---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 5

Днес, 07.02.2008 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват народните представители Стела Банкова и Минчо Христов.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за управление на етажната собственост, № 702-01-57 от 12.11.2007 г., внесен от Министерския съвет - продължение.
2. Обсъждане на проектите за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 754-02-104 от 29.11.2007 г., внесен от Иван Костов и група народни представители; № 854-02-2 от 16.01.2008 г., внесен от Минчо Христов Куминев и Стела Димитрова Ангелова-Банкова; № 854-02-8 от 24.01.2008 г., внесен от Яни Янев и № 854-02-9 от 24.01.2008 г., внесен от Пламен Моллов и Олимпи Кътев - продължение.
3. Обсъждане на проектите за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 854-02-13 от 31.01.2008 г., внесен от Четин Казак; № 854-02-14 от 01.02.2008 г., внесен от Мария Капон и № 854-02-16 от 05.02.2008 г., внесен от Надя Антонова.



По първа точка - Обсъждане на първо четене на Законопроекта за управление на етажната собственост, внесен от Министерския съвет - продължение.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, г-жо Масева:
Елиана Масева:
Трябва да се обсъдят всички проблеми и въпроси, свързани с етажната собственост. Не трябва да се избързва с приемането на законопроекта на първо и второ четене, а да се проведат допълнителни обсъждания.
Янаки Стоилов:
Колеги, ще ви запозная с основните проблеми, отнасящи се към проектозакона за управление на етажната собственост.
1. Провеждане на разграничение в режима на управление на малките и големите сгради с малък брой собственици и тези с голям брой. Решаване на въпроса дали да има особен режим на управление на луксозните жилищни комплекси- т. нар. Residential aerials.
2. Облекчаване на възможността за създаване на сдружения на собствениците с голям брой от тях, но без да се изисква общо съгласие.
3. При вземането на решения да бъде отчитан и гласът на обитателите.
4. Осигуряване на гаранции за поддържане на общите части Собствениците ефективно да бъдат задължени за финансово участие и съдействие. Осигуряване на по-активна роля на общините в процеса. Облекчаване на процеса на изпълняемост на решенията.
5. Уреждане на въпроса за собствеността на подблоковите и междублоковите пространства. В устройствените планове да се уточни каква част принадлежи на етажната собстеност и каква - на други субекти.
6. Уреждане на проблема за укрепването на сградите. Създаване на облекчения на собствениците за извършване на тази дейност.
7. Въвеждане на книга на етажните собственици и останалите обитатели с оглед на поддържането на точна и актуална информация на живущите лица на съответния адрес.
Колеги, предлагам да се създаде работна група от членове на Комисията по правни въпроси, която да обсъди основните проблеми, свързани с проектозакона. За председател на работната група предлагам г-н Яни Янев, а от парламентарните групи да определят техни представители. Ще поканим за участие в работната група и представители от неправителствени организациии и от заинтересованите държавни институции.
Който подкрепя предложението, моля да гласува. Петнадесет гласа “за” и един глас “въздържал се”. Предложението се приема.
Продължаваме с обсъждането на проектите за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
По втора точка - Обсъждане на проектите за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, внесен от Иван Костов и група народни представители; от Минчо Христов Куминев и Стела Димитрова Ангелова-Банкова; от Яни Янев и от Пламен Моллов и Олимпи Кътев - продължение.
Чл. 18, ал. 3 се оттегля от вносителя.
В чл. 19, ал. 3 да се добави “или когато се прави частична промяна”.
Моля да гласуваме. Който е “за”, моля да гласува. Седемнадесет гласа “за”. Против и въздържали се няма.
Заповядайте, г-н Ралчев.
Борислав Ралчев:
Инициативата идва от парламентарната група на НДСВ. Анализът показва, че НДСВ в шест от случаите покрива настоящата бройка на парламентарната си група, в 8 от случаите има незаети места, които й се полагат, но в 8 от случаите има повече места, отколкото й се полагат. Говоря за първоначалните разпределения. При това положение ви моля да помислим какво правим? Решаваме въпросите на една парламентарна група или на част или трябва да решим въпросите общо.
Като детайл от това искам да ви кажа, че аномалии в този смисъл – в плюса и минуса, съществуват и за други парламентарни групи.
На второ място, основният въпрос. Отношенията не могат да бъдат решени само на базата на парламентарна група НДСВ и на парламентарна група БНД. Защото докато има покритие за 6 от случаите на директна връзка – напуснали и влезли, то в други два от случаите няма такова покритие.
Парламентарната практика досега е доказала, че всички тези въпроси може би защото има и дребни компликации, не са по силите на една парламентарна група, която да ходи като цветарка от група на група и да каже на едните, вие се откажете от това място и вземете онова място.
Парламентарната практика свързана с това винаги е била такава – прави се една работна група и в един делови порядък нещата много бързо се решават. Ако ние продължаваме да процедираме по този начин, ще направим една такава парламентарна каша, която ще противоречи: първо на правилата на Конституцията, второ, на правилата на самия правилник и трето, на утвърдената вече парламентарна практика.
Затова моля цялата комисия да погледнем сериозно на този въпрос, защото касае всички. В този смисъл да си коригираме взетите досега решения, като остава предложението ми на базата на работна група в един много кратък период от време, да се направи едно предложение, касаещо всички парламентарни групи и да се реши въпросът във всичките му измерения, а не на парче.
Сега какво трябва да стане?
Да речем, нашата парламентарна група ще направи предложение, че ние искаме да участваме в еди-кои си групи, където според нашата преценка има свободни места, но те са заети към настоящия момент. Тогава остава втория въпрос: Как да тълкуваме чл. 19 - императивно, че има право да участва всеки народен представител в група парламентарна, и в какъв срок. В правилника ни има други текстове, които са свързани при промяна в изборни длъжности, мисля, че за заместник-председателите се отнасяше и има 14-дневен срок. А ние така го оставяме този целия проблем, който е изключително важен, да виси във въздуха.
Моля ви в този смисъл да си помислите и ако намерим единомислие по въпроса, да сформираме една работна група, както винаги е било, и в рамките само на една седмица да решим целия проблем кой излиза и кой влиза.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-н Ралчев.
Тези мотиви ги схващам като искане за пререшаване на въпроса. (Да, точно така е.)
Тъй като ние сме се произнесли, аз единствено мога да допусна това ваше искане да бъде преценено от членовете на Комисията и ще го подложа на гласуване склонни ли са отново да се върнат към обсъждането на този въпрос. Ако това получи подкрепа, тогава би имало резон създаването допълнително на група, която да обсъжда други варианти за решение.
Има ли членове на Комисията, които смятат, че трябва да се върнем към обсъждането на този въпрос, по който имаше произнасяне миналата седмица. Явно няма подкрепа.
Борислав Ралчев:
Тогава всяка сряда ще ви занимаваме с този въпрос. Защото утре ще предложим за друга комисия.
Янаки Стоилов:
Правната комисия не е някакъв арбитраж.
Яни Янев:
Колеги, аз мисля, че по тази тема ние дебатирахме още на предното заседание. Този въпрос беше повдигнат от колегата Татяна Дончева. Аз казах, че действително казусът в тази част, която г-н Ралчев още веднъж излага пред нас, не намира своето решение в направените от нас предложения.
Аз мисля, че ако тези правила, които ние приемаме, не доведат до това да се нормализират състоянието и съставите на групите, ние ще бъдем принудени щем не щем още едно правило да създадем. Но по принцип, тъй като считам, че оттук насетне с приемането на това правило няма да има пречка за регламентирането на съставите на парламентарните комисии. Правили сме го внимателно анализът, ние знаем къде какво се мърда и се вижда, и мисля, че нещата в 90% са абсолютно безконфликтни от случаите, дори може и 100% да се получи. Сега няма никакви конфликти. Аз мисля, че всяка парламентарна група след въвеждането на тези промени ще си инициира съответно нагласяването, т.е. координирането на състава на участниците на нейните представители в парламентарните комисии.
Ако получим неразбиране и се стопира тази процедура, просто ще бъдем принудени да приемем още един текст. И както казах предния път, ако има готов текст да го гласуваме, защото той не противоречи.
Г-н Ралчев, за това нещо няма разписан ред в правилника и Вие го знаете много добре.
Борислав Ралчев:
Нали точно това е целта.
Яни Янев:
Не е това целта. А целта е, че досега всяка една парламентарна група, която е заинтересувана, инициира тези промени по отношение състава на комисиите. Вие имате при вас разпределението на комисиите и оттук насетне ще си кандидатствате. (Пред кого?) Как пред кого? Директно пред Народното събрание.
Всяка парламентарна група ще направи проект на предложение.
Борислав Ралчев:
Едната парламентарна група ще прекрои целия състав на Народното събрание.
Янаки Стоилов:
Тъй като допуснах връщане към тема, която сме решили, смятам, че с това, което даде като становище г-н Янев, трябва да преустановим дискусията след като няма нагласа в Комисията да се връща към този въпрос.
Сега ние обсъждаме внесените предложения, а при евентуални бъдещи предложения в друго време ще обсъждаме отново.
Искам преди да преминем към кратки мотиви, които предполагам, че ще поискат вносителите на двете предложения – г-н Казак и г-жа Антонова, да представят, ще обсъждаме конкретно техните предложения, които са по една и съща тема, да поставя един въпрос.
Смятам, че има един безспорен въпрос, който поставям на вашето внимание. Възникнаха такива въпроси, които ми бяха отправени от наши колеги народни представители затова, че в действащото законодателство, включително и в Правилника на Народното събрание не са определени изрично правата на народните представители при техните взаимоотношения с други държавни органи и общински такива.
Затова ви предлагам без дискусия, ако няма възражение, в чл. 98 да пренесем правилата, които приехме – днес обсъдихме, а сигурен съм утре ще бъдат приети, двете алинеи, които се отнасят за членовете на Република България в Европейския парламент.
Тези текстове вече са приемани от нас и аз предлагам само да ги гласуваме в чл. 98 в глава “Народни представители” същите разпоредби да бъдат включени и в Правилника.
По този въпрос надявам се няма възражения.
Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Единодушно се приема.
Заповядайте накратко да изложите принципните съображения към вашите предложения, а после ще ги обсъждаме поотделно.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Ще ви представя накратко мотивите за моето предложение за промени за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, които най-общо целят създаването на един нов специализиран орган на Народното събрание, наречен Административен съвет.
Мотивите са следните:
В чл. 97, ал. 1 от Конституцията на Република България ясно и изчерпателно са посочени правомощията на председателя на Народното събрание, а те са да представлява Народното събрание, предлага проект на дневен ред на заседанията, открива, ръководи и закрива заседанията и осигурява реда при провеждането им, удостоверява с подписа си приетите от Народното събрание актове, обнародва решенията, декларациите и обръщенията, приети от Народното събрание и организира международните връзки на Народното събрание.
Сами чухте от така прочетените разпоредби на Конституцията какви са според Конституцията основните правомощия на председателя на Народното събрание. За съжаление или не знам как да го квалифицирам, че е наложила практиката през годините с Правилниците за организацията и дейността на Народното събрание по аналогия с други органи на държавна власт и най-вече на изпълнителната власт, и не само на изпълнителната власт, които са в по-голямата си част са еднолични органи на власт с ясно обозначен едноличен ръководител на този орган, на председателя на Народното събрание да се вменяват или предоставят широк кръг от правомощия и права, свързани с организацията, ръководството, контрола върху дейността на администрацията на Народното събрание, определяне на правила и т.н. – нещо, което според мен няма правно основание. Няма конституционно основание и оттам няма правно основание, тъй като Народното събрание е един от основните държавни органи, чиито правомощия са ясно разписани в Конституцията.
Именно поради тази практика се е получило така, че председателите на Народното събрание са започнали да разполагат с този широк кръг от правомощия, с които те в много случаи не могат и физически да се справят сами и това ги е довело съответно до практиката за широко делегиране на тези правомощия на представители на администрацията – главен секретар на Народното събрание на първо място, и на второ място – началника на Кабинета на председателя на Народното събрание.
Това от своя страна води до редица последствия и явления в дейността на администрацията на Народното събрание и в цялостната вътрешна организация на тази институция, които не отговарят на характера на институцията Народно събрание. Институцията Народно събрание, както всички знаем, е колективен орган, съставен от 240 народни представители, които имат равни права и задължения. Тези народни представители заедно упражняват законодателната дейност на Народното събрание. От тази гледна точка те са субектите на тази власт, а не обектите върху които трябва да се упражнява някаква власт било от председателя на Народното събрание, и още по-лошо от администрацията на Народното събрание.
Именно въз основа на това, за да се коригира това несъответствие между разписаните в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правомощия и тези, които са посочени в Конституцията и с оглед необходимостта от подобряване и усъвършенстване на функционирането на администрацията на Народното събрание, нейното управление и контрола върху нейната дейност, предаването на по-демократичен характер на вземането на решения по целия този спектър от въпроси, и заимствайки опита в други страни-членки на Европейския съюз и не на последно място в Европейския парламент, аз си позволих да предложа създаването на този колективен орган, наречен Административен съвет, съставен от народни представители, подчертавам народни представители представляващи всички парламентарни групи, които заедно да се занимават, да обсъждат и да приемат основните актове и правила за организацията на дейността на администрацията, за вътрешния ред в сградите на Народното събрание, да дават становища по редица важни проблеми, свързани с функционирането на Народното събрание като институция от административна правна гледна точка, а не от политическа такава. В крайна сметка да осигурят пълноценното участие на всички народни представители и на всички парламентарни групи във вземането на решения, касаещи този спектър от проблеми.
Янаки Стоилов:
Мисля, че това като увод е достатъчно, тъй като ще имате възможност после и по някои от конкретните предложения да се изкажете.
Четин Казак:
Само да завърша. Част от правомощията съм ги заимствал от прецедента, който съществува и в България при 37-то Народно събрание. Може би някои от тези правомощия вече не са толкова валидни или не отговарят на действителността, която имаме. Като цяло принципът е този. Готов съм да обсъждам в детайли конкретните предложения.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-жа Антонова има думата.


Надя Антонова:
Уважаеми колеги, мотивите за моето предложение се изразяват най-общо в това, като се надявам, че по начина по който го предлагам ще се разреши възникнал проблем в Народното събрание.
Според действащия Правилник организацията на вътрешния ред и социално-битовите и пр. такива битови въпроси са в правомощията на Председателския съвет, който да ги обсъди и съгласува с председателя.
Очевидно е, че в този кръг въпроси няма политика. Те засягат всички ни еднакво. Всъщност това са общи интереси на всички народни представители. Едва ли е подходящо Председателският съвет като политически орган да се товари с тяхното разглеждане, разрешаване, съгласуване и пр. В този смисъл аз намирам, че този кръг битови въпроси, казано най-общо, могат да бъдат разглеждани от един друг орган, така наречения Административен съвет.
Този орган по моето предложение е един помощен орган на Народното събрание или на председателя на Народното събрание с консултативни правомощия. С това, което аз ви предлагам, той да има възможност да обсъжда и да взема становища по някои от въпросите, а именно:
1. Правилата за вътрешния ред в сградата на Народното събрание и използване на материалната база.
2. Експертно-информационно и материално-техническо осигуряване на пленарните заседания, работата на комисиите на Народното събрание, парламентарните групи, народните представители и администрацията, както и по социално-битовото и автотранспортното обслужване на народните представители и администрацията.
Изхождайки от разбирането, че това са общи въпроси, засягащи всички народни представители по еднакъв начин, аз предлагам този помощен орган да бъде съставен на паритетен принцип, като всяка от групите има право да участва в него. Разбира се, там да участва и председателят на Народното събрание, защото с него ще се съгласува това, което предлага Административния съвет. Надявам се, че по този начин добре ще бъдат разрешени възникналите въпроси от социално-битов характер на всички народни представители и на администрацията.
Това е, което мога да кажа като представяне на моето предложение. По-нататък в дебата съм готова да участвам.
Янаки Стоилов:
Г-жо Балева, заповядайте.
Надка Балева:
Г-н Председател, колеги, внимателно разгледах двете предложения.
Първо, споделям становището в предложението на колежката Антонова за същността на този съвет, че той ще бъде консултативен помощен орган. След като това не е политически орган, означава, че не намира логика той ад бъде изграден на пропорционален принцип, съобразно представянето на отделните политически сили. Защото говорим за нещо съвсем различно от взимането на политическо решение.
Не намирам логика в предложените от г-н Казак точки 5, 6 и 7.
Какво означава: “Административният съвет дава становище за назначаване, освобождаване, понижаване или повишаване на служителите в Народното събрание извън случаите ....”. Къде е работодателят. Може би това фигурира в 37-то Народно събрание, когато имаше задължение по Кодекса на труда при всяко едно съкращаване да се иска предварително писмено съгласие от синдикатите. И понеже не знам дали тук е имало синдикати, е въведено това, че трябва да се съгласува с някого.
Безспорно е, че следва да бъде създаден помощен орган, който да уточнява битовите и организационни въпроси и подкрепям направеното предложение от колежката Антонова.
Елиана Масева:
Уважаеми колеги, това не е съвсем чисто, дори много е спорно. Дали трябва да има такива правила, може би повечето от нас ще се обединим около това да има, но не бих го нарекла даже и орган, защото трябва да сме много предпазливи. Това е народно представителство. Ние го наричаме “орган на Народното събрание” – абсурд. Конституцията казва кои са органите. Може да е помощен орган на председателя, който орган има правомощия съгласно Конституцията, но не и орган на Народното събрание.
В тази връзка съвсем накратко ще направя един коментар.
Задълженията на този “Административен съвет да изготвя и приема проект за единен класификатор на длъжностите” – абсурдно е. Ако той е помощен орган, той може да одобрява, председателят да утвърждава. Това не е работен орган. ние имаме правоотношение, възникнало въз основа на избор. Това означава, че тези народни представители заемат длъжност и по друго правоотношение в Народното събрание. Едва ли не са по съвместителство. Не могат да им се вменяват толкова преки функции и задачи. Трябва опосредствено да одобрява, защото това е задачата и функция на администрацията към Народното събрание.
Вярно е, че ние можем да направим отклонение от режима на държавния служител, защото със закона се дава една такава опция, ако Президентът и Народното събрание вземат решение тези правила да се изпълняват, може да се влезе в този режим и да се измисли нещо друго. Обаче така както е замислено и в двата варианта, по-скоро прилича на една постоянна комисия в Народното събрание, защото е по-чисто. Защото ние сме наумотворци с председател председателя на Народното събрание, за да можем да изходим от чисто принципни позиции при изграждането нещо такова, което е консултативен орган или помощен орган само на председателя.
Иначе между двата варианта големи различия няма.
Филип Димитров:
Аз дълбоко не разбирам казаното от колегата Масева. Защото, първо, Народното събрание е само конституиращ се орган. Конституцията може да посочва тези органи от Народното събрание, които представляват интерес за Конституцията. Това какво Народното събрание смята да си създава, за да улеснява своята дейност е изцяло неговото право и всякакви такива съображения, свързани със Закона за държавния служител и пр. нямат никаква приложимост тук.Ето защо си мисля, че принципни съображения против създаването на такива структури не издържат.
Второ, прецеденти има бол не само в Народното събрание, не само в 37-то Народно събрание, но имаме практика, която съществува в други европейски страни и в Европейския парламент, за което говори г-н Казак, но там терминологията е друга но в крайна сметка това, което квесторите правят е точно това, което е описано в проекта на г-н Казак. В известен смисъл това е важно, защото то помага да се разграничат позициите именно на Председателя, който не е избран, за да бъде пъдар на Народното събрание. В този смисъл понятието “квестори” в Европейския парламент е много по-последователно, защото подсказва какво точно се има предвид и облекчава неговите функции, които са политически.
Малко парадоксално е аз като представител на опозицията, следователно на малцинството да трябва да разяснявам на мнозинството и наистина не мога да отгатна какъв е бил дълбокият смисъл, вероятно по-скоро някакъв политически на тези съображения, които бяха изложени от г-жа Балева относно паритета. В крайна сметка щом се грижат за ежедневния бит на народното представителство, нормално е по-големите парламентарни групи да имат интерес да имат едно по-голямо присъствие в този съвет. Не отива на мен аз да обяснявам това нещо, тъй като принадлежа на опозицията, но това е елементарната правна и житейска логика на мислене.
С оглед на всичко това аз си мисля, че здравата логика налага да бъде подкрепен първия проект за изменение на Правилника, защото той отговаря на всички тези критерии. Другото е някакъв вид – народните представители ще се събират, те ще консултират председателя. Защо трябва да го консултират, ако това не е дейност, с която те ще облекчат работата на председателя. Ако ще трябва да извършват консултации между народните представители, то Председателят си има Председателски съвет и той може да се консултира всячески. Смисълът е той да бъде освободен от извършването на тези функции.
Взимането на решение в този смисъл е едно изпълнение на задължение, възлагано от Народното събрание, което то може да възлага по същия начин както възлага на членовете на комисиите. В този смисъл наистина има прилика с комисия по начина по който той възлага на членовете на комисиите да извършват някои дейности, които подпомагат неговата работа, така възлага на квесторите или в случая на членовете на този Административен съвет да извършват някаква дейност, която подпомага неговата работа. В този смисъл аз ще подкрепя без съмнение първия проект. Но си мисля, че аргументите, които се чуха против него, в известен смисъл, редуцирайки ситуацията до нейните крайни форми, по-скоро го подкрепям.
Янаки Стоилов:
Г-н Чернев. Виждам, че има още много желаещи да се изкажат. Заповядайте, г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Две изречения ще ви кажа. Едно червено въже в коридора на Народното събрание е повод за тия дискусии да има или да няма Административен съвет. Това е истината.
Второ, говори се, че в 37-то Народно събрание е имало административен съвет. Съдбата на 37-то Народно събрание е крайно незавидна и заради този орган. Защото имаше и следствени действия, г-н Казак.
Ако искате направете го, но това са абсолютно безсмислени органи и с нищо няма да подобрят работата на Народното събрание. Затова няма да подкрепя нито единия, нито другия.

Янаки Стоилов:
Имат думата последователно г-н Чернев, след това г-н Бисеров и г-н Ралчев. Г-н Чернев, заповядайте.
Павел Чернев:
Взимам аргумент от казаното от колегата Антонова.
В първия вариант, в който се предлага този орган, аз изразявам своето учудване как орган, който видно от предлаганите правомощия, особено чл. 120, този орган започва да консумира повече власт. Едновременно той ще консумира повече власт – ще представлява сам по себе си тоз орган и ще кореспондира с независимостта на народния представител, априорно визирано в Конституцията.
В първия проект виждам опит да се създаде властови и то политически орган, защото принципът на пропорционалност има единствено и само политическа логика за мен. Политическа логика на народното представителство в Народното събрание на политическите сили. И това го въвежда във форми, с които не само администрира ежедневието да се занимава с битови въпроси, а има политически характер по своя генезис. Това е моето мнение.
Също така, този орган доста храбро в правомощията, които са му определени в първия проект, доста храбро борави с правни материи, например, т. 6 на чл. 120 – “Осъществява контрол при сключване на договори между Народното събрание и други физически и юридически лица”. А Законът за обществените поръчки в тази ситуация – неговият регламент къде отива? Как ще вместим това? От какъв характер нормативен акт ще бъде тази промяна в Правилника на Народното събрание, как ще се вместим в правния мир. Това е един основателен въпрос.
С това изказване само визирам, давам щрихи. Благодаря ви.
Иглика Иванова:
Колеги, аз съм склонна да подкрепя втория проект, защото ми се струва, че в първия се прави една компилация от функции твърде разнообразни по характера си. От една страна, правомощия да се изготвят определени правила, после има консултативни функции с даването на становища и накрая контролни функции. Аз лично не си представям как ще стане този контрол. Какво значи контрол? Договорът е сключен. Какво следва. Преди сключването на договора може да е съвет. Ако е контрол трябва ясно да кажем може или не може да препятства сключването на един договор. Т.е. тук навлизаме в една доста сложна и разнопосочна материя и така, както е дадено предложението, по-скоро поставя още въпроси, отколкото да дава някакви отговори.
Освен това, аз не можах да разбера от вашите мотиви г-н Казак, какво всъщност целите да преодолеете. Това че председателят на Народното събрание няма правомощия, а извършва тези дейност, или че ги има, но неправомерно ги делегира на други лица. Не ми е много ясно каква е идеята, какво трябва да преодолеем с тази разпоредба, но мисля ,че при всички случаи не се постига целта.
Докато във втория проект, дали ще бъде ефикасен или съмненията на г-н Корнезов ще се окажат основателни, ми е трудно да преценя, но тук поне има една последователност. Ясно се подчертава, че това е орган с консултативни функции и толкова. Няма изпълнение, няма контрол, няма право творчество, макар и на по-ниско ниво. Той само консултира, което, според мен, може да бъде единствено от полза на председателя на Народното събрание, който е с достатъчно много отговорни функции, за да му възлагаме в пълния обем на единствена негова лична отговорност и тези битови въпроси.
Аз съм склонна да подкрепя втория проект. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Иванова. Сега г-н Ралчев и след това г-н Бисеров. След това ще ви предложа как да се произнасяме. Чуха се генералните мотиви и трябва да пристъпим към конкретните решения.
Заповядайте, г-н Ралчев.
Борислав Ралчев:
Аз не можах да разбера защо го правим всичкото това. Съжалявам. Толкова мога да възприемам и толкова казвам. Защото в крайна сметка имаме един орган към Народното събрание, който всяка сряда сутрин се събира и той трябваше да бъде изслушан, когато бяха направени определени промени. И не беше изслушат. Като го изслушаха какво стана?
Сега започнете да гледате точка по точка и от двете предложения. И какво ще стане? И няма кой да извади изпълнителния лист и кой да го приведе в изпълнение. И пак се прави едно предложение до едно лице, което има цялата власт в ръцете си. Аз не виждам защо сега трябва да правим някакви “мъки”, които няма да доведат до никакъв резултат, абсолютно никакъв резултат. Тази комисия от 12 човека, избрани п един или друг принцип администрацията, договорите? Кого ще викате? Главната счетоводителка и главният касиер ли? Или не знам кои още служби. Те са 800 човека в Народното събрание. Как си го представяте това нещо? Аз лично не мога да си го представя. Това е една институция, която изпълнява в момента конюнктурни задачи и цели, като не казвам, че не трябва да има начини, в които това управление да бъде регламентирано, но във всички случаи не е този начинът.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-н Бисеров има думата.
Христо Бисеров:
Уважаеми колеги, първо искам да кажа, че има две неверни твърдения, които се чуха тук.
Едното твърдение е, че става въпрос за битови въпроси. Изобщо не става въпрос за битови въпроси. По този начин като се слага тази щампа, едва ли не става въпрос за дреболии.
А нормалното функциониране на Народното събрание не е битов въпрос. Нормалното функциониране на парламента няма само законодателно измерение. То има измерение във всичко. Така че въпросите не са битови. Въпросите са въпроси на функциониране на Народното събрание.
Правейки тази връзка искам да кажа, че въпросите на нормалното функциониране на Народното събрание са отговорност на мнозинството не само в законодателната дейност, а изобщо. От тази гледна точка много е прав г-н Димитров, когато каза, че отговорността за всичко в крайна сметка опира до мнозинството. По тази причина пропорционалното представителство е единствено правилното представителство. Това е още един аргумент в полза на твърдението, че ако има такъв орган, той трябва да бъде орган на пропорционално представителство, а не на паритетно.
Другата идея е, че двата проекта са много близки също не е вярно, защото в проекта на колежката Антонова се създава орган, който няма нищо в себе си. Консултативен орган към председателя, съставен от народни представители, които какво – са консултанти на председателя.
Другият орган е орган с власт, някаква власт.
Реплика:
Няма никаква власт.
Христо Бисеров:
Не е вярно, че няма власт. Това е орган, можем да го наречем комисия, който взима решения без които председателят не може да стигне до своето крайно решение. Това е власт.
Всъщност г-н Казак ни предлага да бъде създадено тяло, да не го наричам орган, което да отнеме част от правомощията на председателя на Народното събрание. Въпросът е вие съгласни ли сте с този подход или не.
Г-н Ралчев, ако Вие сте съгласни да отнемем малка част от правомощията на председателя, трябва да се обърнем към проекта на г-н Казак. Ако сте съгласни да се създаде впечатление, че нещо създаваме, трябва да подкрепим другата идея. От тази гледна точка вие трябва да определите своето отношение към двата проекта. Ако не ви интересува темата и ако смятате, че нещата трябва да останат така, просто трябва да вземете негативно отношение към двата проекта. Оттам изхождайте, а не какво пише в т. 5, 6 и 7. Аз също смятам, че т. 5, 6 и 7 не е редно да бъдат обект на регламентация и на компетентност на този орган.
Янаки Стоилов:
Мисля, че г-н Бисеров много добре разкри целта на предложенията и тя ви ориентира в дискусията по същество. Смятам, че така директно трябва да се разглеждат въпросите.
Надя Антонова:
Аз благодаря на колегата Бисеров за изказването, тъй като то внесе яснота в целта на проекта. Аз доколкото разбирам, без претенции за интелигентност, предложението на колегата Казак цели да създаде един орган с решаващи функции, а не помощен, не консултативен.
Искам да обърна внимание на колегите, че единственият решаващ орган в Народното събрание е пленарната зала. Дори постоянните комисии на Народното събрание не са решаващи органи. Те са помощни органи, както всички добре знаем. И сега искаме да направим нещо, което е свръх комисия ли? Аз не съм склонна. Ако е комисия, това автоматически й придава характер на един помощен, един консултативен орган. Защото вие много добре знаете, че решенията на постоянните комисии не са задължителни за никого.
Освен това, аз си мисля, че съветът по предложенията на колегата Казак, ще взема задължителни за всички решения и по правната природа на тези решения, независимо че предметът може да бъде лимита на бензина, правната природа на тези решения, тяхната степен на задължителност са точно толкова задължителни за народните представители колкото и законите. Защото ние ги сравняваме със статута на решенията на парламента. Аз мисля, че това е пресилено.
Аз мисля, че е добре да го назовем комисия с ясното съзнание, че създаваме един помощен орган.


Янаки Стоилов:
Това беше реплика на г-жа Антонова, на която г-н Бисеров може да отговори. След това г-н Янев.
Борислав Ралчев:
Единствено в т. 3 от проекта на г-н Казак има решаващо значение. Всичко останало е консултации.
Примерно, вие ще определите лимита на бензина, след като имаш бюджет, който ти регламентира тази работа предварително.
Христо Бисеров:
Моята дуплика е следната.
Г-жа Антонова неправилно изтълкува моето изказване, моя коментар, че с предложението на г-н Казак се създава един орган, който има решаващи функции. Органът не взима решения. Органът, ако го наречем специализирана комисия, може би ще бъде най-точното. Това е орган, който взима становища, които становища после подлежат на утвърждаване, одобрение и както искате го наречете, от председателя на Народното събрание. От тази гледна точка решението остава у председателя.
Органът обаче (или комисията) не е комисия на председателя. Тя е комисия на Народното събрание. Ние няма да създаваме комисия на председателя. Ние ще създадем комисия на Народното събрание, каквито са всички постоянни комисии. Тази комисия също е постоянна, само че е специализирана в областта на доброто функциониране на Народното събрание не само като народно представителство, а изобщо като организация. От тази гледна точка тя си е комисия на Народното събрание, която работи по определени правила с председателя, който има специални правомощия. Така че не говорим за орган, който взима решения и внушението, че създаваме някакъв супер орган, който ще налага свои решения върху цялото народно представителство. Това просто не е вярно.
От друга страна, г-н Ралчев, не “горете юргана заради бълхите”. Съгласен съм, че тук има някои неща, които са чисто работа на администрацията. Но първите три точки? И не е вярно, че по т. 3 правата са за взимане на решение. Това също подлежи на утвърждаване от председателя.
Така че органът е орган, който взема становища така, както всяка наша комисия, които становища се утвърждават от председателя.



Янаки Стоилов:
Нека да чуем г-н Янев и след това г-жо Михайлова Вие ще вземете отношение. След това ще ви предложа как да се произнасяме по въпросите с оглед на очертаните проблеми в дискусията.
Яни Янев:
Колеги, аз мисля, че на няколко принципни въпроси всеки един от нас трябва да си преди подхождането по същество за отделните параметри затова, което ни предлагат колегите Казак и Антонова.
На първо място, необходимо ли е да създадем този консултативен или административен съвет. Понеже се чуха различни мнения, според мен, практиката, която битува в Народното събрание в тази парламентарна сесия показа, че очевидно такъв един съвет се налага да се създаде не заради друго, а защото в момента за да се решават всички тези проблеми, които са визирани в правомощията на този орган, и от това което се наложи председателят Пирински да излага на всяко заседание на Председателски съвет показва, че очевидно възможността Председателският съвет да се занимава с този широк кръг от проблеми, които възникват по отношение на функционирането на Народното събрание, излиза извън параметрите на това, което е заложено в Правилника като функции на Председателския съвет.
На второ място, очевидно е, че проблемите с които г-н Пирински занимава на всеки Председателски съвет не са проблеми, възникнали в това Народно събрание, възникнали са в поредица от Народни събрания и оттук се изисква да има един такъв орган, който системно да започне да се занимава с това. И аз пак казвам, категорично това няма да бъде Председателския съвет. Защото дотолкова доколкото Председателският съвет функционира като един политически орган на Народното събрание, той не може да се занимава с всички тези проблеми, които излизат на преден план и с които ние трябва да се занимаваме.
Според мен, ние би трябвало еднозначно да дадем отговор, че такава комисия от народни представители е необходимо да има, която да се занимава с проблемите, които са възникнали.
На трето място, защо е необходимо тази комисия да функционира? Защото на практика се оказа, че в момента нещото, което предизвика този дебат е червеното въже, което ограничава възможността за движение на журналистите, а всъщност се касае за проблеми, които би трябвало в един много по-широк кръг да бъдат обсъдени. И когато се касае за възможността за по-нормално функциониране на Народното събрание, а не просто само за присъствието на журналистите, очевидно е да има по-сериозното становище, предварително дадено от народните представители, изразено становище на парламентарни групи. Когато възникне отново подобен проблем, какъвто е този, следващият път резултатът няма да бъде такъв, защото ще е минала една друга процедура, в която всички тези становища ще бъдат чути предварително и ще се намери едно решение, за което председателят ще е имал възможност да изслуша множеството мнения и да предприеме по-сериозни решения.
От тази гледна точка е и въпросът затова какъв е принципът, който евентуално би трябвало да се гласува в тази комисия или на който трябва да бъде съставена - дали да бъде пропорционален или паритетен принцип.
Пропорционалният принцип, правилно забеляза колегата Чернев, че се касае за случай, когато правим политически орган. Паритетният принцип е когато няма да решаваме въпроси на политика. Ние тук сблъскваме две неща: едното, което е динамика на управление, но не с провеждане на конкретна политика, а другото е, когато търсим общи решения, които трябва да бъдат удобни на всички народни представители, независимо от коя част на парламента са. Всъщност това кой и как народен представител си върши дейността е проблем на политика. Това е общ проблем на всеки един поотделно. От тази гледна точка на мен ми се струва, че паритетният принцип ангажира колегите от опозицията по същия начин, или те не искат да се ангажират, но когато при условията на паритетно представителство бъдат взети решения с консенсус, очевидно ние можем да задължим председателя тези решения да бъдат точно такива, каквито са взети точно в този орган. И ако няма взето решение с консенсус, г-н Председателят си остава в правомощията на функциите си да реши проблема както намери за добре.
Борислав Ралчев:
Когато на г-н Председателя изразяваме различни становища. Питам ви каква е разликата между това, че толкова приказки изприказвахме от различни гледни точки, от различни интереси на коридорите – не претендирам за мнозинство или за не мнозинство, когато този който решава въпроса и в настоящия момент и в предложенията е един. Авторитетът на комисията е по-голям от авторитета на председателския съвет, в който ние с вас сме присъствали и знаем какво се говореше на него.

Яни Янев:
Но Председателският съвет няма никакви други функции освен консултативни функции. Заради това ние не можем да вземем никакво друго решение на този Председателски съвет. От тази гледна точка ние казваме, че ако създадем този орган и предвидим процедура при която този орган като взима решение с консус да се предложи на председателя, ето я нормалната форма. То е защото ние всички сме се разбрали, че за онези неща, които нас ни засягат, предложението е това.
И още нещо, което е много важно. Наистина е много деликатен въпросът за нивото на властническо оправомощаване на този орган. Ако след Председателя в рамките на Народното събрание Председателският съвет е орган, който стои на височина и той няма властнически правомощия, а е много важно ние да се съгласим, че ако даваме властнически правомощия само при какви условия на този орган, защото ние трябва да му ги делегираме и да е ясно в кой момент този орган може да вземе решения, които да бъдат задължителни за всички нас. Защото в момента какво се случва? Председателят издава заповеди, които са задължителни за нас, защото ние така сме приели. Тук става въпрос, когато се издават заповедите, те да са приети на една по-широка основа, защото тези права ние ще ги делегираме на този орган.
Янаки Стоилов:
Има думата г-жа Михайлова. След това ще предложа как ад решим основните въпроси, по които е дискусията и как да се произнасяме по конкретните точки на предложението.
Заповядайте, г-жо Михайлова.
Екатерина Михайлова:
След промяната на Конституцията въведохме нещо, което по принцип аз бях против, да има самостоятелен бюджет на парламента. Но така или иначе се прие. Какво е сега положението?
Самостоятелният бюджет на парламента – прави се предложение от страна на Председателя, Министерският съвет взима някакво решение, връща ни го и след това ние го гласуваме. Дори само заради това е нужно да има някакъв орган или комисия, специализирана, нека го наречем “Бюджетна комисия”– и говоря за административна, където много повече въпроси ще се поставят и именно заради това, че има самостоятелен бюджет Народното събрание, е редно да има това, което е предвидено тук: “да дава становище по проекта за бюджет на Народното събрание”, занимавайки се изключително по тези въпроси. Затова тази точка трябва да остане.
Друг въпрос е, че т. 5, 6 и 7 са дискусионни доколко трябва да седят в текста.
Чисто редакционно, може би да не е “орган”, за да не се смущават част от колегите, нека да бъде “специализирана комисия”.
Но така както е формулирано, тази комисия или орган няма да бъде абсолютно безгласна буква, а ще има възможност да влияе върху решения, свързани с управление на администрацията, имуществото, въобще цялата финансова и материална част и вътрешен ред в парламента. Защото има едни текстове, които са свързани с чл. 8, а именно, че след съгласуване с Административния съвет се дава становище по проекта на бюджет, т.е. това е предхождаща част за самостоятелния бюджет и е нещо много повече от това, което прави Бюджетната комисия, а също така и част от въпросите, свързани с администрацията и управление на вътрешния ред стават по предложение на Административния съвет. Вярно е, че председателят може да не се съобрази с тях. Това е негово право.
Но от друга страна, редно е парламентът да участва, или най-малкото да има знанието и информацията какво предстои да се случи и да има позиция.
Относно паритетния или пропорционалния принцип.
Уважаеми колеги от БСП, благодаря ви много, че предлагате на опозицията най-после някъде да е паритетно участваща в комисия. Само, че ще ви повярвам, когато ни приемете предложенията по сериозни политически въпроси да бъде паритетно участието ни. Защо не пи пускате в Комисията “Куйович” на паритетно участие, а ни предлагате паритетно да управляваме администрацията. Извинявайте много! Но това означава, че не искате да носите отговорността за управлението. Естествено, че на пропорционална основа трябва да бъде решено управлението на парламента. Ако сте честни, че някакъв принцип паритетно искате да привлече опозицията, започнете от важните тежки политически въпроси, които се предлагат, а не ми казвайте да управлявам Мирон Гаврилов или Огнян Аврамов. Хайде да наричаме нещата с истинските им имена и да казвате: “От нас не зависи, а зависи от г-н Ралчев, примерно, или от г-жа Михайлова, защото не зависи.” Това е нещо, което всички знаем. В крайна сметка управлението на имущество, на финанси и администрация е част от ангажимента, който носят управляващите, които управляват и в парламента и в правителството според мнозинството, което се е получило след изборите.
Затова красиво може би звучи паритетният принцип, но доста некоректно точно тук да го принасяте като отговорност на опозицията и да бягате от тази отговорност, която трябва да си бъде пренесена равномерно в това управление.
С тези бележки, аз ще подкрепя така предложения текст от страна на колегите от ДПС.
Защото проектът на г-жа Антонова аз разбирам какво предлага и то може би не е много лошо, но е съвсем така “да отбием номера”. Честно казано то е да се събираме на седянка, ад пием кафе и да си разотиваме, което няма да произведе толкова голям ефект. За мен първото решение по-може да даде някакъв ефект като решения, които да стигнат до това, което всички като чели искаме да има повече яснота, повече знания, повече ред и повече участие на самите народни представители в администрацията и във финансирането, и в материалната част на парламента.
Надя Антонова:
Реплика. Аз действително се почувствах засегната и се надявам, че това не е умишлено, което прозвуча отсреща, че е неискрено или по някакви други мърляви мотиви аз предлагам въпросната комисия да бъде изградена на принципа на паритета. Нямам тази черта в характера, за да седна да се занимавам с нечестно изпълнение. Изхождам от следното разбиране, че въпросната комисия ще се занимава с неща от социално битов характер. Както щете да го мислите, така излиза. Тук няма политика. Ако ми кажете, че има политика да се определят лимити във връзка с бензина на колите, аз няма как да се съглася. Или пък има политика при даване на становище по проекта за бюджет, това е становище. Това е един шанс общите въпроси на народните представители да се решават общо. И веднага ви давам пример за паритетно участие в комисия. Нали помните, че като избирахме комисия за изборите към МС, тя също беше на паритетен принцип.
На мен си се струва, че опозицията или част от нея не иска да се включи на паритетен принцип, защото смята да не участва при вземането на непопулярни решения, а същевременно да се ползва от тях. Затова е добре на паритетен принцип да се решава ще имаме ли въженца или няма да имаме въженца, как ще се определя лимита за бензина, за да може опозицията да взима участие.
Христо Бисеров:
Тук се злоупотребява с понятието “паритетност”. Има представители, които се колебаят все още.
Искам да се обърна към представителите на опозицията. Не се хващайте на тази игра с паритетността. Ако направим органа паритетен, ясно е, че ще го изпразним от съдържание. Всички сте хора с по няколко мандата зад гърба си. Затова нека да си го направим пропорционален, з да си работи и да свърши някаква работа.
Янаки Стоилов:
Предлагам ви следното, тъй като трябва да се произнесем по тези въпроси.
Искам да ви припомня, че при обсъждането на Правилника ние нямаме процедура на приемане на първо и на второ четене. Следователно трябва да съчетаем по някакъв начин изразените принципни мотиви в подкрепа или в оспорване на някои от предложенията с произнасяне по тяхното представено съдържание.
До тук се откроиха три въпроса, по които имаше алтернативни позиции. И аз искам да ги формулирам, по тях да се произнесем. Те се различават в три принципни въпроса, а не толкова в точките, които се съдържат в тях. Това, което засегнаха повече от изказващите се отнася до:
Първо, какъв да е характерът на органа. В единия случай е отразено в наименованието “Административен съвет”, когато той ще приема по същество решения, които задължават народните представители. А другия е “Консултативен административен съвет”. Това е първата разлика.
А втората е по начина на формиране. Дали да се формира на пропорционален или на паритетен принцип.
Третия е начинът, по който се приемат решенията дали с мнозинство или със съгласие.
Първите от изброените са опорните точки на предложението на г-н Казак, вторите – на г-жа Антонова.
Оттам нататък в някои от конкретните точки те имат по-голяма степен на съвпадение или на различие.
Аз ви предлагам да се произнесем по тези три въпроса, които ще определят по-нататък отношението към отделните точки, които трябва да бъдат редактирани, допълвани или отхвърляни съобразно с очертаването на характера на органа.
Предлагам, г-н Казак, като направим произнасянето по тези въпроси, да гледаме точките и алинеите и ако се налага да се направят допълнителни изказвания по тях.
Редакцията ще я направим след това, тъй като тя е последица от характера на органа.
Четин Казак:
Аз не съм се изказал по същество. Това, което казах, бяха мотивите за моя законопроект. Може ли вносителят да няма възможност да се изкаже.
Реплика: Колко пъти ще се изказвате.
Четин Казак:
Не съм се изказвал. Само представих мотивите.
Янаки Стоилов:
Ще ви дам думата за изказвания, но те ще бъдат по конкретните правомощия.
А сега ви моля за внимание. Преминаваме към гласуване и след това в мотивиране и гласуване на отделните правомощия.
Четин Казак:
Вие искате да не взимам отношение по дискусията, а направо да гласуваме. Какво значи това?
Янаки Стоилов:
Моля ви в рамките на две минути Вие и г-жа Антонова, ако иска, да направите някакъв коментар на дискусията по повод на вашите предложения.
Четин Казак:
Ще дам отговор на поставените въпроси като вносител.
Янаки Стоилов:
Не очакват хората такива отговори. Ако очакват, им ги дайте. Заповядайте.
Четин Казак:
Дами и господа, първо искам да е ясно едно. Или ние искаме веднъж завинаги да променим тази погрешна практика в Народното събрание да се дават изключително големи правомощия на председателя, който да се разпорежда с цялата администрация от името на Народното събрание, без останалите 239 народни представители да имат въобще поглед върху целия този кръг от въпроси или искаме всички 239 народни представители, обединени в парламентарни групи или независими чрез своите излъчени от тях представители в този колективен орган, да има поглед и да може тяхната дума да бъде чута и да кажат своето мнения по целия този кръг от въпроси, свързани с организацията вътре в Народното събрание, с реда, правилата и т.н. Това мисля, че е безспорно. Ние трябва да възприемем втория подход, който не случайно е възприет във всички европейски парламенти, т.е. в парламентите на европейските държави.
Противното би означавало ние да продължим по този погрешен начин, да се вменяват на председателя непрекъснато нови и нови правомощия по аналогия с други еднолични органи и Народното събрание да се превръща в едноличен орган на председателя на НС специално в този кръг въпроси. Това е едното.
Второто нещо, което искам да кажа е, че някои хора се хващат за думите: “Това орган ли е или не е орган?” Не се схващайте за думите. Това е специализиран орган и “комисия” ли ще се нарече, но според мен по-добре звучи “съвет”, защото така се казва и в Европейския парламент – “Съвет на квесторите”. Това е така, защото с него се правят консултации, съгласуват се мнение и затова е съвет, а не комисия. Защото комисиите са по определен кръг въпроси, свързани с тематиките на законодателството, което се осъществява от Народното събрание. А тук става въпрос за проблеми, свързани с администрацията, с организацията вътре в институцията Народно събрание. И оттам кои каза: “Какъв смисъл има този орган?”
Има голям смисъл, колега Ралчев, ако вникнете в текстовете. Значи вие по-лесно приемате сегашното статукво председателят с еднолични заповеди да регламентира всичко това, да приема всички правилници и наредби за вътрешния ред, за администрацията. За вас това е по-демократично, и народните представители трябва изцяло и безрезервно да приемат всичко това, включително и заповеди на главния секретар понякога, а не приемате по-демократичния подход - тези актове да се одобряват преди това от по-широко представен орган, излъчван от народните представители, където ще се отстояват интересите на народните представители и ще бъдат по-широко застъпени и ще се възприеме по-правилния подход от гледна точка на общия интерес на Народното събрание като институция.
По отношение на конкретните точки. Аз съм съгласен, че някои точки може би са неправилно формулирани. Специално т. 5, 6 и 7 могат и да отпаднат. Аз съм съгласен да отпаднат. Те изцяло са заимствани мотамо от идентичните правомощия на този орган, който е функционирал по време на 37-то Народно събрание. Но щом като вече не са актуални и не са подходящи, могат да отпаднат.
Но същността се заключава в това този орган да обсъжда и приема проекти, които така или иначе ще се подготвят от администрацията, ще се предлагат от председателя на Народното събрание, който председателства този съвет, който ще ги обсъжда и приема и след това по-голямата част от тях председателят ще ги утвърждава. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-жо Антонова, Вие искате ли нещо да кажете?
Надя Антонова:
Предлагам да гласуваме, г-н Председател.
Четин Казак:
Искам само да припомня, че в началото на този мандат НДСВ внесе подобен проект за подобен орган от проекта, който беше изготвен миналия мандат от работна група под ръководството на Константин Пенчев.
Янаки Стоилов:
По въпросите, които формулирах.
Първо подлагам на гласуване въпроса дали това да бъде Административен съвет или Консултативен административен съвет.
Които са за първото, моля да гласуват. Които са за Административен съвет моля да гласуват. Шест гласа “за”. Против? Въздържали се? Седем гласа “въздържали се”. Не се приема.
Да подлагам ли обратното на гласуване.
Тези, които са за Консултативен административен съвет, моля да гласуват. Пет гласа “за”. Против? Пет “против”. Въздържали се? Един “въздържал се”. Не се приема.
Значи няма да има съвет. Отношението е отрицателно.
Другата седмица ще продължим. Остава предложението на г-жа Капон. Има и още едно предложение.
Следващата седмица ще обсъждаме Договора за Европейския съюз.
Филип Димитров:
Г-н Председател, Вие така или иначе ще трябва да внесете становище по Правилника, който ще бъде гледан. По общо правило би трябвало всички направени предложения във връзка с Правилника да се внесат. Аз имам от 17 юли едно предложение.
Янаки Стоилов:
Това, което можем да направим е да изготвим доклада по приетата част от предложенията.
Закривам заседанието.



Председател:
(Янаки Стоилов)

Стенограф-протоколчик: