---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 20

Днес, 30.05.2007 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Министерство на правосъдието – Сабрие Сапунджиева, заместник-министър, и Борислав Белазелков, Никола Емануилов Хитров, Огнян Стамболиев, Светла Цачева, Даниела Белчина, Елена Владимирова, Николета Павлова, Татяна Върбанова, членове на работната група по ГПК.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги,
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
Обсъждане на второ четене на проекта на Граждански процесуален кодекс, № 602-01-38 от 11.05.2006 г., внесен от Министерския съвет – Част първа - продължение.
Колеги, бих искал да ви припомня, че на предишното заседание стигнахме до с. 116 от доклада – Глава осемнадесета – Отклонения във връзка с предмета на делото.
Моля да следите текста и ако имате предложения по него, да ги изразите. В тази глава има предложения на Иглика Иванова и Георги Анастасов. Работната група не го е подкрепила. Имате нейните предложения заедно с предложенията на вносителя.
По Глава осемнадесета има ли някакви въпроси и предложения?
Няма. Тогава я приемаме с предложенията на работната група.
Глава деветнадесета. Отклонения във връзка със страните. Тук са само предложения на работната група и на 120 с. предложение на г-жа Иванова и на г-н Анастасов по привличане на третото лице.
Г-жо Иванова, влизайки, ако имате възможност вашето предложение да го видите. Ще ви моля като направим доклада да кажете кои предложения от тези, които не са приети, поддържате ли ги и могат ли някои от тях да се оттеглят, но това нека вече да бъде в края на доклада, а сега да ги гледаме отделно. Предложението е на с. 120 по чл. 230.
Иглика Иванова:
Приемам предложението на работната група.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Можете накрая, като видите общия доклад да кажете, кои от предложенията сте готови да оттеглите и кои да поддържате.
В ал. 2 ще добавим “постоянен адрес в Република България”, за да стане ясно.
А на с. 122 предложението по ал. 5.
Иглика Иванова:
Поддържам го дотолкова доколкото трябва да има разлика. Понеже тук е разделено на районен и окръжен съд, затова поддържам предложението си.
Янаки Стоилов:
То по-скоро се подкрепя. Ще се отрази, че по принцип се подкрепя предложението.
Няма други предложения. До Глава двадесета няма други предложения. Приема се по доклада на работната група.
Преминаваме към Глава двадесета – Отклонение в развитието на производството.
Проф. Огнян Герджиков:
Може ли чисто редакционно по чл. 229 в редакцията на работната група. Спиране на производството. Първото основание “по общо съгласие на страните”. Ако се каже “по съгласие на страните” да не би някой да реши, че не стига.
Янаки Стоилов:
Защото ако има съгласие само на едната, няма да е общо.
Проф. Анелия Мингова:
Идеята е да не променяме там, където не трябва.
Янаки Стоилов:
По Глава двадесета има ли някакви предложения?
Борислав Белазелков:
По чл. 233 на работната група един наш пропуск. Последното изречение “Когато отказът е направен пред въззивната инстанция, обжалваното решение се обезсилва.”
През въззивната или касационната. Не че някой няма да постъпи по този начин. Но като сме казали въззивната, да кажем и касационната, защото и в този случай се обезсилва.
Янаки Стоилов:
Възприемаме го и с това цялата Глава двадесета.
Преминаваме към следващата глава, която става Осемнадесета и вариантите в чл. 235. Аз ви предлагам да възприемем втория вариант за едномесечен срок за обявяване на решението. Не виждам никакви причини да удължаваме сегашните правила на процеса. Ако съдът го направи по-рано, още по-добре, но едномесечен срок трябва да бъде този, в който да се обяви решението.
Възражения има ли? То винаги е по-удобно срокът да е дълъг, но нали процесът се развива с оглед на страните. А и след неговото приключване не трябва да има продължителен период. Какво може да се прави три месеца по едно дело, чието разглеждане е приключило.
Приемаме едномесечен срок тук.
Тук други предложения освен на работната група няма.
Има предложение на с. 137 на г-жа Иванова и на г-н Анастасов.
Преди това имате ли нещо?
Иглика Иванова:
Аз бих искала да бъде внесена някаква яснота. Що за идея е това да заведеш иск и в случай, че ответникът не реагира, да го оттеглиш. Откровено казано не го разбирам. Или имаш някаква претенция към някого и завеждаш дело в съда. Това, че той няма да се защитава какво от това? Проблемът остава за него – или не може или не иска. Какво значи, ако той не реагира, ако не вземе решение, ако не представи доказателства, да оттеглиш иска си. Просто не разбирам житейската логика на тази конструкция.
Янаки Стоилов:
Т.е. да отпадне възможността за оттегляне на иска.
Иглика Иванова:
Примерно. Ако изобщо вървим към неприсъствени решения. Защото цялата конструкция ми се струва малко или много измислена.
Чл. 238 на работната група, ал. 3. Извинявайте, някъде другаде беше – където ако няма съдът доказателства, продължава да разглежда делото. Ако не са спазени изискванията, ако не са спазени доказателствата, значи тази молба е нередовна. Спира се, дава се срок – въобще вървим по общия ред. Това е едно такова производство, на което аз не мога да му разбера дълбокия смисъл.

Янаки Стоилов:
Някои разяснения има ли по тези въпроси? Заповядайте.
Иглика Иванова:
Намерих го този текст – Защитата. Някакво решение, което е някакво полурешение, нещо висящо, имаш възможност да се защитаваш, не го правиш, взима се решение, след това се сещаш, че трябва да се защитаваш. Според мен, много странна конструкция.
Борислав Белазелков:
Неприсъствените решения са един от начините да се удостоверява, че вземането е не оспорено Всъщност неприсъственото решение е решение, с което съдът удостоверява, че вземането не е оспорено. Ние досега имахме проблеми с чл. 237 от ГПК, защото изпълнявахме вземания, които нито са установени от съда, нито не са не оспорени
За да приведем в съответствие с европейските стандарти нашето законодателство ние допускаме принудително изпълнение на два вида вземания – така както е навсякъде в Европа, или съдебно потвърдени или не оспорени И съответно исторически са установили два начина за установяване на това, че вземането не е оспорено. Така е било в България и преди 1952 г., така междувременно си е останало в цяла Западна Европа. Всъщност това са заповедното производство и неприсъственото решение.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че има основание въпроса, който постави г-жа Иванова. Ние приемаме института на неприсъственото решение, но защо го усложняваме като чели повече от необходимото. Защото подаден е искът, той не е оспорен, а казваме, че ищецът може да го оттегли. Нещо рицарско ли е в смисъл, че ако няма спорно производство, той ще каже: Аз тогава не искам да се гледа това дело.
Борислав Белазелков:
Моето предложение на времето беше да не се уреждат тези възможности. Не само Ружа Иванова, а и други хора, предимно представители на науката, казаха: Това е един нов институт. Вие може да си го уредите кратко. Обаче нека всички възможности, които стоят на страните, да бъдат казани. Действително още в началото е казано, че може да си оттегли преди подаването на исковата молба.
Янаки Стоилов:
Има ли иск, който не може да бъде оттеглен до определен момент.

Борислав Белазелков:
Няма. Но идеята беше понеже институтът е нов, да се кажат всички възможности страните да ги знаят. Т.е. когато страната чете неприсъствено решение, тя учебниците на Абрашев не ги е чела, няма и да ги прочете. Въпросът е тя в закона да погледне, че има три възможности и да си избере което и да е. Ако ние го махнем, няма да пострада уредбата. Тя пак ще може да си го оттегли, но понеже е нов институт затова казахме, че е по-добре да се кажат всички възможности, пък страната да си каже.
Дотолкова доколкото стигнахме до неприсъственото решение, в чл. 240, ал. 1 нека да развием хипотезите по-ясно така че да уеднаквим режима между отмяната на неприсъственото решение поради невъзможност да се вземе.
Янаки Стоилов:
Ще го формулирате, но нека преди това да видим на чл. 238 дали не се налага някаква редакция допълнително.
Проф. Анелия Мингова:
Да се провери номерацията – дали не се налага да се коригира. По новата номерация ли е? (Да.) Добре.
Янаки Стоилов:
Налага ли се някаква промяна в чл. 238 в сегашната редакция. Какво мислите за оттеглянето на иска – да остане или да се махне.
Проф. Огнян Стамболиев:
На мен ми се ще да кажа две думи.
Алтернативата – то е ясно, че той може да оттегли иска, но понеже се пита и житейски, трябва да погледнем и житейски. Ответникът се е събрал с него, разбрали са се какво ще правят. Не се явявам, защото нямам интерес. Ответникът не се явява. Ищецът идва и казва: Оттеглям иска. Разбрахме се. Защо да не се прекрати делото. Има разум да го има този текст.
Янаки Стоилов:
Т.е. оставяме текстът така, както е от работната група.
По чл. 240 какво предлагате като редакция.
Борислав Белазелков:
В чл. 240 предлагаме да се уредят по-подробно и детайлно и лимитативно всички хипотези, при които може да се иска отменяваме на решението поради обективна невъзможност да се участва в производството по делото. Това сега го предлагаме, защото вече получихме превода.
Новата редакция на ал. 1 на чл. 240 е:
Чл. 240 (1) В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която е постановено, може да поиска въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради:
1. ненадлежно връчване на препис от исковата молба или на призовките за съдебното заседание;
2. невъзможност да узнае своевременно за връчването на препис от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства;
3. невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.”
Алинеи 2 и 3 си остават както са.
Това е заради регламента на европейското заповедно производство, където трябва да бъдат уеднаквени режимите на заповедта за изпълнение с неприсъственото решение, защото на практика те са едно и също нещо.
Янаки Стоилов:
Звучеше добре. Нека да се изпише текстът. Ако някои от колегите по него направи бележки допълнително, можем да се върнем, но сега предлагам да го приемем в тази редакция, за да можеше да разполагате на следващото заседание с актуалната редакция – по-подробната, на ал. 1 на чл. 240. Ако възникне някакъв проблем, ще го поставите.
Приемаме го с новата редакция.
Продължаваме нататък.
Следващото предложение на с. 136. Г-жо Иванова, това предложение по чл. 259 поддържате ли го?
Иглика Иванова:
Поддържам го и веднага ще кажа защо.
В сега действащия закон, според мен, това е едно от абсолютно безсмислените производства, които бавят твърде много процеса. Защото когато се касае за очевидна фактическа грешка наистина няма никакъв смисъл да се започва цяла процедура по призоваване на страни, отлагане евентуално, отсрочване и т.н. Щом е очевидна фактическата грешка какво ново могат да кажат страните. Нищо ново не могат да кажат. На 100% очевидната фактическа грешка е техническа грешка. За пореден път имаме отново и отново протакане на едни производства, защото моя уважаван колега Георги Анастасов непрекъснато е изписван като Атанасов от съда. И за да се поправи това нещо цялата машина се върти – призовки, насрочване, открити съдебни заседания, абсолютно са безсмислица.
Понеже е същият мотива ми по чл. 262, ал. 2 – когато съдът е пропуснал да се произнесе. Събрани са доказателствата, страните са изложили своите съображения. Какво ще правят те в едно ново открито заседание? Ще събират нови доказателства ли? Това значи, че въобще трябва да се отмени хода по същество и да се гледа делото наново. Но не е това идеята.
Янаки Стоилов:
Но между Вашето предложение и предложението на работната група разликата не е голяма. Защото работната група допуска да се проведе открито заседание, ако това се налага, но в същото време заседанията в повечето случаи могат да са закрити. При Вашето предложение се изключва въобще възможността за открито заседание.
Иглика Иванова:
Защото реално не мога да си представя ситуация, при която нещо още има да се обяснява при една очевидна фактическа грешка.
Янаки Стоилов:
Но в решението е написано, че искът се уважава, а се оказва, че той не се уважава, това може да е граматично, но може да се окаже нещо, което е предмет на реален спор между страните и това вече макар и фактическа грешка се отразява по най-значимия начин на изхода на делото. В такъв случай сигурно това не може да стане и неприсъствено.
Борислав Белазелков:
Съдът винаги може да вкара нещата на закрито заседание. Това е общо правило. Тук е казано само за яснота. Никога не може съдът да бъде задължен на открито заседание. Той ако реши винаги може на открито заседание по общо правило.
Янаки Стоилов:
Може би този по-гъвкав режим е по-добър, за да не възникват допълнителни спорове наглед само по повод на една поправка, която едва ли е ако е само неточно изписване на име, адрес или някакво друго обстоятелство, ще викат страните.
Остава текстът на работната група.
Аналогично е и на с. 137, чл. 262.
До края на Глава двадесет и първа има ли бележки – до с. 140.
Приема се текстът така, както е по работна група.
Преминаваме към Глава двадесет и втора. Определяне на срок при бавност. Тук имате предложение, г-жо Иванова.
Иглика Иванова:
Считам, че при този тип производство не е необходимо да заседава тричленен състав на по-горния съд. Защото се касае до нещо много елементарно. Има някакво действие, което не се извършва, забавя се. Какво толкова налага трима души съдии да се занимават с този проблем. Примерно, не е посочено трето вещо лице от състава на експертизата. Това ли трябва да обсъждат трима души съдии от градския съд.
Янаки Стоилов:
Мисля, че е основателно. Защо не възприемаме това опростяване.
Борислав Белазелков:
Първоначалната редакция беше “председателят на по-горния съд”. 2002 г. решихме да разтоварим председателя и сложихме състав на по-горния съд.
Янаки Стоилов:
Нека да е съдия. Иначе пак ще кажем, че трябва да назначим още 2-3 пъти повече съдии, затова, че трябва да се събират за такива производства. Няма смисъл за такъв род действия.
Аз мисля, че е основателно предложението на г-жа Иванова в този случай да бъде с един съдия. Има ли възражения по това да приемем нейното предложение? Това са прости производства. Какво има да заседават трима съди по такъв проблем. Освен това, става дума за срокове. Това един квалифициран човек може да го реши. Едва ли е предмет на някаква зависимост, тъй като това не е съществото на спора. Така че предлагам да опростим процедурата и да приемем предложението на г-жа Иванова.
Така го отразяваме – с един съдия.
С това приключваме по тази глава. Преминаваме към дял Трети. Обжалване на решения и определения. Отмяна на влезли в сила решения. Тук може би и по-сложни въпроси ще възникнат.
Глава двадесет и трета. Въззивно обжалване.
Тук има предложения освен на работната група, на с. 145 на Иглика Иванова. Тук какво предлагате?
Иглика Иванова:
Ако може да кажа мотивите си. Аз съм против въвеждането на тази насрещна въззивна жалба. Защото все пак страните трябва да са равно поставени Всеки е уведомен за решението. И ако е недоволен от него, в определения срок го обжалва. Естествено мотивите могат да са различни. Едната страна пропуска срока и ние всъщност й даваме втора възможност да обжалва решението – нещо, което едната страна няма. Т.е. фактически едната страна получава още един шанс, още една възможност да поправи пропуска, за който само тя е виновна. Да не говорим, че много се убеждаваме, че искаме да направим по-бързо гражданското производство, а това няма да го направи по-бързо – тази двустепенна размяна на книжа, със сроковете и с всичко. Ако се окаже, че е нередовна жалбата, дайте срок, поправете и т.н. – влизаме в още един допълнителен кръг, който ще проточи неоснователно производството на тази фаза.
Проф. Огнян Стамболиев:
Напълно с съгласявам с Вас, само едно нещо искам да отчетете. То е, че това, което стана 1997 г., когато се въведе въззивното обжалване, насрещната страна нямаше възможност – имаше само отговор. Оттук следваше нещо много опасно – нарушаване на равенството на страните. Има забрана за реформации “инпейс”, има и сега. Ако една страна е подала жалба, другата отговаря, но няма право на насрещна жалба, може да спечели само този, който е подал въззивната си жалба. За да бъде равенство и във въззивно производство, то може да отговори и отговаря О’кей! Но може да подаде насрещна въззивна жалба и тогава забраната за реформация “инпейс” няма да действа. Иначе действа. Това просто го пропуснаха 1997 г. да го сложат, а беше разумно.
Идеята е забраната за реформация “инпейс” да падне в този случай.
Иглика Иванова:
Съгласна съм с вас, но нали сме наясно, че поначало всяка от страните има право на жалба. След като считате, че решението не ви удовлетворява, обжалвате която и да е негова част.
Проф. Анелия Мингова:
Само една реплика. Всъщност насрещната жалба идва да отговори на идеята да не стимулираме обжалването на всяка цена. И” това би стимулирало страните да изчакат и само, ако насрещната страна много желае да се съди и по-нагоре, едва тогава и те да имат тази възможност за равно поставяне. А иначе стимулираме този, който казва: Да, аз съм доволен от правосъдието. Може би не ми даде всичко, която исках, но в крайна сметка решил съда. А иначе се принуждават страните непременно да подават жалби, та те дори да бъдат и бланкетни, но само и само защото след като си пропуснеш собствения срок за обжалване, след това се оказваш, тъй като текат началните срокове, различни за двете страни, и това е големият проблем. И те всъщност се надцакват. Даже ако няма насрещна жалба ще изчакаш последния момент само и само да изненадаш насрещната страна. Това уравновесява положението на страните.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Мингова. Аз даже смятам, че г-жа Иванова ще оттегли предложението си след това разяснение, защото наистина то дава някаква икономия в процеса.
Иглика Иванова:
Не мисля,че дава икономия. Веднъж тече срок. След това жалба нередовна, оправяме я, изтичат 2-3 месеца. Насрещна жалба и тя нередовна. Срок за отстраняване на нередностите. Това значи, че една година делото ще стои между първа и втора инстанция. Това значи на практика – най-малко една година.
Янаки Стоилов:
Не ми се вижда толкова бавен този процес.
Добре. Тук има различия, но виждам, че в комисията надделява подкрепата за предложението на работната група.
Така че, г-жо Иванова, може да го поддържате вашето предложение. Засега то не се приема.
Един въпрос, на който аз нямам отговор. Разбира се, той не е водещ. Това най-добрият термин ли е “въззивно обжалване”.
Проф. Анелия Мингова:
Най-добрият. Не сме измислили по-добър.
Янаки Стоилов:
Всъщност това как би се превело на друг език.
Проф. Анелия Мингова:
Има исторически корени термина. Веднага би възникнал проблема, че се прави нещо коренно различно от действащия режим, което е пагубно за практиката.
Янаки Стоилов:
Следващото предложение на г-жа Иванова е на с. 147 по чл. 277. То е подкрепено.
Каква е дилемата за чл. 266? Какво е съдържанието на термина “навеждат”? Не е ли по-добре да остане не могат да се сочат.
Мария Кьосева (експерт):
Въпросът е как да ги уеднаквим тези термини.
Янаки Стоилов:
Дайте да изясним какво искаме да кажем.
Проф. Анелия Мингова:
В теорията, когато става дума за обстоятелствата, т.е. за фактите, изнасянето им пред съда се формулира с термина “навеждат”. Това си е законов термин и досега и учебникарски и съдиите го използват и адвокатите го използват и знаят какво значи.
А когато става дума за доказателствата относно фактите, те се посочват и се представят, когато трябва да бъдат в държане на съда.
Янаки Стоилов:
Т.е. да го кажем по-ясно. Това е разликата между доказателства, доказателствени средства и способи.
Проф. Анелия Мингова:
Не точно. Едното е въпрос само на твърдение, другото е
Янаки Стоилов:
То ако е твърдение, не е доказателство.
Проф. Анелия Мингова:
Твърдят се обстоятелствата, сочат се доказателствата. Обаче вместо да се твърдят, в закона се използва терминът “навеждат”.
Янаки Стоилов:
“Твърдят” е по-ясно за гражданската употреба. “Навеждане” или “изправяне” – дали да не се освободим от тези неща. Аз предлагам да възприемем по-разговорна лексика. Нали се мъчим законът да го направим по-достъпен не само за гражданите.
Ако направим разграничението между твърдят и посочват, тогава е ясно, ще знаем за кое от двете става дума.
Проф. Анелия Мингова:
Може да се замени с “твърдят”.
Борислав Белазелков:
Да остане твърдят, защото вече на три места сме казали твърдят.
Проф. Анелия Мингова:
Трябва да се уеднакви.
Янаки Стоилов:
Мисля, че е по-добре, по-ясно е.
Следващото предложение е по чл. 279. То е подкрепено по принцип. И няма други предложения до Глава 24. Дотук вие имате ли някакви бележки. (Няма.) Приемаме.
Мария Кьосева (експерт):
Ако може по чл. 270, ал. 2. Ние го обсъждахме с колегите в работната група. Предлага се за ал. 2 една по-добра редакция.
“Чл. 270 (2) Нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение.”
Янаки Стоилов:
Други бележки? Г-н Стамболиев.

Проф. Огнян Стамболиев:
И сега го имаме 209, ал. 3 от ГПК – по исков ред, чрез възражение и т.н. Никога не съм се сблъсквал реално, но сега се сблъсках реално с проблема и не знам дали изобщо да не се махне “по исков ред”. Аз ще кажа за какво решение става дума. Борислав Белазелков го знае и г-н Хитров.
Решение на петчленен състав на Върховен касационен съд. Една безумна адвокатка е подала искова молба до Софийския районен съд да бъде прогласено за нищожно решение на петчленния състав на Върховния касационен съд. Кажете ми как да обясня на Районния съд в София, че това нещо изобщо не мога да го гледат. Това решение не е нищожно 100%, но тя е подала иск по 209 и го дава. Затова моята идея “по исков ред” да падне.
С възражение е друго.
Проф. Анелия Мингова:
Въпросът даже е и по-сложен от това, което проф. Стамболиев казва, защото по начало първо възниква проблема кой има легитимацията по исков ред да търси тази нищожност, след като страните доброволно са пропуснали срока за обжалване. А ясно е, че когато са обжалвали, вече има решение по въпроса и за нищожността най-малкото защото тя служебно се разглежда от по-горен съд. Така че този въпрос при обжалване е проверяван. Става дума за решение, което не е обжалвано. И оттам възниква въпроса ние ще признаем ли изобщо на страните , т.е. на тези, които са имали право да обжалват, а пък са се отказали от него, по исков ред да търсят някаква правна последица, т.е. нищожността на решението. Или тази възможност ще остане само за други лица, или само за необжалваемите решения. И тогава, ако остане за някой, трябва изрично да предвидим родовата подсъдност на един такъв иск. Така че съгласна съм с общите аргументи на проф. Стамболиев, но пък ако изобщо отпадне тази възможност, все пак ми се струва, че не е това радикално решение. Нещо да намерим – да видим кога, за кои решения и кой е компетентният съд.
Янаки Стоилов:
Всъщност ние стигаме до извода, че по отношение на процесуалната нищожност може да има някакви компромиси. Докато в материалното право винаги на нищожността може да има позоваване. От това, което каза г-жа Мингова разбирам, че в някои случаи процесуалната нищожност не дава основание на тези, които са имали възможност да претендират за нея, че могат по всеки начин и във всеки момент да се позовават на нея. И вие предлагате, разбирам, да ограничим възможността за позоваване на нищожност. Нали така? Защото страните, които са имали възможност да се позовават на нищожност, не са го направили, Вие казвате ние не можем да допуснем това да стане след приключване на делото.
Проф. Анелия Мингова:
Тя не следва от текста.
Янаки Стоилов:
Аз се опитвам да изясним въпроса преди текста, защото текстът е резултат от решението. Оказа се, че зад текста се крият повече случаи отколкото това, което прозира.
Борислав Белазелков:
Ако може още нещо да добавя тук. Преди новия АПК компетентен да се произнася по валидността на решенията преди административните съдилища бяха гражданските съдилища. С новия АПК изрично на административните съдилища по същия общ начин беше дадена – за нищожност на съдебно решение по административно дело компетентни бяха само гражданските съдилища да се произнасят и ние се произнасяхме по тях. По иск да прогласяване нищожност на решение на Върховния административен съд се произнасяхме ние. Имам предвид ВКС. И сега с АПК административно правниците предвидиха изрично тази компетентност да остане на административните съдилища. Т.е. самите административни съдилища да си казват техните решения дали са нищожни или са валидни. И тя е уредена общо. Сега ние в ГПК, който си е все пак най-съвършеният процесуален закон, тук мога да го кажа, ГПК не препраща към нито един процесуален закон, мисълта ми е да не разбиваме тази хипотеза на частички и на крилца и кълки да я разпердушинваме, защото все пак тези искове се предявяват рядко. На мен не ми е известно, който с лека ръка да е прогласил нищожност на решение. Вярно е, че винаги ще се намери болен мозък, който да предяви иск за нищожност на решение. Но пък никой няма да му го уважи.
Янаки Стоилов:
Но това може да подтикне към един извънреден начин да се атакуват влезли в сила решения.
Борислав Белазелков:
Никой и нищо не може да го спре. Той си предявява иска, за да тормози насрещната страна. Ако ние му отрежем тази възможност да тормози насрещната страна, той ще намери друг начин ад я тормози.
Янаки Стоилов:
Но поне няма да е юридически и процесуален.
Борислав Белазелков:
Винаги има процесуална форма да се тормози другата страна.
Аз ви предлагам да оставим текста така, както си е в смисъл да го оставим в редакцията, която беше предложена.
Янаки Стоилов:
Не можем ли наистина да го сведем само до това, ако тези лица не са могли да се позоват на нищожността на решението. Какъв е смисълът едно решение след като влезе, те да водят отделен иск и да установяват че е нищожно. Няма логика според мен. Добре, приемаме тази теза, дайте текста. Сигурно не е толкова трудно да се формулира. Пак да бъде по исков ред, като се изключват страните по делото и ако трябва още някое ограничение.
Проф. Огнян Стамболиев:
Нека да се разберем. Третите лица нямат никакъв проблем. Те не са обвързани с това решение.
Янаки Стоилов:
Тогава тази алинея за кого е?
Проф. Огнян Стамболиев:
За страните. Да я махаме и това е.
Янаки Стоилов:
Махаме я. (Не може.) Тогава какво да остане от нея?
Мария Кьосева (експерт):
Нищожността на решението може да се предяви безсрочно чрез възражение по исков ред.
Борислав Белазелков:
По исков ред, освен когато страната има възможност да обжалва. Защото необжалваемите решения какво да ги правим.
Янаки Стоилов:
Ако не е имал възможност да обжалва. Нека тази уговорка да я има. Какво разбирате под необжалваем? Когато въобще законът не допуска да се обжалва, а не че е приключила процедурата.
Тогава остава да решим само пред кого се прави обжалването.
Борислав Белазелков:
Ако бяхте приели обща равнопоставеност на окръжните съдилища, щеше да е ясно.
Проф. Анелия Мингова:
Искате да кажете, че ако има необжалваемо решение на ВКС, може да има възможност пред окръжен съд.


Борислав Белазелков:
И пред районен може да е. Нека да си остане както сме го предложили.
Янаки Стоилов:
По исков ред пада.
Борислав Белазелков:
Не бива да пада, защото административните могат по исков ред.
Янаки Стоилов:
Ние търсим решение по принцип чрез тоя закон. Момент да чуете една редакция.
Мария Кьосева (експерт):
“Нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение освен ако страната не е могла да го обжалва.”
Янаки Стоилов:
Така се губи смисъла. Не е ясен смисъла.
Проф. Анелия Мингова:
От друга страна ако може да го прави чрез възражение, винаги когато има интерес да се обяви за нищожен, значи може да го прави. Освен това, може да го прави всеки, който по някакъв начин не е обект на въздействие на това решение, независимо че не е обвързан. Фактът, че ние имаме идеалния вариант, който удовлетворява интереса на страните, възражението.
Янаки Стоилов:
Да оставим сегашния текст и да добавим безсрочно. Добре.
С това приключваме Глава 23.
Преминаваме към Глава 24. Обжалване на определенията.
Тук няма предложения. Няма и изказвания. Приемаме.
Преминаваме към Глава 25. Касационно обжалване.
По чл. 281. Пише “Заглавието подлежи на уточняване.” В какъв смисъл?
Мария Кьосева (експерт):
Понеже имаше проблеми.
Янаки Стоилов:
Тук има концептуален спор или какво?
Проф. Анелия Мингова:
Концептуалният спор го приключихме с първото четене и се изясни и в зала. Защото, ако се връщаме към концептуалния спор, по-добре да не го започваме.

Янаки Стоилов:
Заглавието изглежда подходящо. Какво да бъде друго?
Проф. Анелия Мингова:
Според мен е добре заглавието.
Янаки Стоилов:
Има едно предложение на г-жа Иванова, което не е подкрепено.
Иглика Иванова:
Аз мисля, че въпросът не е в сумите. В интерес на истината, много условно съм ги написала без някакви съществени съображения. По-скоро като вариант, по който да мислим. Защото аз считам, че така както бяха залегнали предложенията критериите за мен са толкова разтегливи, че ще въведем пълен хаос в практиката на Върховния съд.
И още по в началото. Така формулирани основанията и възможността за касационно обжалване, идва да рече, че ние извеждаме практиката на преден план преди закона. Това е характерно за една друга правна система или поне мен така са ме учили навремето. Ние от една чужда за нас правна система взимаме само тази част и аз не мога да си обясня защо. Каква е причината? Или я възприемаме изцяло – просто сменяме правната система, съществуваща в България от Третото българско царство насам, или усъвършенстваме това, което имаме, съобразено с принципите.
Съществен материално правен и процесуално правен въпрос. Критериите за тази същественост. Какво значи да е съществен един процесуално правен или материално правен въпрос. Говоря за “съществен” – съдът трябва да се е произнесъл по съществен материално правен въпрос. Кое е същественото. За всяка от страните съществено е това, което й засяга правната сфера. Как ещ убедите някой това, което за него е изключително важно, въпрос на съществуване дори и в материален смисъл, че не е съществено. Критериите на хората са много различни – различни статуси, различни възможности и т.н.
Това с противоречието на практиката не знам дали има някакъв текст от закона, по който да няма противоречива практика. Доколко назад във времето? Защото много са случаите, когато да речем до 1985 г. е една практиката, а след това се променя и става обратното. Колко назад във времето трябва да ровим, за да видим дали има противоречива или не практика.
И по-нататък – т. 2. “е разрешаван противоречиво от съдилищата”. Значи ли това, че трябва да се изследва практиката на всички съдилища, на всички нива и да се намери едно решение по дадения текст, което е противоречиво. Много са неопределени критериите.
Янаки Стоилов:
Вие претендирате, че предлагате основания, които са формализирани и са ясни, които винаги подлежат на някаква преценка повече или по-малко.
Иглика Иванова:
А това “има значение за развитието на правото” не знам как да го разбирам. Не мога да го разбера. Какво значи да се развива правото? Основните институции са си основни институции. Сега ли се развиват примерно текстовете, касаещи собствеността като такава. Има основни неща, които са неизменни. Всякакви модификации, нови области – съгласна съм, но чак такива? Това значи по този критерии дали ще има две дела за десет години.
Янаки Стоилов:
Споделям опасенията Ви за това, че ние правим някакви много разтегливи основания и никога не знаем дали едно въззивно решение ще бъде обжалвано или не, независимо, че надолу основанията са конкретни. Но независимо от тази конкретност, те могат да не попаднат в обхвата на 280.
Иглика Иванова:
Тези, които съм посочила като видове и като някакви размери въобще не държа на тях. Става въпрос за принципно разрешаване на въпроса. Дали ще са 8 000 или 10 000 лв. до голяма степен е въпрос на конюнктура.
Янаки Стоилов:
Не можем ли по чл. 280 наистина да формализираме тези основания. Защото те така са много разтегливи Винаги пред този, пред който се подава жалбата, може да каже, че тя не попада в никоя от тези категории. Или пък попада нещо друго.
Елеонора Николова:
Аз мисля, че съчетанието на чл. 280 и чл. 281 изчерпва търсенето на защита от страна на страните и мисля, че 280, който беше много спорен текст, но всички се убедихме в работната група, че има много големи достойнства най-вече с това, че най-голямата беда в нашето правораздаване е противоречивата практика на Върховния съд. Стъпвайки на това, че един казус е решен в нарушение на практика на Върховния съд или пък, че самите съдилища имат противоречива практика, ние страшно им помагаме. Това е най-същественият принос за мен в този ГПК, защото разрешаваме един кардинален въпрос, който дни наред не можеше да се реши или поне през последните години.
След това се отива на класическия текст в чл. 281, който е познат на страните и с който влизаме в класиката, защото решението е нищожно, недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Т.е. ние се връщаме, стъпваме на теорията, която сме учили при проф. Сталев и нищо ново и нищо неясно.
За развитието на правото смея да отразя, че ние имаме толкова нови текстове сега, толкова нова и непозната материя за съдилищата, че действително ще бъде принос в правото да се изтълкуват едни нови текстове по авторско право, и в редица други материи, които тепърва се регулират така че си е чисто развитие на правото произнасянето на Върховния съд.
Янаки Стоилов:
Какво е съотношението, според вас, между т. 3 на чл. 281 и чл. 280, ал. 1. Във всички случаи ли, когато се констатира, че е налице т. 3 по 281 съдът ще бъде длъжен да допусне жалбата на това основание или не.
Реплики: Не!
Янаки Стоилов:
Даже може да установи, че законът е нарушен, но ще каже, че това не е съществено.
Проф. Анелия Мингова:
Той няма да проверява това. Той няма как да стигне до проверката на т. 3.
Янаки Стоилов:
Този пример, който давам значи, че влизаме в някаква колизия. Може да се окаже едно решение, което е в противоречие със закона, дори да не бъде допуснато от касационния съд за разглеждане.
Проф. Анелия Мингова:
Г-н Председател, ако вървим по другата система, при която изначално са изключени от предмета на обжалване решения с оглед размера на обжалваемия интерес, то тогава изобщо не биха могли, дори да са неправилни, да стигнат до обжалване. Опасението съществува и при другия подход.
Просто идеята на това, което вносителите предлагат е да се уеднакви тежестта на двете функции на Върховния касационен съд, които той има по Конституция – тази по чл. 119 – да правораздава, и тази по чл. 124 – да уеднаквява практиката. Докато досегашният модел на касационно обжалване набляга на първата – на правораздавателната.
И това, което смея като извод да кажа, тъй като аз съм търсила мотивацията да убедя себе си в поддържането на тази теза. Има логика, защото като чели нашето триинстанционно правораздаване – такова, каквото съществува понастоящем някак си изпуска точно този момент предвид.
Янаки Стоилов:
Аз съм съгласен в тази посока да вървим, но дали не правим както често се случва напоследък, от едната крайност да отидем в другата. Защото, според мен, ние така отива от едната крайност в другата, вместо да вървим в посоката, за която казвате.
Какво значи съществен материално правен въпрос? Той количествено ли е измерим този въпрос, или съществено от гледна точка на резултата по делото.
Проф. Анелия Мингова:
От гледна точка на това дали има интерес от обжалване. Т.е. ако това се е отразило на съдържанието на решението така че то може да бъде обявено за нищожно, обезсилено като недопустимо или отменено като неправилно с оглед интереса на обжалващата страна, това е критерият за същественост.
Но ако става дума за противоречива практика по въпрос, който не се е отразил на съдържанието на решението, очевидно няма нужда дори и да се констатира такова противоречие, няма да има интерес от обжалване.
Във всички случаи такова тълкуване на досегашния чл. 231, ал. 1, буква “а”. Там също се борави в теорията и в практиката с понятието “съществено”, когато то се свързва с характера на обстоятелството, годно да доведе до отмяна. Но това е въпрос на правоприложение вече. Не може законът да ги обяснява тия характеристики. Не му е това работата на закона. Само пък ако не се каже, размина критерия.
Иглика Иванова:
Аз съм съгласна, че тези две функции трябва да се балансират. Но все пак ми се струва, че не на тълкуването трябва да се даде превес, а на правораздаването. Защото все пак основното е законът. Оттам нататък са мнения. Днес съставът на Върховния съд от трима души мисли по един начин, техните колеги мислят по друг и т.н. Как ще дадем превес и на кое ще дадем превес.
В тази връзка ми се струва, че ако направим по-обективни критериите за касационното обжалване, от това никой няма да загуби.
А по-нататък в чл. 291 по редакцията на комисията мисля, че достатъчно добре е уреден въпроса с тълкуването – с уеднаквяването на практиката. Т.е. тази функция също се урежда по доста по-добър начин отколкото сега. Не виждам някакви противоречия. Но иначе отиваме само към тълкуване, а не към законови текстове.
Янаки Стоилов:
При въвеждането на този текст вероятно ще се наложи гражданската колегия на ВКС да се съкрати поне на половина.
Възможно ли е, тъй като ние вече вървим към някакви конкретни решения, ако се смята, че трябва да се постигне по-добро съотношение между двете функции, тогава евентуално с допълване на чл. 280 могат без да се подменят тези основания за допустимост, да се въведат и някои други формални критерии. Това единствено можем да направим сега.
Борислав Белазелков.
Единственият формален критерий, който ние включихме в чл. 280 и това е ал. 2 и той наистина има разум.
Янаки Стоилов:
Това пък е единственото, което трябва.
Борислав Белазелков:
Струва ми се, че по-далече от това не бива да се отива. Защото все пак страните имат доверие на този съд, който за първи път единствен ще им реши делото, а не може този съд да преценява дали да го решава или да не го решава. Дали да не остави това решение, което вече е постановено. Върховният съд му се дава такава компетентност за първи път да постанови най-изненадващото за всички решения просто защото той наистина си разбира. И Върховният съд го прави. А сега вие да му кажете: Той не може да прецени дали се нуждае от пререшаване въпросът или не се нуждае от пререшаване.
Янаки Стоилов:
Вие не сте използвали като критерий, защото все пак има и обществено значение. Става дума, че когато решението на първоинстанционния съд е потвърдено от въззивния. Тогава е по-лесно касационният съд да каже: Няма нужда този въпрос да го гледам и аз на някои от тези основания. Но ако има две противоположни решения на двете инстанции, вече за страните друго значение придобива арбитража на ВКС по тези две различни решения на първоинстанционния и на въззивния съд. Не е все едно, дори психологически, за страните това.

Борислав Белазелков:
Има държави, в които се забранява касационното обжалване на решение, което е потвърдено. Примерно, в Австрия е така. Но се препоръча, че в България това не е разумно да се приложи.
Янаки Стоилов:
Какво разбирате под т. 2. “е разрешаван противоречиво от съдилищата”, че има две противоположни решения по спора.
Аз мисля, че не се разбира и това нещо.
Борислав Белазелков:
Че по този казус се дават различни разрешения от съдилищата.
Янаки Стоилов:
Това е пък много лоша атестация, защото ние сме вкарали като основание за искане за тълкуване и въпреки това казваме, че горе-долу има балансирана противоречива практика.
Борислав Белазелков:
Искането за тълкуване е когато самият Върховен съд има противоречива практика, защото и това се случва, уви! А когато между другите съдилища има противоречива практика, независимо от това дали е противоречива между първоинстанционния и второинстанционния.
Янаки Стоилов:
Тогава не трябва ли да разширим, вместо да пишем: Това означава ли, че вместо да пишем “неопределено е решаван противоречиво от съдилищата” – от колко. Дори едно решение е достатъчно да се позове някой, че то е противоположно на друго!
Борислав Белазелков.
Да, и тогава съдът ще каже: Това е вярната практика. Вярната практика е тази и посочва коя е.
Янаки Стоилов:
Може да има 10 решения в една посока и едно в другата.
Борислав Белазелков.
И той дори може да потвърди решението.
Янаки Стоилов:
Не може ли да го разширим тогава и за другото. Освен, “разрешаван противоречиво от съдилищата” или по конкретен спор има две противоположни решения.
Борислав Белазелков
То е същото. Няма смисъл. Те не са влезли в сила.


Янаки Стоилов:
Значи ли това, че ако има едно решение на първата инстанция и друго – противоположно на втората, че винаги ВКС ще допусне този спор, ако той не попада в другите ограничения.
Борислав Белазелков:
Не, ако решението на въззивния съд е в хармония с всички влезли в сила решения и това е единната практика, той няма да го отменя. Но ако решението на въззивния съд се отклонява от практиката, тогава той ще каже: За напред аз ще ви кажа коя е вярната практика. И той може да допусне касация и след това да потвърди решението и да каже: Това е най-правилното решение. За това допуснах касация, за да ви кажа, че това е най-правилното решение.
Сабрие Сапунджиева.
Аз считам, че трябва да се преразгледат тези текстове, които касаят допустимото касационно обжалване. Дори мисля, че заглавието следва да бъде друго и то точно трябва да дойде тук: Основание за касационно обжалване и да се обмисли долу другото заглавие. Но какво имам предвид.
Тези текстове повече от ясно е, че целят да разтоварят Върховния касационен съд. Дайте да си говорим откровено. Ние нямаме право на индивидуална жалба пред Конституционния съд. По този начин, запушвайки Върховния касационен съд, вие ще затрупате Страсбург с дела. Дайте да мислим по този въпрос. Така че трябва тези текстове да се преразгледат и да се даде възможност на гражданите да могат да защитят правата си пред българския съд.
Това е моето мнение.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам да обмислим дали във втора точка да не сложим освен това разтегливо и обещаващо основание “разрешават противоречиво” и по конкретното дело има две противоположни решения.
Мисля, че в този случай трябва да има възможност, ако това не е някакъв незначителен материален интерес, някой да каже.
Да, остава си съществено. Ако това не е съществено, независимо от различието, да не го гледа.
Сабрие Сапунджиева:
За мен повече от ясно е, че вие искате Върховния касационен съд да се разтовари.


Янаки Стоилов:
Аз споделям по принцип тази бележка. Вие имате ли предложение, което да коригираме.
Сабрие Сапунджиева:
Нямам предложение за текст. Аз сега го видях и нямам конкретно предложение по текста.
Янаки Стоилов:
Още от началото върви този текст общо взето.
Светла Цачева:
Този текст не е за да разтовари Върховния съд, а да спомогне Върховният съд по някакъв начин най-после да върши същинската си работа. Ние не работим за себе си като съдии във Върховния съд, а работим изобщо и не става въпрос за разтоварване, а става въпрос за едно още по-голямо натоварване и за една още по-голяма отговорност. Защото не знам дали на българския народ му е безразлично или не, но ние самите като съдии страдаме, когато да съседни състава , не съседни отделения, творят в момента противоречива практика . И това при нас е ежедневие. Всеки един състав на Върховния съд правораздава по всяка материя. Ние работим 50 граждански съдии върху цялото гражданско право и върху него в момента се твори усилено противоречива практика. Няма път и няма способ чрез които тази противоречива практика да бъде ликвидирана. А да ни се предлага да бъдем съд по конкретен спор, ние това го правим в момента и го правим успешно по всякакво дело. И както каза преди малко колегата Белазелков, защо законодателят има доверие на касационния съд в момента да правораздава, а ние да решаваме делата като първа инстанция за първи път. Като съд по същество всяко едно дело, което дойде при нас, и ние можем да постановим едно абсолютно ново и различно от решенията, които са постановени до момента и законодателят ни има това доверие да решим спора по същество, а законодателят ни няма в момента доверие да каже: Да, вие можете да извършите преценка дали това дело подлежи на касация или не подлежи на касация. Ние в момента сте ни дали възможност за амнистия. Ние много по-големи правомощия и ние разполагаме с тези правомощия. А вас ви е страх да ни предоставите по-малкото.
Янаки Стоилов:
Ние трябва да разсъждаваме малко над мащаба дори който имаме тук, защото ако направим аналогия с НПК.
Светла Цачева:
Ако разрешите да довърша.
Този модел ние съвсем не сме си го измислили. Това е моделът, който е в Западна Европа, но това е и моделът на новите демокрации. Държавите от бившия Източен блок в момента правораздават по тази система. Ние сме проверили много добре тяхната законодателна уредба и касацията им е уредена именно по този начин. Т.е. това не е наше хрумване и не е нещо ново. Дори смятахме, че въпросът е концептуално решен и затова сме го доразработили в работната група.
Янаки Стоилов:
Аз се опасявам само наистина да не нарушим определен баланс, приемайки тази тенденция и в посоката, за която говорите. Защото като работихме по НПК там като чели имаше малко по-голям превес на адвокатите. Сега тук да не се получи еднопосочен превес на съдиите, защото ние трябва да гледаме и от позицията на страните развитието на процеса. Защото ние всички трябва да намерим това решение, а не решението от една посока погледнато само.
Елеонора Николова:
Ние разсъждавахме и в посока на това да се ускори гражданското правораздаване. Защото е разход на енергия ние за всяко дело да ходим във върховния съд. Защото практически сега е така. За мен като правоприлагащ юрист най-голямата опасност е именно това разнотоние във Върховния съд и това, че в гражданството се създава убеждението, че всеки си извоюва такова решение каквито материални средства има. Защото и такива разсъждения в момента могат да се направят при положение, че по един и същи казус се получават различни решения.
За мен е много по-важно, че ние изнасяме тежестта на делата във въззивната инстанция, която е много голяма гаранция за това, че скоро ще бъде разгледана много същностно и както трябва. В този смисъл третата инстанция трябва да я ограничим само там, където ние имаме основанието на смятаме, че различното решаване на един и същи спор в различните съдилища вреди на правото. Намерили см добрата пресечна точка първо за бързина на правораздаването. Защото не е необходимо, според мен, всяко дело задължително да получава решение по същество от Върховния съд.
Второ, ние см казали, че Върховният съд се превръща в една много особена инстанция, каквато трябва да бъде и по Конституция – да уеднаквява практиката и да новаторства ако щете практиката, защото тя е вече много сложна.
На трето място сме казали, че адвокатите и страните трябва да си отварят очите в първите две инстанции. Защото ние имахме преглед по реда на надзора и нищо страшно нямаше тогава. Ние от прегледа отидохме в другата посока – абсолютно всичко да пращаме във върховния съд и да караме страните да лентяйстват от първите две страни, надявайки се, че за първи път те ще получат решение по същество от Върховния съд. Това не е добра процесуална дисциплина. В този смисъл аз подкрепям концепцията, която приехме на първа инстанция. А сега дали ще се приеме нова редакция?
Янаки Стоилов:
Това, което аз мога да предложа е в т. 2 само редакцията да променим “е разрешен противоречиво от съда или от съдилищата”.
А не “е разрешаван”, като някакъв процес на съпоставка на многобройни решения. Достатъчно е в рамките на конкретния процес да могат да се констатират.
Проф. Анелия Мингова:
Това подменя същността на замисъла.
Янаки Стоилов:
И разширява в някаква степен обхвата на.
Проф. Анелия Мингова:
Напротив. Стеснява го изключително, а не е това идеята. Идеята е да се сравни практиката по много такива дела, за да се допусне обжалването.
Янаки Стоилов:
С моята редакция се разширява достъпът до ВКС. Не го стеснявам, защото ако въпросът е съществен в увода на ал. 1 от материално правна гледна точка, има две противоположни решения по този спор, всяка от страните ще иска да се произнесе ВКС по тези различни решения на първата и на втората инстанция.
Проф. Анелия Мингова:
Възможно е обаче тази първа в конкретния спор първа и въззивна инстанция да са решили спора еднакво, но фактически.... Създава се такова внушение.
Янаки Стоилов:
Въпросът е тогава то да не е в противоречие с т. 1.
Проф. Анелия Мингова:
Не може да бъде в противоречие с т. 1.
Янаки Стоилов:
По този начин има възможността по някои съществени въпроси, когато има противоречие между първата и втората инстанция, ВКС да може да каже.
Реплика:
Винаги той я има.
Янаки Стоилов:
Преди малко казахте, че вие в т. 2 влагате нещо друго – някаква обобщена практика, която ние съпоставяме с отделно решение и независимо дали е еднакво или различно решението на двете инстанции, тогава ние ще го ориентираме към тази по-широка практика и тогава може да не се допусне.
Аз имам предвид друго. Ние сме в една среда. Единият съд, ако е районен, той се намира в съответния град. Ако е окръжен, се намира в същата област и понякога някой може да си осигури на това ниво решението, което желае. И вие ще откажете да го гледате, защото по-трудно е той да си го осигури по същия начин и от Върховния съд. Ние сме в една конкретна среда и особено институции или хора с влияние не е много трудно да си осигурят желаното от тях решение на първа и втора инстанция. Ние сме в такава среда, че в много случаи не можем да кажем коя е преобладаващата практика. Аз искам да избегнем при тези условни, еластични основания. Ние се намираме в една не много здравословна среда не само в областта на правосъдието. И ако не въведем ясни критерии, това може да задълбочи вместо да ни разреши проблемите. Т.е. трябва да видим съдебната ни система в каква обществена среда действа, а не само как ни изглеждат нещата като запис.
Заповядайте, г-жо Масева.
Елиана Масева:
Няма да кажа нищо ново. Даже може да върна коментара назад. Явно е, че е имало такива разсъждения. Но все пак и на първо четене нашата идея беше да има по-малко възможност за тълкуване, за субективизъм.
Тук в допустимостта единственото нещо, което продължава да ме смущава, това е “съществен материално правен или процесуално правен въпрос”.
Янаки Стоилов:
Ние това го изяснихме.
Елиана Масева:
Може да сте го изяснили, но щом като не е уточнено точно какво означава това, може да се превърне в спорен, неуточнен въпрос, който ще дава сянка, въпреки че нещата като концепция са добре подредени.
Янаки Стоилов:
Това е твърде догматично за гражданския процес, но бихме могли да дадем някакво определение, че съществено материално правен въпрос е този, от чието разрешаване зависи изхода на делото.
Аз мисля, че в уводната част текстът не е толкова проблематичен.
Елиана Масева:
От там започва преценката. Това е формиране на гледна точка.
Янаки Стоилов:
Това за развитието на правото е толкова широко, че ако някой поиска дадено дело да го допусне, винаги може да каже, че има значение за развитието на правото или обратното.
Светла Цачева:
Ако в касационната жалба като основание за допустимост се изтъква, че решението е поставено в противоречие със съществуваща практика или решението на въпроса, който е решен, е в противоречие с практика на Върховния касационен съд, Върховният касационен съд не може да отклони една такава касационна жалба, мотивирайки се, че няма значение за развитие на правото. Така че широката формулировка на т. 3 не бива да се тълкува без да се вземат предвид т. 1 и 2. Тя е нещо, което дава още повече възможности, а да не говорим, че има липсваща практика по много въпроси.
Ако сте внесли една касационна жалба с искане да се касира едно решение, защото се разрешава противоречиво от съдилищата, то тогава въпросът за развитието на правото не стои.
Янаки Стоилов:
Може би трябва да напишем едно основание “който се отнася до точното прилагане на закона”, защото колкото и да изглежда парадоксално може да има случаи, когато ВКС е създал една практика не в съответствие със закона и в един момент принуден си да употребиш достатъчно усилия, за да се приложи законът такъв какъвто е. А точно това го нямаме като основание. Защото излиза, че ВКС може да промени закона. И ако той трайно го е променил, никой не може да иска повече да се гледа този въпрос. Това не е развитие на правото, а възстановяване на правото.
Иглика Иванова:
И с такова съображение аз продължавам да съм противник на това практиката да се извежда преди закона като основание за разрешаване на правните спорове.
Янаки Стоилов:
Да не заменим ли тогава т. 3 с “или процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона”.
Иглика Иванова:
А когато се касае за нова правна норма, по която все още няма практика на Върховния касационен съд, какво правим.
Янаки Стоилов:
Редакцията, която предлагам.
Иглика Иванова:
Съгласете се, че не всяка нова правна норма представлява развитие на правото.
Янаки Стоилов:
Аз предлагам евентуално алтернативен вариант на т. 3. Ние не очакваме толкова много от съда да твори правото, макар че това в някаква степен е неизбежно, а искаме по-скоро той винаги да търси точния смисъл на закона и това е основание за разглеждане на касационната жалба.
Искате ли да включим такъв запис? За мен е много по-определено ако включим, независимо дали е алтернативно, вместо сегашната т. 3 или в допълнение “е от значение за точното прилагане на закона”.
Вярно е, че това е малко смесване на материално и процесуално основание.
Може ли да се отговори на въпроса как си представяте развитието на правото.
Татяна Върбанова:
Развитие на правото е тогава, когато имаме една нова норма или нов закон или изменение на норма – нова, изменена, допълнена. Тогава, когато някаква норма е неясна, непълна, това също е за развитие на правото. Но то е самостоятелно и е много по-широко.
Янаки Стоилов:
Т.е. смятате, че има някакъв недостатък на закона, който трябва да бъде запълнен.
Татяна Върбанова:
Някаква неяснота. Защото ние не можем да законодателстваме, все пак.
Никола Хитров:
Давам пример с чл. 102 от ЗДЗ – да обявяваме предварителен договор или окончателен договор за наем. Не знаят как да изпишат диспозитива.
Борислав Белазелков:
Да се изпревари противоречивата практика.
Проф. Огнян Стамболиев:
Мисля, че една ли ще стигнем до 100 процентов консенсус, а то друг консенсус освен 100 процентов няма.
Искам да се върна към идеята защо го правим това в закон?
Първо, ускоряване на производството.
Второ, облекчаване на Върховния съд от може би даже несвойствена за него работа.
Трето, което също искам да подчертая, става дума за една нездравословна среда, за която всички ние знаем, че я има. Аз я знам повече, защото повече ходя по съдилищата.
Мисля, че тук акцентира върху първата функция на Върховния касационен съд – уеднаквяване на съдебната практика. Защото се получава Хасковска, да не кажа Казанска и Калушка, получава се Хасковска законност, Бургаска законност и проблемът не е нов. Знаем кой го е казал някога.
Идеята е като отиде човекът в съда, да знае какво може да очаква и да има еднаква законност. Това наистина е страшно в момента в България. Така както е направен текстът, мисля, че е добрият текст. Стоя зад него и винаги съм стоял зад него.
Иглика Иванова:
Аз съм съгласна, че практиката на Върховния съд трябва да се уеднакви, но не мисля, че това ще стане по пътя на ... пред възможността за касационното обжалване. Има друг начин далеч по-ефикасен за разгласяване на практиката на съдилищата, а не като лишаваме гражданите от правото на защита на техните законови права и интереси.
Янаки Стоилов:
Аз приемам всички мотиви. Има ли някакви предложение по текста.
Проф. Анелия Мингова:
Имам предложение по заглавието. Да не е “допустимост”, а да се върнем към “приложно поле”. А тук наистина става дума за “приложно поле” разбирано малко по по-друг начин, т.е. основанията в закона, които уточняват кръга на обжалването, но по-специални основания, които преценява самият съд. Така че става дума наистина за приложно поле. Така както е по вносител на практика. Другото би било някакви специални основания за допускане. Да, но след това ще се каже: Какво е това специални, кои са неспециалните. И всъщност тук не става дума за допускане, за допустимост. Става дума, че не можеш да кажеш: Не е допустима. Не е допустима, ако примерно не си внесъл таксата.
Досегашният чл. 218а, ако обжалваш едно решение, което е с цена на иска под 5 000 лв., пак няма да е допустима жалбата, но няма да е за тези основания за недопустимост, а за специални. И тук става дума за същото. Пак е свързано с допустимост, само че е нещо по-различно – нещо, което се отнася не до допустимостта на самата жалба, а до предмета на обжалване.
Може да се каже и по друг начин, ако се предложи. Аз използвам на вносителя заглавието.
Янаки Стоилов:
Аз тъкмо мислех да не поддържам моето предложение, а то с това заглавие става напълно подходящо – да включим текста “е от значение за точното прилагане на закона”, защото вече това не е чист въпрос на допустимост.
Проф. Анелия Мингова:
Не те разбрах какво предлагаш ти допълнително.
Янаки Стоилов:
Аз предлагам да се включи допълнително текст: “е от значение за точното прилагане на закона” като т. 3 в чл. 280 и си остава т. 3 в чл. 281. – Основания за касационно обжалване.
Проф. Анелия Мингова:
Ако председателят на работната група, който най-много е мислил по текста, е съгласен.
Проф. Огнян Стамболиев:
Г-н Стоилов, съгласявам се с Вашето предложение. Тя не е редакционна поправка и смятам, че е основателна.
Също така смятам да запишем и “приложно поле на касационното обжалване” и да вървим нататък.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че можем да ги обединим и да стане:
“е от значение за точното прилагане на закона или има значение за развитието на правото”, защото те са еднопосочни. Едното по-скоро говори, че тепърва съдът трябва да каже какво да става, а в другия случай той изяснява.
Заглавието става “приложно поле”., а т. 3 става: “е от значение за точното прилагане на закона или има значение за развитието на правото”.
Елиана Масева:
Значи извън точното прилагане има и нещо друго. Практиката, която може да е извън точното прилагане на закона.
Янаки Стоилов:
Аз нали точно това казах. Понякога точното прилагане може да е основание да се преодолее някаква натрупана практика, която се установява, че не е била в точния смисъл.

Проф. Анелия Мингова:
Ако искате да остане само прилагането на закона.
Проф. Огнян Стамболиев:
Всъщност развитието на правото точното прилагане на закона ще влезе вътре.
Никола Хитров:
Според мен развитието на правото е част от точното прилагане на закона.
Проф. Анелия Мингова:
Тогава точното прилагане на закона е по-общото-
Янаки Стоилов:
И аз мисля, че е по-общото, но не претендирам.
Проф. Огнян Герджиков:
Тогава може да стане: “както и за развитието на правото”.
Янаки Стоилов:
Ние и без това сме в период, в който правото много се развива по пътя на прилагането, а исторически винаги този процес се е движил към точното прилагане или към по-свободното прилагане. Ние сега сме в процес, който трябва да се концентрира върху точното прилагане.
“е от значение за точното прилагане на закона както и за развитието на правото”.
Още повече, че в залата този дебат може да приключи.
Проф. Анелия Мингова:
Когато се съставя една работна група от представители на всички парламентарни групи, аз мисля, че дисциплината и добросъвестното отношение към този подход на работа изисква групите предварително да са възложили мандат на представителите си в работната група и много моля това да е ясно оттук нататък като стил. Защото, ако ние повтаряме в работна група, в комисията за тези, които не са в работната група и после същите тези, които не са били в комисия, повтаряме и в зала, просто нищо не правим.
Янаки Стоилов:
Аз приемам бележката Ви, но не знам доколко тя е изпълнима.
Проф. Анелия Мингова:
Аз поемам отговорността и знам, че парламентарната група на НДСВ е възложила мандат на мен и на Яни Янев.
Проф. Огнян Герджиков:
На мен не е!


Проф. Анелия Мингова:
На проф. Герджиков не е. Но той идва в комисия и казва своето мнение без да опонира. И в края на краищата той когато работи по Търговския закон, аз му се доверявам. Така че моля ви се уточнете си хората от парламентарните групи. Сигурно проф. Корнезов няма да можем да го спрем да си настоява за това и онова, но по принцип говоря.
Янаки Стоилов:
Вече сме на финала на този текст.
Заглавието е: “Приложно поле на касационното обжалване”.
Проф. Анелия Мингова:
Аз, Мая Манолова и Надя Антонова – ние всяка сряда се занимаваме с този ГПК от половин година насам и в четвъртък и петък.
Янаки Стоилов:
Точки първа и втора остават, а т. 3 става: “е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”.
В чл. 281 нищо не променяме.
Следващото предложение на г-жа Иванова е подкрепено от работната група.
После има едно неподкрепено предложение на с. 160, горе.
Иглика Иванова:
Аз казах аргументите веднъж. Тук са аналогични.
Янаки Стоилов:
Ние го решихме, така че то е функция от другото решение.
Предложението по чл. 297 във връзка със същото ли е? То е подкрепено.
Татяна Върбанова:
В последния момент, когато правихме редакционни поправки по тази глава предвидихме “Отговор на касационна жалба”. Т.е. да се изпраща препис от касационната жалба от въззивния съд и той да провежда цялата процедура по администриране на жалбата, отговора и т.н. Но същевременно, предвиждайки го този текст чл. 287 на с. 160 ние най-малкото трябваше да прецизираме чл. 285, ал. 2, който остана в този вид съобразно първоначалната концепция, а именно въззивният съд да проверява само редовността на жалбата, без да разменя книжа и да изпраща на касационния съд, който след като допусне, тогава да изпраща книжа. Т.е. мисля, че ал. 2 на чл. 285 се нуждае от известно прецизиране или трябва да отпадне, като се каже някъде в чл. 287, че след като приключи размяната на книжа, изпраща делото заедно с жалбата на ВКС.

Янаки Стоилов:
А като редакция какво точно предлагате?
Борислав Белазелков:
Може да си остане и на мястото. Ако остане на мястото си, може да придобие този вид:
“Ако жалбата е редовна, въззивният съд я изпраща заедно с разменените книжа и делото на Върховния касационен съд.”
Татяна Върбанова:
Ако остане като алинея в чл. 285 с тази поправка – “разменените книжа”, ние за размяна на книжа говорим малко по-нататък.
Борислав Белазелков:
Тук е редовна.
Янаки Стоилов:
Ако няма разменени книжа това прави ли я нередовна по-нататък в движението.
Татяна Върбанова:
Редовна е първата проверка, която върши въззивният съд за редовността. А след това ние предвидихме и размяната на книжа от въззивния съд.
Янаки Стоилов:
Значи в чл. 285 си остава ал. 2.
Татяна Върбанова:
Ако остане ал. 2 трябва да бъде изпращането след размяна на книжата.
Янаки Стоилов:
Добре, така да го запишем. Моля още веднъж го прочетете, за да се запише чл. 285, ал. 2 с допълнителния текст.
Борислав Белазелков:
Заедно с разменените книжа и делото.
“Ако жалбата е редовна, въззивният съд я изпраща заедно с разменените книжа и делото на Върховния касационен съд.
Янаки Стоилов:
И си остава чл. 287 във вида в който е.
А по чл. 291 в този вид имате ли някакви бележки? “Уеднаквяване на практиката”.
Г-жо Мингова, по чл. 291 да кажете, защото искам да видим това, което мислим за практиката и за тълкуването в Закона за съдебната власт кореспондира ли с това, което сега тук ще приемаме.


Проф. Анелия Мингова:
Поне не противоречи на тенденцията, която искаме, променяйки проекта за съдебната власт. Да го изведем до общите събрания.
Янаки Стоилов:
Същото се отнася и за чл. 292.
Проф. Анелия Мингова:
Всъщност тази идея тук противоречи с действащия Закон за съдебната власт, в която насока искаме да направим и проекта. Защото проектът допуска пленума, когато искаме тълкувателни постановления, за разлика от общите събрания, които само дават някакви напътствия.
Янаки Стоилов:
Пленумът да се произнася само когато има противоречия между ВКС и ВАС.
Аз имам следващ въпрос, който е принципен по чл.чл. 293, 294 и 295.
Проф. Анелия Мингова:
И още нещо във връзка с това тълкуване и предложение във връзка с легитимацията. Тук става въпрос за дело, което още не е приключило с влязло в сила решение – легитимация на състав, а не и когато имаме влезли в сила решения, страните, които са недоволни – нещо като пета инстанция. Говоря по проекта на ЗСВ. Така че не противоречи на тенденцията, която искаме сега да въведем.
Янаки Стоилов:
Следващият въпрос, който е по следващите текстове – от чл. 293 до чл. 295, защо не дадем възможност или не накараме Върховният касационен съд като констатира някакъв пропуск, противоречие, което не изисква събиране на нови доказателства, да не реши той делото, а да го връща. Това връщане може да продължи два-три пъти. И той дава указания: делото се връща, после може да има друго отклонение, той пак го връща и така продължаваме да се въртим в един омагьосан кръг.
Борислав Белазелков:
Ал. 3 дава единствената предпоставка, при която може да се връща делото. Делото не може да се връща.
Янаки Стоилов:
Кои са тези действия, които се налага да бъдат повтаряни.
Борислав Белазелков:
Примерно, съдът не е допуснал експертиза, не е конституирал страна и ние казваме: Конституирай тази страна и разгледай делото с нейно участие.

Янаки Стоилов:
Толкова ли е трудно това да го извърши самия ВКС и да се реши делото или той не събира доказателства.
Борислав Белазелков:
Не. Той за първи път ще дойде. Новата страна ще пропусне две инстанции и една единствена инстанция накрая ще й каже. Върховният съд ще събере по делегация доказателствата в Петрич и след това ще даде делото само за решаване.
Проф. Анелия Мингова:
Да сравним чл. 285. Говоря за окончателните текстове. – чл. 285 и чл. 287. Проф. Стамболиев ми обърна внимание. Връщаме се, защото или трябва чл. 285, ал. 2 да отпадне или по друг начин да се съчетаят двата текста.
Янаки Стоилов:
Нали това го уточнихме или въпреки това.
Проф. Анелия Мингова:
Какво добавихме, защото нещо не разбрахме тук.
Борислав Белазелков:
Новият текст на чл. 285, ал. 2. е: “Ако жалбата е редовна, въззивният съд я изпраща заедно с разменените книжа и делото на Върховния касационен съд.”
Проф. Огнян Стамболиев:
Пак се ритат.
Проф. Анелия Мингова:
Тогава трябва да отиде след чл. 287 този текст.
Борислав Белазелков:
Ако я преместим, трябва да сменим и заглавието.
Проф. Анелия Мингова:
Първо проверява редовността на жалбата. Като е редовна, тогава изпраща преписите. И след като и преписите и отговорите се получат и комплектоват тогава отива горе.
Тази ал. 2 просто трябва да отиде в чл. 287 накрая. Сменете и заглавията.
Янаки Стоилов:
Така ще го прередактирате и заглавието и този текст. Проблемът е ясен, само да не го пропуснете.
По членове 293 - 295 принципният въпрос е можем ли да ограничим това няколко кратно връщане на делата и отиването им във ВКС. Това, което е в ал. 2 е добре. Но не можем ли по-рано да отидем към ал. 2, преди всички други.
Принципното решение най-накрая:
(2) Когато основанието за отмяна налага извършването на съдопроизводствени действия, Върховният касационен съд отменя въззивното решение и постановява ново решение, след като извърши необходимите действия.”
Проф. Анелия Мингова:
Това е при второто и е редно да остане.
Янаки Стоилов:
Защо не ги извърши още първия път. Единственият аргумент – ще кажете, че това за първи път става в една инстанция.
Борислав Белазелков:
За първи път се прави цялостна преценка на всички доказателства. Не може един път едноинстанционно събира се чисто новите и само веднъж по повод на събраното ново доказателство, ще прави преценка на целия доказателствен материал. Не е редно.
Надка Балева:
И ще ускори ли делото това?
Янаки Стоилов:
В другия вариант няма да го ускори, разбира се.
Татяна Върбанова:
Не, ще го ускори, защото изключително много е стеснена възможността, при която може да се връща делото за ново разглеждане. Повече от това не би могло. Повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия са свързани, както каза и колегата Белазелков, с конституиране примерно, на “необходим другар”, защото това е нередовност на исковата молба.
Янаки Стоилов:
Ако то е нередовност на исковата молба, защо тук ще я оправяме във финала на процеса?
Борислав Белазелков:
Ако се позоват за първи път. Какво да правим. Съпругата не участва. Тогава да ходим на отмяна по чл. 233.
Татяна Върбанова:
По този начин се скъсява. То се връща – връща се на въззивен. Това наистина е максималното, което може да се направи. А вече при повторното решаване във всички случаи. А иначе да оставим на страните възможност само в една инстанция да се защитават, мисля, че не е редно. Гарантирано право на защита трябва да има в минимум две инстанции.


Проф. Анелия Мингова:
Всички правни системи, включително и Франция, която е най-консервативна, има при повторна отмяна и то когато е на ниво общо събрание на техните колегии.
В чл. 293, ал. 2 сме пропуснали нещо. Трябва да добавим и необосноваността, защото сме я извели като касационно основание. Това е останало по вносител, а в работната група добавихме обоснованост, но тук е пропуснато – “или решението е необосновано”.
Янаки Стоилов:
Приемаме Глава 25.
По Глава 26. Сила на съдебните решения.
Проф. Анелия Мингова:
Според мен, тук нямаме бележки.
Татяна Върбанова:
“По които касационната жалба не е допусната или не е уважена.” (Чл. 302, който става чл. 296, т. 3.)
На с. 164, чл. 302 по вносител, който става чл. 296, т. 3. “по които подадената касационна жалба не е уважена” да стане:
“по който подадената касационна жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена.”
Просто сме го пропуснали.
Янаки Стоилов:
Има ли други предложения по Глава 26. (Няма.) Приемаме Глава 26. Сила на съдебните решения.
И един терминологичен въпрос. Някъде се използват различни термини. Някъде се говори за “решаване”, а другаде – за “разрешаване”. По-добре да се говори за решаване, а не за разрешаване, защото ние не сме в някакъв разрешителен режим. (Така е.) Това е по повод онзи текст, който дълго обсъждахме. В чл. 280 трябва да говорим за “решение”, т.е. “е решен”, а не “разрешен”.
Борислав Белазелков:
Обикновено когато казваме “разрешен” имаме предвид някакъв по-малък частен въпрос, а “решен” е цялото решение.
Проф. Анелия Мингова:
Спор решен с влязло в сила решение трябва да бъде.
Янаки Стоилов:
Да, е решен в противоречие, е решен еди-какво си, а не “е разрешен” – “е решен противоречиво от съдилищата.”
За времената също.
Глава 27. Има предложение на Атанас Мерджанов, което не е подкрепено.
Проф. Анелия Мингова:
Аз си задавам въпроса защо? Защото нещо съм го пропуснала този момент. Това предложение фигурира в сегашните основания, а в предложенията го няма.
Янаки Стоилов:
На Мерджанов на с. 167, тъй като предлага две основания: когато има решение на Конституционния съд и когато има решение на Европейския съд за правата на човека.
Борислав Белазелков:
Европейският съд за правата на човека е постановил обезщетение. Като си взима обезщетението това е изпълнение, защо ще отменя решението. То няма смисъл. Няма случай да е приложено.
Янаки Стоилов:
А възможно ли е друго – да се промени решението, вместо да се плати обезщетението.
Борислав Белазелков:
Не може. Ти му казваш: Ти веднъж получи обезщетение за това. Той е получил вече компенсацията и вече е удовлетворен.
А за Конституционния съд – той действа за напред, какво значение има. Няма никакво значение.
По т. 2 на чл. 303.
Мария Кьосева (експерт):
Това е чисто редакционно. Не е орган по връчване, а е “връчител”.
Борислав Белазелков:
Но да отиде накрая. (Да.)
Янаки Стоилов:
По “надлежен” необходимо ли е? То трябва или по надлежния ред или по съдебен ред.
Борислав Белазелков:
Не е по съдебен. Това е според правилата за връчване.
Янаки Стоилов:
Да остане “по съдебен ред”, то е ясно, че е надлежният ред. Защо казваме два пъти едно и също.
Борислав Белазелков:
Трябва да е надлежният, защото примерно едно решение по 97, ал. 3 не е основание за отмяна. Само присъдата е основание за отмяна. Основание за отмяна е по чл. 97, ал. 4 решението. Хубаво си е написано и така си е било винаги. Тук спорове никога не е имало.
Янаки Стоилов:
Тук няма други бележки. Приемаме го.
Работната група кога ще бъде готова с останалата част. Другата седмица имаме други задачи, но по-другата можем да продължим с останалата част.
Колеги, да ви уведомя за предстоящата работа.
Ще помоля работната група да продължи работата, за да може да ви даде останалата част от доклада.
Другата седмица ще се занимаваме със Закона за съдебната власт.
Утре ще гледаме Закона за местните избори.
И още нещо. Има интересна конференция, която ще се проведе на 11 и 12 юни – Третата съвместна парламентарна среща относно бъдещето на Европа, която ще се състои в Брюксел на 11 и 12 юни 2007 г. Можем да предложим поне двама членове на комисията, които да участват. Ако някой проявява интерес, може да се запознае с дневния ред и материалите. Две от темите засягат и нашата работа, защото те се отнасят до основния договор на Европейския съюз – Конституционното развитие на Европа и За ролята на парламентите. Това са две работни групи и две от темите.
Ще ви помоля в най-близките дни до края на седмицата, ако някой има интерес, да ми съобщи, за да можем да придвижим предложението към Ръководството на НС.
Имате ли други въпроси. Няма. Благодаря ви.
Закривам заседанието.


Председател:
(Янаки Стоилов)

Стенограф-протоколчик: