---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 21

Днес, 31.05.2007 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието – Сабрие Сапунджиева, заместник-министър, Николета Павлова и Елена Дойчева, от Министерството на труда и социалната политика – Димитър Димитров, заместник министър, Емил Мирославов, директор на дирекция “Трудово право и обществено осигуряване” и Нина Димитрова – старши експерт, и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Иван Гегов, директор на дирекция ГРАО.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми госпожи и господа, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за местните избори № 502-01-13/10.08.2005 г., внесен от Министерския съвет; № 554-01-52 от 15.09.2005 г., внесен от Иван Костов и група народни представители; № 654-01-136 от 30.10.2006 г., внесен от Владимир Кузов и № 754-01-69 от 25.04.2007 г., внесен от Иван Сотиров.
Колеги, днес съгласно дневния ред имаме единствено да се занимаем с въпроса за местните избори. В дневния ред са отбелязани всички законопроекти за изменение и допълнение на Закона за местните избори. Днес ви предлагам да се занимаем само с проекта, внесен от Министерския съвет, като остава възможността другите законопроекти да бъдат обсъдени отделно.
Предвид на кратките срокове до изготвянето на доклада на Европейската комисия ви предлагам да приемем едно отклонение от общите правила за съвместното разглеждане на законопроектите. Явно ще се наложи по-сериозните промени в законодателството за местните избори да бъдат обсъдени отделно, но също в скоро време. Затова надявам се, днес да приемете да съсредоточим своето внимание върху обсъждането само на проекта на Министерския съвет и произнасянето по него, за да може по-нататък, ако той бъде подкрепен в пленарна зала в съкратени срокове да се направят предложенията само в частта засегнати от измененията, които се предлагат от Министерския съвет, за да можем в близките дни на м. юни да приключим с тази част от промените. А след това, когато приключи нашата работа по проекта за Граждански процесуален кодекс и по Закона за съдебната власт, да преминем към обсъждане и на останалите законопроекти в целия спектър от промени, които се предлагат.
Елиана Масева:
Не е редно така да се процедира.
Янаки Стоилов:
Г-жо Масева, аз казах в началото, че това е едно отклонение от правилата, но се надявам на съгласието на всички, за да не се произнасяме формално сега по няколкото законопроекта и да се налага да ги отхвърляме, а за да можем наистина да обърнем внимание на идеите, които се съдържат в тях и тогава те да подлежат на необходимото задълбочено обсъждане. Аз разясних, че е наложително едно такова отклонение от обичайната процедура за разглеждането на законопроектите, за което се надявам да има съгласие.
А сега да предоставя думата на вносителите. Тук са г-жа Сапунджиева, заместник министър на правосъдието и г-н Димитров, заместник-министър на труда и социалната политика. Заповядайте.
Сабрие Сапунджиева:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Съгласно чл. 17 от Договора за създаването на Европейските общности всяко лице, което е гражданин на държава членка, е гражданин и на Европейския съюз, като европейското гражданство допълва, а не замества националното гражданство.
Последица и конкретно проявление на съюзното гражданство е правото всеки гражданин на Европейския съюз, който живее в държава членка , чийто гражданин не е, да има правото да избира общински съветници, както и да се кандидатира за общински съветник. Признаването на активното и пасивното избирателно право в държавата членка по местопребиваване представлява пример за прилагането на принципа на недискриминация между гражданите по произход и гражданите на Европейския съюз, живеещи в тази държава.
Тези права са доразвити и конкретизирани в Директива на Съвета 94/80/ЕО от 19 декември 1994 г.
С приемането на законопроекта, който предлагаме на вашето внимание, ще бъде изпълнено и задължението на нашата страна да транспонира разпоредбите на Директивата.
Законопроектът урежда предпоставките, при наличието на които, постоянно и продължително пребиваващите на територията на съответната община граждани на други държави членки на Европейския съюз, ще могат да упражняват избирателното си право у нас. Включването на тази категория граждани в избирателните списъци на съответната община, се извършва въз основа на предварително подадено от съответното лице заявление до общинската администрация.
Посочени са също така и предпоставките, при които гражданите на държава членка на Европейския съюз, различна от Република България, ще могат да се кандидатират за общински съветници.
Предлага се списъкът на гласоподавателите да се състои от две части: част “А” на списъка, включваща имащите право на глас български граждани и част “Б” – имащите право на глас постоянно и продължително пребиваващи у нас граждани на Европейския съюз.
Предвиден е също така механизъм за проверка на верността на декларираните факти и обстоятелства от гражданите на Европейския съюз, имащи право да гласуват и да се кандидатират за общински съветници.
В процеса на разработването на законопроекта е извършено сравнително правно изследване на аналогичните закони на държавите членки на Европейския съюз относно възможността гражданите на дадена държава членка, пребиваващи трайно на територията на друга държава членка, да бъдат избирани за кметове. Изследването показва, че всички държави членки на Европейския съюз са се възползвали от изключението, което чл. 5, ал. 3 от Директива 94/80/ЕО от 19 декември 1994 г. предоставя и съгласно което функциите на ръководител на колективния орган на изпълнителната власт на основна единица на местно управление може да бъде запазено за собствените й граждани.
С оглед на изложеното, с проекта се предлага за кметове да се издигат само български граждани.
Благодаря ви.

Янаки Стоилов:
Благодаря ви и аз. Г-н Димитров, ако желаете да допълните нещо.
Димитър Димитров:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, г-жа Сапунджиева подробно представи законопроекта. Само искам да допълня, че транспонирането на Директива 94/80/ЕО, която основно въвежда възможността за упражняване избирателно право в местни избори, е основен ангажимент на страната ни по Глава втора “Свободно движение на хора”. И както във връзка с предстоящите избори, така и с доста напредналите срокове за въвеждането на тази директива е крайно наложително да се обсъди законопроектът, който е представен на вашето внимание. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Имате думата за изказвания. Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, аз предлагам да подкрепим предложения законопроект на Министерския съвет. Той е наистина един от законите, за които България е поела изричен ангажимент, че трябва да бъдат приети до приключването на проверката, която тече в момента. Той е един от законите, които са обекти на писмото, което беше изпратено от страна на Европейската комисия към България.
Мисля, че изцяло транспонира на съответните разпоредби на Директивата на Европейските общности.
Само може би за кмета? Г-н Ремзи Осман може да внесе яснота дали кметът в България е ръководител на колективен орган на местно самоуправление. Тъй като при нас, доколкото знам, колективният орган на местно самоуправление е общинският съвет. Има ли опасност по някакъв начин да има разминаване, тъй като така направената дефиниция “ръководител на колективен орган” при нас е председателят на общинския съвет, според мен, а не кмета на общината.
Янаки Стоилов:
Някакво разяснение ще дадете ли по въпроса.
Сабрие Сапунджиева:
Аз нося със себе си директива 94/80/ЕО – чл. 5, ал. 3, и ще ги прочета, за да може членовете на комисията да дадат своите становища.
Чл. 5 (3) Държавите членки могат да предвидят, че само собствените им граждани могат да заемат длъжността на избран ръководител, представител или член на ръководния колективен орган на изпълнителната власт на основна единица на местно управление, ако са избрани да заемат тази длъжност за продължителността на мандата.”
Това е дословно цитиран чл. 5, ал. 3 от директивата.
Ремзи Осман:
Каква е практиката в другите държави?
Сабрие Сапунджиева:
Изследването сочи, че почти всички държави членки на Европейския съюз са запазили тази длъжност само за собствените си граждани. Не са дали възможност на граждани на други държави членки на Европейския съюз да се кандидатират за кметове. Само за съветници могат да се кандидатират.
Елиана Масева:
Подлежи все пак на размисъл. Защото в много от държавите – знам за Белгия, Франция, правомощията на кметовете са по-скоро правомощия на колективния орган – на общинските съвети. Те имат право да взимат решение. Изобщо много по-широк кръг от функции и задачи имат. Дали всъщност само това е фигурата, която трябва да бъде запазена, тъй като директивата дава възможност за по-широк кръг от лица, които да бъдат изключени от възможността да се кандидатират други, освен местни.
Сабрие Сапунджиева:
Това, което предвижда Директивата е в чл. 5, ал. 3 и 4.
Аз цитирах чл. 5, ал. 3. Ако ми позволите да цитирам и чл. 5, ал. 4 от Директивата. Или всъщност това е абзац втори от ал. 3.
“Държавите членки могат също да определят, че временното и междувременното изпълнение на функциите на ръководител, представител или член на ръководния колективен орган на изпълнителната власт на основна единица на местно управление може да бъде запазено за собствените й граждани. Като вземат предвид договора и основните правни принципи, държавите членки могат да приемат подходящи необходими и пропорционални мерки, за да гарантират, че длъжностите, посочени в първа алинея могат да бъдат заемани, а временните функции, посочени във втората алинея, могат да бъдат изпълнявани само от техни собствени граждани. ”
Нашето становище е, че е редно България да запази тези длъжности само за собствените си граждани. В края на краищата кметът като орган на изпълнителната власт в една община има функции, които са с богата правна природа. Кметът освен изпълнителен орган на местната изпълнителна власт, той е представител на населението пред централната изпълнителна власт. Освен това е представител на централната изпълнителна власт пред населението в общината. Той има множество други функции, които му делегират други закони. Мисля, че тези съображения трябва да се вземат предвид, когато се взима това решение. Т.е. това да бъде запазено само за български граждани.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви за разяснението. Г-н Осман има думата.
Ремзи Осман:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, г-жа Масева преди малко каза, а и г-жа Елеонора Николова като бивш кмет, но аз съм убеден, че всички членове на комисията са запознати. Казвайки, че ръководният орган могат да запазят само за представител – гражданин на своята държава, голяма част от европейските държави органът за самоуправление – изпълнителният орган е даже колективен. Има листа, както на времето бяха изпълкомите, пет или 8 човека листа за изпълнителен орган се избира. Отделно се избира общинският съвет. И един от тях няма по-големи правомощия в изпълнителния орган, почетно изпълнява и функциите на кмет. Те това нещо го запазват. Но щом като директивата дава възможност при нас, а това е въпрос и на политическо решение. Да им ли дадем възможност да се кандидатират за кмет на община или не, първи въпрос
Втори въпрос на какво основание ще им дадем възможност да се кандидатират за съветници, когато не им даваме възможност да се кандидатират за кмет или да имат само избирателни права. Защото той като бъде избран за съветник има пълното основание да бъде председател на органа на самоуправление, който е колективен. Или пък там трябва да променим и ЗМСМ, че след този закон задължително трябва да има тази промяна, Елеонора, кой може да бъде председател на общинския съвет.
На мен ми се струва, г-н Председател, по принцип да подкрепим законопроекта. На второ четене ще се нуждаем от допълнителна дискусия. Наистина за отделните държави една по-подробна информация и формата на местното самоуправление да изкараме за тези държави, мисля, че можем да го направим много бързо. Когато запазват това право само за свои граждани и да поискаме самата форма за местно самоуправление за тази държава. Аз съм убеден, че колективен е изпълнителният орган в тези държави. Т.е. идеята е, че в повечето случай първият се назначава от краля, тези които са монархии.
Завършвайки мисля, че трябва да бъде подкрепен законопроекта и за второ четене след една такава информация да помислим сериозно дали гражданите на страни членки на Европейския съюз да имат право по принцип да бъдат кандидати за съветници и кметове на общини. Моето лично виждане е да подходим, както в някои страни са им дали възможност да гласуват, но да нямат право да бъдат кандидати.
Янаки Стоилов:
Трябва да видим да не излезем, защото изрично се говори за орган на изпълнителната власт. Ако е за орган на самоуправлението ние можем да влезем в конфликт със самата директива. Така че това трябва да бъде внимателно преценено – да не въведем ограничения, които надхвърлят това, което директивата предвижда.
Г-жа Балева и г-жа Манолова след това..
Надка Балева:
Безспорно е, че законът трябва да бъде приет на първо четене. Това е изискване на европейска директива. Но ми се струва за уместно между първо и второ четене да се помисли и по още един въпрос.
Така, както е по законопроект, всеки който има разрешение за постоянно или продължително пребиваване може да избира и да бъде избиран. Струва ми се, че трябва да обмислим въпроса дали само това разрешение е достатъчно или е необходимо и реално пребиваване въз основа на това решение, за да може този човек в крайна сметка да определя кои хора управляват тази община.
Янаки Стоилов:
Това би трябвало да зависи от общото решение за свързаност на лицето, независимо дали е български или друг гражданин, с територията на съответната община. Тук критерият би трябвало да е еднакъв.
Г-жа Манолова има думата.
Мая Манолова:
Имам два общи въпроса.
Първо, тъй като самият проект е изготвен още през август 2005 г. или поне тогава е внесен, той не отговаря и има противоречие с приетия в края на миналата година Закон за влизане и пребиваване и напускане на Република България от граждани на страни членки на Европейския съюз и техните семейства. Има известно разминаване в понятията постоянно и продължително пребиваване и свързаните с това последици, нещо, което следва да бъде направено между първо и второ четене.
Второ, няма как този въпрос по принцип за правото на граждани на държави членки на Европейския съюз да участват в местни избори в България и изискванията към тях да бъдат решени извън контекста на така наречения принцип на уседналост, който ние въведохме в закона за евродепутати и който тук както започна и дава тема за разсъждение колегата Балева, следва да отговорим и в този законопроект. Т.е. дали ще бъде достатъчно да имат статут на продължително пребиваващи гражданите на страни членки на Европейския съюз. Защото според закона, който цитирах, такъв статут може да бъде придобит непосредствено след влизането им на територията на Република България, стига да отговарят на определени изисквания. В момента ги нямам пред себе си тези изисквания, но мога по принцип да ви кажа. Това са да работи, да учи, т.е. да започва своето обучение, своята работа или пък да внесе достатъчна парична гаранция за здравна осигуровка. Т.е. можем да дадем избирателни права на лице, което току-що се е появило на територията на съответната община на Република България. Но ако ние не въведем някакво ограничително изискване и за гражданите на Република България, тогава ще влезем в противоречие, тъй като тук има изискване за еднакво третиране. Т.е. колкото и да се опитваме да разгледаме този въпрос само в европейски контекст, няма как решавайки него да не си отговорим и на някои други въпроси.
Тук искам да ви обърна внимание на това, че може би е необходимо освен един анализ на това как е решен законодателно този въпрос в страните членки на Европейския съюз, да се опитаме да си направим един анализ на това как работи този принцип на евроизборите. Ще ви кажа, че той ще бъде още по-труден за дефиниране и за полагане по отношение на местните избори. Като чели той има своето място на местните избори, но неговото прилагане с оглед съществуващата система за гражданска регистрация, на мен ми се струва почти невъзможно. Тук е г-н Гетов и ако отидем по-нататък в тези си разсъждения евентуално можем да му зададем въпроси. Но анализът, който аз си направих на възможностите да въвеждаме някакви ограничения изобщо не е обнадеждаващ, тъй като в България няма реални данни и не е възможно да се получат реални данни за това къде реално живее едно лице.
Реплика: Трябва да може.
Мая Манолова:
Ще бъде необходима, според мен, цялостна реформа на системата на гражданска регистрация. В момента това просто няма как да стане. Макар че тук отново ще има упражнения и опити отново да го въведем, по някакъв начин да го дефинираме. Защото адресът, на който лицето живее, това е настоящият адрес. Само че настоящият адрес не е в регистъра на населението и не фигурира в документите за самоличност на лицето. Така че установяването на това обстоятелство в един момент, особено при дописване на списъците, ще стане невъзможно. Така че тук ще отидем в една друга сфера на разсъждения.
Аз се опитах да си направя една справка. Имало е изследване за това как е решен въпроса в страните членки на Европейския съюз, но то не може да бъде открито в библиотеката, защото просто го няма. Но от това, което аз успях да направя като справка, по отношение на изборността на кметовете почти всички страни без едно или две изключения, са се възползвали от възможността да ограничат възможността на граждани на други държави членки да участват в избора на кмет, т.е. да имат пасивно избирателно право в кметския избор. Това е първо.
Второ, по отношение на присъствието на принципа на уседналост. То съществува само в страните, в които избирателните списъци се правят по заявление на съответните лица. Т.е. в края на всяка година избирателните списъци се правят въз основа на заявления на гражданина и той там може да представи данни за това, че е живял, че е плащал данъци, че е работил, че е учил и други такива ,които да казват, че той наистина е свързан с историята на съответното населено място. При съществуващата система – списъците се правят служебно от ГРАО, без заявление от лицата и по постоянен адрес, това лично на мен на този етап, макар че ще положим всички ние усилия в тази посока, ми изглежда мисия невъзможна.
В целия този ред на мисли, защото от друга страна аз мисля, че няма как ние да дефинираме участието на граждани на държави членки на Европейския съюз в местните избори без да отговорим на този въпрос – просто чл. 3 трябва да има своето продължение.
Могат да участват в изборите граждани на държави членки, които са навършили 18 години, не са поставени под запрещение и които примерно постоянно пребивават в течение на една година или шест месеца или пр. Това тук ще намери своята дефиниция веднъж.
По-нататък тук са предложени изменения в частта, която касае избирателните списъци. Ако ще се правят някакви изменения в избирателните списъци, тук е моментът да кажем дали той се прави по постоянен или настоящ адрес.
Сабрие Сапунджиева:
Този въпрос, г-жо Манолова, е уреден в сега действащия Закон за местните избори. Извинявам се, че се намесвам.
Мая Манолова:
Безспорно е така.
Сабрие Сапунджиева:
Голяма част от въпросите, които вие тук изложихте са уредени в сега действащия Закон за местните избори. Казвам го като член на Централната избирателна комисия, а не като заместник-министър, който представя законопроекта.
Мая Манолова:
Аз говоря за други въпроси, които в контекста на законодателството след 2005 г. ние трябва да обсъждаме във връзка с трудностите, с които аз се сблъсках, разсъждавайки по тази тема за това първо заседание. Иначе законопроектът си е коректен. Той ще бъде подкрепен, но това са допълнителни въпроси, които са възникнали и на които ние трябва да търсим отговор между двете четения.
Янаки Стоилов:
И аз така схванах, че това са разсъждения по повод на законопроекта, някои от които могат да намерят място като предложения при второто четене на този законопроект. А как ще бъдат решени, ще се прецени в момента на обсъждането.
Мая Манолова:
В момента ги формулирам като теми, по които, според мен, трябва да се мисли между двете четения на този законопроект.
Янаки Стоилов:
Г-н Казак иска думата за реплика.
Четин Казак:
Предлагам, г-жо Манолова, по-голямата част от въпросите, които повдигнахте Вие, да не стават обект на обмисляне между двете четения, а да станат обект на обмисляне в следващия етап, когато ние така или иначе ще се заемем с промяна на Закона за местните избори с оглед на наближаващите местни избори.
Този закон, както стана ясно нееднократно, трябва да се приеме по много бърз начин, защото той е нещо, което Европейската комисия очаква от нас до края на юни. Така че до средата на месец юни ние трябва да приемем този закон.

Сабрие Сапунджиева:
Той е част от мониторинга.
Четин Казак:
За това предлагам с всички тези въпроси да не се занимаваме сега. Сега да приемем, ако трябва някакъв съкратен вариант на този закон – просто да въведем пасивното и активното избирателно право на гражданите на Европейския съюз, а след това, когато ще обсъждаме целия пакет с останалите закони, когато наистина ще седнем да обмислим промените в Закона за местните избори с оглед на предстоящите местни избори, тогава да се занимаем и с тези въпроси.
Елиана Масева:
Това отдалечаване на проблематиката хич не ми харесва. През септември месец изтича мандата на местната власт. Воля на президента е дали ще ги насрочи в края на октомври или в началото на месец ноември тези избори. Утре вече сме месец юни. А сега ще приемаме един закон, който и според изказванията, и според съдържанието нито е пълен, нито е установен, нито е категоричен. Изводи оттук не можем да направим как ще изглежда избирателното право на европейските граждани, които пребивават в България.
Въпросите, които повдигна Мая Манолова, са изключително съществени и те не са много. И те трябва действително да бъдат обсъдени между първо и второ четене. Защото каквото ще се приема юли месец като закон, трябва да го има. Ако приемем според Европейската директива изискването за уседналост, което е 6 месеца, за какви срокове ми говорите и за какъв следващ пакет от закони.
Янаки Стоилов:
При всички случаи това няма да изчерпи промените с оглед на предстоящите местни избори. За това е много добре да се прецени мярата докъде по повод на това изменение да отидем с нещо, което е пряко свързано с него и кога да направим другите промени, които отново ще трябва да бъдат през месец юли и август, но вече обсъдени и приети.
Ремзи Осман:
Под формата на реплика ще се възползвам да кажа това, което се опита да каже и Четин. Когато говорим за местните избори и за тези промени, задължително първо ние трябва да променим, ако има нужда от промяна, ЗМСМ – ще има ли изборност на районните кметове, и т.н. За това ние много добре знаем, че първо трябва да се реши кардиналният въпрос. Така че това, което набързо трябва да го направим, да го направим и мисля, че вече има различни варианти в другата постоянна комисия в парламента и нещата вървят доста напред. В скоро време очаквам да стартират дискусиите нужни ли са промени в ЗМСМ и изборното право в тази част. Те трябва да вървят заедно, според мен.
Мая Манолова:
Г-жо Масева, аз също бях сторонник допреди да чуя другите мнения на това този въпрос да го решим тук. Но понеже се опитвам от едно известно време да му измисля решение – тук го обсъждахме и с г-н Гетов, и в състав на юристи и с други. Това е един наистина изключително сложен въпрос. Имаме даже конкретни предложения, но всяко едно от тях е достатъчно трудно за реализация. Т.е. това е една изключително сложна тема. Може би наистина е по-разумно сега да въведем формално изискването на евродирективата до 20 юни, за да сме в срок, а след това освен този въпрос, ние ще трябва да решим и въпросите за преференциалното гласуване.
Въпросът за бюлетината, защото в закона за местните избори все още са отделните бюлетини. Ще въвеждаме интегрална или не? Въпросът за изборността на районните кметове, защото тя ще е свързана с промяна на Закона за местните избори. Въпросът за избираемостта на кметове на малки населени места – над 100 души, каквато идея съществува, и ред други въпроси, които са свързани със ЗМСМ и които обезателно трябва да свършим до края на м. юли.
Елина Масева:
Това какво е сега? Защо ще бързаме.
Янаки Стоилов:
За да не плащаме.
Сабрие Сапунджиева:
Г-жо Масева, ние не бързаме. Ние закъсняваме.
Мая Манолова:
Освен това, законът, ако има уседналост, ще го приемем след 6-те месеца. Даже аз се чудя дали този срок не трябва да бъде издърпан още по-напред с оглед на това, което се случва в момента по морето и в редица общини, където подготовките за изкривяване на вота вече са факт. Т.е. ние трябва да направим и един анализ какво се е случило до момента и ако преценим, че това са значими обществени отношения, по някакъв начин да им противодействаме.
Аз давам това, което казах до момента, като теми за размисъл. Предлагам да ги извадим във времето в промяната на закона, която ще свършва до края на юли, а сега да се съсредоточим във формалното транспониране на евродирективата. Това е моето предложение.
Янаки Стоилов:
Имайте предвид, че най-вероятно срокът между двете четения няма да надхвърля 4-5 дни. Това също ще определи възможностите за увеличаване на предложенията.
Г-жа Николова иска думата.
Елеонора Николова:
Аз също ще гласувам за този законопроект с ясното съзнание, че ние трябва да транспонираме нашето законодателство с европейското. Но въпросите, които възникват, трябва да се гледат после, защото ние сигурно ще правим изменения по този закон в пакет със ЗМСМ. Аз в това отношение изцяло се солидаризирам с Ремзи Осман.
Искам да напомня, че нашите общински съветници имат много високи правомощия. Така че като разсъждаваме, че за кмет няма да може да се избира чужд гражданин, а ще може да се избира за общински съветник, представете си един малък общински съвет от 9 човека и той стане председател на общинския съвет. Този човек взима решения за отчуждаване, за придобиване, за кредити – правомощия, които кметовете нямат.
Освен всичко друго, между първо и второ четене ние трябва да направим един много сериозен сравнителен анализ какво е устройството на местните власти в другите държави, защото примерно във Франция кметът се избира от състава на общинския съвет. В Португалия са изпълнителните тела, за които говори Ремзи Осман. Ние трябва много внимателно да видим тези неща. При наличието на пропорционална система няма да са застрашени. Но ако се възприеме идеята на Националното сдружение на общините – те са разработили два варианта и за мажоритарен избор на общински съветници, нещата стават изключително сложни. При една пропорционална система един чуждестранен граждани като чуждо лице докато се включи в политическия живот и бъде записан в листата, нали ви е ясно кога ще стане. Но ако стане въпрос за мажоритарен избор и възможността да си уредиш сам избора и оттам нататък да влияеш много съществено на решенията на едно населено място, това са много сериозни неща.
Янаки Стоилов:
Г-н Димитров, заповядайте.
Димитър Димитров:
Само една подкрепа на вижданията за по-ускореното приемане на този законопроект, тъй като действително сроковете за транспониране изтекоха на 31 декември. Има хиляди нюанси, които могат да се обсъждат. Но ние трябва да въведем правото за избор на граждани на Европейския съюз. Личното ми мнение е, че ако внимателно се прочете цялата Директива, а не само прословутия чл. 5, според мен няма никаква колизия със забраната или не за избор на кмет. По-скоро, според мен, въпросът, който трябва да се обсъжда, е дали само кмет или във връзка с функциите на общинските съвети, това да бъде приложено и към председателя на общинския съвет. Според мен, това е дискусионният въпрос.
Янаки Стоилов:
Като чели дискусията се изчерпа на този етап и можем да пристъпим към гласуване. Другата седмица ще бъде включен предполагам в седмичната програма и с оглед на това кога ще бъде приемането, ще определим и срока за предложенията между двете четения.
Тези от членовете на комисията, които подкрепят по принцип Закона за изменение и допълнение на Закона за местните избори, внесен от Министерския съвет, моля да гласуват.
Благодаря ви. Има ли против? Няма. Няма и въздържали се. Единодушно се приема.
В момента на членовете на работната група по Закона за съдебната власт е раздаден вариантът, който ще се обсъжда в началото на следващата седмица, за да имате време да се запознаете с предложенията.
Благодаря на всички. Закривам заседанието.



Председател:
(Янаки Стоилов)



Стенограф-протоколчик: