---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 30

Днес, 10.07.2007 г., вторник, от 13:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Сабрие Сапунджиева, заместник-министър, Виолета Обретенова и Мария Колева; от Върховния касационен съд – Румен Ненков, заместник-председател, от Национална следствена служба – Свилен Турмаков, заместник директор, Румен Георгиев и Владимир Петров; от Главна прокуратура – Валери Първанов; от ААМР – Десислава Бижева, Ралица Величкова и Светозара Петкова; от Софийския градски съд – Светлин Михайлов, председател и от Софийския районен съд – Иван Колев, председател; от Националния институт по правосъдие – Драгомир Йорданов, и Минчо Спасов, народен представител.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми членове на комисията и гости,
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Приемане на общ проект на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за местните избори:
-№ 554-01-52 от 15.09.2005 г., внесен от Иван Костов и група народни представители;
-№ 754-01-69 от 25.04.2007 г., внесен от Иван Сотиров;
-№ 754-01-90 от 29.06.2007 г., внесен от Мая Манолова и група народни представители.
2. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за съдебната власт, № 702-01-15/11.04.2007 г., внесен от Министерския съвет- продължение- трета част.
По първа точка
Колеги, смятам бързо да приключим с общия законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните избори. В курсив за отбелязани допълненията, които са като текстове и като идея от другите два приети законопроекта. Не сме изписвали текстовете, които се дублират.
Ако имате някакви въпроси и допълнения, могат да бъдат отправени. Смятам, че точно сме отразили това, което трябва да бъде допълнено.
Г-н Осман, заповядайте.
Ремзи Осман:
Аз повдигнах този въпрос, когато обсъждахме на първо четене законопроектите и сега много набързо ще ви кажа за населените места, за съжаление това е факт, които навремето се наричаха махали. Мисля, че 1997 или 1998 г. променихме законодателството и вече няма махали. Всички придобиха статута на населени места. Това са границите на едно кметство и това е масово в Родопите. Аз се радвам, че на много кметове ще им дадем заплати, но аз съм длъжен пред колегите да кажа, че този проблем съществува.
Янаки Стоилов:
Г-н Осман, тъй като това е извън въпроса на текстовете от внесените законопроекти, аз съм готов да приема това ваше предложение, което да бъде внесено към общия проект на второ четене. Сега няма да се занимаваме с този въпрос, защото сега единствено сумираме разпоредбите от приетите законопроекти.
Ремзи Осман:
Примерно, ако ви убедя вас да го включите във вашия законопроект. Защото след това ще бъде късно.
Янаки Стоилов:
Аз съм убеден и съм готов да го направите и да го включим за второ четене. То няма място в общия проект. За да бъдем коректни, в момента не обсъждаме всички уместни предложения, а само обобщения проект.
Освен това, искам да информирам и вносителите на другите законопроекти, които не са приети, че принципни решения от другите законопроекти, които не бяха приети на първо четене, няма да ги обсъждаме на второ четене, защото те вече са отхвърлени.
Ремзи Осман:
Всичко се случва. Все пак, за да остане в протоколите, бих искал да кажа. Това място има четири населени места днес. Винаги в историята е съществувало с едно кметство. Сградата на кметството е покрай пътя. Другото са били махали. Със закона, когато изчезна термина “махали”, те придобиват статут на населени места. Реално кметство Игрек е от четири населени места. Три от тях са над 200 жители и са на 300 м. разстояние заради пресечената местност. Няма сгради и никога не е имало. На 7-8 км. със 150 жители винаги е имало кметство. Какво става с тези населени места.
Янаки Стоилов:
Моля да го направите това предложение. Ще въведем пряк избор на кметове с населени места над 100 жители, които са били кметства.
Ремзи Осман:
Аз бях длъжен да го кажа. Оттук нататък, според мен, за да бъда изчистен проекта, има текстове, даже от действащото законодателство, които не могат да бъдат приложени. Аз имам идея за един нов закон за административно-териториалното устройство, но може би догодина ще работим по този въпрос, от тази гледна точка го повдигнах, като мислех, че още днес можем да го изчистим, но виждам че нагласата е между първо и второ четене да се направи.
Янаки Стоилов:
Благодаря за отбелязването. Аз ви казах по какви причини. Днес по-скоро сумираме предложенията от различните законопроекти, които са логически свързани, а това предложение ще го разгледаме. Мисля, че има основания да бъде подкрепено.
Г-н Димитров иска думата.
Филип Димитров:
Г-н Председател, това, за което сме се събрали, доколкото аз схващам, е да се види дали този текст съдържа елементите на трите гласувани на първо четене закони и абсолютно нищо повече. Всякакво действие по-нататък се формулира във формата на предложение между първо и второ четене, поради което аз бих предложил първо да поканите вносителите на двата допълнителни закона, които се явяват очевидно по-малки по отношение на основния, за да изразят те становище дали виждат нещо, което липсва там. Ако няма такова нещо, не виждам какви повече коментари бихме могли да водим.
Янаки Стоилов:
Тук е г-жа Михайлова, ако желае, да повдигне въпроси, които смята за необходимо.
Екатерина Михайлова:
Г-н Председател, липсва едно от предложенията в нашия законопроект – даването на възможност предварително партиите, които пожелаят да направят проверка за своите кандидати. Доколкото си спомням по сега действащия Закон за достъп до държавна сигурност, има задължение комисията да направи такава проверка служебно, но само на регистрираните вече за участие в избори кандидати за кметове и общински съветници.
Янаки Стоилов:
Аз това го гледах. Ние първоначално бяхме включили вашия текст, но той щеше да бъде третия начин на проверка на това, което вече е проверено.
Екатерина Михайлова:
Идеята е за да може партиите и коалициите, които участват, и които желаят предварително да проверят.
Янаки Стоилов:
Аз ще ви прочета чл. 27 на специалния закон. Ал. 1 гласи: Установяване на принадлежност към органите по чл. 1 в рамките на предварителна проверка, може да бъде извършено по писмено искане на политически партии и коалиции и т.н.
Тъй като вашият текст е готвен преди приемането на този закон, няма нужда ние да възпроизвеждаме.
Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Аз виждам в общия законопроект, че е използвана една законодателна техника, която създава впечатлението, че едни разпоредби на един от приетите законопроекти са заличени и са променени за сметка на другия. Например, в допълнителните разпоредби в § 1б, т. 1, където се посочва: “живял най-малко през последните 10 месеца в съответно населено място”.
По законопроекта на г-жа Манолова, който ние приехме с най-голямо мнозинство, гласеше: “български гражданин, който има адресна регистрация по постоянен или настоящ адрес на територията на...”, а тук е възприето съвсем друга редакция. (с. 17, т. 1, горе.)
Някак си да се отбележи, че е възприето от друг законопроект, т.е. че това са алтернативни предложения, а да не оставаме с впечатление, че едва ли не това е общият законопроект и няма други предложения, които са приети на първо четене.

Янаки Стоилов:
Тъй като това се съдържа в законопроекта на г-н Сотиров, и това е една комбинация между двете формулировки, за да имат те логическа приложимост. Така че ние, правейки общия законопроект, не можем да предвиждаме механично разпоредби, които са в някакво противоречие. Това е комбинацията “по постоянен и настоящ или само по настоящ адрес”. Това се налага да бъде направено.
Ремзи Осман:
Правилникът казва, че когато са приети, могат да се обединят, но това променя целия смисъл на законопроекта на Мая Манолова в този вид, под който и Вие сте се подписали. Какво ще бъде прието на второ четене е друг въпрос. Но като правна техника, когато правим обобщен законопроект, г-н Казак абсолютно е прав. В този вид се променя изцяло смисълът на § 1, т. 1 и не е възможно. Иначе трябва да дискутираме, четейки правилника, как се прави обобщеният законопроект. Това променя смисъла на текста на един от законопроектите.
Другият вариант е да бъдат посочени и другите варианти. Има такава практика, въпреки че не е много полезна, да се посочат вариантите и на единия и на другия законопроект. Ако ние минем към гласуване, правилникът, според мен, не позволява в обобщения проект комисията съвместно с вносителите да направи обобщения законопроект. А какво ще мине на второ четене като гласуване е друг въпрос.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че в нашата комисия има много сериозно отношение към изготвянето на общите законопроекти и затова ние без да излизаме от обхвата на тези проекти, се стремим да предлагаме разпоредби, които са логически приложими, а не просто да дадем вариантите, което би било една техническа работа, а не само общ законопроект. Мисля, че те действително не са изцяло съвпадащи в двата законопроекта разрешенията, но са съвместими по този начин. А дали това ще се възприеме или не, е отделен въпрос.
Четин Казак:
Точно в този случай се касае за две различни тези. По същество това променя смисъла на определението, на дефиницията и затова мисля, че в този случай би било удачно да се възприемат алтернативните две предложения: вариант І и вариант ІІ – така както е ставало друг път, след като те са две несъвместими предложения. Те не могат да се съвместят. Всеки опит за съвместяване фактически води до предварително взимане на позиция от страна на тези, които са изготвили общия законопроект. Нека на този стадий ние да не взимаме предварително становище по двата законопроекта, на чиято база е направен общия, да ги дадем като алтернативи и на второ четене при гласуване ще се уточни окончателния вариант.
Янаки Стоилов:
Аз все пак предлагам, който и от вариантите да се приеме, и той да бъде представен, защото иначе народните представители ще трябва да правят по две предложения към всеки от вариантите. Тази техника аз не я намирам за рационална. Винаги може да се предложи отпадане, допълване или изменение на текста. Затова ще го подложа в спорните му части на гласуване. Това, което се приема от мнозинството, ще бъде текста и по този текст ще се утвърждава или ще се променя съдържанието на текста. Не виждам нито нещо предрешаващо, нито нещо неуместно като режим на работа.
Ремзи Осман:
Не е коректно. Говорим за обобщен проект как се прави.
Янаки Стоилов:
Как да не е коректно, като комисията ще се произнесе по този въпрос. Аз сега не искам да ме учите как се прави общ проект, защото всяка комисия може да си приложи свой подход.
Ремзи Осман:
Г-н Председател, аз също не искам да остана като в първи клас, някой да ме подвежда.
Янаки Стоилов:
Не ви подвеждаме, защото сме ви го посочили с болт, за да го забележите. Също така, искам да ви обърна внимание, че такъв текст има и в § 13, ал. 2, което е редактиране на идеята от законопроекта на г-н Иван Сотиров, защото тя също не може механично да бъде пренесена, но е точно част от това, което се съдържа в един от законопроектите. И това съвсем открито съм ви го посочил, за да го забележите.
Четин Казак:
Аз го забелязвам, г-н Председател, и затова ви попитах. Но тук наистина става въпрос за добавка, която не фигурира в един от законопроектите.
Но в допълнителните разпоредби имаме ясен запис, фигуриращ в един от законопроектите, приети на първо четене и то е в законопроекта на Мая Манолова. Не може в общия законопроект записът на един от законопроектите да бъде заличен, променен за сметка на записа в другия законопроект. По този начин двата законопроекта се поставят в неравностойно положение. Така ще излезе, че ние приемаме единия законопроект като общ, а другият едва ли не сега трябва да внасяме предложения между първо и второ четене, за да се възстанови редакцията на първия законопроект. А в момента Мая Манолова отсъства, за да си защити законопроекта.
Янаки Стоилов:
Аз не виждам някаква драма в това положение, поне на етапа на който се намираме. Но все пак по този въпрос, че подложа на гласуване, защото има възражение в част от членовете на комисията.
Които са за заличаване на допълнителните редакции в § 76, моля да гласуват. Трима “за”. Против? Пет “против”. Въздържали се? Трима се въздържат. Не се приема.
По другите въпроси нямаше възражения. Смятам, че можем да приемем този проект, който ще предоставим утре на народните представители. Предлагам ви да предложим 5 дни срок за предложенията за второ четене, за да може този срок да изтече в понеделник. Всички, които желаят да направят предложения. Във вторник ние да подготвим доклада и в сряда другата седмица и четвъртък да обсъдим предложенията за второ четене по законопроекта.
Тези, които подкрепят обобщения проект, моля да гласуват. Осем “за”. Против? Трима “против”. Въздържали се? Един “въздържал се”.
С това съдържание ще бъде предоставен проекта.
Ще продължим дискусията по предложенията.
По втора точка - Обсъждане на второ четене на Законопроекта за съдебната власт, № 702-01-15/11.04.2007 г., внесен от Министерския съвет- продължение- трета част.
От миналия път остана да редактираме няколко текста. Моля за вашето внимание.
По чл. 187а. Създаваме чл. 187а със следната редакция на ал. 1.
Искам да припомня, че става дума за съотношението между решението на Висшия съдебен съвет и акта за заемане на длъжност в съдебната власт, който издават административните ръководители. Редакцията е следната:
“Чл. 187а (1) Въз основа на решението на Висшия съдебен съвет за назначаване, повишаване, понижаване и преместване на съдия, прокурор, следовател административният ръководител издава акт за заемане на длъжността, който съдържа:” и изброяваме елементите, които вече са обсъдени.
Предлагам, тъй като в доклада миналия път не бяха включени още две алинеи. Да се създаде чл. 192в. Каква е идеята накратко да разясня.
Ние дадохме възможност за административни ръководители в съдебната власт да се избират лица, които не са магистрати. Това стана с предишния закон. Но за да не се заобикаля системата на конкурсите, трябва да предвидим лице, което ще бъде назначено за определен ръководител, да се яви по процедурата за заемане на магистратска длъжност, а не автоматично той да получава такава длъжност. Понеже не сме го гласували и не съм сигурен дали е в същата редакция. Аз ще ви прочета редакцията.
“(1) За административен ръководител или заместник на административен ръководител може да се назначи съдия, прокурор или следовател.
(2) За административен ръководител или заместник на административен ръководител може да се назначи и лице, което не заема съдийска, прокурорска или следователска длъжност при условията на чл. 199, ал. 1, т. 2, като при необходимост Висшият съдебен съвет открива длъжност в съответния орган на съдебната власт.”
Надка Балева:
При отпадането на ал. 2 се решава въпроса за това основно, според мен, правилно изискване ръководителят да бъде и магистрат. Предлагам ал. 2 да отпадне. Ал. 1 императивно разпорежда, че той трябва да бъде преди това назначен за магистрат. А няма никаква пречка да бъде и едновременно магистрат и ръководител.
Янаки Стоилов:
Едното предложение е за отпадане на тази усложнена и донякъде изкуствена процедура. Разбрахте за какво става дума.
Г-жа Балева оспорва въобще възможността лице, което не е съдия, прокурор или следовател да може да бъде назначавано на длъжност административен ръководител. Аз мисля дали има случаи, при които това може да се окаже прекалено ограничително, макар че това е логичното и сигурно не е повсеместното.
Сабрие Сапунджиева:
Имаше такива случаи, когато лица отговарят на изискванията и бяха назначени за административни ръководители. В много от случаите в момента действащите административни ръководители са точно такива. Затова ние вносителите предвидихме такава норма, за да може да стават не направо административни ръководители, а и да са магистрати. Така както се предлага от г-жа Балева не се дава възможност на лица, които да могат да стават директно административни ръководители.
Надка Балева:
Аргументът ми като допълнение е в следния. Примерно, изтича му срока, за който той е назначен като административен ръководител, защото той не е пожизнено административен ръководител, след 5 години какво го правите този човек. Отстранявате го от работа, защото той реално не е назначен за магистрат.
Янаки Стоилов:
Аз искам да попитам на най-висшите нива може ли да възникне такава практическа ситуация – едно лице, което не е магистрат, да бъде назначено за ръководител и после да стане магистрат.
Сабрие Сапунджиева:
Г-н Стоилов, има такива случаи в районните съдилища. Пример за това е г-н Иван Колев. Г-н Иван Колев е такъв случай. В районните съдилища обикновено се предпочитат хора с по-голям юридически стаж и с по-голям опит. Тъй като се предпочитат лица с по-голям опит за ръководители, те директно стават административни ръководители. Досега не бяха с конкурс, но сега след измененията в закона са с конкурс и е редно Висшият съдебен съвет да отвори бройка и за магистрат. Така че аз предлагам да остане текста така, както Вие го предложихте.
Янаки Стоилов:
По ал. 2 на чл. 192в друго становище има ли?
Няма други изказвания, ще пристъпим към гласуване на ал. 2.
Който е за отпадане на ал. 2, моля да гласува. Един глас “за”. Остава текста.
Това бяха отложени текстове. Преминаваме към основната част на доклада. Раздел ІV. Права и задължения. Тук има две предложения на народни представители. Гледаме чл. 208а. Има възражения по част от редакцията на този текст. Г-жа Масева иска думата.
Елиана Масева:
Т. 1. “спазват установеното работно време и да го използват за изпълнение на възложените им задължения.”
Мисля, че това е унизителен текст за Закон за съдебната власт. Нито го има в Закона за държавния служител. Това не съответства на ранга, на нормите и на закон за магистратурата в България.


Сабрие Сапунджиева:
Аз подкрепям г-жа Масева. Това предложение беше внесено и в работната група, която изготви законопроекта на вносителя и се обсъжда много обширно в работната група и се стигна до извода, че наистина е унизително за един магистрат, да му се каже, че трябва да спазва работното време. В края на краищата тук става въпрос за изпълнение на задълженията на административния ръководител. Ние дадохме правомощия на административния ръководител да налага наказания на магистратите. Ако някои административни ръководители не могат да се справят със задачите, които са им възложени със закона ,да бъдат така добри да си подадат оставка. Това е въпрос на организация и наистина е унизително в Закона за съдебната власт да се запише, че магистратите трябва да спазват работното време. Един обикновен гражданин като го прочете това, г-н Председател, какво доверие ще има в съдебната система. Аз мисля, че това е задължение на административния ръководител и той има право да налага наказание на магистратите и да бъдат така добри административните ръководители да си изпълняват задълженията.
Янаки Стоилов:
Бих искал да формулирам въпроса, който очаквам да бъде по същество разискван.
Нека да чуем дали е необходимо магистратите постоянно да бъдат на работа от самите магистрати. Ако тук се предполага, че те така или иначе трябва да спазват работното време, административният ръководител може да ги контролира само за едно тяхно задължение. Но според мен е спорно, поне от позицията на някои от магистратите, че те трябва да работят главно в съда. Говоря и за времето извън разглеждането на делата. Това подлежи на дискусия. Нека да видим ние какво очакваме като действие от магистрата и тогава да формулираме неговото задължение. Защото съвсем не е безспорно от позицията на всички магистрати точно за какво трябва да използват отрязъка на деня за разпределяне на различните служебни ангажименти.
Г-жа Антонова.
Надя Антонова:
Понеже навлизаме в раздела за права и задължения, струва ми се, че трябва принципно да решим един въпрос, решението на който ще даде отговор на така повдигнатия спор – дали да се записва, че магистратът спазва работно време или да не се пише това му задължение.
На мен ми се ще преди всичко да обсъдим магистратите по какво правоотношение работят. Трудово ли е, служебно ли е или нещо трето е. Проф. Мръчков ми е настолен автор и при цялото ми уважение може да не съм докрай съгласна с него. По въпроса за вида правоотношение на магистратите, според мен, е много важен и оттам нататък ще се реши какво да се напише в Закона за съдебната власт като отклонение от принципа и за останалите случаи ще се препрати към Кодекса на труда или към Закона за държавния служител или към нещо трето, каквото решим ние. Като решим, примерно, че магистратите имат правоотношение, което е приравнено към трудовото, очевидно че този текст да спазват работното време и не бива да закъсняват за работа няма да фигурира в закона. Защото Кодексът на труда ще се приложи субсидиарно. Но ако ние не решим този голям въпрос за вида правоотношение и към кой закон да препратим, ние ще зациклим за всеки текст. Затова ми се ще да се вземе първо принципното решение и тогава да говорим за конкретния текст. Ако решим, че правоотношението е някакво особено, може. Но това е много амбициозна задача. И кой от нас тук или да кажем някой колега ще се ангажира да разработи детайлно тези правоотношения и кой ще ни гарантира, че няма да има голяма празнота. При празнота на закона по аналогия кой закон ще се прилага.
Янаки Стоилов:
Ние сме се опитали доколкото можем да формулираме някои от правата и задълженията на магистратите в самия закон. По останалите, по които смятаме, че в най-голяма степен може да се прилага Кодекса на труда, се препраща към него. Мисля, че никой не може, ако не дублира част от текстовете, да направи една уредба, която да е уникална за магистратите. Така че това, което смятаме за най-присъщо за изпълняваната от тях държавна служба е разписано в техните права и задължения тук. Останалите неща, които са много сходни с останалите работници и служители, се препраща към Кодекса на труда. Ние сме се опитали да развием и в двете посоки нещата.
Надка Балева:
Колеги, вярно е, че има магистрати надомници, които казват. Аз не съм длъжен да ходя на работа, след като този ден нямам заседание. Но така както е формулирано предложението, ми се струва, че залитаме в другата крайност. Давам пример. Тежко заседание, което приключва в 16.30 часа. До 17.00 часа, той няма да има право да излезе, защото рамките на работното време не са изтекли. Това е прекалено много.
Въпросът е да намерим някаква форма, която да ни позволява? Това е специфичен труд. Аз не мога да възприема точно тази формулировка като правилна по отношение на задълженията им.
Янаки Стоилов:
Тогава ви предлагам да се насочим към подходяща редакция на т. 1, която да дава възможност магистратът да може да бъде намерен на работното му място не само във време, когато той гледа дела без да бъде в тази сковаваща редакция. Разбирам, че това е преобладаващото мнение, но чакам да предложите редакция.
Елина Масева:
Аз предлагам направо този текст да отпадне. Защото ако наистина се взрем и нямаме готовност за детайлно решаване на проблема, ще открием много дефекти. Магистратската професия е много особена професия. Тя не е професия 8 часа да си седи на работното място. Ако той е цял ден в дела или прокурорът е непрекъснато в движение и не го намерите на работното място, какво. Това е творческа професия. Освен това, те са и дежурни, дават дежурства. Събота и неделя ходят, разпитват. Тогава трябва да им плащаме дежурства, ако е по Кодекса на труда. Нали имаме критерии да си пишат делата в срок. Те пишат вкъщи, защото са по 6 човека в стая. С изключението не бива да унижаваме системата, а не отделните магистрати в България. Ще сбъркаме. Недейте.
Янаки Стоилов:
Има ли друго предложение за т. 1. Г-н Ненков.
Румен Ненков:
Ще си кажа мнението. Съвестният магистрат няма работно време. Елате в събота и неделя в Съдебната палата и ще видите колко хора идват в събота и неделя да работят. Дежурствата, които се дават по мерките за неотклонение или произшествията, на които отиват следователи и разследващи прокурори, за какво работно време говорим. Ако трябва и през нощта ще отиде. А за дребното хулиганство. Това е работа, която трудно може да се установи с работно време.
Пишете го, но няма да спечелите.
Янаки Стоилов:
Тогава можем да направим друго Да остане само това: “да използват работното време за изпълнение на служебните им задължения.”
За разлика от работниците, където казваме, че той трябва да работи определеното време, тук казваме, че той трябва да използва пълноценно времето си, а не да казваме къде точно се намира в това време и точно какво разпределя от задълженията си.
Румен Ненков:
Г-н Председател, трябва да погледнем бъдещият инспекторат какво ще контролира. Ако той дойде в 8.30 часа, за да следи кой кога идва, дали идва навреме. Според мен, инспекторатът трябва да е по залите и по книгите, за да види кой бави делата. Ако тръгне да следи дали съдията е дошъл в 8.15 часа, това е друго.
Янаки Стоилов:
Не сме му възложили функции да контролира дисциплината в съдилищата.
Г-жо Николова, искате нещо да кажете.
Елеонора Николова:
Ние уреждаме принципни неща и това би било обидно за магистратите. Никога не е било дискусионно, че има работно време и че хората се съобразяват с работното време. Има начален час за започване на заседанието. Нали всеки си подготвя заседанието. Много по-важно е как си върши работата. Аз съм била 18 години съдия. Не може да се говори така. Съдите си пишат делата. За мен е по-важно да се каже, че те трябва да си пишат делата. В процесуалните закони се възприеха срокове за дисциплиниране на процеса, да излизат съдебните решения в срок. В районните съдилища не знам какви са условията, но мисля, че не са най-добрите. Аз ще се върна към онова тоталитарно време, когато се засичаше с хронометър работното време, въпреки всичко тогава разполагахме с личната свобода да се обадиш на председателя на съда и да останеш вкъщи, за да напишеш едно тежко дело за два-три дена с мотиви. Това е съвсем нормално да намериш по-подходящо място да си напишеш делото, което да е качествено написано. Другото е просто издребняване и аз мисля, че ни прави чест по такъв начин да се отнасяме към една професия. Ние говорим, че е трета власт, и трябва да си запишем в правилника или не знам къде, че трябва да бъдем от 9:00 до 5:00 часа на работа. Това несериозно.
Същото е и за съдиите. Всички съдии, които аз познавам, събота и неделя пишат дела.
Янаки Стоилов:
Г-н Колев, Вие искахте думата и с това ще приключим дискусията по тази тема.
Иван Колев:
Аз само ще ви кажа едни факти. Имаме съдии, на които трябва да платим някъде около 18 хил. лв. затова, че не са си ползвали отпуските. Защото съдиите не идват на работа. Те ходят на почивка. Не си ползват отпуските и никой не може да ги открие къде са. Не могат да им дам отпуските по простата причина, че има един текст в Закона за съдебната власт, който забранява да се излезе в отпуска, ако не си написал съдебните актове. Тези съдии, които аз съм срещал по морето и на други места, те не са излизали в отпуска. Можете ли да си представите, че от 2000 г. съдия няма да ползва един ден отпуска. При мен са данните, ако искате, ще ви ги предоставя.
Другото, за което говорите. Не е вярно, че в събота и неделя като работят и като дават дежурства, не им се плаща. Плаща им се. Всички, които дават дежурства събота и неделя им се заплаща. Висшият съдебен съвет има решение за това нещо.
Аз сигнализирах висшия съдебен съвет и Министерство на правосъдието поради това, че когато се опитах да събера общо събрание да избираме атестационни съдии, аз не можах да го събера, защото кворумът ми е минимум 66 човека. Това са половината от съдиите. Аз повече от 30 човека не мога да събера ,защото те не идват на работа и не мога да ги открия къде са. Аз поисках обяснение от съдиите къде са били по това време през работно време. Беше ми написана една петиция от една съдийка, че тя не е длъжна да идва на работа и не е длъжна да посещава общи събрания. И тогава аз написах писмото до Висшия съдебен съвет и до министъра, за да се измисли нещо – или някаква длъжностна характеристика, защото сега нито един ръководител, нито пък Висшия съдебен съвет може да потърси отговорност на съдия заради това, че той не идва на работа и не си изпълнява задълженията, свързани с това нещо. Може единствено да му се търси отговорност за нарушение на служебните задължения, които не включват трудовите задължения.
Аз не мога да предложа някаква алтернатива за текст.
Но не е вярно и това, че в другите закони не са уредени тези работи. В Закона за държавния служител е казано, че са длъжни да изпълняват задълженията си след изтичане на работното време. Същото това нещо го има и в сега действащия Закон за съдебната власт. Вие преценете как да бъде. Но аз ви казах каква е жестоката истина. За тези, които работят в събота и неделя се правят списъци и им се заплаща. За съдии, прокурори и следователи има допълнителна отпуска.
Янаки Стоилов:
Това за отпуските може би трябва да го обсъдим в съответния текст.
Но от казаното от г-н Колев се разбира, че има такъв проблем практически. Въпросът е може ли да му се намери решение, разбира се, не само с някакви детайлизирани разпоредби, но все пак да има отговор на този въпрос. Аз предполагам, че повечето от съдиите не поддържат тезата, че те са освободени да не ходят на работа извън делата, защото разбрах, че става дума само за едно персонално възражение. Но иначе става дума за разпространена практика.
Румен Ненков:
Не съм съгласен с изказването на г-н Колев, защото вината е в административния ръководител. Ако един почива на море, без да е в отпуска, той има пълното основание да внесе предложение за налагане на дисциплинарно наказание. Винаги съм спорил с него и съм казвал, че ако аз свикам моите съдии на общо събрание и след като имам организационни функции по отношение на този съд, и те не се явят на общо събрание без уважителни причини, аз мога да изисквам от тях дисциплинарна отговорност. Мисля, че ръководителите имат достатъчно правомощия.
Аз съм склонен да се запише така, че магистратите при необходимост изпълняват служебните си задължения дори и в извън работно време.
Янаки Стоилов:
Тук все още говорим за работното време.
Румен Ненков:
Ние като го напишем така, това значи че се включва и работното време. “При необходимост изпълняват задълженията си и извън работно време.”
Янаки Стоилов:
В такъв случай текстът ще претърпи промяна.
Като т. 1 да запишем това, което е в т. 3
1.решават разпределените им дела и преписки в определения срок;
2. участват в заседанията на общото събрание на съответния орган на съдебната власт;
3. изпълняват и други задачи, които са им възложени от административния ръководител;
4. при необходимост изпълняват служебните си задължения и в извън работно време.
Мисля,х че тази редакция е задоволяваща и можем да я приемем.
Които са съгласни, моля да гласуват. Благодаря ви, единодушно се подкрепя.
Продължаваме нататък. Имате ли бележки.
По чл. 213 има една бележка от Консултативния съвет по законодателството, но тя е дадена като препоръка. Като текст аз не мога да я формулирам в момента.
Аз ви предлага редакцията, която е от проф. Мръчков да я приемем за ал. 1 и 2. Т.е. той разширява защитата. Това, разбира се, е трудно да се докаже, но ако има вреди, претърпени от близките по повод на изпълняваната от магистрата длъжност, да могат да бъдат обезщетявани и те.
Бихте ли ни казали как стои въпроса с обезщетението от застраховката. Има ли някакво задължително застраховане. Може би по някакъв начин от обезщетението трябва да се приспадне застраховката или как.
Реплика: Нали е казано, че по-големият размер може да бъде присъден, но трябва да се търси от клиента. Има право на регресна отговорност.
Янаки Стоилов:
Да не се смята, че тук има някакъв специален режим на съотношението и че се дължи поотделно.
Г-н Герджиков, налага ли се някаква редакция във връзка с чл. 220.
Проф. Огнян Герджиков:
Не се налага никаква редакция, защото ако претърпените вреди са по-големи от полученото застрахователно обезщетение, претендира се само за разликата и толкова.
Янаки Стоилов:
Може би тогава трябва да кажем, че държавата заплаща само разликата.
Трябва да формулираме един текст, в който да решим проблема за съотношението между обезщетение и застраховане, защото в чл. 220 само е казано, че съдиите, прокурорите и следователите задължително се застраховат срещу злополука. А не е казано държавата за какво носи отговорност, отчитайки разликата между застрахователната сума и обезщетението и това трябва да го формулираме.
Предлага се да отпаднат братята и сестрите. Добре.
И остава въпроса з съотношението между обезщетение и застрахователното плащане. Да го формулираме, че плаща разликата между застраховката и обезщетението.
Ние приемаме по принцип, че държавата е длъжна да плати разликата между застраховката и обезщетението. Ще го формулираме текста. Даже ако трябва, ще се консултира с тези, които са дали идеята.
Други бележки по с. 20 и 21.
По чл. 215. Ако обичате погледнете чл. 215. тук има една бележка на Съвета по законодателството. Обръщането на внимание, дали то попада в рубриката на някаква разновидност на дисциплинарната отговорност или това е нещо различно.
Това трябва да го махнем оттук и да го сложим някъде другаде, защото това се отнася за правата на административния ръководител, а не за правата на магистратите. Но нека да го запазим текста и да го поставим на подходящо място към административните ръководители.
Проф. Огнян Герджиков:
Аз имам само една много дребна забележка по чл. 214. Не знам кой е редактор, но какво значи “свободни”. Нека да запишем: могат да образуват.
Янаки Стоилов:
Тук има една бележка и дали трябва да се произнасяме по нея. Дали техните синдикати могат да бъдат част от други синдикати.
Реплика: Тяхна си работа.
Янаки Стоилов:
Не много, защото те са независими, но попадайки в една такава структура. Да сложим в една алинея, че тези професионални организации не могат да членуват в други. В ал. 2 ще сложим такова ограничение.
Вижте, ако обичате, чл. 216а. Тук се предлага таванът за възнагражденията за класовете. Г-н Ненков.
Румен Ненков:
Аз мисля, че въпросът е политически и ще се реши на политическо ниво. Избягвам да давам политически оценки. Аз съм тук като експерт. Но имам моралното право, въпреки това, да кажа две думи по този въпрос. Защото 27 години върша едно и също и знам каква е работата. Ако се върши почтено и с усърдие тази работа, тя е действително тежка. Мисля, че много от вас са били магистрати и знаят това нещо и затова с усмивка приемам въпросите за работното време.
Искам да поставя конкретно въпроса за опитите чрез този закон да се намали фактически достигнатото възнаграждение от магистратите в България. Според мен, трябва да приемете като факт, че съдиите, прокурорите във всички държави от Европейския съюз и някои зад Океана са най-високо платените държавни служители. Това не е случайно. Именно затова те търпят всички ограничения за търговска дейност, които въведохме, сега пишат доклади, правят статистики, ще ги следим за срокове, които много често са много по-кратки, отколкото са дори европейските стандарти, ще ги наказваме затова. В това отношение винаги съм бил ваш съюзник. Даже когато искахте имунитета, аз казах: Да, не се нуждаем от имунитет.
Аз съм автор, нека да каже заместник-министъра на правосъдието, на идеята да се санкционират магистрати чрез намаляване на трудовото възнаграждение – за тези 20%. Не е ли така, заместник-министър Сапунджиева? (Да, точно така е.) Това е моя идея. Ние ще ги натискаме максимално и сега ще предложим успоредно с това да намалим достигнатия размер на възнаграждение.
Някои неща са взети като идеи от Закона за отбраната. Но има и несъразмерности. Няма едно към едно съвпадение. В Закона за отбраната има вещево доволство и храна не получаваме.
Освен това, по Закона за отбраната пенсионната възраст на колегите от армията е между 52 и 57 години. Нашата по Конституция е фиксирана на 65 години.
С чл. 216а де факто първо се нарушават европейски принципи и стандарти. Аз смятам, че професионалните организации ще реагират, че достигнато ниво на възнаграждение на магистрат може да се намалява единствено чрез дисциплинарно производство. Това е единственият начин. Второ, налага ли се, тъй като ние най-малко работим по Конституция 10 години повече.
И кои удряме, забележете. Това, че ще ми намалите с 10% заплатата, няма значение. Ние удряме тези, които са съвестни и които работят повече от 20 години в системата. Това е ограничението от 40%, което се вижда и това е несъразмерно на отговорностите, които се носят. Вие можете с преходна разпоредба винаги да уредите този конфликт с европейския стандарт, който съществува, но ви питам налага ли се това. Аз смятам, че това просто не се налага. Но поне имайте предвид, че по Конституция работим 10 години повече от военните.
А за чл. 217 съм абсолютно съгласен с предложението на г-жа Надя Антонова изобщо да отпадне.
А що се отнася до възнагражденията за извънреден труд, аз досега никога не съм получавал възнаграждения за извънреден труд. Аз не знаех за решението на Висшия съдебен съвет.


Сабрие Сапунджиева:
Изцяло подкрепям казаното от г-н Ненков. Той каза, че това е политическо решение. Но аз мисля, че много трябва да се внимава с това политическо решение, защото по този начин може една цяла система да се настрои срещу изпълнителната и срещу съдебната власт.
В чл. 216, ал. 2, където сме казали, че основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на Националния статистически институт, сме имали предвид младшите съдии, прокурори и следователи. Говоря за текста на вносителя.
В ал. 3 казваме: “Възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят от Висшия съдебен съвет.”
Ако това превратно тълкуване, като се имат предвид районните съдии, ние сме имали предвид младшите съдии, ще доведе до намаление на заплатите.
Министерството на правосъдието проведе преговори със Световната банка, които са направили анализ на възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите на ново присъединилите се страни към Европейския съюз и това се счита като едно от добрите постижения в България, че магистратските заплати са се увеличили и че това е един от начините за борбата срещу корупцията в съдебната власт.
Освен това конкурсите, които сега се провеждат и множеството млади хора, които сега се явяват на тези конкурси, е доказателство. Това прави таз професия привлекателна за младите хора, поради което ние настояваме и ако трябва, ще оттеглим текста на ал. 2 на чл. 216, но ние сме имали предвид младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи. Не могат да се намалят заплатите на действащите магистрати. Това е едно достижение в последните 4 години, от което ние сте отстъпим много сериозно.
Надка Балева:
Каква е разликата между основно и допълнително възнаграждение. Основното никой не ви го намалява.
Румен Ненков:
Има известна неяснота в предложението. Говорим за допълнително възнаграждение за продължителна работа в органите за съдебната власт. Тук съм съгласен. Така както е и в Закона за отбраната. За продължителна работа къде. В звената на съдебната власт като следовател, прокурор и съдия. Така трябва да бъде.
Янаки Стоилов:
Може би наистина трябва да разсъждаваме, защото е необходимо да се прецени какво е съотношението между основно и допълнително трудово възнаграждение. Тъй като мисля, че нарушаването на тази пропорция най-малкото предизвиква също колебание, ако не възражение. Трябва да преценим дали с всяка година стаж, квалификацията се повишава и ако това е така, наистина е аргумент да няма таван, макар че за останалите професии, които са аналогични, с всички разлики между тях има такъв таван до 40%. Говорим за системата на армията и за полицията. Това е причината да се обсъжда съвсем спокойно този въпрос. Освен това неговото принципно решаване може да бъде отделено от някакъв преходен режим за това, което казвате. Защо да намалим вече получени възнаграждения. Тези, които ги получават може да имаме основание, за да не се приеме това като някакъв регрес. Да се уреди въпроса и оттук нататък мисля е напълно резонно да се обсъжда. И това не трябва да се представя като някакъв инцидент.
На тази тема ще се върнем и по повод на ранговете, защото според мен трябва да ограничим ранговете, тъй като техният диапазон изглежда твърде висок за лице, което е на една длъжност, а може с няколко степени да се повдига неговия ранг. Това също е другият път за получаване на допълнително възнаграждение.
Светлин Михайлов:
Като обсъждате този въпрос моля да се съобразите и с обстоятелството, че с предишни текстове забранихте на магистратите да извършват нищо освен да си пишат делата. Не говорим за търговци, а говорим затова, че всеки би могъл да отиде някъде в обществена организация, която по никакъв начин не би препятствала неговата работа като съдия.
Още в една насока бих си позволил да ви кажа. Направете едно сравнително изследване със съседна Румъния- държавата,с която заедно ни приеха в Европейския съюз. Заплатата на един магистрат с окръжно ниво е над 2000 евро основна заплата. Плюс това той получава тези преимущества като всеки държавен служител, които и ние ги имахме по досега действащия закон – при пенсиониране да получим еди-какъв си размер.
И най-важното, пенсионираните магистрати, които са в Румъния, тяхната пенсия е определена в размер между 80 и 90% от това, което получава действащия магистрат. И ако възнаграждението на действащия магистрат се увеличава, се увеличава и размера на пенсията на колегите, които са пенсионирани. По този начин се гарантира някакъв минимум или някакъв стандарт за хората, които са работили.
Имате предвид, че един колега, който работи 30-35 години в нашата система започва като учителите малко да изперква.
Янаки Стоилов:
Но аз все пак не съветвам да се правят сравнения с други страни, защото ако всяка професия в България направи сравнение с други страни, тогава ще се окаже, че наистина трябва да намалим заплатите на магистратите, защото другите професии стоят на по-голямо разстояние от аналогичните професии в ново присъединилите се страни. Така че нека да не използваме този аргумент. Той няма да е в полза на магистратурата в относителен план. Защото другите професии в България отстъпват много повече на същите професии в други страни.
Г-жа Антонова.
Надя Антонова:
Г-н Председател, понеже тук става дума за заплати. След лекарите и магистратите искат заплати. И понеже само депутатите не искат заплати, аз затова взимам думата.
Бих искала да кажа, че текстът, който се предлага в чл. 216а регламентира един доста сериозен най-висок процент върху трудовото възнаграждение за всяка прослужена година – 2%, което практически води до 70-80% допълнително трудово възнаграждение. И по тази логика, за яснота на моето изложение, искам да ви кажа, че Надя Антонова като депутат получава бруто толкова, колкото получава административния секретар на Видинския окръжен съд, който дори няма висше образование. Това го казвам, защото тук започнаха да се правят сравнения. Аз не искам да казвам колко получава един румънски депутат, защото става още по-горчиво, като се сравнява с административния секретар на Видинския окръжен съд.
Колеги, аз съм съгласна, че трябва да се стремим към европейските критерии и европейските стандарти тогава, когато сме ги постигнали в други отношения.
В доклада на Еврокомисията е ясно какво става в нашето правосъдие и в нашия вътрешен ред и дали сме достигнали европейските стандарти, за да претендираме за европейско възнаграждение. Въпреки това обаче аз считам, че не е редно със закон ние да отнемаме от възнагражденията на хората, та били те и магистрати.
На мен ми се ще да сложим все пак някаква мяра. Тези магистрати, които получават това допълнително възнаграждение – 2% клас, неограничено във времето, нека да си го запазят. Защото не е добре със закон да сваляме на хората заплатите. Не е това посоката – да сваляш на тоя или оня заплатата. Посоката е друга безспорно. Но въпреки това да сложим таван от 40% за лицата, които имат 20 години стаж и в преходните разпоредби да регламентираме заварените случаи. Така да ги регламентираме заварените случаи, че да не се наложи намаляване на ничия заплата, но въпреки това да се знае, уважаеми господа магистрати, когато си решил да ставаш магистрат, когато си решил да останеш в магистратурата, твоето възнаграждение е толкова, допълнителното ти е 2%, но не повече от 40. Аз това ви предлагам.
Янаки Стоилов:
Идеята на тоз текст е човек в професионално отношение надгражда до определена степен и след това в най-добрия случай може да запазва това си високи ниво. То не може до безкрайност да се увеличава. Да се запази режима на съответното ниво.
Г-н Първанов, заповядайте.
Валери Първанов:
Считаме, че е възможно да се определи този таван аналогично на другите професии, естествено при запазване размера на достигнатото възнаграждение. Т.е. в преходните разпоредби да се запише, че сумата, която е начислена като допълнително възнаграждение, в случай, че е по-малка при изчисляване на 40% се запазва до момента докато начисленото спрямо новите правила се окаже по-голяма сума. Т.е. ако взима 500 лв. един магистрат за 25 или 30% на някаква база, след две или три години, основата, върху която се изчисляват тези 40% като таван, би дало 510 лв. Едва тогава той ще има право на по-голямата сума, но не да се преизчисли със закон веднага. Въпросът е, че трябва да има такъв текст в преходните разпоредби. В противен случай веднага в съответните счетоводства са длъжни основата, която е като основна заплата, да се умножи по въпросните 40% и да се начисли ново възнаграждение, което като брутна сума ще бъде по-малко от това, което предходния месец е начислено.
Янаки Стоилов:
Нашата идея е друга. Око се приеме такъв таван за класовете, тогава преходната разпоредба трябва да каже, че всеки ще получава за този клас, който има към момента. Той може да бъде примерно, за 41, за 45 на сто, но колкото е към момента и няма да се увеличава.




Валери Първанов:
До момента, докато 40% станат повече като сума. Изрично трябва да е подчертано, защото ако вървим с тези темпове след 5 години???
Янаки Стоилов:
Тези, които ще го добавят, ще стигнат 40% и не повече.
Валери Първанов:
40% върху 100 лв. и 60% върху 20 лв. са различни суми.
Въпросът е каква е сумата. Хората гледат сумата. Върху 1000 лв. 40% е една сума, върху 600 лв. 60% е друга сума – по малка от тази, която е 40%, т.е. увеличавайки ежегодно както си върви ръста на заплатите в един момент тези 40% в сума лева ще бъдат повече от тези 60%, които взимаме в момента с г-н Нейков.
Искам да кажа, че категорично възразявам срещу преизчисляването към стаж първа категория. Това би засегнало категорично абсолютно всички магистрати и служители, включително и тези, които сега са влезли в системата. И няма да бъде справедливо. Ако трябва да се преизчислява, то тогава би трябвало да се запише, че трудът на магистратите е първа категория.
Надка Балева:
Подкрепят напълно това, което каза г-н Първанов.
Нещо, което г-н Ненков спомена.
Не за всяка година общ трудов стаж, а за стаж в магистратурата.
Янаки Стоилов:
Мисля, че се изясниха въпросите. Аз ще ви предложа да гласуваме едновременно. Ако след това има други мнения, ще ги гласуваме също.
Да гласуваме текста без алинея втора. В основния текст да се коригира така, че да стане ясно, че става дума за стаж като съдия, прокурор и следовател, горната граница да бъде не повече от 40 на сто и да има преходна разпоредба, която да запази класовете, които вече са придобити.
Г-жа Хитова иска думата.
Д. Хитова:
Според мен, не трябва да бъде само като магистрат, а и като адвокат и като юрисконсулт. Според мен, по този начин отделните гилдии се само затварят и само изолират. Няма да има естествено вливане на кадри от едната в другата гилдии. Аз не виждам защо трябва да се обезценява юридическия стаж.

Янаки Стоилов:
Тук не можем да кажем, че затова защото е придобил юридическа правоспособност и работи като юрист и да го приравним като магистрат. Мисля, че не е уместно да смесваме всички професии. Тук говорим за специфичните изисквания за магистрати. Там ще му се начислява по правилата за другата юридическа професия.
Г-жа Масева.
Елиана Масева:
Уважаеми г-н Председателю,
Колеги, считам действително, че този текст е въпрос на политика. Когато казваме, че съдебната система се намира в криза, рестрикция това е обратното на мерките и изобщо целият инструментариум, който трябва да се прилага, за да може тази система да се оздравява. Когато искаме в системата да има кадърни хора, да няма текучество, да не си изчисляват класовете, да седят на работното място, защото специализацията е един от важните фактори в осъществяването на тази дейност тогава въобще не говорим за намаляване на заплатите. Защото част от сумата с класа формира общото брутно възнаграждение, което магистратите получават. Аз не съм съгласна с този подход.
Ако искате да определяме граници на основното възнаграждение – да, макар че това не е нужно, това не е политика в такава ситуация. Но когато става дума за класове, които не са израз на цената на вложения труд, а за постоянство, считам, че това не е редно да бъде приложено, особено в този момент, в който се намира съдебната система в България. Това е нонсенс на всички сигнали, които се дават по отношение на укрепване на съдебната система.
Янаки Стоилов:
Мисля, че се изясниха позициите. Ясни са аргументите “за” и “против”.
Тези, които поддържат направеното предложение с уточненията към него, моля да гласуват. Гласуваме за правилото и за преходния режим едновременно.
Седем гласа “за”. Против? Двама “против”. Приема се предложението, като ще го редактираме.
По чл. 217 какво отношение има по предложението за отпадане.
Надя Антонова:
Аз мисля, че трябва да отпадне, тъй като допълнителният труд се заплаща според Кодекса на труда. Няма смисъл да го преуреждаме пак.
Допълнително трудово възнаграждение заради извънреден труд в почивни и в празнични дни до момента се плаща по тарифа от Висшия съдебен съвет. Плаща се. Тук е важен принципът. Ние приехме, че Висшият съдебен съвет може да направи един правилник за организацията и дейността и нищо повече, поради което приехме, че за магистратите ще се прилага субсидиарно Кодекса на труда и като е така, в Кодекса на труда пише как се плаща. Този текст нищо не ни дава. Само прави отклонение от принципа, че Висшият съдебен съвет ще прави тарифа. Предлагам да отпадне този текст.
Янаки Стоилов:
Добре, нека да кажат магистратите. Означа ли това, че според тарифата на Висшия съдебен съвет те получават повече или по-малко . Може би това ще ни ориентира.
Валери Първанов:
Аз предлагам да остане този текст, още повече, че съвсем скоро Главният прокурор подписа една организационна заповед точно по тези въпроси – как да се изплаща допълнително положеният труд в празнични и в почивни дни. Разликата е, че в почивния 75% по часово се плаща, а в празничния – 100%.
Янаки Стоилов:
Нали и сега ги определя Висшият съдебен съвет.
Валери Първанов:
Така е, но Висшият съдебен съвет би трябвало да има някакво правно основание.
Янаки Стоилов:
Мисълта ми е, защо се налага Главният прокурор да издава такова разпореждане.
Валери Първанов:
Защото там е предвидено, че същият трябва да определи реда, че трябва да има заявка, че трябва да има заповед на административния ръководител, че трябва да има книга, в която да се отрази, че трябва да има доклад от съответния магистрат какво е свършил, колко часа е работил. Това са едни формални белези, които съществуват при плащането и при една проверка от Сметната палата да се види, че тези пари са обосновано платени.
Янаки Стоилов:
Това означава ли, че има някакъв режим, по-благоприятен от Кодекса на труда. (Няма.) Тогава защо ви е необходим, щом е еднакъв.
Надя Антонова:
Затова казваме, че не е необходим.


Янаки Стоилов:
Защото, ако наистина той е по-добър или по-лош, трябва да го има, но ако е същият?
Валери Първанов:
Добре е да остане.
Надя Антонова:
Не трябва да остане. Защото това е много сериозно отклонение от принципа, който възприехме какво ще прави Висшия съдебен съвет. Колегите магистрати няма за какво да се тревожат. Режимът по Кодекса на труда трябва да е еднакъв. Това противоречи на приетите разпоредби преди това.
Янаки Стоилов:
Остава да гласуваме. Който подкрепя предложението на г-жа Антонова, моля да гласува. Пет гласа “за”. Двама “против” или “въздържали се”. Отпада.
По чл. 218. Какво е това предложение на г-н Батилов. За облекло общо. По-скоро би трябвало да им плащат за тога. Представя се фактура за определена сума, без да се интересувате точно какво е това. Защото за изпълнителната и законодателната власт не се предвиждат облекло. За служителите има, но за изпълнителната и законодателната власт няма облекло.
Сабрие Сапунджиева:
Това е една придобивка, която магистратите досега са я имали и сега да им се отнема не е редно.
Янаки Стоилов:
Текстът си остава така, както е. По чл. 218 не се приема предложението на г-н Батилов.
Вижте чл. 219. Това за жилищния фонд трябва да остане, но да се изведе в главата за бюджета, а тук да остане правото им да ползват ведомствени жилища.
За здравното осигуряване остава. Да се прави нова пенсионна система по повод на магистратите, г-н Спасов, нали не настоявате. Да въвеждаме допълнително пенсионно осигуряване – това е част от един по-общ въпрос и тук да не го засягаме сега.
Минчо Спасов:
Това предложение е свързано с чл. 221 – да прекратим автоматизма на тези 20 заплати, а да го обвържем с атестацията и с това, че магистратите има вече какво да губят – те губят тази двойна пенсия.

Янаки Стоилов:
Те няма да се съгласят да паднат тези 20 заплати за сметка на придобивката, която предлагате.
Минчо Спасов:
Нали говорим, че този закон не е за магистратите, а за съдебната система. Даваме им възможност за един допълнителен стимул. Да работят съвестно до края на мандата си като магистрати и ще получат една допълнителна пенсия. Кой би се отказал от това? И заплатата, ако те бъдат отстранени принудително, ще загубят и това си право на пенсия. Или пък не получат добра атестация, ще е един допълнителен стимул да работят добре.
Янаки Стоилов:
Който е “за” този текст, моля да гласува. Не се подкрепя.
Преминаваме към чл. 221. За допълнителните възнаграждения при освобождаването от длъжност.
Румен Ненков:
Дали е точно препращането в ал. 2.
Янаки Стоилов:
По смисъл ви ориентирам. Тъй като въвеждаме задължение предизвестие за напускане на системата. Ако той не е уведомил в предвидения срок, че смята да се оттегли, за да може в този срок да завърши започната работа, тогава също се прилага този режим.
Чуйте текста.
Николета Кузманова: експерт
“Съдия, прокурор или следовател подават оставка с най-малко 6 месечно предизвестие.
(2) В срока на предизвестието съдията, прокурорът и следователят е длъжен да приключи делата и преписките, които са му разпределени, а нови дела и преписки не му се разпределят.”
Янаки Стоилов:
Ако не е направил това нещо, му се удържат тези пари.
Натъкваме се на много драстични случаи, когато работа за година-две се изоставя. Ние ви предлагаме модел за решение на проблема, а вие може да го уточните.
Г-н Георгиев, заповядайте.
Р. Георгиева:
Като страничен наблюдател може би имам превратното впечатление, особено по тази глава “Права и задължения” като чели се изхожда от определени казуси. Одеве трябваше да решим казуса със съдийките от Софийския районен съд. Сега може би това е да решаваме казуси от рода на този с г-н Станков или от този със следователи, които напуснаха в момента, в който са привлечени за дисциплинарна отговорност. Това за мен като страничен наблюдател не е добра основа за законодателен процес, колкото и неприятни да са тия случаи и рискува законодателят да бъде несправедлив към всички останали. Всички останали случаи са когато съдии, прокурори и следователи не са толкова зли и отвратителни, преяждайки с бюджетни средства. Така че текстът на чл. 221, както си е бил ми с струва, че е с достатъчно гаранции. В останалите случаи Висшият съдебен съвет може да е този, който да коригира с практиката си едно или друго несправедливо решение. Доколкото помня съдия Станков напусна, изоставяйки дела, но с много малко гласове не беше установено друго решение от съвета.
С моето изказване не искам да ви давам акъл, но и това – тази поредна рестрикция, ще остави може би неправилното впечатление, че наистина народните представители гледат на магистратурата като една недостатъчно достойна част от ....
Янаки Стоилов:
Не е това причината. Но ние см длъжни да реагираме на процесите, а не да ги оставяме на тяхната естествена еволюция, която може да отнеме твърде много време, за да се установят добрите практики. Така че ако са видени проблеми, те трябва да се решават. Затова аз ви призовавам не да оспорваме търсенето на решение, а да видим дали това решение се нуждае от някакви уточнения.
Г-н Спасов.
Минчо Спасов:
Аз искам да изкажа мнение в подкрепа на сегашното предложение, защото съществуването на този шестмесечен срок ще улесни не друг, а самият Висш съдебен съвет, когато планира свободните бройки. В противен случай един напуснал магистрат ще препятства нормалното функциониране на Висшия съдебен съвет, което казахме в предишните текстове, че на всеки 6 месеца ще обявява свободните бройки. По този начин даваме една възможност на Висшия съдебен съвет да функционира по-правилно и да изпълнява вменените му задължения.
Янаки Стоилов:
Този текст не изключва възможността за освобождаването му по дисциплинарни причини. Това е когато той по собствено желание иска да напусне.
Г-н Ненков, заповядайте.

Румен Ненков:
Идеята е да не се оставят батаци и това е една добра идея. Но така както е редактирана, дори 191а – трябва да се замислим, защото ще постави в много по-трудно положение прокурорите и следователите. Защото понякога има обективни пречки възложените им дела те да ги приключат. Идно е да се обвърже с актовете, които подлежат на изготвяне и то не е нужно повече от един месец срок, за да се изготвят, защото това е срокът, който законът предписва. А друго е да дадем 6 месеца, за да си свърши делата. За да не получи 6-те месеца, ще се разболее два пъти и излиза, че той не може никога да се пенсионира. А има и краен срок за магистратите – 65 години, когато са длъжни. Нека да ги прецизираме.
Едно е да изискваме той да изготви в едномесечен срок всички актове, които подлежат за изготвяне, а друго е да си приключи делата.
Янаки Стоилов:
Явно за съдията този критерий не е приложим, защото по негово време са започнали да се гледат тези дела и той трябва приключи.
Румен Ненков:
Гражданските дела могат да бъдат продължени и от друг съдия. Наказателните дела – нов състав, както масово се прави.
Борислав Ралчев:
В случая има много варианти и липсва оценъчния момент. Кое е във и вън от възможностите на човека. В това е проблемът.
Румен Ненков:
Случаят със Станков. Ако Станков има не изготвени актове е едно, но ако има започнати – всеки съдия има започнати в един определен момент.
Янаки Стоилов:
Нещата не са много различни. В общия трудов режим има задължението за предизвестие. От него се изисква той да уведоми, че напуска. Тези 6 месеца трябва да се опита да приключи работата, която е започнал.
Борислав Ралчев:
И ако не успее.
Янаки Стоилов:
Ако не успее по независещи от него причини, това няма да е основание да го санкционират.
Борислав Ралчев:
В това е въпросът. Кой ще го оцени .

Румен Ненков:
Не може ли тук да кажем, а не да препращаме към 191, ако не е изготвил актовете, които подлежат на изготвяне или нещо такова.
Светлин Михайлов:
По този начин вие принуждавате колегата, който е решил да напусне, да изпраска всичките си дела, без да го интересува дали ще бъдат отменени или няма да бъдат отменени.
Янаки Стоилов:
Аз си мисля, че този вариант да ги реши както и да е, е по-добър, защото другата инстанция ще придвижи процеса. Ако те стоят три години без да ги решава, това по-добре ли е, че щял да ги реши много добре след три години.
Румен Ненков:
Добре ли е препращането. Не ми върви препращането.
Елеонора Николова:
Аз се противопоставям да има такъв текст. Който е решил да напуска, той ще напусне и ще направи нещата да изглеждат във вид, че се е справил с ангажиментите си. Все пак това не е затворена система. Динамично е времето ни. Който е решил да напуска, да напуска. Нека да бъдат изключенията само в случаите, когато има дисциплинарно, наказателно производство, само тогава да не може да получи обезщетение.
Румен Ненков:
Не можем ли да го направим както е при негативна атестация. Т.е. когато Висшият съдебен съвет реши. Примерно той е за дисциплинарно уволнение, но си подава оставката, за да вземе парите. В този случай инстинктът на Висшия съдебен съвет е да гласува с “да”, за да се отърве от един некадърник. В този случай вместо да правим сложната процедура – дисциплинарната, Висшият съдебен съвет да може да инициира негативно атестиране и при негативна атестация да не се изплащат тия пари. При атестирането има и помощни атестационни комисии, има данни от административния ръководител и т.н. В рамките на десетина дни това преминава.
Янаки Стоилов:
Ние нали въведохме задължително атестиране с какъв период. Ако неговата последна атестация преди излизането от системата е била отрицателна, те няма какво да му правят друга. Тогава той, искайки да напусне при последна отрицателна атестация, няма да ги получи тези пари. Защо ще му правят друга атестация.
Аз предлагам, независимо дали е подал оставка или е навършил години за пенсия, ако последната му атестация е отрицателна, тогава няма да ги получи тези пари. Аз не искам да се прави специална атестация, защото може да има някаква тенденциозност. Ако в редовната последна атестация е отрицателна, няма да получи, независимо дали ще се пенсионира или напуска доброволно.
Румен Ненков:
Целим едно и също, но сме затормозени как да го измислим.
Янаки Стоилов:
Този, който има отрицателна атестация ще има стимул да си подобри работата, за да бъде следващата му атестация положителна, за да може да се върне към режима на обезщетението. Ако има дисциплинарни основания, нека да го уволнят. Ние не можем да решим всички въпроси тук, ако органът по кадровото управление не ги решава.
Имаше още едно предложение на г-н Ненков. Може би да го свържем с изготвяне на необходимите актове, а не само с приключване. Защото се оказа, че приключването понякога по независещи от магистрата причини не може да стане. Т.е. да изготви необходимите за това актове. А те какви ще бъдат, зависи от естеството на работата.
Румен Ненков:
Режима на работа на съдии, прокурори и следователи е различен. В това е проблемът. Трябва нещо, което ад ги обединява.
Янаки Стоилов:
Ако може да ги приключи, да ги приключи. В някои случаи може да не са в състояние.
Румен Ненков:
Обявени са за решаване. Дали са наказателни или граждански, той трябва да ги напише и тогава ще го пуснем. И този срок е едномесечен. Като не ги разпише, да си ходи без обезщетение.
Янаки Стоилов:
Чл. 221 с тази корекция го приемаме. Нали няма възражения? Няма.
Чл. 222. Има предложение на г-жа Антонова.
Надя Антонова:
В чл. 222 по вносител съм направила предложение в стремежа си този текст да заприлича максимално на обезщетението по Кодекса на труда и чл. 225, ал. 1. Моето предложение е да се уеднаквят двата режима.
А виждам редакция на чл. 222, текста, който е болтван, така както е направен, се получава обезщетение през времето, през което не е заемал длъжността. Ако е имал доходи от труд, примерно станал е адвокат, какво правим. Защото смисълът на това обезщетение на останалия без работа е в това, че няма никакви доходи от труд. Затова редакцията, която съм предложила аз е през времето през което е останал без работа, да бъде обезщетяван. А тук както се предлага е “през времето, през което не е заемал длъжността”, което обезсмисля идеята за обезщетението.
Янаки Стоилов:
Ще трябва да допълним текста от вносителя. Запазваме т. 2. Г-жа Антонова си оттегля предложението по т. 2. Възприемаме актуалното ви предложение към момента.
По чл. 223.
Борислав Ралчев:
Каква е разликата между 10 месеца и 6 месеца? (Четири месеца.) Това го знам. Защо едното е 6 месеца, а другото е 10 месеца.
Надя Антонова:
Предложила съм чл. 223 да отпадне. Съображението ми е, че това е много архаично и много неподходящо.
Румен Ненков:
Аз мисля, че трябва да получават достатъчно, за да се преместят на свои разноски. Аз съм против доволствата, ако питате мен. Защото в България са важни доволствата,а не основната заплата.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам само да прередактираме, защото текстът на ал. 1 не е много сполучлив.
Предлагам ви текстът на чл. 223, ал. 1 да бъде:
(1) Когато за заемане на длъжността съдия, прокурор или следовател, се налага промяна на населеното място, той има право да получи от съответния орган на съдебната власт:” и изброяваме: пътни разноски, разноски по пренасянето и обезщетение. Остава така както е нататък.
Борислав Ралчев:
Аз тази работа не мога да я разбера. Хем искаш да заемеш някаква друга длъжност по лични съображения, хем ти плащат масрафа. Защо? Защо ще ти ги плащат? Това не е етично. Това все пак е магистратура.
Румен Ненков:
Аз съм за предложението на г-жа Антонова.
Янаки Стоилов:
Който поддържа предложението на г-жа Антонова за отпадане на текста, да гласува. Има мнозинство. Против? Аз съм против. Ние приехме за дрехите, а за пренасянето не.
В доклада се пише предложението по вносител. Комисията предлага да отпадне. И това е.
По чл. 224.
Надя Антонова:
Тук предлагам да отпадне, защото се покрива с Кодекса на труда.
Янаки Стоилов:
Ние приехме, че в рамките на три години може да бъде командирован за 6 месеца. Тук е без негово съгласие може да бъде командирован до три месеца при тези ограничения. Може би трябва да го оставим тук, защото все пак да кореспондира с другия текст. От тази гледна точка. За да се вижда, че има този режим – едното е, когато задължително да може да бъде командирован без негово съгласие, другото.
Но така или иначе има предложение. Ще го подложа на гласуване Който поддържа отпадането на този текст, да гласува. Остава текста.
По чл. 225. Това за декларирането различава ли се нещо от общите изисквания на закона.
Борислав Ралчев:
Въобще има ли място за такъв текст в този закон?
Янаки Стоилов:
Защото ние имаме такъв генерален закон, който урежда задължението на магистратите кога си декларират имуществото. Този текст нещо различно казва ли?
Борислав Ралчев:
Нали имаш професионално задължение да направиш декларацията. Защо е необходимо тук да има такъв текст?
Янаки Стоилов:
Нека да го проверим, тъй като тук има и срок.
Румен Ненков:
Въвеждането тук на срок е рисково, защото изменихте другия закон, но не изменихте този. Председателят на Сметната палата ми каза, че след като е изменен основният закон, не ме интересува ЗСВ. Казах, че не е прав, защото ЗСВ се явява вече специален спрямо общия закон. Така че рисковете тук да се запише срок? По-добре да се препрати към онзи закон.

Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам да запишем:
Съдиите, прокурорите и следователите предоставят информация за имуществото си съобразно закона...
Като задължение в едно изречение да се запише. Защото това са права и задължения. Ал. 2 ще си остане.
Борислав Ралчев:
Нали има задължения, които са ясни.
Янаки Стоилов:
Понеже тук им уреждаме статута. От тази гледна точка.
Борислав Ралчев:
Това не определя статута му. Това му дава едно задължение, което го има по силата на друг закон.
Янаки Стоилов:
Накрая ще добавим един текст за неуредените в този раздел въпроси се прилага съответно Кодекса на труда. Във всеки раздел ще преценяваме къде се налага това препращане. Това е за този раздел.
По Раздел ІV. Права и задължения, има ли други бележки? Няма. Приемаме го с гласуваните текстове и приемаме тези, по които не е имало разисквания като цяло.
За ал. 2 ще преценим дали да я прехвърлим към Висшия съдебен съвет или тук, тъй като и там може да бъде.
Раздел V. Временно отстраняване от длъжност. Вижте текстовете.
Има една препоръка от Съвета по законодателството. Той въобще оспорва временното отстраняване от длъжност.
Николета Кузманова: експерт
Основният аргумент на Съвета по законодателството е, че временното отстраняване от длъжност всъщност е мярка на процесуална принуда по реда на НПК. Ако не е наложена такава мярка по НПК, в един момент ЗСВ да даде възможност на това лице да бъде временно отстранено от длъжност и съвета смята, че би следвало този раздел да отпадне.
Румен Ненков:
Има резон.
Янаки Стоилов:
Т.е. да си бъде общия режим на отстраняване.
Надя Антонова:
Има разлика. Колеги, на мен ми се струва, че има разлика в редакцията на чл. 226 по вносител и текстовете по НПК.
Янаки Стоилов:
Според вас, да оставим чл. 226 в редакцията, която е предложена на края на с. 26.
Надя Антонова:
Ако обичате да погледнете и чл. 226, ал. 2. Правя друго предложение за нова ал. 2., която допълва ал. 1., като въвежда основанията при които може да бъде отстранен от длъжност магистрат. Тъй като по редакцията на чл. 226, ал. 1 има процедура, има процесуална възможност да бъде отстранен от длъжност, но не казва при какви основания. Затова аз предлагам това отстраняване от длъжност на лицето по ал. 1 да се допуска, когато има достатъчно основание да се приеме, че служебното положение и т.н.
Румен Ненков:
Това специален ред ли е?
Янаки Стоилов:
В ал. 2 е казано, че срещу него е образувано наказателно производство от общ характер.
Надя Антонова:
Да, но за деяния, които не ги е направил по служба. Затова тук не е задължително да бъде отстранен. Защото по НПК за деяние, което не е извършил по служба, няма как да бъде отстранен по НПК. Затова тук трябва ал. 1 да е специалният ред.
Янаки Стоилов:
Защо го ограничавате. Той може да не създаде пречки на разследването, но извършеното от него деяние да е несъвместимо с продължаването на магистратската му дейност. Защо да ограничим тази преценка на Висшия съдебен съвет.
Надя Антонова:
Няма основание, на което да се прави преценка по ал. 1. По ал. 1 има само процедура.
Ал. 2 са обвиненията по 208, когато ги е направил по служба. Тук си е НПК. Може и без ал. 2, защото тук е НПК. Даже по НПК режимът не е задължителен. По НПК не се отстранява задължително.
Валери Първанов:
Може ли нещо да допълня. Във всички досегашни изказвания се акцентира на статута на магистрата като служител и се търсят общите процесуални норми. Мисля, че се забравя, че магистратът е и съдия, прокурор, който приема решения, касаещи статута на други лица по времето, когато самият той е в една много неизгодна позиция. Като се има предвид и не съвсем добрия имидж на съдебната власт, допускането на един такъв съдия, който е последствен, да правораздава, за мен би накърнило имиджа на съдебната власт. Не би следвало само да се изхожда от това дали той може да повлияе със служебното си положение върху хода на разследването срещу него или със своите актове, които ще бъдат примерно след неговото осъждане и отстраняване окончателно от съдебната система. Лицата, които са недоволни от постановените от него актове в периода от момента на образуването до момента на неговото осъждане и отстраняване, дали те няма на това основание да кажат: Да, този човек е престъпник, но той ме е осъдил мен. С какво морално право? Следователно присъдата му е неправилна. Няма да звучи добре обществено. А съдът и прокурорът трябва да бъде извън всяко подозрение, че решава и има моралното право да съди другите.
Янаки Стоилов:
Чл. 226 да остане в предложената редакция.
Валери Първанов:
Същевременно има и едно друго предложение, за което винаги прокуратурата е настоявала, тогава когато може да не е образувано наказателно производство, но има образувано дисциплинарно производство с поискано наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност, в тези случаи също да се даде право на Висшия съдебен съвет на преценка дали следва да бъде временно отстранен от длъжност. Със съкратените срокове на дисциплинарното производство, които са предвидени в главата за дисциплинарната отговорност, мисля, че няколко месеца няма да бъдат от фатално значение да се реши въпроса дали този магистрат действително е извършил нарушението и съответно дали ще остане в системата.
Янаки Стоилов:
Това е допълнително предложение.
Валери Първанов:
Има го от Бойко Великов, Снежана Гроздилова и Минчо Христов.
Защото в тези случаи бих подчертал, че и самият магистрат, ако бъде отстранен от длъжността, подведен под дисциплинарна отговорност, няма да бъде заинтересован да протака дисциплинарното си производство. Той ще търси решение, при условие, че е останал без работа. А не в случаите, когато всеки път се стигне до решение, той си взима болнични и въпроса приключва.


Янаки Стоилов:
Смятате да не го ограничаваме това временно отстраняване с някакъв срок.
Валери Първанов:
Нека да има. Примерно 6 месеца. Но да се даде възможност на Висшия съдебен съвет по предложение на съответните компетентни органи, както са заложени в чл. 126 да прави преценка във всеки конкретен случай извън тогава, когато е извършил престъпление по служба и неговото отстраняване е задължително в тези случай, да се прави преценка с цел предпазване на тези магистрати да взимат решения, които след това ще бъдат съответно обжалвани и ще паднат.
Елиана Масева:
Трябва да се предвиди специална процедура за защита, защото така може да се окаже в плен. Вие знаете как става това.
Янаки Стоилов:
Ще го поставим това предложение на гласуване, тъй като го няма в общия текст.
Румен Ненков:
Ще трябва да бъде отстранен заради авторитета на правосъдието, но че трябва да има съдебен контрол, също.
Янаки Стоилов:
По този текст по чл. 226 предлагам да го приемем в редакцията, която е подчертана и да гласуваме за включването на алинеята по предложението на четиримата народни представители, като сложим срок до 6 месеца. Т.е. това отстраняване да не може да бъде за повече от 6 месеца.
Ще подложа двете неща поотделно на гласуване.
Тези, които приемат чл. 226 в четирите изписани алинеи, моля да гласуват. Благодаря ви, приемат се.
Които са “за” предложението на Бойко Великов, Иван Славов, Снежана Гроздилова и Минчо Христов с допълнителния срок 6 месеца, да гласуват. Благодаря ви. Приема се. Но да се види систематично коя по ред алинея да бъде.
С това раздела приключва.
Последно днес ще разгледаме Раздел VІ. Рангове. А утре ще продължим с Глава ХІ . Младши съдии.
Г-н Колев, заповядайте.
Иван Колев:
Аз искам да взема отношение във връзка с ранговете, тъй като традицията, както по Закона за устройството на съдилищата от 1976 г., така и от 1936 г., - такава е цялата практика до този момент, Софийският районен и Софийският градски съд да имат един ранг по-висок. Аз предварително заявявам, че мен не ме касае това, тъй като аз съм с ранг върховен съдия, поради това че там съм работил. Напуснал съм като върховен съдия.
Но действително най-тежка е работата в тези съдилища, затова предлагам като ал. 2 да бъде записано:
(2) Председателят на Софийския градски съд се приравнява на председател на апелативен съд, а председателят на Софийския районен съд като председател на окръжен съд.
Това е предложено на времето от колегата Михалков на Висшия съдебен съвет. Сега вие преценете. Но след като ние гледаме ¼ от делата на цяла България, както градския съд, така и районния съд, смятам, че е правилно. В другите съдилища един съдия гледа на година максимум по 30 дела, а при нас се гледат 600 дела.
Янаки Стоилов:
Това е по една стара традиция. Тук трябва да обсъдим въпроса дали да се приравнят по ранг съдиите от градския съд на съдии в апелативния съд и съответно прокурорите от градска прокуратура в апелативна прокуратура. Без да говорим за ръководствата.
Светлин Михайлов:
Тук не става въпрос за приравняване на ръководствата. Идеята беше, аз съм правил точна статистика съобразно данните, които са представени. Софийски градски съд гледа 1/3 от делата, които са на окръжните съдилища в страната.
Сабрие Сапунджиева:
С това ще се занимава постоянно действащия Висш съдебен съвет. Нали го правим постоянно действащ, нека нещо да работи този съвет.
Светлин Михайлов:
Той не може да промени закона и да каже, че тези две съдилища трябва да имат един ранг по-висок.
Сабрие Сапунджиева:
Той ще преценява средната натовареност на съдиите, ще открива и закрива бройки.
Светлин Михайлов:
Г-жо Министър, това вече трета година го прави Висшия съдебен съвет и не го е направил.
Сабрие Сапунджиева:
Говорим за бъдещия Висш съдебен съвет.
Янаки Стоилов:
Нека да изясним вашето предложение. Значи ли, че вие предлагате районните съдии да са с ранг на градски, а градските с ранг на апелативни. Това ли е предложението? Ако това се иска, трябва да се дадат аргументи, че тези магистрати разглеждат по-сложни въпроси. А колко са натоварени, това не е аргумент. Би трябвало този ранг да съответства на естеството на материята, която прилагат, а не на обема на работата. Защото обемът на работата е нещо отделно, което се разпределя между брой дела и брой магистрати. Аз бих приел аргумента, ако се каже, че има по-сложна престъпна дейност и оттам по-сложни дела влизат в съда, а не просто защото те гледат повече или по-малко дела, защото това не може да бъде аргумент.
Валери Първанов:
Ако разрешите, г-н Председател, бих искал да кажа няколко думи за ранговете и за историята. Съвсем накратко.
Когато аз започнах работа, рангът се даваше за всяка длъжност, включително и административният ръководител също имаше ранг. Моят баща беше заместник-районен прокурор с ранг на окръжен прокурор, като заплатата му беше равна на тази на окръжен прокурор. Сега рангът не дава такава заплата. Рангът дава някакъв процент върху основната заплата – 30 лв. Докато разликата между длъжност и длъжност е 300 и 400 лв. Така че рангът не може да компенсира кой знае колко характера на дейността. И тогава, когато говорят колегите, градският прокурор и председателят на градския съд беше съответно със завеждащ отдел в главна прокуратура и председател на отделение, а районният с длъжност и със заплата на окръжен прокурор и председател на окръжен съд.
Това, което искат колегите в момента, предполагам, че ще ме подкрепят, да се запише, че получават заплата за длъжност в районния съд като съдии в окръжен съд, а в градския съд със заплата на съди в апелативен съд.
Янаки Стоилов:
Това не можем ние да го направим. Ние можем да решим въпроса с ранговете.
Валери Първанов:
Това не са рангове. Просто се дава една длъжност по-високо като заплата.
Янаки Стоилов:
Ние сме в главата за ранговете, а не за длъжностите.

Валери Първанов:
Мисля, че това искат колегите. Защото какво означава един ранг повече. Ранговете се дават чрез атестиране и т.н. Съдията в градския съд стига два ранга, т.е. до съдия във върховен съд.
Янаки Стоилов:
Може ли да е на най-ниското ниво и да му дадем ранг или длъжност на най-високото ниво.
Светлин Михайлов:
Ние искаме на базата на това, че навсякъде в процесуалните закони двата съда са извадени извън скоби на окръжните и на районните съдилища. На нас са ни дали да гледаме всички дела с международен елемент – Кодекса за търговското мореплаване и други такива закони. Това е изключителна компетентност, която са ни възложили с процесуалните закони.
Янаки Стоилов:
Аз приемам вашите аргументи да решим въпроса за повишаване в една степен на ранговете съответно на Софийския районен и Софийския градски съд. Това ще го подложим на гласуване. Това е в рамките на главата за ранговете, която разглеждаме. Мисля, че аргументите се чуха и едва ли допълнително трябва да ги обсъждаме.
Колеги, тези, които подкрепят за повишаване в ранг на двете софийски съдилища, респективно на прокуратурата да гласуват. Три гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Четири “въздържали се”. Не се приема.
Имайте предвид, че ако надделее това виждане, ние няма как да предложим този въпрос на дискусия в залата, защото това е предложение, което само в комисията може да бъде направено. Не настоявам да го прегласуваме, но мисля, че е добре да има възможност за допълнителна дискусия в залата по този въпрос. Затова ви казвам, без дори да сте формирали окончателно становище, комисията е добре да излезе с такова предложения и е по-добре, ако има към него резерви и аргументи, то да падне в залата, а не тази тема да не може там да се обсъди.
Нека още веднъж да гласуваме в подкрепа на ранговете за двете софийски съдилища с това разбиране и допълнително решението ще го вземем в зала.
Които са “за”, да гласуват. Четири “за. Против? Няма. Въздържали се? Трима “въздържали се”. Приема се предложението.
Резултатът е налице от гласуването.

Татяна Дончева:
Колеги, разликата е очевидна. Аз която съм работила и на едното и на другото място, съм “за”. Когато дойдох тук 1990 г. като заместник градски прокурор на София и ме направиха на луда първия месец. И добре, че първите ми две години в Габрово бяха пенкилер работа, за да мога да се справя тук.
Янаки Стоилов:
Нищо повече в момента няма да обсъждаме, защото такъв текст няма. Прекратявам дискусията по този въпрос, тъй като няма никаква стойност след гласуването. Ако се появят виждания по този въпрос, нека да бъдат направени в хода на заседанието на комисията, тъй като такава дискусия при създалата се ситуация в залата няма да има.
Имаше предложение за отпадане на т. 4 от чл. 228 за председателските рангове. Изказаха се становища. Тези, които са за отпадане на т. 4, да гласуват. Четири гласа “за”, Против? Няма. Въздържали се? Приема се отпадането на т. 4.
По другите текстове до края на главата имате ли бележки. Няма.
Да гласуваме текстовете до края на раздел VІ. Няма възражения. Приемат се.
Утре от 14.30 часа ще продължим с Глава единадесета.
Закривам заседанието. Благодаря ви.

Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: