---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси






П Р О Т О К О Л
№ 28



Днес, 04.07.2007 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – ГРАО – Иван Гетов, от Централната избирателна комисия – Александър Александров и Сидерова, и народните представители: Минчо Спасов, Иван Сотиров, Петя Гегова, Ваньо Шарков, Надежда Михайлова, Димитър Йорданов, Владимир Кузов, Красимир Каракачанов, Лъчезар Иванов, Мария Капон и Мирослав Мурджов.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.

Янаки Стоилов:
Уважаеми членове на комисията, откривам заседанието при следния дневен ред:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за местните избори:
№ 554-01-52 от 15.09.2005 г., внесен от Иван Костов и група народни представители;
№ 654-01-136 от 30.10.2006 г., внесен от Владимир Кузов;
№ 754-01-69 от 25.04.2007 г., внесен от Иван Сотиров;
№ 754-01-79 от 07.06.2007 г., внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители;
№ 754-01-90 от 29.06.2007 г., внесен от Мая Манолова и група народни представители
и Законопроект за местните избори, № 754-01-43 от 06.03.2007 г., внесен от Надежда Михайлова, Ваньо Шарков и Димитър Йорданов.
Допълнително, след обявяване на дневния ред, са внесени и
№ 754-01-93 от 02.07.2007 г., внесен от Николай Камов;
№ 754-01-95 от 04.07.2007 г., внесен от Петя Гегова и група народни представители, и
№ 754-01-94 от 04.07.2007 г., внесен от Лъчезар Иванов.
Уважаеми народни представители и гости,
Започваме работата по обявения дневен ред. Днес имаме да обсъдим множество законопроекти за изменение и допълнение на Закона за местните избори.
Такива са внесени на Иван Костов и група народни представители, на Владимир Кузов, на Иван Сотиров, на Красимир Каракачанов и група народни представители, на Мая Манолова и група народни представители.
Има още три законопроекта, които са внесени след обявяването на дневния ред, но са по същата тема. Ако желаете можем да разгледаме и тях. Законопроектите са внесени: от Николай Камов, от Петя Гегова и група народни представители и от Лъчезар Иванов.
Има също Законопроект за местните избори, внесен от Надежда Михайлова, Ваньо Шарков и Димитър Йорданов.
Аз смятам, че този законопроект няма как да разглеждаме, защото не е възможно едновременно да обсъждаме нов законопроект и редица изменителни законопроекти. Ние трябва или да приемаме в момента нов Закон за местните избори, или да правим промени в съществуващите. Смятам, че дори и от времето, в което започва тази дискусия към момента предопределя нейния обхват. По този въпрос имате ли мнение. Г-жа Михайлова и г-н Димитров.
Надежда Михайлова:
Уважаеми колеги, преди да обоснова причината поради която аз настоявам да се гледа нов закон, ще ви прочета това, което ни беше раздадено и което, бих казала, казва всичко, дори без да се налага да давам повече аргументи.
Законът за изменение и допълнение на Закона за местните избори е поредното изменение, като се започне от 1995 г., когато е приет предишният Закон за местните избори, забележете, изменения и допълнения са правени 1996 г., 1997 г, 1998, 1999 г. 2000, 2001, 2002, 2003, 2004 г. 2005, 2006 и 2007 г. Става въпрос за европейска България. Над 7 пъти е променян този закон. Този закон е дал изключително много неуредици, редица порочни практики по време на предишните избори.
Онова, което ние сме си позволили да предложим, независимо че си даваме сметка, че сме в опозиция и очаквахме, че той ще бъде свален или по някакъв начин ще се намери аргумент да не бъде гледан, е да се уреди цялата правна материя и да се изчистят точно тези неуредици, които са причина за проблемите по време на местните избори. За съжаление обаче виждам, че тенденцията отново е същата, защото в днешния дневен ред, който ни беше раздаден, законът не фигурира да бъде обсъждан в зала. Т.е. решението е предопределено, включително преди да се свика заседанието на Комисията по правни въпроси.
Разбира се, ваша воля е да вземете всякакво решение. Но аз искам да предупредя уважаемите колеги, че ако ние действително подхождаме със сериозност към проблема, който е проблем за всички партии и който ние многократно сме обсъждали в тази зала, включително когато се обсъждаше закона за евродепутатите. Защото виждам, че голяма част от идеите на ОДС, като уседналост, преференции, системата Хеър- Ниймайер, сега са включени в закона, който ни предлага БСП. Това е похвално. Радвам се, защото много от колегите бяха срещу тези предложения. Сега те са инкорпорирани в техния проектозакон за изменение и допълнение на Закона за местните избори.
Но за последно и с това завършвам, аз ви призовавам наистина да уредим правно цялата тази материя, вместо да станем осмото по ред изменение и допълнение на Закона за местните избори. Още повече, че в чл. 68 на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е казано много ясно: “Постоянните комисии обсъждат едновременно всички законопроекти, без да правят разлика между изменение и допълнение и цялостни законопроекти, уреждащи една и съща материя, внесени в Народното събрание до деня, в който водещата комисия започне обсъждане. Тези законопроекти се обсъждат едновременно от Народно събрание и се гласуват поотделно.”
Ние настояваме нашият закон също да бъде гледан. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Аз не виждам как едновременно можем да приемем нов закон и изменителни закони, но приемам Вашите съображения и те ще бъдат поставени за решаване от народните представители. Г-н Димитров.
Филип Димитров:
Аз искам да ви помогна да си представите, г-н Председател.
Става дума за това, че ние се намираме пред една достатъчно ясна разпоредба на правилника, която говори за всички законопроекти, независимо от това дали те са законопроекти за изменение и допълнение на действащ закон или законопроекти за нов закон, стига те да уреждат една и съща материя.
Второ, очевидно ние говорим за обсъждане и дискусия преди първо четене, респективно за внасяне в зала на първо четене на всеки един от тези проекти.
Очевидно е, че това, което технически може да се получи в залата и моите съображения са чисто процедурни, аз въобще не навлизам в материално правната материя, това което може да се получи в залата да се стигне до хипотезата, в която най-просто отхвърлят се някои законопроекти, други се приемат. А ако има от различен порядък законопроекти за изменение и допълнение и за цял закон и едни ще бъдат отхвърлени, а други – приети, то тогава очевидно се намираме в хипотезата на решение по първо четене на закона. Нещо повече, ние сме изпадали досега в ситуация, в която по принцип на първо четене са приети повече от един законопроект за чисто нов закон, уреждащ съответната материя и след това сме отивали в комисия, където се назначава работна група, т.е. прави се стандартната процедура, по която се действа в тези случаи. Следователно в по-сложния вариант, ако се стигне до това да бъдат приети на първо четене законопроект за изменение и допълнение, но и законопроект за нов закон, ние всъщност сме изправени пред хипотезата на два нови закона – законът за изменение и допълнение прави старият закон един нов и другият нов закон е на масата. Така че подобно съображение, според мен, не издържа абсолютно никаква правна критика.
Следователно вкарването на всички закони в обсъждане, респективно в пленарна зала при наличието на цитираната от г-жа Михайлова разпоредба на правилника е абсолютно задължително. Всяко отстъпление от това би било нарушение на правилника, първо и второ, то не съставлява никаква правна и техническа трудност по-голяма от това, което стандартно се развива в залата на Народното събрание при внасянето на повече от един законопроект, уреждащ една и съща материя, и трето, как точно ще процедираме с тях, ако те всички минат на първо четене, е въпрос, който почитаемата комисия и нейният председател ще имат възможност да поставят за разглеждане и решаване едва след като първото четене е завършило.
Аз ви моля да приемете съображенията на г-жа Михайлова и да включите за обсъждане всички налични към настоящия момент законопроекти.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-н Абаджиев иска думата.


Димитър Абаджиев:
Аз по принцип считам за порочна практика да не се внасят за разглеждане законопроекти поради липса на достатъчно време или други подобни съображения.
Виждам, че не е внесен и Избирателния кодекс, който всъщност третира същата тема и една част от него се отнася изцяло за местните избори, на който ние сме вносители. Но докато за него забавянето е толкова голямо, че наистина едва ли ще има възможност да се приеме цял кодекс, то за нов Закон за местните избори е напълно оправдано да бъде разгледан, още повече, че правилникът ни задължава за това. Аз също смятам, че няма никаква пречка. Даже първо трябва да се гласува чисто новия закон, защото ако той се приеме, очевидно е, че няма смисъл от изменителни закони и тогава може да се работи върху него. Ако не се приеме, естествено се разглеждат за първо четене законите за изменение и допълнение.
По втория въпрос. Аз считам, че трябва да се поставят за разглеждане и допълнителните три законопроекта на г-н Иванов, г-н Камов и Петя Гегова, защото те са в същата материя и е много по-добре днес комисията да ги разгледа, за да може евентуално, ако не се приеме съвсем нов закон, тогава наистина те да се разглеждат заедно и да се направи обобщен закон от тези, които са приети на първо четене. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Проф. Герджиков, заповядайте.
Проф. Огнян Герджиков:
Благодаря Ви, г-н Председателю.
Аз съм склонен да приема разбирането, което беше изложено от г-жа Надежда Михайлова, че този предложен от тях проект за нов закон, трябва да бъде предмет на разглеждане и гласуване, но само при едно положение, че отговаря на Закона за нормативните актове, т.е., че е налице едно съществено различие от съществуващия Закон за местните избори. Ако това наистина е така, тогава имаме основание да го разглеждаме и то заедно с изменителните закони така, както са постъпили към днешна дата. Това е коректното, това е в нашия правилник и аз лично подкрепям тази теза.

Янаки Стоилов:
Аз не бих искал повече по процедурата да обсъждаме. Изказаха се съображения. И нека първоначално да решим този въпрос – дали да обсъждаме освен изменителните законопроекти и изцяло оформения като нов Законопроект за местните избори от г-жа Михайлова и групата народни представители. В зависимост от това решение по-нататък ние ще се произнесем по същество или не и ще трябва да се съобразят народните представители дали отиваме към процедурата за изменение на закона или към приемане на нов закон.
Тези които са съгласни да се включи в обсъждането и Законопроекта за местните избори на Надежда Михайлова, моля да гласуват.
Девет гласа “За”. Против? Няма. Въздържали се? Шест гласа “въздържали се”. Ще включим за обсъждане и този законопроект.
Ще ви моля после в дискусията по същество и при гласуването все пак да изберете единият от вариантите в алтернативата, за да не бъдем в абсурдната ситуация едновременно да приемаме нов закон и изменителни закони.
Пристъпваме към дискусията по същество и давам думата на вносителите накратко да представят законопроектите. Ще ги моля да обърнат внимание върху най-главното, което по същество се съдържа в техните законопроекти, защото знаем, че много от тях възпроизвеждат и теми, които са винаги актуални.
Г-жа Екатерина Михайлова.
Екатерина Михайлова:
Аз първа искам думата, тъй като мисля, че това е и първият по време – имам предвид най-отдавна внесения законопроект, който е много кратък, но има няколко съществени момента, върху които искам да обърна внимание на колегите народни представители.
Той е за изменение на съществуващия Закон за местни избори.
Първото, което е същественото в този законопроект, че се дава възможност да се гласува и правото на активно и субективно избирателно право по следния критерий – постоянен адрес.
Виждам, че в другите законопроекти, които са внесени от колеги народни представители, се прави друг критерий затова кой може да има правото да бъде избиран или да гласува, а именно и постоянен и настоящ адрес, като се дава срок. Т.е. принципът на уседналост или отседналост – вече не знам кое е точно, защото и по документите го срещам по различен начин, да не сбъркам терминологично, но ние предлагаме нещо много по-ясно, много по-сигурно, по-безспорно, а именно по постоянен адрес да бъде правото на пасивно или активно избирателно право. Няма да има спорове кой има и кой няма, кой е дискриминиран, 6 месеца, 10 месеца, 12 месеца по настоящ адрес – хората, които трайно живеят в съответното населено място ще имат правото да упражнят своя глас и смятаме, че това е един много добър начин ад се реши този въпрос специално за местните избори.
Втората част на този законопроект е нещо, което частично се реши в други законопроекти, а именно проверката на кандидатите за кметове и общински съветници дали са били или не сътрудници на бившата Държавна сигурност. Вярно е, че към настоящия момент, след внасянето на законопроекта имаме Закон за достъп до информацията за лицата, които принадлежат към държавна сигурност и служебно ще бъде направена проверка. Въпреки това, смятам, че трябва да бъде приет този текст, за да дадем възможност така както в другите закони, предварително партиите, които желаят да направят проверка на своите кандидати пред ДИКСИ. Става въпрос за възможността преди регистрацията да бъде направена проверка от желаещата партия, а след това служебно за всички, които са регистрирани.
Третият момент, който предлагаме е механизъм за проверка за двойно гласуване.
Четвъртото нещо, което имаме в нашия законопроект, е нещо което възникна от практиката и смятаме, че ще бъде подкрепено, а именно имаше няколко случая, в които след избор за кмет членове на съответната избирателна комисия отказаха по една или друга причина да подпишат протокола и по този начин имахме казуса: приключил избор, имаме резултат, но нямаме обявен резултат от самата избирателна комисия. Предлагаме това да бъде решено, за да не изпаднем пред подобна ситуация при предстоящите местни избори.
Това са основните моменти в законопроекта, който ние сме внесли. Надявам се, че той ще бъде подкрепен, тъй като съдържа важни и не редакционни, а по същността на избирателния процес въпроси. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря за стегнатото и ясно представяне.
От другите вносители кой иска думата. Г-жо Михайлова, заповядайте.
Надежда Михайлова:
Нашият закон беше внесен в деловодството на Народното събрание на 6 март. Няма да се спирам на онова, което казах в първото си изказване. Искам само да кажа няколко от основните характеристики на закона.
Извън ценза за уседналост, който ние предвиждаме да бъде 6 месеца при активно избирателно право и една година при пасивно избирателно право, ние предлагаме пряк избор на районните кметове.
Предлагаме гласуването да бъде с интегрална бюлетина за всички видове местни избори.
Наред с това предлагаме мажоритарен елемент при избора на общински съветници чрез използване на преференциалната система без праг. Защото опитът от последните избори за евродепутати показва, че прагът се оказа твърде висок, нещо за което се коментираше и в зала, и преференциалната система на практика не сработи. За това ние предлагаме да няма праг.
Предлагаме използването на метода Хеър-Ниймайер – нещо, което се превръща в консенсусно нещо.
Наред с това предлагаме императивна в скъсени срокове съдебна процедура за обжалване на резултатите от изборите. Няма нужда да се обосновавам, много ясно е защо.
Предвиждаме процедура за гласуване на лежащо болни избиратели, които са несправедливо дискриминирани – нещо, за което ние настоявахме и в закона за евродепутатите. Тогава не мина, но си позволявам, тъй като част от нещата има вероятност да минат този път поради преосмисляне на базата на опита, да го предложим отново. Благодаря ви.

Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-н Кузов, заповядайте.
Владимир Кузов:
Моето предложение за изменение е много кратко, продиктувано от практиката. На миналите и по-миналите избори имахме прецеденти, в които в секционните избирателни комисии бяха назначавани и включвани лица, които нямат никаква образователна степен, което беше един огромен проблем пред секционните избирателни комисии да прочетат книжата, да съставят необходимите материали, както би трябвало и се следва от това. От тази гледна точка предлагам в чл. 32 да се появи една нова точка, в която се казва ,че лица, които не притежават минимална образователна степен “средно образование” не могат да бъдат включвани в секционните избирателни комисии, тъй като се получават повече затруднения. Ясно е, че да се извърши една операция, трябва да има квалифицирано лице. Също така в избирателните комисии не могат да присъстват и да участват хора, които по никакъв начин нито могат да прочетат избирателните книжа, нито могат направят съответните процедури – да преброят гласовете и да установят правилността на изборите. За да не бъдат опорочавани изборите, според мен, е необходимо да има изискване за минимална образователна степен “средно образование”.
Янаки Стоилов:
От останалите вносители кой иска думата. Г-н Сотиров, Вие ли? Заповядайте.
Иван Сотиров:
Уважаеми колеги, още месец април сме внесли предложението от името на нашата парламентарна група на ОДС. То засяга промяна на закона в посока да бъдат въведен принципа за уседналост по аналогия на това, което ние приехме за провеждане на избори за Европейски парламент. В конкретния случай, понеже става въпрос за местни избори, принципът за уседналост в нашето предложение предвижда да се изискват 12 месеца уседналост на територията на общината, в която се упражнява правото на вот.
Начинът, по който ние предлагаме промени в действащия закон, е в съответствие с европейската практика и с европейската харта, защото ако ние въведем принципа по постоянен адрес, рискуваме да влезем в колизия с това, което се препоръчва по европейската директива. Ще ви кажа конкретно какво имам предвид.
Европейската директива изрично иска всички ние като граждани на Европейския съюз да имаме същите реципрочни права и задължения както гражданите на други държави-членки на Европейския съюз. Ако аз имам постоянен адрес в София, но живея 6 месеца в Париж, според европейската практика и европейското законодателство аз би следвало да имам право да гласувам за избор на кмет на Париж и за общински съвет.
Реплика: Не може да стане.
Иван Сотиров:
Ако ние въведем тук постоянен адрес, това означава, че не можем да осигурим на френски гражданин, на испански гражданин или на друга държава член на Европейския съюз, който има постоянен адрес в собствената си държава, но пребивава в България 6 месеца или една година, зависи как ще решим със закона, да гласува тук.
Има един друг момент, който е изключително важен. Нека да си дадем сметка, че не случайно европейската практика залага това да си живял постоянно в общината, в която гласуваш - това е водещото, а не на коя държава от Европейския съюз си гражданин. Това първо означава, че ти си съпричастен, в голяма част от случаите ти си данъкоплатец в общината. Това означава в нашата действителност и в нашите изборни практики, че не могат да се прехвърлят гласове от една община в друга, както вече се случи на последните избори и което вече е стартирало от началото на годината в България, което означава, че хора, които от 10 години живеят в чужди държави и изведнъж да се сетят и да участват в местни избори. Но мисля, че това е последният проблем.
Става въпрос за местни избори и ние трябва първо да гарантираме почтеността на тези избори и всякакви аргументи от техническо естество, че видите ли било голям проблем, защото много хора фактически живеят в дадени общини, но не са изпълнили закона да се регистрират по настоящ адрес, не може да бъде аргумент. Не може неспазването на българския закон, който предвижда до един месец да се регистрираш там, където живееш постоянно, да бъде аргумент за това да се правят компромиси в закона. Мисля, че само с такава промяна можем да отговорим на Европейската директива да сме в съответствие с европейската практика – да има реципрочност и най-важното, да гарантираме една почтеност и да не се подменя вота в много общини в страната. Защото всички ние като ходим в избирателните си райони по страната сме се сблъсквали с категоричното искане на хората да се прекрати практиката сезонни работници и други групи целево да се прехвърлят и да подменят вота в общините в България. Това може да стане само с въвеждането на изискването за постоянно да си живял в общината, а не да бъде водещ постоянният адрес. В 90% от случаите това ще бъде постоянен адрес, защото повечето хора имат постоянен адрес там, където живеят. Става въпрос за 10% от случаите, когато имат постоянен и настоящ адрес, които се разминават. По-голямата част от хората, надявам се, че са коректни и когато живеят по настоящ адрес, това са го декларирали, а тези, които не са спазили закона, не им се отменят права, а просто ще бъдат така любезни и желаят да гласуват, да гласуват в общината, в която се водят по постоянен адрес.
И другият технически аргумент, който се изтъква, и с това ще приключа, е, че видите ли много хора при грешка в списъците, защото есграон има възможността, там има настоящите адреси, които са подадени, че ако има някакви грешки, може някой в последния момент да научи като отиде с личната си карта, че е изпаднал от списъка. Който има желанието и навика да участва в изборите, нека да бъде така любезен като знае, че има проблем с постоянен и настоящ адрес, да отиде една седмица по-рано или колкото е предвидено в сроковете, да провери дали го има в списъка, та ако има някакво разминаване, своевременно да коригира това, а не да се сеща да поставя въпроса в последния момент. В този смисъл мисля, че е съвсем коректно, защото представителите на всички политически партии заявиха своето желание да се пресече практиката да се прехвърлят гласове от една община в друга, да бъде подкрепено това предложение.
Искам да кажа и още нещо, за да не взимам отново думата, тъй като съм гост. Исках да се включа в процедура на дебат за това дали да се приеме изцяло нов законопроект. Това ще натовари работата и ще затрудни парламента. Нека да си даваме сметка, че има един много сериозен проблем в законодателната практика, особено когато се отнася до изборни закони. В България има една порочна практика винаги един или два месеца преди изборите да се променят закони.
По-големият проблем е, че сега има предложения, в които се предлага радикална промяна на избирателната система, въвеждане на мажоритарност, което е много хубаво, но това не се прави два месеца преди изборите. До края на месеца ние я приемем промените в закона я не, влизаме август месец, в средата на месец септември е мъртъв период за кампании и за политическа дейност, а избирателите от средата на септември до края на октомври ще трябва да разберат кои са им новите едномандатни мажоритарни или други райони, в които да се правят избори. Нито партиите могат да проведат нормална кампания, нито избирателите да отчетат новата ситуация. Такива радикални промени на избирателната система е редно да се правят като приключи този мандат на местна власт или на парламент да се направят промени, за да може нормално да се развие политическа кампания, съобразена с новия избирателен закон. Иначе ако се действа конюнктурно, че една партия има сметка популистки да лансира някъде мажоритарност, без да бъдат осигурени правомощия, финансови ресурси, това във всички случаи ще бъде вредно за избирателите и за политическата система в страната. Така че нека да се предпазваме от чисто конюнктурни популистки промени, без да имаме волята да направим действителна промяна. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Г-н Каракачанов или кой ще представи следващия законопроект. Заповядайте.

Мирослав Мурджев:
В нашия законопроект, който предлагаме с моите колеги целят пет нови неща, които ще ви представя.
Едното е уседналостта, което застъпвахме на предишните избори за евродепутати. Тогава логиката в крайна сметка победи и затова и в сегашния закон, който ние предлагаме, сме заложили отново тримесечен срок, който смятаме, че е абсолютно резонен и абсолютно неформален плюс постоянния адрес, мисля, че нещата ще придобият нормалната логика, а не да си залагаме някакви процеси от 6 месеца, от една година или две години, които на практика водят до закрепостяване. Това по точката на уседналостта.
Второто, което предлагаме и което не е тайна – предложихме го и на предишния дебат по закона за евродепутати, е за задължителното гласуване. Смятаме, че това е една необходима мярка, която трябва да бъде въведена в политическата история на България, тъй като е практика в редица европейски държави. От друга страна, негативните тенденции, които се наблюдават в България – ниска избирателна активност и същевременно другия негативен порок – купуване на гласове, все повече според нас имат нужда от коректив и този коректив е задължителното гласуване.
Не на последно място уеднаквяване на условията за кандидати и избиратели – въвеждане на образователен ценз. Тъй като според сегашния действащ закон кандидатите за кметове на общините трябва да отговарят на образователна степен “бакалавър” – нещо, което е изрично нарушение на Конституцията. Затова ние предлагаме уеднаквяване на условията и кандидатите за кметове, общински съветници и кметове на населени места, както и избирателите, които ще ги избират, да притежават минималната образователна степен, която е изискване на Конституцията – тя е основно образование.
И двете неща, които са от предишния закон и за които сме казали, че ще ги предлагаме във всички изборни закони, това е отпадане на деня за размисъл, като една отживелица на прехода, тъй като несъмнено се вижда, че отдавна хората са размислили и са решили за кого да гласуват, а се използва от политическите партии за партийна агитация.
Не на последно място екзопола, така наречените социологически изследвания в деня на изборите да могат да се оповестяват преди края на изборния ден, т.е. в реално време, тъй като е известно, че всички електронни издания мислят най-разнообразни и привлекателни начини и българските граждани се информират затова какъв е изборният процес и как се движат тенденциите.
Това са нашите предложения.
Красимир Каракачанов:
Само едно допълнение.
Видях някои от реакциите на колегите по въпроса за трите месеца. Ние също дискутирахме много дълго дали да бъде три, шест, девет или дванадесет месеца. Логиката я извадихме от това, че все пак законодателството, което се прави, без значение за какъв вид избори, все пак трябва да има еднакви срокове. И тъй като се прие за евродепутатите принципът за уседналост три месеца, затова и ние внесохме сега за три месеца.
Янаки Стоилов:
Г-жа Манолова има думата да представи следващия законопроект.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги, законопроектът на Коалиция за България е достатъчно обширен и третира доста теми от изборния закон, като сме се опитали да възпроизведем редица, според нас удачни решение, които бяха възприети през последните две години при изменянето на другите изборни закони.
Пред нас също стоеше изкушението да предложим изцяло нов законопроект или да предложим закон за изменение и допълнение на съществуващия, но съгласно членове и алинеи от Закона за нормативните актове това би следвало да се случи, ако ние предлагаме изцяло нова уредба на изборния процес, изцяло нова уредба на местните избори, което определено никой от представените законопроекти не постига, не го постига и нашият законопроект, така че макар и достатъчно обширен - около 80 параграфа, ние считаме, че адекватната, нормалната форма на изменение на този закон би следвало да бъде със ЗИД, а не с изцяло нов закон.
Ние предлагаме промени в структурирането и правомощията на избирателните комисии, в гласуването на хората с увреждания, във финансирането на политическите партии, в правилата за провеждане на предизборната кампания, в средствата и санкциите срещу нарушенията на изборния процес, проверка на двойното гласуване – проблеми, върху които няма да се спирам сега и които възпроизвеждат добрите практики, които приехме с предишните изменения в изборните закони.
Това което е принципно ново, ние предлагаме изборност на кметовете на населени места с над 100 жители и пряк избор на районните кметове, с които две предложения целим приближаване на местната власт до хората и в крайна сметка една по-висока активност в изборния процес. Естествено това се получава със съответни промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация и в Закона за административното деление на Република България. Но това са въпроси, които пряко изискват промени и в Закона за местните избори и затова ние сме ги отразили и в този закон.
Ние също предлагаме синхронизиране със Закона за евроизборите за принципа на уседналост или свързаност на конкретното лице с територията на населеното място, в което ще се избират местни органи на власт, тъй като считаме, че този принцип има по-скоро своето логично и нормално място и съществуване именно в този закон. Такива са очакванията на българските граждани за избор на органи на власт в общините да гласуват тези, които са свързани с тези общини. Истината е, че тъй като това изисква определянето на формални критерии, ние след обсъждане на различни възможности в крайна сметка сме ограничени в рамките на съществуващата система на гражданска регистрация, според която основно регистрите се водят по постоянен адрес, а постоянният адрес е адреса, който е отразен в документите за самоличност на българските граждани и изготвянето на списъците по настоящ адрес, според нас, би поставил под съмнение и би затруднил провеждането на изборите и затова ние не сме предложили такова решение, тъй като считаме, че това ще затрудни като цяло провеждането на изборния процес. Нашето предложение е списъците да се правят по постоянен адрес, като има възможност за гражданите с оглед на настоящия им адрес да искат тяхното дописване в списъците. Истината е, че между общините в България няма КПП, за да може да бъде проследено движението на гражданите от една община в друга. И тук преценката затова дали си живял на територията на страната не би следвало да се взема предвид, защото важно е това дали лицето е свързано с конкретната община, а не с територията на страната. Според нас ние сме предложили едно удачно решение.
Предлагаме броят на месеците да бъде десет. Наистина малко странно звучи, но ако изобщо има европейско изискване, то е препоръчително и то е страните, които намерят някакви съображения за въвеждане на този принцип за уседналост и там препоръката е този срок да се движи в рамките около шест месеца. Десет месеца е по-близо до една година от шест месеца и според нас е наложително, защото статистиката показа, че след 1 януари 2007 г. текат бурни процеси на миграция на групи от населението от едни общини, които не представляват особен инвеститорски интерес към други общини и в крайна сметка се е стигнало до ситуацията, че в крайморските общини ново записалите се граждани са повече от съществуващите избиратели. Това на практика е ясен знак, че вотът в тези общини не просто ще бъде изкривен, а направо ще бъде подменен. Аз не бих се ангажирала да кажа кои са точно тези политически сили, но някои политически или други сили разчитат вече на избрани кметове още преди изборите да са започнали, ако ние не ограничим възможността на тези туристи да гласуват по време на местните избори. Затова ние считаме, че десет месечният срок е подходящ.
Също така предлагаме преференциалното гласуване като продължаване на традицията от евроизборите. В интерес на истината след дебата, който се проведе в рамките на “Коалиция за България” гласовете против преференциалното гласуване не са малко, най-вече с оглед на опита, който беше натрупан от евроизборите. В крайна сметка нашето предложение е броят на преференциите, които ще бъдат достатъчно за преместване на даден кандидат в избираемата зона, да бъде равен на общинската избирателна квота, което считаме, че е справедливо, защото това е броят на гласовете, които биха стигнали на един кандидат като независим кандидат да стане общински съветник. За по-големите политически партии в средно големите общини това е равно на 7% праг.
Също така предлагаме въвеждането на общинска избирателна квота, за да не се получи конфузната ситуация, която се получи по време на приемането на Закона за евроизборите. Специално обръщам внимание на това, че възможност да участват в разпределението на кандидатите ще имат само тези политически сили, които са събрали гласовете, необходими за избирането на един съветник, а именно общинската избирателна квота.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви за представянето. Г-н Камов го няма.
Неговият законопроект предлага изборите да се преместят от неработен в работен ден.
Следващият законопроект е на Петя Гегова и група народни представители. Вие ли, г-жо Гегова, ще го представите. Заповядайте.
Петя Гегова:
Благодаря г-н Председател.
Ще бъда съвсем кратка, тъй като виждам, че доста от предложенията, които парламентарната група на НДСВ предлага се застъпват в проектите на останалите парламентарни групи.
На първо място това е принципът на уседналост. Считаме, че трябва да има наистина една по-солидна връзка между тези, които ще се кандидатират и ще бъдат избирани за органи на местно самоуправление със съответната община, като нашето предложение е този срок да бъде шест месеца.
На следващо място предлагаме освен право, гласуването да бъде и задължение, като за разлика от предложението, което г-н Мурджев представи, ние предвиждаме и мерки, с които това задължение на практика да може да намери реализация. Г-н Спасов ще развие малко по-късно въпроса.
Следващото ни предложение е относно преференциалното гласуване за общински съветници, като не считаме, че следва да има праг, така както беше предложението за избора на представителите на България за Европейския парламент.
Методът, по който предлагаме да се отчитат и да се разпределят мандатите между партиите и коалициите е методът на Хеър-Ниймайер. Считаме, че този метод е по-справедлив в сравнение с прилагания до този момент метод на Донт.
На следващо място предложението броят на кандидатите в листите за общински съветници да не надхвърля броя на членовете на общинските съветници за всяка община, тъй като знаем, че според броя на жителите варира и броят на общинските съветници.
Имаме предложение за гласуването на кметове на кметства и общини и за общински съветници да се извършва чрез интегрална бюлетина, като сме описали начина на гласуване и начина на определяне на изборните резултати.
Другото по-съществено предложение е за преходните и заключителните разпоредби, които правим, тъй като вече беше споменато, че в някои от проектите се предлага пряк избор за населени места до 100 души и за районните кметове, но считаме, че това не е достатъчно без да се каже какви функции ще изпълняват избраните кметове на райони и на кметства. Затова нашето предложение е в посока за промяна в три закона – Закона за местното самоуправление и местната администрация, Закона за общинската собственост и Закона за общинските бюджети така че да усъвършенстваме малко повече процесите на децентрализация към малките населени места. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Г-н Спасов, нещо искате ли да добавите нещо или после в дискусията.
Остана представянето на законопроекта на г-н Лъчезар Иванов.
Лъчезар Иванов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаем колеги, ще бъда съвсем кратък.
Законопроектът, който предлагам, се състои в следното. Конкретно ще набележа точките, по които ние искаме промяна в Закона за местните избори.
Застъпваме позицията за уседналост, която да бъде 10 месеца. Правейки един задълбочен анализ между месеците, които се предлагат – три, шест, осем, десет и дванадесет, счетохме за най-целесъобразно това да бъдат 10 месеца.
Второто важно нещо, което ние предлагаме, е въвеждането на изискването за адресна регистрация десет месеца преди датата на насрочване на местни избори и отбелязване в избирателните списъци на настоящ адрес, който по същество трябва да съвпада с адреса, който има като постоянен. С този акт считаме, че ще може да се спре така наречения вътрешен туризъм, който в момента има една тенденция за насочване на група от хора, предимно това са хора от строителния бранш, които се регистрират.
И другата причина, която на всички е известна, това е така наречения изборен туризъм.
Друга важна поправка, която аз внасям, това е за преференциалния вот при избора на общински съветници, като предложението е да бъде намален от 15 на 5%.
Друг важен момент, който внасям, това е в Преходните и заключителните разпоредби да бъде добавено: “партии и коалиции, участващи в Европейския парламент” да имат право на член в ЦИК и в РИК. За да не с намесваме в Конституцията и по-точно в разпределението на бройките, отбелязваме да има представители.
Това са основните, фундаментални неща. Другите съвпадат с преждеизказващите се. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря на всички вносители, които ясно представиха промените, които предлагат. Откривам дискусията. Моля ви, когато взимате отношение, да се изказвате предимно тематично, независимо от многообразието на законопроектите, за да фокусираме своето внимание върху най-важните промени, които е необходимо да бъдат направени.
Г-н Шопов дължо време искаше да се изкаже.
Павел Шопов:
По въпроса за поправките в сега съществуващия закон или нов закон нашата позиция отдавна е била, че трябва да се изработи нов избирателен кодекс, който да обхване всички избори – местни, президентски, за евродепутати, парламентарни, а също така и за не състоялите се още, но предстоящи, надявам се, най-после референдуми, които ще се правят.
Така че пред 40-то Народно събрание стои този много голям въпрос. Дошло е най-после времето за кодекс. Наши специалисти разработват наш вариант на Избирателен кодекс.
За нас от Атака проблемите във връзка с тези избори с това изменение, което ще се прави или пък новия закон на г-жа Михайлова, са принципът за уседналост да бъде затвърден и да бъде развит още по-нататък с още по-голям срок от време, предвид на вътрешния туризъм, който тече и на който сме свидетели в общините Несебър, Созопол и други подобни, като Самоков, където масово се записват жители. Там също има голям прираст на народонаселение. Ние сме за една година, за да се реши въпроса така, че всички тези вътрешни туристи, но всъщност те не са туристи. А всички знаете какво значи лумпен в Рим и римското право – лице, което се праща, за да гласува в полза на сенатор, кандидат за Римския сенат. Това е лумпен. Така че това са съвременните лумпени, явно. Не влагам обида, а обяснявам понятието.
По въпроса за задължителното гласуване. Мисля, че в момента все повече депутати и политически сили се консолидират около тази идея. Трябва да сме наясно, че задължителното гласуване е до голяма степен панацеята поне за този момент, когато ще реши заболяването в българското общество. Аз няма да развивам подробно нашата теза. Тя е стара, тя е от месец септември 2005 г., когато за първи път я лансирахме в изказвания в парламентарна зала. Подкрепяме и таз идея.
Третата важна идея е цензът на кандидатите за кметове. Ние сме за конституционното право. За мен тълкуванието на Конституцията е да няма този праг за висше образование.
Ние от Атака в рамките на това разглеждане, което предстои и във връзка с предстоящите местни избори заявяваме, че ще подкрепим откъслечно всички предложения, които са направени до този момент в различните закони. Те са просто един микс. Някои се повтарят. Ние ще подкрепяме принципи, а принципите са в тази насока, която изложих. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви г-н Шопов.
Ще ви помоля за по-голямо внимание. Ако народните представители смятат, че са формирали вече в достатъчна степен мнение, мога да премина към подлагане на гласуване на законопроектите на първо четене. Защото мен не концентрираното внимание показва, че всеки има формирана позиция. Ако желаете все пак да чуем аргументи към законопроектите, моля ви за тишина. Тези, които желаят да се изкажат, да направят това. Г-н Чернев.



Павел Чернев:
Бих искал да обърна внимание върху един аспект, който не забелязах да бъде фиксиран в тези промени, а именно аспекта за възможност за така наречен изборен туризъм, но вече от страни-членки на Европейския съюз. И тук ще обърна внимание, че не е безобиден този момент дотолкова, доколкото в редица страни, като Белгия, например, се използват гласове на емигранти, за да се постигнат определени политически цели. Така в Антверпен една политическа сила, една дясна формация не бе допусната до местната власт именно с гласовете на емигрантите, така наречените емигранти от Маг рева. Предполагам, че във времето, обръщам сериозно внимание върху това, ние ще се сблъскаме с нещо подобно и предполагам, че тези два процеса у нас ще се преплетат. Но да не се занимаваме сега с политическо баячество, но само като едно становище, което държа да бъде отбелязано.
Бих искал също така да обърна особено внимание върху проекта на г-н Каракачанов и колегите, напълно подкрепям и считам, че са съвсем конституционно съобразни и предложените промени за образователен ценз, особено за тези, за които ще се гласува – тези, които искат да бъдат избрани. Необходим е също така и образователен ценз в този му вид, в който е посочен от колегите дотолкова доколкото наистина достъпното и задължително безплатно основно образование е една наша обществена придобивка и отказа от нея за мен значи самосегрегиране от нашето общество. Ако имаме един акт на самосегрегиране от обществото би следвало едното да доведе до другото. Това лице, което по един начин се самосегрегира, по друг начин да иска да ползва обществени облаги. В този ред на мисли аз подкрепям категорично и с гласуване ще подкрепя тази промяна.
За принципа на уседналост или отседналост, считам че най-високият срок е най-удачен, именно предложения от БСП. Това в максимална степен ще попречи на изборния туризъм и главно в интерес на приморските общини.
Янаки Стоилов:
Г-н Ремзи Осман и след това Минчо Спасов.
Ремзи Осман:
Г-н Председател, Вие сте прав. Ако колегите вече имат решение как ще гласуват, може би е по-добре да оставят тези колеги, които все още не сме решили как да гласуваме на спокойствие, за да изслушам всички наши колеги. Примерно, г-н Миков вече е убеден как ще гласува и затова не отделя сериозно внимание или най-малкото да не ни пречи нашия колега коалиционен партньор.
Колеги, въпросът който повдигна г-жа Надежда Михайлова, дали е нужно да има нов закон за избиране местни органи на властта или не. Има една порочна практика в нашия парламент. Говори се за нов закон, без да се предлага промяна във философията на един действащ закон. Моето най-дълбоко уважение, г-жо Михайлова, по принцип говоря. Има много законопроекти в Народното събрание. Аз мисля категорично, че парламентаристите се нуждаем много внимателно да четем Закона за нормативните актове и кога можем да говорим за нов закон. Това нещо веднъж завинаги трябва да знаят и журналистите при кои случаи може да се говори за нов закон.
Оттам нататък, ако погледнем законопроекта на г-жа Надежда Михайлова, да има нови моменти, но в никакъв случай това не може да бъде един нов законопроект от юридическа гледна точка. Да си говорим едно към едно. Има моменти, но не можем да говорим според нашето законодателство за нов закон.
Имаше скоро идея за нов Закон за местно самоуправление и те са пакет с избирателния закон. Погледнах аз проекта и 90% като философия е същата. Т.е. не може да се говори за нов закон. Поне между нас трябва да си изясним тези неща. Иначе няма нищо лошо всеки народен представител да си внесе законопроект. Аз виждам положителни наше във Вашия законопроект и ги споделям.
Но ние имаме действащо законодателство. Г-н Кузов повдигна въпроса, че имаме порочна практика в законодателството. При тези случаи ние трябва да посочваме точни примери. В Правната комисия, когато гласуваме избирателното законодателство много е лесно да кажем еди-кой си закон не работи. Трябва да кажем какво не работи. Т.е. да оставим частните примери, а като цяло има ли проблеми. Съвсем нормално е. няма идеални закони и затова ние ги променяме. Има ли действащо законодателство. Да има действащо законодателство, според мен, добър закон и навремето си е изпълнявал функциите. Нуждае се от промени. Друг е въпросът, че малко близко до изборите се вкарват промените. Може би при следващия мандат, година-две преди изборите ще бъдат внесени евентуални промени, когато се налага. Толкова по принцип.
Аз ще говоря общо по законопроектите, уважаеми колеги.
Първо, в един от проектите се предлага, че за да гласуваш, трябва да имаш ценз. Мисля, че във вашия проект беше, г-н Каракачанов. Ние сме съюзници от 100 години с ВМРО, дълго време сме съюзници.
Реплика: С кого? Кои?

Ремзи Осман:
С ВМРО и моята партия – либералите, само че тогава не сме се казвали либерали. Това, което го предлага г-н Каракачанов – задължително да има образование, не говоря дали е противоконституционно или не. Правото да гласуваш е свещено право. Не можем да говорим за демокрация затова, че човекът не е успял да завърши по много причини. Примерно, една катастрофа и не може да завърши – дълго време по болници, и други. А да не говорим за хората, които не желаят да учат. Не е възможно ние да ограничим правото на българския гражданин да гласува затова, че няма средно образование.
Г-н Кузов предлага, че еди-къде си трябва да има хора с еди- какво си образование. Има предложение вече, даже и изискване и по всяка вероятност утре в залата с консенсус ще бъде подкрепено за кметовете на общини съответното образование при пряк избор и съм убеден, че с консенсус ще бъде прието в залата.
Ако погледнем Европейския съюз. Хубаво е да даваме примери не само за това, което нас ни интересува, примерно за задължителното гласуване. Да, има в няколко държави задължително гласуване. Те са 27 или някъде около 27, и ако има задължително гласуване в четири от тях, примерно както е и в Гърция, но в други 23 или 24 гласуват либерално. Аз съм член на една либерална партия и затова ми е трудно да възприема идеята на колегите от МВРО и на колегите от НДСВ, които пък предлагат какво следва ако не гласува при задължително гласуване, че 10 години няма право да гласува. Той ще си плати глобата, ако трябва, но да няма право да бъде предложен за съветник или за кмет, или за нещо друго, според мен и за моята партия е невъзприемливо такова нещо. Мисля, че моите колеги от другата либерална партия в последствие ще променят своето виждане.
Г-н Председател, тъй като в една част от законопроектите се предлага да се променят Закона за местното самоуправление и Закона за административно териториалното устройство. Това са много важни моменти и нека да дискутираме и тези неща съвсем професионално. Утре ние с Минчо и Иван Сотиров и други колеги в другата комисия ще обсъждаме промени, които се предлагат от колегите от БСП за кметствата да се промени. За какво става въпрос?
Първо, за изборност на районните кметове в трите града София, Варна и Пловдив, където има съответни райони. В София мисля, че са 24. Нашето законодателство допуска да има райони и в градовете, които са над 100 хиляди жители с решение на общинския съвет – една процедура, която е възможна извън тези три града. Големият въпрос, избирайки районния кмет какво целим. Ще дадем ли повече права на тези изборни районни кметове заедно с пряко избрания кмет на голямата община или те ще бъдат единствено като селския кмет избран, без общинския съвет. Има различни практики в различните държави – има избор на районни кметове, но има и избор на общински съвет. Т.е. правомощията между кмета на голямата община, общинския съвет на голямата община и общинския съвет на съответния район и кмета на общината и кмета на района, ясно е разграничен в закона. В случая предложението на колегите горе-долу се спира до изборността на районния кмет. Това нещо няма да помогне за развитието, според мен. Това е мое лично мнение. Това няма да помогне повече за един голям град като Пловдив, Варна или София за развитието като цяло. Люлин е част от София. Ако кметът на голямата община е от една политическа сила, другият клет от друга политическа сила, той реално няма правомощия за промени някакво развитие или не може да се развие нещо различно от цялата София. А като се тръгне от Люлин до летището то е едно – част от цялата програма на голямата община. Т.е. ние не сме в състояние, или ако примерно колегите са в състояние да разграничим правомощията, включително и финансовите между голяма община и района има смисъл, според мен, тогава да изберем кметовете на райони и да помислим за районните... Това е единият въпрос.
Повдигам и един друг въпрос. Във всички областни гладове да направим избор на райони. Т.е. да направим райони във всички областни центрове. Не пречи да се направи една промяна в закона и както избираме селски кметове, така да избираме и тези кметове на райони. Казвам го като идея, колеги. Областният град е център на областта, където се приема областна стратегия за развитие и т.н. Ние имаме 6 района. Планиране на даден район. Центровете на тези 6 района, с изключение на Пловдив, Варна и София, нямат райони. Има логика примерно в районите за планиране – центровете, да помислим евентуално и там за избор на районни кметове. Евентуално казвам.
Янаки Стоилов:
Във вашата комисия трябва да обсъдите те дали ще имат някаква административно-структурна уредба.
Ремзи Осман:
Продължавам нататък. Стигам до кметствата – предложението на колегите от БСП. Това, което групата на Българинов, Китов и Краси Каракачанов са предложили промяната е различно от предложението на БСП. В това предложение императивно със закона се провеждат избори във всяка махала. Дали е имало кметство преди или не, няма значение. Докато при тях – в предложението на Китов и Каракачанов, сегашният режим за създаване на кметство остава, единствено предлагат от 250 да се свали на 100.
Г-н Председател, примерно едно кметство обединява четири населени места. Никога в това кметство в тези населени места не е имало кметства в другите населени места, въпреки че отговарят на условията. Няма сгради в селата, където са над 100 човека. За да построиш една сграда – две стаи и една кухня и тоалетна, имаме 50 хил. лв. Пресметнато за една област са необходими 10 млн. лв., за да бъдат изградени сгради там където няма сгради. Където има сгради, изобщо няма проблем. Предлагайки от 250 да се свали на сто, сме имали предвид, където са съществували кметства, има сгради, но има цели села, където изобщо не е имало кметство. Те обикновено са близки, едно до друго. Кой ще осигури парите на общината. Не може да има навсякъде кметства. В България има над 5200 населени места. Много внимателно проучих и има цели региони, където никога не е имало кметство.
Янаки Стоилов:
Предлагам да не влизаме в такива подробности. Това може да стане на второ четене, за да се отрази.
Ремзи Осман:
Аз съм председател на другата комисия и с моите колеги работим там по тези въпроси. Единствено ме притеснява кой ще осигури средства за тези сгради – по 50 хил. лв. за сграда.
Янаки Стоилов:
Пак ви казвам въпросите, които са за второ четене, сега да не влизаме в подробности.
Ремзи Осман:
Повдигам го, защото има логика по сегашния режим да се прецени и отгоре надолу да се свали. Но императивно когато задължаваш и няма сгради, и това много лесно може да се установи чрез областните управители.
И другият въпрос за преференциите. За мен е по-добре да няма праг. Аз като либерален човек за мен е по-добре да няма праг. По-широко представителство. Страх ме някъде ДПС да няма 100%. Дайте малко по-либерално да пуснем народа, като го харесват защо да не го изберат.
Колеги, опасявам се, тъй като ние имаме едно ниво на самоуправление, когато имаме праг, г-н Председател, в някои общини много малко могат да потрябват на определени слоеве в обществото, като политически партии, неправителствени организации, независими съветници да влязат в общинския съвет. Т.е. не бива да има някакъв праг. Т.е. по-либерален режим трябва да има за влизане в общинския съвет. Това е моето скромно мнение по този въпрос – по-широко представителство.
За мажоритарния елемент, който се предлага от нашите колеги от СДС. Иван Сотиров от СДС. Съблазнително е, но все още не сме подготвени. Направихме първата крачка за преференциите. Правим втора крачка с тези избори за преференциите. За трета крачка, за следващите парламентарни избори, г-н Миков.
Завършвайки, една много добра идея – за съкратената съдебна процедура. Един от най-големите проблеми на местните власти – две години продължава спора за избора на един кмет. Ненормално е година-две да продължава този спор. На 40 най-много на 50-тия ден трябва да приключи. Въпросът е да намерим в другото законодателство, специализираното, как може да се реши този въпрос.
Във връзка с това, г-н Председател, за второ четене ние ще направим някои предложения за изменения. Най-лесно ще бъде, ако ние подкрепим един законопроект, да направим обобщен законопроект, като се обединим около това, което е най-рационалното. Аз имам много забележки по вашия законопроект – да подкрепим законопроекта начело с Мая, иначе много дълго време ще загубим и ще загубим и от отпуската.
За другите законопроекти, да не се обиждат колегите, но ще се въздържа. Благодаря ви.
Надежда Михайлова:
Аз си мисля, като слушам това, което беше казано до този момент, че на практика се приемат преференциите, приемат се районните кметове, приема се уседналостта – в законопроекта на БСП се приема. Аз разбрах, че г-н Осман иска да се обединим около законопроекта на БСП. Има един чисто политически казус. Проблем ли е това, че общият законопроект, или цялостният законопроект, е предложен от опозицията. Това е големият въпрос, според мен, това е големият проблем, че това е законопроект на опозицията.
Янаки Стоилов:
Не е това, г-жо Михайлова. Вие забравяте, че ви приехме един законопроект за евроизборите.
Надежда Михайлова:
Инкорпорирахте във вашия, не сте го приели.
При положение, че вие сте извървели пътя по темата за уседналостта, по темата с преференциите. Има спор по отношение дали да бъде или да не бъде интегрална бюлетината, разбира се, и съдебната процедура, за районните кметове. Аз не виждам какви са мотивите за отхвърлянето на законопроекта, извън това че е на опозицията.
Освен това, какво казва Централната избирателна комисия, че много от процедурите са не прецизно формулирани и това е налагало многократното тълкувание от страна на ЦИК за местни избори и дори дописване на закона. Междувременно в изборната технология у нас настъпиха съществени промени и към това добавяме, че на 1 януари 2007 г. страната ни поема допълнителни задължения за съобразяване с европейски изборни норми. Ако това не е промяна на ситуацията.
Янаки Стоилов:
Ние приехме за европейските норми.
Надежда Михайлова:
Ние говорим за местни избори, а не за европейски избори.
Янаки Стоилов:
И г-н Каракачанов има реплика. След това г-н Осман ще отговори.
Красимир Каракачанов:
Имаше много интересни моменти в изказването на г-н Осман. Той направи ревизия на историята. Само не можах да разбера ДПС наследник на малотурската партия ли е или в Турция са били либерали.
Янаки Стоилов:
Мисля, че въпросът е важен, но малко излиза извън предмета на нашата комисия и засяга повдигната тема. Ако желае г-н Осман накратко да отговори и да преминем към другите, желаещи да се изкажат.
Ремзи Осман:
Г-жо Михайлова, когато се обърнах към колегите да се обединим
Около един законопроект, имах предвид бележките. За мен докато не се изясни за районните кметове какви правомощия имат, включително и това, че има масово села, където нямат и сгради, т.е. с една единствена идея. Процедурата при обобщения проект отнема доста време и според мен до края на м. юли малко трудно можем да минем това. Само от тази гледна точка. А това, че председателят е от управляващата коалиция, не означава че отхвърляме другата автоматично. Това не е вярно.

А за другото, което повдигна г-н Каракачанов, може би на един чай ще говорим двамата.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Преминаваме към следващите изказвания. Дотук са поискали думата г-н Спасов, г-жа Николова, г-н Абаджиев, и г-н Казак.
Минчо Спасов:
Аз взимам повод от различния подход към либерализма, за което говори преди малко г-н Осман. Няма да отварям темата, че ние имаме малко по-друг подход, но ние разглеждаме либерализма като комплекс не само от права, но и реципрочните му задължения. Знам, че още в основата на римското право беше залегнал принципа “комуто ползоту, тому и задълженията”. Ето защо нашата позиция е да се направи истински прочит на либералната идея и да знаем, че истинската демокрация носи със себе си и съответната отговорност.
Това, което е залегнало в нашия законопроект, касаещо задължителните клаузи за гласуване, ние започнахме да работим по този въпрос още от м. ноември миналата година. Искам да ви споделя, че аз публикувах в малък блок една статия, по която исках да събера мнението на хората какво е отношението им по този въпрос. Там изложих различните виждания.
Янаки Стоилов:
Колеги, моля ви за внимание. това е един от най-важните разделителни въпроси в законопроектите. Слушайте.
Минчо Спасов:
В този блок се проведе една дискусия, аз помолих моята сътрудничка да раздаде, за да се уверите какво е мнението на хората. В нея съм дал основните системи, които съществуват в света. Действително в четири или пет европейски държави, най-демократичните, подчертавам, е възприет принципа на задължително гласуване. И фактът че в останалите 20 или 22 този принцип все още не е възприет, не означава, че това е нещо лошо. Подчертавам, че в най-развитите демокрации този принцип съществува и той в нашия законопроект е изложен и развит в трите варианта с предвиждане на различни методи за осигуряване на това задължително гласуване.
Още веднъж искам да подчертая, че голословното извеждане на задължението за гласуване без то да бъде скрепено с механизма за неговото осъществяване, е доста неприемливо за мен. Защото една норма без санкция за нейното изпълнение е гола норма.
Практиката в демократично избраните правителства, те подчертават, че те са по-легитимни, когато по-голяма част от населението участва в техния избор. Самият електорален процес има възпитателно действие върху обществото и колкото по-легитимни и представително е едно управление, толкова по-трайно и стабилно е то.
Ето защо ние считаме, че в трите варианта, които предлагаме в нашия законопроект за осигуряване на задължително гласуване, ние в никакъв случай не нарушаваме някакви демократични права и процедури. Напротив, обвързваме едно право, което е гарантирано за всеки български гражданин и зад което ние твърдо стоим със съответните граждански задължения, които всеки гражданин в едно демократично общество трябва да има към него. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Г-жо Николова, заповядайте.
Елеонора Николова:
Уважаеми госпожи и господа, дали един законопроект е нов или не, излишно е да тълкуваме, в Закона за нормативните актове се казва, че когато повече от 50% от текстовете по нов начин уреждат една материя, ние трябва да приемем, че имаме нов законопроект и всъщност това дава решение дали имаме нов или нямаме нов законопроект.
По-важното за мен е, че това, което се предлага в законопроекта на г-жа Михайлова и група народни представители се подкрепя и от законопроекта, който г-жа Манолова е внесла. Също така текстовете и на ДСБ и на СДС в общи линии са в една посока – да се възпроизведе принципът на уседналост, което е добра практика.
Аз не виждам някаква причина ние да приемаме различни критерии по отношение на различните законопроекти. Ние приехме един срок за уседналост по отношение на Закона за избор на евродепутати и не виждам по каква причина във всеки един избирателен закон ние ще приемаме различен подход и различно време.
Мисля, че единственият добре напипан текст е по отношение на това да се гласува по постоянен или настоящ адрес е в предложението Лъчезар Иванов по отношение на избирателните списъци. Защото там се дава отговор на най-мъчителния за мене въпрос. Как ще установиш един човек какъв адрес има. В избирателните списъци срещу настоящия адрес да се посочва времето, когато си се регистрирал на настоящ адрес, това значи, че ние проверяваме и срока за уседналост. По този начин човекът може да избира дали да гласува по постоянен или настоящ адрес в зависимост от приетия в законопроекта срок за уседналост. Контролът е налице, защото съответните избирателни списъци се контролират от ЕСГРАОН и там няма да има грешка. Т.е. ако аз съм се регистрирала в Поморие преди 5 месеца, за мен ще излезе кога съм се регистрирала. Ако ние приемем в закона, че принципът на уседналост е 6 месеца, това значи, че аз ще мога да гласувам само по постоянния си адрес в Русе и мисля, че това разрешение за първи път дава отговор на въпроса как ние определяме уседналост.
За останалите текстове за преференцията. Да, преференцията е хубаво нещо. По-добрият предложен ред е да имаме нисък праг – 5%, както се предлага от Иванов, защото така както го предлага Мая Манолова, да имаме тежестта на мандата, това значи че правим много висок този праг и преференция не може да бъде отчетена.
По въпроса за изборността в населено място с население над 100 човека избора на кметове. Ако ние ще се опитваме да намерим работа на още около 700 човека, нека да си го кажем ясно. Защото аз съм се опитвала да дам възможност, където има кметски наместник да дам възможност да си го изберат сами хората, трябва да ви кажа, че обикновено не се получава, защото са три-четири рода и всъщност се прави една пуническа война на родове.
По-удачно е да се мисли за изборност на районните кметове, защото населението на един район в София и повече от населението на един окръжен център. Но ако не свържем правомощието, т.е. да кореспондира със Закона за местното самоуправление и местната администрация, също е безсмислен, защото ти избираш един човек, който по същество е само един чиновник. Избираш го като необходимия грешник, който трябва да отговаря пред целия квартал за несвършени мероприятия. Т.е. или трябва да кажем, че районните кметове в сегашния си вид са изнесена администрация на общинския кмет или ако кажем, че той трябва да бъде изборен, тогава трябва да има корелация между неговите правомощия, бюджет и т.н. Иначе едното без другото просто няма как да се разгледа.
По отношение на различните идеи за задължителен вот, за образователен ценз и санкциониране. Безспорно е, че има все по-голямо разминаване между броя на гласуващите граждани и възможността те да участват в избирането на политики. Т.е. представителността вече е застрашителна. Много малък брой хора избират управление на градове, избират управление в държавата и това трябва да ни тревожи.
Но аз имам един въпрос към г-н Каракачанов и хората от ВМРО. От една страна, вие предлагате да намалим избирателното тяло, защото въвеждате образователен ценз. Значи ние свиваме тялото. От друга страна, казвате че всички са задължени да гласуват. Тези, които са без образование, дали ще бъдат задължени да гласуват. Значи имаме различен подход. От една страна, ние намаляваме броя на гласуващите хора чрез образователния ценз, а от друга страна, казваме, че всички са задължени.
По отношение на санкциите, които се предлагат в законопроекта на НДСВ. Аз просто съм изненадана, че сериозни хора са си сложили подписа под него. Само така мога да коментирам. Какво значи това, като не си гласувал четири пъти, оттук нататък 10 години не можеш да гласуваш. Но, примерно, като започне някоя партия да ти харесва, започваш да гласуваш. Това са просто неща, трябва да си слънчасал, за да ги напишеш. От друга страна, какво значи това да ти блокират влоговете. Това може да го има в Боливия, Чили и в други южноамерикански държави. Това просто не е сериозно и аз не виждам как можем да го направим.
Ако трябва действително много сериозно да гласуваме по въпроса за задължението да гласуваме, ние трябва да отидем към промяна на Конституцията. И това е, което може да ни обедини. Аз също много харесвам идеята всички хора да си направят труда да отидат до урните, защото иначе нямат право да критикуват, като не са си направили труда да гласуват. Но това би трябвало да бъде конституционна промяна. Иначе няма как да влезе в един специален закон за изборите. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Г-н Спасов иска реплика.
Минчо Спасов:
Аз искам реплика, за да кажа на г-жа Елеонора Николова, че трябва повече да се чете. Аз не смятам, че белгийският законодател е слънчасал. Защото текстът, който тя цитира като произведение на слънчасал, точно възприема ал. 4 на чл. 210 от Белгийския избирателен кодекс.
Реплика: Прочети ни го.
Минчо Спасов:
Той е на френски. Мога да го прочета, но малко ще се запъвам.
“Без да се отчитат разпоредбите, които са установени по-горе, ако един човек четири пъти в продължение на 15 години не е използвал правото си да гласува, той се лишава в период от 10 години от правото да гласува и не може да получи никаква номинация, нито промоция, нито отличение за една публична длъжност.” (Чл. 210, ал. 4 от Белгийския избирателен кодекс)
Смятам, че белгийското законодателство е доказало, че е законодателство на една от най-демократичните държави в Европа.
Янаки Стоилов:
Г-н Каракачанов също иска думата кратка реплика.
Красимир Каракачанов:
Логиката е много проста и няма никакво противоречие. След като по закон определяш кой има право да гласува, останалите които имат право гласуват. По сегашния закон има лишени от граждански права. Те също нямат право да гласуват. Какво нарушение, след като е фиксирано в закона. Така че законът е този, който определя. Разбира се, има логика в това, че е необходим дебат и по Конституцията. Но в самата Конституция се казва ясно и категорично. Основното образование е задължително и безплатно. Така че имаш норма в Конституцията, която те задължава, ти не си я изпълнил и получаваш някаква санкция. Това е логиката.
Надка Балева:
Напълно подкрепям колегите, които изразяват становище, че то противоречи на Конституцията. Без промяна в Конституцията, където избирателното право е въведено като право, а не като задължение, ние не можем да въвеждаме това условие.
Освен това, вярно е, че основното образование е задължително, но вижте какво казва чл. 6, ал. 2 от Конституцията. Не може да бъдат ограничавани права на основание или да се въвеждат ограничения по отношение на образователния ценз.
Янаки Стоилов:
Колеги, продължаваме дискусията. Г-н Абаджиев, заповядайте.
Димитър Абаджиев:
Първо, по отношение на неудобството, ако ще се приеме един законопроект, то тогава е по-добре да се приеме новият закон на г-жа Надежда Михайлова и група народни представители, защото той третира повечето от въпросите, които са предмет на промяна в другите законопроекти, още повече, че въпросът затова дали имаме основание по чл. 12 от Закона за нормативните актове е спорен, при положение, че се променя начинът на гласуване, въвежда се мажоритарно преференциален елемент – това също е достатъчно основание да се приеме, че са налице тези предпоставки.
В противен случай, според мен, трябва да се подкрепят всички законопроекти, защото те имат много сходни предложения. Аз лично подкрепям основните принципи по отношение на уседналост и по отношение на въвеждане на преференциален вот. Затова мисля, че е справедливо да се подкрепят всички законопроекти и да се изработи общ законопроект.
Само на една от разликите на един законопроект ще обърна внимание – на г-н Лъчезар Иванов, предложението да има представителство поне на един представител в избирателните комисии, и на политически партии, които не са представени в националния, но са представени в Европейския парламент, мисля, че е основателно поради следните причини. Става въпрос за ГЕРБ. Мисля, че това предложение е основателно поради следните причини.
Аргументът за представителство в избирателните комисии е партията да бъде достатъчно представителна в обществото. Тогава не е представена в българския парламент, но е представена в Европейския парламент, това също е достатъчен аргумент, тъй като е над 5.5% от обществото.
Вторият аргумент е членството ни в Европейския съюз, принципът на реципрочност, който приемаме, съвсем логично е да се приеме, че представителството на партиите и в Европейския парламент са достатъчно основание за това, още повече че се предлага представителството да е минимум на един представител, което е съвсем нормално. Считам, че това предложение е основателно. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Г-н Казак и след това г-жа Манолова. Има ли други желаещи? Вече започват да се повтарят изказващите се. Виждам, че желаещи са: г-н Йорданов, г-жа Михайлова, г-н Сотиров, г-жа Иванова. Все пак искам да обърна внимание, че дебатът ще се състои в пленарна зала и сега да не се изчерпва пълната аргументация за тезите, които тук се представят, но ако желаят всички тези, които обявих, ще могат да се изкажат.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, естествено е, че разглежданата тема е достатъчно важна и аз се надявам всички ние да подхождаме с подобаващата се отговорност и чувство за отговорност по отношение на това, което вършим и по отношение на това, което предлагаме.
Имам усещането, че някои колеги като предлагат изменение в закона като чели неосъзнават отговорността, която всички ние носим като народни представители. Фактът, че в тази държава има все пак един върховен закон - това е Конституцията, и всички други закони трябва да бъдат съобразени с тази Конституция и не трябва да й противоречат.
Фактът, че толкова лековато някои колеги, представители на определени политически сили, предполагат разпоредби в закон, които са в крещящо противоречие с Конституцията, за мен е много тревожен. За мен е непонятно как може толкова лековато ние да нарушаваме флагрантно Конституцията и да се опитваме чрез закон с лека ръка да трансформираме идно конституционно право в задължение на българските граждани. Понеже г-н Минчо Спасов каза: “Трябва да се чете!” Аз също съм съгласен, че трябва да се чете. Но когато предлагаме закони, уважаеми колеги, трябва първо да четем Конституцията и след това законите на други държави, било то възможно най-демократичните, но които имат други конституции. Ако конституцията на дадена държава позволява или предвижда упражняването на избирателните права да бъдат задължение, то българската Конституция в сегашния си вид не предвижда подобно нещо. Ако прочетете, колега Спасов, Глава втора на Конституцията, тя гласи: “Основни права и задължения на гражданите”. И там ще видите, че Конституцията е направила ясно разграничение кои са права и кои ас задължения на българските граждани. Т.е. Конституцията ясно е посочила, че едно право е право, а едно друго изискване е задължение за българските граждани. И ние не можем със закон да трансформираме това, което Конституцията е посочила като право, ние лековато да го превърнем в задължение. Именно в тази връзка чл. 42 от Глава втора “Основни права и задължения” гласи, че гражданите, навършили 18 години имат право. В редица други членове от същата глава се използва същата формулировка “гражданите имат право” – всеки има право да изразява мнение, всеки има право да получава и т.н.
И в един определен момент Конституцията казва, че гражданите са длъжни да спазват законите, гражданите са длъжни да съдействат на държавата и т.н.
Уважаеми колеги, както вече казаха някои колеги, не можем толкова лековато ние да променяме Конституцията и да трансформираме едно основно конституционно право в задължение.
Това е по отношение на въвеждането на задължителния елемент за гласуване.
Вторият елемент, който също е очевадно противоконституционен, който се предлага, това е така наречения “образователен ценз”. Колежката Балева вече ви посочи изричната разпоредба на чл. 6, ал. 2. Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани между другите критерии и на образование, посочено изрично.
След като избирателното право е едно от основните конституционни права, предвидени в Глава втора “Основни права и задължения на българските граждани” и след като чл. 6 изрично посочва, че образованието не може да бъде причина за ограничаване на тези права, ние не можем да предвидим подобно ограничение на изразяването на основното конституционно право на българските граждани чрез въвеждането на подобен образователен ценз.
Мисля, че тези две предложения ние трябва да ги отхвърлим още сега принципно и естествено на второ четене да не бъдат възприемани.
По отношение на другите предложения, които все пак могат да попаднат в някаква конституционна рамка, искам да обърна внимание, че специално въвеждането на така наречения принцип на уседналост, който все още не е сигурен дали е конституционен или не, тъй като Конституционният съд не се е произнесъл, в Закона за местните избори ние трябва по-скоро да говорим за принципна свързаност на съответното лице със съответната община, отколкото за някакъв принцип на уседналост, тъй като никога досега българското законодателство не е предвиждало абсолютна забрана на българските граждани да гласуват на местни избори - нещо, което ние направихме за първи път в Закона за избиране на европейски парламент, и нещо, което според мен, е противоконституционно. Винаги критерият на законодателя е бил да се даде право на гражданина да гласува в онази община, с която той е най-тясно и трайно свързан – там където е центърът на неговите интереси, там където живее, там където плаща своите данъци и където се чувства съпричастен.- изпълнява своите граждански задължения, като данъкоплатец и гражданин. Именно затова трябва да се предвиди ясен критерий за тази свързаност на гражданина със съответната община. И този критерий, според мен най-безспорният критерий, е по постоянен адрес. Защото именно по постоянен адрес ние декларираме всички наши правоотношения с държавата, по постоянен адрес ние плащаме нашите данъци и т.н., по постоянен адрес по принцип винаги се изготвят избирателните списъци. Според мен, постоянният адрес трябва да бъде основополагащия принцип, по който всички български граждани трябва да попаднат в избирателните списъци.
Оттам нататък, като втори елемент, ние можем да въведем някакво допълнително изискване за онези, които по една или друга причина имат настоящ адрес, различен от постоянния. Т.е. без да променят постоянния си адрес те са решили да живеят на друго място. Тогава там можем да въведем възможност за тези граждани, ако са изпълнили изискванията да кажем повече от 10 месеца той има настоящ адрес, различен от постоянния, да му се даде възможност да пожелае да бъде включен вместо в списъка по постоянен адрес, в списъка по настоящ адрес. Защото след 10 месеца той може легитимно да претендира, че има трайна връзка с другата община. Но това да бъде само възможност, а не право, което той трябва да упражни лично да поиска това, за да може да упражни своето конституционно избирателно право.
Това, което се предлага от някои колеги да се въведе изискването само тези, които имат постоянен и настоящ адрес в рамките на последните 10 месеца в дадена община, може да доведе до това, че голяма група български граждани да не могат въобще да гласуват в нито една община в страната. Ако въведем 10 месеца изискване да има постоянен и настоящ адрес в дадена община. Тези, които имат по-малко от 10 месеца настоящ адрес в друга община кажете ми къде ще гласуват. Те имат постоянен адрес в една община. Преди 5 месеца са се регистрирали по настоящ адрес в друга, къде ще гласуват тези български граждани. Трябва принципът да бъде по постоянен и тези, които от определен брой месеци имат настоящ адрес, различен от постоянния, да имат възможност да поискат. Но все пак да фигурират в някакъв списък първоначално. Да имат все пак правото да гласуват, а не да им бъде абсолютно забранено това само защото преди един по-малък период са променили своя настоящ адрес. Тези, които са променили преди по-малко от еди колко си месеца, трябва да имат право да гласуват по постоянния си адрес. Това не е записано в предложенията. Затова казвам, че трябва да се прецизира.
Вторият момент, на който искам да се спра е предложението за намаляване прага – т.е. праг от 250 жители, за да има възможност за гласуване за кметове на кметства или на населени места.
Уважаеми колеги, и сега в момента съществува една крещяща неравнопоставеност на българските граждани между граждани на големи градове и граждани на малки населени места. Гражданите на един квартал, като не говорим за София, а за сравнително големи градове, като Шумен, Стара Загора и т.н., където гласуват само за кмета на общината. А гражданите на малки села – 250 души, имат право да гласуват и за кмет на своето населено място, който да решава техните конкретни въпроси. А гражданите на тези квартали, които понякога са многохилядни, имат проблеми, които има нужда да бъдат решавани от някакво лице, което стои по-близко до тях, отколкото кмета на една голяма община на областен център, който има много други проблеми с които да се занимава. И ние сега какво предлагаме? Вместо тази несправедливост да бъде ограничена, ние предлагаме тя да се разшири още повече, като даваме възможност на села от 100 жители да избират свой кмет, а огромни квартали, многохилядни, да не могат жителите на тези квартали да не могат да избират свой районни кметове. Значи ние трябва да изберем или единия или другия подход. Или даваме възможност на всички, включително и жителите на кварталите от големите градове да избират най-близко стоящите до тях представители, които да решават техните конкретни битови проблеми по-ефикасно, отколкото би ги решил един кмет на голямата община или не трябва да се плъзгаме безкрайно по тази плоскост да въвеждаме пряка избираемост на кметове на малки селца.
Наред с това, което беше казано, искам да подчертая, че ние общо взето ще подкрепим един закон, специално закона, внесен от БСП, разбира се със забележките, който търпи най-малко забележки и затова ние ще го подкрепим, но все пак някои неща трябва да се прецизират. Трябва ние да приемем един закон, който ще помогне да увеличаване избирателната активност, а не за нейното ограничаване. Ние всички имаме стремежа да повишаване избирателната активност, но не по този начин, а чрез даване на законови възможности българските избиратели да могат по-лесно да упражнят своето конституционно право, а не да бъдат ограничавани чрез подобни разпоредби. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Виждам реплика на г-н Иванов, г-н Спасов и г-н Чернев. После може да отговори г-н Казак. Ще продължим. Знаете, че в комисиите ние не лимитираме дискусията. Ние имаме общ лимит на времето. Като при това искам да ви кажа, че се налага да изготвим доклад в резултат на заседанието на комисията, ако искаме утре да обсъждаме закона в пленарна зала. Така че моля да се съобразявате все пак, че ние не сме ограничени в общото време. Заповядайте.
Лъчезар Иванов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми г-н Казак, чухме Вашата пледоария, която почти преповторихте тук пред нас, когато ставаше въпрос за уседналост, когато приемахме закона за евродепутатите. Опирайки се единствено на чл. 6, който Вие отново блестящо разтегнахте и го експлоатирахте максимално, но аз ще се спра на цитат от вашите думи – “тясно и трайно свързани”. Това нещо го повтаряте още от времето, когато гласувахме за уседналостта. Какво разбирате под “тясно и трайно свързани”, че си плащали данъци. “Тясно и трайно свързани” - става въпрос единствено и само, когато хората работят и изкарват парите си и плащат данъци на общината, в която живеят. Това, което Вие използвате тук е абсолютна спекулация и отново искате да се скриете зад прословутия чл. 6, защото “тясно и трайно свързани” е там, където човек изкарва прехраната си, живее или по труд начин казано, където той има настоящ адрес. А тук, което вие защитавате, става въпрос за хората, които имат постоянен адрес. А този постоянен адрес знаете, че ви изкарва една лична карта с постоянен адрес, а вие можете да живеете на която си искате точка на света и в същото време да имате постоянен адрес в дадено населено място.
Другата ми забележка към вас е това, че всички граждани, които живеят в България, по повод на Вашия пример за петте месеца, притежават лична карта с постоянен адрес. Затова в проекта, който аз предлагам, е коректно вписано постоянен или настоящ адрес. Ако вие не можете да изпълните критерия, както вие дадохте примера за петте месеца, то вие можете спокойно да гласувате по постоянен адрес. Така че това не е форма на ограничение.
Хора, които живеят извън страната и имат така наречения настоящ адрес извън пределите на нашата страна, искам и съм много любопитен как вие бихте включили това в другите предложения и как то се връзва с другите предложения.
Янаки Стоилов:
Налага ли се пълен анализ на изказването на г-н Казак.
Лъчезар Иванов:
Да, не е необходимо. Благодаря ви.
Михаил Миков:
Ако може да подсетим гостите и членовете, че сме в процедура по първо четене.
Янаки Стоилов:
Нека до 5:00 часа все пак да приключим заседанието. Ще помоля всички, които говорят, наистина да изразят теза. Не е необходимо да кажат всички аргументи, в подкрепа на тяхната теза.


Минчо Спасов:
В това направление ще бъде и моето изказване като реплика към това, което каза г-н Казак. Аз се радвам, че той е френско говорещ и ще му предоставя в оригинал текста на Белгийския избирателен кодекс, който той няма да оспори, че е един от най-напредничавите избирателни закони в Европа. Искам само да му кажа, че внимателно съм чел българската Конституция и там успях да намеря само едно ограничение, т.е. забрана едно право да бъде обвързано с административно задължение. Това е в чл. 48, ал. 3 от нашата Конституция, където се казва, че никой не може да бъде заставен да извършва принудителен труд. А знаем, че ал. 1 обявява конституционността на правото на труд. Т.е. това е единствената забрана, която съществува в нашата Конституция, за оформяне на административно задължение въз основа на конституционното право.
От друга страна, сме свидетели на много примери, когато едно конституционно право, например, правото на собственост, се обвързва с административни задължения то да бъде надлежно упражнявано. Например, правото ви на собственост върху една къща, вие сте задължен да я поддържате във вид така, че тя да не падне и да убие някого.
Павел Чернев:
Аз ще визирам образователния ценз. Наистина неизпълнението на едно конституционно задължение не би следвало да генерира права. А дотолкова доколкото е задължително образованието и неизпълнението на това конституционно задължение, не може да породи права. Няма как. И не може да се позове на някакви свои имагинерни права човек, не изпълнил свое конституционно задължение.



Четин Казак:
Някак си не успявате да вникнете, уважаеми колеги, в предложението на проектозакона, който предлагате, тъй като така както сте го предложили вие и други колеги, които предвиждат подобна формулировка, ако наистина се вникнете по-внимателно, се стига до това, че имат право да гласуват само онези български граждани, които в този промеждутък от време – 10 месеца, имат постоянен и настоящ адрес някъде. Т.е. само онези, чиито постоянен и настоящ адрес съвпадат в определено населено място. Всички останали, които по една или друга причина са променили своя настоящ адрес изведнъж вие ги лишавате абсолютно от правото да гласуват при този запис. Аз съм убеден, че той може да се коригира и това ще го направим между първо и второ четене. Но при този запис се стига да фактическата последица вие да ограничите голяма група български граждани въобще да упражнят правото си някъде в някоя община.
Второто нещо, което искам да кажа на г-н Минчо Спасов.
Г-н Спасов, аз изрично посочих, че не оспорвам избирателния кодекс на Кралство Белгия. Всичко е въпрос на това дали Конституцията на Белгия позволява задължителното гласуване и ако тя го предвижда, естествено, че и избирателният закон ще го предвижда и няма да има никакъв проблем. Овен това, вашите примери са неудачни, че едва ли не едно право се обвързва със задължения. Естествено, че се обвързва със задължения. Но самото право вие не можете да го трансформирате в задължение. Естествено, че правото на собственост е съпроводено със задължение за опазване на тази собственост. Но вие не можете да задължите някого да има собственост. И вие не можете, и аз съм убеден, че ако помислите малко, ще се съгласите с мен, не може лековато да трансформирате едно конституционно право в задължение. Друг е въпросът, ако се промени Конституцията и то наистина се превърне в задължение, нещо което е възможно по принцип. Но на мен ми е трудно да си представя, че ние можем да стигнем до там да трансформираме основни права в задължение на българските граждани.
Янаки Стоилов:
Първо да попитам има ли някои от колегите, които не са се изказвали и желаят да се изкажат. Г-жа Иванова, г-н Йорданов, г-н Миков. Има ли някои други от тези, които говориха и искат да кажат още нещо? Г-жа Манолова. След това ще преминем към гласуване. Заповядайте, г-н Миков.
Михаил Миков:
И аз като много от нашите гости и членове ще се възползвам, но аз ще се вложа в процедурата по първо четене.
Имам усещането, че някои народни представители пропускат, че се намираме в процедура по първо четене. Опитах се да си представя, като слушам всичко това, как един наблюдател или журналист от 90-та година би слушал нашата дискусия, от 80-та година и от 1890 г. би слушал и възприемал всичко това, което се говори. Сигурно всеки ще си намери отговора на този въпрос.
Има един въпрос, който винаги се поставя при законопроектите, свързани с провеждането на избори – общи, местни, европейски, парламентарни или президентски, и това е въпросът за развитието на демокрацията, за конкретните интереси на политическите фракции. Това дава отговор на първия въпрос – защо са толкова много законопроекти. Фрагментацията на политическото пространство сега през 2007 г. дава повод на големи, малки и всякакви формации и на отделни народни представители да се упражнят в политическо говорене върху темата изборно законодателство. Най-близките избори това са местните избори.
Вторият въпрос е как се отнасяме към въпроса за развитието на демокрацията при условие, че все по-малко хора искат да участват в този процес, защото те ни слушат, виждат ежедневно, ежемесечно, ежегодишно и не са много склонни да тичат до урните.
Третият принципен въпрос е някаква прострация на българския етнос от резултатите, които постигат ДПС на избори. Прострация, която преминава от един към друг изборен закон, вместо да дава повече възможности на хората да гласуват, повече хора да отидат да гласуват, това създава повече цензура, ограничения, възпитария и някак си не искаме да артикулираме какъв е същинският проблем, че не можем да накараме хората да излязат да гласуват. Ние вървим по другия път – към ограниченията.
Само едно нещо по повод на това, което г-н Спасов дава. Белгия. Но Белгия е една конституционна монархия. Относително старо законодателство и аз нямам съмнение, че задължителното гласуване там е свързано с представителността на асамблеята като контрапункт на абсолютната власт на монархията. Така че не случайно в съвременна Европа 27 държави в Европейския съюз, 4 от тях бивши монархии доскоро, не толкова далечно, разбира се историческо правния прочит на националните традиции се отразяват на всяко едно законодателство. Белгийският пример аз го чета така като една създадена гаранция на представителност на асамблеята и на другите власти като контрапункт на абсолютната власт. Именно заради това ограничение монархията е конституционна. Иначе не би могла да вирее в съвременна Европа.
Ние от Коалиция за България се опитваме, колко ще бъдем разбрани е втори въпрос, да въведем няколко неща, които смятаме, че са по-демократични и това са сваляне на възможния праг за избори на кметове на малките населени места, избиране на районни кметове. Сигурно тези въпроси са дискусионни от гледна точка на темата местното самоуправление, бюджетиране, собственост. Виждам, че в други законопроекти те са развити под формата на бюджетни процедури, правни разпореждания със собственост, но не мисля, че това е темата на изборния закон. Това е темата на Закона за местното самоуправление. Истинският, същинският въпрос е можем ли ние с ограниченията, които веднъж се разпростряха на евроизборите по отношение на активното избирателно право, а сега все повече ги затягаме по отношение на пасивното избирателно право, аз лично това не споделям и в нашия законопроект, то е огледален образ на ограниченията. Т.е. страх ни е, че ще дойде човек от съседното село, който го харесва цялото наше село, страх ни е да излезем и да видим, а да си седим ние в нашето село и да си се избираме помежду си.
Уважаеми дами и господа, в условията на глобализация, на мобилност, на движение на хората – на това, че търновци работят в Севлиево и денят им минава в Севлиево, общественият им живот минава в Севлиево, а вечер се връщат да спят в Търново.
В Европа, която се движи със самолети, много странно всъщност хора, които са предлагали гласуване по интернет само допреди няколко години, как сега им хареса играта с ценза, която се харесва на широката публика, която е превъзбудена от етнически и антиетнически послания.
Това исках само да кажа. Ще подкрепим тези законопроекти, които се движат по-близо до демокрацията, отколкото тези, които издават политическа неспособност за печелене на избори и търсене на възможност чрез закон да се решава изборен резултат. Никога никъде в света това не се е случило. Иначе нямаше да има демокрация. Благодаря ви.
Красимир Каракачанов:
От първата част на изказването на г-н Миков за многото партии и многото фракции разбрах идеята да възстановим онзи член от предишната Конституция - чл. 1 – една партия, а на мястото на БЗНС да запишем ДПС и да приключим с демократичните промени в България. Така го разбрах. Много партии, много идеи, много лошо било за демокрацията.
Михаил Миков:
Ще отговоря с една фраза на Висоцки:
“Всеки сам разбира степента на собствената си интелигентност.”
Ремзи Осман:
Г-н Председател, аз мисля, че вече се изказаха всички. Ако не възразявате, да преминем към гласуване, защото вече се повдигат въпроси, които не са етични. Сега обсъждаме избирателен закон.
Янаки Стоилов:
Аз приемам това като ваша препоръка. Нека да дадем думата на колегите, които обявих и след това можем да преминем към гласуване.
Заповядайте, г-жо Иванова.


Иглика Иванова:
Далеч няма да излагам всичките си съображения по всички повдигнати въпроси. Наистина ще бъда кратка.
Едното, което искам да кажа е по отношение на образователния ценз в случая на активно избирателно право. Считам, че това нещо е абсолютно неприемливо, отделно, че е противоконституционно. Но дори там да приемем, че може да има някакъв спор, защо считам, че това е неприемливо. Единствената логика, която аз съзирам в такова предложение е, че ако един човек е неграмотен, не познава буквите и цифрите, той трудно би формирал валидна воля. Значи той трябва да прочете какво пише в бюлетината, за да може да формира волята си. Иначе той изразява чужда воля, но не и своята. Но грамотен става човек в този смисъл в първи клас, най-много във втори, ако е преминал с три по милост. Т.е. да искаме 8 клас, за да сме сигурни, че е грамотен, е несъстоятелно.
За все по-намаляващата избирателна активност най-концентрирано мнение изрази колежката Николова, че все по-намаляващата избирателна активност поставя под съмнение много сериозния въпрос относно представителността на избраните органи. Но ми се струва, че тук трябва да помислим по линията не толкова на задължителност на гласуването, а по-скоро на някаква форма на стимулиране на гражданите да вземат участие в изборите. Нека да се съобразяваме, разбира се на първо място с Конституцията, но и с народопсихологията, която не е празна дума.
Колеги, като кажете на българина, че нещо е задължително, първата и единствена мисъл в главата му е как да не го направи. И ако кажем, че задължаваме хората да гласуват, бъдете сигурни, че ще бъдат силно различни резултатите от това, което очакваме да получим. Затова по-скоро да помислим как бихме могли да стимулираме хората, да ги мотивираме да отидат да гласуват, а не да им налагаме и то с административни санкции, с глоби някакво задължение да гласуват, което е спорно и от конституционна гледна точка. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Г-н Йорданов, заповядайте.
Димитър Йорданов:
Тъй като сме наистина на първо четене, по отношение на нашия законопроект – на Надежда Михайлова, Ваньо Шарков и Моя милост – Димитър Йорданов, искам да кажа че уважаваната от мен Правна комисия беше пред угрозата да отхвърли възможността нашия законопроект да се гледа, тъй като бил нов цял законопроект, а всичко останало били законопроекти за изменение и допълнение. И тъй като се прие, че всички законопроекти съгласно чл. 68 се гледат едновременно, независимо какви са те, сега имам усещането, че сте пред угрозата да отхвърлите законопроекта, защото е нов и цял отново или по-точно защото не е нов и цял, а трябва да бъде такъв, опитвайки се да тълкувате Закона за нормативните актове.
Аз ви питам все пак при положение, че принципите за уседналост, за преференциално гласуване, за избор на районни кметове ги няма в досегашния закон, кое пък точно не е ново в законопроекта и го има и в другите законопроекти на колегите в някои от тях, за които се каните да гласувате “за”.
Понеже само предложението на Български народен съюз по отношение на задължителното гласуване го няма в нашия законопроект като принцип и дух на закона, искам да кажа за него, че ние най-вероятно ще подкрепим някаква форма на задължително гласуване. На второ четене ще помислим това да не бъде административно наказателна форма на задължително гласуване, а да бъде по-скоро стимулираща или преференции на хората, които ще гласуват. Но затова между първо и второ четене ще помислим.
Последно, смятам, че е редно да изпълним ал. 4 на чл. 67, където на първо четене законопроектите се обсъждат по принцип и изцяло и се гласуват така, а не кой го е внесъл, какъв е точно законопроекта. И тъй като никой не чух да каже нещо по отношение на принципите и общите положения в нашия закон ви призовавам да го подкрепите, тъй като има и други такива, които ще подкрепите със същите принципи и общи положения.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Йорданов. Мисля, че завършваме дискусията.
Ремзи Осман:
Г-н Председател, когато направихме коментара аз лично в моето изказване, г-н Председател, подкрепих да влезе в дневния ред този законопроект, но самата г-жа Надежда Михайлова говореше, че законопроектът е нов. От тази гледна точка беше коментара от моя страна. Но моето мнение е, за да минава по-бързо цялата процедура по първо и второ четене, да се обединим върху един законопроект. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Г-н Гетов, Вие искахте думата. Държите ли в края на дискусията да кажете това, което е важно? (Да.) Давам Ви думата.

Иван Гетов:
Бих искал да вмъкна няколко реплики по отношение на това доколкото стана дума за термините “постоянен и настоящ адрес” пред да се премине към гласуване.
Всички вие знаете, че в нашите лични карти е отразен единствено и само постоянния адрес. Тук стана дума за тези термини. Ако някой би желал да чуе за какво става дума в законите по отношение на тях, мога да го направя.
Да се върна на личните карти и постоянния адрес в тях. Това е единствено и по простата причина, че в националната база данни, съгласно Закона за гражданска регистрация се регистрира само постоянният адрес. Национална база данни е свързана със системата на колегите от МВР, издаващи българските документи за самоличност и това е причината поради която той единствено влиза в официалния документ, наречен “лична карта”.
Янаки Стоилов:
Това го разбирам като подкрепа списъците да бъдат съставени по постоянен адрес.
Иван Гетов:
Това е една от причините всички списъци да бъдат изготвени единствено по постоянен адрес.
Що се отнася до настоящия адрес, регистрацията на настоящия адрес е само на локално ниво. Това е на общинско ниво. Т.е. единственият документ, в който се съхранява вашата декларация за настоящ адрес, това е заявлението за настоящ адрес, което е в общинските служби, където е извършена регистрацията. Т.е. настоящият адрес никъде в официални документи не съществува. Единствено е в архивите на общините. Т.е. контролът върху адресната регистрация на българските граждани става единствено чрез личните им карти по постоянен адрес. И в законопроектите, които се разглеждат, в някои от тях е дадена възможността да се гласува по настоящ адрес единствено по желание на всички онези, които са адресно регистрирани по настоящ адрес при определени ограничителни условия, които налагат и принципа на уседналост. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Моля ви да оставите въпросите за второ четене. Но щом настоявате имат думата г-жа Николова и след това г-н Казак с по едно изречение по един въпрос.


Елеонора Николова:
Г-н Гетов, имам един въпрос към Вас. Тези списъци в общините, които се водят по настоящ адрес, надеждни ли са?
Иван Гетов:
Списъци в общините не се изготвят по настоящ адрес. Там се регистрира адресната регистрация по настоящ адрес. Доколко са актуални, за това може да се направи справка единствено по заявленията, които са подадени там и са архивирани. Вие сама разбирате, че заявления, които са подадени преди десетки години за настоящ адрес, е трудно да се отговори доколко се съхраняват. Това е единственият доказателствен документ. Общините са задължени да издават удостоверение за настоящ адрес при положение, че всеки един отиде и поиска да получи такъв документ, с който да удостовери от колко време има адресна регистрация на определено населено място.
Янаки Стоилов:
Колеги, започваме гласуването.
В дискусията на първо четене в пленарна зала ще могат да се добавят и възпроизведат много от аргументите, които днес се чуха.
В поредността на законопроектите ще ги подлагам поотделно на гласуване.
Първият от тях е на Иван Костов и група народни представители. Тези, които подкрепят този законопроект, моля да гласуват.
Тринадесет гласа “за”, Против? Няма. Въздържали се? Четири “въздържали се”. Приема се законопроектът на първо четене.
По законопроекта на Владимир Кузов. Които го подкрепят, моля да гласуват. Един “за”. Против? Четири “против”. Въздържали се? Дванадесет “въздържали се”.
Владимир Кузов:
Моля да се прегласува.
Предложението ми, колеги, е много просто. Няма никакво ограничаване на правата за тези, които ще бъдат назначавани в секционните комисии. Ако искате там, както беше миналия път, да са хора, които не знаят да четат и да пишат. И какъв е резултатът в крайна сметка? Не знам какво мислите, но може би и в Централната избирателна комисия всички да са с основно образование.
Янаки Стоилов:
Аз не знам да е имало такъв практически проблем, още повече, че всички могат да смятат и всички да пишат.
Подлагам на прегласуване законопроекта на г-н Кузов. Който е “за”, моля да гласува. Един “за”. Против? Пет “против”. Въздържали се! Единадесет “въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на гласуване законопроекта на г-н Сотиров. Който е “за”, моля да гласува. Дванадесет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима “въздържали се”. Приема се законопроектът.
По законопроекта на Красимир Каракачанов и група народни представители. Които са “за”, моля да гласуват. Пет гласа “за”. Против? Трима “против”. Въздържали се? Десет “въздържали се”. Не се приема законопроектът.
По законопроекта на Мая Манолова и група народни представители. Които са “за”, моля да гласуват. Седемнадесет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Един “въздържал се”. Приема се законопроектът.
По Законопроекта за местните избори на Надежда Михайлова, Вальо Шарков и Димитър Йорданов. Които са “за”, моля да гласуват. Шест “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Десет “въздържали се”. Не се приема.
По законопроекта, внесен от Николай Камов. Които са “за”, моля да гласуват. Няма “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Шестнадесет “въздържали се”. Не се приема.
Следващият законопроект е на Петя Гегова и група народни представители. Които го подкрепят, моля да гласуват. Двама “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Четиринадесет се въздържат. Не се приема.
Следващият законопроект е на Лъчезар Иванов. Който е “за”, моля да гласува. Осем “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Осем въздържали се? Не се приема.
Реплика:
Може ли прегласуване.
Янаки Стоилов:
Може! Отново гласуваме законопроекта на Лъчезар Иванов. Които са “за”, моля да гласуват. Девет “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Седем “въздържали се”. Не се приема.
При това положение със становището на комисията законопроектите ще бъдат представени утре в пленарна зала и могат да бъдат обсъдени. В резултат на гласуването в пленарна зала ще пристъпим към процедурата на изготвяне на обобщен законопроект, в който ще включим това, което е прието по принцип в приетите законопроекти.
Закривам заседанието на комисията.


Председател:
(Янаки Стоилов)



Стенограф-протоколчик: