---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 12

Днес, 14.03.2007 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват още: от Министерството на правосъдието – проф. Георги Петканов, министър, Димитър Бонгалов, заместник-министър, Ана Караиванова, заместник-министър и Юлия Меранзова, експерт; от Министерството на вътрешните работи – Румен Андреев, заместник-министър и Георги Соколов, старши юрисконсулт; от Национална следствена служба – Владимир Петров, и Валери Първанов, заместник главен прокурор.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми народни представители, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси съгласно обявения дневен ред:
1. Приемане на общ проект на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, № 602-01-91/31.10.2006 г., внесен от Министерския съвет и № 654-01-46/04.04.2006 г., внесен от Мартин Димитров и Филип Димитров.
2. Приемане на общ проект на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 654-01-92/05.07.2006 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители; № 654-01-117/09.08.2006 г., внесен от Светослав Спасов и Мария Ангелова, № 654-01-137/31.10.2006 г., внесен от Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон; № 654-01-138/01.11.2006 г., внесен от Елиана Масева, Екатерина Михайлова и Атанас Атанасов; № 654-01-141/01.112006 г., внесен от Минчо Христов и Стела Банкова; № 654-01-150/22.11.2006 г., внесен от Яни Янев, Мая Манолова и Четин Казак и № 754-01-11/24.01.2007 г., внесен от Йордан Цонев.
3. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за амнистия № 702-01-8/02.02.2007 г., внесен от Министерския съвет.
В заседанието участват: министъра на правосъдието – проф. Петканов, заместник-министъра Димитър Бонгалов, г-жа Ана Караиванова, заместник-министър на правосъдието, г-н Валери Първанов, заместник главен прокурор и г-н Румен Андреев, заместник-министър на вътрешните работи.

По първа точка - Приемане на общ проект на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, внесен от Министерския съвет и съответно от Мартин Димитров и Филип Димитров.
Законопроектът ви е раздаден. Той е обединил разпоредбите от двата законопроекта, които бяха приети. Предполагам, че няма да имате някакви бележки това да бъде общия законопроект, който да бъде представен на народните представители за предложения.
Които го приемат, моля да гласуват. Благодаря ви. Единодушно се приема.
По втора точка - Приемане на общ проект на приетите на първо четене няколко Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
В общия проект са отразени различните предложения. Те са в една част по различни раздели, другите са по отделни разпоредби, както е в чл. 155. Дадени са и някои необходими пояснения. Ако имате някакви въпроси и предложения, моля да бъдат направени. Няма.
Които приемат общия проект на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, моля да гласуват. Приема.
Проф. Анелия Мингова:
Дали ще се възприеме, г-н Председател, в зала да предложите по-дълъг срок за предложения между първо и второ четене.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че и по двата законопроекта трябва да са по-дълги сроковете, но ще ги уточним колко да бъдат.
По трета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроекта за амнистия, внесен от Министерския съвет.
Заповядайте, г-н Министър. Вие ще го представите.
Проф. Георги Петканов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Както знаете, Министерството на правосъдието е вносител на проекта за решение на Министерския съвет за одобряване проект на Закон за амнистията, който сега е предмет на вашето разглеждане.
Става дума за Закон за амнистия. Разликата, която се прави със сходен институт – това е опрощаването. Амнистията, като всяка една амнистия, е политически акт и практиката досега у нас показва, че амнистия се дава по повод на някаква кръгла годишнина или някоя светла дата. От Девети септември 1944 г. до 1991 г. месец февруари в България има 16 амнистии, а от тогава досега в продължение на 16 години вече няма давана нито една амнистия. Последната амнистия е от месец януари 1991 г., когато са амнистирани около 3 800 човека и една не малка част от тях са за политически престъпления.
Първият въпрос, който се поставя при всяка една амнистия е кога има условия за нейното даване. Казах ви, че тя се дава по повод на някаква кръгла годишнина, на някоя светла дата и ние счетохме, че към настоящия момент повод за настоящата амнистия трябва да бъде възприето разбирането за нашето приемане в Европейския съюз. Считаме, че това е достатъчно силен правен аргумент, достатъчно основание за нейното обявяване.
Обикновено в тези случаи се поставя въпроса дали с освобождаването на съответните затворници, а те ще бъдат около 1 350 човека, дали няма да настъпи влошаване на криминогенната обстановка в страната, да има бум – ръст, на престъпността и това да доведе до влошаване на криминогенната ситуация. От проучванията, които направихме на последната и на две-три от предишните амнистии, искам да кажа, че такова нещо не се наблюдава. Има известен ръст на увеличаване на престъпността само при последната амнистия от 1991 г., но нашето дълбоко убеждение е, че този ръст не се дължи на освободените от затвора хора, а на променената въобще в страната криминогенна ситуация. Още повече, че от тези 3 800 човека, които са освободени, голяма част от тях са за политически престъпления и те не биха извършили криминални такива, за да доведе до повишаване на ръста на престъпност.
Ако ми позволите, г-н Председател, съвсем накратко да представя съдържанието на законопроекта.
Това е закон за амнистията. Вътре няма случаи на опрощаване. Една от основните разлики между амнистията и опрощаването, че първото се прави със закон, не се упоменават субектите, които ще бъдат амнистирани, докато при опрощаването има такъв елемент – елемент на преценка, елемент на заслуга за такова опрощаване.
Основният текст – първи, предвижда да бъдат амнистирани две категории престъпления:
Първо, умишлени престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода до три години. Образно казано това са леките умишлени престъпления.
На второ място, това се непредпазливите престъпления, които е предвидено да бъдат наказвани с лишаване от свобода до пет години.
Това са двете основни категории престъпления, които ще бъдат амнистирани, ако законът бъде приет.
Има втора и трета алинеи към този член, които гласят. Втората алинея, че по отношение на непълнолетните амнистията се прилага след като се приложи преди това чл. 63 от Наказателния кодекс, т.е. намаляване на наложеното наказание за непълнолетни.
Третата алинея ограничава амнистията, т.е. тя не се прилага, макар и да попада в предните две категории, това са престъпления с по-висока степен на обществена опасност. Това са за убийства, за полови престъпления и т.н.
Чл. 2 третира въпроса за отнетите вещи и имущество и тяхното връщане на лицата, от които те са отнети. Това е описано в ал. 3 на чл. 2 – те се връщат на лицата, от които са отнети. Това предизвика известни дискусии в медиите – във вестник “Монитор”, където се каза, че те ще бъдат върнати на автора на престъплението, което не отговаря на истината. Но, за да се избегнат дискусиите, които възникнаха в публичното пространство, ние не възразяваме бидейки отнети да бъдат заменени с техния правоприемник, т.е. на техния собственик да бъдат върнати, а не на лицата, от които са отнети.
В чл. 3 се допълват лицата, които ще бъдат амнистирани. Това са четири категории лица.
Първата от тях по т. 1 на ал. 1 са осъдените за умишлени престъпления за първи път, ако остатъкът от наказанието, което им остава да изтърпяват е до една година. Този остатък подлежи на амнистия. Остатъкът до една година без значение колко е той, подлежи на амнистия.
На второ място и това е вторият спорен момент в целия законопроект, според мен, предвидено е да бъдат амнистирани и рецидивисти. Първоначално в законопроекта беше предвидено с остатък от време до 6 месеца. Тъй като в Министерския съвет имаше дискусия по това не е ли много 6 месеца, ние склонихме и писахме с остатък до 3 месеца.
На трето място това са непълнолетните с остатък до 2 години.
На четвърто място това са осъдените майки, които имат деца и остатък на наказанието до 3 години.
В чл. 3 за тези четири категории лица също се касае за помилваща амнистия. Тук не става дума за приложението на друг институт, каквито приказки чувам в публичното пространство.
Това е колеги най-общо съдържанието на законопроекта.
Амнистията и опрощаването са институти, които са познати на два отрасъла на правото – на наказателното и на финансовото. Това първо.
Второ, да се направи един закон за амнистията е доста трудно нещо, тъй като той съдържа три-четири-пет текста и една-две-три преходни разпоредби и образно казано през този законопроект трябва да се пречупи цялото наказателно право. Ние сме ползвали законопроектите, които досега от края на Втората световна война до 1991 г. са били издавани и в общи линии сме се съобразявали с това, което е написано там.
Това е най-общото, което бих искал да кажа. Оттук нататък ние сме готови да отговаряме на всякакви въпроси, които ще ни поставите.
Янаки Стоилов:
Благодаря за представянето. Откривам дискусия за изказвания и въпроси. Някои от институциите, които са поканени, желаят ли в началото да изразят мнение или в хода на дискусията предпочитате.
Г-н Първанов, заповядайте.
Валери Първанов:
Г-н Председател,
Госпожи и господа народни представители,
Скъпи колеги, Прокуратурата е подготвила и изпратила до г-н Стоилов становище относно Законопроекта за амнистия, подписано от г-н Главния прокурор и бих ви запознал накратко с това становище.
Прокуратурата намира Законопроекта за амнистия за необходим и навременен.
Справедливо ще бъде държавата да прояви официален акт на хуманизъм чрез цялостно или частично освобождаване от наказателна отговорност на лицата, извършили престъпления, посочени в законопроекта или осъдени до влизане в сила на същия закон при установените в него условия. Амнистията е само освобождаваща изцяло или отчасти от наказателна отговорност без да изключва обществената опасност на престъпленията по отношение на които тя се прилага. Освобождаването от наказателна отговорност не е универсално, т.е. за всички престъпления и за всички лица, а диференцирано с оглед степента на обществена опасност на конкретно извършените престъпления или с оглед на личната степен на обществена опасност на осъдените лица.
Намирам този подход за правилен, който е приложение на установена законодателна практика и от предходни закони по същия предмет. Ето защо по същество Прокуратурата не възразява срещу законопроекта. Няма бележки и предложения.
Считаме обаче, че в Закона за амнистия следва да се посочи друг краен срок до изтичане на който извършените престъпления се амнистират. Като такава дата е посочена 31 декември 2006 г. с оглед влизането в Европейския съюз на 1 януари 2007 г., а срок до влизане на закона в сила. Това е необходимо, за да се изключи възможността определени лица, знаейки за приемането на закона, преднамерено да извършат престъпления от категории, за които се предлага амнистия. Посочване на дата далече преди обявяване на правителството намерение за подготовка и внасяне на този закон изключва такава възможност. Идентична е законодателната практика и при приемането на Закона за амнистия и връщане на отнети имущества, публикуван в Държавен вестник бр. 1 от 4 януари 1991 г. Благодаря ви за вниманието.
Янаки Стоилов:
Г-н Андреев, заповядайте.
Румен Андреев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Колеги, въпросите, които постави Върховна касационна прокуратура също са обсъждани в ръководството на министерството. Ние сме на същото становище. По принцип поддържаме внесения законопроект. Имаме отделни дребни забележки, които са депозирани в Народното събрание.
Основното ни възражение е против включването в т. 2 на чл. 3 и категорията на рецидивите не защото след три месеца те така или иначе ще излязат от затвора, а просто защото по този начин считаме, че рецидивът по начало би трябвало да бъде изключен от един такъв хуманен акт, защото отдалечаваме се малко от принципа “Каквото повикало- такова се обадило!” Затова имам възражение само по тази точка, с което изчерпих моето изказване. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Г-жа Балева има думата. След това г-жа Масева.

Надка Балева:
Уважаеми колеги, по принцип приемам, че е необходим такъв закон, защото действително трябва да държим сметка и за тази част от обществото, която е престъпила формите на поведение, утвърдени и признати, разбирайки че следва да зачетем и да се стремим към баланс на интересите, както на извършилите престъпление, така и спрямо интересите на пострадалите от тези престъпления.
Към внесения законопроект лично аз имам няколко забележки, които не за първи път ще изтъкна сега. За първото, за което искам да спомена, вече се спомена от г-н Заместник-главния прокурор.
В текста, така както ни е предложен, на практика се спира действието на Наказателния кодекс до приемането на Закона за амнистията. Нормално е и е наложително да се фиксира една дата до която извършените деяния ще бъдат амнистирани. Ако приемаме, че повод за приемането на този закон това е приемането на държавата в Европейския съюз, нормално е това да бъдете датата 31 декември.
По отношение на чл. 102 г-н министър Петканов уточни, че в крайна сметка така както е формулирано означава точно връщане на лицата, които са ги откраднали, ограбили.
По чл. 3. По т. 2 не е ясно в този законопроект дали става въпрос за рецидивисти по смисъла на чл. 29 от Наказателния кодекс или по смисъла на Закона за изпълнение на наказанията, който следва да бъде изчистен.
По отношение на т. 4 – “майки с две и повече деца”. За родителите децата са деца и д навършване на твърде пределна възраст. Ако това се отнася за майки, които наистина следва да полагат грижи за децата си, нормално е да се фиксира “майки с две и повече малолетни деца”. Разбира се, тук се нуждаем от една допълнителна справка. Защото, ако това са майки на две и повече деца, които на практика така или иначе не се грижат за децата си, значи те не се нуждаят от този хуманен жест и тяхното освобождаване би довело до по-негативни последици.
Следва обаче да се допълни в закона и се надявам, че това ще стане между първо и второ четене, осъдените по чл. 354. За кратко време промяна в законодателството и се получи огромна разлика между осъдените преди промените, които бяха с “еднократната доза” и след това тези, които се възползваха от по-облекчената процедура.
По същия начин стои въпроса и с тези с натрупванията на наказанията.
Тъй като трябва да отида на заседание на друга комисия, моля да зачетете гласа ми “за” законопроекта за първо четене, като се даде един по-дълъг срок, за да могат да се регулират нещата до неговото окончателно приемане.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-жа Масева и след това г-жа Антонова.
Елиана Масева:
Уважаеми г-н Председателю,
Уважаеми г-н министър,
Колеги, Законът за амнистията е закон, който предизвиква винаги огромно внимание, тъй като това е актът на върховната власт на една държава, която оценява, че определена категория хора за определени престъпления занапред се считат за невинни, макар че те са били признати за виновни с присъда.
Освен това, интересът към Закона за амнистията е оправдан и от друга гледна точка – от гледна точка на последиците на самата амнистия, които са много по-големи отколкото помилването, защото с акта на амнистия се заличават всички последици от юридическата оценка за това дали някой е извършил престъпление или не е извършил.
На нашето внимание е един закон, който, според нас, доста прибързано с идеята за хуманност и по-скоро с идеята за помилване е внесен в Народното събрание. Защото първото условие на един Закон за амнистията е да бъде определена структурата на предмета на амнистията. Т.е. броят на престъпленията, броят на извършителите, защото не е достатъчно да кажем, че ще амнистираме 1 350 лица, ако 800 от тях са рецидивисти и са извършители на тежки престъпления, то тогава тежестта на коментара и поемането на отговорност към един такъв акт става съвсем различна.
Това, което искам да ви кажа и това, което според нас представлява едно юридическо отклонение от правилата за амнистия, е това, че с този закон се предвижда не само лицата, които имат присъда за извършено престъпление, но и лицата, извършили престъпления до приемането на този закон. Според нас, едно такова нормативно отношение към този кръг лица действително означава кредитиране на една престъпна дейност. Защото тези лица, които и в момента извършват престъпления знаят, че с влизането в сила на този закон ще бъдат амнистирани. Внимателно слушах мотивите на главния прокурор. Обаче дори и да се определи дата, то това би влязло в конфликт с мотивите на самия законопроект, защото един от мотивите и то няма друг, е това, че съдебната система трябва да се разтовари и да обърне внимание на по-тежките престъпления. Тази цел също няма да бъде изпълнена, защото съдилищата няма да се разтоварят с този текст. Всички, които са извършили престъпление, трябва да минат през дългата процедура за доказване на престъпния състав, доказване на вината, поради което тази цел, противоречаща на мотивите, също не се изпълнява.
Затова ние считаме и заради грешката, която тук не беше призната, но че правилна била и щяла да се коригира. Ние имаме остра критика на чл. 2, ал. 3. Това че иззетите вещи и парични суми по висящи производства се връщат на лицата, от които са иззети. Това е съвършено различен смисъл от изказаното в мотивите на законопроекта, поради което считаме, че недостатъчно добре е обмислен този законопроект.
Не можейки да преценим за какви престъпления, за какви групи от хора влиза той в сила, особено по чл. 3, считаме че той не следва да бъде подкрепен.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-жа Антонова има думата.
Надя Антонова:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Ние имахме възможност да вземем становище по законопроекта и на нашата парламентарна група, където министърът на правосъдието и неговия екип бяха любезни да дойдат. Няма да кажа нищо по-различно от това, което прозвучава тогава. Сега съвсем синтезирано ще направя своето изказване.
Колеги, аз си мисля, че за да има закон, трябва да има обществен проблем, който обществен проблем законът е призван да разреши. От мотивите в законопроекта и от това, което прозвуча в залата до момента, аз не виждам на кой обществен проблем е призван този закон да реши. Да, може би има ведомствени проблеми в съдебната система, в системата на изпълнение на наказанията, но тези ведомствени проблеми, според мен, не се отъждествяват с обществени проблеми.
Второто, което бих искала да кажа е за мотивите за този законопроект - присъединяването ни и нашето пълноправно членство в Европейския съюз. Дайте да погледнем и от другата страна. Не даваме ли ние твърде противоречиви сигнали на нашите партньори пред Европейския съюз с този Закон за амнистия. От една страна се завишават санкциите в Наказателния кодекс за определени видове деяния, от друга страна, ние ги амнистираме всички рецидивисти и джебчии и пр.
Моля да се има предвид и поведението на нашите европейски партньори и техните очаквания за наказателната политика в държавата, за отношението ни към деянията, които са обявени за наказуеми и пр.
Мисля, че не е нормален този подход. Ние да амнистираме дейците и същевременно да твърдим, че имаме една сериозна наказателна политика по отношение на противоправните прояви и деяния.
Да, аз уважавам милосърдието, стремя се и аз да бъда милосърдна, но си мисля, че всички хора са равнопоставени в изискването си да получат милосърдие. Както лишените от свобода, така и техните потърпевши, както и жертвите на деянието. Към тях също трябва да се прояви милосърдие и аз смятам, че амнистирайки рецидива не правим жест в тази посока.
Конкретно по отношение на този закон искам да ви предложа една друга гледна точка. На мен ми се струва, че има особен подход в закона към наказанията глоба.
Колеги, моля ви да обърнете внимание на чл. 4, като се извинявам, че започвам отзад напред, но не разбирам защо трябва да се въвежда един своеобразен двегодишен давностен срок за публични държавни вземания. Амнистират се онези наказания глоба, които не са събрани в срок от две години. Ние амнистираме наказание глоба с един своеобразен нов давностен срок. Защо тези лица, които са получили наказание глоба за най-тежките деяния, наречени престъпления, се поставят в една привилегирована ситуация в сравнение с нарушителите. Онзи, който е глобен със 100 лв. за неправилно паркиране от КАТ ще си плати глобата или ще разчита на голямата давност на публични вземания. А този, който е наказан по 354 със 100 хил. лв. глоба, понеже не е събрана, той ще бъде амнистиран. Разбирам милосърдие, но дайте да бъдем милосърдни еднакво към всички. Да не говорим за новия правен подход към тези наказания глоба.
Пак в тази връзка ви обръщам внимание, колеги, че в чл. 1, т. 1 и 2 това са деянията, които се обхващат от приложното поле на новия чл. 78а. – умишлените до 3 години и непредпазливите до 5 години. В този случай деецът пак ще бъде наказан имуществено с наказание глоба, ако отговаря на 78а и ние ще амнистираме тази глоба. Защо?
Тук много важен е и следващият въпрос и мисля, че имат много ясна връзка. След като сме тръгнали да амнистираме наказанията глоба, няма ли да се постави въпроса за данъчната амнистия. На какво основание ние ще откажем данъчна амнистия, след като амнистираме наказанието глоба, а същевременно търговците, които имат установени данъчни задължения няма да бъдат амнистирани. Какво правим въобще.
Не подкрепям подхода и в чл. 3 да се амнистират деяния по такъв критерий. Останали му на рецидивиста 3 месеца лишаване от свобода или две години на непълнолетния. Извинявам се, но този непълнолетен за какво деяние е получил наказание, след като на непълнолетен му остават две години да изтърпява. Имайки предвид редукцията за непълнолетен, става въпрос за тежко престъпление, колеги.
Аз мисля, че трябва много внимателно да се подходи към този въпрос, тъй като настоящият закон е широко мащабен. Прав е министърът в мотивите си. Аз си спомням първата амнистия 1990 г., когато президентът Младенов амнистира една част от лишените от свобода, президентът Желев останалите (добре помилват), но го казвам във връзка с това, че Законът за амнистията има моменти на помилване. Тогава аз работех в правосъдната система и ви уверявам, че имаше един много сериозен бум на престъпността.
Може би правосъдното министерство ще бъде любезно да ни даде данни за динамиката на престъпността след оня Закон за амнистия и след помилванията.
Реплика: Няма завишение.
Надя Антонова:
Няма завишение!? На такива твърдения ли да вярвам или на очите си, защото аз тогава бях председател на Районния съд във Видин и криминалният бюлетин растеше всеки ден. Аз не казвам, че амнистията е единствената причина за увеличаване на динамиката на престъпността. Не казвам това. Но ви казвам, че има значителен принос. И понеже си разказваме казуси, 1990 г. бяха амнистирани (помилвани) 78 осъдени лица от Видинския съдебен район, излизайки от централния затвор се качват на влака за Видин и започват да се сипят – на Мездра, на Враца и т.н., пиянски вечери и елате да видите на другия ден бум на криминалната престъпност. Това е минало през главата на председателя на Районен съд-Видин.
Проф. Георги Петканов:
Вие сериозно ли го говорите това? Жалко, че го говорите.
Надя Антонова:
Най-сериозно. Аз предлагам да не си правим оценки, защото и аз мога да ги давам, но не е това целта на нашето обсъждане.
Последното, което искам да кажа, е, че с този чл. 3 така, както е написан се отрича институтът на условното предсрочно освобождаване. Що за лица са тези, които очакват да бъдат амнистирани по чл. 3, след като не могат да преминат прелката на условното предсрочно освобождаване. В тази връзка, Министерството на правосъдието има ли наблюдение как се прилага този институт на условно предсрочно освобождаване.
Не искам повече да отнемам времето на комисията. Сигурно колеги разбрахте моя скептицизъм по отношение на този законопроект. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Г-жа Николова.
Елеонора Николова:
Аз мисля, че през последните години наказателното производство тече твърде мудно и хората много бавно получават възмездието, за което чакат. Чувството за накърнена справедливост в нашето общество е много засилено и точно поради това, че битува това чувство за накърнена справедливост и затова, че правосъдната система като цяло, защото хората не правят разлика между отделните съставни част - за тях тя не си върши работата, една такава амнистия не би се приела добре. Защото тук има безкрайно много засегнати лица с граждански последици и други последици, които в този момент ще се почувстват предадени от собствената си държава.
Не се възприема така масово и бурно като събитие 1 януари 2007 г., за да доведе до необходимостта да бъдат освободени от затвора хора, които безспорно ще се влеят в редиците на хората, които извършват престъпления.
Аз ще се спра само на две категории лица: “майки с две и повече деца с остатък на наказанието до 3 години”. Ако сега направим една работна група, която да отиде в Сливен, аз ще ви кажа, че 99 на сто са джебчийки, които много трудно се хващат, на които са им са се разминали маса наказания, докато все пак правосъдната система ги е затворила. По принцип грижите, които те полагат за децата си са много условни. И всъщност ние ще пуснем всички джебчийки, защото какво значи до три години лишаване от свобода. Те до толкова получават. За първи път хваната джебчийка трудно ще получи по-високо наказание от 3 години лишаване от свобода. Просто ние ще освободим една лавина, която органите на реда и най-вече МВР са работили години наред, докато ги хванат и най-накрая изправят на съд, сега тези хора ще се влеят.
Аз имам много забележки по отношение на чл. 1. Тук имаме съвършено ясно две категории лица: тези, които безспорно попадат под чл. 78а, които трябва да минат към административна отговорност и тези, които не могат да получат такава поради простата причина, че са осъждани дотогава за други престъпления. По отношение на тях 78а не може да бъде приложен. Тук имаме разнородна категория лица. Ние всъщност лишаваме гражданският ищец от възможността той да се включи в един процес, където лесно и бързо може да бъде защитен неговия интерес, защото ако един потърпевш може да приеме амнистията като факт, като възможност човекът да не лежи наказание “лишаване от свобода”, той трудно може да преглътне имуществената последица за себе си.
В този смисъл смятам, че ако се извърши едно добро дело по отношение на една категория лица – 1 500, това са хора, които са извършили престъпления, може би над 3 000 или 5 000 ще бъдат засегнатите лица, които ще сметнат, че държавата ги е предала, защото се е отнесла по този начин към хората, които са им причинили непоправима вреда. В този смисъл не съм склонна и не бих подкрепила този Закон за амнистията по съображенията, които изложих.
Борислав Ралчев:
Имам едно законодателно предложение: Да заличим още сега и веднага от Наказателния кодекс чл. 83, в който е предвиден института амнистия. И Конституцията преди това. Благодаря ви.
Няма друг начин, за да се разберем. Все пак ние сме тук хора от практиката и приказки от рода на “Ще излязат джебчийките” ще стигнем още малко до другата приказка: “Ние ги хващаме, вие ги пускате.”
Реплика: Така ще стане!
Борислав Ралчев:
Точно затова става въпрос. Когато говорим в една Правна комисия, нека да говорим от гледна точка на правните категории. Нека да говорим от гледна точка на това, че в тази държава има съответните правила, съответните институции, които отговарят независимо от общата превенция и от общата политика на държавата и в отделните ресори. Този, който не може да лови джебчийките, ще направи така, че да може да ги лови – ще направи съответната организация. Ние говорим за амнистия.
Уважаеми колеги, в крайна сметка въпросът е за принципите на една амнистия. Съвсем не е важно и определящо дали тази амнистия ще бъде направена по повод влизането ни в Европейския съюз или ще бъде за Трети март или някакво друго събитие. Вие знаете, че поводът е едно, съдържанието е нещо друго. Да оставим на теорията и книгите, които отдавна сме чели за това какво представлява наказанието, доколко години то превъзпитава, от колко години нататък наказва и други теории – много книги са написани в тази връзка.
В крайна сметка аз искам да питам колегите, които дълго време са в практиката. Имало ли е досега амнистии, на базата на какви принципи са били изпълнявани те и има ли в принципите, които са заложени в предложената в настоящия момент амнистия, нещо коренно различно, което да не се обхваща, не говоря за прецизиране на отделните текстове, или на отделните предложения, от принципите на амнистията. Отговорът е еднозначен. Да отворим всеки един наказателен кодекс, където пише колко амнистии сме правили, колко години не са правени. Това ли е големият проблем, че ще излязат 1 000 човека от затворите. И по този начин както се говори, това подхожда на хората, които не са били в съдебна зала. Защото очевидно някои насаждат идеята, че тези, които ще излязат от затворите и на първия ъгъл ще хванат автоматите и ще започват да разстрелват, аз просто не съм съгласен с този тон в една Правна комисия да се говори. Има правни категории, има правни принципи, които нито сега ще ги създадем, нито сега ще ги измислим, нито сега ще им напълним ново съдържание. Това са толкова рутинни правни категории, че просто е безсмислено да умуваме по тях.
Ако искаме да говорим за това дали трябва рецидивистите , т.е. точка еди-коя си от законопроекта има място за обсъждане и за излагане на други съображения, е едно, но вие в крайна сметка отрекохте принципите на амнистията, което е абсолютно недопустимо.
Какво означава обществен проблем да има за амнистия? Тази категория за първи път я чувам. Като чели има обществен проблем да има наказателно правосъдие или има обществен проблем този, който си е изтърпял наказанието, да излезе от затвора. Това не са правни категории. Това са просто известни неща. Няма обществен проблем. Когато има закон общественият проблем е решен. За това ви предложих в началото да заличим някои от основните институти в правото, които векуват поне от 2-3 хиляди години и оттам нататък да се разбираме, че ще говорим популистки, за да се харесаме на пострадалите или на осъдените. Нали знаете, че един и същи казус можем да го разглеждаме от двете страни и сигурно ще намерим убедителни аргументи в подкрепа на всяка една от тезите. Поне това ни е занаятът. Но точно затова в крайна сметка трябва да застанем на принципите и да кажем тази амнистия отговаря ли на принципите или не отговаря. Има ли нещо, което трябва да се пипне и да се поправи в една конкретика. Но съображения от Европейския съюз и от претенциите на Европейския съюз, с които доста време се занимаваме, скромното си мнение ще изразя, има съвсем друга насока. И в тази насока смятам, колкото и да е непопулярно да се каже, че тази амнистия може да допринесе. Защото, нали ще се съгласите, че когато съдебната машина извърви един път от 5-6 и повече месеца и стигне до същия резултат, защото вие интерпретирахте чл. 78а, няма да влизаме там, е по-лесно нещата да бъдат решени по начин да се даде възможност на тази съдебна машина, на тази магистратура във всичките й измерения наистина да се заеме с онези проблеми, които са на вниманието на нашите европейски партньори и с които ние така или иначе сме се съгласили от първия ден.
С оглед на това, аз заявявам от името на НДСВ, ние подкрепяме предложения законопроект. Разбира се, ще участваме в дискусия по отношение на всеки един от тези текстове, съобразно съображенията, които някои от колегите ще изложат.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Г-жа Иванова, след това г-н Бисеров и г-н Янев.
Иглика Иванова:
Уважаеми колеги, аз ще изложа своите съображения, като се опитам да не влизам в детайли в текстовете.
Подкрепям критичните бележки на колегите, които се изказаха преди мен. Аз мисля, че това е поредният проект за закон, който влиза тук без необходимия анализ. Мотивите с всичките ми уважения към съставителите, представляват един разширен преразказ на текста на законопроекта. Липсва анализа, а именно за какви престъпления всъщност става дума. Тези условни, непредпазливи, до три, до пет и т.н. – това са общи категории. Ние тук трябва да сме наясно тези хора, които биха получили амнистия, за какви престъпления са осъдени. Тези непълнолетни с остатък две години за какви престъпления. Трябва да е ясно какви хора действително ще получат амнистията.
Реплика: Още малко и ще стигнем до Ванко1.
Иглика Иванова:
Не стигам, но може и да стигнем. Въпросът е тези престъпления, за които ще има амнистия, те каква тенденция отразяват в момента. Дали бележат един траен ход надолу, спад на този вид престъпност и обратното. И оттам трябва ли да има амнистия за такива престъпления или не? Това е принципен въпрос.
Освен това, какво послания трябва да имаме ние към обществото с този закон. Почти съм сигурна, че особено сред хората, които не са специалисти, които са преобладаващата част от нашето общество, ще остане изведено пред скоби и подчертано с много, много дебели черти, че се амнистират рецидивистите. Всичко друго, колеги, ще замине. Това остава – Народното събрание пуска рецидивистите. Това ли е посланието ни към обществото? Всички ли проблеми решихме, та опряхме до тези хора. Достатъчно либерална е съдебната ни система. Примерът от вчера, когато един чужд гражданин предпочете нашето правосъдие, защото в собствената си родина би получил десетократно по-високо наказание, идва да рече, че все пак хуманното отношение и либерализмът трябва да има някакви граници. Ние сме вече над предела им.
Мислех да не влизам в подробности, но все пак едно-две неща, освен рецидива. По отношение на осъдените майки с две и повече деца. Една майка, която по някакво стечение на обстоятелствата, която има едно дете, била е грижовна към него, детето е малко, то има нужда от грижите на майка си, но понеже е само едно дете, млада жена, получила се е житейска ситуация, сбъркала. Ние ще я оставим нея в затвора и няма да я амнистираме, въпреки че детето има нужда и тя е готова да се грижи за него. Но за сметка на това ще пуснем тези, които са родили 4-5 деца, включително са търгували с тях, ще ги пуснем само защото децата били много на брой.
По отношение на глобите. Тук в мотивите въобще не мога да се съглася, че някой, който е получил наказание “лишаване от свобода”, ако в рамките на две години не му е събрана глобата, тя е била несъбираема. Толкова по-зле за държавата, която не може да си събере глобите от хора, които са на свобода, работят, имат доходи и понеже не можем да ги съберем, дайте да ги пуснем. Просто няма логика в това нещо. А тези нещастници, които не са извършили престъпление, съвестните граждани на държавата, те понеже работят и можем да ги хванем, ще ги гоним до дупка докато си платят и 20 лв. за превишена скорост. Просто принципът, ми се струва, че тотално се разминава поне с моите представи за справедливост.
Христо Бисеров:
Г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Г-н Министър,
Гости на нашето заседание,
Много е лесно да откажеш амнистия. Много е лесно – всички ще те разберат, всички ще те подкрепят, всички ще кажат, че ти опазваш интереса на пострадалите, всички ще ти признаят, че ти си един непримирим борец с престъпността, но е много трудно да дадеш амнистия. Амнистията рядко се прилага, защото трудно се прави. Но тя съществува. Това, което каза г-н Ралчев, е в основата на проблема. Амнистията е институт, който не е създаден, за да не се употребява и да седи в някаква книга. А институт, който по повод на значими дати или на някакво друго съображение, той да се появява и да решава включително проблеми на тези, които са осъдени. Защото и те са хора и към тях трябва да се проявява милост. Едно общество е справедливо, когато може да проявява милост към престъпниците. Точно затова, ние не трябва да гледаме на този закон като закон за помиловката, както г-н Ралчев правилно репликира, а като закон, който лежи на сериозен институт.
Аз веднага ще се съглася с критиците на закона, че т. 3 и 4 в чл. 3 наистина са неудачни. Тази история с майките с няколко деца наистина не е добра.
Въпросът с непълнолетните, на които им остават две години, представяте ли си за какво престъпление става въпрос. Но това не означава, че трябва да настройваме обществото, защото сега ние какво правим. Настройваме обществото към един хуманен акт на държавата, като от лошите детайли извеждаме или отричаме всичко или “заради бълхата, горим юргана”. Не е точно така, малко пресилено казвам.
Но приемайки всички критики, които са основателни, включително и това, което каза г-н Министъра, това е грешка на вносителя за връщането на вещите. Неудачно!
Проф. Георги Петканов:
Можем да спорим.
Христо Бисеров:
Да, можем да спорим. Но вместо да спорим за тези неща, за които много лесно ще намерим решение, по-добре да подкрепим законопроекта, да кажем, че амнистията е акт, който е навременен.
И още един момент, който се разисква. Какво правим? Амнистирали сме глобите. Не е вярно. Ние не амнистираме глобите Ние освобождаваме от наказателна отговорност хората, за които евентуално биха били наложени наказания глоба. Освобождаване от наказателна отговорност, виж първата хипотеза на ал. 1, на чл. 1. Никой не амнистира глобите. Глобата не е обект на амнистия. Амнистията е освобождаване от наказателна отговорност. Това е игра с правни понятия, която праща не добри послания към обществото.
Аз съжалявам, че влязох в спор по детайлите. В заключение искам да кажа, че законът заслужава подкрепа с всички укори към него, заради института на амнистията.
Яни Янев:
Г-н Председател,
Г-н Министър,
Колеги, аз мисля, че ние наистина трябва да подкрепим законопроекта. Защото, струва ми се, че по някакъв начин опасението, че няма обществен проблем всъщност не е вярната диагноза. Обществен проблем има и ние го знаем всички от много отдавна. И това е нещото, което на нас ни го казват редицата мониторингови доклади. И общественият проблем на България днес не е това, което ще бъде амнистирано. Общественият проблем от гледна точка наказателна политика са тежките престъпления. Това е големият тежък проблем на България – корупцията и тежките престъпления. И за да можем да отидем към по-успешното решаване на този обществен проблем, ние трябва да намерим мярата в Закона за амнистията. Ако отиваме към това да обсъждаме отделни казуси, доникъде няма да стигнем. Затова преди малко подхвърлих, че ако продължаваме с отделните казуси, ще стигнем до “Ванко-1”. Защо ще стигнем до “Ванко-1”, защото в момента, в който поискаме да видим поименно кой ще излезе от затвора, за кои престъпления, изведнъж ще видим, че този закон сме го написали за едни конкретни хора, но покрай тях пускаме и едни други. Нали разбирате, че този подход е неправилен. Защото въпросът за амнистията е въпрос за наказателна политика и не е въпрос intuit persona. Това е въпрос за наказателна политика. Ние тук говорим за генералната превенция, за оная част от наказателната политика, която представлява генерална превенция, а не специалната превенция. Защото въпросът със специалната превенция е бил решен, когато е наложено наказанието. А генералната превенция 16 години в България не действа от тази гледна точка и с този неин инструмент, който се казва амнистия.
Така че априори да обсъждаме нещата и да ги отхвърляме, на първо място.
На второ място, да провокираме един принципен въпрос на базата на отделни казуси – за майките с две или три деца, и т.н., колеги, това е несериозно.
Аз ви питам, в предишните периоди – до 1990 г., имаме редица амнистии. 16 години нямаме нито една амнистия. Когато не са прилагани в такива параметри амнистии, въпросът с престъплението и наказанието в България решен ли е? Въпросът с престъпността в България решен ли е? И поради тази причина, ако ние имаме инструмент, който да бъде използван в тази насока и пак казвам, да освободим разследващите органи и съдебните органи да ги освободим от част от нещата, които очевидно не представляват обществения проблем в такава висока степен и да дадем възможност те да се съсредоточат в това, което е важно – големият обществен проблем.
Втората гледна точка. Съгласен съм с колегата Бисеров, че отделни текстове има, които не са достатъчно удачни. Но това не е проблемът на първо четене на закона. Това е нещо, което можем да седнем и да го конкретизираме и да го решим.
Това са моите аргументи. Смятам, че трябва да бъде подкрепен законопроекта.
Елеонора Николова:
Една реплика, г-н Председател.
Г-н Янев, до 1990 г., когато един престъпник бъде заловен, но в рамките на една година минаваха трите инстанции и човекът си влизаше в затвора. Там изхождахме от това, че репресивният апарат си беше свършил работата. Държавата беше си свършила работата и тогава можеше да се разсъждава, след като тя си е свършила работата по отношение на жертвите, обществото да прояви тази хуманност, която е предвидена като възможност.
Съгласна съм с г-н Ралчев и няма теоретично да спорим, че амнистията е един институт, който предполага хуманността на обществото. Ама 16 години българският народ гледа как точно тази система не си е свършила работата, а ние сега правим обратното. Вместо да накараме правосъдната система, която трябва да защити хората от престъпленията, какво правим. Вие сте адвокат и аз съм била адвокат. След 1995-96 г. като дойдеше при мен в кантората крадец и ми казваше какво ще правим сега, влизам в затвора, му викам, не бой се, 6 години трай а после ще видим дали ще влезеш. Това е положението. Докато преди човекът знаеше, че като го хванат за кражба в рамките на една година влиза в затвора. Сега понеже на нашето общество сме му длъжници, ние трябва да направим такива текстове, че да помогнем. Не знам дали НПК ще променим или какво, но бързо да вървят наказателните производства. И когато човек си е получил наказанието, тогава можеш и да му простиш. Но при положение, че ти предварително се отказваш да си свършиш работата и прощаваш, защото не е свършена работата, защото дознателите вече се затрупаха, ние тръгваме отзад напред. Това е моята бележка.
Янаки Стоилов:
Г-жо Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
Очевидно темата е много чувствителна и няма как да не се изкажем всички с риск даже да се преповторят някои мнения. Освен това, изключително непопулярна, което навярно ще предизвика реакции освен в тази зала, след това и в отразяването й в медиите и вероятно така ще бъде до окончателното приемане на този закон.
Аз лично приемам идеята за приемане на подобен законопроект, като идея за амнистиране на извършителите на леки престъпления.
Според мен, убедителен е анализът на правосъдното министерство затова, че нашите затвори са пълни с изтърпяващи наказания за леки престъпления. Считам, че чувството за наказуемост, чувството за справедливост, чувството за неотвратимост на наказанието тогава, когато са извършени престъпления, не може да бъде подкрепяно от българските граждани чрез пълненето на затворите с извършители на леки престъпления.
Приемам и другите мотиви, че става дума наистина за препълване на затворите с неотговаряне на европейските стандарти за тези, които изтърпяват наказание “лишаване от свобода”. И в този контекст и в контекста, че съществува института на амнистията, аз лично считам, че може би сега е подходящия момент да бъде предприета такава стъпка. Само че в самия законопроект има, според мен, доста сериозни противоречия и доста текстове, които предизвикват притеснения и които са именно в тази плоскост.
Ако започнем с идеята, че ще амнистираме извършителите на леки престъпления, то не е ясно защо в този законопроект попадат тези, които са рецидивисти и тези, които са осъдени за първи път и имат остатък от наказанието до една година и тези които са непълнолетни и имат остатък от наказанието до две години, което говори, че в кръга лица, които ще се възползват от тази амнистия, ще попаднат и извършители на тежки престъпления. Нещо, което, според мен, не е в и сред идеите на вносителите.
Освен това, ако погледнем чл. 1 безспорно неговата първа алинея включва текста на чл. 78а. Тук се наслагват облекчителни режими. Веднъж извършителят на едно престъпление може да се ползва от възможността да бъде заменена наказателната отговорност в административно-наказателна, след това той изобщо да бъде амнистиран. Т.е. натоварват се един върху друг няколко облекчителни режима и ако към това се прибави и отпадането на събирането на наказанието “глоба” то в крайна сметка може да се стигне до пълно неизтърпяване на никакъв вид наказание.
Освен това, аз лично считам, че пълното освобождаване от имуществена санкция в случаите, в които тя не може да бъде събрана в рамките на две години, води до едно чувство за липса на възмездие у жертвите на подобни престъпления, което също по някакъв начин трябва да бъде коригирано.
Аз лично считам, че има известен дисбаланс в нашия подход напоследък и в промените в Наказателния кодекс, когато вървим към повишаване на санкциите на някои видове престъпления, а тук подхождаме към амнистия на престъпления, които определено не са сред леките. В крайна сметка изводът ни от целия анализ и изказаните мнения, които се чуха дотук е, че като чели преобладаващото мнение на колегите е за този законопроект, само че със значителни подобрения, с промени в повечето от предложените текстове, които промени трябва да се основават на един анализ за това кои точно престъпления ще подлежат на амнистия – нещо, което може да бъде извършено само със съдействието и с участието на Министерството на правосъдието.
За мен въпросът дали да гласувам “за” или “въздържал се” е въпрос не “за” или “въздържал се” по този законопроект, а затова кой именно да участва в преработването и подобряването на текстовете. В крайна сметка аз бих гласувала “за”, ако имам уверението на Министерството на правосъдието, че то ще участва в доработването и отстраняването на тези противоречия между първо и второ четене в процеса на прецизирането на текстовете в този законопроект. Защото за мен е безспорно, че трябва да има Закон за амнистията. Той трябва да бъде приет точно сега. И той в крайна сметка трябва да касае именно извършителите на леки престъпления, тези които изтърпяват наказание “лишаване от свобода” за извършени такива престъпления.
В целия този процес, ако имаме уверението на участниците в тази дискусия, че ще доработим заедно предложените текстове, аз лично считам, че този законопроект може да бъде подкрепен.
Янаки Стоилов:
Г-н Ралчев иска думата.


Борислав Ралчев:
В една Правна комисия, когато има чл. 93 от Наказателния кодекс – една норма, която казва кое престъпление е тежко или не, да се обсъжда този въпрос е nonsense.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че днешната дискусия не е “за” или “против” института на амнистията. Тя е по повод на конкретен законопроект за амнистия. Дори можем да смятаме, че в някаква степен при определени критерии в този момент има основание в България да се амнистират определени престъпления. Въпросът е обаче какви да бъдат те и какъв да е обхватът.
Вярно е, че ние не сме на второ четене и трябва да имаме принципно отношение към дискусията. Но извън допълнителните и заключителните разпоредби четирите члена, които са основното тяло на закона, както видяхте в дискусията, не само предизвикват спорове, а някои от тях, според мен, предизвикват и основателни възражения. Ние имаме , според мен, един скелет, който е подходящ, върху който ако не да се пренапише закона, той трябва да бъде променен в много от наличните разпоредби, за да се избегнат и проблеми, които се появяват и за да се изпълни неговото предназначение.
Аз споделям желанието на тези, които искат един по-обстоен анализ на тенденцията в престъпността, за да видим дали имаме някаква последователност в нашата политика. Аз даже в някаква степен
като самокритика, тъй като законите излизат в крайна сметка от нас, мога да покажа, че понякога от злополучния опит ние търсим верните решения. Нека да си спомним само първоначалния проект на НПК, в който беше сполучлива идеята за въвеждане на 78а, но в предели, които мисля, че с основание предизвикаха определени обществени реакции и след това се наложи да бъдат поставени допълнителни изисквания по отношение на приложното поле, независимо че става дума за непредпазливи престъпления, но с много тежки последици.
По отношение на мотивите на законопроекта, аз мисля, че истинският, фактическият мотив е да се реагира на тежката ситуация в българските затвори. Иначе настъпването на някои важни политически събития, като членството в Европейския съюз, дори и да се приеме във вътрешно политически аспект, смятам, че от гледна точка на нашите партньорски отношения с Европейския съюз в най-добрия случай би могло да доведе до някаква въздържаност на партньорите ни. Защото едно от основните изисквания на членството ни в Европейския съюз е да става все по-категорична и настойчива наказателната политика, вярно предимно фокусирана върху организираната престъпност и корупцията.
Аз бих могъл да посоча още един мотив, макар че си давам сметка, който да подсили аргументацията в полза на законопроекта, но знам, че няма кой да го напише и това не може да се изисква. И това е обстоятелството, че в България до голяма степен преходът имаше криминални черти и че много хора, които са популярни и които дори в някои среди се създава авторитет, би трябвало да се намират също под ударите на закона и част от тях вероятно да бъдат едни от тези, които да очакват сега Закон за амнистията. Но те не са там и много хора от тези, които сега изтърпяват наказания сигурно си казват: Не сме ние тези, които трябва да понесем цялата тежест за това, което се случва - лица, които съвсем не са определени като криминално проявени, макар че в много отношения и не без основание въпросът може да се постави и към тях.
По конкретните неща, само това, което не е казано, ще споделя няколко изречения.
Предвидени са престъпления, за които се предлага амнистия и те изцяло покриват престъпленията, за които се прилага чл. 78а от Наказателния кодекс. В същото време обаче, въпреки забраната за прилагане на амнистия, ще се амнистират и лица по отношение на които важи забраната за прилагане на чл. 78, ал. 6. Няма да илюстрирам това с такива престъпления.
Борислав Ралчев:
Те са различни институции, г-н Стоилов. Това е нещо конкретно, другото е амнистия.
Янаки Стоилов:
Там има замяна на наказателната с административна отговорност и това е като едно вторично намаляване на минималната отговорност, която те трябва да носят. Те колкото и формално да са различни институти, ние не можем да не държим сметка за общественото мнение, че става дума за изцяло освобождаване от отговорност на лица, на които вече е редуцирана тази отговорност в достатъчно голяма степен.
Също така, при прилагането на 78а се изисква да бъдат възстановени причинените вреди. А за тези лица това няма да влезе като изискване. Макар да знам, че е напълно отделно гражданската от наказателната отговорност, аз бих искал да кажа, че според мен, ние можем да стимулираме лица, които са извършили престъпление, ако поискаме те да са обезщетили вредите. Защото в крайна сметка за потърпевшия от престъпление понякога остава само тази утеха да види, че този, който е причинил тези вреди, ще може да ги компенсира поне материално, ако не изцяло в другото им изражение. Това не е наказателен институт, но аз смятам, че амнистията е добре да върви успоредно с обезщетяването на вредите.
За непълнолетните по повод на въпроса на г-н Ралчев. Ние там амнистираме не престъпленията, а по критерии наказания. Изведнъж непълнолетните са били привилегировано санкционирани и те сега по тази причина още един път ще бъдат третирани благоприятно, за да избегнат и тази санкция.
Борислав Ралчев:
Това са различни работи. Недейте така. Те са различни институти.
Янаки Стоилов:
Те са различни, но в една последователност.
Друго. Ние въведохме, ако си спомняте, института на пробацията. Сега всички лица, за които пробацията не се налага заедно с друго наказание, също ще бъдат амнистирани. Отделен е въпросът дали ние сме развили пробацията в някакъв ефективен институт, който наистина допринася за промяна на лицата, върху които се налагат тези мерки.
Това са моите бележки.
Последната за глобата. Едва ли тук трябва да предлагаме друг критерий за погасяване на глобата. Защото ако се освобождават от глоба това е наистина в рамките на амнистията. Ние тук въвеждаме втори критерий, освен този в Наказателния кодекс, как се погасяват наказателните глоби.
Това са моите бележки по законопроекта. Ако той се приеме, наше задължение е да съдействаме за неговото подобряване, защото мисля, че никой няма да отрече необходимостта от съществени промени в този проект. Благодаря ви.
Г-жа Караиванова и след това г-н Петканов.
Ана Караиванова:
Благодаря, г-н Стоилов.
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Не искам да прозвуча укоряващо, но бих искала да ви кажа, че действително, тук се спомена вече, че държавата освен да наказва, освен своята репресивна роля, е редно да проявява и хуманизъм, и великодушие, ако искате, към осъдените. Те са също граждани, а някои и чужди, но повечето граждани на нашата държава. Те също следва да почувстват грижата на държавата към тях и някои от тях и не рядко оценяват този жест.
Щом се позоваваме на практическия си опит, ще ви кажа, че аз като практикуващ юрист, съм преживяла 8 амнистии от 1974 до 1991 г. със същите параметри в този закон – тогава практикуващите не критикувахме законите, а ги изпълнявахме, и нищо драматично не се случи. Тогава се водиха и сериозни криминологични изследвания и се видя, че не се повишава престъпността в резултат на законите за амнистии, независимо че тогава наказанията, предвидени в Наказателния кодекс, не бяха толкова жестоки, както сега. Тогава за кражби на лично имущество основното наказание по чл. 251 (стар) беше до три години. Тогава се освобождаваха много от крадците, а сега е до 8 години, и крадците не се освобождават, защото е предвидено наказание в първата част, а предвиденото в Наказателния кодекс.
На второ място, казвате, че това било лош сигнал към Европа, която ни казвала да осъждаме хората, извършили престъпления. Да, ни казва да осъдим хората, извършили престъпления, но казва ни обаче своевременно да налагаме наказанията, а това и от правната теория произтича, но тук ще ви кажа следното.
В Министерството на правосъдието изключително сериозно отношението към подготовката на този закон, който се готвеше в дълбока секретност, ако мога така да се изразя, а и доста теоретични трудове прочетохме преди да стигнем до избистрянето на текстовете.
За отношението на Европа. Ще ви кажа, че по препоръка Р-9922, приета на 30.09.1999 г. от Комитета на министрите на Съвета на Европа има дадени доста мерки относно преодоляване на затворническата пренаселеност, която е проблем на всички страни от Европейския съюз и те са разделени по затвори като мерки, предприемане по време на предварителното производство, т.е. досъдебното, мерки, предприемани в съдебната фаза; мерки след постановяване на наказанието “лишаване от свобода” и тук в този раздел се сочи и използването на амнистии, помилвания и други форми на предсрочно освобождаване от затвора без допълнителни формулировки. Така че това е и политика, препоръчана от Европа. Не бива да се опасяваме от реакцията на Европа.
Второ, когато казвате, че няма да бъде възмезден пострадалия имуществено. Защото в чл. 78а е било предвидено да са възстановени имуществените вреди, така бих искала да ви кажа, че в много от специалните производства, особените производства по НПК, не се допуска, включително и по чл. 78а, не се допуска граждански ищец. Докато при амнистията не се засягат гражданските последици от деянието и пострадалият има пълната възможност да предяви по реда на чл. 45 от ЗЗД своите граждански претенции. Ако е уважен гражданския иск той не се обхваща от амнистията по едно вече влязло в сила, дори и по висящите дела по граждански иск може да се потвърди в тази гражданска част присъдата, независимо, че делото, ако е в досъдебна фаза, се прекратява.
Уважаеми народни представители, едно време имаше едно сборниче с всички закони за амнистията, не беше само работа на законодателя да опише всички конкретни хипотези, а имаше богата тълкувателна практика на Върховния съд. По законите за амнистия от 1981 и от 1984 г. има две много добри тълкувателни решения, предизвикани именно по съвместна инициатива на министъра на правосъдията и на главния прокурор, на когото са били възлагани изпълненията на Законите за амнистията. Не може всичко да се реши в закона. Практиката също може да разясни конкретните понятия, защото в един закон никога не можем да обхванем всички конкретни хипотези.
И накрая, с което бих искала да приключа.
Политиците е добре да се харесват на избирателите, добре е да вършат само това, което им харесва, но понякога ние всички, които сме на този фронт, трябва да предприемем решения, които в момента няма да ни донесат непосредствените адмирации на по-голямата част от хората. Но нали затова трябва да поемаме и държавническа отговорност, да разясним на обществото, че има актове, които на пръв поглед не са толкова популярни, но те са необходими на държавата. Затова аз мисля, че вие ще проявите своята отговорност, ще упражните това свое правомощие, което в Конституцията и от Търновската конституция насам, във всички конституции в правомощията на Народното събрание е посочено: “Дава амнистия”. Вие 17 години, колега Антонова, с изключение на амнистията от 2001 г. по един текст и тя едва ли е обхванала много лица, не сте упражнили в продължение на 17 години това свое правомощие. Аз мисля, че най-после ще намерите сили в себе си да приемете този акт.
Янаки Стоилов:
Г-н Бонгалов и след това г-н Шопов.
Димитър Бонгалов:
Аз ще бъда съвсем кратък. Тъй като се търси какъв е общественият проблем. Степен на цивилизованост на едно общество е колко лишени от свобода има на 100 000 жители. В България в момента на 100 000 жители има 120 човека лишени от свобода. В Турция има на 100 000 жители 92 лишени от свобода, която е кандидат-членка на Европейския съюз. Това вече е обществен проблем.
Разбира се, решава ли този обществен проблем ведомствени проблеми, ние това не крием.
Но да обясня два случая, които станаха популярни и драстични. Ние връщаме имуществото на лицата, от които са иззети. И връщаме естествено личното им имущество. Чл. 313 от НПК казва, че при спорна собственост, се решава от съда. Разбира се, при досегашните Закони за амнистия терминът е “правоимащите”. Може би е хубаво на практика да се спази този термин и да не се променя. Но този текст е готвен от работна група, която е готвила Наказателно процесуалния кодекс. Не подозирам колегите, че са искали да връщат крадени вещи на крадците. Въпросът е въпрос на терминология и няма никакъв проблем да се реши.
Чл. 4 говори не за събиране на глоби. Непознаването на Закона за изпълнение на наказанията може да доведе до теза, че някой може да събира глоба, когато не я е събрал две години от лишаването от свобода. Елементарен факт е, че от 11 500 лишени от свобода работят 4 000. Те получават минималната работна заплата и от тях половината влиза в приход на държавно предприятие “Фонд затворно дело”. Пише го в Закона за изпълнение на наказанията. Ако някой може да събере глоба в какъвто и да е размер от лице, което няма имущество и има 80 лв. разполагаема сума на месец, ако случайно работи, тогава да каже, че този срок трябва да бъде удължен в чл. 4. Предложението е на Министерството на финансите и колегите са прави. Хвърля се държавна администрация да пише бумаги по неща, по които нищо не може да събере.
Разбира се, аз винаги съм бил сторонник за 354а и 354в, разбира се и § 90, но като казахме за бройки и като говорим за джебчийки, става въпрос за 50 човека. Рецидивистите са 300 човека. Данните са 354в – там са 350 човека. Непълнолетните, които освобождаваме, в момента са 35 човека по днешните разчети. Ако намалите от две на една година, те ще станат 25 човека. Ако говорим за т. 4 – това са майките с до три деца, има международни директиви за многодетните майки и ние се съобразяваме и с тях, защото винаги това го пише. Ние не го измисляме. Няма никакъв проблем тези 50 човека да си останат. Това е въпрос на политическа воля.
Много ви благодаря.
Янаки Стоилов:
Г-н Шопов има думата.
Павел Шопов:
Аз до този момент в така развилата се обществена дискусия по Закона за амнистията, защото има такава дискусия, не съм чул основателен мотив – обосновка, причина, поради която да бъде приет такъв закон. Защото както за всеки един закон, така и за този закон, би трябвало да има мотив. Кой е мотивът?
Преди малко г-н Бонгалов спомена, че това било белег на цивилизованост на една държава. Не е белег на цивилизованост на една държава, защото Съединените щати е страната с най-висок брой на лежащи по затворите на глава от населението. Така че това не е мотив.
Ако е мотив, че затворите са препълнени и няма място в тях, това не може да бъде мотив.
Ако е мотив, че правосъдната система е много натоварена, това също не може да бъде мотив. Защото такава е криминогенната обстановка в България и затова е много натоварена правосъдната система.
Наистина се правеха някога през комунизма често амнистии, но тогава мотив имаше. Някоя светла годишнина и тогава се освобождаваха. Но онова общество, нали знаем, беше общество, в което престъпността отмираше и престъпността не беше проблем и можеше да има такава висша милост.
Този закон е силно политически. В началото на демокрацията имаше един такъв закон, който доведе до силни брожения, спекулации, изобщо ако се върнем и коментираме и направим анализ на онова, което се случи след онзи закон, не може да бъде пример да подражание, за да излезем с нов закон.
Ката че какъв е мотивът аз продължавам да се питам. За мен няма абсолютно никакъв мотив.
В нашето политическо ръководство ние сме обсъдили този въпрос отвсякъде и нашата позиция е взета и твърда, че сме против Закона за амнистията, в каквато връзка ще гласувам и днес на това заседание.
Но все пак между двете четения аз искам да чуя сериозен мотив, за да бъде поставен въпроса отново на нашето национално ръководство. Можем да си преосмисляме позицията в тази връзка, но за нас няма причина, няма основание в едно общество, което е основано на пазарна икономика – няма да очертавам цялостната концепция на нашето общество, такива закони за амнистията може да има само при някои изключителни форсмажорни обстоятелства, когато има някакъв изключителен мотив затова. Затова , че сме влезли в Европейския съюз и такова нещо се чу, че това е бил знаменит акт, изключително събитие, за което заслужава да бъде проявена милост, това също не може да бъде мотив.
От друга страна, има ред начини, които предвиждат същите последствия, каквито Законът за амнистията, и те би могло да бъдат прилагани.
Продължава в Наказателния кодекс да съществува положението, че при работа намалява броя на времето за престой в затвора и за наказанието. Да не говорим за института на предсрочното освобождаване, който също беше приложен в скоро време във Варна.
С оглед на генералната превенция и при тази засилена криминогенност и при тази ситуация, в която се намираме, е неприемливо да бъде гласуван такъв закон.
Янаки Стоилов:
Други изказвания има ли? Няма. Преди да пристъпим към гласуване, министър Петканов иска думата. Заповядайте.
Проф. Георги Петканов:
Уважаеми г-н Председател, аз ще бъда максимално кратък.
Първо, има становище на Консултативния съвет по законодателството, който е в парламента. Ако вие сте прегледали становището, ще видите, че те са против амнистията и те се обявяват против амнистията въобще. Значи против българската Конституция. Там сочат поредица от мотиви, от които може да се направи изводът, че текстът в Конституцията трябва да бъде отменен.
Работната група на Министерството на правосъдието като вносител предоставя на вас правата да действате така, както намерите за добре. Ние сме съгласни с всички изменения, които решите да направите. Аз ви подсказах за две от тях и мисля, че те лесно могат да бъдат направени: да се върне на собственика имуществото и да се премахне амнистията на рецидивисти. Но оттук нататък вие може да премахнете въобще чл. 3: за майките, за непълнолетните и т.н. Това е ваше право.
Сроковете, за което говори г-жа Балева, а и други колеги. Амнистията се прави със закон и вътре не се споменават поименно адресатите на този закон, а се избират критерии и един от тези критерии е срокът. Съвсем уместно е да се избере срок 31 декември или 31 март. Т.е. това е ваше право. Както счетете за необходимо, така действайте.
За рецидивистите. В момента, ако този текст бъде възприет, ще бъдат амнистирани близо 300 рецидивисти. Не са малко. Затова избирайте един от двата варианта: или се спрете на минимума, който сме предложили – остатък от три месеца, или въобще зачеркнете тази категория лица.
Искам да ви кажа, уважаеми народни представители, че криминолозите, които изследват пребиваването на българските граждани в затвора са стигнали до извода, че превъзпитанието в затвора може да стане до шестата година. След това не. След това лицата само се съхраняват в затвора, за да не излизат навън и да вършат нови престъпления. И ако се замислите върху този въпрос защо трябва да стоят след шестата година. Затова защото Наказателният кодекс предвижда тежки санкции ли? Дали те ще превъзпитат, ако стоят продължително време в затвора? Аз мисля, че и на този въпрос трябва да се обърне внимание. В този смисъл аз няколко кратно повтарях, че амнистията е средство и за превъзпитание. И не е вярно това, че ако бъде дадена амнистия, всички ще тръгнат във влака от Видин за София и 99 на сто ще извършат нови престъпления. Това са измислици. Това не може да стане. Амнистията е средство за превъзпитание! И аз съм дълбоко убеден, че поне 2/3 от тях няма да извършат повече престъпление. Практиката от досегашните амнистии сочи това.
Иначе амнистията и опрощаването е сложно нещо. Освен амнистията, имаме още два способа: условното предсрочно освобождаване, за което споменаха колегите тук и опрощаването, което дава президента. Те са независими институции една от друга. И това, че се дава амнистия не означава, че това трябва да става за сметка на другото или обратното.
И това, което се каза, че е неправилно описано в закона за кои престъпления, това не е вярно. Няма нито една амнистия досега от тези 17, където да се описва текст по текст за какво се амнистира. Нося ги всичките и ако някой иска да ги види, да заповяда.
С едно, две, три, пет деца, както искате така решете. Ако искате с едно дете, ако искате непълнолетни, малолетни това е ваше право.
Аз ви благодаря за вниманието, което ни оказахте. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодарим за Вашето участие.
Мисля, че дискусията беше обстойна и постави всички проблеми, които са относими към законопроекта.
Колеги, моля да заемете местата си. Ще пристъпим към гласуване.
Тези от народните представители, които подкрепят Законопроекта за амнистия за първо четене, моля да гласуват. Девет гласа “за”.
Против? Четирима “против”.
Въздържали се? Трима се въздържат.
С девет гласа “за”, четири “против” и трима “въздържали се” се приема по принцип законопроекта.
Това становище ще бъде представено от името на Комисията по правни въпроси.
Благодаря на всички за участието. Закривам заседанието.




Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: