---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси






П Р О Т О К О Л
№ 40

Днес, 11.10.2007 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват още: от Министерството на правосъдието - Ана Караиванова, заместник-министър; и Тодор Батилов, народен представител.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Христо Бисеров, заместник- председател на Комисията по правни въпроси.
Христо Бисеров:
Уважаеми дами и господа народни представители, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 654-01-153 от 01.12.2006 г., внесен от Огнян Герджиков и група народни представители.
2. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-78 от 06.06.2007 г., внесен от Павел Шопов, Станислав Станилов и Митко Димитров.
3. Приемане на общ проект на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, № 654-01-147 от 16.11.2006 г., внесен от Даут Осман и № 654-01-162 от 19.12.2006 г., внесен от Захари Георгиев и № 754-01-14 от 31.01.2007 г., внесен от Петя Гегова, Марина Дикова и Олимпи Кътев.
4. Обсъждане на проект на решение за спиране ползването на държавни и общински автомобили и на командировки по време на предизборната кампания за “Местни избори 2007”, № 754-02-89 от 02.10.2007 г., внесен от Тодор Николов Батилов.

По първа точка - Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите.
Има думата вносителя – проф. Герджиков, да представи законопроекта.
Проф. Огнян Герджиков:
Благодаря Ви, г-н Председателю.
Това, струва ми се, е най-краткият законопроект в историята на българското Народно събрание. Какво да му се изменя. Те са всичко на всичко четири думи. Едва ли се нуждае от мотиви защо се внася този законопроект. Аз лично не виждам каквото и да било смущение по този текст.
Христо Бисеров:
Благодаря. Иска дума г-жа Караиванова.
Ана Караиванова:
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Проф. Герджиков, аз виждам, че от нашия Съвет по законодателството са направили едно предложение, че Вашето изменение налага да се включи заключителна разпоредба за отпадане на чл. 347, ал. 2 на Търговския закон.
За договора за лизинг се прилагат съответно правилата за договора за наем с изключение на чл. 229, ал. 1 и 3.
Налага в законопроекта да се включи заключителна разпоредба за отпадане от чл. 347, ал. 2 на Търговския закон предвиденото изключение за прилагане.
Проф. Огнян Герджиков:
Аз приемам едно такова нещо, което е изразено в становището на Съвета по законодателство.
Христо Бисеров:
Имате думата за изказвания по законопроекта. Ако няма желаещи, подлагам на гласуване предложеното изменение на Закона за задълженията и договорите за второ четене, внесено от проф. Герджиков. Който е “за”, моля да гласува. Приема се единодушно.
По втора точка - Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Павел Шопов, Станислав Станилов и Митко Димитров.
Г-н Шопов, имате думата.
Павел Шопов:
Предложението можеше да бъде в един текст. Аз това имах предвид. Във втората алинея, както съм я предложил, се съчетават и двете хипотези. Аз мисля, че глобата е задължителен елемент. Тя бърка в джоба по един начин, който ще бъде по-ефективен отколкото пробацията.
Надка Балева:
Аз мисля, че по-малко укоримо е за този, който взема, отколкото за този, който развращава избирателя, организирайки купуването на гласове.
Ана Караиванова:
Ако позволите, аз си мисля, че тук опасността е обърната. Обикновено пасивният подкуп е по-тежко наказуем, т.е. когато са по служба престъпленията, защото укоримо е когато държавният служител взима суми затова, което му е и заплата, и доверие. Тук си мисля, че по-обществено опасно е на този, който дава, защото цели да постигне някакъв резултат, а по-малко обществено е все пак на този, който приема и трябва да бъде малко по-ниско наказанието, за да се разграничи все пак.
Христо Бисеров:
Колеги, да гласуваме предложения за второ четене Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Благодаря ви, приема се единодушно. Против и въздържали се няма.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред.

По трета точка - Приемане на общ проект на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
Надка Балева:
Нормално е за Комисията – Кушлев да следваме логиката на това, което беше вече обсъждано и прието за други комисии, които се създават към парламента, защото няма логика и е необяснимо защо за една комисия прилагаме едни критерии, а за друга комисия, други критерии. Защото сега е Кушлев, но утре може да бъде друг. Ако той е провокирал с едно меко казано некоректно поведение, определяйки си скандално високо възнаграждение, не означава, че той ще бъде вечно на този пост. Затова си мисля, че след като за някои от комисиите сме приели 90% от възнаграждение, това е логичното да бъде приложено и тук като текст.
Моето виждане е да приемем т. 4 с нова ал. 10 – председателят на комисията получава.
Ако приемем изцяло т. 4, тогава неща са в противоречие. Стават много сложно – две и половина средно месечни заплати, преизчисляване и т.н. Според мен, първият текст е по-точен.
Надя Антонова:
Колеги, аз взимам повод от изказването на колегата Балева, в което се поставя важният въпрос, че много комисии – национални и много важни комисии, имат много различно възнаграждение на членовете и на председателите си, което показва освен липса на стил и много други неща, най-малкото неорганизираност при определяне на възнагражденията. Мисля, че не за първи път този въпрос се поставя в Правната комисия за възнагражденията в тези комисии. Не съм сигурна, че досега материята е унифицирана. Не знам имате ли спомен да сме гласували нещо, което да се отнася за всички и да бъде приблизително еднакво за всички – просто да има еднакъв аршин. Затова аз не съм склонна да гласувам тези текстове, освен ако някой в момента не е в състояние да ни запознае как стои въпроса с нормативно определеното възнаграждение на другите комисии, за да не задълбочим процеса, не искам да казвам хаос, въпреки че много ми се иска, на това нееднакво и безпринципно определяне на възнагражденията на различните комисии.
Христо Бисеров:
Аз също искам да добавя. Ние този закон го обсъждахме на първо четене, ако си спомняте, и някак си на мен не ми се струва нормално на председателите на тези комисии да им определяме възнагражденията спрямо председателя на Народното събрание. Ако ги определяме спрямо възнагражденията на народния представител, тогава го възприемам. От тази гледна точка в Закона за досиетата може би най-точно определихме. Там мисля, че го приравнихме на народен представител или на председател на комисия. Но това не ни дава възможност този текст сега да го вкараме в общия проект. Ние сега не сме на фаза да решим въпроса. Ние сме на фаза да определим кое от двете е по-близо до нашето виждане. Макар че аз не виждам никакъв проблем да ги оставим като два варианта, въпреки че практиката на комисията не е такава. Но като не харесваме и двата варианта, как да предпочетем нещо измежду две неща, които не харесваме.
Затова, ако нямате нищо против, може да се правят предложения и по двата варианта. Обаче такава практика няма. Но ако оставим и двата варианта, всеки от народните представители, който би искал да коригира, може да направи предложение към някой от тези варианти, и в крайна сметка да получим най-точното предложение. Няма лошо. Ние днес няма да приемем текст. Ние днес одобряваме общ проект.
Колеги, моля ви се не задълбавайте по съществото на проблема. Ние днес не го решаваме. Ние днес приемаме общ проект, върху който да се правят предложения.
Така че ако искате, да приемем в два варианта, и след това ще го доработим.
Г-н Герджиков.
Проф. Огнян Герджиков:
Благодаря Ви, г-н Председателю. Аз се присъединявам към Вашето предложение, първо.
Второ, искам да обърна внимание на нещо, което сега го забелязвам, което по този начин звучи твърде нелепо. Това е § 2.
§2. Членове на комисията не могат да бъдат: “търговски пълномощници, търговски представители (прокуристи).
Това е пълно объркване, защото прокуристи не са търговски представители в този смисъл, в който тук е казано. Очевидно е това. Според мен, трябва да се ограничи до следното: “търговски управители или прокуристи”, което е едно и също и търговски пълномощници. Само те са в служебно отношение с търговеца и само те бива да бъдат ограничени. Иначе така казано абсолютно не е ясно какво се казва.
Христо Бисеров:
Сигурно е така, г-н Герджиков, но това са текстовете на вносителя Захари Георгиев.
Ни не ги приемаме сега тези текстове. Ние ги обобщаваме, като от три закона правим един общ.
Проф. Огнян Герджиков:
Да не стане така, че много пъти влизат разни недомислици и после се чудим как да ги оправяме.
Христо Бисеров:
Тепърва предстои второ четене.
Правим обобщения проект по начина, по който уточнихме – с двата варианта, за да бъде раздаден на народните представители, за да може по тези текстове да се правят предложения за изменения и допълнения на второ четене.

По четвърта точка - Обсъждане на проект на решение за спиране ползването на държавни и общински автомобили и на командировки по време на предизборната кампания за “Местни избори 2007”, внесен от Тодор Николов Батилов.

Заповядайте, г-н Батилов.
Тодор Батилов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
С много голямо задоволство идвам днес при вас, защото от 3 октомври, когато поставих този въпрос пред Народното събрание, Председателят разпредели проекта за решение на Комисията по бюджет и финанси. Смятам, че няма фискални мотиви, но ми се струва, че основният мотив, за който днес сядам и пред вас, това е правният мотив, на който се основава предложението ми. Кратък ще бъда, защото съм именно пред вашата комисия. Спестявам всички правни аргументи. Само искам да допълня нещо, което не успях да го кажа в залата за двете минути.
Никой не се съмнява, че в последните години равното право е разбирано като равни възможности на пасивното избирателно право – избираемите да се поставят в реални условия фактически е невъзможно. Много рязка граница има в икономическите възможности на отделните кандидати. Ако това при евродепутатите или при избора на народни представители някак си не е толкова болезнено, или не усеща, то при местните избори за органи за местната власт това е особено чувствително, защото хората повечето се знаят, изборът е мажоритарен.
Така че един от големите проблеми не стига че ние не осигуряваме тази възможност за равно пасивно избирателно право при местните избори, държавата не доведе до края този принцип, който го въвежда в чл. 50 и чл. 68 от Закона за местните избори, да се забрани всякакво участие на областни управители, на кметове и на всички държавни служители под каквато и да е форма да участват в предизборна агитация. Чл. 68 - да се забранява каквото и да е финансиране извън основното. Даже сме стигнали, според мен, до точен начин на формулиране в чл. 68. Стигнали сме до извода, че не трябва при над 5% участие в държавно или общинско, да не се позволява финансиране на избори пряко или косвено.
Но за съжаление остава един не толкова дребен проблем, не е толкова фискален, колкото е чисто юридически, аз не го поставям само тази година, заявих и пред залата, че съм го поставял официално преди 4-5 години, но той така или иначе нито съм автор на идеята, нито пък днес съм първия, който го поставя.
Моля ви за последните ми аргументи.
Ако министрите и народните представители, каквито сме ние, имаме клетвени задължения и клетвен статут, определен от самия характер на клетвата, че се ръководим от интересите на народа, то за народните представители допълнителен аргумент е, че по чл. 67, уважаеми колеги, ние спираме да бъдем представители на отделните избиратели, а ставаме представители на целия народ. При този правен статус как можем да си обясним, че ние можем да участваме в изборите за местни органи на власт на страната на коалиция, на партия, на отделен кандидат, на всичкото отгоре в работно време с работни заплати, и на всичкото отгоре с финансиране на командировки и с държавните автомобили.
Проектът за моето решение не съвсем точно съм го прецизирал. Има някои редакционни поправки.
Днес при вас моля да обърнете внимание, с което отивам към приключване, моля да обърнете внимание, не става дума за забрана за ползване на държавни и общински автомобили по време на предизборната кампания. Същинската формулировка е да се спре, ако думата “спре” не е точна, може да се ползва и глагола “забранява”, както го използва Закона за местните избори, да се спре безвъзмездното ползване на държавни и общински автомобили и командировки от народни представители, министри и други по време на предизборната кампания при и по повод участие на страната на някои от коалициите, а не въобще да се спират. Това е разликата. Може би аз не можах да го обясня добре. Независимо, че само 13 души се оказаха против, а “въздържалите” са огромната част от народните представители, поради което проекторешението не беше вкарано в дневния ред.
Въпросът е много сериозен. Ако ние не го променим, увисва принципът, който сме въвели, за равенство, принципът да не финансираме предизборни коалиции и партии и отделни кандидати и затова ви моля да му обърнете внимание.
Знам, че не е най-добрият начин на формулиране, но аз в проекта за решение соча, че механизмът, по който ще се извърши, се възлага на председателя на Народното събрание по отношение на командировките на автомобилите на Народното събрание, а на останалите държавни автомобили на министър-председателя. Може би това няма да ги затрудни.
Една от идеите, която беше въведена, какво да се прави практически – да се възложи на Сметната палата контрола, може да стане, когато се участва на страната на предизборната кампания, то е ясно, че няма да бъде командирован. Мисля, че достатъчно носят съзнание и отговорност народните представители и министрите да спрат, но ако все пак не спрат, отделните случаи могат да бъдат установявани и съответно да внасят парите в бюджета.
Това, което е пропуснато в решението и не е прецизирано, е че внасят разходите в съответния бюджет: нашите в държавния, а местните органи – в общините.
Моля Ви, г-н Председателю,
Уважаеми колеги, да се сложи началото да се въведе ред и да се въведе принципа за равното пасивно избирателно право.
Благодаря Ви, г-н Председател.
Христо Бисеров:
Колеги, заповядайте да вземете отношение към проекта за решение.
Проф. Огнян Герджиков:
Юридически е твърде спорно. Аз лично като идея подкрепям идеята, но юридически ми се струва твърде несръчно е поднесен този проект за акт – с решение на Народното събрание да спираме ползваме общински автомобили и автомобилите на МС, нещо не ми се връзва чисто юридически.
Тодор Батилов:
Още веднъж ще ми разрешите ли като разяснение. Приемете го като реплика.
Каквито искате глаголи поставяйте. Каквито искате формулировки. Става дума не за спирането на автомобилите въобще, а безвъзмездното им ползване, което става реално в тези условия. И командировките!
Характеристиката – като всички мораториумни актове на Народното събрание. Има прецеденти. Нямах възможност да ги извадя, но вие ги знаете по-добре от мен. Много пъти Народното събрание с решение въвежда мораториум. Ако ви харесва думата “мораториум”, да сложим нея. Нито е ново, нито е за първи път. Като вид решение мораториумите в решенията на Народното събрание не са рядкост. Така че аз мисля, че формата си е решение, а ако думата “спиране” не се харесва, може да се запише друго. Как да няма основание Народното събрание да взима решение. Аз мога да ви извадя аналогични решения за спиране на различни дейности в държавата с акт на Народното събрание.
Христо Бисеров:
Колеги, чухме възражения от правно естество. Аз също ги споделям в смисъл, че са основателни.
Други мнения?
Тодор Батилов:
Мога ли да направя изказване.
Уважаеми народни представители,
Преди два месеца Конституционният съд на Република България в определението си се произнесе още веднъж какво означава противоречива и неясна практика. В няколко последователни свои решения той отменяше актове на Народното събрание, когато нарушаваше правилника. Сега през м. август Конституционният съд отказа да разгледа наше решение със съвършено нов подход, че Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание не бил закон и Конституционният съд нямало да се занимава. Т.е. за три години те смениха два пъти практиката.
Ако спорим за правния характер на решение – може ли? Може! Има дейност, която е установена, че не става дума за отделни прояви емпирични, а става дума дейност, която е пропусната в закона и тя в момента се практикува. Извадени са министрите и народните представители от държавата, буквално казано. Народното събрание е една дейност. Може да я спре временно, докато се установи норматива. Така се установява мораториум върху сделки, мораториум по време на действия и събития, свързани с държавата, защо да не може да вземе решение. Какво има лошо от правна гледна точка да решава, че спира или забранява ползването при и по повод. Тук се каза един аргумент, който въобще не може да бъде нормативен аргумент. Може да бъде практически. Как щяло да се установи?
Народните представители и министрите в момента са извадени от контрола на държавата. Те ходят, ползват командировки, участват.
Борислав Ралчев:
Няма спор по основанията за една такава акция. По същество никой не казва нищо. Въпросът е за компетентност.
Тодор Батилов:
Решението е на Народното събрание по отделна дейност – спира.
Вие сте комисия и вие ще прецените. Аз си казах мнението.


Павел Шопов:
Това е един повод, по който излизаш с решение. Има решения, които имат пожелателен, декларативен характер.
Христо Бисеров:
Ако приемем, че дебатът е приключил, да пристъпим към гласуване. Има ли други изказвания? Няма.
Който подкрепя проектът на решение да бъде предложен за първо четене, моля да гласува. Два гласа “за”. Има ли против? Няма. Въздържали се? Седем се въздържат. Становището на комисията е негативно. Благодаря.
С това приключваме днешното заседание. Довиждане.




Председателстващ:
(Христо Бисеров)


Стенограф-протоколчик: