---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 31


Днес, 11 юли 2007 г. от 14.35 ч. се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстваха: от Министерство на правосъдието – Сабрие Сапунджиева – заместник-министър, Валери Първанов – от Главна прокуратура, от Върховния касационен съд – Румен Ненков, заместник-председател, от Национална следствена служба - Румен Георгиев и Владимир Петров, от Софийския градски съд – Светлин Михайлов, от Софийския районен съд – Иван Колев, председател, от ВКС - Симеон Чаначев - – заместник-председател, Драгомир Йорданов – Национален институт по правосъдие, Виолета Обретенова и Мария Колева – Министерство на правосъдието.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.

Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за съдебната власт,
№ 702-01-15/11.04.07 г., внесен от Министерски съвет – продължение – трета част.

Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Продължаваме с подраздел І “Младши съдии, младши прокурори и младши следователи” има предложение на Мая Манолова. То е прехвърлено в главата за института. Ал. 1 се отнася към този раздел. Тук в чл. 236, ал. 1 трябва да променим това, което се гласува за трите години.
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ: Ще направя едно предложение. Тук съществува една разпоредба – на чл. 234, ал. 3 – овакантените щатни бройки за младши съдии, младши прокурори и младши следователи не могат да бъдат трансформирани в редовни щатни бройки за съдии, прокурори и следователи. Ще си позволя да изразя несъгласие с тази разпоредба по следната причина. Това означава всяка година или на всеки две години Софийски градски съд да произвежда по 20 младши съдии, които съобразно правилата по-нататък следва да бъдат назначени при районните съдилища. Това означава, че на всеки две години щатът на Районния съд в град София трябва да бъде увеличаван с 20 човека. А съдебната система – всички знаете, че е пирамида и всяка година от Върховния съд не напускат 20 човека, от тях да се вземат, от нас да вземат 20 човека всяка година и т.н.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Какво предлагате по този текст?
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ: Тази разпоредба да не съществува. Това беше все пак преценка на ръководителите на отделните звена и на Висшия съдебен съвет. Като се освободят бройките, аз трябва да намеря нови, които след година и половина или две отиват в Районния съд. Разпоредбата казва, че те трябва да бъдат назначени в Районния съд. Тоест, сега.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Вижте текста на чл. 199а пак в същата част на доклада още на стр. 2: В ал. 2 е казано: “Планираните длъжности за младши съдии, младши прокурори и младши следователи не могат да се трансформират след обявяване на конкурс”. Да видим каква е връзката между тази алинея и чл. 23…
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ: Аз не смятам, че след обявяването на конкурса на този окръжен съд по преценка на неговия ръководител и след това на Висшия съдебен съвет ако прецени, че са необходими младши съдии и затова е обявен конкурсът. Безспорно е, че след като се обяви конкурсът, не могат да бъдат трансформирани тези бройки и излиза, че конкурсът няма да може да се проведе.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тук става дума за нещо по-ограничено. Ако той е назначен за младши съдия и в този тригодишен срок, в който е младши съдия той е напуснал – нали това се има предвид? – да не може да се трансформира тази длъжност. Това е един много по-ограничен кръг от случаи, които попадат.
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ: Съгласно тълкуванието на Висшия съдебен съвет не е така. Аз поисках, тъй като вече районният съд вече се пренасити, няма място, аз поисках поне част от тези 20 съществуващи бройки да бъдат трансформирани, да кажем, пет човека или шест човека…
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Какво значи “съществуващи бройки за младши съдии”? Те нали се планират…
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ: Този запис означава, че аз винаги трябва да съществувам за 20 бройки за младши съдии и за овакантените веднага трябва да обявяват конкурс.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Най-малкото, този текст предизвиква различни тълкувания.
ДРАГОМИР ЙОРДАНОВ: Господин председател, извинете, идеята на тази разпоредба, която беше приета, тя възпроизвежда съществуваща и в закона, приета миналата година и целта тогава, аргументите, с които тя беше приета, бяха да внесе повече стабилност и предвидимост в системата именно с оглед и планирането на кадровата политика. Тъй като тогава, ако не се лъжа, конкретният повод бяха затрудненията в чисто оперативен план, които някои административни ръководители срещаха, да ги решат, като просто закрият всички бройки или трансформират всички бройки на младши магистрати.
Мисля, че нейният смисъл е по-скоро да запази един постоянен брой магистрати в системата, които вече въпрос на добро управление и планиране е как те ще се разпределят между съдилищата и на каква периодичност те ще се обявяват за конкурс.
Това означава да приемем, че всяка година ще напускат в страната по 80 души съдии, защото горе-долу са толкова щатните бройки за младши съдии в страната – 80 души.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека да изясним въпроса разбрах вече в какво е дилемата – дали да бъде предвидено единствено планирането на младши съдийски длъжности година по година. Да кажем, Висшият съдебен съвет, както обявява два пъти в годината конкурс и казва: за тази година ще обявим, да кажем, 40 младши съдийски места, които ще ги разпределим по съответен начин в окръжните съдилища и година за година да се преценява. Следващата година може да има нужда от 100, по-следващата – от 20. Това е едното решение. Другото решение е, да кажем: ние планираме, да кажем, относително твърдо броя на младшите съдийски места и винаги въртим конкурси, хора за тези места. Това са два напълно различни подхода и ние трябва да кажем кой от двата избираме. Тогава може и с чл. 234, може и без него – зависи какво ние решим.
Това, което сме приели – единствено сме приели, че планираните длъжности за тези съдии, казали сме: планирането на длъжности за младши съдии, прокурори и следователи се извършва от Висшия съдебен съвет по предложение на административните ръководители за всяка календарна година. Това не е ли достатъчно?
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ: Това е напълно достатъчно, според мен, да остане като текст.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Чл. 234, ал. 2 приповтаря буквално чл 199, ал. 2. Дали има смисъл от нея изобщо?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Въпросът е въобще дали има нужда от чл. 234, защото когато говорим тук за освободени длъжности, не се разбира дали те са освободени в резултат на изтичане на срока, за който правим назначение, или той го е освободил в рамките на срока. Което и да е от двете, може би тази подробност трябва да я махнем.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Аз мисля, че добре се връщаме на този текст, защото от неговия разум и начина, по който ще го напишем, зависят две много важни неща. Първо, на младшите съдии да не се гледа като на хора, които всеки председател си извоюва, за да има колкото се може повече работещи, а да помислим това планиране да става по начин така, че председателят, съответният ръководител на съд, който е поискал за следващата календарна година да му се включат младши съдии, той да има и ангажимента за тяхното устройване.
Аз зная, че в моя съд след три години се пенсионира магистрат и предварително си правя сметката, че на мястото на този магистрат ще дойде отдолу от районен съд някой, в смисъл, че се освобождава място за съдия, тоест аз три години по-рано планирам и казвам: “Искам младши съдия, защото след три години аз ще го назнача този човек за редовен съдия.” Така че да си позволим лукса в рамките на три години да използваме едни млади хора, да събуждаме в тях надежди и те да се явяват на много тежки конкурси, за да влязат, защото виждаме какъв кастинг е сега за младшите съдии – безупречно подготвени магистрати се явяват, три години да работят в съдилищата и след три години да не знаят какво се случва.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Този въпрос се урежда другаде и той е отделен от въпроса за постоянната бройка младши съдии.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Той е свързан за бройките. Ако ние сега не кажем, че планирането е свързано с ангажимента за назначаването им след това в системата, все едно че нищо не сме казали.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ние го решаваме с текста на чл 234. С него ние единствено казваме, че колкото младши съдии е имало, толкова трябва да има.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Чл. 234 приповтаря чл. 199.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз затова смятам, че този текст е излишен, а другият въпрос е основателен и там вече трябва да се гарантира, че когато са планирани младши съдийски места, трябва да се планират и места в районните съдилища след изтичане на периода, за който те са назначени.
Чл. 234 отпада.
Чл. 235. Казах, че в чл. 236 според приетия срок става три години. Единствено трябва да решим за заварените младши съдии, дали те ще карат още една година. Мисля, че няма пречка това изрично да го запишем, може би в Преходните разпоредби.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Те са планирани и понеже има ваканции, те могат да бъдат назначени, а ние им унищожаваме назначаванията.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, не се унищожава, отлага се.
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ: Няма такова нещо, поне за софийските съдилища, а те са най-многото в момента от обучаемите, 14 души са за нашия съд, но в момента ние нямаме свободни места.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Искате да кажете, че ако удължим срока, ще облекчим решаването на този въпрос за тяхното назначаване.
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ: Да, за да не се раздава прекомерно много щат на Софийския районен съд.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако няма преходна разпоредба сега, тези , които са две години, ще станат три.
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ: За чл. 235 искам да ви напомня, че, доколкото си спомням, в АПК съществуват младши съдии към административните съдилища.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Мисля, че ние ги махнахме отвсякъде другаде, останаха само към окръжните съдилища, но сигурно не би трябвало да изключваме, да бъдат и към административните.
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ: Те след това няма къде да отидат, господин председател.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това беше аргументът може би да ги извадим оттам. Добре.
Чл. 237. До края на раздела има ли други бележки?
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ: Чл. 241 – дали след една година навършване, тъй като приехме, че три години ще бъде срокът на обучение?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, и тук по предложението на Мая Манолова по ал. 1 за назначаването. Сега дали младшите съдии ще бъдат назначени към съответните окръжни съдилища, или към Висшия съдебен съвет? Но ние вече решихме, че ще са при окръжните съдилища и може би това трябва да се запази като разрешение. Да не ги централизираме във Висшия съдебен съвет.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Ако това технически е възможно.
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ: Ако съответният съдебен район няма свободна длъжност, предлага в друг свободен район?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не.
РЕПЛИКА: По чл. 235 ли е?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да.
Така че остава текстът на вносителя
Другите предложения, които се съдържат в следващите алинеи, те са към другия раздел.
МАЯ МАНОЛОВА: Моето предложение има предвид времето, през което те се обучават в института, тоест към този момент.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ние ще го разгледаме там, в този раздел тогава.
МАЯ МАНОЛОВА: Да. Идеята ми е те да бъдат назначени към Висшия съдебен съвет, защото реално те могат да издържат или да не издържат изпита, който ще имат накрая, за да бъдат назначени към съответния окръжен съд, тоест разпределянето им по съдилища да става след завършването на курса в института и успешното полагане на изпита.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Този въпрос разисквахме миналия път и там ги оставихме по окръжните съдилища. Мисля, че тази тема се разглежда в главата за съда.
МАЯ МАНОЛОВА: Фактически моят текст визира изцяло периода на тяхното обучение, тъй като тяхното встъпване в длъжност младши съдия зависи от две неща – дали ще завършат курса и дали ще положат успешно изпит. Ако това не се случи – тези двете неща реално, те няма да станат младши съдии към съответния окръжен или военен съд, както е написано.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това, което сме приели в чл. 118, гласи: “Окръжният съд се състои от съдии, младши съдии и се ръководи от председател”.
МАЯ МАНОЛОВА: Да, но те стават младши съдии към съответния окръжен съд, тоест фактически заемат длъжността след като мине периодът на обучение и полагане на изпит. Тук тази алинея не противоречи на другата, а визира само периода на тяхното пребиваване в Института по правосъдие.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това обаче ни обвързва с проблема за конкурса. Тогава те трябва да държат някакъв национален конкурс и да бъдат разпределяни след тригодишния период, а по сегашната система те се явяват на конкурс за определени съдилища и се класират и заемат след това именно тези места.
МАЯ МАНОЛОВА: Добре, въпрос на преценка.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Така че решаването на единия въпрос трябва да ни ориентира към решението на другия въпрос, който и да е от двете.
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ: Да направя едно уточнение по сега действащата система. В момента конкурсът, който се обявява, е за свободните бройки за цялата страна, но след това конкурсните комисии ги подреждат по брой или по желание, както се приема в университетите, подреждат ги със съответните окръжни съдилища по броя на бройките, които се заемат. Избират се от Висшия съдебен съвет, след това се назначават като младши съдии в съответния съд и след това ги няма най-малко шест месеца за обучение в Националния институт по правосъдието. Тоест моите щатни бройки като окръжен съд са заети, а всъщност хората отиват на обучение. Затова според мен би могло да се дискутира предложението на госпожа Манолова, да се прецени как, на кой щат да тежат в момента младшите съдии, докато са на обучение.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Освен щата, по-важният въпрос за мене е и с оглед на него да изберем едното или другото решение – дали конкурсът ще е централизиран и те ще се разпределят впоследствие към съдилищата, или още в началото ще се знае към кое съдилище те са насочени.
ИВАН КОЛЕВ: Още един аргумент в тази насока в подкрепа на госпожа Манолова. Имаме 20%, които трябва да бъдат външни хора и когато се пуснат еди колко си бройки и примерно за градския съд има само една бройка, няма как да разберем колко външни лица трябва да бъдат за тази една бройка.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тук това няма отношение. Ние разделихме първо конкурса за първоначално постъпване от другите конкурси.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Става въпрос за два принципа. Понеже гледах последните назначения, примерно, за младшите прокурори местата общо бяха към 50 (48). Това не означава обаче, че първите 48 заеха местата в прокуратурата. Може да си трети по успех от всичките кандидати, да си посочил една единствена прокуратура, в която има само едно място и този първият или вторият го е заел, ти просто отпадаш от класирането, което никак не е справедливо, защото доста от хората, които са показали качества, макар че конкурсът е национален, не получават назначение. Ако се класират първите 50, тоест национален конкурс и щатът е към Висшия съдебен съвет, те влизат в националния институт, съответно се обучават шест месеца, полагат изпити, след което вече биват разпределяни по съответните места съобразно желание или показания успех. Това е съвсем друг принцип на разпределение.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз това го възприемам, но тогава…
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ: Един може да е готов да отиде на всичките места, друг може да иска да отиде само на едно място. Това е свобода на индивидуалния избор
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Съгласен съм, че е така, но много често след това съжаляват.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Но ако ние възприемем този подход, който изглежда по-логичен, защото той дава някаква обективна класация на кандидатите, само че при неговото прилагане ние ще трябва да възстановим още един институт, че тези, които са се класирали, после 20 от тях ще се откажат и ще кажат “След като няма да отида към тази прокуратура, а ме насочват към другата, аз се отказвам.”
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Той ще трябва да кандидатства само за младши съдия или младши прокурор без определено място.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тогава се оказва, че ние не можем да правим планиране, защото имаме 50 бройки, от които ще се окаже, че 15-20 ще останат вакантни. Междувпрочем, той се обучава и трябва да го накараме да върне парите, тоест трябва да предвидим ред други гаранции, ако тази схема успее. Става много сложно.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Ще дам пример за прокуратурата, доколкото имам някакви впечатления. Годишно от Прокуратурата напускат между 8 и 10 магистрати било поради смърт, поради оставка или при дисциплинарно уволнение. А имаме в момента 145 места за младши прокурори. Извинявайте, но дори през две години да ги въртим, аз на тези 80 прокурори въобще не мога да им предложа място. В цялата система на всички нива се освобождават 10 бройки.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Какво отношение има този пример към дискусията, която водим? Той единствено доказва, че това е една система без планиране, но той не решава въпроса ако има планиране тези хора дали да ги изберем централно и след това да ги насочваме към Прокуратурата, или тези, колкото са планирани, да ги насочим направо да заемат местата, които са вакантни. Този пример не ни помага да решим. Той само показва една практика, която трябва да се преодолее след приемането на закона.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Ако се въведе изпит и се постави под условие тяхното встъпване в длъжност от изпита, не може да го планираме, защото като не си издържи изпита, той просто няма да бъде назначаван. Другото е формалност на обучението и на изпита в Националния институт на правосъдието, тъй като той знае, че след 6 месеца дори въобще да не ходи, той пак си заема мястото, което е спечелил на конкурса.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Мисля, че това е по-малкият проблем, защото вече в тази степен хора, които са показали определени качества и както ние предвиждаме – да е издържал изпита или да не е издържал, сигурно ще са единици тези, които да имат отрицателен резултат от този изпит. Няма да ни е проблемът за това, че, примерно, от планирани 100 души за младши магистрати 5 или 6 няма да са издържали изпита. Проблемът ще бъде как да разпределим тези хора, които са издържали изпита. Затова може би ако се знае на входа на системата кой за къде отива, впоследствие няма да възникнат сътресения. Ако има едно национално класиране и се окаже, че една вече по-значителна бройка от отговарящите на изискванията откажат да заминат там, където са насочени, ние ще трябва да повторим тази процедура с нов конкурс, отново с този период, тъй като аз нямам отговор как да преодолеем именно вече неяснотата, възникваща след едно централизирано класиране, което няма всеки от издържалите да приеме. Ако имате отговор на този въпрос, аз тогава съм готов да приемем, че централизирано ще насочим тези младши магистрати към Висшия съдебен съвет.
ИВАН КОЛЕВ: Защото говорим за младши прокурорски и младши съдийски бройки в един орган, не винаги тази бройка е корелативна с овакантена бройка вече на съответния постоянно действащ магистрат.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Значи няма да се обявява просто такъв конкурс. Защо го обявяваме това нещо?
ИВАН КОЛЕВ: Имаме и го обявяваме за младши, примерно, в Пловдив.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тогава трябва да знаете, че имате нужда от районен прокурор, за да го обявите този. Иначе за какво ви е този младши?
ИВАН КОЛЕВ: Защото има щат за младши.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ние това го решихме сега - че се планират тези бройки година по година и няма да има такива щатове, твърде много.
ИВАН КОЛЕВ: Тогава вече би могло.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, предлагам, с оглед на това, което чухме, системата да си остане към окръжните съдилища, респ. прокуратури.
По този начин приемаме раздел първи.
Трябва да запишем текста, който е с курсив, че назначаването на районно ниво става без допълнителен конкурс. Това нали е ясно, тъй като някой е повдигал такива въпроси? След като са издържали успешно конкурса за младши съдии, те имат и срок три години, след които три години без допълнителен конкурс се назначава – това е записано.

Раздел ІІ – “Съдебни помощници и прокурорски помощници” Има ли бележки по този раздел?
ВЪПРОС: Дали не е възможно тези съдебни помощници да ги има от ниво окръжен съд нагоре? Вместо да разширяваме непрекъснато бройките за редуцирани кадри като съдии, съдебен помощник е много по-добре – да помага на съдията.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тоест от това ниво нагоре? Това ми се струва много разумно да го приемем, защото в първите години магистратът трябва да си чиракува и няма да му се помага. Той трябва да си върши и квалифицираната, и не толкова квалифицираната работа. Плюс това той има само две години, за да се прецени дали е годен да придобие несменяемост, така че трябва да извърши всички неща. Аз съм готов да приемем предложението за съдебни и прокурорски помощници да има от окръжно ниво нагоре. На районно ниво не виждам такава потребност.
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ: Не, потребност на районно ниво няма, но в окръжните има.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре. Възражения няма по този въпрос, нали?
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Не. Това са кадри, които после могат да се явят успешно на конкурс за магистрати.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ние говорим да ги има, но да ги има от определено ниво нагоре.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Не е ли резонно да се помисли – специално за Националната следствена служба също за съдебни помощници?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека да решим проблема със службата. Ще видим за помощниците. Да не искаме нещо повече. Няма как да отговорим, защото този въпрос го отложихме.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Въпросът е много сериозен с оглед на това, че работим с дела, които са с изключителен обем и имаме много големи проблеми точно с обезпечаването на такива лица, които биха оказвали техническа помощ.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, аз Ви предлагам да ни напомните когато решим този проблем генерално. Тогава вече можем да се върнем към въпроса, който поставяте. Но това е функция на едно друго решение.
РЕПЛИКА: Те после ще отидат към прокуратурата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека да видим тук въпроса за заплатите. Вчера говорихме за това. „Съдебните и прокурорските помощници получават основно месечно трудово възнаграждение в размер на двойната средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера”. Това ги приравнява на какво?
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: На младши.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не е ли много? Те все пак не са магистрати.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Мисля, че сега ние имаме 90% от заплатите на младши съдия или младши прокурор, или нещо подобно.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Кажете, колеги, какъв процент, примерно!
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Три средни работни заплати са…
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Според мен трябва да е малко по-отчетлива разликата между магистрата и неговия помощник.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: 90 % от младшия.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: “…от възнаграждението за най-ниската длъжност” – трябва да бъде.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Така да го запишем.
РЕПЛИКА: Да. Да.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Можем да кажем “получават до”, защото могат да решат да определят някъде и по-ниско.
РЕПЛИКА: Точно така.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Те няма нужда да бъдат приравнявани. Някой може да взема повече, в по-горните нива, друг да взема по-малко.
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ: Проблемът с назначаването – чл. 245 – от съответния съд.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, ще бъде председателят на съответния съд или прокуратура.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Тогава в чл. 243 трябва да се промени.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, ние променяме чл. 243, за да разширим кръга на помощниците и съответно да се назначават от председателя на това ниво.
Тук отново ще предвидим, че субсидиарно се прилага кодексът на труда, защото за тях няма какво друго да уреждаме и в чл. 246 пишем, че получават възнаграждение основно до 90% от най-ниската длъжност.
Глава 12 “Национален институт на правосъдието”. Има ли някакви бележки тук?
МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, според мен, или поне не съм чела внимателно, тук сме пропуснали да въведем някаква форма на задължително обучение на първоначално встъпващите в съдебната система. Тук се въвежда задължителното обучение на младшите магистрати, на младшите съдии и младшите прокурори, но не и обучение при първоначално встъпване. Всъщност аз проверих това, след като изчетох внимателно забележките от последния доклад на Европейската комисия и мисля, че там изрично се казваше, че по принцип трябва да се предвиди някакво обучение задължително и за тези, които за първи път влизат в системата. Аз говоря за първоначално встъпващите в системата, които не са младши съдии, младши прокурори или младши следователи.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека да го обсъдим. Според мен ако един адвокат има дълга практика и първоначално е встъпил в системата, трябва ли да го обучават задължително първоначално?
МАЯ МАНОЛОВА: Това е една от забележките и го има по-нататък, освен ако няма предложение да отпадне. Нека се напише, че и с това се занимава Институтът по правосъдието.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Институтът има функция да обучава първоначално и да повишава квалификацията.
МАЯ МАНОЛОВА: Тук пише “да обучава”. Да отпадне задължително първоначалното обучение и да падне “на младшите съдии, младшите прокурори…”
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз давам следния пример. Един адвокат кандидатства и го приемат за съдия във Върховния административен съд. Като постъпил вече и издържал изискванията за съдия във върховния административен съд, отива първоначално да се обучава. Това ли искаме?
МАЯ МАНОЛОВА: Да.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Точка 1 да се продължи и за първоначално встъпилите в длъжност.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Става въпрос просто да се коригира текстът.
Този наглед технически въпрос, който се поставя, предизвика в мен въпроса по същество трябва ли винаги човек, идвайки отвън на системата, първоначално да се обучава? Аз ви казах: един адвокат с дългогодишна практика, който е признат, че става за върховен съдия, му казват: “Иди малко там да се научиш как става тази работа”. Кажете, може би и да е необходимо!?
ИЛКО ДИМИТРОВ: Тук става въпрос за различни професии и едни унифицирания на поведението и на действието и изобщо на статута са много необходими. Един добър адвокат съвсем не значи, че още първия ден ще бъде и един добър съдия.
МАЯ МАНОЛОВА: Макар че всички сме се упражнявали върху съдебни актове.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Има и специфика – ако е съдебна администрация. Има обстоятелства, има нужда.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Има нужда.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: В такъв случай в чл. 247, ал. 1, т. 1 отпадат “младшите”. За задължителното обучение. Текстът е “задължителното първоначално обучение на съдии, прокурори и следователи”, а после си го има текста, че първоначално встъпване минават през института.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Някои от нас следим как се развиват обучителните програми и институтите в Европа. Нашият стаж на младшите магистрати е най-малкият, дори отстъпва поне с три месеца на минималния. Ние имаме задължително младши съдии на две, на три години, но все пак вие трябва да обсъдите този въпрос - дали не трябва да се удължи и стажът, и обучението в училището от 6 на 9 месеца. Аз лично считам, че трябва да се направи, защото това е минималният. Другаде ги обучават по две, по три години.
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ: В Испания е три години обучението в техния национален институт по правосъдие, действително, но там нямат млади магистрати. Там директно се обучават хора за районни съдии или за районни прокурори, тоест обучават се хора, които още от първия момент правораздават самостоятелно. Ние в момента имаме хем младши съдии, които се обучават практически, защото не правораздават самостоятелно, хем институт който ги обучава.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Кажете, колеги. Това вече е въпрос на целесъобразност – 6 или 9 месеца. Вие справяте ли се за 6 месеца с това обучение, г-н Йорданов? Какви са програмите им, достатъчни ли са?
РЕПЛИКА: Шест месеца е достатъчно.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ние въведохме и два конкурса през шест месеца, така че това ще отключи цикличността на постъпващите и излизащите от института. Добре.
По управителния съвет на института. “Финансирането на НИП се осъществява от бюджета на съдебната власт, от програми и проекти, от дарения и от собствена дейност” – трябва да добавим: “която е свързана с обучението”, за да не става дума за някаква друга дейност.
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ: Това поставя в неравностойно положение останалите звена на съдебната система, спрямо института. Всички сме на държавния бюджет дотолкова, доколкото ни отпусне. Само едно звено може да получава дарение самостоятелно, може да извършва собствена дейност, тоест да събира такси от обучение и други подобни неща.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Мисля, че има един важен аргумент при тях да е по-либерален режимът, тъй като институтът сам по себе си не правораздава и ако му дадат пари, те няма как да си ги върнат, а иначе ако дадат дарението на съда, той ще трябва да ги компенсира. Така че какъв пряк интерес може да има някой от това, че финансира дейността на института? Той не финансира отделния обучаващ се, за да се чувства заангажиран. Кажете ми ако има такава опасност, аз съм готов да го ограничим, но ми се струва, че няма.
ДРАГОМИР ЙОРДАНОВ: Господин председател, тази разпоредба възпроизвежда вече действащия текст на ЗСВ. Минахме през две проверки на Сметната палата. Този текст беше приет от тях като съвършено естествен, още повече той трябва да се разглежда и в светлината на чл. 356, ал. 3 от проекта, който показва как се формират бюджетните средства, приходите на съдебната власт.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тоест освен тези аргументи за възпроизвеждане на една практика, смятате, че няма някакви рискове и финансови зависимости от такъв род?
ИЛКО ДИМИТРОВ: С това уточнение, което Вие предложихте, редакционно.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 250 не трябва ли да участват и другите ръководители, председатели на ВАС, Главният прокурор, защото това са техни кадри, където пишем кои са членове по право на Управителния съвет? Не трябва ли да ги включим и тях? Тоест вие самите не се чувствате в неравностойно положение? Защото те обучават всички тези хора. Аз само го поставям като въпрос.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Не е необходимо.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре.
Чл. 251. “Одобрява проекта на бюджетна сметка на НИП и го представя пред Висшия съдебен съвет”. На бюджет? Добре.
“4. Приема вътрешните правила, предвидени в Правилника по чл. 262.” Какво е това напластяване тук?
ДРАГОМИР ЙОРДАНОВ: Става дума за вътрешноведомствени актове. Цитирам тези, каквито има вече и в момента: вътрешни правила за реда, организация на документооборота, правила за системи за финансово управление и контрол, счетоводна документооборотна инвентаризация, обществени поръчки и т.. – чисто вътрешни ведомствени актове да се отграничат.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Те не могат ли да бъдат част от правилника? Защото тук има въпроси, поставени от съвета по законодателството.
ДРАГОМИР ЙОРДАНОВ: Непрекъснато изникват нови и нови неща. В момента има едни указания от Министерство на финансите относно проектите на Европейската общност, вътрешноведомствени правила, които са далеч по-гъвкави от правилника, приет от Висшия съдебен съвет и е редно тук да се приемат от колективния управителен орган.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре. “7. Приема тригодишен стратегически план”. Какъв е този стратегически план? Стратегията за какво е?
ДРАГОМИР ЙОРДАНОВ: За развитие на института,но това е и включително във връзка с програмното бюджетиране, което от миналата година се въвежда в публичната сфера.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре. Предлагам да бъде: “приема тригодишен план за дейността”, защото това всъщност е план за дейността, а не за някакви стратегии.
“Направлява участието на европейската мрежа”. Това се искаше и по други причини.
“Организира, ръководи и контролира”? Добре.
Има ли някакви бележки по-нататък?
“Директорът на НИП се назначава от управителния съвет за срок три години с право на повторно назначаване след оценка на дейността му от управителния съвет.” Директорът може ли да не го представлява? Това защо да го записваме? Излишно е. Кой директор не представлява институцията? Всеки ръководител е представител. Това не е като Висшия съдебен съвет да има някаква двойственост.
По тези текстове няма бележки, нали?
Чл. 256.
В чл. 256 се предлага още една ал. 3, която я няма в доклада – в края на обучението по ал. 1 младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи да полагат изпит, който се оценява с „издържал” или „неиздържал”. При оценка „неиздържал” младшият съдия, прокурор или следовател трябва да има някакви последици. Тоест да въведем нещо като зачот. Мисля, че е добре. Ако не е издържал, няма да може да бъде назначен.
Аз съм склонен да приема една оценка, която, без да изпада в детайлизация, все пак да стимулира тези хора, че ще бъдат добросъвестни в курса на обучение. Вероятно всички от тях ще покрият изискванията, но ако някой примерно въобще не е посещавал курса или не е показал какъвто и да е напредък за този период, защо трябва да му гарантираме това, че той се е явил на конкурса и го е издържал. Във всяка една система трябва да има и някаква проверка на изхода, без тя да променя другата, която преди е получавал.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Не възразявам, господин председател, разбрах, но трябва да уточним обаче какви са последиците – дали това ще е свързано с последващото атестиране, с някаква дисциплинарна санкция за освобождаване, те няма да придобият статут на несменяемост. Трябва да го предвидим, това ми е мисълта.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, но последиците са различни.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Всички трябва да издържат, но да има последици.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз говоря, фокусирайки се може би само върху младшите съдии, защото тези, които не са започнали младши, може би при тях последицата трябва да е по-тежка. При другите това се отразява при атестацията – че той не е преминал успешно.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Да решим какво да бъде. Или това да замества първоначалната атестация, или не зная.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Трябва да предвидим тук едно изречение допълнително.
Сега имате ли предложение сега, господин Йорданов, за да уредим последиците? Ако приемаме, че ще има една оценка „издържал” и „неиздържал”, какви ще са последиците при младшите магистрати и какви ще са при другите магистрати?
ДРАГОМИР ЙОРДАНОВ: Според мен в общото правило би следвало това да се отразява при атестациите.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: А за този, който въобще не е започнал да работи?
ДРАГОМИР ЙОРДАНОВ: Първият елемент от атестацията. Така или иначе, неговите служебни задължения за тези шест месеца са да се обучава.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следва ли ние да го пуснем да започне в системата този, който още първоначално не е покрил тези изисквания? Аз затова казвам, че според мен на първоначалното обучение ефектът от отрицателната оценка трябва да е по-голям. При другия магистрат - просто е показал нежелание или неспособност да се усъвършенства. Това ще доведе до някакъв отрицателен елемент в неговата атестация. Мисля, че трябва да ги разграничим по двата начина, доколкото и цялата система я направихме на тези две нива.
Трябва да има основание за освобождаване на тези, които са първоначално стъпили, но незапочнали в системата.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: И на мен така ми се струва. Държал е конкурс, знаем как се издържа конкурс за младши съдия, прокурор и т.н.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, той въобще не се е явявал и не е издържал изискванията и не е присъствал. Този човек, казваме, че ще стане добър магистрат, макар че нищо не е направил по-нататък за квалификацията си. Какво казваме с това?
ЧЕТИН КАЗАК: Може да се предвиди един единствен път – ако не е издържал, да се продължи и да се удължи. Ако пак – тогава вече се освобождава от длъжност.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Да се освобождава тогава! Но при някакво повторно…
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Съгласен съм. Въвеждаме тази степен за бавно развиващи се. Ако той при повторния курс вече не е издържал, се освобождава от системата.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Абсолютно основание за освобождаване. Трябва някъде да го предвидим като абсолютно основание, а не просто така. И на друго място да го отбележите, да го включим като основание.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Те не са несменяеми.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Пет години по Конституция е. Несменяеми са.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, ще го отразим в текста. Решението, към което виждам, че се ориентираме – преминава 6-месечния курс, получава положителна или отрицателна оценка. При отрицателна оценка, когато става дума за младши, повтаря курса на обучение.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Може да е 3-месечен курс.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Какво става с планирането на кадрите?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Те ще са няколко души в цялата страна.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Няма да има такива, това ще е допълнителен стимул.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тогава да го направим да го повтаря в три месеца.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Да бъде тримесечен.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Няма как да бъде в учебната програма. Кой ще им прави за 3 месеца на трима човека самостоятелно?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да го направим за три месеца, няма смисъл да го разточваме.
РЕПЛИКА: Има санкции.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не можем да кажем, че никога няма да се стигне. Тогава – преминава съкратен курс в рамките на три месеца и ако отново не издържи изпита, тогава се освобождава като магистрат. Тези три месеца не получава възнаграждение.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: И това трябва да бъде в санкциите. Дали да не е намаляване на възнаграждение? Специфична санкция за намаляване на възнаграждението - и да е там при другите санкции?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да има право след три месеца да се яви на нов изпит. Той ще си прочете каквото му е дадено. Тогава той няма да получава това възнаграждение за тези три месеца.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Но той е назначен и трябва да го предвидим като намаляване на възнаграждението.
ЧЕИТН КАЗАК: Може да се предвиди следното. Той да започне работа след тези шест месеца, въпреки че не е издържал, но да се задължи след три месеца да се яви на втори изпит и ако не го издържи, се освобождава от длъжност.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, така мисля, че е най-добре. Ще му намаляваме ли възнаграждението за този период?
РЕПЛИКА: Той ще си работи.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, да не го усложняваме. Тогава – след три месеца може да се яви повторно на изпит и ако не го издържи, тогава се освобождава.
За другите магистрати - отрицателната оценка се отразява при тяхната атестация. Така го приемаме. Няма проблем, нали?
РЕПЛИКА: Няма.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Предлагаме допълнително още една алинея. Има я по вносител. „НИП осъществява методическо ръководство на младшите съдии, прокурори и следователи след завършване на курса на обучение по ал. 1, докато заемат съответната длъжност.” Вие в състояние ли сте да осигурявате такова методическо ръководство и след курса?
ДРАГОМИР ЙОРДАНОВ: Тази система на така наречените условно магистрати, наставници, която се въведе с измененията от миналата година, вече се прилага. Мрежата е изградена.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тоест те да бъдат под това наблюдение и в последващия период.
ИВАН КОЛЕВ: Това наблюдение се извършва от съдии.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Всъщност Вие говорите - да го кажем както е всъщност, защото вече непряко институтът, а самите магистрати са техни наставници - да го кажем по този начин. Ако го има, значи тук нищо друго няма да има. Това отпада, излишно е.
След като казваме, че им се назначават наставници, тук единствено може да запишем като ал. 4, че НИП осъществява методическо ръководство на наставниците на тези неща, защото вие това трябва да правите.
ДРАГОМИР ЙОРДАНОВ: Да, съгласен съм.
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ:: Никой няма да се съгласи да бъде наставник.
ЯНАКИ СТОИЛОВ:
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ: По този начин могат да му налагат наказания, че не се е справил с наставничеството.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Той нали получава и допълнително възнаграждение? Не получава ли? Те им плащат. Проверете!
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Няма такова нещо.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Откъде ги получава?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тук има някакви тайни плащания, защото едни казват, че им се плаща, а други – че не им се плаща.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Има ли срок за това наставничество?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Докато са младши. Ако ще има някакъв стимул за тези хора да се занимават с подготовка на кадрите, кажете, според мен няма никакъв проблем да го предвидим. И вие това ще го осигурите.
СИМЕОН ЧАНАЧЕВ: Това е преподавателска дейност, така трябва да бъде. Бърка се наставничеството с преподавателска дейност. Две различни неща са.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: След курса на обучение предвиждате ли отново да ги събирате тези младши магистрати и с тях да провеждате някакви обсъждания, допълнителни курсове? Има ли такива форми?
ДРАГОМИР ЙОРДАНОВ: Това са не само планове, това се прави.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, тогава си оставяме текста, че НИП „осъществява методическо ръководство на младшите магистрати”. Тогава дали ще има или няма да има наставници е отделен въпрос. Те поемат някакъв ангажимент за тяхната допълнителна квалификация след курса.
С това се изчерпва тази глава.
Тук има текст „Висшият съдебен съвет по предложение на Управителния съвет приема Правилника за организация дейността на НИП”. Нали самият НИП си го приемаше? Преди малко приехме, че НИП си приема правилник. Вътрешните правила! А правилника е на Висшия съдебен съвет се публикува в „Държавен вестник”.
Други бележки по този раздел има ли? Няма.

Глава 13 „Държавни съдебни изпълнители”. Тук искам да ви поставя въпроса, и то малко по-общо: Необходимо ли е в Закона за съдебната власт да се занимаваме със съдебните изпълнители и със съдиите по вписванията? Те не са част от съдебната власт и ако възприемем друг подход, в състояние ли сме да уредим това, защото тези професии, тези длъжности ще съществуват. Така че да се произнесете и тогава да знаем как да се движим в тази рубрика.
РЕПЛИКА: Освен с преходно правило да отмените всички останали части в действащия ЗСВ с изключение на тези, да не би да останат без уредба.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, ако ще ги има в Закона за съдебната власт, не е проблем да пренесем текстовете тук.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Как да отпадне? Закон за съдебното изпълнение ли ще правим?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, имаме два варианта. Единият е да ги запазим тук, макар като някакъв апендикс, към съдебната система. Другият вариант е с преходните разпоредби тези разпоредби, които са необходими за статута на съдебните изпълнители, да ги вкараме като една глава в Закона за изпълнението и той вече да не бъде Закон за частното и държавното изпълнение.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Господин председател, много Ви моля, ето, и госпожа Мингова ще ме подкрепи – тя е автор на онзи закон – много са различни нещата! Просто там е уредено частното съдебно изпълнение. Той е много специален закон.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ние унифицирахме до голяма степен процеса и той няма да е толкова различен.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Процесът – да. Ние се стремим да ги унифицираме, но не може, там по друг начин са уредени нещата. И философията на закона е друга.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Статутът и на едните, и на другите е коренно различен. Може би не е думата „коренно” точна, но е много различен. Не можем да ги сведем под един знаменател с преходно правило.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре. Ще се движим тук по тази глава.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Съдиите са отнесени административно към съответните съдилища и може…
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Нека да го обмислим това нещо.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нямаме време, сега трябва да ги решим по един или по друг начин.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Права е госпожа Сапунджиева.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре. Тогава ще се движим по глава 13 – вижте текстовете. Това са редакциите на текстовете на вносителя. Ако имате някакви бележки по тях?
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ние в ГПК не унифицирахме ли термина?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Там ги наричаме съдебни изпълнители. Но това е родово понятие, а ние тук уреждаме положението на държавните.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: А законът за частното остава като за частно, така ли?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Той си остава като частно, да.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Тоест съдебните са държавни и частни сме направили, а не са с едно наименование? Защото нямам просто спомен.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Те са с едно в процеса, а като правно положение са с двете имена, които носят. Така че тук трябва да използваме видовото наименование.
Бележки нямате.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Срока по чл. 265, ал. 2?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Трябва да предвидим. Колко е необходимо тук да бъде срокът?
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Това е най-малко горе-долу – то си е процедура – в момента, в който изпращаме.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Кажете колко срок да запишем.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Не мога да кажа, но в момента, в който изпращаме…
РЕПЛИКА: Въпросът е да предвидим достатъчно време преди изпита, да се обяви.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Кога се обявява в районния съд, колко време преди конкурса?
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Около 60 дни имаме.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Значи трябва да е същият срок и за интернет.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: После пращаме към „Държавен вестник” или където и да било.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, два месеца, така ли? Това е предостатъчно, нали?
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Да.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да не е голям този срок, да затрудни?
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Не е голям. Набират се документи, преглеждат се, набират се.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре.
Други бележки?
Чл. 271, т. 5.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Това са действащи текстове.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не пречи да останат. Но имаше предложение от някои съдебни изпълнители, които искат при точка 1 да се запише при пенсиониране на 65 години, горе-долу да бъде като при магистратите.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Дали ще съществува, да видим как ще върви. Засега показва, че работи добре, но после една година ще анализираме годишния отчет и ще редуцираме бройките. Законът е предвидил да има смесена система.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тоест да не фиксираме възраст, а ще си бъде при общите условия. Добре.
До края на главата имате ли бележки? Няма.
Приемаме в този вид.
Глава 14 „Съдии по вписванията”.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Позволила съм си да направя предложение цялата глава 14 да отпадне, като съм създала и съответно текстове в Преходни и заключителни разпоредби в Закона за кадастъра. Сега службата по вписванията знаете, че е на двоен режим. Служителите на Службата по вписванията са служители на Агенцията по вписванията и практически се подчиняват на ръководител, различен от този, който е седнал при тях, тоест съдията по вписванията.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Част от министерството е агенцията!
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Съдията по вписванията е подчинен на председателя на Районния съд и се явява съдия, а служителите по вписванията се подчиняват на съответния шеф на съответната окръжна агенция, както се казва там, Служба по вписванията. Така е, те са на двойно подчинение тези служители. От една страна – на своя съдия по вписванията, но от друга страна са подчинени на друг свой шеф, който е в Агенцията по вписванията.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: На министъра на правосъдието са подчинени всички съдии.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Съдиите – да, но в Агенцията по вписванията как?
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Службата по вписванията чия е? Да не би да е в структурата на някое друго министерство?
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Така е, но тя е, както казвате Вие, разпоредител с бюджета несамостоятелен. Така е, той ги назначава, но едното си е Агенция по вписванията и там върви цялата информация. Нали говорим, че ще има единен регистър. Там върви информацията по кадастъра. Създадохме Закон за кадастъра.
Това, че вие не сте се справили с ангажимента си, Агенцията по вписванията се е занимала само с един аспект от своята дейност – обществените поръчки, съвсем не значи, че оттук нататък, след като е усвоила парите по обществените поръчки, няма да стане да се занимае със своята същинска дейност.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако запазваме съществуването на съдии по вписванията (ако ги премахваме, аз споделям тези аргументи), нека тогава да са тук, защото иначе подходът ни става двоен. Аз дори бях склонен към по-радикална промяна и за изпълнителите, и за вписванията да ги изнесем към съответните закони, защото те не са част от съдебната власт. Но след като си остават, нека засега, дори и да е временна тази стъпка в новия закон, да се запазят тук, да не губим време сега за допълнителна дискусия.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Ние в ГПК запазихме тази възможност, когато вписахме изрично думата „съдията по вписванията”.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре. Иначе аз смятам, че има аргументи за това.
ИВАН КОЛЕВ: Мислех да се изкажа в подкрепа на госпожа Николова. Но ако оставите съдиите по вписванията, ще ви помоля да помислите дали с Преходните разпоредби да не промените закона, с който прехвърляте служителите към Агенцията по вписванията.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Но те са там.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Сега да им ги върнем ли?
ИВАН КОЛЕВ: Да. Служителите в районните съдилища са към Агенцията по вписванията са на друго подчинение. Съдиите по вписванията са на наше подчинение.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, аз Ви предлагам: подгответе ми един текст и утре когато обсъждаме Преходните разпоредби, да можем да го видим.
ЧЕТИН КАЗАК: Исках да споделя същия проблем. Трябва да има ясна подчиненост.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре.
В такъв случай да пристъпим към приемане на глава 14 „Съдии по вписванията”. Тук няма някакви бележки. Приемаме я.
Глава 15 „Придобиване на правоспособност”.
Тук преминаваме към сравнително лесни глави. Погледнете дали има някакви корекции. Нямате бележки тук, нали? За стажовете си остава познатата картина, нали? Добре. Приемаме я
Глава 16 „Поощрение”.
Тук има предложение на Надя Антонова срещу наградите.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Да отпаднат. Нали има санкции, това е важно.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз чета нейното предложение; не казвам да отпаднат.
Действащият текст не е ли по-концентриран? Даден е - чл. 167в.
Предлагам ви по-краткият вариант – той да си остане като възможност за награждаване и инициативата да е на Висшия съдебен текст. Нали е приемлив текстът? Новото е главно в това, че се посочва основанието за големи заслуги за укрепване и развитие на правосъдието.
РЕПЛИКА: Да, да.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да оставим общата формулировка. То е за ордени и за медали и може тези предложения да бъдат в по-голяма градация. Добре.
По наградите има ли предложения? Нека да останат.
Няма бележки, нали?
Приемаме, както е по вносител и с редакцията, посочена от името на комисията, глава 16 „Поощрение”.
Имаше една дискусия, която се състоя преди около две седмици за това дали инспекторите да правят предложения за награди.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Те могат да го направят и чрез ръководителите.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека да го направят чрез ръководителите. Може би пред административните ръководители да се правят предложенията за награди. Все пак това не е тяхна основна функция. Нека да могат по този начин да го правят. Ако липсва, да го запишем.
Глава 17 „Дисциплинарна отговорност”.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Кой текст гледаме?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Подчертания текст.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Тук има два подчертани текста. Аз гледам първия подчертан текст.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Текстът на чл. 305 ли? – той е само редакция към първото.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Редакцията не е съвсем редакция, защото пак говорим за работно време. Вчера след като приехме, че можем да вършим работа в извън работно време, искам да ви кажа, че – малко ни уважавайте все пак – защото аз тук сега съм в работно време и мога да бъда санкциониран, защото съм тук в Народното събрание. Вие като депутати имате ли работно време? Ние имаме задължението и трябва ди си ги изпълним. Недейте само с това, което произтича от Кодекса на труда, защото са ни малко по-особени...
ЕЛОНОРА НИКОЛОВА: Но ние вчера се обединихме около това.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Понеже проф. Мръчков говори за неспазване на работното време. Затова нека да да говорим по първия подчертан текст.
РЕПЛИКА: Няма да гледаме текста на проф. Мръчков.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, Вие взимате отношение към тези варианти.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Поддържам първия подчертан текст.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре. Би трябвало да е „на служебните им”.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Проблемът не е в работното време. Друга е разликата между двата текста, не само в изброяването, според мен, а в квалификация на понятието дисциплинарно нарушение. Това е предложението.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това може да го възприеме ал. 2.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Затова казвам да не приемаме така априори едното или другото. Никой не говори за работно време. Не зная защо професор Мръчков го е сложил. Негово право е. Никой от присъстващите тук не смята, че трябва да фигурира подобно, но не е ли добре да се направи едно изчерпателно изброяване на дисциплинарните нарушения? Редно е най-накрая да го има това в закона.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има го и в двата варианта.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Не е така. Пише „при”. Какво е това „при”? При, по повод – знаем ги.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, тогава да ги комбинираме. От стр. 50 взимаме ал. 1, като в нея се добавят и другите категории, освен магистрати. Защото там са и административните ръководители, съдебните изпълнители. Трябва да ги добавим и тях.
Взимаме също ал. 2 от предложението на професор Мръчков – определението за дисциплинарно нарушение и вече дисциплинарните нарушения ги взимаме от стр. 49. От ал. 1 точките и си остават другите алинеи също от този вариант.
Тогава всъщност комбинираме от двата варианта.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Да отпадне точка 1, защото при виновно изпълнение идва като обща формулировка на нарушението.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да. Правилно.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Предлагам да останат точки 2, 3, 4 и 5, които се преномерират съответно.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това за незнанието на правото да не го включваме?
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Той е длъжен и да се квалифицира и да знае.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре. Уточнихме се.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: За неизпълнението на други служебни задължения да остане.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ние ще я добавим накрая, така че броят на точките ще стане пет.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Изпълнение на други служебни задължения?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, трябва да бъде, защото ние сме предвидили задължение да участват в общите събрания, да си пишат навреме актовете. Тук не можем да ги повторим, така че една такава обобщаваща разпоредба трябва да има.
Точка 2, 3, 4, 5 и 6 се взимат от предложението на проф. Мръчков.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да.
ДИАНА ХИТОВА: Чл. 305 ал. 2 е в противоречие с чл. 167, ал. 1, защото тук се казва, че военните магистрати носят дисциплинарна отговорност за нарушение по специалните закони и устави, а в другия текст, който цитирам, се казва, че са независими от военните органи които евентуално ще ги санкционират по тези закони и устави.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: То е допълнително основание за отговорност, освен в случаите…
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Те се санкционират от съответните им административни ръководители, които са военнослужещи, а не от отбраната. Може да се каже: носят отговорност пред своите административни ръководител, за да е ясно, че военен орган не може да ги наказва.
ДИАНА ХИТОВА: В чл. 167 е прието, че те са независими от другите военни органи.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Чл. 305, ал. 2 по редакцията, която ви е дадена, идеята е, че има допълнителни основания за дисциплинарна отговорност. Примерът, който се даде, примерно, той трябва да носи униформата, а не я носи както трябва – затова той ще бъде наказан. Макар че ние и за другия магистрат можем да кажем, че той не носи това, което трябва. Това са не само различни, тук визираме и допълнителни основания по специалните закони за дисциплинарна отговорност.
ДИАНА ХИТОВА: В такъв случай, както каза г-н Първанов, да добавим че тази отговорност, че тези дисциплинарни наказания се налагат от съответния административен ръководител.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако няма спор, нека го запишем.
Отговорът на този въпрос е в чл. 310 – там се казва именно, че тези наказания се налагат от административния ръководител, от Висшия съдебен съвет. Няма друг висшестоящ, извън съдебната система, който да налага наказанията.
„Видове дисциплинарни наказания”.
Текста за намаляване на възнаграждението го оставяме, нали? Само че аз мисля, че трябва да го променим, ако остане, защото това 5% е символично и несериозно. Трябва да бъде може би от 10 до 20 % - нещо такова.
ДИАНА ХИТОВА: Струва ми се, че това наказание по точка 4 всъщност дублира наказанието по точка 3, защото понижаването в ранг или длъжност също води до намаляване на размера на получаваното възнаграждение. Освен това според мен се получава смесване на различните видове отговорност, защото тук става въпрос за дисциплинарно наказание, съответно за дисциплинарна отговорност, а имуществената санкция и ви гражданска или не знам, може би административно-наказателна глоба, отговорност. Получава се смесване на различните видове отговорности, което смятам, че при дисциплинарната отговорност няма място.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Но могат да се налагат самостоятелни, да не се стигне до понижаване в ранг, а направо да се наложи наказанието по т. 4.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Да ви обясня. Първо, идеята е, че Висшият съдебен съвет ще избере най-подходящата санкция. Така че някои нямат ранг, за да им бъде отнет. Някои не могат да бъдат понижени в длъжност. Просто няма по-ниска длъжност. Ако питате мен, нито един районен съд не заслужава лоша регистрация.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Може ли на практика да има понижаване в длъжност?
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: След като премахнахме и завеждащ отдел, и председател на отделение, нямаме две длъжности в една и съща.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тогава ще остане само понижаване в ранг.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Не може един съдия във върховен съд да бъде понижен в длъжност, нито съдия в окръжен съд. Пише „в същия орган”, значи трябва да бъде в действащия орган.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако има понижаване в длъжност, тогава трябва да го пратят в друг орган.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Почти като въпроса от болната на здравата глава. Ще го махнете от градския съд, ще го пратите в районния.
РЕПЛИКИ: Административният ръководител също може да бъде повишен в длъжност редови съдия.
- Това не е понижаване в длъжност. Това е акт, то е освобождаване. Той престава да бъде административен и си остава съдия да си изпълнява функциите на съдия.
- Имаше практика във Върховния съд – понижиха съдия да ходи в окръжния съд.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Предлагам ви: ако остане понижаването в длъжност, трябва да отпадне „в същия орган”. Нека да остане, но да отпадне „в същия орган”.
РЕПЛИКИ: Да, понижаване в ранг или длъжност.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Отпадат тези думи.
Така уточняваме съдържанието на т. 3.
Точка 4.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Разбрах, че по европейските препоръки го има, и на други места съществува това. Нека да го предвидим. Само че ви предлагам да бъде „намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 до 25 на сто”, за да варира в не много широки граници но все пак от 10 до една четвърт.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Срокът за наказание е по-малък по точка 4, отколкото по точка 3, така че трябва да се разместят точките 3 и 4.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, добре.
ИВАН КОЛЕВ: За съдиите по вписванията на държавните съдебни изпълнители тук ли им е мястото, след като има по Кодекса на труда? Там са си предвидени наказания за тях.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не пречи, щом са в този закон. Този закон става специален към тях и по този признак те са по-близо до магистратите. Така че частично ще отговаряме за техните очаквания за повишаване на техния статут.
РЕПЛИКА: До 20, една четвърт…
ЯНАКИ СТОИЛОВ: До 25, нека Висшият съдебен съвет да има малко по-широк диапазон, иначе ние му даваме много тясна рамка. От 10 до 25. (Някои предлагаха до 30; аз не го предлагам това.)
Има едно предложение на госпожа Антонова да се разграничат санкциите според видовете нарушения.
РЕПЛИКА: Това е много трудно. Просто няма да успеем.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре.
Необходимо ли е да правим определение за системност тук специално в закона? Може би в допълнителна разпоредба да кажем, че системност е три пъти – в продължение на една или две години?
РЕПЛИКА: Две години.
Чл. 309.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Дисциплинарно наказание се налага в срок до три месеца от откриването, но не по-късно от едно година от извършването. Много кратки са тези срокове. Ще се погасят в много случаи, докато… Според мен трябва да дадем срокове за образуване и само тогава да удължим вече абсолютно.
РУМЕН НЕНКОВ: Личният ми опит е доста горчив и дори сега това нещо го изпитвах– г-н Петров знае. Аз съм за кратки срокове от разкриването. Това е нормално. След като е разкрито, няма какво да се бави предложителят.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това е от извършването.
РУМЕН НЕНКОВ: Да. В момента, в който се разкрие, той няма какво да мисли повече от два-три месеца. Но оттам насетне започва едно дисциплинарно производство. Представете си сега, че успоредно се води и наказателно производство и представете си в каква ситуация е поставен дисциплинарният състав, който не може да ползва нищо от това, което може да направи съответният орган от наказателния процес. Няма СРС-та, не може да направи сам международна поръчка – имаме конвенции и т.н. Ще спираме ли?
Успоредното развитие на двете процедури – това е допустимо.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз ви предлагам по чл. 309, ал. 1 срокът да бъде до 6 месеца от откриването и не по-късно от 2 години от извършване на нарушението, защото то може да е установено в края на една година, да е изминала една година и една година да тече самата дисциплинарна процедура. До 6 месеца от откриване, но не по-късно от 2 години от извършване на нарушението.
РУМЕН НЕНКОВ: Ал. 3 обаче не оправя нещата. Казва се: “Всяко престъпление, установено… сроковете по ал. 1, започват да текат от влизане на присъдата в сила.” Това значи, че двете производства се развиват успоредно.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Не значи. Това значи, че едва като приключи присъдата, тогава може. Не е основание за спиране.
РУМЕН НЕНКОВ: Не е основание за спиране. Висшият съдебен съвет ми отказа спиране.
РУМЕН НЕНКОВ: Не е основание за спиране. Висшият съдебен съвет ми отказа.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Във връзка с ал. 2, струва ми се малко безсмислено това, сроковете да текат от преустановяване на бездействието. Той няма да има интерес никога да преустанови бездействието си. В момента, в който си изпълни задължението, му текат срокове за наказване. Абсурдно е.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Как да променим ал. 2?
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: От откриването. В такъв смисъл, тази алинея е безсмислена.
РУМЕН НЕНКОВ: Заради една неправилна практика на Върховния административен съд, който прие, че се погасява по давност от момента, в който е, изпада в забава магистратът, но той продължава да дължи изпълнение. Не му е отнето делото. Той трябва да напише мотивите.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Единственото логично е да падне ал. 2.
РУМЕН НЕНКОВ: Прието е с тълкувателно решение., така че някак си трябва да излезем от ситуацията.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Какво предназначение има?
РУМЕН НЕНКОВ: Няма давност, която да покрие. Казва се така: още 2000 г. е реализирано нарушението.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: И е настъпила давност след това. Ние да не се засягаме, но ми се струва, че някои житейски хипотези никога не биха могли да се появят така абсурдно, както някой път съдебната система ги създава, защото в житейски план на никого не би му хрумнало такова разрешение.
Ако някой път се търси тълкуване набсудум – може би трябва да има такива текстове, но ако се търси логиката на правото, мисля, че такива текстове трябва да има.
РУМЕН НЕНКОВ: Връщаме се веднага в тълкувателното решение, от което законодателят избяга с тази ал. 2. Аз подкрепях законодателя тогава, защото за мен беше абсурдно. Ти да имаш задължение да действаш, и да кажеш, че е погасено по давност!
ЯНАКИ СТОИЛОВ: В първия момент на нарушението започва да тече вече давност.
РУМЕН НЕНКОВ: Изтече ти един месец, а ти 6 години си забавял.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да падне ли ал. 2?
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Да остане.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: По-добре да остане.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тя самата по себе си е абсурдна.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Срокът от извършването е от прекратяването. Ако той си е записал решението от преди две години, вече от този момент търси дали има нарушение.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Излиза, че ако той никога не го изпълни, тогава тази алинея никога не може да се приложи.
РУМЕН НЕНКОВ: Той е в нарушение. Тук няма проблем с давността.
СИМЕОН ЧАНАЧЕВ: Явно трябва да се дефинира понятието откриване, защото трябва да се знае какво се разбира под откриване, кой е органът, който ще констатира това нарушение.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Който е компетентният.
СИМЕОН ЧАНАЧЕВ: … Когато можем да препратим към съответния съд или съответния прокурор, това според мен трябва да уточни, да се знае откога текат сроковете.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да ги диференцираме ли? Не е ли достатъчно който и да е от органите, ако открие нарушението.
СИМЕОН ЧАНАЧЕВ: Все пак трябва да има яснота.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Ссчита се открито към момента, когато е станало е нарушението.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Явно ще трябва да напишем още една допълнителна разпоредба. За утре кой ще напише този текст? Господин Чаначев, ще ми го дадете ли, като смисълът е, че откриването е когато компетентен орган по този закон, който има право да установява тези факти, е установил може би. Трябва ли освен да ги е узнал, да е сезирал вече?
СИМЕОН ЧАНАЧЕВ: В Закона за Министерство на вътрешните работи имаше подобна разпоредба, в която се казваше, че от момента, в който преписката с всички констатирани данни за нарушения постъпи пред наказващия орган, от този момент се счита, че…
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, помислете в този дух и ми дайте текста. Утре ще приемем такъв текст.
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ: Сега видях текста – чета подчертания текст на ал. 3, че “при дисциплинарно нарушение, което е и престъпление, установено с влязла в сила присъда”. Когато има влязла в сила присъда, тогава имаме несъвместимост.
РУМЕН НЕНКОВ: Не винаги. Сега имаме едно осъждане по 78а и образувахме дисциплинарно производство, за да приемем, че е уровен съществено престижът на съдебната власт, за да го уволним. Но осъждане по 78а не е основание само по себе си за освобождаване.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: И от частен характер.
РУМЕН НЕНКОВ: И частен характер и т.н. Но ал. 3 не решава въпроса, според мен.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, няма други предложения. Така остава текстът, включително с ал. 2.

Чл. 310.
Няма бележки по чл. 310.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Струва ми се, че трябва да се има предвид практиката много административни ръководители да имат диференциран подход, което означава, че може би трябва да има някаква форма на контрол от страна на Висшия съдебен съвет. Сблъсквал съм се със случаи – в контролния блок на следствието съм – за извършено и също деяние имаме различни подходи, тъй като инициатор се явява административният ръководител. Има случаи, в които един административен ръководител образува дисциплинарно производство, а друг налага забележка.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ние сме дали възможност по общия административен ред заповедта за дисциплинарно наказание на административния ръководител да се обжалва пред Висшия съдебен съвет.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Кой може да обжалва тази заповед?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Който е заинтересуван.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Имам предвид Висшият съдебен съвет да получава някаква форма на доклад от административния ръководител, за да се информира съответната специализирана комисия за мотивите за налагане на съответното наказание. Аз се сблъсках със следния случай. Едно групово изнасилване на непълнолетно лице с проникване в чуждо жилище, погасено по абсолютна давност. Нито едно процесуално следствено действие от следователя не е извършено. Порицание е наказанието.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Ние ви станахме съюзници, когато трябваше да отрежем съдиите, но вие обратното не сте, да стимулираме добрите. Но както и да е, има проблем, когато някой административен ръководител, за да съхрани своя кадър, му налага леко наказание. То влиза в сила и става нон биси нидер. Имах някои идеи за някаква процедура административният ръководител предварително да уведомява Висшия съдебен съвет за намеренията си, за да може Висшият съдебен съвет или другите органи – Инспекторатът и т.н. само след някаква санкция той да може да наложи това наказание, за да каже: добре, ние се десезираме, няма да смятаме обвинението.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Мисля, че тази идея е добра. Ще я включим, само трябва да видим как да я редактираме. Преди да наложи наказанието, административният ръководител уведомява Висшия съдебен съвет за извършеното нарушение. Какъв срок трябва да има?
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Кратък, но разумен.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Какъв срок да има, за да приемем, че ако няма реакция от Висшия съдебен съвет в този срок, той си налага наказанието, което смята за необходимо.
РЕПЛИКА: 30-дневен.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, едномесечен срок.
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ: Защо само Висшият съдебен съвет?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това вече приехме, че няма да го налагаме. Вие защо сте административни ръководители? Аз ако съм административен ръководител, дори да прибягвам в краен случай до тези неща, смятам, че всеки един ръководител трябва да може да въздейства по някакъв начин положително или отрицателно на подчинените си. Иначе какъв е този административен ръководител.
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ: Няма спор, господин председател.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Трябва да се уведоми по причината, която чухме, че понякога административният ръководител може да злоупотреби, да наложи много по-леко наказание за по-тежки нарушения и няма възможност това да бъде реализирано вече оттам нататък, защото няма заинтересуван, който да ревизира тази инстанция. Някой, който е, примерно, за дисциплинарно уволнение, а той да му направи забележка.
Административният ръководител налага наказанието след изтичане на едномесечен срок от уведомяването на Висшия съдебен съвет.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Може ли да предложа нещо друго? Според мен е по-реално все пак да се даде възможност да си налагат дисциплинарно наказание административните ръководители, но да въведем поне административния ред за обжалване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тогава няма кой да го обжалва.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Първо, да има право на обжалване този, който е наказан, ако не е съгласен. Второ, задължително уведомяване след изтичането на срока на обжалване с цялата преписка, защото кадровият орган е Висшият съдебен съвет и там са кадровите дела. Най-малкото това наказание.
РЕПЛИКА: Той няма да обжалва.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Да. Първо, има право да обжалва, ако не е съгласен, тоест, че не е извършил дисциплинарно нарушение. Второ, след като изтече срокът на обжалване, задължително е да изпраща във Висшия съдебен съвет, който да може да отмени, ако счете, във варианта, че става въпрос за несъразмерно като тежест за наказание и да наложи по-тежко наказание.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Правилата за сезиране къде отиват?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това е същото, но се предлагат два варианта. Единият, както казахме, наказващият орган предварително да уведомява Висшия съдебен съвет и да изчака налагането на наказанието. Другият вариант е той да санкционира и след определен период уведомява Висшия съдебен съвет, който може по административен ред да ревизира.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: След изтичане на срока на обжалване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да. Кажете кое е по-добре. Едно от двете трябва да възприемем.
РУМЕН НЕНКОВ: Предварителното уведомяване има ли характера на предложение за наказание? Няма. Тогава Висшият съдебен съвет би ли могъл сам да реагира? Значи той пак трябва да се самосезира във варианта петчленен състав. Не, не.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нали има дисциплинарна комисия във Висшия съдебен съвет?
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Дисциплинарната комисия няма право сама да предлага.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: За намерението си, ако предварително ще уведомява, трябва да уведоми всички възможни вносители на предложения за налагане на тежки дисциплинарни наказания. И ако те бездействат, тогава да го наложи.
Другият вариант, който ти предлагаш, е служебно - то така и така и сега ги изпращат – служебно наложеното да се изпраща, но тогава се поставя въпросът ако Висшият съдебен съвет счете, че е малко това наказание, кой ще го отмени, кой ще го сезира? Нали някой трябва да го сезира?
РЕПЛИКА: Има петчленен състав!
РУМЕН НЕНКОВ: Но има правила за сезирането.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: И в двата случая наказващият орган изпраща информацията на Висшия съдебен съвет. Тоест това може да се смята и като негово сезиране, а ако той прецени, да го използва вече като основание, за да наложи друго наказание.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Не може от една процедура, както подчерта и колегата Ненков, че при положение за наказание ако бездейства. Как ще бездейства? И тогава вече административният орган изземва функциите на Висшия съдебен съвет при условие, че ние му даваме шест месеца срок за единия месец да го накаже. Какво става тогава? Висшият съдебен съвет няма право да го накаже. Или го сезират – предложение за наказание, административно, или просто го уведомява.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Предлагате: административният ръководител налага наказанието и уведомява Висшия съдебен съвет, който може да го отмени и да наложи по-тежко наказание?
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Да.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това може би е по-добре.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Висшият съдебен съвет може да го отмени в едномесечен срок.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да не усложняваме излишно нещата и да наложим по-тежко наказание. Няма защо да правим нещо друго.
ИВАН КОЛЕВ: Да се предвиди само за необжалваните актове на административния ръководител.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Правилно. Необжалваните актове на административния ръководител се изпращат на Висшия съдебен съвет, който в едномесечен срок от получаването може да отмени наложеното наказание и да наложи по-тежко.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: В такъв случай обаче няма да избегнем проблема, който искаме да решим, защото всеки, който е извършил нещо по-сериозно, а е наказан по-малко, ще предпочита да обжалва, тъй като ако обжалва, ще действа правилото на реформацио ипеос и изобщо няма да се запише последващата процедура.
ИВАН КОЛЕВ: Става дума ако обжалва пред съда.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Пред Висшия съдебен съвет.
ИВАН КОЛЕВ: Говорим за пред съда.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Дори и пред съда. Още по-зле тогава. Аз мислех, че ми говорите да обжалва пред Висшия съдебен съвет.
ИВАН КОЛЕВ: Как да избегнем това?
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Не мога да кажа как в момента, но не решаваме проблема.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тогава трябва да предвидим, че съдебното обжалване настъпва една след изтичане на едномесечен срок за произнасяне на Висшия съдебен съвет, защото това е едно отклонение от общото правило, че Висшият съдебен съвет по административен ред може да си наложи друго наказание.
ИВАН КОЛЕВ: Там има процедура пред Висшия съдебен съвет – избор на троен състав, установяване на нарушението.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тогава така разписваме процедурата: административният ръководител налага наказанието, уведомява Висшия съдебен съвет, който в едномесечен срок от получаването може да отмени и да наложи по-тежко наказание. Срокът за съдебно обжалване започва да тече след изтичането на този срок.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Не решаваме въпрос а. Налагането на по-тежко наказание е според общия ред. Не може щом е констатирал административният ръководител, че е направил това и това и му е наложил забележка, ние да приемем тези констатации и да кажем „Елате да уволняваме”. Не може, има ред за това и друга процедура.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Към всичко, казано до тук не виждам опровергаване на казаното, а само необходимост от допълнението, че само Висшият съдебен съвет трябва в рамките (свободно го казвам) да събере допълнително факти.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: По реда на налагане на административните наказания.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да. И ето го цялото решение на въпроса. Така се надявам, че ще бъде по-добре?
АНЕЛИЯ МИНГОВА: След това е обжалването.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: След това, обжалването е след изтичане на възможността за произнасяне на Висшия съдебен съвет. Тогава той ще обжалва решението на Висшия съдебен съвет или пък решението на административния ръководител, ако той не се е произнесъл.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Добре.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Общият ред е за обжалването. Щом го няма, се обжалва по общия ред.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Защо Висшият съдебен съвет не е предвидил това?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Защото по начало той е една институция, която я няма другаде и ние въвеждаме освен специализиран наказващ орган, и обжалването на неговите решения по съдебен ред. Така нали е изяснен въпросът? Добре.
По тази глава има ли други бележки?
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Целият инспекторат ли ще бъде или главният инспектор за предложението? Инспекторатът е колективен орган, който може да взима решение.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нашата идея беше: инспекторатът прави предложението за дисциплинарно наказание, а вече то се внася от името на главния инспектор. Главният инспектор действа от негово име, да не ги внасят отделните инспектори, а инспекторатът. Нали така решихме?
ИВАН КОЛЕВ: Не може ли в чл. 321 да предвидите за обжалване по реда на АПК. За Висшия съдебен съвет, за министъра на правосъдието, а за административен ръководител няма и може да се смята, че това е специален закон.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, да го добавим, че решенията на административния ръководител се обжалват по реда на АПК.
НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА (ЕКСПЕРТ): То е заповед.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, заповед е. Да го запишем, както другите ги изброяваме. Вие се произнасяте, след това се произнася съдът.
Записваме, че заповедите на административните ръководители се обжалват по реда на АПК. Специално за дисциплинарните наказания?
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Да.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ще го добавим.
Други бележки? Няма.
ИЛКО ДИМИТРОВ: В чл. 319 има един срок.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: От какво тече този срок? От предоставяне на материалите, по които ще прави възражението? От изслушването?
Не може срокът да тече от изслушването, защото той ще прави писмени възражения. Пише „да направи писмени възражения”. Трябва да му представи някакъв акт. Как трябва да звучи текстът?
По чл. 323?
НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА(ЕКСПЕРТ):: Чл. 323, ал. 2 предвижда намаляване на размера на получаваното възнаграждение, когато е наложено наказание понижаване в ранг или длъжност. Такова намаляване на възнаграждението няма при освобождаване от заемане на длъжността административен ръководител.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Какво да променим в чл. 323 от написаното?
НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА(ЕКСПЕРТ):Алинея 3 – да установи, че той ще получава възнаграждението като за редовата си длъжност, а не като за административен ръководител. Така трябва да бъде, защото така, както е зададено, при изрично указание в ал. 2 излиза, че в ал. 3 запазва възнаграждението си.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Защо се мъчим да усложняваме неща, които всеки човек извън тази зала ги разбира? Пишем като че ли магистратите възприемат по-трудно от всички останали. Ако някой е установен като административен ръководител, ще си получава възнаграждението само за магистрат. Някой може ли да измисли обратното.
НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА(ЕКСПЕРТ):: Както е написано, е точно обратното.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ние защо го пишем по абсурдния начин, който е? Как да опростим текста?
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Ако отпадне ал. 3, няма да има възможност за противоречивост.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре.
Виждате ли какви текстове има от рода на водата е мокра: в ал. 3: „С налагането на дисциплинарно наказание и освобождаване от длъжност лицето се освобождава от заеманата длъжност.” Това ни е предложено. Остават две алинеи в чл. 323.
По чл. 324 има ли бележки?
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Казано е „с налагане на дисциплинарното наказание снемане от ръководна длъжност”.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз говоря за ал. 3.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Съветник се освобождава само от заеманата ръководна длъжност. Искам да ви кажа, че текстът на вносителя е изключително коректен.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз говоря за ал. 3 - че е безсмислена.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Текстът на вносителя си е добър.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: В ал. 3 текстът не е добър.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: На вносителя, не на работната група.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Текстът на вносителя.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: „С налагането на дисциплинарно освобождаване от длъжност на съдия, прокурор и … съдия по вписванията, лицето се освобождава от заеманата длъжност.”
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Как може да освободиш някого от длъжност, без да е освободен от длъжност и да му казваме ние?
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: На дисциплинарно наказание!
ЯНАКИ СТОИЛОВ: То е ясно.
Ал. 4 по вносителя логически е ясна. Нека тя да остане тогава, защото тя има смисъл. Но като се освобождава от длъжност, той се освобождава и трябва да кажем друго: с налагането на дисциплинарно наказание снемане от ръководна длъжност той остава на магистратската длъжност.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Освобождава само от заеманата длъжност.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Няма как да бъде другояче. Другото наказание е освобождаване
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Те са различни наказания в системата на наказанията – точка 5 и точка 6.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тук ще поставим текста за обръщането на внимание, който отложихме от вчера. Само напомням. Административният ръководител да обръща внимание, което не е в реда на дисциплинарните наказания.
По чл. 324 има ли бележки?
Чл. 325 отпада.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Ще ви върна към чл. 309, защото ми се струва, че текстът на вносителя е по-малко безопасен от този, който сега се прие. Става дума за давностните срокове. Приехме чл. 309 както е на стр. 53. Аз разбирам, но ние просто ще стимулираме нарушителите по този начин. Ние трябва да стимулираме по-бързото образуване, но понякога образуването е свързано със събиране на доказателства, а цялото производство може да бъде минирано от нарушителя, за да го отложиш с четири месеца или с колко месеца.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това възражение срещу ал. 2 ли е?
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Не. Трябва да разграничим два срока. Единият срок е за образуване и той е свързан с откриването, тоест ние трябва да стимулираме този, за който ще предлага наказание.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Какво се предлага като редакция?
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Да бъде както е по вносителя. Дисциплинарното производство се образува в срок от – каквито искате срокове – една година от откриването, но не по-късно от две години от нарушението. Съкратете ги тези срокове. Тук и да остане две години.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: А за налагането ще има ли срокове?
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Отделно. Това е опасността вече, защото съвсем съзнателно ще се минират – ще си представят болнични листове и т.н. Той е фактически в рамките ни дисциплинарното производство.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Няма да има срок за налагане на наказанието ли?
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Сроковете текат по време на законно установен отпуск. Пише го. Болничният е законно установен отпуск. Никой не казва, че изтича срокът за налагане.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Има два срока. Направи срокове за самото производство. Първият срок е за внасяне на предложението.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Такъв срок по останалите закони няма. И по Закона за МВР, и по Закона за държавния служител, и по Кодекса на труда, и по Закона за отбраната и въоръжените сили няма срок за образуване. Има срок за налагане.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Досега е имало срок и това стимулира предложителя да не се мотае и да не го използва в един по-следващ момент.
РЕПЛИКА: Имаме случай и Висшият съдебен съвет да се мотае. Трябва да има срок.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз мисля, че предложението на вносителя е добро. Вижте го в чл. 309, ал. 1. „Дисциплинарното производство се образува в срок до една година от откриване, но не по-късно от две години от извършване на нарушението. Това е по-ясна разпоредба от тази, която е в текста.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Дори го направете шест месеца от откриването. Тук може да се съкрати. Той го открива. Какво мисли една година, за да го внесе във Висшия съдебен съвет?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Излиза, че ако той го образува след шестия месец, ще се оспори вече възможността.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Той го знае и чака магистрата. Нека да го внесе до шест месеца.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Административният ръководител ще носи отговорност, че го е държал при себе си.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Мисля, че този текст на вносителя трябва да го възпроизведем: „Дисциплинарното производство се образува в срок до една година от откриването, но не по-късно от две години от извършване на нарушението.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: И след това вече трябва да имаме, ако искате, някакъв срок за провеждане на процедурата.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Една година в този век на техника е огромен срок!
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Съгласен съм този срок да се съкрати.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: За убийство – и да внесе акт…
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Той го открива, а ще го държи в шах до една година – да види дали ще го внеса.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, шест месеца, както бяхме записали долу?
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Шест месеца, и не по-късно от две години.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: По-кратък срок – два или три месеца, но не повече. Ако се налага, може да бъде малко по-дълъг.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: „Дисциплинарното производство се образува в срок до три месеца от откриването, но не по-късно от две години от извършване на нарушението”.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Ако тук за налагането приемем някакъв друг срок, той трябва да погълне първия срок за образуване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: При положение, че имаме две години, няма нужда да пишем срок кога става налагането. Налагането става като се произнесат.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Точно така.
МИХАИЛ МИКОВ: Да имаме предвид, че Висшият съдебен съвет ще заседава, ще бъде постоянно действащ и това ще даде възможност да разглеждат по-срочно тези дисциплинарни производства. Да го свържем. До една година. Аз бих го сложил и шест месеца, но хайде!
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ние сложихме три месеца за образуването. Ако трябва, да сложим срок за свършването.
МИХАИЛ МИКОВ: Ще сложим, защото наказанието и неговата необратимост…
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Рисковано е.
МИХАИЛ МИКОВ: Колко средно сега върви във Висшия съдебен съвет?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Година – година и половина.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Между два месеца и две години.
МИХАИЛ МИКОВ: Една година да го сложим е добре.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако го сложим една година, срокът е много дълъг. По принцип едно дисциплинарно производство би трябвало да завършва за три месеца.
МИХАИЛ МИКОВ: Шест месеца да бъде!
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Шест месеца!
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Как ще лимитирате един процес? Къде сте го сложили това нещо? Срокът може да бъде препоръчителен. Ако е фатален, те ще ти минират наказанието. Не говорете за това, в коя правна система го има това нещо. Това не е давност.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Можем ли да предвидим едно изречение, да кажем, че Висшият съдебен съвет решава въпроса в срок до шест месеца от образуването на производството. Това обаче не означава, че се прекратява.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Ако трябва, едномесечен, но ти да кажеш, че това е фатален преклузивен срок, ако не го свършиш в шест месеца, ти ще стимулираш нарушителя.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Един дознател, който отговаря по Закона за МВР и е почти магистрат, се наказва до два месеца от откриването. Ако не се накаже в този срок, погасява се давност. Какво прави тогава?
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Когато дисциплинарното производство е международна поръчка, примерно, как ще стане това нещо?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ние се върнахме в отклонение от правилата много назад. Ако нещо ще правим, бързо да го решаваме, за да продължим нататък.
Уточнихме за дисциплинарното производство, че се образува в срок до три месеца от откриването, но не по-късно от две години от извършване на нарушението.
Единствено открит е въпросът дали да запишем едно изречение – в срока, в който Висшият съдебен съвет се произнася. Единственото ми опасение е, че ако запишем такъв срок, ще започнат едни тълкувания във Висшия съдебен съвет и той ще се раздели сигурно на две равни части, като едните ще казват, че може да бъде санкциониран и след шестия месец, а другите като изтекат шестия месец ще кажат, че то е погасено. После ще искат Върховният съд да им тълкува какво е трябвало…
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: В НПК има срокове за насрочване. Това е хубавото. Нека да има срокове за насрочване.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Но има и чл. 80, който казва, че като него накажеш в 2-годишен срок, а го насрочиш колкото си искаш, ще ти изтече срокът и адвокатът казва, че е погасено по давност.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това си следва.
МИХАИЛ МИКОВ: Ако до две години не по следва наказание, погасява се и край.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Две години от кое?
МИХАИЛ МИКОВ: От извършването, от образуването.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ние защо не стимулираме протакането във Висшия съдебен съвет, той да чака да минат едва-две години, за да се погаси? Ако нещо казваме, трябва да кажем в какъв срок се произнася Висшият съдебен съвет. Това не означава, че след този срок той не може да се произнесе.
Да запишем едно изречение – за наказващият срок: „Висшият съдебен съвет се произнася в срок, не по-дълъг от шест месеца”. Да запишем ли „което не прави недействително произнасянето му след този срок”?
РЕПЛИКИ: Не. Не.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Няма такова нещо. Има срок и трябва да погасяваме данъчно решение, както е и в трудовото право, както е и в Закона за държавния служител.
СИМЕОН ЧАНАЧЕВ: Има разлика между давност и преклузия.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ние знаем, че има разлика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Дали не е по-добре сега, след като фиксирахме срока за образуване – „и не по-късно от две години от откриването”, засега да не слагаме срок и да видим, Висшият съдебен съвет може да ги разглежда в срок от два месеца и да няма такъв проблем. Ако той започне да разточва тези дисциплинарни производства, тогава ще трябва да сложим срок за произнасяне. Иначе аз се опасявам, че срокът за произнасяне ще породи противоположни тълкувания в самия Висш съдебен съвет.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Принцип в управлението е да се изхожда от добросъвестността на държавните органи.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Защо в четири закона има такъв срок?
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Защото не сме дознатели и не сме МВР, защото затова го избира половината народно събрание!
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Продължаваме със съдебната ваканция. Тук ли е въпросът - или ние го изчерпахме - за това, че едни хем не излизат в отпуска, хем са в постоянна ваканция? Още в чл. 326 има препоръки.
Има и друго предложение – по време на съдебната ваканция сроковете за извършване на процесуални действия от органите на съдебната власт и страните не текат, освен по тези дела, които са посочени.
По чл. 326 да приемем ли нещо различно от предложението на вносителя?
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Има само една забележка – министърът на правосъдието да бъде изваден като фигурата, която се определя… - в т. 7.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Защо да изваждаме министъра на правосъдието? Може да има някакви важни държавни значения. Той е даден като един от инициаторите. Да не го махаме.
МИХАИЛ МИКОВ: Защо вносителят е извадил следователите от съдебната ваканция? Съдебни състави, прокурори за разглеждане на делата и на исканията. Същото може да се отнася и за следователите. Защо са извадени? За да се подчертае тяхната по-ниска роля в съдебната система, или?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Предполагам, че са имали предвид, че те не са така тясно обвързани с производството на съдебната фаза и могат да почиват и в друго време, а да работят през лятото.
МИХАИЛ МИКОВ: Защо не се ползват?
Прокурорите нали също участват в това разследване и долу пише, че се осигуряват достатъчно съдебни… За да подчертаят, че следователите са втора категория ли? В действащия текст така е направено.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: По-скоро е резонно да не се отнася за прокурорите и за следователите, а само за съда.
МИХАИЛ МИКОВ: Да, защото ваканцията е съдебна.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Би трябвало прокурорите и съдът на самостоятелно основание да почиват дори и в този период, но той да не бъде така тясно фиксиран, защото разследванията си текат и през лятото. Те не могат да спрат. Не е редно разследването да спре през лятото, защото най-често много престъпления се извършват през пролетта и лятото.
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ: По точка 4 на ал. 3 – делата по несъстоятелност, но скромната ми практика от десетина години, откакто се занимавам с несъстоятелността показва, че и да ги насрочат през съдебната ваканция, страните ги няма. Излезли са в отпуск.
МИХАИЛ МИКОВ: Публичният интерес налага някаква скорост, защото като се върнат съдиите от съдебна ваканция, може би няма и никакъв смисъл да се води дело по несъстоятелност наесен. Като не идват тези, които са призовани, ще ги наказвате.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Спешността ще се отчита.
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ: Аз ви казвам каква е практиката. Няма го счетоводителя, няма ги адвокатите. Аз им давам дата края на месец юли, а те и двете страни, казват, че ще ходят на почивка.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ние трябва да решим кое има приоритет – дали отпуската, която си е планирал някой от потенциалните участници в процеса, или интересите за развитието на процеса. За адвокатите няма съдебна ваканция. Който се ангажира с дела по несъстоятелност, те са изгодни и никой не е казал, че те трябва да отсъстват точно в този период.
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ: Адвокатът се разболява и донася болничния лист.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Той може да се разболее по всяко време.
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ: Това е абсолютно основание да отложа делото по ГПК.
Елате в петъчните заседания да видите дали се провежда някакво редовно заседание в петък следобед. Няма никой, поне половината от тях са нередовни. Най-вече адвокатите, просто са си отишли.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека да го оставим този въпрос. При една добра организация повечето от делата може да се гледат. Защо адвокатът ще каже „Мен ме няма”, а аз съм се ангажирал с това дело.
Предлагам нищо да не променяме в чл. 326.
МИХАИЛ МИКОВ: За ваканциите – ще ги ползват ли прокурорите или и те да бъдат като следователите?
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Следователите гледат 3% от делата. А дознателите?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Предлагам тук да кажем, че ваканции не се ползват от прокурорите, следователите. Ако трябва да запишем, че те ползват същия размер отпуск, но той вече не е в рамките на ваканция.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: И сега е така.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако има текстове, ние ще трябва да организираме така, че повечето прокурори да ги няма в този период, защото това е правилото.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Поне 50 на сто от работата на прокурора е в съда. След като го няма съда, нормално е тогава да пуснем и прокурорите. Ние никога не ги пускаме 100 процента.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Говоря за досъдебните производства.
Предлагам ви текст: „От съдебната ваканция не се ползват прокурорите и следователите” (всички тези, които са написани) и да кажем, че прокурорите и следователите ползват същия по размер отпуск, който се определя съобразно служебния график.
Съдилищата без прокуратурата са в съдебна ваканция от 15 юли до 1 септември. Това приемаме.
Няма други предложения по чл. 326.
Чл. 327.
НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА(ЕКСПЕРТ): Това е само изброяване на видовете отпуски.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ние препращаме ли към Кодекса на труда в тази глава?
НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА(ЕКСПЕРТ): Не, трябва да сложите още една препратка.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тогава чл. 327 е излишен; ние ще препратим към Кодекса на труда.
Чл. 330.
ИГЛИКА ИВАНОВА: По чл. 330 аз предлагам да отпадне точка 5.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това трябва да отпадне – че за да си честват рождените дни на децата, трябва да ползват два дни отпуска. Това го няма никъде.
НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА(ЕКСПЕРТ):Точка 5 на вносителя, която е предложена да отпадне.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тук има смисъл, защото съдиите са освободени от такива задължения, а тези не са освободени. Трябва да остане.
МИХАИЛ МИКОВ: За допълнителния отпуск за всеки две години какво излиза – чл. 328. Имаш 30 работни дни. Това е месец и половина и после – задължен отпуск по един ден за всеки прослужен две години юридически стаж. Три юридически стаж – удължен отпуск - 15. Започва нормално на 25 години, още от 55 години този човек е по два месеца годишно извън оборот. Не че сме против да почиват хората. Но това ли е оптимумът? Да свалим възрастта за пенсиониране. Явно са много изморени – по два месеца годишно.
ИВАН КОЛЕВ: Достигнатите добри неща в предишните закони сега да ги отменяте, няма да бъде много добре.
МИХАИЛ МИКОВ: Добре, така все се случва, но изплащат ли се като се пенсионират, ползват ли се отпуските от бюджета?
ИВАН КОЛЕВ: Чак като се пенсионират. Преди това не се плащат.
МИХАИЛ МИКОВ: Три години по шест месеца, накрая освен обезщетението взимат и шест месеца за ползване на отпуски. Поне да ги ползват.
ИВАН КОЛЕВ: Не намалявайте размера. Трудно е.
ИГЛИКА ИВАНОВА: Аз съм съгласна, подкрепям аргументите на колегата Миков да помислим за някаква редукция, защото от 20 декември до 20 януари съдилищата не работят, без това да е ваканция. Приемаме, че се пишат делата, но дали е така или не е така, при всички случаи това е извън ваканцията. Имаме 45 дни ваканция. Имаме го този един месец.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имат инвентаризация поне 15 дена.
ИГЛИКА ИВАНОВА: На зимната ваканция й казват инвентаризация. Освен това – два месеца ваканция.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: През ваканцията съдията не ходи на работа…
ИГЛИКА ИВАНОВА: Колеги, всички ходим в съда. След инвентаризацията не можете да си намерите нито едно дело. И като прибавим към това и двата месеца отпуска!
МИХАИЛ МИКОВ: Има ли друга категория в България, която да ползва толкова отпуска? Дайте да поставим и този въпрос. И да бъде горе-долу съотносимо. Вярно, достигнати придобивки са, но…
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: В армията - което гледахме, за прослужени години или 30 плюс.
МИХАИЛ МИКОВ: Всички тези въпроси ги задавам, защото те са много тясно свързани с темата бюджет. Заплатите още да ги вдигнем, но отнякъде тези пари трябва да дойдат, защото всяка година идва Висшият съдебен съвет, слага един бюджет на масата. Ние сега узнаваме, правейки закона всъщност какви средства отиват. При пенсиониране един на 55 години, който не е ползвал последните три години, реално взима за шест месеца по две-три хиляди заплати. Това се трупа като бюджет, бюджет! В един момент казваме: Какво става с този бюджет, който постоянно расте, бройките растат, резултатът – еди какъв си.
ИВАН КОЛЕВ: Ако вдигнете таксите, няма да има проблеми.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Въпросът тук беше дали са достатъчни десет месеца работа на магистратите. Ако сметнем, че това е оптималното им натоварване, така да го оставим, защото на практика десет месеца е работната година. Става въпрос за тези които са от средно ниво нагоре.
Оставяме го.
Да запишем, че не ползваният отпуск не се полага обезщетение над 30-те дни. Така решаваме въпроса: запазваме допълнителните отпуски, но над 30 дни не се дължи обезщетение за него.
Чл. 332. Предвиждаме едни възможности при кандидатиране, обаче ние записахме, че всъщност магистратът не може да извършва политическа дейност, а той като се кандидатира, влиза в нарушение, влиза в забрана. Въобще може ли да има такава разпоредба? Ние нали им казахме, че не може да извършват политическа дейност.
МИХАИЛ МИКОВ: Мисля да не ги ограничаваме да участват в политическия живот като бъдат избирани. Не членства в партии.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Казваме, че не могат да извършват политическа дейност – това го приехме в статута на магистратите – че не могат да членуват в партии и да извършват политическа дейност.
МИХАИЛ МИКОВ: Те не могат да извършват, освен ако бъдат избрани в преки избори или нещо подобно.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: В допълнителните разпоредби да го включим.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това го приехме вече.
МИХАИЛ МИКОВ: Много ще е добре за Народното събрание, за всякакви такива органи магистрат да отиде да работи. В Правната комисия ако имаше десет души например…
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: По Закона за местните избори има право да се кандидатира като независим за кмет.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Той като независим не значи че не извършва политическа дейност. Това дали е независим или партиен, е все едно.
МИХАИЛ МИКОВ: Това с деполитизацията е един атавизъм от ранната демокрация. Много хора тогава формално прекратиха членството си. Ти не можеш да провериш мисленето на човек, политически нагласи, включително и неформално участие в политическа дейност. Седемнадесет години сме след това, да дадем възможност магистратите поне пасивното избирателно право да го консумират, поне това да не се смята за политическа дейност.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако го уредим тук, ясно е, че ще има възможност, но да не пишем, че най-политическата дейност не е политическа дейност. Аз затова казвам, че не е политическа дейност - в изказване по някакъв въпрос ще кажем, че той е политически ангажиран, а това, че участва в изборите, не е политическа ангажираност.
МИХАИЛ МИКОВ: Ние слагаме изкуствени прегради между различните системи. Защо да не бъдат избирани за депутати, примерно?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тогава приемайки този текст, им даваме тази възможност.
Трябва да им запазим възможността да ползват неплатен отпуск. Това трябва да остане. Остава ал. 1 за курсовете, остава – за времето ако участват в изборна кампания, ползват неплатен отпуск (платен или неплатен). Да не го ограничаваме за това – платен или неплатен отпуск да ползва. Да кажем „ползва отпуск”, да не го ограничаваме. Ако не е ясно – „платен или неплатен”. За времето на предизборната кампания – до един месец да е или колкото е.
НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА(ЕКСПЕРТ): В ал. 3 става въпрос за сумите, които лицето е получило като командировъчни.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ал. 3 остава както е дадена.
НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА(ЕКСПЕРТ): Има два варианта. Задължава се да работи – не по-малко от три години…”, което е действащият текст на чл. 194, или съветът предлага да бъде в срок, определен преди заминаването.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: В закона тук ще го определим.
НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА(ЕКСПЕРТ): Колко е?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Три години.
Има едно предложение от град Левски.
Как да решим, приключвайки с този свитък, въпроса с отпуските? Дадоха се примери на злоупотреба с незавършени дела, за да не излизат съдиите в отпуск и да почиват без да са в отпуск. Как да решим този въпрос?
ИВАН КОЛЕВ: Ние по този начин стимулираме.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Кажете как да го решим. Ясно стана какъв е проблемът.
ИВАН КОЛЕВ: Освен по преценка на административния ръководител.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Много добре. Самият административен ръководител ще прецени.
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ: Ако приемате предложението на г-н Колев по чл. 336 – за председателя на окръжния съд, за съдиите на окръжния съд и за председателите на районните съдилища, той като административен ръководител на районния съд ще разрешава отпуските, защото в досегашния вариант беше аз да подписвам отпуските и на районните съдии.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, само за председател на районен съд.
РЕПЛИКА: В чл. 336, в т. 11 да има и военни следователи.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Записахме го. Приключваме с тази част.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ще приключим закона ли?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, без преходните разпоредби, защото утре трябва да го приключим, а там има сложни въпроси. Нека видим текстовете за съдебната администрация, за бюджета – смятам, че са дадени удачни решения, поне една част, ако не всичко. Материалът е раздаден.
ВЪПРОС: Чл. 336, т. 11 освен окръжният прокурор, и военните следователи.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Утре и това трябва да решим. Ако имате готов текст, ще го запишем. Записахме текста за военните следователи.
Глава 19. Администрация на органите на съдебната власт.
Тук има един въпрос на Консултативния съвет дали съдебните служители включват и техническите лица. Включва ли ги, или не?
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ: Съдебната администрация в момента е разделена на две – на специализирана и на обща администрация. Специализираната администрация са съдебните деловодители, съдебните секретари и призовкарите.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Там и за тях трябва да има конкурс
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ: Общата администрация включва главен счетоводител, домакин.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тогава общата администрация трябва да я изключим от конкурса. Има ли критерий коя администрация е обща и специална? Какъв е критерият?
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ: Първо, от Висшия съдебен съвет и след това в Правилника за организацията на работата на съдебната администрация.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Специализирана съдебна администрация – в допълнителните разпоредби може би – е тази, която е пряко свързана с упражняването на функциите на съдебната власт и че Висшият съдебен съвет определя тези категории конкретно по длъжности.
НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА(ЕКСПЕРТ):Ако се определят видовете администрация, това трябва да е в чл. 337, а не в допълнителните разпоредби.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Става дума Висшият съдебен съвет да може да определя извън специализираната администрация кои са.
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ: Те са определени в правилника – за организацията на работата и дейността на районните, окръжните, военните и апелативните съдилища.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, там ще остане.
НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА(ЕКСПЕРТ):Няма деление в закона.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: В закона ние ще запишем, че съдебната администрация е обща и специализирана и специализираната е тази, която е пряко свързана с изпълнение на функциите на съдебната власт. Оттам нататък ще препратим вече за конкретните длъжности, които да се определят в правилника.
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ: Този правилник в момента действа.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Висшият съдебен съвет издава класификатори и там ще ги опише.
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ: Нали участвам в подготовката.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Като дейност тя пряко е свързана с изпълнение функциите на съдебната власт.
Чл. 338а.
НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА(ЕКСПЕРТ): Така, както вносителят е предложил правилниците, са предвидени едните правилници да се издават от върховните съдилища, прокуратурата – върховната и националната следствена служба, а другите – от министъра на правосъдието. Явно е, че идеята е да се диференцира с оглед нивото на органите кой издава правилника. Това, което прави впечатление, е, че предметът на двата правилника е различен и ако се възприеме, че ще се запазят тези два органа за двете нива на съдебните органи, би трябвало едно и също нещо да е уредено и в двата правилника. Това е всъщност първият вариант.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Иначе можем да възприемем, че министърът на правосъдието или Висшият съдебен съвет съгласувано с министъра издава правилник за организацията на съдебната организация. Това нали се запазва?
НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА(ЕКСПЕРТ):Само за районните. Чл. 338а – звената на администрацията.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, и за апелативните и т.н.
НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА(ЕКСПЕРТ):Кой ще ги издава до Върховния съд? В момента е разделено. Върховните съдилища сами си издават, а всички останали – министърът на правосъдието. Няма пречка върховните съдилища да издават за всичките съдилища надолу.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, няма нужда, според мен.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Не е така, защото съдилищата не са към прокуратурата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека да направим така: Висшият съдебен съвет съгласувано с министъра на правосъдието издава правилниците за организацията на съдебната администрация, службите – на всички до апелативното ниво включително, както се и предлага.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Беше министърът на правосъдието, а сега го връщате на Висшия съдебен съвет.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, сега леко го обръщам, като казвам: Висшият съдебен съвет съгласувано с министъра на правосъдието, а при вас е: Министърът на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет. Тук по технически причини го обръщам, но по същество не променяме съотношението. Имам предвид с оглед на всички тези неща. Просто го пренасяме – Висшият съдебен съвет съгласувано с министъра. Мисля, че това е и гледна точка на всички наблюдения, по-добър вариант при наличието на постоянен орган. Без съгласието на който и да е от органите такъв акт не може да се приеме. Оставяме на върховните да си ги приемат сами, както е досега.
НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА(ЕКСПЕРТ):Еднакъв ли е предметът на тези двата?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Еднакъв е. Аз съм готов Висшият съдебен съвет с министъра да издава за всички. Защо ще ги делим върховните съдилища? Няма нужда да ги делим.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Висшият съдебен съвет като постоянно действащ е редно да издава на всички.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, нека да са унифицирани тези неща от горе до долу.
НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА(ЕКСПЕРТ): Съгласувано с министъра за всички администрации.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, за всички администрации.
По този модел вече се развива уредбата там и ще се види на кое от предложенията в един или друг вариант съответства.
Има ли други въпроси за изясняване в тази глава? Няма. Ако има, ще ги уточним.
ИВАН КОЛЕВ: По чл. 345 едно предложение. Тъй като има различия - тук е казано за ранговете от първи до пети. При първоначално назначаване съдебните служители получават пети ранг. В класификатора започват от четвърти ранг, а има които започват и от трети ранг. Тук се получава голямо противоречие. Законът казва, че трябва да е от пети ранг, а в класификатора е пети и четвърти ранг. Чудим се какво да правим.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Какво да променим?
ИВАН КОЛЕВ: Да запишем – аз съм предложил да стане: „При първоначално назначаване в органите на съдебната власт служителите получават минималния предвиден ранг за съответната длъжност.”
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, минималният за съответната длъжност. Добре.
Тук има една особеност – за служителите се предвижда за работа в извънработно време, а го махнахме за съдиите. Излиза, че съдията трябва да работи.
НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА(ЕКСПЕРТ): Напротив, при необходимост, записахте, че ще изпълнява служебните си задължения и в извънработно време.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не сме писали, че ще им се плаща.
НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА(ЕКСПЕРТ): Имате субсидиарно приложение.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Там отидохме към общия режим на Кодекса на труда, и тук ще е същото.
Написахме го ако работи в почивни празнични дни, а не в извънработно време.
ИВАН КОЛЕВ: В неделите секретарките дават дежурства заедно със съдията. Сега им плащат.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: И тук ще го махнем, за да не кажат служителите – съдията остава да работи, той казва: „Аз няма да работя, защото това за мен е повече”. Така че трябва да препратим към Кодекса на труда, без да казваме…
НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА(ЕКСПЕРТ):Тук въпросът по този текст е кой определя размера на годишния отпуск.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Отпускът си е отпуск; ние говорим за заплащането в извънработно време. Пада този текст и препращаме към Кодекса на труда. Това е в чл. 346.
НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА(ЕКСПЕРТ):: За отпуската е, не е за заплащане.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: И за изпълнение на допълнителни задължения.
НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА(ЕКСПЕРТ):Има право на основен отпуск и на допълнителен платен годишен…
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: В смисъл, че се полага отпуск от 6 до 12 дни. Затова се наложи да остане текстът за след работно време.
РЕПЛИКА: Нека да остане, в Закона за държавния служител и навсякъде го има.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: На служителите в администрацията плаща ли им се за дрехи? Значи и тук трябва да го има.
Съдебните служители не трябва ли да са облечени малко по-скромно от съдиите, защото същият критерий прилагаме. Да е една заплата. За два костюма дадохме на магистратите, на другите за един.
За държавните служители ми казват, че са 150 лева. Една едномесечна заплата казваме тук, която при тях ще е доста по-висока., така че – една.
Администрацията на Висшия съдебен съвет и на Инспектората.
Има ли предложения тук?
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Проблемът е следният – че главният секретар има правомощия на Висшия съдебен съвет. Главният секретар играе ролята на председател на Висшия съдебен съвет.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Той е за съдебните администратори не за магистратите.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Той освобождава служителите. Той е работодател. При условие, че ще има и постоянно действащ Висш съдебен съвет, и лице. Главният инспектор назначава служителите.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Господин Първанов, там ние казахме, че имаме „представляващ” член.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Така го приехме.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Тогава нека главният секретар в инспектората да назначава също.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: В инспектората има хора, експерти, които участват в самата проверяваща дейност. Това не са счетоводители.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: И тези, които са проверяващи, записахме, че ги назначава не главният секретар, а че ги назначава инспекторатът като цяло.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре. Защо се настоява Висшият съдебен съвет да се занимава с администрацията, след като Висшият съдебен съвет назначава магистратите? Висшият съдебен съвет избира главния секретар. Оттам нататък защо Висшият съдебен съвет да се занимава с тези технически лица?
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Главният секретар не може да бъде ръководител. Той не представлява Висшия съдебен съвет. Навсякъде този, който представлява, примерно, директора на Националния институт на правосъдието, той назначава служителите. Няма логика. Главният не е никакъв, за да бъде работодател.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Те всички се назначават с конкурс. Висшият съдебен съвет е колективен орган.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Един главен секретар няма да го правим по-голям, отколкото цял Висш съдебен съвет.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ние даже някъде записахме, че има комисия на Висшия съдебен съвет, която се занимава също с назначенията на тези служители.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Ще оформя договорите или съответните заповеди, ако приемем, че със заповеди се назначават.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: нашата идея беше да има една комисия евентуално, която да се занимава с административната дейност и по този начин да не занимаваме тези 25 души с всички служители от администрацията. Аз не зная защо това удоволствие за Висшия съдебен съвет е да се занимава от – до и по този начин излиза, че един счетоводител във Висшия съдебен съвет е толкова важен, колкото един съдия във Върховния съд.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: И в Народното събрание председателят на Народното събрание ги назначава, а не главният секретар. Мисля, че има достатъчно много работа един председател на Народното събрание.
РЕПЛИКА: Не е така:
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тъй като правите аналогия с Народното събрание, в Народното събрание нещата са разделени на две. Там критерият всъщност е дали са по трудово или по служебно правоотношение и едните ги назначава наистина главният секретар, а другите ги назначава председателят.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Във Висшия съдебен съвет няма.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Няма, защото трудовите правоотношения се променят към тези.
Този текст сме го приели вече. Ако утре се налага нещо да променяме, добре.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Има резон в това, което каза г-н Първанов. Аз правя аналогия с ЦИК, в която работим. И тя е колективен орган, и там се налага временно да се назначават, докато работим, такива служители. Но тъй като Висшият съдебен съвет ще бъде постоянно действащ орган, може би да предвидим служителите по трудово правоотношение да ги назначава главният секретар след одобрение от Висшия съдебен съвет. Те са с конкурс.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: След като е проведен конкурс, актът на главния секретар е повече формален.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Да, формален е актът.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Тук се нарушава принцип.
СИМЕОН ЧАНАЧЕВ: Принципът е този, че този, който има представителната власт да представлява съответния правен субект, юридическо лице, той е този, който трябва да установява.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Той е представител, има председателстващ. Ние не искаме нито председателстващ, нито представител. Иначе тогава ще трябва да кажем, че председателстващият назначава тези служители. Така го записахме, за да избегнем тази колизия. Обсъждаме, господин Миков, това, което решихме всъщност и което отново се обсъжда, за служителите към Висшия съдебен съвет – това, че след конкурс ги назначава и освобождава главният секретар. Тази дискусия сега се подновява. Аз не виждам проблем, но г-н Първанов възразява.
МИХАИЛ МИКОВ: Значи ли, че служителите на Народното събрание като са назначени от главния секретар – 500 души ли са – може би трябва да ги назначава министърът на правосъдието и чистачките във Висшия съдебен съвет? Има главен секретар. Надхвърляме границите на разумния спор. Това значи, че председателят на Народното събрание трябва да назначи всички служители? За какво тогава има нужда от главен секретар?
СИМЕОН ЧАНАЧЕВ: Аз правя извлечение от вида на предложението. Ако правоотношението е трудово, то тогава е… този, който представлява е работодателят, защото той е този, който сключва трудовия договор. Ако правоотношението е служебно, тогава вече е по Закона за държавния служител. Но тук ми се струва, че правоотношението е трудово, защото те, макар и с конкурс, не са държавни служители и затова би следвало по този начин да се сключва договорът.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Те са по-скоро като държавни служители но по трудово правоотношение, защото няма как да препратим към Закона за държавния служител. Те са по-скоро държавни служители в съдебната администрация.
По този въпрос все пак имаме решение, ако утре имаме възможност, може да се върнем към него. Да видим въпроса за администрацията на инспектората, който не сме решили – на стр. 7, чл. 352. Какви са дилемите тук?
Гласували сме втория вариант. Тук сме писали колко да е администрацията. Единият, по-простият вариант е да не сочим максимална численост на администрацията, понеже за Висшия съдебен съвет засега не сме написали максимална численост.
МИХАИЛ МИКОВ: Нов орган – нека посочим. Ако има проблем, ще кажат, че имат нужда за още, ще им увеличим. Да дадат резултат. Всички тези структури имат свойство да набъбват. Да го запишем. Няма лошо. Като докажат, че функционират – увеличаваме ги.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Дали сме така – че инспекторатът се подпомага от 22-ма експерти, които не се включват в тази администрация, а другата, да я наречем техническата администрация, при това положение може да бъде най-много 22-ма души.
МИХАИЛ МИКОВ: Кажете какво мислите по този въпрос?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тогава инспекторатът ще бъде общо 50 души – инспектори, експерти и помощна администрация, да я наречем. Ще бъде до 50 души, грубо казано.
ИВАН КОЛЕВ: Струва ми се много високо възнаграждението на главния секретар – 80% от заплатата на главен съдия.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: А как е положението за главния секретар на Висшия съдебен съвет? Не е ли същото?
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Те са приравнени.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, приравнени са.
МИХАИЛ МИКОВ: Когато кажем нещо за вашите придобивки, вие казвате: достигнати са. Тези, понеже са новосформирани, виждат ви се много.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ние сме ги приравнили на Висшия съдебен съвет. Да го наречем единия орган е управителен, другият е надзорен и сме ги направили на едно ниво социално.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Все пак става въпрос за инспекторат.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Предлагам ви експертите в инспектората да ги назначава главният инспектор, а служителите по аналогия на Висшия съдебен съвет да ги назначава главният секретар на инспектората.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Няма логика, господин председател.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Защо?
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Висшият съдебен съвет е колективен орган, а инспекторатът…
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Инспекторатът също е колективен орган. Според мен трябва да уеднаквим режима – след като сме писали „главен секретар” на Висшия съдебен съвет, техническия персонал извън експертите ще ги назначава главният секретар.
Но експертите ще ги назначава, защото те вече имат функции в основната дейност. Другите може да ги назначи главният секретар, както е във Висшия съдебен съвет.
Ще определяме ли максимална численост за Висшия съдебен съвет?
МИХАИЛ МИКОВ: Да определим. Колко трябва да е?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако трябва да отразим сегашното положение, трябва да е трикратният размер.
МИХАИЛ МИКОВ: Три сегашни заплати. А две и половина?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да решим този въпрос за целостта на инспектората.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Нека да се решава с бюджета този въпрос.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Бюджетът казва, че има толкова щатни бройки, а ние как да ги махнем чрез бюджета? Ще кажем ли: „Ще ви намалим наполовина бюджета, за да си съкратите напълно Висшия съдебен съвет?”
РЕПЛИКА: Висшият съдебен съвет да решава за инспектората каква численост да бъде и там.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, ние го решаваме в закона.
МИХАИЛ МИКОВ: Не сте чели Конституцията с последните поправки. Как Висшият съдебен съвет като изискването и на Европейската комисия е той да бъде относително самостоятелен и да има собствено бюджетиране.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: И ние докладвахме, че това е заложено в закона.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Въпросът е ако определяме максимална численост на персонала на Висшия съдебен съвет, дали да бъде две, две и половина или три – някъде в този диапазон.
За утре оставихме всички сложни въпроси, а те са и много.
МИХАИЛ МИКОВ: Ако искате, да го направим две и половина.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Така ще е горе-долу същото и по отношение на инспектората, защото там го направихме две, само че без да включваме експертите.
РЕПЛИКА: Идеално.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Две е малко. Ако се сложи три, стават общо 100 щатни бройки.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ние ще утвърдим сегашното положение.
МИХАИЛ МИКОВ: Сега обсъждате само на екстензивно развитие и в същото време има 11 души, за които казвате за какво ще са. Ще работят. Постоянно действащите 22-ма души ще работят.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Съотношението между магистрат и помощен персонал в съдилищата е две и половина към 3.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, тогава – две и половина.
Разликата между двата варианта в чл. 353 е в конкурсите – дали да има такива конкурси за главен секретар.
НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА(ЕКСПЕРТ):На върховните съдилища и Националната следствена служба не е предложен.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, така го приемаме. Въвеждаме го.
ИВАН КОЛЕВ: Дясната ръка на всеки административен ръководител е съдебният администратор. Той може да го вкара в затвора, може и да го извади. Работата на съдебния администратор е огромна. Как е предложено? Досега съдебният администратор се назначаваше след конкурс от административния ръководител, а сега е предвидено – образува се конкурс от главния секретар на Висшия съдебен съвет и се прави комисия от Висшия съдебен съвет. За Малко Търново да правим комисия за Висшия съдебен съвет… Според мен административният ръководител трябва да си назначава.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нали трябва да има конкурс.
ИВАН КОЛЕВ: Има конкурс, но в ал. 2 е записано.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Въпросът е кой да провежда конкурса ли?
ИВАН КОЛЕВ: Провежда се от административния ръководител.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Няма ли и от някой друг?
ИВАН КОЛЕВ: За съдебната администрация категорично е описано как да се назначава съдебният администратор. Не виждам защо да го променяме сега.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тук понеже има и по европейска линия препоръка за такива по-активни конкурси – и те са основателни вероятно – за да има все пак една по-голяма степен на взаимодействие между административния ръководител и съответния административен секретар. Това също е необходимо.
ИВАН КОЛЕВ: Ако говорим за екипност – каква екипност, като някой друг ще ми назначи съдебен администратор. Как да работя? Аз не мога да го гледам…
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това няма ли да стане чрез комисията, като кажем, че в тази комисия участва съответният административен ръководител.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Да махнем конкурсите.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, според мен в конкурса то е предвидено да участва.
ИВАН КОЛЕВ: Досегашният тип на съдебната администрация, общото събрание на съдилищата избира комисия, която прави конкурс и при този конкурс комисията посочва трима човека, които са издържали конкурса и административният ръководител избира от тях един и го назначава. Пак има конкурс, пак има комисия.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Предлагам следния модел. Висшият съдебен съвет определя комисия. В тази комисия участва административният ръководител, решението се взима от комисията. Той може да повлияе на комисията за този, който смята, че е най-подходящ.
Главният секретар после трябва да координира дейността на тези административни ръководители.
МИХАИЛ МИКОВ: Разбрах, че има една програма, която се прави за отвореност, за достъп до гражданите и тази програма върви доста трудно и не я допускат по съдилищата. Висшият съдебен съвет се мотае да провери тази работа. Определено смята, че трябва да има някаква координация. Този орган, който го изграждаме, трябва да има поглед. Не може да приемем, че администраторът, примерно, на каспичанския районен съд няма да попада под окото на този общ орган на съдебната система, на политиката на администрацията за отвореност, за връзки с медиите, за всички тези неща. Това е идеята, да има поглед главният секретар и Висшият съдебен съвет дори върху администратора на каспичанския районен съд – не зная дали има там такъв.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Висшият съдебен съвет е едно, а главният секретар на Висшия съдебен съвет е съвсем коренно различно.
МИХАИЛ МИКОВ: Вие си разделяте съдебната система като парцелите на прокуратурата, на следствието, на съда, на районния съд. Не е така, ще се попромени малко, ще стане единна тази съдебна система, този Висш съдебен съвет ще прокарва обща политика, включително по отношение на администраторите.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: колеги, предлагам: приемаме главата с уточненията за съдебната администрация и утре започваме с глава 20 Бюджет на съдебната власт. Моля ви да прегледате текстовете до края на тази част от доклада. Смятаме, че сме предложили разрешения, които не са особено дискусионни, защото трябва утре да раздадем преходните и заключителните разпоредби.
Може би утре заседанието ще е също толкова тежко и важно, колкото първите заседания, в които говорихме за Висшия съдебен съвет и инспектората. Така че ни предстои трудна работа, а утре намерението ни е да завършим със законопроекта, за да можем да го огледаме цялостно и другата седмица да го внесем за обсъждане и гласуване в пленарна зала. Ако не успеем да го приемем, ще се наложи да правим още едно заседание на комисията, което никак не е желателно, защото времето ни притиска по всички линии.
Закривам заседанието.

Председател:
(Янаки Стоилов)




Стенограф-протоколчик: