---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 27

Днес, 28.06.2007 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Сабрие Сапунджиева, заместник-министър, Виолета Обретенова, Мария Колева и Борислав Петков; от Върховната касационна прокуратура - Христо Манчев, заместник главен прокурор; от Висшия административен съд –Стефка Стоева; от Върховния касационен съд – Румен Ненков, заместник-председател и Любка Илиева; от Национална следствена служба – Свилен Турмаков, заместник директор, Румен Георгиев и Владимир Петров; от Главна прокуратура – Валери Първанов; от ААМР – Десислава Бижева и Ралица Величкова; от Софийския градски съд – Светлин Михайлов, председател и от Софийския районен съд – Иван Колев, председател.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми членове на комисията и гости,
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
Обсъждане на второ четене на Законопроекта за съдебната власт, № 702-01-15/11.04.2007 г., внесен от Министерския съвет продължение- част втора.
Днес продължаваме с част шеста. Охранителни производства.
Тълкувателни актове или тълкувателни решения, тълкувателни постановления. Нека като цяло да ги гледаме и каквито предложения имате по тези текстове, да бъдат направени. Чакам дали имате някакви предложения по тълкувателните актове.
Надя Антонова иска думата.

Надя Антонова:
Г-н Председател, съвсем накратко. По раздел Десети бих искала някои предложения да направя, но отсега казвам, че моите предложения не са изчерпателни.
Предложения за изменения на текстовете на работната група и за допълнение.
По чл. 161б, ал. 2. Предлага се тълкувателно постановление от общ пленум на двете върховни съдилища при противоречива съдебна практика. Аз предлагам да се добави и думата “неправилна” – противоречива и неправилна съдебна практика.
Както и да се даде възможност отделните върховни съдилища – Административният и Касационният, самостоятелно да имат възможност да излизат и да пишат тълкувателни постановления при противоречива и неправилна практика.
Янаки Стоилов:
Да изясним само второто. По начало нали даваме тълкувателните постановления ...
Надя Антонова:
Тълкувателните постановления по чл. 161б, ал. 2 се издават и от двата съда. А я няма хипотезата, когато поотделно Касационният и Върховният съд ще могат да издават тълкувателни постановления при противоречива или неправилна практика. Ал. 2 нека бъде като хипотеза, но тя е много по-рядка отколкото другата хипотеза - поотделно съдилищата да си правят тълкувателни постановления.
Към чл. 161в. Тук е регламентирана активната легитимация кой може да прави искане. Струва ми се, че би следвало този процес да го разкрепостим. Мисля, че е добре активна легитимация – право да имат такова искане да дадем на председателите на окръжните и на административните съдилища. Съображенията са ясни. Те са хората, които са най-близо до практиката и те могат да преценят налага ли се тълкуване на противоречивата и неправилната практика.
Чл. 161д, т. 4. искането за противоречивата и неправилната практика. Т. 1 и 2 на ал. 2 са направени така систематично, като чели винаги всяко искане трябва да отговаря на двете условия, като, разбира се, това не е целта.
Т. 1. разпоредбата на нормативния акт и изложение на спорните въпроси по прилагането й. Т.е. това е искане по чл. 161б, ал. 1.
Т. 2 е изискване към искането по чл. 161б, ал. 2.
А така както е систематично, излиза, че тези условия трябва да бъдат кумулативно дадени, за да бъде редовно едно искане.
Мисля, че това не е целта и трябва да го поразместим тук.
Т. 4 на чл. 161д – изходящ номер и печат на органа, който го е отправил.
Аз мисля, че това не е много сериозно.
Чл. 161д, ал. 3. - това е хипотезата, когато искането не отговаря на изискванията, се дава срок за отстраняване на недостатъците. Да, добре, но е хубаво срокът да бъде регламентиран по размер. Примерно 14 дневен срок.
Чл. 161е, ал. 3. В чл. 161е е процедурата по образуване на делото и преценката за допустимост на искането. Дава се възможност по тази редакция в ал. 3 петчленният състав да извърши преценка за допустимост на искането на няколко основания.
Първото основание е дали искането , подадено от орган и лице по чл. 161в. До тук е добре. Обаче второто основание за преценката на допустимостта на мене ми се струва в повече. А то е “или не са налице основанията за постановяване на тълкувателно решение с мотивирано определение прекратява производството. Това определение не подлежи на обжалване.”
Аз предлагам този текст, който прочетох, да отпадне. Защото мисля си, колеги, не искаме да направим това - петчленен състав да преценява допустимостта. Под формата на преценка за допустимост се прави преценка по същество. И това не е работа на петчленката. Нали така?
По чл. 161ж, ал. 3. Става въпрос за действието на тълкувателните решения и тълкувателните постановления. Добре и двете да бъдат задължителни за органите на съдебната власт. Но на мен ми се струва, че трябва да бъдат задължителни и за страната, която го е поискала. Примерно, Висшият адвокатски съвет иска тълкувание, ето ви го, то е задължително. Главна прокуратура иска тълкувание, получава го и да знае, че е задължително за прокуратурата. Да го разширим в това отношение. А по отношение на органите на изпълнителната власт те имат ръководно значение.
Благодаря. Това е моето неизчерпателно мнение по тази глава.
Янаки Стоилов:
Разбрахте бележките на г-жа Антонова. Моля като ги имате предвид, в последователността на отделните текстове да се правят предложенията, за да можем да ги приемаме последователно.
Г-н Ненков, заповядайте.


Румен Ненков:
Аз общо ще се изкажа. Възприемайки идеите, мисля, че всеки текст може да бъде подобрен, когато минаваме от текст на текст. Но след като приехме, че не само отделна колегия, а няколко колегии могат да се произнасят по тълкувателно решение, аз смятам, че е безпредметно да правим пленумни решения по наказателната практика на Върховния касационен съд или с участието на наказателна колегия. Нека да следваме логиката на това, което приехме вчера.
Искам да кажа също, че г-н Корнезов е прав, че трябва да бъдат задължителни за органите на съдебната власт. Който спори, ще се срещне в рамките на спора със задължителната сила на тези решения. Не е нужно да обвързваме изпълнителната власт. В рамките на съдебните спорове в текстовете ще бъдат решени споровете по този начин, по който е решила системата.
Имаме по-скоро други слабости. Примерно, нямаме определено лице, което ще ръководи или което би могло да ръководи заседанията, какъв е кворумът за заседанията, какъв е кворумът за взимане на решенията.
Янаки Стоилов:
Това сме го уредили общо. Ако сега искате да имаме специално за решението, трябва да го запишем.
Румен Ненков:
Според мен, трябва да имаме специален кворум тук.
Аз съм готов, когато започнем обсъждането текст по текст да решим тези въпроси.
Естествено аз дори съм против да има, при положение, че ние приемаме, че отделният гражданин – това се въведе с Кодекса за административното производство. Досега няма нито едно уважено искане допуснато на отделна страна. А понеже поначало те априори са недопустими, а няма и правен интерес.
Увеличаваме броя на субектите, които да могат да събират върховните съдилища, включително омбудсмана като представител на обществения интерес. Но това са хора на такова ниво юристи. Така че ако създаден три прости правила като изискване, тогава общото събрание ще го остави без разглежда, ако не отговаря искането на съответните условия. Въобще, според мен, не трябва да има никакви изисквания и това никога не е било проблем на практиката досега. Направо образува се и се насрочва. Трябва да има обаче два срока: единият срок за насрочване и другият срок, който да тече от проведеното заседание за произнасяне. И вече можем да спорим по конкретния размер на тези срокове като му дойде времето.
Янаки Стоилов:
Други общи бележки има ли преди да гледаме в последователността текстовете на работната група. Няма.
По чл. 161б имате ли бележки. Заповядайте, г-н Ненков.
Румен Ненков:
Мисля, че вчера както се взе решението, не изчерпваме точно съставите. При спорни въпроси при тълкуването и прилагането мисля, че най-точно е да се каже при противоречива съдебна практика и то не може, а се постановява. Защото иначе ние приемаме, че можем да търпим противоречива съдебна практика. Ние не трябва да я търпим. Вярно е, че ако някое единично решение, но предложителите са на такова ниво и те ще се съобразят и няма да сезират с един отделен случай, който е без обществена значимост, да сезират върховните съдебни инстанции. Струва ми се, че трябва да бъде:
“При противоречива съдебна практика се постановява тълкувателно решение от:”
След това трябва да помислим за съставите, защото дали изчерпваме съставите така, както взехме решение. Едното е общото събрание на съответната колегия от ВКС или ВАС. Другото е общото събрание на гражданска и търговска колегии във ВКС при обща правна материя, не знам как го регламентирахме вчера, и общите събрания на колегии от ВАС при обща правна материя. Както го решихме вчера.
Янаки Стоилов:
Ако няма други предложения, аз ви предлагам следната редакция на чл. 161б, като взимам предвид предложението на г-н Ненков, да махнем “може да”, но да остане по-широката формулировка по спорни въпроси по тълкуването и прилагането, а не само при противоречива практика. Защото по някои въпроси може да няма противоречива практика, но липсата на практика пък сама по себе си да поражда колебания. Мисля, че тази по-широка формулировка дава повече възможности на върховните съдилища в областта на тълкуването.
Румен Ненков:
Досега такъв случай не е имало.
Янаки Стоилов:
Да речем някой нов закон, който въвежда определени институти и категории. Те се колебаят. Те трябва да приложат закона. Те трябва нас да питат, но каквото и да им кажем, то няма валидност в областта на правоприлагането.
Румен Ненков:
По Конституция задължението ни е да уеднаквяваме противоречива съдебна практика. За мен тълкувателните решения са средство за уеднаквяване на практиката и нищо повече. Ако на някой не му е ясен акта, ще иска автентично тълкуване, ако няма практика, от Народното събрание. Това е моето мнение.
Янаки Стоилов:
Не държа на тълкуването, защото тълкуването е предпоставка.
Да остане: “по спорни въпроси по прилагането на закона се постановява тълкувателно решение.”
Елиана Масева:
Може да има спорове за неправилно тълкуване.
Надя Антонова:
Аз се извинявам, че пак се включвам, но като имам предвид казуса, който го обсъждаме, че когато има нов закон и когато се спори как да се приложи този нов закон, се налага тълкуване. Това тълкуване на новите закони не е работа на съдилищата, а на някой друг и няма смисъл да поставяме съдилищата в положението да правотворчестват. Това не е тяхно задължение и няма нужда да ги обременяваме допълнително. А когато има спор по приложението на закона и съдилищата се произнесат, че даден закон е неприложим, защото еди-какво си и без съмнение се налага тълкуване на закона. Самостоятелното тълкуване на закона има много близки точки с правотворчеството и създаването на нов закон. Това не е конституцията и това не е и намерението на парламента, а не бива да се обременява и съдебната система с необичайни ангажименти.
Янаки Стоилов:
Тогава така да оставим:
Чл. 161б (1) По спорни въпроси по тълкуването и прилагането на закона се постановява тълкувателно решение от:
1. общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд;
2. общото събрание на гражданската и/или търговската колегии на Върховния касационен съд;
3. общото събрание на колегии на Върховния административен съд;
Румен Ненков:
Поне добавете и думата “противоречива”.
Надя Антонова:
Пишете и “неправилна”.
Янаки Стоилов:
Този спор го оставете за чл. 161. Там текстът го има. Да не го вкарваме навсякъде.
Надя Антонова:
Задължителната сила, която придаваме на тия тълкувателни решения и да запишем само “противоречива” практика, за което аз съм склонна, дайте да напишем и “неправилна”.
Янаки Стоилов:
Тук даваме най-общата формулировка. Разбирате ли, че в ал. 1 е най-общата формулировка. По-широка не можем да намерим. Ако някой иска обратното, да го каже. Ал. 1 е най-широката формулировка.
Надка Балева:
Във всички случаи, когато е противоречива, едната от тях е неправилна.
Надя Антонова:
Не е така. Много моля.
Янаки Стоилов:
В ал. 1 имаме най-широкия предмет на тълкувателна дейност. Аз разбирам, че вие искате да го разширите, а не да го стесните.
Надя Антонова:
Прекалено широкото приложно поле на ал. 1, защото се създава възможност чрез тълкуването на законите, особено на нашите закони, се създава възможност за правотворчество на друг субект, а не на парламента.
Янаки Стоилов:
Добре. Виждам, че спорът е по-съществен. Започваме да гласуваме. Формулирайте предложения и започваме да ги гласуваме.
Елиана Масева:
Предложението ми е “при противоречива практика по тълкуването и прилагането на закона”. Това всъщност елиминира съмнението от възможност да се тълкува автентично закона. Така е и по конституционния текст.
Янаки Стоилов:
Имате ли забележки по тази формулировка.
Проф. Анелия Мингова:
Противоречивата практика е едно. Може обаче да има трайна практика, която след това да бъде променена, както се е и случвало. Припомнете си едно постановление 83 г. на пленума по делбите и т.н. Не беше въз основа на противоречива практика, а точно обратното. Смени се подхода по делбените дела и по спогодбите. И сега ние да кажем, че само когато има противоречие, тогава ще има. Не е редно това. Аз съм против.
Надя Антонова:
Да, не е редно.
Елиана Масева:
По Конституцията е “противоречивата практика”. Но в ГПК ние записахме при неправилна практика при касацията.
Янаки Стоилов:
Предлагам следната редакция:
При противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона се постановява тълкувателно решение и текстът нататък го прочетох.
Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря. Приема се.
Чл. 161в. Имате ли предложение за стесняване или разширяване на субектите, които сезират.
Румен Ненков:
Очевидно е, че трябва да отпадне “и неговия заместник”. Не знам откъде е преписвано това.
Главният прокурор си внася лично исканията. Едно дело за възобновяване го задължава лично да ни иска, а за тълкувателни решения, негови заместници.
Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главния прокурор, омбудсмана, министърът на правосъдието и председателя на Висшия адвокатски съвет.
Трябва да отпадне “и неговият заместник при Върховна административна прокуратура”.
Янаки Стоилов:
Тъй като темата е доста специализирана, компетентност не знам дали да не оставим.
Румен Ненков:
Тогава ще се постави въпроса защо да не бъде и от заместник-прокурора – заместника към ВКС. Всички други искаме титулярите, а тук заместника.
Янаки Стоилов:
Има едно предложение на Тодор Батилов, който предлага да се даде на Висшия адвокатски съвет право като орган да сезира. Това може би също заслужава внимание. Но това за председателя би трябвало след решение на Висшия адвокатски съвет. Ще пишем Висшия адвокатски съвет, а не на председателя.
Светлин Михайлов:
Понеже практически при нас се случиха някои доста неприятни неща, защото ние не можем да си уеднаквим практиката, дори и в нашия съд, а да не говорим за районния съд. Има една определена категория дела, които не достигат Върховния касационен съд и другите. За тази категория дела трябва по някакъв начин да се създаде една практика. И си мислех дали не може да се разшири с допълването на “председателите на окръжните съдилища, когато констатират такава практика” и ще дам пример. Това е свързано с обезпечението на бъдещите искове, с издаването на изпълнителните листове на съдебни изпълнителни основания, чл. 78а от Наказателния кодекс. Това са все дела, които не достигат до там, за да се създаде някаква практика.
Янаки Стоилов:
Вашето предложение е да разширим компетентността по сезирането. Така ли?
Светлин Михайлов:
Иначе няма как председателят на върховния съд да осъществи някакъв контрол.
Вярно е, че може да се изведе и другата логика, че председателят на Висшия адвокатски съвет сигнализиран от отделни адвокати и по решение на Висшия адвокатски съвет, би могъл да сезира върховните съдилища, но не знам доколко ще устройва това като практика всички останали.
Румен Ненков:
Никога досега не е имало проблем, ако действително се установи трайна практика, която не достига до върховния съд като инстанция, да се постанови тълкувателно решение.
Ние приехме вчера, че ще има общи събрания, че цялата практика на всички съдилища ще се обобщава от Върховния касационен съд и на него ще присъстват главният прокурор, който е предложител и министърът, който е възможен предложител и ръководители на по-долните съдилища. Все пак имаме 28 административни съдилища, 28 или 30 окръжни съдилища. Ще разводним нещата, ако направим 60 възможни предложители. По-скоро когато говорим за допустимостта на искането, трябва да се посочи практика не на върховните съдилища, както е записано, а и окончателно влезли в сила съдебни актове, защото примерно сега по предложение на главния прокурор ние ще тълкуваме чл. 78а, който не стига до върховния съд като инстанция. Но е създадена такава практика, ние сме го констатирали и дори ние говорихме с главния прокурор и той ще ни сезира.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че не е проблем винаги практика, която е противоречива на окръжен съд, без да се контролира тя от върховния, да стигне до тълкувателна дейност. Така че според мен това трябва да бъде ангажимент и на върховния съд, когато председатели на окръжни съдилища го сезират, те да могат. Тогава да включим в кръга на субектите главният инспектор, защото инспектората също има такива функции.
Румен Ненков:
Записано е, че когато инспектората констатира противоречива практика, той уведомява всички органи по чл. 161 за възможността за решение.
Янаки Стоилов:
Добре. Тогава като сме го приели, да не се връщаме сега към това.
По чл. 161в текстът остава в този вид без заместника на главния прокурор. С тази корекция гласуваме текста. Благодаря. Приема се.
По чл. 161г има ли бележки?
Румен Ненков:
Трябва да се уеднакви с различните видове по чл. 161б. Тълкувателно решение на съответната колегия или колегии при обща правна материя. Нещо такова трябва да стане по т. 1. Защото ще имаме колегии, когато материята е обща. Може и с препращаща норма по чл. 161б.
Сабрие Сапунджиева:
Г-н Председател, аз изцяло подкрепям изказалите се колеги. Но има наистина проблем в практиката и това, което обяви председателят на Софийския градски съд – г-н Михайлов. Видяхте колко скандали избухнаха в обществото във връзка с обезпечителните мерки, което се установяват и обикалят цялата страна.
Освен това, противоречива е практиката и по обжалвани действия на съдебните изпълнителите.
Споделям мнението на г-н Ненков, че няма как 28 административни и 28 председатели на окръжни съдилища да сезират върховните съдилища, но мисля, че няма да противоречи на текста, който беше записан преди това и беше приет, да включим тук и главния инспектор с оглед надеждите и функциите, които се възлагат на този инспекторат. В края на краищата ние очакваме, че този инспекторат, който ще бъде към Висшия съдебен съвет ще може да извършва толкова сериозни проверки, а тук му орязваме едно толкова важно правомощие да може да сезира и да иска да се постановяват тълкувателни решения. Нали това е една от основните му функции.
Елиана Масева:
Инспектората може да проверява и да сигнализира само.
Сабрие Сапунджиева:
Аз не виждам нищо лошо да се даде едно такова правомощие на главния инспектор.
Надка Балева:
Това, което предлагате, не му орязваме, а ги разширяваме На какво основание. Той не е лишен от възможността, даже му е вменено като задължение да сигнализира еди-кои си. Тогава трябва да отпадне функцията да сигнализира, след като той сам ще има възможността да прави предложения.
Янаки Стоилов:
Искам ад ви припомня по този въпрос какво вече е гласувано в зала. Това беше отложен текст, който ние сме приели, ако прецените дали нещо се налага да се промени в него. Става дума за инспектората.
“При противоречива съдебна практика, констатирана при осъществяване на дейността по т. 3, сигнализира компетентните органи за отправяне на искания за постановления за тълкувателни решения и тълкувателни постановления.”
Румен Ненков:
Вие нямате доверие на най-големите хора в тази държава и все искате и инспектора да бъде.
Янаки Стоилов:
Според това, което сме приели на едно от миналите заседания, сме възложили на инспектората да сигнализира тези органи.
По другия въпрос.
Реплика:
Възможна ли е една редакция в чл. 161в, като омбудсмана го сложим накрая.
Янаки Стоилов:
Може омбудсмана да го сложим след министъра преди адвокатския съвет, защото все пак е държавен орган с консултативни застъпнически правомощия.
Останах с впечатлението, че се подкрепяше отпадането на заместник-главния прокурор. (Подкрепяме го.) Затова не го подложих отделно на гласуване.
Г-жа Иванова.
Иглика Иванова:
Понеже коментираме тук сегашната разпоредба на чл. 261. Председателите на административните съдилища са в кръга на лицата, които могат ад правят предложения. Нека да го обмислим още веднъж. Дали всички ще насочат усилията към това да затрупват върховните съдилища с искане за тълкуване.
Янаки Стоилов:
Вие говорите за сегашния Закон за съдебната или за Административно процесуалния кодекс.
Иглика Иванова:
За АПК говоря. Имат тези правомощия. Понеже сега коментираме дали не разширяваме много кръга и на всички 28 даваме тези правомощия. Дали пък всички 28 само с това ще се занимават. Те по-скоро биха отправили искане, ако има реално основание за това, ако наистина има една противоречива практика, ако се създават проблеми. Не гледам да са масово тия случаи. Да помислим малко дали пък да не им дадем тази възможност на ниво окръжен съд.
Янаки Стоилов:
Имайте предвид, че като се приеме тази глава, в АПК ще отпадне цялата глава за тълкуването, защото дейността ще се уреди тук. Няма да има друг режим на тълкуване.
Иглика Иванова:
Въпросът е кое от двете е по-удачното.
Янаки Стоилов:
Това го схващам като бележка, защото ние този текст току-що го приехме.
Към чл. 161д преминаваме. Кажете още веднъж г-н Ненков бележката, която имате.
Румен Ненков:
Моето предложение е искането да се прави в писмена форма и се мотивира. Добре. Искането трябва да съдържа само три неща, според мен. 1. разпоредбата на нормативния акт и изложение на спорните въпроси по прилагането й;
Второ, не влезлите в сила актове на Върховния касационен съд или на Върховния административен съд, а влезлите в сила противоречиви актове, в които се съдържа неправилна или противоречива съдебна практика. Т.е. т. 2 да бъде:
2. влезлите в сила съдебни актове, в които се съдържа неправилна или противоречива съдебна практика.
За да обобщим тези актове.
И трето, не в какво се състои искането. Искането очевидно е за тълкуване. А да бъде:
3. правилното тълкуване на закона според вносителя.
Нека да видим какво е становището на вносителя.
Всичко останало в този текст след това предлагам да се заличи.
В 50 годишната практика на върховния съд, когато ни сезират такива органи тези три условия те ги изпълняват. А в случая председателят на съда ще му каже, не си казал коя е правилната практика според теб, не си посочил противоречивата практика, не си казал коя разпоредба искаш да тълкуваме. Само трите изисквания към съдържанието на искането да останат.
Янаки Стоилов:
Добре. Но в т. 3 може би е по-добре да се запише становището на този, който иска.
Румен Ненков:
Не в какво се състои искането, а правилното тълкуване на закона според вносителя.
Янаки Стоилов:
Това пък да не е много обвързващо. Понякога той самият може няма предпочитания.
Румен Ненков:
Досега нямаше такова изискване. Тогава само т. 1 и т. 2 да бъдат.
Надка Балева:
Становище по направеното искане.
Янаки Стоилов:
Нека така да остане. Това не пречи в искането да се формулира и становище.
Точки 4 и 5 отпадат. Отпадат и алинеите? (Да.) Добре.
Да гласуваме в тази редакция текста. Благодаря. Приема се.
Продължаваме с чл. 161е.
Румен Ненков:
Предлагаме само в две алинеи. Първата да остане така. Втората да бъде:
(2) Делото се насрочва в двумесечен срок.
Мисля, че е разумен срок. Има и съдебна ваканция. После ще мислим за срока за постановяване на решението. Трябва да го броим от датата на провеждането на заседанието. Двумесечен срок за насрочване на заседание. Механизмът е прост. Той определя докладчици, които да проучат проблема в този двумесечен срок и насрочва делото.
Да няма производство по недопустимост.
Ал. 5 трябва да остане – за съвместните тълкувателни постановления, като стане ал. 3.
Янаки Стоилов:
Приемате ли така да се конструира текста. Част от алинеите отпадат поради съкращаването на предходната разпоредба.
Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се в тази редакция.
Чл. 161ж. Имате думата.
Румен Ненков:
Тук ми се струва, че трябва да обмислим един допълнителен текст за кворума за провеждане на заседанието и кворума за взимане на решението.
Янаки Стоилов:
Преди това. Можем ли да кажем:
“(1) В заседанията на общото събрание за произнасяне с тълкувателно решение или тълкувателно постановление могат да участват:”
Защото не се предполага винаги всички тези лица да участват.
Румен Ненков:
По-скоро са законни, ако има ¾.
Янаки Стоилов:
Говоря за външните лица кои могат да участват, защото не винаги всичките ще участват. Това не е тяхно задължение, а възможност.
Надка Балева:
Разбира се императивно, че тези трябва да участват.
Янаки Стоилов:
Нека да е “могат да участват”. (Няма лошо.)
Защо да не дадем възможност в субектите малко по-гъвкава да е процедурата. В заседанията на общото събрание когато казваме кои могат ад участват, общо да кажем или техни заместници.
Румен Ненков:
Разбира се, че така трябва да бъде. Защото има трима заместници главния прокурор. Или посочен от него заместник.
Борислав Ралчев:
Оторизирано лице, защото има специфични области, където има и специализация. Въпросът е не ли “оторизираното лице” да бъде, а не неговите заместници.

Янаки Стоилов:
Приемаме “или негов заместник”.
Надолу – за кворума стана дума.
Румен Ненков:
Също така няма да се праща “както и копие от определението за допускане на производството.” Това трябва да отпадне в ал. 3.
Янаки Стоилов:
Мисля, че вчера ние приехме за кворума: 2/3 да участват и повече от половината от всички да вземат решението.
Румен Ненков:
А за председателстване не сме казали. Или председателят, или негов заместник. Ако са тълкувателни постановления, трябва или ВКС или ВАС или определен от тях заместник.
Янаки Стоилов:
Това да го уреждаме ли?
Румен Ненков:
Оттеглям го тогава.
Янаки Стоилов:
Да чуем за кворума това, което сме приели вчера.
Николета Кузманова: експерт
Текстът е в раздела ВКС, но е огледален и във ВАС.
Общото събрание на колегията заседава, ако присъстват най-малко 2/3 от съдиите от колегията.
Общото събрание приема решенията с мнозинство повече от половината от присъстващите. При приемане на тълкувателно решение с мнозинство повече от половината от всички съдии в колегията.
Янаки Стоилов:
Вчера останах с впечатление, че решихме, че в общите събрания трябва да участват мнозинството от съдиите и да приемат с мнозинство от присъстващите.
При тълкувателните вече въвеждаме тези квалифицирани мнозинства. Защото не е необходимо по всеки повод общото събрание да заседава от 2/3.
Тук да запишем, че трябва да има 2/3 участници и повече от половината да са гласували.
За общите събрания и за пленарния състав е едно и също.
Когато са тълкувателни да искаме 2/3 участие и повече от половината от списъчния състав, за да се приеме решението.


Румен Ненков:
Ние решаваме така да бъде, но въпросът е как да го направим правно технически.
Надка Балева:
Не е ли по-добре да го запишем: при тълкувателни актове еди какъв си кворум.
Янаки Стоилов:
Други бележки по чл. 161ж има ли? Няма други бележки. Нека да го гласуваме. Който е “за”, моля да гласува. Приема се.
Чл. 161з. Имате думата.
Румен Ненков:
Аз предлагам тук вместо да има първа и втора алинеи, да бъдат обединени в една обща алинея, че тълкувателните решения и тълкувателните постановления, аз не виждам разум да има различни срокове. Но нека да бъде средно аритметично – 3 месеца. Два месеца имаме да го обмислим до насрочването и още три месеца да имаме да го постановим.
Янаки Стоилов:
Няма да бъде така. Два месеца – даваме по-дълъг срок за насрочването, а тримесечният срок е от внасянето до произнасянето. Два месеца, както приехме за разглеждането. Един месец е предостатъчен от внасянето на искането за произнасянето. Ако искат да го гледат на първия месец, ако искат на втория, на 45-тия ден, он като минат три месеца тези хора от колегията да могат да формулират едно становище.
Румен Ненков:
Тогава си оттеглям предложението.
Янаки Стоилов:
Аз това предлагам да гласуваме – три месеца за произнасянето от внасянето и за двете, разбира се.
Реплика:
Една редакция: Можем ли да заменим думите “внасяне” с “подаване”, защото терминът, който е употребен в чл. 161 е, че искат се подава, а не се внася. Редакцията се отнася и за двете алинеи, ако останат и двете.
Янаки Стоилов:
Добре. Тук трябва да подобрим малко формулировката. Дали да използваме още, че тълкувателните актове се постановяват и обявяват в срока от внасянето или в срока от тяхното разглеждане. Защото срокът ще е един и същи – кой да вземем като отправна точка. Защото ние дадохме два месеца за насрочване на обсъждането и даваме още един месец за самото обсъждане и обявяването на акта.
Надка Балева:
Г-н Председател, считате ли, че тези двумесечни срокове в момента ще се спазят.
Янаки Стоилов:
Те ако не се спазват, да не приемаме никакъв закон.
Надка Балева:
По-добре е да приемаме неща, които са наистина с разумни срокове.
Янаки Стоилов:
Разумният срок е обикновено краткия срок, в който животът продължава все още. Те са констатирали примерно в течение на една година, че има противоречива практика. Намерил се е този, който трябва да сезира съда. Последвало е искането и ние ще го чакаме още половин година да мине, за да кажем противоречива ли е или не е тази практика.
Ако има разногласия по сроковете, ще ги гласуваме. Напоследък обаче има становище на външни наблюдатели, че сроковете в България се намаляват и в някои отношения стават по-бързо отколкото в някои от европейските страни.
Румен Ненков:
Г-н Председател, Вие изхождате от позицията, че следователят има желание да му виси делото.
Янаки Стоилов:
Да кажем ли за някои, които умишлено не се завършват.
Колеги, да гласуваме сроковете. Който е за тримесечния срок за решаване, да гласува. Осем гласа “за”, Против? Няма. Въздържали се? Двама се въздържат.
Надя Антонова имаше две предложения: едното от тях е тези актове да имат ръководно значение за администрацията, а другото ?
Колеги, да обсъдим дали ще е ръководно за администрацията или задължително, според мен, не е в термина, а дали да обвържем администрацията. Аз поставям въпроса, който е практически много важен и се натъкваме на все повече случаи. Тук между законодателната и съдебната власт можем да се окажем единомишленици, че по много решения и то осъдителни, които ас издадени, администрацията не предприема действия за тяхното прилагане. След определен период тези решения се обезсмислят, защото настъпват някакви други правни сделки или пък други административни актове. Едно решение, за което страната е чакала 5-6 години се обезсмисля и след това тя трябва да води нови съдебни дела с още по-малки шансове да защити интереса си. От тази гледна точка ако тези решения не се прилагат и то не само тълкувателните, но аз казвам и за тях, от администрацията, те също ще загубят значение.
Примерно, прокуратурата дава писма, които формално са правилни. Осъдено е едно юридическо лице да заплати на работниците. Обаче те казват нищо не можем да направим, защото всъщност е задължено юридическото лице, а неговият ръководител е физическо лице и няма какво да правим. Това формално е така. Аз ви казвам за актове, които съм виждал.
Христо Бисеров:
Това не е тълкувателен акт.
Янаки Стоилов:
Не е, но просто ви казвам.
Надка Балева:
Аз мисля, че не е необходимо да записваме в закона, че са задължителни за органите на изпълнителната власт. Защото задължителността на тълкувателните актове по отношение на органите на съдебната власт и нейната практика ще принуди органите на изпълнителната власт да се съобразяват с тези тълкувателни актове без ние изрично да го вписваме при все че те са задължителни за тях.
Румен Ненков:
Тълкувателните актове не подлежат на изпълнение от други органи, освен от съдебните.
Янаки Стоилов:
Добре. Гласуваме текста във варианта, в който е предложен. Има ли възражения? Няма.
Чл. 161и. Той е за публикуването. Тук трябва ли да запишем, че в електронен вариант се издават, освен на книжен. Може би да го има.
Тълкувателните решения се публикуват в електронен и писмен вид. Какво предлагате като редакция?
Румен Ненков:
Не може ли само да бъде: в бюлетин на Върховния съд и на Върховния административен съд. Защото в двата бюлетина ще ги пуснем, ако е съвместен пленум.
Тълкувателните решения се публикуват ежегодно в бюлетин на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
Янаки Стоилов:
Добре. Приемаме го така.
Има ли някакви други въпроси по тълкуването. Няма.
Следващата глава е Съдебни заседания.
Проф. Анелия Мингова:
Може ли един въпрос по предходния текст.
Досега каква е уредбата относно задължителната сила на тия тълкувателни решения и тълкувателни постановления.
Румен Ненков:
За съдебната и изпълнителната власт.
Проф. Анелия Мингова:
Досега как е? (И сега е така.) Добре. Защо тук отпада изпълнителната власт?
Янаки Стоилов:
Аз го поставих въпроса, като смятах, че трябва и едното и другото да фигурира. Но останах с впечатлението, че повечето от колегите настояваха за обратното.
Проф. Анелия Мингова:
Не е възможно да има задължителна сила едно не нормативно, едно обикновено решение, което например в ГПК, не помня новия текст, но в стария чл. 220, ал. 1 едно обикновено решение, неговата сила важи за всички органи и съдилища, т.е. за всички други органи, които очевидно не са съдебни, а са друг вид органи и най-паче тези на изпълнителната власт, а това, което тълкува и прилага законът. Затова попитах как е било досега. Като е било така, какво налага ние да правим някакви изменения.
Янаки Стоилов:
Има случаи, когато Конституционният съд е отменил някои разпоредби като противоконституционни, администрацията продължава да си ги прилага.
Има ли предложение за прегласуване. Г-н Казак прави предложение за прегласуване. Да се включи и изпълнителната власт. Формулирайте текста, който да гласуваме. Да добавим сегашната редакция на текста.
Проф. Анелия Мингова:
Много е важно да кажем, че имат задължителна сила. Ако го кажем, не пречи, но ако не го кажем, ще създаде произвол. Държа да подчертая, да за се протоколира.
Янаки Стоилов:
Вие не чухте, г-жо Мингова, че постъпи предложение за прегласуване, като текста да бъде във формулировката, която е сега в закона. За изпълнителната власт, за местното самоуправление и за другите органи. От АПК.
Проф. Анелия Мингова:
В АПК беше обсъждан две години преди да дойде тук и всеки текст беше гледан под лупа.
Янаки Стоилов:
Подлагам на гласуване по-широката формулировка на текста. Който е “за”, моля да гласува. Шест гласа “за”. Против? Четирима “против”. Въздържали се? Няма. Приемаме по-широката формулировка.
След като е направена по-широката формулировка, в зала тази дискусия може да се проведе още веднъж и да се потвърди или да се съкрати. Но сега е важното, че го има целия обхват.
С това приключваме с главата за тълкуване.
Глава шеста. Съдебни заседания.
Тук имате ли някакви бележки по цялата глава? Няма. Който е съгласен с Глава шеста, моля да гласува. Приема се.
Преминаваме към прокуратурата. Тук има една група, която прави едно предложение. Всъщност това е дискусията за административни прокуратури.
Искате да върнете темата за публичността на съдебните заседания?
Борислав Ралчев:
Да. Тя е важна. Какво означава публичност, като съдържание и като обхват. Има ли право съдът, има ли право някой от страните, да обоснове какво иска.
Янаик Стоилов:
Това мисля, че в процесуалните закони ще намери място. Тук едва ли по-конкретна формулировка можем да намерим на случаите. Принципът е записан.
Проф. Анелия Мингова:
Добре е по вносител.
Янаки Стоилов:
Да, приехме го. Преминаваме към прокуратурата. За административните прокуратури. Г-н Валери Първанов поне пред работната група направи обосновка на това предложение. Някой от вносителите –тук не ги виждам, те са една разнородна представителна група.


Елиана Масева:
Съгласно Конституцията прокуратурата следва структурата на съдилищата. Никъде не е казано, че следва съдържанието, наименованието и т.н. Ако има и административни прокуратури, какви други трябва да има. Аз мисля, че това вече е прекалено и че това си е работа на главния прокурор, на прокуратурата, как ще си ситуира прокурорите, кой за какво ще отговаря, но сега да въвеждаме и административна прокуратура, ми се струва прекалено.
Валери Първанов:
Считам, че това не отговаря на изискванията на закона (На кой закон?) На процесуалния закон, когато се определя кой прокурор е компетентен да се произнесе по един въпрос. Знаете много добре, че изискванията на експертите от Европейския съюз са не само компетентния орган, но дори в този компетентен орган да има един принцип на случайно разпределение, включително в последния доклад е записано, че прокуратурата не изпълнява този принцип, тъй като разпределението на делата се извършва ръчно в повечето прокуратури. Това е записано изрично. И това не се прави, защото нямаме такъв продукт за съдилищата. Съдилищата винаги са били малко по-напред от нас и с повече грижи. Този продукт ни беше предоставен от Висшия съдебен съвет. Той не става. Трябват ни 40 хиляди лв., които аз нямам право да платя, защото един такъв продукт е капиталов разход. За това обяснявам, че главният прокурор не може да изменя нито родовата, нито ... подсъдност. А в момента вие точно това казвате, че може всеки прокурор да се занимава с всичко. Не е така. Има представители на адвокатурата и те много стриктно следят кой прокурор ще произнесе. Много добре знаете, че бяха инициирани дисциплинарни производства. Има и наказани и четирима уволнени прокурори и то висши прокурори затова, че са иззели функциите без основание на нискостоящи прокурори, на първоинстанционни прокурори. Изискването за структура означава, че каквито съдилища има изброени в общата структура на съдилищата. Ако беше със закон, трябваше да бъде в друга алинея, а не конституционно закрепени. Много добре знаете, че са конституционно закрепени.
Янаки Стоилов:
Аз моля да ми разясните следното. Да оставим настрана конституционната уредба в смисъл, че тя сигурно ще предизвика две различни тълкувания. Едното е, че наистина прокуратурата следва, което е безспорно, структурата на съдилищата, но другото, което не е безспорно и едва ли ще ни дадат възможност категорично да го решим по единия или по другия начини, че административните съдилища ги приемем за специализирани съдилища, тогава няма автоматично действие на тази конституционна разпоредба. Така че въпрос на спор дали административните съдилища са вид специализирани или общи съдилища. Но въпросът ми е повече друг.
Практически каква ще е разликата, ако имаме административни прокуратури или вътрешна специализация в рамките на прокуратурата на административни отдели. Защото тогава това, което казахте за разпределението на делата, то може да се прави пак по случайния подбор в рамките на вътрешната специализация, а не извън нея. Затова да видим практически каква би била разликата между едното и другото решение.
Валери Първанов:
Практически разликата е следната. Когато имаме административни прокуратури като структури, колегите в тях не биха се занимавали с други въпроси. Имаме примера, който действа – Върховна касационна и Върховна административна прокуратура. Когато посочите пример колеги от Върховна административна прокуратура да се произнася по наказателни дела, да взима отношение по откази или пък ад се явява пред върховния касационен съд, ще разберем каква е разликата. Прокурорът в окръжна прокуратура – това става задължителна специализация.
Искам да уверя народните представители, че ние не желаем повече бройки и ние няма да искаме нов бюджет. На нас ни е напълно достатъчно в рамките на сегашния щат да обособим, но тези колеги, които се занимават с този вид материя, на тях няма да може по закон да им се възлага друга работа, защото тя става конкуренция на задължение. И когато в една окръжна прокуратура, която сега за нас е основната прокуратура, защото освен, че е въззивна на районните прокуратури, проверява всички преписки, и се явява по въззивните производства, там са съсредоточени и най-тежките възможни дела: с пране на пари, с организирана престъпност, с наркотици и т.н. Когато на един прокурор от окръжна прокуратура конкурират задължения за упражняване на надзор за досъдебното производство и всички упражняват такъв надзор, за него не остава възможност и време да отделят внимание на административното производство.
В момента имаме незаети 155 щатни бройки в прокуратурата за магистрати. Това са младши прокурори. Имаме възможност и военните прокуратури и следствието да трансформираме бройки и ние ще си покрием този щат.
От името на Главния прокурор ви уверявам, че няма да притесняваме народното представителство с искания за допълнителни пари и допълнителен щат.
Янаки Стоилов:
Много хора поискаха д се изкажат в поредността: г-н Казак, г-н Спасов, г-н Ралчев, Иванова и почти всички членове на комисията. Заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,,
Уважаеми г-н Първанов, аз усетих малко противоречие във вашето изказване. От една страна, адвокатите веднага ще се възползват и дадохте примери от досегашната практика,у как прокурори са били уволнявани затова, че неправомерно са се били явявали и са изземвали функции на други колеги.
От друга страна, всички знаем, че броят на прокурорите, както стана ясно и във Варна, включително е недостатъчен, т.е. те са претоварени. Вие твърдите, че не искате увеличаване на щата. Но, според мен, такава специализация, разписана в закон, неминуемо ще бъде основание за искане за увеличаване на щата, защото по този начин всички ние знаем, че огромният брой дела, с които се занимава прокуратурата са наказателно правни. Вие искате по този начин да отрежете жива плът от тези малък брой прокурори във всяка окръжна прокуратура, да ги специализирате само да се явяват по административни дела. Това отново ще доведе до ревност помежду им, ще възникне същото нещо, ако вие ги специализирате. Наказателно правните прокурори ще кажат тези от административната моля и т.н. Не е ли по-добре наистина да има ротация вътре в цялостния състав на прокуратурата – да има някаква негласна специализация.
Мирчо Спасов:
Вчера разговарях с проф. Кино Лазаров, който работи в момента по проекта за Административно наказателен процесуален кодекс и му зададох въпроса той каква визия има за административните прокуратури. Неговото пояснение беше, че не бива в никакъв случай да разширяваме още щата на прокуратурата, защото и на него му е известно, че на глава от населението по брой магистрати сме първенци в Европа. Той изказа становище, че ще обмислят вариант в Административно наказателния процесуален кодекс, в който тези административни прокурори да бъдат в рамките на съществуващите окръжни прокуратури във вариант при който да се занимават само с административната работа.
Янаки Стоилов:
Г-н Спасов говори за отдели в окръжната прокуратура, а г-н Първанов за отделни административни прокурори.
Мирчо Спасов:
Може би това, за което говори г-н Първанов означава административната подчиненост на тези прокуратури. В единия случай, когато са отдели на окръжния прокурор, а в другия случай, на Върховна административна прокуратура.
Може би тук е разковничето – на кого ще бъдат подчинени във двата варианта.
Валери Първанов:
Ние искаме структура.
Янаки Стоилов:
Ако е въпрос на законово основание, може да искаме и едното и другото, така че това не може да бъде аргумент в дискусията, защото ние можем да запишем, че в прокуратурата се създават административни отдели или че се създават административни прокуратури. Ние можем да решим и едното и другото. Значи не може да бъде аргумента, че това го няма в закона, защото сега правим закона.
Г-н Ралчев:
Борислав Ралчев:
Тази специализация е абсолютно задължителна. Според мен, спорният въпрос е около организирането на този проблем – дали трябва по този начин или в отделения.
Диана Хитова:
Мисля, че симетрията на досега създаденото устройство на съдебната власт, изисква да бъде създадена административна прокуратура, защото е създадена Върховна административна прокуратура, Върховен административен съд, създадоха се и административни съдилища и резонно да бъдат създадени и административни прокуратури. А не мога да разбера защо, като се твърди, че са много магистратите на глава от населението в страната, това трябва да бъде за сметка на прокуратурата Аз съм изненадана, че не се изисква увеличение на щата, защото в избирателния район, от който аз идвам, прокурорите в окръжна прокуратура са 9 броя. Съдиите в окръжен съд и административен съд са 23 броя. Дори да изключим съдиите от гражданско и търговско отделение, ще бъдат 17-18 срещу 9 броя. Така че съвсем не са много прокурорите. Те са претоварени, според мен, и трябва да им бъде дадена възможност и да се специализират.
Христо Манчев:
Аз не мога да разбера какво ви притеснява.
Първо, да спазим Конституцията. Структурата на прокуратурата следва тази на съдилищата. (Чл. 126, ал. 1) Така или иначе създадохте административни съдилища. В рамките на съществуващия щат, който наистина по брой прокурори, съпоставени с другите държави, по стечение на обстоятелствата с преназначаването на следователите се увеличи. Нищо не пречи, според мен, в рамките на нашия щат, да се създаде такава структура “Административни прокуратури” към административните съдилища.
Второ, наистина много са законовите и подзаконовите актове, които са твърде специфични и характеризират административното производство.
Трето, искаме да формираме и да определим фигурата на наблюдаващия и на разследващия прокурор. Дайте да дадем възможност на тези хора да се специализират. При условие, че искаме нещо, което трябва да е ефективно като наказателно производство, би следвало да има специализация.
Случайното разпределение на делата. В една окръжна прокуратура, както каза колегата, 10 прокурори срещу 23 съдии. Има места в районните прокуратури, където районните прокурори са повече от съдиите и там вероятно ще се заемат с разследване.
Нищо не губи държавата от това да се създаде административна прокуратура в рамките на съществуващия щат. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Нещата могат да важат само от тази за следващата бюджетна година. Всички добре знаем, че това няма как да бъде гарантирано за след 5 или 10 години, защото вяска година се обсъжда щата и бюджета.
Г-н Бисеров, г-н Казак и още някой искаше думата.
Христо Бисеров:
Колеги, има смисъл да създаваме административни прокуратури ако увеличаваме щата. Ако не увеличаваме щата няма никакъв смисъл да създаваме никакви нови структури. Защото специализацията – ако искате да има специализация, и ако искате законът да потвърди тази специализация ще запишем, че има административни отделения, ще отдели главният прокурор 20% за тези отделения и ще се специализират хората и ще има законно основание този механизъм да работи. Така че не е коректно да се казва дайте структура, а ние няма да искаме щат. Да, няма да иска никой щат през 2007 г. Това е очевидно. Един обем работа от 1000 души не може да бъде свършена, както и да ги преподредим тези 1000 души, работата си е същата. Затова има един междинен блок. Ако създадем отделения, все пак обособяваме някакви вътрешни структури, в които може да започне тази работа по специализиране на прокурори, което не означава, че след време, ако се види, че работата е успешна, може да се отделите в отделна структура. Нека да направим малката крачка.
Четин Казак:
В допълнение, тъй като общо взето колегата Бисеров изказа и моето становище. Този дебат ми напомня малко дебата за търговския регистър, където представителите на търговския регистър казваха: Нека да влезе в сила закона, ние можем да се справим, а то беше ясно, че не могат. По същия начин е и тук. От една страна, всички признават, че е недостатъчен броя на прокурорите, че са претоварени, а от друга страна искаме специализация и то рязка, стриктна специализация, т.е. жива плът от наличния състав на прокурорите да го отделим само за един вид дела, а останалият обем да остане за още по-малък брой прокурори, без да дадем възможност за една по-голяма гъвкавост при разпределението на делата в рамките на окръжните прокуратури.
Янаки Стоилов:
Станаха общо взето ясни аргументите, макар че аз от тези аргументи не получих убедителни доказателства за едното или за другото решение, защото ако е въпрос за специализация, законът с това, което сме приели дава възможност за специализация. Ние сме казали, че в съдилищата се създават отделения, а в прокуратурата отдели. Така че ако е въпрос на нагласяне на компютърната програма, тя може да работи както по отношение на отделните прокуратури, така и по отношение на вътрешните отдели. Това не може да бъде аргумента. Ако има допълнителни аргументи, нека те да се кажат, които засягат съществото на нещата, а не технологията на разпределяне на работата.
Г-жа Сапунджиева и след това г-н Първанов.
Сабрие Сапунджиева:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Този въпрос беше обсъждан надълго и нашироко в работната група, която подготви законопроекта. Той беше внесен и от г-н Манчев и от г-н Първанов и работната група стигна до извода, че на този етап не е необходимо да се образуват отделни административни прокуратури, поради което аз апелирам да бъде подкрепен текста на вносителя, където сме казали, че в производството пред административния съд участва прокурор от съответната окръжна прокуратура в случаите, предвидени със закон.
Освен това, следва да се има предвид, че ако се вземе модел на структура административна прокуратура, веднага ще възникне въпроса за сгради. Защото ще кажат, че искат да са близо до административния съд, а знаете как стои въпроса със сградите на административните съдилища. Аз не знам дали държавата има финансов ресурс за това. Финансовата обосновка , която е подкрепило Министерството на финансите по законопроекта не е предвидила такива разходи.
Валери Първанов:
Само две изречения.
Първо, дали е конституционно съобразен този текст, който в момента съществува. Становището на Консултативния съвет по законодателство категорично счита, че непредвиждането на административни прокуратури и противоконституционно. Можете да погледнете. Все пак те не са заинтересовани. Там аз лично не съм ходил, нямаме контакти, не сме лобирали. Така че аз вярвам на тези наши видни представители на правната наука, говоря за конституционна съобразност.
Второ, тази специализация, за която говорим не може да стане в рамките на окръжната прокуратура, защото окръжният прокурор отговаря най-вече за състоянието на престъпността в региона. Става въпрос за конкурентност на интереси. Когато той има тежки убийства, организирана престъпност, наркотици, в никакъв случай няма да се занимава с административно производство и ще се отлагат делата, защото той ще предпочете да си изпълни първостепенните задължения, които са упоменати и в доклада, който вчера беше разпространен. За административни прокуратури и за административно правораздаване в този доклад нищо не е казано. Но за борбата с корупцията и за организираната престъпност твърде много е отделено, а това е основно задължение на окръжните прокуратури. Затова нашето желание е, когато имаме отделна структура, този окръжен апелативен административен прокурор, той няма да има задължение да се занимава с престъпност. Той ще може спокойно да се насочи към тези неща. В момента към участие, към превенция, вие знаете какво се писа за СЕМ – прокуратурата да влезе в СЕМ. Коя прокуратура да влезе. За какво? Че е нарушен редът, по който един административен орган взима решение? Е няма да се намеси.
В момента аз мога да ви представя една заповед на главния прокурор с над 20 видове дела, по които сме задължили прокурорите да влизат в защита на обществения и държавен интерес. Предавам ви уверението на г-н Велчев, че тази заповед ще бъде отменена и че прокурори няма да се явяват по дела и ще се отлагат дела, докато съответния прокурор има други задължения.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви, г-н Първанов. Г-жа Мингова иска думата.
Проф. Анелия Мингова:
Аз няма да повтарям това, което беше казано в посока защо трябва да има, което становище споделям, като поддържам конституционния аргумент, който беше посочен от колегите. Само искам да ви кажа, че е абсолютно несъстоятелно да приравняваме и да казваме, че този род дейност към административните съдилища, по които дела ще се явяват съответните прокурори, може да бъде правена от прокурори към окръжните прокуратури. Въобще не можем да поставим знак за равенство между окръжен съд и административен съд, колеги. Това че има толкова на брой административни съдилища, че техният район на действие съвпада с района на действие на окръжния съд, в никакъв случай не предпоставя, че може прокуратурата, която работи и обслужва окръжния съд, да обслужва административния. Няма такава логика. Тогава спокойно можем да кажем, че и районни прокурори могат да бъдат. Няма никаква пречка главният прокурор да възложи на районния съд или на районните съдилища към структурата на дадения административен съд и да ходят да се явяват по административни дела. Защо ще ходят окръжните прокурори питам аз? Каква е тази логика. Те имат съвършено различен предмет на дейност. И според мен, оттам трябва да тръгнем.
Христо Бисеров:
То е въпрос на ниво.
Проф. Анелия Мингова:
Точно така, г-н Бисеров. Няма знак за равенство на ниво окръжен съд и на ниво административен съд с оглед на компетентност. Няма такова ниво. Защото в административните съдилища има едно първоинстанционно ниво. Няма защо да слагаме знак за равенство между окръжен съд и административен съд.
Янаки Стоилов:
Дискусията почти е изчерпана. Има ли още изказвания. Г-жа Иванова и г-н Казак отново иска думата.

Иглика Иванова:
Малко встрани от този дебат, но все пак да се върнем към текста. Тук са посочени отделно военно апелативна и военно окръжна прокуратури. А ако следваме това, което вчера приехме, примерно при съдилищата, военно апелативният съд отпадна като такъв. Просто да уеднаквим нещата.
Четин Казак:
За мен от този дебат стана ясно едно единствено нещо. Има желание и то е естествено. Никой не оспорва необходимостта от специализация в прокуратурата включително, както навсякъде - за да може да се върши една работа по-качествено и ефективно, трябва да има специализация. Въпросът е, че с наличния състав на прокуратурата това нещо трудно може да стане. Ерго, оттук следва, че явен е стремежът по този начин да се иска увеличаване на щата на прокурорите, за да могат да се назначат нови прокурори, които да се специализират в административната дейност, т.е. към административните съдилища. Просто да се каже ясно и открито. Мисля, че това е въпрос и на политическа воля и на решение. Трябва да се види дали необходимост от осигуряване на финансови средства за следващата година за нови щатове и т.н. Това трябва да се каже ясно. Никой не е против по принцип. Но трябва да се каже ясно.
Янаки Стоилов:
Г-жа Михайлова и след това още веднъж г-н Манчев.
Екатерина Михайлова:
Окръжна прокуратура, в която има 10 прокурора. Ако бъде отделена административна прокуратура, както настоявате, от това което говорите, излиза, че ще има най-много двама. Питам дали правилно разсъждавам логически. Какъв случаен подбор за разпределение на дела ще имаме. За мен възниква този въпрос. Те ще останат практически един или двама души, които ще гледат административните дела. Защото наистина логиката да се специализират хората и да работят в определена област е ясна и всички я разбират. Въпросът обаче с наличния състав, който имаме, ако това нещо се приеме, какво ще произведе. Аз се опитвах да си представя практически какво ще се случи.
Христо Манчев:
Уважаеми дами и господа народни представители, вие изхождате от презумпция в едно бъдещо време как щяло да бъде.
По първия въпрос за щатовете. Тук съм в качеството си на представител на член на Висшия съдебен съвет. Досега не съм чул българският парламент да определя щата на отделните органи на съдебната власт. По принцип това става от Висшия съдебен съвет и никой от нас не е поставял въпроса, въпреки изричните ни изявления, че ние увеличение на щата няма да искаме.
Първият въпрос е свързан с втория, който постави г-жа Михайлова. Казах ви го, че ние имаме капацитет достатъчен в районните прокуратури. Нивото на капацитет на окръжните и районните прокуратури е различно. Темите и делата, които се разглеждат в административните съдилища са различни от тези, които са в окръжните. По новия Административно процесуален кодекс има неща, които се разглеждат от районните. Така че ние имаме вътрешен резерв от районните прокуратури да се преместят в административните прокуратури. Двама човека категорично няма да има в която и да е административна прокуратура. Ще бъдат трима-четирима, а в Софийската вероятно и десет. Имаме резерв, но той е вътрешен въпрос. Въпросът на движението на кадрите се решава от Висшия съдебен съвет в рамките на щатовете. Комисия имаме за тази работа. Благодаря.
Христо Бисеров:
Когато ние говорим за щат всъщност ние не говорим за щат, а говорим за бюджета. Нас не ни интересува вие дали ще сте 1000 или 1500. Ние говорим за бюджета. И когато ние приехме, че ще има административни съдилища, ако си спомняте тогава първоначално идеята беше да са 6, но после се оказа, че са големи районите и това затруднява гражданите. Направихме ги 28, но с ясното съзнание, че става въпрос за бюджет. Т.е. създадохме ги, но с ясното съзнание, че става въпрос за пари. А тук си говорим, че ще ги създадем, но въпросът за парите няма да излезе. (Няма.) Е как няма. Нали трябва да има деловодство тази прокуратура, нали трябва да има административен персонал, нали трябва да има някой да почисти стаята. Ако поставите въпроса така: да направим тези прокуратури и това има финансово изражение, тогава да го обсъдим по този начин и ако има воля и ако има пари да го направим.
Янаки Стоилов:
Колеги, предлагам ви днес да не се произнасяме окончателно по този въпрос. Аз отчитам ясното искане на ръководството на Главна прокуратура да има административни прокуратури. В комисията чухме аргументи и за едното и за другото решение. Аз ще поискам становище и от ръководството на правителството какво то смята по този въпрос. Защото този въпрос за мен е предимно материален. И както виждаме, че кретат административните съдилища, утре подобни проблеми ще възникнат и по отношение на административните прокуратури. След като чуем становището на ръководството на правителството, предлагам тогава да се произнесем окончателно по този въпрос.
Валери Първанов:
Г-н Председател, да предвидим разпоредба, която задължава Главният прокурор да предложи на ВСС преназначаване на кадри от районните прокуратури в административните.
Янаки Стоилов:
Това е организационен въпрос и тази преходна разпоредба ще действа при влизането на закона. След три години какво ще стане. Предлагам по този въпрос да се произнесем допълнително.
А сега да продължим с текстовете, които няма да се влияят от това, а после с оглед на решението дали ще се впишат административните прокуратури или не.
Вижте останалите текстове за прокуратурата дали по тях има възражение. Вижте предложенията на работната група в главата за прокуратурата дали по тях имате възражения.
Аз предлагам т. 3 от чл. 167 да отпадне, защото това е въпрос на структура на бюджета, а не на Закона за съдебната власт.
Други предложения има ли?
Вижте текстовете в главата за прокуратурата дали имате бележки. Ако нямате бележки, ще ги гласуваме анблок.
Румен Ненков:
В чл. 174, ал. 5. Виждам, че прокурорът протестира и иска отмяна или изменение на незаконосъобразни актове в срока и по реда , предвидени със закон. Той може да спре изпълнението на акта до разглеждането на протеста от съответния орган.
Той не може да спре изпълнението на акта.
Янаки Стоилов:
Това изречение какво ви смущава толкова. Това изречение цели да направи ефективни действията на прокурора и винаги органът, който е компетентен да приеме акта, може да приеме или да отхвърли това спиране.
Румен Ненков:
Първото изречение нека да остане.
Надка Балева:
По принцип, когато беше въведен този текст, ставаше въпрос точно за спиране изпълнение на административни актове, а не за съдебни актове.

Янаки Стоилов:
Никой не говори за съдебни актове тук.
Надка Балева:
Да, но никъде не пише за какви актове. И за да изчистим текста, да запишем: Може да спре изпълнението на административен акт до разглеждане на процеса от съответния орган.
Янаки Стоилов:
Според мен, текстът тук не буди някакви възражения, защото това е общ текст. Винаги специалните закони определят кои актове могат и кои не могат да спират, защото има актове, които не подлежат на спиране, но това е едно общо правомощие до произнасяне на компетентния орган. И не виждам защо тук трябва да реализираме принципа, който си съществува.
Г-н Колев, заповядайте.
Иван Колев:
Само искам да ви обърна внимание на следващия текст – чл. 175, ал. 2 във връзка с този, за който говорите. Там се предвижда да освобождава незабавно всеки, който е задържан, а в ал. 1 се казва, че той следи за принудителните мерки. След като е налице една мярка за неотклонение “задържане под стража”, как прокурорът ще отклони акта на съда и ще го освободи незабавно.
В ал. 1 се казва: “При упражняване на надзор за законност върху изпълнение на наказанията, на другите принудителни мерки”, а принудителните мерки се взимат от съда с определение.
Янаки Стоилов:
Ние не сме стигнали до чл. 175. Нека да решим по чл. 174 и тогава ще решим по 175.
По чл. 174 преминаваме към решаване на въпросите, независимо как се говори. По чл. 174 има ли някакви възражения срещу предложения текст? Няма. Нека да гласуваме. Благодаря ви. Против? Няма. Приема се.
Сега по чл. 175. Да видим в редакцията на ал. 2 дали има някакви предложения за друга редакция.
Борислав Ралчев:
Какво стана с ал. 5 на чл. 174?
Янаки Стоилов:
Приехме я докато говорехте помежду си. Аз ви предупредих, че гласуваме. А сега ще гласуваме и чл. 175, защото ние имаме все пак задача и със срокове.

Борислав Ралчев:
Ние говорехме за ал. 5 и казахме, че се конкретизира съдържанието на административни актове, за да не би някой да си помисли другото.
Янаки Стоилов:
Аз попитах има ли възражение, защото тук текстът трябва да е общия, а не специалния.
Реплика:
Не може прокурорът да прави каквото и да е, ако не е предвидено в друг закон.
Янаки Стоилов:
Приехме го. Сега по чл. 175, ал. 2 има ли бележки?
Борислав Ралчев:
Какво пречи да има конкретизация на административни актове?
Янаки Стоилов:
Защото няма да могат по други актове в рамките на наказателното производство да вършат това нещо.
По ал. 2 на чл. 175 има ли предложения за друга редакция. (Не.) Няма. Тогава да го гласуваме. Който е “за”, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
Не сме гласували останалите текстове, по които нямаше спор. Остана открит въпроса за административните прокуратури. Без да решаваме този въпрос, гласуваме Глава седма. Прокуратура. Благодаря ви.
Вижте чл. 168, ал. 2. Там са ви дадени два варианта, като в по-светлия текст е написана действащата разпоредба, която е приета през 2006 г. А сега се предлага някакво генерализиране на това правомощие Нека да изясним защо се налага тази ревизия в чл. 168, ал. 2.
Надка Балева:
Аз мисля, че болтвания текст е по-приемлив.
Истината е, че отменят актове на подчинените им прокурори, освен ако са били предмет на съдебен контрол. Т.е. произнесла ли се е съдебната институция, не могат да се изменят.
Това, което е с бледия текст – “освен ако подлежат на съдебен контрол”, аз лично не го възприемам.
Валери Първанов:
При обжалване и постановление за прекратяване. Когато се обжалва, е въведен съдебен контрол на това постановление. Ако в момента главният прокурор или негов заместник реши да отмени едно такова постановление, защото счита, че е неправилно, той не може да го направи, защото то подлежи на съдебен контрол и трябва да чака да изтече срока за обжалване.
В новата редакция се казва, че ако ние констатираме по реда на служебния контрол, че един прокурор ако е .... главният прокурор без да изчаква срока за обжалване, какъвто е предвиден за другите страни в процеса, би могъл да го отмени, без това да накърнява процедурата и без да нарушава закона. Това е.
Янаки Стоилов:
Има ли други становища? Няма. Ще го подложа на гласуване във варианта, който работната група предлага, а не този, който е сега.
Всъщност няма възражения. Предлагам да гласуваме всички останали текстове по глава Прокуратура. Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Преминаваме към другата спорна тема Следствени органи.
Имате текстовете на работната група. Те са по вносител.
Текстовете на работната група са по това, което е сегашната структура на следствието. Имате ги по вносител. Имате и друго становище, което също беше развито от г-н Първанов пред работната група. Така че имаме възможност да избираме от три варианта. Обсъждаме въпроса по същество в трите възможни решения.
Предоставям думата на всеки, който желае, по възможните решения за мястото на следствените органи.
Свилен Турмаков:
Както добре е известно на всички вас разпоредбата на чл. 128 от Конституцията, състояща се от две изречение и след това развити донякъде в стария Закон за съдебната власт, се дължат на исканията на Европа следствените органи да бъдат извадени от системата на Министерството на вътрешните работи с мотива, че пътят ни към Европейския съюз ще бъде затворен. Говоря ви за неща, които бяха преди 16 години. Сега вече сме на друг етап. Сега ние сме в противоположното решение. Но така или иначе тези две изречения, от които се състои чл. 128 на Конституцията не определят структурата на следствените органи, но категорично определят системата на съдебната власт и съгласно Решение № 3 на Конституционния съд това е самостоятелна структура в съдебната власт.
На това основание и в тази посока бяха развити текстовете от вносителите от работната група към Министерството на правосъдието, на която и аз бях член. В тези текстове ние предложихме с оглед на намаления състав на следователите една централизирана структура с оглед на по-лесното й управление и възможност Висшият съдебен съвет да създава окръжни следствени отдели при необходимост. Виждам, че това което сега е предложено от работната група се различава донякъде, като е изключена възможността за централизирана структура с общо национална компетентност и задължително се въвежда отново наличието на окръжни следствени служби като самостоятелни юридически лица. С оглед на броя на следователите, които са останали и с оглед на компетентността, която имат досега, не е целесъобразно съществуването на окръжни следствени служби. По-скоро би било по-добре от практическа гледна точка да се решава този въпрос от Висшия съдебен съвет там където е необходимо.
Янаки Стоилов:
След стесняване на компетенциите на следствието колко допълнителни конкурса са били провеждани и колко хора са назначавани.
Свилен Турмаков:
Няма такъв конкурс за следователи, доколкото ми е известно, а има обявен конкурс за младши следователи.
Надка Балева:
Колко са назначени след промяната на НПК.
Свилен Турмаков:
Няма назначени. По силата на закона сме длъжни да назначим младшите следователи, дори и да няма свободни длъжности.
Това е съществуваща институция със следователи магистрати и доколкото ми е известно, освен че сега се обсъжда Закона за съдебната власт, в близко бъдеще ще се обсъждат и промени в Наказателно процесуалния кодекс, където неминуемо ще се стигне до такива промени, които касаят дейността на следствените органи. То е във връзка с броя на следователите и със структурата на следствените органи, без да навлизам в друга материя, считам, че ще се стигне до такива решения. Защото разследването на престъпления, извършени от непълнолетни срещу непълнолетни, понеже говорим за европейски модел, в цяла Европа се извършва от специализирани органи, а не от полицията.
Ние ще приемем всяко ваше решение, включително и този вариант.
Янаки Стоилов:
Вие отстоявате варианта, предложен от вносителя.
Свилен Турмаков:
Да, точно така.

Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-н Георгиев, Вие и двамата от името на следствието говорите?
Румен Георгиев:
За подчертаните текстове става въпрос, нали.
Янаки Стоилов:
Това е един първоначален вариант на работната група още преди становището, което формулира г-н Първанов.
Румен Георгиев:
Първият вариант на становището на прокуратурата съвпада с този. Следователно, ако започнем да отделяме спорно от безспорно, подчертаните текстове в текста може би само с една бележка, която г-н Турмаков пропусна, в смисъл да се каже, че следствените органи са следователите и младши следователите, за да бъде еднакво с всички други органи на съдебната власт. Защото чл. 177 сега следствени органи са националната следствена и окръжните, а по-скоро става дума за следователите, които работят в тях.
Янаки Стоилов:
Вие поддържате всъщност подчертания текст. Т.е. досегашната уредба, а не на вносителя.
Румен Георгиев:
Подчертаният текст е по-добрият от двата.
Янаки Стоилов:
В ръководството на Националната следствена служба има две идейни течения по този въпрос.
Румен Георгиев:
Не, не са две идейни течения.
Янаки Стоилов:
Защото първото становище поддържаше варианта, предложен от вносителя – от Министерския съвет. Вие поддържате варианта, който сега съществува и който е отражение на някакво работно становище.
Свилен Турмаков:
Аз изрично казах, че става дума за мнение на работната група при Министерството на правосъдието, на която бях член като член на Висшия съдебен съвет. Това са две различни неща все пак.
Румен Георгиев:
А нашата служба поддържа този текст.



Янаки Стоилов:
Други становища? От народните представители има ли становища по тази тема - по модела на следствието. Защото текстовете са следствие от това каква структура на следствието ще бъде.
Румен Георгиев:
Има и още варианти – следствието да бъде в МВР.
В крайна сметка, ако бъдем сериозни, трябва все пак да се придържаме към една конституционна рамка, която мисля, че изключва и част от тия предложения. Тук вече не става дума за варианти на тема, а все пак за някаква конституционна разпоредба.
Христо Манчев:
Не е проблем на законодателя в този закон какви дела ще бъдат възложени и как ще се използва наличният капацитет, който е заложен в Конституцията. Защото ако допуснете обратната логика, няма нищо от Конституцията, което не може да бъде ревизирано по силата на закона. Може законът да хвърли правомощия и на Министерския съвет и после да се стигне до неща, които не бива да се допускат в крайна сметка. Още повече, че дадената във варианти идея на прокуратурата в крайна сметка, както чухме и от г-н Първанов, са мотивирани именно от това – от процеса и от функциите, които ще изпълнява в наказателния процес това, което е останало от следствието.
Румен Ненков:
Прокурорите могат да разследват по силата на Конституцията и по-тежките дела ги обират от дознанието. А останалото в националната следствена служба като единствена следствена служба, която си гледа престъпления против републиката.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви, колеги. Г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Колеги, аз възразявам срещу това постоянно да се казва: Ние не знаем какво ще работят следователите. Има закон и той казва. Дали този закон ще бъде променян, кога, как – ние правим днешния закон към процесуалния днешен закон, така че ние знаем какво работят следователите. С оглед на това знаете какво работят следователите, да изберем оптималната структура. За това става въпрос. Желанието на прокуратурата е да има работещо следствие е нормално и от тази гледна точка аз мисля, че предложението на вносителя, а не на работната група, е най-удачното, защото има една структура, която е единна. Тя е много мобилна. Защото тези окръжни структури пречат на мобилността, според мен, на следствието. А бидейки мобилна, ако работата се увеличи, структурата ще съумее да отговори на една такава тенденция. От тази гледна точка няма нужда да оставаме в детайлите. За мен реално има два варианта: на вносителя и на работната група. Сега могат да бъдат обсъждани втори, трети, четвърти, но като работни текстове за гласуване са двата варианта.
Янаки Стоилов:
Те са представили текстове, макар и по-късно. Г-н Манчев, заповядайте.
Христо Манчев:
Аз ще бъда кратък, г-н Председател.
Само за сведение, допуска се по европейските критерии разширяване на функциите и правомощията на разследване за някакъв временен период на колегите следователи, така че и това също ще е вариант по отношение на разпределение на функциите на разследването.
Валери Първанов:
Само бих искал да уточня, че Решение 3 на Конституционния съд от 2003 г., тъй като то е образувано при действието на Конституцията преди третата поправка, макар и решено по-късно. С третата поправка се предвиди изрична възможна прокуратурата да разследва, нещо, което го нямаше. Така че Конституционният съд когато казва, че има три стълба на съдебната власт със свои самостоятелни функции, не е имала предвид това изменение на Конституцията, че прокуратурата вече разследва, така че може да дублира функцията на следствието, в което няма нищо неконституционно, както подчерта и колегата Румен Ненков, колегите следователи да влязат в структурата на прокуратурата.
Янаки Стоилов:
Тъй като видях въздържаност в повечето от народните представители да изразят предпочитание към някои от вариантите, предлагам гласуването по този въпрос да го направим както за другия въпрос с прокуратурата, сега да не го гласуваме, а само да приключим с Главата за клетвата на магистратите. Предполагам, че тя няма да е толкова разгорещена.
Имате ли някакви предложения за съдържанието на клетвата.
Има нюанси за съдии, прокурори и следователи.
Предлагаме ви варианта на вносителя. А подчертаните текстове са действащите текстове. Имате ли предпочитания.
Това, което е подчертано от работната група и съответства на досегашните текстове, аз ви предлагам да ги гласуваме. Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви, колеги. Няма други предложения.
С това завършваме за днес работата.
Стигнахме до Статута на съдиите, прокурорите и следователите, с който ще продължим следващата седмица. Ще се опитаме да ви представим и допълнителни текстове, които са свързани с атестиране, конкурси и т.н.
Другата седмица вероятно ще се наложи да гледаме и изборните закони. Вероятно в сряда ще обсъждаме тях, а в четвъртък ще бъде продължението по Закона за съдебната власт. Благодаря ви.
Закривам заседанието.



Председател:
(Янаки Стоилов)
Стенограф-протоколчик: