---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси


П Р О Т О К О Л
№ 25

Днес, 21.06.2007 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – проф. Георги Петканов, министър, Ана Караиванова, заместник-министър, Виолета Обретенова, Мария Колева и Виктория Нешева; от Агенцията по вписванията – Емил Станков, изпълнителен директор и Диана Митева, заместник директор, от Върховния касационен съд – Румен Ненков, и Любка Илиева, заместник-председател; от Върховния административен съд – Стефка Стоева; от Висшия съдебен съвет – Славка Каменова, главен секретар, от Национална следствена служба – Свилен Турмаков и Владимир Петров; Борислав Белазелков, Никола Емануилов Хитров, Даниела Белчина, Светла Цачева, Елена Владимирова, Николета Павлова и Татяна Върбанова, членове на работната група по ГПК и Минчо Спасов, народен представител.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги и гости,
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на второ четене на проекта на Граждански процесуален кодекс, № 602-01-38 от 11.05.2006 г., внесен от Министерския съвет - продължение - част трета.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 754-01-77 от 05.06.2007 г., внесен от Камелия Касабова и Милен Велчев.
3. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за съдебната власт, № 702-01-15 от 11.04.2007 г., внесен от Министерския съвет – продължение – втора част.
По първа точка
Разполагате с Преходните и заключителните разпоредби. Те са ви раздадени на миналото заседание. Ако имате въпроси по доклада на работната група, може да ги поставите.
А вие от самата работна група искате ли да се консултирате или да съобщите нещо допълнително по повод на доклада.
Мария Кьосева: експерт.
Единственото, което искам да припомня е, че миналият път вие гласувахте относно трудовите дела за висящите спорове пред Върховния касационен съд да бъдат изпратени на апелативните съдилища. Това вече е гласувано.
Оттам нататък преходните разпоредби се отнасят до промяната на близо 60 закона, които са свързани с промяната на Гражданския процесуален кодекс и трябваше да се проверят препратките във връзка с новите институти, наличието на заповедно производство и отпадането на извън съдебните изпълнителни основания. Така че тази огромна техническа работа заедно с колегите от Министерството на правосъдието и с цялата работна група от съдии е свършена. Направени са коректно препратките.
Всичко е проверено и във връзка с това, което гласувахте като добавка – банките като незабавно изпълнение в заповедното производство. По тази причина се наложи и промяна в Закона за кредитните институции.
В списъка, с който разполагате, с преходни и заключителни разпоредби всичко това е отразено.
Може би единствено се налага да обърнете внимание относно Закона за банковата несъстоятелност и аз ще помоля съдия Върбанова, тъй като там има една промяна по същество, която е съобразена с новата концепция на касационното производство и е свързана с обжалването.
Янаки Стоилов:
Кой параграф?
Татяна Върбанова:
Параграф 11. Това е на с. 5, § 11.
Промените, които се налагат в Закона за банковата несъстоятелност и съответно в Търговския закон по отношение на несъстоятелността по Търговския закон, касаят новата концепция относно инстанционната поредност и изчерпателност на останалите видове дела.
По Закона за банковата несъстоятелност и по Търговския закон – специално по Търговския закон имаше редица изменения дали да бъдат на две инстанции разглеждани делата, по които се произнася съдът и които изрично са посочени, че подлежат на касационно обжалване пред ВКС по реда на касационното обжалване или да бъдат разглеждани на две инстанции при прескачаща подсъдност.
В крайна сметка по настоящия режим по Търговския закон е предвидено двуинстанционно разглеждане. Но това двуинстанционно разглеждане не допринася по никакъв начин за бързината на разглеждане на този вид дела. Защото те се разглеждат по реда на касационното обжалване, а всички колеги знаят, че Върховният касационен съд при първоначално касационно обжалване е недопустимо да събира каквито и да са доказателства. В повечето случаи, когато има възможност едно трето лице да обжалва едно обявително решение на съда по несъстоятелността, то не може да представи доказателствата, от които произтича неговото вземане. Това налага отмяна на решението, без да се обсъжда нищо друго и връщане на делото за ново разглеждане, което забавя многократно приключването на производството.
Текстът, който предлагаме е триинстанционно обжалване при критериите, които са предвидени за допускане като приложно поле. Мисля, че две инстанции по същество, но с касационното производство, а мисля, че няма да има нито едно дело, което да не се допуска до разглеждане в касационно производство. Изключително тежки дела, много сложни, с голям интерес.
За банковата несъстоятелност абсолютно същите проблеми стоят.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви за разяснението. Други бележки има ли по доклада за преходните и заключителните разпоредби.
Във всеки случай ще трябва да преценим момента на влизането в сила на закона. Тук е предложено 1 септември 2008 г.
Предлага се да бъде от началото на следващата година. Това ще го подложим на гласуване.
Преди това други бележки? Г-жа Николова, заповядайте.
Елеонора Николова:
Мисля, че трябва да отдадем съответното внимание на предлагания от работната група нов § 58. Това е една техника, която се е ползвала при Закона за МВР и при Административнопроцесуалния кодекс – да се задължи Министерският съвет в срок до влизане на Гражданския процесуален кодекс в сила да внася в Народното събрание проекти на закони за изменение и допълнение на законите, чиито разпоредби трябва да бъдат приведени в съответствие с този кодекс.
Янаки Стоилов:
Ние не сме ли направили това в предишните 57 параграфа.
Елеонора Николова:
Аз имам други съображения. Този текст е изключително разумен. Защо? Защото е съвършено сигурно, че с оглед на тази динамика, която имаме в законодателството и тези промени, които неминуемо се налагат по всички закони, до влизане в сила на Гражданския процесуален кодекс ще се наложат нови изменения. Ето защо от правна гледна точка, от техниката на законодателството, е много по-добре да имаш закони за изменение и допълнение на тези текстове, които са в специалните закони и които ние сега уреждаме с преходните разпоредби. Мисля, че заслужава внимание този въпрос, защото докато започне да се прилага ГПК част от постановките, които ние сме приложили в тези преходни и заключителни разпоредби, няма да са актуални. И много по-голямо внимание вече ще има Министерския съвет и в частност Министерството на правосъдието да внесе съответните закони за изменение и допълнение на текстовете, така че да ги синхронизира напълно с ГПК. Тогава ще имат възможност, работейки по тази технология, тази систематика, да огледат много внимателно текстовете и да видят евентуално неща, които може и да са пропуснати.
Янаки Стоилов:
Т.е. имате предвид като една резервна разпоредба, ако нещо различно от това, което е дадено като преходни. Тогава трябва да предвидим по-ранния срок, защото ако те решат през декември, че имат такава нужда, а законът влиза в сила от 1 януари, това няма да свърши работа.
Елеонора Николова:
Междувременно през тази една година това трябва да се състои.
Янаки Стоилов:
Вече не е една година. Ако ние сложим срок на влизане в сила началото на годината и на внасяне на изменения, които да синхронизират, това вече ще е късно. Срокът по § 58 трябва да бъде поне един-два месеца преди влизането в сила.


Надка Балева:
Три месеца след приемането на закона да се внесат съответните предложения за промени в другите текстове.
Реплика: Много дълъг срок.
Янаки Стоилов:
Не е дълъг срока. Защото в началото на юли ще се приеме закона и това значи, че най-късно октомври.
Тогава да уточним редакцията на чл. 58.
Борислав Белазелков:
Аз я имам готова.
Мария Кьосева: експерт.
Проблемът е, че до 1 януари 2008 г., докато влече в сила, ще се приемат още изменения на много други закони и те също трябва да бъдат съобразени. Затова е казано до влизането в сила на кодекса.
Янаки Стоилов:
Внасянето към 1 януари не върши работа, защото те вече са в противоречие, ако това се установи.
Министерският съвет в срок до три месеца, което значи, че ако се приеме средата на м. юли, до средата на м. октомври тези проекти трябва да бъдат внесени и ние трябва да ги приемем до 1 януари.
§ 58. Министерският съвет в срок до три месеца в срок до три месеца от приемането на Гражданско процесуалния кодекс внася в Народното събрание проекти на закони и текстът си върви.
Мария Кьосева: експерт.
Ако ви прави впечатление, влизането в сила на § 2 от Преходни и заключителни разпоредби – това е параграфът, свързан с трудовите дела, да започне три дена след обнародването. И Част седма, която е свързана с европейското право, която е съвсем нова част в ГПК
Янаки Стоилов:
Т.е. да влязат по общия ред.
Тогава трябва да се напише в последния параграф с изключение на тези параграфи, които влизат по общия ред.
Това редакционно ще го отразите.
Г-н Белазелков иска думата.
Борислав Белазелков:
Още в § 1 трябва да се направи една добавка за обезпечителните производства по бъдещ иск, тъй като в първата алинея сме казали: първоинстанционните дела, образувани по искови молби. А ние предвиждаме и промяна в подсъдността в обезпечението на бъдещ иск.
Предлагам една алинея втора, която да възпроизвежда почти първа:
(2) Делата по молби за обезпечаване на бъдещ иск, образувани преди влизане в сила на този кодекс, се разглеждат в същите съдилища, макар и подсъдността им да се променя.
Защото ако някой се хване за буквата на ал. 1 ще каже, че това не касае обезпечителните производства.
Ал. 5. Публичните продажби, обявени преди влизането в сила на този кодекс, се довършват по досегашния ред.
Ал. 5 също трябва да я има.
След това, когато става дума за влизането в сила на новия кодекс в § 3 трябва изрично да кажем, че влиза в сила. Не ни стигат само преходните разпоредби. Ние трябва да две места да кажем.
Първо, когато кажем, че този кодекс отменя ГПК, трябва да имаме една ал. 2, която да каже:
(2) Глава 32 и Част седма се отменят от деня на обнародваните или в три дни от обнародването, няма значение.
След това една нова алинея ни трябва, че подзаконовите нормативни актове, които са издадени въз основа на отменения Граждански процесуален кодекс остават в сила. Защото ние ще принудим Министерския съвет да си препотвърждава актове, които нямат нужда от никаква промяна.
Една ал. 4. Министерският съвет и министърът на правосъдието издават актовете по чл. 55, чл.73, ал. 3, чл. 425 и чл. 447 – това са наредбите и формулярите, в срок до 1 юни 2008 г. Но ако вие кажете, че влиза в сила от 1 януари 2008 г. трябват поне три месеца преди влизането.
Янаки Стоилов:
Три месеца след приемането, за да няма два различни срока.
Колеги, разбрахте какви промени и уточнения се предлагат.
Предложи се по § 59 в основната си част кодексът да влезе в сила от 1 януари 2008 г.
Има ли някакви възражения по допълнителните предложения, които се направиха. Ако няма възражения, ще ги гласуваме общо.
Не виждам да има възражения по направените предложения.
Моля тези, които подкрепят Преходните и заключителните разпоредби с направените допълнения и изменения, да гласуват.
Благодаря ви. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Единодушно се приема.
Моля работната група по този въпрос да се изтегли, за да подготвят доклада.
По втора точка - Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, внесен от Камелия Касабова и Милен Велчев.
Моля господата, които имат отношение към тази тема да заемат място около масата, за да могат да се включат в дискусията.
Предлагам ви преди да бъде представен законопроекта от името на вносителите, накратко г-н Министър, преценете дали вие или директора на Агенцията по вписванията да ни дадете съвсем кратка информация във връзка с предстоящото влизане на Закона за търговския регистър в сила от 1 юли 2007 г. и след това ще преминем към обсъждането на самия законопроект.
Проф. Георги Петканов:
Г-н Председател,
Благодаря за поканата да представя законопроекта.
Янаки Стоилов:
Не законопроекта, а кратка информация във връзка с предстоящото влизане в сила на Закона за търговския регистър. Аз помолих Вие или директора на Агенцията, да ни даде такава информация, след което да пристъпим към обсъждане на самите текстове.
Проф. Георги Петканов:
Директорът е изключително компетентен и той може да даде такава информация и предлагам той да направи това.
Емил Станков: изпълнителен директор на Агенцията
по вписвания
Това, което искам да кажа е изключително важно. Няколко пъти има отлагане стартирането на търговския регистър. Този път Агенция по вписванията с новото ръководство е изградило информационната система и ние имаме готовност търговският регистър да стартира на 1 юли т.г. Има обаче няколко проблема, които не биха затруднили стартирането на търговския регистър. Пред нас този въпрос не стои, а стои нормалното функциониране на търговския регистър.
Представили сме ви най-необходимите законодателни промени, които ще спомогнат за нормалното функциониране на регистъра и на цялата система. Ако тези промени не бъдат направени в закона, то рискуваме системата да се блокира най-вече по отношение на имената на фирмите, което изключително много ще затрудни българския бизнес.
Очаква се, че при стартирането на търговския регистър най-сериозните фирми ще искат пререгистрация. По сегашните членове от Търговския регистър има възможност да бъде възпрепятствано извършването на тази пререгистрация и оттам да се внесе доста голям смут в бизнеса.
Янаки Стоилов:
Аз както разбирам пречки от информационно и организационно естество няма и системата може да започне да работи.
Емил Станков:
Макар и с трудности, но ще започнем да работим и ще имаме възможност да отстраняваме тези трудности в движение. Но много е необходимо, изключително ни е важно да бъдат направени законодателните промени, тъй като рискуваме системата да блокира от един момент нататък.
Просто заложено е в самия закон досега фирмите, които ще искат
да извършат пререгистрация – повтарянето на имената им, в един момент в закона е предвидено, че може да се обжалва едно решение или отказа за пререгистрация, а това ще отнеме доста време и на практика ще има един период от време, в който реално тези фирми няма да могат да се пререгистрират. Т.е. няма да могат да участват в бизнеса. Така е с много фирми в цялата страна.
Янаки Стоилов:
Аз разбирам, че вие сте фактическите автори на този законопроект или поне по инициатива на Агенцията, но след като има три годишен преходен период за пререгистрацията не смятате ли, че е по-добре да се види практически как системата работи и вероятно някои от тези изменения да се наложат, а може би и други, които в момента не предполагаме, тъй като те са повече хипотетични, отколкото реални.
Емил Станков:
Искам да ви представя заместник-изпълнителния директор – г-жа Митева, която ще вземе отношение.
Диана Митева:
Предложенията, които са включени в законопроекта, Агенцията по вписванията стои зад предложенията на двамата вносители на законопроекта – г-жа Касабова и г-н Велчев. По-конкретно за тях нашето становище е следното.
Тези проблеми, които са визирани в тези предложения не биха могли да се отстранят по никакъв начин по естествен път, когато заработи регистъра. Т.е. те са проблеми, които ако днес не отстраним, след 1 юли ще имаме много сериозни затруднения, които биха възпрепятствали нормалната работа на регистъра. В този смисъл не би следвало да си позволяваме ние - Агенцията по вписванията, носим отговорност за тази реформа и не можем да си позволим като знаем, че съществуват тези проблеми, да ги отстраняваме в периода, в който вече ще заработим. По тази причина настояваме те да бъдат приети преди влизането в сила на закона.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-жа Касабова има думата.
Камелия Касабова:
Преди да пристъпя към представяне на законопроекта искам да Ви напомня на Вас и на членовете на цялата Правна комисия, че аз бях един от много малкото хора в тази комисия, които не подкрепиха законопроекта. И единствените ми мотиви в момента да поема риска да бъда вносител на този законопроект, е намерението ми да сложа в рамка хаоса, който се очертава да възникне в тази система – един хаос, който ние с Огнян Герджиков прогнозирахме още преди една година.
По степента на тяхната важност ще представя предложенията за изменение на Закона за търговския регистър.
Първо по важност е действително проблемът, който представителите на агенцията засегнаха току-що, а именно идеята за национална изключителност на фирменото наименование. Нека да обърна внимание, че ние вкарваме този принцип 16 години след като в България функционира пазарна икономика, след като действа търговски регистър. В момента съгласно данните на Булстат има регистрирани над 1 400 000 търговци. От тях повече от 30% са с наименования, които се повтарят.
Ако текстът остане така, както е в момента във влезлия в сила закон, излиза че първият заявил се за пререгистрация в рамките на този тригодишен период, а критерият първият в никакъв случай не е релевантен от гледна точка на значимостта на един търговец и неговата дейност и популярност и т.н., оттук насетне търговският регистър трябва първо да провери има ли подобни наименования, да изпрати писмо на всички възможни търговци с подобно наименование, да чака в двумесечен срок да се върне отговор и т.н., което изцяло блокира системата.
Ние въвеждаме един регистър, който едва ли не да бъде автоматичен, който да улесни достъп до регистрация за изключително кратки срокове за това, а с този текст блокираме системата.
Затова предложението ни е този принцип за изключителност на наименованието да важи само за новите търговците, които ще се регистрират след влизане на закона в сила.
Подобно задължение за изключителност на наименованието да не се отнася за регистрираните търговци. Те и за в бъдеще ще се индивидуализират по начина, както и досега – със своето фирмено наименование към което се прибавя съответно мястото на тяхното седалище.
Второто нещо, което е от изключителна важност, считам наистина за изключителна важност, за да осигурим една сигурност на търговския оборот и да не блокираме бизнеса, е уреждането на задълженията на съда в рамките на този тригодишен преходен период. Защото какво ще се получи сега?
С влизането на закона в сила от 1 юли всички окръжни съдилища, всички регистри се десезират по отношение на фирмения регистър.
Янаки Стоилов:
Това откъде следва.
Камелия Касабова:
Следва от закона директно. И в този тригодишен период, ако трябва някой да получи информация, документи по фирменото дело, актуално състояние, на практика няма откъде да ги получи. Защото съдът се е десезирал, а търговецът все още не се е пререгистрирал. С един от текстовете в законопроекта ние внасяме като едно задължение на съда да предоставя на лицата, които се интересуват, информация относно документите, които с намират в регистъра, съответно удостоверения от съда, ако търговецът се е пререгистрирал съответно да подава на заинтересованите лица идентификационния код, по който търговеца е пререгистриран в търговския регистър.
Другата промяна се отнася до въвеждане на вписванията на нови правни образования, които по силата на регламенти, които са задължителни за страната ни, не са намерили място в този закон.
Вчера на Министерски съвет е приет Закон за изменение на Търговския закон, в който се урежда статута на европейските дружества, на европейските кооперативни дружества, на европейските икономически образования, които ще станат част от нашия правен мир само след няколко месеца и отсъства въобще уредба на това по какъв начин и къде тези нови правни образования ще бъдат вписвани. С един от параграфите в този законопроект ние уреждаме една наложителна правна промяна.
Разбира се, конкретно по текстовете мога да взема отношение.
Важен е текстът, който е отразен в параграф 8, защото днес с Вас обменихме няколко кратки думи в пленарна зала, казвайки че текстове, които са оборени с ветото на президент, отново намират място в този законопроект. Това не е така.
Когато президентът наложи вето върху Закона за търговския регистър, то беше именно със съображението, че с този закон не се прави никакъв контрол за законосъобразност на вписванията, което е в противоречие с Първа, Трета и Шеста европейски директиви. По силата на тези директиви задължително регистърът осъществява контрол за законосъобразност. В текста, който сега съществува по закона, единствено, за съжаление в момента го нямам текста, единствено вменяваме на търговския регистър задължението да проверява законосъобразността на възникналото обстоятелство, а не само дали има такова обстоятелство. Един пример. По сега действащия закон всеки регистърен съдия – длъжностното лице, може да впише едно заявление за едни промени в общо събрание без да проверява дали това общо събрание на дружеството е проведено в съответствие със закона. Да приемем, че се провежда общо събрание на акционерно дружество. Длъжностното лице е длъжно да провери дали правилно е свикано това събрание, спазен ли е едномесечния срок за свикването му, обявен ли е дневният ред и т.н., а не чисто формално проведено ли е общо събрание, а не как то е проведено, целесъобразно ли е проведено.
Реплики: А как ще стане това?
Камелия Касабова:
Като се провери поканата за свикването му, протокола.
Другото нещо, което се прави като промяна, е в § 16, т. 8. За тригодишния преходен период се предлага срокът за вписване да се промени от един на седем дена. Сега в закона, който е приет, в един ден трябва да се направи вписването. Тук въпросът е чисто технически. Наистина ще бъде невъзможно 1 400 000 търговци да се пререгистрират и в същото време да регистрират нови търговци в рамките на един ден.
По конкретните текстове ще вземем допълнително отношение. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Колеги, имате думата за изказвания. Г-жа Дончева.


Татяна Дончева:
Ръководството на Агенцията каза, че са готови да започнат от 1 юли и ги бъркат някои текстове.
Колко души сте назначили досега?
Диана Митева:
Назначени са 69 човека, от които 8 длъжностни лица и 61 деловодители. Във всеки град, с изключение на София, има по двама деловодители, които ще приемат заявленията на хартиен носител, а за София са 9 човека.
Татяна Дончева:
Длъжностните лица къде са и колко трябва да назначите.
Диана Митева:
Общият брой на длъжностните лица по регистрация съгласно Устройствения правилник на Агенцията по вписванията са 90.
Татяна Дончева:
От 8 до 90, като сега сме 21 юни. След 10 дена влиза закона в сила. Махаме събота и неделя, как мислите да го докараме.
Диана Митева:
След изтичането на първия конкурс и обжалването на същия ние веднага пуснахме втора процедура за конкурса за длъжностни лица, която трябва да приключи около 20 юли. Т.е. има втори конкурс за длъжностни лица, за да се запълни бройката.
Татяна Дончева:
Разбирате много добре, че много отдавна сте назад с всякакво административно комплектоване на Агенцията. Дайте да изчистим първо този момент. Защото ако ни дадете някакви задоволителни обяснения, но мисля, че много ще се затрудните. Каква ви е гаранцията, че на конкурса на 20 юли няма да постигнете същата успеваемост, каквато е на първия конкурс.
Диана Митева:
Ако ми позволите малко по-широко да развия въпроса с конкурсите.
Визията на ръководството на Агенцията по вписванията за конкурсите, тъй като реформата е нова за България, беше, че трябва да дойдат изключително квалифицирани, знаещи и можещи хора. Поради тази причина конкурсната процедура беше изключително трудна. От 75 явили се на практика, само 18 човека минаха теста, който тест беше доста сериозно препятствие. По тази причина са толкова малко лицата, които ще започнат да работят в Агенцията от 1 юли.

Татяна Дончева:
Трябва да ви е било ясно, че на 1 юли вие трябва да осъмнете с комплектован щат или поне комплектован в достатъчно висока степен. Вие на практика сте блокирани за неизвестно събитие. Ако искате вокацио легис - 85 вокацио легис, направо си кажете, че не сте готови и да ви го дадем, вместо тук да инплантирате европейски директиви и други някакви работи и да се сащисваме, защото от първото ви изложение нямаше грам правен довод нито една разпоредба и аз мисля да направя процедура. А не г-н Герджиков и г-жа Касабова – те са титулувани научни работници, да обясняват смисъла на всеки текст, а вие като ръководство на Агенцията да ни обясните как текст по текст всеки един би могъл да бъде такава непреодолима пречка, за да не може да тръгне регистъра. Защото аз мисля, че три удължавания на един вокацио легис са много за всякакъв вид закон. Ако бъдете така готови за се спешите за един месец по назначаването на лицата, които ще осъществяват това вписване.
Емил Станков:
Повечето от нещата, които правим в момента се правят за първи път. Що се отнася до хората, наистина гледаме да изберем хора, които ще вършат работа, а не хора, които няма да могат и тепърва ще трябва да се учат. Така че ние наистина сме притиснати от кратките срокове, но считаме, че повечето от хората ще можем не само да ги назначим, но и да ги обучим така че търговският регистър да тръгне.
Ние сме преценили и колкото и да ни е трудно, ще можем да стартираме на 1 юли 2007 г. този регистър. Не искаме да бъде отлаган. Затова са ни необходими въпросните промени, които са ни необходими и които сме представили.
Михаил Миков:
Аз се страхувам, че ние не се разбираме. Ние искаме да ви помогнем да тръгне това чудо, въпреки още на времето многобройните ни бележки. Аз ви питам човешки. Във Видин не знам дали имате длъжностно лице. Като нямате във Видин, Шумен и в Силистра и като конкурсът ви е на 20 юли, а между 1 и 20 отива лицето “Х” във Видин и от окръжния съд му казват: Не може при нас, защото вече се извършва от търговския регистър. Как ще се реши това. На 5 места още нямате сгради. Къде ще застанете и ще приемате. Оставям назад другите неща. Да не се шегуваме с тази работа и вашата визия. Вашата визия е чудесна. Трябва да има млади хора, качествени и пр. Но трябва да има и някои отговорни длъжностни лица, които в първия ден да заработят.
За европейските неща и дружества не сме против. Но къде ще отидат едноличните търговци или ще дойдат на приемните на депутатите и да ни питат защо сме направили поредния хаос в държавата. Защото тогава ще стане просто кърваво и вие ще го отнесете.
Диана Митева:
Търговският регистър е единна централизирана електронна система.
Елеонора Николова:
Ние знаем какво е търговският регистър. И ако мислите на нас да ни обяснявате какво е търговски регистър, просто бъркате. Аз предлагам да започнете оттам, откъдето беше въпроса на г-н Миков – какво направихте, кога ви беше конкурса и защо е тази всъщност съпротива. За мен вашето поведение граничи с бездействие. Не може вие да не си свършите работата и накрая Народното събрание за трети път да променя закона, за да кажат гражданите, че Народното събрание е виновно. Така че не обяснявайте какво е търговски регистър, а кажете какво сте направили.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам, тъй като виждам, че има и други въпроси, за да не става система въпрос - отговор, предлагам народните представители да поставят всички въпроси, които ги интересуват по отношение на законопроекта и на практическото приложение на сегашния закон и тогава от Агенцията да ги обобщят и отговорят.
Заповядайте, г-н Герджиков.
Проф. Огнян Герджиков:
За мен няма никакво съмнение, че този законопроект, който се предлага от г-жа Касабова и г-н Велчев трябва да бъде приет. Защото ние какво правим в момента. Ние сме пуснали един водолаз под водата и не му даваме кислороден апарат, или поне шнорхел. Сега се опитваме да кажем: Дайте да видим как ще се справи той под водата, а ако видим, че ще се удави, тогава можем да му сложим шнорхела.
Част от тези промени наистина са жизнено необходими, за да започне да действа регистъра, за да не се създаде един изключителен хаос в държавата, което ще рефлектира върху цялото управление на държавата. Никак не искам да злорадствам, че преди еди колко си време аз прогнозирах, че може да се стигне до такова нещо.
Ако ние действително сега не го приемем наистина рискуваме да стане най-неприятното за една държава – да се блокира целият бизнес. Не е възможно 400 000 фирми приблизително, които имат дублиране на търговските фирми, ние с така действащия към момента режим да се опитаме да оправим нещата. С това ще стане изумителен хаос.
Единственият проблем за мен е този – дали трябва непременно да искаме от 1 юли да влезе в сила. Според мен, разумният подход е това да го отложим с няколко месеца, като междувременно приемем тези промени.
Татяна Дончева:
Колко?
Проф. Огнян Герджиков:
Може 1 септември или 1 октомври, ще уточним колко да бъде.
Но искам да кажа, че от този проект могат да отпаднат няколко текста. Но те са няколко – 3-4 до 5 текста могат да отпаднат. Обаче в останалата си част те трябва да бъдат приети така, както са по вносител. Не искам да влизам в подробности кои са тези текстове, които са абсолютно задължителни и кои евентуално могат да отпаднат. Това доц. Касабова ще го каже и по-добре от мен, като вносител на законопроекта.
Михаил Миков:
Аз мисля, че проф. Герджиков не отрича основния въпрос – колко да удължим срока? Това за мен е основният въпрос, проф. Герджиков. Аз дори не съм сигурен дали да не приемем всички предложения, както са внесени, като няма там тези длъжностни лица, които да приемат бумагите, каквото и да приемем, нищо няма да стане.
Дайте да тръгнем оттам – да удължим срока, като те кажат колко време им трябва, за да се комплектова агенцията.
Проф. Георги Петканов:
Те казаха, че имат готовност от 1 юли да започнат.
Янаки Стоилов:
Ще продължим дискусията, но ако ми позволите да се намеся за малко.
Мисля, че въпросите са два. Единият е въпрос е за усъвършенстване на нормативната уредба на търговския регистър, за да се избегнат евентуални проблеми още от стартирането на системата.
Другият въпрос е за практическата готовност системата да бъде прилагана, било в този правен режим или в допълнения, който сега се предлага. Аз продължавам да чувам, че хората, които трябва да прилагат закона, че те могат да го прилагат от 1 юли, ако бъдат направени определени изменения. Между впрочем в самия законопроект също не се предлага удължаване на срока. Изглежда тогава ние трябва да им дадем възможност да приложат закона. Защото когато се приемаше удължаването на срока, аз си спомням, че тогава вносителите искаха по-кратък срок, а ние им казахме: Предоставяме ви по-дълъг срок, защото това е една сложна дейност и от материален характер и от информационен, и от финансов и затова нека да имате по-дълъг срок, за да въведе плавно системата в действие и тя да стартира без проблеми. Минаха тези месеци. Виждаме, че за този период са установени главно проблеми от нормативно естество, а не всичко друго, което като чели е по-важно за действието на системата.
Аз не искам парламентът да бъде превърнат в заложник на несвършена работа и да се казва, че в България управлението не е добре, защото законите нещо ни пречат да си свършим работата. Казвам, че може би има нормативни проблеми, но днес като чели по-големите проблеми са съвсем други. И затова наистина нека да разделим двата въпроса, за да няма едно скрито прехвърляне на топката затова, че системата на търговския регистър така, както е разписана, може би се натъква на някои проблеми.
Между впрочем аз не знам откъде следва това, че окръжните съдилища, както се твърди, няма да издават удостоверения за актуално състояние, след като в § 4, в ал. 2 е написано, че се издават удостоверения за актуално състояние. Но дори и да не беше записано, няма ли общ принцип в правото, че органът, който съхранява определена информация, е длъжен да предоставя тази информация когато по закон тя трябва да се удостоверява. Или това не е някакъв опит да бъдат включени хората, които до този момент извършват тази работа в допълнителното осуетяване на работата, която оттук нататък трябва да се върши. Нека по тези неща да говорим откровено, защото ние сме ответници на гражданите, на бизнеса и работата трябва да бъде сложена едно към едно на масата.
Г-жо Николова, заповядайте.
Елеонора Николова:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Аз действително намирам някои от предложенията необходими и разумни. Защото обжалването на името на търговеца може да създаде този хаос и то е видно и затова тези разумни предложения, разбира се, че трябва да бъдат подкрепени.
Моята гневна реакция беше по повод на това, че аз смея да направя един извод и няма да го спестя на никого. Мисля, че в интродукцията на проф. Герджиков и на г-жа Касабова се крие и забавата. Този закон беше приет въпреки съпротивата на юридическото лоби в България и поради това желанието и начина, по който се работеше по този много отговорен закон показва една неготовност, което се крие, според мен, само в не добре свършена организационна работа.
Всички живеем в България, знаем колко млади хора завършват, какъв интерес има към администрацията, колко съблазнителна е тази работа, така че ако този конкурс беше своевременно организиран и проведен, ако се беше се подходило със съответната отговорност към този въпрос, сега щяхме да имаме друга готовност.
Категорично съм против дори и да се разсъждава в посока за отлагане още един път на стартирането на този закон, защото това е “извиване на ръце”. Това е “извиване на ръце” и е обидно, недопустимо по този начин администрацията и всъщност хората, които стоят и се крият зад администрацията, защото тези хора, които са седнали тук едва ли са най-виновните, но канторите, търговските отделения на съдилищата – всички, които имат определен бизнес, свързан с търговската регистрация съвършено ясно е, че ще се съпротивляват на това, което става. Нека да си припомним, че този законопроект е един от малкото законопроекти, зад който застана целият бизнес – Конфедерацията на индустриалците и чуждестранните инвеститори в България стои твърдо зад този законопроект, следи го под лупа и иска да види един продукт, който да е необходим за тяхната дейност.
Ние не бива да допускаме лошата работа на администрацията да саботира работата на Народното събрание и въобще мисълта за това, че законът е лош, поради което те не могат да си свършат работата, трябва да бъде отречена.
Съгласна съм, разумни са предложенията, които правят двамата колеги, те трябва да бъдат подкрепени. Но имам една забележка по отношение на това как ще се съвместява успоредно работата на търговския регистър и на съдилищата. Тези три години са безумно дълъг срок. Ние бихме могли да кажем, че има един разумен шестмесечен срок, в който съдилищата докато си предават, а ако специалистите преценят, че едногодишният срок е по-добре, може. Но три години са един безумен срок. Това значи, че те на вас ще стежнат работата, предавайки ви архивите, опитвайки се между вас и закона да лавират. Те трябва да бъдат притиснати по този начин, че да са принудени да ви сътрудничат в общата работа, която ще имате по предаването на документацията, по всичко което съвместно през първите месеци ще се извършва. Затова този срок трябва да бъде много съкратен, според мен.
Текстовете, които ще позволят да няма това разтакаване чрез обжалване да бъдат подкрепени, за да можете вие на 1 юли да започнете работа, но без всякаква мисъл, че този срок може да бъде продължен. Което с две думи казано вие просто трябва да се мобилизирате по начин, че да си свършите работата. Благодаря ви.
Надя Антонова:
Уважаеми господин Изпълнителен директор и Вие госпожо заместник такъв, аз с облекчение посрещам вашето твърдение, че можете да започнете работа на регистъра от 1 юли, защото признавам си, допусках, че ще искате ново отлагане на влизането в сила на закона. Имах такава мисъл и се радвам, че вие я опровергавате. Искрено се надявам, че регистърът ще започне да действа от 1 юли, защото обратното означава много неблагоприятни последици за заинтересованите лица и други такива, които сега не желая да ги изброявам, тъй като не са предмет на моя въпрос.
Бих искала да направя следното питане по отношение на логистиката. Имате ли вие помещения да осъществявате своята дейност, тъй като разбрах, че щатът не е комплектован. Похвално е за високите критерии, които сте си поставили за избор на длъжности лица, но къде тази дейност ще бъде извършвана. Знам, че в службите по вписванията във всички окръжни съдилища имате по две-три помещения. Тях ли имате намерение да ползвате. Необходимо ли е съдействие от Висшия съдебен съвет в тази посока, така както сме го регламентирали в § 3. Изобщо всички онези проблеми, които съществуват, извън комплектоването на вашия щат, бихме искали да ги чуем. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Други становища? Г-н Казак.
Четин Казак:
Доколкото стана ясно от дискусията и това, което заявиха представителите на Агенцията по вписванията за мен се получи някакво противоречие. От една страна, има явна неподготвеност административна за реално стартиране на дейността на търговския регистър в рамките на Агенцията по вписванията, от друга страна, вие декларирате готовност от 1 юли да заработи този регистър.
Въпросът ми е вие считате ли, че Народното събрание трябва да приеме преди 1 юли тези изменения, за да могат те да станат факт на 1 юли. Т.е. ще ви помогнат ли тези изменения да стартирате реално при наличието на този административен капацитет и ако не, това което беше зададено вече като въпрос, ще поискате ли отлагане в спешен порядък на влизането на закона в сила, за да приключите с комплектоването на администрацията. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Г-жо Дончева, искате да допълните нещо към вашия въпрос? Заповядайте.
Татяна Дончева:
Аз бих искала да попитам за следните конкретни неща.
От кога са назначени двамата изпълнителни директори? Кога разбраха, че точно тия изменения са жизнено необходими, за да тръгне агенцията, че ни ги дават сега в последния, даже невъзможния технологичен момент?
Янаки Стоилов:
Законопроектът на г-жа Касабова е от 5 юни, за да отбележим хронологията. Въпросът ви си остава в другата част.
Татяна Дончева:
Той е внесен на 5 юни, а от 1 юли щели да заработят. Не е от 5 юни миналата година, не е отпреди три месеца, два или пет.
Накрая имам един въпрос към министъра на правосъдието.
След като се налага трето отлагане на срока за влизане в сила, трябва ли да внесем в Съвета на коалицията предложение да подмените ръководството на Агенцията, заради невъзможност да се справят административно с проблема или заради нежелание. Защото това нещо се върти откакто сме го приели – не бяха компютърни проблеми ,не бяха организационни проблеми, не бяха някакви други. Кажете ни, за да можем да излезем от ситуацията.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-н Петканов, заповядайте.
Проф. Георги Петканов:
Г-н Председател, най-напред има юридически проблем и той е следния. Вие искате да променяте закона преди той да е влезнал в сила. Вие добре разбрахте, че това е дело на Агенцията чрез г-жа Касабова и г-н Велчев. Това е тяхно дело. Това, според мен, не бива да се допуска. Не че е кой знае каква грешка, но ако се тръгне по този път, нещата ескалират. Това е първо.
Второ, ние – Министерството на правосъдието, не бяхме уведомени въобще за това тяхно желание. Те директно си намират хора в парламента, контактуват с тях, плащат, забележете, плащат за да вървят законопроектите – нещо, което не го одобрявам. Това,у според мен, не бива да се допуска.
На трето място, законът беше приет съвсем наскоро. Толкова ли депутатите не знаят тези неща, които ги предлагат от Агенцията, да ги отразят тогава, а се налага сега. Тук нещата опират до следното нещо. Колегите от Агенцията са решили в този момент, че могат да пипнат нещо малко закона, за да направят приложението му по-добре за тях и т.н. Намерили са хора, чрез които да внесат законопроекта и сега ви занимават с този проблем. Аз лично мисля, че това не бива да става.
Що се касае до влизането на закона в сила, искам да ви кажа, че Агенцията е второстепенен разпоредител с бюджетни средства и те ще отговорят сега на въпроса на г-жа Дончева откога са назначени. Искам да ви кажа, че до този момент абсолютно с нищо не съм се бъркал в тяхната дейност. Те самостоятелно назначават, сключват договори и т.н. – всичко, така както би трябвало да действа един второстепенен разпоредител. В този смисъл ви моля внимателно да прецените доколко трябва това тяхно искане да бъде уважено. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Министър.
Изказвания други има ли? Има ли други въпроси към представителите на Агенцията. Г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Колеги, аз мисля, че ако ние се убедим, че предложенията на нашите колеги Касабова и Велчев са добри, ние трябва да ги приемем. Трябва да изчистим двете неща. Ако тези предложения са добри, а по всичко излиза, че те са добри, ние трябва да ги приемем дори и преди законът да е влязъл в сила. Нищо не ни пречи да го направим, ако те са правилни и в правилната посока.
Другото, което трябва да направим, е да констатираме с нашия доклад, че е очевидно, че ръководството на Агенцията не се е справило със задачата да подготви старта на работа по закона към датата, към която законът това го изисква. Това да го констатираме в доклада. Ние нямаме практика да изпращаме доклади на комисията до изпълнителната власт, но участието на министъра в нашето заседание е достатъчно силен знак от наша страна към него. Защото това са похвати по-скоро от арсенала на политиците – вие идвате тук да ни говорите едно, а всъщност да ни казвате друго. Да ние сме готови и в разговора да ни провокирате ние да кажем, че ще удължим срока на влизане в сила, вместо вие да го кажете. Просто това не е почтено поведение.
Аз мисля, че на първо четене този законопроект можем да го приемем. Но с изричното отбелязване в нашия доклад, че ръководството на Агенцията не е готово към дата 1 юли. Защото каквото и да ни говорите от 98 назначени – 8. Нас не ни интересуват причините, поради които нещата са в това състояние. Просто не ни интересуват. Ако не бяхме удължавали срока, да, но при това положение!
Янаки Стоилов:
Заповядайте да отговорите, а може да се наложи и допълнително разискване след отговорите.
Диана Митева:
С г-н Станков сме в ръководството на Агенцията по вписванията от м. декември 2006 г. Когато встъпихме в длъжност Агенцията по вписванията не притежаваше нито едно помещение за нуждите на търговския регистър, не беше започнало изграждането на информационната система за търговския регистър, не беше приет устройствения правилник, въз основа на който да се назначават служителите, които ще работят по търговския регистър.
За 6 месеца от встъпването ни в длъжност към настоящия момент в 26 града, в които ще работи търговския регистър има осигурени помещения. В 5 от градовете те са наши, в по-голямата част от градовете сме в окръжните съдилища, където председателите са ни предоставили помещения, отварям скоба, че сме провели срещи с всички председатели на окръжни съдилища по градове и отделно в София ги събрахме на 18 май, за да уеднаквим работата във връзка със стартирането на регистъра на 1 юли.
По отношение на помещенията, те са налице в 27-те града. В три от градовете – София, Пловдив и Кюстендил, поради липса на държавно имущество, сме под наем, което да ни бъде предоставено за нуждите на регистъра. По отношение на помещенията въпросът е изчистен.
Въпросът за комуникациите и свързаността, по който работим и по който имаме съдействие от БТК, така че е обещано от 1 юли тя да бъде осъществена в тези помещения.
По отношение на кадровото обезпечаване Устройственият правилник беше приет доста късно от Министерския съвет. Още на следващия ден от влизането му в сила бяха обявени конкурсите. Мисля, че около 1 май беше приет устройствения правилник, доста късно, а срокът за провеждане на конкурсите за длъжностните лица трае 45 дни. Ние използвахме всички възможности в най-кратки срокове да организираме кампания. Какво представляваше кампанията за набирането на длъжностните лица по регистрация? Седем радия, една телевизия и пет вестника отразиха набирането на кандидати за длъжностни лица по регистрация.
Съгласно устройствения правилник само 25 щатни бройки бяха отпуснати за деловодители. Ние направихме вътрешно преструктуриране и на основание Постановление 66 успяхме да обезпечим по двама човека във всеки един от градовете. Всички служители на Агенцията са назначени и от 15 юни върви обучението им, което трябва да продължи до 30 юни. Това е по отношение на персонала във връзка с търговския регистър.
Янаки Стоилов:
Те могат да започнат да приемат молби още от 1 юли.
Диана Митева:
Да, в тези помещения, които са осигурени. В два от градовете в съдилищата няма достатъчно място и ще бъдат в една стая с деловодството на Фирмено отделение. Всичко това е следствие на преговори с председателите на съдилищата и сме в постоянен контакт с тях.
По отношение на информационната системата служителите, които в момента се обучават, работят по нея, така че тя е факт. В момента се тества и предстои внедряването й по места.
По отношение на компютрите. Проведени са поръчки, осигурени и са на отговорно пазене при фирмите доставчици до момента, в който те ще ги транспортират до съответните места.
По отношение на подготовката за търговския регистър в рамките на шестте месеца, в които ние сме ръководство на Агенцията буквално по дни в екшън планове бяхме разпределили какво трябва да се свърши, обикаляли сме по няколко пъти градовете. Според нас, направихме максимума, който може да се направи за шест месеца да се подготви стартирането и влизането в сила на закона.
По отношение на измененията, които в момента се предлагат, при изготвянето на бизнес анализа, който е част от информационната система всъщност бяха открити пропуски в закона или недостатъци такива, които биха възпрепятствали работата от 1 юли.
Янаки Стоилов:
Част от тези пропуски бяха открити от хора, които работиха по самия законопроект тук.
Диана Митева:
Когато започна изграждането на информационната система се създаде доста широк кръг от експерти юристи, които да разпишат процесите, които да бъдат вложени вътре в системата. При изготвянето на бизнес анализа, който е част от изграждането на информационната система, всъщност се натъкнахме на проблеми, които биха възпрепятствали нормалната работа на регистъра от 1 юли.
Татяна Дончева:
Досега съдът вписваше за един ден. А сега вие след бизнес анализ ни предлагате за седем. Защо тогава въобще да го местим от съда.
Емил Станков:
Защо въобще да го местим от съда. Никога съдът не е вписвал за един ден.
Камелия Касабова:
А защо го приехте този закон, да ви питам всички тогава? Защо го приехте Закона за търговския регистър, когато ви алармирахме за всички тези проблеми.
Янаки Стоилов:
За този закон, ако си спомняте, много настояваше Световната банка. По него много хора бяха ангажирани още преди това да работят. Много се бързаше.
Продължете, г-н Станков с отговорите.
Емил Станков:
Аз искам да добавя, че в момента не става регистрацията за един ден. Наистина регистрацията в съда през последните една-две години започна да става по-бързо.
След като стартира, дай боже със Закона за търговския регистър, информационната система, сроковете ще бъдат много по-кратки. В момента не може да се регистрира една фирма за по-малко от 3-4 дена при условие, че трябва да се внасят такси на три места, където има опашки. При стартирането на информационната система този проблем отпада. Това е само едно от нещата.
Бих помолил г-жа Митева да продължи с отговорите.
Любка Илиева: заместник председател на ВКС
Случайно съм тук, но искам да ви изостря внимание по сигурността на възможността Агенцията да вписва. Въпросът е не само за регистриране на търговците, а въпросът е за влизане в сила на всеки един акт в сложното производство по несъстоятелност. Представете си ужаса, ако тези решения не могат да влязат в сила и то по технически причини. Много ви моля преценете този факт. Много е сериозно. Нека всички колеги да кажат това.
Янаки Стоилов:
Имате ли още нещо да допълните по отговорите. (Не.) Г-жа Караиванова, иска думата.
Ана Караиванова:
Искам да отговоря на г-жа Касабова, понеже каза защо го приехме този закон. Защото бяхме задължени с Решение 419 от 10 май 2005 г., където пише, че до 1 октомври 2005 г. работната група, създадена с това решение да изработи проекти на закони и подзаконови актове.
Второ, не е редно аз да задавам въпросите, но ние с министъра действително сме доволни, че ръководството на Агенцията, което е самостоятелно и което не веднъж е твърдяло, че щом то подписва, то носи отговорността, заявява, че те ще стартират на 2 юли дейността.
Няколко пъти са викани в министерството да докладват и те заявяват, че са готови. Бих искала на вас да кажа, че тази много сериозна Агенция не е създадена само за да раздава обществени поръчки на този, който ни е симпатичен и да отменя обществените поръчки на предишното ръководство, защото то не е избрало правилния победител.
Трето, когато ви казват, че са готови с помещенията, моля един от тези, които мислят, че ще тръгнат като мене да отиде да види помещението докъде го мажат. А за бюра и компютри и помен няма. Въпреки това, щом те са поели отговорността и другите ще я поемем, но нека бъдат така добри изцяло и докрай да започнат на 2 юни дейността.
Янаки Стоилов:
Други изказвания. Г-жа Мингова, заповядайте.
Проф. Анелия Мингова:
Г-н Стоилов, аз не бих искала по същество да взимам отношение. Бих искала процедурно да върна дискусията малко в законодателните й рамки. Защото ми се струва, че ние излязохме извън ролята си на Комисия по правни въпроси, която обсъжда внесен законопроект, и се превърнахме в нещо като форма на парламентарен контрол, обаче на субект, който по Конституция не може да бъде пряк обект на контрол.
Дали Агенцията по вписванията е годна да си започне работата от 1 юли не е тема на днешното заседание. Тема на днешното заседание е един законопроект. Г-н Бисеров правилно каза. Ако този законопроект в достатъчна степен следва да бъде подкрепен днес на първо четене, моля ви който има нещо да каже по този въпрос, да го каже, и да гласуваме. С всичко останало ми се струва, че пренасяме дискусията на друга плоскост.
Ако някой иска да бъде удължен срока за влизане на закона в сила, да го каже, да го направи като законопроект и да го гласуваме. Това не е поискано. Изместваме дискусията.
Татяна Дончева:
Много е просто, г-жо Мингова, като председател на парламентарната група на една от членките на управляващата коалиция, да кажете, че Правната комисия се занимава с един законопроект и до него.
Управляващата коалиция носи отговорност за това, което ще тръгне от 1 юли и това е много добре известно. И няма нужда да си заравяме главата в пясъка, защото тук все пак се осъществява една политическа дейност, за която се носи много висока отговорност. Прави са колегите от съдилищата да са обезпокоени, прави са депутатите да са обезпокоени, ако ние след 1 юли наистина създадем хаос, а няма индикация за обратното, просто ще бъде една изключителна глупост. Няма защо някой да се счита обиден. Като има проблем и проблемът като не е тоя, който се артикулира, дайте да видим какъв е. И като е такъв, аз не виждам никакво друго нещо. Да, ние можем да обсъждаме този законопроект “за” или “против”, но ние трябва да видим въобще като Правна комисия какво става със Закона за търговския регистър и независимо от професионалните пристрастия на всеки, наистина да се вземат мерки, включително и затова какво става с ръководството на Агенцията. Ако трябва да ходят на Комисия по корупция, това е друг въпрос. Но ако няма никаква готовност да се започнат вписванията на 1 юли, жална ни майка. На Правната комисия ли е работа или на някаква друга комисия. Да говорим едно към едно за нещата. Не е наша работа да правим хаос в държавата. И не е работа да търпим хора, които трябва за пореден път в това министерство да осигуряват обществени поръчки. Хайде един път малко по-държавнически.
Проф. Анелия Мингова:
Това потвърждава само моето изявление преди малко, г-н Председател.
Аз много се учудвам от цялото това безпокойство, което чувам в момента. Защо досега в парламентарния петъчен контрол никой от така заинтересуваните колеги не е поставил въпрос.
Елеонора Николова:
Аз поставих въпроса.


Проф. Анелия Мингова:
Но вие не поставихте, г-жо Николова, този въпрос. Но щом твърдите, че сте го поставили, ще ви отговорим. Аз не се обръщам към вас. Но тук застъпници на това, че Агенцията по вписвания не си върши работа, застават тези, които не са задавали въпроси.
Татяна Дончева:
Остава и ние да събаряме правителството.
Проф. Анелия Мингова:
Тогава като не искате да събаряте правителството, на днешното заседание да разглеждаме законопроекта. Ако няма да го подкрепим, няма. А на днешното заседание не можем да решим въпроса дали на 2 юли ще може да се изпълни закона. Той очевидно трябва да влезе в сила.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Други изказвания има ли?
Няма други изказвания. Тогава пристъпваме към гласуване на законопроекта. Тъй като имаше още едно предложение, освен по съдържанието на законопроекта, трябва да вземем решение по два въпроса. Идното е отношението към нормативното съдържание на законопроекта, което ще подложа на гласуване. А другото е да преценим как да действаме, тъй като имаше две или три предложения по отношение част от становището на комисията, което засяга самата извършена организация по въвеждането в действие на търговския регистър, да се отрази в становището едно отрицателно отношение към недостатъчните действия на ръководството на Агенцията с оглед на това, което е необходимо за въвеждането на закона. Ако трябва и двете неща ще ги гласуваме поотделно, тъй като те са важни.
Ние гледаме законопроекта на първо четене и нищо друго не можем да направим днеска.
Колеги, моля ви за внимание. Уточнявам действията с оглед процедурата по гласуване.
Има думата г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Понеже аз бях един от хората, които лансираха идеята в нашия доклад да се изрази отношение към работата на ръководството на Агенцията, не заради това за да ги оценяваме, а за да констатираме, че Агенцията не е готова да пусне закона в действие. И не за да дадем тази оценка само заради оценката, а за да имаме възможност за второ четене на закона, да обсъдим въпроса дали да удължим срока. От тази гледна точка аз не съм съгласен с г-жа Мингова, която каза, че ние се отклоняваме. Не! Съгласен съм, но ние се отклоняваме в правилна посока. И за да си оставим вратата да обсъдим, защото аз продължавам да считам, че този законопроект на нас ни е вкаран, не защото има остра нужда от тези промени, а за да ни се подскаже, че работата не е готова. И ние сами да започнем да обсъждаме въпроса, че Агенцията не е готова да стартираме закона. И тъй като вие по този начин ни провокирате, най-естественото е ние да кажем в нашия доклад: Според нас Агенцията не е готова да стартира закона. Между двете четения ние ще обсъдим дали да удължим срока.
И тъй като министърът участва в заседанието на нашата комисия, няма нужда повече да го сигнализираме от това, което стана тук. Да сложим точка на този абзац и да го приемем заедно с положителното становище по този законопроект. Защото аз мисля, че няма как да няма положително отношение.
Янаки Стоилов:
Общо взето се потвърждават двете предложения и те ще бъдат гласувани поотделно, доколкото става дума за една съществена част от становището на комисията, което да не бъде изразявано само като изказано мнение, а което евентуално би се превърнало в една обща позиция.
Пристъпваме към гласуване на двете предложения.
Първо гласуваме законопроекта
Проф. Анелия Мингова:
Само един момент, преди да гласуваме.
Как ще се движи във времето, защото само след 10 дни е 1 юли, приемането на този законопроект.
Янаки Стоилов:
Аз смятам да дадем един кратък срок, ако той бъде подкрепен и още във вторник след обяд комисията да се събере и в сряда или четвъртък парламентът, ако той мине на първо четене, да го гласува окончателно.
Елиана Масева:
А аз мога ли да попитам защо трябва да бързаме да го приемаме, след като няма кой да го изпълнява.
Янаки Стоилов:
Вероятно част от изказванията ще бъдат направени утре в пленарна зала, а не в комисията. Сега приключваме дискусията. Утра в залата тя ще продължи, ако някой иска да се включи.
Пристъпваме към гласуването на законопроекта.
Поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, внесен от Камелия Касабова и Милен Велчев. Които го подкрепят, моля да гласуват.
Тринадесет гласа “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Трима се въздържат. Приема се законопроектът на първо четене.
Пристъпваме към гласуване на второто предложение, което по смисъл е, че ръководството Агенцията по вписванията не е извършило всички необходими действия с оглед на безпроблемното стартиране на процедурата по вписванията от 1 юли 2007 г.
Филип Димитров:
Нямаме такава форма, по която това решение да бъде прието.
Янаки Стоилов:
Това ще бъде част от становището на комисията. Ако комисията го подкрепи, то ще бъде като становище на комисията. Ако комисията не го подкрепи, това ще бъдат изказвания, които ще бъдат отразени от името на тези, които са ги направили.
Които са за това предложение, моля да гласуват.
Десет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Седем гласа “въздържали се”.
Това ще бъде отразено като становище на комисията.
С това приключваме работата по този въпрос. Най-вероятно в най-съкратения срок ще трябва да бъдат направени предложенията за второ четене. Благодаря ви.
По трета точка - Обсъждане и гласуване на отложените текстове по Закона за съдебната власт.
Днес предлагам да обсъдим и приемем отложените текстове по първите три глави – на практика по частта за Висшия съдебен съвет и за инспектората. Имате пред себе си двете страници.
Искам да ви информирам, че вчера ние продължихме дискусията в работната група по тези въпроси, които поднасяме на вашето внимание. Започнахме и със структурата на органите за съдебната власт, но това ще го оставим за следващото заседание, защото за днес нямахме готовност да ви представим предложенията.
По първи от отложените текстове – чл. 29. Виждате два варианта за определяне на възнагражденията на изборните членове на Висшия съдебен съвет. Ако имате някакви изказвания, да ги чуем и след това ще преминем към гласуване.
По чл. 29 имате ли някакви становища по първи и втори вариант.
Г-н Миков, заповядайте.

Михаил Миков:
Уважаеми г-н Председател, доколкото се изказах в зала и предложих отлагане. Случаят с търговския регистър подобен. Случаят с дознанието е подобно. Ниските възнаграждения често се превръщат в пречка и демотивация за попълване и кадрово осигуряване на важни държавни сфери. Смятам, че от двете алтернативи, като не знам каква е заплата на съдия във Върховния касационен съд, но съм учел, че е по-висока от депутатската.
Аз предлагам да изберем по-голямото възнаграждение. И ако това е във Върховния касационен съд, да отидем на вариант две.
Янаки Стоилов:
Други мнения? Г-жа Николова:
Елеонора Николова:
Предлагам да запишем в чл. 29. Възнаграждението на изборен член на Висшия съдебен съвет е равно на възнаграждението на две заплати на народен представител.
Янаки Стоилов:
Това съответства ли на втория вариант.
Михаил Миков:
Високите изисквания за стаж и то такъв стаж като за съдия във Върховния касационен съд, по-скоро водят към втория вариант. Това че са ниски депутатските заплати не е проблем на другите системи. Това е проблем, който ние трябва да седнем да си го решаваме.
Румен Ненков:
Мога да кажа, че все пак законът определя най-ниските и най-високите заплати.
Естествено е, че е правилен вторият вариант, защото правите Закон за съдебната власт и ако ще се прави някакво приравнение, ще се прави с постовете и с длъжностите в съдебната власт. Ние бяхме в Румъния и там са два пъти по-високи от нашите заплатите, нищо че нашите са високи. Законът е казал: Председателят на Върховния съд, Главният прокурор и председателят на Върховния административен съд взимат 90% от заплатата на Конституционния съд. Т.е. те взимат заплати на конституционни съдии. Освен това, законът е казал, че младши магистратите взимат колкото две бутни средни за страната заплати. Всички останали заплати са поместени между най-ниската и най-високата. Вие спокойно можете да направите справка, че това е въпрос, който произтича от закона.


Янаки Стоилов:
Колеги, да приключваме дискусията. Дадени са предложенията. Все пак правим закон за съдебната власт. Нека критерият да бъдат заплатите в рамките на съдебната власт. Общо взето можем да кажем, че като служебен статус, членовете на Висшия съдебен съвет и на инспектората с равни, защото едните отговарят за управлението на съдебната власт във връзка с назначенията на магистрати, а другите отговарят за тези, които наблюдават тяхната дейност и проверяват тази дейност.
Става дума, което и да приемем, трябва да е еднакво, защото в първия вариант има различие, но мисля, че няма основание за такова различие. Може би само в мотивите, ако се приеме второто предложение, трябва да обърнем внимание на това, че членовете на Висшия съдебен съвет ще взимат заплати по-високи от тези на народните представители, не означава, че те не се подчиняват на закона. Мисля, че това припомняне в последните години е необходимо да бъде правено и за магистратите, че те все пак се подчиняват на закона, макар че взимат по-големи възнаграждения от тези, които създават законите. Само тази бележка мисля, че трябва да бъде направена. А народните представители ако се чувстват ощетени, могат да използват примера от съдебната власт и да си раздадат някакви рангове и да имат различни възнаграждения.
Пристъпваме към гласуване в последователността на двата варианта.
Тези, които поддържат първия вариант като критерий за народен представител, моля да гласуват. Няма гласували “за”.
Които подкрепят втория вариант, моля да гласуват. Против и въздържали се няма. Единодушно се приема вторият вариант:
“Чл. 29. Възнаграждението на изборен член на Висшия съдебен съвет е равно на възнаграждението на съдия във Върховния касационен съд.”
За ръководителите на инспекторатите ще остане това, което сме приели.
По т. 2 от предложението. Виждате това, което предлага работната група – максимален критерий за числеността на администрацията на Висшия съдебен съвет в ал. 3.
В ал. 4 Висшият съдебен съвет да приема правилни за организацията на дейността си и за неговата администрация, който се обнародва в “Държавен вестник”.
По тези текстове има ли възражения и предложения.
Администрацията на инспектората при това положение не се включва в числеността на администрацията на Висшия съдебен съвет.
Първоначално бяхме предложили до трикратния размер, имайки предвид, че Висшият съдебен съвет ще обслужва и инспектората. Но след като инспектората ще има отделна администрация, се предлага вече не трикратен, а двукратен размер.
Г-н Генков, заповядайте.
Панайот Генков:
Във варианта, в който ми е предоставен, смятам, че в ал. 3 на чл. 30 следва да отпадне второто изречение, че числеността на администрацията не може да надвишава двукратния брой на членовете на Висшия съдебен съвет.
Елиана Масева:
И това е много.
Янаки Стоилов:
Нека да каже накратко мотивите г-н Генков и след това ще ви дам думата.
Панайот Генков:
Все пак сте ни поканили, и ако желаете, бихте могли да изслушате това, което ще ви кажа. Може и много да е, но на нас не ни се вижда много и ще ви кажа откъде произтича това.
Това е един механичен подход, според мен, за определяне на числеността на администрацията. Смятам, че ако Висшият съдебен съвет примерно се намали на 10 души тя да стане 20 души, е нещо съвсем несериозно. Защото тя не обслужва само членовете на Висшия съдебен съвет. Тази администрация обслужва съдебната система в България, която се състои от 180 съдилища, 180 прокуратури и 180 следствени служби.
Според Закона за вътрешния одит в публичния сектор са необходими минимален брой одитори, които трябва да бъдат назначени съобразно бюджетните средства, с които се оперира. Висшият съдебен съвет като първостепенен разпоредител с бюджетни средства оперира с пари, за които се изискват минимум 10 души одитори. От тези 50 човека, които вие предлагате, а може би и доста по-малко, 10 души задължително трябва да бъдат одитори. В момента са предвидени по щат 10 души, но са заети само 8. Ние нарочно не сме ги заели, но сме предвидили 10 души, за да спазим закона.
Висшият съдебен съвет е правителството на съдебната власт и смятам, че е недопустимо да с ограничава със закон неговата администрация. Защото тук виждам един двойствен подход. Със закона се ограничава и то се ограничава до минимум, ама до такъв минимум, че е до неработещ минимум администрацията на Висшия съдебен съвет, а в същото време администрацията на инспектората не се ограничава. Нищо не се казва колко ще бъде администрацията на инспектората. Така че това е един двойнствен подход и то недопустим двойнствен подход към Висшия съдебен съвет, който е над инспектората. Инспекторатът ще се отчита пред Висшия съдебен съвет.
Освен това, не виждам разпоредба, която да предвижда кой назначава и освобождава служителите на Висшия съдебен съвет. Такава разпоредба виждам в чл. 55, който в ал. 4 казва:
“Служителите в администрацията се назначават и освобождават от главни инспектор.”
В текста, който регламентира администрацията на Висшия съдебен съвет няма текст, който да регламентира кой назначава и освобождава администрацията. Досега Висшият съдебен съвет с мнозинство на членовете назначава и освобождава администрацията, а не главния секретар, тъй като той назначава и главния секретар.
Янаки Стоилов:
Къде смятате, че трябва да се предвиди това за назначението на администрацията?
Панайот Генков:
В чл. 30 да има една алинея ,която да регламентира кой назначава и освобождава служителите в администрацията на Висшия съдебен съвет.
Янаки Стоилов:
Предлагате това да е Висшия съдебен съвет или главния секретар.
Панайот Генков:
Аз лично предлагам това да е Висшия съдебен съвет.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че трябва да възложим на Висшия съдебен съвет да избира главния секретар и той оттам нататък да извършва тези назначения. Но в главата за администрацията тази тема се третира.
Панайот Генков:
Аз мисля, че систематическото място е тук, където се регламентира, че Висшият съдебен съвет се подпомага от администрация, нейния брой или най-малкото това да се появи в ал. 4, където се предвижда правилник за организацията на дейността и да се реши този въпрос с правилника. Този правилник ще го приеме Висшия съдебен съвет, но смятам, че е по-нормално да се предвиди законодателно, а не Висшият съдебен съвет с правилника да си урежда как се назначават служителите, макар че в момента ние назначаваме и чистачки и шофьори, така както назначаваме главния секретар, директорите на дирекциите и началник на отделите.
Янаки Стоилов:
Защо е въведен този лимит. Тъй като общо взето законът би трябвало да постави основните граници, в които се разполага дейността на съдебната власт.
Второ, когато ние обсъждахме тук превръщането на Висшия съдебен съвет в постоянно действащ орган, много от неговите членове казаха, че това значително ще намали работата на Висшия съдебен съвет и решихме, че след като се увеличава неговата численост, поне малко трябва да се намали неговата администрация, за да има работа за самите членове на Висшия съдебен съвет.
Панайот Генков:
Ако ми позволите да ви репликирам. Във Висшия съдебен съвет като членове ще участват само юристи. Но Висшият съдебен съвет управлява бюджета на съдебната власт, г-н Стоилов. Там няма специалисти бюджетари. Там няма специалисти счетоводители измежду членовете, които ще бъдат избрани. Този съвет трябва да се подпомага от администрация. Ние имаме отдел “Европейска интеграция”. Той осъществява и международна дейност. Аз мисля, ч г-жа Каменова ви предаде щатното разписание. В момента е 84 човека администрацията на Висшия съдебен съвет, включая трите чистачки и тримата шофьори. Висшият съдебен съвет разполага само с три служебни автомобила за всичките 25 членове на Висшия съдебен съвет и за цялата администрация. Администрацията е свита до такава степен, че колкото и да ни се струва това нещо несериозно, което ви го говоря, ако дойдете и се запознаете на място, ще разберете, че това не е така и затова ви представям това поименно щатно разписание. Имаме отдел “Съдебни кадри и конкурси”. Това е отделът, който би трябвало да организира съдебните конкурси, на които се явяват понякога по 1000 и 2000 души, а отделът се състои от трима души. Този отдел непрекъснато се подпомага от съдебните помощници на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, които вместо да си гледат тяхната работа, председателите и главният прокурор ги изпращат на три-четири месеца, за да подпомагат. Но те не са служители на Висшия съдебен съвет и не е тяхна работа, защото ако объркат нещо, обвиненията ще паднат върху съвета, а не върху това, че ние сме използвали други служители.
Янаки Стоилов:
Други изказвания по този въпрос има ли. Г-жа Каменова.
Славка Каменова:
Уважаеми депутати, уважавайки волята на законодателя и приемайки това, че се създава Висшият съдебен съвет като постоянно действащ орган – това е един експериментално действащ орган, моето предложение е и това е обсъдено от експерти, да дадете възможност новият Висш съдебен съвет с решение да определи сам числеността на администрацията. Може да определи и може нуждите да са и по-малко от двукратния брой на членовете на Висшия съдебен съвет. Но ние все още нямаме идея как ще заработи този нов орган, който е експериментален за цяла Европа.
Освен това, имайте предвид, че със самия закон не се ограничават правомощията на Висшия съдебен съвет като обем дейност. Всичко, което се извършва в момент, се извършва със затруднен капацитет.
Янаки Стоилов:
Вие поддържате предложението на отпадне второ изречение от ал. 3.
Славка Каменова:
Да. И да вмените като задължение на Висшия съдебен съвет на първото си заседание след конституирането си да определи числения състав на администрацията, като разпредели функциите по комисии, защото в закона вие сте определили само Комисия по предложения и атестиране, но те са още един куп комисии, които са постоянно действащи. Аз съм ви дала длъжностното разписание, за да се ориентирате по видовете дейности.
Янаки Стоилов:
Ние имаме два подхода. Единият е да запазим изречението. Другият е, ако изречението отпадне, този въпрос да се обсъжда конкретно с оглед на определяне на бюджета за следващата година на Висшия съдебен съвет.
Панайот Генков:
Може ли още едно изречение. Ако прецените следва да бъде лимитирана числеността на администрацията, то да бъде не двукратния, а трикратния размер. Ще ви кажа защо. В момента щатът е 84. Трикратният размер би означавало 75. Може би, щом преценявате, че е раздут щата, той да бъде малко свит, т.е. от 84 на 75. Но от 84 на 50 просто е несериозно.

Янаки Стоилов:
Миналата седмица ни казаха, че са 75. В този период ли нараснаха или не е била съвсем точна информацията.
Панайот Генков:
Г-н Стоилов, има нещо друго. 73 са фактически заетите бройки. 84 е щата, а 73 са фактически заетите бройки.
Янаки Стоилов:
Появи се още един вариант. Да обсъдим дали да е двукратен или трикратен и дали да съществува това ограничение.
Има ли други предложения.
Михаил Миков:
Да го сложим 70 души. Всяка година в зависимост от нуждите ще се определя.
Янаки Стоилов:
В закона не е добре да боравим с числа. Тогава отиваме към трикратния брой. Защото те са 22 или 25 и стават 75.
Да разбирам ли, г-н Миков, че предлагате трикратния размер.
Михаил Миков:
Не. Нека да обсъдим въпроса с инспектората. Да ги обсъждаме комплексно, защото тия хора няма да останат без работа. Аз мисля, че една част от тях могат спокойно да отидат в инспектората. Защото голямото обвинение беше, когато се създаваше постоянния Висш съдебен съвет, че той е много голям и постоянно действащ. Като е голям и ще работят по 8 часа, това ще намали нуждата от администрацията.
Предлагам този въпрос да го обсъдим заедно с бюджета. Но сега да заковем някаква оптимална цифра, да видим кога ще се изгражда този съвет, кога ще се изгради инспектората. Няма тези хора да останат на улицата.
Янаки Стоилов:
За инспектората сме решили, че освен 11 инспектора задължително трябва да има до 22 експерти, които юридически да ги подпомагат в тяхната дейност. А отделно от това можем да кажем колко нагоре им трябва помощна администрация или техническа администрация, защото това са хората, които ще участват в проверяването.
В каква поредност да гласуваме предложенията.



Михаил Миков:
Няма да ги обсъждаме повече тези въпроси. Защото всяка администрация има естественото си качество като сюнгер да се само възпроизвежда и разширява. Когато стигнем до бюджета, идва Висшия съдебен съвет и ни казва, че им трябва по-голяма бройка, дайте ни по-голям бюджет. И това не е само Висшият съдебен съвет.
Янаки Стоилов:
Предлагам ви тогава, без да се отказваме да лимитираме максималната численост на Висшия съдебен съвет, сега да не губим повече време, да гласувам текста по ал. 3 и 4 без второто изречение на ал. 3, което не пречи ние да го възпроизведем тук или на друго място в някои от критериите, за които говорихме. Така че сега да не губим повече време. По-нататък ще се върнем към тази тема.
Сега гласуваме текста в неговата безспорна част по ал. 3 и 4, без второто изречение на ал. 3.
Които са “за”, моля да гласуват. Приема се.
Панайот Генков:
Г-н Стоилов, извинявайте, че ви прекъсвам. Нали тук щяхме да запишем и кой назначава администрацията.
Янаки Стоилов:
Мисля, че само трябва да запишем, че Висшият съдебен съвет избира главен секретар на Висшия съдебен съвет. Но това го има и тук не се налага да правим други гласувания.
Панайот Генков:
Този въпрос остава открит за мен.
Янаки Стоилов:
Аз смятам, че не е редно Висшият съдебен съвет по еднакъв начин да назначава магистратите и тези, които са стенографките или друг помощен персонал. Няма какво да се занимава с тези въпроси Висшия съдебен съвет. Той може да има една комисия, която да контролира главния секретар и да има някакви препоръки, но да не се занимава по еднакъв начин с двете неща.
Панайот Генков:
Напълно съм съгласен с Вас и затова предлагам да се запише в закона, че главният секретар назначава служителите, така както е написано за инспектората.
Янаки Стоилов:
Това ще го запишем, но вероятно в главата за администрацията. Ако трябва да запишем това, че го запишем там, където пише, че Висшият съдебен съвет избира главния секретар. Там ще запишем, че главният секретар назначава останалите служители.
Това нали можем да го приемем?
Ние определяме правомощията на главния секретар да назначава служителите, а с кого ще ги съгласува, това ще се реши в правилника.
Който е съгласен с това, моля да гласува. Приема се единодушно.
По т. 3. За публичността на заседанията на Висшия съдебен съвет с тези ограничения. Мисля, че тук няма да има корекции.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува. Приема се.
Т. 4. По т. 4 не мисля, че може да има някакви други варианти – за комисиите, които да се определят в правилника.
Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
По т. 5. Това е процедурата, по която ще се правят предложения за членове на инспектората. Възприели сме тук принципа на делегатските събрания. Нека тези делегати, които съществуват във връзка с избора на Висш съдебен съвет да правят предложенията.
Единственият въпрос тук е за следователите от Националната следствена служба, тъй като дискусията по структурата на следствието не е приключила. Може би този текст за следователите от Националната следствена служба да бъде допълнително уточнен с оглед на решението, което ще вземем по-нататък по структурата на следствените органи.
В другата част това са предложенията.
Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Колеги, нека да обсъдим варианта да няма такъв текст. Този текст, примерно, т. 1. Парламентът няма практика да определя начина, по който издига кандидатури за каквото и да е. Защо тук създаваме такава процедура. Нещо много специално ли избираме?
Ние нямаме процедура, примерно, за издигане на кандидати за министри. А тук правим процедура за издигане на кандидати за инспектори. Защо аз да не мога да участват в кандидатирането на няколко кандидата, а само на двама. Защо законът ще ме ограничава и на какво основание. След като инспекторите са 10 плюс един главен, аз може да имам предложение и за 11-те души. Плюс това, това са и политически актове. Помислете, примерно, как парламентарната група на “Коалиция за България”, ако иска да издигне няколко души, трябва да се раздели на подгрупи.
Г-н Миков, ще направите вътрешни групички, защото всеки може да се подпише само за две кандидатури. Това чисто политически не е правилен подход.
По т. 2. Аз не смятам, че е уместно цялото магистратско съсловие да влиза в едни тежки и сложни процедури, за да издигне един кандидат. Аз разбирам когато избира член на Висшия съдебен съвет, да има процедура. Но за да се издигне кандидат и после някой хич да не му обърне внимание, защото вероятно може да има и такива случаи, някак си не е редно магистратите да ги пускаме по една такава писта да ходят хората да правят събрания и накрая да се окаже, че депутатите не им обръщат внимание на някои от кандидатурите.
И тъй като парламентът не е административен орган и тъй като няма такава практика, аз предлагам да не разписваме изобщо такива процедури. Достатъчно е, че разписахме, че специализираната комисия разглежда процедурите, отнася се достатъчно сериозно към тях, внася становище в зала. Затова моля ви да няма такъв текст.
Янаки Стоилов:
Само ще поясня какъв е бил мотива. Иначе комисията ще реши дали това е необходимо или не.
Две са причините, за да се направи това предложение, а вие ще прецените дали то е необходимо като развитие на процедурата. Едното е, за да бъдат включени самите магистрати в процеса по предложенията, което може да породи по-голямо доверие в съдебната власт към евентуалния избор на някой от кандидатите. В същото време по така разписаната процедура, няма да могат теоретично да бъдат направени повече от 32 предложения. Липсата на такъв текст, пак теоретично, не знам на практика дали би могло да се случи, тези предложения да бъдат неизброими или поне достатъчно много, а след това комисията е задължена да проведе изслушване на всички, които отговарят на изискванията на закона. Добре разбирате, че ако този брой прекалено много набъбне, такова изслушване сериозно не би могло да се организира.
Това са мотивите за предложението. Тук да се прецени дали да включваме предложението по чл. 44.
Г-н Спасов.
Минчо Спасов:
Аз искам да опонирам на г-н Бисеров и взимам повод от думите му за политическия характер. Смятам, че фигурирането на тези текстове в закона гарантира, че съдебната система ще може да излъчи кандидат за тези длъжности. В противен случай има опасност парламентът за затрупа комисията с кандидатури, ако не е лимитирано правото на народните представители и тогава кандидатурите на магистратурата ще бъдат задушени, образно казано, от преобладаващите неограничени, нелимитирани бройки, излъчени от народните представители. Смятам, че в сегашния си вид текстът е достатъчно балансиран и разрешава да участват и магистратите в издигането на съответните кандидатури. Затова смятам, че трябва да бъде подкрепен.
Надка Балева:
Горе-долу в същия смисъл, защото в крайна сметка главният инспектор и инспекторите се избират от парламента. Не може да не посочим кой все пак ще прави предложения за тези кадри. Това означава, ако ние не пишем въобще текст за правото на предложение, че от всяка махала могат да ти направят предложение за избор на инспектори. И това, което Минчо Спасов каза, наистина е така.
Янаки Стоилов:
Това означава по-скоро, че само народните представители могат да правят предложение и евентуално правителството.
Надка Балева:
Казваме, че не бива да бъде политически този избор. А след като само от парламента могат да се правят предложения, това към нещо друго насочва. И не знам как магистратите ще приемат изолирането им и лишаването от възможността да правят предложения.
Михаил Миков:
Аз си мисля, че за да решим този въпрос, трябва да погледнем каква е тази функция.
Първо, смятам, че не става въпрос за представителна функция, каквато е тази на Висшия съдебен съвет. Става въпрос за един надзорен орган и тук въпросът за представителността, г-жо Балева, от всяка махала могат да правят предложение за министри и за шефове на агенции и т.н. Така излиза, след като не сме лимитирали какви групи могат да правят предложения. Ако ние смятаме, че парламентът сам по себе си и народните представители и парламентарните групи могат да излъчат хората, които ще извършват надзорна функция върху съдебната система. В този смисъл не смятам, че става въпрос за някаква обида. И при всички случаи не смятам, че може да има толкова безсъвестни парламентаристи, които да не се съобразят тия хора, които ще бъдат в инспектората, да са при всички случаи от средите, за да разбират какво да проверяват. Критериите, които са записани в закона за тия лица, също предпоставят тия хора да са от магистратските среди.
Другото какво означава. Да вкарам една такава форма по събрания, по апелации и накрая пак да се реши въпросът в парламента. И какво сме постигнали? Нищо не см постигнали.
Така че аз ви моля да се съобразим с функцията на органа, когато определяме хората. И със съответната пряка отговорност на парламента какви хора са избрани в инспектората. Защото могат да предлагат от всякакви колективи, но като се избира от парламента, отговорността се носи от парламента и от мнозинството, което го е посочило този човек, а не от енския апелативен район.
Реплика: А народният представител откъде ще знае?
Михаил Миков:
Народният представител има достатъчно механизми и сега да знае кой магистрат си гледа делата и кой не си ги гледа, а опозицията има отговорност да стан и да каже: Г-н Миков, вие от мнозинството предлагате един некадърник от съдебната система и един слаб професионалист да я контролира, да я надзирава. Вие от мнозинството, когато го предлагате, вие се излагате. Блазе му на това мнозинство, което ей така ще си предлага по шуро-баджанашка линия и опозицията ще го остави спокойно. Смисълът на парламента, на дебатите в парламента и този. И никакви енорийски събрания, апелативни събрания и пр. не могат да подменят дискусията в парламента, в която опозицията и мнозинството си провеждат. Ако някой маскара се предложи от мнозинството, това ще се чуе в цяла България още преди да е избран. И не е само това единственият орган, който се формира от парламента. Имаме достатъчно примери за това. Питаме ли избирателите от регионите при формирането на Централната избирателна комисия.
Мисля си, че е прав г-н Бисеров, да изчистим въпроса. Да остане тази процедура, да има още една дискусия гарантирана в Правната комисия, където ще бъде поканена професионалната общност да си каже мнение. То при всички случаи трябва да бъде мнение по персоните. Ако трябва комисията ще изиска от Висшия съдебен съвет информация за съответния човек. Тази дискусия е достатъчно публична и открита и тя дава гаранция за един добър избор. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-н Миков. Г-н Генков и след това г-н Румен Ненков.
Панайот Генков:
Колеги, аз предлагам в чл. 44, т. 2 да се раздели в смисъл, че общото събрание във всеки апелативен съдебен район да прави предложения за главен инспектор, но съдите от Върховния касационен съд, от Върховния административен съд, от Върховна касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура и следователите от Националната следствена служба да имат отделно събрание.
Янаки Стоилов:
Г-н Генков, виждате, че въобще се оспорва това от комисията, а вие искате да обособите върховните съдилища. Не улавяте ли дискусията. Тя не е затова дали да отделим по върховните съдилища, а дали въобще магистратите да участват.
Панайот Генков:
Точно защото я улавям, г-н Стоиилов, затова предлагам. Ако остане този текст, той да се раздели, защото апелативните райони са с местна компетентност, а тези съдилища – върховните съдилища и главна прокуратура са с общо национална компетентност. И затова идеята е не те да се преместват към Софийския апелативен район, защо да не ги сложим към пловдивския или варненския.
Янаки Стоилов:
Защото седалището им е в София.
Ако се приеме основният вариант, към него ще решим това допълнително възражение.
Елеонора Николова:
Аз предлагам вместо цялото това много сложно изброяване, да запишем, че предложения за главен инспектор и инспектори могат да се правят от народните представители и от магистратурата.
Янаки Стоилов:
Вие представяте ли си, ако от редица райони и окръжни съдилища получим тук стотици предложения.
Г-н Ненков иска думата.
Румен Ненков:
Този път ще се съглася с мнението, че магистратите не трябва да правят предложения и ще обясня защо. Защото вие ги назначавате, вие носите отговорност за тази селекция. Инспекторатът е израз на външен контрол по отношение на съдебната система, контрол не как да се решават делата, а по движението на делата, по администрирането на делата, по спазването на процесуалните срокове и т.н. Иначе ще бъде само парадна демокрация. Ние можем да запишем всичко, но вие ще ги отхвърлите всички наши предложения. Друг е въпросът, че вие може да си направите вътрешни правила за вашето представителство кой да излъчва, за да има някакъв баланс, включително управляващи, опозиция и т.н. но това вие можете да си го направите.
И още нещо. Това е доста неразумен орган – общо събрание, в което участват делегати на съдии и прокурори, затова по-добре да го няма.
Елиана Масева:
Наистина, че има смущение и от конституционна гледна точка, но няма да се спирам на това.
По отношение на инициативата за предлагането. Това е ясно. Но мисля, че по този начин трябва да се тушира политическия характер, както каза г-н Бисеров. Това е политически акт.
Но бих подкрепила и това предложение да няма инициатива от магистратурата чрез тези тромави събрания.
Обаче има една друга несправедливост за 1/10. Няма нито една опозиционна група в парламента, която да има 24 народни представители. Затова считам, че ще бъде справедливо и равнопоставено и без да ни вкарвате в пазарлъци с хора чужди на нашите идеи, групите да бъдат от по 10 човека – 1/24.
Михаил Миков:
Парламентарни групи или 1/10.
Янаки Стоилов:
От политически признак е инициативата и затова сме възприели квотен признак, а не по парламентарни групи. Това е бил мотивът.
Елиана Масева:
Този мотив аз го разбирам, затова не искам да съвпада с парламентарната група, а да бъде едно по-малко общество, което да може да предлага без да се пазари с групи. По този начин опозицията ще бъде изолирана.
Янаки Стоилов:
Това не е толкова важно. Ако не се прием т. 2, т. 1 губи особено значение. След като инициативата ще е само чрез парламента, дали ще бъде от отделни депутати, дали ще бъде от групи, това вече не е толкова важно. Г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Аз съм по-склонен да приема идеята да се запише, че предложенията се правят от народни представители и магистрати и предпочитам ние тук в комисията една седмица да работим повече, отколкото да караме магистратите да се събират по разни зали. Като не можем да предложим добър подход, оставяме нещата отворени, както между впрочем са за куп други органи. Парламентът колко много такива органи избира.
И пак повтарям. Няма как да ограничите правото на народния представител да предлага повече от двама. Просто няма как да стане това. Един такъв текст не може да издържи при оспорване пред Конституционния съд.
Михаил Миков:
При всички случаи става въпрос за проект на решение и там ще бъдат общите правила за проекти на решения.
Има и още нещо. Неестествено е хората, които ще бъдат надзиравани от органа, те да участват в кадруването. Все едно да избираме членове на Сметната палата след широка дискусия сред тези, които Сметната палата проверява – министерства и ведомства.
Достатъчна гаранция за връзката на инспектората със съдебната система са критериите за хората, които могат да бъдат избирани за такива. Те по естеството си няма откъде да дойдат. Те ще си бъдат от съдебната система.
Янаки Стоилов:
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване отпадането на чл. 44. Ако това е мнението на мнозинството, в него ще трябва да остане само последната алинея, която определя срока, в който трябва да се направят предложенията, тъй като той е обвързан с цикличността в дейността на инспектората.
Тези, които поддържат отпадането на чл. 44, ал. 1, 2 и 3, да гласуват. Седем гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се няма. Това е мнозинството. Остава в чл. 44 само ал. 4, която ще се прередактира, но срокът трябва да остане..
По т. 6. След дълги дискусии вчера в работната група се стигна до единодушното мнение по съдържанието на отложените т. 3, 4 и 5 и затова ви предлагам да възприемете това, което е приела работната група и да не възпроизвеждаме цялата дискусия. Ние се съобразихме с препоръките, които бяха дадени от съда и от ВКС.
Румен Ненков:
Аз съм ви много благодарен, г-н Председател, за тези изменения. Те са разумни. Повярвайте ми, в общ интерес са.
Искам само да кажа нещо, ако позволите, което може и да ви засегне. Позволявам си, защото ви чувствам колеги и приятели.
Когато правим един закон и той е изцяло нов закон, първо трябваше да ни бъде ясна политическата воля на този, който ще приеме този закон.

Янаки Стоилов:
На неговия вносител.Тя няма как да ви е известна нашата воля, защото ние сме накрая в процеса.
Румен Ненков:
Трябваше да ни бъдат известни такива въпроси като финансовата дейност, управлението на имуществото, дали да бъде постоянен Висшия съдебен съвет и т.н. И се прави една работна група от представители на ведомства, които носят също политика – това е политиката на ведомството. А точно обратното трябва да бъде – ясна политическа воля и експерти, дори и да не са представители на ведомствата, само да ви напишат правно технически как да бъде, за да не се мъчите сега в момента.
Янаки Стоилов:
Аз ви благодаря и съм съгласен с това становище. Съгласен съм, че много важно е политическото задание в един законопроект. Но аз си спомням, че неговите вносители изтъкваха едно от най-големите му достойнства, че в разработването му са участвали магистрати. Но не се връщам към тази дискусия.
Румен Ненков:
Май се приема на едно метене, г-н Председател.
Янаки Стоилов:
Не е на едно четене.
Преминаваме към гласуване на предложенията по т. 6. Които ги подкрепят, моля да гласуват. Благодаря. Приемат се.
По т. 7 – чл. 55. Тук са дадени нещата, отнасящи се до инспектората и експертите, които го подпомагат. Ако нещо допълнително трябва да уточняваме по числеността на инспектората, ще го направим заедно с числеността на Висшия съдебен съвет.
Сега предлагам да приемем това, което е дадено, без да го обсъждаме. Г-жа Масева иска думата.
Елиана Масева:
Г-н Председател, по ал. 2. – 22 експерти се назначават. Те осъществяват проверките. Според мен, трябва да има някакво изискване за практическа правоспособност, за практически умения. Трябва да са били в магистратурата тези хора, за да могат да проверяват и да им имат доверие. Предлагам това за последно да се обсъди, защото в работната група не беше прието.
Михаил Миков:
Точно по този проблем. Аз даже ще пледирам годините да не са 8, а да са 4.
Янаки Стоилов:
Те може да не са били на окръжно ниво.
Михаил Миков:
Става въпрос за експерти, които ги изпращаш. И вие как си ги представяте тези неща. Какви заплати ще получават тия хора, за да имаме тези високи изисквания към тях. Нека да сме реалисти. Каква заплата си представяте да получават тия експерти. Това е администрация и ще получават 600-700 лв. Същият е и проблема за вписванията. Няма хора за вписванията, защото заплатите им са такива. Няма хора за дознатели, защото заплатите им са такива. А вие искате да са академици и да са поне с 20 години във Върховния касационен съд.
И още нещо. Нека инспекторатът да си е отговорен какви експерти ще вземе. Като си вземе некадърници, проблемът е негов.
Янаки Стоилов:
Актът се издава не от експертите. И затова мисля, че ако тук ние отидем към пълно профилиране на възнаграждения, на служебни изисквания, ще отидем много далеко. В края на краищата има правилник на инспектората и ако той желае, там да доразвие тези разпоредби.
Михаил Миков:
Аз предлагам да сме малко по-меки в критериите за тия. Всички сме били стажанти в следствието. Дадоха ни да пишем протокол и старшият само ги разписваше. Тогава никой не ни питаше за стаж. Всички сме минали през там. Един път, втори път ти го задрасква, трети път ти го скъса и на четвъртия - ще се научиш.
Какви заплати ще им дадете.
Янаки Стоилов:
Може да са близки до тези на инспекторите. Но това не сме го предопределили. Те са в рамките на съдебната власт.
Михаил Миков:
Те са структура в държавната администрация. Ние тръгваме там да правим една регулация. Тия хора са държавни служители и държавна администрация. Вие виждате, че публичната сфера в момента има огромен глад за кадри и всичко по-кадърно бяга, защото са ниски заплатите. Дайте за свалим критериите. Аз предлагам да водим дискусията и в тази посока.
Янаки Стоилов:
Колеги, когато ние тук изслушваме, имаме предложения не е изключено, според мен, някои от хората, които кандидатстват за инспектори, да са готови да работят като експерти. Така че биха могли част от тези хора, които не са избрани за инспектори, след това да ги назначат за експерти. Изискванията за тях са много близки с тези на инспекторите. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Тук имаше страшни дебати на тема какви да са правомощията на инспектората и аз мисля, че накрая ние заложихме едни доста сериозни правомощия. Така че представете си, че тези 11 души инспектори не могат да огреят всички проверки, които се правят – по сигнал, планови проверки по съдилища и т.н. Част от основната работа ще се върши от експертите.
Янаки Стоилов:
Но не самостоятелно.
Мая Манолова:
Но те ще ровят делата и ще преценяват има ли нарушение или не.
Колеги, вие до вчера искахте те да правят преценка правилна ли е или не е практиката. Един колега, който има само 4 години стаж, може ли да прави такива преценки. Това е несериозно. Или ако ще вършат някаква сериозна дейност, трябва да са подготвени за нея.
Янаки Стоилов:
Т.е. поддържате текста, който е.
Надка Балева:
Единствено продължителността на стажа в никакъв случай не може да бъде основен критерий за компетентност, за възможност.
Янаки Стоилов:
Колеги, можем ли да гласуваме така текста, както е предложен. Ако има формално предложение за някакви други неща, ще ги гласуваме.
Михаил Миков:
Нека бъдат 5 години стаж.
Янаки Стоилов:
Това е минималният срок за окръжния.
Тези, които подкрепят предложението на г-н Миков, да гласуват. Добре. Явно мнозинство. Приема се. Има може би един-двама против.
Така можем да приемем и целия чл. 55. Благодаря ви.
Закривам заседанието.

Председател: (Янаки Стоилов)
Стенограф-протоколчик: