---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 1

Днес, 16.01.2008 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Министерството на икономиката и енергетиката – Явор Куюмджиев, заместник министър, Живко Стоянов, държавен експерт и Христо Атанасов, началник на отдел; от Министерството на правосъдието – Митка Захарлиева, и.д. директор на дирекция “Международно сътрудничество” и Любомира Димитрова; от Министерството на държавната администрация и административната реформа – Гюнер Рамис, заместник министър, Радостина Захариева, директор на дирекция, Леончия Сеизова, началник на отдел, Даниела Лазарова, директор на дирекция и Мила Йорданова; от Министерството на вътрешните работи – Мария Рангелова, главен юрист в дирекция “Международно сътрудничество”.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов.
Колеги, откривам заседанието при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроекта за ратифициране на Споразумението за участие на Република България и Румъния в Европейското икономическо пространство, Заключителния акт и Споразумението за норвежка програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия, № 702-02-53 от 27.12.2007 г., внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане на Законопроекта за мерки по прилагане на регламент на Съвета (ЕО) № 123/2005 от 27.06.2005 г., относно търговия с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезание или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, № 702-01-62/27.12.2007 г., внесен от Министерския съвет.
3. Обсъждане на позиция на Министерския съвет, № 703-01-74/28.12.2007 г. по проект на Рамково решение на Съвета за изменение на Рамково решение на Съвета № 2002/475/ПВР относно борбата срещу тероризма, включен в т. 16 в Годишната работна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз.
4. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 802-01-2 от 02.01.2008 г., внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията участва заместник министъра на икономиката и енергетиката – Явор Куюмджиев.
По първа точка - Законопроекта за ратифициране на Споразумението за участие на Република България и Румъния в Европейското икономическо пространство, Заключителния акт и Споразумението за норвежка програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия, внесен от Министерски съвет.
Нашето внимание ще бъде насочено главно към правната страна на тази проблематика, която като водеща комисия ще обсъжда Комисията по икономическа политика.
Давам думата на г-н Куюмджиев накратко да представи законопроекта.
Явор Куюмджиев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство е договорено между Европейския съюз и страните за Европейска асоциация за свободна търговия през 1992 г. Впоследствие Швейцария приема решение да не участва и страни по споразумението остават Норвегия, Исландия и Лихтенщайн.
Споразумението е в сила от 1994 г. и се основава на принципите на четирите свободи на Вътрешния пазар на Европейската общност, а именно свободно движение на стоки с изключение на селското стопанство и рибарството, свободно движение на хора, свободно предоставяне на услуги и свободно движение на капитали. То е израз на желанието на трите страни от Европейска асоциация за свободна търговия - Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, да участват във Вътрешния пазар на общността.
Споразумението включва и хоризонтални разпоредби в областта на социалната политика, защитата на потребителите, околната среда, дружественото право и статистиката.
На основание чл. 128 от Споразумението за Европейското икономическо пространство и чл. 6 от Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз, присъединяващите се към Европейския съюз страни следва да се присъединят и към Споразумението за Европейското икономическо пространство. България изпрати молба за присъединяване през м. юли 2005 г.
През 2006 г. и 2007 г. бяха проведени няколко кръга разговори в резултат на които на 25 юли 2007 г. в Брюксел официално бе подписано Споразумението за участие на Република България и Румъния в Европейското икономическо пространство и Заключителния акт.
Съгласно разпоредбите на чл. 6 Споразумението на участие на Република България и Румъния влиза в сила след приключване на процедурата по ратифициране или одобрение от всички договарящи страни в съответствие с техните вътрешни процедури. Споразумението се прилага временно от 1 януари 2007 г.
Съществен елемент от споразумението е финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, чиято цел е да допринесе за намаляване на икономическите и социални различия в Европа. В рамките на тези финансови механизми на България бяха отпуснати 21.5 млн. евро за реализиране на проекти в съответствие с приоритетните сфери в периода 1 януари 2007 г. – 30 април 2009 г., като срокът на изпълнение на одобрените проекти е до 30 април 2011 г.
На 25 юли 2007 г. в Брюксел официално бе подписано и Споразумението за норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Кралство Норвегия и Република България.
В рамките на Норвежката програма бяха договорени финансови средства за България в размер на 20 млн. евро, които ще бъдат отпуснати от Норвегия в периода до 30 април 2009 г. за финансиране на проект за двустранно сътрудничество с цел насърчаване на социалното и икономическото развитие на България.
Споразумението за норвежка програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България подлежи на ратифициране в Кралство Норвегия и Република България съгласно чл. 7 от него. То влиза в сила 30 дни след датата, на която последната страна е депозирала документа за ратификация в Министерството на външните работи на Кралство Норвегия.
Споразумението се прилага временно от 1 август 2007 г.
С Решение № 855 от 21 декември 2007 г. Министерският съвет одобри Споразумението за участие на Република България и Румъния в Европейското икономическо пространство.
Заключителният акт и Споразумението за норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия е подписано на 25 юли 2007 г. в Брюксел и предлага на Народното събрание да го ратифицира със закон.
Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Имате ли колеги въпроси към вносителите или становища по проекта за това споразумение.
Аз обръщам внимание само на един проблем.
Запознаването със споразумението показва, че е налице връзка между Споразумението за участие на България и Румъния в Европейското икономическо пространство и това, което е сключила България с Норвегия. Но те тематично все пак имат свой предмет. Смятам, че е добре вие като вносителите да го споделите. Препоръчваме на водещата комисия нека този въпрос да бъде предмет на вниманието на представителите от Правната дирекция. Вероятно е по-прецизно да се раздели тази материя в два законопроекта с предложеното съдържание за ратифициране съответно на Споразумението за участие на Република България в Европейското икономическо пространство и другата ратификация да засегне Споразумението за норвежката програма. Според мен, това е възможно да стане във фазата, в която предложеният проект се намира в парламента. Защото в такива случаи отношението към двата акта може да бъде формирано самостоятелно. Те имат съдържание, което не се препокрива, макар че има връзка и вероятно това е накарало вносителят да го предложи по-опростено с един акт. Но юридически прецизното решение, според нас, е това, което е предложено, да се раздели в два ратификационни акта. Не знам дали това е било предмет на обсъждане, но смятам, че от правна гледна точка ние имаме основание да направим това предложение.



Явор Куюмджиев:
Ако позволите, г-н Председател, ще дам думата на колегата от дирекцията, която е подготвила законопроекта, да обясни защо е направено това съединяване, да го наречем.
Живко Стоянов: МИЕ
Разбрах аргументите Ви, г-н Председател.
Единствената логика, по която са в един законопроект е, че самата норвежка програма е част от пакета документи по присъединяване на България към самото Споразумение за присъединяване към Европейското икономическо пространство и е част от самия заключителен акт. И по тази логика именно е обвързана. Те са два финансови механизма. Единият механизъм е многостранния финансов механизъм, по който трите страни, членки на Европейското икономическо пространство отпускат пари на България, а другият е самостоятелно от Норвегия. Именно поради тази причина, тъй като тази норвежка програма е престо част от Заключителния акт по присъединяване на България към Европейското икономическо пространство, а не е нещо отделно и е обвързано с присъединяването на България към Европейското икономическо пространство по тази логика е включена в общ законопроект.
Янаки Стоилов:
Ако това е така и вие категорично го твърдите, че самото споразумение с Норвегия вече е било част от Договора за Европейското икономическо пространство, тогава е логично договорът на България и Румъния да ги третират пакетно.
Живко Стоянов:
Не, то не е било част, а самият норвежки механизъм, който е бил за десетте страни, които се присъединиха през 2004 г., тогава е бил част от самото Европейското икономическо пространство. А в момента, тъй като имаше проблеми по отпускането от Норвегия на тия средства, затова те предложиха да е под формата на такава програма. Тази норвежка програма става фактически факт чрез споразумение между Европейската общност и Норвегия чрез размяна на писма именно за сключването на тази програма. Т.е. тя е част от самия пакет договорености по самото присъединяване на България и Румъния към Европейското икономическо пространство.
Янаки Стоилов:
Значи ли това, че ние присъединявайки се към Европейския съюз нямаме право на преценка дали да се присъединим или не към Норвежката програма.
Живко Стоянов:
Абсолютно имаме право на преценка и то е в наш плюс, тъй като получаваме пари по тази програма.
Янаки Стоилов:
Това пък е аргумент в полза на това, което аз предлагам. Не за да оспорваме по целесъобразност присъединяването към програмата, но че тази преценка е напълно самостоятелна по отношение на присъединяването ни по другото споразумение. Тук въпросът е повече от формално юридическо естество.
Живко Стоянов:
Още повече, че самото споразумение за норвежката програма е подписано между Кралство Норвегия и Република България де факто.
Янаки Стоилов:
Тогава мисля, че валидността на нашата препоръка си остава и нека да бъде обсъдена във водещата комисия.
Живко Стоянов:
Аз обясних каква е логиката на включването им в общ законопроект.
Янаки Стоилов:
Това ще оформим ние в нашето становище. Нека специалистите от Правна дирекция и ако трябва от Европейската комисия, която също предстои да го разглежда, да обърне внимание на този въпрос.
По същество ние нямаме възражение към предложения акт.
Колеги, имате ли някакви други въпроси, препоръки, мнения? Няма. Който подкрепя предложената ратификация и съответно оформянето на нашето становище по начина, който го формулирах, като там ще включим и разясненията, които бяха дадени от вносителите, моля да гласува. Благодаря ви. Единодушно се приема.
По втора точка - Обсъждане на Законопроекта за мерки по прилагане на регламент на Съвета (ЕО) относно търговия с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезание или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, внесен от Министерския съвет.
Отново Вие ли ще го представите, г-н Куюмджиев? Заповядайте.
Явор Куюмджиев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
В проекта за закон са предложени националните мерки по изпълнение на Регламента на Европейския съюз № 1236 от 2005 г. и прилагането му от Република България.
Регламентът налага забрана върху износа и вноса на изделия, описани в Приложение 2 и използвани за целите за изпълнение на смъртно наказание или задържане на хора, като бесилки, гилотини, електрически столове, херметични камери, предназначени за екзекутиране на хора чрез пускане на смъртоносен газ или вещества, системи за поставяне на инжекции, предназначени за екзекутиране на хора чрез вкарване на смъртоносни химически вещества и електрошокови колани, предназначени за задържане на хора чрез прилагане на електрически шокове, които имат напрежение, надвишаващо 10 хил. волта.
Този регламент въвежда разрешителен режим върху износа за трети страни на изделия, описани в Приложение 3, които могат да бъдат използвани при определени условия от органите за опазване на реда и сигурността, като изделия за задържане на хора, преносими устройства и вещества, предназначени за контрол на безредици и които могат да бъдат използвани неправомерно за цели, свързани с изтезания и други форми на жестоко, нечовешко и унизително отношение или наказание.
В Регламента на Съвета на Европейските общности 1236 от 2005 г. са разписани подробно ангажиментите на страните членки по забраната за внос и износ на оборудване, което се използва за изпълняване на смъртно наказание, както и условията и процедурите за експортния контрол на изделия по Приложение ІІІ на регламента, а именно описаните по-горе.
Текстовете от регламента ангажират страните членки с определяне на национален орган, който да издава разрешенията за износ и внос на такива изделия и за предоставянето на техническа помощ, свързана с тях, както и с определяне на наказанията, които да бъдат налагани при нарушения на регламента.
Настоящият законопроект определи като национален орган за издаване на разрешения в обхвата на регламента министъра на икономиката и енергетиката или упълномощени от него лица.
В законопроекта се определят и санкциите за административни нарушения на разпоредбите на регламента и за законовите разпоредби.
Благодаря ви.


Янаки Стоилов:
Благодаря. Имате думата за въпроси и изказвания. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Г-н Председател,
Уважаеми колеги, аз искам д поставя два принципни въпроса към представителите на вносителите.
Първият въпрос е кое наложи вида нормативен акт, който България решава да приеме в изпълнение на този регламент да бъде от ранга на закон. Не можеше ли това да стане на ниво подзаконов нормативен акт, тъй като доколкото разбирам от мотивите единствената цел на този законопроект е да изпълни някои изисквания от регламента – да се излъчи компетентен орган, да се определят наказанията за тези, които нарушават тези разпоредби. Имайки предвид, че регламентите са разлика от директивите са нормативни актове с пряко действие във вътрешното законодателство. По принцип не изискват въвеждането им чрез вътрешен нормативен акт. Явно този изисква някакъв такъв. Въпросът ми е кое налага той ад бъде от ранга на закон.
Вторият ми въпрос е от чисто редакционен характер. Не може ли да се избегне цитирането на регламента поне в заглавието на закона. Струва ми се, че за първи път в закон ние цитираме регламент в заглавието. Доскоро не цитирахме дори в текста на законите, но като член на Европейския съюз сме задължени изрично да се позоваваме. Но поне в заглавието налага ли се да се цитира конкретен нормативен акт на ЕС, който така или иначе подлежи на промяна. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Други въпроси и предложения?
Аз продължавам въпроса, който постави г-н Казак. Той от позицията на български евронаблюдател обърна внимание върху тази зависимост на актовете по националното право и това на ЕС. Аз, поставяйки неговия въпрос, искам да предложа и възможен отговор на този въпрос с кратки мотиви. После вие също ще можете да изразите отношение.
Регламентът на съвета, който няма да цитирам по номерация, изисква държавите членки да прилагат разрешителен режим относно търговията със стоки, които биха могли да се използват с цел прилагане на смъртното наказание.
Предложеното наименование на законопроекта използва формулировката “мерки по прилагане на регламент”. Това, за което стана дума, дали този въпрос трябва да бъде уреден на законово или подзаконово ниво.
Според нашето законодателство правилата за прилагане на нормативен акт следва да се уреждат с подзаконов нормативен акт. В същото време чл. 249 от Договора за създаване на Европейската общност изрично предвижда, че регламентите имат пряко действие. Необходимостта от уреждането на въпросите относно кой е компетентният орган, процедурите по които следва да се издават разрешения за внос или износ на съответните стоки, документи, срокове и пр. произтича от чл. 4, ал. 1 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. И този закон по нашето национално законодателство императивно определя, че разрешителните режими се установяват със закон. Следователно аз мисля, че това дава отговор на въпроса защо е оправдано и тук вносителите мисля, че са избрали подходящия подход да предложат закон, който да привежда изискванията на регламента в съответствие с нашата национална уредба.
Но оттук нататък мисля, че ние трябва да предложим промяна на наименованието на закона, защото тук е прав г-н Казак, че ако става дума буквално за мерки за прилагане, това е функция, според Закона за нормативните актове, на подзаконовото регулиране. Ние в случая по-скоро конкретизираме нормативната уредба, която на законово ниво съществува у нас с оглед изискванията на регламента.
Примерно предлагам заглавие: Закон за административното регулиране на търговията с някои стоки, които могат да се използват за изпълнение на смъртното наказание и другите неща, които са посочени по-нататък в наименованието, което вие сте използвали.
Поставям тази въпроси, тъй като ако при нас се формира една практика и ако ние тръгнем добре по този път, добре и ще вървим. Ако хаотично всяко ведомство избира някакво решение ad-hoc за удобство, това ще разстрои и системността и вероятно ще се налага по-нататък, което е и наш и ваш ангажимент да помислим дали не са необходими някои допълнителни промени в Закона за нормативните актове, които да засягат именно това синхронизиране на актовете, които по-нататък се привеждат с допълнителни разпоредби в националното законодателство, макар че те могат да имат и своето пряко действие.
Ако резюмирам, нашата препоръка е да приемем това, което вие като съдържание предлагате, но то да бъде с променено наименование, защото в буквалния смисъл не става дума за мерки, които иначе изпълнителната власт може да предприема, а за промяна на нормативното съдържание с това примерно наименование, което предлагаме и на комисията.
Аз ще формулирам едно по-общо предложение до Правната дирекция и Дирекцията по европейските въпроси, за да може да се създаде единен ред, а и самият парламент също да ориентира органите на изпълнителната власт по какъв начин тези въпроси да бъдат представени така че в отделните постоянни комисии практиката да бъде единна.
Ние имаме възможност като Правна комисия да обърнем внимание на този въпрос, без да е наша работа, във всяка една ратификационна процедура или мерки за по-нататъшно прилагане на актовете да правим такъв обзор.
Четин Казак:
Само една реплика.
Струва ми се, че е дискусионен въпросът дали в момента именно този закон въвежда този разрешителен режим, което би обосновало необходимостта той да бъде закон, а не подзаконов нормативен акт, тъй като както и Вие специално подчертахте, регламентите вече имат пряко действие и след приемането им действат незабавно и са част от вътрешното законодателство на всяка държава членка на Европейския съюз. Т.е. всеки гражданин може директно да се позове на регламента пред съда и да черпи от него права за себе си и да изисква изпълнението на определени задължения. От тази гледна точка ми се струва, че е дискусионен въпросът дали разрешителният режим вече не е въведен и без този закон по силата на прякото действие на регламента.
Янаки Стоилов:
Няма противоречие. Аз говоря за необходимото нормативно съответствие на наднационалната регулация, която се дава от регламента и неговото пряко действие и съответния закон по нашата национална правна система, който регулира разрешителните режими. Тъй като при нас това трябва да става на законово ниво, това според мен е възможното съчетаване на тези подходи, а и за да възприемем това, което от страна на Министерския съвет е предложено, но със съответното преформулиране на заглавието на този акт.
Заповядайте.
Явор Куюмджиев:
Аз искам само да допълня това, което казахте Вие. Аз съм съгласен с г-н Казак напълно, че регламентът има наднационално правна сила, но наказанията, които се формират в този регламент, в българското законодателство се формират под формата на закон. Едното е, както каза г-н Стоилов, допълнението просто е, че много от нещата, които този регламент решава, специално наказанията, контролния орган и самите процедури по издаването трябва да бъдат решени в нашето законодателство, решени със закон, което налага да приемем закон, който да уреди тези неща, което не противоречи на това, че регламентът си има сила.
Янаки Стоилов:
Защото административно наказателните разпоредби трябва по силата на наш закон да бъдат формулирани.
Явор Куюмджиев:
Т.е. човек, който се позове на този регламент и си търси правата по нашето законодателство няма как да ги получи, защото не са урегулирани.
Другото съображение го приемаме напълно и ще направим промяна на законопроекта в съответствие с вашите изисквания. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Ние ще го отразим в нашето становище, така че то ще бъде на вашето внимание и на Комисията по икономическата политика.
Аз предлагам с тези препоръки и бележки да се произнесем по предложения законопроект. Които го подкрепят, моля да гласуват. Благодаря ви. Единодушно се приема с отразяване в становището на вече дискутираните предложения.
По трета точка - Обсъждане на позиция на Министерския съвет по проект на Рамково решение на Съвета за изменение на Рамково решение на Съвета относно борбата срещу тероризма, включен в т. 16 в Годишната работна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз.
Заповядайте от името на предложителите да мотивирате оповестената от мен тема. Моля да се представите.
Митка Захарлиева: началник на кабинета на
министъра на правосъдието
До мен е г-жа Любомира Димитрова, началник на отдел “Международна правна помощ” в Министерството на правосъдието и г-жа Мариана Рангелова, главен юрисконсулт в Министерството на вътрешните работи.
Позицията, което е представена на вашето внимание, е във връзка с предложение на изменение на акт на Европейския съюз – на Рамковото решение от 13 юни 2002 г. относно борбата срещу тероризма. Този акт е включен в законодателната и работната програма на Комисията за 2007 г. и е представен от самата комисия на 6 ноември 2007 г.
Това предложение беше предмет на обсъждане по време на Съвета правосъдие и вътрешни работи на 6 и 7 декември 2007 г., където министърът на правосъдието представи позицията на Република България, която е, че Република България подкрепя изготвянето на този акт, който ще бъде експертно обсъждан по време на Словенското председателство.
Тъй като Република България е ратифицирала международния акт, който съответства на това предложение за изменение на Рамково решение в съответствие с Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма и тя е в сила, тъй като ратифицирана от още три държави, ние сме в състояние да допринесем в дискусиите за постигане на целите на решението, а именно включване на нови престъпления в националните законодателства, каквито са публичното подстрекаване за извършване на терористични престъпления, вербуването за целите на тероризма и провеждането на терористични обучения, включително и при извършването им чрез интернет. Ние считаме, както и повечето държави, които представиха позиции по време на Съвета, че не трябва да се нарушава баланса между преследването на престъпленията и основните права на гражданите.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви за представянето. Имате ли въпроси и препоръки към позицията на Министерския съвет по този въпрос. Няма.
Приемаме това, което вие сте представили и това ще бъде отразено в становището на комисията.
Които са съгласни с изразената позиция и аргументацията към нея, моля да гласуват. Благодаря ви. Единодушно се одобрява.
Благодаря ви за участието.
По четвърта точка - Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът е внесен от Министерството на държавната администрация и административната реформа, които от името на вносителите ще представят мотивите.
Кой от вас ще представи законопроекта? Заповядайте. Моля да се представите.
Гюнер Рамис: заместник министър на държавната администрация
и административната реформа.
До мен е г-жа Радостина Захариева, директор на дирекция “Организационно развитие на административните структури”, г-жа Даниела Лазарова, директор на Инспекторат за държавната администрация, г-ца Мила Йорданова, директор на дирекция “Управление на човешките ресурси в държавната администрация и г-жа Леончия Сеизова, началник на отдел в дирекция “Организационно развитие на административните структури” и парламентарния секретар Ели Мишевска.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
От името вносителя представям на вашето внимание проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния служител.
Основните положения в законопроекта са в няколко направления:
Първата група от предлаганите промени е пряко свързана с пълноправното членство на Република България в Европейския съюз.
В § 3 от законопроекта се регламентира достъп до длъжности за държавни служители на лица, които не са български граждани. Въведен е принципът, че граждани на държави членки на Европейския съюз, граждани на държави-страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, граждани на Конфедерация Швейцария могат да заемат длъжности в българската държавна администрация при условията и по реда, които са валидни за българските граждани. Достъпът е ограничен за висши държавни служители и на длъжностите, свързани с изпълнението на функции в следните сфери: отбрана, вътрешен ред, външна политика, национална сигурност и опазване на държавната тайна.
В § 12 се уреждат отношенията ,свързани със статута на български държавни служители, които могат да работят временно в институции на Европейския съюз. Предвижда се срокът за изпълнение на длъжности в институции на Европейския съюз да е от 6 месеца до 4 години. През този период българският служител продължава да получава определената му заплата и запазва длъжността, на която е назначен. По време на отсъствието на този служител има възможност за временно изпълнение от друг служител от същата администрация. Европейската комисия предвижда специфични изисквания относно статута на тези национални експерти, които ще бъдат детайлно регламентирани с наредба на Министерския съвет.
Параграф 9 от законопроекта урежда правото на едногодишен неплатен отпуск на български държавни служители, които по своя инициатива са в срочни правоотношения в европейски институции.
Втората група от промените са свързани с подобряване на регламентацията на специализирания контрол за спазване статута на държавния служител. Това са параграфите от 17 до 21 параграф от законопроекта. С тях се прецизира производството по издаване на задължителни предписания от инспекторатите от Инспектората за държавната администрация в министерството. Тези принудителни административни мерки могат да се обжалват по административен ред пред министъра на държавната администрация и административната реформа. Актът на министъра по повод възражение срещу дадено задължително предписание може да се обжалва по реда на АПК
Третата група изменения включва решаването на въпроси, предизвикани от практиката по прилагането на Закона за държавния служител. По-важните от тях са следните:
-прецизира се обхватът на понятието “висши държавни служители”, като са включени секретарите на общини, както и ръководителите на инспекторатите;
- разширява се кръгът на лицата, на които органът на власт може да делегира отделни правомощия по служебното правоотношение, като в този кръг може да се счита и секретарят на общината;
-предвижда се право на обжалване пред органа по назначаването на класираните на второ и трето място от конкурсната комисия, като се отстранява неравнопоставеността между тях и некласираните кандидати, както беше досега;
- прецизира се разпоредбата на чл. 38а от Закона за държавния служител, която регламентира правото на държавния служител на безопасни и здравословни условия на труд съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд чрез препращане към трудовото законодателство;
-намаляват се изискуемите години за повишаване в ранг при младшите рангове, като се предлага най-краткият срок да стане от 3 на 2 години. Това е възможност за по-бързо израстване в кариерата на младите служители, получили оценки 2 и 3 в хода на атестирането;
- органът по назначаването да осигурява публично оповестяване по подходящ начин на декларациите за наличие на конфликт на интереси по чл. 29, ал. 1. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Имате думата за въпроси и изказвания. Г-н Казак има въпрос.
Четин Казак:
Имам един конкретен въпрос.
Има ли вече практика по текстовете на чл. 128 до чл. 131 за извършени проверки от страна на инспектори към Министерството на държавната администрация и има ли издадени задължителни предписания към органа по назначаването. Просто искам да знам дали текстове работят на практика. Защото дълги спорове се водиха какъв ранг да имат тези органи и специално с функции на инспекторат за проверки, за разследване на случаи на нарушения на Закона за държавния служител. Винаги се подхождаше с известен скептицизъм дали един министър било то на държавната администрация и орган, подчинен на него, може да издава задължителни предписания на други органи по назначаването тогава, когато този орган по назначаването е с ранг равен на ранга на министъра на администрацията.
Искам да знам има ли практика.
Радостина Захариева:
Практика има. За година и 8 месеца откакто функционира инспектората сме издали около 170 задължителни предписания, включително и на министри.
Янаки Стоилов:
Г-жа Манолова има думата за въпрос.
Мая Манолова:
Имам въпрос, който също касае принудителните административни мерки - § 18 и следващите от законопроекта. Всъщност тук е уредена процедурата само по даване на предписания от инспекторите от Инспектората в държавната администрация към министъра на държавната администрация.
Но ние знаем, че държавни служители има във всички сфери и инспекторати има към всички министри. Т.е. тези принудителни административни мерки и тази процедура на даване на задължителни предписания не би ли следвало да важи и за другите сфери, които не са администрации, подчинени на министъра на държавната администрация. Например, има същата структура в Министерството на финансите и в Министерството на регионалното развитие.
Янаки Стоилов:
Т.е. ако генерализирам въпроса мисля, че това е идеята на г-жа Манолова. Как се съчетават препоръките, които се дават от инспектората на Министерството на администрацията с инспекторатите, които са към отделните министри.
Мая Манолова:
Това е единият въпрос.
Другият въпрос е дали има задължителен характер и тази процедура дали важи и за инспекторатите в другите министерства, различни от това на държавната администрация.
Даниела Лазарова:
Първо трябва да разграничим функциите на инспекторатите към министрите. Те са по чл. 46 от Закона за администрацията. А това е вътрешен контрол, вертикален в самото министерство и всички второстепенни разпоредители към него. Те са доста разнообразни.
Докато инспекторатът за държавната администрация е един външен хоризонтален контрол, който се разпростира върху спазване на Закона за държавния служител във всички администрации, а не само в министерствата.
Втората разлика е, че инспекторатите по чл. 46 от Закона за администрацията, подчинени на министри, не издават задължителни предписания. Техните проверки завършват с един доклад.
Така че съвсем различни са и функциите и документите, с които боравим.
Янаки Стоилов:
Г-жа Антонова има думата.
Надя Антонова:
Като начало бих казала, че ще подкрепя закона, като разчитам, че мотивите са основателни за вносителите и да се надяваме, че тези изменения ще подобрят работата на администрацията, тъй като са изцяло в техен интерес доколкото аз мога да преценя.
Имам възражения обаче към предложението ви по § 2, с което се разширява кръгът лица, на които органът по назначаването може да възлага свои правомощия, в частност, че този кръг лица се разширява със секретаря на общината.
Мисля, че това предложение в законопроекта противоречи на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Там има изрично записан ред кой осъществява функциите на кмета, защото той по Закона за местното самоуправление е органът по назначаването на секретаря и показва специфика. Знаете, че това е мажоритарно избран човек със задачата да изпълнява определени политики, които се харесват ан местната общност и затова този човек е станал кмет. Струва ми се, че не би следвало секретарят на общината да има правомощието да има възможността да изпълнява ролята на общински кмет, та макар и по делегация. Като е малка община значи няма толкова много работа и общинският кмет да бъде така любезен да си върши лично нещата. Защото в Закона за местното самоуправление се допуска възможността, отчитайки спецификата на органа по назначаването, мажоритарния избор и намерението да се прави определена политика в интерес на местната общност, възможността общинският кмет да не изпълнява лично правомощията си, е много ограничена. Той може да възложи на заместник кмет по заместване, когато общинският кмет отсъства. Такъв е текстът в ЗМСМА, което води до извода, че в много ограничителни случаи някой друг освен общинският кмет може да изпълнява неговите правомощия.
Като се има предвид, че общинският кмет изпълнява бюджета, ръководи цялата изпълнителна дейност в общината, оправдано ли е това да се възлага на един държавен служител, отчитайки спецификата на общините. Още повече, в Закона за местното самоуправление, се предвижда секретарят да изпълнява и други функции извън правомощията на кметовете, каквито му възлага закона. Ние променяме не само буквата, а и философията на местното самоуправление. Струва ми се, че махалото отива много крайно в едната посока. Буквално може да се стигне до подмяна на изпълнителния орган в общината – на кмета, което освен нарушение на буквата и духа на ЗМСМА, не е и в интерес на местната общност.
Бихте ли ми отговорили как местната общност би се защитавала и участвала в управлението и как би контролирала един секретар на община, който по делегация ръководи изпълнителната дейност на общината. За кмета са предвидени механизми в ЗМСМА, а при делегация на неговите правомощия как местната общност ще влияе на местното управление, включително и общинския съвет.
Затова аз бих предложила, колеги, да не продължавам да ви отегчавам с аргументи, да помислим много внимателно за секретаря на общината. Моето предложение е той да отпадне, отчитайки спецификата на местното самоуправление, отчитайки необходимостта местната общност да получава онова управление, което е предпочела на местни избори, отчитайки необходимостта на местната общност и общинският съвет да контролират изпълнителните органи на общината. А не един служител, който има съвсем друг орган на назначаване. Това е моето мнение по въпроса.
Бих искала да продължа и дебата, който повдигнаха колегите, за задължителните предписания. Както виждам сега чл. 131 предлагате нова редакция и тези задължителни предписания да подлежат на съдебен контрол. Защо го правим? Какъв е смисълът? Това не се наказания. Това не са принудителни административни мерки, които да засягат правата на служителя. Това са предписания. Допуснал си нарушение. Предписвам ти да постъпиш еди-как си. Това не е лишавам те от право – принудителна административна мярка, или не е наказание “налагам ти глоба”. Предписанието е нещо различно. Не се сещам в действащото законодателство дали са предвидени предписания. Доколкото знам Инспекцията по труда дава предписания тези задължителни предписания подлежат ли на самостоятелен съдебен контрол. Аз не съм против, но искам да ви чуя мотивите кое налага това. След като се прави проверка от инспектората, констатира се, че еди-кой е допуснал нарушение на законодателството, предписано му е един-какво си, ако има задължителна сигнална функция до прокуратурата. Защо усложняваме нещата, по мое виждане. Сигурно не съм права. Дайте да разчепкаме този въпрос – съдебният контрол на задължителните предписания.
Янаки Стоилов:
Мога да ви дам справка със закона, за да отпаднат част от дискусионните въпроси.
Чл. 131 в раздела “Задължителни предписания” казва:
“Чл. 131. За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани със законодателството за държавния служител, които са установени при проверките, инспекторите предлагат на министъра на държавната администрация или на упълномощено от него лице да издаде задължително предписание на органа по назначаването за отстраняване на нарушенията.”
После има и друг състав, който определя и глобата.
Който не изпълни задължително предписание това е основание то да бъде предмет на самостоятелно обжалване. Защото веднъж предписанието е резултат от констатирано нарушение, втори път то може да води до налагане на глоба, която е съобразно административно наказание и това предполага и нейното самостоятелно атакуване като защита на служителите.
Законът в действащата му редакция казва, че предписанията се дават само за извършени нарушения. Т.е. те не са по целесъобразност.
Г-жо Антонова, доколкото долавям Вие дори разширявате проблема – дали предписанията не трябва да засягат и самия начин на осъществяване на административните компетенции. Т.е. ако се констатират, примерно, противоречиви действия на служителите, но сегашната редакция е много по-ограничена в това отношение. Друг е въпросът, че това предотвратяване също размива, защото там все още няма нарушение, а се предполага някакво неправомерно бъдещо поведение.
Надя Антонова:
Сегашната редакция трябва да работи.
Янаки Стоилов:
Тя изключва това, което Вие казвате, че предписанието може да има позитивно съдържание с оглед на начина на упражняване на административните функции и компетенции. Така като е тази разпоредба, тя е насочена към реакция по отношение на установени нарушения, а не на по-добро изпълнение на административните правомощия.
Надя Антонова:
Мисля, че говорим за различни неща.
Янаки Стоилов:
Аз казвам какво казва сега закона, а не казвам, че не може да се обсъжда това, което предлагате. Но то променя смисъла на уредбата, която действа и която в тази й част не се засяга от вносителя.
Този въпрос заслужава внимание. Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, аз мисля, без да съм голям специалист по административно право, че основанието за въвеждането на съдебна обжалваемост на предписанията е именно фактът, че това първо са задължителни предписания и второ, че тези задължителни предписания по същество представляват административен акт. Това е административен акт, който досега се е издавал по предложение на инспекторите от министъра на държавната администрация, сега се предлага инспекторите самостоятелно да издават подобен род административни актове, които налагат задължения към органа по назначаването, когото визират. С този акт ще се констатират евентуално нарушения и ще се дадат указания и предписания, че това трябва да се коригира и т.н. След като създават права и задължения те следва да подлежат на обжалваемост, т.е. да подлежат на съдебна проверка. Защото органът по назначаването може да счита, че това задължително предписание не отговаря на текста на закона. Той може да оспорва факта, че е нарушил статута на държавния служител, че е нарушил законодателството. Понякога министърът на министерство Х може да не е съгласен с тълкуванието, което е дал инспекторът от Министерството на държавната администрация.
Мая Манолова:
Тези задължителни предписания могат да касаят както издаването на друг административен акт, така и извършването на определени действия от органа по назначаването. Освен това, да си припомним, че в АПК ние въведохме и процедура атакуване и обжалване на действия на администрацията в случаите, в които тя предприела неправомерни действия, така че има логика във всички етапи на едно действие, което ще бъде предприето, което е обжалваемо да има процедура за обжалване. Защото в крайна сметка и да не е свързано с издаването на конкретен акт това предписание, след като то касае действие, което касае права на граждани, изобщо на трети лица, които могат да бъдат обжалвани, би следвало самото задължително предписание да бъде обжалвано, за да не се стигне до един последващ пак съдебен контрол.
Янаки Стоилов:
Г-жа Иванова иска да си каже мнението. (По друг въпрос.)
Бих искал да изчерпим тази тема без да навлизаме в подробностите, които са предмет на второто четене, но все пак да се изясни принципно проблема. Дискусията сега отиде малко по-далеко от идеята на вносителите. Дали предписанието трябва да бъде само за отстраняване на допуснато нарушение от органа по назначаването или предписанието може да насочва и към някакви действия за по-доброто прилагане на закона. Защото и такива тук идеи бяха изказани.
И още едно допълнение, преди да отговорите.
Какво носи това акумулиране на основанията за отговорността. Защото сега се казва, който не изпълни задължителното предписание подлежи на определената санкция. А вие добавяте: “който наруши законодателството за държавния служител и не изпълни предписание.” Но нарушенията на законодателството са визирани в конкретните задължения, които имат отделните длъжностни лица. И те там носят отговорност на самостоятелно основание. Т.е. не виждам практически какво постигате с това “акумулиране”. Той е понесъл вече отговорност за самото нарушение, ще носи ли втори път отговорност за неизпълнението на предписанието. (Може.) Сигурно може, но аз не знам каква е целта на това допълнение. Защото той и сега може да носи отговорност, когато не изпълни самото предписание. Защото предписанието е нещо различно от допуснатото нарушение.
Става дума за промяната, която правите в § 21, ал. 1.
Те само се затрудняват, като препращат към вече извършеното нарушение. Аз не виждам какво се постига на практика.
Мила Йорданова:
Само с няколко думи искам ад обясня, че в момента с тази промяна, която въвеждаме и предлагаме унифицираме точно практиката, която е възприета от години наред в Главна инспекция по труда. Т.е. и там предписанията се издават от самите инспектори.
Второто нещо с предлаганата промяна считаме, че точно по този начин ние не затрупваме съда с възражения. Защото по този начин, след като предписанията се издават от самия инспектор, органът по назначаване има право да възрази първо до министъра на държавната администрация и едва след това може да отиде към съда. Докато в момента действащите разпоредби задължителните предписания се издават от министъра и веднага се препраща възражението към съда. Считаме, че по този начин облекчаваме процедурата.
Четин Казак:
Въпросът би трябвало да бъде друг. Защо ние свеждаме нивото на компетентност за издаване на предписанията от министъра на ниво инспектор? Дали само заради това, че целим облекчаване на съдилищата, т.е. въвеждане на една първоначална административна обжалваемост от по-горна инстанция на тези предписания.
Мила Йорданова:
Първо, и за облекчаване, тъй като по този начин, пак повтарям, идентична е процедурата с Главна инспекция по труда и по-голяма оперативност има в издаване на предписанията, след това във възраженията и облекчаване на самата процедура по възраженията. Това е единственият аргумент.
Четин Казак:
Аз не знам доколко е приложима тоталната аналогия между двете, т.е. стремежът към постигане на пълно сходство, тъй като Инспекцията по труда все пак се явява държавен орган, който контролира не държавни субекти, не публични субекти. Докато тук става въпрос за взаимоотношения вътре в администрацията, които са малко по-специфични.
Мила Йорданова:
Ако щете във връзка с тази по-голяма оперативност да навлезе в малко по-големи детайли. Тя включва и пестене на време, пестене на средства, тъй като един инспектор се командирова, връща се, предлага предписание, министъра го подписва, трябва да се връчи и т.н. това е губене на време и на финансови средства за командировки и т.н. Във времето виждаме, че много ни затруднява това. Ние контролираме около 600 административни структури.
Янаки Стоилов:
Вие предпочитате инспекторът да даде предписанието, а въвеждате министърът като задължителна административна инстанция пред която да се атакува това предписание. Защото ако той е издал предписанието, вероятно ще бъде безпредметно пред него то да се обжалва впоследствие.
В този случай винаги трябва да има друго правило, че инспекторът, който дава предписанието, би трябвало неговият ранг да не е по-нисък от ранга на длъжностното лице, към което то го дава. Защото може да се окаже, че един инспектор, който е по-ниско в служебната йерархия ще дава на лице, което е над него, което противоречи на правилата на администрацията.
Четин Казак:
Аз това имах предвид.
Мила Йорданова:
Винаги държавният инспектор издава предписанието на длъжностно лице по-високо в йерархията. Това е органът по назначаването. Това е винаги. При Държавната инспекция по труда е същото. Държавен инспектор винаги издава предписанието на орган по назначаването. Това е нормално. Такава е практиката.
Янаки Стоилов:
Тук точно е неприложима аналогията с трудовите отношения, защото
Мила Йорданова:
Пак на работодателя се издава.
Янаки Стоилов:
Работодателят не е част от държавната администрация. Той няма ранг в държавната администрация. Той е юридическо лице, което управлява. Тогава всеки държавен служител в рамките на компетентността може да му даде някакви предписания. Но тук не може на лице, което заема висша длъжност в йерархията да получи предписание от един служител и да се явява обвързан с неговото изпълнение. Той по ранг трябва да съответства в някаква степен. Това е другото противоречие, което не може да се избегне.
Радостина Захариева:
Първото нещо е, че имаше и все още има административни структури, които не са станали държавни служители и също са по трудови правоотношения.


Янаки Стоилов:
Там може да се избегне това. Тогава вие няма какво да издавате на тези служители.
Радостина Захариева:
Министърът на държавната администрация също не е лице от държавната администрация.
Янаки Стоилов:
Ние ще отразим тези препоръки, тъй като имат основание вашите предложения, но те пък пораждат нови въпроси, на които изцяло няма отговор. Затова може би наистина трябва да се прецени тази система по-нататък в дискусията. Сега може би да не я разширяваме, защото тя отива вече към детайлизация на въпроса, който в рамките на първото четене може да бъде поставен, но не може изцяло да бъде изчерпан като решение.
По тази тема мисля засега да не водим повече обсъждания. Ние я предоставяме на вашето внимание. Ще я отразим и в становището като дискусионна.
Виждам, че има и други въпроси, които ще се поставят. Г-жа Иванова.
Иглика Иванова:
Аз бих искала да уточня идеите, касаещи изпълняване на длъжност в институции на Европейския съюз. Това че за срока на изпълнение държавният служител продължава да получава определената му индивидуална месечна заплата какво ще рече? Той получава само нея или получава и нея. Кое от двете не става ясно. (И нея.) Каква е логиката някъде, където не работиш да получаваш заплата. Не го разбирам, не виждам смисъла.
И още нещо. Следващата алинея казва, че на негово място ще има назначен друг служител, който ще получава заплатата за тази длъжност. Това са разходи, които според мен, нямат абсолютно никакво оправдание. Две заплати се получават за една работа, като единият не я върши. В това не виждам логиката.
Освен това и самата формулировка. Ако е заместник държавен служител от същата администрация, а ако се замества от държавен служител вън от тази администрация, т.е. външно лице бъде назначено значи ли това, че титулярът няма да може да се върне. Най-малко е не прецизна формулировката.
За да довърша в тази връзка, следващия параграф – чл. 121а, става въпрос за обезщетенията в размер на брутната си заплата, явяват се алтернативно два възможни момента към които се определя брутната заплата и оттук залагаме противоречия, спорове и т.н.
Дали към момента на признаване на уволнението за незаконно или към следващия момент на неявяването. Дори и да е много кратка разликата – в рамките на седмица, 10 дни или 14 дни може да има голямо различие в брутната заплата. Така че е по-добре да определим един от двата момента.
Янаки Стоилов:
Нека да чуем имат ли мотиви вносителите по този въпрос.
Радостина Захариева:
Това е един от параграфите, който предизвика най-дълги дискусии в нашата междуведомствена работна група, която подготви законопроекта за изменение на Закона за държавния служител. Той се въвежда за първи път в българското законодателство, за да обслужи две групи хипотези.
Това е хипотезата, в която държавата изпраща на длъжности в Европейския съюз така наречените национални експерти, за които самата Европейска комисия има специфични разпоредби по отношение на техния статут и правното им положение в процеса на изпълняване на тези функции. Затова в рамките на работната група се оформи разбирането и Министерският съвет го прие, одобрявайки законопроекта, в Закона за държавния служител да бъдат уредени минималните условия по отношение на изпращането на национални експерти в Европейската комисия.
Колкото до спецификите в тяхното служебно положение, което обхваща целия спектър от правоотношения, те ще бъдат оформени под формата на наредба на Министерския съвет, която ще възпроизведе разпоредбите на Европейската комисия като условия по отношение на така наречените “национални експерти”.
Правилно отбелязвате, че за този период на изпращане от 6 месеца до 4 години наистина има дублиране в работните заплати, защото ние въвеждаме задължение лице заместващо изпратения национален експерт да получава съответната заплата. Това също беше една дълга дискусия и резонът за това е националният експерт, който за определения период от време е изпълнявал функции в Европейската комисия да има гаранцията, че при своето връщане той ще запази работното си място, то ще му бъде гарантирано, за да може работодателят, който го е изпратил, да използва неговите знания и опит, придобити в хода на изпращането в комисията и това в края на краищата е цената на двете заплати. Казвам го най-простичко по този начин.
Янаки Стоилов:
Отишли сте по-далеко дори и от съдебната система и ще ви върнем на изходната позиция, защото няма никаква логика, ако има аргумент тази квалификация да бъде запазена и да се даде сигурност на служителите, просто ще запишем един текст, че след изтичане на мандата им на служители, те се връщат на длъжността или на по-висока от която са заемали. Това мисля, че може да стане по един по-облекчен начин.
На второ място, аз досега не съм забелязал ад има проблеми с попълване на местата, даже доколкото знам има много желаещи да бъдат изпратени, тъй като възнагражденията са много по-високи. Така че ние не сме в условия да дефицит на такива служители, за да ги молим да отидат да заемат длъжностите в Европейския съюз, че да им плащаме двойни заплати. Според мен, този въпрос ще го оправим. От това, което казахте, не виждам основание те да получават заплата за нещо, което не вършат, още повече на трето място е казано, че те там изпълняват функции, които отговарят на интересите на Европейския съюз, а не на България, макар че една съвместимост не е изключена. Но при това дефиниране те нямат основание да се водят български служители.
Радостина Захариева:
Само искам да върна към началото на тази дискусия, че това са две категории служители: едните, които са национални експерти, изпратени в Европейската комисия и те продължават да бъдат такива за срока на осъществяване на функциите си в комисията за периода от 6 месеца до 4 години и българската държава продължава да бъде задължена по отношение на тях като работна заплата. Те са български държавни служители, които изпълняват функции на национални експерти.
Янаки Стоилов:
Европейската комисия какво им плаща на тях.
Радостина Захариева:
Тя също има задължение по отношение на тях като добавки за дневни, които ще бъдат уредени.
Янаки Стоилов:
Няма проблем. Тези служители ще си получават българската заплата и ще ползват това, което Европейската комисия като дневни им дава. Аз не знам дали тези дневни не са по-големи от заплатата им. Но трябва да се разграничат тогава двете категории. Едната, които са български служители. Те са на българска заплата плюс допълнителните улеснения, които им дава комисията. А другите, които са европейски служители, те няма да получават българска заплата и това трябва да е ясно.
Радостина Захариева:
Те са изключително добре разграничени в законопроекта.
Янаки Стоилов:
Изглежда не са толкова добре разграничени, защото тези въпроси се пораждат, особено когато лицата трябва да бъдат изцяло замествани на длъжността, която заемат.
Радостина Захариева:
Служителите, които на свое собствено основание кандидатстват в Европейската комисия в конкурсите, които обявява комисията, те излизат в неплатен отпуск, което е нещо съвсем различно за разлика от националните експерти.
Янаки Стоилов:
Не е толкова ясно, защото в ал. 2 на чл. 82в се казва, че при изпълнение на задълженията си държавният служител се ръководи. Кой държавен служител? Държавният служител на Европейската комисия или държавния служител български, щом казваме, че той се ръководи от европейските интереси или прокарва интересите на българската държава. Явно тия неща трябва да бъдат прецизирани. Защото тази алинея казва и едното и другото. Защото хем говорим за държавен служител, хем говорим, че той е служител на Европейската комисия.
Радостина Захариева:
Това наистина е едно на пръв поглед противоречие, г-н Председател.
Този казус беше обсъждан за първи път когато България изпраща офицери в щабове и органи на НАТО, които оставаха национални офицери, но те изпълняваха задължения към щабове и органи на НАТО. Това е аналогична формула. Този държавен служител продължава да бъде държавен служител. Но изискване на Европейската комисия в нейните предписания към България и актове докато той изпълнява функции в съответна генерална дирекция на Европейската комисия, той да защитава интересите на институцията, в която работи. Т.е. да не се поддава на национално влияние като международен служител и изпълнява безпристрастно към комисията, в която работи.


Янаки Стоилов:
Пак се връщаме към първия въпрос дали става дума за заплащане и от страната и от организация, в която работи, или пък за гарантиране на неговия статут след завършване на мисията или на другата длъжност, която заема. Този въпрос, според мен, правилно се поставя, както и вие казахте, че е бил предмет на оживена дискусия и при съгласувателната процедура.
И още един въпрос. Той изглежда незначителен, но практически може да има последствие. Казано е, че конкурсите се провеждат два пъти в годината за младши експерти. Вие сега казвате до два пъти. Но това значи, че може да има години, в които въобще да няма такива конкурси. Не знам дали това е идеята. Ако тя не е такава, тогава да кажем, че конкурсите се провеждат не по-малко от веднъж в годината, т.е. един или два пъти. Защото не винаги има нужда два пъти в годината да има конкурси, а и не е обосновано да има две-три години, в които въобще да няма конкурс.
Мила Йорданова:
Точно това беше нашето желание. Не е обосновано да има винаги по два пъти в годината конкурс.
Янаки Стоилов:
Това, което сте записали означава, че може и един да няма.
Мила Йорданова:
Да, трябва да го проверим още веднъж.
Янаки Стоилов:
Да се прецизира формулировката, тъй като така е толкова разтеглива, че е неопределена.
Има ли други въпроси към вносителите или други изказвания?
Може и вие да ни подскажете дали не сме пропуснали някоя тема, защото в хода на дискусията може би отново са възпроизведени част от дискусиите, в които вие сте участвали още на фазата на подготовката на внасянето на законопроекта. Народните представители засега нямат други въпроси и становища. Ако и вие нямате, ние ще ги отразим и надявам се, че в хода на дискусията, особено между първо и второ четене отново ще бъдат потърсени решения на някои от тези въпроси, тъй като повечето от поставените в законопроекта проблеми, са обосновани и те са продиктувани от задължения, които вече произтичат за страната, така че да се намерят най-добрите разрешения.
Колеги, които подкрепят по принцип законопроекта за първо четене, моля да гласуват. Благодаря ви. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Единодушно по принцип се подкрепя за първо четене законопроектът. Благодаря ви.
Утре отново имаме заседание, на което ще се занимаем с доклада на Върховния касационен съд за дейността на съдилищата през 2006 г.
Закривам заседанието.

Председател:
(Янаки Стоилов)



Стенограф-протоколчик: