---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 32

Днес, 12.07.2007 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Ана Караиванова, заместник-министър, Виолета Обретенова, Тодор Тодоров, Мария Колева и Нели Маданска - експерти; от Министерството на околната среда и водите - заместник-министрите – Чавдар Георгиев и Йордан Дардов, Михаил Михайлов, началник на отдел “Защитени територии” и Ивет Стефанова, главен юрисконсулт; от Национална следствена служба – Свилен Турмаков, заместник- директор, Румен Георгиев, заместник- директор и Владимир Петров; от Главна прокуратура – Валери Първанов- зам.-главен прокурор; от Върховния касационен съд – Любка Илиева, заместник-председател, от ААМР – Десислава Бижева; от Софийския градски съд – Светлин Михайлов, председател и от Софийския районен съд – Иван Колев, председател; от Националния институт по правосъдие – Драгомир Йорданов; Минчо Спасов и Ангел Тюркеджиев, народни представители и проф. Васил Мръчков.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Доклад на Комисията по околната среда и водите за първо гласуване относно Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за защитените територии, № 654-01-74 от 31.05.2006 г., внесен от Евдокия Иванова Манева и група народни представители; № 754-01-99 от 06.07.2007 г., внесен от Иван Йорданов Костов и група народни представители; № 754-01-102 от 10.07.2007 г., внесен от Атанас Мерджанов; № 754-01-103 от 10.07.2007 г., внесен от Георги Божинов и № 754-01-104 от 10.07.2007 г., внесен от Любен Дилов и група народни представители.
2. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за съдебната власт, № 702-01-15/11.04.2007 г., внесен от Министерския съвет- продължение- четвърта част.
По първа точка
Първият въпрос, който ви предлагам накратко да разгледаме, е докладът на комисията по околната среда и водите, който e резултат на дискусията по няколкото законопроекта за промяна на Закона за защитените територии. Те предлагат параграф единствен. Имате това становище на с. 2.
Аз ви моля да се произнесем по него, защото това е вариантът, който се предлага на Народното събрание и въз основа на който ще се реши поставеният въпрос.
Имате ли някакви бележки по предложението на другата водеща комисия по § 7а, който е в две алинеи. Г-н Ралчев, заповядайте.
Борислав Ралчев:
Г-н Председател, първият въпрос, който аз бих искал да разгледаме е къде е проблемът. Дали е природно екологичен или е правов? И ако решим този въпрос, оттам нататък може да продължим. Така че водещата комисия в случая не може да бъде никоя друга, освен правната. Защото проблемът, който е поставен пред всички нас, е чисто правен. И няма нищо общо нито с екологията, нито със защитените територии.
Янаки Стоилов:
Аз се позовавам на разпореждането на председателя. Разбира се, нашето становище така или иначе трябва да бъде дадено, а как то е ситуирано като комисия, е втори въпрос. Независимо от йерархията в становищата, аз ви моля по съществото на текста да кажете дали имате предложения.
Борислав Ралчев:
Бихме искали да чуем и някаква обосновка, каквато и да е тя. Ако става въпрос да изолираме от правовия ред в държавата цели сектори на управлението, нямам нищо против, но нека да си го кажем направо.
Янаки Стоилов:
Аз предлагам на г-н Чавдар Георгиев, заместник-министър на околната среда и водите и наш колега юрист, тъй като те са от хората, които също поставят този проблем, накратко да представи мотиви за предлаганата промяна. Има и представители на другата комисия.
Чавдар Георгиев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Както ви е известно защитените територии са въвеждани в нашата страна в период приблизително около 74-75 години, при действието на 6 закона и това се е вършело от около 12-13 институции. Към настоящия момент защитените територии, които са над 600 на брой, актовете за тяхното въвеждане и конституиране не отговарят на изискванията на съвременното европейско законодателство така както е транспонирано у нас и в Закона за защитените територии. Поради тази причина всички сме свидетели, че по повод на други интереси, основно икономически във връзка с развитие на туризъм и други инвестиционни намерения, в момента сме изправени пред ситуацията да се атакуват издадени преди доста години актове и съответно тези актове биват признавани за недействителни и оттам се поражда проблем - защитени територии, съществували десетки години в момента да губят статута си. Актуален е случаят с Природен парк “Странджа”, актуален е случаят с защитената местност “Камчийски пясъци”. Вероятно има и много други такива случаи. Поради това има един актуален въпрос как да се осигури защитата на фактически установени и съществуващи защитени територии и как да се придаде стабилност на актове, издавани в миналото в продължение на десетки години. Затова този текст, който се предлага, ние напълно го подкрепяме. Разбира се, аналогични текстове бяха предложени в четири законопроекта, които, доколкото аз знам, са приети на първо четене и това е някакъв общ вариант, който ще гарантира тази цел – да се запазят защитените територии, които в момента съществуват и които е необходимо да бъдат запазени. Това не може да стане чрез някаква друга административна процедура, тъй като по действащото законодателство затова биха били необходими години наред. Просто е абсурдно да се мисли, че може по някакъв друг ред, освен чрез една специална законодателна защита да се запазят установени, съществуващи десетки години защитени територии.
Това е, което бих могъл да кажа в началото. Ако има други конкретни въпроси, ще отговоря.
Борислав Ралчев:
Все пак казахте, че колегата е юрист. Нека да кажем, че се намираме в Правна комисия. Нека да говорим за административни актове. Тук няма място да говорим като на площада. Ако Вие искате да опазите природата от съда, кажете го направо, защото ние разбираме от тези работи. Ако за вас съдът е заплаха, кажете.
Елеонора Николова:
Аз чух тук едно смесване на правни твърдения и по-скоро отсъствие на такива, защото става ясно от изложението на г-н Заместник-министъра, че има много стари актове. Ако те са много стари, това значи, че те са влезли в сила и са стабилни административни актове, което значи, че не би могло оттук нататък да бъдат атакувани пред съда по реда на административното производство. Т.е. те не създават проблем. Ако разбирам правилно, т.е. влезлите в сила стабилни административни актове не могат да бъдат атакувани от никакъв гражданин, дали по икономически, дали по мафиотски или по каквито и да било съображения пред съдилищата, ерго те не са проблем.
Вторият въпрос е евентуално издаването на нови административни актове на сегашната администрация.
Аз искам да чуя Вашите опасения, така както и колегата Ралчев пита. Вие от какво се опасявате? Вашата администрация не може да издаде административен акт, който да отговаря на всички законови изисквания и се притеснявате от евентуалното му атакуване по съдебен ред или пък, ако вие смятате, че вашите актове са издадени перфектно, законосъобразно, обосновано откъм фактология и откъм действащо законодателство, значи ли това, че вие смятате, че съдът не действа по правила, поради което вашите актове падат. Трябва да кажете вашите съображения, за да знаем как да реагираме. Защото с това предложение се иска нещо, което е недопустимо като принцип в правото ние да изключим определена категория административни актове от съдебен контрол, което е прецедент. Аз лично като юрист се притеснявам и искам повече аргументи от вас.
Янаки Стоилов:
Предлага се за тези, които са създадени до 30 юни 2007 г. Все пак обръщам внимание за този преходен режим.
Заповядайте, г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Действително, ако погледнете текстовете, които са пред вас става въпрос за актове, издадени в миналото. Съдебната практика показва, че въпреки че това са актове, издавани преди доста години, провъзгласява се тяхната нищожност и те отпадат, при което съответни територии с изключителна ценност от гледна точка на защита на природната среда са подложени на инвестиционен натиск за застрояване главно във връзка за развитие в туризма.
Не става въпрос за актове, които тепърва би следвало да се издават и които ние се стремим да издаваме законосъобразно при спазване на изискуемата процедура. Става въпрос за актове, които са издавани в продължение на десетки години. Искам да добавя, че има вече такива прецеденти, определена категория актове, както по Закона за устройството на територията, така и по Закона за биологичното разнообразие са изключени от съдебен контрол и както нашата Конституция допуска, ако това е предвидено в закона, това е възможно.
Филип Димитров:
Моля да ме извините за закъснението, но идвам от Комисията по евроинтеграция.
Каквито и да са мотивите, те очевидно са недоверие към съда. Може да става дума само за това. Не мога да си представя по какъв начин ние бихме могли да отворим вратата за един прецедент, да изключим от обсега на съдебния контрол административни актове, което само по себе си представлява едно от принципните достижения на демокрацията и дето се казва, е в основата й.
Разбирам, че вие имате опасения първо от това, че някой в администрацията не си е свършил работата както трябва и тези актове са уязвими и второ от това, че съдът би могъл да действа по начин, който на нас не ни харесва. И едното и другото не могат да бъдат аргументи за законодателен акт. Каквото и да е, ако ние започнем да коригираме такъв вид проблеми със законодателни актове, рискуваме да напуснем очертанията на демокрацията изцяло. Струва ми се, че самата идея по този начин да бъде решен въпроса, е погрешна. Категорично съм против да бъде приет конкретния текст.
Мисля си, че не би следвало да пренебрегваме принципните съображения и да отворим вратата за нещо, което утре някой по-ербап от нас би могъл да превърне в нещо по-страшно.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Други изказвания има ли по въпроса.
Борислав Ралчев:
Г-н Председател, аз отново настоявам вносителите да ни отговорят по каква процедура, някой да ни обясни на сносен юридически език за кои видове административни актове се отнася. Прави ли се разлика за нищожните такива като основен аргумент в законопроекта, кога е станало това обединение – преди първо четене.

Янаки Стоилов:
Това е тяхно становище по повод на първо четене и те ни предлагат текст, който смятат, че ще бъде финалния текст за второ четене. Ние обсъждаме съвсем конкретно ситуацията. Ако обсъждаме четирите отделни законопроекта, ще е безпредметна нашата дискусия.
Борислав Ралчев:
Кое наложи в парламентарната практика четирите предложения или колкото са те, да бъдат внесени на 10 т.г. и два дена по-късно да сме в една фаза на екстраординерност. Кое налага? Къде е проблемът?
Янаки Стоилов:
Г-н Миков иска думата.
Аз без да съм вносител на законопроекта и да се ангажирам с неговото мотивиране, мисля, че ние като юристи добре разбираме, че ако става дума за нищожни актове, например в случая ако не са издадени от компетентен орган, те не могат да се ползват и да придобиват валидност дори по силата на тази разпоредба. Ако в това не сме уверени, да кажем, че заповедите, издадени от компетентни органи и т.н., но мисля, че това за нас е подразбиращо се. Ако е в това въпроса, ние можем да допълним текста, за да се избегнат такъв род колебания. Но тъй като в случая става дума за другия случай ,когато се спори дали са валидни определените граници, площи и т.н. и това рефлектира вече върху актове, които са издадени преди, това е наложили внасянето на тези проекти.
Борислав Ралчев:
Къде са доказателствата затова?
Михаил Миков:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, понеже сякаш някои колеги не са разбрали какво се случва тия дни на Орлов мост и около Народното събрание. Това е едната страна – общественият протест, по повод на парк “Странджа”.
Вчера се проведе една среща при председателя на народното събрание, на която присъстваха г-жа Манева (ДСБ), Георги Божинов от нашата партия, г-жа Долорес Арсенова (НДСВ), г-н Петър Берон, заместник-председател на Народното събрание. Председателят покани и моя милост. Аз се оказах там единствен, който поставих въпросите, които постави сега г-н Ралчев, по повод на внесените законопроекти. Оттогава досега доста усилия се хвърлиха юридически да се опитаме да дадем отговор на този ad hoc създал се проблем с правно средство, като си даваме сметка какво означава това – минимално да накърним някакво усещане за правото. Всъщност искам да ви кажа, че има и други необжалваеми актове. Тук не става въпрос за необжалваеми актове. Тук става въпрос за едно действие, което да предпази, г-н Димитров, защото поставяте въпроса за доверие или недоверие в съда и пр., да предпази обществото. Защото презумпцията за изкушенията на властите, както изпълнителната, така и законодателната, стои и при съдебната. Това са ясните неща, които са ни сложени на масата за обсъждане и то в един относителен безпорядък. Аз мисля, че тази дискусия всеки от вас може да я проведе и в пленарна зала и накрая кворумът ще реши.
Бяха положени усилия с много експерти в Комисията по околната среда и водите внесените текстове на законопроекти максимално да бъдат изчистени от онова, което дразни юристите. Само че радетелите за чистотата на правото в един или друг случай винаги трябва да си дават сметка и като законодатели за обществената ситуация, която се е създала.
Затова аз ви моля да отидем към гласуване на този текст.
Ние сме втора комисия, г-н Ралчев. Дори и да не гласуваме този текст ви е ясно, че има водеща комисия, да проведем дискусията и по този начин включително в пленарна зала и между първо и второ четене, ако се налага, тези текстове още да бъдат съобразени с Конституцията.
Г-н Председател, моля Ви това да се приеме като процедура, ако няма други изказвания, да преминем към гласуване.
Филип Димитров:
Предлага се да се приеме това разрешение като единствен изход от една конкретно създала се ситуация. Тази конкретно създала се ситуация има определени параметри. В известен смисъл тя има определени териториални граници, защото се знае в момента коя точно част от страната предизвиква най-остри протести, колебания и пр. Смисълът на тези ограничения е свързан с правните последици, които произтичат от тях. Искате предложения.
Съществува възможност, включително и от легислатурата, да бъде възпряно произвеждането на тези правни последици за някакъв период от време. Спрете го, вие сте мнозинство. Нека да е мораториум, нека да е с ограничен срок, нека да бъде за три месеца. Нека в тези три месеца администрацията да ни предложи онова, което коригира тази картина така щото да не бъде поставен съда в положение да се чуди кой какво е заплескал там и да може да решава съобразно закона. Нека едновременно с това да бъдат съобразени и онези интереси, които в противен случай могат да бъдат накърнени. Защото ние не можем да си затваряме очите за факта, че има две страни в този спор. От едната страна стоят природозащитниците. Те имат своите много сериозни аргументи и са прави в много отношения. От друга страна обаче стоят хора, може да са малко в конкретния случай, може Странджа да не е най-типичният пример за такова нещо, но все пак има хора, които претендират за своите лични имоти, които са им били заграбени. Нека да се опитаме да намерим решението.
Това, което ние правим в момента е една типична паническа реакция на това, че на улицата има хора, които протестират. Много е неприятно, съгласен съм, но не това решава проблема.
Затова действие първо – нека да се наложи мораториум върху тези последици, ограничен с много ясен срок. Нека да се ангажира изпълнителната власт с това да произведе, защото парламентът не може да го произведе очевидно, да произведе едно детайлно разрешение на въпроса и ако има нужда от парламентарна подкрепа, да го внесе, легислатурата може да прояви разбиране в това отношение. Но да прокараме изведнъж един законодателен акт, с който нарушаваме принципа на демокрацията, защото в момента трябва да действаме бързо и защото някой някога не си бил свършил работата, просто не върви. Ето защо ми се струва, че дебатът би трябвало да бъде насочен именно в тази насока. О’кей, нека да търсим решение на проблема, нека да се опитаме да излезем от него. Но с подобен проект ние не решаваме нищо. Създаваме проблем. Вдругиден ще има други хора, които ще протестират за обратното и ще бъдем точно толкова прави, колкото и първия път.
Янаки Стоилов:
Г-н Димитров, не реагирах, защото казахте, че правите процедурно възражение. Това беше реплика. Но тъй като и г-н Миков направи изказване по същество, което завърши с процедура, ние трябва да изясним какво правим.
Ако някой от колегите настоява да вземе думата, който не е говорил, виждам че г-жа Мингова желае да говори, с което да приключим и да гласуваме процедурата за прекратяване на разискванията, тъй като много аргументи в подкрепа или в оспорване на текста едва ли ще дойдат.
Елеонора Николова:
Само една реплика. Като гледам кои са вносителите, на г-н Георгиев вероятно няма да му е удобно да каже, но всъщност разбирам, че вносители на тези законопроекти са хора, които евентуално не са си свършили работата и би трябвало да се отведат от съставяне на такива текстове. Защото гледам, че това са само бивши министри в околната среда и евентуално става въпрос за актове, които са издадени по тяхно време. Те въобще не трябва да предлагат такова нещо.
Янаки Стоилов:
Колеги, ние носим преки отговорности затова да бъдат решени определени въпроси в областта на законодателната власт. Оказва се, че ние трябва да решим и проблемите на екологията в България. А в резултат на това вероятно и едните и другите няма да бъдат решени нито навреме, нито по най-добрия начин. Затова моя апел към вас е наистина да завършим тази дискусия максимално кратко. Всеки ще си изрази мнението, ще бъдат изразени становищата. Този въпрос утре ще се обсъжда в Народното събрание. Така че, ако ние можем да подпомогнем с нещо тази дискусия, да го направим без да удължаваме.
Има процедурно предложение. то е направено и ще го подложа на гласуване.
Борислав Ралчев:
Няма ли да дадете думата и на други хора да се изкажат?
Янаки Стоилов:
Поискаха думата г-жа Мингова, г-н Чернев, г-н Туркаджиев и г-жа Масева.
Михаил Миков:
Дайте им думата и след това ще гласуваме процедурното предложение.
Борислав Ралчев:
Да гласуваме да няма дебати и да си ходим. Утре същият номер да го направим и в пленарна зала. И на това съм съгласен.
Янаки Стоилов:
Колегите, които обявих, моля накратко да кажат и по същество своите аргументи, след което ще преминем към решаване на въпроса.
Г-н Чернев.
Павел Чернев:
Благодаря ви, г-н Председател. В три пункта ще се изкажа, като първият вие го отразихте доста добре - имаме екологичен проблем, който трябва да решим с правни средства. Но екологичният проблем е нерешим по друг начин. Това също да го имаме предвид, когато говорим.
Второ, аз се учудвам, че именно от НДСВ, уважаваните колеги излизат с аргумент, че нарушаваме принципа на правото. Във вашия мандат съвсем сходен регламент беше създаден за чужденците. Т.е. имаме вече прецеденти. За този прецедент политическата и правна воля изходи от вас. Аз съм учуден, че сега за този прецедент се противите толкова много. Не искам да беседваме и да превръщаме диалога тук в някакъв вид караница, но мисля, че нямаме пречка реално да го направим.
В крайна сметка да регулираме единствено и само в Закона за защитените територии, мисля, че проблемът не е толкова голям.
Нека да не го приемаме на чест и да гласуваме “за”.
Янаки Стоилов:
Г-жо Мингова, заповядайте.
Проф. Анелия Мингова:
Г-н Председател, аз съвсем накратко няколко неща искам да кажа. Съгласна съм с това, че се прави един негоден опит с негодни средства да се реши един реален проблем. Защо?
Съгласно ал. 1 се въвежда едно ограничение за обжалваемост на административни актове. По принцип това е възможно. Конституцията допуска при определени обстоятелства, предвидени в закон. Ние имаме решение на Конституционния съд в тази посока и е ясно на всички какви са тези особени случаи, при особено важни обществени интереси, когато се ограничава обжалването.
В ал. 1 се прави нещо, което не съответства на Конституцията и според мен, пряко противоречи. Защото ние не търсим нищо друго, освен един темпорален, разделителен момент затова дали има правонарушаване или няма. Това, според мен, директно нарушава чл. 120 от Конституцията.
На следващо място, ал. 2. Ако избираме този подход, въвеждаме още едно ограничаване с оглед предвиждане на едно специфично обратно действие на определени, вече обжалвани актове, с оглед на завършилите процедури на съдебното обжалване по тях. В правото принципът на обратното действие е ясен и той винаги е в полза на този, който е страна, т.е. който обжалва. Да се приеме тук обратния подход, отново, според мен, погазва правото на защита, което е конституционно.
Нямам повече аргументи, освен тези два аргумента. Поради което аз заявявам, че ние не бихме могли да имаме друга теза, освен тази, че не бихме могли да подкрепим тези законопроекти в какъвто и вариант да са представени, особено в този обобщен, представен от комисията.
Янаки Стоилов:
Само за уточнение по ал. 2. Ако сме точни, в ал. 2 става дума за така заварено обратно или несъщинско обратно действие, но то не променя много позицията, която изразихте.
Заповядайте, г-н Туркаджиев.
Туркаджиев:
Благодаря, г-н Председател.
Аз за разлика от правните аргументи, ще дам някои технически аргументи, тъй като по специалност съм инженер-геодезист и имам над 20 години стаж в общинска администрация Царево.
Спор няма, че тези законопроекти всъщност са за Природен парк “Странджа”. Спор няма. Инициирани са точно от еколозите, съгласно решението на административния съд.
Ще ви дам няколко примера от протокола, който е съставен във връзка с Природен парк “Странджа”. Обхватът на Природен парк “Странджа” е описан – обхваща отделите от 1 до 101 горски терени. И второ, записано е земеделски земи в рамките на 6034 хектара, но никъде не е описано кои са тези земи. Това са земеделски земи и са записани земеделски земи.
Янаки Стоилов:
Искате да кажете, че не е имало възможност, след като те имат нови собственици как да бъде предвидено, че те ще бъдат на други лица.
Туркаджиев:
През 1995 г., тъй като аз съм участник във възстановяването на земеделските земи, земеделските земи в община Царево бяха възстановени първи в стари реални граници. Всички собственици получиха своите скици без гриф “Природен парк “Странджа”. Това стана миналата година, когато беше направена картата на възстановената поземлена собственост с цифровия модел и върху тези скици вече излизаше гриф “Природен парк “Странджа”, т.е. ограничението за защитена територия.
Аз питам в крайна сметка къде са всъщност интересите на хората?
Янаки Стоилов:
Кого питате, ако искате отговор.
Туркаджиев:
Те са загърбени. Именно с това, че с това решение, което е взето от Комисията по околната среда и водите, интересите на хората са загърбени.
Има възможности тези неща в момента община Царево, Министерството на регионалното развитие и благоустройството е възложило и е готов общия устройствен план този Природен парк “Странджа” от 1995 г. върви без план за управление. А в протокола изрично е записано – Природен парк “Странджа” се управлява с план за управление, съобразява се с териториално устройствения план и с всички за строително регулационни планове на заселените места. А всъщност не е така. Аз предполагам , че всичко това е надделяло, когато Върховният административен съд взима това решение. Моята молба е тази. Ако ни търсим решение4, трябва да търсим решение на баланса на интересите и на еколози и на хората от този район. И не само от този район. Става въпрос и за други природни паркове. Защото днес в медиите казаха, че в Народното събрание ще влезе и закон за пейзажа, където ще сложим селянина в пейзажа, а земеделските земи да се пазят само за земеделие. Това не може да стане в територии, защото ако някой не знае, там са забранени и препаратите за растителна защита. Това е, което исках да кажа.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Г-жа Хитова иска думата.
Диана Хитова:
Възпрепятствана съм да взема участие в дискусията. Налага ми се да пътувам.
Иска да изразя становище, че подкрепям изцяло както този законопроект, така и законопроекта за съдебната власт – доклада на комисията. В случаи на необходимост, моля да бъде отчетен гласа ми.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Хитова, Г-жо Масева, заповядайте.
Елиана Масева:
Уважаеми колеги, ако ние тук разсъждаваме по техническите параметри и по това какви проблеми са създадени и на кого – дали на инвеститорите, които деребействат в една защитена територия, дали на собствениците, а между впрочем една защитена територия или резерват не може да ограничи правата им така, както се правят опити тук да бъдат изнесени, но това, че съществува обществен проблем и че българските еколози са разтревожени от това, което се случва и че тези територии наистина могат да бъдат превзети и унищожени не днес, а утре ще бъде много късно този проблем да бъде решен по законодателен ред.
Напълно съм съгласна с чисто юридическите съображения, особено по ал. 2. Вярно е, има известно отстъпление от нашите принципи, но когато общественият интерес налага това, мисля,у че ние като Правна комисия трябва да се съобразим и че общественото искане и претенция към нас е много по-силно в момента, отколкото техническите подробности.
Искам да ви кажа, че в нашия законопроект, т.е.в законопроекта на Евдокия Манева има още един пункт – резервата Камчия.
Аз се чудя защо този проблем в Комисията не е решен и не се представя на нашето внимание. Този резерват Камчия искаме със закон да бъде защитен, да бъде стабилизиран така, че никой да не може да си позволява и там да деребейства. В нашия законопроект има специален текст за Камчия.
Искам да ви кажа, уважаеми колеги от Правната комисия, че резерватът Камчия през 2005 г. с решение на Министерския съвет от изключителна държавна собственост се преобразува в частна държавна собственост и е продаден от областния управител на Варна и неговия заместник – заменен е като пасище. Не искаме и с парк “Странджа” това да се случи.
Вижте какво значи пасище – устието на р. Камчия. Плажната ивица. Чл. 18 от Конституцията на Република България.
(Показва снимки на пасището на устието на р. Камчия.)
В над 50 акта, казват колегите юристи, че сме предвидили такава норма – да не противоречат, да не подлежат на обжалване.
Янаки Стоилов:
Може да предадете снимките да се разгледат.
Накрая давам думата на заместник министър Дардов. Той чу голяма част от дискусията, ще вземе думата, след което ще преминем към решение.
Йордан Дардов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Стана въпрос затова, че се цели в момента в парк “Странджа”. Искам да ви уверя, че в момента ние не дискутираме само парк “Странджа”. Ние дискутираме много такива възможности като парк “Странджа”. Имате предвид, че съществуват повече от 870 заповеди. Те са издадени в различни периоди от време. Сами съзнавате и уважаемия народен представител спомена за проблемите и трудностите, свързани с възстановената собственост, с цифровите модели. Вие знаете много добре, че все още много от общините не притежават все още цифрови модели. Т.е. много от тази собственост като територия, като граници не е изчистена. Значи имаме технически проблем. Имаме и правен проблем, а не само екологичен проблем.
С този законопроект се цели да се решат всички тези екологични, правни и технически проблеми. Защото общественият интерес, който в момента ние поставяме е изключително голям. Нека да не забравяме, че това, което става в момента, се наблюдава пряко от Европейската комисия. Ако ние не вземем мерки в този момент, Европейската комисия и то ще ни санкционира жестоко. Защото след това, когато ни санкционират, тогава да вземем мерки. Защо да не предприемем мерки сега, когато имаме тази възможност.
Моят апел е, че реално това, което правим, е единственият правилен изход от ситуацията, в която сме в момента. Във вашите ръце е реално да решите този проблем.
Още веднъж подчертавам, че то е от изключително голям обществен интерес, както и на собствениците, които са по места, защото всички тези земи влизат в Натура-2000. Те имат специален режим, специален статут. И нека да не забравяме, че има правни възможности, където винаги да се намерят някакви пролуки и неточности. И ние не можем да позволим въз основа на дребни неточности в границите да стигаме до такива хаоси, където Европейската комисия след това да ни санкционира и ще ни санкционира жестоко. Затова казвам, че единствената възможност в момента е тази, която се предлага. След това пак ще обсъждаме този проблем, но тогава вече ще има значителни разлики от сегашната ситуация. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Аз мислех, че дискусията е приключила, но явно има възникнали желания. Само правя следната бележка.
Защо трябва като основен аргумент да извеждаме исканията на Европейската комисия. Излиза, че българите са по-малко загрижени за защитата на собствените си интереси, отколкото някой отвън. Мисля, че ние най-накрая трябва да се заемем да решаваме проблемите на страната и това е един от конкретните случаи, без да казваме защо се е стигнало до тях. Вярно е, че ние предлагаме едно нетипично правно решение за пропуснати редица административни действия. Това е ситуацията в момента.
Г-жа Дончева и г-н Българинов.
Борислав Българинов:
Имам един въпрос, освен вашия. Въпросът е кога ще се определят точно териториите. Защото преди малко казахте: “Трябва да се определят точно териториите.” Колко време ви трябва, за да се определят точно териториите. И не ни карайте тук, както каза и г-н Чернев, от прецедент да правим практика.


Татяна Дончева:
Колега Джингов, познаваме ви като юрист от международно работеща кантора. Този текст, който ни пробутвате от името на евро и световните комисии, съдържа презумцията, че съдът е глупав и престъпен, поради което никой няма право да обжалва. Обаче, извинете, глупаци може да има в администрацията и в парламента също така. И най-голямата гаранция срещу глупака и зловредника при работа в държавна администрация е правото на обжалване и инстанциите. Защото просто по теорията на вероятностите е по-малко вероятно, како имате две или три инстанции, глупакът да ви реши проблема или да ви го създаде, отколкото, ако имате няколко. Как може един уважаващ себе си юрист и въобще човек, добрал се до диплома за завършено образование, да ни казва, че необжалваемостта е панацея. Когато вчера едно от тия деца ме попита аз дали ще подкрепя. Аз попитах: Дете, кога смяташ, че е по-голям проблема? Когато някой в администрацията ти направи резерват в центъра на София, например, и каже да се разрушат сградите, защото противоречи на статута и се засеят борчета, или когато има инстанции. То се смути! На него този въпрос му се видя логичен. Вие ни казвате, че панацеята е необжалваемост. Извинете ме, ама има нещо сбъркано.
Това, което ни давате е де факто да възпроизведем, да направим законодателство напълно е логично и антиправно, за да приключим с един казус. Питайте Андрей Кюланов защо е създал казуса. Защото аз винаги съм твърдяла, че на върха на магистратурата трябва да има разумни хора с малко по-широк поглед от кориците на едно дело. Приема се, че по-долните нива ще са малко по-занаятчийски настроени. Но върхът на магистратурата би трябвало да бъде широко скроен, който разбира какво ще произтече от едно нещо.
Това, което ни давате, не да си плюем на физиономиите, не да използваме антиправен инструмента просто да кажем, че сме някакви идиоти, които заради това да ни харесат хората и да се присъединим към еколозите, и да кажем, че ние сме напълно съзвучни на “априлската линия”, създадена от оня ден, ще подкрепим една архиглупост. Кажете, вие политиците сте едни безочливи хора, които най-вече ви интересува да ви харесват. И понеже днес еколозите натискат, гласувайте това, което те ще харесат. И дайте в централните новини да излъчат, че един път сте се вслушали в гласа народен. Но не ни заплашвайте с Еврокомисията.
Борислав Ралчев:
Искаме да разберем къде е проблемът им.
Янаки Стоилов:
Само г-н Георгиев да отговори и завършваме вече.
Чавдар Георгиев:
Искам да взема само кратко отношение.
Ще кажа сам следното. В момента не можем ад измислим машина на времето и не можем да се върнем назад в 50-те, 60-те и 70-те години, да оправим пороци, които там са допускани и затова ни трябва този текст. Иначе всяка една от тези територии, ваше право е да прецените, подлежи на атакуване и е твърде вероятно да бъде съборен нейния статут и тогава нека който иска да обяснява на Европейската комисия защо ние не можем да опазим природната среда.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Преминаваме към гласуване.
Ще гласуваме от становището на водещата комисия предложението, което е по същество на обобщен вариант на законопроекта и предложение за второ четене. По него ние ще изразим подкрепа или неподкрепа.
Тези, които подкрепят това, което казах, моля да гласуват.
Единадесет гласа “за”. Против? Пет гласа “против”. Въздържали се? Един. Приема се това становище. Ще бъдат отразени и другите мотиви в основната им част, който бяха изразени по време на дискусията.
Благодаря . Преминаваме към другия основен за нас въпрос.
По втора точка - Обсъждане на второ четене на Законопроекта за съдебната власт, внесен от Министерския съвет- продължение- четвърта част.
В дискусията ще участва и г-жа Ана Караиванова, заместник-министър на правосъдието, който също, ако прецени, може да се включи по предложенията.
Стигнахме до Глава двадесета.
Г-н Миков иска думата за процедура.
Михаил Миков:
Г-жа Балева има едно предложение за връщане по текстовете.
На мен ми се ще да предложа един въпрос, който го коментирахме няколко пъти – за по-особената роля на районните и градските съдилища и прокуратури в София. Т.е. да върнем оня статут на Закона за устройство на съдилищата, съгласно който те са с един ранг по-високо от другите като статус.


Янаки Стоилов:
Ние го разискваме този въпрос. Който е съгласен с това магистратите в София да бъдат с един ранг по-висок на районно и на градско ниво, моля да гласуват. Има очевидно мнозинство. Благодаря ви. Против има ли? Няма. Въздържали се? Един. Приема се.
Става въпрос само за ранг, а не за длъжност. Мисля, че е ясно, защото сме го разисквали.
Г-жа Николова.
Елеонора Николова:
Аз искам да се върна на един въпрос, с който мисля, че зорлем вкарваме един проблем. Става въпрос за средствата за работно облекло на служителите в съдебната система.
Янаки Стоилов:
Да дадохме им една заплата за работно облекло.
Елеонора Николова:
Ние запазихме две заплати за магистратите. Ако започнем да правим икономии от служителите, не ставаме ли смешни.
Янаки Стоилов:
Ние и от магистратите направихме икономии в друго направление. Аз ви предлагам този въпрос да не го пререшаваме. Но щом настоявате ще подложа на прегласуване този въпрос.
Които са за предложението за две заплати за облекло на служителите, да гласуват. Шест гласа “за”.
Тези които са против и въздържали се, да гласуват. Осем гласа.
Остава решението за една заплата.
Надка Балева:
Г-н Председател, Колеги, моля за извинение, но вчера нямах възможност да присъствам и затова ще си позволя да акцентирам вниманието ви върху някои текстове, които вече са гласувани.
На първо място ние гласувахме да отпадне чл. 217. Ставаше въпрос за заплащане на допълнително възнаграждение в размер, определен от Висшия съдебен съвет, за изпълнение на служебни задължения в почивни и празнични дни.
Същевременно обаче приехме текст, по силата на който магистратите са длъжни да изпълняват служебни задължения в извън работно време. Моето предложение е да приемем чл. 217 със следния текст:
“Допълнително възнаграждение за извънреден труд на съдия, прокурор или следовател се заплаща само за изпълнение на служебни задължения в празнични и почивни дни.”
Защото без този текст те имат пълното основание да искат допълнително възнаграждение за извън работно време.
Янаки Стоилов:
Плюс това ние приехме, че тяхното работно време е гъвкаво и не можем да го парцелираме само в рамките на работното време.
Надка Балева:
За извън работно време имат допълнителен платен годишен отпуск. Но за почивните дни е резонно да се изплака възнаграждение.
Янаки Стоилов:
Които са съгласни с това допълнение, моля да гласуват. Мнозинство. Приема се. Благодаря ви.
Надка Балева:
По чл. 309 – за дисциплинарното производство.
Приети са срокове за образуване на дисциплинарното производство, но не и за неговото приключване и последиците от неприключване. Затова предлагам ал. 2, а следващите ще се пренаредят, със следния текст:
“(2) Производството приключва в срок до три месеца от откриването му, като изтичането на този срок не е основание за отпадане на отговорността.”
Янаки Стоилов:
Предлагате промяна на редакцията в ал. 2 при бездействието.
Надка Балева:
По отношение на бездействието е друго предложението ми.
Янаки Стоилов:
Тогава приключването трябва да е от образуването, защото ние сме дали срок за образуване.
Надка Балева:
От образуването му. А по отношение на бездействието в чл. 309, като основание за налагане на дисциплинарно наказание ми се струва, че е по-резонно срокът да тече не от преустановяване на бездействието, а от откриване на нарушението. Защото няма никакво стимулиращо въздействие, ако чакаме.
Янаки Стоилов:
Към този комплекс от предложения възниква и още един въпрос. Не трябва ли да сложим и срок за приключване на вече образуваните дисциплинарни производства. Защото те не могат да се точат по стария ред, а би трябвало също да сложим някакъв срок. За висящите производства в какъв срок да приключват след влизането на закона в сила.
Надка Балева:
В преходните разпоредби. Три месечен срок.
Янаки Стоилов:
Така отговарям и на Вашия въпрос, г-жо Мингова, за който вчера казахте да се върнем и обсъдим.
Проф. Анелия Мингова:
Това беше въпроса, който аз вчера помолих отново да преобсъдим, но сега се радвам, че проф. Мръчков е тук и ще помоля да му дадем думата, защото ако има някой компетентен по тази тема, това е той в тази зала.
Янаки Стоилов:
Проф. Мръчков заповядайте на масата, ако желаете да отговорите.
Г-жа Караиванова искаше едновременно също да изрази мнение.
Ана Караиванова:
Аз, за съжаление, не нося вчерашния текст, за да видя какво сте приели. Но знам чия е идеята да се сложи срок за приключване на дисциплинарното производство.
Колеги, на мен ми се струва страшно неуместно това. Съдебната власт да си прехвърля задълженията върху законодателната, пък и върху изпълнителната, която внася. Те искат да регулират цялата съдебна система. Браним независимостта й и ако те самите не преценят кога трябва да свършат едно дисциплинарно производство, което е важно и ние със закон да се мъчим да им сложим срокове, аз мисля, че това е неуместно.
Янаки Стоилов:
Можете ли да ни кажете в момента колко е средната продължителност на дисциплинарните производства.
Ана Караиванова:
Дълга. Ще ви кажа и за замяна на думата “преустановяване на решението”. Да ви кажа откъде дойде преустановяването. То дойде от практиката. Три години като не си написал делата, като го откриеш, другото се било погасило по давност, защото е минало. И само за последните няколко години. Аз мисля, че не бива законодателят да им слага срокове, а те самите – да се намери механизмът да носят отговорност, когато не си свършват работата. Във Висшия съдебен съвет приемаме хора с дългогодишен стаж, с високи морални, професионални качества.


Янаки Стоилов:
Аз мисля, че съчетаването на двата подхода трябва да бъде използвано. Законодателят да дисциплина процеса и да се повишава отговорността на магистратите. Ние не можем да залагаме на нито едно от двете поотделно, защото виждаме, че не е достатъчно. Мисля, че в тази посока трябва да вървим.
Надка Балева:
Като реплика на този аргумент. Ние не оставяме един магистрат да прецени кога да си реши делото, а му налагаме срокове и за неспазването на тези срокове ние въвеждаме отговорност. А да оставим на Висшия съдебен съвет да прецени кога ще приключи едно дисциплинарно производство.
Колеги, ако този колега спрямо когото е образувано дисциплинарно производство го държат 8 месеца или една година в напрежение? Или реши да напусне. Срещу него има дисциплинарка, той не може дори да си получи обезщетението. В крайна сметка си мисля, че даже практиката налага въвеждането на срокове, в които трябва да се придвижи.
Янаки Стоилов:
Г-жо Мингова, заповядайте.
Проф. Анелия Мингова:
Искам само да напомня, че това е текстът на вносителя, който ние изоставихме, а той възпроизвежда действащ текст, който този парламент е приел. В крайна сметка това съответства, но вече проф. Мръчков ще го каже, за погасяване на правото на наказание, което органът има и което е аналогичен режим , както в Кодекса на труда, така и в Закона за държавния служител. Ние тук какво правим точно? Измисляме топлата вода или нещо – какво?
Янаки Стоилов:
А по-топла, защото в този режим ние имаме много повече елементи.
Проф. Анелия Мингова:
Да е сходен режима, не същия, но не нещо друго.
Янаки Стоилов:
Проф. Мръчков, заповядайте.
Проф. Васил Мръчков:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Правните въпроси, струва ми се, са два доколкото можах да навляза в проблема.
Първият въпрос е материално правен и е въпрос за давността при упражняване на дисциплинарната власт. Въпросът за давността в правото е, и по становището на съдебната практика и на доктрината, материално правен въпрос. Неупражняването на тази власт води до нейното погасяване.
Големият обществен въпрос е в това, че неупражняването и това е вторият въпрос, трябва да стане в рамките на давността. Но упражняването на дисциплинарната власт от Висшия съдебен съвет е въпрос на организация на дейността на Висшия съдебен съвет. С поставяне на срокове може само да се изрази желанието на законодателя в това отношение, но не може да се реши този въпрос. Опитът в нашето законодателство са правени непрекъснато, когато е посочено определена категория дела се разглеждат в определен срок. Това съществува и по действащото законодателство сега – пожелание, което няма никаква санкция след това. Защото наказанието или приключването на делото извън този срок, прави също толкова валидно решението, както и ако то е приключено и решено една година по-късно.
Този втори проблем е въпрос на организация в дейността на Висшия съдебен съвет.
Новото, което може би сега ще се внесе, с поставянето на тези инструктивни срокове, защото вторият срок е инструктивен, той не е процесуален, за рамките в които трябва да се наложи дисциплинарното наказание е, че на членовете на Висшия съдебен съвет, които по новата конституционна и законова уредба сега ще имат статус на лица, които са в определени властнически отношения, да ги наречем най-общо административни по своя характер, неизпълнението на това задължение представлява неизпълнение на службата с всички произтичащи от това последици. Т.е. могат да бъдат дисциплинарно наказвани всички включени в дисциплинарния процес лица, включително и членовете на Висшия съдебен съвет.
Кой ще наказва членовете на Висшия съдебен свет за наказанията, които той трябва да налага, мисля, че е един въпрос, който е по-скоро реторичен отколкото правен. Висшият съдебен съвет трябва да се самонаказва, освен ако се постави въпрос, разбира се, за отговорност пред парламента, когато не изпълнява задълженията си.
Навлизаме в една доста мътна и неподаваща се на точна правна уредба, освен това дисциплиниращо въздействие ,което ще има. Но перспективи за строго прилагане на тази уредба за членовете на Висшия съдебен съвет ми се струва по-скоро ефимерна, отколкото реална.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Ние обаче в някаква степен изоставяме теорията за инструктивните срокове, защото сме записали, че сроковете са задължителни, което не рефлектира върху правата на страните, но не е просто пожелание към правоприлагащите. Ситуацията в момента е достатъчно мътна и ако малко успеем да я избистрим, това все пак ще е постижение.
По предложението на г-жа Балева предлагам да преминем към гласуване. Които подкрепят този начин на решаване на проблема, моля да гласуват. Десет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Пет “въздържали се”. Приема се.
Следващия въпрос, г-жо Балева. Преди това г-жа Манолова има процедура.
Мая Манолова:
Налага ми се неотложно да изляза за един час. Подкрепям доклада на работната група по четвъртата част и по преходните разпоредби. Моля при необходимост моят глас да се счита за предложенията на работната група.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-жо Балева, продължете.
Надка Балева:
Права предложение и засега го виждам като чл. 218а систематически за следното:
“При повишаване или преместване на съдия, прокурор или следовател в органите на съдебната власт, не се изплащат обезщетения.”
Защото досега практиката е, че ако съдия премине на по-високо ниво, той получава обезщетение за неизползвания си отпуск в районния съд и там са доста големи обезщетенията. А всъщност работодателят е един и същ, системата е една и съща.
Янаки Стоилов:
Ясни са мотивите. Предполагам, че колегите магистрати го подкрепят.
Г-н Георгиев, друго становище ли имате по това предложение? Румен Георгиев:
Така може да се натрупа отпуска, а вие вчера решихте да се забрани изплащането й на финала.

Янаки Стоилов:
Които подкрепят това предложение, моля да гласуват. Мнозинство. Приема се. Благодаря ви.
Надка Балева:
По отношение на дисциплинарните наказания.
Чл. 310а доколкото разбрах вчера е приет. По отношение на правомощията на Висшия съдебен съвет, след като получи служебно заповедите за наказание на административните ръководители по т. 1 и 2. Струва ми се, че трябва да определим правомощията първо на Висшия съдебен свет. И така както са на въззивна инстанция, защото те се явяват такава реално, да приемем, че:
“Висшият съдебен съвет в срок до един месец от получаване на заповедта по ал. 3 може да потвърди, отмени или измени наложеното наказание.”
Защото ако оставим само, че той може да потвърди или отмени, какво става с този акт, който след това е без последствие.
Янаки Стоилов:
Може ли да изясняваме нещата в хода на докладването. Доколкото разбирам вие предлагате промяна в това Висшият съдебен съвет изрично да потвърждава заповедта на административния ръководител.
Надка Балева:
Плюс това още едно допълнение, свързано с това предложение.
“Заповедта на административния ръководител не подлежи на самостоятелно обжалване.”
Какво имам предвид. След като Висшият съдебен съвет е длъжен да се произнесе с изричен акт, ние сме приели че това решение подлежи на обжалване едноинстанционно пред петчленен състав. И ако оставим самостоятелно обжалване на заповедта на административния ръководител, тя тогава върви по общия ред на двуинстанционно производство.
Янаки Стоилов:
По този начин предлагате еднаква система на обжалване на актовете на Висшия съдебен съвет и да не се задоволяваме с мълчанието на Висшия съдебен съвет, а с потвърждение на заповедта на административния ръководител. Мисля, че е ясен въпросът. Той по същество не променя модела, но уточнява процедурата.
Които са съгласни с това уточнение, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
Има ли други въпроси, г-жо Балева.
Надка Балева:
И едно предложение по чл. 328 във връзка с отпуските.
“Съдия, прокурор, следовател .... има право на редовен платен годишен отпуск от 30 работни дни и допълнителен отпуск по един ден за всеки две години юридически стаж” да допълним: “но не повече от два месеца”.
Янаки Стоилов:
Ясни за съображенията, защото в някои случаи това може да надхвърли. Ние запазваме правото за един ден на две години, но максимално до два месеца. Мисля, че това решение е ясно – да няма отпуска по-дълга от два месеца.
Проф. Васил Мръчков:
Г-н Председател, само едно уточнение. Понеже основният размер на платения годишен отпуск е определен в работни дни, определете и допълнителния отпуск в работни дни. Един месец в правото е един месец, който се състои от календарни дни. А отпуската се изчислява в работни дни. Затова сложете примерно “не повече от 20 работни дни”, за да бъде по-ясен текста.
Янаки Стоилов:
Аз се опасявам да употребяваме термин “работни дни”, защото ще възникне дискусия работни дни, а почивните как се добавят.
Проф. Васил Мръчков:
То е ясно. Вие сте го казали. Основната норма е работни дни. И отпуската е понятие на работните дни в правото. Само в отпуските по болест – отпуски, които са съвършено друга категория, се изчисляват в календарни дни поради биологични съображения.
Янаки Стоилов:
Нашата цел да няма отпуска по-дълга от 60 дни.
Проф. Васил Мръчков:
Но не повече от 30 работни дни. Ако това е идеята, 30 работни дни означават 42 дена.
Янаки Стоилов:
Ние това не искаме да стане. Ние искаме да не е повече от 60 календарни дни. Някой да каже тази сметка, но ние искаме магистратът все пак да работи 10 месеца в годината, както и да го казваме. Да работи 10 месеца. Да не стане така, че с тези работни дни ще стане отпуската три месеца.
Проф. Васил Мръчков:
Тогава трябва да бъдат 18 работни дни, за да бъдат два календарни месеца. При 30 работни дни, той има право на 42 календарни дни, което прави месец и 12 дни. Вие търсите още 18 календарни дни като отпуск. 18 календарни дни като отпуск трябва някой да ги сметне – но са някъде 12 или 15 работни дни. Това е.
Янаки Стоилов:
Тогава не можем ли да говорим за 60 календарни дни, за да е ясно, че няма да се правят сметки за работни и неработни дни. 60 календарни дни, така да го запишем. Но не повече от 60 календарни дни. Ако сложим 60 календарни дни, и децата ще го сметнат. Ако кажем работни дни, ще започнат сметки – 18, 16, 14, нека да ни е ясно какво приемаме. Въпросът е, че отпуската не може да бъде повече от 60 дни.
Михаил Миков:
Г-н Председател, нека да се опитаме да го изчислим това с проф. Мръчков.
Проф. Анелия Мингова:
В работни дни трябва да бъде. Как ще е в календарни дни.
Валери Първанов:
В момента е така – 30 работни дни, плюс допълнително по 1 ден на две години. Сложете граница, но не повече от 12, за да станат 42 или 43, което се равнява на 60 календарни дни. Но не повече от 12 или 15. Както прецените.
Янаки Стоилов:
Някой да го сметне и след това да каже, за да не правим всички тук тези сметки, така че тази сметка да не означава повече от 60 дена в годината.
Светлин Михайлов:
До 12 дена се полагат на всеки магистрат и до 6 дни допълнително.
Янаки Стоилов:
Защо не направим най-простото, че общият размер на отпуската, която е от ваканцията, от допълнителното прослужено време не може да надвишава 60 календарни дни в годината. Защо усложняваме нещата.
Михаил Миков:
Г-н Председател, има достатъчно магистрати, да го сметнат в работни дни и да дадат текста. Нали затова са тук колегите, за да дават конкретни предложения.
Янаки Стоилов:
С проф. Мръчков да го видите. Знаете нашата идея и да видите на колко работни дни съответства.
Проф. Васил Мръчков:
Най-лесно е смятането с 15 работни дни, защото е кратно на 5 работни дни, колкото са работните дни в седмицата.
Янаки Стоилов:
Това нали се приема. Не го подложих на гласуване. (Да.)
Михаил Миков:
Г-н Председател, сега да продължим по тестовете, но накрая ми се ще да се върнем на чл. 190. Там приехме, че три години младши, веднага 5 години става районен.
Янаки Стоилов:
Защо веднага? Това е правна възможност.
Михаил Миков:
Системата бълва младши съдии, отгоре се запушва. И какво се получава. Искаме за член на Висшия съдебен съвет човек с 15 години стаж. В същото време във Върховната стават на 12 години. Нека леко да завишим тези цифри. Нека да помислим по този въпрос.
Янаки Стоилов:
Нека да помислят колегите и ако имаме възможност, ще се върнем. Това не е задължение, но ще го преценим.
Още два въпроса, които отложихме, за да знаем, че няма въпроси, които са останали зад гърба ни.
Обсъждахме темата за административните прокуратури. Предлагам да запишем в текста на съответното място, че в прокуратурата се създават административни отдели и по този начин едно компромисно решение. Казаха се мотивите за и против. Не подновяваме дискусията. Пристъпваме към вземане на решение.
Който е съгласен с този вариант, моля да гласува. Девет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Четири гласа “въздържали се”. Приема се.
Другият открит въпрос е за следствието. Предлагаме да остане досегашната структура, т.е. това, което е в доклада, който комисията ще представи не по вносител. Другите варианти чухме за трансформиране на следствието. Това което е с окръжните следствени служби и националната следствена служба. Единият вариант е на вносителя, другият е преминаване на следователите към прокуратурата, грубо казано. Това са.
Христо Бисеров:
Дайте да уточним какви са хипотезите.
Янаки Стоилов:
Три хипотези разглеждахме.
Христо Бисеров:
Ние разглеждахме три хипотези. Третата хипотеза - за преминаване към прокуратурата, аз доколкото схващам няма подкрепа. Което означава, че има две хипотези. Едната хипотеза е да има окръжни следствени служби. Другата е да няма окръжни следствени служби. Т.е. всичко да е в една структура.
Янаки Стоилов:
Да. Едното е на вносителя, другото е
Христо Бисеров:
Аз ви припомням, че вносителят предлага да няма окръжни следствени служби. Аз подкрепям тази хипотеза.
Янаки Стоилов:
Това, което е дадено в доклада като вариант на комисията е сегашната структура. Ако искате, можем да ги гласуваме в поредността на вносителя.
Христо Бисеров:
Защо трябва да станат окръжните следствия служби. Защо?
Янаки Стоилов:
Ние в момента не разискваме процесуалната страна на въпроса, която е водеща. Може би след няколко месеца към тази дискусия ще се наложи да се върнем. Сега няма как да я завършим. Затова ние проявяваме сдържаност към едно по-радикално решение на въпроса. Защото това решение при сегашната процесуална ситуация каквото и да е, няма да промени значително ситуацията. Но всеки е в правото си да избере един от тези варианти.
Който поддържа варианта по вносител, за който се застъпва и г-н Бисеров, моля да гласува. Двама “за”.
Който поддържа това да се запази засега наличната структура на следствието, да гласува. Виждам, че са мнозинство.
Все пак ще подложа и третия вариант, за който споменах, макар че вече е формирано мнозинство, ако има, които го поддържат, моля да гласуват – за преминаване към прокуратурата. Няма “за”.
И този въпрос е решен. Съгласно това решение ще се оформя редакцията на текстовете, която на редица места трябва да бъде съобразена.
Румен Георгиев:
Първо, да благодаря на комисията. Чухме възражението, че още не е време за процесуалните правомощия на следователите. Възможно е само с две думи да се очертае една рамка на делата.

Янаки Стоилов:
Г-н Георгиев, в Правната комисия водихме дискусия. Промениха се някои неща. Тази дискусия спря. Тя вероятно ще продължи през есента. И тогава предлагам отново да се направи обосновка. Защото ние при прегледа на прилагането на НПК така дискусия водихме в Правната комисия около година след влизането в сила на новия Наказателно-процесуален кодекс и вероятно ще продължим тази дискусия.
Глава двадесета. Бюджет на съдебната власт.
Г-жо Караиванова, вижте дали имате бележки по тази глава.
Намираме се в Част четвърта, с. 11. Имате ли някакви въпроси.
Илко Димитров:
Г-н Председател, чл. 358, ал. 2 – мястото на ал. 2 е в Преходни и заключителни разпоредби.
Янаки Стоилов:
Това е предложение на Съвета по законодателството. Това е част от Закона за държавния бюджет. Може би е подвеждащ начина, по който е изписана.
За управлението на бюджета нещо имате ли?
Г-жа Караиванова.
Ана Караиванова:
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
По чл. 356 по предложението на Мая Манолова.
Янаки Стоилов:
Вижте направо текста на с. 12.
Ана Караиванова:
Органите на съдебната власт нямат самостоятелни бюджети. Те имат бюджетни сметки съгласно Закона за устройството на държавния бюджет.
Янаки Стоилов:
Значи така трябва да го запишем.
Бюджетът на съдебната власт се състои от бюджетните сметки. Обаче трябва да видим, тъй като Висшият съдебен съвет и инспектората поради особеното конституционно те с бюджет ли са.
Ана Караиванова:
Бюджетни сметки.
Янаки Стоилов:
Ние сме казали, че съдебната власт има самостоятелен бюджет. После сме казали, че инспекторатът също има. Точно е да кажем, че инспекторатът има бюджет в рамките на бюджета на съдебната власт.
Ана Караиванова:
Не е правилно да има бюджети.
Христо Бисеров:
Инспекторатът си има бюджет. Бюджетът на инспектората се приема от Народното събрание в рамките на
Янаки Стоилов:
Моля ви този въпрос да го изясните с Бюджетната комисия
Ана Караиванова:
Изчистете го, но не може да има много бюджети.
Янаки Стоилов:
Други бележки? Няма.
Предвидили сме представител на Висшия съдебен съвет да представя бюджета в Народното събрание, което мисля, че е резонно. Възпроизведен е сегашният текст. Идеята е, че разграничава колко приходи и разходи има всеки орган.
Народното събрание приема бюджета на съдебната власт, разпределен по нейните органи и т.н.
Сега върви една процедура за промени в Закона за устройството на бюджета, която засяга и бюджета на съдебната власт. Аз не знам какъв ще е крайният вариант на този закон и с кой ад съобразяваме.
Г-жо Антонова, чл. 359 да остане ли. Или всъщност чл. 359 възпроизвежда това, което е в Закона за държавния бюджет. Може би оттук да падне и да остане това, което ще бъде в другия закон след промяната. Тук да падне чл. 359, защото той поставя един текст от друг закон.
Други бележки? Няма. Който подкрепя Глава двадесета, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
Преминаваме към Взаимодействие между съдебната власт и изпълнителната власт.
Тук припомням, че са включени текстове за ведомствения жилищен фонд, който не му беше мястото в главата за бюджета.
Има ли някакви бележки тук?
Николета Кузманова - експерт:
Има въпрос за решаване по чл. 68, ал. 2, което е 3 по вносител. Вносителят предлага:
“Функциите и организацията на работата на съответните структурни звена в Министерството на правосъдието да се уреждат с подзаконовите актове по този закон, които на този етап са самопредоставени на Висшия съдебен съвет и на органите на съдебната власт.
Ана Караиванова:
Всяко министерство си има устройствен правилник.
Правилникът за организацията и дейността на районните, окръжните, военните съдилища.
Янаки Стоилов:
Ни казахме, че съвместно Висшият съдебен съвет и министъра ще издават това нещо.
По тази глава други бележки? Г-жа Иванова.
Иглика Иванова:
В чл. 368 те виждам предложението на Велетин Милтенов за международно правно сътрудничество, което определено има място, не го виждам включено.
Янаки Стоилов:
Нали с международното сътрудничество Висшият съдебен съвет се занимава.
Ана Караиванова:
И ние имаме. Правната помощ.
Иглика Иванова:
Би трябвало да я включим, според мен.
Виждам, че моето мнение съвпада с това, което е изразено от Съвета по законодателство. Съдебната дейност, така както аз разбирам този термин, изключва всякакво взаимодействие с изпълнителната власт. Как взаимодейства съда с изпълнителната власт, когато си постановява актовете. Не си го представям.
Янаки Стоилов:
Съдебната дейност има и съдебна администрация. Ако искате това да кажем.
Иглика Иванова:
Да изясним понятията. Защото аз под съдебна дейност разбирам чистото правораздаване.
Янаки Стоилов:
Според мен, това е по-широко понятие, което включва както по същество, така и като организация, така че може да остане текста. Ако трябва да го прецизираме, кажете как да стане.
Други бележки има ли по този раздел. Няма.
Нека да включим и международното сътрудничество.
Който е “за”, да гласува. Благодаря ви. Приема се.
Раздел ІІ. Инспекторат към министъра на правосъдието.
Тук има вариант малко да съкратим, защото ние казахме, че разделяме правомощията на инспектората за магистратите и инспектората на министъра за останалите съдебни служители. При това положение статутът на инспекторите можем да го уредим в правилника и да не се занимаваме тук да казваме какво правят самите инспектори като част от служителите на Министерството на правосъдието. И това предлагам, тъй като вече става дума за организация на административна дейност, налага ли се освен ако нямате предвид, че те засягат две независими професии като съдебни изпълнители, нотариуси, ако това трябва дигне ранга, нека да остане тук.
Надка Балева:
Г-н Председател, така ли трябва да бъде – инспекторат на министъра.
Янаки Стоилов:
А на кого да е? Той трябва да е “на”. Това “към” ми напомня, че тези хора не са на подчинение на министъра, а просто той ги подпомага, координира, методически ръководи. Това си е инспекторат на министъра. Защо към?
Надка Балева:
Защото нататък в текстовете пише: “към министъра на правосъдието действа инспекторат”, “инспекторатът към министъра...”.
Янаки Стоилов:
Не. Ако го приемем, ще се прередактира, но според мен, става дума за инспекторат на самото министерство, респ. на министъра. Освен ако вносителите нямат предвид някаква относителна автономност на този инспекторат. Аз не виждам такава. Решаваме, че ще бъде “на”.
Който е съгласен с това моля да гласува. Приема се.
Раздел ІІІ. Съдебна статистика.
Това по статистиката не го ли уредихме някъде по-напред. Това за статистиката трябва ли да го оставим, защото ние вече уредихме в правомощията на административните ръководители, на Висшия съдебен съвет правенето на статистика и това е някакво повторение на тази материя. Чл. 73 и чл. 74 повтарят нещо, което вече сме приели, като техни задължения и правомощия.
Ана Караиванова:
Г-н Председател, отпаднало е в текста на чл. 69, т. 2 на вносителя “подпомага министъра при осъществяване на правомощията му...”. Малко тежка е редакцията.



Янаки Стоилов:
Отпаднало е, защото ние всъщност разделихме, че само инспекторите към съдебния инспекторат ще проверяват дейността на магистратите. А инспекторатът на министъра няма да дублира тази дейност.
Ана Караиванова:
А ако има нужда да се издаде тълкувателно постановление за частните съдебни изпълнители или въобще по съдебното изпълнение да проверят дейността им и да обобщят.
Янаки Стоилов:
Аз не съм против да запишем инспекторите на министъра да го подпомагат при изготвяне на тълкувателни постановления. Няма пречка. Отбележете да не отпада тази точка.
А за статистиката подкрепяте ли отпадането на раздела? Защото има два текста. Единият чл. 73, ние вече сме го приели на съответните неща. Чл. 74 мисля, че е повторение от Закона за статистиката и затова питам трябва ли да има такъв раздел, макар че е важен въпрос за статистиката.
Ана Караиванова:
А чл. 71 и чл. 72 остават ли?
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам този текст, ако е необходим, да остане все пак, но да прехвърлим необходимата част от съдържанието към Раздел V, който ще бъде “Статистика, информационни технологии и т.н.” Въпросът е да се знае, че това е една от функциите на министерството, но да го прехвърлим в Раздел V.
Раздел ІV. Професионална квалификация.
Има ли нужда от това за професионалната квалификация. Има вече приети текстове в раздела за .... Нека да падне. Защото доколкото има министъра отношение към професионалната квалификация, ние сме го уредили в института или е уредено в Конституцията. Така че тези текстове нищо не казват. Предлагам и този раздел да падне.
Които са за отпадането на Раздел ІІІ и Раздел ІV, моля да гласуват. Благодаря ви.
Преминаваме към Раздел V, на който ще се модифицира заглавието поради прехвърлянето на този текст. Ще бъде “Съдебна статистика, информационни системи и противодействие на престъпността”.
Първият текст ще бъде текста за статистиката.
Има ли бележки по Раздел V по това, което предлагаме като вариант на комисията?
Заповядайте, да вземете отношение към тези текстове и се представете.
Тодор Тодоров, от Министерство на правосъдието.
Координатор съм на единната система.
Във връзка с това към един от текстовете повторно е включено едно изискване за спазване на Закона за защита на класифицираната информация и Закона за защита на личните данни и Закона за министерството на вътрешните работи. Считам, че този текст специално трябва ад отпадне поради две причини. При мен е чл. 77, ал. 3.
Янаки Стоилов:
Тук има два текста за чл. 77. На с. 22 или на с. 23.
Тодор Тодоров:
Това е едното. Второто, той влошава текста. Аз предлагам въобще в раздела да няма такъв текст. Причината е, че няма начин тези текстове ние да не ги спазваме и системата поне половин година се забави нейното внедряване, точно за да спазим. Казани на това място тези текстове излиза, че на другите може да не ги спазваме, а то почти във всички текстове това изискване стои. Специално за Закона на Министерството на вътрешните работи трябва да отпадне, защото има поне 7-8 закона.
Янаки Стоилов:
Други бележки имате ли?
Тодор Тодоров:
Други бележки нямам.
Янаки Стоилов:
Моля ви да прегледате вторите редакции на чл. 76 и чл. 77.
Тодор Тодоров:
Аз мислех, е(ч едно и също гледаме.
Не просто с Наредба на Министерския съвет, а в Наредба за ЕИСПП на Министерски съвет. Причината е тази, че в тази наредба има още много други неща и второ пряко да кажем, че това е Наредбата за ЕИСПП, защото заглавието й е повече от половин страница. Т.е. пряко да определим, че това е тази наредба и да бъде в нея.
Янаки Стоилов:
Ние и заглавието ли да определяме на наредбата? Да кажем само “с наредба”. а заглавието нека Министерският съвет да си го определи.
Други бележки. Г-жа Масева.
Елиана Масева:
Съдържанието на единната информационна система за противодействие на престъпността. Това, което се коментираше и което беше сърцевина на тази информационна система и проследяването на криминално проявените малолетни и непълнолетни с получаване на присъда, после движението им, къде отиват, изтърпяват ли наказание. Да се състави една характеристика пълна на тези, които са извършили престъпление, простъпки или нарушения, за да може тази база данни да се ползва и от изпълнителната власт, и от МВР и от съдебната и за проследяване и за идентификация. Изобщо да се знае на този контингент каква е съдбата. Може и това да се запише – протичане на наказателния процес и изпълнение на наказанието.
Тодор Тодоров:
Наказателният процес и изпълнението на наказанието обхваща абсолютно всички функции, включително от отказа на образуване до излизане от затвора.
Елиана Масева:
Добре. Но дали се персонифицира, дали се прави досие на всеки престъпник.
Тодор Тодоров:
Тук са казани обектите. Това са престъпления, наказателни производства, лица – всичко това е прието като стандарт. Междуведомствения съвет го е приел и системата вече функционира от 8 месеца.
Янаки Стоилов:
Други бележки по този раздел? Няма. Който е “за”, моля да гласува.
Преминаваме към Раздел VІ. Съвет за криминологични изследвания. Този съвет трябва ли да го има тук, след като Устройствен правилник има за министерството. Да падне. Защото ние не уреждаме изцяло структурата на министерството и няма нужда за един от органите да записваме.
Приемате ли да отпадне Раздел VІ.
Ана Караиванова:
Да, приемам.
Янаки Стоилов:
Добре. Раздел VІІ. Управление на имуществото на съдебната власт. Работим с болтваните текстове. Моля да видите предложенията на народните представители. Има предложение на няколко народни представители. Въпросът е кое да вземем като основа. Аз предлагам да видим предложението на г-жа Манолова и да видим съотнасянето на другите предложения с него и ако се приеме по принцип тази схема, да видим с какво тя да се коригира.
Илко Димитров:
Моето съображение е било, че все пак това имущество е било предоставено на някого, а не изобщо на съдебната власт. Съдебната власт се състои от определени органи. И затова предлагам да стане: “органи на съдебната власт”.
Янаки Стоилов:
То го има.
“Министърът на правосъдието разпределя ползването на недвижимите имоти, предоставени на съдебната власт между отделните нейни органи и възлага стопанисването им на административните им ръководители.”
Илко Димитров:
Моето предложение е за чл. 86, ал. 1.
Янаки Стоилов:
Чл. 86. Министърът на правосъдието организира управлението на имуществото на съдебната власт – недвижими имоти и движими вещи.”
Този текст е принципен. А после се казва как го разпределя.
Ана Караиванова:
По вносител е “може да възлага управлението и стопанисването”.
Янаки Стоилов:
Какво предлагате да променим в предложението на г-жа Манолова. В ал. 1 на чл. 87 ли?
Ана Караиванова:
В ал. 1. “министърът разпределя ползването” – може да разпределя.
Янаки Стоилов:
Значи предлагате: “министърът на правосъдието може да разпределя”.
Ана Караиванова:
Не. Министърът на правосъдието разпределя ползването на ... и може да възложи стопанисването им на административните ръководители.” Защото може да не иска да им възлага стопанисването.
Янаки Стоилов:
Да, защото по Конституция има това правомощие и може да го предоставя.

Елиана Масева:
Нека да го предоставя и да носят отговорност. Защо министърът на правосъдието ще носи отговорност за съдебната сграда в Тетевен?
Ана Караиванова:
Защо да не управлява в Тетевен. Много скандали възникнаха.
Янаки Стоилов:
Отговор на този въпрос е даден от Конституцията в чл. 130а, т. 2. Министърът на правосъдието управлява имуществото на съдебната власт. Щом той го управлява, той може да предостави това управление и така решаваме въпроса. Затова казваме “може д възложи стопанисването”, а иначе той е длъжен да разпредели.
Други бележки? Няма.
Г-жо Караиванова, имате ли бележки по чл. 89 за управлението и стопанисването на движимите вещи. По чл. 89, ал. 1 има ли бележки? Няма.
По ал. 3 г-жа Масева има бележка.
Елиана Масева:
Как министърът на правосъдието може да предоставя управление на движими вещи от един орган на друг?
Михаил Миков:
В една част от системата има повече автомобили. Предоставят се на друга част, защото има повече нужда. Същото се отнася за бюрата, масите, компютрите и т.н.
Мая Манолова:
Аз предполагам, че е ясна идеята. Тук исках да ги разделя нещата, че недвижимите имоти и тяхното стопанисване и средствата затова са към бюджета на Министерството на правосъдието, при министъра на правосъдието и той всъщност организира и процедурите по обществени поръчки.
Янаки Стоилов:
Има ли други бележки? Г-жо Караиванова, само с бележката, която включихме в чл. 87, ал. 1, друга промяна няма.
Който е съгласен с раздела за управление на имуществото, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
Раздел VІІІ. Охрана.
Тук има ли някакви въпроси? Какво се предлага да отпадне от чл. 90
Ана Караиванова:
Да бъде по-общо правомощието.

Михаил Миков:
Предлагам да остане този текст с функциите на тази главна дирекция, въпреки че когато обсъждахме този законопроект, на министъра му казахме, че си връзва ръцете, като си разписва дирекциите. Защото днес може да е дирекция, утре може да е отдел, вдругиден може да е управление. Но като са си решили от правосъдието така да си вържат ръцете, нека да им си остане и след една година на дойдат и да кажат, че не е дирекция, а е главно управление. Да им остане като обица това, което са си направили.
А в следващите текстове да запишем: Дейността се урежда с правилник, приет от министъра на правосъдието.
Янаки Стоилов:
Добре. Нека да го оставим. Аргументът за по-подробния запис, че съдебната охрана има съприкосновение със съдебната дейност и съдебната власт и това налага все пак да са законово разписани нейните правомощия.
Други бележки има ли? Остава чл. 90 и чл. 91 в редакцията на комисията. И чл. 92.
Които са “за”, моля да гласуват. Приема се.
Елиана Масева:
В чл. 90а. – “са длъжни да не унижават достойнството на гражданите”. Да ги уважават да, но не и да ги унижават.
Янаки Стоилов:
Предлагате да не бъде унижават, а да ги уважават. Добре. И да зачитат техните права и законни интереси.
Ана Караиванова:
Чл. 91 по вносител ли остава?
Янаки Стоилов:
Не, по комисия.
Ана Караиванова:
Ще възразим, защото статутът им урежда приравнени по Закона за Министерството на вътрешните работи, по които те работят – и права, и задължения, и правоотношения.
Янаки Стоилов:
Добре. Чл. 91 трябва да остане по вносител.
Ал. 1 се отнася до видове дейности за съдебната охрана при взаимодействието й със съдебната власт.
Има ли нещо спорно по нея? ( Има.) Какво е то?


Николета Кузманова: експерт.
Всички препратки по ал. 1 към Закона за Министерство на вътрешните работи са свързани изключително с функция по опазване на обществения ред, задържане, за ползване на оръжие, за помощни средства и т.н. Такива правомощия те не са имали. Сега този закон им ги възлага.
Препратката по Закона за изпълнение на наказанията е относно статута, възнагражденията и обезщетенията, но не и към правомощията на Национална служба “Полиция”.
Янаки Стоилов:
Ясно е, че съдебната охрана трябва да има общо взето същите възможности като полицията по отношение на използване на оръжие, довеждане на лица и т.н.
Ана Караиванова:
Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” се занимава със затворите. “Охрана” са друга дирекция. Затова в Закона за изпълнение на наказанията се има предвид...
Янаки Стоилов:
Оставяме текста по вносителя на чл. 91.
Реплика:
Може да отпадне ал. 3, защото структурата, организацията и дейността се урежда от устройствения правилник.
Янаки Стоилов:
В устройствения правилник на министерството ще отидат. Отпада ал. 3 и ал. 4. Това ли означава. Т.е. тук не се позоваваме на допълнителен подзаконов акт.
Предлага се да отпадне и чл. 76.
Приемаме само с това изключение.
Преминаваме към експертизи. Глава двадесет и първа. Вещи лица.
Тук има ли бележки? Заповядайте, г-жо Николова.
Елеонора Николова:
Спомням си много добре обсъждането, което направихме в Пловдив. Има страшно сериозни възражения срещу случайния подбор на вещите лица не по принцип, а с оглед на това, че едни и същи вещи лица влизат в различни съдебни състави, което значи, че едно вещо лице ако е ангажирано в заседания по три-четири или пет състава и случайният подбор се спре на него, това значи, че ще има много сложно съчетаване и насрочване на дела с оглед на ангажиментите на вещите лица. Или с две думи казано ще има пълен блокаж.
Янаки Стоилов:
Как да го решим този въпрос?
Елеонора Николова:
Това не е чак толкова лошо. Ние обърнахме лошата практика да служи като основание за съставяне на текстове в закона.
Представете си, че имате един списък от вещи лица. Тези вещи лица вие сте ги въртели в съдебно заседание. От 11, примерно, 5 стават и 6 категорично не стават. И следващия път ти продължаваш да работиш с петте, защото останалите не стават. Заинтересован е съдията да му се реши правилно делото. Той трябва да подбере вещото лице, което да му даде тези нужни знания, които няма. Той знае добре като е в практиката кое вещо лице ще му свърши работа по начин, че съдебният му акт да не падне. Нека да не се отнасяме към съдиите като към престъпници априори.
Янаки Стоилов:
Какво предлагате.
Елеонора Николова:
Нека да използваме подхода, който използвахме, който използвахме за съдебните заседатели. Да кажем, че съдебните заседатели се разпределят към съставите или към колегиите и случайният подбор да бъде в един по-тесен сегмент, вече определен.
Да направим така, че да не става отлагане на дело само заради съдебен заседател.
Иглика Иванова:
От 100 души специалисти, примерно строители вещи лица, има 3-4 известни, популярни лица и всички състави работят с тях.
Янаки Стоилов:
Защото са много добри ли?
Иглика Иванова:
Популярни са! Отдавна са вещи лица. Другите са по-нови и не са познати по име на съдиите. Назначават се едни и същи вещи лица, те имат по много дела и стават причина за отлагане на делата. А другите стоят без да им се възлагат експертизи. Това е едно.
Освен това, има области, където вещите лица се броят на пръсти. Примерно има двама или трима специалисти от дадена област. В такъв случай какво правим? Какво правим там, където не достигат.
Иван Колев:
Вещите лица се определят от страните. Не можем да си играем на случаен подбор.
Другото, което е, ще блокирате системата. Не може при състави, които са в големите съдилища – 50-60 състава, как ще излиза от съдебно заседание и ще отива на компютъра да върти тези вещи лица за всяко дело, като влизат с по 20 дела минимум гражданските съдии влизат в заседание и по всяко дело определя вещо лице от този списък.
Светлин Михайлов:
Отпадна ли разпоредбата, при която когато се назначава тройна експертиза, всяка от старите посочва по едно вещо лице.
Янаки Стоилов:
Там какво разрешение приехме, г-жо Антонова?
Надя Антонова:
Корупцията сред вещите лица е много сериозна. Дайте повече да не го дискутираме. Разбира се, че не го решаваме на 100%.
Янаки Стоилов:
Единственият аргумент срещу по-съществен аргумент срещу случайния подбор е, че вещото лице не решава делото. Проблемът е, че магистратът от решаващ орган, се превръща в орган който просто утвърждава становището на вещото лице. И ние по този начин признаваме, че вещото лице решава делото, а не го решава магистрата.
Михаил Миков:
Г-н Председател, има две становища. Изказаха се по тях. Дайте да гласуваме и да вървим по-нататък.
Г-н Председател,
Уважаеми дами и господа, има две становища. Изказаха се поне по двама души в подкрепа на едното и на другото. Дайте да гласуваме, защото до утре няма да свършим, ако цялата комисията трябва да се изкаже. Едни ще бъдат за едното, други – за другото.
Янаки Стоилов:
Освен ако някой не предлага компромисен вариант.
Идеята е, ако няма в списъка подходящ.
Михаил Миков:
Включително и във втората алинея има възможност.
Янаки Стоилов:
Алинея 2 обезсмисля първата алинея.
Михаил Миков:
Не я обезсмисля. Дайте да гласуваме текстовете. Има изключения от текстовете. Ако в един момент правилото се превърне в изключение след една две години, ще го затегнем и готово.


Янаки Стоилов:
Ще гласуваме, тъй като имаше предложения в текста, който е записан, да отпадне случайния подбор. Който подкрепя отпадането на случайния подбор за вещите лица, моля да гласува.
Пет гласа “за”. Които са против? Трима. Въздържали се? Четирима. Значи остава текста.
В тази глава има ли други предложения.
Надка Балева:
Някъде включили ли сме вещите лица в органи на съдебната власт. Не случайно питам.
Михаил Миков:
Може ли едно емоционално изявление.
Шест месеца, осем месеца, една година се чудиха в Министерството на правосъдието колко неща да изпишат в този закон- всички правилници, подзаконови актове и разпоредби. Написаха го. И сега, вместо да решим въпросите на съдебната власт, ние се занимаваме с вещите лица, които ги има в процесуалните закони.
Ана Караиванова:
Ще ви отговоря, г-н Миков, че в процесуалните закони пише как се назначават, но не пише кои са вещи лица.
Янаки Стоилов:
Които подкрепят главата за вещите лица с направеното уточнение, моля да гласуват. Седем гласа “за”. Против? Един. Въздържали се? Двама. Приема се.
Глава двадесет и втора. Административнонаказателни разпоредби. Има ли предложения по тази глава.
Тук има една празнота. Има ли бележки към тази глава. Няма. Които я подкрепят, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
Преминаваме към преходни и заключителни разпоредби.
Преди това Допълнителни разпоредби.
Сега имаме ли нужда от допълнителни разпоредби. Предлагам да падне главата допълнителни разпоредби. Ние сме казали и мисля, че всичко е ясно, за да го доопределяме.
Има ли възражения да отпаднат допълнителните разпоредби? Няма. Предлагаме да отпаднат.
Преходни и заключителни разпоредби.
Разполагате с доклада. Първото предложение Не гледаме отмяната.
Започваме от § 1а нататък. Г-жо Мингова, заповядайте.

Анелия Мингова:
Аз искам да потвърдя становището на нашата парламентарна група, изказано при първото четене на законопроекта затова, че ние подкрепихме този орган да е постоянно действащ при положение, че това няма да доведе до политически, бих ги нарекла, санкции върху членовете на сега действащия Висш съдебен съвет.
Спомняте си от близкото минало как се преустановяваха мандатите по политически съображения на действащите Висши съдебни съвети. Още по-малко това се налага сега, когато нищо друго няма в статута, в изискванията, в правомощията на органа, освен това че няма да изпълняват друга длъжност, докато са членове на съответния орган.
Първият ми аргумент, за да кажа, че няма да подкрепим тези текстове, свързани с прекратяване на дейността, е свързан и с това, че точно поради обстоятелството, че това навява на политически съображения за подмяна на състава, и обстоятелството, че не се предлага нещо много по-елегантно, а именно тези от членовете на действащия Висш съдебен съвет, които желаят да отговорят на условията, биха могли да се приложи ал. 2 на чл. 18 и да им се даде възможност в месечен срок от влизане в сила на закона, да освободят заеманите длъжности, ако биха искали да запазят статута си на членове на Висшия съдебен съвет. И една тогава да се попълни състава на органа, защото те ще изгубят членството си.
Какво налага, каква е необходимостта да приемаме преходни разпоредби, с които една година преди изтичане на мандата се въвежда едно преходно правило върху материална правна норма с обратно действие без абсолютно никаква правна и обществена логика. За нас това е опит за политическо въздействие върху членовете на този орган, т.е. те да бъдат подменени и всички знаем защо. Да не го казвам. Да, предстоят много важни избори, особено важен един, и се желае по този начин да бъдат променени членовете на състава. Не разбирам аргументите на някои политически сили да искат тази норма да влезе в сила с такова обратно действие.
Да погледнем защо е това бързане, което ме навежда на същата политическа логика. Та те са в съдебна ваканция, дами и господа, до 1 септември. Кога съответният административен ръководител ще насрочи събранията, кога те ще се проведат, кога ще бъде спазен срока, ако не бъдат проведени и министърът ад си упражни правомощията. Как е спешността на 21 септември. Каква е логиката? После ми кажете кой ще кандидатства? Излиза, че само аз и г-н Стоилов оттук присъстващите и г-н Миков може би, имат правното основание да съвместяват длъжност, ако не са народни представители. Излиза, че само некадърни хора от съдебната власт ще си напуснат магистратските професии и ще отидат последните 5 години преди пенсия да станат членове на Висшия съдебен съвет, защото не им предстои добра реализация до навършване на 65 годишна възраст.
Просто ние направихме с лека ръка норми в предишните текстове, а тези преходни разпоредби доказват по един много убедителен начин какво се е целяло. Никакво подобряване на дейността няма да се постигне по този начин. 22 души ще получават онези огромни възнаграждения, за които тук казахме, че ако не ги гласуваме такива, няма кой да отиде. Вместо сега с хонорарите, които взимат, но упражняват другата си професия, каквото и да е тя. И ще вършат като постоянно действащ орган нещо, което могат да го вършат 9, а не 22 – говоря условно девет, и така, докато на някой му хрумне да промени Конституцията. Но пък това не може да стане, защото трябва да е Велико народно събрание и този тромав орган от 22 плюс трима по право, ще си функционира докато тази политическа система, в която участваме всички е на този хал и на това ниво.
Държа това да го кажа. Ще го кажа и в пленарна зала.
Завършвайки, един абсолютно измислен текст - § 1г. Не искам да говоря за това кой го е написал. Прочетете първата алинея. Там няма смисъл. Не става ясно за какво иде реч. А за втората алинея, ако го приемем, изкушавам се да не кажа нищо по нея, но все пак ще кажа, прекратява се дейността на досегашния Висш съдебен съвет, а къде пише, че се прекратява мандата на членовете му, колеги. Те могат да си запазят мандата, само да не действат. Просто няма логика в това. нека да се формулира поне какво трябва. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Казаха се мотиви срещу предложението. Само в последната част мисля, че са по-широки, защото те се пренасят върху дискусията за постоянен или непостоянен Висш съдебен съвет. Но това го решихме. Другите са относими към предложенията.
Г-жо Балева, заповядайте.
Надка Балева:
Уважаеми колеги, аз със същия ентусиазъм, с който се твърди, че политически са аргументите за предсрочно прекратяване, бих могла да заявя политическите си аргументи за запазването на този състав. Но на това няма да се спирам.
Какви са основанията за прекратяване предсрочно на мандата, поне от моята гледна точка.
Ние приехме вече в пленарна зала, че е постоянно действащ, като неговите членове не могат да упражняват друга магистратска професия.
Тук ни се предлага един вариант, за да спазим това, което вече сме приели, да дадем възможност на една част от състава на Висшия съдебен съвет сега действащ, да заяви желанието си да остане и да продължи и да попълним само разликата. С една такава идея ние нарушавам принципа, който сме приели, че той е изборен орган, а не кандидатстване и пожелание. Дали ще останат тези, които искат или не искат. Вярно е, че са съдебна ваканция. Но съдебната ваканция какво означава? Не че се затваря съдът и му се заключват вратите, а че не се насрочват съдебни заседания, освен бързи производства, мерки и т.н.
Янаки Стоилов:
През съдебната ваканция никой не ни задължава да става тези действия. Това е възможност.
Г-жа Иванова и г-жа Дончева искат думата.
Иглика Иванова:
Технически неправилно е изписан текста, който се предлага за 1г. Аз предлагам редакционно:
Новоизбраният Висш съдебен съвет се смята за конституиран след като са избрани членове, които заедно с членовете по право съставляват две трети от състава му.
Проф. Анелия Мингова:
Вие съзнавате ли абсурда да конституираме орган с 2/3 от състава. Това просто е безобразие.
Янаки Стоилов:
Г-жо Мингова, да броим гласа ви против. (Да.)
Иглика Иванова:
И по ал. 2, ако позволите да завърша. Да ал. 2 действително по-коректно е:
“(2) Мандатът на членовете на досегашния Висш съдебен съвет се прекратява ...”.
А не дейността.
Татяна Дончева:
Колеги, има ли политик в България, независимо от управляващите ли е, от опозицията или който и да е, да се подпише под това. Само тази история с Ангел Александров и всякакви видове връзки, които бяха свързани с тази работа, ще ви позволят ли да се подпишете с чиста съвест и да кажете: Аз политически подкрепям тези хора.
Извинявайте, ама ни поради коя причина стигнахме до постоянно действащ Висш съдебен съвет? Поради назначаване на хора без конкурси в присъствието на еврокомисарите в София в момента, в който ще излиза доклада за България, при което те казват, процедурата е тръгнала и 100 ще назначим без конкурс. С ясно съзнание колко трябва да се пречи на всеки напън за реформа и на всяка промяна, като се обезсмисли, като се направят приложни правила, като се направят едва ли не държавни изпити, кръстили конкурс за всяко кандидатско място и всякакви такива неща.
Кой е този политик, който ще се подпише под това нещо.
Тези хора с действията си обезсмислиха всякакво желание на българските политици да отидат пред еврокомисията и да кажат: Правим нещо. Това нещо може би има смисъл. Има усилия в тази посока. Накрая отидохме и те ни притиснаха заради резултата и работата на ВСС и заради работата на Това е положението.
След като казаха постоянно действащ, да го правим постоянно действащ. инспектората към министерството. С какви очи приемаме в началото на година постоянно действащ, гоним до средата на годината – юни-юли, да приемем законовата рамка и накрая казваме: Ще проточим още една година във времето. Кой ще приеме такива реформи.
Ако става въпрос за формалните от конституционната практика основания: съществуването на административни съдилища, които не са излъчвали представители; редукцията на разследването, при което следователите вече са пъти по-малко от тия, които са били, за да излъчват двама, а не един човек; увеличаването на броя на прокурорите с част от тия следователи, които имат по-ниска квота. Това са чисто формалните основания и само едно, което до този момент беше достатъчно, се приемаше основание да се прекрати мандат на ВСС, без да се прави генерална промяна и без да се прави постоянно действащ. Като сме седнали да я правим тази реформа, да я правим.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-жа Николова.
Елеонора Николова:
Както знаете, опозицията няма да има своя квота във Висшия съдебен съвет.
Искам да припомня нещо. Както знаете, от една година аз повтарям постоянно действащ Висш съдебен съвет не заради друго, а заради смесването на две функции и за този Висш съдебен съвет може да се каже само едно, че е безобразен и че това го признават хората, които са от магистратската квота. И ако ние имаме някаква отговорност като народни представители затова, че имаме глава “Правосъдие и вътрешни работи” аз нашата отговорност я виждам по този начин.
Пак казвам. Нашият интерес отсъства. Сега, че ще излязат от квотата, назначена от НДСВ и БСП ще си назначи квота, нали знаете, че мен никак не ме засяга нито едното нито другото. Това може би трябва да бъде една обица на ухото на БСП да назначат хора различни от тези, които сега са назначили ДПС и НДСВ.
Михаил Миков:
Аз отвън казах на г-жа Мингова, че като се правят политически изказвания е добре да се чуят и другите какво казват като аргументи. Само ще кажа това. Че ако ще правим реформа и ако някой не е разбрал, че ще се прави реформа, се лъже.
Вторият въпрос. За да функционира закона, за да тръгне наистина Висшият съдебен съвет да функционира като постоянно действащ, защото аргументите са няма да намерите хора. Като няма да намерим, тогава ще се махне постоянно действие и ще си остане магистрокрацията да си се върти вътре.
Следващият аргумент. Този постоянно действащ съвет ще тръгне наново да си осмисли функционирането по бюджет, по планиране на бройки, а не по разпределяне на интереси вътре, като днес е по-силен единият, утре – другият и т.н и накрая бой по следствието. Това беше толкова години наред. Или тръгваме да го правим и то заедно с инспектората, който също ще трябва в къси срокове да изградим. Имаме волята или си придаваме вид. Има го в последния доклад. Постоянно действащ - назначаване, изграждане, укрепване. Включително трябва да намерим пари извън бюджета за инспектората. Или има воля да се прави това нещо, или трябва да запазим комфорта на тия хора, които в момента не успяха да укрепят вярата в съдебната система с едни или други действия, волю или неволю. Подаването на изкушенията бяха по-големи. В зала ще имаме политическите изказвания по този въпрос.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че трябва да бъдат представени и правните аргументи като възможност за това, което се предлага, защото те са не по-малко важни. Защото има много основания и част от тях се посочиха, като правна възможност да се пристъпи и към такова решение. Защото от правна гледна точка, според мен, е възможно и едното и другото решение. Така че ние търсим целесъобразното решение в рамките на тези правни конституционни възможности.
Други изказвания има ли? Проф. Мръчков, заповядайте.
Проф. Васил Мръчков:
Аз ще взема отношение не по политическите въпроси, а само по правния въпрос, който се отнася до § 1г.
Освен предложението, което беше направено по ал. 1. То се дължи сигурно на някаква техническа грешка.
По ал. 2 струва ми се, че правилната редакция би била: “мандатът и дейността”. Защото с тази разпоредба се посяга върху двете измерения от функционирането на този орган.
Мандатът на изборните членове и дейността на досегашния Висш съдебен съвет. Защото настъпи промяна и във функциите на Висшия съдебен съвет и по Конституцията и по този закон, който сега се приема. Благодаря ви.
Михаил Миков:
Има ли пречка да се проведат тези събрания след ваканцията. Ваканцията свършва на 30 август.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че ако има добра организация от административните ръководители, които да започнат подготовката в края на ваканцията няма пречка в първите дни след ваканцията да се проведат. Защото това е в рамките на първата след ваканционна седмица, когато трябва да се проведат тези събрания.
Имате ли по редакцията някакви бележки?
По параграфи 1 с всички букви, има ли някакви бележки, извън направените. Необходим ли е § 1д – да определяме време за първо заседание на новоизбрания Висш съдебен съвет. Нали министърът го свиква. Няма нужда от този параграф.
По останалите параграфи, които са “за”, моля да гласуват. Четиринадесет гласа “за” с колегите, които участваха в заседанието и изразиха позицията си.
Против? Смятам гласовете на тримата представители на НДСВ, от чието име г-жа Мингова изрази позиция. Трима против. Въздържали се? Един.
С 14 гласа “за”, 3 “против” и 1 “въздържал се” се приемат.
По § 2. По него има ли бележки?



Михаил Миков:
Обсъждахме тук с колегите – 30 септември. Ако искате, понеже м. септември ще бъде месеца на събранията, нека да направим 15 октомври за ВСС.
Янаки Стоилов:
То така е записано. Моето предложение е до 30 септември, но комисията предлага до 15 октомври.
Други бележки по § 2. И по § 2а. Нека да дадем месечен срок за встъпване, за да могат да съответстват на изискването по ал. 3, включително да могат да преодолеят несъвместимостта, ако има такава. От деня на избора им.
Татяна Дончева:
Редакцията на ал. 3 така ли остава – едномесечен срок от встъпването си в длъжност.
Янаки Стоилов:
Според мен, трябва да е пак от избора. И двете трябва да бъдат от избора. В едномесечен срок встъпват от избора и в същия едномесечен срок от избора трябва да прекратят другите дейности. Т.е. започвайки дейността, те да не бъдат в конфликт.
Гласуваме. Които са “за”, моля да гласуват. Единодушно се приема.
По § 3 и § 4 има ли някакви бележки? Параграф 3 остава. Параграф 4 пада.
По § 5.
Елеонора Николова:
Параграф 5 стана безсмислен с оглед на това, че конкурсите се състояха. Аз се опасявах, че евентуално ще ги отменят, но те се състояха.
Янаки Стоилов:
А ако обявят някакви нови.
Елеонора Николова:
Тогава да остане.
Янаки Стоилов:
Нека да остане.
За провеждането по досегашния ред. Преходната разпоредба за класовете, за заварените младши съдии. Стават за три години.
По § 6 предлагаме за неприключилите дисциплинарни производства при влизане в сила на този закон, се довършват в срок – 3 месеца.
Може да се окаже прекалено кратък този срок. Може би до края на годината трябва да бъде. Слагаме го до 31.12.2007 г.
Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Мисля, че тук пропускаме една друга категория дела, а именно тези, които са срещу решения на Висшия съдебен съвет, които в момента са висящи пред Върховния административен съд и пред другите съдилища. Начинът, по който ще се довършат. Би следвало да се запише, че ще се довършат по досегашния ред, защото ние променихме реда. Както направихме и в ГПК.
Янаки Стоилов:
Обжалваните по съдебен ред актове на Висшия съдебен съвет се довършват по досегашния ред.
Мая Манолова:
Записала съм формулировка, която може след това да се редактира.
“Образуваните преди влизане в сила на закона административни дела по жалби срещу решения на Висшия съдебен съвет в административните съдилища и във Върховния административен съд се довършват от същите съдилища по досегашния ред.”
Ще го проверим и ще дадем редакция.
Янаки Стоилов:
Добре. По § 7 и § 8.
Параграф 7 пада, защото ние сме го решили този въпрос в основната част.
По § 8. Налага ли се? Само за военните.
Проф. Васил Мръчков:
По това разрешение съм имал възможност да изразя становището си е юридически неправилно. По § 8. Тези правоотношения не са трудови.
Янаки Стоилов:
Тук пада § 8, а доколкото е необходимо, сме ги уредили в отделните раздели. Остава само за военните съдии.
За § 9. Нека тук да го приемем. Т.е. ние веднъж казахме, че това се зачита като магистратски стаж, а тук уреждаме за заварените случаи. Да го има и тук.
Приемаме на Павел Шопов и на Елиана Масева и гласуваме редакцията на комисията.


Михаил Миков:
Г-н Председател, едно допълнение. Времето като съдебен кандидат, стажант адвокат или стажант юрист след успешно издържан изпит за юридическа правоспособност се зачита за стаж по чл. 190, ал. 1-5.
Янаки Стоилов:
Това за да съответства на стажант съдиите.
Проф. Васил Мръчков:
Юридически стаж по смисъла на конституцията.
Янаки Стоилов:
За стажантите кой режим се прилага в момента.
Проф. Васил Мръчков:
Този стаж е доведен до обезсмисляне.
Янаки Стоилов:
Този стаж трябва да го приравним към трудовия стаж, а не към специализирания. Нали това се предлага.
Михаил Миков:
Г-н Председател, магистратите са тук. Как се води по наше време този стаж.
Янаки Стоилов:
Това нали не значи за тези, които са го придобили за трудов стаж, че не се отменя. Да не остане някаква празнота тук в закона.
Проф. Васил Мръчков:
Идеята е този стаж да се признае като юридически стаж при заемане на магистратска длъжност. Това е идеята.
Другият въпрос дали това време ще се признава за трудов стаж и за осигурителен стаж, е друг въпрос. Нека да оставим това на Кодекса за социално осигуряване и на Кодекса на труда.
С тази разпоредба се придава обратно действие на признаването на този стаж за юридически и на тези, на които досега не е признат. Има такива, на които не е признат.
Въз основа на тази разпоредба сега този стаж ще се признава и за трудов стаж и за осигурителен стаж. Досегашната уредба не признаваше това за трудов стаж на тези, на които стажът е бил положен преди държавния изпит, каквото беше моето поколение, защото една стара една стара, сега вече отменена разпоредба от Закона за пенсиите, предвиждаше, че за стаж при пенсиониране се признава стажът, положен след полагането на държавния изпит. Това беше една специална разпоредба, която съществуваше за юристите от 1958 г. въведена.
Янаки Стоилов:
И ние това трябва да го запазим, нали.
Проф. Васил Мръчков:
Това ще въведе много голямо различие в уредбата. Първо, поколението, за което се отнася този въпрос е престанал да съществува и като биологичен. Може би ще има отделни случаи, като се признава за юридически стаж с това ще се признае и за осигурителен и за трудов стаж. По силата на тази разпоредба ще се признае.
Янаки Стоилов:
Какво се предлага, моля да разберем.
Проф. Васил Мръчков:
Така както е предложена разпоредбата сега – тази, която г-н Миков прочете.
Михаил Миков:
Има поне 5 нови режима. Когато ние сме завършили, ние сме ходили на стаж след държавните изпити. Получавахме по 120 лв. Осигуряваха ни и ходихме в прокуратура и следствие една година. И това се признава за трудов и за юридически стаж.
Янаки Стоилов:
За юридически не знам дали се признава. Мисля, че само за трудов.
Михаил Миков:
Добре, не се признава. След това се явява фигурата на съдебните кандидати. Те по нищо не се различат. Получавали са заплата, но май бяха само 6 месеца. Вървяха така 5-6 години. После се каза, че стажа не се плаща от държавата, каквото е положението в момента и че може да се кара в адвокатурата. А по наше време беше в съда – районния и градския съд, като получавахме заплати от държавата.
Янаки Стоилов:
На тези хора това ще се зачита ли за трудов стаж. И без разпоредба няма да има проблеми, така ли?
Проф. Васил Мръчков:
По действащото законодателство, ако не се промени трудовото и осигурителното законодателство, в които се съдържа легална дефиниция на трудов стаж и на осигурителен стаж в Кодекса за социално осигуряване, на тези лица, на които не са внасяни осигурителни вноски, това време няма да им се признае. Това е за днешните. А и за миналите, които не са плащали, няма да им се признае за осигурителен стаж.

Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам следното решение.
Стажът, независимо как са се наричали през отделните периоди, който те са карали след дипломирането, да се зачита за трудов стаж, но да не се зачита за специализиран, защото те имат изпит за правоспособност, който се полага в края на стажа и няма защо да им го зачитаме като специализиран стаж. Няма да се зачита. Според мен, след като той трябва да положи изпит, защо ще му го зачитам за специализиран стаж. Този който е работил след дипломирането, нека това да е общ трудов стаж и това да уредим в закона. Така ще ги приравним общо взето всичките.
Надка Балева:
С изричното записване на текста “стаж след полагане на държавни изпити” ние лишаваме от правото да им се зачита за трудов стаж на тези випуски, които са били по времето на Михайлов, защото той е карал стажа една година преди да се ...
Янаки Стоилов:
Не може да има трудов стаж в периода на обучение. Ние ще уеднаквим това, което е било еднакво. Това, което е различно, си е различно. Затова аз предлагам да приемем възможно най-близките критерии. Как може да има специализиран стаж, който не е трудов стаж.
За това ви предлагам да кажем независимо дали са стажанти или както иначе се наричат и независимо от продължителността, когато този стаж е след дипломирането, да го зачитам за общ трудов стаж.
Нали е ясна постановката. Добре.
По следващите текстове - § 10 и т.н. Тези са решени.
За наредбите. Три месеца достатъчен срок ли е за приемане на наредбите? Нали някои от наредбите са свързани със започване на дейността на Висшия съдебен съвет. Три месеца. Коя е наредбата, за която се дават 6 месеца. Коя е тази наредба по чл. 83. (За информационната система.) Защото никога не се свършва тази информационна система.
Михаил Миков:
Какво значи текста на ал. 6.
“(6) Министерството на финансите осигурява развитието на инфраструктурното и кадровото осигуряване на ядрото на ЕИСПП спрямо проектните параметри по бюджета за 2008 г.”
Какво е това? Кой го измисли. Сега да не подменяме бюджетната процедура със закон. Предлагам да отпадне. Има си бюджет.
Надка Балева:
И то на ядрото. А на периферията?
Янаки Стоилов:
Добре. По ал. 1 защо срокът е 6 месеца. Тази генерална алинея каква стойност има. Аз ви предлагам в ал. 1 срокът да не бъде 6 месечен, а да бъде до края на годината. На практика това ще бъде около 5 месеца. Нека да се знае, че от началото на годината цялата система ще заработи едновременно. В останалите алинеи сроковете се запазват.
С тази редакция приемаме.
Преминаваме към следващите параграфи. Те са технически.
По същество има ли други параграфи или са чисто препратки.
Каква е тази бележка:
“Не се предвижда в приетите текстове на ЗСВ инспекторите в инспекторатите към ВСС да проверяват частните съдебни изпълнители.”
Нали ще ги проверяват.
Наталия Кузманова: експерт.
Инспекторатът към министъра на правосъдието, а не към Висшия съдебен съвет.
Янаки Стоилов:
За влизането в сила по общия ред. Или от 1 август, ако искате да сложим фиксирана дата. Но това в зала ще го решим.
Иван Колев:
Нали казахте да се подготви текст за промяна на Закона за кадастъра. Служителите се намират към Агенцията по вписванията. Това създава голям дисбаланс Съдиите по вписванията нямат при тях служители. И вече стават масови скандалите. Съдиите по вписванията останаха в Закона за съдебната власт, а тези които са служители по вписванията са към Агенцията по вписванията. Или съдиите трябваше да станат държавни служители и да отидат и те към Агенцията, или обратното - да се върнат служителите.
Янаки Стоилов:
По-добре е, ако трябва да напишем, че тези служители изпълняват и разпорежданията на съдиите по вписванията, а не да ги местим постоянно.
Иван Колев:
Това трябваше тук с параграф допълнително да се измени в Закона за кадастъра и имотния регистър. Мисля, че Министерството на правосъдието ще подготви такъв текст.
Аз понеже съм подготвил текст предлагам да се запише, че се изменя чл. 58а от Закона за кадастъра и имотния регистър, като в ал. 1 отпада “и служби по вписванията в седалищата на районните съдилища” и ал. 2 да отпадне.
Другата възможност е да се запише, че ал. 2 става: Имотният регистър се води от районните съдилища.
Но не знам дали това може.
Янаки Стоилов:
Ние нали променяме системата.
Михаил Миков:
Г-н Председател, въпросът който поставих за чл. 190 и Вие казахте накрая – въпросът за стажовете.
В момента младши 3, съответно съдии и прокурори. Караш 3 години като младши. Дайте да уточним тези години. Защото има една сбитост в средата на окръжното равнище. Това, което аз предлагам, ако сте съгласни: Три години е младши, оттам карат 5 години районен, оттам става 8 години окръжен, оттам отива 10 апелативен и 14 отива касационен. Защото и пирамидата е така направена. Не могат да се преобразуват бройките в долните за младши, бълват отдолу на системата младши, а те в един момент се запушват. Нека и те да си кажат.
Янаки Стоилов:
Това на практика с колко би променило годините.
Михаил Миков:
С по една или с по две.
Христо Бисеров:
Този въпрос го дебатирахме толкова много. Защо сега се повдига отново.
Янаки Стоилов:
Нека да ги съпоставим паралелно. За младши съдия имаме 3.
Реплика:
За районен има изискване 3 години.
Янаки Стоилов:
Г-н Миков предлага 5. В момента за районен има 3 години. това означава, че той след като изкара 3 години като младши съдия ще става две години районен. Г-н Миков предлага да е 5 години районен, в който ще се включва ли 3 години.
Христо Бисеров:
Г-н Миков смесва две различни неща. Едното е колко си длъжен да изкараш.
Михаил Миков:
Смятам, че за окръжен съд трябва да има поне 8 години стаж, за да стане съдия в окръжен съд. Трябва да има поне 10 години стаж, за да стане съдия в апелативен съд.
Янаки Стоилов:
Дайте да ги обсъдим нещата в паралел.
Христо Бисеров:
Ние сме ги обсъждали. Ние го гласувахме. Тук имаше едни хора, които подкрепиха една теза. Сега ги няма. Сега изведнъж се вкарва този текст!
Янаки Стоилов:
Колеги, ще видим как да го решим. Но нека да ги изпишем, за да видим все пак кое е рационалното решение.
Мая Манолова:
Те въпроси ги решихме и предлагам сега да не подновяваме дискусията.
Янаки Стоилов:
Г-н Миков подновява тази дискусия, както я подновихме по някои други въпроси.
Михаил Миков:
Аз ще си направя редакционни предложения в зала.
Христо Бисеров:
Г-н Миков, ти участва ли в тази дискусия? (Не.) Знаеш ли аргументите, обратните на твоята теза. Тогава поинтересувай се малко.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам да оставим дискусията да продължи. Нека да изпишем тук годините. Аз не предлагам ревизия на становището на комисията, защото сега сме в по-малък състав. Но няма пречка даже в скоби да дадем другия вариант на тази дискусия в залата и така или иначе тя ще се реши в залата. Защото има и такова предложение.
Михаил Миков:
Ще си изложа аргументите в зала. Искам да има някакъв разум в цялата история.
Янаки Стоилов:
Колеги, аз ви предлагам следното. Имаше един въпрос към г-жа Караиванова и тя ще ни отговори след малко.
Сега предлагам само да изпишем годините, които са в момента и които се предлагат, за да си направи всеки преценката тази разлика дали е целесъобразна. Дискусията ще се реши в залата.

Христо Бисеров:
Имаме вече доклад на комисията.
Янаки Стоилов:
Аз предлагам сега да се ориентираме тук сред нас, защото така или иначе подобно предложение е направено.
Колеги, имаме възможност да приключим след няколко минути. Имахме много по-сложни въпроси и нека да не се създава напрежение.
Има засега 3 години стаж, който трябва да се изкара като младши съдия, за да стане районен съдия. Той трябва да бъде районен съдия в продължение на 2 години. Сега се предлага колко, г-н Миков.
Христо Бисеров:
Ще повторя пак. Тук се смесват нещата. Едното е колко стаж трябва да имаш, за да встъпиш в длъжност, а другото е като встъпиш, колко седиш там за младши съдиите.
Михаил Миков:
Нека да задам въпрос на г-н Бисеров. След колко години юридически стаж можеш да отидеш в окръжен съд. (След 5 години.) Смятам, че са малко за окръжен съд.
Янаки Стоилов:
В общия случай той трябва да е бил 3 години младши съдия, 2 години районен и да иска да отиде в окръжния.
Михаил Миков:
За окръжен съд нивото трябва да е 8 години. За апелативния – 10, а за касационния – 14 години. Но този въпрос ще го коментирам в зала.
Янаки Стоилов:
Аз си спомням, че това предложение беше направено от някого.
Христо Бисеров:
Мисля, че беше от Стоян Проданов.
Янаки Стоилов:
Такова предложение има направено.
Михаил Миков:
Аз ще го защитавам.
Янаки Стоилов:
Добре. Сега тук дискусията няма да я водим по-дълго.
Надя Антонова:
Аз искам да направя едно предложение за допълнителни разпоредби. Ние отхвърлихме раздела “Допълнителни разпоредби”. Ще го направите, но първо г-жа Караиванова да отговори на въпрос, който ще формулирам.
Г-жо Караиванова, тъй като се постави въпроса от съдии за служителите по вписванията сега да са се прехвърлели отново към съдиите по вписванията от Агенцията. Какво е вашето отношение.
Ана Караиванова:
В този момент не могат да се прехвърлят служителите от Агенцията по вписванията отново към съда. Те работят по Закона за кадастъра и имотния регистър. Това че те не изграждат в необходимите бързи темпове имотния регистър, а са изградили само в две пилотни въпреки многократните напомнения, е тяхна вина, но. Но това объркване отново да преминат отново към съдиите, не е възможно. Не е възможно.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-жо Антонова, да се надяваме, че това е последният въпрос, който ще разискваме.
Надя Антонова:
Колеги, ако си спомняте, ние приехме, че длъжностите “председател на отделение във ВКС и ВАС”.
Янаки Стоилов:
Те отпаднаха.
Надя Антонова:
Вече не с административни, а са само магистратски. (Те отпаднаха.) Въпросът е за заварените случаи.
Янаки Стоилов:
И заварените отпадат. Само ни напомняте, че тези, които са получили възнаграждение за тези длъжности, го запазват. И това трябва да ги запишем, защото щяхме да го пропуснем.
Надя Антонова:
Искате да кажете, че тези, които сега са председатели на отделения на ВАС вече не са откакто влезе закона в сила. Така ли е? Въпросът е за заварените председатели на отделения във ВАС или във ВКС.
Янаки Стоилов:
Значи вече не са рангове. Но за длъжностите трябва да го сверим дали си остават.
Надя Антонова:
Те остават като магистратски. Но вече такива административни длъжности няма. Нали така? И какво правим със заварените случи? Това е въпросът.
Янаки Стоилов:
Боже би има резон те да са длъжности без да са рангове.
Реплика: Останат ли длъжности, трябва да бъдат и рангове.
Янаки Стоилов:
Ние вече ги махнахме там.
Надя Антонова:
Значи има проблем. Така стои въпроса и с шефовете на отдели в прокуратурите.
Янаки Стоилов:
Какъв е проблемът.
Надя Антонова:
Проблемът е как ще решим въпроса със заварените председатели на отделения и шефове на отдели в върховните прокуратури. Те вече нямат такива административни длъжности. Нали решихме, че не са административни, а са магистратски само.
Янаки Стоилов:
Те не са магистратски. Те са административни длъжности. Това са административни длъжности без да са ръководители.
Николета Кузманова: експерт.
Така както гласувахте текстовете за административните ръководители, там попадат само тези, които ръководят съответния орган на съдебната власт – председатели на съд, прокуратура, следствие.
При положение, че бяха извадени като отделни длъжности, те вървяха паралелно с длъжността “съдия във ВКС” “съдия във ВАС”. Тъй като гласувахте, че няма да е такава отделна длъжност, той би трябвало да си продължава да си е съдия във ВКС, а как ще се организират като административна длъжност мисля, че не е въпрос, който да го реши закона.
Янаки Стоилов:
Тогава няма да имат и статут, защото няма да имат и възнаграждение и т.н.
Реплика:
По-скоро те остават изпълняващи длъжността. Да се запише в закона в преходна разпоредба, че са изпълняващи длъжността до провеждането на конкурса за нови завеждащ на отдели на прокуратурата и за председатели на отделения.
Янаки Стоилов:
Не е това проблемът. Нека да решим цялостно въпроса. Ние решихме ли, че заместник административните ръководители се назначават от съответния ръководител. Това е прието.
Какъв ще е практическият ефект от приемането на едното или на другото решение за административни длъжности да се броят тези, за които казахме – да ги наречем вътрешните административни ръководители. Според мен, трябва да има възможност за такива вътрешни административни ръководители. Необходимо е при вътрешната организация да има такива вътрешни административни длъжности. Дори за тях е нормално да се полага и някакво допълнително възнаграждение. Въпросът е дали това може да стане с правилата, които ще се приемат, а не със закона. Ако това може, за мен няма проблем. Само че трябва да видим дали това безусловно може да стане. Защото ние твърдо решихме, че това няма да са рангове.
Николета Кузманова: експерт:
Така както е гласуван текста на комисията за правилниците на администрацията.
Янаки Стоилов:
Да видим първо как е гласуван текстът за длъжностите.
Николета Кузманова: експерт.
Длъжностите са съдия във върховен съд, съдия в апелативен съд, съдия в окръжен и съдия в районен съд. Само председателите са административни длъжности.
Янаки Стоилов:
Какво би станало, ако има административна длъжност “началник на отделение” и “началник на отдел” и на колегия и т.н.
Николета Кузманова: експерт
Функционални характеристики.
Организацията на работа на органите на съдебната власт, длъжностното разписание, типовите длъжностни характеристики се определят с правилника за администрацията.
Янаки Стоилов:
Може би трябва да предвидим в закона там където му е мястото, че в
Мая Манолова:
Това не са ли административните длъжности в съда. Това не са магистратите.
Янаки Стоилов:
Нека да ги добавим. Било общо или конкретно да предвидим тези вътрешни административни длъжности. Такива длъжности ще ги предвидим, въпросът е, че решихме да няма такива рангове. Защото това не са магистратски длъжности, а са административни длъжности. И нека това да го запишем.
В съда и прокуратурата от определено ниво могат да се избират или назначават председател на колегия, на отделение и на отдел.
Надя Антонова:
Назначават чрез конкурс. Нали така.
Янаки Стоилов:
Какъв конкурс за председател на отделение ще се провежда?
Това, което решаваме е да има административни длъжности: председател на колегия, на отделение и на отдел.
Надя Антонова:
А заварените случаи. Тези, които са заварени шефове на отдели, продължават да си изпълняват длъжността. Така ли.
Янаки Стоилов:
И нищо да не кажем, те си продължават.
Надя Антонова:
Защото те не са избирани за такива административни ръководители.
Янаки Стоилов:
Сега кой ги избира. Те се назначават.
Надя Антонова:
По какъв начин ги назначава. Нали им прави атестация, за да ги назначи.
Янаки Стоилов:
В момента няма никакви допълнителни изисквания, така че те ще се назначават по същия ред, по който и досега. Освен ако не им слагаме някакъв мандат за колко време може да бъде такъв. Но според мен, тези вътрешни длъжности едва ли трябва да са мандатни.
Надя Антонова:
Не може да няма мандат. Големият има мандат, а малкия няма.
Янаки Стоилов:
Големият има, защото го избира Висшият съдебен съвет.
Това ще го допълним да има такива административни длъжности. И това няма да промени конструкцията на системата. Ще даде възможност те да имат вътрешна йерархия и да получават допълнително възнаграждение за тези административни длъжности.
Други въпроси.
Реплика:
Ще приемате ли бележки след като получим проекта в цялостен вид. Можем ли да внесем някои бележки.
Янаки Стоилов:
Редакционни?!
Реплика:
Не редакционни, а просто ако има някакви анонси.
Янаки Стоилов:
Какви анонси, като ние го внасяме за обсъждане в пленарна зала. Може да се огледа да не са направени някои правно технически пропуски и несъответствия. Ние можем да ви предоставим само ако в това искате да ни помогнете. Повече в комисията няма да го обсъждаме. Ако искате да направите такъв род бележки са добре дошли до края на понеделник.
Други въпроси, колеги, имате ли. Няма.
Благодаря ви много за участието.
Закривам заседанието.

Председател:
(Янаки Стоилов)



Стенограф-протоколчик: