---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 9

Днес, 21.02.2007 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват още: от Министерството на правосъдието – Маргарит Ганев, заместник-министър, Надежда Тодорова, експерт и Николета Павлова, експерт; от Министерския съвет – Галина Маринска, директор на дирекция “Правна”; от Министерството на външните работи – Васкен Кантарджиев, главен експерт в дирекция “Евроинтеграция” и Светла Стоянова, експерт дирекция Правно-нормативна; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Иван Гетов, директор на главна дирекция ГРАО; от Централната избирателна комисия – Александър Александров и Александър Петров, и народните представители: Ваньо Шарков, Минчо Спасов, Петя Гегова и Мирослав Мурджов.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Дневният ред за днес е:
1. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, № 702-02-7/12.02.07 г., внесен от Министерския съвет.
2. Гласуване на отложени в пленарна зала текстове от Доклада за второ четене на общия проект, № 753-03-5/05.02.07 г. на приетите на първо четене Законопроект за избиране на народни представители в Европейския парламент, № 502-01-14/10.08.2005 г., внесен от Министерския съвет и законопроект за избиране на народни представители на Република България в Европейския парламент, № 654-01-154/05.12.2006 г., внесен от Надежда Михайлова, Христо Кирчев и Ваньо Шарков.
3. Обсъждане на общия проект по Проектите за решение за изменение и допълнение на Правилника за организация и дейността на Народното събрание, № 654-02-14/02.02.2006 г., внесен от Петър Стоянов и група народни представители; № 654-02-50/07.04.2006 г., внесен от Христо Кирчев; № 654-02-85/06.07.2006 г., внесен от Мария Капон; № 654-02-109/02.11.2006 г., внесен от Георги Пирински и група народни представители и № 654-02-110/03.11.2006 г., внесен от Радослав Илиевски, изготвен от работната група - продължение.
Моля да се съсредоточите, защото ни предстои сложна работа.
По първа точка - Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, внесен от Министерския съвет.
Тук е заместник-министър Маргарит Ганев, който ще представи накратко законопроекта. Заповядайте.
Маргарит Ганев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Позволете ми преди да започна доклада по повод на внесения законопроект за ратифициране на Конвенцията, да изкажа благодарността към комисията по правни въпроси на Народното събрание с оглед на изключително бързото откликване на нашата молба за излъчване на представители, както на народни представители, така и на експерти за участие в механизма за засилено наблюдение и контрол по европриоритетните мерки. Вчера имах удоволствието да се срещна като съпредседател на работната група с трима от колегите народни представители и затова изказвам нашата надежда, че и в следващите няколко месеца общуването ни ще бъде все така ползотворно.
По дневния ред.
Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора е подписана на 22 ноември 2006 г. от постоянния представител на Република България към Съвета на Европа в Страсбург.
Конвенцията съдържа широк кръг от задължения, стандарти по отношение на предотвратяване, противодействие, наказателно преследване и международно сътрудничество в областта на трафика на хора.
В областта на наказателното право Конвенцията съдържа задължение за криминализиране на трафика на хора, идентично с предвиденото от Протокола към Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност. Република България е страна по тази Конвенция на ООН и Протокола към нея. През 2002 г. бяха направени необходимите изменения и допълнения в българското наказателно законодателство с цел привеждането му в съответствие с международните стандарти. В Наказателния кодекс в глава “Престъпления против личността” бе обособен специален раздел “Трафик на хора” чл. 159а и 159в.
През януари 2003 г. е приет и специален Закон за борба с трафика на хора, а впоследствие беше създадена и междуведомствена структура – Национална комисия за борба с трафика на хора, която да организира и координира на национално ниво тази дейност. Основната част от мерките, предвидени за преследване на трафика на хора е защитата на свидетелите. Общият режим на защита на свидетелите се съдържа в Наказателнопроцесуалния кодекс и Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.
На 18 декември 2006 г. бе приет на второ четене Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления, който предвижда подпомагане и финансова компенсация на лицата, които са претърпели вреди от редица престъпления, в т.ч. и трафик на хора.
Считаме, че присъединяването на Република България към Конвенцията ще бъде мощно средство за ефективно прилагане на сътрудничеството в тази сфера. Считаме, че България е надежден партньор в изпълнение на своите задължения. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Въпроси към вносителя и изказвания има ли?
Аз имам два въпроса. Единият е, защото се предлага Конвенцията да бъде ратифицирана без някакви уговорки. Уместно ли е ние да мислим за формулиране на резерва, тъй като тя позволява и на фазата на ратификацията да бъде направена резерва по чл. 31, ал. 2 от нея, тъй като става дума за подсъдност на престъпления, свързани с трафик на хора, които са извършили от или срещу български граждани. Много от страните са направили такава резерва. Тук не се предлага. Може би има съображения. Това е единият ми въпрос.
Другият въпрос – мисля, че нашето законодателство още преди ратификацията на Конвенцията беше взело предвид нейните изисквания. Смятате ли, че след нейната ратификация се налагат непосредствено някакви промени в националното законодателство.

Маргарит Ганев:
Уважаеми г-н Председател, по отношение на втория въпрос считам, че непосредствена необходимост от промени в националното законодателство няма. Всъщност това е един от поредните примери, когато присъединяването на България към един международен инструмент идва само да докаже, че ние вече във вътрешен мащаб сме решили нашите проблеми и той има до голяма степен своето декларативно значение.
Що се отнася до първия Ви въпрос, г-жа Надежда Тодорова като експерт ще изясни позицията, която има правителството.
Надежда Тодорова: експерт
Наистина Конвенцията допуска по силата на чл. 45 възможността страните да направят резерва така, както е предвидена в чл. 31, ал. 2, а именно, с което да декларират, че си запазват правото да не прилагат или да прилагат само в специални случаи правилата за подсъдност, предвидени в букви “д” и “е” на чл. 31, ал. 1, а именно когато извършителят е гражданин на дадена държава или лице без гражданство, както и ако гражданин на дадена държава е жертва на престъпление в чужбина.
Република България не прави резерва при присъединяването си към тази Конвенция, тъй като счита че подобни разпоредби са налице във вътрешното ни право. А по отношение на лицата без гражданство, Законът за чужденците в Република България се явява специален закон, който в чл. 2, ал. 2 приравнява лицата без гражданство на чужденците, а всъщност Наказателният кодекс в чл. 6, ал. 1 гласи, че се прилага за престъпления, извършени от чужденци в чужбина, когато това е предвидено в международно съглашение. В случая при анализ на Конвенцията считаме, че не се налага да бъде направена резерва в този смисъл.
Янаки Стоилов:
Други въпроси и изказвания? Няма. Да пристъпим към гласуване.
Тези, които подкрепят ратификацията на Конвенцията на Съвета на Европа за борбата с трафик на хора, моля да гласуват. Благодаря ви. Единодушно се подкрепя.
Благодаря на вносителите.
По втора точка – Гласуване на отложени текстове от Доклада на комисията за второ четене на общия проект на Закона за избор на членове на Европейския парламент от Република България.
Виждам, че има и представители – г-н Гетов, директор на служба ГРАО, г-н Петров и г-н Александров от Централната избирателна комисия.
Продължаваме с чл. 4. Знаете, че след промяната на гласуването, която настъпи в пленарна зала по тези текстове, се налага и последващи промени. В доклада, който ви е раздаден, с тъмния шрифт са посочени допълненията, които се налагат.
Първото от тях е по чл. 4. Тук е по-добре да работим по редакцията на комисията. Аз не смятам да ги мотивирам. Моля ви да погледнете редакцията на чл. 4. Ако имате някакви въпроси, да бъдат поставени. Г-н Казак.
Четин Казак:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, радвам се, че все пак здравият разум е надделял и така приетият текст, който беше гласуван в пленарна зала, е станало явно за мнозинството народни представители, че в този си вид той е абсолютно неприложим, тъй като е много неясен.
Предложението, което е направено за нова редакция, има опит за доизясняване на това условие.
Аз искам да задам следния въпрос и може би от ЦИК да вземат отношение как ще може да се провери на практика, че един български гражданин е живял най-малко три месеца преди изборния ден, като имаме предвид, че избирателните списъци в кой момент преди изборния ден се съставят, като имаме предвид все още липсата на ясно виждане на това какво означава “живели са постоянно най-малко три месеца”, т.е. да си живял постоянно най-малко три месеца. Имаме само едно тълкувателно решение на Конституционния съд по един съвсем друг казус – казуса за пасивното избирателно право за кандидатите на президент и вицепрезидент, дали тук ще се прилага по аналогия или не, или ще има изрична разпоредба в закона, която да регламентира какво означава живял постоянно през последните три месеца, за да стане ясно на практика как ще се прилага този текст.
Избирателните списъци се изготвят на база на една дадена информация, която не отговаря на записа, който е предложен в момента. Към момента на изготвяне на избирателните списъци датата на самото провеждане на изборите не е настъпила и човек може в един момент да се окаже към датата на съставяне на списъците той да не отговаря на изискванията на закона, а между тази дата и датата на изборите да отговаря, ако се завърне междувременно. Благодаря.

Янаки Стоилов:
Аз искам да уточним как ще процедираме, тъй като тези въпроси ще се възпроизвеждат по всеки един текст. Дали сега да правим тази дискусия, която би имала не общ характер или въпросите, които бяха поставени сега, да бъдат разглеждани на съответните места – там, където чл. 31 се отнася до избирателните списъци, там където в допълнителните разпоредби трябва да се определя какво означава да си живели през определен период. Можем да постъпим и по единия и по другия начин. Но искам при всички случаи днес да завършим с всички текстове, които могат утре да бъдат представени в пленарна зала.
Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
В известна степен поставените от г-н Казак въпроси са основателни, но тук наистина трябва да се разберем за реда, по който ще решаваме въпросите. Според мен, първичният въпрос, след като изчистим редакцията на чл. 3, сега чл. 4, каква следва да бъде легалната дефиниция на това що е то живял постоянно най-малко три месеца преди изборния ден на територията на Република България. След като дефинираме това понятие, да възпроизведем механизмите, чрез които то ще бъде реализирано при изготвянето на избирателните списъци.
Не е възможно, според мен, и хубаво, че прекъснахме разглеждането на закона да се урежда въпроса как ще се правят избирателните списъци, без да се знае какво ще влагаме в това понятие. В зависимост от същността на понятието ще следват едни или други ангажименти на органите, които имат ангажимента да изготвят избирателните списъци.
Преди това аз бих предложила на комисията да прецизираме самия текст на чл. 4, тъй като той е фактът, който се е случил в зала и след това да пристъпим към следващите въпроси.
Янаки Стоилов:
Г-н Абаджиев, във връзка с тази дискусията ли искате да вземете думата? Заповядайте.
Димитър Абаджиев:
Процедурен въпрос имам.
По отношение на редакцията на чл. 4., според мен е логично наистина редакционно да се обсъди в комисията отново ал. 2., тъй като тя трябва да се синхронизира с ал. 1. Но каква е причина редакционно да се обсъжда отново ал. 1. Защото по този начин под предлог за редакционна промяна отново ал. 1 ще бъде подложена на гласуване в зала, а тя вече е приета и ще се заобиколи на практика правилника при един вече приет текст на второ четене. Няма причина ал. 1 редакционно да се променя. Само ал. 2, според мен, подлежи на такава дискусия.
Янаки Стоилов:
Сега ви предлагам, ако искате, да се даде определение на понятието “за пребиваване (живеене) на три месеца в България”, независимо, че то систематично ще бъде в края на законопроекта. Може сега да формулираме решението си по този въпрос, за да не обсъждаме същата тема във всеки един текст. Така че приемам това предложение за целесъобразно. Нека да се чуят мненията. Ще направим избор измежду различните предложения и по-нататък ще се движим в последователността на текстовете. Тези, които имат предложения за такова определение, нека да го направят. Ние сме се въздържали от това по разбираеми съображения. Сега остава този въпрос да бъде поставен на разглеждане в комисията. Предполагам, че тези, които са настоявали за включване на такова предложение имат идея какво то означава и е добре да го споделят, за да можем да го отразим в закона.
Заповядайте, г-жо Михайлова.
Екатерина Михайлова:
Както спомена и г-н Казак, има вече едно тълкувателно решение на Конституционния съд – Решение 3 от 2001 г., което тълкува израза “живял последните пет години в страната”. Т.е. терминологично е същото. Вярно е, че става въпрос какво означава за кандидата за президент, но терминологията е същата. Още повече, това е тълкувателно решение, което е задължително и в диспозитива е дадено определение, което казва, когато фактически трайно е пребивавал на територията на страната през повече от половината за всяка от петте години, предхождаща датата на изборите.
Второто е, че се приема и престоят в чужбина за времето, в което български гражданин е изпратен там от българската държава, с което се отговаря на въпроса, който беше повдигнат в зала по повод на това наши представители в дипломатически и консулски представителства ще се считат ли за живели в страната ни и ще могат ли да гласуват. Когато са в служебни правоотношения, казва тълкувателното решение, то те попадат в категорията живял в страната.
Мисля, че това е основа, на която може да се стъпи при разработването на текст в закона, който да дефинира какво разбират в закона “живял последните три месеца”.
Моето предложение е практически да стъпим на нещо, което вече имаме като тълкуване на подобен текст в Конституцията.
Янаки Стоилов:
Това означава да приемем, че тези, които фактически са пребивавали на територията на Република България повече от 45 дни, са живели през последните три месеца. Това ли е разбирането?
Екатерина Михайлова:
Аз мисля, че това е логичното и отговаря на духа на нещата, които имаме до този момент.
Янаки Стоилов:
Ако установим това изискване, то практически осъществимо ли е от гледна точка на динамиката на движението на българските граждани. Може би това трябва да изясним преди окончателно да се ориентираме към приемането на текст. Защото то би трябвало да се отрази при съставянето на списъците, поне за тези, които до определен момент са били извън страната.
Г-н казак иска думата.
Четин Казак:
Като се присъединявам към изказаните думи от страна на председателя на комисията, искам да допълня още два въпроса.
Добре, ние взимаме подобна дефиниция по аналогия, но имам два въпроса.
Първият въпрос е този, който поставих и в първото си изказване: Коя ще бъде крайната дата, от която ще се броят тези три месеца. Дали това ще бъде изборния ден, както това е предложено. Според мен, трудно може да се направи такова изчисление, тъй като между изборния ден и съставянето на списъците има няколко дни, в които може да настъпи промяна. Т.е. определен гражданин може да е отсъствал 42 дена преди съставяне на списъците и той да бъде включен в тях, и след това да напусне за една седмица и да се върне точно за изборния ден и де факто той да не отговаря. И обратното, може да е бил 48 дена преди съставянето на списъците извън страната, да се върне в страната няколко дена и да влезе чисто юридически погледнато в тая категория, но да бъде вече заличен от избирателните списъци. Това е единият въпрос.
Вторият ми въпрос е как ще се контролира на практика, както каза г-н Стоилов, като имаме предвид динамиката на движение на българските граждани. Може би тук трябваше да бъде поканен представител на Гранична полиция. Не знам дали директорът на ГРАО може да даде подобна информация. Как ще се контролира движението на българските граждани, като имам предвид, че много български граждани напускат страната с крайна дестинация държава извън Европейския съюз, но като междинна дестинация страна-членка на Европейския съюз. Например, полет за Вашингтон през Мюнхен или през Лондон. Как тогава ще се регистрира този български гражданин, че е напуснал границите на България или Европейския съюз, т.е. влиза вече в периода, който се брои за ограничаване, или той не е напуснал пределите на Европейския съюз и тогава няма да се брои неговото отсъствие като отсъствие от територията на Европейския съюз. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Тук сме поканили и г-н Александър Петров, който едновременно може да се смята, че ще изрази становище или поне информация, която има в МВР и едновременно в Централната избирателна комисия. Има възможност да се произнесат.
Г-н Янев, заповядайте.
Яни Янев:
Колеги, очевидно е, че в нито една от държавите на Европейския съюз, в която се въвеждат подобни ограничения, подходът не е в това да превръщаме свободата в следене на гражданите. Т.е. подходът не е в това някой да се регистрира или дерегистрира непрекъснато, защото общо взето движението ни в рамките на Европейския съюз е един процес, който вече не се регистрира на границата. То е ясно. Има директиви, тия правила ние сме ги правили, така че този процес се регулира по своето естество там, където се правят ограниченията със съответните декларации. Всички онези, които де факто излизат извън рамките на тези, които три месеца са били или са извън страната, по своето естество подават такава декларация.
Янаки Стоилов:
Т.е. тези, които на някакво основание не попадат в списъка.
Яни Янев:
Да, просто се подава декларация.
Другото, което трябва да е ясно, е по отношение на българските граждани, които се установяват трайно да живеят в чужбина, има задължение да посочат свой настоящ адрес. И този настоящ адрес се посочва и има информация за него в ГРАО. Тази информация постъпва обратно в страната. Тези, които вече са определили свой настоящ адрес в чужбина, ние вече за тях имаме информация в страната. По отношение на тези лица ще е необходимо, ако те липсват в списъците и те се появят в деня, той да докаже с декларация, че последните три месеца е живял в страната. Няма други измислени механизми на този етап на прилагането на подобен род ограничения.
Янаки Стоилов:
Г-н Миков, г-жа Манолова и г-н Петров.
Михаил Миков:
Аз искам да кажа няколко думи по принципния въпрос за отседналост и уседналост Имам извлечение от речника на БАН – Андрейчин и колектив (1993 г.), в който се казва, че “отсядане” е слизам от кон; настанявам се за временен престой в чуждо място. Това е отсядам.
Проф. Анелия Мингова:
Четенето на речника всички сме го направили
Михаил Миков:
Аз мислех, че ще имат търпение колегите да ме изслушат.
А уседналост е нещото, което според мен, колегите са искали да кажат. Но може и да не го вземате предвид. Няма значение. Само ви го казвам, за да си направите справка с речниците и с юридическата литература, където навсякъде терминът е уседналост, а не отседналост. Не е въпросът само филологически, а е и семантичен. Явно става въпрос за едно фактическо състояние, за неговото доказване и за последиците и за смисъла, който законодателят трябва да вложи в него. Това са само някакви мои размисли, които ако искате да се вземат предвид от тези, които развиват тази теза. На мен лично ми е много трудно.
Елиана Масева:
Вие развихте темата за отседналост, като разглеждахме закона на вносителя.
Михаил Миков:
Може ли да се изтърпяваме и да се изслушваме, г-жо Масева.
Следващият принципен въпрос е да се види какво се има предвид да се вложи. Не фактическата обстановка, че някой ходи в някакъв район – район на Европейския съюз в последните три месеца, а как правно това да се запише в закона, така че да не създадем една огромна каша, свързана с различните конкретики и казуси, които са свързани с фактическите възможности за свободно движение на хората. Това си мисля, че е въпросът, който трябва да си поставим като задача. Аз лично трудно намирам отговор в условията на политическа преса, че който се опита да смекчи абсолютното разбиране на термина, може да попадне в пресата “той иска да уреди българските турци да гласуват”, а обратното решение ще затрудни българите, които пътуват и ще създаде каша с декларации, с ключови списъци, т.е. да се изяснят хората, които поддържат тезата за отседналост дали краткотрайните излизания, включително от типа на командировки в тримесечния период ще водят до правни последици, свързани със съставянето на избирателните списъци, кой орган ще отразява или пък да се отиде към другия вариант – проверка на всички гласуващи – декларация, което ще доведе до ефекта, че както ще бъде ниска избирателната активност, ще стане още по-ниска като чуят, че освен да гласуват, трябва да попълват и декларации. Но този въпрос стои. Той не е само експертен. Но ние сме в политическа ситуация в която експертното му решаване е разумно и ще бъде затруднено от заявените вече от различните политически сили позиции. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Г-жо Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
Ще започна отзад напред. По повод идеята на колегата Янев.
Аз бих искала, уважаеми колеги, да ви предпазя тези от вас, които не са изчели съответното европейско изборно законодателство, или даже справката, която е поръчана и е на разположение на народните представители затова по какъв начин са въведени някакви ограничения в ново присъединилите се европейски страни по отношение на това кой може да гласува, така наречения принцип на отседналост. В нито една от европейските държави, изключая Люксембург, аз не срещнах изискване за фактическа уседналост.
А това, което е видно от изследването, което е поръчано от парламентарната група “Коалиция за България” и това, което колегите от ДСБ цитираха, визира в различни изборни закони изискването определен брой дни преди изборния ден съответния избирател да е бил вписан в регистъра на населението, което прави проверимо, установимо и възможно за реализиране в избирателните списъци на това дали един избирател е бил или не в Република България. Искам да ви кажа, че подобен въпрос ще възникне и при местни избори и в последващи избори и тук истинският въпрос е за системата на гражданската регистрация. Защото ако ние имахме една прецизна система на гражданска регистрация, както във всяка друга нормална европейска страна, в интерес на истината вие не бяхте коректни, като казахте, че има такова изискване за брой дни за тези, които имат право на глас. Такова изискване има за гражданите на други страни, членки на Евросъюза, за пасивното избирателно право, но все едно то се измерва чрез регистрите на населението и се отразява при съставянето на съответния списък или проверката дали един кандидат може да бъде издиган, което е проверимо и лесно установимо. Така че тук ние ще се изправим пред този въпрос. Както и да дефинираме това понятие, на преден план ще излезе въпроса как го установяваме. Или с други думи казано, което е и най-важното, как правим избирателните списъци.
Ако следваме подхода, който съществува до този момент в другите изборни закони, е дадено общото правило, че списъците се съставят по данните от ГРАО по постоянен адрес на избирателите. Всеки един от нас и всеки един от вас има постоянен адрес и избирателният списък се готви по постоянен адрес.
Янаки Стоилов:
Въпросът със списъците можем да го обсъждаме по-късно и да сега да преминем към текстовете.
Яни Янев:
Това е технологията, г-н Председател.
Янаки Стоилов:
Ние веднъж решихме сега да се пренесем към основния въпрос “какво означава да е живял”, а сега да се връщаме към списъците.
Мая Манолова:
Защото би могло в легалната дефиниция да се каже “който е вписан в регистъра”, ако се окаже, че другото е невъзможно.
Янаки Стоилов:
Аз разбирам идеята, но нека тя да се формулира, защото тя е алтернатива на вече съществуваща идея.
Мая Манолова:
Аз няма да формулирам, тъй като това беше чуждо предложение, което ние гласувахме, което ние приемаме и което ще отразим в закона, но ще се въздържа да давам идеи, а просто искам това, което приемаме, макар и не по наша идея, в крайна сметка да бъде реализаруемо, да може да се случи, да може да стане. И понеже тук тръгна този дебат и ако ще отговаря колегата Петров, искам да му задам и следния въпрос.
За тези, които три месеца преди изборния ден са напуснали страната, горе-долу ако следваме досега съществуващия механизъм, това е възможно. Отбелязва се кои са излезли, кои са влезли. Тези които са излезли-влезли, ако не е сигурно дали са били в страни-членки на Евросъюза ще попълват декларация къде са били, ако няма друг обективен критерий, с който това да бъде установено. Но искам да попитам разполага ли с архив МВР, за да може да каже за тези, които са излезли от страната в срок преди тези три месеца или които изобщо не са в България дали може да бъде установено и те да бъдат изключени от списъците.

Янаки Стоилов:
Това ли е въпросът към тях и да спрем дотук.
Четин Казак:
Г-н Председател, може ли процедурно предложение?
Янаки Стоилов:
Аз ще ви предложа процедурата. Защото виждам, че тук дебатът почти се връща на ниво първо четене на закона.
Мая Манолова:
Изяснява се понятието. Нали трябва да му вложим смисъл, който после да бъде установим.
Янаки Стоилов:
Това го споделям, но искам да ви обърна внимание, че оттук нататък смятам членове на комисията да говорят, когато те формулират предложение. Защото ние сме на фаза предложения. Дискусии по между си, според мен, няма нужда да водим. Те могат да продължат в пленарната зала. Така че на този който взима думата препоръчвам да формулира предложение и да го мотивира доколкото смята за необходимо.
А представителите на институциите, които сме поканили, да отговорят на въпросите, които се задават, като казват мнението си по даден въпрос или пък казват, че на този въпрос не могат да отговорят, нямат информация.
До тук има едно предложение. От изказването на г-жа Манолова аз схванах второ предложение като идея, макар че то не е формулирано като текст.
Искам също да припомня, че в България от редица години няма вече адресна регистрация, както е в много европейски страни. Т.е. и този критерий не можем да ползваме.
Сега да продължим дискусията. Заповядайте, г-жо Мингова.
Проф. Анелия Мингова:
Ако се движим хронологично днес по текстовете, които трябва да обсъдим и приемем, т.е. отложените текстове, не следва да обмисляме текста на преходно правило, каквото всъщност трябва да бъде това, визирайки какво означава отседналост. Дълбоко съм съгласна с г-н Миков и ние проучихме тълковния речник.
Нека да се движим по текстовете така, както са в предложения ни доклад – да гласуваме отложените текстове. Имаме позиции всички парламентарни групи по тях и това беше предмета на днешното заседание. Очевидно днес няма да стигнем до извод какво означава отседналост.
Янаки Стоилов:
Аз повече заседания на комисията по тази тема не смятам да свикваме. Защото в началото надделя разбирането първо да се приеме чл. 4 и да се даде определението какво се разбира под този термин и така по-лесно да преминем към другите текстове.
Мая Манолова:
Не могат да се решат другите текстове, ако на това не си отговорим.
Янаки Стоилов:
Г-жо Мингова, нали можем каквито текстове се формулират по понятието за живеене през определен период, да се представят и да се гласуват. Това, което ще се приеме, ще го включим в допълнителните разпоредби. По-нататък по всеки един текст няма да обсъждаме едно и също. Защото аз от това се опасявам, както го показа и дискусията, която вече започнахме.
Дотук има едно предложение. Има ли второ предложение затова какво да се разбира под постоянно живеене.
Г-н Казак има предложение.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, аз слушах много внимателно изказванията на колегите и специално ми направи впечатление изказването на г-н Янев. Той спомена, че българските граждани, живеещи в чужбина, имат задължение да декларират настоящ адрес. Това къде е? В България или в чужбина настоящ адрес. (В чужбина.) Ако това е така, нашата задача може наистина да се улесни и може да се запише дефиниция за това що е то отседналост през последните три месеца, че гражданин, който най-малко е живял през последните три месеца в Република България е този, който през последните три месеца няма деклариран настоящ адрес в чужбина. Т.е. той има постоянен адрес в Република България и няма деклариран настоящ адрес в чужбина.
Янаки Стоилов:
Това е друго предложение. Има ли други предложения?
Г-н Петров, давам ви думата да отговорите на някои от поставените въпроси.
Александър Петров:
Първо за граничния контрол. До 31 декември имаше тотален граничен контрол на всички български граждани излизащи и влизащи в Република България – тотален контрол и архиви назад колкото искате години. поради тази причина като се правеха списъците с есграон се изчистваха определени имена на граждани, които са напуснали страната, както е изискването на закона.
Какво става от 1 януари 2007 г. се смъкна тоталния контрол. Оставихме само на трите граници: Турция, Македония и Сърбия. Само там има тотален контрол на гражданите, които напускат България. Оттук има две хипотези: напуснали български граждани тези три граници, които са граници на Европейския съюз, излизайки оттук какво става с тях никой не знае. Те могат да отидат в ЕС да работят и да се върнат да гласуват тук, могат изобщо да стоят в някоя друга страна извън Европейския съюз и никой не знае това, и това не може да бъде отразено в списъците, когато се правят.
Другата хипотеза е. Той е напуснал през другите граници – Румъния, която е отворена в момента и отиваш в Европейския съюз и оттам на третия ден да отидеш в някоя друга страна, извън Европейския съюз ти пак не можеш да бъдеш контролиран, за да се отчете отседналост или тези три месеца. Така че контролът за изготвянето на списъците е това, което ние знаем в България и това можем да направим по това, което се изготвя в момента. Даже и старата норма на двата месеца, които се изискваха преди изборния ден напуснали страната, да се изчистват, и това не може да бъде вече реализирано. Това е чл. 31. Т.е. смисълът на отседналост не може да бъде контролиран, а камо ли регистриран. Единственият момент е тук, когато се изготвят списъците и се явят граждани, които не са вписани в списъците, липсват, по всякакви причини и тези хипотези ние ги изчерпваме всичките. Те са много хипотези и за всяка хипотеза имаме решение. Но в случая, тъй като вече много се размива границата, кой е в България и кой е извън България, въвеждането на декларативния принцип ще окаже мисля своето положително отношение на този въпрос, който искате да вложите в чл. 4. Единствено декларативният момент може да има някаква стойност по чл. 313, да се носи някаква отговорност, ад се изисква някакво правило да бъде декларирано добросъвестно от българските граждани. Това е единственото.
Четин Казак:
Реакция на казаното. Аз благодаря на представителя на Централната избирателна комисия, че беше пределно откровен в констатацията, че така въведен този критерий просто не може да бъде контролиран ефикасно, от една страна.
Второ, мисля, че подходът декларация също не е много подходящ, тъй като един добросъвестен български гражданин, ако ние не му дадем ясна дефиниция и то разбираема за обикновения български гражданин за какво той трябва да декларира, той може добросъвестно да декларира нещо, което впоследствие да се окаже декларация с невярно съдържание, наказуема. Ако българският гражданин не е наясно какво точно декларира, той може добросъвестно да направи декларация с невярно съдържание. Ако той не знае какво означава да не е бил последните три месеца в България или в страна член на Европейския съюз, той може да декларира пред ЦИК или пред секционната комисия, да аз съм бил през последните три месеца, но може впоследствие да се окаже, че тази декларация е невярна, тъй като той не е разбрал смисъла на това понятие. Именно затова ми се струва, че подходът декларация не е подходящ и би отблъснал известна част български граждани от упражняване правото им на глас.
Янаки Стоилов:
Има ли други предложения във връзка с определянето на понятието.
Александър Петров:
Само искам да уточня, че става въпрос за декларации, но не тотално за всички граждани. Става въпрос за граждани, изпуснати в списъците. Т.е. това е една малка група. От досегашните избори е видно, че това са между 20 и 30 хил. души. Това е една малка група на милионите, които се явяват да гласуват. Но сега ние не можем да прогнозираме колко ще бъдат.
Янаки Стоилов:
Има ли друго предложение за определяне на това понятие.
Михаил Миков:
Един въпрос. това се отнася за несъществуващите списъци.
Янаки Стоилов:
Това е отговорът на г-н Петров.
Михаил Миков:
И г-н Шопов и г-н Шарков това казват.
Янаки Стоилов:
Аз не мога да гадая тяхната воля, тъй като те не са я изразили. Комисията работи по идеи, които тези които са го приели, не са били напълно наясно.
Михаил Миков:
Въобще не са били наясно. Но трябва да се разграничат три въпроса: абсолютното лично право за участие в изборите, вторият въпрос е включването в избирателните списъци и третият въпрос е упражняване на избирателното право. Това са три теми, които са свързани с този въпрос. На тези три въпроса трябва да се даде ясна воля на законодателя какво се иска с така наречения “ценз за отседналост”. Три са въпросите, а не един. Защото е лесно да ограничиш абсолютното право, но реализацията по темата списъци и темата упражняване на правото, са други въпроси, които трябва да се превържат с онова и не знам аз.
Янаки Стоилов:
Пристъпвайки към този въпрос отново питам има ли предложения за определяне на това понятие. Дотук чух едно категорично формулирано предложение от г-жа Михайлова. Или поне неговата идея беше ясна, ако тя желае да го формулира като предложение.
Има ли други предложения. Ще моля всеки, който формулира и обосновава предложение, да каже как си представя неговото практическо прилагане. Защото всяко едно понятие трябва да може с оглед на това ,което чухте, да се приведе в реално изпълнение в по-голямата си част, ако не и абсолютно.
Проф. Анелия Мингова:
Г-н Председател, тъй като трябва да мислим очевидно в крачка, аз съм съгласна с това, че не може да се направи реална, достоверна проверка затова кой отговаря на смисъла на понятието “живял постоянно през последните три месеца”. Приемам, че проверката може да стане, така е и в други държави, чрез подаването на декларация, текстът на който стана дума преди малко под страх от наказателна отговорност. Става въпрос за всеки, който иска да бъде изключен от избирателния списък, защото не отговаря на условията на закона.
Янаки Стоилов:
За включването може, но за изключването никой няма да има интерес, ако примерно няма и намерение да гласува, да подаде декларация за изключване от списъка. Защото това е едно задължение, което той не е заинтересован да изпълни, а и не носи отговорност, ако някой е упражнил правото си само поради факта, че не се е самоизключил от списъка.
Проф. Анелия Мингова:
Тогава трябва да пристъпим наново към съставяне на избирателни списъци, в който всеки, който иска да бъде включен, трябва да подаде такава декларация.
Янаки Стоилов:
Това се прави в някои страни, но тогава вече трябва да се предвиди регистрация на всеки един избирател.

Проф. Анелия Мингова:
И втория въпрос, тъй като не може да се проверява за включването в избирателния списък достоверността на тази декларация, това би станало само при съмнение, че не е вярна – в единични случаи, тогава вторият въпрос е подаването на декларация, това което каза и г-н Казак, когато декларираш че си живял, както е в текста – постоянно през последните три месеца, ние да дадем ясно разписание на това какво точно означава “живял постоянно през последните три месеца”. Според мен, последните три месеца трябва да са до датата на съставяне на избирателните списъци или на подаване на декларацията за включване в избирателните списъци. Защото не можеш да изискваш от някой нещо с обратна сила. Това, което според мен може да има по смисъла “постоянно живял през последните три месеца”, говоря на основата на това решение, на което ние обърнахме внимание да го приемем като основа, но вместо трайно и фактически свързан, което е много неустановимо за такъв кратък период от време, защото в Конституцията става въпрос за 5 години – да имаме за база настоящ адрес на територията на Република България.
Янаки Стоилов:
Г-жо Мингова, за да знам, че правилно съм схванал. Вие предлагате да приемем и това, което предложи г-н Казак и това, което предложи г-жа Михайлова, като нейното предложение ще има само тълкувателно значение по отношение на евентуалното приемане на предложението на г-н Казак. Така ли е?
Проф. Анелия Мингова:
Тълкувателно не. Аз предлагам да го разпишем. Мисълта ми е да се базира на настоящ адрес, да бъде определен период дни от тези три месеца. Според мен половината от три месеца е малко за такъв кратък период от време. Аз предлагам да е 60 дни.
Янаки Стоилов:
Т.е. 2/3.
Проф. Анелия Мингова:
Даже не 2/3, а 60 дни. Три месеца дали е 90 дни или 91 дни е уклончиво. Така че 60 дни от тези три месеца да има настоящ адрес или и другото като кумулативно, служебно да е изпратен – точно както е в решението. Ние можем да се базираме на този текст. Така ще имаме някаква сигурна основа за това какво ще декларира човекът.
Янаки Стоилов:
Други изказвания има ли?

Проф. Анелия Мингова:
Само едно допълнение. От кога да броим тези три месеца? Г-н Петров предлага указа на президента за насрочване на изборите. Това също е вариант и нека да го обсъдим.
Янаки Стоилов:
Ще го решим. То е последица от едно принципно решение, така че е по-малкия проблем. Г-н Спасов, заповядайте.
Минчо Спасов:
Аз само в подкрепа на настоящия адрес. В Закона за гражданската регистрация в Преходните и заключителните разпоредби е дадена легална дефиниция на постоянен и на настоящ адрес. Когато се говори за настоящ адрес, е спомената точно формулировката “където лицето живее”, което съвпада и с текста на нашия чл. 3. Тези, които нямат настоящ адрес очевидно не отговарят на изискването да живеят там.
Проф. Анелия Мингова:
Когато нямаш настоящ адрес означава, че настоящият съвпада с постоянния. Така всички имаме настоящ адрес.
Янаки Стоилов:
Това е едно формално понятие, което не е гаранция за живеене. Защото човек може да не живее с години на постоянния си адрес.
Минчо Спасов:
С колегите от ЦИК направихме консултация, че няма никакъв проблем в избирателния списък да има такава графа “настоящ адрес”. Тази информация я има.
Янаки Стоилов:
Аз само казах, че постоянният адрес е една формална връзка на човека, но това не е гаранция за живеене.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, искам да помолим г-н Гетов да разясни, за да няма поле за недоразумения.
Уважаема г-жо Мингова, не случайно никога досега българският законодател не е поставял като основен критерий настоящ адрес, поради простата причина, че огромната част български граждани не декларират подобен. Те имат постоянен адрес, който е деклариран и който е записан в техните лични карти и по който те се водят в регистъра на ГРАО. Не може вие да поставяте като основополагащ критерий настоящ адрес, тъй като по-голямата част от българските граждани нямат регистриран такъв. Настоящият адрес в по-голямата част от случаите съвпада с постоянния. Затова нека представителят на ГРАО да внесе яснота. Благодаря ви.
Иван Гетов:
Първо искам да обсъдя идеята, която се коментираше по отношения на критерия за съставяне на избирателните списъци. Аз смятам, че декларативното съставяне на избирателните списъци, т.е. всеки, който желае да гласува, да попълни декларация и да бъде включен в списъка, е безсмислено при положение, че той може да отиде да гласува направо в изборния ден. Тогава защо да печатаме изборни списъци, след като чакаме те да бъдат провокирани от желанието на избиращите.
Второ, по отношение на адресната регистрация. Както всички знаете, имате постоянен и настоящ адрес. Друга е темата по отношение на местожителството. Този термин вече го няма в Закона за гражданска регистрация: местоживеене, местожителство, местопребиваване. С подобни термини не работим. Работим с постоянен и с настоящ адрес. Тъй като постоянният адрес е юридическият адрес, така да го наречем, или адреса на който се води официалната кореспонденция на всеки един български гражданин, то той е приет като критерий за съставяне на избирателните списъци. Защото настоящият адрес е много по-динамично понятие. Вие можете настоящият адрес да си го променяте в едно и също населено място няколко пъти. Освен това в личните ви карти е записан постоянния адрес и когато се легитимирате, вие се легитимирате по постоянен адрес. Не виждам начина, ако вкараме като критерий в закона “настоящ адрес”, не виждам как той ще изпълни своята функция и своето предназначение, защото той може да бъде сменян динамично.
Освен това, как ще процедираме с хората, които до вчера са имали постоянен адрес, т.е. пребивавали са във Виена и са имали адрес там и от 10 дена преди изборния ден се е установил в България. Ще им забраним ли да гласуват. Български граждани са. Това е един конкретен случай само за да илюстрирам принципа. Адресната регистрация, която е необходима за нормалния и естествен начин за юридическо и административно обслужване на населението. На този принцип е отпечатването на избирателните списъци, защото съгласно постоянната адресна регистрация може да се направи някаква статистика по отношение на населението в България.



Яни Янев:
В крайна сметка при вас има ли информация за българските граждани, които са се установили и които трайно живеят в чужбина и са посочили настоящ адрес в чужбина.
Иван Гетов:
В нашата национална база данни има индекс, както за постоянния, така и за настоящия адрес. За всеки един от нас настоящият адрес може да бъде в България, но може да бъде и навсякъде по света, но за всички онези, които са го заявили. Защото не е тайна за нас, че всеки един от нас има в джоба си документ, който се различава с реалното му местожителство. Много от вас имат адресна регистрация в провинцията, а реално пребивават в друг град. Същото е и за всички онези, които живеят в Чикаго, Далас, Аржентина, Турция, Германия. А избирателната секция по настоящ адрес е невъзможно да се формира.
Яни Янев:
Работата е в това, г-н Председател, че тези хора, които са заявили настоящ адрес в чужбина, очевидно са хора, които трайно пребивават извън страната. В този смисъл, ако ние трябва да направим някаква хигиена на избирателните списъци, ясно е, че те се изработват по постоянно местожителство, което всички български граждани имат. В момента вече няма механизъм по отношение на това, тези които са излезли преди два месеца да бъдат изключени автоматично, защото няма кой да подаде тази информация. Практически би могло да бъдат изключени от избирателните списъци само тези, които са заявили настоящ адрес в чужбина. Ако такъв български гражданин се появи в изборния ден да гласува, той е задължен да подаде декларация. Това може да стане.
Янаки Стоилов:
Само че тук ние разглеждаме Европейския съюз като едно общо териториално пространство, така че и да е заминал за Виена, той пак трябва да фигурира в списъка. Ако е посочил адрес извън Европейския съюз, тогава трябва да подаде декларация. Така че се оформя виждането. Ако беше преди 20 години този текст щеше да има много по-реален статус, защото тогава имаше адресна регистрация и тя можеше да следи фактическото движение.
Аз мисля, че вече имаме предложения и предлагам да ги чуете, ако имате допълнения, да ги направите и да пристъпваме към тяхното гласуване. Предлагам най-напред г-н Казак да си прочете предложението. След това г-жа Михайлова. Но аз виждам, че се сближават позициите, защото това което каза преди малко г-н Янев, горе-долу съответства на това, което прочете г-н Казак преди 30 минути. Затова нека да чуем текстовете, за да видим дали съответстват на идеите. Дискусията ми показва, че вече има яснота за намиране на решението.
Четин Казак:
Като дефиниция:
Български гражданин, които е живял постоянно през последните три месеца в Република България...
Проф. Анелия Мингова:
Четин, извинявай, текст на какво четеш в момента.
Янаки Стоилов:
На предложение за това какво означава “живял”.
Четин Казак:
Български гражданин, които е живял постоянно през последните три месеца в Република България или в друга държава –членка на Европейския съюз е лице, което има постоянен адрес в Република България и през последните три месеца няма регистриран настоящ адрес в страна, която не е член на Европейския съюз.
Борислав Ралчев:
Не “е живял”, а пребивавал.
Янаки Стоилов:
Колеги, ние правим едно определение, което се основава на формални показатели. Ако някой си представя, че ние можем да направим определение, което да обхване всички фактически състояния през този период, от отговорите на компетентните органи мисля, че разбрахте, това е невъзможно в значителна степен.
Въпросът за декларациите ще го гласуваме, когато става дума за лицата, които могат да бъдат вписвани в списъците. По отношение на определението няма нужда сега да го правим. Нека да разделим проблемите.
Г-жо Михайлова, нека да чуем и Вашето предложение. Ще ги гласуваме последователно.
Екатерина Михайлова:
Аз ще възпроизведа буквално както е решението на Конституционния съд.
Т.е. когато фактически и трайно – с това работи решението на Конституционния съд, е пребивавал на територията на страната или на друга държава-членка на Европейския съюз през повече от 60 дни, приемам аргумента, защото три месеца е къс срок наистина – не по-малко от 60 дни, предхождащи издаването на указа на президента за насрочване на избори, както и по смисъла на чл. 4 трябва да се считат и лицата, чиито престой в чужбина ....
Янаки Стоилов:
Това все пак са алтернативни предложения и ще ги подложим последователно на гласуване.
Камелия Касабова:
Аз питам какво правим в момента. Имаше процедурно предложение този текст да не се гледа и трябваше да го подложите на гласуване, а не императивно да разпореждате какво да правим в момента. Имаме отложени текстове и затова беше насрочено днешното заседание. А тук се правят някакви безумни формулировки.
Янаки Стоилов:
Не приемам този упрек. Г-жа Касабова настоява и аз ще подложа на гласуване това процедурно предложение. Останах с впечатление, че намираме някакво съгласие, защото преди това имаше процедурно предложение да търсим определение на този термин, който за първи път се използва в чл. 4, също не го гласувахме и дискусията започна, което ми даде основание да смятам, че няма възражение. Ако в хода на дискусията са възникнали такива възражения, сега ще поставя на гласуване този въпрос да бъде отложен накрая на текстовете, но накрая днес, и тогава
Проф. Анелия Мингова:
За накрая днес не сме направили процедурно предложение. Дали е в началото или в края, но вече час и половина тече заседанието на комисията и не стигаме до някакво решение.
Янаки Стоилов:
Не стигаме. Аз мисля, че вносителят на законопроекта не е стигнал до това, което е трябвало да ни предложи.
Вашата процедура е да отложим по-нататък гледането на този текст за определението. Това ли е Вашето предложение, г-жо Касабова. (Да.) Добре. Тези, които поддържат предложението на г-жа Касабова, моля да гласуват. Има видимо мнозинство. Приема се.
Преминаваме по съдържанието на чл. 4. По чл. 4 има ли някакви предложения, различни от това, което е формулирано.
Димитър Абаджиев:
Предложението ми по чл. 4 е да се гласува само редакцията на ал. 2, тъй като ал. 1 е приета и е абсолютно недопустимо отново да бъде подлагана на гласуване в пленарна зала.
Янаки Стоилов:
Ал. 1 нали няма промяна от това, което е гласувано.
Проф. Анелия Мингова:
Има. Това, което се предлага като нова редакция на чл. 4 е различно от редакцията на ал. 1, която е приета. Тя е различна по смисъл, г-н Председател.
Това, което е прието в зала е предложението на вносителя: “живели са постоянно най-малко през последните три месеца”, т.е. периодът е три месеца от определена дата преди изборите. Дали това ще е изборен ден, или съставяне на списъци, или нещо друго, е отделен въпрос. докато новата редакция, която се предлага, на ал. 1 е изобщо три месеца преди изборния ден. Тия три месеца може да са през миналата година, което няма логика.
Освен това, г-н Абаджиев казва, че тя е приета.
Аз предлагам въз основа на редакцията на ал. 1, която е приета в зала, идентичният текст да се пренесе и в ал. 2. Съгласна съм същият критерий да бъде приложен и за тези, които са живели на територията на страна-членка. Общо взето това е територия на Европейския съюз. Дали е в България, дали е в страна-членка, ако искате можем и в една алинея да го формулираме, но не е такъв законопроектът.
Т.е. втора алинея сега да гласуваме, но на базата.
Янаки Стоилов:
Бихте ли прочели ал. 1 така, както смятате че трябва да бъде.
Проф. Анелия Мингова:
Ал. 1 е приетият текст:
“Право да избират имат българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, живели са постоянно най-малко през последните три месеца в Република България или в друга държава-членка на Европейския съюз, и не са поставени под запрещение, нито изтърпяват наказание лишаване от свобода.”
Янаки Стоилов:
Нали този текст съм представил и аз.
Проф. Анелия Мингова:
Не! Съвсем друг е текстът, който е представен и променя смисъла тотално. Затова аз предлагам това, което е прието, да го преведем в ал. 2. Ако искате да го прочета за протокола в ал. 2.
Янаки Стоилов:
Значи тук повече дискусия не водим. Текстът, който е първият за ал. 1 в началото на страницата е текстът, който е гласуван в залата и по него не подновяваме дискусията, нито пък се налага гласуване.
Сега продължаваме с ал. 2.

Проф. Анелия Мингова:
В ал. 2, ако ми позволите, да пренесем текста от ал. 1, което би трябвало да звучи по следния начин:
“(2) Всеки гражданин на държава-членка на Европейския съюз, който не е български гражданин, има право да избира членове на Европейския парламент от Република България, ако е навършил 18 години към изборния ден включително, има статут на продължително или постоянно пребиваващ в Република България, живял е постоянно най-малко през последните три месеца в Република България или в друга държава-членка на Европейския съюз, не е лишен от правото да избира в държавата членка и т.н.”
Янаки Стоилов:
Мисля, че няма възражение по тази редакция. Който е съгласен с ал. 2 така, както преди малко беше прочетена, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се в комисията тази редакция.
По ал. 3 няма предложения. С чл. 4 въпросът е приключен. Тази редакция на чл. 4 се наложи да се уточни по ал. 2 във връзка с гласувания текст от пленарна зала по ал. 1.
Същите са мотивите и по чл. 5 – да се въведе някакво изискване по отношение на тези, които могат да се кандидатират за членове на Европейския парламент.
Тук е дадена редакцията на отложения текст и това, което съществува като вариант на предложение.
Г-жо Мингова, съгласно това, което гласувахме, според вас по-нататък трябва да кажем откога текат тези три месеца. Ние затова бяхме записали тази редакция, защото текстът иначе става неопределим – да е живял три месеца, но сега разбирам, че ще има отделно определение за срока.
На първата страница е редакцията по вносител така, както би следвало да се отрази това, което е прието. На с. 2 е един вариант, който е даден по друг начин.
Проф. Анелия Мингова:
Г-н Председател, във връзка с това което приехме, аз споделям и моите колеги, че всъщност трябва да се предвиди дори по-голям период на отседналост за тези, които имат пасивно избирателно право. Ако това е някакво общо виждане, действително има логика в това. Споделяме и това да са две години. Но нека формулировката с оглед изчисляване на този период да бъде такава, каквато вече се обединихме за чл. 4. Т.е. да го кажем по следния начин, защото разликата е само във формулировката и във времето. Да кажем: “живели са или живял е постоянно най-малко през последните две години в Република България или друга държава-членка на Европейския съюз.”
Реплика: Преди изборния ден.
Проф. Анелия Мингова:
Няма “изборния ден”. Това отпадна. Защото критерият няма да е изборния ден. Това отпадна от чл. 4.
Янаки Стоилов:
Отпадна. И по-нататък трябва да фиксираме и срока откога се броят.
Проф. Анелия Мингова:
Предлагам тази формулировка за двете години да е в чл. 5 в двете алинеи.
Четин Казак:
Г-н Председател, аз обръщам внимание само на една малка подробност. В ал. 2 е използван един подход, който е асиметричен на подхода в ал. 1. Т.е. за гражданите на Европейския съюз за тяхното пасивно избирателно право е използван абсолютно симетричен подход, както за българските граждани.
Аз мисля, че това не е съвсем правилно, тъй като от този текст излиза, че всеки един гражданин на Европейския съюз може утре да дойде и да поиска статут на продължително пребиваващ и той му се дава почти веднага. Изискването е да е живял най-малко две години в страната или в друга държава. Той си е живял в Германия. Никога не е живял в България. Ще дойде тук няколко дена преди указа на президента, ще поиска и ще получи веднага статут на продължително пребиваващ и ще се кандидатира за депутат от квотата на Република България. Аз мисля, че това не е допустимо. Трябва да се изключи възможността “или друга държава-членка на Европейския съюз” в случая.
Камелия Касабова:
Не може, еднаква е директивата и за пасивното избирателно право. Проверявали сме го.
Експерт:
В Директива 93-109 изрично в чл. 5 се казва, че ако, за да гласуват или да се кандидатират, гражданите на държавата – членка по местопребиваване трябва да са пребивавали в продължение на определен период от време в избирателния район на тази държава се счита, че гласоподавателите от общността и гражданите от общността, които имат право да се кандидатират, са изпълнили това условие, ако в продължение на равностоен период от време са пребивавали в други държави – членки. Т.е. ние изискваме 2 години в България, тях трябва да ги изискваме и за държава – членка. По същия начин е подходила и Полша, където тя изисква 5 години в Полша или в друга държава-членка. Така е и във всички други страни, където има ограничение по отношение на субективния фактор.
Янаки Стоилов:
Преминаваме към гласуване на текста, който е на с. 2, като единствено падат в последния вариант думите “преди изборния ден”.
Гласуваме чл. 5 във варианта, който е на с. 2 накрая, като единствено отпадат думите “преди изборния ден”.
Проф. Анелия Мингова:
Не е само това. Има и друга промяна.
“Живели са постоянно най-малко през последните две години в Република България”.
Янаки Стоилов:
Има я в текста тази промяна. Има я.
Проф. Анелия Мингова:
Не е такава. Няма думата “постоянно”. Мисля, че в протокола вече два пъти се отбеляза това, което казвам.
Янаки Стоилов:
Значи в предложението за нова редакция да добавим: “живели са постоянно”.
Проф. Анелия Мингова:
Да, “живели са постоянно най-малко през последните две години в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз”.
Янаки Стоилов:
Като в първата алинея отпада “преди изборния ден”.
Ясно ли е? (Да.) Добре. Гласуваме с тази редакция чл. 5. Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря. Приема се.
По чл. 7. във връзка с това къде се провежда гласуването.
Тук ли желаете да го гласуваме? (Не.) По-нататък, защото там има и други текстове.
Стигаме до бюлетината. По нея дискусия ще има ли тук? Комисията има предложение по този въпрос. В залата дебатът започна. Поиска се отлагане за окончателното решаване на вида на бюлетината. Аз мисля, че такава дискусия не трябва да водим, а по-скоро, ако има някакви допълнителни съображения, и ако някой смята, че трябва да се гласува тук в комисията по тези текстове за вида на бюлетината.
По чл. 30 има ли предложение. Единствената промяна е това, което е допълнено – “който отговаря на условията на чл. 4, ал. 2”, защото говорим кои се включват в списъците. Друга промяна няма в текста. Вие имате ли нещо да допълните по чл. 30.
Съгласни ли сте с това допълнение? (Да.) Да гласуваме тогава. Гласуваме на с. 3, чл. 30. Благодаря ви. Приема се.
Чл. 31.
Проф. Анелия Мингова:
В чл. 31 това, което е дадено болдирано в предложението за нова редакция, трябва просто да пренесем текста, който вече приехме, без да го изчитаме сега в ал. 2 и в ал. 6.
Мая Манолова:
Тези, които правят списъците, трябва да имат точно указание какво ще вадят от него, а не “постоянно живял през последните два месеца”, защото това е някакъв термин, който ние ще го напълним със съдържание в легалната дефиниция, но как ще го правят органите на общинската администрация и на ГРАО не е ясно.
Иван Гетов:
Чл. 31, както разбрахме от изказването на г-н Петров в началото, ал. 2 и 3 трябва просто да отпаднат. Те са неприложими. Нямаме система за контрол на напусналите лица на Република България, така че такава информация от МВР не може да постъпи и респ. тези хора не могат да бъдат заличени. Ал. 2 и ал. 3 на чл. 31 просто отпадат.
Янаки Стоилов:
Г-н Петров, Вие имате ли нещо да допълните.
Александър Петров:
Искането границите на България, които са извън тези на ЕС – трите, които казах, това вече не е гаранция за заличаване. Това, ако го запишем, ние ограничаваме списъците по един изкуствен критерий, което не бива да става. Не може, че някой гражданин е напуснал през Турция, Македония и Сърбия и е отишъл в Гърция на почивка и се е върнал, ние да кажем, че трябва да го заличим от списъците. Това не може. Затова тези две алинеи просто трябва да отпаднат.
Янаки Стоилов:
Ясна е вашата позиция. Някой от комисията има ли други предложения?
Г-жо Манолова, вашият въпрос го смятам и като предложение за отпадане, което двете институции поддържат. Нали така?
Да смятаме, че това е предложение за отпадане на ал. 2 и 3.
В ал. 6 да се допише това, което е предвидено, когато те не са в списъка, да подават декларации, че са живели през последните три месеца.
Проф. Анелия Мингова:
В ал. 6 държа да се пренесе текстът от чл. 4.
Янаки Стоилов:
С каква редакция?
Проф. Анелия Мингова:
Със същата редакция.
В ал. 7 добавяме “отговарят на условията по чл. 4, ал. 1”.
Алинеи 2 и 3 отпадат. Нали така?
Янаки Стоилов:
Ал. 7 също трябва да отпадне. Тя препраща към алинея, която няма да я има.
Има ли други предложения по чл. 31. Заповядайте, г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Моля да се уточни ал. 6. Не е ясно какво е записано там.
Проф. Анелия Мингова:
По ал. 6 вече говорихме. Формулировката е тази, която беше в чл. 4, че е живял постоянно най-малко през последните три месеца в Република България и в друга държава-членка на Европейския съюз.
Христо Бисеров:
Защо трябва да подаде такава декларация.
Проф. Анелия Мингова:
Какво друго може да направи, за да го допишат в списъка.
Христо Бисеров:
Нека да се отговори на въпроса защо трябва да се подава такава декларация. Аз питам г-жа Мингова защо трябва да се подава декларация.
Проф. Анелия Мингова:
Аз правя само уточнение как да звучи текста, а защо текстът е включен, да каже който го е предложил.
Христо Бисеров:
Не защо текстът е включен, а защо предлагате такава формулировка? Вие го предлагате, а не отговаряте.
Проф. Анелия Мингова:
Предлагам само да е същата формулировка, както е изискването в чл. 4 и нищо друго не предлагам.
Христо Бисеров:
Вие предлагате да има декларация, а в чл. 4 не се говори за декларация.
Яни Янев:
Предлагаме да има декларация по отношение на установяването на факта, по отношение на това кой е пребивавал и кой не е последните три месеца на територията на страната, като критерият дали е пребивавал, това е нещо, което ще го изясним допълнително. Нали отложихме този текст. Защото то ще стане ясно спрямо кои български граждани това ще бъде приложимо. Дали ще бъде критерият настоящ адрес, който е заявен в чужбина и те ще бъдат изключени от списъците за гласуване или спрямо тези лица, които са със заявен настоящ адрес в чужбина, в списъците за гласуване ще има отметка и те ще бъдат длъжни във всички случаи да дадат декларация, че последните три месеца са живели в България.
Янаки Стоилов:
Г-н Янев, да изясним. Тук необходимо ли е да има текст за подаване на декларация? Предполагам, че въпросът е продиктуван от това, че той може да е изпуснат на друго основание от списъка, и една от възможностите той да попада в хипотезите да е бил някъде другаде и тогава да подава декларация. Но ако той е живял в България и по някаква друга причина не е включен в списъка, тогава не е необходимо да подава декларация.
Христо Бисеров:
Лице, което е изпуснато от списъка, то технически причини или по някакви други причини и което никога не е напускало България в живота си, ще подава декларация, че последните три месеца не е излизал от България. Всяко лице, което по някаква причина го няма в списъка, да подава декларация, затова задавам този въпрос, а не че не го разбирам.
Янаки Стоилов:
Питам в ал. 6 някой смята ли, че е необходимо допълнение за подаване на декларация? Смятате.
Иван Гетов:
Колеги, предполага се, че списъците са идеални. Но знаете, че в тях има технически грешки. В ал. 5 се имат предвид пропуски на общинската администрация и гражданинът да има право като отиде с документа си за самоличност и каже: Аз съм изпуснат тук и общинската администрация има задължението да изправи този пропуск. А не става въпрос за тези, които ще подават декларация по другия принцип. Тук се имат предвид техническите пропуски. Аз така го разбирам. Не трябва да има декларации тук.
Янаки Стоилов:
Г-н Шарков, искате да допълните ли нещо? Заповядайте.


Вальо Шарков:
Имам един въпрос във връзка с отпадането на ал. 2 и 3. Съжалявам, че се връщаме малко назад. Но искам да ви попитам това означава ли, че като се направят избирателните списъци в тях ще има около 600 хил. души повече, които бяха извадени преди, поради това че в предишните закони за избор на президент и на парламентарните избори тези хора бяха извадени, защото не са били в България през последните два месеца и не са се върнали.
Иван Гетов:
Избирателните списъци няма да бъдат с 600 хиляди повече или по-малко, защото, ако си спомняте, м. август беше срока, когато трябваше да бъдат заличени съгласно изискването за два месеца. Маса хора българи бяха на почивка и след това влязоха в допълнителните списъци. Така че ние ги извадихме от едните, а след това влязоха в другите. Това не е фатално като движение на хората в определен период.
Вальо Шарков:
Тук става въпрос за обратното, че още в първоначално съставените списъци ще има повече с около 600 хил. души.
Иван Гетов:
Точно така, защото така се опростява процедурата. Иначе ги дописват ръчно в общините, след като те се завърнат от почивка в Гърция.
Михаил Миков:
Колеги, ако може като взимаме решенията по конкретните текстове, да се ръководим от принципа повече хора с по-малко затруднения да могат да упражнят правото си. Защото имам лошото усещане, че така както вървим, гонейки някакви цели вместо да има избирателна активност, като чуят, че и декларации трябва да попълват, няма да има и 20% избирателна активност.
Янаки Стоилов:
Формулирам предложенията, които са направени дотук по чл. 31. Преминаваме към гласуване.
Предложенията са за отпадане на ал. 2, 3 и 7. Единственото, което искам да знам е, дали някой поддържа в ал. 6 да има допълнението за декларации?
Реплика: Да го гласуваме отделно това.
Янаки Стоилов:
Добре, ще го гласуваме отделно.

Христо Бисеров:
Това е безумие. Как ще има декларация, с която да декларираш нещо, което не е било основание за отпадането ти от списъка.
Янаки Стоилов:
Колеги, моля за внимание, за да обясня. Дописването на текста за декларация в ал. 6 беше във връзка с ал. 2. Защото само ал. 2 в този текст предвиждаше автоматично намаляване на списъците с тези, които не са живели поне три месеца. Сега, когато отпадне ал. 2, ал. 6 придобива предимно техническо значение само за поправяне на техническите пропуски. Тя вече няма отношение или поне това е само един от малкото варианти, които имат връзка със срока на пребиваване. Ориентирам ви, за да знаете между какво избирате. Ал. 5 е единствено за пропуснати избиратели, без да се занимава с основанието за това пропускане.
Които са за отпадане на ал. 2, ал. 3 и ал. 7, моля да гласуват. Мнозинство. Приема се.
По ал. 6, г-н Янев, Вие поддържате да има декларация.
Яни Янев:
Тези, които са заявили настоящ адрес, попадат в тази хипотеза.
Янаки Стоилов:
Като отпаднаха ал. 2 и 3 те няма откъде да отпадат. Според мен, трябва да има отделна алинея, която се насочва към тези случаи. Защото може да има различни причини някой да не е включен в списъка.
Г-н Янев, ще ви помоля да напишете един текст за тези случаи, който да бъде в отделна алинея, а не към ал. 6. Сега ще гласуваме текста на ал. 6 без допълнението, Ако се появи такова предложение, ще го гласуваме отделно.
Сега гласуваме чл. 31 така, както е по вносителя, а вече гласувахме за отпадането на алинеите. Ал. 6 остава без допълнението. Ако се формулира отделен текст за алинея, която да визира случаите за напусналите и върналите се, тогава ще го включим.
Проф. Анелия Мингова:
Във всички случаи има изискване за такава отседналост.
Янаки Стоилов:
Аз не противореча на това. Единствено казвам, че ако това се направи като допълнение на ал. 6 при отсъствието на ал. 2 всяко едно изпускане на име от списъка означава да бъде включено чрез декларация, независимо че то не попада.

Яни Янев:
Ние не можем да ги разграничим предварително тези, които са изпуснати, дали са били или не в страната и няма как да го направим това разграничение.
Четин Казак:
Г-н Янев, можеш да отсъстваш от избирателния списък поне по десетина причини. Може да си пропуснат, защото си поискал удостоверение за гласуване на друго място, може да си пропуснат заради грешка в имената, заради това, че си студент в София и т.н.
Яни Янев:
Всички хипотези на грешки не можем да ги разграничим. Не можем да разпишем 10 правила за десет вида грешки.
Христо Бисеров:
Г-н Янев, това че не можете да намерите механизъм да обхванете всички случаи, не означава, че всички имена от списъка, т.е. всички хора ще ги накарате да попълват декларации за един от критериите, под който те изобщо не попадат. Давам пример. Лице, което го няма в списъка поради грешка и което никога в живота си не е напускало България, вие ще го карате да попълва декларация, че последните три месеца не е бил в България. Това е абсурдно. Ако искате да създадете такова правило, както ви каза председателят, създайте го някъде другаде. Защото ал. 6, която обслужва ал. 5 няма нищо общо с принципа на отседналост. Това е една процедура, която е свързана със съвсем други неща. Ако искате да има декларации по образец, мястото не й е тук. Ал. 5 няма нищо общо с принципа за отседналост, че да бутаме тук този текст. За това ви питах в началото защо тук трябва да има декларация. Къде да бъде, вие ще измислите. Но тук не му е мястото. За това става въпрос.
Янаки Стоилов:
Може би трябва да влезе на мястото на ал. 7, която отпадна, така както ал. 8 е за лицата, които са изтърпели наказание лишаване от свобода и там се урежда за една особена група как става включването им в списъците.
Христо Бисеров:
Колеги, и за още нещо искам да ви обърна внимание. Няма как да изискваш от едно лице, което го няма в списъка, да декларира, че последните три месеца е живял в България, при положение, че не си казал откога текат тези три месеца. Вие предрешавате нещо, за което аз си замълчах няколко пъти. Защото тук под формата да се даде определение за това какво е постоянно пребиваващ, се опитахте няколко пъти да промените няколко пъти денят, от който се брои този срок от три месеца. Един път казахте, че срокът се брои към деня на изборния ден, което е единственото правилно решение, защото всички срокове най-малкото в избирателните закони се броят от изборния ден или към изборния ден. След това казахте, че ще е от списъците, а след това казахте, че ще е от датата на указа на президента. А утре може да кажете, не, ще се брои от 1 януари, откакто сме членове на ЕС. По този начин искате да превърнете тримесечния срок в три месеца плюс 45 дни и три месеца плюс 60 дни. И сега аз повдигам въпроса как на този, който го няма в списъка, ще му искаш да е живял последните три месеца преди деня на излизане на списъка. От деня на излизане на списъка до изборния ден има още 45 дни и ако той е живял 1 месец, той има още 45 дни време, за да направи тези 60 дни от последните три месеца. Така се още по-абсурдно излиза да подаваш такава декларация. Най-малкото трябва да определим деня към който се броят тези 60 дни и е очевидно, че това трябва да е изборния ден. Като го караш да подава декларация към момента на списъците.
Елиана Масева:
Те не са предадени още в секционните комисии.
Христо Бисеров:
Още по-зле. Значи срокът става още по-дълъг. Ти можеш да го решиш и по-късно, но тук не можеш да заложиш, че той ще подава декларация към един по-ранен момент. Ако той подава декларация, ще е декларация към онзи момент, в който тези три месеца вече трябва да са изтекли.
Янаки Стоилов:
Колеги, предлагам ви да гласуваме чл. 31 с отпадналите алинеи, както е по вносителя, след това, ако се направи допълнително предложение за отделна алинея или за допълнение на ал. 6, ще го гласуваме. Който подкрепя безспорната част, нека да гласува. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Да преминем към чл. 38, а след това ще гласуваме допълнението така, както се предложи.
Тук “преди изборния ден” може би не трябва да го включваме във връзка с това, че там не се фиксира срока. Добавяме само: “в друга държава в същите избори за Европейски парламент”.
Който подкрепя чл. 38, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
Преминаваме към чл. 42.
Екатерина Михайлова:
Кога ще гласуваме за декларацията по чл. 31.
Янаки Стоилов:
Когато гласуваме текстовете за допълнителните разпоредби.
Екатерина Михайлова:
Защо, г-н Председател. В чл. 38 гласувахме да се представи декларация по образец, че са живели най-малко 3 месеца в страната или в друга държава-членка на Европейския съюз.
Янаки Стоилов:
Чл. 38 няма нищо общо с предишния текст. Защото предишният текст е за пропуснати имена в списъците, независимо от причината, а чл. 38 е за тези, които не са живели в България.
Екатерина Михайлова:
За различни моменти, в които се прави дописване н списъците. Аз предлагам същото нещо – допълнение, както е предложено с болтвания текст на ал. 6 на чл. 31 още сега по същия начин. Да гласуваме да има една добавка за дописването, че се изисква не само документ за самоличност, а и декларация по образец, че е живял постоянно най-малко три месеца в Република България или в друга държава-членка на Европейския съюз.
Янаки Стоилов:
Т.е. вие предлагате декларацията да влезе в чл. 38, където се отнася за...
Екатерина Михайлова:
В чл. 38 веднъж и ние го гласувахме. Това е към изборния ден. Това са случаите в изборния ден, когато едно лице идва. То е заличено в списъка, идва, заявява, че отговаря на условията и комисията, за да му даде право да гласува, то попълва декларация по образец.
А хипотезата на чл. 31 е преди изборния ден, когато видя в списъка че липсвам и отивам да кажа, че искам да бъда включена. Ако съм в хипотезата трите месеца да попълня декларация образец, т.е. текстът, който е даден като предложение за нова редакция, да бъде в ал. 6 на чл. 31, да се бъде гласуван още сега. Защото то не променя нещата в смисъл как ще дадем тълкуването.
Христо Бисеров:
Не е вярно. Напротив. Това не е вярно, защото текстът на чл. 38 се отнася към изборния ден. В чл. 38 говори към изборния ден. Това събитие по чл. 38 става в изборния ден. Тогава въпросното лице трябва да каже: Аз последните три месеца към днес, когато гласувам съм еди-какво си. А списъците се изготвят 45 дни по-рано. Т.е. това са две различни хипотези, изместени във времето месец и половина и няма как на единия да му искате към изборния ден три месеца, а на другия, да му искате пак три месеца.
Колеги, четете първото изречение. Български гражданин, който се намира в страната в изборния ден, може да гласува. Не четете второто изречение. Счита се, че той към този ден декларира. Как ще смесваме две хипотези, изместени месец и половина във времето. За това не му е мястото в ал. 6. Намерете му мястото, където трябва, но след като се реши откога да тече срока и докога.
Янаки Стоилов:
Тъй като направихме малка стъпка напред в текстовете, аз ви предлагам когато гласуваме текста на допълнителната разпоредба, да гласуваме било текст или алинея, било в чл. 31 или някъде другаде, която се отнася към деклариране на обстоятелство, когато той не е в списъка поради това, че се е намирал извън категорията лица, които е трябвало да бъдат в този списък. Като се предложи такъв текст, ще го гласуваме.
Продължаваме с чл. 42. Предлагаме ви съкратена редакция на текста на вносителя, която произтича от начина на провеждане на изборите в чужбина. Вижте чл. 42 в новата редакция. Тя единствено се отнася до това кой съставя избирателните списъци в чужбина, тъй като това вече няма да става по всякакво лично желание, тъй като се ограничи възможността във връзка с изискването, което се прие по чл. 4. Ал. 2 е в чл. 46. Там уреждаме в ал. 9 процедурата на гласуване. Това е причината тук да няма ал. 2. Т.е. в чл. 46 се запазва съдържанието на ал. 2.
Колеги, запознахте ли се с текста. (Да.) Който подкрепя чл. 42 в новата съкратена редакция, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се. Няма възражение.
Преминаваме към чл. 46. Вижте новата редакция, която отразява това, което се случи дотук.
Четин Казак:
Ал. 13 трябва да отпадне, защото е включена в ал. 9.
Янаки Стоилов:
Успяхте ли да се запознаете с текста.
Яни Янев:
В ал. 9, г-н Председател, в първо изречение накрая, там където е записано: “в заявлението се посочват трите имена по паспорт на избирателя, единният граждански номер, адресът на пребиваване в съответната държава, постоянният адрес на лицето в Република България, се допълва “и декларира, че отговаря на условията по чл. 4”.
Реплика:
Какво означава “декларира”? и подава декларация.
Реплика:
И подава заявление за гласуване.
Христо Бисеров:
То не е декларация. Декларира не може да се каже.
Янаки Стоилов:
Какво допълнение точно предлагате, за да се запише.
Камелия Касабова:
Подава декларация по образец, че отговаря на условията по чл. 4, ал. 1.
Христо Бисеров:
Декларация № 6 ли?
Елиана Масева:
Досега не сме приели нито една декларация.
Яни Янев:
Декларацията ще бъде една и съща за всички.
Христо Бисеров:
Не може да бъде една, защото са различни основанията.
Яни Янев:
Може да бъде заявление-декларация или заявление по декларация. Най-добре е да е една декларация, която да е ориентирана за всички.
Янаки Стоилов:
В другото изречение има друга декларация, ако се вписва в деня на изборите.
Яни Янев:
Същата декларация е, г-н Председател. Само че първото основание е за тези, които ще заявят, за да се открие избирателната секция. Тези, които ще заявят, че искат да гласуват, трябва да отговарят на условията за гласуване. А тези, които ще се явят в изборния ден в секцията и не са си подали заявлението, те ще трябва да подадат тази декларация – същата декларация, просто няма разлика.
Камелия Касабова:
Но трябва да се унифицират текстовете, защото звучат по различен начин и създават идеята, че са две различни декларации.
Янаки Стоилов:
Последно какво да бъде. Декларират, че отговарят на условията, защото това може да е част от заявлението или подават декларация.
Г-н Абаджиев, заповядайте.
Димитър Абаджиев:
Г-н Председател, чл. 46 беше отложен в зала не поради въпроса дали да има декларация или не, а поради предложението в ал. 8 да има текст: “Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства в страните-членки на Европейския съюз”, т.е. дали да има този израз или да го няма – въпрос, който не е включен в това предложение на комисията. Ние обсъждаме ли този въпрос?
Янаки Стоилов:
Да, обсъждаме го. Тук е даден вариант във всички дипломатически и консулски представителства, но това предложение ще го подложим на гласуване, а то е и предмет на обсъждане.
Димитър Абаджиев:
Логиката е да обсъждаме онези въпроси, заради които са се отложили текстовете в зала - да обсъждаме причината, заради която е отложен, а не да водим дискусии за декларациите.
Мая Манолова:
Колеги, давате ли си сметка, че ние един куп недомислици приехме, които в момента оправяме. Не може само това да гласуваме.
Димитър Абаджиев:
Моля не коментирайте нещо, което не сте чули.
Елиана Масева:
Може ли да ми кажете, чие е това предложение по ал. 8. Кой го предлага това нещо?
Янаки Стоилов:
Това предложение е мое. Другото предложение е вашето. Равностойно ще гласуваме всяко едно от двете предложения.
Има ли редакционни уточнения. Другото е по същество. Ние дотук спорихме по редакцията. Ще гласуваме преди уточняване на редакционните бележки, и ако има още, те да се направят.
Първо ще гласуваме предложението на колегите от ДСБ, които предлагат да се разкриват секции в дипломатическите и консулските представителства само в страните от Европейския съюз. Това е разликата по същество. Чл. 7, на който ще определим съдържанието с оглед на гласуването по чл. 46.
Читн Казак:
Може ли допълнение в редакцията.
Янаки Стоилов:
По коя алинея?
Четин Казак:
По този въпрос – за принципа къде да се разкрият секции.
Янаки Стоилов:
Можем ли да пристъпим към гласуване? (Да.) Сега ще гласуваме чл. 46, но преди да го гласуваме в тази редакция, ще гласуваме предложението на колегите от ДСБ, които предлагат разкриването на секции в дипломатическите представителства да бъде само в страни в Европейския съюз.
Който поддържа това тяхно предложение, моля да гласува. Трима “за”. Против? Въздържали се? Останалите са против и въздържали се. 13 са против и въздържали се. Не се приема.
По чл. 46. Който подкрепя ал. 8, моля да гласува. Мнозинство. Против и въздържали се? Трима против. Приема се.
По ал. 9 има ли бележки? “И подават декларация по образец, че отговарят на условията по чл. 4, ал. 1.” Това е допълнението в текста.
Христо Бисеров:
Как ще приемаме такова нещо. Пак питам: Тези три месеца към кой ден се броят. Няма нужда към този момент ти да подаваш декларация, защото след това има да тече време още и това условие можеш да го наваксаш, ако го нямаш към този момент.
Янаки Стоилов:
Ясно е възражението. Г-н Миков иска думата.
Михаил Миков:
Искам да обърна внимание, че списъците се създават не по-късно от 20 дни преди изборния ден. Може човек да е в командировка. Не може ли да гласува в посолството. Това е най-честият случай.
Янаки Стоилов:
Може. Това е записано в текста. Тук се спори какво да се декларира при гласуването.
Г-н Янев, Вие поддържате предложението си и не ви убеди г-н Бисеров. (Да.)
Преминаваме към гласуване само на допълнението в текста, което виждам че внася разногласие, и след това ще гласуваме цялата ал. 9.
Който поддържа предложението на г-н Янев за допълване на прочетената фраза в ал. 9, моля да гласува. Девет гласа “за”. Против? Пет “против”. Въздържали се? Двама се въздържат.
С девет гласа “за”, пет “против” и двама “въздържали се” допълнението в ал. 9 се приема.
Подлагам на гласуване цялата ал. 9. Който я подкрепя, моля да гласува. Благодаря. Приема се.
По ал. 10. Там няма предложения. Надявам се, че не са възникнали допълнително. Който подкрепя ал. 10, моля да гласува. Благодаря. Приема се.
Ал. 11. Който я подкрепя, моля да гласува. Благодаря. Приема се.
Ал. 12. Който я подкрепя, моля да гласува. Приема се.
Михаил Миков:
“Ал. 11. Лицата, заявили, че ще гласуват извън Република България, не могат да бъдат дописвани в избирателните списъци в страната в изборния ден.”
Ако човекът си е отложил пътуването, а е заявил. Какво правим? Само затрудняваме хората?
Янаки Стоилов:
Става въпрос за тези, които са били в чужбина и са заявили, че ще гласуват в чужбина, те не могат да се дописват в България.
Михаил Миков:
Запишете, че за тия лица става въпрос.
Янаки Стоилов:
Целият чл. 46 е за тях.
Сега ще гласуваме чл. 7, който е във връзка с чл. 46. Има само допълнение в какъв срок президентът трябва да ги насрочи. Сега ще гласуваме отложения чл. 7, както е в текста на комисията. Благодаря ви. Приема се.
Преминаваме към чл. 53. Този текст беше отложен, защото подписите се изискват за регистриране на партиите за участие в изборите, а не за подкрепа на листата. Гласуваме последния вариант на комисията, който е с новата т. 7 в ал. 2 и новата т. 6 в ал. 3. на с. 9.
Които са “за”, моля да гласуват. Приема се. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По чл. 49, който става чл. 54.
Мая Манолова:
По терминологията. Нали приехме да казваме “политическа партия”, “Коалиция на политически партии” или “инициативен комитет”.
Янаки Стоилов:
Да, ще го поправят. Други бележки имате ли по чл. 54.
Който подкрепя чл. 54 в новата редакция, моля да гласува. Приема се единодушно. Против и въздържали се няма.
Преминаваме към чл. 104.
Камелия Касабова:
А чл. 82.
Янаки Стоилов:
Приемам напомнянето ви, но понеже ние нямаме редакция не го включвам в списъка. Ако искате да предложите, заповядайте. Вие искате отново да се произнесем по този въпрос.
Мая Манолова:
Колеги, искам да припомня, че ние приключихме дотам. Това беше последния текст, който разглеждахме.
Христо Бисеров:
Този текст не е върнат в комисията. Има текстове, които са отложени и са върнати обратно в комисията.
Янаки Стоилов:
Аз не знам дали има смисъл комисията да се произнася повторно, защото се опасявам нашето решение, каквото и да е, утре може да е различно в залата по този въпрос.
Има различни варианти на бюлетини и мисля, че всички са запознати. За да бъда коректен към вас, аз съм изискал и някои варианти за това как биха изглеждали бюлетините, но не знам дали тази дискусия тук да я подновяваме.
Можем ли да преминем към следващите текстове или искате да говорим за бюлетината. (Не искаме.)
Колеги, това значи ли, че утре можем да очакваме в зала да се приеме текстът на комисията, за да се движим по текстовете нататък, защото иначе много ще се проточи дискусията.
Преминаваме към чл. 104. Тук правим пълен списък на декларациите и можете да се ориентирате по какви въпроси и колко декларации ще има.
По чл. 31, ал. 6 не сме гласували декларация. Тук включваме по чл. 38, ал. коя? Декларацията по чл. 38 няма да бъде представена тук.
Христо Бисеров:
Чл. 38 няма място тук.
Янаки Стоилов:
Тук гласуваме само по чл. 96, ал. 3, чл. 46, ал. 9 и 13. Само вие да уточните поредността. Без чл. 31. Ако се появи, ще го включим.
Който е “за”, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
Сега преминаваме към финалната дискусия.
Колеги, приехме становище по отложените текстове. Сега единствено остана това, което приехме по процедурното предложение за накрая за допълнителна разпоредба, която да ни разкрие съдържанието на постоянното живеене в чл. 4.
Аз очаквам предложения за допълнителна разпоредба, г-жо Касабова, за това, което по ваше предложение го оставихме накрая за допълнителната разпоредба.
Г-жа Гегова иска думата.
Петя Гегова:
Тъй като в началото говорихме, че трябва да има определение на това “български гражданин да е живял постоянно три месеца.”
Един от вариантите е да се каже: “Постоянният и настоящият адреси са на територията на Република България или на страна-членка на Европейския съюз най-малко 60 дни преди датата на насрочване на изборите.” Това е единият вариант, който е обективен критерий за удостоверяване на фактическо положение. Дали е живял постоянно или не е друг начин няма за установяване.
Янаки Стоилов:
Моля да напишете текста по-ясно, да го прочетете и да го гласуваме.
Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Аз лично не приемам датата, от която ще се брои постоянното пребиваване. Защото, първо, всички срокове в изборния закон текат от изборния ден назад. По принцип всички хронограми се правят на този принцип.
Второ, на мен ми се струва, че това би било дискриминационно по отношение на тези български граждани, които към момента на съставяне на списъците или към момента на насрочване на изборите с указ на президента не отговарят на това условие в конкретната ситуация, тъй като ние всички сме с очакването, че изборите ще се проведат в началото на май и това би ги поставило в едно такова положение, ако все пак за тях е достатъчно важно упражняване на правото на глас, да предприемат необходимите действия, за да отговорят на това условие към тази дата, което би могло да бъде постигнато, ако датата, от която ще се броят сроковете, бъде изборният ден, тъй като формално има 60 дена дотогава гражданите да се приведат в такова съответствие.
Проф. Анелия Мингова:
Тогава тези декларации няма как да бъдат подавани, защото не можеш да декларираш, че до датата на изборите ще ти се паднат 60 дена.
Христо Бисеров:
Кой е водещият въпрос.

Мая Манолова:
Тогава да кажем: “или към указа на президента за насрочване на изборите или към изборния ден.” .
Янаки Стоилов:
Г-жо Гегова, моля ви да изпишете предложението така, както го предложихте, за да можем да го чуем още веднъж, а гласуването за датата ще го направим отделно. Така че принципно вие формулирайте вашето предложение. За датата има спор. Той ще се реши допълнително и ще се добави.
Г-н Миков иска думата.
Михаил Миков:
Аз се страхувам, че тази дефиниция не решава въпроса с прекъсването на това постоянно живеене.
Проф. Анелия Мингова:
Можеш да прекъснеш. Можеш един месец да си живял, втория да не си и третия пак да живееш, т.е. общо 60 дена. За последните три месеца са определени 60 дена.
Михаил Миков:
Не знам как ще се справят тия, които са евродепутати.
Янаки Стоилов:
Тези които пребивават в Европейския съюз поначало си имат право.
Михаил Миков:
Въпросът с прекъсваемостта да се включи ясно в дефиницията.
Тръгнахме от някакво конкретно ограничение за българите, живеещи в Турция и ще стигнем до ограничение за много хора, които въобще тези, които ги правите тия работи, не сте ги включвали в сметката. Само помислете това да не се случи.
Янаки Стоилов:
Аз повече се опасявам от това, че законът ще каже нещо повече от това, което ще се случи. Доколко ще бъде практически приложим.
Христо Бисеров:
Адресът няма нищо общо с фактическото пребиваване.
Янаки Стоилов:
Използвам паузата, за да ви кажа как ще бъде подготвен доклада за залата. В доклада за залата ще фигурират текстовете на вносителите, предложенията на народните представители към съответните текстове и окончателното предложение на комисията, което днес сме приели. Това ще бъде докладът, който ще се представи в пленарна зала.
С оглед на гласуването ще се отрази кои предложения на народните представители при новото гласуване са приети или неприети. Защото днес гласуваме нещо различно по някои от въпросите от това, което сме гласували предишния път за второ четене.
Има думата г-жа Гегова да прочете текста.
Петя Гегова:
Живели постоянно са тези български граждани, които имат постоянен и настоящ адрес на територията на Република България или друга държава-членка на Европейския съюз най-малко 60 дни от последните три месеца към датата на произвеждане на изборите.
Янаки Стоилов:
Нещо трябва да променим в редакцията, защото част от гражданите нямат настоящ адрес и не можем да изискваме те да имат и двата адреса.
Петя Гегова:
По закон имат постоянен и настоящ.
Александър Петров:
Колеги, всички имате постоянен и настоящ. На много хора съвпадат постоянният с настоящия. Но няма такива, които да нямат. Всички имат по два адреса.
Янаки Стоилов:
Имаме да гласуваме още един текст, който ще прочете г-жа Михайлова, за тези, които са изпратени от държавата.
Екатерина Михайлова:
За живеене в страната и държава-членка на Европейския съюз по смисъла на чл. 4, ал. 1 се приема и престоя в чужбина за времето, в което български гражданин е изпратен там от българската държава.
Това е от конституционното решение.
Янаки Стоилов:
Има ли други предложения или възражения по тези два текста.
Христо Бисеров:
Нека да чуем края на текста на г-жа Гегова.
Петя Гегова:
Най-малко 60 дни от последните три месеца към датата на произвеждане на изборите.
Янаки Стоилов:
Можем ли да пристъпим към гласуване на двата текста.(Да.) Който е съгласен с предложените два текста, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се този текст като допълнителна разпоредба.
Има ли нещо друго, което искате да поставите на нашето внимание.
Колеги, моля да запазите внимание, за да сте ориентирани какво ще се случва оттук нататък.
Ще се постараем тази вечер докладът да бъде готов по отложените текстове. Ще се движим по общия доклад, който имаме за второ четене. Той ще бъде представен утре сутрин в пленарна зала. Ще започнем с обсъждането и гласуването на текстовете.
Работата в групата по проекта за ГПК е в заключителна фаза и моля тези, които имат отношение по него, да се присъединят към работата в тази специализирана група, защото след като групата завърши своята работа, в комисията няма да подновим дискусията отначало докрай, която се е водила в работната група.
Моля за внимание. Не дадохме определение за този, за който се изисква да е живял две години. Можем да пренесем, предполагам, същото определение.
Христо Бисеров:
800 дни от последните две години.
Янаки Стоилов:
Г-н Бисеров предлага 800 дни от последните две години. Има ли друго предложение. Колко дни от две години или колко месеца? Дайте го в месеци, защото за две години не върви в дни да боравим.
Реплика: 16 месеца.
Янаки Стоилов:
Добре, 16 месеца.
Иван Гетов:
Въпросът ми е провокиран от формулировката на критерия за отседналост, тъй като в чл. 29 пише така:
“В част първа на избирателните списъци влизат всички български граждани, които отговарят на критериите по чл. 4, ал. 1.”
Как ще ги извадим? Дали са живели или не са живели в България последните 60 дни от трите месеца.
Янаки Стоилов:
Нали не възразявате, че трябва да има списък 1 и списък 2.
Иван Гетов:
Тук не става дума за списък 1 и списък 2. Тук става дума за заличаването на хората, които не изпълняват дефиницията, която току-що формулирахте. Дали да се заличат или не. Това е въпросът.


Янаки Стоилов:
Вие повдигате въпрос към един от гласуваните текстове в залата, а не днес.
Иван Гетов:
Точно така.
Мая Манолова:
Аз се въздържах, но за да бъде резонно, в чл. 31, в който бяха изредени хипотезите за заличаването, да запишем хипотеза, при която всички български граждани, които имат настоящ адрес в чужбина (извън територията) се заличават и да се даде възможност на онези от тях, които са в изборния ден тук, да декларират, че отговарят на изискването.
Реплика: Точно така е гласувано.
Мая Манолова:
Те могат в датата на изборния ден да декларират, че отговарят на това условие и под това условие да бъдат вписани.
Янаки Стоилов:
Моля ви да предложите редакция за промяна на чл. 29.
Г-жо Манолова, имате ли предложение за нова редакция на чл. 29.
Мая Манолова:
Тук предложение трябва да се направи по чл. 31, който обсъждахме до преди малко.
Янаки Стоилов:
Т.е. по чл. 29 няма промяна.
Иван Гетов:
Чл. 29, ал. 3 може да отпадне.
Реплика:
Приета е. Как ще отпадне.
Мая Манолова:
Систематичното място не е в чл. 29, а в чл. 31, където се уреждат изключенията за това кои се заличават. Тук трябва да остане една втора алинея, в която да се каже: “Чл. 31, ал. 2. Заличават се също и имената на гражданите, които не отговарят на изискванията на чл. 4, ал. 1.”
Проф. Анелия Мингова:
Не може така.
Мая Манолова:
Тогава да се запише така: Заличават се също и имената на гражданите, които имат деклариран настоящ адрес в страна нечленка на Европейския съюс към датата на съставяне на списъците.
След това във връзка с тази алинея.
Янаки Стоилов:
Г-жо Манолова, моля да прочете още веднъж текста, който предлагате за ал. 2 и след това за ал. 7.
Мая Манолова:
“Заличават се също и имената на гражданите, които имат настоящ адрес в страна нечленка на Европейския съюз към датата на изготвяне на избирателните списъци.”
“Ал. 7. Лицата по ал. 2 могат да бъдат дописани в избирателния списък в изборния ден, ако декларират че отговарят на условията на чл. 4, ал. 1.”
Христо Бисеров:
Г-н Петров в началото на заседанието спомена, че никой не е длъжен да декларира своя настоящ адрес.
Янаки Стоилов:
Ако не е декларирал настоящ адрес, значи няма такъв или не е различен от постоянния.
Христо Бисеров:
Въпросът ми е следния. Когато декларираш адрес, различен от постоянния си, който може да бъде в България или в чужбина, длъжен ли си да го декларираш или не.
Янаки Стоилов:
Ще пристъпим към гласуване на двете предложения.
Г-жо Манолова, ако обичате да прочетете още веднъж двете алинеи и ще пристъпим към тяхното гласуване.
Мая Манолова:
“Чл. 31, ал. 2. Заличават се също и имената на гражданите, които имат настоящ адрес в страна нечленка на Европейския съюз към датата на съставяне на избирателните списъците.”
“Ал. 7. Лицата по ал. 2 могат да бъдат дописани в избирателния списък, ако декларират че отговарят на изискванията на чл. 4, ал. 1 към датата на изборния ден.”
Янаки Стоилов:
Гласуваме сега тези две алинеи. Ако те се приемат, с това смятаме, че сме гласували и допълнението в онзи препращаш текст за още една декларация. Трябва да се включи и тази декларация.
Надка Балева:
Г-н Председател, по същество не се променя направеното предложение, но да не бъде “ако декларират”, а да бъде: “да попълнят декларация, че отговарят на изискванията на чл. 4, ал. 1.”
Янаки Стоилов:
При окончателната редакция тези неща ще се оправят.
Преминаваме към гласуване на трите предложения едновременно.
Който ги подкрепя, моля да гласува. Благодаря. Приемат се. Няма против и въздържали се.
Още нещо има ли от хората, които ще прилагат оттук нататък закона?
Мая Манолова:
Може ли още едно допълнение.
Чл. 29, ал. 3, където се казва, че “в част едно на списъка се включват всички български граждани, които отговарят на условията на чл. 4, ал. 1”, тук може да се добави: “към датата на съставяне на списъците.”
Янаки Стоилов:
Добре. Мисля, че се приема това. Няма възражения.
Сега искам да попитам г-н Петров и г-н Гетов с нещо затруднява ли ви законът да го приложите. Т.е. намирате ли нещо, което се налага допълнително да бъде променено или допълнено.
Иван Гетов:
Не. Ако не се промени нещо до края на приемането му, е приложим.
Янаки Стоилов:
От народните представители, членове на комисията, има ли още някакви въпроси, свързани със закона. (Не.) Благодаря ви.
Закривам заседанието.


Председател:
(Янаки Стоилов)
Стенограф-протоколчик: