---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 22

Днес, 07.06.2007 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Сабрие Сапунджиева, заместник-министър, Виолета Обретенова и Мария Колева; от Върховната касационна прокуратура - Христо Манчев, заместник главен прокурор при ВКП; от Върховния административен съд – Венета Марковска, заместник- председател и Стефка Стоева; от Върховния касационен съд – Симеон Чаначев, заместник-председател и Любка Илиева; от Национална следствена служба – Свилен Турмаков, заместник-директор, Румен Георгиев, заместник-директор и председател на Камарата на следователите, и Владимир Петров, и народния представител Илко Димитров.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми членове на комисията, магистрати и гости,
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
Обсъждане на второ четене на Законопроекта за съдебната власт, № 702-01-15/11.04.2007 г., внесен от Министерския съвет.
Днес трябва да обсъдим и да гласуваме предложенията по законопроекта за съдебната власт в първите три глави. Разполагате с доклада, който съдържа предложенията на вносителя, на народни представители и становището на работната група. Пристъпваме към обсъждането.
По заглавието. Има предложение за допълване на заглавието от Тодор Батилов. Работната група поддържа заглавието на вносителя – Закон за съдебната власт.
Има ли някакво становище по този въпрос? Ако няма, предлагам ви да гласуваме. Който поддържа предложението за допълнение на заглавието, моля да гласува. Двама “за”. Останалите са против или въздържали се. Не се приема.
Които подкрепят заглавието в предложения вид, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
По Глава първа. Тук има един въпрос, който ние вчера разисквахме и по който трябва да се произнесем. Той ще се отрази по-нататък върху изписването на текстовете.
На редица места, особено в първата глава се възпроизвеждат няколко конституционни разпоредби. Има други случаи, в които тези конституционни разпоредби са видоизменени, но техният смисъл се запазва. Има и трета категории случаи, в които се доразвиват конституционните разпоредби. Това, което вчера преобладаваше в нашата дискусия е, че не се налага повтаряне на конституционните текстове в Закона за съдебната власт, включително и заради това, че например в чл. 33, който е по нашия доклад, ако се запишат правомощията на Висшия съдебен съвет се оказва, че неколкократно те ще бъдат увеличени с други правомощия, докато ние можем да възприемем подхода правомощията на Висшия съдебен съвет, които са конституционно закрепени, да бъдат съпроводени със съответстващи дейности, които извършва Висшият съдебен съвет. Иначе ние неминуемо ще имаме различна номерация на едни и същи правомощия, които са с едно означение в Конституцията и с друго – в Закона за съдебната власт. Това са съображенията, които ви предлагаме да прецените. Мисля, че въпросът е изцяло от правно техническо естество, така че не засяга по същество проблемите, които има да решаваме.
Освен това, в раздела за принципите се съдържат принципи, които развиват и допълват принципите за дейността на съдебната власт, така че позовавайки се на конституционните принципи и на тези, записани в закона, ние можем да изброим останалите, които не се съдържат в Конституцията.
По този въпрос, ако имате някакво становище, може да се чуе и ще пристъпим към неговото решаване по принцип, а то ще се отрази върху номерацията на разпоредбите, в които се съдържа.
Г-жо Сапунджиева, заповядайте.
Сабрие Сапунджиева:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Аз и вчера в работната група изразих възражение срещу този подход, който касае правна техника. Ние ще се съобразим с това, което ще приемат народните представители, но аз, както подчертах и вчера, считам, че това не е закон само за юристи. Това е закон, който има за цел да обслужва българските граждани, а възражението, че това е закон за съдебната система и се ползва само от магистратите противопоставям възражението си, че всеки български гражданин може да черпи права от този закон, защото тук е уредена дисциплинарната отговорност на магистратите, правомощията на инспектората и ако се приеме този подход да не се включат конституционните текстове в целия закон, аз мисля, че ще се получи един закон като решетка и давам за пример чл. 20 от предложението на работната група.
Чл. 20. Висшият съдебен съвет се състои от 25 членове. Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор са членове по право.
И следващите алинеи, като е записано, че това са конституционни текстове.
Да си представим какво ще стане, ако паднат чл. 20, ал. 1 и 2. Тогава ще останат само ал. 3 и 5 и ще се получи един неясен закон, поради което ние възразяваме. Разбира се, ако народните представители приемат този подход, както подчертах това е въпрос на правна техника, ние считаме, че по този начин законът ще бъде осакатен.
Янаки Стоилов:
Други мнения по този въпрос? Г-жа Масева.
Елиана Масева:
Уважаеми колеги,
Уважаеми г-н Стоилов, считам, че Вашето предложение е разумно. То е в духа на юриспруденцията и изискванията, които са съществували от векове за това езикът да бъде много точен, лаконичен, ад няма повторения. Това е всъщност принципът на юридическата чистота на законите. Считам, че в закона не трябва да се преповтаря Конституцията. Напълно се солидаризирам с това, че ако устройственият закон има да казва нещо повече извън Конституцията, той трябва да го отбележи. В противен случай във всеки законопроект ако преписваме Конституцията, това би било законотворчество на тавтологията, а не на юридическото оформление.
Янаки Стоилов:
Някакви други изказвания по темата. Мисля, че няма проблем с това, че адресати на закона са магистратите, макар че и гражданите имат отношение към него. Но с липсата на повторение ние подсилваме принципа за прякото действие на конституционните норми. В противен случай може да създаваме впечатление, че ако те не са възпроизведени в закон, тези норми не се отнасят към гражданите. Гражданите могат да се позовават пряко и на Конституцията и на закона. Вярно, че в правно техническо отношение това за неквалифицирания юрист може да създава затруднения, но пък съответства на правилата за подготовка на нормативните актове.
Предлагам да не задълбочаваме дискусията. Разбрахте двете възможни решения и ще пристъпим към тяхното гласуване. Имате ли някакви предпочитания за поредността на гласуването.
Работната група предлага съкратения вариант, без възпроизвеждане на конституционните текстове. По вносителя чухте – с тяхното записване. Ще гласуваме предложението на работната група и в зависимост от резултата ще гласуваме или не предложението на вносителя.
Тези, които подкрепят предложението да не записваме допълнително конституционните разпоредби в закона, моля да гласуват. Девет гласа “за”. Против? Не виждам. Въздържали се? Няма. Приема се това предложение.
При това положение Глава първа не се налага да има раздели. Текстовете по чл. 1. Приема се предложението на Стоян Проданов, което малко се различава от редакцията на работната група.
Чл. 2 ще отпадне по изтъкнатите причини.
Същото е и за чл. 3 и чл. 4. А за чл. 5 предлагаме да отиде в главата, която се отнася за органите на съдебната власт. Това не е принцип и няма нужда тук ад се разглежда въпросът за следствените органи.
От чл. 3 остава съдържанието, което не е равностойно на конституционния текст. То е отразено в доклада и предлагам да не го чета.
До чл. 6 имате ли някакви бележки по текстовете.
Елеонора Николова:
Г-н Председател, аз приемам, че трябва да има някаква законова сбитост и че не е необходимо навсякъде, но това е устройствен закон и не може – ако щете един съдия току-що завършил, той трябва да чете устройствения закон заедно с Конституцията.
Янаки Стоилов:
Точно така. Един съдия ако това не може да прави, какво разчитаме да прави. Аз мисля, че така ще обидим магистратите, че не могат ад се справят със законодателството. По-скоро мотивът беше, че за гражданите това е по-трудно, но да се изтъква, че е проблем за магистратите, че не могат да си служат с Конституцията и закона, мисля, че не е резонно.
Татяна Дончева:
Какво от това, като получавате едно решение, което няма връзка с вашите представи.
Янаки Стоилов:
Аз схващам това като закъсняло предложение за прегласуване и ако настоявате, ще го подложа. Защото всъщност това е мотив. Аз съм готов да подложа на прегласуване, ако вие имате възражение за прегласуване. Но да водим по всеки текст дискусия, смятам за излишно. Моля да се прегласува.
Тези, които смятат, че не трябва да се възпроизвеждат конституционните текстове, да гласуват. Седем гласа “за”. Против? Трима против. Въздържали се? Двама се въздържат. Остава същото решение.
До чл. 5 имате ли някакви бележки. Всъщност остава частично съдържанието на чл. 3 и чл. 1 в предложението на работната група.
Елиана Масева:
По чл. 1 е смущаващо това, че “този закон урежда принципите на дейността, принципи на устройството.” Какви принципи на устройството? Мисля, че същината на темата е организацията на работата на органите на съдебната система и взаимодействието по между им, както и взаимодействието между органите на съдебната власт и законодателната. Но дейността и устройството, тъй като организацията препокрива и дейността и устройството, според мен трябва да отпадне. Да остане само “организацията на работата”. Какви принципи имаш на устройството и на дейността.
Татяна Дончева:
Не е така. Принципите на дейността, устройството. Не принципите на устройството. Устройството и организацията. Затова е членувано.
Елиана Масева:
Какви принципи на дейността има?
Татяна Дончева:
Принципите са към дейността, а другите са членувани. Устройството си е отделно.
Янаки Стоилов:
Може ли тогава това, което предлагате да бъде:
“Този закон урежда устройството и принципите на организация и дейност на органите на съдебната власт.”
Елиана Масева:
Или дейност или организация да остане.
Янаки Стоилов:
Би могло, макар че “организацията” понякога се смята, че е статичното измерение. Може да отпадне. Кажете. Това са вече редакционни уточнения.
Това достатъчно ли е: “Този закон урежда устройството и принципите на дейността на органите на съдебната система и взаимодействието помежду им” и нататък продължава текста.
Татяна Дончева:
Как импровизирате с тези принципи, дето са толкова шантава работа и дето всяка дума има някакъв смисъл.
Янаки Стоилов:
Те пак ще ги напишат тези принципи. Принципите не отпадат.
Татяна Дончева:
Как да не отпадат?
Янаки Стоилов:
Това, че не са тук написани, не значи, че не могат ад ги обясняват принципите.
Татяна Дончева:
Като седна да пиша от пръсти ли ще смуча. Откъде ще ги взема.
Янаки Стоилов:
От Конституцията. По-нататък в текста ги има. Съдебната власт се ръководи от принципите на Конституцията и принципите на закона. Няма никакъв проблем.
Питам ви по редакцията имате ли уточнения, като ви обръщам внимание, че днес трябва да разгледаме 50 страници и не смятам, че трябва да се впускаме в някаква схоластика за една или две думи в текста.
Кажете по чл. 1 имате ли предложение за промяна в текста.
Татяна Дончева:
Най-простото нещо е да не се пипа особено много частта с принципите. Защото оттук не можеш да правиш някакви гимнастики юридически, за които всъщност се променят законите. Принципите би трябвало да бъдат нещо, което горе-долу мяза на нещо. Човек като погледне два наказателни процеса или два граждански или два закона за съдебната власт, в които страшно се отличават принципите започват вече теорията и практиката да съчиняват какво произтича от тази огромна разлика. И ще видиш накрая как след една-две години ще започнат такива изводи за правоприлагането на базата на голямата разлика в съдържанието. А всъщност смисълът на новия закон е конкретната уредба. Защо се правят граматически упражнения.
Янаки Стоилов:
Вие поставяте по чл. 1 въпроси и ако искате разместване на думите в съдържанието на чл. 1, кажете. По чл. 1 има ли някакви предложения за разместване в редакцията.
Чл. 1 остава в следната редакция:
“Този закон урежда устройството и принципите на работа на органите на съдебната власт” и текстът продължава.
Който приема тази редакция, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
По чл. 3, ал. 1 и ал. 4. Няма по тях възражения и бележки.
Преминаваме към чл. 6. Предложението на работната група долу на с. 3.
“Органите на съдебната власт при осъществяване на дейността си се ръководят от принципите, установени в Конституцията и този закон.”
Елиана Масева:
Не може “принципите”. Направо в Конституцията и законите в България.
Янаки Стоилов:
Тук е специално за принципите. Ние имаме специален текст, който казва какво правят магистратите.
Елиана Масева:
Не знам какъв специален текст, но органите на съдебната власт ес ръководят от Конституцията и законите.
Янаки Стоилов:
Тук това е различно. Това е препращане към принципите на Конституцията, защото ал. 2 на чл. 117 казва:
“При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.”
Ние това не го възпроизвеждаме, а правим връзката с конституционните и законовите принципи, тъй като тук има и други принципи, които не са изцяло включени в Конституцията.
По чл. 6 не виждам да има бележки.
По чл. 7 това, което остава е систематично отразено по-назад и остава ал. 3.
Елиана Масева:
Нека да остане тогава и ал. 2, че при осъществяването се ръководи от Конституцията и законите.
Янаки Стоилов:
Това го имаме. Нали го гласувахме.
Елиана Масева:
Нали принципите бяха там. Едно е принципи, друго е “се ръководи от Конституцията и законите.
Янаки Стоилов:
Това са принципите на дейността на съдебната власт.
Илко Димитров:
Г-н Председател, според мен има наистина принципи, които ако ги повторим 10 пъти, няма да бъде лошо. Има си стълбове, които просто трябва да крепят логиката на устройство на една власт, независимо, че повтарят Конституцията. Според мен това са неща, които не можем да ги изпуснем, че съдебната власт е независима и т.н.
Янаки Стоилов:
Добре. Ако искате тогава да запишем нещо, за да не повтаряме селективно, а да кажем, че при осъществяване ...
Сега искате да разделим самите принципи и да кажем, че едните са по-важни, а другите може и да не ги споменаваме. Ние този въпрос го решихме, а сега се поставя селективно. За едните го приемаме, за другите не го приемаме.
По чл. 6 остава така, както е предложен? Чл. 6 остава в неговата първа алинея.
Чл. 7 в неговата ал. 3.
Реплика: В закона е прогласено, че актовете се основават на доказателствата. Просто е тавтология. В процесуалните закони е казано.
Янаки Стоилов:
Нека да остане. Ние изведохме и някои общи процесуални правила, без да ги обособяваме в раздел. Но накрая на тази глава има и някои общи принципи на процеса. Нека да фигурират тези неща.
По чл. 6 и чл. 7 – които ги подкрепят, моля да гласуват. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Чл. 8 е пренесен на друго систематично място. Предлагам тези текстове, които са в последващи глави тук да не ги обсъждаме.
По чл. 9 има предложение на Тодор Батилов, което е подкрепено и отразено в чл. 18б и там ще го разискваме, ако се налага.
Същото е и за предложението на г-н Батилов по следващия текст, което по подобен начин е отразено.
Стигаме до чл. 10 във вида, в който е представен.
Реплика: В чл. 8, ал. 2 има неяснота.
Янаки Стоилов:
Този текст го пренасяме по-назад и тук не го разискваме.
Гледаме текстовете на работната група. На с. 6, горе, чл. 10. Има ли възражение по този текст. Няма. Приема се.
По чл. 11. Предложение на Стоян Проданов, което е подкрепено. Предложение на Тодор Батилов, което е подкрепено по принцип.
По предложението на работната група има ли бележки. Не виждам. Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
Елиана Масева:
Това “откритост, достъпност за прокуратура, за следствие”.
Янаки Стоилов:
Не ги разделяме.
Чл. 11а. това е принципът за политическата неутралност. Той остава тук. Но после е развит какво не могат с оглед на осигуряване на политическа неутралност. Тук е дадено като принцип, а не като конкретно задължение.
Има предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон, което е подкрепено. Има предложение на Надя Антонова, което също е подкрепено.
Гледаме съдържанието на чл. 12. Това също е въпрос, който е решен.
По следващите предложения – подкрепени са по принцип.
Гледаме съдържанието на чл. 13. Той остава в двете алинеи и второто изречение на ал. 3.
Някакви становища.
Четин Казак:
По чл. 11.
Янаки Стоилов:
Чл. 11 го приехме. Приехме и чл. 11а.
Четин Казак:
По чл. 11а. Според мен, когато се приема нов закон, не е редно да се приемат членове с букви.
Янаки Стоилов:
Това е работна номерация и да не ви смущава. Тук ние се вместваме в една работна структура, но след това нещата ще бъдат оправени. Благодаря за бележката.
Венета Марковска:
В чл. 13, ал. 1 няма смисъл да се повтаря “независим и безпристрастен”.
Янаки Стоилов:
Предлагате да отпадне “независим и безпристрастен”? Тогава нека да отпадне “независим”, но да остане “безпристрастен”, защото има определени зависимости, в които съдът макар и независим може да не е безпристрастен.
Смущава ли ви “независим” или може да остане.
Които са за чл. 13 в тази му редакция, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
По чл. 14. Има предложение на Надя Антонова, което е подкрепено. Предложение на Стоян Проданов, което не е подкрепено.
На Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон, което е подкрепено по принцип и е отразено в чл. 14а.
Предложение на Тодор Батилов, което не е подкрепено.
Аз предлагам, ако някой не настоява на предложенията на народните представители, тук сега формално да не се произнасяме по тях, а да гласуваме редакцията на комисията. Ако има някой, който заявява специално внимание към тях, тогава ще ги подлагаме на гласуване.
По чл. 14 на работната група.Заповядайте.
Надя Антонова:
Г-н Председател, по моето предложение е отразено в доклада, че чл. 14, ал. 2 да отпадне. Това е печатна грешка. Предлагам да отпадне ал. 4. Иначе предлагам да има дискриминация в съда. Нали смятате, че нямам такова мислене.
Янаки Стоилов:
Т.е. отпадането е за чл. 14, ал. 4. Добре.
Трябва да отпадне и ал. 2, защото това е общият принцип за недискриминация. Той е конституционен принцип.
Които приемат чл. 14 в тази редакция, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
Предложение на работната група за 14а. Той всъщност отпада, т.е. нищо не предлагаме.
По чл. 15. Отиват на друго място. Това е само формално отпадане тук като номерация. Те отиват в друг текст. Същото е и за предложението на Надя Антонова .
Предложение на работната група за чл. 16. Това е принципът за разпределението на делата по случайния подбор. По него има ли някакви бележки?
Любка Илиева:
В съдилищата възниква проблем там където има специализация. Случаен подбор изключва специализацията. Затова ви предлагам да прецените. Защото така се тълкува сред повечето магистрати – принципът на случаен подбор ерго няма да има специализация по отделения.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам тогава да запишем ал. 2 на този принцип. Чуйте един вариант за ал. 2, който смекчава това изискване.
(2) Принципът на случайния подбор за разпределението на делата в съдилищата се прилага в рамките на отделенията или колегиите.
Нали така може. Този текст може ли да създаде някакви проблеми.
Любка Илиева:
Това е вашата воля.
Янаки Стоилов:
Все пак да допуснем някаква вътрешна специализация, но тя да бъде до определено ниво. Без отделенията ли? В същото време между едно гражданско и търговско отделение разликите не са толкова големи. Текстът остава така:
(2) Принципът на случайния подбор за разпределението на делата в съдилищата се прилага в рамките на отделенията и колегиите.
Христо Манчев:
Г-н Председател, имаме специализиран отдел, който се занимава. Принципът, който е възприет, е разпределение по органи на съдебната власт. Ако искаме наистина да специализираме и обучаваме прокурорите би следвало и за тях.
Янаки Стоилов:
Но при вас са отдели? (Да, при нас са отдели.) Тогава трябав да кажем:
“(2) Принципът на случайния подбор за разпределението на делата се прилага в рамките на отделите, отделенията и колегиите.” Без да казваме в кои органи.
Любка Илиева:
Не можем ли да кажем: Разпределение съобразно специализацията и поредността на или нещо такова.

Янаки Стоилов:
Специализация – не е ясен кръга на специализация. Ние определяме най-ниското ниво, до което може да стигне. Т.е. тя не може да се специализира до безкрайност.
Предлагам ви окончателна редакция:
“Принципът на случайния подбор за разпределението на делата се прилага в рамките на колегиите и отделенията на съдилищата и отделите на прокуратурата.”
Чл. 16 в тези две алинеи, които го подкрепят, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
По чл. 17. Текстът се запазва, но се пренася по-нататък.
Стигаме до Раздел “Общо процесуални правила”. Разбрахме се в работната група да не бъде обособяван структурно, но да има такива текстове. Това е чл. 18а до 18е. Вижте тези текстове и ако по тях имате някакви съображения, да ги чуем. Не виждам предложения. Тогава ще ги гласуваме общо. Тези, които подкрепят посочените разпоредби, моля да гласуват. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Единодушно се приемат.
Преминаваме към Глава втора. Висш съдебен съвет.
Работната група предлага да се обединят двата раздела с наименование: “Правно положение и състав на Висшия съдебен съвет.
Има предложение на Стоян Проданов, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон, което е подкрепено по принцип.
На Мая Манолова – подкрепено по принцип.
На Минчо Спасов, което не е подкрепено.
На Тодор Батилов, което не е подкрепено.
Работната група предлага посочената редакция на чл. 19, където е определението за Висшия съдебен съвет. Тук явно е една от основните дилеми в законопроекта дали Висшият съдебен съвет да бъде както е досега – постоянен, или пък в някакъв смесен вариант.
Искам да ви информирам, че вчера заместник-главният прокурор Валери Първанов по принцип изрази виждане за това да бъде смесен състава на Висшия съдебен съвет. Тук дори са представени текстове, ако такъв вариант се възприеме. Досегашният е отразен с предложението на вносителя. А за постоянния характер на органа в предложението на работната група.
По този въпрос, ако имате някакви предложения, да ги чуем. Заповядайте. Г-н Димитров.
Илко Димитров:
Аз имам едно принципно съображение. Моето лично мнение е, че не е оправдана тази драматична промяна в статута на Висшия съдебен съвет такъв какъвто го познаваме по конституция и това, което сега се предлага.
Европейските изисквания в препоръка 94, която се занимава с тази проблематика, е достатъчно прецизен и ние го покриваме с конституционните разпоредби. Тук се има предвид, че най-важното е това да бъде един независим орган със значително съдийско представителство, избрано демократично от други съдии. Аз мисля, че за да се освободим от някои лоши практики или от лоши хора, е доста скъпо струващо мероприятие да се минава към една подобна операция. Още повече, че състав от 25 човека, даже и 22 човека постоянно действащ орган не е разкош, а това е просто слабоумие. Съжалявам че го казвам по този начин, но ние само ще увеличим проблематиката, без да решим проблемите, които ние считаме за удачно да бъдат решени по този начин. Впрочем, смея да твърдя, че в Съюза на съдийската гилдия няма единно становище по този въпрос. Но има единно становище по въпроса, че тези хора, които ще бъдат назначени в рамките на тези 22 човека, ще бъдат така откъснати от съдийската гилдия, че ще се превърнат във второ министерство и ще решават по бюрократичен и своеволен начин проблемите, че ще създадат още повече проблеми, отколкото ще решат.
Аз мисля, че с оглед на сегашните решения на Конституцията и особено на липсата на каквато и да е задължителност или препоръка в съответните европейски директиви, не е необходимо преминаването към това. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Има думата г-жа Марковска, след това г-жа Николова и г-жа Балева.
Венета Марковска:
Четейки тези текстове считам, че 25 са прекалено много, за да вършат това, което е заложено за тази работа. Затова аз и моят колега г-н Ненков поставяме въпроса така, както е в Румъния и на други места, да има смесен режим. Ако трябва да се запази тази бройка от 25 човека, по-нататък пише, че се събират веднъж в седмицата на съвещание, питам какво ще правят 22 дни, защото и сега се събираме един път в седмицата и вършим тази работа. На много места има смесен режим – половината членове на съвета, в Румъния са 16 (бях там на посещение да подписваме договор за сътрудничество), от тях 8 човека са постоянно действащи, а другите 8 се избират – както сега действа Висшия съдебен съвет. Наистина трябва да има жива връзка с хората, които работят в системата. Иначе колегите биха се превърнали в чиновници и биха се откъснали от пряката работа. Трябва да се осъществява тази връзка. Има наистина голям инспекторат, Висш съдебен съвет в състав от 25 човека. Прекалено е завишен. Да това аз предлагам един смесен режим на Висшия съдебен съвет.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Г-жо Николова, заповядайте.
Елеонора Николова:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Както знаете аз съм сторонник и отдавна го поддържам това, на постоянно действащ Висш съдебен съвет, разбира се, при четвъртата поправка на Конституцията аз го бях предложила заедно с другите мерки – намаляване на броя на членовете на Висшия съдебен съвет и редица други хармонизиращи текстове, така че беше се получило едно смислено и цялостно предложение. И тъй като не се прие при четвъртата поправка на Конституцията, аз все пак предлагам в Закона за съдебната власт ние да направим първата крачка и ще се обоснова.
Едва ли ще открия някаква тайна, ако кажа, че сега действащият Висш съдебен съвет не е достойнство на нашата правна система. Съществуват зависимости и възпроизводство на голяма част от членовете на Висшия съдебен съвет от избраните особено от съдийската квота, а пък и другите, избрани от Народното събрание, които използват присъствието си във Висшия съдебен съвет да решават лични и на ведомството си, което му е подчинено, кадрови въпроси. Има една зависимост, която е изключително неприятна, която граничи и която има и корупционни практики, които са създадени, има и една търговия. Няма как да не се съгласи постоянно действащ магистрат за това, че ако трябва да участва всяка седмица, защото заседанията на Висшия съдебен съвет са вече всяка седмица, вторник са комисиите, в сряда е заседанието, в четвъртък се пътува, аз питам как съвместява дейността си с един председател на окръжен съд или на окръжен прокурор с това, че той три или четири дена от седмицата е командировка. И как ще се чувстват неговите подчинени в своята независимост по отношение на този човек. Получават е изключително грозни ситуации в съдилищата, да не кажа, че има взривоопасни създадени ситуации – магистратите трябва да бъдат или магистрати, или да се занимават с дейност, която законът им е вменила.
Бройката няма сега как да бъде променена, защото е конституционно понятие, конституционна даденост. Така че ако се мисли за бройката, това може да бъде в една следваща поправка на Конституцията.
Аз апелирам пред вас да сложим началото със създаването на постоянно действащ орган, който да се занимава с дейността на съдебната власт. Тя не е малка. Много пъти съм казвала, че освен всички изписани правомощия на Висшия съдебен съвет ние трябва някъде да вмъкнем думата отговорност. По този начин само можем да кажем, че имаме три обособени власти, които си взаимодействат в рамките на закона и на Конституцията и едно правителство на съдебната власт, което ще изпълнява задълженията си. Напротив, за мен е много важно хората, които са във Висшия съдебен съвет, да не са постоянно действащи магистрати. Това за мен е една гаранция, че няма да се случват тези неприятни неща, тези обвързаности. Аз знам как се назначаваха ръководителите на съдебната система при сега действащия Висш съдебен съвет. Там имаше една търговия. Казвам го съвършено отговорно. Имаше група на прокурорите, която търгуваше с групата на съдиите. Имаше един обмен на услуги. (Реплика: Бартер.) Бартер. Тези неща само по този начин могат да бъдат прекъснати, когато няма тази зависимост.
Разбира се, аз съм написала по-нататък, че не може да бъде и адвокат, защото няма система в света един адвокат да дойде да ти определи кой ще бъде съдия. Няма такова нещо. Мисля, че по този начин ние само ще подчертаем ролята на съдебната власт като самостоятелна такава. Защото докато ние не сме обособили Висшия съдебен съвет като постоянно действащ орган, като орган, който отговаря за кадровото обезпечаване, за организацията на работата, ние няма от кого да изискваме. Те непрекъснато ще казват: лоши са законите, лош е министърът. Нека да ги обособим и да видим кой е лошият.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Заповядайте, г-жо Марковска, но на микрофона, ако искате да се запишете.
Венета Марковска:
Това, което казва г-жа Николова – това да бъде едно правителство за съдебната власт, само че правителство без имущество, с какво да се занимават освен с повишаване в ранг.


Янаки Стоилов:
До главата за имуществото не сме стигнали. Предполагам, че няма да ви разочароват решенията там,у но нека сега да не се впускаме в тези приятни въпроси.
Г-жа Балева.
Надка Балева:
Напълно споделям аргументите, които изложи г-жа Николова за постоянно действащ орган. Аргументът, че се откъсват от практиката въобще не може да бъде определящ. Защото тя даде пример и това наистина е така. Защото един понеделник и един петък от седмицата, когато се разпределят дела, контролира се или се правораздава.
Още повече, че ние сме предвидили една гаранция, че местата на магистратите се запазват след изтичане на мандата им, който не може да бъде повече от един с поредност. С прекъсване могат да имат и следващ мандат.
Мен много ме смущава и тази още по-революционна идея, според мен, за смесен състав. Най-елементарното нещо – как ще определим възнагражденията. Едни са магистрати, плюс възнаграждения за заседанията, защото това е ангажираност и заслужават да бъдат възнаградени за този труд, а другите? И там ще започнат разправиите, сработването по между им и мисля, че това ще доведе до целта, за която се прави този нов закон.
Янаки Стоилов:
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, аз също считам, че предложението на работната група е уместно. На всички ни е ясно, че в сегашния си статут Висшия съдебен съвет не е достатъчно ефективен като орган, който трябва да ръководи дейността на съдебната власт. Голяма част от слабостите и негативните явления, които се наблюдават в работата на съдебната власт и в нейните органи се дължат именно на неспособността на Висшия съдебен съвет в сегашния му вид да се справя с огромните отговорности, които носи като такъв орган.
Аз не съм съгласен също така и с аргументите, че едва ли не членовете на Висшия съдебен съвет ще бъдат откъснати от реалността.
Първо, всички ние знаем и по принцип Конституцията предвижда на какви условия трябва да отговарят членовете на Висшия съдебен съвет.
Вторият аргумент е, че половината от тях ще се излъчват измежду магистратите, т.е. ще бъдат излъчвани от органите на съдебната власт. Естествено това ще бъдат хора, които са запознати с кухнята на работата и с проблемите на съответните органи на съдебната власт. Това няма да бъдат хора, които да са дошли отвън и които да не познават проблемите.
Не на последно място и това, което се каза, че по този начин ще им се даде възможност на тези членове на Висшия съдебен съвет да се посветят максимално и пълноценно на дейността си като членове на този орган, а не да циркулират между собствената си институция и Висшия съдебен съвет и общо взето да не бъдат достатъчно добре представени и на двете места.
Аз подкрепям това.
Има и едно малко не стандартно виждане. По чл. 19, ал. 2 аз не знам защо ние се страхуваме да посочим председателстващия Висшия съдебен съвет, представляващ Висшия съдебен съвет. Според мен, би се получило едно разминаване. Един председателства заседанията на Висшия съдебен съвет, а друг го представлява
Янаки Стоилов:
Ще вземем отношение и по този въпрос накрая. Г-н Милтенов иска думата.
Валентин Милтенов:
Уважаеми колеги, аз също съм склонен да подкрепя предложението на работната група Висшият съдебен съвет да бъде постоянно действащ орган. Смятам, че по този начин той наистина ще бъде един ефективен орган, който ще отговори на предизвикателствата на съдебната система. Искам да вметна едно уточнение, че действието на тази норма да бъде включена допълнително в преходните и заключителни разпоредби тя да влезе в сила след изтичането на мандата на настоящия Висш съдебен съвет. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Само кратки бележки преди да пристъпим към решаването.
По повдигнатия от г-н казак въпрос. Решихме, че е по-добре да има определен член на Висшия съдебен съвет, който е негов представител, за да избегнем деликатната ситуация, че един от членовете на изпълнителната власт представлява съдебната. Това е било съображението. Мисля, че това би създало по-голямо доверие, без да се подлага на дискусия неговата роля на председателстващ заседанията.
По другите въпроси за преходния период, ние тук решаваме по принцип как ще се структурира Висшия съдебен съвет, а дискусията за преходния период ще я водим най-накрая на законопроекта, когато обсъждаме Преходните и заключителните разпоредби, за да преценим от кой момент този модел ад започне да се конституира.
Накрая само още едно съображение. Искам да обърна внимание, че и според нас по част от най-настойчивите препоръки от страна на представителството на Европейската комисия, възможно в най-голяма степен трябва да се избегне конфликтът на интереси на лица, които са членове на Висшия съдебен съвет. Добре разбирате какво означава това. Мисля, че по-нататък предложенията, които сме направили за несъвместимостите, че този въпрос е намерил своето амбициозно решение.
Толкова по дискусията. Г-н Манчев, заповядайте.
Христо Манчев:
Г-н Председател, само три неща искам да кажа, тъй като вие решавате който и да е Висшия съдебен съвет. Дали ще е постоянно действащ или в този му вид, много е важно да определите кръга от правомощия на членовете на този Висш съдебен съвет. Когато нямаш възможност да реагираш и да прокараш едно решение, което да му дадеш сила да бъде изпълнено, тогава практически наистина има слабости.
Като член на сега действащия Висш съдебен съвет не съм съгласен с някои от констатациите на уважаваните от мен колеги народни представители, които се изказаха, но всеки има право на собствено мнение.
От последните промени на Конституцията практически три касаят съдебната власт. Този Висш съдебен съвет от 6 октомври работи в непълен състав – състав от 24 човека. Само за сведение на народните представители от последните пет заседания на Висшия съдебен съвет три от тях приключиха в рамките на по-малко от час и половина и 25 членен състав категорично съм против. Просто е много голям този състав. Знам, че е по Конституция, но във вашите възможности е дали за в бъдеще ще е от по-малък, оперативен състав с определени насоки. 70 човека администрация и 25 членове на съвета.
Янаки Стоилов:
Да се намали администрацията за сметка на по-големия състав на съвета.
Христо Манчев:
И по отношение на наличието на председател на Висшия съдебен съвет в много от препоръките на колегите от страните на Европейския съюз, във всички проверки и мониторинги, които ги правят, това е една от основните критики и забележки. Така че моля ви намерете начин да има представител или председател, а не председателстващ на Висшия съдебен съвет. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Един въпрос към г-н Манчев във връзка с казаното. Какво разбира той под сила да бъде изпълнено. Значи ли това, че е постоянно действащ съвет, няма по същия начин да се изпълняват неговите решения. Какво означава това.
Христо Манчев:
Може да има решение, което ако нямаш възможност да го проведеш, да се изпълни, да зависи от теб като възможност и правомощие, не може да се изпълни.
Михаил Миков:
Искате да кажете, че ръководителите на отделните звена може и да не приемат решение на Висшия съдебен съвет.
Христо Манчев:
Не, разбира се. Не говоря за това. Просто като правомощие на Висшия съдебен съвет погледнете сега действащите. Дали няма някакво решение, което, според мен, ад противоречи на закона. Всяко едно от решенията, които са важни, подлежат на обжалване пред Върховния административен съд. Има съдебен контрол. Нормално е, така трябва да бъде. Погледнете едни дисциплинарни процедури колко време продължават.
Илко Димитров:
Тъй като считам, че ние пак сме уникати, наред с този странен инспекторат, който направихме, и този Висш, постоянно действащ, съдебен съвет пак ще сме уникални в Европа, хубаво ще бъде наред с този експеримент да се поеме ангажимента наистина за промяна в Конституцията. Защото аз отсега казвам, че ще бъдем засипани от проблеми. И това ще бъде пряк резултат от нашите действия тук.
Янаки Стоилов:
Нека да не пренасяме голяма част от практическите проблеми, които не решаваме, като конституционни проблеми.
Мисля, че се чуха становищата. Към текста на работната група нямаше предложения. Първо нещо ще подложа на гласуване. В зависимост от резултата, тогава ще проведем и друго гласуване.
Тези, които подкрепят предложения текст за чл. 19 на работната група на с. 12, моля да гласуват. Четиринадесет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Единодушно се приема предложението.
Преминаваме към чл. 20. Той всъщност ще остане в ал. 3 и 4. Предлагам ви редакционно уточнение в ал. 3.
(3)Членове на Висшия съдебен съвет се избират от Народното събрание измежду съдии, прокурори, следователи и т.н.
Малка редакция. Остава и ал. 4.
Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Аз одобрявам като цяло текста. Само искам да отбележа, че по отношение на следователите общо взето се оказва, че едва ли не задължително само директора на националното следствие по право ще бъде член на Висшия съдебен съвет.
Янаки Стоилов:
Тъй като ние този въпрос за структурата на Националната следствена служба го решаваме в главата за органите на съдебната власт, така че тук сме предвидили, че участват и следователи. Мисля дискусия да не водим. Защото ако има конкретни въпроси, а такива съм сигурен, че ще има, затова как да бъде организирана самата Национална следствена служба, ще ги обсъждаме в чл. 207 или който е нататък. Така че тази дискусия сега не е относима към текста.
Четин Казак:
Аз го поставям във връзка с бройката, която е предвидена. Един човек при сегашната организация означава само директора.
Янаки Стоилов:
Не означава, защото той не е член по право.
Четин Казак:
Не е член, но така ще се получи. Аз затова задавам въпроса. Предлагам да са двама.
Янаки Стоилов:
А за сметка на кого? Защото като гласуваме, трябва да знаем алтернативата.
Татяна Дончева:
Какво е съотношението, говорим за количество, между тях и съдиите и тях и прокурорите. Защото сега бяха преназначени не знам колко следователи като прокурори и съдии. Да не говорим, че се направиха административни съдилища, че трябва да се търси и там някакво представителство. Горе-долу това е съотношението, което отразява числата.
Янаки Стоилов:
Има две становища. Ако г-н Казак формулира предложението, ще гласуваме.
Г-н Чернев иска думата.
Павел Чернев:
Адвокатите като никак не ги виждам. Само на някакъв случаен принцип. Чл. 20, ал. 3. Защо да няма по право един член на Адвокатския съюз.
Янаки Стоилов:
Това не се налага да бъде записвано, защото дори самите съдии не са задължени да избират съдия. Те могат да изберат някакво друго лице. Ние сме предвидили задължителни квоти. Ние имаме квоти на участници в избора, а не на избрани лица.
Четин Казак:
Те имат право да избират от своя състав.
По принцип, след като приехме, че е постоянно действащ, така или иначе той вече няма да е магистрат, ако бъде избран.
Янаки Стоилов:
Подлагам на гласуване чл. 20 в двете му последни алинеи. Благодаря ви. Приема се.
По следващия текст има предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон, което е подкрепено по принцип.
Има предложение на Мая Манолова, което е подкрепено по принцип.
На Минчо Спасов е подкрепено
На Надя Антонова не е подкрепено тук.
На Тодор Батилов, което е подкрепено по принцип.
Имате редакцията на чл. 21. това са вече разпоредбите, които определят несъвместимостта.
Обърнете им внимание. Същите са предложени и като несъвместимост за членове на инспектората. А после ще бъдат същите и за магистрати. Те няма да могат да адвокатстват, ако са избрани за членове на Висшия съдебен съвет.
Г-жа Иванова, заповядайте.
Иглика Иванова:
Редакционно се налага една промяна, защото ако четем, изборен член на Висшия съдебен съвет не може: не е съпруг, роднина и т.н. Значи трябва всички съпрузи да ги назначим. Трябва да го поправим.
Янаки Стоилов:
По същество има ли предложения по текста.
Г-жа Масева предлага едно допълнение в т. 9, което е да съпружеските или за роднинските – по-общо, ограничения. Тя предлага такива връзки да няма не само с министъра на правосъдието, но и с административните ръководители в съдебната власт. Става дума за членовете на Висшия съдебен съвет да не са в близки отношения с административни ръководители в съдебната власт. Това е нейното допълнение.
Ако се приеме, че го включим към т. 9.
Трябва само да се добави “ и с административен ръководител в съдебната власт”.
Има ли въпроси и предложения по чл. 21? Няма.
Симеон Чаначев:
Аз искам да взема отношение. В т. 9, че изборен член на Висшия съдебен съвет не може да е съпруг, роднина и т.н. на друг член на Висшия съдебен съвет. Може би трябва да се помисли в посока на това дали това не нарушава правото на труд, като конституционно право и ако това нещо се пренесе и по отношение на съдилищата, искам да ви кажа, че в съдилищата има редица съпрузи, които работят заедно. В съдилищата не само на ниво районен, окръжен, апелативен съд, но и на върховен съд, има съпрузи, които работят. Това означава ли че хората не могат да сключват брак на едно и също работно място.
Янаки Стоилов:
Колеги, нека да разделим въпросите. По отношение на магистратите ще преценим дали да бъдат тъждествени в условията за несъвместимост. Така че този въпрос може да го обсъдим или същото, или различно в някои отношения решение.
Но по отношение на административните ръководители мисля, че то няма връзка с правото на труд, защото такъв род ограничения има дори в администрацията, а камо ли в съдебната власт.
Симеон Чаначев:
И още едно нещо искам да кажа.
Ал. 3. “При изтичате на мандата, както и предсрочното му прекратяване на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 изборният член на Висшия съдебен съвет се възстановява на длъжността, която е заемал преди избора, като времето, през което е бил член на Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл. 190, ал. 1-7.”
Това възстановяване на длъжността, ако не е лимитирано с определен срок, може и да не се реализира. Там, където трябва да се върне този член на Висшия съдебен съвет, ако той не се върне по една или друга причина, положението остава висящо и неуредено.
Янаки Стоилов:
Т.е. предлагате да има някакъв срок, в който той може да се ползва от това право. (Да.) Какъв да бъде?
Симеон Чаначев:
Може да бъде 14-дневен или едномесечен, или двумесечен, но трябва да има някакъв срок.
Янаки Стоилов:
Ясно е, според мен, това. Технически ще видим дали може да се допълни текста или ще се каже отделно. Защото това е една уточняваща процедура – да се знае, че ако той не се възползва от това право в един кратък срок, то отпада. Не е постоянно.
Г-н Манчев, заповядайте.
Христо Манчев:
Бих искал само да ви обърна внимание. В сегашния вариант на т. 3, края на изречението “или юридически лица с нестопанска цел”. Досега законът използваше “юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност.” В последващите разпоредби на проекта за закон, самият Национален институт на правосъдието, на който аз доскоро бях член на Управителния съвет, четирима от членовете на Висшия съдебен съвет, които се избират от Висшия съдебен съвет, са членове на Управителния съвет. А самият Национален институт на правосъдието, според мен, е юридическо лице с нестопанска цел.
Янаки Стоилов:
Аз разбрах въпроса на г-н Манчев като един частен, но важен случай, че има магистрати, които участват в управителните органи на юридически лица, които имат отношение към самата съдебна дейност. И аз не съм против ние да запазим това за такъв род национални сдружения, но трябва да намерим подходящата формулировка, както и той даде примера.
Ако става дума за такъв род професионални сдружения в системата.
Татяна Дончева:
Кажете какво се бърка, ако те не са в системата. Пример. Вие сте градския съдия на Велико Търново и сте във фондация за развитие на града, от която не получавате пари. Вие сте там като общественик. Защо ще пречим на магистратите да бъдат общественици.
Янаки Стоилов:
Защото в тези фондации обикновено има един голям бизнесмен, който я управлява, а магистратът е негова функция.
Татяна Дончева:
Ако един бизнесмен иска да ви напазарува, няма нужда да ви слага в никакви ръководни органи. Обикновено магистратите са общественици в по-малките и средните градове.
Янаки Стоилов:
Според мен, тук най-доброто е компромисното решение, на което се позова г-н Манчев. Т.е. ние да запазим възможността за участието на магистратите в такъв род сдружения, които се отнасят към юридическите лица с нестопанска цел, имащи отношение към самата правна дейност. Но не ви го предлагам като формулировка. Трябва да намерим ясната и точна формулировка.
Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Аз също смятам, че ще отидем в крайност. Нека юридическите лица с нестопанска цел, те са достатъчно публични, и един магистрат, когато е от съучредителите, за които Дончева говори – добре облечени бизнесмени, просто няма да го избират във Висшия съдебен съвет.
Второ, имайте предвид, че църковните настоятелства, училищни настоятелства – не можем да обхванем всичко това. Дайте да им дадем възможност. Това са публични организации. Ако в края на краищата съдиите и прокурорите, и ако Народното събрание избере някой, който е съдружник с тия списъци, които ги дават от МВР, да си отговаря. То ще се види. Това е публично участие. Не бива да ги ограничаваме в такава степен със забрани. По-скоро те самите да знаят, че ако са в такава компрометиращо сдружение, просто няма да бъде избран. А ако бъде избран, ще бъде пуснат във всички вестници сутрин, обед и вечер.
Янаки Стоилов:
А тук забраната е само за участие в управителни органи, а не за членуване.
Михаил Миков:
Защо един член на Висшия съдебен съвет, бил е съдия, бил е адвокат, бил е прокурор, повел е някаква родолюбива дейност за Васил Левски и за Христо Ботев, а ти ще му кажеш: Няма да си на тая фондация или на това сдружение.
Янаки Стоилов:
Колеги, моля да се изслушваме. Г-н Миков не е завършил изказването си.
Михаил Миков:
Имам предложение да не залитаме в такава крайност. Важното е, че е публично това участие. Важното е, че когато се избира независимо дали от Народното събрание, този човек ще се види къде участва. И ако е във фондация “Васил Левски” или в нещо друго родолюбиво, по естеството си полезно NJO, нека си остане там. То не противоречи по никакъв начин на качеството му на член на Висшия съдебен съвет. Защото другото е мисля прекалено залитане. Не можем да ограничим това и не бива така.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Г-жа Манолова и г-н Казак след това.
Мая Манолова:
Законът за юридическите лица с нестопанска цел в последния му вариант прави разграничение между организациите в обществена и в частна полза. Може би тук ад добавим, че те могат да участват в управителните съвети на юридически лица с нестопанска цел в обществена полза. И с това решаваме въпроса.
Янаки Стоилов:
То по-опасно е обратното, защото те могат да получават пари от държавата, а пък другите могат да си действат независимо.
Мая Манолова:
Става въпрос за училищни настоятелства, църковни настоятелства.
Михаил Миков:
Понеже американските другари ни предаваха опит по NJO, може едно сдружение да е абсолютно обществено полезно и да не се регистрира в обществена полза. Т.е. формален е признакът регистрация и то по отношение на възможностите за извършване на стопанска дейност. Така че не може този критерий да бъде разграничителен. Във всички случаи тези неправителствени организации, даже ние не можем да обхванем цялата гама от целите, с които те се занимават. Няма смисъл да ограничаваме членовете на ВСС в това отношение, щом като то е публично и ясно за обществото и за тия, които ги избират.
Четин Казак:
Аз мисля, че трябва да се запази сегашната редакция с добавка може би “с изключение на национално представителните организации на магистратите и на юристите.”
Когато избирахме националния омбудсман, ние го накарахме да излезе от една дузина сдружения с нестопанска цел: Съюза на читалищата и т.н, когато той беше председател на толкова много сдружения. Щом за омбудсмана може, ще може и за Висшия съдебен съвет.
Уважаеми колеги, вие знаете, че всяка една организация – това дава възможност за натиск при взимане на определени решения.
Янаки Стоилов:
Г-жа Сапунджиева.
Сабрие Сапунджиева:
Съжалявам, че г-н Манчев излезе, но във връзка с неговата реплика, че Националният институт на правосъдието е сдружение с нестопанска цел. Да, то започна като такова. Но вече не е сдружение с нестопанска цел. То е юридическо лице по силата на закона. Неговото възражение не беше точно.
Ще си позволя като заместник-министър в ресора на който е регистърът на юридическите лица с нестопанска цел, да обърна внимание на господа депутатите, че в последните година и половина масово се регистрират юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност. На практика са изредени всички дейности по Търговския закон. И това е една скрита стопанска дейност, скрита търговска дейност. Аз затова предлагам в чл. 21, ал. 1, т. 3, където е казано “юридически лица с нестопанска цел”, да се сложи една запетайка и да се каже: “осъществяващи стопанска дейност”.
Това е решението на въпроса.
Реплика: Те всички имат стопанска дейност. Почти всички юридически лица, дори и тези, които са...
Янаки Стоилов:
Само да направим едно уточнение. Тъй като законът наистина им дава възможност искам да разбера те не са ли в състояние да осъществяват стопанска дейност, ако не регистрират осъществяването на такава дейност.
Сабрие Сапунджиева:
По принцип законът дава възможност да се осъществява дейност дотолкова доколкото тя е свързана с издръжката на дружеството, но не се реализира печалба. Мога да ви донеса съдебни решения, в които е казано: лицето си поставя следните цели и осъществява следните дейности: покупко-продажба на недвижими имоти; ремонт на еди-какво си. Дайте да видим една такава дейност как е само за целите на юридическото лице с нестопанска цел и ще служи само за неговата издръжка. Аз мога да приема, че поддръжката на едно кафене е стопанска дейност, която служи за издръжка на юридическото лице с нестопанска цел, но не мога да приема, че покупко-продажба, ремонт и т.н може да служи за издръжката само на юридическото лице. И точно това имах предвид, когато направих това предложение.
Освен това, тук в т. 3 става въпрос за управителните органи на тези дружества. Те могат да членуват в дружествата, но не могат да са членове на управителните органи на дружества, осъществяващи стопанска дейност. Все пак това е едно нормално ограничение.
Янаки Стоилов:
Аз приемам това нещо, но как да го разграничим практически.
Сабрие Сапунджиева:
“..., кооперации или юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи стопанска дейност.”
Янаки Стоилов:
Вие казахте, че едни осъществяват стопанска дейност само с оглед на осигуряване на основната си нестопанска дейност.
Сабрие Сапунджиева:
Това е волята на законодателя, а аз ви казвам какво се случва на практика.
Янаки Стоилов:
Добре. Да запишем това ограничение.
Освен това, искам да ви обърна внимание. Според точки 4 и 6, че те допълнително ограничават. Ако видите точка 6, тя е много широка, защото дава възможност в нея да попаднат най-разнообразни конкретни случаи. Затова, че членовете на Висшия съдебен съвет не могат да членуват в организация или да извършват дейности, които засягат независимостта му. Т.е. във всеки конкретен случай, ако се установи, че той има фактически или формални зависимости, това води до несъвместимост, дори и да е в такава организация, в която по принцип той би могъл да членува. Това се установява конкретно. Може да се установи по сигнал и Висшият съдебен съвет да го конституира.
Сабрие Сапунджиева:
Това беше и нашата цел, когато обсъждахме този текст в работната група, защото на практика имаме много магистрати, които осъществяват политическа дейност.
Янаки Стоилов:
С това допълнение на г-жа Сапунджиева ще гласуваме чл. 21 – допълнението в т. 3. Гласуваме чл. 21. Благодаря ви. Приема се.
Следващото предложение е на г-жа Елеонора Николова. То не е подкрепено по чл. 24, защото ние решихме другия модел. Мисля, че тогава се възприе.
По чл. 24. Това е за делегатските събрания.
Има предложение на Надя Антонова по чл. 25, което е подкрепено по принцип.
Също нейно предложение по чл. 26, което не е подкрепено.
Предлагам ви да видите всички текстове, които засягат провеждането на делегатските събрания и избора на представители. Това е до чл. 27. Има ли някакви бележки?
Г-н Турмаков, Вие искате думата. Заповядайте.
Свилен Турмаков:
Не мога да съглася с мнението за чл. 5, че систематичното място на тази норма с такова съдържание – следствени органи, не се включва в обхвата на този раздел дотолкова, доколкото в предишните текстове се определя устройството на съдилищата и прокуратурата.
Конкретно, когато се прие предложението за квотното участие от един следовател, той така или иначе трябва да се избере по някакъв начин. Процедурата по избора на този следовател липсва в този раздел.
Просто липсва процедурата за избор на този следовател, който трябва да бъде в състава на Висшия съдебен съвет.
Янаки Стоилов:
Има го на с. 18, горе, ал. 3.
“Общото събрание на следователите се свиква от директора на Националната следствена служба.”
Нали не възразявате срещу този текст. Ние не променяме нищо в организацията на тяхното събрание.
Други изказвания. Г-жа Антонова.
Надя Антонова:
Уважаеми колеги, аз искам да ви съсредоточа вниманието, макар и за кратко, върху моето предложение за чл. 25 и чл. 26.
Работната група възприе един противоречив подход към моите предложения и сега предлагам да го обсъдим накратко с вас.
В чл. 25 се регламентира процедурата за събранията за избор на делегати, срок за свикване на събранията за избор на делегати и провеждане на заседанията при падащ кворум.
Янаки Стоилов:
Г-жа Антонова предлага да има падащ кворум и на самото делегатско събрание.
Надя Антонова:
Делегатските събрания, които избират членове на Висшия съдебен съвет, защото в текста на вносителите липсва срок, в който се свикват събранията на делегатите за избор на Висш съдебен съвет, липсват срокове и липсва и възможността това събрание да се проведе при условията на падащ кворум. Аз мисля, че наличието на срокове за свикване на събранието и въвеждане на задължението за спазване на тези срокове обезпечава провеждането на събранието.
Янаки Стоилов:
Веднага казвам, че ние трябва да възприемем предложение за срок, но не и за падащ кворум на делегатско събрание.
Надя Антонова:
Аз откровено казано не разбирам защо се въвежда тази разлика в режима. Добре е да има срок. Но защо да няма падащ кворум, като всичките събрания на тоя свят в цивилизованите държави се правят при условията на спадащ кворум, включително и на почитаемата Правна комисия. Защото делегатите в това събрание участват и като делегати и като участващи в събранието и тяхното мнозинство е условие за провеждане на събранието.
Янаки Стоилов:
Ние за неправителствените организации вече на техните конгреси не даваме възможност за спадащ кворум, а сега за избор на членове на Висшия съдебен съвет да го направим с по-малки изисквания от една обществена организация. Това беше съображението.
Надя Антонова:
Ако ги съпоставяме по степен на важност, тогава общите събрание защо са със спадащ кворум. Това е моето разбиране за нещата. Готова съм да дискутираме. Няма да взимам повече думата.
Янаки Стоилов:
Г-жа Балева иска думата.
Надка Балева:
Аз подкрепям обратното становище – това, което е възприето в работна група. Не може на делегатско съвещание да прилагаме спадащ кворум. Аз бих направила една аналогия. Може ли един съдебен състав да заседава при спадащ кворум.
Надя Антонова:
Много е смела тази аналогия.
Надка Балева:
Тук не става въпрос за общите събрания, за които предвидихме да избират делегати. Но да дадем възможност, независимо от броя, да се избират и членове на този орган с такива отговорни правомощия, просто ми се струва, че би било не толкова сериозно.
Любка Илиева:
Аз искам да ви обърна внимание на деликатната формулировка на тази алинея (ал. 3) за кворума. Кворумът по ал. 3 – присъстват повече от половината лица. Това е кворум за законност на събранието, за да бъде открито събранието. Казваме, при липса на този кворум, събранието се провежда един час по-късно. Т.е. въвежда се падащ кворум, но в границите на една трета. А мнозинството за взимане на решение е друго и да не го бъркаме. Така както е формулирано, пак има спадащ кворум, но не както в търговските дружества. Остава до една трета.
Янаки Стоилов:
По чл. 25 Вие не възразявате.
Любка Илиева:
Не. Но искам да кажа, че пак имаме спадащ, но в границите на една трета.
Сабрие Сапунджиева:
Не е във връзка с темата, но на мен ми направи впечатление, че в чл. 24, ал. 1 се казва: Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Върховната касационна прокуратура и т.н. избират делегати на отделни събрания.
В чл. 26, ал. 1 казваме:
“Общото делегатско събрание на съдиите се свиква съвместно от председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд.”
Има противоречие в нормите.
Тук е казано: “общото делегатско събрание”. Излиза, че това е едно събрание. В чл. 24, ал. 1 казваме на отделни събрания.
Янаки Стоилов:
Идеята, според мен, е ясна. Дали редакцията е неясна.
Събранията по чл. 24 са събрания, които са отделни, за избор на делегати. А събранието по чл. 26 е събранието, което избира членове на Висшия съдебен съвет – събрание на делегатите. Така че ако трябва нещо редакционно да се уточни.
Да допълним срок по чл. 26.
Надя Антонова:
В двуседмичен срок след избора на делегатите да се свика събранието.
Янаки Стоилов:
Преценете дали срок от две седмици е достатъчен. И това да бъде срок за всички, а не само за върховните съдилища. Не забравяйте, че сме дали срокове, при които процедурата започва с оглед на изтичането на мандата. И да не се окаже, че един голям срок ще излезе от тази процедура. Тази процедура е лимитирана в рамките на два месеца и не може междинните срокове да бъдат по месец или месец и половина.
Ние ще включим такъв общ срок вероятно две седмици за всички събрания. Ще видим кое е по-целесъобразно – две или три седмици в рамките на общия срок.
Други бележки до чл. 27 има ли? Нека да ги гласуваме от чл. 24 до чл. 27. Благодаря ви. Приемат се.
По чл. 28., чл. 29 на работната група и чл. 30. До тук няма бележки. Приемаме ги.
На с. 20 предложението за чл. 32 и чл. 32а.
Надя Антонова:
Оттеглям предложението си по т. 1 и 2.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Антонова. Дори ако искате това може да стане до момента, в който се подготвя окончателната редакция на доклада.
Това го казвам и за други колеги, които са удовлетворени от предложения, които са приети или пък смятат, че не приетите могат да ги оттеглят.
Ние вече приехме вече за обжалване на решенията на Висшия съдебен съвет едноинстанционно в петчленен състав. Нека в скоби да се запише и след като се види общата уредба и на другите въпроси.
Реплика:
Г-н Председател, отново за петчленния и тричленния състав, ако позволите. За такъв голям форум и толкова важни решения тричленният състав не е достоен.
Янаки Стоилов:
Ще запишем и тук. Ние вече на едно място възприехме петчленен състав.
По чл. 32 и 32а има ли бележки? Няма ал. 4.
Надя Антонова:
В ал. 1 срок, в който предсрочно се прекратяват пълномощията на член на Висшия съдебен съвет.
Янаки Стоилов:
Т.е. срок за произнасяне на Висшия съдебен съвет. Предложете го като редакция.
Нека да гласуваме чл. 32 и чл. 32а. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Преминаваме към организация и дейност на Висшия съдебен съвет. Тук има няколко предложения.
На г-жа Николова, г-н Абаджиев и г-жа Капон, което е подкрепено.
На г-н Минчо Спасов, което е подкрепено частично, където има някои сходства с приети текстове и друга част, която не е подкрепена.
На Надя Антонова не е подкрепено. Имате редакцията на работната група.
Заповядайте, г-жо Николова.
Елеонора Николова:
Мисля, че независимо, че възприехме с мнозинство чрез гласуване, че текстовете, които повтарят Конституцията да не се възпроизвеждат, аз мисля, че т. 4 трябва да остане (чл. 33, ал. 1, т. 4).
Янаки Стоилов:
Но тук ще направим едно смесване, ако останат тези точки.
То е казано по друг начин: организира и провежда конкурсите, след това определя броя и т.н. Иначе ще се разминат тези точки. Няма да повлияе нищо. Всъщност ние тук визираме дейностите в изпълнение на правомощията. Нека да не повдигаме една конституционна дискусия може ли той нещо повече или по-малко.
Колеги, имате ли бележки по чл. 33.
Надя Антонова:
Колеги, аз съм направила предложение за промени в чл. 33. Т. 1 от моето предложение я оттеглям.
Но става дума за правомощието на Висшия съдебен съвет, което е т. 11 по редакцията на работната група. Т.е. Висшият съдебен съвет има правомощия по т. 11да проверява степента на натовареност на съдии, прокурори, следователи, което е чудесно. Но ми се струва, че Висшият съдебен съвет трябва да има едно много важно правомощие, а именно да отчита и да следи качеството на работата на магистратите. А това качество на работа се изразява с отменените актове.
Янаки Стоилов:
Г-н Антонова, ние имаме точката за атестиране, а това е едно от основанията по-нататък за атестирането.
Надя Антонова:
Много моля г-н Председател. Има точка, че Висшият съдебен съвет извършва атестиране на съдиите. Ако думата “атестиране4 означава, че те ще следят и качеството на актовете, значи е много опосредена тази връзка. Аз бих ви предложила да се замислим. Ако Висшият съдебен съвет няма изричното правомощие да следи качеството на актовете, ние свършваме половината работата. Много важно като ги е написал в срок, като има 50% брак.


Янаки Стоилов:
Има такъв текст. Сега не мога да цитирам къде е точно, но го има по-назад. Тук сме записали 20 вида дейности. Ако разпишем всичко в един текст.
Надя Антонова:
Административният ръководител на съответния съд ще бъде любезен да вземе срочната книга и да преброи колко дела са отменени, което впрочем го правят в годишните си доклади.
Елиана Масева:
Това значи ли качество на работата.
Надя Антонова:
Това значи следене на качеството на работата.
Елиана Масева:
Нищо не значи.
Надя Антонова:
Във всеки годишен доклад се пише, че Надя Антонова е гледала 500 дела, от които както беше тогава критерия, отменени по-малко от 6%. Аз грубо казвам текста. Той ще се запиеш по друг начин, по-прецизен. И както и отменените актове от горната инстанция. Следи се качеството на актовете върху свършени дела.
Янаки Стоилов:
Може ли да погледнете на с. 31, чл. 42, ал. 1, т. 3.
“При провеждане на атестирането Комисията проверява броя на потвърдени и отменени актове и основанията за това.”
Отбележете го, че се приема по принцип, защото идеята е възприета, но не е на това систематично място в нейната цялост.
Надя Антонова:
Колеги, в чл. 33, направила съм едно предложение в т. 15, само че в момента не мога да проследя по варианта на работната група.
Янаки Стоилов:
Т. 15 ще отпадне.
Надя Антонова:
Моето предложение е принципно. Тъй като действащия режим на парламента, който неотдавна го променихме, даде възможност за налагане на леките дисциплинарни наказания “бележка” и “порицание” да се правят от административния ръководител. Виждам, че работната група го е възприела. Но вчера на работната група останах с обратното впечатление или по-скоро, че не го коментирахме детайлно. Затова е добре Правната комисия да помисли по този принципен въпрос.
Дали трябва да имаме един орган в съдебната власт, който да има дисциплинарната власт да издава наказания или да продължим този дуализъм, който съществува.
Съвсем накратко, на мен им се струва, че трябва да има един дисциплинарно наказващ орган, който дава много предимства и за уеднаквяване на практиката. Още повече, че когато самите магистрати и вчера на работна група държат наказанията да бъдат налагани от Висшия съдебен съвет, а не от прекия ръководител. Защото при налагане на наказанието се преценява и тежестта на нарушението и преценката трябва да бъде еднаква в цялата държава. На всичко отгоре магистратите твърдят, че тази практика да се налага наказание от прекия ръководител няма добри последици и добро приложение. Защото за деяние, което подлежи на по-тежко наказание, прекият ръководител налага по-леко с цел да избегне по-тежкото дисциплинарно наказание. Веднъж наложена забележка, а трябва нещо по-тежко, няма кой ад обжалва тази забележка пред Висшия съдебен съвет. За това ми се ще или сега или когато прецени Правната комисия да помислим кой налага тези наказания и ще има ли един единствен дисциплинарен орган в тази съдебна система.
Янаки Стоилов:
Г-жа Марковска.
Венета Марковска:
За качеството на съдебните актове. Да, важно е това колко актове са отменени. Но не винаги отмененият акт е отменен затова, защото не е качествен. Докато се дава възможност в горната инстанция да се представят нови доказателства и за процесуалните има втора първоинстанция, защото там са представени доказателствата и вече изводът, който се обосновава е друг, а не се ли приеме в процесуалния закон, че доказателствата се представят само в първата инстанция, никога не можем ад кажем, че един отменен акт според тези доказателства е обоснован и е постановен. Нали разбирате какво искам да кажа. Горната инстанция го е отменила, защото въз основата на тия доказателства е обосновала друг извод. Така че трудно е това за качеството и просто само защото е отменен акта.
Янаки Стоилов:
Ние сега да не влизаме в ролята на комисия по атестирането, защото там вече могат да се направят тези тънки разграничения за причините за отмяната на акта.


Надя Антонова:
Колеги, извинявайте, че повторно взимам думата, но съвсем накратко. Колегата Марковска има основателни притеснения, но сега ще й кажа две думи и се надявам, че тези опасения ще бъдат разсеяни.
Вярно е, че първоинстанционният съд в момента при възможността за този пълен въззив,са в много нелепа ситуация. Но ние с ГПК след няколко месечни героични усилия въвеждаме ограничения въззив, една ранна преклузия за представяне на доказателства, така че колегите от първата инстанция няма да бъдат притеснени. Още повече по-нататък в закона, когато се прави атестиране на съдията, и когато се преценяват отменените актове, има един ред – отменени и причината за това. Да бъдат спокойни колегите, няма да се изкривява информацията.
Янаки Стоилов:
Ще отбележим, че предложението е прието по принцип и част от неговото решение е на друго място.
Преди да продължим дискусията, колеги, искам ад ви кажа, че на нашето заседание е и г-жа Хитова, която от известно време е тук и е нов член на Комисията и наш колега юрист. Надявам се, че ще бъде ползотворно нейното участие в Комисията.
Надка Балева:
Колеги, по чл. 33, ал. 1, т. 3. В правомощията на дейностите на Висшия съдебен съвет е включено: “определяне на броя на съдиите, прокурорите и следователите по съдилища, прокуратури и следствени органи.” Няма спор по това.
Предварително да кажа, че нямам конкретно предложение как може да се реши въпроса.
Имам предвид това че Висшият съдебен съвет е определил броя, че в еди кой си районен съд имаш толкова съдии. Младши съдиите след като минат две години си длъжен да го назначиш за районен съдия. Това означава, че автоматично следва да бъде увеличен щата, независимо от обема на работа. Не можеш да го освободиш, защото той е несменяем. Не сме и в системата. (Общо несъгласие в залата.)
Венета Марковска:
Длъжен си да го назначиш при добра атестация.
Надка Балева:
Не може след това поради намаляване обема на работа да се освободи, защото не сме в сферата на действие на Кодекса на труда.
Янаки Стоилов:
Г-жа Балева постави един по-голям въпрос, на който сигурно е трудно да се намери решение затова, че в съдебната система за разлика от другите системи на управление персоналът може само да се увеличава, а не да намалява, което от управленска гледна точка е нещо нерационално. Аз също виждам такъв проблем, който може би след години ще възникне, но не знам дали имаме някакво решение, което сега в закона може да бъде включено. Този въпрос може да се реши при една целенасочена кадрова политика, ако се прецени, че има някакви тенденции, примерно, в отделни органи на съдебната власт да се ограничи назначаването на нови лица и тези които се пенсионират не винаги да се заемат техните места и така да се поддържа някакъв състав, който е необходим с оглед на обема на работа. Но това изисква Висшия съдебен съвет да вложи такъв род.
Г-жа Иглика Иванова.
Иглика Иванова:
По две точки от текста, който разглеждаме:
Т. 11 ми се струва, че е дейност по-скоро в сферата на компетентност на инспектората. Да се провери степента на натовареност. Това значи брой дела или преписки, които гледа даден магистрат. Така както е формулирано – да провери степента, това значи колко дела или колко преписки гледа годишно или месечно.
Янаки Стоилов:
Въпросът трябва да го преценим дали става дума за натовареност на органа. Защо като чели тук са имали предвид да се види в отделните органи на съдебната власт какъв обем работа има. Защото едва ли Висшият съдебен съвет ще се занимава да гледа отделния магистрат колко дела решава. Това става само в рамките на атестирането.
Иглика Иванова:
Така формулирано излиза, че проверява степента на натовареност на съдиите - в един съд има четирима съдии и кой колко натоварен. Аз мисля, че тази функция изведена сама по себе си като такава не би трябвало на това ниво да се разглежда.
Янаки Стоилов:
Предлагате ли да бъде:
“Проверява степента на натовареност на органите на съдебната власт.”
Иглика Иванова:
Това да.
Христо Манчев:
Степента на натовареност на който и да е от магистратите се проверява по няколко различни начина от сега действащата Комисия по предложенията и атестирането, в определени случаи от Временната щатна комисия и тя се използва за различни насоки в дейността на Висшия съдебен съвет.
Отделно за атестирането, там категорично се проверява и се сверява, като един от показателите по сега действащата наредба, която приехме във Висшия съдебен съвет, натовареността на всеки отделен магистрат в съответното звено сравнено със съответното ниво на орган на съдебната власт в страната и сравнено с натовареността в конкретния окръжен район. В три насоки се сравнява това като натовареност.
При определяне на щатовете, включително като се започне от необходимостта от назначаване на нов магистрат, без значение от кой орган, се съблюдава каква е тази натовареност в това звено, съпоставено с всички тези, които са в страната и с броя на делата и постъпленията за последните между три и пет години сме изисквали. Наред с това, когато се определя броят на съдебните служители и съотношението магистрат – служител, натовареността пак е от значение. Това е извън атестирането. По Наредбата за атестирането натовареността отново се проследява.
Янаки Стоилов:
Какво предлагате по отношение на съдържанието на т. 11.
Христо Манчев:
Текстът си е добър, тъй като в момента в който тръгнеш да атестираш един магистрат, колежката Марковска знае, ние сме искали на колеги всички актове, по които те са се произнесли за определен период от време, за да ги проверяваме.
Янаки Стоилов:
Тук говорим за две свързани, но различни неща. За атестирането е по т. 12. А критериите за атестиране ние ги уреждаме отделно. Не ги уреждаме в чл. 33. Затова може би тук наистина става дума: проверява степента на натовареност на органите на съдебната власт. А когато говорим за атестиране, самото атестиране се провежда по няколко критерии, като един от тези критерии е натовареността на отделния магистрат. Може би тук трябва да приемем предложението на г-жа Иванова.
Христо Манчев:
Няма пречка да се направи “органите на съдебната власт”.
Иглика Иванова:
И още нещо. Т. 16 “изисква и обобщава на всеки 6 месеца информация от съдилищата, прокуратурите и от Националната следствена служба.” Каква информация. Не е ясно каква информация. Определено трябва по някакъв начин да се конкретизира какво точно искаме.
Янаки Стоилов:
Ако отпадне тази точка? Заповядайте, г-н Манчев.
Христо Манчев:
Не. Да добавим “за тяхната дейност”. И въпросът го изчерпваме. Целта и идеята е да се въвежда една статическа информация, която да дава в един определен период от време всички тези показатели, за които говорим: натовареност, брой съдии, брой служители, брой отменени актове и т.н. А за дейността годишно е задължен всеки един от органите да се отчита. А задължението на половин година е, за да се прецени има ли нужда от промяна и къде, как и какво да се въздейства по отношение на съвета.
Предлагам да се добави “за тяхната дейност” и да остане т. 16.
Янаки Стоилов:
Това не се ли дублира с годишните доклади.
Христо Манчев:
То е част от годишния доклад, г-н Председател.
Янаки Стоилов:
Може би като в други институции, като Централната банка и други, като Статистиката - те представят на някакви периоди информация и отделно предоставят и годишен доклад.
Христо Манчев:
Има и на три месеца. Но да не ангажираме прекалено много органите на съдебната власт, мисля че е разумно на 6 месеца.
Четин Казак:
Аз също подкрепям, че трябва да има един орган, който да налага дисциплинарните наказания, независимо от тяхната тежест. Лошото е, че в Конституцията ние сме въвели правомощия на Висшия съдебен съвет да налага дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност, т.е. сме фиксирали.
Янаки Стоилов:
Това не е пречка.
Четин Казак:
Но едва ли може да се счита, че е изчерпателно.
Янаки Стоилов:
Но съображението беше, че административният ръководител все пак трябва да има някакви управленски средства за въздействие в степента на най-ниските наказания, за да не стига всичко до Висшия съдебен съвет и за най-дребните работи.
Четин Казак:
Бих искал да посоча чл. 33, ал. 1, т. 1 мисля, че има драстично разминаване за бюджета на съдебната власт. Всички знаем, че приехме в чл. 130, ал. 6, т. 4 при последната промяна на Конституцията, че Висшият съдебен съвет приема проекта на бюджет на съдебната власт, а тук като т. 1 е записано, че само обсъжда проекта на бюджет на съдебната власт и го внася. Т.е. трябва да се добави думата “приема”, защото иначе може да ни обвинят в противоконституционност.
Янаки Стоилов:
Тук е изпусната думата заради покриването с Конституцията, но не пречи да се добави. Добре.
Надя Антонова:
По повод на дисциплинарната отговорност.
Уважаеми колеги, кажете ми по Конституция кой налага другите наказания – забележка и порицание. Къде. Мисля, че няма проблем, тъй като в Конституцията изобщо не са регламентирани кой и изобщо дали се налагат такива наказания “забележка” и “порицание”. За това мисля, че нямаме проблем по отношение на Конституцията. А тук има магистрати. Нека да кажат колегите как мислят те. Това засяга тяхната правна сфера.
Янаки Стоилов:
Това, което направихме с предишното изменение на Закона за съдебната власт да не го реализираме толкова бързо. Тогава защо имаме административни ръководители.
Реплика:
Как можем да ги лишим от възможността да налагат забележка.
Янаки Стоилов:
Затова сме предложили леките наказания да се налагат от прекия ръководител.
Реплика:
Констатираме нарушения. Не можем да ги отстраним по никакъв начин и не можем да ги внесем, защото това са нарушения по приложение на закона. И казваме “вътрешно убеждение”. Ние викаме колегите, правим забележки и не можем дори едно “мъмрене” да наложим, една “забележка”. Тези ниски по степен наказания трябва да може да се налагат от административния ръководител.
Христо Манчев:
Това е един наистина много сериозен въпрос. Има аргументи “за” и “против” и в двете посоки. Този въпрос го обсъждахме с колегата Румен Ненков и мисля, че стигнахме до едно междинно становище, което поставям на вашето внимание.
Преди да наложи “забележка” административният ръководител, да изпрати на Висшия съдебен съвет констатациите от проверката в едни кратки срокове, за да не изтече давностния срок. Висшият съдебен съвет да прецени касае ли се за нарушение, защото има случаи със забавени преписки и дела от порядъка на 40-50, а с една “забележка” се измъква. Това е един от вариантите, който обсъждахме с г-н Румен Ненков – има проверка, установява се констатацията, праща се на съвета. Извършва се преценка дали е налице сериозно нарушение или е такова, което може да мине със “забележка” и “порицание”, връща се на административния ръководител и приключва. Проблемът е наистина с времето. Категорично административният ръководител затова е ръководител. Той трябва да има някаква дисциплинираща власт, да въздейства по някакъв начин.
Янаки Стоилов:
Добре. Аз разбирам това като препоръка да запазим разграничаването на административно наказващите органи. Когато стигнем до процедурата, тогава да видим дали се налага нещо по-гъвкаво като уредба.
По чл. 33 досега отразих две бележки.
Г-жо Масева, Вие искахте думата.
Елиана Масева:
Една кратка забележка във връзка с информацията и тези 6 месеца, защото няма логика в шестте месеца към обобщения доклад. Но е нужно Висшият съдебен съвет да има информация и затова да добавим “и при необходимост”. Защото може да се налага да изисква информация.
Янаки Стоилов:
Да не създаваме условност на правомощията. Или го приемаме или го отхвърляме.
Елиана Масева:
Иначе не може да събира информация по никакъв начин.
Янаки Стоилов:
В т. 11 уточнението, което направихме и в т. 16 – информация за тяхната дейност на шестмесечие. Това са двете предложения. Ако някой предлага отпадане на някои точки, да каже. Ще ги гласуваме изцяло в рамките на чл. 33.
Който подкрепя чл. 33 нека да гласува. Приема се. Благодаря ви.
Чл. 34 отпада.
Тук има едно задължение на Висшия съдебен съвет да дава становище по законопроекти, което сме предложили да отпадне. Ако имате някакви други мнения, имате думата. Въпросът не е маловажен. Да остане. Ние можем ад го направим по следния начин:
“Висшият съдебен съвет дава становища на Министерския съвет и на народните представители по проектозакони.”
Това той може да приеме и като свое право и като задължение.
В тази редакция ви предлагам.
Четин Казак:
Аз съм против тук да се подценява ролята и значението на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. За Устройствения правилник на МС съм съгласен. Но Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание.
Янаки Стоилов:
Т.е. да останат алинеите. Може да остане позоваването, тъй като когато законопроектът влезе в Народното събрание, от името на Народното събрание трябва да се поиска становище и трябва да се знае, че това становище е необходимо да се получи в рамките на определена процедура. Да разделим процедурата от правомощията.
Текстът на ал. 1 е:
“Висшият съдебен съвет дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по проекти на закони, които се отнасят до съдебната власт.”
Не на народните представители, за да не излезе, че трябва да дава на всеки народен представител становище.
Въпросът е дали да уреждаме процедурата във втора и трета алинеи.
Добре, нека да остане в този вариант.
Преминаваме към Заседания на Висшия съдебен съвет.
Сабрие Сапунджиева:
Г-н Председател, за ал. 3 на чл. 33 означава ли, че администрацията на Висшия съдебен съвет ще обслужва и инспектората. (Да.)
Искам да ви кажа, че при мониторинговата проверка, когато ние давахме много подробно обяснение пред европейските експерти за инспектората - знаете, че той беше създаден по тяхно искане и няма никъде такъв аналог, много се държи на независимостта на инспектората. Ние бяхме разпитвани много подробно какви текстове са залегнали в Закона за съдебната власт и гарантират ли неговата независимост, като се започне от бюджета на този инспекторат и се стигне до администрацията, която ще го обслужва. Ние докладвахме и това е записано в доклада, който дойде сега, на проверяващите Рос заедно с Чернота, че ще има отделна администрация. Искам да ви кажа, че тези средства са осигурени от Министерството на финансите, тъй като ние внесохме закона с финансова обосновка и тя е съгласувана с Министерството на финансите. Много се държи на независимостта на този инспекторат. Ако той бъде обслужван от администрацията на Висшия съдебен съвет, аз считам, че това ще засегне неговата независимост и най-вече, когато се обслужва от тази администрация, има и някаква конфиденциалност на проверките. А когато една и съща администрация ги обслужва, това може да наруши тази независимост и най-вече да се наруши тази конфиденциалност на проверките когато се приключва със заключителен доклад от инспекторите. Това е осакатяване на функциите на инспектората и според мен, осакатяване на духа, заложен за инспектората в Конституцията.
Янаки Стоилов:
Нека да помислим. Това, което ние сме предвидили задължително, е инспекторите да се подпомагат от експерти. Това по-нататък ще се види при инспектората. Експертите се назначават лично от главния инспектор. Т.е. тук говорим по-скоро да административно техническото обслужване, което дали да бъде в някаква напълно обособена структура или не.
Сабрие Сапунджиева:
Най-вероятно те ще бъдат и в отделни сгради и няма как да се обслужват от една и съща администрация. Те имат самостоятелен бюджет и Конституцията го е казала.
Янаки Стоилов:
Добре. Но нека, когато стигнем до инспектората. Тук да оставим под въпрос за инспектората. Да си остане другата част на текста, а когато видим уредбата за инспектората, ще преценим дали има някаква съвместимост или не между двете.
По чл. 35, по чл. 36, чл. 36а и чл. 38.
Това, на което обръщам внимание е, че ние предлагаме едноинстанционно обжалване на решенията на Висшия съдебен съвет пред Върховния административен съд и тяхното разглеждане от петчленен състав, за да се съкрати процедурата, имайки предвид, че това е една особена, изцяло юридическа инстанция и едва ли трябва да преминава през такива фази, след като това е органът, който представлява цялата съдебна власт.
Говорим за всички текстове от чл. 35 до чл. 38.
Сабрие Сапунджиева:
Г-н Председател, когато министърът на правосъдието отсъства, заседанията се председателстват от друг член по право.
Той не е член по право. Той не е член на Висшия съдебен съвет. Той само го председателства. Това “по право” да падне. Следователно от член по право.
Янаки стоилов:
Възприемаме го. Г-жа Марковска.
Венета Марковска:
За едноинстанционното обжалване. Каква е тази дискриминация спрямо магистратите.
Янаки Стоилов:
Тогава би трябвало да се откажем от Висшия съдебен съвет. Да си го уволнява ръководителя, да си го обжалва по общия ред. Защото, ако вървим по общия ред, тогава не трябва да има и Висш съдебен съвет, който се занимава с този въпрос.
Венета Марковска:
Все пак трябва да има две инстанция.
Янаки Стоилов:
Този аргумент също може по симетрия да се прилага. Но сме имали предвид именно особения характер. Има и предложение на г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Аз си поддържам предложението и считам, че трябва да имаме единен подход към актовете на Висшия съдебен съвет.
Това, което ни предлагаха вносителите по отношение на обжалването на актовете, е доста разнообразно. Т.е. едни се обжалват направо пред петчленен състав, други – пред тричленен състав.
По-нататък ще го срещнете, че вариантите са най-различни според различните актове. Според мен, тъй като това безспорно са индивидуални административни актове, те би следвало да се обжалват по общия ред, който е въведен в АПК. Аз лично не намирам някакви основания за дуализъм, още повече, че в момента, в който той е освободен, така или иначе решението влиза в сила, в смисъл подлежи на изпълнение. Аз лично считам, че би следвало да се прилагат еднакви правила и си поддържам така направеното предложение, което съм го направила и на няколко други места в закона. С нищо магистратите не са по-различни и не би следвало да бъдат оставени по-малко права отколкото на упражняващите каквато и да било друга професия.

Янаки Стоилов:
Г-жо Стоева, ако може във Вашето изказване да ни ориентирате колко от тези актове, които засягат магистратите са обжалвани, дали винаги се обжалват на две инстанции и в колко случаи те се различават от решенията на Висшия съдебен съвет. Защото това ще даде някаква ориентация.
Стефка Стоева:
С риск да потретя казаното вече, аз считам същото.
Първо, АПК въведе двуинстанционност като първа инстанция и втора инстанция. Не може точно само за магистратите ние да правим една инстанция. Няма логика в това.
Вторият основен довод, за който и г-жа Манолова каза, жалбата не спира изпълнението. Така че целта се постига моментално с уволнението на магистрата. Той е подал жалба, но какво от това. Правилото е, че жалбата не спира изпълнението. Тази защита е ненужна, защото ако жалбата не спре изпълнението, магистратът продължава да правораздава, бидейки уволнен. Точно това е опасното.
Питате каква е практиката. Обжалват се всички решения. Няма такова, което да не се обжалва. Има случаи, когато Върховният административен съд ги връща, защото колкото и да е странно и ние считаме, че там има 25 магистрата с най-високите професионални качества в държавата не е рядко когато техните решения се отменят било защото са незаконосъобразни, било защото няма мотиви и се стига до там, като мога да ви дам един фрапиращ пример.
Венета Марковска:
Точно това е въпросът. Ще се реши ли този въпрос със закон. Ще се изискват ли мотиви при таен вот.
Стефка Стоева:
Има тълкувателно решение на Върховния административен съд, с което сме приели, че трябва да има мотиви и ги отменяме на това основание. Да ви кажа само един пример, ако разрешите.
На една колежка беше потвърдено уволнението от Върховния административен съд. Поради грешка на секретарката – грешка в изписване на името, наложи се тя да обжалва пред районния съд да иска обявяване нищожността на това решение, защото тя няма защита.
Янаки Стоилов:
Това е печатна грешка в протокола.
Стефка Стоева:
Печатна, но води но нищожност на съдебния акт.

Янаки Стоилов:
Това пък ако не е формализъм, да се смята, че това е друго лице, а не това, за което се отнася.
Стефка Стоева:
Върховният съд го обяви за нищожно.
Янаки Стоилов:
Да не давам квалификации, но може ли съдебната дейност да е в разрез изцяло с живота. Всеки знае, че има идентичност между лицето в акта и това, за което се постановява.
Стефка Стоева:
Има разлика между съдии, протокол и решение. За това става дума. Няма друг начин.
А тия магистрати нямат право и на отмяна, каквито имат всички граждани в тази държава, защото петчленният състав му е първа инстанция. Жалбата не трябва да спира изпълнението. Поддържаме това.
Янаки Стоилов:
Не е ли по-добре да въведем една инстанция.
Стефка Стоева:
Досега име двойнствен режим: една инстанция е за уволнените от петчленен състав, а тези правоотношения, които възникват от конкурси, са на тричленен и петчленен състав, което също буди недоразумение.
Янаки Стоилов:
Не е ли по-добре наистина да въведем петчленен състав в една инстанция и всичко това да се развива много по-бързо.
Стефка Стоева:
Ние считаме, че две инстанции е по-добре.
Янаки Стоилов:
То е по-добре и три инстанции да има в този случай ,за да няма никога край един такъв въпрос.
Защото цялата съдебна система е много специална. Тя има един орган, какъвто няма в другите системи. Тогава защо Висшия съдебен съвет го натоварваме. Вярно е, че това ще кажете, че произтича от Конституцията. Но ако ние казваме, че те трябва да са като всички останали, защото правим закон, който ги отличава от всички останали.
Реплика: Има Закон аз държавния служител, Закон за МВР и други. Това са все специални закони са по-различни.


Янаки Стоилов:
Тук преобладава становището да има обжалване на две инстанции пред три и петчленен състав.
Христо Манчев:
Има решение на Европейския съд по подобни казуси, където категорично казват: на всички граждани на една държава трябва да бъдат осигурени еднакви права на обжалване.
Четин Казак:
Тук искам само да попитам кой определя дневния ред на заседанията на Висшия съдебен съвет. И по чл. 35 и чл. 36.
Янаки Стоилов:
Във връзка с въпроса, който постави г-н Казак, може би да определим колко дни предварително преди заседанието да се предоставя дневния ред, за да може да има някаква подготовка.
Христ Манчев:
Три дни е добре.
Четин Казак:
Понеже въведохме сега в новия Закон за съдебната власт лицето, представляващ Висшия съдебен съвет.
Реплика: Не е вярно. Открай време си е така.
Извинявайте. Председателстващ е от край време.
Четин Казак:
Сега въвеждаме лицето, представляващ Висшия съдебен съвет, не е ли редно след като някой ще бъде определен да представлява Висшия съдебен съвет и той ще бъде различен от председателстващия, поне да му се даде право той да председателства, когато отсъства министъра, а не да бъде друг някой си.
Янаки Стоилов:
Там сме дали на членовете по право.
Четин Казак:
След като вие определяте още един, който едва ли не наравно с председателстващия ще се подписва, някак си се получава дуализъм.
Любка Илиева:
Няма дуализъм, защото представителството е учредено с оглед представителството на юридическото лице Висш съдебен съвет. А председателството на заседанията, които председателстващият заседанията е министъра, който в негово отсъствие се замества от членовете по право, е съвсем различно. Това е председателстващ заседанията. Това не е относимо към представителството на юридическото лице Висш съдебен съвет. Мисля, че няма дуализъм.
Янаки Стоилов:
Тук възприемаме двуинстанционното обжалване пред три и петчленен състав, като трябва помислим нататък за едно максимално свиване на тези процедури, за да не удължим повече от досегашното времето, в което те се развиват.
Приемаме предложението на г-жа Манолова, а не на работната група. Има ли възражения. Няма. Приема се.
Гласуваме членовете от 35 до 38. Благодаря ви. Приемат се.
Комисии на Висшия съдебен съвет.
Това, което ни предлага работната група е да запишем единствено правомощията на комисията, както сме я нарекли Постоянна комисия по предложенията и атестирането и да дадем възможност за избор на други комисии.
Висшият съдебен съвет с решение може да формира каквито комисии други намери за добре извън тази, която е предвидена в закона.
Вижте чл. 40, чл. 40а и всичко това, което е по материята за атестиране и комисиите – до с. 34.
Има предложение да се прехвърлят тези текстове в по-сетнешните глави. Така че тук сега няма да ги разглеждаме, а ще ги обсъдим при статута на магистратите.
Сега имаме да обсъдим чл. 39, чл. 40 и чл. 40а. А другите ще отидат в другата глава.
Симеон Чаначев:
Една редакция към чл. 39, ал. 1. Според мен, записът на вносителя “които подпомагат дейността му” е по-добра редакция от нашата, ако това се отнася за дейността му.
Янаки Стоилов:
Приемаме го. Ще го отразим.
Тук ние предлагаме да няма Наредба за атестирането, а този въпрос да се уреди в закона, за да е много ясно какви са основанията за тази много съществена дейност. Мисля, че те дори и в законопроекта са достатъчно подробно написани и можем по-скоро да съкратим някои от тях, ако се налага и някои други допълнения, ще направим. Няма да има отделна наредба за атестирането.
Висшият съдебен съвет ще издава само правилник за организацията на неговата администрация. Другите въпроси ще се уредят тук или пък правилник на министерството относно неговите служби.

Четин Казак:
Кой ще прави предложения за тримата големи плюс директора на Националната следствена служба.
Янаки Стоилов:
Това не е ли уредено.
Николета Кузманова (експерт):
Това е уредено, но е в друга глава.
Николета Кузманова (експерт):
За директора на Националната следствена служба е предвидено да е приравнен режима за предложение като на другите трима големи магистрати. Резонно би било да не минава през комисията.
Янаки Стоилов:
Това не е в тази част. Ще разглеждаме тези въпроси в раздела за атестиране.
Венета Марковска:
Исках да кажа за тези, които по места ще се избират – помощните, определени от административния ръководител. Ние сме приели на случаен принцип, защото е по-справедливо. Един ръководител ако не иска да атестира някого, спокойно може такава комисия да назначи, че бял ден да не види този магистрат. Искам да кажа, че има членове, но ние в комисията сме приели, че се предлагат повече лица и от тях на случаен принцип се избират членовете на помощните атестационни комисии.
Янаки Стоилов:
Този въпрос по-нататък сме го уредили, така че можете да предложите. Можем да кажем, примерно, че се предлагат два пъти повече кандидати и от тях Висшият съдебен съвет определя. Но това в тази глава няма да фигурира като подробна уредба и затова предлагам да го дискутираме когато обсъждаме това.
Четин Казак:
За някой малък съд не е ли прекалено и за там да се изисква да има тричленна атестационна комисия.
Венета Марковска:
Ние сме приели в нашата наредба да има в атестационната комисия и лице от окръжния съд, примерно, за районния, защото му наблюдава работата.
Янаки Стоилов:
На ниво апелативен или районен ще видим как ще ги оформим.
Венета Марковска:
По инстанции ще се определя.
Четин Казак:
Точно затова попитах дали трябва да се създава атестационна комисия към районния съд, съставена от трима членове на районния съд.
Венета Марковска:
Има и големи съдилища. Например в Плевен са 25 човека. Но задължително в тази комисия предвидихме да има и членове от окръжния съд.
Янаки Стоилов:
Моля ви да отбележите този въпрос и когато стигнем до проблемите на атестирането, там да ги обсъждаме всички тези изисквания.
Приемаме до тук текстовете. Другите отиват в раздела за атестиране, който е към Главата за правно положение на съдиите, прокурорите и следователите.
Сега преминаваме към Инспектората.
Тук има няколко предложения, които не са подкрепени. Вижте на с. 36. От там започват текстовете на работната група. Основно са на с. 38 и 39. Там е включена цялата процедура по формирането на инспектората.
Венета Марковска:
В ал. 3 кое налага различен подход при избора на инспектори.
Янаки Стоилов:
Това разделяне ли? (Да.) Защото сме преценили, че добре е нещо, което Конституцията не го предопределя, но е добре поне от половината от членовете на инспектората да бъдат магистрати, не единствено, а половината и то със съответния стаж. Вие искате да бъдат всички.
Венета Марковска:
Така според мен е най-редно. Може ли човек, който никога не е виждал как се завежда дело, да му проследи движението. По аз така мисля. Те общо взето ще проверяват движението на делата и затова мисля, че трябва някакъв минимум за всички да има. Малко двойнствен режим не звучи добре.
Янаки Стоилов:
Тук съображенията са две: едното е да не бъде изцяло затворен инспектората от магистратите. Т.е. инспекторатът да самовъзпроизведе системата, която ще наблюдава и второто, че ако това изискване е повсеместно, излиза че ние допълваме самата конституционна разпоредба, която е по-отворена и не е изисквала за всеки един тези допълнителни основания. Иначе излиза, че ние изцяло допълваме по общия конституционен режим.Това са причините.
Илко Димитров:
Има разлика между ал. 2. За главния инспектор ние пишем 15 години общ юридически стаж, което значи, че може и юрисконсулт, а в ал. 3 специализираме, че трябва да има стаж като съдия, прокурор и следовател. По-големи изисквания за по-малкия.
Янаки Стоилов:
Тук въпросът е дали главният инспектор ще извършва пряко такива проверки или той по-скоро трябва да организира и да отговаря за дейността. Едва ли трябва да е специализирал в такава висока степен, както част от останалите членове.
Стефка Стоева:
Вярно е, че главният инспектор ще ръководи, но все пак той трябва да бъде такъв професионалист, че да разбира от работата на десетината души, които ще ръководи.
Дори аз не разбирам ал. 3 на чл. 51 – изисква се стаж не по-малко от 8 години като съдия в окръжен съд, прокурор в окръжна прокуратура или следовател в окръжен следствен отдел. Аз имам 30 години стаж като съдия, но за съжаление 7 години имам в окръжен съд.
Янаки Стоилов:
Не е това, което искаме да кажем. Може би редакцията не е сполучлива. Аз ще поясня. Този стаж не може да бъде по-ниско от окръжното ниво. Не може един човек, който 20 години е бил районен съдия, да бъде назначен за инспектор. Т.е. той трябва да е бил окръжен, апелативен или върховен.
Но кажете, ако знаете каква е била идеята, и може би не е отразена по най-добрия начин, как това да се отрази като текст. Идеята е тези хора да бъдат от окръжно ниво и нагоре. Той може да е районен съдия с ранг на окръжен, но това не е същото. Той не е проверявал дела на друг орган.
Стефка Стоева:
Осем години във второинстанционен съд, но не е така въпроса за прокуратурата и следствието. Ако ни дадете възможност до утре да го формулираме по-добре.
Венета Марковска:
Ако е различен подходът, да помислим и да го напишем.
Стефка Стоева:
Ако ни дадете възможност до утре да помислим и да ви го изпратим по E-mail.
Янаки Стоилов:
Специално за ал. 3 в рамките на тази идея ни напишете по-добра редакция.
По чл. 53 има малка корекция от предложения ви текст на работната група.
Чл. 53, ал. 1, т. 1. “Не по-малко от 1/10 от народните представители, като един народен представител не може да участва в повече от една група.”
Това е уточнената редакция. Тук идеята е да има два основни канала, по които да се правят предложения. Едното да бъде от събрания в рамките на апелативните райони, ако желаят магистратите да направят до две предложения и също е - до 1/10 от народните представители да могат да правят до две предложения.
Венета Марковска:
По т. 2. Двете върховни съдилища ги слагате в апелативния район на София.
Янаки Стоилов:
Да, заедно с тях.
Венета Марковска:
Това означава, че върховен съдия не може да бъде излъчен никога, защото като численост те са по-малко от всички тях. На практика така излиза. Върховен съдия никога няма да бъде излъчен.
Янаки Стоилов:
Това значи ли, че съдиите от по-ниско ниво не могат да оценят качествата на тези от по-високото ниво, ако ги броим като численост само.
Стефка Стоева:
Вероятно така ще стане, защото административният съд никога нямаме никакви допирни точки с апелативния съд.
Венета Марковска:
Не е добре.
Стефка Стоева:
Нашите административни съдилища никой друг не ги знае, освен Върховния административен съд.
Янаки Стоилов:
Този вариант е компромисен, защото виждам, че някои от колегите предлагат въобще да отпадне т. 2. Аз смятам, че тя трябва да остане. Ако много настоявате да имате отделни събрания, да не наклоните везните въобще да няма такива. Част от колегите са резервирани. Аз съм убеден, че е необходимо да се даде възможност на магистратите да участват в тази инициатива. Но някои от народните представители са резервирани.
Г-н Казак иска думата.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател, аз мисля, че т. 2 дава някакво излишно право за предложения. Ние сами се убеждаваме, че ако това право не бъде ясно регламентирано, то би създало повече проблеми отколкото би решило. Както се отнася по представителността, така и по редовността, защото както виждаме по-нататък се посочва, че специализираната постоянна комисия провежда изслушване само на онези, които отговарят на изискванията на закона. Т.е. и процедурата на тяхното одобрение. Ако има оспорване на тези събрания. Просто излишно се усложняват нещата. Мисля, че е добре да си остане само точка 1. Така или иначе всеки един е свободен, както да представя собствената си кандидатура, така и да бъде излъчван от някакъв вид формат, включително органи на съдебната власт. Ние всички сме се убедили, че това действа при избор на други органи, които се излъчват от Народното събрание. Не мисля, че тук има нужда, че има нужда да се създава специален механизъм, по-различен.
Второ, аз съм съгласен, че ние като комисия, която така или иначе е предвидено да бъде тази, която ще бъде най-вероятно постоянната комисия от Народното събрание, която ще разглежда, все пак мисля, че трябва да бъдем по-скромни и да не го посочваме в Закона за съдебната власт този механизъм, а да го оставим като допълнение евентуално в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Специални правомощия на постоянната комисия, която ще разглежда. Би било прецедент в закон да се посочва изрично.
Янаки Стоилов.
Има прецедент. Но не заради това. Аз няма да коментирам, защото разликата по същество е ясна в първата част. Но защо сме записали тази процедура тук. Тя би могла да стане и с едно решение на парламента, без да е част от закона. Но сме го включили в закона, за да не породи това последващи спорове, тъй като знаете, винаги са деликатни отношенията между изпълнителната, законодателната и съдебната власт. И за да не се каже, че се предвиждат някакви процедури извън тези, които са в закона, това да стане предмет на оспорване по същество дали е възможно такова изслушване. Така че не от претенциозност на комисията е включен този текст, а за да има една пълна яснота на процедурата, когато се приема законът.
Г-жа Балева.
Надка Балева:
Моето предложение, което и в работна група застъпих, е обратното на това на г-н Казак в смисъл да изолираме съдиите от правото да посочват от своите среди членове на инспектората. Не е тайна, че най-политизираният орган е Народното събрание. Лишавайки съдиите, какво означава, всеки един кандидат евентуално да си търси лоби при някой народен представител. А да игнорираме мнението и преценките точно на магистратите, които ще бъдат обект на проверка. Струва ми се, че следва да запазим тази възможност, като прецизираме текста по отношение на Върховния административен съд и Върховния касационен съд.
Христо Манчев:
Само да подпомогна, ако се приема, да има и някакви събрани предложения на магистратите, има една уредена процедура, която доказано досега е действала. Това е процедурата за избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на магистратурата. По този начин този вид събрание, уредена процедура, отработена. Никога досега не е създала проблеми.
Янаки Стоилов:
Това би могло да изглежда като улеснение, но това е една много утежнена процедура. Защото тя е на два етапа: избират се делегати, след това ..
Надка Балева:
Не може ли същите делегатски събрания да имат правомощия да предлагат, както членове на Висшия съдебен съвет, така и членове на инспектората. И минаваме в една процедура просто.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви за идеята.
Христо Манчев:
Ако разрешите да поясня. То възникна и спор. Дали при избор на нов член при предсрочно прекратен мандат на Висшия съдебен съвет, от определена квота, делегатските събрания, които са избирали примерно мен ме е избирало едно делегатско събрание, дали същото делегатско събрание ще избира и новия член.
Янаки Стоилов:
В рамките на един мандат можем да го запазим.
Христо Манчев:
Или ще се избират нови последователно от отделните органи – нови делегати, които да проведат ново събрание.

Венета Марковска:
Аз бих казала просто да извадим двете върховни съдилища от този ред на общите събрания – много по-лесно, отколкото цялата тази процедура с командировки, с делегатски събрания и т.н. Не е лошо като текст, но да се извадят двете върховни съдилища. Ние на наш си пленум избираме конституционен съдия. Нищо не пречи ние отделно да си правим предложения. По този начин избираме конституционните съдии и никакъв проблем няма.
Просто ни сложете на отделен ред двете върховни съдилища. Защото иначе със Софийския районен или окръжен съд удавихте върховните веднага.
Янаки Стоилов:
Къде ще сложим Главната прокуратура.
Венета Марковска:
Те си правят тяхно събрание.
Янаки Стоилов:
Аз се опитах деликатно да ви насоча, че ако искате прекалено много може да отпаднат и да се сметне, че се обсебва тази дейност изцяло. Затова е въпрос на някакъв баланс.
Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, мисля, че председателят налучка основанията, които ме накараха да се противопоставя на тази процедура. Особено ако тръгнем по тази тежка процедура чрез делегатски събрания за излъчване на членове на Висшия съдебен съвет. Вие знаете, че там в крайна сметка по право те стават членове на Висшия съдебен съвет. Там няма някаква преценка субективна и т.н. Там излъчените кандидати и в крайна сметка се назначават като излъчени веднъж завинаги избрани от органите на съдебната власт. Докато тук все пак Конституцията е дала право на избор на Народното събрание. Ако вие тръгнете да излъчвате, спазвайки целия формализъм – делегатски събрания и т.н., и дойдете с кандидатури, които са различни в крайна сметка от органите на съдебната власт, ще има едно основателно очакване, че те трябва задължително да бъдат в крайна сметка одобрени и избрани от Народното събрание - това, което го няма в нито един друг орган, избран от Народното събрание.
Освен това, аз се опасявам също, че би могло да възникне и конфликт на интереси. Кандидатурата, излъчена от Общото събрание на съдиите във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, след това как ще отидат да проверява инспектор избран от тях. Той ще има някакъв морален ангажимент към тази институция.
Янаки Стоилов:
Това, което аз виждам като пропуск в процедурата, че ние не сме записали начина, по който се организират тези събрания в апелативните райони. Предлагам ви да предвидим, че тези събрания се организират по инициатива на председателя на апелативния съд, а в софийския район можем да дадем, ако трябва, на председателя на ВКС или на друг, като по този начин да вдигнем нивото, а да участват всички в рамките на апелативния район, за да е сигурно, че някой ще поеме инициативата за свикване на такова събрание.
Ако трябва да запишем, че измежду направените предложения се гласуват всички и две от тях, които са събрали най-много гласове, стават едно или две, стават предложения. Това, според мен, е най-опростената процедура – в едно ниво, която и по време ще бъде кратка, и ще се провежда във всеки случай, когато някакви ваканции възникнат биха могли да се правят такива.
Г-жа Стоева.
Стефка Стоева:
Тъй като инспекторатът ще проверява магистратите, нека да бъде предоставено правото на магистратите и те да имат свои кандидатури, а дали вие ще ги одобрите е вече ваше право. Ние сме готови да понесем тежките и формални процедури. Не се тревожете за нас. Правили сме не едно събрание.
Янаки Стоилов:
Бихте ли ни ориентирали на едно събрание, което не е на делегатски принцип, а могат да участват повечето магистрати, в какъв състав приблизително трябва да се проведе това събрание в района на апелативния съд. В един от средните райони, а не в най-малките.
Стефка Стоева:
Не бих могла да кажа, защото не работим с апелативните съдилища. Ние знаем само за нашите събрания, които са крайно бързо организирани, всички съдии идват. Никакъв проблем нямаме.
Янаки Стоилов:
Аз ви питам за нещо повече от вашите съдилища дали можете да ни ориентирате. В рамките на един апелативен район приблизително колко магистрати.
Христо Манчев:
В един среден район 200 съдии. Голям около 350. За съдии говоря само. Без прокурори и следователи.
Ако искате ще поема ангажимент да ви представя актуално състояние. Вчера мина през комисия “Правна политика” за щатната численост по апелативни райони и ще го изпратя.
Янаки Стоилов:
Ще ви помоля, дори го дайте в двата варианта: ако това трябва да е едно общо събрание, или ако трябва да е по делегатски принцип, как биха изглеждали като организация и като време на процедурата.
Г-н Казак.
Четин Казак:
Винаги, когато Народното събрание избира органи нищо не пречи на най-различни организации, съсловни и т.н. да внасят предложения в Народното събрание.
Янаки Стоилов:
Не няма да са представителни тия предложения. Ако ние не ги разпишем, всеки 3-4 души могат да предложат.
Четин Казак:
Ние можем да разпишем, че общите събрания могат да внасят и т.н. Примерно може да внесе предложения Съюза на съдиите или Асоциацията на прокурорите. Ние казваме, че ако мине през толкова утежнена процедура, идва ли не се създава някакво чувство за обвързана компетентност с Народното събрание да избере точно тези, които са излъчени от тези общи събрания.
Янаки Стоилов:
Аз ще ви помоля г-н Манчев, ако искате с някой от вашите колеги, да ни дадете първо информацията по апелативни райони за магистратите и ако имате предложение за доразвитие на текстовете за процедурата с участието на магистратите в двата варианта как би изглеждало, за да можем да вземем окончателно решение по нея.
В нашия вариант са предвидени всички за всякъде, дори общо събрание на съдии, прокурори и следователи. Там не ги делим по браншове.
По текста на чл. 53 да проведем гласуването отделно, след като видим уточняващите варианти и допълващите да се произнесем по него. Сега няма да го гласуваме.
Накрая да видим правомощията на инспектората.
По чл. 63 и с това да приключим работата.
Аз ви предлагам за да не се връщаме към една обстойна дискусия, да отложим само чл. 53, а останалите да ги гласуваме. Защото ще бъдем в дефицит на време през другата седмица и вероятно в пленарна зала да внесем този текст, така че ще ви помоля тъй като няма ваше предложение по другите текстове, да ги гласуваме останалите текстове от чл. 50 до чл. 62, без текста на чл. 53.
Които са съгласни, моля да гласуват. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се
По чл. 53 ще проведем допълнително обсъждане и гласуване.
По чл. 63. Имате думата.
Любка Илиева:
Мога ли да взема становище по чл. 63? (Да.)
Чл. 63, ал. 1, т. 4 разбирам, че е преповторено задължението и правомощието за издаване на тълкувателни решения при неправилна и противоречива съдебна практика. Считам, че тази редакция тук малко не е удачна, защото не би следвало инспектората да прави преценка за неправилна съдебна практика. Той има право да иска тълкувателни решения, но да преценява дали е правилна или неправилна практиката, това означава да се навлезе и да се даде становище по съществото на спора. Предлагам да отпадне неправилна.
Янаки Стоилов:
Вижте, че препраща към т. 3.
Любка Илиева:
Как ще прецени, дали е неправилна практиката.
Симеон Чаначев:
Влезли в сила съдебни актове също подлежат на извън инстанционен контрол. Става въпрос за дублиране на отговорности. И кой ще бъде прав в крайна сметка? Съдът или инспекторатът при тази преценка.
Любка Илиева:
Без становището на втората инстанция.
Надя Антонова:
Аз предлагам да се приеме текстът в тази му редакция, като думата “неправилна” да си остане, като нашата воля, за да приемем тази дума е следната.
Неправилни съдебни актове са онези, като първо се касае за свършени дела по инстанционния контрол – приключили дела. Когато едно съдебно решение или присъда е отменено от по-горната инстанция, това дело се счита за неправилна практика. Защото като неправилно е отменено от по-горна инстанция и напълно нормално е да бъде отчитано това. Съдията, който е постановил решение, отменено от горната инстанция, е постановил едно неправилно решение. Не става дума да го тълкува инспектората. Става дума да го отчита инспектората. Това е въпрос от първостепенна важност за работата на магистратите. Ако магистрат не постановява правилни актове, всичко останало е безсмислено И ако вие считате, че неправилните актове на магистрата не трябва да се броят.
Янаки Стоилов:
Тук въпросът не е в оценката.
Надя Антонова:
Тук не е в оценката. Трябва да има информация за неправилните актове на магистрати, отменени от по-горната инстанция. Това е въпрос от първостепенна важност.
Любка Илиева:
Естествено, но не му е мястото тук за тълкувателни решения. Винаги съм била за това, дори казвам да има някакви правомощия за административните началници, за да упражняват този контрол.
Янаки Стоилов:
Вие приемате да се прави такава проверка, но тя да не се обвързва само с тълкуването.
Любка Илиева:
Не му е тук мястото.
Надя Антонова:
В този смисъл да проверим систематичното му място и аз се съгласявам, но да си остане “неправилната практика”.
Янаки Стоилов:
Т.е. вие предлагате исканията за тълкуване да бъдат изведени като отделно правомощие, а констатирането на неправилна практика да води до други последици. Тогава трябва да кажем какво прави инспектората, когато констатира неправилна практика.
Любка Илиева:
Не ме разбрахте. Инспекторатът не може да констатира неправилната практика.
Янаки Стоилов:
Аз съм имал сигнали дори от административни ръководители в един съд, където казват, че всички съдии по определен начин прилагат определени разпоредби, а един или двама издават определения, които са в разрез с всичко това, което става и те казват, че не могат да променят това състояние.
Г-жо Стоева, заповядайте.
Стефка Стоева:
Явно смесваме случаите на противоречива и неправилна практика. В трайната практика на Върховния съд две са условията за тълкувателна дейност. Едното е противоречива, за което говорим, а другото е трайна, неправилна, но единна практика. Целият съд по един и същи въпрос постановява едни и същи решения, които в края на краищата се оказват неправилни. За това колегите казват. Инспекторатът като констатира противоречиви винаги да има право да направи искане за тълкувателно решение и постановление, но по неправилните влезли в сила решения, той да няма такова правомощие, защото не е той инстанционния орган. Това за неправилната дейност ще остане в правомощия на всички останали лица, които могат да искат тълкувателна дейност. Иначе навлизаме в една много опасна сфера за неправилната практика.
Янаки Стоилов:
Вие казахте, че други лица могат да се позовават на неправилна практика, но точно инспектората, за който се смята, че в голямата си част е най-квалифициран, не може да направи такава констатация. Аз не казвам, че тя непременно трябва да води до тълкуване, но трябва да има някакви последици, за да може той да сигнализира Висшия съдебен съвет или пък някой друг, за да се предприемат определени действия. Той преценява, но друг решава. Неговата преценка не е решаваща.
Г-н Казак и след това г-н Чаначев.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, аз съм напълно съгласен, че тук от този текст трябва да отпадне думата “неправилна”, тъй като тук се касае за последицата от констатирането на противоречива практика и искане за тълкувателно решение и т.н.
Напълно съм съгласен, че инспекторатът трябва да има право да констатира неправилна практика, неправилни решения като свършени дела, като статистика. Даден магистрат, даден съдия има еди-колко си постановени решения, които са отменени като неправилни от по-горна инстанция и трябва да има правото на инициира взимането на съответни мерки, било от административния ръководител, било от Висшия съдебен съвет по линия на дисциплинарното производство. Но не точно в тази точка.
Симеон Чаначев:
Аз искам още веднъж да обърна внимание, а в крайна сметка вие преценявате и решавате тези проблеми. Но става дублиране на процесуални правомощия. Говорим за влезли в сила съдебни актове. Говорим за свършени дела. Това са различни неща. Влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна по реда на чл. 231 и 233, ал. 2 от ГПК. Това означава, че един влязъл в сила съдебен акт винаги може да бъде подложен на една двойна преценка при дублиране на процесуални правомощия, при което може ли да обосновете кой ще бъде прав в тази преценка? Инспекторатът или съдът, който по ГПК и по Конституция упражнява контрол за правилност на съдебния акт. Влизаме в един затворен кръг, от който няма да можем да излезем.
Любка Илиева:
Ако сведем “неправилни” равно на “отменени”, но така както е формулирано, не е равно. Отделяме тълкувателните и започваме да говорим: Да има неправилни е равно на отменени от по-горна инстанция.
Искам да ви кажа и нещо друго. При това текучество в законодателството, често пъти ние имаме противоречива практика на върховните съдилища и понякога представете си има отменени решения на по-долна инстанция. След това при повторното разглеждане се оказва, че върховният съд ...
Надя Антонова:
Говорим за свършени дела, а не говорим за дела в движение.
Любка Илиева:
Първа инстанция или въззивния съд е постановил едно решение. То е отменено и върнато. Ние това решение на този съд не бива да казваме, че е неправилно. Защото влизаме в един кръг, в който трудно ще преценим. Но както решите. Вие имате право да решавате.
Надя Антонова:
Примерът, който вие давате производството свършено ли е или висящо.
Любка Илиева:
Естествено, че не е свършено. Но на този въззивен съд ще кажете, че решението му е отменено и то влиза в статистиката.
Надя Антонова:
Колега, ние говорим за свършени дела.
Любка Илиева:
Но не е формулирано така, нали.
Надя Антонова:
Да, това признавам. За систематичното му място признавам, че не е формулирано добре – признавам, но трябва инспекторатът да констатира неправилна практика и констатацията на инспектората да бъде свързана с негови правомощия.



Симеон Чаначев:
Г-жо Антонова, свършено дело не означава дело, което няма да бъде подложено на отмяна. (Разбира се.) Свършеното дело също може да бъде предмет на отмяната в определените от закона срокове. Със свършеното дело не се приключва делото. Това искам да ви кажа.
Надя Антонова:
Знам, до втръсване знам. Но също така знам, че отмяната е извънреден способ и той въобще не е задължителен. Както е висок процентът на обжалване, така е висок и процентът на отмяната. Това не бива да ни служи като основание да не се констатира неправилната съдебна практика.
Янаки Стоилов:
Аз не знам защо се плашим от оценки. Има ли такъв случай сегашният инспекторат да е създал такъв проблем? (Не.) Аз даже се опасявам, че те дори не вършат това, което трябва, а ние сега се плашим, че може да вършат за в бъдеще и нещо по-малко.
Симеон Чаначев:
Сегашният инспекторат не се занимава с такава дейност.
Янаки Стоилов:
Мисля, че ние не трябва да създаваме правилото от извънредните способи. Да, може да се окаже в някакъв брой случаи, че едно дело, по което е влязло в сила решението в някакъв момент и при някакви обстоятелства ще се възобнови. Но това все пак не е масовият случай. За това аз ви предлагам да си оставим т. 4 за противоречивата съдебна практика и тълкуването, а за неправилната практика, пак по свършените дела, да бъде изведено в отделна точка и да видим какво правят инспекторите като констатират такава неправилна практика. Т.е. те единствено могат да сигнализират някого за това нещо. Ние не ги караме да решават като четвърта инстанция делото.
Дайте формулировка. Ще напишем една нова точка:
“При неправилна практика при условията на т. 3, отправят сигнал до съответния административен ръководител и до Висшия съдебен съвет.”
Така ви устройва, нали? (Да.) И административният ръководител ще знае какво става, ако дотогава не го е установил.
“При неправилна практика при условията на т. 3, т.е. с това ограничение, отправят сигнал до съответния административен ръководител и до Висшия съдебен съвет.”
Христо Манчев:
Висшият съдебен съвет какво могат да направят?

Янаки Стоилов:
Висшият съдебен съвет може като влезе в процедурата на атестиране или при условията на допълнително атестиране, да провери тези неща и да каже.
За да не се смята, че се отнася за всяко неправилно решение, можем да кажем при системна неправилна практика, за да се знае, че това все пак е някакво обобщаване и преглед на развитието на делата.
Инспекторът не взима никакво решение. Инспекторът трябва да има правомощието да сигнализира, че е констатирал нещо. А вие защо се плашите да им дадем право да кажат какво са констатирали. Кой го е страх от това и защо?
Отиваме към редакцията. След т. 4, където си остава засега безспорната противоречива съдебна практика, след нея ще направи една нова точка преди т. 5.
“При системна неправилна практика на актове по т. 3 сигнализира административния ръководител и Висшия съдебен съвет.”
Това е точката. Това е един сигнал. Какво ще стане с него е отделен въпрос.
Гласуваме. Благодаря ви. Приема се.
По другите точки и членове няма възражения. Така приемаме чл. 63. Имате ли бележки по текстовете на гърба на листа. Няма.
Приемаме текстовете до края на с. 46.
Остана текста, който отложихме, за начина по който магистратите на техни събрания ще правят предложения за членове на инспектората.
Моля ви до началото на следващата седмица да ни представите информацията и предложенията. Това значи до края на понеделник, за да можем да се съобразим с това, което бихте предложили.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието.

Председател:
(Янаки Стоилов)

Стенограф-протоколчик: