---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 10

Днес, 28.02.2007 г., сряда, от 16:00 часа се проведе съвместно заседание на Комисията по правни въпроси и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
На заседанието присъстват още: от Главна прокуратура – Борис Велчев, главен прокурор и Валери Първанов, заместник-главен прокурор; Асен Арсов, завеждащ отдел във Върховна касационна прокуратура; от Върховния касационен съд – Румен Ненков, заместник-председател; от Министерството на правосъдието – Ана Караиванова, заместник-министър и Кети Бозукова-Пеева, инспектор в Инспектората по ЗСВ на МП; от Министерството на вътрешните работи – Румен Петков, министър, Румен Андреев, заместник-министър и Бойко Коцев, заместник-министър; от Национална следствена служба – Ангел Александров, директор, Румен Георгиев, заместник-директор и Бойко Рашков.
Към протокола се прилагат списъци на присъстващите членове на комисиите.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми дами и господа, предлагам да започнем съвместното заседание на Комисията по правни въпроси и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния дневен ред:
1. Обсъждане на прилагането на Наказателно-процесуалния кодекс в частта му относно досъдебното производство с ръководители на Главна прокуратура, Върховния касационен съд, Министерството на вътрешните работи, Националната следствена служба и Министерството на правосъдието.
Както знаете, днес сме се събрали, за да изслушаме мненията на ръководителите на институциите, които осъществяват досъдебното производство или имат отношение към неговата работа. Вече се навършва една година от влизането в сила на новия Наказателно процесуален кодекс и смятам, че моментът е подходящ, за да се направи първоначален анализ на неговото действие в досъдебната фаза, да чуем какви са обобщените резултати, проблемите и евентуалната необходимост от законодателни промени. Смятам, че това заседание е израз на общата ни загриженост в противодействието срещу престъпността и корупцията, а е и начало на една традиция, която ще се утвърди, за по-тясно взаимодействие между органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт за наблюдението, което парламентът следва да осъществява в практическото прилагане на законодателството, за да може и неговата дейност да бъде в по-голяма степен насочена към решаване на реалните проблеми.
В заседанието участват и благодаря на всички институции и на техните ръководители, които се отзоваха: г-н Борис Велчев, главен прокурор на Република България, г-н Валери Първанов, заместник-главен прокурор и г-н Асен Арсов, завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура, г-н Румен Ненков, заместник-председател във Върховния касационен съд, г-н Румен Петков, министър на вътрешните работи, г-н Бойко Коцев и г-н Румен Андреев, заместник-министри на вътрешните работи, г-н Ангел Александров, директор на Националната следствена служба, заместник-директора Румен Георгиев и Бойко Рашков;заместник-министъра на правосъдието – г-жа Ана Караиванова. Т.е. имаме високо представителство то всички институции и смятам, хората, които имат достатъчно професионално отношение към поставените въпроси.
Предлагам в началото накратко да изслушаме това, което те смятат да ни представят, след което народните представители могат да се включат в дискусията с изказвания и въпроси. Заседанието ни да бъде делово и предвид на твърде натоварения ден, който съвпадна с друга важна тема, за да можем да приключим в късния след обяд нашето заседание. Мисля, че резултатите от него ще ни помогнат и за да се формира по-ясно отношение към вече предприети законодателни инициативи, както и към евентуално нови в скоро време, които да бъдат обсъждани от парламента. Благодаря.
Които от вас желаят да вземат думата, заповядайте.
Г-н Румен Петков, заповядайте.




Румен Петков:
Благодаря Ви, г-н Стоилов и г-н Свинаров.
И двете идеи много ми допадат – едната, да приключим в късния следобед и другата – да направим това обсъждане, защото част от коментираните промени в нормативната уредба вече са обект на вниманието ни близо една година. На двамата председатели – г-н Стоилов и г-н Свинаров, сме предоставили един материал за размножаване за членовете на двете комисии и затова ще се спра само върху конкретните предложения, които ние правим.
С цел намаляване на прекомерното натоварване на дознателския състав би следвало да се предприемат конкретни законодателни промени. Към настоящия момент действащия § 7, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби от Закона за МВР съгласно който заварените дознатели, които не отговарят на изискванията на чл. 217, ал. 1 изпълняват задълженията си до 1 май 2007 г. Практически 1 май дойде, а ние имахме разговори в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред за решаването на този въпрос още през миналата година лятото. След тази дата следва да бъдат освободени от длъжност тези хора. Удължаването на този срок ще даде възможност да не се допусне допълнително преразпределение на около 1/5 от водените дела и евентуалната промяна в тази посока следва да приключи с обнародването й в Държавен вестник до 1 май 2007 г. Казвам това с добавката, че става дума за 357 дознатели и за над 30 хиляди дела, по които те работят и в момента.
Чрез допълнение на чл. 52, ал. 2 от НПК да се създаде възможност за министъра на вътрешните работи да възлага функции по разследване на служителите на МВР с полицейски правомощия, които да могат да извършват действия по разследване по реда на НПК. Това предложение има опора в чл. 399, ал. 3 от НПК, където е определено, че военните дознатели се определят със заповед на министъра на отбраната. Този разговор също го водим достатъчно дълго време и поне моето впечатление е, че има общо съгласие и разбиране по него.
Следва да отбележим, че в разпоредбите на чл. 64 от НПК не съществува възможност за дознателите като разследващ орган в наказателното производство да постанови задържане на обвиняемия за срок до 24 часа с оглед обезпечаване явяването му пред прокурора и съда. Считаме, че тази промяна ще даде сериозна възможност на дознателите да действат достатъчно оперативно и същевременно да се гарантира в най-добрия смисъл на думата определена тяхна независимост.
На следващо място, не бива да се допуска разкриването на истинската самоличност на служители под прикритие в наказателния процес, освен ако това не е необходимо и при условие, че ако това не застрашава живота, здравето и свободата на служителя. Тук коментирахме различни възможности и варианти. Приемаме изложените в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред аргументи, че не бива да бъде разпитван неговия пряк ръководител, да се извършва пряк разпит на служителя, като се гарантира анонимността на неговата самоличност. Мисля, че това е едно добро балансирано решение, каквато практика има и в страните-членки на Съюза.
След съответните промени в Наказателно-процесуалния кодекс да се осигури възможност специалните разузнавателни средства, реализирани преди досъдебното производство, да се ползват впоследствие като годен доказателствен материал. Тук аргументи могат да бъдат дадени много, могат да бъдат дадени достатъчно солидни примери. Очевидно е, че определени действия, които се обявяват и стават достояние на специализираните органи чрез специални разузнавателни средства, като намерение за извършване на престъпление, след това не могат да бъдат повторени. По този въпрос също мисля, че имаме общо съгласие.
Шести въпрос. Той заслужава внимание и вероятно не може да бъде възприет еднозначно, но предложението ни е в отговор на конкретни препоръки, които направиха експерти на Европейската комисия, се оформя като много ясно изразена позиция на професионалния състав на ръководството на министерството за равнопоставеност на страните в досъдебния процес, защитата и прокуратурата. Става въпрос за възможността, без това да рефлектира върху правото на защита в процеса, обвинението да предоставя само ония доказателства, свързани с повдигнатото обвинение. Сега сме участници общо в един процес, в който всъщност има неравнопоставеност между обвинението и защитата, т.е. разполага с целия обем информация, с целия обем на доказателствен материал, докато обвинението освен, че предоставя целия този пълен обем, няма никаква яснота относно мерките, които се предприемат от защитата. Не говоря за това, че се предприемат всички мерки, разбира се в определени случаи, да бъдат планирани предварително част от събраните доказателствени средства. Такава практика има в по-голямата част от страните от Европейския съюз и в крайна сметка мисля, че едно такова решение ще демонстрира по категоричен начин и политическа воля за ефективност не само в правоохраната, но и в правораздаването.
Тези въпроси би трябвало да бъдат обсъдени, да намерят своите решения. Това са решения на парламента.
В крайна сметка ще завърша с това, че започвайки дискусията в рамките на предишното Народно събрание по Наказателно-процесуалния кодекс, ние всъщност спряхме на средата на пътя и може би е редно да се предизвика една широка обществена дискусия, нова дискусия относно възможността да вървим към разследваща полиция. Мисля, че това ще бъде една действително сериозна крачка, която отговаря преди всичко на интересите на българското общество, а и в много голяма степен на практиката на страните-членки на Европейския съюз. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-н Министър, за представеното от вас становище и за сравнително конкретните предложения, които ще бъдат предмет и на допълнително обсъждане.
Г-н Велчев, главен прокурор, заповядайте.
Борис Велчев:
Уважаеми г-н Стоилов,
Уважаеми г-н Свинаров,
Уважаеми дами и господа народни представители,
От името на Прокуратурата на Република България аз ще си позволя да дам думата на г-н Асен Арсов, който ще представи нашата позиция по необходимите законодателни промени. Но се възползвам от правото си, че и аз съм тук, да отправя два принципни въпроса с молба те също да бъдат във фокуса на вашето внимание извън конкретните текстове, които биха могли да бъдат коментирани като предложения за промяна.
Сигурно не съм оригинален с това, което ще кажа, но ми се струва, че обсъждането на Наказателно-процесуалния кодекс и оттам търсенето на инструментариум за повишаването на ефективността на досъдебното производство, неразривно е свързано и с още един закон, към който, за съжаление, Народното събрание има голям дълг, и това е Наказателният кодекс. Боя се, че това не е моя идея. Тя е многократно коментирана, но за съжаление не намира реализация. Отсъства стратегия за това как да се развива наказателната политика на държавата. Аз бих си позволил да препоръчам на Народното събрание да обмисли една такава промяна в Наказателния кодекс, който да ни върне към корените на нашето наказателно право от 1896 г. - да раздели престъпленията от простъпките, да запази този строго формален ред, предвиден в НПК с всички гаранции за правата на гражданите в една много висока степен, за тези обществено опасни деяния, които имат по-висока степен, т.е. за престъпленията, а за всички останали, които ще наречем условно по силата на старата терминология “простъпки”, би могъл да се разработи един простичък, значително по-прост и по-малко формален Закон за наказване на простъпките, който да облекчи работата на органите на досъдебното производство и да позволи Прокуратурата да се концентрира върху по-значимите от всяка една гледна точка дела, не само от медийна гледна точка, но и от гледна точка на обществена опасност.
Казвам това, за да обърна внимание на факта, че реформата в наказателната политика на държавата не може да се извърши единствено с НПК, без да се помисли за промяната на Наказателния кодекс и това е един от възможните варианти, който ми се струва, че би облекчил работата на органите на досъдебното производство.
Вторият принципен въпрос, който бих искал да поставя пред вас със съзнанието, че той ще предизвика нееднозначни реакции, е въпросът за съдбата на следствието. Аз разбирам, че сред нас тук има много по-компетентен човек, който да постави този въпрос и това е г-н Ангел Александров, който се надявам също да чуя, но искам да кажа и от гледна точка на Прокуратурата. Според нас, ние не използваме целия потенциал, който има държавата в момента за провеждането на едно ефективно досъдебно производство. По силата на една политика на държавата за едно окончателно изграждане, пълноценно изграждане на една криминална полиция, което аз напълно споделям и което е правилната позиция, беше занемарено като чели следствието, беше оставено да работи по един много ограничен кръг дела, макар че г-н Александров ще каже по-точната цифра, но аз мисля, че са над 500 следователите, които в момента приключват висящи пред тях дела и ще ги приключат до няколко месеца и които на практика ще останат без работа. Струва ми се, че в този момент, в който всички очакват от нас като държава една много по-ефективна борба за противодействие на престъпността, да държим такъв потенциал без да го използваме пълноценно, е нещо, което не можем да си позволим. За това апелирам към вас, без това да означава преоценка на политиката ни до този момент, без това по никакъв начин да означава – опазил ни Господ от това, някаква негативна оценка за работата на дознанието, точно обратното. Г-н Арсов ще каже, но и от моите впечатления, които имам, дознанието за възрастта, която има, работи добре. Но ми се струва, че ние трябва да помислим дали не може да се разшири функционалната компетентност на следствието, да се поемат няколко категории дела, говоря за дела, които са сравнително малък брой годишно, например, пране на пари. Не зная каква е статистиката, но едва ли има повече от 20 дела, които се образуват годишно. Но откровено казано, бих искал да се помисли следното.
Не можем ли ние тези щекотливи дела, каквито са например делата за пране на пари, по които имаме и много стриктен мониторинг от страна на Европейската комисия, да ги поверим на един относително по-малко натоварен орган, какъвто е следствието. Защото тези 20 или 30 дела, които ще образуваме тази година за пране на пари е по-добре, образно казано, да пристигнат на бюрото на един следовател, който ще гледа през месеца три или четири дела, отколкото на бюрото на един дознател, който ще разследва 40 такива дела и да потънат там. Има, струва ми се, един мъничък кръг престъпления – г-н Александров сигурно по-точно от мен ще обоснове възможностите на следствието, които, според мен, биха могли да бъдат предоставени за разследване от следователите. Съзнавайки, че това е еретична мисъл, но държах да я кажа.
Ако позволите, г-н Стоилов, да помоля г-н Арсов да продължи с нашата позиция.
Румен Петков:
По първия въпрос изцяло подкрепяме предложението на г-н Велчев. Мисля, че това ще облекчи много не само прокуратурата, но и следователския апарат и всъщност ще позволи една по-голяма ефективност в правораздавателната сфера.
Вторият въпрос, при цялата безспорност, действително си струва да помислим по разширяване обхвата на дейност на Националната следствена служба. Ние тези коментари ги водим вече месеци. Към това, което каза г-н Велчев за прането на пари, тук може да бъде добавена детската престъпност. Т.е. може да се направи един коментар и ако се намери технологията на възлагането на определени случаи на Националната следствена служба, аз считам, че това ще е решение, което е добро за обществото. Защото в крайна сметка действително 500 следователи и то много добре подготвени хора, се занимават с един твърде ограничен обем от работа. Мисля, че тяхното натоварване ще бъде в интерес на цялостната работа на правоохранителните и правораздавателните органи.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-н Арсов, заповядайте.
Асен Арсов:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Господа министри,
Господин Главен прокурор,
Колеги, ние представихме нашето становище, което в крайна сметка го направихме, за да съкратим срокове. То е малко нетрадиционно в аспект, че фактически сме се постарали да съдържа нещо подобно на законопроекти, които евентуално вие, ако одобрите, с малки корекции да бъдат внесени в парламента за евентуално обсъждане.
Дейността на Прокуратурата по приложението на новия НПК фактически започна от момента на приемането му – то е повече от една година, и беше осъществена в няколко направления. Първоначално се проведоха многобройни семинари с участие на прокурори и за обучение на дознателите. По-нататък участвахме в изработването на бланките-образци за процесуално следствените действия.
Също така изработихме критерии за мониторинг на НПК и участваме в работната група, където ежемесечно представяме съответни конкретни данни за дейността на Прокуратурата по приложението на новия НПК.
В крайна сметка се оформиха две направления във връзка с приложението на новия ТПК.
Първото направление е свързано с това, че самата Прокуратура със съответни окръжни методически указания за подобряване на организацията на работата, с оглед подобряване на дейността си.
Второто направление е свързано с неотложни законодателни промени на вече действащия Наказателно процесуален кодекс.
В резултат на тази дейност съвсем накратко бих споделил с вас, че 2006 г. прокурорите от страната са наблюдавали общо 231 345 досъдебни производства. Решени са 193 566 досъдебни производства. Внесените прокурорски актове в съда са 51 070 срещу 63 476 лица. Осъдени са 56 405 лица. С влязла в сила присъда са 49 230. Оправдани са 2 294 лица. С влязла в сила присъда оправданите са 756 лица. В крайна сметка Наказателно процесуалния кодекс независимо от някои затруднения, които създава на досъдебното производство, по-специално с неговия изключителен формализъм, все пак Прокуратурата направи необходимото и бих казал действа.
Не считам за наложително, тъй като предадох този материал на Деловодството, да ви занимавам конкретно с организационните мерки на Прокуратурата с оглед на това какви окръжни сме издали. Като последица от това, бих казал, се стигна и до образуване на конкретни досъдебни производство срещу прокурори, където бяха намерени стотици нерешени дела, по които давността, в крайна сметка отдавна е изтекла, което е в резултат на предприети от нас конкретни действия.
Така че в това направление по отношение на указания от Върховна касационна прокуратура и на Главния прокурор за подобряване на работата и ефикасната работа на Прокуратурата, по принцип изпълняваме тази задача. Отделно от това сме сформирали група за изработване на инструкция за работа и взаимодействие на органите на предварителното производство, очертали сме обхвата и структурата на тази инструкция. Съгласно екшън плана, който е приет от Министерския съвет, до 30 юни т.г. трябва да бъде приет и този подзаконов нормативен акт. В съвсем скоро време ще сезираме министъра на вътрешните работи и директора на Национална следствена служба да определят колеги, които да участват в една такава работна група, която ще изработи тази инструкция, като се съобрази и с евентуалните изменения на Наказателно процесуалния кодекс.
Съвсем накратко по вече внесения законопроект от народните представители Евтим Костадинов и Георги Юруков.
Категорично подкрепяме законопроекта за изменение и допълнение на чл. 52 по отношение на кръга от лица от системата на МВР, които биха могли да осъществяват разследване по досъдебните производства. При действието на стария НПК дознателите реално бяха над 10 000, които осъществяваха разследване. По последна информация сега те са останали някъде към 1 500 души. С висше юридическо образование са по-малко от 1 300 души. След отпадане на разпоредбата в Закона за МВР за дознателите, които все още могат да работят без да имат висше юридическо образование, има реална опасност дейността на дознанието на блокира, поради което действително е наложителна спешна промяна и изменение на чл. 52, като се предостави възможност и на лица с полицейски правомощия, които са назначени със заповед на министъра на вътрешните работи, да изпълняват функции по разследване. Това ще отговори и на критиките, които търпим от европейските наблюдатели за така наречената разследваща полиция.
С резерва приемам предложението, това е лично мое становище, на чл. 118 относно възможността разследващия орган да бъде разпитан в качеството на свидетел. В крайна сметка при този обем на работа какво би могъл да изтъкне пред съда, освен да се уличи в престъпление, може би. Така че спорно е това предложение за разпит на разследващите органи пред съда.
Изцяло подкрепяме предложението, свързано с използването на специални разузнавателни средства. Сегашната разпоредба фактически обезсмисля този институт, защото се дава възможност за използване на специални разузнавателни средства и събраните по този начин веществени доказателствени средства само, ако има образувано досъдебно производство. Когато има образувано досъдебно производство кой от извършилите престъпления ще разговаря по телефона. Как ще му изпратим служител под прикритие и т.н., поради което би трябвало да се приеме изцяло проектът, който е предложен за изменение и допълнение на тези текстове.
Второто направление, което се съдържа в изложението, е предложението на Главния прокурор и на директора на Националната следствена служба, с което фактически се цели не до такава степен значимо разширяване на компетенциите на следователите, но все пак да се запази една традиция и да се съобразим със съответните конвенции, които са приети и които в крайна сметка са ратифицирани от Република България. Предложението е в аспект дела срещу непълнолетни, когато са извършени престъпления, с които се засягат деца, да се разгледат от следователи. Това е традиция от повече от 100 години. Винаги следователи са правили това, още повече, че в специалните разпоредби по отношение на непълнолетни, изрично и сега е записано в действащия НПК, че разследването трябва да се извърши от органи, които имат специално обучение, специална подготовка и т.н., поради което считам, че е разумно с оглед и традицията, да се възприеме това предложение на г-н Главния прокурор и на директора на Националната следствена служба.
Отделно от това трябва да се предостави възможност по конкретно дело, когато предписаната от закона форма е дознание, когато се отличава с правна и фактическа сложност, да се предостави възможност на Главния прокурор, респ. на директора на Националната следствена служба, тези дела да се разследват от следовател. Определено има дела, по които, моето уважение към дознателите, но все пак те са млади хора без професионален практически опит, поради което е наложително по тези дела, които няма да бъдат кой знае каква бройка във времето, да се предостави тази възможност на Главния прокурор и на директора на НСлС.
Борис Велчев:
Ако ми позволите да прекъсна за секунда г-н Арсов.
Тъй като г-н Арсов изложи едно виждане, искам да го допълня с един страничен поглед. Аз си давам сметка, че идеята за формиране на дознание – следствие, може да изглежда много смущаваща. Защото ако с нея се злоупотреби, можем да минираме идеята на реформата на наказателния процес. Заради това ние трябва да намерим такива мерки, които да осигурят, че който и да е главният прокурор, или който ще изпълнява това трансформиране на досъдебното производство от дознание в следствие, няма да злоупотреби с това право. Аз ви приканвам да помислите много творчески в тази посока. Например, аз изцяло бих подкрепил разбирането, че преобразуването на досъдебни производства от дознание в следствие, трябва да се извърши съгласувано с Министерството на вътрешните работи. За да можем ние, първо, да гарантираме, че това е една временна мярка за изграждане на пълния потенциал на дознанието, и второ, в крайна сметка да създадем една гаранция, че няма да се отиде назад в реформата. Аз мисля, че има два подхода: единият е, че това могат да правят само окръжните прокурори след съгласуване с директора на окръжната полицейска служба - ОДП. Респективно, ако решим че трябва една свръх централизация и максимално изключение в този принцип, да го правим от Главния прокурор след съгласуване с министъра на вътрешните работи, за да стане ясно, че това ще го правим по изключение и само в онези редки случаи, в които капацитетът на дознанието на този етап е недостатъчен.
Второ, да стане ясно, че това е една фигура, която постепенно ще отмре с изграждането на капацитета на дознанието, когато няма да има нужда от трансформация в следствие.
С това исках да допълня това ,което каза г-н Арсов. Моля за извинение.
Янаки Стоилов:
Завършихте ли, г-н Велчев. (Да.) А Вие, г-н Арсов, завършихте ли или ще продължите.
Асен Арсов:
Ще продължа още малко.
Третото направление в нашето становище това са предложенията на Прокуратурата във връзка с така наречения мониторинг. Те се отнасят до следното:
За допълнение на чл. 52. Тъй като в Кодекса за търговското корабоплаване все още съществува разпоредба по силата на която капитаните на кораби осъществяват функциите на дознатели. В НПК такава разпоредба няма. Тя е в разпоредбите на чл. 89 и 90 от Кодекса за търговското корабоплаване и фактически са в противоречие с разпоредбите на чл. 52 от НПК. Поради това считаме, че е наложително да се допълни и да се даде възможност капитаните на кораби да осъществяват тези функции.
Отделно от това, имаме конкретни предложения за разследване на престъпления, извършени от неизвестен извършител. Това разследване да се извърши от полицейски служители до откриването на извършителя на престъплението. Фактически всички действия, извършвани от полицейски служител, да имат процесуална стойност. Едва след като се открие извършителят, тогава делото отива при съответния дознател, компетентен съгласно НПК да извърши разследването.
Янаки Стоилов:
Г-н Арсов, ще помоля някои от подробностите да не ги разискваме тук.
Асен Арсов:
Изложили сме и съображения относно така наречения разпит пред съдия. Считаме, че това е заимствано от други законодателства и нямаме традиции в тази насока. Безсмислено да се ангажира времето и на разследващия орган и на съдията, след като е осигурена възможност на защитника на съответното лице да участва във всички процесуално следствени действия.
На следващо място имаме конкретни предложения, включително удължаването на срока да се извършва не само от Главния прокурор, но и от упълномощени от него – заместник-главни прокурори, тъй като за миналата година г-н Велчев е подписал най-малко 6 хил. такива удължавания.
Поддържаме оспорваната много от бившата ни колежка Татяна Дончева ал. 7 на 234 разпоредба, тъй като в един Наказателно процесуален кодекс не би следвало да има норми, които да създават дисциплиниращ ефект на съответните органи на държавата. Такива мерки и такива предписания трябва да се съдържат в устройствените закони. Такива ги има и вие сте свидетели на това колко дела се образуват срещу прокурори, включително осъдени и т.н. за неизпълнение на техните задължения, поради което разпоредбата на ал. 7 на 234 категорично трябва да се заличи, още повече че имаше утвърдена практика на Върховния съд, когато действието е извършено от компетентен орган, то има процесуална стойност. В крайна сметка по този начин се защитават не само обществените интереси, но и интересите на пострадалия от престъпление.
Предложили сме също така допълнение на редакцията на чл. 243. Проблемите са свързани с това, когато се отмени прекратяване на наказателно производство, било от съдия, било от горестоящ прокурор. Считаме, че след отмяната на прекратяването би трябвало разследването да се извърши в сроковете по 234, разбира се, ако не е изтекла съответната давност. Това предложение е мое виждане. Аз го изложих още когато се приемаше новия НПК по отношение разпоредбите на чл. 368 и 369 от НПК за разглеждане на делото от съда по искане на обвиняемия. След като съществуват разпоредбите на чл. 234, ал. 8 и 11, с които автоматично след изтичането на тези срокове – една, респ. две години, отпадат мерките на процесуална принуда. Не е необходимо съществуването на този текст. Този текст беше създаден под действието на стария НПК, когато такава норма по чл. 234 не съществуваше. Определено твърдя, че тази норма създава условия за корупция. Целенасочено се повдига обвинение, след което умишлено не се работи, изтича срока и може да се стигне до прекратяване на едно дело, образувано за престъпление против мира и човечеството. В крайна сметка с тази разпоредба не се отчитат въобще интересите на пострадалия и, разбира се, на обществото.
Считам, с оглед на конкретните данни, с които разполагаме, неудачни са сроковете, които са предвидени за бързите и незабавни производства, тъй като разпоредбите за бързите и незабавни производства препращат за приложение на общите правила. Общите правила са в такъв аспект. Трябва да се предвиди разследването, когато обаче обвиняемият се е явил без защитник, той може да поиска три дена, за да си осигури защитник и да се запознае с материалите по разследването, което означава автоматично изтичане на срока за така нареченото незабавно производство и то се обезсмисля, поради което имате възможности: едната е в аспект да се удължат малко сроковете – поне с още 3-4 дена, или респ. която е малко революционна идея в аспект, че още повече, че в чл. 7, ал. 2 е посочено, че досъдебното производство има само подготвителен характер, а централно място заема съдебното производство, поради което предявяването на разследването – тези действия да се извършат от съдебната фаза.
За съкратеното производство също сме изложили съображения. Тъй като има противоречива практика – едни съдии императивно прилагат след като подсъдимия писка съкратено производство. Оттук нататък той ползва естествено при определяне на наказанието разпоредбите на чл. 55. Считам, че трябва да се допълни в аспект, че съдът да преценява, когато то е в интерес на правосъдието. Когато е в интерес на правосъдието да преценява и не винаги. Да се отнеме императивната възможност за приложението на чл. 55.
Конкретно са посочени нашите виждания как да се променят евентуално тези текстове от НПК. Благодаря ви за вниманието.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Арсов. Вие подробно обосновахте някои от предложенията. Кой е следващият? Г-н Ненков, заповядайте.
Румен Ненков:
Мисля, че този път няма да имам никакви противоречия с прокуратурата. Благодаря на г-н Арсов, че се изказа. Изказването на г-н Арсов предвижда още един нов НПК, толкова са кардинални исканията. Под ръководството на г-жа Караиванова към Министерството на правосъдието съществува една група, която наблюдава приложението на НПК. Нашите впечатления не са толкова трагични. Напротив, ние считаме, че новият Наказателно процесуален кодекс е работещ закон. Имаме естествено проблеми с прилагането, но много голяма част от тези проблеми възникват от субективния фактор. Въпросът е как д постигнем такъв ефект, че да се прилага НПК.
Искам да ви кажа, че в момента отношенията ни с прокуратурата са коренно различни и между нас протича вече професионален разговор, какъвто в миналото нямаше.
Искам също да кажа, че самият факт че обмисляме Закон за амнистията и затворите са пренаселени, сочи, че Прокуратурата е спечелила по-голямата част от делата си, които е завела в съда. Освен това, броят на оправдателните присъди е относително по-нисък може би, отколкото във всяка друга европейска държава. Така че естествено Прокуратурата иска повече и повече, но нека разумно да подходим. Вярно е, че хората казват, че в затворите не са най-крупните босове на организираната престъпност, на корупцията и т.н., но първо, това е въпрос, който с тревога трябва да посрещнем, но трябва да го посрещнем разумно и балансирано, защото това не са лесни за разкриване и доказване престъпления.
Понеже бях готов да говоря само по предложенията на МВР, тъй като считах, че това е предмет на нашето обсъждане днес, но ще си позволя и по две-три думи по допълнителните предложения, които направих г-н Арсов. Само ще ги маркирам.
По т. 1 и 2 от изложението на министъра на вътрешните работи, които са свързани. Става дума за това дали не е по-добър, ако щете и стария ред, когато министърът на вътрешните работи определяше дознателите и това беше негово суверенно решение. От гледна точка на прокурора и от гледна точка на съдията това няма никакво значение. Въпросът е да са извършени законосъобразно процесуално следствените действия. Ние това го казахме още като се приемаше новия НПК, но надделя едно по-стеснено виждане. Ние подкрепяме това предложение.
Вторият въпрос е въпросът за мястото на следствието. След като въведохте конкурсите с измененията на Закона за съдебната власт спря преназначаването на следователи за прокурори и останаха 500 души относително добре квалифицирани колеги, които скоро ще останат без работа. Можем ли при наличието Конституция, която не можем да променим, да не използваме този потенциал. Абсолютно подкрепям становището, че трябва да го използваме. Възможностите са две: като разширим правомощията по определена категория, както каза Главния прокурор – финансови престъпления, пране на пари и т.н., и да дадем някаква възможност на прокурора, като господар на процеса, да преобразува дознанието в следствие, като създаде някакви гаранции това да не се превърне в практика, защото в миналото имаме такива негативни случаи.
Следващият въпрос е дали дознателят може да задържа до 24 часа. Няма никакво основание да му дадем по-малко права, отколкото на един обикновен служител на МВР, така че и по този въпрос не възразяваме. Но, ако ще поправяме НПК - НПК не е свещена крава, трябва да поправим и чл. 212, ал. 2. Неотложните следствени действия, които са основание за неформално образуване на досъдебно производство не изчерпват всички неотложни следствени действия и това е пречка за развитието на процеса. Стеснено – оглед и свързаните с него претърсване и изземване, а тук става дума и за разпознаване, разпит на свидетели, личен обиск и т.н. Това е възможно да се коригира и смятаме, че дори и дребните понякога поправки, водят до по-позитивен ефект.
Следва въпроса за самоличността на служителя под прикритие. Аз твърдя, че не се лансира тази идея. Противоречи и на европейския стандарт, а и на нашата Конституция, на правилата на справедливия процес, да разпитваме началника. Но сега не ми е ясно какво забранява и какво задължава в наказателния процес да се разкрива самоличността на служителя под прикритие. Тук въпросът не е процесуален. Въпросът е, че материалният закон не казва при какви условия ще бъде оневинен служителят под прикритие, какъв е параметърът, в който той може да действа спокойно. Трябва общата част на Наказателния кодекс трябва да има корекция, за да можем да създадем едно спокойствие, да знаят точно какво могат да правят и какво не могат да правят служителите под прикритие.
За СРС сме съгласни – да се върне стария режим, и не е обяснимо защо се въведе този режим.
Заслужава внимание и въпроса за ранното разкриване на доказателствата.Повече от ясно и сега е така. Прокуратурата ползва тези доказателства, които разкрие на другата страна. Като не ги разкрие, няма да ги ползва. Не виждам тук голям проблем. По-скоро проблем би се поставил в Страсбург, ако прокуратурата разполага с доказателства, които ползват защитата и те не се разкриват нито в досъдебната фаза, нито в съдебната фаза на процеса. Тогава вече ще имаме по-сериозен проблем. Още повече, че има тълкувателно решение 2002 г., не че ви го напомням, защото аз съм го писал, но то е ясно. Не може да върне делото затова, че са непълни доказателствата. Въпрос на тактика е дали ще разкрие свидетеля под прикритие или ще представят всички доказателства. Това е тактика на обвинението.
С една дума да маркирам това, с което съм съгласен.
Не е толкова прост въпроса и не е еднозначен за досъдебните разпити пред съдия. Има различни правни системи. В Германия съществуват и в много други държави съществуват.
По въпроса за сроковете. Тук съм категорично несъгласен с мнението на уважаемите колеги от Прокуратурата и с разпоредбата на чл. 234, ал. 7. Аз и друг път съм го казвал това нещо. Няма пречка процесуалният закон да съдържа дисциплиниращи срокове. Какво до момента сме направили. Нормалният срок за разследване е два месеца – разследването, което се извършва от дознател и следовател –в редките случаи, където им оставихме някаква ниша. Това е нормалният срок. Смисълът на искането на удължението на срока до 6 месеца, е да може съответната по-горна прокуратура да си ги вземе на специален отчет тези дела. Да знае, че всички дела, които са между два и шест месеца се следят и наблюдават от по-горната прокуратура. Може да е тежка процедурата, но това е смисълът. Те съвсем не са фатални тези срокове, защото винаги могат да бъдат продължени, във всеки момент могат да бъдат продължени. Може да е два месеца и половина по-горния прокурор да продължи с още 4 месеца срока до 6 месеца.
Същото важи за главния прокурор и упълномощени от него прокурори. Трудността възникна във връзка със старите дела. Не знам дали това беше и най-правилното. Ние говорим оттук насетне. Смисълът е Главна прокуратура да знае всички брадясали дела над 6 месеца. Няма нищо фатално в тези срокове и никакви давности. Недейте да говорите несериозни работи. След като вие самите можете да си ги удължите тези срокове.
За доказателствената санкция. Доказателствената санкция по чл. 234, ал. 7 е само за да стимулира делото да излезе от разследването, от дознанието или следствието и да отиде при прокурора. Такава доказателствена санкция не съществува за прокурора, след като имаме достатъчно на брой прокурори. Законът препоръчва един месец, но ако е трудно делото този месец може да стане два-три и пет. Прокурорът след като е взел делото от дознателя или следователя, да бъде така добър да си го довърши сам. За него няма такава санкция. Не е вярно, че когато съдът върне делото, започва ново разследване. Категорично съм против това нещо и това е становището на всички колеги от Върховния касационен съд – Наказателна колегия. Делото се връща изрично на прокурора и стадият е действие на прокурора след приключване на разследването. Така че срокът е един месец, но може да продължа и два, и три, и пет.
Не поставяйте въпроса “по искане на обвиненото лице”. Когато повдигате обвинение, трябва да имате достатъчно доказателства. Една година по леките дела и две години по тежките дела вие да разбиете едно алиби. Няма никакъв смисъл да се отказваме от този институт, който, според мен, не помагаме на пострадалите, като протакаме безкрайно във времето наказателния процес.
С две думи за съдебната фаза и приключвам. Две неща.
Много възражения и в публичното пространство се чуват за така нареченото “съкратено съдебно следствие”. Аз лично и ние сме приели, че съдебното следствие не е задължително за съда. Обаче когато има голяма дискреция, не е ли страшно, не е ли опасно в някои случаи. От друга страна съм категоричен, че не трябва да се отказваме. Това е проверено. Не трябва да се отказваме. Има няколко начина, за да ограничим съдиите. Става дума само за съкратеното, когато се прави признание на фактите в обвинителния акт. Другото съкратено трябва да си остане в същия вид. Ако толкова нямаме доверие на съда, нека да бъде със съгласието на прокурора. Нека да го въведем това “със съгласието на прокурора”, т.е. обвинителната власт си преценява, че ще му е изгодно. Нека да включим в тази игра и прокурора. Както искате го решете. Това е въпрос на вашата политическа воля.
Последно, което никой не го каза, възобновяването при задочното осъждане. Така както е написан законът обезсмисли задочното осъждане. Мисля, че логично и нормално е не да се връщаме към по-стария текст, а да кажем поне следното: Незнанието е релевантно на незнанието на съдебната фаза на процеса. След като си получил обвинителен акт, знаещ, че си подсъдим и се скрил, ти губиш правото да искаш след това възобновяване. И това е в пълен синхрон с практиката на Европейския съд в Страсбург.
Моля ви, защото това са все пак закони, които би трябвало да се изработват, вие формулирате политическата воля, ползвайте експертите от Съвета по законодателството, който имате, за да могат да бъдат по-точни и по-ясни текстовете. Благодаря ви.
Татяна Дончева:
Можем ли да питаме за нещо изказващите се.
Янаки Стоилов:
Може, но нека всички да завършат с изложенията. Знам, че малко ще се отклоним от някои конкретни теми, но след това ще имате възможност конкретно да ги адресирате към изказванията.
Г-жо Караиванова, Вие като ръководител на ведомствената група може да ни кажете кои от тези идеи се споделят и кои не.
Ана Караиванова:
Благодаря, г-н Председателю.
Уважаеми народни представители,
Уважаеми г-н Министър,
Уважаеми г-н Главен прокурор,
Уважаеми колеги,
Като представител на Министерството на правосъдието още при разглеждането на този законопроект в Правната комисия, сигурно е отразено в протокола за първо четене, от името на Министерството на правосъдието подкрепихме по принцип, макар и с конкретни възражения по някои текстове – това е прочутата ал. 7, за която ние възразявахме да бъде отменена на този етап. За това по-късно ще кажа.
Работната група също подкрепя някои от тези изменения.
Аз мисля, че беше поставена една добра форма с прилагането на НПК. Първо с обучението, което се извърши преди влизането му в сила на магистратите, както организирано от МП, така също и съвещанията, които направиха помежду си, за да изяснят някои неясни, спорни, предизвикващи противоречиви тълкувания въпроси, така също и със създаването на тази работна група по мониторинг.
Първоначално критериите си изработиха самите представители на правоприлагащите, да не казвам само съдебната власт, защото вътре бяха и от МВР, след това беше променена задачата и започнахме след като инспекторите от съдебния инспекторат всеки месец посещаваха апелативните райони, виждаха конкретните трудности, получавахме и по други канали информация, да обсъждаме спорни въпроси, за да видим налага ли се промяна.
Ако питате мен, аз лично съм противник на чести промени на закона и затова пред националното съвещание казахме, че не бива повече да продължава тази практика – да променим закона, защото на нас така ни е по-лесно, вместо да се опитаме да го изпълним чрез организационни мерки, чрез изясняване на съдържанието му, чрез тълкувателна дейност. От запитванията, които идват в работната група ще видите, че много неща са изяснени в тълкувателната дейност – 30 години все пак предишният НПК се прилагаше. Чуват се становища, че тази практика вече не важи, защото НПК бил нов. Това не е вярно. Г-н Ненков също го каза. Трябва някои хора да си прочетат учебниците. Не може само в НПК да е написано всичко.
Но действително се налагат някои неотложни проблеми. За другите мисля, че поне една година следва да се прилагат неща, които не са неотложни. Да се прилага и да се види действително кое налага за по-ефективното му действие да се променят някои текстове, но да излезе действително един добре обмислен законопроект. Защото когато Прокуратурата, действително сроковете й са много рестриктивни, но когато настоява сега такива промени да се направят, че да се върне старото положение, аз ще ги попитам: Кога най-после ще изнесат данните за погасените дела по абсолютната давност, някои от тях без извършено нито едно следствено действие. Знам, че вие депутатите сте противници на Закона за амнистията, въпреки че амнистия е в правомощията на Народното събрание. Но досъдебното производството никъде досега, ни в Конституция, ни в закони, няма право да дава една фактическа амнистия. А тя се даде. Така че един Закон за амнистията няма да предизвика такива страхотии, които вие мислите.
Действително след провеждане на Националното съвещание на магистратите по приложението на НПК бяха направени отново много предложения за законодателни промени и на първото заседание през януари на работната група ние разгледахме една част от тях в светлината могат ли да се решат понеже са бързи, неотложни с този законопроект, който е внесен от народните представители и действително приехме, че една част, най-неотложните, действително се решават с тях.
Това е да се даде възможност и други органи от полицията да извършват дознание, защото дознанието се задъхва с досега назначените дознатели. Въпреки че сега с оглед засиления контрол по спазване на сроковете, показва добри резултати. Спазват се сроковете, преминават в прокуратурата, това се налага да стане, за да не блокира изведнъж машината, каквито опасения има.
Второ, сбърканата подсъдност. Тя е сбъркана, защото след това се прие Закона за МВР между военните, военната прокуратура, следствие и дознание и Националната следствена служба. Националната следствена служба ще разследва чиновниците от МВР – държавните служители, а военните дознатели ще разследват главните комисари, защото вече няма офицери. Това е неизбежно поради различното приемане по време на двата закона. С този закон се решават тези проблеми.
Решава се и за специалните разузнавателни средства въпроса. Действително има общо съгласие да се премине към това, като се пооправи текстът, тъй като не е толкова добър. Г-н Ненков го каза.
Аз мисля, че сега трябва да се приемат действително най-неотложните проблеми, а като видим сега и годишните доклади на прокуратурата, на съдилищата за резултатите, включително и на дознанието с един добър анализ на това какво е допринесло за дисциплината в досъбедното производство, за придвижването по-бързо на делата, тогава да пристъпим към едно по-обмислено изменение на НПК. Иначе аз напълно подкрепям инициативата на Главния прокурор и мисля, че тя трябва да дойде оттам. Аз я поставих в Министерството на правосъдието, но то има доста други задачи, но да започне да се мисли за една цялостна нова концепция за наказателната политика на държавата, включваща един добре изработен НПК, а не всяко ведомство да предлага: инкриминирайте кражбата на парното, инкриминирайте не плащането на еди-какво си и т.н.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Караиванова, за конкретното изложение.
През пролетта правителството планира да предложи промени в Наказателния кодекс. Те едва ли имат толкова амбициозна цел за това, което говори г-н Велчев, но може да се мисли и по този въпрос. Макар че ако се приеме това обосновано предложение, ще се наложи да мислим за нови промени в НПК.
Ана Караиванова:
Така както сме учили по теория процесуалното право обслужва материалното. А ние направихме най-напред процеса, след това изменяме материалното. Аз мисля, че тази концепция трябва да е по-дълго и по-широко обсъждана.

Янаки Стоилов:
Г-н Александров, Ваш ред е. Заповядайте.
Ангел Александров:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми г-н Главен прокурор,
Уважаеми г-н Министър на вътрешните работи,
Уважаеми народни представители,
Аз ще помоля да дадем думата на нашия представител от следствието – г-н Рашков, да презентира официалното становище на Националната следствена служба. На мен ще ми позволите само да взема отношение по казаното до този момент.
Както ви е известно, след 28 април 2006 г. успоредно с влизането в сила на новия НПК благодарение на усилията на членовете на Висшия съдебен съвет в следствените органи беше извършена една сериозна редукция. Искам да докладвам на народните представители, че в момента следователите намаляха с 531 човека – 486 бяха преназначени като прокурори и съдии и 45 напуснаха. В момента са останали 560 следователи, които разбира се наследиха огромен брой дела с оглед на чувствително по-малкия брой следователи. През миналата година са работили по 335 000 дела, от които са приключени 29 000. Смятам, че това е един достоен резултат с оглед обстоятелството, че макар и силно ограничени функционални компетентност следователите са изпълнили своите задачи.
Аз благодаря на г-н Главния прокурор и на г-н Министъра на вътрешните работи, че са съпричастни с бъдещето на следствените служби, тъй като това наистина е един сериозен въпрос. Аз искам да се има предвид обстоятелството, че ако само бъде извършена законодателна промяна по отношение на непълнолетната престъпност, наблюденията, които извършва Националната следствена служба, в различни райони на страната този процент е различен, но тя представлява около 22% от разследваната престъпност в страната, което би дало възможност този производствен капацитет, който имаме наличен – около 500 следователи, ще могат да се заемат с тази дейност, да уплътняват работното си време.
Успоредно с организационните мероприятия, бяха проведени и такива по взаимодействие между прокуратурата и МВР. Националната следствена служба изготви тритомник от методики за разследване на почти всички видове престъпления, които бяха предоставени и на колегите от Министерството на вътрешните работи за работа на дознанието. В момента с оглед специфичната ситуация по някои дела със заповед на Главния прокурор към националното следствие е създадена една спецгрупа от следователи, прокурори и дознатели, които работят взаимно. По отношение на изпълнението на законовите разпореждания на новия НПК няма никакви проблеми. Проблемите идват от различните правни ситуации.
Г-н Председател, предлагам да дадем думата на г-н Рашков, който от началото на влизането в сила на новия НПК наблюдава тези процеси и анализира материалите, които постъпват от окръжните следствени служби, за да презентира становището на следствието. Благодаря.
Бойко Рашков:
Уважаеми господа министри, колеги,
Уважаеми народни представители,
Ние сме улеснени в много голяма степен от колегите, които се изказаха преди нас – от Главния прокурор, и от Министъра на вътрешните работи, аз за първи път констатирам, че становището на тези колеги съвпада почти изцяло с това мнение, което имаме ние във връзка с проблемите, възникващи по прилагането на новия НПК, поради което, въпреки че се занимаваме доста внимателно с тези въпроси, нямам намерение да имам пространно изявление, а ще акцентирам само на няколко въпроса, тъй като много от проблемите бяха вече изложени от колегите.
Първо, стана ясно, че следствените органи в момента именно по силата на новия НПК са оставени без дела за разследване. Това е факт. Даже аз мога да ви кажа, че има следствени служби в страната, които в момента нямат дела, а имат следователи, което налага от други съдебни райони да се взимат дела или път следователите да бъдат командировани на място, за да може да са ангажирани в дейността по разследване. Следователно обективна е потребността от промени в НПК по отношение на нормите, касаещи правомощията и компетентността на следователите така че те да заемат едно достойно място в правозащитната система в нашата страна. В тази връзка се изказаха мнения. Прочетох междувременно и становището на Прокуратурата. Слушах внимателно и министъра на вътрешните работи. Удовлетворени сме от факта, че те също виждат компетентността в посока на тежката престъпност в икономическата сфера, включително прането на пари, включително може би трябва да се обсъдят и компютърните престъпления, и особен акцент ние поставяме на престъпленията, извършени от непълнолетни, включително престъпленията, извършени срещу деца, нещо, което е залегнало и в някои международни актове, страна по които е и Република България. Няма да навлизам в подробности и да ги чета. Вие ги знаете по-добре и от нас.
Удачно е да се обсъди и въпроса дали е правилно от чисто процесуално правна гледна точка, а вие сте и политици, от политическа гледна точка при извършване на престъпление от лица от изпълнителната власт, извън тези, - членове на Министерския съвет и депутати, да се разследват от разследващите органи в Министерството на вътрешните работи. Мисля, че по-прецизно би било ако това разследване се изтегли от изпълнителната власт и се възложи на независим орган от съдебната власт, независимо дали това е прокурор или следовател от Националната следствена служба.
На следващо място, акцентирам само, в новия НПК не се съдържат правила, които да уреждат поотделно компетентността на следователите от отделите на Националната следствена служба и следователите от окръжните следствени служби. Такива норми имаше в стария НПК. Сега такива не съществуват. Смятам за крайно належащо това да стане.
На трето място, в практиката възникна този въпрос, това не е толкова наше желание, колкото животът ни тласка към отговор на тези проблеми - това, което вече беше споменато и от някои колеги, спор във връзка с последствеността на държавните служители в Министерството на вътрешните работи – между следователите на националното следствие и следователите при военно окръжните прокуратури. От една страна, в общите правила се казва, че държавните служители, ако извършат престъпление се разследват от Националната следствена служба, от друга страна, в особените правила се казва, че граждански лица от МВР и другите военизирани структури при и по повод на изпълнение на техните задължения, се разследват от военните окръжни следователи. Невоенизирани лица де факто се възлагат за разследване на колегите от Военната прокуратура. Не казвам, че те трябва да отидат непременно към цивилното следствие, просто този въпрос е належащо да намери една по-категорична уредба в новия НПК.
И пак в тази посока какво показа следствената практика. С извинение, лица с имунитет, когато е повече от очевидно, че от първоначалните данни следва кой е авторът на деянието, се образува дело срещу неизвестен извършител, разследва се под формата на дознание и това защо се прави, аз отговор няма да дам, макар да го знам. Яснота по въпрос също е необходима. Щом от първоначалните факти, въз основа на които се поставя началото на процеса, има информация кой е извършителя, трябва да се поеме от компетентен субект. В противен случай лично аз смятам, че е възможно да се оспори компетентността на органите, които извършват разследването, и то в по-голямата му част.
Нещо във връзка с баланса на правомощията между разследващи органи, прокуратура и съд. Смятам, че в новия НПК е даден прекалено голям обем правомощия на някои от съдебните органи и не че желанието, мнението е да се върнат обратно към някой друг орган, да кажем към разследването, но аз считам, че това е непосилен обем правомощия за някои субекти, които в момента се задъхват. Имам предвид, например, колегите от прокуратурата. Не може всички искания, които са за извършване на ежедневни процесуални действия, като вземете претърсване, изземване, освидетелстване, изземване на сравнителни образци за изследване по експертизите, когато лицето не желае да даде доброволно такива, специални разузнавателни средства и още доста бих изброил, но да не ставам отегчителен, всички това минава като предложение от разследващия орган, отива до прокурора и прокурорът трябва да направи предложение до компетентния съд, включително, забележете, одобряването на протокола за извършените такива действия тогава когато те са осъществени при условията на неотложност от съдията. Защо ангажираме прокурора с една в много голяма степен техническа дейност и го откъсваме от неговата най-важна дейност и работа, да си осъществява надзора за законност, да готви обвинителния акт, да участва пълноценно в съдебната фаза на процеса, а го занимаваме с една пощенска функция.
И още нещо в тази посока и ще приключа. Съществуват възможности за опростяване на процесуалните форми за постигане на по-голяма процесуална икономия. Такива резерви има в сегашната уредба на предявяването на разследването. Просто трябва да се уеднакви режима на предявяването на обвиняемия, респ. на пострадалия. Не може на един участник в производството, на който екс леге му е разяснено какви права има в процеса, ние да превръщаме неговото право на участие в производството в задължение да се яви непременно, за да му предявим производството. Достатъчно е да му бъде разяснено правото и да му бъде осигурена възможност той да го упражни така, както е уреден сега въпроса с пострадалия от престъплението. А уредбата за обвиняемия и неговия защитник, създава невероятни възможности за шеканирането на процеса, за протакането на процеса, за усложняването на процеса и за неприключването на разследването в законово установените срокове, за което толкова внимание обърнаха колегите. Това изисква доста повече коментар, но ще приключа и по този въпрос.
Накрая, новият НПК създаде единна форма за разследване, единна форма на досъдебното производство. Няма следствие и няма дознание, както беше по стария НПК. Има само разделение между органи за разследване. Какво значи обаче това и до какво води това? Аз си спомням обсъжданията по тези проблеми много добре. Спомням си това, че много смущаваше факта на безразборното преобразуване на дела от дознание в следствие и оттук последицата протакане на производството въобще. Стремейки се да ликвидираме тази негативна практика, отидохме в другата крайност – единната форма за разследване в момента, непредвиждайки възможност за динамичност, създаде проблеми относно правомощията на отделните органи за разследване. Представете си следователят разследва едно престъпление по Глава първа – против сигурността на републиката. В хода на разследването, това е мъртъв текст, разбира се, но допускаме, че някога може органите за сигурност да предложат материали на следствената служба да разследва едно шпионство някога. В хода на разследването се разкриват престъпления, които са от компетентност на дознателя. Възниква въпросът компетентен ли е следователят да разследва престъпление, което по силата на закона е в ресора на дознателите. И понеже НПК не дава категоричен отговор, се приема, че не е. И щом като не е, вместо да се извърши цялостно разследване, ние отделяме тези материали, не ги разследваме, а ги изпращаме на дознател, който започва отначало, от нулата. Мога да ви дам пример. Топлофикацията е достатъчно ярък публичен известен пример за това.
Затова в тази връзка приветствам мнението на Главния прокурор и на другите колеги – трябва да се създаде законов механизъм, по който да се отчитат такива конкретни хипотези, които, за съжаление, придобиха доста голямо значение в живота и в практиката. На Главния прокурор трябва да се възстанови правото да преценява на кой орган да възлага разследването при определена категория или видове престъпления. Дали ще бъде фактическа и правна сложност или нещо друго като аргумент, нека да решава главния прокурор. Ако нямаме доверие на главния прокурор, на кой да имаме доверие. И тогава всички проблеми, за които говорим в момента, просто ще ги забравим и той ще решава тези въпроси. Между другото тази възможност е и една от резервите да могат следователите, които в момента почти нямат дела, да бъдат заредени с дела, за да може, както казаха някои колеги съвършено точно, да се използва ефективно капацитета на тези високо квалифицирани и достатъчно дълъг професионален опит юристи. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Рашков. Сега имат възможност народните представители, които желаят, да зададат въпроси във връзка с изложенията или да изразят кратко свое становище по вече доста широкия кръг от проблеми. Имат думата последователно г-н Миков и г-н Чернев.
Михаил Миков:
Благодаря, г-н Председател.
Понеже промените са хубаво нещо и като се прави реформата, те са част от реформата, е добре да правим и някаква сметка за парите.
Дали имате представа, уважаеми представители на съдебната власт, тези промени както се предлагат, до икономия на средства ли ще доведат и дали е правен такъв анализ. Може би сега не сте правили, но е добре, когато се обсъждат тези въпроси, да се прави това. Защото ежегодно се получава така, че ние правим някакви промени в законите, системата също се натоварва, работи и постоянно бюджетът расте. Може ли някога да се опитаме да постигнем ефективност чрез организация, чрез законови промени и пр., което да даде някакви бюджетни измерения. Защото сега сме февруари, но ще дойде и м. декември, когато пак ще започнат безконечни спорове за пари.
Янаки Стоилов:
Ако отговорите са кратки, може да отговорите на въпроса на г-н Миков. Вие ли, г-н Рашков, ще отговорите. Заповядайте
Бойко Рашков:
Тук стана ясно, надявам се. Защо са необходими бюджетни средства тогава, когато вместо да увеличаваме до 10 000 или 20 000 броя на дознателския апарат и служители от МВР с полицейски функции, които да разследват, нека да заредим следователите с работа. Ето ви един резерв, макар и да не отговаря изцяло на въпроса на колегата Миков.
Румен Ненков:
Сметката е проста. Ние имаме 560 души следователи, които нямат работа. Те получават високи заплати, защото са магистрати и така трябва да бъде. Освен това, трябва конституционна реформа, за да ги съкратим. Не можем да проведем съкращение по Кодекса на труда. Това са несменяеми магистрати. Не е ли по-икономично да им намерим работа, отколкото да ги приближаваме по статут за конституционни съдии.
Янаки Стоилов:
Темата за възнагражденията в съдебната власт ще я обсъждаме по повод на новия проект на Закон за съдебната власт пак с вашето участие.
Сега има думата г-н Чернев.
Павел Чернев:
Уважаеми колеги, трудно ми е да скрия, че с голямо задоволство присъствам на тази дискусия по една много проста причина, че преди около 10 месеца, когато приемахме новия НПК аз бях един от свирепите защитници на запазване на следствието. Сега с огромно лично задоволство откривам, че до известна степен, а може би и по-голяма, съм бил прав. Но вън от този личен контекст, за което се извинявам, че ви обръщам внимание, аз имам няколко въпроса.
Първо, има ли участие на адвокатурата при изготвянето на тези становища и въобще на цялостната концепция, която виждам, за доста масивни промени в НПК.
Янаки Стоилов:
На този въпрос г-жа Караиванова ще ви отговори, като завършите.
Павел Чернев:
Позволявам си да изкажа становището, че всичко с оглед страната и тежестта на обвинението прецизирано, но на няколко места не виждам интереса на обвиняемия, не виждам страната на защитата. Няма я другата гледна точка с оглед все пак на известна професионална ангажираност, мисля, че това е редно да бъде направено.
Г-н Велчев, аз закъснях, за което се извинявам, но чух нещо много интересно – разделение на престъпленията по степен на обществена опасност – френската система, и старата наша. Нещо, което с две ръце, а ако имам и повече и с тях ще гласувам, защото е добра идея.
За съжаление, пропуснатата възможност при правна и фактическа сложност на делата, те да бъдат прехвърлени към следствието е нещо, което наистина трябва да бъде направено.
Анаки Стоилов:
Г-жо Караиванова, заповядайте, тъй като Вие може да отговорите с две изречения.


Ана Караиванова:
Г-н Председател, този законопроект е внесен от народни представители.
Янаки Стоилов:
Въпросът беше, дали в обсъждането на промени, не само тези които са внесени, какъв е кръгът на участниците.
Ана Караиванова:
Адвокатурата винаги може да си направи събрание или да изпрати представители, да обсъжда, но приложението на НПК е държавна работа и ние наблюдаваме държавните органи как работят.
Янаки Стоилов:
Имат думата последователно г-жа Дончева и г-жа Масева. Заповядайте.
Татяна Дончева:
Аз приветствам тази среща и още повече приветствам подхода на Министерството на правосъдието, което наистина си направи труда да създаде една организация по пропагандиране и по мониторинг с едно много широко и балансирано представителство. Разбира се, тук няма как някои хора да не изпаднат в крайно деликатната ситуация като членове на тази работна група, правила мониторинга, да ни дадат материал, че всъщност все още няма нужда от промени, като представят ведомството си да не подпишат едно предложение за промени, като ни го излагат днес устно, от част от тях да се отрекат. Но това е неудобството на всеки служител.
Има три въпроса, които са особено важни, извън субективното чувство, за което се извинявам. Има три въпроса, които са супер важни след шестте месеца на прилагане или осемте на кодекса, на които не се чува тук отговор или се чуват отговори, които са съмнително приемливи.
Първият от тях е по какъв начин смятаме да борим организираната и тежка престъпност. Това, което може да се обобщи от всички тези материали и всяко ведомство, което въпросът го касае, търси отговор на въпроса как да прехвърли “картофа” в нечия друга градина. МВР ни обяснява как ще разпредели папките, намиращи се при него на калпак служител и като сложи още 10 000 калпака ще ги направи по-малко папки и белки си реши въпроса. Виждаме, че Прокуратурата е проявила толерантност, човеколюбие към тези напъни. Прокуратурата, притисната между следствието и МВР също търси изходи по посока на възпроизвеждане на старите решения от стария НПК. Т.е. отново да закачим помпата с преобразуване на дознание в следствие, с възможностите за протакане на процеса, с който си бихме главата години наред и с решаване на въпроса как да решим човеколюбиво и социално, и хуманно въпроса с остатъчните следователи. Този въпрос, тези проблеми, са проблеми на трите ведомства.
Но никой не дава отговор на въпроса какъв организационен, юридически и някакъв друг механизъм създаваме за борба с организираната престъпност. Да, МВР не разполага с капацитет за разследване на организираната престъпност и не се виждат никакви усилия за 8 месеца в тази насока - говоря за разследване, не за разкриване. Вероятно в остатъчното национално следствие има повече юридически капацитет да поемат такива дела. Вероятно това е така. Има обаче един проблем, за който, не знам защо, си мълчите.
За нас Еврокомисията постави въпроса ребром. Гарантирам ви тук, въпреки упреците на Ангел Александров, които прочетох за мен и по вестниците, и може да ви го каже и Христо Бисеров и Борислав Ралчев и всички колеги от работната група, ние три години сме се борили със зъби и нокти да не бъде пипано следствието под предлог, че в МВР не може автоматически да се появи капацитет за разследване на тежката престъпност. Но накрая трябваше да се предадем. Мониторингът на Еврокомисията, когато приемахме НПК беше идиотски, и аз го казах това и на министър-председателя, и на Сакскобургготски, и на Ахмед Доган. Той включваше логикограма на нормативния акт, в който с компютър се прави анализ колко пъти думата “наблюдаващ прокурор” се съдържа след като е минал законопроекта на второ четене и колко пъти се съдържа, когато е представен на Еврокомисията за първо четене. И от това, че спадала употребата от 85 на 50 броя те правеха извод, че второто четене на българския парламент тотално е опорочило проблема. Казвам ви само един пример, за да разберете, че нашата работа съвсем не беше лека да режем живо месо. Но накрая приехме, че като сме в тази ситуация, няма заден ход. Това приеха и тримата лидери на коалицията.
Ние социалния въпрос на следователите не можем да го решаваме за сметка на общата идея. Да всеки човешки ресурс трябва да бъде използван. Начинът на използване беше следователите да бъдат или прокурори, или служители на МВР, които се занимават с разследването и разбирахме проблема с разликата в заплащането, и даже, ако щете, и това, което им е досегашен статут. За това искам да ви питам главите на тези ведомства кой ще убеди Франко Фратини, Чернота, Дюлер и който искате, да приеме нещо, за което те ни наложиха изрични рестрикции. Те бяха следните: първо, нищо повече от тези четири престъпления. Ние до последния момент се опитвахме да пробутаме в НПК още престъпления, които може да се разследват от следствието. Не минаха. Опитвахме да го пробутаме през вокацио легис. Опитахме да вкараме една година вокацио легис, за да може накрая на срока – за да е ясно какъв проблем трябва да решаваме.
Аз не съм против да се опита допълнително уреждане на въпроса, за да решим тежката престъпност. Защото и МВР нищо не предлага в тая насока. Те се занимават как леките престъпления да ги разследва “енския” дознател. Кой ще води тези преговори преди да се вкарат всякакви изменения тук? Преди мониторинга март или септември, когато се пада, смятам че трябва да се направят разговори на ниво правителство, на ниво ключови фигури в съдебната система и на ниво Висш съдебен съвет и Министерство на правосъдието, за да бъдат убедени от Еврокомисията да отстъпят по неща, по които те са били изключително остри. Това е единият въпрос. Иначе всичко друго можем да направим законодателно, с всички аргументи на следствието. Можем да се съгласим. Не е това проблемът.
Можем да мислим и други форми. Следствието на практика да стане прокурори, които се занимават с разследване. Законодателно смятам, че това е решим въпрос, но трябва да се разберем с Еврокомисията.
Вторият въпрос, на който трябва да имаме решение. Какво правим с амнистираните, с фактически амнистирани десетки хиляди производства. Смятам, че добросъвестното отношение изисква да изчистим въпроса до дъно. Не става въпрос колко прокурори ще дадем на съд. Да изчистим въпроса статистически и по числа и да осигурим система. За това докато не сме изчистили този въпрос, аз ще бъда противник да се пипа ал. 7. Работа на главния прокурор дали ще даде и на заместниците си да се подписват, но ние трябва за две-три години да знаем реалното състояние на нещата.
А в онова, което е написало МВР, т. 6 е неясна. Г-н Ненков даде някакво свое тълкуване на тези неясни изречения. Но аз се опасявам, че не е и това, което сте вложили. Точка 4 е ясна. Тя касае възможността да разпитвате началника – един началник, който да каже на съда, че той има един агент под прикритие, който няма да каже на съда и който му разказва еди-какво си. Юристите просто отказват да ни кажат – и г-н Велчев и г-н Арсов, кой ще отговаря за лъжесвидетелстване. Но това е друг въпрос. Иначе те са подписали, че горещо одобряват този текст. Ние пък им казваме, че служителят под прикритие не е за свидетел. Той не се прави служител под прикритие, за да е свидетел. Той се прави за други цели. И като се спре да се занимава с това да е под прикритие, тогава може да се разпитва като пенсиониран. Но това е друг въпрос.
Ако в т. 6 МВР има предвид нещо, което беше по стария НПК, че когато привличате лицето като обвиняем, трябва да му дадете всички материали, с които разполагате, да не сте изпаднали в някаква грешка, като с таксиметровите шофьори – за изменение в 2002, да ги пробутваме в 2007. В новия НПК не предвижда като привличате лицето за обвиняем, да му давате всичко. Не предвижда. Така че не се притеснявайте от това. А самият процес съдържа възможности лицето да го привличате накрая и тарикатите следователи това нещо си го правеха много редовно. Лицето накрая се привлича. Преди това не показвате нищо. Така че вие си образувате делото, качете си го на подслушване. Виждам, че службата направи един добър опит с Националната следствена служба как може да се използва това НПК със СРС при висящо дело с всички правила и ги закопчаха служителите на Румен Овчаров. Не мога да разбера не си ли контактувате от “Черни връх” с “Шести септември”, за да ви покажат как става тази работа на практика. Иначе е по-добре да направим един семинар на Националната следствена служба с дознателския апарат на МВР, за да обменят някои професионални тънкости.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Видях, че г-н Велчев някаква реакция има по част от това становище. Заповядайте.
Борис Велчев:
Г-жо Дончева, бързам да кажа, че аз общо взето си давам сметка за тези трудности, които произтичат от направените предложения за следствието и с оглед на Еврокомисията. Заради това след като три дена не спах, първият въпрос, който поставих на г-н Фратини на срещата, която имах с него, беше този. Не зная дали министър Петков е имал повод да поговори с г-н Фратини, той сигурно ще ме допълни, но трябва да ви призная, че за моя изненада, г-н Фратини прояви пълно разбиране, 100 процентово разбиране. Друг е въпросът, че вероятно това трябва да бъде облечено в някаква друга форма, ако трябва да се проведат формални преговори с Комисията, но това ми е трудно да кажа. Аз не съм страна по тия преговори. Но г-н Фратини изцяло подкрепи онова, което аз казах. Т.е. той сметна, че това е необходимо и полезно за държавата.
Вторият въпрос, който Вие поставяте, тя и г-жа Караиванова го постави, видимо увлечена от идеята за амнистия, за фактическите амнистии. Ние имаме една готовност да съобщим цифрите и аз ще го направя в моя доклад до Народното събрание, когато окончателно ги обобщим. Въпрос на месец или два е. Отсега обаче мога да кажа, че цифрата е смущаваща, цифрата е много смущаваща, изключително смущаваща и онова, по което работим в момента, събирайки междинните резултати, защото става дума за хиляди дела, но нека да не говорим за конкретни цифри. Още порядъка не е уточнен. Във всеки случай, дали ще са 10 000 или 15 000 това не е от такова значение. Цифрата 10 000 е ужасно смущаваща. Това, което правим в момента е не само да напишем статистически цифрите, а да се опитаме да потърсим кой носи отговорност през годините. Вие обаче отлично разбирате, че давността, особено за тежките престъпления, предпоставя преминаването на много дълъг период от време. Аз отсега мога да кажа, че удължавам срокове за разследване на престъпления, извършени преди 10 ноември. Това е факт. По тях не е изтекла давността. Говоря за много тежки престъпления. Такива има, макар и единични случаи. Така че няма да крием тази цифра. В момента в който сме готови ще я съобщим не просто статистически, а с мерките, които сме предприели, за да не се продължава с тази практика. И тук бързам да кажа, да ме прости г-н Миков, Господ здраве да му дава, но една от мерките е да бъдем финансирани добре. Защото, ако искаме да не се крие едно дело, трябва да имаме такава компютърна информационна система, която да позволи на административния ръководител по всяко време да следи къде е делото, а не сега да намираме стотици дела в кабинети на прокурори, които уволняваме и даваме под съд. Делата са стояли с години и никой не е имал възможността реално да упражни контрол върху това къде се намират тия дела. И тук инспекторатът има основна роля.
И по двата въпроса – за г-н Фратини, поне моето впечатление беше, че той не проявява никаква въздържаност по отношение на това да работим със следствието и второ, за фактическата амнистия, обявявам ви в момента в който сме готови окончателно с цифрата, няма да я крием нито ден.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви за отговорите. Г-жа Масева има думата.



Елиана Масева:
Уважаеми Председателю,
Уважаеми гости, наистина това е добра инициатива и аз лично я приветствам, защото има едно изискване, което все още не сме постигнали консенсус, за да бъде записано в нормативните актове – Народното събрание да получава обратна информация във връзка с прилагането на законодателството. Мисля, че това наистина е разумно.
Ние сме събрани обаче днес, за да обсъдим заедно с представителите н съдебната власт внесения законопроект за поправки в Наказателно процесуалния кодекс.
Янаки Стоилов:
Не е това пряката ни цел днес.
Елиана Масева:
Това, че тук чуваме и други предложения, е добре затова, че все пак предварително се информираме какви са проблемите с правоприложението. Понеже няма да правя изказване, което да затрудни и да отнеме време на аудиторията искам само в тази връзка с тази, според мен, добра идея, да попитам:
От мониторинга, който е осъществен в период от десет месеца, след като беше приет новия Наказателно процесуален кодекс какви изводи може да направи МВР, Прокуратурата и представителите на Министерството на правосъдието във връзка с числа, които точно да бъдат отразени и казани тук, за да правим и ние изводи наред с всичко, което беше казано тук. Т.е. от периода на приемането колко дела дознанието е предало в прокуратурата, колко от прокуратурата в съда и колко съдът дела е решил. Какви са затрудненията чухме. Но тази статистика в числа за нас действително е много важна, защото това отразява и капацитета, и възможностите на дознанието и съдебната система да поеме тези нови поправки в НПК.
Освен това, искам да попитам, на мен ми е доста интересно как прокуратурата възприема понятието в практика “наблюдаващ прокурор”?
Какво прави прокурора с новите норми в НПК заедно с дознанието и със следствието?
Каква е взаимовръзката?
Какво означава това, че прокурорът също може да разследва? Дадохме такова правомощие в НПК. Даже променихме и Конституцията.
Това са, според мен, най-важните неща, които бяха концепция, подкрепена от всички парламентарни и политически сили в парламента. Любопитно ще ми бъде да чуя какъв е резултатът?
Янаки Стоилов:
Благодаря. Ако има отговор на вашия въпрос направо да препратят къде той се съдържа в материалите, които са предоставени, защото по други критерии са данните. Ако не, да допълнят информацията.
Г-н Арсов, заповядайте.
Асен Арсов:
Съвсем накратко. На 7 март ще се проведе поредното заседание на Комисията по мониторинг. Всеки месец се представя такава статистика: брой образувани досъдебни производства, от тях дознание, следствие и т.н. съответно по критериите, които са утвърдени от Висшия съдебен съвет. Сега разполагам с първичната информация, която касае периода 29.04.-31.12.2006 г. Информация по критерии, утвърдени от висшия съдебен съвет ние даваме на групата, там се обсъждат в присъствието на посочените преди това от мен лица, излизаме с определено становище, след което в сайта на Прокуратурата публикуваме становището на групата. Така че има полза от този мониторинг определено. Аз споменах, може би Вие не бяхте тук, и конкретни данни по отношение на това колко лица са осъдени, колко досъдебни производства са приключени за миналата година и т.н.
Ана Караиванова:
Г-жо Масева, ние наистина ги следим и аз разполагам тук с един предварителен доклад за работната група, чието заседание е насрочено на 7 март. В този доклад е посочено, че новообразуваните през 2006 г. са 128 000, от които 115 000 досъдебни производства по НПК и оттам са разбити по отделни окръзи. Дадено е колко след НПК. Действително се получава много голяма средна натовареност на дознателите. Може би ще трябва по-друга отчетност, защото примерно аз бих искала да знам колко месечно на производство. Това създава една добра представа за натовареността. Защото по по-раншните критерии, които не бяха толкова буквоедчески - повече от 20 дела на следовател месечно на производство са много, и то срещу известен, когато са. Тия данни все още ще ги събираме, но се вижда, че са много делата, разпределени на дознателите. Още повече, че те действително са без опит, но ще трябва да започнат да се обучават.
В момента не съм подготвена с конкретните статистически данни, но ги имаме.
За “наблюдаващ прокурор”. Г-жа Дончева беше права, че го налагаха органите от Европейската комисия. По чисто вътрешно убеждение аз съм против тази форма да се закрепва в процесуалния кодекс. Тя довежда до повече спънки, отколкото както беше навремето – чисто организационна форма, регламентирана в Инструкцията за работата на органите за досъдебното производство и там се търсеше контрол. Първите дни от приложението доведоха до протакане. Адвокатите казаха: Не се явява наблюдаващия прокурор, да определи по-горния. Изтълкували го, че по-горният е в окръга, а те са в Харманли, примерно, и отложиха делото. До такива води, ако е закрепена в закона. Но така или иначе, наложиха я тази фигура. Но докато действително не се установи една дисциплина в досъдебното, а защо не и в съдебното производство, за това г-н Ненков ще каже, мисля, че трябва да остане и не бива с прибързана ръка да ги махаме. Много норми бяха приети рестриктивно, защото действително наказателното производство във всичките му фази доведе до много тежки резултати.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Г-н Александров.
Ангел Александров:
Уважаеми народни представители,
Г-жа Масева, искам да ви уверя, че миналата година с Главния прокурор и министъра н вътрешните работи подписахме едно споразумение. Поради обстоятелството, че в Националната следствена служба беше изградена централизираната информационна система за борба срещу престъпността, се споразумяхме те да ни подават информацията и нашите служби регистрират цялата информация, която постъпва в МВР по отношение дознанието и от прокуратурата по отношение на новообразуваните и приключили с обвинителен акт дела. За да ви уверя, че това е така, примерно, оня ден по информационната система дойде един обвинителен акт, в който бяха забелязани известни пороци, и мисля, че бяха взети мерки за преодоляването.
Румен Ненков:
Колеги, така се обръщам към вас, защото повечето тук сме юристи, съществува един много сериозен въпрос и това е въпросът, който се постави за обратната информация, от която вие се нуждаете. Вие директно от народа черпите правомощията си, а ние не, естествено имате право да очаквате нещо от нас. Въпросът ми към вас е какво очаквате от мен, примерно: да гледам дела ли, да свиквам общи събрания за уеднаквяване на съдебната практика или да пиша безкрайни отчети. Защото, какво се получава. Така се чете Конституцията и това е въпрос, който ще възникне, когато приемате новия Закон за съдебната власт, че Върховният касационен съд, освен доклада за собствената си дейност, който аз веднага съм готов да ви предоставя и от който няма за какво да се срамувам, че ние към днешния ден нямаме ненаписани дела, обявени за решаване от миналата година. Примерно, че нямаме дела, които са образувани 2005 г. Сега довършваме 2006 г. и започваме тези, които тази година се образуват. Средната продължителност е между 5 и 9 месеца. Аз не мога да разбера каква е логиката при наличието вече и на инспекторат, който ще има към....
Михаил Миков:
За да облекчим работата ви!
Румен Ненков:
Не ме облекчава, г-н Миков. Аз пиша доклади: районни съдилища пишат отиват в окръжни съдилища, окръжният председател обобщава доклада, праща го на апелативния, апелативният обобщава и накрая ще дойде до мен, поне за наказателната част. Какво мога да направя, освен да събирам цифри, но това е трудоемка работа. Защо, след като Министерството на правосъдието събира тази статистическа информация и то трябва да я обобщи. Аз нямам този инструментариум, г-н Миков.
Янаки Стоилов:
Тъй като вече трябва да виждаме края на дискусията, искам да разбера колко от колегите още имат желание да се изкажат.
Елиана Масева:
Само нещо, което беше изтъкнато тук като проблем. Понеже това присъствие е достатъчно компактно, искам да задам въпроса какво става с единната информационна система за борбата с престъпността – 1999 г.
Янаки Стоилов:
Да чуем. Първите пари бяха взети още 1997 г. и ние все се питаме.
Елиана Масева:
Аз не очаквам отговор!
Ана Караиванова:
Защо, г-жо Масева. Движи се, работи се, вече са вкарани и данните на полицията.


Янаки Стоилов:
В здравната система и в правната система най-дълго се готвят информационните системи.
Ана Караиванова:
Г-н Стоилов, не искам да ви бавя, но като бяхме в Лондон за имотния регистър, за да го направят електронен 14 години са определили. Ние не бива да си поставяме такива срокове. Въвеждаме я, макар и бавно и в този мандат ще стане.
Янаки Стоилов:
Започна в още по-предишния мандат. Имате думата, колеги. Заповядайте, г-н Янев.
Яни Янев:
Уважаеми г-н Главен прокурор,
Уважаеми госпожи и господа министри и заместник-министри,
Колеги, аз ще се изкажа по въпроса, който г-н Ненков повдигна – каква информация искате от нас.
Бях приятно изненадан миналата седмица, когато бях поканен в Министерството на правосъдието в рамките на една работна група, създадена цел да се създадат мониторингови групи по всички новоприети процесуални кодекси. Всъщност и тогава разбрах за този доклад, който ние имаме възможност да ползваме за мониторинга върху НПК и се предвижда тази възможност да се направи и по отношение на АПК и вероятно така ще се случи и след приемането на ГПК. Т.е., че една от формите за получаване на информация в Народното събрание какво се случва с новоприетите закони вероятно е може би такава, като разбира се, трябва да се намери деликатната рамка на това доколко ние като народни представители, участващи в законотворческия процес трябва да участваме в работата на мониторинговите групи и да имаме представителство, което редовно да получава тази информация и съответно в рамките на Правната комисия тази информация да постъпва.
Това е така във връзка с това, което г-н Ненков повдигна като тема.
Специално по това, за което исках да взема становище. Струва ми се, че един от основните въпроси, които днес разискваме, беше във връзка с това трябва ли да се направят съответните промени в чл. 52, ал. 2 на НПК във връзка със създаването на възможности да не се изпразни от съдържание дознанието и с оглед на възможността му то да извършва разследване в този обем на престъпления и образувани дела, които са към настоящия момент, за които ние имаме информация.
Само че това е едната страна на въпроса, но ми се струва, че ние не погледнахме и другата страна, защото философията, когато работихме новия НПК, беше да се създаде именно комплекта прокурор-дознател. И тук въпросът за възможностите на младите дознатели, на младите хора, които ще влязат, няма да бъде толкова тежък, ако ние сме наясно и тук стигам до въпроса до Главния прокурор, до каква степен е комплектувана прокуратурата и в момента какво е натоварването на прокурорите. Защото е ясно, че в дознанието трябва да влязат много нови хора, които няма да имат толкова висока юридическа подготовка. Но ако в прокуратурата има достатъчно прокурори, които работят и могат умело да водят това, което ще правят дознателите, въпросът с компетентността и качеството на разследването няма да е толкова тежък и страховете ни няма да бъдат толкова ми големи. Това е питането ми: Докъде стигнахме с комплектоването на прокуратурата?
Янаки Стоилов:
Заповядайте, г-н Велчев.
Борис Велчев:
Веднага мога да отговоря на г-н Янев.
Уважаеми дами и господа,
Аз ще бъда от главните прокурори, който никога няма да постави въпроса за увеличаване на щата на Прокуратурата, защото в България има твърде много прокурори. Страхувам се, че ние сме от страните, които имат най-много прокурори на глава от населението. И не искам да крия проблема. Прокурорската система е огромна, но не е натоварена и това е една от нашите вътрешни задачи - да се опитаме да освободим системата от излишната бюрокрация, за да можем да освободим ресурси за практическата прокурорска работа. Във всеки случай, Прокуратурата е комплектована достатъчно. Имаме твърде много прокурори. Аз мисля, че те биха могли да компенсират поне частично липсата на достатъчно професионален опит в дознанието. Мисля, че тандемът прокурор-дознател сработи. Мога да го кажа това, защото се срещах с прокурори от първоинстанционните прокуратури, които ми казаха, че работят твърде добре с дознателите и се разбират много добре с тях. Вярно е, че това са обобщения, които не могат да бъдат базирани на статистика в момента. Но онова, което ми казват прокурорите, създава у мен впечатлението, че този тандем се е получил, съзнавайки че е в началото си.
Прокуратурата няма да иска повече щатни бройки за прокурори, които да се занимават с наказателно право.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-н Ралчев, заповядайте.
Борислав Ралчев:
Ще си позволя да дам отговор на въпроса, който сам към себе си отправи г-н Ненков. Просто да не е достигал до това ниво! Проблемът е вас. Нека да има още 2-3 човека. Очевидно е, че хора с такъв капацитет, такъв опит и знания трябва максимално да бъдат слушани, защото ние сме колеги, както вие всички казахте. Струва ми се, че тази дискусия надхвърли малката рамка, която беше поставена. Аз лично съм доволен от това. Защото, съгласете се, да не правим конкретни цитати, но към една такава материя, за която г-жа Караиванова каза, че трябва да се подхожда много внимателно, което е безспорно, за които други държави, които имат повече време и възможности отделят за един такъв НПК 3-4 години и условията, при които ние работихме, не може да няма неудачи. Но не може да имаме едно неглижиране от типа на това, да ми се поднася едно листче малък формат, в него да има 8-10 текста, забележете, не става въпрос за конкретни текстове, а текстове, които засягат институциите на наказателното право и на процеса. Не става така! Съжалявам много. И на гърба да има половин страница или два абзаца мотиви. Съжалявам много! Никой няма от нас претенциите да бъде вездесъщия капацитет и едно такова отношение неприемливо, меко казано, съвсем меко казано. Нещата са много сложни, много отговорни. Подчертавам, нямат никакво цветово отражение, ама никакво цветово отражение, за да можем да имаме един такъв подход. В края на краищата има достатъчно високо квалифицирани и научни кадри, имаме съответния съвет към Народното събрание, за да можем цели институти да ги пипаме в една страница. Няма да стане тази работа. Не е коректно.
И в този смисъл, този конструктивен тон, който днес чухме, е наистина за приветствие. Нека всички ние да си поемем отговорността и един много по-задълбочен анализ да ни позволява да пипаме основни институции в наказателното правораздаване. А останалото е съвсем ясно. Така не може да продължава. Ние имаме този доклад, който, за съжаление, г-жо Караиванова го видяхме само преди няколко часа – мониторинговия преглед, който ни удовлетворява, защото прогледнахме в някои отношения, чухме вашето мнение, имаме и един друг доклад, който преди малко ни беше даден. Очевидно ще имаме грижата да се запознаем в подробности. Но много от нещата, които ги чуваме или пък бяха в някои от проектозаконите, изцяло имат друго звучене във вашия доклад. Аз напълно споделям мисълта на Главния прокурор, че системата сработва. Наблюдаващият прокурор не е институция, която българското правораздаване откри вчера или по повод еди-кой си. Тя си беше на въоръжение и си имаше достатъчно приложение. Но ще се съгласите, че сега имаме проблеми. Аз пак ще изходя от моята тясна рамка. Във Варненската районна прокуратура има 40 бивши следователи. Ще се намери начинът, вие ще го намерите начина да ги използвате достатъчно пълноценно. И не само това.
Въпросът е за подхода. Ние защо отрекохме 11 000 дознатели. Нека да се върнем към дискусиите, които, както каза г-жа Дончева, три години ги водихме по повод на няколко закона, а не само по повод на НПК. Нали казахме там: Това не става, защото и изброихме едно, две, три, четири. Едно от първите неща беше юридическото образование. Нали казахме, че много от делата са стъпкани, поради това че в първите и най-важни действия някой с големи чизми върви там, където не му е работа. И сега, когато подхождаме отново към този въпрос, нека да си спомним какви бяха аргументите в обратния смисъл, за да не правим допълнителни грешки.
В заключение, аз наистина приветстват този подход, който цареше в днешната дискусия и дай Боже така да продължава и да бъде конструктивен. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви и аз. Г-жа Манолова и след това г-н Българинов и с това ще завършим.
Мая Манолова:
Аз ще задам само един конкретен въпрос и той е свързан с една от целите на днешното събиране. Освен това, че всички ние приветстваме обсъждането на НПК в този формат и по този начин, една от идеите на днешното събиране беше окончателно да оформи нашата позиция по внесения от колегите Юруков и Костадинов законопроект, който касае промени в чл. 52 и в чл. 234 на НПК.
Моят въпрос е по отношение на статута на този доклад, който ние в Правната комисия получихме днес преди няколко часа. Той не е подписан, което е обяснение, че той може би не е официален доклад.
Янаки Стоилов:
За кое говорите, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
За доклада от дейността на групата по мониторинг.
Янаки Стоилов:
Да, това е неофициален материал.

Мая Манолова:
Тъй като освен конкретните данни, в този доклад има и някои изводи и препоръки, и някои становища, включително и по промените, които ние предстои да направим. Проектът е фаза първо четене в Правна и във Вътрешна комисия. Все пак искам да знам препоръките, които фигурират в края на този доклад, имат окончателен характер, или ако евентуално те предстоят да бъдат променени, ще помоля да бъдем снабдени с окончателния вариант на този доклад. Защото има едно известно противоречие между това, което е написано и това, което чухме тук от представителите на Министерството на правосъдието и Министерството на вътрешните работи, които са участници в тази работна група.
Ана Караиванова:
Г-жо Манолова, аз не мислех, че трябва да подписваме доклада. Той беше изнесен на това Национално съвещание или конференция през м. декември и към него сме направили тези изводи. Не случайно, тъй като и там се чуха много предложения, имаме и писмени предложения на различни прокуратури, които са разумни предложения. За това на първото заседание през м. януари предложих да обсъдим най-неотложните. Решихме, че така и така има внесен законопроект, част от тези се решават. Действително има с пробацията, с обърканата подсъдност, а по-късно с оглед задъхването на дознанието, за специалните разузнавателни средства. В протокола от първото заседание решихме, че с този внесен проект най-нетърпящите отлагане въпроси могат да бъдат решени, а за другите трябва един по-сериозен анализ – за съкратеното съдебно производство, което действително създава неравнопоставеност на прокурора като представител на държавата и подсъдимия. Ние даваме друго тълкуване, но съдът го прилага по друг начин. Аз не мога да се съглася, че за един хванат на място с подкуп 1.5 милиона, да му сложиш минимума само защото си е признал. Той е хванат, какво има да си признава. Смятам, че другите въпроси трябва да се обмислят малко по-сериозно и да се направи един цялостен преглед.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-н Българинов, заповядайте.
Борислав Българинов:
Днес се запознах със стенограмите при приемането на НПК на първо и второ четене. Оказа се разминаване в говоренето и на гости и на колеги, които по време на приемането говореха едно, а сега нещата съвсем различно се представят, но това е друга тема.
Единственият проблем, който съществува, не е законодателен, според мен. Проблемът е в организацията на работата на съответните министерства и ведомства.
Първо ще започна с това, че, лично за мен, МВР не можа и не успя да назначи необходимия брой дознатели, а и голяма част от тях избягаха от системата поради някакви вътрешни неразбирателства в това министерство, поради намаляване на заплати и т.н.
Втората част, това е структуриране на дознанието, което е отразено в мониторинговия доклад, където се казва: “... от една страна, е надзорът от непосредствените ръководители относно ритмичността и срочността на извършените разследвания”. Аз не мисля, че преките им началници трябва да следят за срочността на делата. Това трябва да се извършва от наблюдаващия прокурор.
Друга тема, която се засегна, но която не беше казана в прав текст, това е защо прокурорите на определени места не разследват сами делата. В момента работят 4 пъти повече дознатели отколкото преди 10 години. Тогава делата се приключваха. Не смятам, че сега прокурорите са натоварени достатъчно. Мисля, че спокойно в някои части от нашата територия могат да разследват сами делата.
Другото, което е отразено в този доклад, е взаимодействието между съответните министерства – между МВР, Главна прокуратура и съда. Смятам, че контактът между тях би подобрил работата на съответните служби. Според мен, въпросът е организационен.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-н Велчев, заповядайте.
Борис Велчев:
Съвсем кратък отговор.
Г-н Българинов, не мисля, че двойният контрол, който има върху дознателите е лошо нещо. Той ги дисциплинира двойно. По отношение на сроковете веднъж това прави наблюдаващият прокурор, но няма нищо лошо и полицейският началник да следи за дисциплината на своя подчинен. Двойният контрол по начало е по-добър от контрола, който се осъществява само от едно място.
Второ, вие сте напълно прав. Прокуратурата има капацитет за самостоятелно разследване, но не навсякъде. Има прокуратури, където това е възможно. И има прокуратури, като софийските, където не просто това не е възможно, а аз се чудя как работят софийските прокуратури. Защото истината е такава. Вие имате наблюдение и казвате, че навремето беше иначе – по-малко бяха прокурорите, но и престъпността беше различна навремето. Сега престъпността е съвършено различна и софийските прокуратури са повече от претоварени.
Но Вие сте прав. Това е вътрешен организационен проблем и ние трябва да си го решаваме.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Велчев.
От днешната дискусия смятам, че можем да ориентираме нашата работа за напред. Вие чухте мненията, които изразиха ръководителите на съдебната и изпълнителната власт по въпросите, които бяха разисквани, включително и тези, които засягат предложени вече промени в Наказателно процесуалния кодекс и други вероятни. Смятам, че нашата работа в тази област трябва да разделим и на два етапа и в две групи проблеми.
В дневния ред на парламента от няколко седмици се включва въпросният законопроект, който е преминал през Правната и през Вътрешната комисия. Това, което днес се чу може да ви ориентира още по-добре за вашите позиции по отношение на този законопроект, в който има разпоредби, които следва да бъдат подкрепени и други, които трябва да бъдат коригирани и трети, които могат и следва да отпаднат. Работата в тази насока трябва да продължи, за да се приемат промените, които определяме като най-належащи. Мисля, че по този начин ние можем да продължим работата и се надявам, че в този формат ще продължим дискусията в подходящ момент.
Г-н Петков иска думата.
Румен Петков:
Г-н Стоилов, не знам какво разбирате под “няколко седмици”, но на 30 март правителството трябва да представи в Комисията направените стъпки във всички тези сфери, които са набелязани - така наречените .... и общите очаквания, формулирани от Комисията. Ако тези няколко седмици са след 30 март, ще бъде късно.
Янаки Стоилов:
Аз казах, че от няколко седмици проектът фигурира в програмата на парламента, но не се стига до него. Така че в комисиите тази тема е изчерпана за първо четене и оттам нататък зависи вече от общата организация на работа на парламента, от неговото ръководство кога те ще бъдат обсъдени на първо четене в парламентарна зала. От наша страна няма някакви задръжки по този въпрос във вътрешно процесуален ред.
Благодаря на всички участници – и на поканените, и на народните представители, че в този твърде натоварен ден отделиха сериозно внимание и значително време за тази дискусия. Благодаря ви.
Закривам заседанието.



Председател:
(Янаки Стоилов)
Стенограф-протоколчик:
97662 м.зн.



ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 10

Днес, 28.02.2007 г., сряда, от 16:00 часа се проведе съвместно заседание на Комисията по правни въпроси и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
На заседанието присъстват още: от Главна прокуратура – Борис Велчев, главен прокурор и Валери Първанов, заместник-главен прокурор; Асен Арсов, завеждащ отдел във Върховна касационна прокуратура; от Върховния касационен съд – Румен Ненков, заместник-председател; от Министерството на правосъдието – Ана Караиванова, заместник-министър и Кети Бозукова-Пеева, инспектор в Инспектората по ЗСВ на МП; от Министерството на вътрешните работи – Румен Петков, министър, Румен Андреев, заместник-министър и Бойко Коцев, заместник-министър; от Национална следствена служба – Ангел Александров, директор, Румен Георгиев, заместник-директор и Бойко Рашков.
Към протокола се прилагат списъци на присъстващите членове на комисиите.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми дами и господа, предлагам да започнем съвместното заседание на Комисията по правни въпроси и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния дневен ред:
1. Обсъждане на прилагането на Наказателно-процесуалния кодекс в частта му относно досъдебното производство с ръководители на Главна прокуратура, Върховния касационен съд, Министерството на вътрешните работи, Националната следствена служба и Министерството на правосъдието.
Както знаете, днес сме се събрали, за да изслушаме мненията на ръководителите на институциите, които осъществяват досъдебното производство или имат отношение към неговата работа. Вече се навършва една година от влизането в сила на новия Наказателно процесуален кодекс и смятам, че моментът е подходящ, за да се направи първоначален анализ на неговото действие в досъдебната фаза, да чуем какви са обобщените резултати, проблемите и евентуалната необходимост от законодателни промени. Смятам, че това заседание е израз на общата ни загриженост в противодействието срещу престъпността и корупцията, а е и начало на една традиция, която ще се утвърди, за по-тясно взаимодействие между органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт за наблюдението, което парламентът следва да осъществява в практическото прилагане на законодателството, за да може и неговата дейност да бъде в по-голяма степен насочена към решаване на реалните проблеми.
В заседанието участват и благодаря на всички институции и на техните ръководители, които се отзоваха: г-н Борис Велчев, главен прокурор на Република България, г-н Валери Първанов, заместник-главен прокурор и г-н Асен Арсов, завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура, г-н Румен Ненков, заместник-председател във Върховния касационен съд, г-н Румен Петков, министър на вътрешните работи, г-н Бойко Коцев и г-н Румен Андреев, заместник-министри на вътрешните работи, г-н Ангел Александров, директор на Националната следствена служба, заместник-директора Румен Георгиев и Бойко Рашков;заместник-министъра на правосъдието – г-жа Ана Караиванова. Т.е. имаме високо представителство то всички институции и смятам, хората, които имат достатъчно професионално отношение към поставените въпроси.
Предлагам в началото накратко да изслушаме това, което те смятат да ни представят, след което народните представители могат да се включат в дискусията с изказвания и въпроси. Заседанието ни да бъде делово и предвид на твърде натоварения ден, който съвпадна с друга важна тема, за да можем да приключим в късния след обяд нашето заседание. Мисля, че резултатите от него ще ни помогнат и за да се формира по-ясно отношение към вече предприети законодателни инициативи, както и към евентуално нови в скоро време, които да бъдат обсъждани от парламента. Благодаря.
Които от вас желаят да вземат думата, заповядайте.
Г-н Румен Петков, заповядайте.




Румен Петков:
Благодаря Ви, г-н Стоилов и г-н Свинаров.
И двете идеи много ми допадат – едната, да приключим в късния следобед и другата – да направим това обсъждане, защото част от коментираните промени в нормативната уредба вече са обект на вниманието ни близо една година. На двамата председатели – г-н Стоилов и г-н Свинаров, сме предоставили един материал за размножаване за членовете на двете комисии и затова ще се спра само върху конкретните предложения, които ние правим.
С цел намаляване на прекомерното натоварване на дознателския състав би следвало да се предприемат конкретни законодателни промени. Към настоящия момент действащия § 7, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби от Закона за МВР съгласно който заварените дознатели, които не отговарят на изискванията на чл. 217, ал. 1 изпълняват задълженията си до 1 май 2007 г. Практически 1 май дойде, а ние имахме разговори в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред за решаването на този въпрос още през миналата година лятото. След тази дата следва да бъдат освободени от длъжност тези хора. Удължаването на този срок ще даде възможност да не се допусне допълнително преразпределение на около 1/5 от водените дела и евентуалната промяна в тази посока следва да приключи с обнародването й в Държавен вестник до 1 май 2007 г. Казвам това с добавката, че става дума за 357 дознатели и за над 30 хиляди дела, по които те работят и в момента.
Чрез допълнение на чл. 52, ал. 2 от НПК да се създаде възможност за министъра на вътрешните работи да възлага функции по разследване на служителите на МВР с полицейски правомощия, които да могат да извършват действия по разследване по реда на НПК. Това предложение има опора в чл. 399, ал. 3 от НПК, където е определено, че военните дознатели се определят със заповед на министъра на отбраната. Този разговор също го водим достатъчно дълго време и поне моето впечатление е, че има общо съгласие и разбиране по него.
Следва да отбележим, че в разпоредбите на чл. 64 от НПК не съществува възможност за дознателите като разследващ орган в наказателното производство да постанови задържане на обвиняемия за срок до 24 часа с оглед обезпечаване явяването му пред прокурора и съда. Считаме, че тази промяна ще даде сериозна възможност на дознателите да действат достатъчно оперативно и същевременно да се гарантира в най-добрия смисъл на думата определена тяхна независимост.
На следващо място, не бива да се допуска разкриването на истинската самоличност на служители под прикритие в наказателния процес, освен ако това не е необходимо и при условие, че ако това не застрашава живота, здравето и свободата на служителя. Тук коментирахме различни възможности и варианти. Приемаме изложените в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред аргументи, че не бива да бъде разпитван неговия пряк ръководител, да се извършва пряк разпит на служителя, като се гарантира анонимността на неговата самоличност. Мисля, че това е едно добро балансирано решение, каквато практика има и в страните-членки на Съюза.
След съответните промени в Наказателно-процесуалния кодекс да се осигури възможност специалните разузнавателни средства, реализирани преди досъдебното производство, да се ползват впоследствие като годен доказателствен материал. Тук аргументи могат да бъдат дадени много, могат да бъдат дадени достатъчно солидни примери. Очевидно е, че определени действия, които се обявяват и стават достояние на специализираните органи чрез специални разузнавателни средства, като намерение за извършване на престъпление, след това не могат да бъдат повторени. По този въпрос също мисля, че имаме общо съгласие.
Шести въпрос. Той заслужава внимание и вероятно не може да бъде възприет еднозначно, но предложението ни е в отговор на конкретни препоръки, които направиха експерти на Европейската комисия, се оформя като много ясно изразена позиция на професионалния състав на ръководството на министерството за равнопоставеност на страните в досъдебния процес, защитата и прокуратурата. Става въпрос за възможността, без това да рефлектира върху правото на защита в процеса, обвинението да предоставя само ония доказателства, свързани с повдигнатото обвинение. Сега сме участници общо в един процес, в който всъщност има неравнопоставеност между обвинението и защитата, т.е. разполага с целия обем информация, с целия обем на доказателствен материал, докато обвинението освен, че предоставя целия този пълен обем, няма никаква яснота относно мерките, които се предприемат от защитата. Не говоря за това, че се предприемат всички мерки, разбира се в определени случаи, да бъдат планирани предварително част от събраните доказателствени средства. Такава практика има в по-голямата част от страните от Европейския съюз и в крайна сметка мисля, че едно такова решение ще демонстрира по категоричен начин и политическа воля за ефективност не само в правоохраната, но и в правораздаването.
Тези въпроси би трябвало да бъдат обсъдени, да намерят своите решения. Това са решения на парламента.
В крайна сметка ще завърша с това, че започвайки дискусията в рамките на предишното Народно събрание по Наказателно-процесуалния кодекс, ние всъщност спряхме на средата на пътя и може би е редно да се предизвика една широка обществена дискусия, нова дискусия относно възможността да вървим към разследваща полиция. Мисля, че това ще бъде една действително сериозна крачка, която отговаря преди всичко на интересите на българското общество, а и в много голяма степен на практиката на страните-членки на Европейския съюз. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-н Министър, за представеното от вас становище и за сравнително конкретните предложения, които ще бъдат предмет и на допълнително обсъждане.
Г-н Велчев, главен прокурор, заповядайте.
Борис Велчев:
Уважаеми г-н Стоилов,
Уважаеми г-н Свинаров,
Уважаеми дами и господа народни представители,
От името на Прокуратурата на Република България аз ще си позволя да дам думата на г-н Асен Арсов, който ще представи нашата позиция по необходимите законодателни промени. Но се възползвам от правото си, че и аз съм тук, да отправя два принципни въпроса с молба те също да бъдат във фокуса на вашето внимание извън конкретните текстове, които биха могли да бъдат коментирани като предложения за промяна.
Сигурно не съм оригинален с това, което ще кажа, но ми се струва, че обсъждането на Наказателно-процесуалния кодекс и оттам търсенето на инструментариум за повишаването на ефективността на досъдебното производство, неразривно е свързано и с още един закон, към който, за съжаление, Народното събрание има голям дълг, и това е Наказателният кодекс. Боя се, че това не е моя идея. Тя е многократно коментирана, но за съжаление не намира реализация. Отсъства стратегия за това как да се развива наказателната политика на държавата. Аз бих си позволил да препоръчам на Народното събрание да обмисли една такава промяна в Наказателния кодекс, който да ни върне към корените на нашето наказателно право от 1896 г. - да раздели престъпленията от простъпките, да запази този строго формален ред, предвиден в НПК с всички гаранции за правата на гражданите в една много висока степен, за тези обществено опасни деяния, които имат по-висока степен, т.е. за престъпленията, а за всички останали, които ще наречем условно по силата на старата терминология “простъпки”, би могъл да се разработи един простичък, значително по-прост и по-малко формален Закон за наказване на простъпките, който да облекчи работата на органите на досъдебното производство и да позволи Прокуратурата да се концентрира върху по-значимите от всяка една гледна точка дела, не само от медийна гледна точка, но и от гледна точка на обществена опасност.
Казвам това, за да обърна внимание на факта, че реформата в наказателната политика на държавата не може да се извърши единствено с НПК, без да се помисли за промяната на Наказателния кодекс и това е един от възможните варианти, който ми се струва, че би облекчил работата на органите на досъдебното производство.
Вторият принципен въпрос, който бих искал да поставя пред вас със съзнанието, че той ще предизвика нееднозначни реакции, е въпросът за съдбата на следствието. Аз разбирам, че сред нас тук има много по-компетентен човек, който да постави този въпрос и това е г-н Ангел Александров, който се надявам също да чуя, но искам да кажа и от гледна точка на Прокуратурата. Според нас, ние не използваме целия потенциал, който има държавата в момента за провеждането на едно ефективно досъдебно производство. По силата на една политика на държавата за едно окончателно изграждане, пълноценно изграждане на една криминална полиция, което аз напълно споделям и което е правилната позиция, беше занемарено като чели следствието, беше оставено да работи по един много ограничен кръг дела, макар че г-н Александров ще каже по-точната цифра, но аз мисля, че са над 500 следователите, които в момента приключват висящи пред тях дела и ще ги приключат до няколко месеца и които на практика ще останат без работа. Струва ми се, че в този момент, в който всички очакват от нас като държава една много по-ефективна борба за противодействие на престъпността, да държим такъв потенциал без да го използваме пълноценно, е нещо, което не можем да си позволим. За това апелирам към вас, без това да означава преоценка на политиката ни до този момент, без това по никакъв начин да означава – опазил ни Господ от това, някаква негативна оценка за работата на дознанието, точно обратното. Г-н Арсов ще каже, но и от моите впечатления, които имам, дознанието за възрастта, която има, работи добре. Но ми се струва, че ние трябва да помислим дали не може да се разшири функционалната компетентност на следствието, да се поемат няколко категории дела, говоря за дела, които са сравнително малък брой годишно, например, пране на пари. Не зная каква е статистиката, но едва ли има повече от 20 дела, които се образуват годишно. Но откровено казано, бих искал да се помисли следното.
Не можем ли ние тези щекотливи дела, каквито са например делата за пране на пари, по които имаме и много стриктен мониторинг от страна на Европейската комисия, да ги поверим на един относително по-малко натоварен орган, какъвто е следствието. Защото тези 20 или 30 дела, които ще образуваме тази година за пране на пари е по-добре, образно казано, да пристигнат на бюрото на един следовател, който ще гледа през месеца три или четири дела, отколкото на бюрото на един дознател, който ще разследва 40 такива дела и да потънат там. Има, струва ми се, един мъничък кръг престъпления – г-н Александров сигурно по-точно от мен ще обоснове възможностите на следствието, които, според мен, биха могли да бъдат предоставени за разследване от следователите. Съзнавайки, че това е еретична мисъл, но държах да я кажа.
Ако позволите, г-н Стоилов, да помоля г-н Арсов да продължи с нашата позиция.
Румен Петков:
По първия въпрос изцяло подкрепяме предложението на г-н Велчев. Мисля, че това ще облекчи много не само прокуратурата, но и следователския апарат и всъщност ще позволи една по-голяма ефективност в правораздавателната сфера.
Вторият въпрос, при цялата безспорност, действително си струва да помислим по разширяване обхвата на дейност на Националната следствена служба. Ние тези коментари ги водим вече месеци. Към това, което каза г-н Велчев за прането на пари, тук може да бъде добавена детската престъпност. Т.е. може да се направи един коментар и ако се намери технологията на възлагането на определени случаи на Националната следствена служба, аз считам, че това ще е решение, което е добро за обществото. Защото в крайна сметка действително 500 следователи и то много добре подготвени хора, се занимават с един твърде ограничен обем от работа. Мисля, че тяхното натоварване ще бъде в интерес на цялостната работа на правоохранителните и правораздавателните органи.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-н Арсов, заповядайте.
Асен Арсов:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Господа министри,
Господин Главен прокурор,
Колеги, ние представихме нашето становище, което в крайна сметка го направихме, за да съкратим срокове. То е малко нетрадиционно в аспект, че фактически сме се постарали да съдържа нещо подобно на законопроекти, които евентуално вие, ако одобрите, с малки корекции да бъдат внесени в парламента за евентуално обсъждане.
Дейността на Прокуратурата по приложението на новия НПК фактически започна от момента на приемането му – то е повече от една година, и беше осъществена в няколко направления. Първоначално се проведоха многобройни семинари с участие на прокурори и за обучение на дознателите. По-нататък участвахме в изработването на бланките-образци за процесуално следствените действия.
Също така изработихме критерии за мониторинг на НПК и участваме в работната група, където ежемесечно представяме съответни конкретни данни за дейността на Прокуратурата по приложението на новия НПК.
В крайна сметка се оформиха две направления във връзка с приложението на новия ТПК.
Първото направление е свързано с това, че самата Прокуратура със съответни окръжни методически указания за подобряване на организацията на работата, с оглед подобряване на дейността си.
Второто направление е свързано с неотложни законодателни промени на вече действащия Наказателно процесуален кодекс.
В резултат на тази дейност съвсем накратко бих споделил с вас, че 2006 г. прокурорите от страната са наблюдавали общо 231 345 досъдебни производства. Решени са 193 566 досъдебни производства. Внесените прокурорски актове в съда са 51 070 срещу 63 476 лица. Осъдени са 56 405 лица. С влязла в сила присъда са 49 230. Оправдани са 2 294 лица. С влязла в сила присъда оправданите са 756 лица. В крайна сметка Наказателно процесуалния кодекс независимо от някои затруднения, които създава на досъдебното производство, по-специално с неговия изключителен формализъм, все пак Прокуратурата направи необходимото и бих казал действа.
Не считам за наложително, тъй като предадох този материал на Деловодството, да ви занимавам конкретно с организационните мерки на Прокуратурата с оглед на това какви окръжни сме издали. Като последица от това, бих казал, се стигна и до образуване на конкретни досъдебни производство срещу прокурори, където бяха намерени стотици нерешени дела, по които давността, в крайна сметка отдавна е изтекла, което е в резултат на предприети от нас конкретни действия.
Така че в това направление по отношение на указания от Върховна касационна прокуратура и на Главния прокурор за подобряване на работата и ефикасната работа на Прокуратурата, по принцип изпълняваме тази задача. Отделно от това сме сформирали група за изработване на инструкция за работа и взаимодействие на органите на предварителното производство, очертали сме обхвата и структурата на тази инструкция. Съгласно екшън плана, който е приет от Министерския съвет, до 30 юни т.г. трябва да бъде приет и този подзаконов нормативен акт. В съвсем скоро време ще сезираме министъра на вътрешните работи и директора на Национална следствена служба да определят колеги, които да участват в една такава работна група, която ще изработи тази инструкция, като се съобрази и с евентуалните изменения на Наказателно процесуалния кодекс.
Съвсем накратко по вече внесения законопроект от народните представители Евтим Костадинов и Георги Юруков.
Категорично подкрепяме законопроекта за изменение и допълнение на чл. 52 по отношение на кръга от лица от системата на МВР, които биха могли да осъществяват разследване по досъдебните производства. При действието на стария НПК дознателите реално бяха над 10 000, които осъществяваха разследване. По последна информация сега те са останали някъде към 1 500 души. С висше юридическо образование са по-малко от 1 300 души. След отпадане на разпоредбата в Закона за МВР за дознателите, които все още могат да работят без да имат висше юридическо образование, има реална опасност дейността на дознанието на блокира, поради което действително е наложителна спешна промяна и изменение на чл. 52, като се предостави възможност и на лица с полицейски правомощия, които са назначени със заповед на министъра на вътрешните работи, да изпълняват функции по разследване. Това ще отговори и на критиките, които търпим от европейските наблюдатели за така наречената разследваща полиция.
С резерва приемам предложението, това е лично мое становище, на чл. 118 относно възможността разследващия орган да бъде разпитан в качеството на свидетел. В крайна сметка при този обем на работа какво би могъл да изтъкне пред съда, освен да се уличи в престъпление, може би. Така че спорно е това предложение за разпит на разследващите органи пред съда.
Изцяло подкрепяме предложението, свързано с използването на специални разузнавателни средства. Сегашната разпоредба фактически обезсмисля този институт, защото се дава възможност за използване на специални разузнавателни средства и събраните по този начин веществени доказателствени средства само, ако има образувано досъдебно производство. Когато има образувано досъдебно производство кой от извършилите престъпления ще разговаря по телефона. Как ще му изпратим служител под прикритие и т.н., поради което би трябвало да се приеме изцяло проектът, който е предложен за изменение и допълнение на тези текстове.
Второто направление, което се съдържа в изложението, е предложението на Главния прокурор и на директора на Националната следствена служба, с което фактически се цели не до такава степен значимо разширяване на компетенциите на следователите, но все пак да се запази една традиция и да се съобразим със съответните конвенции, които са приети и които в крайна сметка са ратифицирани от Република България. Предложението е в аспект дела срещу непълнолетни, когато са извършени престъпления, с които се засягат деца, да се разгледат от следователи. Това е традиция от повече от 100 години. Винаги следователи са правили това, още повече, че в специалните разпоредби по отношение на непълнолетни, изрично и сега е записано в действащия НПК, че разследването трябва да се извърши от органи, които имат специално обучение, специална подготовка и т.н., поради което считам, че е разумно с оглед и традицията, да се възприеме това предложение на г-н Главния прокурор и на директора на Националната следствена служба.
Отделно от това трябва да се предостави възможност по конкретно дело, когато предписаната от закона форма е дознание, когато се отличава с правна и фактическа сложност, да се предостави възможност на Главния прокурор, респ. на директора на Националната следствена служба, тези дела да се разследват от следовател. Определено има дела, по които, моето уважение към дознателите, но все пак те са млади хора без професионален практически опит, поради което е наложително по тези дела, които няма да бъдат кой знае каква бройка във времето, да се предостави тази възможност на Главния прокурор и на директора на НСлС.
Борис Велчев:
Ако ми позволите да прекъсна за секунда г-н Арсов.
Тъй като г-н Арсов изложи едно виждане, искам да го допълня с един страничен поглед. Аз си давам сметка, че идеята за формиране на дознание – следствие, може да изглежда много смущаваща. Защото ако с нея се злоупотреби, можем да минираме идеята на реформата на наказателния процес. Заради това ние трябва да намерим такива мерки, които да осигурят, че който и да е главният прокурор, или който ще изпълнява това трансформиране на досъдебното производство от дознание в следствие, няма да злоупотреби с това право. Аз ви приканвам да помислите много творчески в тази посока. Например, аз изцяло бих подкрепил разбирането, че преобразуването на досъдебни производства от дознание в следствие, трябва да се извърши съгласувано с Министерството на вътрешните работи. За да можем ние, първо, да гарантираме, че това е една временна мярка за изграждане на пълния потенциал на дознанието, и второ, в крайна сметка да създадем една гаранция, че няма да се отиде назад в реформата. Аз мисля, че има два подхода: единият е, че това могат да правят само окръжните прокурори след съгласуване с директора на окръжната полицейска служба - ОДП. Респективно, ако решим че трябва една свръх централизация и максимално изключение в този принцип, да го правим от Главния прокурор след съгласуване с министъра на вътрешните работи, за да стане ясно, че това ще го правим по изключение и само в онези редки случаи, в които капацитетът на дознанието на този етап е недостатъчен.
Второ, да стане ясно, че това е една фигура, която постепенно ще отмре с изграждането на капацитета на дознанието, когато няма да има нужда от трансформация в следствие.
С това исках да допълня това ,което каза г-н Арсов. Моля за извинение.
Янаки Стоилов:
Завършихте ли, г-н Велчев. (Да.) А Вие, г-н Арсов, завършихте ли или ще продължите.
Асен Арсов:
Ще продължа още малко.
Третото направление в нашето становище това са предложенията на Прокуратурата във връзка с така наречения мониторинг. Те се отнасят до следното:
За допълнение на чл. 52. Тъй като в Кодекса за търговското корабоплаване все още съществува разпоредба по силата на която капитаните на кораби осъществяват функциите на дознатели. В НПК такава разпоредба няма. Тя е в разпоредбите на чл. 89 и 90 от Кодекса за търговското корабоплаване и фактически са в противоречие с разпоредбите на чл. 52 от НПК. Поради това считаме, че е наложително да се допълни и да се даде възможност капитаните на кораби да осъществяват тези функции.
Отделно от това, имаме конкретни предложения за разследване на престъпления, извършени от неизвестен извършител. Това разследване да се извърши от полицейски служители до откриването на извършителя на престъплението. Фактически всички действия, извършвани от полицейски служител, да имат процесуална стойност. Едва след като се открие извършителят, тогава делото отива при съответния дознател, компетентен съгласно НПК да извърши разследването.
Янаки Стоилов:
Г-н Арсов, ще помоля някои от подробностите да не ги разискваме тук.
Асен Арсов:
Изложили сме и съображения относно така наречения разпит пред съдия. Считаме, че това е заимствано от други законодателства и нямаме традиции в тази насока. Безсмислено да се ангажира времето и на разследващия орган и на съдията, след като е осигурена възможност на защитника на съответното лице да участва във всички процесуално следствени действия.
На следващо място имаме конкретни предложения, включително удължаването на срока да се извършва не само от Главния прокурор, но и от упълномощени от него – заместник-главни прокурори, тъй като за миналата година г-н Велчев е подписал най-малко 6 хил. такива удължавания.
Поддържаме оспорваната много от бившата ни колежка Татяна Дончева ал. 7 на 234 разпоредба, тъй като в един Наказателно процесуален кодекс не би следвало да има норми, които да създават дисциплиниращ ефект на съответните органи на държавата. Такива мерки и такива предписания трябва да се съдържат в устройствените закони. Такива ги има и вие сте свидетели на това колко дела се образуват срещу прокурори, включително осъдени и т.н. за неизпълнение на техните задължения, поради което разпоредбата на ал. 7 на 234 категорично трябва да се заличи, още повече че имаше утвърдена практика на Върховния съд, когато действието е извършено от компетентен орган, то има процесуална стойност. В крайна сметка по този начин се защитават не само обществените интереси, но и интересите на пострадалия от престъпление.
Предложили сме също така допълнение на редакцията на чл. 243. Проблемите са свързани с това, когато се отмени прекратяване на наказателно производство, било от съдия, било от горестоящ прокурор. Считаме, че след отмяната на прекратяването би трябвало разследването да се извърши в сроковете по 234, разбира се, ако не е изтекла съответната давност. Това предложение е мое виждане. Аз го изложих още когато се приемаше новия НПК по отношение разпоредбите на чл. 368 и 369 от НПК за разглеждане на делото от съда по искане на обвиняемия. След като съществуват разпоредбите на чл. 234, ал. 8 и 11, с които автоматично след изтичането на тези срокове – една, респ. две години, отпадат мерките на процесуална принуда. Не е необходимо съществуването на този текст. Този текст беше създаден под действието на стария НПК, когато такава норма по чл. 234 не съществуваше. Определено твърдя, че тази норма създава условия за корупция. Целенасочено се повдига обвинение, след което умишлено не се работи, изтича срока и може да се стигне до прекратяване на едно дело, образувано за престъпление против мира и човечеството. В крайна сметка с тази разпоредба не се отчитат въобще интересите на пострадалия и, разбира се, на обществото.
Считам, с оглед на конкретните данни, с които разполагаме, неудачни са сроковете, които са предвидени за бързите и незабавни производства, тъй като разпоредбите за бързите и незабавни производства препращат за приложение на общите правила. Общите правила са в такъв аспект. Трябва да се предвиди разследването, когато обаче обвиняемият се е явил без защитник, той може да поиска три дена, за да си осигури защитник и да се запознае с материалите по разследването, което означава автоматично изтичане на срока за така нареченото незабавно производство и то се обезсмисля, поради което имате възможности: едната е в аспект да се удължат малко сроковете – поне с още 3-4 дена, или респ. която е малко революционна идея в аспект, че още повече, че в чл. 7, ал. 2 е посочено, че досъдебното производство има само подготвителен характер, а централно място заема съдебното производство, поради което предявяването на разследването – тези действия да се извършат от съдебната фаза.
За съкратеното производство също сме изложили съображения. Тъй като има противоречива практика – едни съдии императивно прилагат след като подсъдимия писка съкратено производство. Оттук нататък той ползва естествено при определяне на наказанието разпоредбите на чл. 55. Считам, че трябва да се допълни в аспект, че съдът да преценява, когато то е в интерес на правосъдието. Когато е в интерес на правосъдието да преценява и не винаги. Да се отнеме императивната възможност за приложението на чл. 55.
Конкретно са посочени нашите виждания как да се променят евентуално тези текстове от НПК. Благодаря ви за вниманието.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Арсов. Вие подробно обосновахте някои от предложенията. Кой е следващият? Г-н Ненков, заповядайте.
Румен Ненков:
Мисля, че този път няма да имам никакви противоречия с прокуратурата. Благодаря на г-н Арсов, че се изказа. Изказването на г-н Арсов предвижда още един нов НПК, толкова са кардинални исканията. Под ръководството на г-жа Караиванова към Министерството на правосъдието съществува една група, която наблюдава приложението на НПК. Нашите впечатления не са толкова трагични. Напротив, ние считаме, че новият Наказателно процесуален кодекс е работещ закон. Имаме естествено проблеми с прилагането, но много голяма част от тези проблеми възникват от субективния фактор. Въпросът е как д постигнем такъв ефект, че да се прилага НПК.
Искам да ви кажа, че в момента отношенията ни с прокуратурата са коренно различни и между нас протича вече професионален разговор, какъвто в миналото нямаше.
Искам също да кажа, че самият факт че обмисляме Закон за амнистията и затворите са пренаселени, сочи, че Прокуратурата е спечелила по-голямата част от делата си, които е завела в съда. Освен това, броят на оправдателните присъди е относително по-нисък може би, отколкото във всяка друга европейска държава. Така че естествено Прокуратурата иска повече и повече, но нека разумно да подходим. Вярно е, че хората казват, че в затворите не са най-крупните босове на организираната престъпност, на корупцията и т.н., но първо, това е въпрос, който с тревога трябва да посрещнем, но трябва да го посрещнем разумно и балансирано, защото това не са лесни за разкриване и доказване престъпления.
Понеже бях готов да говоря само по предложенията на МВР, тъй като считах, че това е предмет на нашето обсъждане днес, но ще си позволя и по две-три думи по допълнителните предложения, които направих г-н Арсов. Само ще ги маркирам.
По т. 1 и 2 от изложението на министъра на вътрешните работи, които са свързани. Става дума за това дали не е по-добър, ако щете и стария ред, когато министърът на вътрешните работи определяше дознателите и това беше негово суверенно решение. От гледна точка на прокурора и от гледна точка на съдията това няма никакво значение. Въпросът е да са извършени законосъобразно процесуално следствените действия. Ние това го казахме още като се приемаше новия НПК, но надделя едно по-стеснено виждане. Ние подкрепяме това предложение.
Вторият въпрос е въпросът за мястото на следствието. След като въведохте конкурсите с измененията на Закона за съдебната власт спря преназначаването на следователи за прокурори и останаха 500 души относително добре квалифицирани колеги, които скоро ще останат без работа. Можем ли при наличието Конституция, която не можем да променим, да не използваме този потенциал. Абсолютно подкрепям становището, че трябва да го използваме. Възможностите са две: като разширим правомощията по определена категория, както каза Главния прокурор – финансови престъпления, пране на пари и т.н., и да дадем някаква възможност на прокурора, като господар на процеса, да преобразува дознанието в следствие, като създаде някакви гаранции това да не се превърне в практика, защото в миналото имаме такива негативни случаи.
Следващият въпрос е дали дознателят може да задържа до 24 часа. Няма никакво основание да му дадем по-малко права, отколкото на един обикновен служител на МВР, така че и по този въпрос не възразяваме. Но, ако ще поправяме НПК - НПК не е свещена крава, трябва да поправим и чл. 212, ал. 2. Неотложните следствени действия, които са основание за неформално образуване на досъдебно производство не изчерпват всички неотложни следствени действия и това е пречка за развитието на процеса. Стеснено – оглед и свързаните с него претърсване и изземване, а тук става дума и за разпознаване, разпит на свидетели, личен обиск и т.н. Това е възможно да се коригира и смятаме, че дори и дребните понякога поправки, водят до по-позитивен ефект.
Следва въпроса за самоличността на служителя под прикритие. Аз твърдя, че не се лансира тази идея. Противоречи и на европейския стандарт, а и на нашата Конституция, на правилата на справедливия процес, да разпитваме началника. Но сега не ми е ясно какво забранява и какво задължава в наказателния процес да се разкрива самоличността на служителя под прикритие. Тук въпросът не е процесуален. Въпросът е, че материалният закон не казва при какви условия ще бъде оневинен служителят под прикритие, какъв е параметърът, в който той може да действа спокойно. Трябва общата част на Наказателния кодекс трябва да има корекция, за да можем да създадем едно спокойствие, да знаят точно какво могат да правят и какво не могат да правят служителите под прикритие.
За СРС сме съгласни – да се върне стария режим, и не е обяснимо защо се въведе този режим.
Заслужава внимание и въпроса за ранното разкриване на доказателствата.Повече от ясно и сега е така. Прокуратурата ползва тези доказателства, които разкрие на другата страна. Като не ги разкрие, няма да ги ползва. Не виждам тук голям проблем. По-скоро проблем би се поставил в Страсбург, ако прокуратурата разполага с доказателства, които ползват защитата и те не се разкриват нито в досъдебната фаза, нито в съдебната фаза на процеса. Тогава вече ще имаме по-сериозен проблем. Още повече, че има тълкувателно решение 2002 г., не че ви го напомням, защото аз съм го писал, но то е ясно. Не може да върне делото затова, че са непълни доказателствата. Въпрос на тактика е дали ще разкрие свидетеля под прикритие или ще представят всички доказателства. Това е тактика на обвинението.
С една дума да маркирам това, с което съм съгласен.
Не е толкова прост въпроса и не е еднозначен за досъдебните разпити пред съдия. Има различни правни системи. В Германия съществуват и в много други държави съществуват.
По въпроса за сроковете. Тук съм категорично несъгласен с мнението на уважаемите колеги от Прокуратурата и с разпоредбата на чл. 234, ал. 7. Аз и друг път съм го казвал това нещо. Няма пречка процесуалният закон да съдържа дисциплиниращи срокове. Какво до момента сме направили. Нормалният срок за разследване е два месеца – разследването, което се извършва от дознател и следовател –в редките случаи, където им оставихме някаква ниша. Това е нормалният срок. Смисълът на искането на удължението на срока до 6 месеца, е да може съответната по-горна прокуратура да си ги вземе на специален отчет тези дела. Да знае, че всички дела, които са между два и шест месеца се следят и наблюдават от по-горната прокуратура. Може да е тежка процедурата, но това е смисълът. Те съвсем не са фатални тези срокове, защото винаги могат да бъдат продължени, във всеки момент могат да бъдат продължени. Може да е два месеца и половина по-горния прокурор да продължи с още 4 месеца срока до 6 месеца.
Същото важи за главния прокурор и упълномощени от него прокурори. Трудността възникна във връзка със старите дела. Не знам дали това беше и най-правилното. Ние говорим оттук насетне. Смисълът е Главна прокуратура да знае всички брадясали дела над 6 месеца. Няма нищо фатално в тези срокове и никакви давности. Недейте да говорите несериозни работи. След като вие самите можете да си ги удължите тези срокове.
За доказателствената санкция. Доказателствената санкция по чл. 234, ал. 7 е само за да стимулира делото да излезе от разследването, от дознанието или следствието и да отиде при прокурора. Такава доказателствена санкция не съществува за прокурора, след като имаме достатъчно на брой прокурори. Законът препоръчва един месец, но ако е трудно делото този месец може да стане два-три и пет. Прокурорът след като е взел делото от дознателя или следователя, да бъде така добър да си го довърши сам. За него няма такава санкция. Не е вярно, че когато съдът върне делото, започва ново разследване. Категорично съм против това нещо и това е становището на всички колеги от Върховния касационен съд – Наказателна колегия. Делото се връща изрично на прокурора и стадият е действие на прокурора след приключване на разследването. Така че срокът е един месец, но може да продължа и два, и три, и пет.
Не поставяйте въпроса “по искане на обвиненото лице”. Когато повдигате обвинение, трябва да имате достатъчно доказателства. Една година по леките дела и две години по тежките дела вие да разбиете едно алиби. Няма никакъв смисъл да се отказваме от този институт, който, според мен, не помагаме на пострадалите, като протакаме безкрайно във времето наказателния процес.
С две думи за съдебната фаза и приключвам. Две неща.
Много възражения и в публичното пространство се чуват за така нареченото “съкратено съдебно следствие”. Аз лично и ние сме приели, че съдебното следствие не е задължително за съда. Обаче когато има голяма дискреция, не е ли страшно, не е ли опасно в някои случаи. От друга страна съм категоричен, че не трябва да се отказваме. Това е проверено. Не трябва да се отказваме. Има няколко начина, за да ограничим съдиите. Става дума само за съкратеното, когато се прави признание на фактите в обвинителния акт. Другото съкратено трябва да си остане в същия вид. Ако толкова нямаме доверие на съда, нека да бъде със съгласието на прокурора. Нека да го въведем това “със съгласието на прокурора”, т.е. обвинителната власт си преценява, че ще му е изгодно. Нека да включим в тази игра и прокурора. Както искате го решете. Това е въпрос на вашата политическа воля.
Последно, което никой не го каза, възобновяването при задочното осъждане. Така както е написан законът обезсмисли задочното осъждане. Мисля, че логично и нормално е не да се връщаме към по-стария текст, а да кажем поне следното: Незнанието е релевантно на незнанието на съдебната фаза на процеса. След като си получил обвинителен акт, знаещ, че си подсъдим и се скрил, ти губиш правото да искаш след това възобновяване. И това е в пълен синхрон с практиката на Европейския съд в Страсбург.
Моля ви, защото това са все пак закони, които би трябвало да се изработват, вие формулирате политическата воля, ползвайте експертите от Съвета по законодателството, който имате, за да могат да бъдат по-точни и по-ясни текстовете. Благодаря ви.
Татяна Дончева:
Можем ли да питаме за нещо изказващите се.
Янаки Стоилов:
Може, но нека всички да завършат с изложенията. Знам, че малко ще се отклоним от някои конкретни теми, но след това ще имате възможност конкретно да ги адресирате към изказванията.
Г-жо Караиванова, Вие като ръководител на ведомствената група може да ни кажете кои от тези идеи се споделят и кои не.
Ана Караиванова:
Благодаря, г-н Председателю.
Уважаеми народни представители,
Уважаеми г-н Министър,
Уважаеми г-н Главен прокурор,
Уважаеми колеги,
Като представител на Министерството на правосъдието още при разглеждането на този законопроект в Правната комисия, сигурно е отразено в протокола за първо четене, от името на Министерството на правосъдието подкрепихме по принцип, макар и с конкретни възражения по някои текстове – това е прочутата ал. 7, за която ние възразявахме да бъде отменена на този етап. За това по-късно ще кажа.
Работната група също подкрепя някои от тези изменения.
Аз мисля, че беше поставена една добра форма с прилагането на НПК. Първо с обучението, което се извърши преди влизането му в сила на магистратите, както организирано от МП, така също и съвещанията, които направиха помежду си, за да изяснят някои неясни, спорни, предизвикващи противоречиви тълкувания въпроси, така също и със създаването на тази работна група по мониторинг.
Първоначално критериите си изработиха самите представители на правоприлагащите, да не казвам само съдебната власт, защото вътре бяха и от МВР, след това беше променена задачата и започнахме след като инспекторите от съдебния инспекторат всеки месец посещаваха апелативните райони, виждаха конкретните трудности, получавахме и по други канали информация, да обсъждаме спорни въпроси, за да видим налага ли се промяна.
Ако питате мен, аз лично съм противник на чести промени на закона и затова пред националното съвещание казахме, че не бива повече да продължава тази практика – да променим закона, защото на нас така ни е по-лесно, вместо да се опитаме да го изпълним чрез организационни мерки, чрез изясняване на съдържанието му, чрез тълкувателна дейност. От запитванията, които идват в работната група ще видите, че много неща са изяснени в тълкувателната дейност – 30 години все пак предишният НПК се прилагаше. Чуват се становища, че тази практика вече не важи, защото НПК бил нов. Това не е вярно. Г-н Ненков също го каза. Трябва някои хора да си прочетат учебниците. Не може само в НПК да е написано всичко.
Но действително се налагат някои неотложни проблеми. За другите мисля, че поне една година следва да се прилагат неща, които не са неотложни. Да се прилага и да се види действително кое налага за по-ефективното му действие да се променят някои текстове, но да излезе действително един добре обмислен законопроект. Защото когато Прокуратурата, действително сроковете й са много рестриктивни, но когато настоява сега такива промени да се направят, че да се върне старото положение, аз ще ги попитам: Кога най-после ще изнесат данните за погасените дела по абсолютната давност, някои от тях без извършено нито едно следствено действие. Знам, че вие депутатите сте противници на Закона за амнистията, въпреки че амнистия е в правомощията на Народното събрание. Но досъдебното производството никъде досега, ни в Конституция, ни в закони, няма право да дава една фактическа амнистия. А тя се даде. Така че един Закон за амнистията няма да предизвика такива страхотии, които вие мислите.
Действително след провеждане на Националното съвещание на магистратите по приложението на НПК бяха направени отново много предложения за законодателни промени и на първото заседание през януари на работната група ние разгледахме една част от тях в светлината могат ли да се решат понеже са бързи, неотложни с този законопроект, който е внесен от народните представители и действително приехме, че една част, най-неотложните, действително се решават с тях.
Това е да се даде възможност и други органи от полицията да извършват дознание, защото дознанието се задъхва с досега назначените дознатели. Въпреки че сега с оглед засиления контрол по спазване на сроковете, показва добри резултати. Спазват се сроковете, преминават в прокуратурата, това се налага да стане, за да не блокира изведнъж машината, каквито опасения има.
Второ, сбърканата подсъдност. Тя е сбъркана, защото след това се прие Закона за МВР между военните, военната прокуратура, следствие и дознание и Националната следствена служба. Националната следствена служба ще разследва чиновниците от МВР – държавните служители, а военните дознатели ще разследват главните комисари, защото вече няма офицери. Това е неизбежно поради различното приемане по време на двата закона. С този закон се решават тези проблеми.
Решава се и за специалните разузнавателни средства въпроса. Действително има общо съгласие да се премине към това, като се пооправи текстът, тъй като не е толкова добър. Г-н Ненков го каза.
Аз мисля, че сега трябва да се приемат действително най-неотложните проблеми, а като видим сега и годишните доклади на прокуратурата, на съдилищата за резултатите, включително и на дознанието с един добър анализ на това какво е допринесло за дисциплината в досъбедното производство, за придвижването по-бързо на делата, тогава да пристъпим към едно по-обмислено изменение на НПК. Иначе аз напълно подкрепям инициативата на Главния прокурор и мисля, че тя трябва да дойде оттам. Аз я поставих в Министерството на правосъдието, но то има доста други задачи, но да започне да се мисли за една цялостна нова концепция за наказателната политика на държавата, включваща един добре изработен НПК, а не всяко ведомство да предлага: инкриминирайте кражбата на парното, инкриминирайте не плащането на еди-какво си и т.н.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Караиванова, за конкретното изложение.
През пролетта правителството планира да предложи промени в Наказателния кодекс. Те едва ли имат толкова амбициозна цел за това, което говори г-н Велчев, но може да се мисли и по този въпрос. Макар че ако се приеме това обосновано предложение, ще се наложи да мислим за нови промени в НПК.
Ана Караиванова:
Така както сме учили по теория процесуалното право обслужва материалното. А ние направихме най-напред процеса, след това изменяме материалното. Аз мисля, че тази концепция трябва да е по-дълго и по-широко обсъждана.

Янаки Стоилов:
Г-н Александров, Ваш ред е. Заповядайте.
Ангел Александров:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми г-н Главен прокурор,
Уважаеми г-н Министър на вътрешните работи,
Уважаеми народни представители,
Аз ще помоля да дадем думата на нашия представител от следствието – г-н Рашков, да презентира официалното становище на Националната следствена служба. На мен ще ми позволите само да взема отношение по казаното до този момент.
Както ви е известно, след 28 април 2006 г. успоредно с влизането в сила на новия НПК благодарение на усилията на членовете на Висшия съдебен съвет в следствените органи беше извършена една сериозна редукция. Искам да докладвам на народните представители, че в момента следователите намаляха с 531 човека – 486 бяха преназначени като прокурори и съдии и 45 напуснаха. В момента са останали 560 следователи, които разбира се наследиха огромен брой дела с оглед на чувствително по-малкия брой следователи. През миналата година са работили по 335 000 дела, от които са приключени 29 000. Смятам, че това е един достоен резултат с оглед обстоятелството, че макар и силно ограничени функционални компетентност следователите са изпълнили своите задачи.
Аз благодаря на г-н Главния прокурор и на г-н Министъра на вътрешните работи, че са съпричастни с бъдещето на следствените служби, тъй като това наистина е един сериозен въпрос. Аз искам да се има предвид обстоятелството, че ако само бъде извършена законодателна промяна по отношение на непълнолетната престъпност, наблюденията, които извършва Националната следствена служба, в различни райони на страната този процент е различен, но тя представлява около 22% от разследваната престъпност в страната, което би дало възможност този производствен капацитет, който имаме наличен – около 500 следователи, ще могат да се заемат с тази дейност, да уплътняват работното си време.
Успоредно с организационните мероприятия, бяха проведени и такива по взаимодействие между прокуратурата и МВР. Националната следствена служба изготви тритомник от методики за разследване на почти всички видове престъпления, които бяха предоставени и на колегите от Министерството на вътрешните работи за работа на дознанието. В момента с оглед специфичната ситуация по някои дела със заповед на Главния прокурор към националното следствие е създадена една спецгрупа от следователи, прокурори и дознатели, които работят взаимно. По отношение на изпълнението на законовите разпореждания на новия НПК няма никакви проблеми. Проблемите идват от различните правни ситуации.
Г-н Председател, предлагам да дадем думата на г-н Рашков, който от началото на влизането в сила на новия НПК наблюдава тези процеси и анализира материалите, които постъпват от окръжните следствени служби, за да презентира становището на следствието. Благодаря.
Бойко Рашков:
Уважаеми господа министри, колеги,
Уважаеми народни представители,
Ние сме улеснени в много голяма степен от колегите, които се изказаха преди нас – от Главния прокурор, и от Министъра на вътрешните работи, аз за първи път констатирам, че становището на тези колеги съвпада почти изцяло с това мнение, което имаме ние във връзка с проблемите, възникващи по прилагането на новия НПК, поради което, въпреки че се занимаваме доста внимателно с тези въпроси, нямам намерение да имам пространно изявление, а ще акцентирам само на няколко въпроса, тъй като много от проблемите бяха вече изложени от колегите.
Първо, стана ясно, че следствените органи в момента именно по силата на новия НПК са оставени без дела за разследване. Това е факт. Даже аз мога да ви кажа, че има следствени служби в страната, които в момента нямат дела, а имат следователи, което налага от други съдебни райони да се взимат дела или път следователите да бъдат командировани на място, за да може да са ангажирани в дейността по разследване. Следователно обективна е потребността от промени в НПК по отношение на нормите, касаещи правомощията и компетентността на следователите така че те да заемат едно достойно място в правозащитната система в нашата страна. В тази връзка се изказаха мнения. Прочетох междувременно и становището на Прокуратурата. Слушах внимателно и министъра на вътрешните работи. Удовлетворени сме от факта, че те също виждат компетентността в посока на тежката престъпност в икономическата сфера, включително прането на пари, включително може би трябва да се обсъдят и компютърните престъпления, и особен акцент ние поставяме на престъпленията, извършени от непълнолетни, включително престъпленията, извършени срещу деца, нещо, което е залегнало и в някои международни актове, страна по които е и Република България. Няма да навлизам в подробности и да ги чета. Вие ги знаете по-добре и от нас.
Удачно е да се обсъди и въпроса дали е правилно от чисто процесуално правна гледна точка, а вие сте и политици, от политическа гледна точка при извършване на престъпление от лица от изпълнителната власт, извън тези, - членове на Министерския съвет и депутати, да се разследват от разследващите органи в Министерството на вътрешните работи. Мисля, че по-прецизно би било ако това разследване се изтегли от изпълнителната власт и се възложи на независим орган от съдебната власт, независимо дали това е прокурор или следовател от Националната следствена служба.
На следващо място, акцентирам само, в новия НПК не се съдържат правила, които да уреждат поотделно компетентността на следователите от отделите на Националната следствена служба и следователите от окръжните следствени служби. Такива норми имаше в стария НПК. Сега такива не съществуват. Смятам за крайно належащо това да стане.
На трето място, в практиката възникна този въпрос, това не е толкова наше желание, колкото животът ни тласка към отговор на тези проблеми - това, което вече беше споменато и от някои колеги, спор във връзка с последствеността на държавните служители в Министерството на вътрешните работи – между следователите на националното следствие и следователите при военно окръжните прокуратури. От една страна, в общите правила се казва, че държавните служители, ако извършат престъпление се разследват от Националната следствена служба, от друга страна, в особените правила се казва, че граждански лица от МВР и другите военизирани структури при и по повод на изпълнение на техните задължения, се разследват от военните окръжни следователи. Невоенизирани лица де факто се възлагат за разследване на колегите от Военната прокуратура. Не казвам, че те трябва да отидат непременно към цивилното следствие, просто този въпрос е належащо да намери една по-категорична уредба в новия НПК.
И пак в тази посока какво показа следствената практика. С извинение, лица с имунитет, когато е повече от очевидно, че от първоначалните данни следва кой е авторът на деянието, се образува дело срещу неизвестен извършител, разследва се под формата на дознание и това защо се прави, аз отговор няма да дам, макар да го знам. Яснота по въпрос също е необходима. Щом от първоначалните факти, въз основа на които се поставя началото на процеса, има информация кой е извършителя, трябва да се поеме от компетентен субект. В противен случай лично аз смятам, че е възможно да се оспори компетентността на органите, които извършват разследването, и то в по-голямата му част.
Нещо във връзка с баланса на правомощията между разследващи органи, прокуратура и съд. Смятам, че в новия НПК е даден прекалено голям обем правомощия на някои от съдебните органи и не че желанието, мнението е да се върнат обратно към някой друг орган, да кажем към разследването, но аз считам, че това е непосилен обем правомощия за някои субекти, които в момента се задъхват. Имам предвид, например, колегите от прокуратурата. Не може всички искания, които са за извършване на ежедневни процесуални действия, като вземете претърсване, изземване, освидетелстване, изземване на сравнителни образци за изследване по експертизите, когато лицето не желае да даде доброволно такива, специални разузнавателни средства и още доста бих изброил, но да не ставам отегчителен, всички това минава като предложение от разследващия орган, отива до прокурора и прокурорът трябва да направи предложение до компетентния съд, включително, забележете, одобряването на протокола за извършените такива действия тогава когато те са осъществени при условията на неотложност от съдията. Защо ангажираме прокурора с една в много голяма степен техническа дейност и го откъсваме от неговата най-важна дейност и работа, да си осъществява надзора за законност, да готви обвинителния акт, да участва пълноценно в съдебната фаза на процеса, а го занимаваме с една пощенска функция.
И още нещо в тази посока и ще приключа. Съществуват възможности за опростяване на процесуалните форми за постигане на по-голяма процесуална икономия. Такива резерви има в сегашната уредба на предявяването на разследването. Просто трябва да се уеднакви режима на предявяването на обвиняемия, респ. на пострадалия. Не може на един участник в производството, на който екс леге му е разяснено какви права има в процеса, ние да превръщаме неговото право на участие в производството в задължение да се яви непременно, за да му предявим производството. Достатъчно е да му бъде разяснено правото и да му бъде осигурена възможност той да го упражни така, както е уреден сега въпроса с пострадалия от престъплението. А уредбата за обвиняемия и неговия защитник, създава невероятни възможности за шеканирането на процеса, за протакането на процеса, за усложняването на процеса и за неприключването на разследването в законово установените срокове, за което толкова внимание обърнаха колегите. Това изисква доста повече коментар, но ще приключа и по този въпрос.
Накрая, новият НПК създаде единна форма за разследване, единна форма на досъдебното производство. Няма следствие и няма дознание, както беше по стария НПК. Има само разделение между органи за разследване. Какво значи обаче това и до какво води това? Аз си спомням обсъжданията по тези проблеми много добре. Спомням си това, че много смущаваше факта на безразборното преобразуване на дела от дознание в следствие и оттук последицата протакане на производството въобще. Стремейки се да ликвидираме тази негативна практика, отидохме в другата крайност – единната форма за разследване в момента, непредвиждайки възможност за динамичност, създаде проблеми относно правомощията на отделните органи за разследване. Представете си следователят разследва едно престъпление по Глава първа – против сигурността на републиката. В хода на разследването, това е мъртъв текст, разбира се, но допускаме, че някога може органите за сигурност да предложат материали на следствената служба да разследва едно шпионство някога. В хода на разследването се разкриват престъпления, които са от компетентност на дознателя. Възниква въпросът компетентен ли е следователят да разследва престъпление, което по силата на закона е в ресора на дознателите. И понеже НПК не дава категоричен отговор, се приема, че не е. И щом като не е, вместо да се извърши цялостно разследване, ние отделяме тези материали, не ги разследваме, а ги изпращаме на дознател, който започва отначало, от нулата. Мога да ви дам пример. Топлофикацията е достатъчно ярък публичен известен пример за това.
Затова в тази връзка приветствам мнението на Главния прокурор и на другите колеги – трябва да се създаде законов механизъм, по който да се отчитат такива конкретни хипотези, които, за съжаление, придобиха доста голямо значение в живота и в практиката. На Главния прокурор трябва да се възстанови правото да преценява на кой орган да възлага разследването при определена категория или видове престъпления. Дали ще бъде фактическа и правна сложност или нещо друго като аргумент, нека да решава главния прокурор. Ако нямаме доверие на главния прокурор, на кой да имаме доверие. И тогава всички проблеми, за които говорим в момента, просто ще ги забравим и той ще решава тези въпроси. Между другото тази възможност е и една от резервите да могат следователите, които в момента почти нямат дела, да бъдат заредени с дела, за да може, както казаха някои колеги съвършено точно, да се използва ефективно капацитета на тези високо квалифицирани и достатъчно дълъг професионален опит юристи. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Рашков. Сега имат възможност народните представители, които желаят, да зададат въпроси във връзка с изложенията или да изразят кратко свое становище по вече доста широкия кръг от проблеми. Имат думата последователно г-н Миков и г-н Чернев.
Михаил Миков:
Благодаря, г-н Председател.
Понеже промените са хубаво нещо и като се прави реформата, те са част от реформата, е добре да правим и някаква сметка за парите.
Дали имате представа, уважаеми представители на съдебната власт, тези промени както се предлагат, до икономия на средства ли ще доведат и дали е правен такъв анализ. Може би сега не сте правили, но е добре, когато се обсъждат тези въпроси, да се прави това. Защото ежегодно се получава така, че ние правим някакви промени в законите, системата също се натоварва, работи и постоянно бюджетът расте. Може ли някога да се опитаме да постигнем ефективност чрез организация, чрез законови промени и пр., което да даде някакви бюджетни измерения. Защото сега сме февруари, но ще дойде и м. декември, когато пак ще започнат безконечни спорове за пари.
Янаки Стоилов:
Ако отговорите са кратки, може да отговорите на въпроса на г-н Миков. Вие ли, г-н Рашков, ще отговорите. Заповядайте
Бойко Рашков:
Тук стана ясно, надявам се. Защо са необходими бюджетни средства тогава, когато вместо да увеличаваме до 10 000 или 20 000 броя на дознателския апарат и служители от МВР с полицейски функции, които да разследват, нека да заредим следователите с работа. Ето ви един резерв, макар и да не отговаря изцяло на въпроса на колегата Миков.
Румен Ненков:
Сметката е проста. Ние имаме 560 души следователи, които нямат работа. Те получават високи заплати, защото са магистрати и така трябва да бъде. Освен това, трябва конституционна реформа, за да ги съкратим. Не можем да проведем съкращение по Кодекса на труда. Това са несменяеми магистрати. Не е ли по-икономично да им намерим работа, отколкото да ги приближаваме по статут за конституционни съдии.
Янаки Стоилов:
Темата за възнагражденията в съдебната власт ще я обсъждаме по повод на новия проект на Закон за съдебната власт пак с вашето участие.
Сега има думата г-н Чернев.
Павел Чернев:
Уважаеми колеги, трудно ми е да скрия, че с голямо задоволство присъствам на тази дискусия по една много проста причина, че преди около 10 месеца, когато приемахме новия НПК аз бях един от свирепите защитници на запазване на следствието. Сега с огромно лично задоволство откривам, че до известна степен, а може би и по-голяма, съм бил прав. Но вън от този личен контекст, за което се извинявам, че ви обръщам внимание, аз имам няколко въпроса.
Първо, има ли участие на адвокатурата при изготвянето на тези становища и въобще на цялостната концепция, която виждам, за доста масивни промени в НПК.
Янаки Стоилов:
На този въпрос г-жа Караиванова ще ви отговори, като завършите.
Павел Чернев:
Позволявам си да изкажа становището, че всичко с оглед страната и тежестта на обвинението прецизирано, но на няколко места не виждам интереса на обвиняемия, не виждам страната на защитата. Няма я другата гледна точка с оглед все пак на известна професионална ангажираност, мисля, че това е редно да бъде направено.
Г-н Велчев, аз закъснях, за което се извинявам, но чух нещо много интересно – разделение на престъпленията по степен на обществена опасност – френската система, и старата наша. Нещо, което с две ръце, а ако имам и повече и с тях ще гласувам, защото е добра идея.
За съжаление, пропуснатата възможност при правна и фактическа сложност на делата, те да бъдат прехвърлени към следствието е нещо, което наистина трябва да бъде направено.
Анаки Стоилов:
Г-жо Караиванова, заповядайте, тъй като Вие може да отговорите с две изречения.


Ана Караиванова:
Г-н Председател, този законопроект е внесен от народни представители.
Янаки Стоилов:
Въпросът беше, дали в обсъждането на промени, не само тези които са внесени, какъв е кръгът на участниците.
Ана Караиванова:
Адвокатурата винаги може да си направи събрание или да изпрати представители, да обсъжда, но приложението на НПК е държавна работа и ние наблюдаваме държавните органи как работят.
Янаки Стоилов:
Имат думата последователно г-жа Дончева и г-жа Масева. Заповядайте.
Татяна Дончева:
Аз приветствам тази среща и още повече приветствам подхода на Министерството на правосъдието, което наистина си направи труда да създаде една организация по пропагандиране и по мониторинг с едно много широко и балансирано представителство. Разбира се, тук няма как някои хора да не изпаднат в крайно деликатната ситуация като членове на тази работна група, правила мониторинга, да ни дадат материал, че всъщност все още няма нужда от промени, като представят ведомството си да не подпишат едно предложение за промени, като ни го излагат днес устно, от част от тях да се отрекат. Но това е неудобството на всеки служител.
Има три въпроса, които са особено важни, извън субективното чувство, за което се извинявам. Има три въпроса, които са супер важни след шестте месеца на прилагане или осемте на кодекса, на които не се чува тук отговор или се чуват отговори, които са съмнително приемливи.
Първият от тях е по какъв начин смятаме да борим организираната и тежка престъпност. Това, което може да се обобщи от всички тези материали и всяко ведомство, което въпросът го касае, търси отговор на въпроса как да прехвърли “картофа” в нечия друга градина. МВР ни обяснява как ще разпредели папките, намиращи се при него на калпак служител и като сложи още 10 000 калпака ще ги направи по-малко папки и белки си реши въпроса. Виждаме, че Прокуратурата е проявила толерантност, човеколюбие към тези напъни. Прокуратурата, притисната между следствието и МВР също търси изходи по посока на възпроизвеждане на старите решения от стария НПК. Т.е. отново да закачим помпата с преобразуване на дознание в следствие, с възможностите за протакане на процеса, с който си бихме главата години наред и с решаване на въпроса как да решим човеколюбиво и социално, и хуманно въпроса с остатъчните следователи. Този въпрос, тези проблеми, са проблеми на трите ведомства.
Но никой не дава отговор на въпроса какъв организационен, юридически и някакъв друг механизъм създаваме за борба с организираната престъпност. Да, МВР не разполага с капацитет за разследване на организираната престъпност и не се виждат никакви усилия за 8 месеца в тази насока - говоря за разследване, не за разкриване. Вероятно в остатъчното национално следствие има повече юридически капацитет да поемат такива дела. Вероятно това е така. Има обаче един проблем, за който, не знам защо, си мълчите.
За нас Еврокомисията постави въпроса ребром. Гарантирам ви тук, въпреки упреците на Ангел Александров, които прочетох за мен и по вестниците, и може да ви го каже и Христо Бисеров и Борислав Ралчев и всички колеги от работната група, ние три години сме се борили със зъби и нокти да не бъде пипано следствието под предлог, че в МВР не може автоматически да се появи капацитет за разследване на тежката престъпност. Но накрая трябваше да се предадем. Мониторингът на Еврокомисията, когато приемахме НПК беше идиотски, и аз го казах това и на министър-председателя, и на Сакскобургготски, и на Ахмед Доган. Той включваше логикограма на нормативния акт, в който с компютър се прави анализ колко пъти думата “наблюдаващ прокурор” се съдържа след като е минал законопроекта на второ четене и колко пъти се съдържа, когато е представен на Еврокомисията за първо четене. И от това, че спадала употребата от 85 на 50 броя те правеха извод, че второто четене на българския парламент тотално е опорочило проблема. Казвам ви само един пример, за да разберете, че нашата работа съвсем не беше лека да режем живо месо. Но накрая приехме, че като сме в тази ситуация, няма заден ход. Това приеха и тримата лидери на коалицията.
Ние социалния въпрос на следователите не можем да го решаваме за сметка на общата идея. Да всеки човешки ресурс трябва да бъде използван. Начинът на използване беше следователите да бъдат или прокурори, или служители на МВР, които се занимават с разследването и разбирахме проблема с разликата в заплащането, и даже, ако щете, и това, което им е досегашен статут. За това искам да ви питам главите на тези ведомства кой ще убеди Франко Фратини, Чернота, Дюлер и който искате, да приеме нещо, за което те ни наложиха изрични рестрикции. Те бяха следните: първо, нищо повече от тези четири престъпления. Ние до последния момент се опитвахме да пробутаме в НПК още престъпления, които може да се разследват от следствието. Не минаха. Опитвахме да го пробутаме през вокацио легис. Опитахме да вкараме една година вокацио легис, за да може накрая на срока – за да е ясно какъв проблем трябва да решаваме.
Аз не съм против да се опита допълнително уреждане на въпроса, за да решим тежката престъпност. Защото и МВР нищо не предлага в тая насока. Те се занимават как леките престъпления да ги разследва “енския” дознател. Кой ще води тези преговори преди да се вкарат всякакви изменения тук? Преди мониторинга март или септември, когато се пада, смятам че трябва да се направят разговори на ниво правителство, на ниво ключови фигури в съдебната система и на ниво Висш съдебен съвет и Министерство на правосъдието, за да бъдат убедени от Еврокомисията да отстъпят по неща, по които те са били изключително остри. Това е единият въпрос. Иначе всичко друго можем да направим законодателно, с всички аргументи на следствието. Можем да се съгласим. Не е това проблемът.
Можем да мислим и други форми. Следствието на практика да стане прокурори, които се занимават с разследване. Законодателно смятам, че това е решим въпрос, но трябва да се разберем с Еврокомисията.
Вторият въпрос, на който трябва да имаме решение. Какво правим с амнистираните, с фактически амнистирани десетки хиляди производства. Смятам, че добросъвестното отношение изисква да изчистим въпроса до дъно. Не става въпрос колко прокурори ще дадем на съд. Да изчистим въпроса статистически и по числа и да осигурим система. За това докато не сме изчистили този въпрос, аз ще бъда противник да се пипа ал. 7. Работа на главния прокурор дали ще даде и на заместниците си да се подписват, но ние трябва за две-три години да знаем реалното състояние на нещата.
А в онова, което е написало МВР, т. 6 е неясна. Г-н Ненков даде някакво свое тълкуване на тези неясни изречения. Но аз се опасявам, че не е и това, което сте вложили. Точка 4 е ясна. Тя касае възможността да разпитвате началника – един началник, който да каже на съда, че той има един агент под прикритие, който няма да каже на съда и който му разказва еди-какво си. Юристите просто отказват да ни кажат – и г-н Велчев и г-н Арсов, кой ще отговаря за лъжесвидетелстване. Но това е друг въпрос. Иначе те са подписали, че горещо одобряват този текст. Ние пък им казваме, че служителят под прикритие не е за свидетел. Той не се прави служител под прикритие, за да е свидетел. Той се прави за други цели. И като се спре да се занимава с това да е под прикритие, тогава може да се разпитва като пенсиониран. Но това е друг въпрос.
Ако в т. 6 МВР има предвид нещо, което беше по стария НПК, че когато привличате лицето като обвиняем, трябва да му дадете всички материали, с които разполагате, да не сте изпаднали в някаква грешка, като с таксиметровите шофьори – за изменение в 2002, да ги пробутваме в 2007. В новия НПК не предвижда като привличате лицето за обвиняем, да му давате всичко. Не предвижда. Така че не се притеснявайте от това. А самият процес съдържа възможности лицето да го привличате накрая и тарикатите следователи това нещо си го правеха много редовно. Лицето накрая се привлича. Преди това не показвате нищо. Така че вие си образувате делото, качете си го на подслушване. Виждам, че службата направи един добър опит с Националната следствена служба как може да се използва това НПК със СРС при висящо дело с всички правила и ги закопчаха служителите на Румен Овчаров. Не мога да разбера не си ли контактувате от “Черни връх” с “Шести септември”, за да ви покажат как става тази работа на практика. Иначе е по-добре да направим един семинар на Националната следствена служба с дознателския апарат на МВР, за да обменят някои професионални тънкости.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Видях, че г-н Велчев някаква реакция има по част от това становище. Заповядайте.
Борис Велчев:
Г-жо Дончева, бързам да кажа, че аз общо взето си давам сметка за тези трудности, които произтичат от направените предложения за следствието и с оглед на Еврокомисията. Заради това след като три дена не спах, първият въпрос, който поставих на г-н Фратини на срещата, която имах с него, беше този. Не зная дали министър Петков е имал повод да поговори с г-н Фратини, той сигурно ще ме допълни, но трябва да ви призная, че за моя изненада, г-н Фратини прояви пълно разбиране, 100 процентово разбиране. Друг е въпросът, че вероятно това трябва да бъде облечено в някаква друга форма, ако трябва да се проведат формални преговори с Комисията, но това ми е трудно да кажа. Аз не съм страна по тия преговори. Но г-н Фратини изцяло подкрепи онова, което аз казах. Т.е. той сметна, че това е необходимо и полезно за държавата.
Вторият въпрос, който Вие поставяте, тя и г-жа Караиванова го постави, видимо увлечена от идеята за амнистия, за фактическите амнистии. Ние имаме една готовност да съобщим цифрите и аз ще го направя в моя доклад до Народното събрание, когато окончателно ги обобщим. Въпрос на месец или два е. Отсега обаче мога да кажа, че цифрата е смущаваща, цифрата е много смущаваща, изключително смущаваща и онова, по което работим в момента, събирайки междинните резултати, защото става дума за хиляди дела, но нека да не говорим за конкретни цифри. Още порядъка не е уточнен. Във всеки случай, дали ще са 10 000 или 15 000 това не е от такова значение. Цифрата 10 000 е ужасно смущаваща. Това, което правим в момента е не само да напишем статистически цифрите, а да се опитаме да потърсим кой носи отговорност през годините. Вие обаче отлично разбирате, че давността, особено за тежките престъпления, предпоставя преминаването на много дълъг период от време. Аз отсега мога да кажа, че удължавам срокове за разследване на престъпления, извършени преди 10 ноември. Това е факт. По тях не е изтекла давността. Говоря за много тежки престъпления. Такива има, макар и единични случаи. Така че няма да крием тази цифра. В момента в който сме готови ще я съобщим не просто статистически, а с мерките, които сме предприели, за да не се продължава с тази практика. И тук бързам да кажа, да ме прости г-н Миков, Господ здраве да му дава, но една от мерките е да бъдем финансирани добре. Защото, ако искаме да не се крие едно дело, трябва да имаме такава компютърна информационна система, която да позволи на административния ръководител по всяко време да следи къде е делото, а не сега да намираме стотици дела в кабинети на прокурори, които уволняваме и даваме под съд. Делата са стояли с години и никой не е имал възможността реално да упражни контрол върху това къде се намират тия дела. И тук инспекторатът има основна роля.
И по двата въпроса – за г-н Фратини, поне моето впечатление беше, че той не проявява никаква въздържаност по отношение на това да работим със следствието и второ, за фактическата амнистия, обявявам ви в момента в който сме готови окончателно с цифрата, няма да я крием нито ден.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви за отговорите. Г-жа Масева има думата.



Елиана Масева:
Уважаеми Председателю,
Уважаеми гости, наистина това е добра инициатива и аз лично я приветствам, защото има едно изискване, което все още не сме постигнали консенсус, за да бъде записано в нормативните актове – Народното събрание да получава обратна информация във връзка с прилагането на законодателството. Мисля, че това наистина е разумно.
Ние сме събрани обаче днес, за да обсъдим заедно с представителите н съдебната власт внесения законопроект за поправки в Наказателно процесуалния кодекс.
Янаки Стоилов:
Не е това пряката ни цел днес.
Елиана Масева:
Това, че тук чуваме и други предложения, е добре затова, че все пак предварително се информираме какви са проблемите с правоприложението. Понеже няма да правя изказване, което да затрудни и да отнеме време на аудиторията искам само в тази връзка с тази, според мен, добра идея, да попитам:
От мониторинга, който е осъществен в период от десет месеца, след като беше приет новия Наказателно процесуален кодекс какви изводи може да направи МВР, Прокуратурата и представителите на Министерството на правосъдието във връзка с числа, които точно да бъдат отразени и казани тук, за да правим и ние изводи наред с всичко, което беше казано тук. Т.е. от периода на приемането колко дела дознанието е предало в прокуратурата, колко от прокуратурата в съда и колко съдът дела е решил. Какви са затрудненията чухме. Но тази статистика в числа за нас действително е много важна, защото това отразява и капацитета, и възможностите на дознанието и съдебната система да поеме тези нови поправки в НПК.
Освен това, искам да попитам, на мен ми е доста интересно как прокуратурата възприема понятието в практика “наблюдаващ прокурор”?
Какво прави прокурора с новите норми в НПК заедно с дознанието и със следствието?
Каква е взаимовръзката?
Какво означава това, че прокурорът също може да разследва? Дадохме такова правомощие в НПК. Даже променихме и Конституцията.
Това са, според мен, най-важните неща, които бяха концепция, подкрепена от всички парламентарни и политически сили в парламента. Любопитно ще ми бъде да чуя какъв е резултатът?
Янаки Стоилов:
Благодаря. Ако има отговор на вашия въпрос направо да препратят къде той се съдържа в материалите, които са предоставени, защото по други критерии са данните. Ако не, да допълнят информацията.
Г-н Арсов, заповядайте.
Асен Арсов:
Съвсем накратко. На 7 март ще се проведе поредното заседание на Комисията по мониторинг. Всеки месец се представя такава статистика: брой образувани досъдебни производства, от тях дознание, следствие и т.н. съответно по критериите, които са утвърдени от Висшия съдебен съвет. Сега разполагам с първичната информация, която касае периода 29.04.-31.12.2006 г. Информация по критерии, утвърдени от висшия съдебен съвет ние даваме на групата, там се обсъждат в присъствието на посочените преди това от мен лица, излизаме с определено становище, след което в сайта на Прокуратурата публикуваме становището на групата. Така че има полза от този мониторинг определено. Аз споменах, може би Вие не бяхте тук, и конкретни данни по отношение на това колко лица са осъдени, колко досъдебни производства са приключени за миналата година и т.н.
Ана Караиванова:
Г-жо Масева, ние наистина ги следим и аз разполагам тук с един предварителен доклад за работната група, чието заседание е насрочено на 7 март. В този доклад е посочено, че новообразуваните през 2006 г. са 128 000, от които 115 000 досъдебни производства по НПК и оттам са разбити по отделни окръзи. Дадено е колко след НПК. Действително се получава много голяма средна натовареност на дознателите. Може би ще трябва по-друга отчетност, защото примерно аз бих искала да знам колко месечно на производство. Това създава една добра представа за натовареността. Защото по по-раншните критерии, които не бяха толкова буквоедчески - повече от 20 дела на следовател месечно на производство са много, и то срещу известен, когато са. Тия данни все още ще ги събираме, но се вижда, че са много делата, разпределени на дознателите. Още повече, че те действително са без опит, но ще трябва да започнат да се обучават.
В момента не съм подготвена с конкретните статистически данни, но ги имаме.
За “наблюдаващ прокурор”. Г-жа Дончева беше права, че го налагаха органите от Европейската комисия. По чисто вътрешно убеждение аз съм против тази форма да се закрепва в процесуалния кодекс. Тя довежда до повече спънки, отколкото както беше навремето – чисто организационна форма, регламентирана в Инструкцията за работата на органите за досъдебното производство и там се търсеше контрол. Първите дни от приложението доведоха до протакане. Адвокатите казаха: Не се явява наблюдаващия прокурор, да определи по-горния. Изтълкували го, че по-горният е в окръга, а те са в Харманли, примерно, и отложиха делото. До такива води, ако е закрепена в закона. Но така или иначе, наложиха я тази фигура. Но докато действително не се установи една дисциплина в досъдебното, а защо не и в съдебното производство, за това г-н Ненков ще каже, мисля, че трябва да остане и не бива с прибързана ръка да ги махаме. Много норми бяха приети рестриктивно, защото действително наказателното производство във всичките му фази доведе до много тежки резултати.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Г-н Александров.
Ангел Александров:
Уважаеми народни представители,
Г-жа Масева, искам да ви уверя, че миналата година с Главния прокурор и министъра н вътрешните работи подписахме едно споразумение. Поради обстоятелството, че в Националната следствена служба беше изградена централизираната информационна система за борба срещу престъпността, се споразумяхме те да ни подават информацията и нашите служби регистрират цялата информация, която постъпва в МВР по отношение дознанието и от прокуратурата по отношение на новообразуваните и приключили с обвинителен акт дела. За да ви уверя, че това е така, примерно, оня ден по информационната система дойде един обвинителен акт, в който бяха забелязани известни пороци, и мисля, че бяха взети мерки за преодоляването.
Румен Ненков:
Колеги, така се обръщам към вас, защото повечето тук сме юристи, съществува един много сериозен въпрос и това е въпросът, който се постави за обратната информация, от която вие се нуждаете. Вие директно от народа черпите правомощията си, а ние не, естествено имате право да очаквате нещо от нас. Въпросът ми към вас е какво очаквате от мен, примерно: да гледам дела ли, да свиквам общи събрания за уеднаквяване на съдебната практика или да пиша безкрайни отчети. Защото, какво се получава. Така се чете Конституцията и това е въпрос, който ще възникне, когато приемате новия Закон за съдебната власт, че Върховният касационен съд, освен доклада за собствената си дейност, който аз веднага съм готов да ви предоставя и от който няма за какво да се срамувам, че ние към днешния ден нямаме ненаписани дела, обявени за решаване от миналата година. Примерно, че нямаме дела, които са образувани 2005 г. Сега довършваме 2006 г. и започваме тези, които тази година се образуват. Средната продължителност е между 5 и 9 месеца. Аз не мога да разбера каква е логиката при наличието вече и на инспекторат, който ще има към....
Михаил Миков:
За да облекчим работата ви!
Румен Ненков:
Не ме облекчава, г-н Миков. Аз пиша доклади: районни съдилища пишат отиват в окръжни съдилища, окръжният председател обобщава доклада, праща го на апелативния, апелативният обобщава и накрая ще дойде до мен, поне за наказателната част. Какво мога да направя, освен да събирам цифри, но това е трудоемка работа. Защо, след като Министерството на правосъдието събира тази статистическа информация и то трябва да я обобщи. Аз нямам този инструментариум, г-н Миков.
Янаки Стоилов:
Тъй като вече трябва да виждаме края на дискусията, искам да разбера колко от колегите още имат желание да се изкажат.
Елиана Масева:
Само нещо, което беше изтъкнато тук като проблем. Понеже това присъствие е достатъчно компактно, искам да задам въпроса какво става с единната информационна система за борбата с престъпността – 1999 г.
Янаки Стоилов:
Да чуем. Първите пари бяха взети още 1997 г. и ние все се питаме.
Елиана Масева:
Аз не очаквам отговор!
Ана Караиванова:
Защо, г-жо Масева. Движи се, работи се, вече са вкарани и данните на полицията.


Янаки Стоилов:
В здравната система и в правната система най-дълго се готвят информационните системи.
Ана Караиванова:
Г-н Стоилов, не искам да ви бавя, но като бяхме в Лондон за имотния регистър, за да го направят електронен 14 години са определили. Ние не бива да си поставяме такива срокове. Въвеждаме я, макар и бавно и в този мандат ще стане.
Янаки Стоилов:
Започна в още по-предишния мандат. Имате думата, колеги. Заповядайте, г-н Янев.
Яни Янев:
Уважаеми г-н Главен прокурор,
Уважаеми госпожи и господа министри и заместник-министри,
Колеги, аз ще се изкажа по въпроса, който г-н Ненков повдигна – каква информация искате от нас.
Бях приятно изненадан миналата седмица, когато бях поканен в Министерството на правосъдието в рамките на една работна група, създадена цел да се създадат мониторингови групи по всички новоприети процесуални кодекси. Всъщност и тогава разбрах за този доклад, който ние имаме възможност да ползваме за мониторинга върху НПК и се предвижда тази възможност да се направи и по отношение на АПК и вероятно така ще се случи и след приемането на ГПК. Т.е., че една от формите за получаване на информация в Народното събрание какво се случва с новоприетите закони вероятно е може би такава, като разбира се, трябва да се намери деликатната рамка на това доколко ние като народни представители, участващи в законотворческия процес трябва да участваме в работата на мониторинговите групи и да имаме представителство, което редовно да получава тази информация и съответно в рамките на Правната комисия тази информация да постъпва.
Това е така във връзка с това, което г-н Ненков повдигна като тема.
Специално по това, за което исках да взема становище. Струва ми се, че един от основните въпроси, които днес разискваме, беше във връзка с това трябва ли да се направят съответните промени в чл. 52, ал. 2 на НПК във връзка със създаването на възможности да не се изпразни от съдържание дознанието и с оглед на възможността му то да извършва разследване в този обем на престъпления и образувани дела, които са към настоящия момент, за които ние имаме информация.
Само че това е едната страна на въпроса, но ми се струва, че ние не погледнахме и другата страна, защото философията, когато работихме новия НПК, беше да се създаде именно комплекта прокурор-дознател. И тук въпросът за възможностите на младите дознатели, на младите хора, които ще влязат, няма да бъде толкова тежък, ако ние сме наясно и тук стигам до въпроса до Главния прокурор, до каква степен е комплектувана прокуратурата и в момента какво е натоварването на прокурорите. Защото е ясно, че в дознанието трябва да влязат много нови хора, които няма да имат толкова висока юридическа подготовка. Но ако в прокуратурата има достатъчно прокурори, които работят и могат умело да водят това, което ще правят дознателите, въпросът с компетентността и качеството на разследването няма да е толкова тежък и страховете ни няма да бъдат толкова ми големи. Това е питането ми: Докъде стигнахме с комплектоването на прокуратурата?
Янаки Стоилов:
Заповядайте, г-н Велчев.
Борис Велчев:
Веднага мога да отговоря на г-н Янев.
Уважаеми дами и господа,
Аз ще бъда от главните прокурори, който никога няма да постави въпроса за увеличаване на щата на Прокуратурата, защото в България има твърде много прокурори. Страхувам се, че ние сме от страните, които имат най-много прокурори на глава от населението. И не искам да крия проблема. Прокурорската система е огромна, но не е натоварена и това е една от нашите вътрешни задачи - да се опитаме да освободим системата от излишната бюрокрация, за да можем да освободим ресурси за практическата прокурорска работа. Във всеки случай, Прокуратурата е комплектована достатъчно. Имаме твърде много прокурори. Аз мисля, че те биха могли да компенсират поне частично липсата на достатъчно професионален опит в дознанието. Мисля, че тандемът прокурор-дознател сработи. Мога да го кажа това, защото се срещах с прокурори от първоинстанционните прокуратури, които ми казаха, че работят твърде добре с дознателите и се разбират много добре с тях. Вярно е, че това са обобщения, които не могат да бъдат базирани на статистика в момента. Но онова, което ми казват прокурорите, създава у мен впечатлението, че този тандем се е получил, съзнавайки че е в началото си.
Прокуратурата няма да иска повече щатни бройки за прокурори, които да се занимават с наказателно право.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-н Ралчев, заповядайте.
Борислав Ралчев:
Ще си позволя да дам отговор на въпроса, който сам към себе си отправи г-н Ненков. Просто да не е достигал до това ниво! Проблемът е вас. Нека да има още 2-3 човека. Очевидно е, че хора с такъв капацитет, такъв опит и знания трябва максимално да бъдат слушани, защото ние сме колеги, както вие всички казахте. Струва ми се, че тази дискусия надхвърли малката рамка, която беше поставена. Аз лично съм доволен от това. Защото, съгласете се, да не правим конкретни цитати, но към една такава материя, за която г-жа Караиванова каза, че трябва да се подхожда много внимателно, което е безспорно, за които други държави, които имат повече време и възможности отделят за един такъв НПК 3-4 години и условията, при които ние работихме, не може да няма неудачи. Но не може да имаме едно неглижиране от типа на това, да ми се поднася едно листче малък формат, в него да има 8-10 текста, забележете, не става въпрос за конкретни текстове, а текстове, които засягат институциите на наказателното право и на процеса. Не става така! Съжалявам много. И на гърба да има половин страница или два абзаца мотиви. Съжалявам много! Никой няма от нас претенциите да бъде вездесъщия капацитет и едно такова отношение неприемливо, меко казано, съвсем меко казано. Нещата са много сложни, много отговорни. Подчертавам, нямат никакво цветово отражение, ама никакво цветово отражение, за да можем да имаме един такъв подход. В края на краищата има достатъчно високо квалифицирани и научни кадри, имаме съответния съвет към Народното събрание, за да можем цели институти да ги пипаме в една страница. Няма да стане тази работа. Не е коректно.
И в този смисъл, този конструктивен тон, който днес чухме, е наистина за приветствие. Нека всички ние да си поемем отговорността и един много по-задълбочен анализ да ни позволява да пипаме основни институции в наказателното правораздаване. А останалото е съвсем ясно. Така не може да продължава. Ние имаме този доклад, който, за съжаление, г-жо Караиванова го видяхме само преди няколко часа – мониторинговия преглед, който ни удовлетворява, защото прогледнахме в някои отношения, чухме вашето мнение, имаме и един друг доклад, който преди малко ни беше даден. Очевидно ще имаме грижата да се запознаем в подробности. Но много от нещата, които ги чуваме или пък бяха в някои от проектозаконите, изцяло имат друго звучене във вашия доклад. Аз напълно споделям мисълта на Главния прокурор, че системата сработва. Наблюдаващият прокурор не е институция, която българското правораздаване откри вчера или по повод еди-кой си. Тя си беше на въоръжение и си имаше достатъчно приложение. Но ще се съгласите, че сега имаме проблеми. Аз пак ще изходя от моята тясна рамка. Във Варненската районна прокуратура има 40 бивши следователи. Ще се намери начинът, вие ще го намерите начина да ги използвате достатъчно пълноценно. И не само това.
Въпросът е за подхода. Ние защо отрекохме 11 000 дознатели. Нека да се върнем към дискусиите, които, както каза г-жа Дончева, три години ги водихме по повод на няколко закона, а не само по повод на НПК. Нали казахме там: Това не става, защото и изброихме едно, две, три, четири. Едно от първите неща беше юридическото образование. Нали казахме, че много от делата са стъпкани, поради това че в първите и най-важни действия някой с големи чизми върви там, където не му е работа. И сега, когато подхождаме отново към този въпрос, нека да си спомним какви бяха аргументите в обратния смисъл, за да не правим допълнителни грешки.
В заключение, аз наистина приветстват този подход, който цареше в днешната дискусия и дай Боже така да продължава и да бъде конструктивен. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви и аз. Г-жа Манолова и след това г-н Българинов и с това ще завършим.
Мая Манолова:
Аз ще задам само един конкретен въпрос и той е свързан с една от целите на днешното събиране. Освен това, че всички ние приветстваме обсъждането на НПК в този формат и по този начин, една от идеите на днешното събиране беше окончателно да оформи нашата позиция по внесения от колегите Юруков и Костадинов законопроект, който касае промени в чл. 52 и в чл. 234 на НПК.
Моят въпрос е по отношение на статута на този доклад, който ние в Правната комисия получихме днес преди няколко часа. Той не е подписан, което е обяснение, че той може би не е официален доклад.
Янаки Стоилов:
За кое говорите, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
За доклада от дейността на групата по мониторинг.
Янаки Стоилов:
Да, това е неофициален материал.

Мая Манолова:
Тъй като освен конкретните данни, в този доклад има и някои изводи и препоръки, и някои становища, включително и по промените, които ние предстои да направим. Проектът е фаза първо четене в Правна и във Вътрешна комисия. Все пак искам да знам препоръките, които фигурират в края на този доклад, имат окончателен характер, или ако евентуално те предстоят да бъдат променени, ще помоля да бъдем снабдени с окончателния вариант на този доклад. Защото има едно известно противоречие между това, което е написано и това, което чухме тук от представителите на Министерството на правосъдието и Министерството на вътрешните работи, които са участници в тази работна група.
Ана Караиванова:
Г-жо Манолова, аз не мислех, че трябва да подписваме доклада. Той беше изнесен на това Национално съвещание или конференция през м. декември и към него сме направили тези изводи. Не случайно, тъй като и там се чуха много предложения, имаме и писмени предложения на различни прокуратури, които са разумни предложения. За това на първото заседание през м. януари предложих да обсъдим най-неотложните. Решихме, че така и така има внесен законопроект, част от тези се решават. Действително има с пробацията, с обърканата подсъдност, а по-късно с оглед задъхването на дознанието, за специалните разузнавателни средства. В протокола от първото заседание решихме, че с този внесен проект най-нетърпящите отлагане въпроси могат да бъдат решени, а за другите трябва един по-сериозен анализ – за съкратеното съдебно производство, което действително създава неравнопоставеност на прокурора като представител на държавата и подсъдимия. Ние даваме друго тълкуване, но съдът го прилага по друг начин. Аз не мога да се съглася, че за един хванат на място с подкуп 1.5 милиона, да му сложиш минимума само защото си е признал. Той е хванат, какво има да си признава. Смятам, че другите въпроси трябва да се обмислят малко по-сериозно и да се направи един цялостен преглед.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-н Българинов, заповядайте.
Борислав Българинов:
Днес се запознах със стенограмите при приемането на НПК на първо и второ четене. Оказа се разминаване в говоренето и на гости и на колеги, които по време на приемането говореха едно, а сега нещата съвсем различно се представят, но това е друга тема.
Единственият проблем, който съществува, не е законодателен, според мен. Проблемът е в организацията на работата на съответните министерства и ведомства.
Първо ще започна с това, че, лично за мен, МВР не можа и не успя да назначи необходимия брой дознатели, а и голяма част от тях избягаха от системата поради някакви вътрешни неразбирателства в това министерство, поради намаляване на заплати и т.н.
Втората част, това е структуриране на дознанието, което е отразено в мониторинговия доклад, където се казва: “... от една страна, е надзорът от непосредствените ръководители относно ритмичността и срочността на извършените разследвания”. Аз не мисля, че преките им началници трябва да следят за срочността на делата. Това трябва да се извършва от наблюдаващия прокурор.
Друга тема, която се засегна, но която не беше казана в прав текст, това е защо прокурорите на определени места не разследват сами делата. В момента работят 4 пъти повече дознатели отколкото преди 10 години. Тогава делата се приключваха. Не смятам, че сега прокурорите са натоварени достатъчно. Мисля, че спокойно в някои части от нашата територия могат да разследват сами делата.
Другото, което е отразено в този доклад, е взаимодействието между съответните министерства – между МВР, Главна прокуратура и съда. Смятам, че контактът между тях би подобрил работата на съответните служби. Според мен, въпросът е организационен.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-н Велчев, заповядайте.
Борис Велчев:
Съвсем кратък отговор.
Г-н Българинов, не мисля, че двойният контрол, който има върху дознателите е лошо нещо. Той ги дисциплинира двойно. По отношение на сроковете веднъж това прави наблюдаващият прокурор, но няма нищо лошо и полицейският началник да следи за дисциплината на своя подчинен. Двойният контрол по начало е по-добър от контрола, който се осъществява само от едно място.
Второ, вие сте напълно прав. Прокуратурата има капацитет за самостоятелно разследване, но не навсякъде. Има прокуратури, където това е възможно. И има прокуратури, като софийските, където не просто това не е възможно, а аз се чудя как работят софийските прокуратури. Защото истината е такава. Вие имате наблюдение и казвате, че навремето беше иначе – по-малко бяха прокурорите, но и престъпността беше различна навремето. Сега престъпността е съвършено различна и софийските прокуратури са повече от претоварени.
Но Вие сте прав. Това е вътрешен организационен проблем и ние трябва да си го решаваме.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Велчев.
От днешната дискусия смятам, че можем да ориентираме нашата работа за напред. Вие чухте мненията, които изразиха ръководителите на съдебната и изпълнителната власт по въпросите, които бяха разисквани, включително и тези, които засягат предложени вече промени в Наказателно процесуалния кодекс и други вероятни. Смятам, че нашата работа в тази област трябва да разделим и на два етапа и в две групи проблеми.
В дневния ред на парламента от няколко седмици се включва въпросният законопроект, който е преминал през Правната и през Вътрешната комисия. Това, което днес се чу може да ви ориентира още по-добре за вашите позиции по отношение на този законопроект, в който има разпоредби, които следва да бъдат подкрепени и други, които трябва да бъдат коригирани и трети, които могат и следва да отпаднат. Работата в тази насока трябва да продължи, за да се приемат промените, които определяме като най-належащи. Мисля, че по този начин ние можем да продължим работата и се надявам, че в този формат ще продължим дискусията в подходящ момент.
Г-н Петков иска думата.
Румен Петков:
Г-н Стоилов, не знам какво разбирате под “няколко седмици”, но на 30 март правителството трябва да представи в Комисията направените стъпки във всички тези сфери, които са набелязани - така наречените .... и общите очаквания, формулирани от Комисията. Ако тези няколко седмици са след 30 март, ще бъде късно.
Янаки Стоилов:
Аз казах, че от няколко седмици проектът фигурира в програмата на парламента, но не се стига до него. Така че в комисиите тази тема е изчерпана за първо четене и оттам нататък зависи вече от общата организация на работа на парламента, от неговото ръководство кога те ще бъдат обсъдени на първо четене в парламентарна зала. От наша страна няма някакви задръжки по този въпрос във вътрешно процесуален ред.
Благодаря на всички участници – и на поканените, и на народните представители, че в този твърде натоварен ден отделиха сериозно внимание и значително време за тази дискусия. Благодаря ви.
Закривам заседанието.



Председател:
(Янаки Стоилов)
Стенограф-протоколчик: