---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 29

Днес, 05.07.2007 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Сабрие Сапунджиева, заместник-министър, експерти - Виолета Обретенова и Мария Колева, от Върховната касационна прокуратура - Христо Манчев, заместник главен прокурор; от Върховния административен съд –Стефка Стоева; от Върховния касационен съд – Румен Ненков, Симеон Чаначев и Любка Илиева заместник-председатели; от Национална следствена служба – Свилен Турмаков, заместник директор, Румен Георгиев и Владимир Петров; от Главна прокуратура – Валери Първанов, зам.-главен прокурор; от Висшия съдебен съвет – Венета Марковска, член и Славка Каменова, главен секретар; от Софийския градски съд – Светлин Михайлов, председател и от Софийския районен съд – Иван Колев, председател; от Националния институт по правосъдие – Драгомир Йорданов; Здравка Калайджиева, сътрудник на министъра по европейските въпроси; от ААМР – Десислава Бижева и Ралица Величкова и народните представители Илко Димитров и Минчо Спасов.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми членове на комисията и гости,
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:

Обсъждане на второ четене на Законопроекта за съдебната власт, № 702-01-15/11.04.2007 г., внесен от Министерския съвет продължение- втора част.
Продължаваме с Глава десета. Статут на съдии, прокурори и следователи. В края на първата част на доклада – Раздел І. Назначаване и освобождаване.
По този раздел има ли някакви въпроси към подготвения доклад. (с. 52, Глава десета, Статут на съдии, прокурори и следователи, Раздел І).
Има ли някакви въпроси тук? Обсъждаме всички текстове от чл. 187 до чл. 198 по вносител. Моля да насочите вашето внимание към подчертаните текстове, които се предлагат като редакция.
Има само една промяна в раздадения текст на чл. 187, ал. 2. Вместо изречението, което е накрая на ал. 2, текстът да бъде:
“С встъпването в длъжност започва изпълнението на служебните задължения на съдията, прокурора и следователя.”
По-нататък сме се опитали да уредим основните права и задължения на магистратите, за да не бъдат те препращани в главната си част към Кодекса на труда. Затова ви предлагаме тук прочетеното уточнение.
Г-н Колев, заповядайте.
Иван Колев:
Искам само да посоча, че не е отразено с какъв акт трябва да бъде назначен съответния магистрат. Затова предлагам да има като чл. 187а със следния текст.
“Чл. 187а. (1) Актът за назначаване по чл. 187, ал. 2 се издава в писмена форма и трябва да съдържа:” и да се изброи: наименование на акта; наименование на органа, както е по Кодекса на труда и по Закона за държавния служител.
Тук пише с акт. Какъв е този акт? Заповед на председателя? Би трябвало, според мен, да се посочи какъв е. Как в Закона за държавния служител са изброени 6 или 7 неща, които трябва да съдържа този акт, би трябвало и тук да го има.
Алинея втора и трета да бъдат:
“(2) Копие от акта за назначаване се връчва срещу подпис на назначеното лице.
(3) Встъпването в длъжност се извършва в 10 дневен срок от издаване на акта за назначаване и се удостоверява писмено.”
Т.е. да има нов член.
Янаки Стоилов:
Доколкото разбирам Вие предлагате някакъв сложен състав, освен решението на Висшия съдебен съвет, което е актът, има и отделно акт, който издава ръководителя.
Иван Колев:
В момента е така. В ал. 2 е записано:
(2) Въз основа на решението на Висшия съдебен съвет по ал. 1 се издава акт за назначаване от съответния административен ръководител по чл. 43 , ал. 3.
Затова предлагам този акт да бъде уточнен.
Янаки Стоилов:
Не е ли по-добре да го наречем акт за встъпване в длъжност. Това е неговото предназначение.
Иван Колев:
Да, може. Така е написано.
Янаки Стоилов:
Бихте ли го продиктували още веднъж, но като акт за встъпване в длъжност. Той е различен от акта за назначаване.
Иван Колев:
В момента как се практикува? Първо има решение на Висшия съдебен съвет. След това се издава заповед от съответния административен ръководител. И след това има акт за встъпване в длъжност, който се подписва от съответния магистрат.
Янаки Стоилов:
Второто действие можем да го прескочим. Защото то е правно обезсмислено. (Не е така.) Как да не е така. Може ли този акт за назначаване да бъде различен от решението на Висшия съдебен съвет.
Иван Колев:
Решението е, че назначава лицето Х за съдия в еди-кой си съд. А в заповедта се уточнява заплата, всички неща като процент за прослужено време и други. Няма как да избягаме от това нещо. Прокурорите сключват трудов договор, а при нас се издава заповед. Затова е хубаво да се уточни тук какъв ще бъде този акт и какви атрибути трябва да съдържа.
Янаки Стоилов:
Не можем ли тогава към решението на Висшия съдебен съвет да въведем другото – акт за встъпване в длъжност, който да съдържа всички тези необходими елементи. За това нека да ги разделим на два акта: решение и акт за встъпване в длъжност, който да съдържа всички тези елементи – за възнаграждение, конкретни задължения и т.н.
Иван Колев:
Тъй като се предвижда тук за 10 дневен срок – с едното ги назначаваме, а встъпването в длъжност е различно – различни са датите от които се издават тези заповеди. Защото ние можем да издадем в 10 дневен срок заповедта за назначаване, а той може да встъпи в длъжност след 6 месеца, тъй като пред това време той си довършва някъде работата. Докато встъпи в длъжност има голям период от време.
Янаки Стоилов:
Добре, продиктувайте текста, ако обичате.
Иван Колев:
Аз съм го нахвърлял, без да претендирам, че е много точен.
“Чл. 187а. (1) Актът за назначаване по чл. 187, ал. 2 се издава в писмена форма и трябва да съдържа:
1. наименование на акта;
2. наименование на органа, който го е издал;
3. правното основание за назначаването (т.е. решението на Висшия съдебен съвет, което се цитира.)
4. наименованието на длъжността, на която лицето се назначава и ранга, който получава.
(Тъй като, примерно, като се назначава съдия, може да е с ранг на окръжен съдия, ранг върховен съдия и т.н.)
5. размера на основната заплата и допълнителните възнаграждения;
6. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта.
(2) Копие от акта за назначаване се връчва срещу подпис на назначеното лице.
(3) Встъпването в длъжност се извършва в 10 дневен срок от издаване на акта за назначаване и се удостоверява писмено.”
Това не съм го измислил. Преписал съм го от Закона за държавния служител.
Янаки Стоилов:
Има ли някакви възражения по тази редакция.
С тези допълнения ще ги гласуваме текстовете.
Елиана Масева:
Искам да ви попитам. Ако тези реквизити, конкретизация всъщност на решението на Висшия съдебен съвет се съдържат във встъпителния акт, когато се налага актуализиране, с какъв акт ще стане. (Анекс.) Е как анекс към...?
Иван Колев:
Примерно, трябва да му се даде ранг в окръжен съд. Висшият съдебен съвет гласува ранг в окръжен съд и тогава ние отново издаваме заповед, с която привеждаме решението на ВСС и определяме наново възнаграждението, защото те са различни.


Елиана Масева:
Нали разбрахте, че заповедта, която в момента се издава, различно от акта за встъпване, няма да фигурира. С второто решение, примерно за определяне на ранга, актуализация на работна заплата и т.н., с какъв акт ще бъде? Пак ли за встъпване?
Иван Колев:
Той подписва удостоверение за встъпване: Удостоверявам, че днес встъпих в длъжност ....
Янаки Стоилов:
Защо не опростим нещата. Като чели ние се стремим да ги усложним, а не да ги решаваме според тяхното практическо значение.
Имаме решение на Висшия съдебен съвет. В последствие каква е пречката да преминем към издаване на акт за встъпване в длъжност, който да съдържа всички тези описани елементи. И да има една точка, в която да се посочва кога назначеното лице трябва да встъпи в длъжност. Това може да бъде след един месец или да има някаква възможност да се определи времето. Тогава лицето получава копие от акта за встъпване в длъжност. Защо е необходим този акт. Така излиза, че ако той няма акт за назначение, независимо от решението на Висшия съдебен съвет, той няма да стане магистрат. Какво е правното значение на този междинен акт. Аз наистина се питам и не мога да намеря отговор.
Г-н Първанов, заповядайте.
Валери Първанов:
Понеже ежедневно подписвам такива документи, да се опитам да разясня нещата.
Съответните органи на съдебната власт са юридически лица. Т.е. имаме разпореждане с финансови средства. Трябва да има някакъв акт на органа, който е разпоредител с бюджетните средства и това разпореждане става именно с такава заповед. Примерно, аз съм встъпил в длъжност като прокурор преди 27 години. От тогава служебното ми правоотношение е претърпяло по 20 развития. Аз не мога всеки път да подписвам акт за встъпване. Примерно, Висшият съдебен съвет взима решение за увеличаване на заплатите с 5%. Какво правим? Трябва да има някакво основание за плащане. Нали трябва да има някакъв акт на административния ръководител. Ако някой си мисли, че на мен ми е приятно да подписвам на 1700 магистрати през няколко месеца по четири екземпляра, се лъже.


Янаки Стоилов:
Няма спор за това нещо. Аз обаче питам какъв е проблемът, ако има два акта, а не три. Защото всичко това може да се съдържа в едни по-опростени правни действия. Те по съдържание ще обхват всички действия, за които говорите.
Надка Балева:
Към това, което каза г-н Първанов.
С акта за встъпване в длъжност е установен един факт – към тази дата ти заемаш дадена длъжност. И с това се приключва. Не е уместно, поне според мен, в акта за встъпване в длъжност да определяш условията на работа, които ще бъдат, възнаграждение, работно място – реквизитите, които съдържа един трудов договор. Защото на практика ние искаме да приравним акта за встъпване в длъжност с акт за трудов договор. Затова си мисля, че е по-разумно. И този акт за встъпване в длъжност как ще го актуализираш. Анекс към акта за встъпване в длъжност не звучи логично. Затова по-приемливо е предложението, което г-н Колев направи.
Янаки Стоилов:
Не си спомням във вашия текст дали имаше. Но трябва да запишем като задължение на административния ръководител, че административният ръководител издава акт за встъпване в длъжност, който съдържа и изброяваме всички тези неща.
Преминаваме към гласуване на този въпрос. Има решение, акт за заемане на длъжността, акт за встъпване в длъжност като второто го записваме като задължение на административния ръководител.
Който е съгласен с тази постановка, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Други бележки? Г-жа Балева.
Надка Балева:
Пропуснала съм един текст, който сме гласували, че пенсиониран магистрат не може повече да заема длъжност в съдебната система. Струва ми се, че е прекалено силно. Мисля, че беше чл. 192.
Янаки Стоилов:
Става въпрос за чл. 191, ал. 3. Уместно го поставяте този въпрос.
Чл. 191, ал. 3, която гласи:
“(3) Пенсионираните съдии, прокурори и следователи нямат право да заемат длъжност в органите на съдебната власт.”
Надка Балева:
Имам предвид военните магистрати. Имам предвид, че пенсионирането може да бъде по други причини. Резонното е тази забрана да я въведем по отношение на тези, които са освободени дисциплинарно да нямат право да заемат длъжности в съдебната система.
Янаки Стоилов:
Ал. 3 да отпадне ли?
Мая Манолова:
В ал. 3 да се запише: Лицата по ал. 1 нямат право да...
Янаки Стоилов:
След като са освободени от длъжност има ли възможност наново като пенсионери да бъдат назначени на длъжност.
Иван Колев:
Тъй като аз съм лично заинтересован от тази алинея – аз съм пенсионер на 45 години. Аз съм се интересувал за нея. Според мен, тя е дискриминационна и антиконституционна норма. Лишава човек не само от правото на труд, но и от упражняването на професия.
Освен това, е в противоречие с разпоредбата на чл. 129, ал. 3 и ал. 5 от Конституцията на Република България.
Янаки Стоилов:
Какво предлагате.
Иван Колев:
Да бъде: “Освободените по ал. 1, т. 1 съдии, прокурори и следователи не могат да заемат и т.н.
Тук се говори само за пенсионираните по ал. 1. Има много съдии, прокурори и следователи, които са пенсионирани поради инвалидност - поради болест, и по този начин те не могат да заемат такава длъжност. Това няма да издържи.
Янаки Стоилов:
Има ли някои други случаи, които трябва да се обхванат от това ограничение, освен за пенсионираните. Защото може да се окаже и някоя друга категория.
Сабрие Сапунджиева:
Специално за тази норма настояваше министъра на правосъдието и се имаха предвид лица, които са пенсионирани веднъж като военни и след това са заели длъжности в съдебната система. Имаше няколко случая, при които такива лица при ново напускане на съдебната система претендираха за обезщетение от полагащите им се заплати. Не могат те да получават два пъти обезщетение на две различни основания. Аз обяснявам, че това се имаше предвид, когато се записваше тази норма.

Янаки Стоилов:
Моля да ни припомните това да го запишем като ограничение в социалните им права.
Сабрие Сапунджиева:
Става въпрос за хора, получили обезщетение при пенсиониране като военни, след което на ново претендират за обезщетение “не повече от 20 заплати” при напускане на съдебната система.
Янаки Стоилов:
Тук с този текст казваме много повече неща. Другото трябва да го уредим отделно. А за тук ви питам има ли други случаи извън този.
Надка Балева:
Няма други случаи, включително и това което се каза: трайна фактическа невъзможност или наложено наказание, защото ал. 3 визира само пенсионираните, а не всички освободени на основание предходните алинеи.
Янаки Стоилов:
Добре. Само добавяме: “пенсионираните по ал. 1, т. 1 съдии ... нямат право да заемат длъжност.
Други бележки към тази глава има ли?
Още един въпрос, който беше предмет на дискусия по повод на това дали главният прокурор е магистратска длъжност. И може би трябва да запишем председателите на двете върховни съдилища и главният прокурор, че това са също магистратски длъжности, което практически означава, че те могат да извършват съдебни правораздавателни дейности. И понеже в съдебната система могат да се измислят въпроси, които на практика не съществуват, може би трябва да ги запишем.
Светлин Михайлов:
Г-н Председател, аз искам да поставя въпроса за останалите административни ръководители, които са председатели на съдилищата или окръжните прокурори, които са в системата на прокуратурата, съществуват текстове в закона, особено за съдилищата, които казват, че председателят на окръжния съд или председателят на районния съд, може да председателства всички състави в района. Това по аналогия дава възможност да се приеме, че макар да изпълняват административната длъжност “председател на съд”, те всъщност са съдии и могат да упражняват тази професия.
Янаки Стоилов:
Предлагате по същия начин да го запишем.

Светлин Михайлов:
Или варианта – по същия начин там, където е за председателя на ВКС и председателя на ВС и Главния прокурор да бъде включен такъв текст, който би дал възможност да се приеме чрез тълкуване, че това е изпълнение на такива функции, за да не изпадаме в случаите в които – аз знам, че заместник-председателите са изключени от това нещо. Колегата Ненков и Стоева, те влизат постоянно на заседание, какво би станало с актовете, които те постановяват в съставите си. Да не говорим, че и председателят на Върховния административен съд влиза в заседание, председателства петчленните състави. Чл. 189. От логиката в този текст идва това нещо.
Председателят на отделение във върховните съдилища не е ли съдия?
Янаки Стоилов:
Защо да не ги махнем от т. 1.
Светлин Михайлов:
Можете да ги махнете. Това е друг вариант на решение.
Янаки Стоилов:
Приравняват някои от другите нива към тези.
Валери Първанов:
В предложенията, които прокуратурата даде също има предложение да отпаднат председателите на отделения и завеждащ отделите като магистратска длъжност. Аз бих се аргументирал и със съществуващите длъжностни характеристики преди 10 ноември, които бяха за магистратите. Там се вижда, че завеждащ отделите и председателите на отделения са си заместници на административните ръководители. Те имат организационни функции, поради което считам. Имаше и една такава редакция за около една година на Закона за съдебната власт, когато най-висшата магистратска длъжност беше прокурор в касационна и съответно съдия във Върховния съд. И това е разумът. Един председател на отделение, заседавайки заедно с своите колеги, макар и председател на състава, няма повече гласове, т.е. 2 или 3 гласа, т.е. той е с равните права. Не виждам защо трябва да се допуска това. Съвсем конюнктурно се въведе, за да се запази длъжността за някои лица пожизнено. Защото, въвеждайки завеждащ отдел и председател н отделение като магистратска длъжност, а не като административна, там няма мандат, няма избор и веднъж станал такъв, ти си доживотно.


Янаки Стоилов:
Мисля, че тези аргументи са убедителни и т. 1 може да отпадне, защото ние говорим “съдийски, прокурорски и следователски длъжности”. Председател на отделение ще си съществува като административна длъжност, но това не е съдийска длъжност. Той си е съдия в съответния съд. Така че ранг може да има такъв, може да има такава административна длъжност, но не съдийска, прокурорска и следователска длъжност. Пада т. 1 и въпросът се решава.
Колеги, предлагам да гласуваме отпадането на т. 1 и въпроса става съвсем ясен за разликата между магистратска и административна длъжност. Който е “за”, моля да гласува. Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Ако това се отразява някъде в съдържанието на текста, трябва да го променим. Длъжността ще я има като административна длъжност. Тя не е магистратска. Тя е административна длъжност. Не е пречка да се взима допълнително възнаграждение за административната длъжност в съдебната власт.
Има ли други бележки по тази глава?
Моля да погледнете по чл. 190. Има предложение на народни представители за увеличаване на годините за заемане на съответните магистратски длъжности. Тук въпросът е колко години са необходими за окръжен, апелативен съд и т.н. Може би има резон в това предложение – да се повишат изискванията за работа на определено място.
Светлин Михайлов:
Безспорно е, че времетраенето на младши съдийството е регламентирано в рамките на две години и по изключение то може да бъде удължено за срок от 6 месеца. Това не означава, че така зададен въпроса от госпожата народен представител формулира това, че веднага след завършването без никакъв щат той става младши съдия.
Искам да споделя опита си като административен ръководител, съвсем скромен, в рамките на три години и да изкажа своето притеснение от това, че съдебната система – на първо място младостта в нашата система не е предимство, ако мога така да го нарека. Защото без абсолютно никакъв житейски опит хора направо от студентската скамейка, които показват много добри теоретични знания на конкурсните изпити се назначават и започват да правораздават. Няма какво да се лъжем, че правораздаването е една огромна власт в ръцете на един човек, който няма за самия себе си житейски опит, той дори не е женен, на 22-23 години, аз го изпращам да развежда хора. Той дори не знае какво представлява. Това е едната от предпоставките.
Мисля, че няма да открием топлата, ако мога така да се изразя, защото навсякъде в другите държави на запад се изисква някакъв определен натрупан стаж юридически, след който да започне това.
Елиана Масева:
Вие на колко започнахте.
Светлин Михайлов:
На 27 години започнах, г-жо Масева.
Янаки Стоилов:
Разбирам, че мотивите на г-н Михайлов са в подкрепа на това да се завишат годините. Но той ни каза, че ще ни ориентира практически в този казус, когато младши съдийският стаж е изтекъл, какво да се прави в този случай.
Светлин Михайлов:
Аз не познавам много добре законодателната техника, но според мен, има няколко възможни разрешения. В момента, за да постъпите за младши съдия не се изисква абсолютно никакъв стаж, който вие да сте натрупали. Би могло да се поиска стаж за постъпването им като младши съдия.
Елеонора Николова:
Аз мисля, ч това е абсолютно погрешна позиция. Нали всеки като завърши университет трябва някъде да започне да работи. След като има много добър успех, след като се е справил на изпита чудесно и е избрал кариерата на съдия, защо трябва да го караме да ходи юрисконсулт или да бъде в едноличната фирма, за да придобие 2-3 години стаж, и след това да се върне.
И ако ще говорим за критерий съзрял и несъзрял, ще трябва да започнем да ги делим на мъже и жени, защото както се знае, жените съзряват по-рано.
Румен Ненков:
Това е една много тежка дискусия. Ако сега погледнем съдиите във върховните съдилища, трябва да ви кажа абсолютно честно и не се притеснявам, че най-добрите са минали през института на младши съдийството. Те директно отидоха по разпределение младши съдии. Вярно за София имаше един ранг повече, затова седя съдебен изпълнител известно време, след това ранга на софийските районни съдилища се приравни с ранга на останалите провинциални съдилища. Ако решим да искаме по-голям стаж и по-голям опит нека да увеличим тогава срока на съдийството. Но да ги караме да стават юрисконсулти, за да станат младши съдии, мисля, че е неразумно.
Янаки Стоилов:
Може би ние трябва да решим въпроса при нашите условия, без да вдигаме бариерата на входа на съдебната система, защото нали сме приели предимно кариерния принцип, а не както в другите страни правото да стои по-близо до живота и да се иска един човек за да правораздава, винаги да е вършил нещо друго. Това не е принципът при нас. Значи на входа може би ние не трябва да завишаваме изискванията и да уточним в дискусията за времето, което е необходимо като магистрант на едното ниво, за да отиде на другото. Мисля, че това е решен въпрос.
Виждам, че г-жа Антонова иска думата.
Надя Антонова:
Аз признавам съображенията на колегата от градския съд затова, че младите магистрати нямат житейски опит, а той е необходим. Аз самата съм била в такава ситуация. Когато на 24 години станах нотариус и това, че имах вече две деца на тази възраст много не ми помогна обаче.
Аз оценявам вашите съображения, че колегите трябва да имат стаж. Днес при нашите условия един човек, който е завършил факултета, трябва да стане адвокат. Знаете ли, че в моя роден град колегите, които са дипломирани, нямат 1500 лв. за да се запишат в адвокатската колегия. Всички адвокатски колегии имат праг и има безработни млад юристи. По Закона за адвокатурата всяка адвокатска колегия си определя встъпителна вноска. Адвокатурата по Конституция е самоуправляваща се и независима система.
Аз бих предложила да няма пречка колегите да стават младши съдии. Нека да завишим младши съдийството и то да бъде 3 години, както беше по Закона за устройство на съдилищата. И вече като отиде в районен съд, този колега си е сменяем. Ако той покаже добри качества, включително и поради липсата на опит, нищо не пречи да се направи преценка в годините за неговата сменяемост и да бъде поканен да се пробва другаде.
Аз считам, че трябва да завишим годините за следващите нива. Например, за окръжен съд да не бъдат 5 години, както е по проект и както мисля, че приехме ние, а да сложим една по-голяма цифра, което означава, че колегите ще стоят в районния съд, въртят материята на две години на съставите през ръцете си, ще трупат опит, ще бъдат преценявани и след 7-8 години ще отидат на второ ниво. По този начин няма да се предизвиква напрежение и претенции за бурно кариерно развитие и да се напрягат по-горните нива с желание да се заемат от млади хора, които не са доказали докрай своите качества. Благодаря.
Христо Бисеров:
Аз споделям виждането, че института на младшия съдия, дошъл от студентската скамейка е нещо много добро. Аз помня времето, когато бяхме стажанти и когато имаше една надпревара всеки да си развие хорариума на стажа, пред Министерството на правосъдието да се представи добре и да стане младши съдия. Това е желание у младите, което съществува точно в този период, не бива да се пресича и както каза колежката, да ги изпращаме някъде да запълват две години, за да реализират мечтата си да станат съдии. Има хора, на които наистина отвътре им идва това желание.
А от друга страна, ако искаме да увеличим конкуренцията в съдебната система и ако въвеждаме конкурса, нека да не увеличаваме стажа. Това не означава, че като направи пет години , веднага ще отиде в окръжен съд. Това означава, че той ще може да се състезава с другите.
Така че аз не виждам никакъв сериозен аргумент по така общо звучащия аргумент, че житейският професионален опит означава непременно професионално израстване, та да увеличаваме от 5 на 8. Да увеличим на 9 тогава, или да увеличим със 7.
Нека по-горните съдии да чувстват, че отдолу има и поколение, което се развива. Аз знам, че имаше един период, който дай боже вече малко да сме го поизминали, когато се произвеждаха юристи по един начин, по който ние не го помним поне като бяхме студенти. Затова аз ви предлагам да не пипаме текста, да не увеличаваме годините, защото намаляме конкуренцията вътре в системата, според мен.
Янаки Стоилов:
Казаха се аргументи в подкрепата на двете становища. Мисля да пристъпим към гласуване.
Тези, които са за завишаването според направените предложения – от 5 на 8 години, от 8 на 10 за изискуемия стаж.
Тези, които са за удължаване на стажа на младшите магистрати от 2 на 3 години, моля да гласуват. Десет гласа “за”. Против? Един против. Въздържали се? Трима се въздържат. Приема се 3 години. Мнозинството от членовете на комисията гласуват за 3 години.
Елеонора Николова:
Имам аргумент за това, че ще му изтекат трите години за несменяемост, а той няма да е работил.
Янаки Стоилов:
Подлагам на гласуване за другите степени.
Тези, които са за завишаване на стажа, моля да гласуват. Пет гласа “за”. Против? Въздържали се? Осем “въздържали се”. Не се приема.
Настъпва само промяна за младшите длъжности на 3 години.
Иван Колев:
Може ли само нещо да ви кажа. За районен съдия се иска 2 години. Вие гласувате 3 за младши. Значи трябва да поправите и за районен съдия 3 години.
Янаки Стоилов:
Т.е. там също да бъде три години. Районен съдия трябва да има 3 години стаж.
Има една алинея, която е включена в доклада и която предполагам, че няма да предизвика спорове – чл. 190, ал. 6.
“(6) За стаж по ал. 1-5 се зачита стажът, придобит на длъжност или професия, за която се изисква висше юридическо образование, включително стаж на лицата с висше юридическо образование Министерството на вътрешните работи и за съдиите в международните съдилища по европейска линия.”
Мисля, че това не е спорно. Вариантите са два, тъй като има в съда в Люксембург и в Страсбург. Има и международни съдилища. Ако искате широкия вариант да приемем. Но понеже има някои международни съдилища със спорна правна легитимност.
Универсалните международни институции са по Римската конвенция и по Европейската и затова поставям въпроса дали да не ги сведем до тях. Или да използваме широката формулировка.
Има две предложения. Те са еднакви по обхват. Приемаме това предложение.
Елиана Масева:
Г-н Председателю, професията, за която се изисква висше юридическо образование. Има една много широка номенклатура и в класификатора и в наредбите длъжности, за които се изисква висше юридическо образование, които нямат нищо общо с юридическата практика. Ако тук приемем тази норма и приравним, говорейки да повишаване опитността и завишихме стажа на младшите съдии, говорим и за промяна в политиката за стажа на районните съдии, а приравняваме към такъв професионален стаж стажа на хора, които нямат нищо общо с юридическата професия, но от гледна точка на работодателя е било важно да имат такова образование, което е само ориентация професионална, а не професионална практика, мисля, че отиваме твърде далече. За дознанието, да. Обаче тук мисля, че трябва да пререшим въпроса.
Янаки Стоилов:
Г-жо Масева, аз мисля, че нямате основание за опасения при въвеждането на задължителни конкурси за вход в системата. Това че му се признава стажът не му гарантира магистратска длъжност. Така че ако той покрие изискванията на конкурса, няма защо да се вторачваме в този стаж дали той е повече или по-малко юридически, след като закона го признава. Няма как това отнапред да го решим.
Мая Манолова:
Ива редица случаи, в които се изисква или юридическо, или икономическо образование. Това са въобще длъжности, които не са свързани с необходимостта от прилагане на правни знания и нямат нищо общо с типичната юридическа дейност.
Елиана Масева:
Конкурсът не е панацея. Може блестящо да се представи на конкурса.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам все пак да не променяме тази редакция. Има достатъчно утежнен вход в системата за външни лица и този текст не може да ни реши много от тези проблеми.
Логично е да изискваме по-дългия стаж, след като изискваме за районен съдия 3 години. Няма как ад кажем, че за тези ще изискваме две. Нали няма разлика по същество.
Валери Първанов:
Г-н Председател, това може да се коригира, като се запише, че след втората година могат да бъдат командировани като съдия в районния съд. По този начин ще си оправят възнаграждението.
Янаки Стоилов:
Нека да го отбележим като преходна разпоредба, че заварените младши съдии – по принцип или за заварените говорите?
Това е в основните разпоредби. Ще запишем, че през последната година младшите съдии могат да бъдат командировани в районните нива.
Надка Балева:
Това не е ли заобикаляне на изискването за три години стаж за да бъде съдия в районен съд.


Светлин Михайлов:
Сега е така, но в един момент се изисква предварителен стаж. Ти можеш да отидеш на една година младши съдия, но ако имаш преди това 1 година юридически стаж.
Надка Балева:
Само по отношение на заварените случаи младши магистрати, за които въвеждаме три години, те да бъдат с възможността да бъдат командировани.
Янаки Стоилов:
Ще ги гласуваме поотделно.
Като преходен режим едното предложение е само за заварените от закона младши магистрати, да се разреши да могат да бъдат командировани в третата година. В зависимост от резултата по това гласуване, ще гласуваме или не това общия вариант за командироване на всички.
Христо Бисеров:
Нека да не отпада изобщо текста, който дава възможност за командироване на младши магистрати пред да е навършил. Да не стане така, че да уредим единия случай на заварените, и да отпадне текста, който сега съществува и да няма никаква възможност за командироване на тези, които ще влезнат в новия режим. Това са две различни хипотези.
Янаки Стоилов:
Това, което казва г-н Бисеров, по малко друг начин ще го представя.
Сега при двегодишния стаж има право те да бъдат командировани през втората година. При влизането на 3 години, той ще има задължителни две години като младши и отново в последната година да бъде командирован. Т.е. тази промяна остава и тя няма как да бъде заобиколена. Единствено може през третата година да има по-голяма свобода на нивото на което той ще работи. Иначе 3 години става малко консервативно.
Михаил Миков:
Командироването по принцип е решение, свързано с лошо планиране на съдебната система. То е свързано с липса на организация, която Висшият съдебен съвет през годините не е успял да създаде, своевременно да обявява конкурси, своевременно да кадрува, своевременно да уплътнява длъжностите. Или пък икономии на щатове на съдии от едни съдилища чрез формулата командировка от други. Ако ние трябва да продължим да стимулираме такъв подход на заобикаляне на всякакъв здрав разум, ние го утвърждаваме този принцип с командироването. Включително имаше хипотези на командироване по едни или други причини, когато не можеше да се мине през решение на Висшия съдебен съвет - една практика, която новият закон да не я стимулира най-малкото. Командировате с помежду си в софийските съдилища. Самата дума “командироване” означава да се яви на друго място. Плащате ли им командировъчни.
В. Първанов:
В София ли? (Да.) Не.
Михаил Миков:
Какво командировате тогава? Изпращате ги на друго място, защото не можете по правилото на закона да ги назначите и заобикаляте чрез командировки.
Янаки Стоилов:
Ние това сме го ограничили в една от разпоредбите по-нататък.
Михаил Миков:
Водим спорове тук по една тема командироване, която по-скоро е някакво изкривяване на идеите на закона – постоянно действащия Висш съдебен съвет своевременно планира, своевременно назначава, своевременно поддържа щатовете в един разумен баланс. Командироването при всички случаи трябва да е свързано с някаква чрезвичайност. Ако Висшият съдебен съвет, не знам каква им е статистиката колко са командированите сега в България в системата. Имате ли представа?
Валери Първанов:
За прокурорите мога да ви кажа, че са някъде около 100 за цялата страна.
Михаил Миков:
А защо не ги назначите тези щатове.
В. Първанов:
Защото няма конкурс.
Михаил Миков:
Защо няма конкурс. Защото все още Висшият съдебен съвет се събира веднъж седмично.
Янаки Стоилов:
Аз ви припомням, че ние гласувахме текст и това е отговор на въпроса на г-н Миков, че за в бъдеще няма да може с командироването да се заобикалят изискванията на закона. Ние сме ограничили максималният срок на командироването да бъде една година. Защото чрез командировките наистина се заобикаля системата на обявяване на свободните длъжности.
Сега остава да решим само въпроса за младшите магистрати, тъй като въпросът за командироването сме го решили по един начин, който смятам, че е сполучлив и не се налага да го пререшаваме.
Михаил Миков:
С командировките се изкривява въпроса за бюджета и работните заплати на отделните съдилища. Шест месеца е по-разумният срок. За да се командирова значи има някаква временна нужда, която някой временно я запълва. Какво значи да е командирован за една година. Да не са посланици тия хора. Шест месеца най-много като през това време се обявява конкурс, за да се знае, че по този щат са тия, явили са се на конкурс вършат си работата. Понеже не може да мине назначението през Висшия съдебен съвет, оттам тръгна тази практика преди колко години. И ние сега я налагаме като законово решение. Предлагам за срок от 6 месеца.
Янаки Стоилов:
Тези, които са за ограничаване на максималния срок за командироване до 6 месеца, моля да гласуват. Приема се единодушно. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Еднократно в рамките на някакъв период. След 2-3 години може пак да го командироват. Трябва да ограничим за какъв период. За 6 месеца еднократно на три години.
Сега ще гласуваме по другите два въпроса.
За младшите магистрати възможността да бъдат командировани до 1 година в районния съд.
Михаил Миков:
По щата на съответния съд се води младши. Втората година решаваме, че този човек има качества за районен и вместо да му кажем да отиде в районния, ние ще го командироваме.
Янаки Стоилов:
Нали гласувахме преди малко за 3 години.
Михаил Миков:
Третата година я приехме ей така или е три години или е две. Решили см три, остава три. Да ограничаваме тия командировки.
Янаки Стоилов:
Някои състави могат да бъдат по-гъвкави.
Михаил Миков:
Батакът, който се е създал ,не може да се закрепва законодателно. Изкривяването на логиката на нормално подреждане на системата да се превръща в законови нередности.
Янаки Стоилов:
Ние можем ад опростим въпроса така без гласуване. След като въведохме максимален срок на командироването 6 месеца, той ще важи за младшите магистрати и ако искат да ги командироват последните 6 месеца, само че в решението трябва да запише, че в рамките на последната година те могат да бъдат командировани при условията на този текст.
Надя Антонова:
Ако позволите три думи за трите години на младши съдиите. Искам да ви кажа, че не сме измислили нещо много оригинално с трите години, защото се оказва, че в действащия закон младши съдиите при административните съдилища също са за срок от три години. Така че ние продължаваме тази добра практика, която се оказа, че сме я приели преди няколко месеца.
Янаки Стоилов:
Не сме се произнесли по предложението на Минчо Спасов, който предлага ограничени за роднински назначения в рамките на една магистратура.
Иглика Иванова:
Посочени са с препратки изисквания за административни ръководители на всички степени съдилища, без районния. Значи ли това, че човек без никакъв стаж може да стане административен ръководител на районен съд. Липса районен съд и аз предлагам да го добавим пак с препратка.
Янаки Стоилов:
Ако не е съдия, как ще стане ръководител?
Иглика Иванова:
Тук, където изброяваме с препратки към чл. 190 за изискванията за стаж, липсва степента районен.
Янаки Стоилов:
Ще го включим. По предложението на Минчо Спасов има ли становище.
Михаил Михов:
Да внимаваме г-н Председател, защото знам, че в НСлС са вкарали такива ограничения и това пречи на хората там вътре да се женят. Единият трябва да напусне, за да се оженят. Така ли да запишем, че да не могат да постъпят, но ако са там, не могат да се оженят. Да намерим формула, която да не ни превръща в крайни позиции.

Янаки Стоилов:
Вариантите са две. Единият когато има заварени случаи, има по-толерантно решение по въпроса. Но когато те са в това качество, там е ограничението да не могат да бъдат едновременно назначавани и двамата.
Г-жа Иванова.
Иглика Иванова:
Понеже тук примера с брачната връзка може да бъде преодолян с фактическото съжителство, какво да правим с роднинската връзка. Просто я има. Моят син ми е син, каквото и да стане. Да не отиваме малко в нагазване принципите на Конституцията – ограничение на основание на произход. Роднинските отношения са отношения на произход между лицата и тук въвеждаме едно ограничение. Предвиден е отвод. Има постоянно действащ Висш съдебен съвет, който ще трябва да преценява всички неща и т.н. Т.е. има механизми да се ограничи шуробаджанащината, но не и с такава императивна законова забрана.
Янаки Стоилов:
Г-н Ралчев, ако примерът, който дадохте, един магистрат и адвокат са в определени близки отношения, това не е ли служило винаги като основание да се направи отвод на – вие говорите, когато те не се явяват пряко по едно дело. Аз мисля, че тук действията трябва да са не толкова нормативно, колкото в практическо действие. Може би да не изключваме възможността за такива лица да работят в една магистратура, само да приемем ограничението, че те не могат да бъдат в един и същи състав.
Христо Бисеров:
В НПК го има това ограничение. Да не се занимаваме с тази работа. Това е въпрос на политика. Има органи, които назначават.
Янаки Стоилов:
Чл. 190б и чл. 190в трябва да ги гласуваме евентуално да отпаднат.
Михаил Миков:
Висшият съдебен съвет като назначава тия хора, ако ги назначава семейно и роднински, ще пише във вестниците. Нека да оставим този въпрос във висока степен да се решава по правилата на процесуалните закони и втори път от политиката, която провежда ВСС. Ако случайно тръгне да прави тази работа, медиите ще напишат и тогава ще се направи утвърждаваща промяна в закона да не прави Висшият съдебен съвет такава практика. Нека обаче да видим Висшият съдебен съвет как ще процедира.
Иван Колев:
Това предложение е преписано от бившия чл. 123 на Закона за устройството на съдилищата 1899 г. Много е сложен проблема, тъй като в момента в Софийския районен съд имаме над 10-15 семейни двойки. Има известна логика. Имайте предвид, че Висшият съдебен съвет не може да регламентира тези неща, по простата причина, че хората се явяват на конкурс. В момента се явяват, единият е назначен, примерно, а сега съпругата се явява на конкурс, печели конкурса и идва и тя. Така че Висшият съдебен съвет не може по този начин да ги ограничи. Ако смятате, че трябва да се прилага някаква такава норма, трябва да приемете, че не могат да бъдат примерно в една колегия. Имаше големи проблеми с една наказателна колегия във Върховния касационен съд. Там има съпрузи и дето се казва общо събрание не могат да свикат заради това нещо. Има си проблем. Как ще го решите, това не мога да кажа.
Янаки Стоилов:
Можем ли да ограничим да не са в един състав или в едно отделение.
Иван Колев:
Съставът няма никакво значение, тъй като е уредено процесуално това нещо. Може да се напише отделение и колегия. Като си направи единият отвод, знаете, че делата се пускат чрез компютър и веднага отива на другия. Аз си правя отвод на мое основание, то отива при съпруга ми. Какво правим тогава. Той на същото основание не може да си направи отвод. Има проблем.
Янаки Стоилов:
В отделение достатъчно ли е да го ограничим.
Иван Колев:
Мисля, че това е резонно.
Надка Балева:
Моето мнение е, че въобще не се налага да въвеждаме със закон такива ограничения. Защото ограничаваме практиката. Какво ще правим със семейните двойки сега съществуващи. Защо поставяме на различна плоскост съдилища с над 10 съдии и магистратите в по-малките райони. Ние тук говорим за семейство и брачни връзки, а ако са в интимни отношения. Там обвързаността сигурно е по-силна отколкото в брачните отношения. Тогава какво правим?
Янаки Стоилов:
Какво пречи да бъдат разместени в различни отделения. Нали дадохме правомощие съдилищата да обсъждат разпределението и административният ръководител да решава кой в кое отделение да бъде.
Иван Колев:
За големите съдилища няма пречка. Но става дума примерно за Трявна или за Дряново. Там има само двама съдии. Ако са съпрузи какво правят. Те гледат всичко.
Янаки Стоилов:
Административните ръководители да разместват хората, които се намират във всякаква непосредствена зависимост да не могат да влияят толкова пряко.
Които подкрепят предложението по чл. 199б и чл. 199в моля да гласуват. Защо толкова дълго говорихме.
Сега гласуваме целия раздел първи с приетите предложения на Глава десета. Който е “за”, моля да гласува. Благодаря ви. Единодушно се приема.
Преминаваме към Част трета, Раздел втори. Конкурси.
Ако искате аз да ви ориентирам по принцип как е предложено решението на конкурсите или само да гледате текстовете. Ние запазваме принципа на повсеместното конкурсно начало за вакантните длъжности, като за първоначалното встъпване в системата това са конкурси чрез изпит, както вече са познати. А за движението в системата предлагаме конкурсът да бъде чрез атестиране. Т.е. от районно ниво нагоре обявяват се вакантните длъжности. Тези, които отговарят, могат да се явят, извършва се атестиране. Ако атестирането е било извършено в последния период на шест месеца или на една година, - това ще го решим, предшестващ конкурса, прилага се атестацията, която има магистрата и Висшият съдебен съвет решава за назначението.
Освен това се предвиждат 20% от вакантните длъжности за обявяване на конкурс за външни спрямо системата лица, като тук, забележете, тези 20% се изчисляват поотделно както за съдии, прокурори и следователи, така и за всички нива на съдебната система. Конкретните места, които ще се заемат от външни лица, се определят чрез жребий в рамките на общия брой на тези места по двата критерия: по клонове на съдебната система и по нива.
Това е в общи линии принципа, който се предлага.
Христо Бисеров:
Да уточним дали младшите длъжности влизат в тази система.


Янаки Стоилов:
Не влизат. Те са извън тази система. Има отделна уредба на конкурсите за вход в системата на младшите. Такава е идеята. Трябва да проверим дали там много ясно се разбира или дава възможност.
Кажете дали имате друга идея за модел.
Елеонора Николова:
Аз имам идея и тя възникна, когато обсъждахме с магистратите в Пловдив, че доброто съчетание на отваряне на системата и на конкурсното начало може да се намери през видовете съдилища. Ако оставим конкурсите до ниво апелативен съд, а апелативният върховен и касационен съд ги изключим от конкурса като кажем, че там има само кариерно развитие, мисля, че е много справедливо, защото един съдия като е издържал 15-20 години в системата и оттам нататък да го подлагаме на конкурс заедно с външни лица, просто няма как да стане.
Янаки Стоилов:
Г-жо Николова, вие казвате същото, което аз предложих. Ние запазваме конкурса, но за тези нива, за които говорите, конкурсът се провежда по пътя на атестирането. Т.е. за да мине той от районно в окръжно или от окръжно в апелативно ниво, трябва да му бъде направена атестация. Това е кариерното развитие.
Елеонора Николова:
Моята идея е, че ако 20 и дори на 30% ако ги завишим, трябва да външни да бъдат до ниво апелативен съд.
Янаки Стоилов:
За външните лица може би не е съвсем справедливо, но въвеждане на конкурс отдолу до горе, тъй като те няма как да бъдат атестирани при същите условия, както магистратите.Това е предложението, което имате. Може да кажете дали то да се променя.
Сабрие Сапунджиева:
Г-н Председател, г-жо Николова, този въпрос беше обсъждан надълго и нашироко в работната и много сериозно се постави въпроса за преподавателите в юридическите факултети. Един професор не можем да го изпратим да отиде да стан съдия в окръжен съд, при положение че има 20 години като преподавател в Софийския университет. Тъй като за първоначално встъпване в системата се изисква конкурс, значи ние трябва да отворим апелативния и върховния касационен съд, за да могат тези хора да се кандидатират там.


Янаки Стоилов:
Моля да погледнете текстовете. Това е моделът, ако по него има някакви други предложения, да ги чуем.
Освен това, ние предлагаме, като тук могат да ни кажат хората, които имат опит, предлагаме конкурсите да се провеждат два пъти в годината, за да могат да се съберат всички вакантни длъжности и да може да се прилага това, което казахме за процентите. Защото не може всяка седмица да се обявяват вакантни длъжности.
Иван Колев:
Първо, аз смятам, че конкурсите трябва да се ограничат на ниво районен съд. Щом ще има външен човек, който ще влиза, не може директно, макар и да е най-добрият професор, да отиде на ниво касационен съд. Вие ще кажете. Заради определени хора или да влизат без конкурси, но за апелативен и касационен съд щом са професори – хабилитирани лица, да се запише, че влизат само с еди-какво си. За адвокатите на същото ниво – районен. Но щом искате да отворите, нямам нищо против. Както решите. Кариерата за много хора се затваря. Но както и да е.
Янаки Стоилов:
Системата е кариерна и 20% е открита.
Иван Колев:
Как ще бъдат установявани тези 20%. За районния съд примерно съм пуснал конкурс за един човек. Как 20% ще бъдат.
Янаки Стоилов:
И от другите районни съдилища пускат и се оказва, че за страната има 10 свободни бройки. От тези 10 места 2 места ще бъдат за външни и ще се тегли по жребий дали в Софийския съд или в Сливенския съд ще бъдат местата за външен човек. Защото ако не го запишем така, ще видите как конкурсите ще бъдат на 5 места и на другите няма да има.
Светлин Михайлов:
Г-н Председател, да фиксирате два пъти в годината минимално да се провежда конкурс. Когато се качат мои хора в апелативния и във върховния касационен съд, аз трябва да чакам технологично 6 месеца за обявяването на конкурса. А до провеждането на конкурса има поне още 4-5 месеца. Това означава една година. А току-що вие решихте, че командироването не може да бъде за повече от 6 месеца.
Михаил Миков:
Искам да питам г-н Михайлов как сега Висшият съдебен съвет планира. Как си върши работата по планиране. Трябва да държи сметка, че Софийски градски и Софийски районен съд са едно, районните съдилища в областните градове са друго и има една трета категория, без с това да подценявам колегите, които работят там, които са по двама-трима. Как става планирането. Вие казахте качва се. Как се качва. Според мен, управлението на системата не е както трябва. Висшият съдебен съвет ще създаде някаква плановост в тази работа. И е крайно време да я създаде. Иначе така се качва кой кога намери.
Светлин Михайлов:
Г-н Миков, съжалявам, че давам този пример, но колега от ВКС е починал. Какво правим тогава?
Янаки Стоилов:
С това ме подсещате в закона да запишем, че конкурсите за свободните длъжности се провеждат два пъти в година, нито повече нито по-малко. Защото ако станат шест пъти в годината, това пак няма да са конкурси. Както има две сесии – пролет и есен, така ще има и два конкурса. При командироване 6 месеца няма да има никакъв проблем в максималния срок да се запълват тези длъжности. Два пъти в годината, според мен, е достатъчно. Единият примерно ще се направи на 1 март, а другият – на 1 октомври и готово.
Стефка Стоева:
Предостатъчно е два пъти в годината.
Иглика Иванова:
Искам малко да върна дискусията на темата 20 и 80% и нивото, до което трябва да съществува тази граница. Като казваме външни, нека да имаме предвид, че това не са непременно хора, които никога нищо общо не са имали със съдебната система. Външен е и човек, който до преди две години е бил съдия и по някаква причина две години не е, но той кандидатства на общо основание. Това не са непременно хора, които никога в живота си не са били съдии.
Иван Колев:
Аз бих предложил в чл. 203, където е казано кои участват в комисиите, в ал. 3 да се добави след Висшия съдебен съвет, като най-малко един от членовете на състава на органа, за който е обявена свободната длъжност.
Аргументът ми в тази връзка е, че все пак назначаваме съдия или прокурор за определено ниво. Би било добре от това ниво да участва човек в комисията.
Янаки Стоилов:
Мисля, че е уместно това да го допълним. В коя алинея да се добави?

Иван Колев:
В ал. 1 да се добави. Поименният състав на всяка комисия се определя с решение на Висшия съдебен съвет. Ал. 1, изречение трето. “Поименният състав на всяка комисия се определя с решение на Висшия съдебен съвет, като най-малко един от членовете на състава е от органа, за който е обявена свободната длъжност.
Янаки Стоилов:
То трябва да е в ал. 2, където има поне един хабилитиран и поне един представител на органа, за който е конкурса.
Стефка Стоева:
Считам, че не е удачно това предложение, което направи току-що г-н Колев. Хабилитираният работник е затова, за да представи теорията наред с четирима практици. Но да слагаме един човек от съответната институция, където ще бъде конкурса, ще стане трудно. Може конкурсът да е за пет съдилища или за пет прокуратури едновременно. Как ще я направим тази комисия с такива подвижни числени състави. Достатъчно е четирима магистрати, които са избрани от съвета, без да са кодирани.
Янаки Стоилов:
В чл. 199, ал. 3 трябва да уточним срока. Какъв срок предлагате.
“(3) Конкурсът по ал. 1, т. 2 се провежда два пъти годишно и не по-късно от ..... месеца след обявяването му.” Колко?
Два месеца достатъчно ли е? (Да.)
Какъв срок да предвидим за обявяване на резултата от устния изпит. Една седмица? (Да.)
За обжалването на конкурсите. Това е чл. 204. Колко дълго трябва да се обжалва това решение по конкурса. Защото в предложението на г-жа Манолова има административно обжалване пред ВСС и двуинстанционно съдебно обжалване. Не можем ли да съкратим това обжалване.
Мая Манолова:
По принцип моята идея беше и тя беше възприета в чл. 36 – решенията на Висшия съдебен съвет да се обжалват по един и същи ред по една и съща процедура, независимо от различните хипотези. По-нататък ще имаме хипотеза и с дисциплинарни санкции срещу магистрат и най-различни случаи. Така или иначе това са индивидуални административни актове и процедурата за това как се обжалват е уредена в Административно процесуалния кодекс, така че тук да не измисляме някакви отделни правила, а да се върви по един общ ред, който да е валиден за всеки един случай.
Янаки Стоилов:
Други предложения. Г-жа Балева.
Надка Балева:
Струва ми се, че за тези обжалвания не се налага двуинстанционно обжалване на конкурсите.
И още нещо по предложения текст. Колежката предлага – жалбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът постанови друго. Представете си при тази хипотеза, че не се спира изпълнението, означава назначен човек на тази длъжност. Съдът отмени решението на Висшия съдебен съвет за спечелилия конкурса, какво правим с тези назначения. Струва ми се, че жалбата спира. С оглед на това да не стои незаета длъжността, да се премине на едноинстанционно обжалване.
Янаки Стоилов:
Тогава да приемем едноинстанционно обжалване и до решението на съда да няма изпълнение.
Стефка Стоева:
Понеже решенията на Висшия съдебен съвет се обжалват пред нас и сме видели практиката. Струва ми се по удачно да отпадне първата алинея: Обжалване пред самия Висш съдебен съвет, който е направил назначенията, защото той няма да си промени становището. Но не би било редно да няма обжалване пред съда, защото има някои странни решения на съвета. Например, една дама не беше назначена, защото някой е казал, че е митничарка. Ако ние не й дадем право да обжалва? Беше отменено решението и тя е назначена сега за съдия. Всеки има право на съдебен контрол. Правоотношенията, възникнали от конкурса са доста сложни.
Румен Ненков:
Тук става дума за междинен акт.
Стефка Стоева:
Кое е междинното на акта. Решението, с което приключва конкурса.
Румен Ненков:
Конкурсът е приключил. Обжалва се законосъобразността на самия конкурс. Съветът не прави назначението по предложения списък. Досега Висшият съдебен съвет се произнасяше по жалбата на заинтересования. Това, за което г-жа Стоева говори е за приключен законосъобразен конкурс и отказа да бъде назначено лицето.
Стефка Стоева:
В момента висят три дела от един пловдивски конкурс от апелативния съд. Две от жалбите са срещу конкурса и са на тричленен състав. А третата жалба е срещу лицето, което Висшият съдебен съвет е отказал да назначи, независимо, че е спечелил конкурса и е на първо място. Имаме една различна процедура, възникнала от един и същи фактически състав, от един и същи конкурс.
Янаки Стоилов:
Можем ли да опростим тази процедура.
Надка Балева:
Моето предложение е да отпадне обжалването пред Висшия съдебен съвет.
Янаки Стоилов:
Това няма да ускори нещата. Защото при постоянно действащ Висш съдебен съвет той може да две седмици да се произнесе, а двете съдебни инстанции ще станат в рамките на една година.
Надка Балева:
Предлагам една съдебна инстанция, като за ускоряване можем да въведем срок. И не разглежда жалбата, защото “разглежда жалбата” нищо не означава, а се произнася по нея в еди какъв си срок от постъпването й.
Румен Ненков:
Може би тогава трябва по 203в, ал. 3. актът с който се назначава кандидат по поредността. Всеки кандидат този акт да може да го обжалва и тук може би трябва да се предвиди спирането на встъпването на назначения кандидат в длъжност до произнасяне на Върховния съд, защото ще се получи един абсурд – да встъпи кандидата и след това ВАС да го назначи. Фактически провежда се изцяло конкурса и той приключва с акта на Висшия съдебен съвет, който гласува назначаването на кандидатите по поредността. Всеки кандидат може да обжалва пред ВАС този акт. Той инкорпорира всичко. Жалбата да спира изпълнението, за да не може да встъпи назначен кандидат, който впоследствие би могъл да се окаже, че по незаконен конкурс е бил назначен.
Янаки Стоилов:
А на колко инстанции това да стане.
Румен Ненков:
Това е ваше политическо решение. Ако питате мен, по-добре е да бъде една инстанция. Ако ще да бъде един петорен състав, обаче да се приключи. Дали ще е троен или петорен, но един петорен и да приключи.
Янаки Стоилов:
Това което може да се изясни е, че по-добре да се обжалва акта по назначаването, а не конкурса. Защото е безсмислено да се съединяват две различни основания. Така че се обжалва актът по назначаването.
Стефка Стоева:
В началото на закона ми се струва, че приехте обжалваемост на всички решения на ВСС на две инстанции, с изключение на общите събрания за изборите.
Румен Ненков:
Това ще е специална норма.
Стефка Стоева:
Ако отиде на петчленен състав този кандидат за магистрат няма никаква друга защита. Няма дори право на отмяна. За никой друг не е предвидена една инстанция и това да е петчленният състав.
Румен Ненков:
Самият Висш съдебен съвет действа като независим орган. Ако гледаме Конвенцията той има статута на независим орган. Висшият съдебен съвет е първата инстанция, която взима решение в петорен състав и да приключваме. Да не се обжалва пред ВСС.
Стефка Стоева:
Всички като административни органи действат, но това не изключва двуинстанционното производство, още повече, че в АПК беше залегнало като принцип двуинстанционност на административните производства.
Янаки Стоилов:
Ние въведохме, че два пъти в годината ще има конкурси. Нека практически да видим отраженията. Ако се обжалва конкурса, това значи ли че всички тези хора, които са предложени, ще се блокира назначението затова, че един двама са обжалвали процедурата. Ние по този начин ще блокираме цялата система.
Стефка Стоева:
Хората се назначават, а който обжалва само за своето място, то в тази част ще бъде спряно решението. Няма да се блокира цялата верига.
Надка Балева:
Г-н Ненков точно по тази причина направи разумното предложение да се обжалва акта за назначаване. А този акт се отнася за съответното лице и блокира назначаването на конкретната длъжност, а не изобщо. Аз ви казах моето мнение – едноинстанционно, съдебен контрол без да има две инстанции. Това е специален закон.
Янаки Стоилов:
Възприемаме, като смятам за безспорно това, че ще се обжалва акта за назначаване. Поддържа се да бъде само съдебен контрола и остава да решим дали да бъде в една или на две инстанции. Това нека да се прецени.
Колеги, пристъпваме към решаване на въпроса. Обжалва се актът за назначаване от всеки заинтересован. Въпросът е да решим дали в една или в две съдебни инстанции това ще стане.
Валери Първанов:
Практиката от последните конкурси показва, че за едно магистратско място са повече от 10 кандидата. От тези, които не са успели, т.е. става въпрос за 90%, може да бъдете сигурни, че абсолютно всяко назначение ще бъде атакувано. Т.е. де факто ще бъде спрян конкурса. Ние не можем да ограничим броя на юристите в страната и това, което идва за участие в конкурса. Трябва да сме наясно, че няма да се касае за 30 новоназначени съдии – една или две жалби, т.е. едно или две назначения, които да бъдат отложени във времето. Аз съм сигурен, че ще бъдат отложени всичките. Ако се атакуват по принцип пороци в самия конкурс, т.е. самата комисия че има някакъв порок при съставянето, това означава, че дори да не засяга пряко него, пак има порок, който блокира всички назначения. И затова трябва да се помисли дали да бъдат две инстанции или една на съдебния контрол. Защото блокира ли с всичко за две инстанции действително шестте месеца ще станат година до реалното заемане на местата.
Филип Димитров:
Тази теза, дами и господа, назначението не е въпрос на право. Не съществува субективно право да бъде назначен на определена позиция. Вярно е, че конкурсът разкрива тази възможност, дава маса шансове за конкуренция и т.н., но ние не можем да третираме по същия начин тази материя, по който третираме материята, в която една вещ е накърнена и аз искам да си го възстановя. Просто това са различни неща. Безсмислено е да навлизаме в схемата на повторение на маниера на обжалване тогава когато се защитават субективни права.
Стефка Стоева:
Само една данна да ви кажа. От проведения конкурс за административни съдии за 280 места имаше три жалби. От 280 назначени от 1000 участващи само три жалби. Много бързо бяха гледани, върнати са на съвета. Отменени са и трите.
Румен Ненков:
Какво е отменено. Отменен е отказа да назначим, а то има вече назначени и встъпили. Ние разкрихме допълнителни места и изкуствено се увеличи щата на административния съд.
Янаки Стоилов:
Спорът се изясни. Преминаваме към гласуване само на спорната част – една или две инстанции да бъде съдебното обжалване. Обжалва се актът за назначаване от заинтересованите лица. Това го решихме Това спира изпълнението до влизането на решението в сила.
Тези които са за едноинстанционно съдебно обжалване, моля да гласуват. Има мнозинство. За две инстанции има ли “за”. Няма. Приема се в една инстанция.
Румен Ненков:
Може би спирането не е най-ефективното. По-скоро до влизане в сила не трябва да встъпва. Има срок за обжалване, а той ще встъпи още на следващия ден.
Янаки Стоилов:
Това как да го предотвратим?
Румен Ненков:
Може би с встъпването. Назначението, за което се отнася жалбата.
Янаки Стоилов:
Той няма да може да встъпи в длъжност до произнасянето на съда.
Други бележки има ли по тази глава.
Тук може би трябва да предвидим една наредба, която да издава Висшият съдебен съвет относно реда за подаване на документите за конкурса, съставянето на комисията, реда за провеждането и оценяването на кандидатите. Защото всички други неща ние сме ги уредили в закона. Но тези подробности явно Висшият съдебен свет трябва да ги приеме по самата процедура на конкурса. За целта ще издаде наредба.
Други бележки по раздел втори. Които са съгласни с този раздел и с направените в него промени, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
Преминаваме към Раздел ІІа. Несъвместимост.
Тук различава ли се несъвместимостта с тази която приехме за членовете на Висшия съдебен съвет и инспектората. Възприемаме същия принцип.
Има още една несъвместимост, която е подразбираща се, че магистратите не могат да заемат длъжности в европейските институции, защото вече има кореспонденция между националното и европейското ниво. Това е ясно.
Има ли въпроси по този раздел. Заповядайте, г-н Спасов.
Минчо Спасов:
В предните текстове бях предложил като едно условие за несъвместимост и “изпаднал в несъстоятелност” да няма право да заема длъжността магистрат. Едноличен търговец, изпаднал в несъстоятелност – това е едно неправомерно поведение, общо взето поведение, което показва, че след него са останали доста лица, които са били ощетени.
Янаки Стоилов:
Ако са били в управителни органи на такива юридически лица, които са в несъстоятелност.
Минчо Спасов:
Аз съм предложил участието в дружества, които са изпаднали в несъстоятелност да бъде пречка за заемане на такава длъжност.
Михаил Миков:
Г-н Председател, нека да остане Висшият съдебен съвет да преценява тия въпроси. В крайна сметка едното е търговска дейност, в която може едно лице да изпадне в несъстоятелност, стига да не е умишлен фалит. Ако е умишлен фалит, той е наказателно отговорен. Тогава попадаме в друга хипотеза.
Ако са останали неудовлетворени кредитори е едно.
Нека да оставим на Висшия съдебен съвет да преценява цялостната ситуация. Ив крайна сметка този човек да върши такава дейност, може да не е бил добър търговец, но да се окаже, един качествен съдия.
Минчо Спасов:
Ама може ли да е в несъстоятелност и да няма задължения. Как ще стане това?
Михаил Миков:
Може. При ликвидацията на имуществото може да се окаже в един момент, че са удовлетворени кредиторите.


Янаки Стоилов:
Това не трябва да се поощрява. Такива случаи сигурно ще са много рядко, но нека Висшият съдебен съвет да има информация и да ги преценява.
Иван Колев:
Аз ще в помоля да приемете на г-жа Антонова като по-правилна редакцията, където е посочено, че не могат да извършват търговска дейност, а не стопанска дейност. Тъй като Съюзът на юристите в България отдава под наем, издава списания и вестници и т.н. итова е стопанска дейност. Фактически ние не можем да членуваме в Съюза на юристите в България, тъй като тогава ще попаднем под ударите на този текст. (Т.3 на чл. 205ж). Посочва се, че не могат да членуват тези, които осъществяват търговска дейност е по-правилно, отколкото стопанска дейност.
Янаки Стоилов:
Аз разбирам мотива, но ние вече сме приели за членовете на Висшия съдебен съвет и за инспектората по този начин текста и тук го пренасяме симетрично, защото ако на едното място говорим за стопанска, а на другото за търговска, как ще го поправим. Гласуването е минало.
Сабрие Сапунджиева:
Г-н Колев, вие говорите за т. 3 на чл. 205ж. Вие неправилно тълкувате нормата. Ви не можете да бъдете в ръководството на Съюза на юристите в България. И това е логично. Като председател на Софийския районен съд някак си не върви да бъдете и ръководител на Съюза на юристите, който се очаква да бъде коректив на Софийския районен съд. Тук става въпрос з ръководните органи, а не става въпрос за членство в съюза. Моля да разграничим нормите.
Иван Колев:
След като представлява един човек някаква организация, било съд, прокуратура или някакъв орган, защо да не може в изпълнителното бюро и в управителния съвет. В управителния съвет са 21 човека – председателите на съдилища, районни прокурори, окръжни прокурори могат да бъдат там.
Янаки Стоилов:
Тук ми напомнят, че същото ограничение действа и в момента. Ние не правим нещо, което е по-тежко от това, което е в момента.
Смятате ли да решим въпроса така. С изключение на професионалните сдружения. За магистратите да дадем малко по-голяма възможност отколкото за членовете на Висшия съдебен съвет и за инспектората.
Румен Ненков:
По т. 4. имам въпрос. Досега основния ангажимент на магистрата беше работа като експерти по законопроекти. Научна дейност включва ли се в това нещо. Аз никога не съм получил пари от държавата за такава работа. Но понякога държавата получава пари от външни спонсори и тогава не съм отказвал, когато съм работил по законопроекти. Но това не съм убеден, че е научна дейност. Работата по законопроекти дали ще бъде ???
Янаки Стоилов:
Това е изключено. Работата по законопроекти – нали добре разбирате как удобно може да се заобиколи всичко, защото една фирма може да възложи работа на магистрата по законопроект. Това е изпадане в една голяма зависимост, защото под формата на такъв род консултации всички заинтересовани от процеса лица могат да ангажират магистратите напълно законно да им дават консултации по законопроекти. А всъщност така както ние работим, единственото, което може да се претендира е, че магистратите работят безвъзмездно с органите на изпълнителната и законодателната власт. Това не ограничава възможността да се работи. Наистина може да има неудобства. Защото и ние сме имали случаи понякога за работа, за която сме привлекли магистрати, да можем да им дадем макар и символично. Затова ви казвам, че и ние сме ползвали такива услуги. Но записът съвсем не дава ограничение това да бъде само в рамките на органа. Нищо не пречи на големи фирми или адвокатски кантори да възложат на магистрати да им пишат законопроекти и да им дават консултации по законопроекти. Добре разбирате докъде това ще доведе.
Сабрие Сапунджиева:
Понеже този текст ние сме го предлагали – чл. 207, ал. 1, т. 5 по текста на вносителя на с. 5. Може да остане текста:
“Участие в подготовка на проекти на нормативни актове от органите, имащи право на законодателства инициатива.”
Янаки Стоилов:
От името на законодателната и изпълнителната власт, защото иначе и депутати могат да започнат да си плащат.
Сабрие Сапунджива:
Да остане текста на вносителя с това уточнение.

Янаки Стоилов:
Нали така може да остане? (Да.) Г-жа Антонова иска думата.
Надя Антонова:
Г-н Председател, аз се впечатлявам от това, че в чл. 205ж, т. 4 по работна група, че магистрат не може да получава възнаграждение за дейности по договор с държавни или обществени организации. Струва ми се, че тук трябва да добавим и общинските организации. Както е моето предложение. Ако това не съществува и работната група не го е приела, защо?
Янаки Стоилов:
Според мен е пропуск, защото трябва да го има.
Надя Антонова
Тогава нека да го добавим.
Янаки Стоилов:
В т. 4 да се добави “и общински”.
Надя Антонова:
В чл. 205ж аз лично като чета не намирам разрешение на следния въпрос. Когато един народен представител стане магистрат, по какъв начин и как мандата, когато един министър или народен представител стане магистрат какъв е механизма за му бъде прекратен мандата на народен представител или на министър. Аз съм предложила механизъм по т. 3. аналогичен на механизма за несъвместимостта при членовете на Висшия съдебен съвет.
Янаки Стоилов:
Там не го приехме.
Надя Антонова:
Хубаво сте постъпили, но дайте сега решение. Защото вие сте написали обратното. Какво правим.
Надка Балева:
На народния представител му е забранено да бъде в трудово правни отношения.
Надя Антонова:
Никой не може да попречи на някой народен представител и новият закон не може да ни попречи да се явя на конкурс за магистрат. Издържа конкурса и искам да стана магистрат. Съдебният съвет няма да ме назначи ли? Защо?
Янаки Стоилов:
Тук няма проблем. Според мен, проблем в тази посока няма. Но има все пак основателен въпрос, но той е с обратен знак. Няма никакъв проблем министър и депутат да се яви за магистрат и като спечели конкурса го назначават и си започва като магистрат. Но тук няма проблем.
Проблемът е другаде, защото казваме, че прокурор, съдия и следовател докато заема длъжността си не може да е народен представител. Според този запис, ако един съдия стане народен представител, той ще престане да бъде магистрат.
Надя Антонова:
Представете си, че спечелилият конкурса за магистрат упражнява търговска дейност, или е съдружник или управител и участник в надзорни съвети и пр. Какво правим тогава. Ако е партиен член какво правим. Какво правим в този случай. Според мен трябва да има механизъм тези лица, които имат несъвместимо качество да бъдат освобождавани от това несъвместимо качество по силата на закона, като не са разчита само на личната им оставка.
Янаки Стоилов:
Правилно. Мисля, че по памет ние приехме такова решение за членовете за Висшия съдебен съвет. Тук ще приложим същото решение и още една алинея трябва да включим. Когато има такава несъвместимост тя да бъде констатирана от органа.
Сега остана открит въпроса за магистрата. Ако магистрата стане народен представител, това значи че той излиза от магистратурата.
Г-жо Антонова, ние гласувахме вече, че когато има несъвместимост това е основание за освобождаване. И ние влизаме в процедурата по освобождаване по 191.
Надя Антонова:
Аз казах, че трябва да има механизъм. Моето предложение беше за аналогичния механизъм за Висшия съдебен съвет.
Янаки Стоилов:
Само че ние сме приели не автоматизъм, а че Висшият съдебен съвет трябва да го констатира и да вземе решение за освобождаване.
Други въпроси има ли по този раздел. Няма. Ще пристъпим към неговото гласуване.
Минчо Спасов:
Трябва ли да приема, че моето предложение по чл. 207, ал. 7 – членуването в тайни общества, се инкорпорира в сегашния чл. 205ж, т. 6.
Янаки Стоилов:
Затова пишем, че е отразено и ние го приехме като идея, защото сме разширили обхвата не само по отношение на такива общества.

Минчо Спасов:
Членството в тайни общества и масонски ложи е забранено за магистратите.
Янаки Стоилов:
Ако се констатира, че то противоречи на статута им на магистрати, да. В България тези неща са явни. Наскоро един член на спортна федерация каза, че е бил масон.
Минчо Спасов:
Това ме задоволява, г-н Председател.
Михаил Миков:
Един практически въпрос. Масово се участва в различни спортни федерации и осигуряват дейността на тези спортни федерации на обществени начала. Защото в тези федерации са хора, които са завършили ВИФ и не могат да се справят с казуси, които по същество са юридически. Има в маса комисии на баскетбола, на футбола и други. Нека да видим как да го решим този въпрос, защото ще се получи смешната ситуация, че е забранено на магистратите да участват в спортни федерации. Как да го формулираме, г-н Стоилов. Ако трябва да го отложим и да помислим. Да не стигаме до крайности. Животът е по-силен от законодателството.
Янаки Стоилов:
Ако те не получават възнаграждение няма да има пречка да продължат. Актовете на тези федерации се обжалват някои от тях и могат да стигнат и до съдебно обжалване. Може би да ангажират повече адвокати. Защото част от тези организации също са обект понякога на основателно проучване на тяхната дейност и да не са под такава закрила на магистратите. Защото знаете, че чак до Конституционния съд имаше такъв род.
Има още един въпрос, който се поставя. Ако министри и заместник-министри, които са магистрати в смисъл лица, които са магистрати, преминат в изпълнителната власт, тук не сме предвидили дали им се запазват местата. Не пречи като излязат от изпълнителната власт, отново да се възстановят като магистрати. Но тогава трябва да се явят през конкурс.
Сабрие Сапунджиева:
Аз предлагам г-н Председател да се запази текста по вносител. Защото е нормално и логично един магистрат да стане министър на правосъдието. Не съм съгласна, че не е изборна длъжност. Избира го народното събрание.

Янаки Стоилов:
Поставя се въпроса в ал. 2 на чл. 205ж дали да се включат министрите и заместник министрите. Ние трябва да намерим принципно решение за кои длъжности. Защото когато магистрат стане народен представител, според сегашната уредба, която предвиждаме, ако един магистрат стане народен представител той напуска магистратурата. Не се връща. В ал. 2 се предвижда. В такъв случай предложението е това да важи за министри и заместник-министри.
Тогава добавяме министри и заместник-министри.
Филип Димитров:
Да падне така нареченото разделение на властите и в същото време коментираме свободното минаване от едната власт в другата и обратно. Не казвам кое от двете е вярно или правилно, но двете заедно някак си звучат странно.
Янаки Стоилов:
Това, което отделно ще гласуваме е за възможността за възстановяване на магистратските длъжности на министрите и заместник-министрите.
Повтарям още веднъж какво ще гласуваме: за възможността за избраните за министри и заместник-министри
Христо Бисеров:
Да се махнат заместник-министрите.
Янаки Стоилов:
Добре, ще гласуваме поотделно, защото едните са изборни, а другите са назначаеми.
Христо Бисеров:
Заместник-министрите се назначават от министър-председателя със заповед. Днес го назначава, утре го уволнява.
Янаки Стоилов:
Тези които са за избраните за министри, които са били магистрати, да могат да се върнат на длъжностите, да гласуват. Благодаря ви. Има явно мнозинство. Против има ли? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Сега гласуваме за заместник-министрите – магистрати, които са назначени за заместник-министри възможността да се върнат като магистрати, които са “за”, моля да гласуват. Шест гласа “за”. Против? Трима против. Въздържали се? Два се въздържат.
Ще се включи в доклада това предложение.
Други въпроси има ли по този раздел. Няма. Като цяло да гласуваме Раздел ІІа. Които са “за” , моля да гласуват текстовете с направените корекции. Благодаря ви. Мнозинство. Приема се.
Раздел ІІІ. Несменяемост и несъвместимост. Тук се променя. Отиваме към атестиране. По този раздел има ли някакви въпроси. Г-н Колев, заповядайте.
Иван Колев:
Аз мисля, че и предния път взех отношение във връзка с този раздел. Вижте ал. 3 на чл. 42. Кой ще преценява тези неща: правни знания и професионални умения; аналитично мислене; способност за вземане на решение; надеждност и отношение към работата; способност за устно и писмено изразяване.
Според мен, това са несъстоятелни неща. Дайте да не обременяваме текстовете с такива неща.
Вижте ал. 1 на чл. 42, т. 6. Участие в квалификационни курсове и програми, в научни конференции и др.
Тези хора, които не са участвали в никакви обучения, защото работят непрекъснато, ние тях няма да ги атестираме положително, а ще атестираме тези, които не си вършат работа и по цял ден ходят по конференции, които не са и командировани.
Според мен, работата на съдията се оценява според актовете, които издава, как издава, сроковете в които се издават и т.н.
Янаки Стоилов:
Добре. Да видим тогава кое може да падне. Ако има нещо излишно, може да падне.
Надка Балева:
В подкрепа на това, което каза г-н Колев – правни знания, аналитично мислене, способност за взимане на решение. Те влизат по ал. 1. Струва ми се, че ал. 3 просто е излишна.
Янаки Стоилов:
Вижте чл. 205к, който ще ви ориентира в предлаганото решение.
Вижте текстовете на с. 13 и с. 14.
Иван Колев:
Вижте основанията за отмяна на актовете. Кой ще ги преценява тези основания. Ние тогава пак отиваме към намеса в работата на съдиите. Как да стане.
Янаки Стоилов:
Няма никакъв проблем в това нещо.
Нека да го гледаме по алинеи, защото имаше бележки по целия текст.
По чл. 205к, ал. 1 има ли някакви възражения по някоя от точките. Тук сме включили и предложения на народни представители. Не претендираме, че този текст трябва да остане. Към кои точки имате претенции.
Иван Колев:
Предлагам т. 6 изцяло да отпадне.
Янаки Стоилов:
Тя като отпадне, отпада всичко. Това е предложение на г-н Корнезов, което сме го дали за пълнота, да ги видите.
Които са за отпадане на т. 6, моля да гласуват. Благодаря ви. Против? Няма. Отпада точка 6. Точка 7, става т. 6.
Преминаваме към ал. 2. По ал. 2 има ли бележки.
Иван Колев:
Според мен, трябва да отпадне и ал. 2. Кой ще ги оценява тези критерии.
Янаки Стоилов:
Ясно е, че всички тези алинеи са проекти на отпадналите 6а и т.н.
Но вижте ал. 4, която макар и да се прередактира, според мен трябва да остане, защото тя казва ясни неща:
- разбираемо и пълно мотивиране на постановените актове;
- използване на ясен и достъпен език за участниците.
Може би някакви изречения по този въпрос трябва да има, защото когато се гледат мотивите, трябва да има нещо смислено, казано в тях.
Надка Балева:
Какъв е критерият за използване на ясен и достъпен за участниците в производството език.
Янаки Стоилов:
Ако искате тогава това, което остане към ал. 1 след брой потвърдени и отменени актове и основанията за това да добавим една точка: разбираемо и обосновано мотивиране на постановените актове. Това да го вкараме в основните показатели.
Ал. 6. При оценка на работата се взимат предвид общата натовареност и т.н.
Така текста остава с две алинеи и с една точка в повече на мястото на отпадналата.
В такъв случай от чл. 205 к остават 7 точки, но една нова точка сложихме з сметка на отпадната т. 6 и ал. 6, която става ал. 2 с тази коригирана редакция.
Има ли някакви други бележки по текста? Няма. След това ще ги гласуваме общо, ако се появят и други предложения по този раздел.
Да ви попитам за нещо друго. Всички тези подробности, може би в някои случаи излишни, предизвикват един основателен въпрос.
Не е ли необходимо в съдебните заседания с един магистрат, особено от по-ниските нива, да влиза други магистрати и инспектори ,които да ги наблюдават. Защото това е някакъв начин за усъвършенстване на работата, тъй като в почти всяка човешка дейност, като започнете от училища, университети, фирми и т.н. има някои хора ,които са по-опитни и наблюдават дейността на другите и могат да споделят дали той наистина води добре заседанието, дали не трябва нещо да направи след това ,защото тези критерии в момента звучат формално, защото никой не наблюдава тази дейност. Но вероятно има нужда от някакво наблюдение в помощ и развитие на магистратите.
Румен Ненков:
Няма нищо по-лесно за мен, ако има квалифицирани инспектори да се оцени дейността на един съдия.
Първата му работа да влезе в едно съдебно заседание и ще види дали ще започне навреме.
Второ, начина по който води заседанието е много съществен – дължимото уважение към страните, спокойно провеждане на разпит на свидетели и т.н. – неща, които разбира се, са предмет на оценка.
Трето, дайте ми на случаен принцип десет акта, за да види как пише на български език и какво разбира от право и оценката е готова.
Янаки Стоилов:
В такъв случай чл. 205л трябва да остане, но с променена редакция, в която да фиксираме реално това, което трябва да се наблюдава, без много прилагателни.
Светлин Михайлов:
На предишните заседания приехте, че изискуемия стаж за съдебните инспектори е 8 години. Т.е. общ юридически стаж. Г-н Ненков има 25 години, ако не се лъжа. Каква проверка ще извърши колегата, като влезе в заседанието на г-н Ненков, дали той умело си води заседанието.
Янаки Стоилов:
Едното, което каза, най-малкото може да си погледне часовника. Няма да има наредба, защото наредбата преиначава закона. Така че каквото има кратко тук да се напише. Затова ви казвам да обърнете внимание и да приемем тези точки.

Светлин Михайлов:
Тук се слагат някакви критерии, които просто не е възможно да се изпълняват. Това са критерии, които просто няма да бъдат изпълнени. Това е субективизъм.
Янаки Стоилов:
Аз казвам да ги сведем до необходимото, за да знае този, който ще наблюдава, тъй като казахме, че наблюдението ще включва освен съдебните актове и работата в съдебно заседание. Така че ние сме на ниво съдебно заседание и да видим тук какви 2-3 точки трябва да запишем.
Иглика Иванова:
Точки 1 и 3 да останат, а другите да отпаднат.
Янаки Стоилов:
Нека да запишем:
Навременно откриване, умения за водене на съдебното заседание и за съставяне на пълен протокол.
Надка Балева:
Спазване на графика, без да фиксираме откриването.
Янаки Стоилов:
Първо, не само откриването, а и спазване на обявеното време за провеждане на заседанието.
Иглика Иванова:
Спазването на времето не зависи само от съда. Страните могат да направят всевъзможни искания и в хода на делото могат да настъпят усложнения, които предварително съдията не би могъл да предвиди. Представят се 20 документа, 15 от тях се оспорват, искат се четири експертизи и т.н. И графика замина.
Илко Димитров:
Нека да помислим дали това са специфични критерии. И какво значи да са специфични. Тази дума не е подходяща.
Г-н Стоилов, не може ли чл. 205л да отиде като последна алинея.
Аз съм против да се употреби “специфични критерии”, защото това не е специфичен критерий да води заседание.
Янаки Стоилов:
Да имаме предвид когато спазването на графика зависи от този, който води заседанието. Винаги може да има някакви процесуални причини то да се провали. Това не е отклонение на съдията.
Спазване на графика за насрочените заседания.


Иван Колев:
Не може ли да остане само ал. 1. Критерии за атестиране. Т.е. да се каже най-общо, без специфични.
Да остане само ал. 1.
Янаки Стоилов:
Ние приехме ал. 1 и ал. 6. И от критериите няма да отпадне воденето на заседанията. Те ще бъде отделна алинея, която не е специфична, а е обща. Аз приемам да няма “специфично”, но там трябва да запишем в някаква рубрика под ал. 3.
“Спазване на графика за провеждане на заседания, умение за водене на съдебно заседание и за съставяне на протокол.”
Второто мисля, че трябва да отпадне, защото това е само един фрагмент в дейността.
Въпросът за отговорността нищо не казва. Да отпадне.
Може би това за дистанцията по-общо да го формулираме, в което по-скоро да имаме изискване за проява на уважение към страните в процеса. Проява на уважение и обективност.
Уточнявам: Остава точката за водене на заседанията, критерии за атестиране на съдията са и:..
Нещо друго по съдийските критерии имате ли, което да сме пропуснали.
За прокурорите.
Валери Първанов:
Да отпадне т. 4.
Янаки Стоилов:
Мисля, че трите точки могат да останат – от 1 до 3.
За следователите имате ли някакви бележки?
Илко Димитров:
И първата точка не може да остане. (Защо.) Има автоматизъм на изпълнение на
Надка Балева:
Винаги прокурорите или в повечето случаи си дават указанията в писмен вид. И той не пипа нищо. Защо да отпадне.
Янаки Стоилов:
Добре, за прокурорите приехме трите точки.
За следователите освен първата точка, която ще бъде единствена, има ли някакви други изисквания, които трябва да запишем.



Елиана Масева:
За прокурорите не бързайте. Това с неща, за които трябва да се помисли. “Умение за планиране и структуриране на последователността”. Не на дейността, а на последователността.
Илко Димитров:
Да отпадне “последователността”. Нека да бъде: “Умение за планиране и структуриране на действията...”.
Янаки Стоилов:
В т. 2 остава изпълнение на писмените разпореждания.
Надка Балева:
Последователността има значение. Не може той да повдигне обвинение.
Янаки Стоилов:
Има ли други бележки по следващите текстове.
Остават двете първи точки от ал. 2 и 3.
Иван Колев7
Г-н Председател, смятам, че тези критерии са нереални. Ако погледнем сега реалността. Т. 7. Представителност. Какво ще рече. Дали съм с костюм или без костюм. Дали съм грозен или хубав.
Друго, способност за придобиване на нови знания и умения за критичен анализ. Кой ще ме оценява по това нещо. Примерно, започнал съм да уча английски и знам нещо, после захващам френски и т.н.
За кой критичен анализ?
Способност за работа в екип и разпределение на задачи в него. Кой екип?
Способност за взимане на решения. Кой ще ме преценява. Това са толкова субективни неща. И за всеки ръководител може да се каже, че е некадърен.
Михаил Миков:
Виждам, че всичко това е преписано от наредбата за атестиране на Висшия съдебен съвет. Поставен ли е този въпрос от вас, уважаеми магистрати, досега пред Висшия съдебен съвет.
Румен Ненков:
Многократно или еднократно официално не е сезиран Висшия съдебен съвет.
Второ, това са примерни критерии. Има се предвид от тези тройни атестационни комисии. Те ги съобразяват. Може някъде д има тежест едно, другаде – друго. Основното е срочно изготвяне на актовете, чисто количествените критерии. Естествено има значение, примерно, понякога някой се държи грубо, или някой е известно в обществото, че е пияница.
Михаил Миков:
Досега Висшият съдебен съвет някаква наредба прилагал ли е. Ние отчитаме в Брюксел, че вие с атестирате по тия работи. Сега изведнъж се слага в закон и вие започвате да вдигате шум срещу глупостите, които самата система си е приела.
Румен Ненков:
И сме похвалени за тях.
Иван Колев:
Висшият съдебен съвет не е системата.
Отделно, по тези критерии не е възможно по тях да се оценява дейността. Много субективизъм има в тези критерии. Вие не знаете как става оценката. Аз ще ви покажа формуляра, който ние попълваме.
Г-н Ненков каза нещо, което не е точно. За всеки един съдия ние даваме оценка и накрая се сборуват тези оценки и се получава краен сбор въз основа на който се отчита неговата дейност. В този сбор влиза и неговата способност за придобиване на знания, способност за работа в екип, представителност – всичко това влиза в тези оценки. Когато свърши една такава оценка, какво правим. На този човек ти му убиваш бъдещето, убиваш му всичко само заради това, че ти не го харесваш.
Дайте да сложим обективни критерии въз основа на които да се оценява работата.
Янаки Стоилов:
Ние вече преминахме към критериите за ръководители.
Светлин Михайлов:
Трябва ли затова, че аз съм по-дебел от Иван Колев да получа пи-ниска оценка на критерия представителност.
Янаки Стоилов:
Вижте в ал. 7 какво значи представителност. Едното е поведение, което издига авторитета на съдебната власт, а другото е умение за комуникация с други органи, а не приветлив външен вид.
Аз ви казах какво се включва и го прочетох на с. 16.
Преминаваме към конкретните неща. Аз мисля, че най-същественото за съдебната система са нейните актове. Понякога тези актове много повече дискредитират системата отколкото всякакви тук критерии. Защото писани и неписани те не се отразяват върху мнението, което се формира в обществото. Тези критерий нито някой ги знае, нито може да ги прилага. Затова дайте да видим какво ще остане от тях. Това за новите знания можем да го махнем.
Ще остане:
способност за работа в екип и разпределение на задачите в него;
способност за взимане на решения;
Това за оперативното управление се поглъща в т. 1 сегашна втора.
За конфликтните ситуации не знам дали трябва да ги извеждаме специално.
Това за лоялността. Какво значи лоялност към съдиите.
Остават: способност за работа в екип и разпределение на задачите в него и способност за взимане на решения.
Иван Колев:
Никъде в този текст не е казано какво е направил ръководителя на съда. Това е работата на един ръководител – да се види работата на този съд. Подобрил ли я е или не я е подобрил. А ние се занимавам с неговата представителност.
Янаки Стоилов:
Ще включим още една точка. Но ние казваме критерии за оценка на заемане на ръководна длъжност. Защото ако той не е бил ръководител, няма как да го оценим по общия ефект от работата в съда. Но ако вече е бил, би следвало тогава да оценим цялостните резултати от работата на ръководения от него орган.
Аз мисля, че не се прави разграничение в изискванията за заемане на ръководна длъжност и в оценката за неговото изпълнение, а ние трябва да гледаме и едното и другото.
Може би трябва да направим две алинеи. Едната е какви изисквания са необходими. Какво да се прецени, за да се предложи едно лице за ръководител, и след като е ръководител по какво този ръководител да бъде оценяван. Все пак има разлика между двете неща и затова трябва да ги систематизираме в две алинеи.
В изискванията може би да оставим способност за работа в екип, за вземане на решения, а при оценка на неговата дейност да предвидим как лицето се справя с тези изисквания плюс анализ на цялостните резултати от дейността на органа, който ръководи. Това също ще допринесе за неговата атестация като административен ръководител.
Светлин Михайлов:
Г-н Председател, ако говорите, че това ще е критерият – способността за работа в екип, разпределение на задачите за човек, който не е упражнявал административни функции. За кой екип става въпрос и за какво разпределение на работата?

Янаки Стоилов:
За разпределение на работата в екип. Той винаги работи в някакъв екип.
Светлин Михайлов:
Първоинстанционните състави са еднолични.
Янаки Стоилов:
Участва в някакви общи форми. Над тричленния състав има общо събрание. (Няма.) Сега ще има по закон.
Остава както го казах. Остават трите основни критерия: работа в екип и разпределение на задачите в него; взимане на решения и цялостните резултати от дейността на органа, който ръководи.
Може би това, което е в ал. 7 – представителност, да го запазим като отделно изискване: поведение, което издига авторитета на съдебната власт и комуникации с другите държавни органи, граждани и юридически лица.
Това са достатъчни отделни основания.
Остават т. 1 и 2 без ал. 7.
Може би тук трябва да запишем като точки изпълнението на бюджета и добра организация на служителите. Но това е в общия критерий – резултатите от дейността.
Да оставим ли изслушване и преценка на становищата на съдиите, прокурорите и следователите и служителите преди вземане на решение или това е прекалено конкретно.
До края на Раздел ІІІ имате ли някакви бележки? Няма.
Преминавам към неговото приемане с направените бележки по текстовете във вида в който са в доклада.
“Чл. 205ф. Методиката на атестиране, изискванията за членовете на помощните атестационни комисии, както и съдържанието, образеца на акта, в който се съдържа информацията за проведеното атестиране се определят от Висшия съдебен съвет.”
Тук наредба отпада, защото ще се възпроизведат всички тези неща, с които в момента се занимаваме.
Това ще е някакво решение, в което няма да се доразвиват тези неща. Да кажем с решение.
Какво включва методиката.
Иван Колев:
Методиката е примерно този критерии е от 1 до 5, другият е от 1 до 4 и като събереш повече точки.
Янаки Стоилов:
Т.е. да имат различна относителна тежест показателите.
Методиката предполага ли, че най-високо оценяване ще има за решенията.
Ние и тук ги предвиждаме отрицателна, задоволителна, добра и много добра. Четири степени: една отрицателна и три положителни.
Да запишем ли, че в методиката за атестиране най-голяма тежест имат показателите във връзка с разглежданите и решаваните дела. Ние искаме единствено да определим относителната тежест на някои от показателите тук. Няма да има наредба. Ще има решение, в което ще е тази методика и формулярите по атестирането.
Ще отделим една алинея, в която да кажем, че в методиката за атестиране най-голяма тежест имат показателите, които се отнасят към разглеждането и решаването на делата. А те ще ги определят в какво съотношение.
Други бележки има ли по Раздел ІІІ? Няма.
Можем да преминем към гласуване на този раздел.
Но преди това искам да решим един въпрос. При преодоляване на несъвместимост. В проекта има повече случаи, отколкото предвидените в Конституцията, когато има възстановяване на магистрат, автоматично да се възстановява неговата несменяемост. Дали това е необходимо?
Да запазим ли само когато е бил по заместване или пък е възстановен, тогава да запазим несменяемостта. Ако е отпаднал от системата, защо ще се възстановява като несменяем.
Михаил Миков:
Г-н Председател, предлагам за СРС и СГС да не разсъждаваме за тях, като за другите. Ако трябва да тези две съдилища да видим какви специални режими за тях да въведем. Досега не беше ли така те да са по-особени, защото и като брой и като натовареност са различни. А се страхувам, че районни съдилища с по двама съдии и районни прокуратури с по един прокурор ги приравняваме на тия и с опитваме да създадем общи правила, а това малко ни затруднява.
Какво ще кажете г-н Председател по този въпрос.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам разрешението, което е в ал. 3 да разширим освен в случаите по Конституцията, придобитата несменяемост се възстановява при следващо заеман на длъжност съдия, прокурор и следовател в случаите на освобождаване по чл. 191, ал. 1, т. 8 и 9.
Без т. 7. Имате го текста пред вас на с. 19.


Михаил Миков:
Работата в съдебната система общо взето зависи от силата на Висшия съдебен съвет да си разпределят. Различните магистратури водят някакви агитки и борби. Идеята с тази реформа да има един постоянен поглед за планиране, а не всеки съд да си живее някакъв собствен живот пред който възникват всякакви проблеми и да казва аз не мога да се справя. Това да тежи като отговорност на Висшия съдебен съвет в крайна сметка.
Янаки Стоилов:
Предлагам сега дискусията да приключи. Да приемем чл. 206 в трите алинеи, както ви ги представих заедно с целия раздел.
Движим се с известно закъснение, което може да наложи следващата седмица да имаме заседание във вторник сряда и четвъртък.
А сега д гласуваме Раздел ІІІ във вида, в който беше представен. Които за “за”, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се с мнозинство.
Благодаря на всички, които участваха в заседанието.
Закривам заседанието.



Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: