---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 39

Днес, 04.10.2007 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Главна прокуратура – Борис Велчев, главен прокурор, Валери Първанов, заместник-главен прокурор, Асен Арсов и Мариана Борисова; от Министерството на правосъдието – Миглена Тачева, министър и Ана Караиванова, заместник-министър; от Министерството на вътрешните работи – Румен Андреев, заместник-министър; от Софийски градски съд – Светлин Михайлов, председател; от Национална следствена служба – Свилен Турмаков, и.д. директор и Владимир Петров; от Генерална дирекция “Полиция” – Славчо Танчев, главен дознател.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Господин Главен прокурор,
Господа прокурори,
Г-жо заместник-министър,
Откривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за Национална агенция “Сигурност”, № 754-01-125 от 18.09.2007 г., внесен от Михаил Миков и група народни представители – продължение.
2. Обсъждане на доклада за прилагането на закона и дейността на Прокуратурата и разследващите органи през 2006 г., № 711-00-2 от 28.052007 г., внесен от Висшия съдебен съвет.

Преди да започнем по дневния ред искам да използвам случая, че тук е г-жа Мингова, която в продължение на 6 години беше активен участник в работата на Правната комисия, а през продължителен период от тях председател на Правната комисия, преди да оглави парламентарната група на НДСВ, за да изразя своята благодарност към нея. Поне за мен, а надявам се и за вас, работата с нея беше и професионално приятна и чест да бъде един от най-авторитетните представители на българското Народно събрание. Мисля, че хора като нея оставят трайна следа в работата на българския парламент. Убеден съм, че тя ще бъде един от най-големите авторитети в дейността на ново формирания Висш съдебен съвет и ще допринесе за повишаването на ефективността за гарантиране на независимостта, за увеличаване на прозрачността на съдебната власт.
Използвам случая да й поднеса нашите благодарности и най-добри пожелания в личен, в професионален и в обществен план, а също и един спомен, който е достатъчно цветен и надявам се такова да бъде и бъдещето й. (Ръкопляскания.)
Проф. Анелия Мингова:
Много благодаря, скъпи колеги. Няма да бъдем заедно, но се надявам, че в други взаимоотношения ще работим пак заедно. С искрено приятелство и с искрени чувства приемам това днес и ви пожелавам много здраве, много успехи и се надявам на бъдещо сътрудничество. Наистина ми е много тъжно да се разделим, но го приемам и като знак за нови отношения.
Благодаря ви много! (Ръкопляскания.)
Янаки Стоилов:
Предстои да завършим с първо четене на Законопроекта за Национална агенция “Сигурност”, внесен от Министерския съвет.
Миналия път изслушахме представителите, които имат пряко отношение към осъществяване на дейността на Агенцията. Днес поканихме представители на прокуратурата, съда и президентството, т.е. институции, които имат поглед върху работата на службите за сигурност.
При мен е представено становище от Главния прокурор – Борис Велчев, в което по принцип законопроектът се подкрепя. В становището са направени редица предложения и бележки за неговото по-нататъшно обсъждане. Ще го предоставя на колегите при развитието на парламентарната процедура. Разбира се, те могат да посочат свои представители и да направят допълнителни бележки във водещата комисия, ако смятат това за необходимо.
Поканихме също и г-н Михайлов, председател на Градския съд, който има най-голямо отношение към контрола на тези мерки. Ако желаете да изразите отношение, заповядайте.
Светлин Михайлов:
На мен ще ми е малко трудно да говоря сега по законопроекта, но ще се опитам.
На първо място, на мен ми се струва, че трябва много ясно да бъдат очертани функциите по взаимодействието и различието на тези съществуващи към настоящия момент служби и тази служба, която се създава. Също така, тези функции, които са записани в чл. 3 трябва да бъдат достатъчно ясно диференцирани, тъй като отсега виждам едно противоречие, което би настъпило между съществуващите служби и новата служба, когато е свързано с разкриването на престъплението.
“чл.3 (1), т. 4. участие на лица, заемащи висша държавна длъжност в корупция и връзки с организираната престъпност.”
Да не забравяме, че винаги едното лице в това престъпление може да бъде висш магистрат или лице, което заема висша държавна длъжност, а другото лице да не е такова и ще настъпи колизия между съществуващата Национална служба за борба с организираната престъпност, например, и тази Агенция. Това трябва да бъде изяснено – коя от двете агенции ще има приоритет при разкриването и разработването на такива престъпления.
Другото, което ми се иска да отбележа е следното. В чл. 5 е записано, че Националната агенция “Сигурност” ще “притежава, прилага и използва специални разузнавателни средства”. Специалните разузнавателни средства са подслушването, което е свързано с документиране, филмиране, проследяване, включването на така наречените “секретни агенти” в една организация. Това са неща, които са разрешени със Закона за специалните разузнавателни средства и монополът досега върху хората, които ги изпълняваха това е служба ДОТИ и служба ДОИ, беше осъществявано от Министерството на вътрешните работи. Означава ли че тази нова агенция ще създава нови служби, които да бъдат само на пряко нейно подчинение, дали ще се спазва редът, който е за специалните разузнавателни средства.
По принцип в този законопроект са включени основните параметри на дейността на една организация. Всичко останало трябва да бъде доразработено или включено в закона.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Други изказвания има ли? Г-жа Николова.
Елеонора Николова:
Уважаеми колеги, аз съм изразявала становище, че подкрепям създаването на такъв закон и такава служба, но това, с което разполагаме, е само едно форлаге, по което да можем да разсъждаваме. Но все пак благодаря на колегите, защото аз го приемам така. Внимателният прочит на законопроекта за мен е едно copy paste на раздела “Служба сигурност” в Закона за МВР и по няколко текста за другите служби, които се обединяват.
Това, което на мен ми липсва и никога не бих подкрепила в този вид, как тази информационна служба, защото по същество тя има такъв вид, как тя от информационна се превръща в действаща. Т.е. къде е мястото на прокуратурата като трансмисия между тази служба и съдът, който всъщност ще раздава правосъдие въз основа на едни добре структурирани служби, които да събират тази ценна информация. Защото това е смисълът – да се съберат на едно място всички служби, които са оправомощени със закон, да събират информация, да бъдат по-действени и обединени, за да може тази информация под ръководство на прокуратурата чрез доказателствени средства да постъпи в съда и да послужи като годно доказателствено средство за реализиране на наказателна отговорност. Ако това не се случва, а в този законопроект за мен това отсъства, не виждам какъв е смисълът ние да приемаме една служба, която да осведомява тримата първи в България. Те и сега са осведомявани, доколкото знам, чрез информационните масиви на службите.
Затова бих желала да чуя какво е становището на Главна прокуратура, защото не разполагам със становището, т.е. не ни е раздадено сега, но аз мисля, че точно тук трябва да се поработи много сериозно между първо и второ четене. Очаквам, че ще има работна група от колеги. Мисля, че точно това е най-важното – ние да направим от тази служба една служба, подчинена на закона и най-вече на правосъдието, за да има реален резултат от нейната работа. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Г-н Велчев може би ще отговори. Но аз ви предлагам, ако има и други въпроси, да ги чуем и от поканените, ако преценят, да реагират на поставените проблеми. Г-н Димитров.
Филип Димитров:
Бих се опитал да допълня въпроса на г-жа Николова.
Моето усещане е, че това е една служба, която е зачената малко в грях. Т.е. тя е мислене като едно копие на MBI, само че проблемът е, че по онова законодателство всъщност MBI не извършва процесуалния действия в строгия смисъл на думата, но тях не ги извършва и полицейския инспектор. Т.е. изобщо до съда не се говори за процес в тесния смисъл на думата.
Този въпрос възникна и миналия път, когато разисквахме нещата. Ако тя няма да се занимава само с подслушване, събиране на информация и т.н., а ще извършва и някакви действия, какви ще бъдат те. А ако няма да ги извършва, тогава не се ли изправяме пред нещо по-смущаващо даже, защото ако тя извършва разследваща дейност, което фактически и прикритието за процесуалната дейност, защото другото е оперативно издирвателна, но как ще оперативно издирвателствува, без да извършва такава дейност, за мен остава малко неясно. Може би съм на погрешен път и очаквам, че вие ще ни го разясните.
Янаки Стоилов:
Други изказвания и въпроси? Няма. Г-н Велчев, заповядайте. Предполагам, че ще изрази свое отношение, тъй като не е от авторите и вносителите на законопроекта и не би могъл да бъде изчерпателен, но заповядайте.
Борис Велчев:
Благодаря Ви, г-н Председател
Уважаеми дами и господа, наистина мога да изкажа само едно мнение – и лично и на институцията, която представлявам, защото ние обсъждахме в ръководството на прокуратурата този законопроект.
Действително има въпроси, които сме поставили и в нашето писмено становище не толкова като механизъм за подобряване на съдържанието на закона, колкото като въпроси за изясняване на неговата философия, от която ще зависи на свой ред съдържанието на нормите в закона в бъдеще. И за нас един от въпросите, който е неясен и който сме поставили в писменото становище, е за връзката между дейността на тази Агенция и Прокуратурата, а тя е функция от онова, от отговора на въпроса дали тази агенция ще има или няма да има разследващи функции. Този въпрос не намира достатъчно ясен отговор в текста на закона. Възможни са и двете тълкувания. От една страна се предлага да се допълни НПК с това да има дознатели в съответната агенция, от друга страна, така или иначе правомощията на Агенцията формално поне в текста на закона в основното тяло не включват разследване. Очевидно необходимо е едно прецизиране. Каквото и да е то, ние ще го изпълним.
Тук искам само да подчертая. Разследващите функции на Агенцията и възможността да се извършва дознание в Агенцията трябва да бъдат внимателно разграничени от възможността да се използват следователи по такива дела. Защото корупцията по “високите етажи” на властта се отнася и до лица с имунитет - отнася се до магистрати, отнася се до народни представители и други лица с имунитет. А пък те по силата на НПК се разследват от следователи. Никак не е проста тази материя и една от нашите препоръки към законопроекта, без да си позволим да даваме каквато и да било конкретна препоръка е да изясним този въпрос. И ако Агенцията ще има разследващи функции, нашите бележки ще имат един характер, едно съдържание, а ако тя ще бъде чисто информационна, ще имат съвсем друг характер.
Но честно да си призная, част от вашите въпроси надхвърлиха нашата компетентност и като хора, които само са чели един вариант на законопроекта, е може би по-добре да бъдат адресирани към авторите.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. С това смятам, че дискусията по законопроекта на тази фаза приключи. Можем да пристъпим към неговото гласуване за първо четене.
Тези, които подкрепят по принцип приемането на Законопроекта за Национална агенция “Сигурност”, моля да гласуват. Единадесет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама.
С единадесет гласа “за” и двама “въздържали се” законопроектът се приема.
Надявам се, че в рамките на водещата комисия ще бъдат обсъдени обстойно повдигнатите въпроси. Някои от тях, безспорно се нуждаят от изясняване и детайлизация, така че работата по него оттук нататък ще продължи. Благодаря ви.
По втора точка - Обсъждане на доклада за прилагането на закона и дейността на Прокуратурата и разследващите органи през 2006 г., внесен от Висшия съдебен съвет.
Виждам, че и г-н Румен Андреев, заместник-министър на вътрешните работи е тук. Заповядайте, г-н Андреев.
Вие разполагате от доста време с доклада. Обръщам ви внимание, че е подготвен работен вариант за становище на Комисията, който ви е предоставен. Тъй като го получихте преди малко, искам да ви ориентирам, че той представлява опит за едно кратко резюме на информацията и данните, които се съдържат в доклада, а също така и с опит за допълнителен анализ от гледище на комисията. Този анализ завършва с няколко оценъчни констатации и препоръки с оглед бъдещата работа в такива случаи. Моля да погледнете и финала, ако имате някакви предложения, възражения, коментари, заповядайте.
Смятам, че докладът на прокуратурата трябва да се съпътства от един макар и кратък доклад-становище и на Комисията по правни въпроси, защото това е една твърде обемиста и в същото време отговорна дейност.
Предоставям думата на Главния прокурор Борис Велчев, който ще направи представяне на доклада, който те са представили пред Висшия съдебен съвет. Заповядайте.
Борис Велчев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Докладът е пред вас. Имали сте възможност да се запознаете с него. Давам си сметка, че той е доста обременителен и като обем и като съдържание, множество цифри често пъти написани въз основа на критерии, които не стават ясни при първи прочит. Аз се постарах в едно съвсем кратко изложение, без да ви обременявам с цифри, да посоча най-важното, тъй като докладът има и отчетен характер.
Ще се спра на някои от проблемите в Прокуратурата дотолкова, доколкото те са част от анализа, който правим на цифрите в доклада.
Трябва да кажа, че през миналата 2006 г. в прокуратурата се е работило върху малко над 430 хил. преписки. Тази цифра бележи един значителен ръст в сравнение с предходната година с около 15%. Със задоволство мога да кажа, че около 90% от тях са решени в рамките на годината и по 1/4 от преписките са постановени откази да се образуват досъдебни производства.
При анализа прави впечатление, че по-малко са сигналите за самоуправства, което ни доведе до положението затова да отменим нашите актове “Урегулиране на дейността на прокуратурите за самоуправствата”, защото с новия Закон за съдебната власт тази функция на прокуратурата беше редуцирана, което е добре. Успоредно с това се създадоха механизми в гражданското и административното законодателство за отстраняване на самоуправствата. Така че броят на преписките през следващата година ще бъде и малко по-малък в предвид на отпадналите преписки за самоуправства.
Не сме, за съжаление, съвсем добри в срочното решаване на всички преписки. По тях възлагаме редица проверки. За съжаление, съвсем доскоро практиката беше проверките да бъдат възлагани единствено на органите на МВР. Това претовари органите на МВР с проверки по тези преписки, често пъти несвързани пряко с работата на МВР и доведе до известно забавяне в работата по преписките.
Подписах специална заповед с която определих един малко, надявам се, по-стегнат ред за провеждане на проверките в прокуратурата, за събиране на данни, за преценка има или няма основание да се образува досъдебно производство. Уточнихме над 30 контролни органа, на които освен на МВР могат да бъдат възлагани такива проверки. Става дума за данъчни органи, митнически органи, органи на финансовия контрол, на строителния контрол, на хигиенните инспекции така че надяваме се през следващата година броят на забавените преписки да бъде по-малък предвид на това, че няма да ги възлагам изключително на МВР, а и на един много по-широк кръг контролни органи.
Досъдебните производства, което все пак представлява основната част от нашата работа, в прокуратурата са били през тази година около 230 000. По новия НПК са образувани около 70% от всички производства. Прави впечатление, че новообразуваните дела за тежки престъпления са с 10% повече от миналата година. На този етап са сравнително малко случаите, в които делата се решават по реда на бързите и незабавни производства. Отдаваме това на сравнително малкото време, в което е действал новия НПК и необходимостта неговите разпоредби да бъдат внимателно изучени от прокурорите и приложени на практика.
Приключилите дела от дознатели бележат ръст от 17.5%. За следователите е налице известен спад, но не заради някакъв професионален упрек към тях, а заради променената им компетентност с новия НПК.
Прави впечатление, че са приключили повече дела от миналата година със сходни проценти в някои случаи и с по-значителни проценти в други случаи. Например по дела за организирани престъпни групи увеличението е с 5.2%, докато за корупционни престъпления са с около 40%, запазен на база миналата година. За трафик на наркотици делата са около 40% повече, за данъчни престъпления – 70% повече. Обемът на не приключените дела е намалял с около 27%.
С постановление за прекратяване на досъдебното производство са решени около ¼ от делата. Тук съм длъжен да кажа, че в прокуратурата има страх от прекратяването на досъдебни производства. Защото това е голяма отговорност. Прокурорите понякога се колебаят да си дадат сметка, че едно дело изглежда по един начин в началото, когато си го образувал и може би по различен начин, когато си събрал доказателствата по него. Надявам се тази нерешителност да бъде постепенно преодолявана и да стигнем до едно нормално реално положение, при което прокурорът въз основа на вътрешното си убеждение и събраните доказателства по делото, когато намери за необходимо, без да се притеснява от някакви упреци, да прекратява досъдебните производства. Алтернативата е да използваме целия формален механизъм на НПК и да водим производства с предрешен финал, което ми се струва ненужно.
Друг сериозен проблем, с който се сблъскахме тази година са прекратените по давност дела. За миналата година сме прекратили поради констатирана давност около 12 000 дела. Държа да подчертая, че това са дела, по които давността е настъпила в последните години. Само нейното настъпване е било констатирано през 2006 г. По някои от делата давността е настъпила преди много години. Аз лично съм виждал и съм чел материали за дела давността по които е настъпила преди 1989 г. Просто при ревизиите, които направихме в прокуратурата извадихме на светло доста позабравени, прашлясали дела и се видя, за съжаление, че давността по голяма част от тях е настъпила в миналото. Тази давност беше констатирана през 2006 г. и ние прекратихме тези дела. Това е нещо, с което не се гордеем, но същевременно не можем да коментираме какъв е процентът на нарастване или намаляване на работата по прекратяване на подобни дела поради давност, тъй като за първи път въвеждаме този показател в нашата статистика. Предприели сме, дължа да ви уверя, съответни мерки и санкционни и превантивни. Санкционните мерки на този етап са предприети частично. Повдигнаха се наказателни обвинения срещу магистрати, допуснали прекратяване на дела по давност. Има внесени обвинителни актове в съда. В ход са и дисциплинарни производства. За дисципли5нарните производства проблемът е с двегодишната давност, тъй като давността за преследване по дисциплинарен ред се обвързва с двегодишна давност, а често пъти давността по наказателните дела, които сега прекратяваме, е настъпила преди много години.
Що се отнася до превенцията, надявам се със съдействието на парламента с бюджета за следващата година ще бъдем в състояние да финализираме компютърната и информационна система на прокуратурата, което ще позволи да се следи движението на делата, административните ръководители да имат инструмент, чрез който да осъществяват контрол за тяхното срочно приключване и да не се стига до подобни срамни статистики за в бъдеще.
Друг проблем за прокуратурата, аз съм се постарал да се съсредоточа главно по проблемите, са върнатите от съда дела. През 2006 г. са ни върнати малко над 8% от делата. Това е един много съществен ръст в сравнение с броя на върнатите дела от миналата година. Трудно ми е да дам точен отговор на какво се дължи този ръст. Защо през 2006 г. сме работили по-слабо професионално. Отдавам го на желанието да се работи бързо, което е разбираемо, естествено желание. Вие знаете, прокуратурата беше подложена на много силен обществен и медиен натиск за бързо приключване на делата, течеше европейски мониторинг, но бързото приключване на делата не е винаги добра референция. Достатъчно е да се каже, че 8% от делата миналата година заради тази прибързаност са довели до това да бъдат прекратени съдебните производства и делата да бъдат върнати да доработка на прокуратурата. Те са доработени, внесени са повторно или по-голямата част от тях вече са в съда, но самият факт на подобна допусната слабост е тревожен и поставя за нас много сериозни въпроси, както за контрола върху качеството на прокурорския труд, така и принципния въпрос за обучението на прокурорите.
По отношение на осъдените лица. Трябва да кажем, че осъдени са около 90% от предадените на съд лица. Ще кажа и конкретни цифри: за членство в организирани престъпни групи са били осъдени през 2006 г. 243 лица и за корупционни престъпления – 629 лица, но тези цифри са твърде много и е излишно да ви обременявам с тях.
Това, което искам да кажа е, че процентът на влезлите в сила оправдателни присъди е 3.6%. Не е голям процентът. За съжаление, онова, което се създава като мнение в обществото е друго, че има много голям процент оправдателни присъди. Статистически, уви, сме добре, но в представянето на резултатите от нашия труд допускаме слабости, позволяваме да се съди за дейността на цялата прокуратура по няколко оправдателни присъди и по шумни дела. Взимам за пример делото за убийството на бившия премиер Андрей Луканов. За съжаление, отделни оправдателни присъди водят до това, сравнително малкият процент на фона на общия брой внесени обвинителни актове да бъде недооценен. Давам си сметка, че оправдателните присъди са част от правовата държава. Ако нямаше оправдателни присъди, нямаше да има нужда и от съд, нямаше да има нужда от присъди – обвинителният акт щеше да има такава функция, очевидно е, че процентът на този етап е малък, но ние ще се стараем да го запазим поне в тези размери.
Само за да придобиете известна представа за натовареността на прокуратурата искам да кажа, че освен работата по тези 430 000 преписки, от които 230 000 досъдебни производства, прокурорите през миналата година са участвали в 130 000 съдебни заседания. Отделно имам статистика за участия в административни производства за работа по административни преписки.
Протестите през миналата година са били малко над 2 700 протеста. Тук е важно да кажем един принципен проблем за прокуратурата. Има все още нерешителност затова прокурорът да прецени първоначалната си обвинителна теза и да не подава протест тогава, когато в хода на съдебното производство са установени други факти, оборващи първоначалното обвинение. Има още инстинкт – да се протестира на всяка цена всяка една оправдателна присъда, н в крайна сметка това е въпрос на личната преценка на всеки един прокурор. Ние ще се постараем да обясняваме на прокурорите колкото се налага често и достатъчно убедително, че няма нищо срамно в това да не протестираш една оправдателна присъда, ако си предварително наясно, че протестът ти е безсмислен и че ще доведе само до едно завъртане на машината на съдопроизводството на празни обороти. За съжаление, все още не сме успели да мотивираме прокурорите да си дават сметка за тези обстоятелства в нужната степен.
Най-добрият показател на прокуратурата по отчета, може би сте обърнали внимание, е в привеждането в изпълнение на присъдите – около 30 000 присъди са били изпълнени за този период. Изпълнени са фактически всички в срок и там отбелязваме една много висока ефективност.
Накрая ще си позволя да очертая съвсем накратко няколко проблема, свързани с дейността на прокуратурата, от решаването на които зависи ефективността ни през тази и следващите години. Проблеми, които ще се опитваме да решаваме сами с вътрешни ресурси, но и по които понякога имаме нужда от съдействието на изпълнителната власт и на парламента.
Даваме си сметка, че недостатъчно добре сме развили международната дейност на прокуратурата. Престъпността се интернационализира, появиха се нови европейски инструменти за противодействие на престъпността – визирам европейската заповед за арест, която на този етап, за съжаление, се познава не добре от прокурорите в прокуратурите. Предприели сме съответни мерки. Въвеждаме регистър на всички поръчки в съответния отдел на Върховната касационна прокуратура. Опитваме се да изграждаме звена в апелативните прокуратури, които да контролират качеството на поръчките и които да гарантират, че тези поръчки, изпращани на нашите европейски партньори, а и в други страни, ще отговарят на изискванията на съответните ни партньори, за да се получават съответни отговори навреме. Голяма част от забавянето по редица важни и шумни дела в България се дължеше именно на бавно изпълнявани съдебни пръчки в чужди държави, а част от причините за това бавно изпълнение се дължеше на необходимостта да уточняваме по няколко пъти съдържанието на поръчката. Надяваме се, че мерките, които взимаме ще ограничат това явление.
Излишно е да ви говоря, че прокуратурата се нуждае от допълнителна финансова обезпеченост. Убеден съм, че всеки представител на институция, който дойде в Комисията, поставя този въпрос. Но искам да ви кажа само две неща, за да видите, че не говорим само “дежурни” приказки.
Цялата международна дейност на прокуратурата през тази година, в нея работят около 1 600 прокурори, се финансираше със 100 000 лв. Ако случайно някой смята, че може да се извърши ефективен международен обмен и сътрудничество, участие на прокурори в международни форуми, представителство на конференции или да се посещават страни с оглед на това да се водят разговори за ускоряване на съдебни поръчки със 100 000 лв. годишно, да знаете, че това не е възможно.
Второ, дължа да кажа, че във Върховната касационна прокуратура последната нова кола е закупена през 1998 г. Казвам това не за да се оплаквам, ние се справяме някак си, но се справяме трудно.
На трето място съм длъжен да кажа, че сградите, в които се осъществява дейността на прокуратурата са в много тежко състояние, а някъде въобще нямам сгради. Най-голямата прокуратура в страната – Софийската районна прокуратура, в момента е разделена на пет места. Представяте си как се осъществява контрол върху дейността на прокурорите на пет различни места, как се разпределя докладът. Софийската градска прокуратура по всичко личи, ако не се вземат някакви спешни мерки, трябва да се раздели на три места. Това не са маловажни въпроси. Те създават практически трудности в нашата работа и водят до една ниска ефективност.
Накрая съм длъжен да кажа, че тази година оценихме критично работата на Върховната касационна прокуратура. Оценихме я критично, защото тя функционираше формално, функционираше работейки по преписки, които, само за сведение, през миналата година са били около 45 000. Но това е бил до голяма степен един ненужен, безсмислен труд. Намалихме обхвата на така наречения специален отчет. Сведохме го до един много малък кръг дела, по които е възможно обаче прокурорите от Върховната касационна прокуратура с техния опит и знания да бъдат реални участници в процеса на разследване и да оказват методическа помощ. Надявам се тази наша стъпка по вътрешно оптимизиране на отношенията в прокуратурата да доведе до по-голяма ефективност през следващата година.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Искам да кажа две думи и за представения материал като проект на становище на комисията. Ние нямаме бележки по него. Смятаме, че той е основателен в изводите си. Единствено молбата ми е за една редакционна корекция по т. 3 дотолкова доколкото единните критерии за статистическите данни според нас трябва да се уеднаквят не на различните нива на прокуратурата, ние използваме единна методика, а по-скоро да уеднаквим критериите, по които се осъществява статистиката в прокуратурата и другите разследващи органи, главно в следствието и в МВР. Даваме си сметка, че сигурно някъде има разминаване в тези критерии и приемаме тази критика. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви, г-н Велчев.
Имате думата колеги, за въпроси и изказвания по доклада на Прокуратурата. Г-жо Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
Това е първият доклад, който внася Прокуратурата след промените в Конституцията по прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи. Лично моето очакване беше, че може би като първи доклад Прокуратурата ще срещне определени трудности за точното намиране на формата и на представяне на данните. Очевидно те са се справили, което, според мен, и специално за мен като член на Правната комисия не може да се каже, тъй като трудно се ориентирам в този обемист доклад от 250 стр., който изобилства със статистически данни и с конкретни показатели по различните серии на дейност. Но въпреки това, трябва да се каже, че това е един изчерпателен конкретен, подробен, пълен доклад, който създава впечатление за обективност, защото не са спестени данните и тогава, когато очертават положителни характеристики в дейността на прокуратурата и тогава, когато определено говорят за пропуски.
На мен лично ми направи добро впечатление това, че като чели за първи път една част от съдебната система не се опитва да даде обяснение за пропуските в своята работа в лошото законодателство – нещо, което е една любима форма на кореспонденция между съдебната власт и законодателния орган. Оценявам това.
Оценявам също така, че докладът е много конкретен и в него се съдържат конкретни данни за дейността на различните структурни звена на прокуратурата и когато става дума за отрицателни тенденции, каквито има в различните апелативни прокуратури, са посочени и конкретните мерки, които са предприети. Т.е. проблемите са видни очевидно за ръководството на прокуратурата и те се решават.
Няма как да не направи впечатление и самокритичният тон на доклада. Всъщност това е един възприет стил на прокуратурата за последните две години, което няма как да не бъде приветствано, в типичния стил на прозрачност, откритост, самокритичност, на моменти дори шокираща, когато се изваждаха данни за някои страни от работата на прокуратурата, например, за погасените по давност преписки, за тези, по които давността е изтекла. Мисля, че това също е една положителна черта, защото представя пред хората и пред обществото наистина един реален поглед затова какво се случва в прокуратурата.
Лично за мен беше изненадваща положителната оценка, която се дава на работата на дознанието. Лично аз имах впечатление, че там ще бъдат насочени повече критики. Но статистиката така, както аз я разчетох, така както е представена в доклада показва безспорно, че дознанието се справя с разследващите функции. Това е и косвен комплимент към работата на прокуратурата, защото очевидно са влезли в ролята си на ръководител на разследването, след като и по срочност на приключвалите преписки и по финализираните преписки в крайна сметка данните изглеждат положителни що се касае до дознанието.
Може би тук трябва да се кажат и няколко положителни думи за мониторинга, който беше направен заедно с Министерството на правосъдието върху прилагането на новия Наказателнопроцесуален кодекс и за конкретните предложения, които в различни етапи бяха отправени към нас като законодателен орган за проблеми в НПК, които по едни или други причини не бяха възприети. Но за първи път един толкова важен законопроект се прави системен мониторинг, който е съпроводен с очертаване на проблемите, с предложения за конкретни промени и за обучение и преквалификация, които очевидно се случват в прокуратурата, макар и в рамките на ограничения бюджет, за който стана дума.
Що се касае до формата, в която би следвало Правната комисия да предложи проект на решение на Народното събрание, аз лично считам, че трябва да излезем от стандартната форма, когато се приемат подобни доклади и в тях просто да се каже, че се приема доклада, защото би било некоректно с оглед и на целия обемен материал, който ни е представен и за неговата аналитична стойност.
От друга страна, за да не изпадаме в конкретика, аз лично бих предложила да се даде една положителна оценка за реформата, която се случва в Прокуратурата и да не изпадаме в конкретни препоръки затова в какви насоки да акцентират своите усилия през следващата година, защото това, според мен, ще излезе извън функциите, извън идеята по принцип за слушането на подобен доклад от страна на Народното събрание. Или пък, ако минем на този вариант, мисля, че трябва по-конкретно и по-прецизно да се направи един анализ може би при разглеждането на доклада в пленарна зала, защото ако ще правим някакви препоръки, би следвало да бъдем максимално конкретни и обективни.
Михаил Миков:
Уважаеми г-н Главен прокурор,
Уважаеми висши магистрати, хубаво е, че това е първият доклад. Аз всъщност не знам дали той трябва да бъде представен от главния прокурор или от представляващ Висшия съдебен съвет. Но той е внесен преди това. Спомняте си дискусията при промените на Конституцията. Това е един процедурен въпрос. Така или иначе изправени сме пред първата процедура по слушане на такъв материал в Народното събрание. Сигурно Народното събрание ще натрупа някога практика по тия процедури.
Материалът наистина е изключително обемен. Аз обаче искам да задам един въпрос и да кажа някакво мнение. Няма да се съобразя с това, което колегата Манолова предложи да не даваме препоръки. Защото в крайна сметка промените в законите много често не са сами за себе си и те са и някаква посока на политика, която не пряко, а чрез законодателството се опитваме да вкарваме в съдебната система.
Отчита се първата година от действието на новия НПК. Ако отворим на с. 213 ще констатираме, ако не бъркам цифрите или пък това са някакви откъслечни цифри, моля да бъда поправен, че не съм го прочел правилно, излиза, че са разследвани от дознатели 173, т.е. за времето, когато се изгражда дознателския апарат, от следователи – 45303 и от прокурори – 915. Ако не ме лъже паметта, тогава реформата беше свързана с новия НПК и за едно сериозно укрепване на капацитета на прокуратурата в посока прехвърляне на хора от следствието в прокуратурата. Ако не се лъжа бяха около 200-300 души.
Връщам се на един принципен въпрос от новия НПК. Прокурорът освен да наблюдава, освен да дава указания, това е когато прецени да слезе на терена и да разследва. Т.е. увеличеният брой прокурори трябваше да доведе до компенсация на началната фаза на дознанието, която компенсация да не удари по такъв начин резултатите, които по един или друг начин се коментираха в обществото.
Разбира се, това е период може би не от мандата на сегашния главен прокурор, но от дейността на прокуратурата, които резултати са отразени тук. В този смисъл аз имам не препоръка или въпрос, нека следващата или по-следваща година балансът тук да бъде доста по-различен с оглед капацитета, който ние смятаме, че създаваме на прокуратурата – човешки, финансов и пр. Когато виждаме, че в разследването, в дознанието или в следствието има някакви проблеми, да има един прокурор, който да поеме едно разследване от А до Я и да покаже на дознателите как се прави разследване. Защото аз продължавам да смятам, че в манталитета на много от нашите прокурори продължава да битува разбирането на прокурор отпреди НПК, когато отдолу имаше следователи, дознатели и търкаляш преписките безкрайно и без да можеш да откриеш недобре свършена работа. Т.е. отговорността на прокуратурата е в много по-висока степен с новия НПК за резултатите на разследването. Има една такава тенденция в работата на прокуратурата и много се надявам, че догодина в доклада ще се види това. Защото стар проблем въобще на магистратурата – на съдиите, на прокурорите, на следователите, е постоянното прехвърляне на топката между тях. За МВР не говорим. Те ги хващат само. Винаги, когато говорим с представители на някои от различните съсловия, той определено вижда проблемите в следствието. Говориш с прокурор и той вижда проблемите в следствието и дознанието и в съда. Другите виждат проблемите в прокуратурата и в следствието. Всички в съда. И накрая в парламента заради законите. Г-жа Манолова зачекна тази тема. Може би ще е добре ако в следващите доклади, за мен няма да е обидно, ако в тях, включително в докладите на съда, на прокуратурата има констатации на база нееднакво прилагане на закона, които да будят у нас основание за законодателни промени. Т.е. работата на прокуратурата, работата на съда да ни подсказват чрез тия доклади къде ние не сме си свършили нашата работа. Мисля, че приказки от типа това е лош закон и ние затова не сме осъдили еди-кой си, а не показват една констатация за противоречиво прилагани текстове, която да бъде основание и в тая и в други комисии да се занимаваме по темата, включително упражняване на законодателна инициатива.
Аз лично ще продължа да чета този доклад и ще споделя неофициално мнение с Главния прокурор, ако има време да ме изслуша, и с другите магистрати за други тенденции, които се наблюдават.
Нямам съмнение, че докладът е обективен. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Миков.
Г-жа Тачева също вее е тук – министър на правосъдието и докато няма представител на Висшия съдебен съвет и негов представител.
Филип Димитров:
Ако позволите, с всичкото уважение към доклада, който лично за мен звучи разумно и удовлетворително, мисля, че тази история с препоръките е малко странна в смисъл, че това е едно действие, с което Народното събрание фактически дава или не дава доверие на дейността на Прокуратурата. Отправянето на препоръки към нея ми се струва малко странно в този контекст. Така че по отношение на препоръките бих се въздържал. По принцип за приемането на доклада – да.
С молба да бъда извинен, ви оставям. Довиждане.
Янаки Стоилов:
Следващи изказвания – г-жа Масева, г-жа Балева, г-жа Караиванова и г-н Казак. Заповядайте. Г-жа Балева иска първо думата. Заповядайте.
Надка Балева:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми гости,
Колеги, че се внася такъв отчет е една гаранция за желанието за прозрачност в работата, без това да се счита като намеса в дейността на прокуратурата. Похвални са усилията на ръководството на Върховната прокуратура за промяна в стила на работа по отношение на срочност, на качество. В доклада се съдържат някои статистически данни, които будят основателна тревога.
Прави впечатление по отчета, че 37.5% от делата са спрени, като срещу неизвестен извършител са само 1.69%. Това на практика, въпреки заслугата на доклада, че не прехвърля вината върху други структури и организации, говори за не добра работа на органите, ангажирани с разкриване на извършителите на деянията. Понеже обсъждаме работата на прокуратурата и отчета за тази работа, ми се струва, че функциите на наблюдаващия прокурор не се разпростират по отношение на спрените дела. От практиката знаят колегите какво става. Приключва отчетната година, отива в небитието, случайно ако излезе някой извършител и си признае някое деяние или други доказателства се намерят. Струва ми се, че в тази насока следва да бъде засилена ролята на наблюдаващия прокурор и по отношение на спрените дела.
Не малък е и процентът на прекратените производства. Относителният дял на внесените актове в съда, включително обвинителни актове, споразумения, възражения по чл. 78а, е само 26.4%, което означава, че по останалите 65% това е било въртене на празна шайба и ангажиране на един труд на хора, който в крайна сметка не е довел до никакъв резултат Това, според мен, насочва към извода, че следва по-голяма прецизност при образуването на досъдебните производства, а не при всеки сигнал. Наистина да се направи една прецизна преценка дали ще са налице достатъчно данни, от които да се направи основателно предположение за извършено престъпление. Конкретен пример мога да кажа също от практиката, че за да се отчита по-голяма натовареност и повече бройки при явни дела, при явно самоубийство не се решава въпроса с постановление за отказ, а се образува досъдебно производство. Това е елементарен пример, но той е от практиката.
По отношение качеството на работата на служителите в Прокуратурата. Критериите за това качество са изложени хронологично и в доклада: брой на върнати дела от съда, оправдателни присъди, уважени протести – най-общо казано.
Твърде висок е делът на върнатите дела за допълнително разследване. Изключително коректно от страна на прокуратурата, че не прехвърля вината върху другите специализирани органи, ангажирани в разследването. Но отново идваме до въпроса за наблюдаващия прокурор, за неговата функция не само като прокурор образувал делото и внесъл акта, а наблюдаващ прокурор включително и да защити сам някое действие и даващ конкретни указания, а и сам извършващ процесуално действие, каквото законът му дава вече право.
По отношение на оправдателните присъди. Съвсем точно е казано, че това е изключително негативен показател (цитирам доклада) и това са потенциални дела за отговорност на Прокуратурата по Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени от нейни служители. Твърде е голям е процентът.
Изключително нисък, според мен, е процентът на относителния дял на уважените протести. За какво говори това? Първо, че не е било налице ефективно наблюдение и контрол по време на досъдебното производство. На второ място, не прецизиране на събраните на досъдебното производство доказателства, т.е. внесен един предварително миниран обвинителен акт, последва оправдателна присъда и по веригата последствие не уважени протести. Казвам го със загриженост, защото обществото е изключително чувствително на темата “Прекратени дела и оправдателни присъди”. Търсят се какви ли не основания, включително и необосновани коментари за корупция, без това да е в основата на прекратяването на тези дела.
Аз искам в тази връзка да поставя отново един въпрос, който анализирайки този доклад и изслушвайки докладите на звена от системата на правораздаването, че след като вече мина година-година и половина от приемането на Наказателно процесуалния кодекс, че това е достатъчно време, което да обоснове изводите ни за евентуални промени. Аз, например, продължавам да твърдя, че се налага промяна в чл. 234, ал. 7 от НПК. Става въпрос за негодността на доказателствените средства, събрани след изтичане на срока. Това както виждате не действа достатъчно дисциплиниращо, както се коментираше като замисъл на тази разпоредба. Не събрани или не можещи да се ползват като доказателства, прекратяване или оправдателна присъда. Има достатъчно начини и административни най-вече за санкциониране на тези колеги, които не си планират разследването или недостатъчно отговорно и ангажирано изпълняват функциите си.
В редица случаи не зависи само от разследващия това своевременно получаване, а идва два дни след срока. Значи не можеш да ползваш тази експертиза. Тя е негодна.
Докладът има заслуги и достойнства и то не като доклад сам по себе си, а като отчет за работата на тази отговорна институция, каквато е Прокуратурата. Следва да бъде приет.
Аз също бих се въздържала да даваме в решение препоръки, защото видно и от заключителната част от доклада, много ясно са очертани слабостите и в каква насока трябва да бъдат усилията на прокуратурата. Така че не се налага ние да даваме тези препоръки.
Бихме им били полезни с промяна в законодателството, която да улесни не само, но и да повиши ефективността от работата на прокуратурата. Желая им успех и така както са започнали, да продължа и в бъдеще.
Елиана Масева:
Г-н Председател,
Колеги, това не е първият доклад, който се внася в Народното събрание на Република България. Ние знаем, че ежегодно, макар и съвсем формално и не ангажиращо Прокуратурата е внасяла отчети с тази разлика, че те не са били коментирани нито в Правната комисия, нито в парламента. Като приветствам тази практика, която беше оценена и на конституционно ниво и е част от идеята за граждански контрол, за прозрачност.
Веднага искам да се присъединя към статистиките от колегата Балева, току-що изнесени, и да кажа, че докладът наистина е изпълнен с данни, с числа, с анализи, които са също доброто начало в една такава отчетна дейност, но в същото време статистиката, която е показана и ако бъде обобщена с речника на г-жа Балева, е негативна по отношение дейността на Прокуратурата. В много от случаите тя е и невярна. Имам предвид някои изводи, които се правят в отделните раздели. Говори се за повишаване на ефективността, а се цитират данни, които говорят за противното. Искам да ви дам само един пример на с. 60. Това беше за мен един много важен раздел по отношение ефективността на работа на прокуратурата, свързана с поправките в Наказателно процесуалния кодекс. Това, което в тази глава се анализира, че се налагат промени, че този институт на наблюдаващия прокурор е полезен, че разследващата прокуратура е по-ефикасната прокуратура и няма нито ред затова как тези правни норми, това съдържание се изпълва с прокурорска практика. Казано е само в края на раздела, че се е подобрила работата, примерно, на досъдебното производство, при Върховна касационна прокуратура и за отчетния период са били решени 500 броя преписки, но в сравнение с предишната 2005 г., когато са били решени 1274 преписки.
Искам да дам един пример как в стремежа си, правейки анализ да отчитаме подобрение в работата, даваме примери, които говорят точно обратното. Това, което общо ме смущава в доклада, е липсата на подреденост в данните, която да дава прегледност на отчета. Тази обилност на данни като чели е една стара практика, един стар метод да се споменават много числа, така че четящият накрая трудно да направи разлика.
След като лочих доклада, аз се запознах с него и това, което ме смущаваше е, че се разминава изключително статистиката на прокуратурата със статистиката на Министерството на вътрешните работи. За съжаление обаче в сайта на МВР информацията за 2006 г. е унищожена. В момента има информация за периода от м. юли 2005 г. до юли 2007 г. Така че разликите, които бях констатирала и исках на вашето внимание да представя тук, за да можем да направим и съответните изводи, не може да бъде възстановена. Съжалявам, че това е така. Наистина единната информационна система е нещо, което е много полезно и не знам защо все още съдебната система, тук е и министърът на правосъдието, не отговаря на тези наши вопли, бих ги нарекла, защото те са толкова многогодишни, да се създаде единна информационна система. В противен случай не само ние, но и гражданите считаме, че някой ни лъже.
Има данни, които наистина стряскат. Примерно, в доклада се казва – прави се една реалистична оценка за дела на следствието в досъдебната фаза, за дела на дознанието като разследванията от следствието се сочат на 19% от преписките, от дознанието – 75%, за прокуратурата е казано – може би остатъка, дали това е така. В тази връзка, аз се концентрирам върху това как се прилага института на наблюдаващия прокурор, и на разследващия прокурор, какво означава това, ако са 9%, 8% - означава ли, че само по такъв дял от делата и преписките в досъдебната фаза, има участие наблюдаващ прокурор. Защото в специализирания раздел, който третира тази материя няма никакви данни.
И какво означава разследва. Защо не сте посочили данни затова. По колко от делата, по колко от преписките прокурорите непосредствено участват в разследването или за де не върнат преписката, тъй като тази възможност е ограничена, или по собствени подбуди, тъй като това е текстът на закона, те са извършили самостоятелно разследване. За нас като законодатели това е много важно.
Освен това, липсва едно друго звено, на което би трябвало да се обърне внимание, според мен, на квалификацията, преквалификацията на прокурорите, тъй като едно от най-важните изисквания на експертите, които правят остри и критични доклади, беше специализацията. Специализацията, която е европейска практика, както в дознанието и в следствието, така и в прокуратурата – по видове престъпления, и мисля, че това трябва да е целта към която се стремим. Вече има обособени звена за организирана престъпност и има данни. Това са стъпки, но все пак това не е генералната идея да може прокуратурата да даде тон и на досъдебното производство със специализация, тъй като това е институтът, който може да покаже ефикасност при такова разделение.
А що се отнася до препоръките, аз мисля, че това не са кой знае какви препоръки на Правната комисия в доклада, който ни е представен тук с решенията. По-скоро, според мен, трябва да има една констатация на Правната комисия по отношение на отчета. Какво констатираме ние от този отчет? Добре, сравнително добре или работа, която се нуждае от още много, много усилия – една оценка на Правната комисия, никак не е излишна.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Масева. Г-жа Караиванова има думата. След това г-н Казак и г-жа Николова.
Ана Караиванова:
Благодаря Ви, г-н Председателя,
Министерството на правосъдието винаги се е отнасяло с голямо уважение и разбиране към проблемите на прокуратурата. Сигурен израз на това е, че присъстваме заедно с министър Тачева, която идва от друга комисия. Затова защото ние не приемаме разделението на властите означава да воюваме и в рамките на нашите правомощия винаги сме се старали тясно да сътрудничим и да оказваме необходимата помощ, за да имаме и необходимото добро взаимодействие.
В рамките на доклада има някои отпратки към Министерството на правосъдието и затова ще започна по ред проблемите, които би могло да реши министерството. Това са сградите, които спомена на първо място и в проблемите г-н Главния прокурор – Велчев. Аз също мисля, че осигуряването на що-годе нормални условия, не са луксозни, за работа на магистратите е също предпоставка за техния успех. Затова Министерството на правосъдието е предвидило достатъчно средства за осигуряване на нормални сгради, за ремонти. Имаме списък за обекта Софийски районен съд и Районната прокуратура, са заложени средства 5 700 000 лв. за тази година за изготвяне на работен проект и в момента се извършва проектирането.
Същото се отнася и за сгради в град Добрич, на районната и окръжната прокуратура и следствената служба; за преустройството на четвъртия етаж н съдебната палата – 1 500 000 лв. Има предвидени в Пловдив, в Пещера, съдебната сграда във Велико Търново. Посочени са и конкретни суми, които са планирани с оглед исканията на прокуратурата, главно за капиталови разходи, включително и за Чигов чарк.
Що се отнася до твърдението за въвеждането по-скоро на единната информационна система за противодействие на престъпността. Вярно е, че все още не е изцяло въведена, както г-жа Масева отбеляза. Записано е в доклада. Надявам се, че ще ускорим работата. Досега само в следствието и във военна полицейския регистър. Министерството осигурява дейността на междуведомствения съвет и надявам се, работата ще бъде ускорена в тази връзка , стига и полицията да предаде своите данни за дознанието след изграждане и на информационната система на прокуратурата, ще бъдат синхронизирани и това много ще помогне да действително уеднаквяване на данните.
Третият проблем, който засяга Министерството на правосъдието, са законодателните проблеми. На първо място във връзка с международното сътрудничество Дирекцията по международно сътрудничество и европейска интеграция винаги е държала тясна връзка със съответния отдел на Прокуратурата, участвала е в проведения семинар септември на тема “Наказателно право и сътрудничество”. На същия семинар са обсъдени практически проблеми, пораждани от Европейската заповед за арест. Създадена е работна група за законодателни промени във връзка с констатираните проблеми.
Тук бих искала по-специално да се спра на НПК, с което основно работи прокуратурата. В изградената работна група по мониторинг постъпваха практически проблеми и смея да твърдя, че на мнозина от тях се намери решението. Г-н Арсов е участник в тази работна група. Винаги изготвяхме становища, които бяха в помощ на прокуратурата на практикуващите прокурори, поради което те редовно ги поставяха на сайта на прокуратурата и още са там. Не бива да поглеждаме тясно по тези въпроси. Има Върховен съд, който ги тълкува и неговите тълкувателни решения са задължителни. Това са едни практически препоръки по стиковането на новите институти и мисля, че това беше полезно.
Що се отнася до направените и в доклада препоръки, те не веднъж бяха отправени в работната група от страна на прокуратурата, някои от тях в работната група са възприети, като например разширяване подсъдността (компетентността) на следователите. Законодателят ги остави и в новата съдебна власт в съществуващата форма. Бих искала да кажа, че реформата, която се правеше с НПК беше да свие до минимум делата, разследвани от следствието, защото лошите резултати се отдаваха на работата на следователите. Следователите се оплакваха когато с една от реформите, мисля че беше 2000 г, прокурорите масово са преобразували дела от дознание в следствие и това ги затрупало. Сега се предлага като законодателна промяна абсолютно същото – да разрешим на наблюдаващите прокурори да преобразуват дознание в следствие. Аз смятам и не веднъж съм изразявала това становище, че не бива към стари решения, които са доказали своята неефективност, да се връщаме отново. Вярно е, че следва да се разшири подсъдността на следователите, но в рамките на тежките престъпления, на престъпленията, извършвани от лица, за които може да има съмнение, че изпълнителната власт има по-особено отношение, но не и отново дознанията да се преобразуват.
Има и някои полезни предложения за законодателни промени. Вярно е, че МВР ни изпревари, но надявам се, че са полезни. Те също бяха обсъдени. Ние ще вземем своето становище и след като вече е внесен законът, ние ще вземем своите допълнителни предложения върху него.
Накрая бих искала да кажа някои неща, които мен също ме безпокоят. Част от тях ги каза г-жа Балева. Очевидно е, че еднакво мислим. Аз също намирам, че посоченият показател 26.4% внесени прокурорски актове в съда сочат за една ниска ефективност на работата и би следвало да се преценяват по-внимателно още при образуването на досъдебните производства или при отхвърляне на тези, които се представят. Би могло и преди да се направи законодателна промяна, да се намери начин да се прекратяват или да се отказва образуване на производство на представените от дознателя чрез първото действие.
На второ място ме безпокои, че за първи път при най-много регистрирани престъпления против собствеността и основно кражбите, на първо място по внесени обвинителни актове – 38% от внесените обвинителни актове са общо опасните престъпления. И от тях най-големият дял имат престъпленията по чл. 343б. Това е шофиране в пияно състояние. От общо 15 000 акта по 343б са 11 500 или 60% близо от внесените.
Уважаеми колеги, по тези разследвания не се иска никакъв майсторлък, никакво разследване качествено, компетентно и т.н., въпреки че и дознателите с юридическо образование. Всички ние знаем, че тези дела са вземане на една кръвна проба и разпит на уличения.
Затова, може и като лична препоръка да го приемате, аз мисля, че прокуратурата действително трябва да съсредоточи своите усилия в разследването на тежката престъпност, да обучава дознателите, ако смята, че те не са обучени, да предприеме всички форми на наблюдението и на участията в квалификационни курсове, но силите, които сме насочили към тях, следва да доведат в някакъв по-качествен прелом в работата на прокуратурата, а не само да се отчитат някакви цифрови показатели.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-жо Заместник-министър. Г-н Казак, заповядайте. След това г-жа Николова.
Четин Казак:
Благодаря.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми г-н Главен прокурор,
Уважаема г-жо Министър,
Уважаеми колеги, бяха казани много места. Аз лично ще се солидаризирам с общо споделеното становище на задоволство затова, че този доклад, който ни е представен за дейността на Прокуратурата и разследващите органи, а не само на Прокуратурата, както усетих тенденцията да се ограничава анализа, е едно положително начало с оглед на факта, че в този доклад наистина се съдържат първо, конкретно цифри и данни и второ, обективни и откровени констатации и самооценки от страна на Прокуратурата и разследващите органи, както за постигнатите добри резултати, така и за допуснатите слабости и непреодолените такива. Мисля, че това е едно безспорно качество на този доклад и първата препоръка, която се съдържа в нашия проект на доклад е съвсем правилна – да се поощри тази тенденция и ние да я видим в един по-развит вид в следващите такива доклади.
На второ място, искам да изкажа становището си, че похвални са усилията, които се полагат специално от Главния прокурор и ръководството на Прокуратурата за подобряване цялостния облик и качество на работа на прокуратурата, похвални са усилията, които се изразяват както в действията, така и в публично изразените становища за необходимостта от коригиране на слабостите. Надяваме се, че тези усилия от страна на ръководството на Прокуратурата ще доведат до конкретни резултати на по-долните нива на прокуратурата в обозримо бъдеще, за да не останат те само в декларативен порядък. От тази гледна точка ми се струва, че трябва да продължат усилията за подобряване организацията на Прокуратурата, за създаване на ефективни механизми затова добрите намерения отгоре да могат наистина да се пресътворяват в конкретни действия на по-долните нива и да се получат качествени резултати за подобряване на цялостното състояние и функциониране на Прокуратурата на по-долните нива.
Следващият въпрос, който искам да засегна и който спомена г-н Главния прокурор е по отношение на процента на върнати дела за доразследване. Беше направена констатация, че има повишаване на този ръст през миналата година в сравнение с по-предните години. Искам да задам следния въпрос.
Уважаеми г-н Главен прокурор, не считате ли, че една от причините за този ръст на върнатите за доразследване дела се дължи именно на факта, че огромният брой дела бяха прехвърлени от следствието в дознанието, което не разполага с необходимия юридически капацитет като разследващ орган ефективно да си свърши работата и да представи годен материал за изготвяне на един годен обвинителен акт от страна на прокуратурата. Способна ли е прокуратурата в лицето на нововъведената институция “наблюдаващ прокурор” ефективно да наблюдава и да коригира допуснати евентуално слабости от страна на дознателския апарат за изготвянето на качествени обвинителни актове, които да не бъдат връщани от съда. Т.е. не считате ли, че това прекалено бързо и поголовно прехвърляне на огромен брой дела от следствието към дознанието не доведе именно до този повишен ръст на връщане на дела за доразследване.
На второ място, искам да разширя този въпрос, като задам следния въпрос. Във Вашия доклад се прави предложение и Вие публично сте изразявали мнение, че като чели е необходимо да има известна корекция в това залитане, което се получи с прехвърлянето на почти всички дела от следствието към дознанието. Резултатите, за съжаление, са красноречиви и Вие правите препоръката да се направи известна корекция – известен брой дела да се върнат по компетентност към следствието, а именно това са икономическите престъпления, престъпленията с повишена сложност, компютърните престъпления и т.н. Преди малко приехме на първо четене Закона за Национална агенция “Сигурност”, където стана ясно, че тази Агенция няма да има разследващи функции. Какво е вашето мнение? Кой орган в крайна сметка в досъдебното производство трябва да се заеме с този вид дела, за да може да се подобри сегашната незавидна ситуация с успеваемостта по приключване и даване на осъдителни присъди в тези области. Имам предвид областите, които са обект на постоянни критики от страна на Европейската комисия, а именно организираната престъпност, корупцията по “високите етажи” на властта, финансовите престъпления, икономическите престъпления. Според Вас, кой орган трябва да поеме приоритетно тяхното разследване, като изключим естествено специализацията в рамките на Прокуратурата. От главните разследващи функции, които отхвърлят основната разследваща работа по тези дела кой трябва да я извърши. Дали дознанието чрез съответните специализирани органи или трябва да се върнат към следствието.
На следващо място искам да задам въпроса във връзка с критиките и констатациите за слабости при разследването и успешното приключване с осъдителни присъди на дела в тези области. Смятате ли да предприемете някакви действия за подобряване дейността на Прокуратурата по своевременното приключване на тези дела. Тук искам да отворя една скоба, включително и по делата, свързани с народни представители, чиито имунитет беше поискан от Вас и беше свален. Със съжаление трябва да констатирам, че трайна тенденция е Народното събрание да сваля имунитета на определени народни представители, след което делата започват да се точат и общо взето нито едно дело, с изключение на едно, свързано с престъпление срещу личността, към момента не е влязло в съда и не е приключило с каквато и да е присъда. Напротив, наблюдават се обратни констатации, дела срещу народни представители, чиито имунитет е бил свален не са приключили до края на мандата на съответното Народно събрание, тези депутати биват избирани наново и отново трябва да стартира процедурата за сваляне на имунитета им. Това са неща, които се наблюдават с тревога от Европейската комисия и те стават дума и на съответни негативни констатации. Какво правите в тази насока.
Друг въпрос, който бих искал да поставя е следния. В доклада става ясно, че включително и във върховните етажи на прокуратурата - имам предвид Върховна административна прокуратура, Върховна касационна прокуратура и по целите нива на прокуратурата се констатират незаети щатни бройки на прокурори, от една страна, от друга страна, чуваме непрекъснато, че прокуратурата изнемогва, че се задъхва, че са претрупани прокурорите с дела и т.н. Какви мерки смятате да предприемете с оглед и на новосформирания Висш съдебен съвет да се запълнят час по-скоро тези незаети щатни бройки, тъй като това буди основателна тревога. Тук бяха правени известни коментари по време на обсъждането на бюджета и на закона за съдебната власт, че като чели има известен елемент на нарочност или на съзнателно незаемане на бройките, за да може спестеният бюджет след това да се трансформира в допълнително материално стимулиране на действащите прокурори.
На последно място, според мен трябва задължително и тук искам да противореча на някои колеги, които изказаха мнение, че Народното събрание не трябва въобще да изказва препоръки, аз считам, че напротив, след като ние приемаме такъв доклад и Народното събрание е върховният орган в една република с парламентарно управление, не може Народното събрание да се самоограничава да не издава препоръки към всички други органи, не само чрез законодателен път, а и чрез своите решения, които приема, тъй като Народното събрание освен закони, приема и решения, които имат задължителен характер.
Считам, че ние трябва да имаме препоръки, които да се съдържат в доклада и те трябва съвсем естествено да бъдат обосновани и добронамерени, за да можем да получим и по-добри резултати от тези органи, чиито доклад сега обсъждаме. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Казак. Г-жо Николова, заповядайте.
Елеонора Николова
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми г-н Главен прокурор,
Уважаеми колеги магистрати,
Моята оценка ще бъде съвсем кратка. Аз прегледах доклада и това, което мога да кажа е, че прокуратурата се връща към своята нормалност. Това не е малко постижение за този орган, който скандализираше обществото със скандалите, които излизаха с действията на определени магистрати и мисля, че ръководството на Прокуратурата се е постарало действително да върне Прокуратурата към нейната основна работа – да се занимава с предаване на съд на хора, извършили престъпление. В този смисъл аз адмирирам усилията.
Бих могла да препоръчам експозето, което г-н Главният прокурор направи в писмен вид да придружи доклада, защото народните представители, като изключим тези, които са в Правната комисия, нямат правните познания да се ориентират в много важните изводи, които се правят днес.
Насърчавам виждането на прокуратурата, че прокурорите трябва да бъдат поощрявани да имат самочувствието да поемат отговорност, както като прекратят производства или като необразуват такива, така и да не протестират оправдателни присъди.За мен 3 цяло и няколко процента оправдателни присъди не е лош сигнал. Напротив, той е лош сигнал за съда, защото дори и до 10% да стигнем оправдателни присъди, това значи че има едно наистина сериозно събиране на доказателства и преценка от страна на съдилищата има ли достатъчно данни за извършено престъпление или не.
Аз лично не мога да приема, че за толкова кратко време ние можем да видим резултата от НПК по отношение на новата функция на прокурора да бъде водеща фигура в производството. Мисля, че това тепърва трябва да се случи. Да се видят усилията на прокуратурата в тази посока. Защото нашата система е консервативна, нека да си дадем преценка затова и че въпрос на манталитет е, ако щете, на всеки един прокурор, особено младите, да се върнат към една система, която работеше преди 18 години, примерно, когато прокурорът не чакаше да отиде дознателят да му докладва делото, а сутрин първо минаваше през кабинетите на следователите и на дознателите, за да види как се движат определени дела, които той наблюдава. Докато се върнем към този стереотип на работа ще мине време и затова аз не бързам с критиките, че тази фигура на наблюдаващ прокурор не е проходила. Виждам желанието на ръководството на прокуратурата да създаде нормална среда за работа, да поощри прокурорите и да им даде самочувствие те да имат правото да решават преписките сами, без да се притесняват нито от обществено мнение или пък да се притесняват, когато не вършат нещата по закон, а могат да отстояват създадени очаквания към тях и да поемат отговорност във връзка с начина, по който могат да решат една преписка самостоятелно и със самочувствие на магистрати.
Нека да си дадем сметка, че и това люшкане от следствие към дознание не можеше да не се отрази на работата върху прокуратурата. Ние все още сме в рамките на едната година на експеримент от приемането на нов НПК и мисля, че въпросът за това какво се случва със следователите стои открит. Той е открит не толкова към прокуратурата, колкото открит към нас, защото там има един много голям капацитет, който се е специализирал и който крайно време е ние много бързо да го решим като законодателна промяна. Защото тази ситуация едва ли удовлетворява някого. Има тежки престъпления, за които няма сформиран капацитет в дознателите, от друга страна има следователи, които стоят с една смешна бройка дела и не могат да оправдаят съществуването си в правното пространство, не натоварени с дейност.
Адмирирам много сериозната работа, която е извършена от прокуратурата по отношение на контрола на инспектората, който беше създаден изпреварващо преди да създадем инспекторат към Висшия съдебен съвет. Само цифрите, които са посочени тук, са впечатляващи – образувани 1275 преписки, 13 производства. Това е едно усилие да се обхване работата и да се видят пасивите, които е приело ръководството на Прокуратурата, но мисля, че тук усилията могат да продължат. Най-малкото обществото очаква да види какво ще се случи с тези магистрати, които вие сте предали на съд или срещу които има дисциплинарни производства, образувани по повод на извършени престъпления в съдебната система. Само ще спечели прокуратурата и ръководството на прокуратурата, ако продължи натиска със законни средства да се приключат тези преписки и обществото да види, че нещо се прави.
Лично на мен обаче ми липсват, разбира се, може би е нужно време не повече от година и половина-две, но на мен ми липсват крупните разкрити престъпления, които да влязат в съдебната зала. Докато ние не видим няколко такива акта на сериозна работа, от което да се види, че новият НПК е заработил с цялата философия, че Прокуратурата е заработила с цялата отговорност като наблюдаващ и господар на предварителния процес, това няма да удовлетворява нас като граждани, най-малко като народни представители. В този смисъл моите пожелания са да се концентрира работата в посока ние да бъдем един път свидетели на продължаване на работата на инспектората на този много сериозен начин на оздравяване на системата, от друга страна, ние да видим действително, че обществото вижда сериозни дела, а не само кокошкарски, каквито сме свикнали да виждаме.
Одобрявам и препоръките, които се дават за бъдещата дейност на работата в посока на продължаване на контрола със създаването на контролни механизми на районните и окръжните нива. Това е добра практика, която явно дава резултат.
С две думи, аз не мога да определя дали е необходимо ние да даваме оценка на прокуратурата, но мисля, че това, с което всички тук се съгласяваме, че усилията, които са положили, са много сериозни. Те се виждат от този доклад. Можем само да ги поощрим и да очакваме догодина един доклад на втора степен.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Николова. Г-н Турмаков и г-н Ралчев, с което мисля, че завършват обсъжданията, след което г-н Велчев ще отговори на поставените въпроси. Заповядайте.
Свилен Турмаков:
Уважаеми народни представители, благодаря за възможността да мога да участвам в обсъждането на този доклад.
Съвсем накратко ще докладвам мнението на Националната следствена служба за отчета на Главния прокурор, а то е, че става дума за един дълбоко аналитичен и систематичен доклад, в който коректно са ползвани всички статистически данни, което дава основа за обосноваване на съответните изводи, които касаят работата на институцията, която представлявам и отразяват проблемите на следствието, които могат да се решат и в организационен план с оглед анализите, които са направени и по законодателен път. Особено се обръща внимание върху възможностите, които могат да решат въпросите със статута на следователите и най-вече по отношение на разширяване на компетентността.
Доколкото това са въпроси политически, аз не мога да взема отношение по тях, но така или иначе ще си позволя да не се съглася с казаното от представителя на изпълнителната власт за някакви ретроградни решения, които биха представлявали разширяване на материалната компетентност на следствието, защото аз не знам г-жа Караиванова какво има предвид под ретроградни, но така или иначе още 1991 г. беше поставен въпроса за влизането ни в Европа като резултат от изпълнение на условието следствието (разследването) да излезе от МВР. Понеже се дават европейски примери, искам само да добавя, че едно от предложенията на г-н Велчев в отчетния доклад на Прокуратурата е и това да се даде възможност на следствието да разследва престъпления от и срещу непълнолетни. Пак ще кажа, ако става дума за европейски примери, никъде в Европа този вид разследване не се изпълнява от неспециализирани органи. В този смисъл е прав г-н Миков, че има несвършена работа, а несвършената работа е по отношение на целия НПК, защото както и г-жа Николова каза, става дума за един експеримент. Смея да кажа, че един експеримент, който се извършва по този начин е твърде опасен. И вие като законодателен орган не бива да имате предвид някакви опити да се води борба срещу престъпността с експерименти. Затова изцяло поддържам това, което г-н Велчев в предложението си, свързано с промени в законодателството, тези предложения, които касаят дейността на следствието най-вече с оглед разширяване на материалните компетенции. Благодаря Ви, г-н Председател.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Турмаков. Г-н Ралчев, заповядайте. Виждам още желание за изказване от г-н Андреев и г-н Бисеров.
Борислав Ралчев:
При един бърз прочит на този обемен материал, аз не се наемам да му правя характеристика. Но си спомням едно римско правило, което казва: Дай ми фактите, аз ще направя изводите. Ще се помъча в едно малко по-свободно и необходимо време да прочета всичко това, което е в този доклад, защото знаете, че имам пристрастия към тази материя и мисля, че мога да направя и собствените си преценки. Не знам дали ще ги споделите или не.
Абсолютно нереално е, ако искаме да търсим нещо съвсем точно, да приемем, че цифрата 3.5% до 4% - двата параметъра оправдателни присъди, е една характеристика за прокуратурата. Аз мечтая за онова време, когато този процент ще стане 10 или 15. Мечтая за онова време, когато ще имаме оттеглени протести или поддържани протести в един обем до 1/3 или ¼. Защото този проблем искам ад го видя в обратната му страна – това е отговорността. Да не употребявам тази дума, която казва българския народ, че трябва да имаш така, за да можеш да направиш едно такова нещо. Малко са хората, които поемат тази отговорност.
На второ място, искам да кажа, че трябва вече да се положат много усилия медийното пространство да не използва прокуратурата като пощенска кутия за всички божи грехове и да я превърне в нещо много по-широко от омбудсмана. Трябва да се разбере, че това е един специализиран институт.
На трето място, трябва да се разбере, че от 1991 г. насам три пъти се превъртяха както материално правните предпоставки, така и личностите в тая толкова отговорна професия – юриспруденцията във всичките й измерения. На времето са ми казвали, че за да станеш горе-долу професионалист, трябва да минат 10 години. Ние за 10 години три пъти завъртяхме системата и мелницата изхвърли много сериозни и кадърни хора, което означава, че в този аспект, например, ако някой ми даде власт, а съм сигурен, че няма да ми даде, веднага ще махна несменяемостта, ама веднага. Защото аз дори и сега научавам, че имало непопълнени места в Главна прокуратура. Не искам да правя големи изводи, но мисля, че имам едно обяснение, което ми дава основание да приема този статус на нещата. И в този смисъл толкова много хора – момченца и момиченца, някои станаха окръжни прокурори с две деца докато ги родят и отгледат до необходимата възраст, че ние разбираме и този кадрови проблем на прокуратурата, изключително тежък, ама изключително тежък. В този смисъл мисля, че най-рационалното е да посегнем малко на дисциплинарната отговорност на съответните места, където можем, за да може да се получи нещо по-ефективно.
Две приказки за оценката. Струва ми се, че всеки трябва да си знае мястото и събранието като висш законодателен орган, колега, също. Ние като комисия, която има претенции да разбира от тази материя, бихме могли да говорим за политиките, които ще се следват при прилагането на закона. А от този обемист материал, дай боже и от други такива, да видим какви трябва да бъдат политиките в аспект промяна на законодателството.
Искам само да отправя към всички вас магистрати една молба. НПК не е ведомствен закон. Не касае едно ведомство. Искам да обърна внимание не към вас, че крайно некоректно е да бъдат ползвани определени колеги депутати по правило не от Правната комисия да рационализират и предлагат радикални промени в кодекса, ама радикални. Човек да се хване за главата! Струва ми се, че ние сме поели отговорността на новия НПК, струва ми се, че с лека ръка не трябва да се бърка в него, струва ми се, че принципите, които са заложени там, или се отричат или се утвърждават. И както казва Главния прокурор, както казват и магистратите, вие сте затова, да прилагате закона. Благодаря ви.
Извинявайте, ако съм засегнал някого.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Ралчев. Има думата г-н Румен Андреев, заместник-министър на вътрешните работи. След това г-н Бисеров.
Румен Андреев:
След това задълбочено обсъждане, на което беше подложен доклада на Прокуратурата ще бъда съвсем кратък. Като се присъединявам към всички достойнства, които бяха оценени, на този доклад искам да кажа две думи само в частта, която касае работата на дознанието, защото това още в заглавието фигурира и досъдебните производства.
Приятно бях изненадан от определението, което г-жа Мая Манолова каза – неочаквано добра оценка за работата на дознанието. Да, действително донякъде може би неочаквана, но искам да кажа, че тя е заслужена. Защото в условията на естествените сътресения, които претърпяха почти всички структури на наказателното производство, може би най-тежко се отразиха те върху работата на дознанието и моите очаквания бяха много по-трагични. За щастие това не се случи. Това не случи не само защото колегите от дознанието работят на предела на силите си и на мускули, а и защото прокуратурата все повече поема ролята на водещата фигура в досъдебните производства. Според мен, това е бъдещето, което дай Боже да завърши с така наречената разследваща полиция, която ще събира доказателствата под прякото и непосредствено ръководство на прокуратурата. Т.е. тогава професията следовател и дознател вероятно ще трябва да изчезнат и стане както е в много страни по света.
Аз благодаря за оценката, която беше дадена на дознанието и се надявам, че следващата година ще имаме основание да очертаем още по-доброто взаимодействие, което ще се налага между прокуратура и дознание. Благодаря за вниманието.
Христо Бисеров:
Уважаема г-жо Министър,
Господин Главен прокурор,
Колеги, добри думи се казаха за доклада. Основателно. Но аз ще си позволя да кажа няколко думи не точно в такъв дисонанс.
Това, което ми прави впечатление е, че може би докладът не отговаря на първата част на своето заглавие, че той не е толкова доклад по прилагане на закона, а е по-скоро доклад за дейността на прокуратурата. А Конституцията вече изисква докладът да бъде доклад по прилагане на закона и по дейността на прокуратурата и разследващите органи. Разбира се, това не го възприемайте като упрек, а като една констатация и бидейки първия доклад смятам, че една такава констатация от наша страна ще допринесе затова следващият доклад да бъде повече доклад за прилагането на закона. Защото това, което нас ни интересува много повече е прилагането на закона. А как прокуратурата действа и функционира, това ако използвам терминологията на колегата Ралчев, е вътрешно ведомствен въпрос. От тази гледна точка препоръките, които биха могли тук да се чуят, включително и в нашето становище, по-скоро биха били в тази посока.
Второто, на което искам да обърна внимание от моя гледна точка е, че лично аз не възприемам толкова лесно добрата оценка за работата на дознанието. Аз имам доста големи колебания и съмнения една такава оценка и не съм съгласен със заместник-министъра на вътрешните работи, че очакванията били много по-лоши. Аз искам да ви припомня, че когато приемахме НПК и Закона за МВР как имаше обещания, че работата ще тръгне много бърже и много добре. И аз не смятам, че нещата са добре. Мисля, че трябва да бъдем по-критични. И аз продължавам да настоявам и да считам, че докато дознанието не се обособи в самостоятелна структура вътре в Министерството на вътрешните работи, докато това не бъде работа само за юристи, нещата няма да станат такива каквито искаме. И не бива да изискваме от прокуратурата да обучава едни кадри, които утре ние не знаем дали ще са кадри на дознанието. От тази гледна точка нашите изисквания към дознателската работа не трябва да намаляват. Защото го допуснем, веднага ще се усети в работата. Веднага ще кажат: А, всичко е о’кей! А всичко не е о’кей. Защото най-важното място е там където прокурорите и дознателите стиковат своята работа. Ако имаме сериозни основания за считаме, че компетентността на прокурорите е на достатъчно високо ниво, и то е така или смятам, че е така, не можем да кажем за дознателите същото.
С тези две забележки към доклада аз смятам, че той заслужава добра оценка и аз не смятам, че има нещо лошо да направим тези констатации в нашето становище. Защото г-н Разлев, това няма да е акт на парламента. Това ще бъде на Комисията по правни въпроси. Дори, ако искате, можем да не ги наречем препоръки, но най-малкото това са наши констатации. Ако ги наречем констатации и запазим съдържанието, няма да има нищо лошо в работата.
Докладът е добър и становището е добро.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Бисеров. Дискусията завършва. Аз ще допълня само един въпрос към тези, които вече бяха поставени. Той е твърде конкретен, но го смятам за важен.
В доклада се съдържат данни за неразгледани от съда искания за мярка “задържане под стража” и непроизнасяне на съда по протести и искания за възобновяване на наказателни дела. Мен ме интересува какви са причините затова, защото дори и да не са много на брой такива случаи, те няма как да бъдат окачествени, освен като отказ от правосъдие. И какви могат да бъдат причините един съд да не се произнесе по толкова съществени актове на прокуратурата. Прокуратурата може да има свое тълкуване на подобен род бездействия.
Давам думата на Главния прокурор да отговори на зададените въпроси. След това ще пристъпим към гласуване на становището и предложенията към него.
Заповядайте, г-н Велчев.

Борис Велчев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаема г-жо Министър,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Аз ще се постарая да бъда кратък, защото бяха зададоха твърде много въпроси и не искам да ви отегчавам с пространни отговори, но ще се спра на всеки един от зададените въпроси.
Г-н Миков изказа съображение, че има малък дял на разследванията, извършени от прокурори. Той е прав. Делът наистина не е голям, но не бива да забравяме, че говорим за период от няколко месеца. Такива са около 900 разследвания.
Искам да кажа, г-н Миков, като обещание затова да се поправим през следващата година, че само за първото шестмесечие на 2007 г. сме постигнали същия брой. Това ни дава възможност да прогнозираме, че към края на годината броят на разследваните дела от прокурори ще нарасне два пъти спрямо миналата година. Но тук трябва да бъдем реалисти. Прокуратурата няма нито амбицията, нито капацитета да замести разследващите органи. Тя ще разследва по изключение и ще разследва дела, които по наша преценка изискват една пределна концентрация на прокурорите. Но Вие сте прав, че разследващият прокурор предстои да се утвърждава като една процесуална фигура.
С г-жа Николова съм съгласен за по-голямата част от оценките й и главно за отговорността на прокуратурата за необходимостта да анализираме НПК по-трезво след един малко по-дълъг процес на приложение. Длъжен съм обаче да кажа, че сте абсолютно права в едно, г-жо Николова, и аз си давам сметка затова, че търпим упрек в това отношение. Каквато и да е нашата статистика, каквито и цифри сега да показвам, каквато и да е цифрата 3.6% отлагателни присъди, която е обективно ниска цифра, трябва да бъдем наясно с едно. Никой няма да ни оценява по статистиката. Ще ни оценяват по 1, 20, 30, 50 или 100, но някакъв сравнително малък брой шумни, медийно представени, обществено значими дела, по които всъщност ние изоставаме. Това не е случайно, защото това са наистина най-трудните дела, най-сложните за разследване с много компликации в различни посоки. Но си давам сметка, че каквато и да ни е статистика и колкото обективно да имаме напредък по дребните престъпления, оценката за нашата работа се дава не въз основа на този доклад, а въз основа на тези интуитивно определени от обществото като важни дела.
Г-жа Балева беше права в редица отношения и аз съм склонен да се солидаризирам с някои нейни оценки за важността на спрените дела.
Г-жо Балева, трябва да ви информирам, че издадох една заповед в края на пролетта на тази година, с която разпоредих пълна инвентаризация на спрените дела. Това се налага, защото установихме шокиращи случаи. Например, намерихме спрени дела пред 1989 г. Намерихме във Варненската районна прокуратура няколко хиляди, които са спрени преди 15-20 години. Не е лесен въпрос да ги инвентаризираме, анализираме и да преценим има ли въобще нещо, което може да се спаси или не. Дали сме си сметка за важността на този проблем. За съжаление, той е твърде голям. Надявам се в доклада ни следващата година да има и някакви резултати.
Тези статистически разминавания, които Вие посочихте, г-жо Балева, в нашите цифри се дължат на едно простичко обяснение. Има дела, внесени в рамките на тази година, но неприключили в рамките на 2006 г. Има разследвания, които изискват повече от една година и това обяснява разликите в статистиката, която Вие коментирахте. Пак съзирам упрек във Вас и той е основателен. В крайна сметка разбираме, че НПК определя определени срокове, колкото и да ни е трудно да ги спазим, не бива да превръщаме изключението главният прокурор да продължава произволно срока на разследване в правило.
Права сте за ефективността на протестите и това е един от проблемите, които аз се опитвам да внуша на колегите в прокуратурата. Протестът трябва да се внесе тогава, когато си сигурен в обвинителната теза. Да внасяш служебно протести само заради честта на пагона е глупаво занимание. За съжаление, тази култура трябва да се усвои в един малко по-дълъг период от време.
Г-жа Масева ни упрекна в неверност на данните. Аз не бих се съгласил с тази позиция. Не е изключено да има грешки в доклада, не е изключено някъде да сме сбъркали в анализа на данните. Хора сме, грешим. Но във всеки случай, ако правилно съм ви разбрал, г-жо Масева, затова, че намаленият брой преписки във ВКП го отчитаме като положителна тенденция, така е и догодина ще бъдат още по-малко и ще го отчетем като още по-положителна тенденция по една проста причина. Преписки във ВКП трябва да има много малко. Защото ВКП има друга основна функция. Трябва да се занимава с методическо ръководство, а не толкова с това да наблюдава конкретни производства. Аз имах повод в резюмето си да обобщя, че съм свалил така наречения специален отчет във Върховната касационна прокуратура до един минимум. Така че отсега да предупредя, че ще има по-малко преписки във ВКП следващата година, но това няма да го третирам аз като неуспех, а точно обратното, като възстановяване на нормалността.
Иначе съм напълно съгласен с Вас, че отчетът ни не е прегледен. Отчетът ни е труден за разбиране. И на мен ми беше труден за разбиране. Старах се да вникна в него, дано да съм успял, не съм съвсем сигурен. Ще си взема бележка за това и ще се опитаме следващия път да го направим в един малко по-прегледен и приличен вид.
Дължа да кажа, тъй като беше поставен въпроса разследват ли се дела от прокурори. Да, разследват се. За отчетния период – 2006 г., от порядъка на 900 дела – не помня точната цифра. Броят ще нарасне чувствително през тази година и това обяснява разликата в процентите на дела, разследвани от дознатели, следователи и остатъка за прокурори. Това са тези 900 дела, за които Вие обърнахте внимание.
Напълно съм съгласен с Вас, че е необходимо обучение на прокурорите. Ужасно е необходимо обучение на прокурорите до степен, която не м се иска да призная, толкова е необходимо. Ако обърнахте внимание, в края на отчета ние заложили една стратегия за работа на прокуратурата, която очертава нашите приоритети в бъдеще. Един от тези приоритети е именно обучение на прокурорите, защото си даваме сметка, че не просто новия НПК пречи затова, че е още нов, непознат и т.н. Някъде няма нужните базови познания. Права е г-жа Николова и това е много тъжен извод.
По повод на това, което каза г-жа Караиванова. Аз искам да използвам случая, че тук е министърът на правосъдието и да благодаря, защото усещаме изключително коректно разбиране за проблемите на прокуратурата, специално по отношение на сградите, по отношение на материалното осигуряване. Аз си признавам, че тази загриженост, която проявява към нас Министерството на правосъдието в последния месец е нова за мен, много приятна и искам наистина да благодаря на министъра. Това е нов тип сътрудничество, което аз високо ценя.
На г-жа Караиванова ще си позволя да възразя само в един пункт. Не мога да си представя какво беше съдържанието на упрека, че голям брой от внесените обвинителни актове са по чл. 343б. Не знам, да го махнем от статистиката ли този член. Ако трябва декриминализирайте го и тогава няма да бъде в статистиката и няма да изменя перспективата на отчета. Другият вариант е да накараме българите да не карат пияни. Това са двете възможности. Докато има такъв текст в Наказателния кодекс, ние ще го отчитаме в докладите.
По отношение на това, което каза г-н Казак и въпросите, които той зададе. Наистина, г-н Казак, процентът на върнатите дела е не просто голям. Това не би ме смущавало само по себе си, а той е нараснал в сравнение с миналата година и това е истински смущаваща тенденция. Дали го отдавате на това, че дознанието не е в нужната степен подготвено. Възможно е да има и такъв нюанс, но аз искам да бъда съвсем откровен с вас и да си призная честно. Не приемам оправдание с разследващите органи. Ако ние имаме нормално действаща, компетентна прокуратура, тя ще връща на дознателя колкото пъти трябва делото или на следователя, за да си свърши работата, а няма да приема да внася неподготвен обвинителен акт. Дали се дължи на пропуски на дознатели и следователи като разследващи органи или на пропуски на прокурори, е без значение. Отговорността е на прокурора.
Напълно съм съгласен с вас, че е необходимо да се преоцени и материалната компетентност на следствието. Многократно съм говорил затова. Опитах се да го внуша и на европейските институции. И вие ще видите, че в последния доклад за напредъка на България такава възможност вече Европейската комисия допуска. Това не е случайно. Защото всички си даваме сметка, че има един огромен потенциал в следствието, който не използваме. Дали ще го използваме чрез възможността да преоформяме дознанието в следствие, да променяме формата на разследване или като се разшири материалната компетентност на следствието с посочване на нови текстове от Наказателния кодекс е ваше решение – законодателно, но че трябва да има такова разширяване, аз поне нямам никакво съмнение.
Кой е най-добрият орган за разследване на престъпленията, извършени в обсега на материалната компетентност на бъдещата Агенция за национална сигурност. Боя се, че и дознанието, и следствието. За някои категории дела това е предписано от НПК. Ако престъпленията са извършени от народни представители, или от магистрати или от лица с имунитет, по дефиниция това трябва да бъдат следователи. За останалите очевидно трябва да бъдат дознатели, ако Агенцията няма собствено разследване. Това е въпрос, който предстои да се реши законодателно.
Не съм съгласен с вас по отношение на делата срещу народни представители. Вероятно не са ви информирали коректно, че нито едно дело не е влязло в съда или има само едно влязло в съда дело. Това не е вярно. Има внесени 10 обвинителни акта и делата са в съдебна фаза. Че се точат в съдебна фаза също е вярно. Че имаме недовършени дела срещу народни представители, също е вярно. Приемам критиката ви, но само в частта четири, а в частта 10 обвинителни акта не я приемам.
За незаетия щат. Да, има незает щат. И едно от първите неща, които ще внесем още в понеделник, когато се сформира новата комисия по предложения и атестиране на Висшия съдебен съвет е да запълни незаетия щат на Върховна касационна прокуратура. Става дума за две-три бройки. На по-долните нива има незает щат и ще ви кажа една от причините, поради която не го заемаме. Примерно имаме около 30 свободни щатни бройки в Софийската градска прокуратура, която е най-важната прокуратура в страната, тъй като в нея са концентрирани над 90% от важните, значимите за цялата страна дела. Не г заемаме този щат по една много прагматична, простичка макар и малко унизителна причина – няма къде да им сложим бюра. Това е истината. Съдебната палата уви, не е разтегателна.
Напълно се солидаризирам с г-н Ралчев, който казва, че броят на оправдателните присъди може да нарасне и това не е белег за незрялост на обществото. Точно така е. Наказателният процес е едно състезание. Съдът е органа, който в крайна сметка решава въпроса за вината и напълно разбирам, че и да има повече оправдателни присъди, не е никаква драма. Въпросът е да няма оправдателни присъди по значимите и важни дела.
По онова, което каза г-н Бисеров. Прав сте, така е. Абсолютно вярно е това и истината е, че си давам сметка за този факт едва сега. Всъщност какъв доклад внасяме. Аз погрешно си мислех, че докладът за работата на прокуратурата е някакъв вид и своеобразен отчет и за прилагането на закона. Не е така. И това е нещо, по което си струва да помислим. Като свое “оправдание” ще кажа това, че структурата на доклада е предопределена с решение на Висшия съдебен съвет и затова така сме го написали. Но също така е вярно, че това решение на Висшия съдебен съвет е прието по наше предложение, така че никакво оправдание не е това. Разбирам ви и приемам упрека като съвършено основателен.
Що се отнася до дознанието, ние не сме го оценявали. Ние само сме посочили цифрите. Обаче цифрите не говорят затова, че дознанието се е провалило, а точно обратното. Не сме си измислили ние цифрите. Те са такива каквито са.
Последният въпрос, който зададе г-н Стоилов е най-труден за отговор. Не зная дали колегите имат отговор на въпроса. Боя се, че не сме подготвени да отговорим на Вашия въпрос, г-н Стоилов. Вероятно е някакъв вид недоразумение, терминологично. Поемаме ангажимента да си изясним този проблем и ще внесем един доклад до вас.
И накрая, уважаеми дами и господа, аз разбира се няма да взема отношение по вашия проект за решение, дали той трябва да съдържа или да не съдържа констатации, това е въпрос, който вие ще решите изцяло суверенно, но ако има констатации, ние не бихме се засегнали по никакъв начин. Това е диалог с парламента. Ние искрено уважаваме позицията на парламента и ви уверявам, че ако все пак има констатации, сочещи определени препоръки за бъдеще, ние ще ги изпълним. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, г-н Миков.
Михаил Миков:
Ние хубаво се занимаваме с доклада на прокуратурата. Разбирам, че административният съд преди един месец си е внесъл доклада в събранието, но после е върнат във ВСС. Може ли този доклад да стигне до нас. ВКС ще изпълнява ли Конституцията тази година или за догодина ще го отложим. Знаете ли нещо?
Янаки Стоилов:
Въпросът на г-н Миков към г-жа Тачева е като председател на Висшия съдебен съвет. Сегашният състав на Висшия съдебен съвет ще обсъди ли двата доклада за 2006 г. и да ги внесе така, както е предвидено.
Благодаря специално Главния прокурор и на останалите прокурори и на представителите на всички институции, които участваха в дискусията.
В становището ще се опитаме да отразим най-важното от направените изказвания. В структурата на този проект на становище, който имате, тъй като смятам, че това при всички случаи ще развие анализа на дейността на прокуратурата в досъдебното производство.
По отношение на въпроса какво становище да представим, имаше в 3-4 изказвания възражения или колебания дали становището на комисията трябва да завършва с определени констатации и препоръки. Тъй като някои от тях имат констативен характер, а други – препоръчителен, забележете, че препоръките се отнасят само до начина на изготвяне на докладите, а ние не навлизаме в това препоръките да бъдат по отношение на самите процесуални действия на органите, чиято дейност обсъждаме. Така че дали Народното събрание ще приеме едно стандартно заключение, че приема доклада или народните представители, или Народното събрание като цяло ще решат това решение да съдържа нещо друго, е открит въпрос. Но аз смятам и мисля, че повечето от тук говорилите изразиха мнение, че е добре и израз на сериозно отношение към работата на прокуратурата и към нейното подобряване като отчетност такива констатации и препоръки да завършват нашето собствено становище в комисията.
Смятам, че това можем да го възприемем, защото аз съм забелязал, че голяма част от докладите, с които се приемат някакви други доклади на институции често носят формален характер, а мисля, че нашата дискусия беше достатъчно сериозна, за да приключи по предлагания начин.
Имаше само няколко бележки, които искам да ги отразя, включително едната е направена и от Главния прокурор в т. 3.
“3. Да се изработят единни критерии за представяне на статистическите данни между прокуратурите и останалите разследващи органи.”
Защото стана ясно, че някъде липсата на такива единни критерии се дължи на данните, които те получават от останалите органи, с които работят. Уточнявам съдържанието на нашата т. 3, тъй като не се отнася само до прокуратурата. Проблемът не е ведомствен.
В т. 1 редакционно:
“1. Реформирането на дейността на прокуратурата, което се свързва с прозрачното представяне на дейността й и признаването на съществуващите проблеми да продължи с необходимата настойчивост и бързина.”
Г-н Бисеров направи едно предложение, което мисля, че също трябва да отразим. В другите изказвания нямаше конкретни предложения по заключителната част.
“В следващите доклади да се обърне по-голямо внимание върху прилагането на закона в досъдебното производство.”
Т.е. като баланс между двата аспекта на доклада, което беше споделено и в заключението на г-н Велчев.
Приемате ли да гласуваме изцяло тези констатации и препоръки, имайки предвид и приемането на представения доклад.
Четин Казак:
И да се предприемат мерки за заемане на незаетите щатни бройки.
Янаки Стоилов:
Мисля, че това в заключителната част не е подходящо. То е от друг характер. Нашите препоръки са по отношение на доклада. Констатациите и оценките могат да се съдържат в аналитичната част, която ще бъде включена съобразно изказванията.
Моля да гласуваме. Единадесет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама се въздържат. Благодаря ви.
Закривам заседанието.

Председател:
(Янаки Стоилов)




Стенограф-протоколчик: