---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 46

Днес, 14.11.2007 г., сряда, от 14:15 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Министерството на правосъдието – Нели Маданска; от Върховния касационен съд – Татяна Кънчева; от Върховна касационна прокуратура – Петър Раймундов, завеждащ сектор; от Национална следствена служба – Румен Киров; Ангел Калайджиев, Александър Кацарски, Анета Антонова и Емилия Петкова, – членове на работната група по Търговския закон; от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност – Стоян Кушлев, председател, Николай Николов, Стоянка Николакова и Даниела Василева, членове; и народните представители Ангел Найденов, Минчо Куминев, Стела Банкова и Олимпи Кътев.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, № 702-01-27 от 03.07.2007 г., внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане на второ четене на общ проект на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, № 654-01-147 от 16.11.2006 г., внесен от Даут Осман и № 654-01-162 от 19.12.2006 г., внесен от Захари Георгиев и № 754-01-14 от 31.01.2007 г., внесен от Петя Гегова, Марина Дикова и Олимпи Кътев.
3. Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-135 от 26.09.2007 г., внесен от Минчо Куминев и Стела Банкова; № 754-01-143 от 11.10.2007 г., внесен от Минчо Куминев и Стела Банкова и № 754-01-146 от 01.11.2007 г., внесен от Михаил Миков и Ангел Найденов.
Уважаеми колеги, преди да започнем работа по обявения дневен ред ще ви информирам за писмо, което е изпратено до мен от министъра на правосъдието – г-жа Тачева, но мисля, че то се отнася и до всички вас.
Във връзка с препоръка на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и разпоредбата на Устройствения правилник на Министерството на правосъдието, ви уведомявам, че e открита процедура за провеждане на избор на кандидати за съдия в Европейския съд по правата на човека.
Съгласно утвърдена с моя заповед процедура, изборът се провежда по етапи както следва:
- допускане по документи на кандидатите, които отговарят на критериите;
- езиков юридически тест на френски, съответно английски език с допуснатите кандидати;
- публично събеседване с издържалите теста кандидати, включително на английски или френски език;
- оценяване, класиране, одобряване и обявяване на одобрените кандидати.
Процедурата за избор на съдия в Европейския съд по правата на човека ще започне в 9:00 часа на 15 ноември 2007 г. с езиков тест, който ще се проведе в рамките на 2 астрономически часа.
Събеседването с издържалите теста кандидати ще се проведе на 16 ноември 2007 г. с начален час 9:00 в Тържествената зала на Съдебната палата, намираща се в гр. София, ул. Витоша № 2, за което ви каня да присъствате или да изпратите ваш представител.
Аз ви уведомявам. Тези от вас, които желаят, могат да присъстват на тази процедура.
Въпроси имате ли. Допускам, че това писмо означава, че процедурата ще приключи на обявената дата 16 ноември и ако някои от народните представители от комисията смятат да изразят становище към кандидатите или да поставят някакви въпроси, ви уведомявам за предстоящото обсъждане.
По първа точка - Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон.
Разполагате с доклада. Първото предложение е на Огнян Герджиков, Мая Манолова и Яни Янев. По него искам да отбележа, че строго погледнато това предложение е извън обхвата и предмета на обсъждания законопроект. По този въпрос съществуват различни становища, без да коментирам с каква тежест като представителност и аргументация са те, затова да преценим дали сега да се занимаваме с тази тема или предвид на нейната важност, която не може да се оспори, тя да бъде предмет на самостоятелно разглеждане по повод на този и евентуално на други въпроси, които да бъдат представени за промяна на Търговския закон.
Аз смятах, че разрешението, което се предлага, до голяма степен е безспорно. Но може би трябва да се прецени тук въпроса за процедурата заедно с разрешението по същество дали това е така и с оглед на това комисията да прецени дали сега да разискваме този въпрос. Заповядайте.
Предпочитате г-н Герджиков да представи предложението и тогава да се произнесете и по същество и по процедурата.
Проф. Огнян Герджиков:
Аз разбрах, че тази тема е предизвикала доста оживления и може би и някакво напрежение, затова ще си позволя с оглед на спецификата на материята малко по-подробно, макар че аз не съм много словоохотлив да изложа за какво става дума.
Търговският закон, когато беше приет през 1991 г., беше приет с две разпоредби, от които може да се направи извода, че временните удостоверения са тези ценни книги, които заместват при учредяване на дружеството издадени поименни акции. По този въпрос не е имало никакъв спор много дълго време.
Дружественото право е едно от 18-те правни области, които се нуждаят от хармонизация и ние го направихме. Тази хармонизация изисква не само законодателно, но и в практиката институтите по един и същи начин да се тълкуват и прилагат. Именно оттук дойде големия проблем. Защото 2003 г. излиза едно решение на Върховния касационен съд, не става дума за тълкувателно решение, а става дума за едно решение по спор, в което решение се отрича на временните удостоверения тяхното прехвърляне възможността титуляра на временното удостоверение да се впише като акционер в дружеството, защото временното удостоверение според това решение давало само възможност да се получат акциите, които ще бъдат издадени.
Едно такова тълкуване е абсолютно несъстоятелно от никаква гледна точка. В теорията всичко, което е писано в България през последните 15 години, включително и проф. Ангел Калайджиев, който излиза с нарочна статия по този въпрос – по повод на това временно удостоверение, всички които са писали в тази материя – това е и доц. Касабова, в нейните книги за акциите, моя милост в коментара на Търговския закон още 1998 г.
По същия начин са третирани въпросите в немската литература, в австрийската литература, в литературата на Швейцария, във всички от немския правен кръг, където ние сме заимствали. Никога не е имало подобни проблеми. Тези проблеми се пораждат именно с това решение от 2003 г. на Върховния касационен съд. След това 2005 г. аз нарочно, като разбрах това напрежение, се обадих във Върховния касационен съд и ми пратиха от 2005 г. едно решение, където в съвсем противоположен смисъл е решението за същността на временното удостоверение.
Това, което се предлага е всъщност нищо различно от действащия закон, само че е казано по този начин, че да може да се разбере, включително и от тези, които не искат да го разберат. Защото то е въпрос на можене и на искане. Досегашните текстове, те са два, дават възможност на някои да не могат или да не искат да разберат какво е съдържанието. С предлагания текст се прави невъзможно да не се поиска да се приложи закона така, както трябва да се тълкува. И затова не случайно е предвидено и е предложено от мен и от съвносителите, действието на тази разпоредба, която приравнява действието на временното удостоверение към действието на една поименна акция да бъде от влизането в сила на самия Търговски закон. Защото иначе би станало абсолютен хаос и бихме направили изключително голяма поразия. Така че този, който е титуляр на временно удостоверение, той все едно е титуляр на поименна акция. Много от акционерните дружества не издават акции. Те нямат интерес да издават акции и да си оскъпяват – да харчат излишно пари, ако нямат намерение да издават различни модификации на акциите. Ако някое дружество иска да издаде една акция на преносител, тогава е друг въпрос. Ако иска привилегирована акция, тогава трябва действително да се имитират акции. Но ако нямат такива намерения, временното удостоверение играе ролята на една поименна акция и няма никакви проблеми. И така е не само в България, така е и в Европа и където ние сме се присъединили. Това е моето разбиране.
По въпроса дали е или не е в обхвата на законопроекта, който гледаме. Ако съвсем строго, буквално се вторачим, можем ад кажем: Да това не е в обхвата. Нека да обърна внимание, че текстът, който се предлага да се измени, е даже същата номерация, само че различна буква. Има някакво отношение към акциите, към акционерните дружества и при един по-широк поглед в духа на предлаганите изменения, спокойно може да се приеме, за да се ликвидира тази язва, която се създава в право прилагането в момента с разнопосочност в съдебната практика и с една несигурност в оборота, защото тези, които са носители на временно удостоверение не знаят и всъщност им се пречи да се впишат в книгата на акционерите и да могат да упражняват правото си на глас в общо събрание и т.н.
Това са мотивите, които ме накараха мен, г-жа Мая Манолова и Яни Янев да направим това предложение. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Сега мисля, че вече сте ориентирани до голяма степен в проблема, за да можете да изразите отношение. Както стана ясно, има и различни по своето съдържание съдебни решения от един и същи ранг, включително на Върховния касационен съд в различни състави. Ние сега по същество упражняваме функция на Върховния касационен съд по уеднаквяване на практиката. Твърди се, че не законът е причината за тази противоречива практика.
Г-жа Николова иска думата.
Елеонора Николова:
Г-н Председател, като се съгласявам изцяло с аргумента на г-н Герджиков досежно текста на чл. 187, създадената нова ал. 3, бързам да кажа, че и при предходното разглеждане Правната комисия беше много озадачена от текстовете на чл. 187е, ал. 3, чл. 187ж. Не си спомням с какво гласуване тогава на първо четене приехме тези текстове, но.
Янаки Стоилов:
Дали дискусията да не я водим само по неговото предложение, защото по другите предложения би било самостоятелна дискусия да водим, защото има и предложения за отпадане. Аз искам да приключим с едната тема, тъй като другите са самостоятелни. Ако искате по другите текстове отделно да се изкажете.
Елеонора Николова:
Аз имах общо предвид. Така или иначе ние направихме една дискусия, която в общи линии сега започваме да я преповтаряме. Имам предвид когато гледахме за първи път материала в Правна комисия.
Моето предложение е сега да отпадне, защото не е влизало в пленарна зала. Нека да си припомним как гласувахме първия път и едва тогава да имаме възможност между първо и второ четене да кажем нашето становище.
Ако продължаваме нататък, аз се присъединявам към предложението на Мая Манолова за отпадане на § 3 и 4.
Янаки Стоилов:
Сега сме в рамките на § 1 по предложението на г-н Герджиков. А по следващите параграфи, те са отделни като номерация и като предложение.
Други становища. Г-жа Иванова.
Иглика Иванова:
Аз също споделям вашето становище, че се занимаваме малко с несвойствена дейност и се опасявам да не предизвикаме неприятен прецедент.
Всичко ли, което е противоречие в практиката на Върховния съд, ние ще преодоляваме с изменение на закона. Не ми се струва уместно като начин на действие. Това е едно.
Аргументите на проф. Герджиков са убедителни, но аз малко се съмнявам, че връщайки действието на тези изменения с 16-17 години назад, няма ли да предизвикаме наистина много голям хаос. Поставяме под съмнение изобщо стабилността на правната уредба. Какво значи да дадем обратно действие години наред. Това са 16 години назад, при положение, че вече има и решени дела, очевидно влезли в сила. Какво правим тогава? Тръгват прегледи по реда на надзора или какво? Струва ми се, че дори ако се налага да има такова тълкуване по този начин проведено в закона, би трябвало да е оттук насетне. Иначе хаосът ще стане още по-голям, поне според моето виждане.
Янаки Стоилов:
Проблемът е, че тълкуването винаги има обратно действие, ако става дума за възпроизвеждане на едно съществуващо съдържание. Тук сме в една квази тълкувателна разпоредба, защото тя хем е допълваща, хем по същество е тълкуваща и наистина би имала този ефект върху минали вече или висящи производства. Заповядайте.
Проф. Огнян Герджиков:
Налага се да поясня, защото най-страшното нещо ще направим да приемем текста без обратна сила.На пръв поглед, абстрактно погледнато, винаги когато се предава обратно действие, винаги има риск. Но тук нещата стоят точно по обратния начин. Аз съм титуляр на едно временно удостоверение. На мен ми отказват да ме впишат в книгата на акционерите, защото някой казва, че има съдебно решение от 2003 г. и няма да ви впиша. Аз какво ще постигна като получим това изменение в закона с обратна сила? Аз съм титуляр на временно удостоверение от 2000 г. Просто ще мога въз основа на този закон, който ще приемем днес, да отида и да се впиша в книгата на акционерите като акционер и да си упражнявам правата като акционер. Ние всъщност ще възстановим една неправда, която има по отношение на определен кръг лица, на които им се отказва. Колко са тези лица? Един, двама, 50, аз нямам идея. Аз научих за този проблем преди няколко месеца, когато се обърнаха към мен и ми казаха, че такъв проблем съществува. Питаха как може такова нещо. И аз като юрист, който разбира от тази материя или поне така аз смятам, реших, че това е единственият начин чрез който можем да възстановим справедливостта в тази материя.
Янаки Стоилов:
Проф. Герджиков, предполагам, че този ефект ще се получи, ако няма никакви промени в дружеството за периода, който е назад. Ако са настъпили промени в това дружество и по отношение на новите акционери, какви са правата на тези с временните удостоверения.
Проф. Огнян Герджиков:
Просто те се вписват в книгата на акционерите, за да могат да бъдат допускани до общо събрание, да упражняват правото си на глас, ако има дивидент, да получат своя дивидент, а не да бъдат държани отвън, след като те са титулярите на тези членствени права. Въпросът е те да бъдат признати за акционери в съответно акционерно дружество, независимо кога са придобили тези временни удостоверения. Това е единственият проблем, който обаче се оказа, че е доста сериозен проблем и ние ще избягаме от отговорност, ако си затворим очите и кажем, че не ни интересува в каква насока се движи. Чисто като юрист моята съвест ми диктува да постъпя по този начин. Комисията е тази, която ще реши правилно ли е или не е правилно.
Елиана Масева:
Уважаеми г-н Председателю,
Колеги, тук се касае не за признаването на временните удостоверения и техния титул, поне от текста на ал. 3, а за прехвърляне на временни удостоверения, което е съвсем различно. И ако има само едно дело, което смущава проф. Герджиков, смятам, че трябва много внимателно да проучим какви са точно мотивите и как се е стигнало до подобно решение. Защото по тези дела във Върховния касационен съд се събират многобройни доказателства. Това че един съд и по едно дело е направил един извод, не означава, че практиката е порочна. Освен това, всички аргументи, които се изложиха тук, касаят признаването на временните удостоверения, а не прехвърлителното действие, което да се зачете със силата на прехвърляне на титулярна акция. Поне от това, което аз чета, това разбирам и то е нещо различно от проблема, който тук ни се представя.
Проф. Огнян Герджиков:
Може би аз не съм бил достатъчно ясен. Няма никакво съмнение в това, че в момента, когато се учреди едно дружество и се имитират временни удостоверения, там проблем не стои. Проблемът стои оттам насетне. Когато се джироса временното удостоверение, титулярът, новият титуляр, джиратарят, който е придобил временното удостоверение, въпросът е той какви права има. В това решение 2003 г., прочуто, което се критикува и от проф. Калайджиев, се казва, че титулярът има право само да получи акции. Следователно той не може да се счита за акционер, което е всъщност порочното и абсурдното. Даден човек е с временно удостоверение и му казват, ти ще станеш акционер, когато придобиеш акциите. Това временно удостоверение ти дава право само да придобиеш акции, когато се имитират.
Янаки Стоилов:
Какъв е срокът за издаването на акции?
Проф. Огнян Герджиков:
Няма срок. Може и никога да не се издадат.
Янаки Стоилов:
Тогава защо не предлагаме и това в пакета.
Проф. Огнян Герджиков:
Никъде в Европа няма срок или поне аз не познавам. Може в Лихтенщайн да има. Аз не знам европейска държава ,където има срокове за имитиране на акции. Защото временните удостоверения играят ролята на поименни акции.
Янаки Стоилов:
В България изглежда трябва да има, защото ако направим един анализ, ще се окаже, че има много повече прехвърляне на временни удостоверения отколкото на акции и акцията ще изчезне като институт на търговското право.
Проф. Огнян Герджиков:
Временното удостоверение играе ролята само на един вид акции. То играе ролята само на поименните акции.


Проф. Ангел Калайджиев:
Искам само да обясня, защо не се издават акции на практика. Проблемът е чисто практически и произлиза от една наредба на Министерството на финансите, която е издадена през 1994 г. и все още е действащо право. Тя се нарича Наредба за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа. По силата на тази наредба, ако едно акционерно дружество реши да си издаде акции, то трябва да отиде в Министерството на финансите, да плати на два пъти такси: първо трябва да плати такси изобщо затова, че ще му се издадат акции и на второ място, трябва да плати такси, защото се прави специален проект, макет на акцията. Според тази наредба акцията представлява нещо като пари. Тя трябва да се издава на специална хартия. Понеже това оскъпява изключително много, а да не говорим, че и бави упражняването на правата по едно акционерно дружество и именно заради това на практика никой не издава. Мога само да кажа, че Агенцията за приватизация не е джиросала нито една акция или не знам колко акции е джиросала агенцията, но Агенцията за приватизация в целия си период на съществуване и в момента, тя джиросва само временни удостоверения. Няма акции да се джиросват. Няма акции. Никой не издава акции. Първа частна банка беше издала. Проблемът произтича оттам – чисто практически, и затова хората започнаха още от 1993-1994 г. да си издават временни удостоверения и да си упражняват правата с тях.
Елиана Масева:
Считате ли, че този текст решава проблема с издаването на акции.
Яни Янев:
Системата функционира, Търговските дружества си работят и 2003 г. се появява едно решение, което обърква цялото разбиране на закона. Общо взето до това се свиват нещата. Ясно е, че ние ще имаме някакъв механизъм да преодолеем подобни случаи на практиката едва след влизане в сила на новия ГПК, когато подобен ред решения са повод да отидат нагоре.
Проф. Агнян Герджиков:
Наслагва се противоречива практика.
Яни Янев:
В момента на прима виста си спомням, че поне два пъти сме разглеждали в рамките на този парламент случаи, когато неяснота на закона е налагало да приемем текст, който да подобри и да направи еднозначно приложението на закона. Ще се поинтересувам кои бяха, но се сещам, че имаше такива случаи. Не е прецедент Народното събрание да приеме текст, който да изчиства начина на приложението на един закон.
Екатерина Михайлова:
Чисто процедурно, г-н Председател.
От това, което се разви като дебат в Правната комисия още повече се засилиха аргументите специално за мен, да не допускаме промяна в текстовете направо и то изцяло нови текстове на второ четене. Практически това е нещо, което не е минало на първо четене. Въпросът явно е спорен. Има много въпроси, които се появяват. Виждате, че тук вече половин час водим дебат, има различни решения на съда. Може би така трябва да бъде уредено. Аз не казвам, че е така или не, но нека да мине по нормалния ред като законодателна инициатива, да има дебата на първо четене, да има яснота какво се върши, какви са позитивите и какви са рисковете от едно такова решение. На второ четене, изведнъж изненадваме и парламент и граждани, мисля, че не само не е коректно, но и процедурно е нарушение.
Затова предлагам на този въпрос да му отделим специално внимание, но по реда по който се решават нещата като законодателен процес.
Янаки Стоилов:
Аз предлагам все пак да го подложим по същество на гласуване, защото ни водихме дискусия и по съдържанието, а не само по процедурата. Така ще бъдем коректни към вносителите, тъй като тази дискусия очерта някакви позиции. Разбира се, в нея са включени и процедурни съображения, но да се подложи текста по същество и ако той получи подкрепа, по-нататък ще се възприема, ако не ще има възможност тази дискусия да продължи в залата, не само в нейната процедурна част. Ако няма други изказвания, да се ориентираме към гласуване.
Г-жа Хитова иска думата. Заповядайте.
Диана Хитова:
Действително от практиката е ясно, че в оборота практически няма акции. Практически в оборота са само временни удостоверения. Аз считам, че с този текст се подобрява нормативната уредба и позволява действително правилно да бъде отношението и поведението на участниците в оборота, които притежават временни удостоверения. Считам, че текстът е своевременен, щом се е създал пробив в съдебната практика. След като има отклонение от правилното преценяване на тези удостоверения, да бъде създаден този текст.
Няма акции в оборота. Само временни удостоверения.
Янаки Стоилов:
Проблемът вероятно не е юридически, но не по-малко важно е икономически, защото то е проблем на трансформация на собствеността. Но това е една тема, която ние в момента не обсъждаме, но там са съществените проекции от тази дискусия.
Подлагам по същество на решение на въпроса. Които подкрепят предложението на тримата народни представители, което беше разисквано за допълване на § 1 - за създаване на § 1а, моля да гласуват.
Седем гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима “въздържали се”. Приема се предложението.
По § 2 няма предложения. Поставям въпроса необходимо ли е в нашата уредба да се движим от една крайност в друга, т.е. от един сравнително кратък срок от година и половина, сега се предлага максималният срок по директивата – пет години. Т.е. ние сега сме в рамките на срока, но понеже в директивата пише “до пет години” и с нашето старание винаги да възпроизвеждаме директивите, а не да правим някаква политика в рамките на директивите, сега е написано “пет години”.
Поставям въпроса дали е необходимо да правим такава промяна.
Мая Манолова:
Това либерализира режима. Така че да се преценява дали да е в по-кратки или в по-дълги срокове. Това не е ограничително, напротив.
Янаки Стоилов:
Има ли някакви предложения за срока извън тези, които са дадени. Няма. Тези, които приемат § 2 по начина, по който е в законопроекта, моля да гласуват. Има мнозинство. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се текстът.
Предложение на Мая Манолова за отпадане на § 3. Желаете ли да го обосновете. Заповядайте.
Мая Манолова:
И в този текст, както и в горния, се преминава от едната крайност в другата. Досега се забраняваше дружеството да предоставя заеми или да обезпечава придобиването на собствени акции от трети лица, сега се дава такава възможност, като не се предвиждат никакви ограничителни условия, а се регламентира една процедура в следващия текст 187ж.
Доколкото на мен лично ми се струва, че това би могло да създаде предпоставки за заобикаляне на закона, т.е. тогава когато дружеството не може поради законови ограничения само да изкупува собствени акции, да прави това като предоставя заеми, да бъде извършено от трето лице. Затова без да съм категорична, предлагам тези текстове да отпаднат, защото на мен лично ми се струва, че така ще се създадат предпоставки да се заобикаля законът.
И защото отново сме от едната крайност в другата на режима за предоставяне на средства на трети лица за обратно изкупуване – от пълна забрана до пълна либерализация.
Янаки Стоилов:
Други становища има ли по въпроса. Заповядайте. Представете се за колегите и може да кажете вашите мотиви.
Нели Маданска: главен инспектор в Министерството
на правосъдието.
Представлявам вносителя.
По отношение на § 3 и 4 от законопроекта изразяваме принципно становище, че не възразяваме същите да не останат в окончателния вариант на закона. Действително те въвеждат едни текстове от Директива 2006/68, като тяхното не въвеждане няма да се отрази на изпълнение на задължението ни да транспонираме тази директива във вътрешното ни право. Това са едни опции и възможности, които всяка държава членка може да възприеме или не. Може би все още нашето общество не е стигнало до такава степен на зрялост, за да даде възможност на вътрешното ни право за подобно обратно изкупуване с финансиране от страна на самото дружество.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви за становището.
Тези, които са съгласни с отпадането на § 3 и 4, тъй като нямаше други мнения общо ще ги подложа на гласуване, моля да гласуват. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Двама “въздържали се”. Приема се отпадането на § 3 и § 4.
По § 5. Има предложение също за отпадане поради систематичното му място в новата уредба. Или по-скоро, ако искате сега да преминем към другите параграфи, а след това ще се върнем към него.
По § 6.
Общо по § 5 и 6 имате редакцията, която е обобщена.
Г-жо Манолова, ако желаете, да кажете най-съществените различия по вашето предложение и това на вносителя.


Мая Манолова:
На няколко места в моите предложения ще става дума за преместване на предложения за промени чисто систематично, както в други части на Търговския закон, така и в Закона за търговския регистър, какъвто е случаят с европейското дружество, което се урежда с регламент. А тук би следвало да бъде уредена процедурата по неговото вписване и систематично е по-нормално това да стане в Закона за търговския регистър.
Що се касае до предложенията по § 6, те са редакционни и на практика не променят предложеното от вносителя съдържание.
Янаки Стоилов:
Други изказвания по този въпрос.
Които подкрепят предложената редакция, моля да гласуват. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Един “въздържал се”.
По Раздел ІІІ. Параграф 7 също има предложение на г-жа Мая Манолова за Европейското обединение по икономически интереси и за прекратяването.
Мая Манолова:
По същия начин. Става дума за Европейското обединение по икономически интереси, което е регламентирано в съответния регламент на Съвета и би следвало систематично да бъде в Закона за търговския регистър доколкото касае процедурата по неговото вписване, а не процедурата по неговото създаване.
Янаки Стоилов:
Други становища има ли? Няма. Които подкрепят § 8 по вносителя и отпадането на § 9 и § 10, моля да гласуват. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По § 11.
Нели Маданска:
Ако ми позволите да кажа нещо по § 9 и § 10.
Янаки Стоилов:
Гласувахме да отпаднат. Налага ли се?
Нели Маданска:
Да. Всъщност преценката е ваша, но касаят производствата по несъстоятелност. Не са свързани с досега разглеждания въпрос за европейско дружество.
Янаки Стоилов:
Т.е. Вашият аргумент е да останат. Така ли?


Нели Маданска:
Да. Има съображения за тях.
Параграфи 9 и 10 касаят измененията съответно на чл. 634в, ал. 2 и чл. 729 относно производствата по несъстоятелност.
Мая Манолова:
Аз предлагам да отпаднат, защото в мотивите на този законопроект изобщо не са разгледани и не са обосновани тези промени, които се правят в несъстоятелността. Ако си спомняте, промени в производството по несъстоятелност правихме с последните изменения на Търговския закон и не може кой когато, както се присети, да добавя нови предложения за изменения. Тук темата дружествата с международен елемент, сливания, образуване, вписвания и в един момент минаваме в материята по търговската несъстоятелност, без мотиви и без обяснения защо го правим. Тук се предлага формално да отпаднат едни определения на съда – да отпадне обжалването на едни определения на съда по сметката за разпределение. Аз не съм много сигурна дали това трябва да се случи. Според мен, некоректен е този начин за промени в Търговския закон.
Нели Маданска:
Само да уточня, че ние не предлагаме отпадане на обжалваемостта на определенията на съда по несъстоятелността, с които одобрява сметката за разпределение. Напротив, считаме, че това действително е единственият начин да бъдат защитени кредиторите на този краен етап от развитието на производството.
Предлагаме да се усъвършенства процедурата, по която тези определения се съобщават на страните. Защо? Защото сегашният ред предвижда обжалването им чрез частна жалба. Т.е. връчване на съобщението на всеки от кредиторите, изчакване на срок за обжалване, но този срок е различен за всеки кредитор – тече от момента на получаването, след което ако постъпи жалба, всеки кредитор следва да представи преписи от екземплярите от тази жалба отново до всички кредитори, те отново се връчват, изчаква се срок за да представят съответно останалите страни възражения и всичко това може да продължи един много голям период от време, ако се касае за големи производства по несъстоятелност. Ако се касае за двама-трима кредитора, които са в списъка в сметката за разпределение, всичко е много лесно. Но голяма част от тези производства включват 100, 200 – 1000 кредитора. Разбирате, че при това движение на изпращането на съобщение и на връчване, сме много далече от решаване и приключване на делото в един разумен срок. На практика случва се така, че за повече от година-две или три събрани суми от осребряване стоят в особената сметка на синдика, но не могат да бъдат изплатени, защото не е влязло в сила определението, с което съдът одобрява сметката за разпределение. И просто съвсем произволно ще ви дам няколко примера от различни окръжни съдилища, при които Министерството на правосъдието постоянно извършва мониторинг по приложение на тези закони, по които той е вносител. Установили сме този проблем и затова го предлагаме с идея за неговото разрешаване.
Например, едно дело в Окръжен съд-Габрово, кредиторите са над 1 200. За работници сумата, която следва да се изплати е 1 600 000 лв., а тази сума, която трябва да се внесе в държавния бюджет е 16 000 000 лв. Не могат да бъдат изплатени, защото е трудно да бъдат уведомени тези 1 200 работници за постановеното определение за определена сметка за разпределение.
Друго дело в Окръжен съд-Плевен. Две хиляди и няколко кредитори.
Янаки Стоилов:
Добре. Вие държите на Вашето предложение, г-жо Манолова?
Мая Манолова:
Сметката за разпределение е един от най-важните актове на съда, което касае кредиторите. Забележете, ако кредиторите не бъдат уведомени по реда на ГПК, за тях остава възможността да се осведомяват за това чрез интернет. А ако не искат да изпуснат сроковете, трябва през ден да минават през съответния окръжен съд, където да се осведомяват дали е готово това разпределение или не е.
Освен това, знаете, че в обичайния случай работниците, които са множеството кредитори в такива производства, се представляват от общ пълномощник и това не е чак толкова голям проблем. Ние рискуваме, ако вземем другото решение, наистина кредиторите да не бъдат уведомени, или да не могат да се информират своевременно затова, че готово това определение, което на практика е най-важното за тях, и практически да не го обжалват, тъй като ще са пропуснали срока за обжалване. Ще бъде прецедент, когато ние ще делогираме реда, предвиден по ГПК за уведомяване на заинтересовани лица в производството по несъстоятелност за издаден акт на съда.
Нели Маданска:
Позволете ми все пак да не се съглася с Вас. Напротив, във всички останали случаи актовете на съда се съобщават именно чрез обнародване в Държавен вестник, а от 1 януари ще бъде чрез обявяване в Търговския регистър на абсолютно всички други актове.
Що се отнася до работниците, тъй като техните вземания се приемат служебно от синдика, в повечето от случаите те просто нямат адрес в списъка на кредиторите. Така че това, което съдът на практика ще направи, за да може все пак да влезе в сила тази сметка за разпределение, да приложи призовките по делото и да каже, че поради неизвестност на адреса и не уведомяване на съда, те се считат за уведомени. Така че с това няма в никакъв случай да защитим интересите им. Напротив, те ще продължат да чакат още година-две или три, докато най-после им се изплати. Това обявяване в Търговския регистър, което все пак по стария ред ще бъде обнародване в Държавен вестник, не е предвидено.
Янаки Стоилов:
Ясна е дискусията. Благодаря, че ни обърнахте внимание. Разбирам, че Министерството на правосъдието са били водени от практически проблеми, които са създадени и стремежът да се приключат тези производства. Така че има и обратната аргументация.
Повторно ще подложа на гласуване този въпрос.
Които са за отпадане на § 9 и § 10, да гласуват. Трима “за”. Против? Един. Въздържали се? Останалите се въздържат. Не се приема предложението за отпадане. Приема се предложението на вносителя.
По § 11. Предложение на г-жа Манолова.
От министерството имате ли становище различно от народния представител. Г-н Кацарски.
Александър Кацарски: експерт към Министерството.
Възприетият принципен подход да се изброят директивите, които въобще са въведени с Търговския закон, а не с настоящия закон за изменение и допълнение, което предлага г-жа Манолова, е верният – това е подходът, възприет и в Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Само че в такъв случай трябва да се изброят всички директиви, въведени с Търговския закон, които са всъщност са 8 – седем в областта на дружественото право и една в областта на синхронизиране на законодателството за търговския представител. Т.е. тази разпоредба може да остане и трябва да придобие друга редакция. Мисля, че министерството е изпратило становище. Т.е. имаме готова редакция, която можем да представим.
Александър Кацарски:
Ако искате мога да я изчета за протокола.


Янаки Стоилов:
Направо я дайте. Въпросът е технически и не би следвало да четем номера на директиви.
Александър Кацарски:
Съвсем накратко. Това са 7 директиви в областта на дружественото право, включително и десета, която се въвежда с настоящото изменение и една за дейността на търговския представител, която бе въведена докрай с изменението на...
Янаки Стоилов:
Значи няма принципно различие между двете предложения. Става дума за една нова редакция, която ще ви моля да я представите. Ние приемаме § 11 като се ползваме от уточнената редакция.
Възражения по това няма.
Преминаваме към Преходни и заключителни разпоредби.
Това вече го решихме с приемането на предложенията на г-жа Манолова – предложението по § 12. Тук няма нужда допълнително да го гласуваме.
По § 14. По редакцията, която се предлага имате ли някакви бележки по Закона за търговския регистър.
Мария Кьосева: експерт.
Първо е по Закона за кооперациите.
Янаки Стоилов:
По Закона за кооперациите няма. Направо за Търговския регистър. Идеята е да премине по Търговския регистър, защото се отнася до вписванията, а не до търговските отношения. Има ли някакви други становища?
Александър Кацарски:
Навсякъде, където се говори за учредяване на европейско дружество или европейско кооперативно дружество, е казано чрез сливане или вливане. Чрез вливане не може да се учреди ново дружество. Просто да отпадне този израз “или вливане”, там, където се касае за учредяване.Нищо повече.
Янаки Стоилов:
По редакциите, които се отнасят до прехвърляне на текстове в Търговски регистър има ли бележки? Няма. Тогава да ги гласуваме общо. Които ги приемат, моля да гласуват. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По § 15. Предложение, което приехме.
Предложение за създаване на § 16. То също трябва да се приеме във връзка с предишните текстове.
Мария Кьосева: експерт
Да, трябва да се приеме и такава беше препоръката на Консултативния съвет по законодателство. Тъй като все още Закона за търговския регистър не е действащ закон, затова се налага приемането на този параграф с уточнението, че до влизането в сила на Закона за търговския регистър вписването на обстоятелствата ще се извършва от съответните окръжни съдилища, като се спазват разпоредбите на ГПК.
Янаки Стоилов:
Не остава много време, за да се прилага по този начин.
Мария Кьосева: експерт
Длъжни сме да предвидим такава норма.
За § 16а, за да бъдем по-прецизни.
Янаки Стоилов:
Параграф 16а отделно. Той е свързан с първата тема.
По § 16 има ли бележки и възражения? Няма. Който го приема, миля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
По § 16а. Параграф 1а има действие от влизане в сила на Търговския закон. Мотивите бяха казани.
Мария Кьосева: експерт
Задължително трябва да има такъв текст, защото става по-опасно ако няма текст за обратно действие.
Само да допълним: “от деня на влизане в сила на Търговския закон”.
Янаки Стоилов:
Просто така се изписва ли? (Да.) Г-н Казак иска думата.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, аз съжалявам, че закъснях и не можах да присъствам на дискусията по § 1а. Считам, че връщането на действието с обратна сила и то от деня на влизане в сила на Търговския закон, на това изменение ми се струва, че би създало огромни проблеми пред съдебната практика. Надявам се, че г-н Герджиков е обосновал обстойно своето предложение. Има наистина съдебна практика, константна на Върховния касационен съд, която прави изрично разграничение между прехвърляне акции и прехвърляне на временни удостоверения. И ако ние сега уеднаквим, т.е. сложим знак за равенство между двете, т.е. превърнем парламента в орган, който дава задължителни тълкувания на закона в противоречие с дадени от Върховния касационен съд. Естествено е желанието на вносителите това да влезе в сила от влизането в сила на Търговския закон, но това ще създаде сериозни проблеми, както за вече приключили подобни дела, така и за висящи производства пред съдилищата.
Янаки Стоилов:
Ч,уха се и двете становища. Остава да гласуваме.
Тези, които подкрепят създаването на § 16а за действието на приетия § 1а – от влизането в сила на Търговския закон, моля да гласуват. Шест гласа “за”. Против? Двама “против”. Въздържали се? Един “въздържал се”. Приема се и това предложение.
Има ли други бележки по Търговския закон. Няма.
Дискусията ще продължи и в пленарна зала, макар че тя извън тази аудитория едва ли ще е много голям приноса.
Благодаря на тези, които участваха в дискусията по първа точка.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
По втора точка - Обсъждане на второ четене на общ проект на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
По § 1а. Към предложението на вносителя смятам да направим още едно предложение за един текст – да включим в изброяването в т. 17 и чл. 254б.
Обърнаха ми внимание, че това са престъпленията, отнасящи се към неправомерно усвояване на средства по европейските фондове. Тъй като този текст е приет от нас малко по-късно от приемането на самия закон, смятам, че в общата логика така, както има за престъпленията срещу бюджета, е необходимо да включим и този нов състав.
Г-н Кушлев, заповядайте.
Стоян Кушлев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Ние ще подкрепим това предложение, което беше направено от председателя на комисията, ако се излезе, разбира се, пред пленарна зала със становище на комисията за включване на този текст.
Според редица анализи, които сме направили съвместно с Агенцията за финансово разузнаване и Главна дирекция “Борба с организираната престъпност”, предоставените по линия на фондове и програми от бюджета на Европейския съюз средства, са обект на различна злоупотреба и отклоняване извън предвидените цели за тяхното разходване. Вече при нас съществуват данни, че злоупотребите с европейски средства се утвърждават като ново направление в развитието на организираната престъпност. Именно с тези мотиви ние ще подкрепим това предложение.
Аз бих си позволил, само ако комисията прецени, да помисля за още един текст. Това е трафик – незаконно посегателство върху паметници на културата, иманярство и трафик на културни ценности. Това са чл. 278 и чл. 278б. Това е едно ново направление в организираната престъпност. Не винаги са налице условията на чл. 321, т.е. да докажем, че това се извършва от организирана група, за да бъде в предметните предели на компетенциите на комисията. Сега знаете, че има няколко много нашумели случая и това също би заслужавало да се обсъди, ако комисията, разбира се, реши.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви, че ни обърнахте внимание. Мисля, че и за него има аргументи. Става дума за двата състава: за посегателствата срещу паметници на културата, когато е от организирана група само или въобще.
Стоян Кушлев:
Когато е организирана група, уважаеми г-н Председател, ние имаме компетенциите по чл. 321. Обаче не винаги може да се докаже в хода на процеса.
Янаки Стоилов:
Понеже там са много състави, затова питам дали по един от съставите искате, или по всички.
Стоян Кушлев:
Само а и б.
Янаки Стоилов:
Бихте ли ги прочели само като изпълнително деяние, не с наказанията.
Николета Кузманова-експерт:
“Чл. 278а. Който открие паметник на културата или друга ценна историческа находка и в продължение на две седмици съзнателно не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до една година или глоба от 500 до 1000 лв.
(2) Когато паметникът на културата има особено висока научна или художествена стойност, наказанието е лишаване от свобода до 2 години или глоба от 1 000 до 5 000 лв.
Чл. 278б. Който без надлежно разрешение извършва или нареди да бъдат извършени теренни археологически разкопки, геофизически или подводни проучвания или изкопни работи на територията на археологически паметници...”.
Янаки Стоилов:
Сега да не разширяваме значително този обхват, защото понякога това са както престъпления, свързани с организирана престъпна дейност, така и тривиални престъпления. В тях не винаги може да се открие този характер.
Така че да гласуваме за европейската финансова система. Другото е може би предмет на отделна дискусия, защото сега ако тръгнем да преглеждаме целия наказателен кодекс, можем да открием и някои други състави, които имат не по-малко значение от този.
Тези, които са съгласни с допълването на чл. 254б да гласуват. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Преминаваме към § 2.
Ако искате да ви представя една обобщена редакция. Т.е. възприемайки по принцип предложенията, които се отнасят към несъвместимост на членове на комисията за заемане на други длъжности и извършване на други дейности, можем да ги обобщим тези точки, да не са така казуистични и ал. 6 да бъде:
“Ал. 6. Членовете на комисията не могат да:
1. Упражняват търговска дейност или да са неограничено отговорни съдружници, управители или да участват в надзорни, управителни и контролни органи на търговски дружества, кооперации, държавни предприятия или юридически лица с нестопанска цел.
2. Да получават възнаграждения за извършване на дейности по договор или по служебно правоотношение с държавни или обществени организации, търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, физически лица или еднолични търговци с изключение на научна или преподавателска дейност или за упражняване на авторски права.”
Това е по подобие на ограниченията, които въведохме в тази част за магистратите и те са обобщаващи в тази редакция, а не с казуистиката, която в голяма степен се включва в тези обобщени предложения.
Имате ли някакви допълнения и корекции към тях.
Проф. Огнян Герджиков:
Аз искам да подкрепя тази редакция. Тя е много коректна. Искам само да обърна внимание, че от това изброяване, което е в първоначалния текст по вносител, отпадат търговските пълномощници. Аз смятам, че е нормално да отпаднат, защото те не са търговци, те са служители на търговците. Така че те не попадат в тази категория и смятам, че е нормално да отпаднат.
Аз подкрепям текста, който предложи г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Предложения по тази редакция имате ли ?
Стоян Кушлев:
Ние подкрепяме този текст. По своите функции комисията е орган на досъдебно гражданско производство и точно такива трябва да бъдат ограниченията, каквито са в Закона за съдебната власт.
Янаки Стоилов:
Да пристъпим към гласуване на предложените текстове. Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
В т. 2. Там се позоваваме на несъвместимостта по ал. 6. Т.е. става дума за техническо препращане. С преномерацията – досегашната ал. 10 става ал. 11. В нея се добавя изречение второ: “Правилникът се обнародва в Държавен вестник.”
Стигаме и до темата за възнагражденията. Това е третият елемент в законопроекта. Имате варианти.
Аз съм направил един преглед на възнагражденията на подобни органи. Забелязвам, че парламентът в началото е бил разточителен и е подценил дори собствената си роля. Защото е определял на повечето от комисиите, които излъчва от своя състав, възнаграждения за председателя 90 на сто от възнаграждението на председателя на Народното събрание. Като само за една от комисиите – Комисията за личните данни, е предложено възнаграждението на членовете на комисията да бъде 2.5 пъти средната заплата, горе-долу критерият, по който се определят заплатите и в парламента, но на председателя е 30% повече от тези 2.5 заплати. Т.е. тя не е много различна, спрямо първия критерий ,макар че е по-ниска, но се доближава, специално на председателя, и по другия критерий.
Остава сега ние да преценим дали ще следваме за момента тази практика, която парламентът е установил в различни други закони или пък ще избираме някакво друго решение. По този въпрос можете да се произнесете. Темата, според мен, е открита за бъдеща дискусия, но ние се намираме в един епизод само и я възпроизвеждаме по повод на конкретното предложение за Комисията за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
Заповядайте, г-н Кътев. Вие сте и вносител.
Олимпи Кътев:
Уважаеми г-н Председателю,
Уважаеми колеги, действително с колегите Петя Гегова и Марина Дикова в началото на тази година внесохме една поредица от поправки в законите за няколкото комисии, които са избрани от Народното събрание. Като цяло, уеднаквяваме критериите по отношение на заплащането, както на ръководните кадри в тези комисии, така и на техните служители. Действително може би това е последната комисия, която е останала с негласувани такива промени.
Практиката, която досега, както правилно отбелязахте, вземаше Народното събрание е такава, дали е разточителна или не, това е отделен въпрос. Но досегашните комисии, които сме гласували и сме приели като поправки и са влезли в сила като закон, са точно такива, както ги съобщихте на база възнагражденията, които се получават в Народното събрание. Счели сме тогава и ние и в съответните комисии, и накрая в парламентарна зала, че това е правилният подход и затова ви предлагаме да продължим с това и да го приключим като процес за уеднаквяване критериите при определяне на заплатите в тези комисии.
Не искам да се разпростираме по-нататък и да правим оценки кой как работи, какво е работил, какво трябва да се закрие и какво трябва да се открие, това е отделна тема, която ако се постави в Народното събрание би следвало да бъде предмет на друг законопроект. Благодаря.
Янаки Стоилов:
За да бъде картината, която представих, изцяло ясна, има и още един критерий за една от последните комисии, които формира парламента – за членовете на Комисията по досиетата, казано по популярно. Възнагражденията на нейните членове са 3 средно месечни заплати, като за председателя е 20 на сто по-високо основното месечно възнаграждение. Това са разрешенията, които досега са приемани.
Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
По същество споделям мнението на колегата Кътев, като мотивите са ми и аз съм ги излагал и в други изказвания по този въпрос, крайно време е да се въведе една хармонизация, една униформизация на възнагражденията на членовете на подобен род органи, които по съществото си имат общи характеристики и белези. Това са независими държавни органи, извън останалите три власти. Те не са подчинени нито на изпълнителната, нито на законодателната. Те са независими държавни органи, създадени със закон със специфични функции и правомощия. Имат някакво собствено институционално място, без да бъдат самостоятелна власт. В други държави така са ги нарекли – независими държавни органи. От тази гледна точка, за да не се впускам, защото никой досега не е успял да направи точно разграничение или някаква класификация кои са по-важни, кои са по-полезни за обществото и т.н., най-добре е и най-уместно и правилно би било да се даде униформизация за техните възнаграждения, за да няма чувството на едни, че са по-елитарни, а на други, че са по-второстепенни или второразредни.
След като широко преобладаващата практика за възнагражденията на подобен род независими държавни органи е тази, която е предложена, не смятам, че ние трябва да правим изключения специално за тази комисия. Но искам да поставя една запетая, аз лично смятам и споделям това, което каза председателя Стоилов, затова, че за съжаление тази почти униформизирана практика е разточителна от гледна точка на това, че общо взето Народното събрание се оказа в ролята на по-бедното братче на тези независими държавни органи. Реално това се оказва! Това е резултатът от създаването и роенето на подобен род органи. Оказва се, че Народното събрание остава във втората половина на стълбицата на възнаграждения в държавната сфера, нещо, което е за съжаление. Според мен трябва и е крайно време някой да се заеме в тази държава и да постави нещата по местата им и да направи една истинска обективна класация на тези органи по важност за обществото, по тяхното конституционно място и т.н., за да не се чувстваме ние и всички, които се занимават с този въпрос в малко неудобна, деликатна ситуация, когато сравняваме едни или други възнаграждения. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Други становища. Г-жа Иванова.
Иглика Иванова:
Като напълно се солидаризирам с последните думи на колегата Казак, уважаеми колеги, точно затова става дума. Това че има някаква практика, не значи че тя е добра. И ако трябва да започнем да правим една промяна, трябва да има една първа крачка. Може да бъде и тази сега. Става въпрос наистина за някаква йерархия, за някакво съотношение на властите. Парламентът още малко ще остане като сираче в тази държава. Няма значение, че сме все на първите страници на вестниците.
Моите уважения към всички председатели на всички възможни комисии. Наистина е друг дебатът доколко те са оправдали своето съществуване, доколко са необходими и т.н. Но в края на краищата приравняваме ги на заместник-председател на Народно събрание. Нека да сложим наистина нещата по местата и да стане ясно за какво иде реч.
Аз мисля, че вторият вариант е малко по-разумен и аз него бих подкрепила.
Четин Казак:
Репликата ми е, че споделяйки първа част на вашето изказване, аз още един път повтарям: Не може да парче чрез един единичен казус да решаваме този глобален проблем, за който аз споменах. Трябва, ако тръгнем да въвеждаме ред в системата, ако тръгнем наистина да поставяме нещата по местата, то нека го направим глобално за всички органи, за да е ясно. За да не се поставят след това въпроси за някакво тенденциозно третиране, дискриминационно и т.н. Благодаря.
Елиана Масева:
Уважаеми г-н Председателю,
Уважаеми колеги,
Уважаеми г-н Кушлев,
Искам да кажа, че практиката със закон да се определят заплати и възнаграждения е крайно порочна. Не е работа на Народното събрание да определя размера на възнагражденията А всичко, което Народното събрание създава, означава, че то има инициативата на избере даден орган, но не може за всички органи Народното събрание да е буквалният работодател, който въз основа на избор или конкурс по аналогия на Кодекса на труда определя и възнаграждението. Миналия месец определихме – повишихме възнаграждението на председателя на една от комисиите, защото явно инфлация или други съображения – на Цвета Маркова.
Това, което исках да ви кажа е, че Народното събрание не може да определя заплати. Не може! Става дума за комисии или агенции, които бяха разписани в един нормативен акт, наречен Закон за администрацията. Въз основа на него имаше класификатор, който определяше категорията и статута не само на държавните служители, но и тези агенции, които колегата Казак нарича независими. Това как ще ги наречем не ги отделя от систематиката и мястото им в изпълнителната власт, независимо, че те се избират по силата на закон и са създадени по силата на закон.
С това нещо искам ад поставя на разсъждение един друг въпрос. Тъй като не може Народното събрание непрекъснато да сюрпризира и държавния бюджет на Република България. Това може да ви се струва несъществено, но всяко изменение или произвол в определянето на възнагражденията със закон, е нещо, което може да влезе в разрез с финансовата политика и разчетите за фондовете, които покриват заплатите. Затова аз считам, че тази политика, която се въведе в 39-то Народно събрание със закон да се определят заплати, да бъде преразгледана и инициатор затова да е именно Правната комисия. Иначе ще изпадаме в много смешни случаи. Тук със закон определяме заплатата на председател, на заместници, на членове. Аз не знам защо на администрацията не определяме, тъй като те не са държавни служители.
По принцип аз възразявам и това е моето отношение. Ако трябва да избираме между двата варианта, мисля, че няма разлика.
А дали сме подценени, това е проблем на нашето отношение до този момент, позволявайки ние да определяме възнаграждение на база на възнаграждението на председателя.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Макар и на второ четене, дебатът засяга и принципни аспекти на проблема. Мисля, че тук трябва да се избере едно от двете предложения или някакво трето между тях, така че към това да ориентираме дискусията. Иначе споделям напълно, че този проблем има едно общо значение за ранга на служителите в различните институции, така че той да бъде по някакъв начин съпоставим и да отговаря на функциите и компетенциите, които имат. В момента изглежда ние не можем да решим този въпрос, нямаме и предмета върху който да го направим. Сега да видим дали по повод на конкретния въпрос, може да се избере едно от предлаганите или някакво трето решение.
Има ли още някой ,който да се изкаже по този въпрос. Г-н Янев.
Яни Янев:
Г-н Председател,
Колеги, аз си спомням, че на първо четене подобен дебат се води в тази насока и тезите за изграждането на някаква йерархия и т.н. Сериозен проблем, който значително надхвърля практическата необходимост от приемането на някакъв регламент. И аз напълно се присъединявам към това, което каза Председателят, затова че в крайна сметка ние имаме две възможности в този законопроект. Или да следваме една логика, която до момента е била за повечето от такива текстове на закони, която е възприета, но не можем да отидем към това – да отречем въобще в момента да се приеме регламент. Няма вариант в момента да откажем приемането на някакъв регламент. Хубаво или лошо по някакъв начин са се сложили нещата по реда, по който са определяни тези възнаграждения. Аз си мисля, че ние много сериозно трябва да се замислим дали е редно да прехвърляме на друг орган, когато това са органи, създадени от Народното събрание като независими държавни органи със специални функции, дали е редно някакъв друг орган да определя техните възнаграждения. Ако не говорим точно за заплатите, то принципите, върху които да бъдат формирани тези възнаграждения. Работа на парламента е да приеме общия принцип. Т.е. Народното събрание трябва да приеме и да доразвие общия принцип, което обаче не означава, че Народното събрание трябва да прехвърли правомощията за решаването на този въпрос на някой друг. Аз това искам да застъпя като теза. В крайна сметка пак е работа на Народното събрание да формира общия принцип за определяне на начина на възнагражденията. Ние в момента нямаме друг подход. Трябва да излезем от базата, която имаме в момента за разсъждение.
Колеги, в момента имаме две възможности: или да се възприеме това, което до момента коментираме и което е за повечето от тези органи, които са или другият подход, който е приет по повод на една комисия, на която е било определено по друг начин възнаграждението. В този смисъл ние не можем да изключим настоящото разглеждане на направените предложения.
А това, което казва колегата Масева, аз нямам нищо против. То е и в контекста на общия замисъл – това, което сме го коментирали и колегите го подкрепят. Да, вероятно трябва да измислим друг механизъм, но пак трябва да бъде плод на работа на Народното събрание, а не на някой друг орган.
Янаки Стоилов:
Въпросът е толкова важен, че би трябвало да е предмет на общата политика на управлението и на изпълнителната и на законодателната власт, защото опираме до това да създадем някакъв ранг на различните категории служители, независимо към кой клон на властите принадлежат. И това е една задача, която става все по-належаща с оглед на стихийното развитие на този процес през последните години.
Сега преминаваме към решаването на конкретния въпрос, който има два варианта в предложения законопроект. По реда на тяхното постъпване ги подлагам на гласуване.
Първият вариант е за председателя на комисията да получава основно месечно възнаграждение в размер на 90 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя и оттам следващите възнаграждения на членовете на комисията.
Който поддържа това предложение, моля да гласува. Пет гласа “за”. Против? Един. Въздържали се? Трима се въздържат. Ако не се приеме, следващото ли ще гласуваме. Аз гласувам “въздържал се”.
Подлагам на гласуване второто предложение. Който е за второто предложение, моля да гласува. Четири гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Шест се въздържат. Не се приема и второто предложение.
Остава друга възможност – да се предложи друг критерий за възнаграждението.
Олимпи Кътев:
Г-н Председател, извинявайте, но ако така работите в тази Правна комисия, аз не виждам голямо успех в нея. Вие си противоречите с това, което досега сте гласували за 5 или 6 комисии. Сега си правите някакви експерименти. Аз просто не мога да разбера с какви принципи работите вие. По същия принцип сте гласували вие членовете, видните мастити юристи на Народното събрание, предишните комисии. А сега си правите някакви експерименти и защо го правите.
Янаки Стоилов:
Искам в името на точността да ви обърна внимание, че ние по нито една от другите комисии не сме гласували, защото не сме водеща комисия. Вие имате право като всеки гражданин да давате оценка за работата. Вие имате право да не сте съгласен, но аз се опитвам да отговоря коректно на Вашата некоректна забележка, че като всеки гражданин Вие може да изразявате отношение към работата на парламента. Аз ви оправдавам изказването като гражданин, но смятам, че е неоправдано като народен представител, който си присвоява ролята да оценява дейността на отделни комисии. Мисля, че бяхме достатъчно внимателни към вашите становища и мисля, че не приемането на едно от вашите предложения едва ли трябва да стига до генерални квалификации без да има по-голямо впечатление от работата на комисията.
Г-н Казак иска думата.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, призовавам към конструктивизъм.
Елиана Масева:
Не може да има такива упреци към нас Всеки гласува по съвест.
Четин Казак:
Аз не съм обвинил никого в нищо.
Председателят Янаки Стоилов преди малко ясно каза, че между двете предложения няма голяма разлика. Аз не знам какъв междинен вариант можем да намерим. Аз предлагам подходът, който е възприет в първото предложение, е широко застъпеният подход. Бяха цитирани само две изключения, а подобните органи са около 20 вече в България. Има двайсетина независими държавни органи в една или друга форма, които се излъчват изцяло или частично от Народното събрание, включително има и с участие на президента и т.н., които трябва да имат възнаграждение, което да е по някакъв начин регламентирано. Единственото изключение досега за нерегламентирано възнаграждение беше именно тази комисия и може би това даде основание за известни залитания. Затова е крайно задължително първо, да има законова регламентация е второ, тя да бъде униформизирана, за да не създава след това претенции, възражения, критики и т.н. – униформизирана или унифицирана. Аз предлагам да прегласуваме и да приемем този подход – първото предложение, а след това ако има политическа воля така, както колегата Кътев е седнал и си е направил труда да направи за няколко органа такова предложение, да седнем, ако трябва работна група да се създаде, да прегледаме всички подобни органи, да видим практиката и да изберем един общ критерий и на тази база да внесем един общ законопроект за възнагражденията на всички тези органи и да ги коригираме наведнъж. Но сега специално за тази комисия да не правим изключения.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че на този етап, ако няма други предложения, ако има други предложения ще ги разгледаме и ще ги гласуваме.
Ако няма други предложения, ще внесем доклада във вида в който е предложен – двете предложения, така че това не означава, че Народното събрание не може да приеме едно от двете. Ако има друго трето предложение, защото ние като водеща комисия можем да предложим и друго съдържание, да го чуем и ще го гласуваме.
Имате процедура за прегласуване ли? Аз мисля, че се отдалечихме от гласуването и е по-добре след като тук не се формира единна позиция, да внесем доклада без окончателно решение, ако има трето предложение, ще го чуем и ще го гласуваме.
Елиана Масева:
Аз не считам, че е сериозно в момента да формулираме трето предложение. Но тъй като има комисии, от които се очаква все пак някакъв реален принос, който може да бъде оценяем. За тези комисии възнаграждението на ръководителя и на заместниците и членовете да бъде определяно на база на очаквания оценяем принос. Този елемент не е излишен при подхода, само че това не може да стане сега. Трябва да се поставят някакви рамки - максимални или минимални изисквания, за да има един вариант при който все пак с приноса възнаграждението да бъде коригирано. Това прозвуча и в няколко от изказванията по времето на коментара. Казвам го като идея, без да ви моля да го гласуваме, защото нито е точно, нито е формулирано.
Янаки Стоилов:
Ако няма други становища, да приключваме засега. Този доклад трябва да го подготвим утре за пленарното заседание. В него ще се съдържат предложенията, становищата на комисията по тях.
Яни Янев:
Една идея, г-н Председател, за обединяване на двете предложения, ако може това да е.
С проста формула, че предложението 2.5 средно месечни заплати за членове на комисията (по чл. 12а) е долната граница, но не повече от 90 на сто от възнаграждението на председателя на Народното събрание.
Янаки Стоилов:
А кой ще го определи в тези граници. Иначе се определя твърдо, а в този диапазон даваме на комисията да го определя. Така ли?
Янаки Стоилов:
Този въпрос не е толкова специализиран и по него предполагам, че в дискусията ще могат да се включат повече хора. По другите теми, които обсъждахме досега, няма да могат. Така че нека да предоставим възможности и на останалите колеги да се произнесат по тази иначе достъпна за широки слоеве материя.
И едно последно уточняване. § 6 трябва да е допълнителна, а не заключителна разпоредба.
По останалите параграфи и това уточнение, които ги подкрепят, могат да гласуват. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
С това можем да приключим обсъждането по тази точка.
С това съдържание и становище на комисията, ще представим законопроекта.
Сега преминаваме към точка трета от дневния ред - Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Те ще бъдат представени в тяхната последователност от вносителите. Първият е от Минчо Христов и Стела Банкова за нова ал. 3 на чл. 220 по една тема, която беше обсъждана. Тя сега отново се появява от вносителите. Моля накратко да представите мотиви.
Минчо Христов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, действително тази тема беше обсъждана. Но предвид новите обстоятелства, които възникват в българската икономика, аз мисля, че е изключително актуална и българският парламент трябва да се произнесе.
Става дума за следното. В Наказателния кодекс да се прибави един член. Ще ви го прочета, за да имате представа за какво става дума.
“(3) С наказанието по ал. 2 се наказва длъжностно лице, което е разрешило отпускането на кредит без надлежно обезпечение и кредитът е останал неиздължен.”
Става дума за въвеждане на наказателна отговорност за раздаване на необезпечени кредити.
Мотивите, с които внасяме този законопроект, са следните.
През последните години сме свидетели на засилена кредитна експанзия от страна на редица банки. Бяха отправени много предупреждения от представители на Международния валутен фонд, на Европейската централна банка, включително имаше такива предупреждения и от ръководството на Българската народна банка. Става дума за опасността от тази засилена кредитна експанзия.
Предложеният законопроект не е насочен срещу принципите на “разумното банкиране”, а създава предпоставки за разумно и отговорно кредитиране. С този текст ще бъдат намалени изкушенията за недобросъвестни банкери да облагодетелстват себе си и трети лица, ощетявайки съответните банки и техните вложители.
Искам да ви кажа следното. Когато се разискваше преди време това предложение в тази комисия, някои колеги казаха, че ние не може да ограничаваме банките да разполагат със своите средства. Дебело искам да подчертая, че това не са средства на търговските банки, а това са средства на българските вложители. И ние като народни представители трябва да направим всичко възможно, за да защитим именно интересите на тези вложители и да ги предпазим от едно ограбване на техните спестявания.
Искам да ви кажа и още нещо, колеги. Когато беше внесен този законопроект, брутният външен дълг на България беше 25 млрд. долара. В момента, т.е. само за няколко месеца, този брутен външен дълг вече е 35 млрд. и продължава стремително да нараства. Дефицитът по текущата сметка се очаква да достигне почти 20% до края на годината. Т.е. това са цифри, които стряскат всеки икономист. Самият премиер – г-н Станишев, както и финансовият министър заговориха за евентуална опасност от девалвация на българския лев от една инфлация. И това беше казано от трибуната на Народното събрание.
Предвид всички тези елементи, за които аз споменах, мисля, че е изключително навременно и изключително актуално нашето предложение. Искрено се надяваме вие като народни представители да го подкрепите, както в комисия, така и в пленарна зала.
Ако има конкретни въпроси към мен, бих се радвал да ги чуя, за да мога да отговоря. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Ще ви запозная със становището на Министерството на правосъдието.
Във връзка с изпратените проекти на закони за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, бихме искали да изразим принципното си становище, че следва да се подхожда изключително внимателно към предприемането на каквито и да било нови изменения и допълнения в Наказателния кодекс, които биха били прибързани или във връзка с отделни казуси.
Народните представители многократно са изразявали становище, че най-правилно би било да се пристъпи към изработването на нов Наказателен кодекс. Мисля, че тази генерална препоръка е твърде обща, за да задържи законодателния процес, но поне мога да го кажа, за което съм информиран, че в Министерството на правосъдието има формирана работна група, която да обсъжда различни промени на Наказателния кодекс, отделно за Наказателно процесуалния кодекс и тя би трябвало също да ни запознае по-нататък с резултатите от тази работа.
По отделните законопроекти ще ви прочета бележките, които се отнасят към първия, току-що представен.
Предлаганата нова ал. 3 на чл. 220 от Наказателния кодекс в абсолютно същия вид съществуваше от 1997 г. до края на 2001 г. Действието на този текст не доведе до защита на банките, а точно обратното, последва стагнация в кредитирането, която фактически ограничаваше тяхната дейност. Текстът бе отменен именно по искане на банките. Причините, наложили отпадането му през 2001 г. не са се променили и днес, поради което смятаме за неудачно повторното му въвеждане в Наказателния кодекс.”
Имате думата за становища по този законопроект. Г-жа Николова.

Елеонора Николова:
Като уважавам чувствата, които са водили двамата колеги да създадат този текст, искам да кажа, че всъщност той не решава никакъв проблем. Многократно са правени опити за реализиране на наказателна отговорност по отношение на банкери, които са раздали кредити без обезпечение. Ползвани са или текстовете на чл. 282 – престъпление по служба, и на чл. 219 – безстопанственост, без особен резултат. А особено след тази съдебна практика, която е съвсем различна за различните съдилища, отдавна всички банки имат създадени кредитни съвети. Т.е. има колективни органи, които заедно въз основа на експертни заключения, както на юристи, така и на кредитни инспектори и икономисти взимат един колективен вот затова дали да се отпусне един кредит или не. В този смисъл тази разпоредба няма да доведе до целения от вас резултат, защото, както добре знаете, колективна отговорност няма и защото банките могат да отпуснат необезпечен кредит когато цялата документация по кредита показва, че това начинание би могло да бъде насърчено и без особена опасност или особена вреда за банката.
Нещо повече, всеки банкер ще ви даде и още едно тълкуване, че те имат правото на съответния риск, когато следват определена политика.
И на последно място, когато един вложител влага парите си, той ги влага въз основа на съответния договор с банката и също носи отговорност за своето поведение, за своя договор – дали правилно е избрал банката, дали е преценил времето, в което влага парите си и дали това негово разумно решение би било възнаградено дългосрочно с един добър резултат.
В този смисъл аз не виждам нито необходимост, нито възможност и правна такава с един такъв текст по отношение на частни търговски дружества ние да въвеждаме такова ограничение. То действително ще доведе само до стагнация на банковия сектор без да разреши въпроса за кредитната експанзия. Това е съвършено друг въпрос, който няма нищо общо с въвеждането на наказателни текстове.
Янаки Стоилов:
Други становища. Заповядайте, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Така ли ми се струва или този законопроект, първият, който касае раздаването на необезпечени кредити, сте го внасяли колеги и друг път.


Янаки Стоилов:
Това е така и е известно на всички ни, а не само на теб. Формално по правилник мисля, че няма ограничения. Имаше ограничения за някакъв срок, но мисля, че е изтекъл срокът за неговото отхвърляне. Формално те могат да го внесат отново.
Проф. Огнян Герджиков:
Аз искам да подкрепя принципно позицията на г-жа Елеонора Николова. Струва ми се този текст наистина е неуместен. Банките имат изградена система, много сериозна, при отпускането на кредити и това може действително да попречи на тези кредитополучатели, които се стремят към потребителски кредити на ниски размери. Примерно, 500 лв. кредит, който не е обезпечен и ако остане не издължен, да подвеждаме под наказателна отговорност този, който е допуснал това, звучи толкова ретроградно, че в епохата на Сталин ми се струва, че са били по-хуманни.
Янаки Стоилов:
Други изказвания. Заповядайте, г-н Янев.
Яни Янев:
Бих искал да кажа, че прави впечатление кредитната експанзия, но тази кредитна експанзия не е на нива на високи кредити и до голяма степен е насочена към облекчаване на гражданския оборот, към облекчаването на онези ежедневни нужди, които имат както хората, така и бизнеса. От тази гледна точка аз си мисля, че предприемането на тези действия от страна на банките и предоставянето на такъв кредитен ресурс на пазара, всъщност е обвързан до голяма степен и с завишените изисквания, които БНБ има към тях и за многократното увеличение на задължителните провизии, които имат банките, които да стоят като буфер на възможността им, ако имат значителна степен на не издължаване на кредити, да имат достатъчно средства, с които те да могат да запазят стабилността на всяка една банка поотделно.
Аз мисля, че ако ние се обърнем към банковата информация, която се събира от БНБ, ще видите, че там много внимателно всеки месец или на тримесечие се следят параметрите на това какви са провизиите, какви са обезпеченията на банките и кредитния портфейл на всяка една банка. Това се следи и има задължителни съотношения, които не допускат да се отиде към дестабилизиране на една банка, което да повлече в значителна степен загубата на много български граждани – нещо, което ние наблюдавахме в началото на демократичния преход на страната ни.
От тази гледна точка мисля, че това което казаха г-жа Николова и проф. Герджиков, ние бихме отишли към това да стагнираме възможността за едни естествени нужди и необходимости на българските граждани от оборотни средства за една, втора и трета дейност, която те извършват в не голям размер, да запушим тази възможност и всъщност да стагнираме естественото развитие на процесите в страната. Благодаря за вниманието.
Янаки Стоилов:
Виждам че тук има представители на Главна прокуратура.
Г-н Раймундов, Вие искате ли да изразите становище по този законопроект.
Петър Раймундов:
Това е въпрос, който вие ще решите по целесъобразност и обществена необходимост. Но аз ще ви кажа на практика защо нито едно банково дело досега не успя. Защо бяха разграбени банките. Защо парите на хората отидоха някъде и никой не понесе отговорност. Две са причините:
Първата причина, дали съзнателно или несъзнателно дадоха се указания на прокуратурите да внасят обвинителни актове по чл. 282, който явно не беше приложим за частния стопански сектор. Касаеше се за акционерни дружества.
Втората причина е, че този текст, който сега се предлага, беше закон между 1997г. и 2001 г. И всички дела, които бяха образувани тогава, бяха висящи, се прекратиха затова защото 2001 г. се отмени тази разпоредба. По силата на чл. 2, ал. 2 до влизане в сила на присъдата се прилага най-благоприятният закон, т.е. този, който отрича престъпния характер на деянието. Така че проблемът не е в наличието на нормата. Проблемът е в това, когато нея я има, да се внимава кога ще се махне. Защото ние в практиката оставаме с впечатление, че тя беше махната нарочно, защото именно чрез нея бяха освободени множество хора от наказателна отговорност. Тя не е послужила на обществения интерес, а е попречила.
Самата норма сама по себе си няма да пречи нито на банките, а напротив, тя ще възпитава и банкерите и гражданите, че трябва да си изпълняват задълженията.
Янаки Стоилов:
В мен възникват допълнителни въпроси по повод на това, което казва г-н Раймундов. Защото ние юристите знаем, че едно дело, ако няма за какво някой да бъде обвинен за нещо по сериозно, се обвинява по чл. 282. Чл. 282 е може би най-еластичния наказателен текст, по който най-трудно се доказва отговорност, дори да има основание затова. Тук по-скоро възникват въпроси защо обвинения не са били отправени за безстопанственост или по други по-конкретни състави, ако е имало за цел да се търси отговорност. Пораждат се допълнителни въпроси.
А този текст сполучлив или не, за времето на неговото действие той едва ли е могъл да обхване много от случаите на фалитите, защото почти всички фалити станаха в периода 1996, 1997, 1998 и вече 1999 г. не знам, тъй като текста не може да има действие към случаи, които са възникнали преди неговото приемане. Но все пак ще бъде интересно да знаем кои са тези дела, които са били прекратени и са могли да обхванат случаите на фалити. Защото, за да действаше този текст тогава, е трябвало деянията да са възникнали след като е приет текстът.
Елиана Масева:
В парламента в миналото Народно събрание имаше много голям конфликт и много голям спор между опозиция и управляващи в лицето на НДСВ. Този текст беше внесен с оправданието, което чуваме сега като мотив затова да не се приема текста: свобода на банковото дело, оборота, инициативата, инвеститорите и т.н. Но сведенията, които тогава бяхме издирили са, че 10 дела срещу банкери, които бяха предизвикали фалити, бяха прекратени във връзка с отмяната на този текст.
Янаки Стоилов:
Десет дела по този текст. Тези фалити кога са станали?
Елиана Масева:
Да, по този текст. Фалитите са от 1996 г. и 1997 г.
Янаки Стоилов:
Е как може един наказателен текст да действа към деяние, което не е било престъпление в момента. Те е нямало да издържат.
Елиана Масева:
Нека представителят на прокуратурата да каже. Но не мисля, че въобще е имало такъв спор. Бяхме извадили примерите за тези дела и то от прокуратурата. Текстът не е от 1999 г. Трябва да намеря стенограмата. Фалитите са 1997 г. Яни и Елеонора, за какво ми говорите.
Румен Киров: Национална следствена служба.
Благодаря за поканата. Благодаря, че не сте ме забравили.
Наказателно правна защита по отношение на банковата система съществува в чл. 220 и чл. 219, защото един банков кредит е просто една сделка, вид сделка и нищо повече. И неизгодността й се доказва, както се доказват всички останали престъпления. Делото, което аз съм приключвал за банковата система съм го давал по чл. 220, някъде на първа инстанция още. Но това е друг въпрос.
Според мен, въвеждането на тази допълнителна защита, която сега се предлага по вече отменен подобен текст, по-скоро ще създаде проблеми, защото въпросът за това дали един кредит е обезпечен и дали не е обезпечен, е една доста обтекаема формулировка. Какво значи да бъде обезпечен кредита?
Поне моето мнение като практик, като практикуващ пеналист е, че не би донесъл допълнителна защита, защото защитата вече я има в чл. 220. Това е вид сделка и тя би могла да бъде обявена за неизгодна, за което няма никаква пречка.
Това е мнението на Националната следствена служба.
Янаки Стоилов:
Няма други изказвания. Г-н Христов, накратко да вземете отношение към поставените въпроси и мнения.
Минчо Христов:
Ще се опитам да бъда наистина кратък и да коментирам съвсем схематично това, което чух като реакция от залата.
Първо, искам да благодаря на представителя на прокуратурата, че подкрепя това предложение. Искам да ви кажа, че в отговор на г-н Янев и на г-н Герджиков, целта на това предложение е да предотврати бъдещи източвания на банковата система. Как ставаха те? Много просто г-н Янев. Вие много добре знаете как ставаха, а г-н Герджиков още по-добре. Един банкер дава на подставено лице – н свой приятел, кредит, който няма никакво реално обезпечение или обезпечението е далеч от онова, което се дава като кредит. И именно това се опитваме да предотвратим към настоящия момент. Т.е. ние се опитваме да избегнем бъдещи източвания на банковата система.
Що се отнася до кредитирането, Вие сам признахте, че действително има такива данни.
Но какво означава - обръщам се към представителя на следствието, какво означавало необезпечен кредит. Едва ли аз трябва да го уча какво означава необезпечен кредит. Пак повтарям. Това значи обезпечението, което дава кредитополучателят е далеч, далеч под реалния кредит и точно към това е насочен въпросният законопроект.
Този член бил премахнат по искане на банките. Естествено, че ще бъде премахнат по искане на банките, а не по искане на вложителите, тъй като ощетените в случая са вложителите. А чии пари раздават банките по този начин? Парите на всички нас, уважаеми колеги.
Беше намекнато, че ние ще спрем възможността на банките да се разпореждат със своите средства, да работят. Няма такова нещо. На други места, съм чувал други тези, че банките били чужди. Аз бих попитал тези банки не крадат ли чуждите банки?
Г-н Геджиков, обръщам се към Вас. Питайте вашия колега Милен Велчев, той работеше в “Мерил Линч”. Генералният прокурор на Ню Йорк заведе един много шумно дело срещу “Мерил Линч” една от най-големите банки в света. И тази “Мерил Линч” беше глобена да плати стотици милиони долари глоба заради това, че умишлено е подвеждала клиенти и умишлено е източвала банката във вреда на своите клиенти. Вие добре знаете предполагам този случай ,защото се занимавате точно с тази проблематика.
Че ще доведе до стагнация на банковия сектор. Нищо подобно, колеги. Ако някой иска да вземе кредит и той е обезпечен, нека да го вземе. Нищо против нямам това.
Г-н Янев, чиято политическа сила премахна този член, аз знам защо я премахнахте 2001 г. г-н Янев, за да може да раздадете такива кредити и една голяма част от кредитите, повярвайте, наистина са необезпечени и когато лъсне това и ако тръгне не дай Боже един такъв процес, за който за предупреждавам и не само аз, за който предупреждава вицепрезидента на Световната банка, който беше тук – д-р Шигел Кацу. Той говори за възможността от прегряване на българската икономика, за опасност от тази кредитна експанзия, а не аз. Оставете ме мен. И сега вие със зъби и нокти се опитвате да докажете недоказуемото, че това е лошо предложение, че това ще стагнира банковата система, че това ще навреди на българските банки и едва ли не на българските вложители. Няма такова нещо. Това ще гарантира спестяванията на българските вложители. Предвид икономическата ситуация към този момент, мисля, че този член е много навременен. Даже той е закъснял. Първият път вие го отхвърлихте. Надявам се този път да го приемете. И банкерите, които си позволяват по един криминален начин да дават кредити на свои подставени лица и приближени срещу комисионни без да бъдат обезпечени тези кредити, трябва да влязат в затворите. Трябва да осигурим тази възможност като законодатели. Нищо повече.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Христов. Искам само кратко да ми отговорите на един въпрос.
Смятате ли за целесъобразно, защото в момента се дават редица потребителски кредити на сравнително ниски суми, за които не винаги банките искат обезпечение. Но те имат ясна информация за кредитополучателите и се ориентират дали неговото имущество и доходи позволяват, ако се наложи те да съберат отпуснатите средства. Значи ли това, че за всеки един кредит той винаги трябва да има надлежно обезпечение, за да бъде получен. Смятате ли това за целесъобразно.
Минчо Христов:
Г-н Председател, отговарям ви директно. Ако искате нека да изключим потребителските кредити и до 20 хил. лв., което е горе-долу максималното.
Янаки Стоилов:
С тази уредба не можем да го направим. Затова ви казвам, че действителността е по-сложна от вашето предложение.
Минчо Христов:
Ясно е, г-н Председател, че става дума за големите бандити, онези, които са теглили милиони кредити и които продължават да ги теглят и които някои тук в тази зала защитават. За тези хора стават дума. Казвам го достатъчно директно и достатъчно ясно и ще го кажа и в пленарна зала. Защото не може да смесвате двете неща.
Огромната част от кредитите, които са раздадени, са така наречените корпоративни кредити.
Янаки Стоилов:
За съжаление, ги смесва вашето предложение.
Минчо Христов:
Ако вие искате, нека да изключим потребителските кредити, които са в рамките на 5-10 или максималния размер, който се дава е в размер на 20 хил. лв.
Янаки Стоилов:
Нека да чуем една бележка на г-н Раймундов и ще преминем към гласуване.
Петър Раймундов:
Само едно пояснение. Новата ал. 3, която се предлага, препраща към санкцията по ал. 2. А санкцията по ал. 2 е за особено тежки случаи. А ал. 1 предвижда значителна вреда. Значителната вреда по сегашния стандарт е 2 580 лв. Така че особено тежкият случай ще надхвърли няколко кратно тази минимална сума, така че няма да се отнася за обикновения потребител и за дребните кредити.

Янаки Стоилов:
Благодаря за това разяснение. Можем да пристъпим към гласуване.
Г-жо Масева, искате да кажете нещо.
Елиана Масева:
Да, няколко думи, че отмяната на текста през 2001 г. беше с цел да се освободят от наказателна отговорност определени длъжностни лица, които са раздавали банкови кредити. Никакви други съображения не е имало, или поне разумни доводи и опровергаващи този извод досега не сме чули.
Що се отнася обаче до този текст. Все пак ние сме Правна комисия. Чухме и становището на Министерството на правосъдието. Винаги трябва да се съобразяваме и с това каква е обществената опасност, какво е явлението към този момент, а не само въз основа на общи заключения за развитието на един процес, а би трябвало да имаме и някакви данни. Ние можем да изискаме информация затова по справките на Българска народна банка и по силата на надзора, който те упражняват, какви са необезпечените кредити, дали това явление наистина представлява вече обществена опасност. Защото едно е кредитна експанзия, друго е необезпечени кредити.
Всяко предложение, свързано с конкретна дейност, за която се твърди, че има застрашителен размер, все пак е нужно да се доказва с някакви числа.
Като не отхвърлям необходимостта от този текст и присъствието му в Наказателния кодекс, ми се иска при такива предложения да бъдем по-конкретни, по-мотивирани с повече факти да си служим.
Елеонора Николова:
Аз ще се присъединя към г-жа Масева и ще кажа на г-н Христов, че моите съображения са действително съображения от практиката. Едва ли има тук човек, който да е внасял обвинителен акт, който да е издържал и аз мога да се похваля с това, че имам осъдени двама банкери – Банка “Земеделски кредит” и Спестовна каса – Русе, и двамата директори по мои обвинителни актове получиха присъда и присъдата издържа през всички инстанции.
Но аз искам да ви кажа, че е изтърван моментът. Това, което аз съм наблюдавала от 1992 г. действително банкерите имаха спусната отгоре задача на определени лица да раздават кредити. Аз съм виждала обезпечен кредит със захар оборот или пък проформа фактура за желязо в Букурещ и т.н. Бяха раздадени парите и затова бяха и банковите фалити. Въпросът е дали сега има висящи такива производства, които заслужават ние да създаваме нови текстове и да създаваме нови обществени отношения. Онова беше направено съвсем съзнателно. Банките затова гръмнаха, защото парите бяха раздадени по този начин. Едва ли трябва да ни убеждавате затова. Но аз си мисля, след като злото е сторено и след като всички тези дела по някакъв начин някъде са заминали, нека тогава да не товарим прокуратурата и следствието с една малка задача да видят колко дела имат висящи по отношение на банковия сектор и заслужава ли си нещо да правим в момента.
Янаки Стоилов:
Ясно е, че тук става дума за бъдещи деяния. Никой не си прави илюзията, че някой ще възобнови дела, които са били.
Тъй като вече всички се изказаха и започваме втори път да се изказваме. Аз смятам, да приключим дискусията, освен ако нещо много важно имате да кажете, г-н Янев.
Яни Янев:
Само с две изречения, защо като чели някак си основно упреци към НДСВ се направиха. Трябва да е ясно, че в никакъв случай не става дума за подкрепа.
Основният принцип тук е. Ние казваме ли, че от 1997 г. насам имаме фалирала банка в България. Ако нямаме обществено отношение, което да е застрашено в степента за която беше необходимо всички тези текстове да съществуват, от тази гледна точка, че това явление в момента не е актуално. Казвате, 2001 г. има раздадени необезпечени кредити. Кой от тези необезпечени кредити в момента не е върнат или има производства от банки по отношение на събиране на такива необезпечени кредити, и понеже ги обвързвате с НДСВ да кажете, кой точно е бил свързан с НДСВ. От тази гледна точка нещата не стоят на тази плоскост, която я коментирате.
Мисля си, че тезата затова, че банковата система и не само банковата система, а нормите, които са приети в страната ни, вече в значителна степен гарантират стабилността на функционирането на тази система и въпроса за отпускането на един, втори или трети необезпечен кредит не е въпрос за сриване на системата, което ще доведе до големия обществен дефект, ако мога да кажа, в тази насока.
А що се касае затова дали има механизъм, по който да бъдат осъдени конкретните лица, които са допуснали това нещо, явно е, че той съществува в закона и не е необходимо някаква допълнителна правна норма да се приема.

Янаки Стоилов:
Приключваме. Ако имате нещо различно да кажете, г-н Христов, кажете го и да приключваме.
Минчо Христов:
Г-н Председател, естествено че става дума за бъдещето. Системата на тези усуквания да искаме от БНБ справки и от не знам кой си още, за мен меродавно е мнението на прокуратурата. Те са най-запознати със случаите на банкови фалити, защото са се занимавали точно с тези проблеми. За мен целта на това усукване, извинявайте че го казвам направо, но мисля, че е точно, е да удължите този период на раздаване на необезпечени кредити, за да могат наистина да се до източат банките, след което при едни бъдещи процеси тази точка да не може да действа, дори да я приемете, защото ще бъде приета постфактум и няма да важи за отминали събития. Това е целта на това усукване.
Г-жо Масева, вие сте тази или една от тези, които внесохте тази промяна 1997 г. Сега не знам защо се обръщате наобратно. Може би Вие би трябвало да обясните по-добре.
Янаки Стоилов:
Преминаваме към гласуване на законопроекта. Доста внимание отделихме и то повторно на тази тема.
Тези, които подкрепят по принцип за първо четене законопроекта, моля да гласуват. Двама “за”. Против? Няма. Въздържали се? Седем се въздържат. Не се приема законопроектът.
По следващия законопроект вносителите са същите.
Предложение за допълнение на чл. 212. Ще ви съобщя краткото становище на Министерството на правосъдието.
“Предложеното допълнение в чл. 212, ал. 1 от Наказателния кодекс е удачно и по съществото си може да бъде подкрепено. По този начин ще се възстанови дългогодишното съдържание на престъплението “документна измама”, с което могат да бъдат засегнати както чужди движими, така и недвижими вещи.”
Искате ли да представите нещо повече, г-н Христов, по второто предложение за чл. 212.
Минчо Христов:
Моля да ме извините. В информацията беше цитиран само един закон.
Предложението е следното. В чл. 212, ал. 1 след израза “чуждо движимо” да се добави “или недвижимо” и след 212 да придобие следната редакция:
“Чл. 212. (1) Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание чуждо движимо или недвижимо имущество с намерение да го присвои, се наказва с лишаване от свобода до осем години.”
Причината да внесем това предложение е следната.
В последно време зачестиха измамите с недвижима собственост чрез използване на документи с невярно съдържание. Те се превърнаха в особено тежък обществен проблем, тъй като касаят жилищата и имотите на българските граждани.
Предположената промяна цели въвеждането на наказателна отговорност за извършителите на този вид измами.
Това е накратко мотивировката. Аз няма да ви привеждам примери, защото печатните и електронните издания са пълни с такива примери на хора измамени, за които не може да бъде приложен този член за измама, защото в самия член е записано само движимото имущество. Сами разбирате важността на проблема. Тук няма нищо политическо.
Янаки Стоилов:
Колеги, имате думата. Казах ви за подкрепата на Министерството на правосъдието. Г-н Янев, заповядайте.
Яни Янев:
Ние имаме един етап на ползване на документи с невярно съдържание, на базата на който се издава нотариален акт. Защото единственият документ, с който може да се анонсира собственост това е между граждани с нотариален акт и от общината или държавата чрез съответните заповеди на кмета и сключен договор.
Механизмът на измамата, за да се получи транслацията на собствеността трябва да бъде в подготвителните документи към издаването съответно на този нотариален акт, изповядващ сделката или съответен договор. Ако вече това е станало като факт, ще третираме ли самият нотариален акт при следващо прехвърляне на собствеността – това е любопитното тук, защото това е в генезиса на това дали ще се обхване. Защото първичният нотариален акт, който е издаден, там няма заблуда, няма измама, защото нотариусът си върши работата. Той проверява документите, има две страни, които сключват сделката. Измамата е вече, когато е прехвърлена собствеността от едно лице, което не е било собственик или всъщност не е имало по никакъв начин – собствеността, която постъпва в третото лице, той я получава от несобственик, но той не знае това нещо. И ако той я продаде, дали този нотариален акт е основанието да се счита, че е налице документна измама. Т.е. в двете фази – при първична сделка и на ползване на издадения нотариален акт впоследствие като документ, с който да се ретранслира собствеността.
Янаки Стоилов:
Според мен, проблемът е в доказателствената част, а не в квалификацията. Защото ако няма умисъл и праводателят не е знаел този дефект, той не може да отговаря наказателно. Това ще има само граждански последици.
Други становища. Г-жа Хитова.
Диана Хитова:
Считам, че измамата е именно в първата сделка, оформена с първия нотариален акт. И точно той е този, който подлежи на атака в един бъдещ граждански процес. Защото е ясно, че в наказателния процес въпросите с имуществената сделка, оформена с нотариален акт, не могат да бъдат предмет на разглеждане.
Считам, че ако деянието бъде квалифицирано така, както се предлага тук с изменението на закона по чл. 212, ще бъде улеснена защитата в бъдещ граждански процес на пострадалите лица. Те не биха могли да ползват последиците от сила на присъдено нещо на наказателния съд така както сега се квалифицират деянията по обикновения текст с обикновена измама.
Янаки Стоилов:
Да чуем следствието и след това г-н Раймундов.
Румен Киров:
Ние подкрепяме текста на вносителите и използвам случая, да се извиня на г-н Христов, че го прекъснах.
И само още едно изречение. Бъдещите фалити и сега са защитени наказателно правно с разпоредбите на чл. 220 и чл. 219.
Янаки Стоилов:
Г-н Раймундов, заповядайте.
Петър Раймундов:
По същество нормата е добра и ще постигне своя ефект. Дори има практика, която автоматично ще започне да се прилага. Тълкувателно решение има на общо събрание, което казва, че и недвижимият имот може да бъде предмет на документна измама, но това беше при старата уредба на същата разпоредба от 1982 г.
Има обаче една редакционна неточност. Тя се състои в следното. Едно недвижимо имущество не може да се получи. То може по някакъв начин да се придобие или да се упражнява власт върху него. Това е въпрос на прецизна редакция. Но във всички случаи текстът ще касае само първата сделка в наказателно правно отношение.
А що се касае за гражданско правните последици, те трябва да засегнат цялата верига от купувачи и продавачи, защото тук има две основания сделката да бъде нищожна: първо, липса на съгласие на действителния собственик и второ, прехвърляне от несобственик на права, които той няма.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Г-н Герджиков, заповядайте.
Проф. Огнян Герджиков:
Аз искам принципно да подкрепя внесения законопроект. Смятам, че е разумен. Това, което каза г-н Раймундов също е много коректно, затова може би редакционно би трябвало да се оформи така:
“Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи или придобие без правно основание....”, за да може да се обхване и движимото и недвижимо имущество.
По принцип съм склонен да подкрепя този текст.
Янаки Стоилов:
Виждам, че се очертава подкрепа. Ще помоля и всички от институцията, които имат предложения за редакцията, ако той се приеме, да ни ги предоставят впоследствие.
Сега можем да пристъпим към гласуването на този законопроект. Тези, които го подкрепят за първо четене, моля да гласуват. Благодаря ви. Единодушно се подкрепя. Не виждам против и въздържали се.
Преминаваме към последния от законопроектите, внесен от Михаил Миков и Ангел Найденов.
Извинявайте, г-н Найденов, че дискусията беше обстойна. Сега имате възможност да представите законопроекта, на който се вносители с г-н Миков.
Ангел Найденов:
Благодаря Ви, г-н Председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми гости, без капка колебание ще кажа, че предложеният законопроект от колегата Миков и от мен беше една реакция на практиката на купуване на гласове, особено видима на първия тур – 28 октомври и до известна степен и на балотажа на 4 ноември.
Факт е, че промените, които преди това бяха направени от Народното събрание, преди първия тур, не се оказаха достатъчни. Те бяха необходими, но не се оказаха достатъчни, за да предотвратят тази изключително грозна, нагла и порочна практика на купуване на гласове.
Всъщност едва ли е необходимо да реанимираме дискусията. Днес представителите на всички парламентарни групи изразиха своето отношение към купуването на гласове, към продажбата на гласове, които в крайна сметка водят до изкривяване на волята на избирателите, до накърняване на права, до опорочаване на гласуване, до нарушаване на избирателните процедури.
Чухме много коментари. Всички ние участвахме и в редица дискусии като народни представители затова, че липсва механизъм, липсват предпоставки, за да направят работещи текстовете, които предвиждат наказателно преследване, а и наказателна отговорност за всички, които купуват или продават гласове и на практика срещу всички, които си позволяват да превърнат изборите в едно състезание на банкови сметки, а не в реална конкуренция на идеи, на програми или на решения на проблемите на съответните населени места, страна и съответно на българските граждани.
Ето защо ние с колегата Миков внесохме законопроект. Аз нямам намерение да чета законопроекта като текстове. Той е пред всеки един от вас. Предвиждат се две промени:
Едното е по така наречената индивидуална тъжба, въз основа на която прокуратурата би следвало да възбуди наказателно преследване в случаите, в които имаме купуване или продаване на гласове.
Второто предложение е да се снеме наказателна отговорност от лицата, които са получили или съответно са предложили материална облага.
И още едно допълнение - бързам да изпреваря дискусията, като предполагам, че ще бъде предмет на обсъждане, ние предлагаме освен лицата, които са предложили или получили такава материална облага, независимо от нейната форма, да се включат и лица, които са организатори на даването или съответно на получаването на материалната облага.
Аз разбирам възраженията, че именно организаторите би следвало за бъдат част от лицата, които да носят наказателната отговорност и не би следвало да се снема наказателната отговорност от тях дори и тогава, когато те са склонни да сътрудничат на властите. Но представете си, колеги, едно лице, което вече по данните или по коментарите, които се правят, е на средно ниво в тази верига на организиране на покупко-продажбата и което е склонно да разкрие всички механизми на това даване на по-ниско ниво под него и на получаване от по-високо ниво над него. Т.е. бихме имали по този начин възможност да получим представа за цялата мрежа, която съществува при организирането на даването и съответно на получаването на такива материални облаги. Затова сме предложили освен лицата, които получават и приемат, съответно да се включат и организаторите. Разбира се, предмет на коментари на специалисти, в крайна сметка на решение на комисии и на Народно събрание какъв кръг от лица да бъдат включени и съответно освобождаването от наказателна отговорност в случаите на доброволно сътрудничество на властите. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Ще ви представя и становището на Министерството на правосъдието по законопроекта на г-н Миков и г-н Найденов.
“Предлаганата нова ал. 2 на чл. 167а е нелогична и не отговаря на мотивите за нейното предлагане.
Подкрепяме смисъла и съдържанието на изложените мотиви, но те изискват точно обратната реакция на текста, която следва да освобождава от наказание онзи, който е получил имотната облага.
В тази връзка смятаме, че може да се възприеме предложението на Главния прокурор за нова ал. 2 на чл. 167а, а именно не се наказва онзи, който е получил имотна облага, ако доброволно е съобщил затова на органите на властта.”
Г-н Найденов разви мотивите в подкрепа на тяхното предложение.
Продължавам със становището:
“Намираме за удачно предложението престъпленията по чл. 167 и чл. 169а – 169в да бъдат от общ характер, а не както е предвидено сега в чл. 170, ал. 2 от частно публичен характер.”
Имате думата за принципни становища по законопроекта.
Г-жа Иванова.
Иглика Иванова:
Като говорим за принципи, първо бързам да кажа, че съм категорично против тази практика, намирам я за силно укорима от гледна на обществото. Явно, че това не бива да се случва.
Въпросът е как ние като законодатели реагираме на това явление. Аз мисля, че реагираме неадекватно. Фактът, че на пожар между двете гласувания приехме една разпоредба, която просто на следващия ден се оказа неефикасна, говори че това е една много порочна практика на парламента. Ясно е, че трябва да се регулират тези отношения. Въпросът е как. Всяко бързане води до отрицателни резултати. И ето че няма и две седмици, откакто приехме този текст и трябва да го променяме.
Аз считам, че към този род проблеми трябва да се подхожда наистина много отговорно. По-добре е да се забави законът с една или две седмици, но когато го направим той действително да е изчистен от всякакви емоции, да е добре обмислен, да е прецизен текстът, да знаем какво правим, казано най-общо.
Оттам насетне, като считам, че това е всоего рода частен случай на подкуп. Тук въпросът опира до държавна политика, до наказателна политика по отношение на подкупа. Щом се касае за избори и ние приемаме едно разрешение, а другото в общия случай го оставяме различно. Аз не намирам никаква логика в това нещо.
По отношение на така наречените организатори, тези които организират. След като или поне аз не се сещам в Наказателния кодекс да има текстове, касаещи някакви форми на организиране, които да не са квалифицирани. Навсякъде ние приемаме като принцип, че щом се касае до организация – това е квалифициращо обстоятелство, т.е. по-тежко наказуемо, в този момент отиваме в другата крайност – готови сме да освободим тези хора от наказателна отговорност, което също не ми се струва логично.
Ясно е, че има база за дебат. И понеже в момента нищо не налага да бързаме, освен някакъв опит да замажем тази неудача, която сътворихме, аз бих предложила да си дадем достатъчно време, да не бързаме с приемането дори и на първо четене. Аз бих предложила да отложим нещата, за да ги обмислим добре и като създадем един текст, той да е работещ. Очевидно е, че за тези избори закъсняхме. Няма как да върнем нещата. И най-съвършения текст да приемем в момента, той няма как да се прилага към тези които вече купиха и продадоха гласовете си по тези избори. До следващите избори смятам, че имаме достатъчно време.
Като апелирам да се създаде действителна правна уредба за този род престъпления, втората част от апела ми е да не бързаме. Много внимателно да преценим какво правим и дали само и единствено инкриминирането на тези деяния ще доведе до желания от нас резултат. Аз мисля, че не. Това трябва да е съпътстваща някаква норма на основната, създаване на такива условия, че да се изключи или да нямат интерес хората да продават и да купуват гласове. Но това е предмет на регулация в други закони.


Янаки Стоилов:
Безспорно последното няма как да стане само с Наказателния кодекс. Мисля, че малко хора имаха илюзии, но измежду тук присъстващите като чели са още по-малко, ако въобще има такива.
Смятам, че след като сме започнали дискусията, може би сега не трябва да отлагаме въпроса. Ако получи подкрепа по принцип предложението, нека да имаме достатъчно време за обсъждането на текстовете. При това ние вече имаме един приет законопроект и не би било логично по единия работата да продължи, а по другия, ако има принципна подкрепа, да бъде отложен.
Затова споделям наистина внимателно да се огледат различните варианти на решение, но в хода на продължаващата дискусия. Затова тези, които имат принципно становище, нека сега да го изразят и след това да можем да се произнесем по законопроекта.
Има ли желание за изказване. Заповядайте, г-н Герджиков.
Проф. Огнян Герджиков:
Аз разбирам мотивите на вносителите. Те безусловно са съвършено оправдани, но съм изключително съгласен с това, което чух от г-жа Иглика Иванова за една порочна практика срещу която аз много съм се обявявал – това прибързано законодателстване под влияние на емоция, направихме този текст набързо, на бегом и видяхме резултатите, че не сме добри. Сега се мъчим веднага да си поправим грешката. Някак си не подхожда на Народното събрание да действа по този начин като пожарна команда. От тази гледна точка съм склонен да мисля, че всяко прибързано действие крие риск от неточности, които никак не са желателни в един закон.
От друга страна, разбира се има аргументи, които вероятно колегата Яни Янев ще изтъкне защо би било подходящо сега да се извърши подобна промяна, но аз съм по-склонен да приема това, което г-жа Иглика Иванова предложи.
Янаки Стоилов:
Г-н Герджиков, ако позволите, аз не мисля, че става дума за грешка при приемането на текста или ако има някаква неудача, тя е в това, че този текст беше вместен в една съществуваща конструкция. Неудачите на тази съществуваща конструкция са, че едно престъпление, което засяга обществените интереси от публичен характер, като купуването на гласове, в предишната законодателна дейност е квалифицирано като престъпление от частно публичен характер, че едва ли не някой трябва да е засегнат, за да се оплаче.
Мисля, че в другата част на текста той няма някакво отклонение от принципната идея.
Николета Кузманова-експерт:
Г-н Председател, бих искала да обърна внимание на народните представители, че текстът, който вие приехте относно инкриминирането на поведението за да поиска или приеме дар или облага е от общ характер. Проблемът е единствено и само във връзка с този, който дава и този, който организира, но той не е проблем на закона.
Има механизъм. Може би въпросът по-скоро трябва да се отправи към прокуратурата, защото механизмът при образувано наказателно производство за получен дар или облага, което е от общ характер и по който прокуратурата при наличие на законен повод и достатъчно данни може да се самосезира и да започне производството, има механизъм, по който да се задвижи и производството по другия текст. Така че не смятам, че грешката е изцяло в Народното събрание.
Благодаря, г-н Председател.
Яни Янев:
Аз бих подкрепил това, което предлагат колегите. Само искам няколко думи предварително да кажа.
За пореден път не е редно в никакъв случай да се прехвърля така на ангро отговорността на Народното събрание затова, че бил приел някакъв текст. През изминалата и миналата година няколко пъти се говори, че некачественото законодателство до какво водело. Сега нали всички сме наясно, че единствено и само на базата на този текст, с който се декриминализира участието на някои от участниците в този процес на купуване на гласове, в никакъв случай той не е достатъчен, за да се постанови една присъда. Съдът не може да стъпи единствено и само на признанията на един от участниците в процеса. Ясно е, че във всички случаи трябва да са налице и други доказателства.
За мен беше наистина изненадващо това, че бяха дадени указания, включително и на прокуратурите, че видите ли получаването на парите не било престъпление от общ характер, въпреки че в самия текст на закона е казано, че е общ характер, когато се преследва то тъжба на пострадал и е напълно ясно, че тази тъжба няма да влезе в съда директно, а ще отиде в прокуратурата, че трябва да се подаде и да има предварително производство, а не по общия ред на механизма на воденето на дела от частен характер, които директно влизат в съда.
Разговарях с действащи прокурори, които казаха: това са ни указанията. Т.е. ако в един такъв момент ако властите не си подават ръцете и не действат концентрирано, тези изявления, които се направиха, за съжаление, включително и от Главния прокурор, че видите ли некачествено е приет този закон, води до това в крайна сметка да не се върши работа.
И аз питам, когато бъде установен и можеш да докажеш с факти, със свидетели, че един човек дава на друг човек пари, необходимо ли е този човек, който е получил парите непременно да отиде да се оплаче или когато това е заснето от оператори, фотографи, журналисти и т.н., и този факт е ясен, това пречка ли е, че този, който е получил парите не се е оплакал да се образува наказателното производство, защото другото даване е от общ характер и там няма нужда прокуратурата някой специално да я сезира. Не трябваше по този начин, според мен, да се реагира. Това отново настрои неправилно обществото към работата на Народното събрание, че има винаги място за доразвитие в законодателството ние сме свидетели и законодателният процес е един непрекъснат процес на развитие на законодателството, но нека непрекъснато да говорим затова как някакви хора в Народното събрание, на които не им стига акъла, приемат непрекъснато некачествени закони и някакви други органи не могат заради това да си свършат работа. Това е нещо, което не добре звучи и не един път съм имал повод да го кажа, защото това руши държавността.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Законът не е само изпълним акт.
Яни Анев:
Не е само изпълним акт. Има и полиция, има и прокуратура, и ако беше по друг начин подаден сигнала, може би и по друг начин щяха да работят хората, които бяха на терен.
Защо, според мен, в момента трябва да се приеме декриминализираща норма. Аз действително се присъединявам към тезата, че ние не можем да я разпрострем върху всички участници в процеса.
Защо трябва да я приемем? Защото ако не я приемем, аз съм убеден, че ще затрудним колегите от следствието и прокуратурата, защото в голяма част от случаите са с доказване на престъплението. Този път трябва да подпомогнем процеса на доказване и независимо, че сега ще приемем този текст, и декриминализацията ще е оттук напред, това са висящи производства и няма никакъв проблем тези, които са в момента в тези производства, по отношение на тях да им се даде възможността, ако признаят, да бъде прекратено наказателното производство и те да бъдат ползвани като свидетели по отношение на лицата, които са давали пари. От тази гледна точка, въпреки че не е добре да се прибързва със законодателството, аз си мисля, че нашата реакция в момента при тази тежка видима ситуация в общественото пространство не само на преекспониране, а просто на реална практика, за която достатъчно много се говори какво се случи в изборния ден, ние трябва да подкрепим правосъдните ни органи в процеса на доказване на това деяние и да има реално осъдени хора. Ако не ги подкрепим сега, може би много малко от тези над 200 случая ще свършат реално с присъди. В този смисъл приемането сега на този текст, ще даде тази възможност.
Янаки Стоилов:
Тук трябва да отчетем и още нещо. В момента, в който се приемаше тази промяна в Наказателния кодекс, тя веч догонваше много от тези, които предварително се бяха организирали за купуването на гласове. Така че те действат понякога с по-голяма организация отколкото държавата действа на тези явления.
Други изказвания има ли. Г-жа Масева.
Елиана Масева:
Г-н Янаки Стоилов, искам по повод на тези изявления за престъплението, че не било от общ характер, а само по частна тъжба, които бяха направени в централни емисии и от Българска национална телевизия, по този повод искам да поканим главния прокурор и министъра на вътрешните работи и да уточним тук какви са проблемите, каква е практиката специално по този въпрос. Защото аз знам, че благодарение на тези изявления много от производствата въобще не бяха образувани. А полицията в провинцията казваше: Не ме интересува, нищо не може да се направи. Някой засегнат трябва да подаде частна тъжба, за да можем да образуваме ние производство.
Този разговор е много сериозен и ние като Правна комисия трябва на всяка цена да поканим главния прокурор и министъра на вътрешните работи.
Освен това, по отношение на текста и аз мисля, че би трябвало след повече разсъждения, да си дадем малко повече време, за да не направим други грешки и след срещата с прокурора и министъра на вътрешните работи да прецизираме текста и да дадем много точна дефиниция.
Янаки Стоилов:
За днешното заседание са канени чрез главния прокурор председателя на Върховния касационен съд и директора на Националната следствена служба – представители на трите институции, каквато е нашата обичайна практика и някои от тях са представени тук. Единствено остава да допълним към поканата и министъра на вътрешните работи за следващото заседание, на което да има представител и на МВР, когато разглеждаме конкретните предложения, да може да се чуе и тяхното мнение.
Г-н Найденов иска вероятно да отговори на някои въпроси.
Ангел Найденов:
Благодаря Ви, г-н Председателю.
Аз съм обнадежден от това, което чух от колегите народни представители и очаквам, че законопроектът ще бъде подкрепен. Аз, разбира се, не се наемам да споря по същество по предложенията, които бяха направени, особено по отношение на квалификациите, по отношение на организаторите. Разбира се, че може да бъде намерено работещо решение.
Аз отново се връщам към онова, което споменах. Ние сме със съзнанието с колегата Михов, че предлагаме един механизъм тъкмо по повод на многото откази и търсене на аргументи да не се намесят в определен момент нито полицията, нито прокуратурата.
Колеги, аз съм народен представител от Перник и до известна степен бях свидетел на онова, което се случи на първия тур на изборите в Перник. Предполагам, че всеки един от колегите може да изнесе достатъчно данни за това, което се случи. И за първи път, затова казвам, че това е един прецедент, ние сме свидетели на купуване на гласове от такъв мащаб.
Радвам се, че имаше една много остра реакция и на политически партии, и на кандидати, които между впрочем наистина бяха принудени да пускат индивидуални тъжби като заинтересовани лица, сякаш останалите участници в изборния процес не са заинтересувани лица, за да може съответно да се възбуди наказателно производство. Но това е друга тема.
Радвам се, че имаше много остра реакция и на участниците в местните избори и особено остра реакция на медиите, които направиха свидетели цялата общественост на случаите, в които те бяха концентрирали своето внимание на покупка и продажба на гласове.
Бих искал да кажа по повод на репликата, че се опитваме да замажем. Нищо не се опитваме да замажем. Аз предполагам, че това не е много коректен израз на колежката Иванова. Напротив, аз мисля, че в момента отговаряме на едно остро обществено очакване.


Янаки Стоилов:
Нека да пристъпим към произнасяне по законопроекта за първо четене. Смятам, че ще трябва да имаме малко повече от обичайното време за работа по него.
Заповядайте, г-н Раймундов.
Петър Раймундов:
Съвсем накратко. Проблемите дойдоха не защото са интерпретирани по някакъв субективен начин от прокуратурата, а защото така са заложени в самия закон. Този, който упражни избирателното си право, като поиска или получи имотна облага, е престъпление от общ характер. А този, който организира предлагането и даването, е престъпление от частно публичен характер. Там трябва да има тъжба. Първо, това е неправилно, според нас, защото по-високата обществена опасност идва от организирането и предлагането. Ако няма организиране и предлагане, няма да има и получаване. Даже на предното заседание становището на прокуратурата беше, че не следва от бедните хора – цигани и разни други, имуществено притеснени, да се търси наказателна отговорност. Нашето предложение беше да се търси само от организаторите на предлагането и даването, защото те корумпират другите хора А другите хора могат по силата на чл. 13 като крайна необходимост да бъдат защитени от един добър адвокат. Те нямат работа, нямат доходи, дава им се някаква възможност за премиране и те я получават.
За разлика от тези виждания, в закона виждаме, че по-лекото престъпление е от общ характер, а по-тежкото е от частно публичен характер. И прокуратурата там не може да се намеси, ако няма тъжби. Това е самата истина.
Когато ги степенуваме тези деяния, би трябвало да отчетем тяхната конкретна степен на обществена опасност и да кажем: това престъпление е по чл. 167, ал. 3 трябваше да бъде от общ характер. Само по инициатива на прокуратурата и на органите за разследване да се задвижи процедурата и това е. Ние го поставихме малко на по-друга плоскост.
Сега има възможност да се коригират нещата. Ние приветстваме това, което се прави тук, но имаме две бележки, които моля да имате предвид.
Декриминализира се участието на субекта, наречен организатор на даване на подкупа. А остава наказателна отговорност на този, който предлага. Защото съставът е който организира предлагането и даването на подкуп. Този, който дава, се освобождава от наказателна отговорност, а този, който предлага, остава да отговаря наказателно. Единствено от всички субекти, които участват в това наказателно правоотношение, ще отговаря само предложителя. Също не е степенувано с оглед конкретния принос в престъпния процес.
А нашето становище на прокуратурата беше и сега остава: организатори, предложители, даващи да отговарят наказателно и да не получават тази премия, която тук се предлага. Защото като предложите тази премия, кой ще съдим тогава. Текстът става неприложим. Той става мъртъв.
Втората бележка, която също е по същество. Предлага се като премия освобождаването от наказателна отговорност при условие, че той се съгласи да свидетелства. Кой ще даде вяра на такъв свидетел. Защитата на подсъдимия, който е изправен да отговаря, ще каже: Вижте, той при дадени условия свидетелства. Той не е свободен. Докато ако се приеме формулата, че той не отговаря за това, защото е съобщил на властта, каквато е законодателната практика по стария чл. 306, с отпадане на неговата наказателна отговорност, той парекселанс става свидетел на общо основание и е длъжен да говори истината. Не може да отказва да свидетелства.
Този стимул, който е заложен тук, според нас, няма да доведе до рационалност на текста. Напротив, ще създаде много затруднения. Ние предлагаме формулата, която е дадена в стария чл. 306, буква “б” - ако доброволно е съобщил на властта. Това да бъде условието за освобождаване от наказателна отговорност, а никакви кандърми ще свидетелстваш ли или няма да свидетелстваш. Това просто не върви.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви за предложенията. Те разширяват дискусията по текстовете и мисля, че разкриват и допълнителни аспекти.
Нали можем да завършваме засега, тъй като навлизаме в дискусията, която би била полезна за второ четене, ако се приема по принцип идеята.
Предполагам, че и вашите предложения за конкретизиращи, а не за приемане или отхвърляне на законопроекта.
Румен Киров:
Само едно изречение. Тук се постави въпросът, че има търсене, защото има предлагане. Моето мнение е по-скоро, че има предлагане, защото има търсене.
Елеонора Николова:
Ако може само една реплика към представителя на прокуратурата. Няма просто публичен общ характер. Има така както употребихте частно общ – има преследване по тъжба на пострадал или има престъпление от общ характер, така че няма как да смесваме двете понятия с оглед на това доколко е сбъркало Народното събрание.
Янаки Стоилов:
Добре. Преминаваме към гласуване на законопроекта.
Тези, които подкрепят по принцип обсъждания законопроект, внесен от г-н Миков и г-н Найденов, моля да гласуват.
Единадесет гласа “за”. Против и въздържали се няма.
Благодаря на всички.
Закривам заседанието.


Председател:
(Янаки Стоилов)



Стенограф-протоколчик: