че не създаваме прецедент.
Христо Бисеров:
Аз твърдя, че ползваме критерий, който не съществува. Продължавам да смятам, че няма основание в едни органи критерият да е един, а в други – друг. Аз не казвам, че всички са приравнени. Но когато критерият е един и примерно това е възнаграждението на народния представител, или три средни заплати, винаги можем да добавим отгоре 10%, 20%, 30%, но технологията е една и съща. А не да казваме, на едното място е по-трудна работата. Аз знам, че е по-трудна работата, но ще се увеличи процента.
Янаки Стоилов:
Г-жа Мингова, г-н Янев и г-н Шопов.
Проф. Анелия Мингова:
Искам да дам два примера за дискусията за насоката, която се получи и за базата. Чета ви два текста от два закона: Закон за защита на конкуренцията, ал. 6 на чл. 4., приет 2003 г. “Председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от основното възнаграждение на председателя на Народното събрание”. Още един пример – закон също приет от 39-то Народно събрание – Закон за защита от дискриминация. Ако трябва с оглед персонификацията, защото такъв намек беше направен, да ви прочета чл. 45, изменен 2006 г. “Председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение в размер на 90 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на Народното събрание.”
Мисля, че са достатъчни двата примера.
Яни Янев:
Колеги, освен тези примери, искам да кажа една принципна позиция. Явно е, че ние нямаме регламент. Ясно е, че общият принцип на този регламент в момента не можем да го измислим. Ние имаме примери на регламенти и в едната и в другата посока. Но принципният подход следва да бъде на тази база, че щом като ние говорим за органи, излъчвани изцяло и за които Народното събрание излъчва свои представители, дотолкова доколкото трябва да определяме регламента на тези заплати, източникът трябва да бъде Народното събрание. Т.е. базата за сравнение трябва да бъде залегнала от Народното събрание. Дали ще приемем критерия “заплата народен представител”, дали ще бъде изходна база заплата на председател, това е отделен въпрос. Това са неща, които ще ги дебатираме между първо и второ четене. Но така или иначе регламентът трябва да стои и базата трябва да бъде в рамките на Народното събрание и да не търсим други параметри.
Следващото, което искам да кажа, че вариантите ние да постигнем някаква хармония между тези органи е много трудна. По отношение на възнагражденията. Ако се замислим какви са разликите в средните работни заплати за всяко едно от министерствата, ще видите, че в никакъв случай, ако изходим от тези разлики не можем да кажем, че едно министерство е по-важно от друго. Всички са важни, но неминуемо се получават тези разлики. За това въпросът е да направим не точно хармония, защото хармония трудно ще постигнем, а е нещо, което трябва да се опитаме да направим в една работна група след тези изменения, защото не трябва да има празнота. Просто в момента има празнота. Ясно е, че в момента не сме готови да дадем най-доброто решение. Но трябва да седнем и да помислим как да се направят едни универсални правила как да се определят възнагражденията в независимите държавни органи. Благодаря ви за вниманието.


Павел Шопов:
Нека да не забравяме всички и това беше много скоро в близкото неотдавна имаше скандал и то не с малки последици относно заплатите именно в тази комисия. Аз ви уверявам, че какъвто и размер на заплати да приемем, оттук нататък скандалът ще се повтори, защото така са настроени медиите и то не без основание, ще има един коментар отново и то ще бъдат свързани нещата и фактите, които ние ще учредим и ще постъпят в обществото предвид на това, което ще приемем, с оня скандал, който не беше никак лек.
Реплика: Защо ще има нов скандал?
Павел Шопов:
Ще има нов скандал, ако заплатата бъде 90% от заплатата на председателя на Народното събрание. Считате ли, че оня скандал няма да ескалира. Имайте го предвид този момент – 90% от заплатата на председателя на Народното събрание, като това е повече от заместник-председателите на Народното събрание, като това е повече от вицепрезидента, това е повече от вицепремиерите. Но не това ми беше думата.
Ако вземем предложението на г-н Даут. То пък има една неяснота – 2.5 от заплатата на народен представител, умножено по 30%. Това е неясно. Знаем, че заплатата на народните представители е 3 пъти. Има неяснота, защото трябва да гадаем и аз трябва да гадая. Преди малко правих сметки, 2.5 плюс 30%! Моето мнение е най-близко до това на Христо Бисеров. Проблемът е не в това, което сега се поставя на обсъждане. Проблемът е, че има дупка или непълнота, липса на правила, което води до за първи път до тази оживена дискусия.
Положителното е, че има законопроекти. Т.е. за първи път се прави опит за регламентация. Моето мнение е да не бързаме с тези законопроекти. Това е въпрос на политическа воля на управляващата коалиция, като сега едни от тях са на едно мнение, други – на друго, но общо като на управляващи им тежи тази задача. Нека да обмислят критериите за това, да се изработят критериите. Даже според мен може да се наложи и поправка във вече приетите закони, иначе ще бъдем несправедливи. Тук хората от НДСВ са абсолютно прави, че поради липса на критерии се е стигало до такива случаи и ако се направи аналогия това, което предлагат те е съвсем основателно.
Нещата са по-сложни отколкото на пръв поглед изглеждат. Трябва тези критерии да бъдат изработени и тогава да се решат в пакет всички тези случаи, включително и със съответните корекции, защто ако не се направят тези корекции, на едни заплатите може би трябва да се вдигнат, на други – да се намалят. Ако приемем нещата в един или в други, или в трети вид, дори сега да считаме, че по най-справедлив начин решаваме проблема, считайте, че наслагваме още една грешка. Защото грешката е фундаментална. Тя е в липсата на правила до този момент. За това аз ще гласувам против не заради друго, а защото тези законопроекти са много навременни, но са все пак прибързани, тъй като няма политическа воля и критерии, които да ги определят в една насока, в която те трябва да се синхронизират и хармонизират с останалите случаи. Благодаря ви.
Четин Казак:
Напълно подкрепям изказаните мнения за необходимостта от хармонизация, както стана дума, създаване на работна група, постигане на единен критерий, единен механизъм за формиране на заплатите на всички членове на ръководни органи – избрани.
Още един път искам да повторя, че решението е пълна хармонизация. Председателите на комисиите трябва да получават едни и същи възнаграждения. Трябва да се знае, че на всички тези държавни органи председателите получават еди-каква си заплата на база ясна, например на база заплатата на народния представител и да не се прави разграничение между тези органи, защото те заемат едно и също ниво в йерархията. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Г-н Кушлев, Вие някакво становище ще изразите ли?
Стоян Кушлев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Нашето мнение е, че на първо четене следва да бъдат подкрепени по принцип и трите законопроекта.
Законопроектът на г-н Даут попълва една празнота в изискванията за несъвместимост за заеманата длъжност член на комисията. Искам обаче да обясня на народните представители, че в случая ще стане издигане на една подзаконова правна норма, защото в нашия устройствен правилник тези изисквания са залегнали, но правилното е да се изведат на законов равнище. Т.е. да имат висша юридическа сила. Ние подкрепяме в тази част предложението.
Подкрепяме и предложението за публикуване на правилника. Искам да изтъкна пред уважаемите дами и господа народни представители, че вината не е в комисията. Ето писмото, с което от септември 2005 година, само месец и половина след конституирането на комисията, правилникът беше изпратен за публикуване в Държавен вестник, но получихме отказ от Държавен вестник за публикуването му. Тъй като в самия текст на закона не е казано, че подлежи на обнародване и на това основание ни отказаха. Ние още тогава желаехме правилникът да бъде обнародван. Декларацията ни веднага беше публикувана, защото в закона е казано да се публикува в Държавен вестник.
Правилна е тезата в неговия законопроект изискванията за несъвместимост да бъдат изисквания за предсрочно освобождаване, ако се установят в хода на мандата на някои от членовете на комисията.
Що се отнася до размера на възнаграждението, вие чувствате неудобството ние да вземем отношение по този проблем. Аз ще го оставя на вас. Мисля, че предложението да се създаде работна група, която да реши въпроса на база на еднакви критерии и все пак ще помоля, когато се решава този въпрос, да се има предвид тежестта на задълженията, рисковите фактори и особено наличието на териториални структури в някои от комисиите, защото не е едно и също да ръководиш една комисия, която има само централна администрация в София и да ръководиш една комисия, която има 210 служители в 18 града и 11 териториални дирекции на територията на страната. Т.е. тези неща да бъдат преценени по справедливост от уважаемите дами и господа народни представители.
Изцяло подкрепяме законопроекта на г-н Захари Георгиев. Но с промяната на Наказателния кодекс от миналата година (ДВ, бр. 75/2006 г.) се получи едно не стиковане на текстовете. Може би в мнозина е останало впечатлението, че с отмяната на чл. 257 на Наказателния кодекс не се губи нищо, защото се визира в чл. 212 от НК подобен състав, но разлика има. Защото в чл. 207 се визираха и чл. 206, който го замести, източването от държавния бюджет големи суми чрез данъчни измами. Ние не можем да оставим безнаказано последиците, които настъпват с извършване на подобно престъпление в имуществената сфера в полза на държавата да не се разпространят и върху тези престъпления. Искам да изясня на уважаемите дами и господа народни представители, че след тази промяна ние бяхме принудени да прекратим няколко производства, по които сериозно беше работено от нашите териториални органи, тъй като вече няма правно основание разследването да продължи. Сега ще се наложи, ако вие приемете този законопроект, да имаме възможност да подновим производството. Благодаря.


Янаки Стоилов:
Аз не искам да влизаме в дискусия, но мисля, че това, което предлага колегата Георгиев, става дума за един нов състав, който беше създаден при последните промени. А това, което е в 255, независимо от промяната, го има в Закона за отнемане, така че не е пречка вие да действате и да си вършите работата. Тук не приемам упрека, че парламентът е направил някаква грешка. Това е нов състав, който сега възлагаме, ако се приеме, комисията също да го обвърже с възможността за процедурата за отнемане на имущество. Сега не искам да правим дискусия по този въпрос, защото това няма да промени отношението към предложението на г-н Захариев.
Заповядайте, имате думата.
Николай Николов:
Уважаеми г-н Стоилов,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Аз като член на комисията бих искал да взема становище по деликатната тема за възнагражденията. Очевидно тук се предлагат два различни подхода. Парламентът е върховният орган на властта в България и както прецените, но важното е съвпадащото в двата мотива, а именно, че следва тази празнота да се уреди.
Изцяло основателно е, разбира се, изискването да се установи несъвместимост при заемането на тази длъжност. Доколкото ми е известно сред колегите може би един –двама са били членове на управителни съвети на юридически лица с нестопанска цел. Разбира се, след като тази норма стане юридически факт, ние ще се съобразим изцяло с нея.
По съществения въпрос, аз бих искал да рестартираме за една или две минути дискусията по посока действително работата на комисията, а не на нейните привилегии или статута на членовете й.
От съществено значение е действително нормата на чл. 257 от Наказателния кодекс и то не това, че създава пречка за тези 7 или 8 производства, които ние бяхме образували на база на висящи наказателни производства по тези текстове, а на база на това, че има множество постановени, влезли в сила присъди през предходен период, които в момента на база на отсъствието на нормата от чл. 3, ал. 1, т. 17 ние реално не можем да работим. В момента аз не предлагам разрешение, аз формулирам проблема. Вероятно, според мен, изходът като юридическа техника е в преходните разпоредби да се намери вариант, при който постановени и влезли в сила присъди през периода, установен от законодателя след 4 март 2000 г. до настоящия момент по чл. 257 от Наказателния кодекс да ни се даде възможност да работим по тях и да образуваме производства. Тази норма, макар и отменена, продължава да бъде действащо право. Защото прокуратурите в страната като цяло имаме не един и два такива случая. Тези казуси – 7 или 8 в страната, следва да бъдат уредени, за да имаме възможност ние да внесем искови молби.
Янаки Стоилов:
Ако желаете, можете да ни дадете писмено становище по този въпрос. Но това, което аз искам да кажа като мое разбиране е, че ние като юристи трябва да правим разлика между норма и номерация на разпоредбата. Това че се е променила номерацията на разпоредбите, а съдържанието на нормата е останало същото и тя фигурира в друг текст по систематични причини, за мен не означава, че е отпаднала нормата като основание, по която да се водят производствата.
Г-жа Кузманова само по този въпрос да даде пояснение, преди да направя обобщение на дискусията.
Николета Кузманова (експерт):
Благодаря, г-н Председател.
Отменената редакция на чл. 257 ал. 1 предвиждаше квалифициран състав на общото данъчно престъпление, когато предмет на данъчни задължения в особено големи размери. С оглед на това, че последните изменения дадоха изцяло нова редакция на чл. 255 и точно това квалифициращо обстоятелство в момента е ал. 3 на сегашната редакция на чл. 255 и абсолютно механично е пренесено от 257 тук.
Що се отнася до препратката към 256 в старата му редакция, който с цел да осуети установяване на данъчни задължения, обърнете внимание, че чл. 255 в момента инкриминира избягване установяването и плащането. Т.е. в момента 256 в старата му редакция е инкорпориран в сегашната на 255. Така че не би следвало да има промяна, защото текстовете не са отменени, а просто систематично са поставени на друго място. Благодаря.
Николай Николов:
Г-жо Кузманова, от кога ще действат текстовете на чл. 255 и 256 в правния мир – от 13 октомври 2006 г. Аз говорих за влезли в сила присъди, които са постановени от българските съдилища след 4 март 2000 г. и до настоящия момент. Говоря и за висящи в момента наказателни производства, които прокурорите по една или друга причина не желаят да преквалифицират по новите членове 255 и 256. Именно в това е проблемът. Иначе аз съм съгласен, че новата уредба, която е създадена от законодателя за големите данъчни престъпления е по-прецизна и по-точна в сравнение с предходната и че тя действително почти изцяло е инкорпорирана в новите норми на 255 и 256. Аз говоря за 257 в момента отменен и не фигуриращ в приложното поле на закона по отношение на вече влезли в сила присъди и вече осъществени изпълнителни деяния на престъпленията преди 13 октомври 2006 г.
Николета Кузманова (експерт):
Уважаеми колега Николов, при положение, че няма декриминализация на това престъпление и то в момента е част от текст, който така или иначе е в каталога на престъпленията по чл. 3 от закона, относно влезлите в сила присъди не би следвало да има никакъв проблем. А това, че не иска прокуратурата да направи промяна в текста, не е основание да се стига до там отново да се връща старата редакция. И не можете да ме убедите, че един прокурор ще продължи дело по номер на текст, който вече е отменен от едното място и систематично е поставен на друго.
Яни Янев:
Г-н Председател, аз мисля, че колегите от комисията са прави. Защото не може при условие, че имаш влязла в сила присъда по един текст, как те ще преквалифицират и ще кажат: Ние сега водим производство по този закон, само че той попада в обхвата на еди-кое си. Кой ще е механизмът по който те ще преквалифицират, ако ние не дадем този механизъм в закона, те не могат да го направят. Може да го има текста, но при влязла в сила присъда те не могат да образуват производство, след като имаш присъда по 257, да образуваш производство пред комисията по 255. Всички адвокати в страната това ще го цапардосат от воле. Те трябва да имат правно основание да направят тази преквалификация.
Янаки Стоилов:
Съставът е един и същи. Може ли заради различната номерация някакъв орган да отказва да прилага закона. Това би било абсурд. Но ако се сблъскваме с такъв абсурд, нека да се обсъди и да видим дали нещо трябва да съобразим в закона.
Яни Янев:
Г-н Председател, връщам се към дискусията по отношение на възнагражденията. Ясно е, че в момента има 6 законопроекта, които са с една и съща цел – попълване на празнота в законодателството. Те са разпределени в различни комисии, което не е добре. Аз предлагам, тъй като явно така е тръгнал процесът при първото четене, и молбата ми е внасянето им в пленарна зала да бъде в един и същи ден.
Второ, след минаването по принцип на тези закони през първо четене, да има работна група, която да бъде, ако трябва, от всички комисии, но да има еднакъв подход по отношение на принципите, които ще се приемат поне за тези 6 законопроекта.
Янаки Стоилов:
Накратко ще обобщя дискусията.
Това, което се изрази от повечето от изказалите се, е, че е необходимо да се направи общ преглед на тези комисии от гледна точка на статуса, който имат техните председатели и членове. Ние можем да предложим това да бъде работна група, която да включва представители на Комисията по бюджет и финанси, на Комисията по администрацията, на Комисията по правни въпроси, но мисля, че този процес трябва да се изведе извън която и да е от комисиите.
Смятам, че ние трябва да придвижим законопроектите, които са ни разпределени, съответните комисии да се занимаят и да се прецени дали тяхното приемане на второ четене да се обвърже от някакво общо решение.
Но при всички случаи мисля, че е необходима дискусия за тези комисии. Тук вече имаше две становища. Нека тази група да продължи дискусията. Дали всички комисии трябва да бъдат приравнени или има основание самите комисии да бъдат категоризирани в две или три групи по някакви критерии. Ако се намерят такива критерии, те трябва да бъдат формулирани и тогава всяка една от тези комисии да попадне в категория А, Б или С. Тогава този принципен проблем може да се реши и в Закона за администрацията, а вече в отделните закони, доколкото има отклонения, те да бъдат уреждани. Другият подход е досегашния – всяка комисия да се урежда, държейки сметка и за принципите на това регулиране.
Това, което аз изразявам като мое мнение, е, че ние трябва да отчитаме ролята на тези комисии, в повечето случаи те са независими държавни органи, които не са изцяло в структурата на изпълнителната власт, по които сега парламентът може да взима отношение за тяхната дейност.
Но, според мен, ние самите не трябва да допускаме да девалвира авторитета и ролята на Народното събрание. Защото в много случаи, струва ми се, че самите народни представители принизяват ролята на парламента, тръгвайки да смятат, че всяка такава комисия по своето положение на нейните членове стои едва ли не над парламента. Това за мен е една управленска логика, която едва ли може да бъде сериозно аргументирана. За това мисля, че наистина като основа на тези възнаграждения в повечето случаи да се вземе възнаграждението на народния представител и оттам нататък да се прецени дали има основание то да се надхвърля по отношение на ръководителите и даже на членовете на такива органи.
Да преминем към гласуване.
Реплика ли, г-н Казак. Нещо сме пропуснали?
Четин Казак:
Само една забележка към въвеждането на някакви критерии, например численост или регионалност.
Янаки Стоилов:
Ние не въвеждаме в момента критерии. Това ще го направи работната група и няма нужда ние да го обсъждаме сега.
Четин Казак:
Защото има министерства с регионално структури, а пък министрите получават еднакви заплати. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Можем да пристъпим към гласуване на законопроектите, нали? (Да.)
Първият законопроект е на Даут Осман. Тези от народните представители, които го подкрепят, моля да гласуват. Девет гласа “за”. Против? Един. Въздържали се? Няма. Приема се законопроектът.
Следващият законопроект е на Захари Георгиев. Тези, които го подкрепят, моля да гласуват. Девет “за”. Против? Няма. Въздържали се? Един.
Третият законопроект е на Петя Гегова и останалите народни представители. Които го подкрепят, моля да гласуват. Осем гласа “за. Против? Двама “против”. Въздържали се? Няма. Приема се законопроектът.
С това становище те ще бъдат предложени на Народното събрание. Благодаря ви.
Вие от комисията, ако имате някакви бележки като редакция за текстове, моля да ги предоставите, за да ги ползваме.
Закривам заседанието.

Председател:
(Янаки Стоилов)



Стенограф-протоколчик: