---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 8

Днес, 28.02.2008 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Министерството на отбраната – Георгица Стоянова, изпълняващ длъжността директор на дирекция “Правно нормативна дейност”, Милена Петрова, експерт в дирекция “Правно нормативна дейност” и Таня Тодорова, съветник.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 802-01-27 от 14.02.2008 г., внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане на Проектите за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 854-02-13 ат 31.01.2008 г., внесен от Четин Казак; № 854-02-14 от 01.02.2008 г., внесен от Мария Капон и № 854-02-16 от 05.02.2008 г., внесен от Надя Антонова - продължение.
Предлагам ви днес да обсъдим само точка първа. А точка втора евентуално другата седмица. Само да припомня, че имаше две предложения, които в Комисията бяха отхвърлени, но аз имам уверението от техните вносители – г-жа Антонова и г-н Казак и с участието на г-н Янев, в тази неформална работна група, те, ако стигнат общо взето до приемливи предложения, да ни ги представят на вниманието за следващото заседание, за да ги обсъдим.
Надявам се, че нямате възражение така да постъпим, тъй като и нямаме кой знае какъв предмет на дискусията по този въпрос.
Филип Димитров:
Може ли един въпрос преди дневния ред. (Заповядайте.)
Има един закон, свързан с конфликта на интереси. Той е назначен за разглеждане от нашата комисия. Бих ли могъл да се надявам, че в някакъв момент през този месец той ще стигне до комисията или тя е претрупана с друга работа.
Янаки Стоилов:
Г-н Димитров, ние там не сме водеща комисия.
Филип Димитров:
Във водещата комисия този закон вече е минал.
Янаки Стоилов:
Значи няма пречка да се разглежда в залата. Ако имаме възможност, може да се постави на разглеждане, без сега да предрешавам въпроса за неговото разглеждане или не.
Филип Димитров:
Аз се интересувам, защото съществува едно тяло, което се нарича Съвет по законодателство. И този събуждащ в мен силни притеснения орган, се е произнесъл с някакво решение, което е имитация на юридическо мислене. В този смисъл една Правна комисия, ако би видяла закона, може да звучи малко по-близко до правното мислене по този по естеството си разбираем макар и твърде странен текст.
Янаки Стоилов:
Становището на водещата комисия не е окуражаващо, така ли?
Филип Димитров:
Становището на водещата комисия е отделен въпрос. Говорим за така наречения Съвет по законодателство, който добива все по-печална известност.
Янаки Стоилов:
Ще го имам предвид и ако го включим, ще ви уведомим.
Преминаваме към дневния ред.
По първа точка - Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, внесен от Министерския съвет.
Има представители на Министерството на отбраната. Моля да се представите и да представите законопроекта.


Георгица Стоянова:
Уважаеми г-н Председател,
Госпожи и господа народни представители,
Изпълнявам длъжността директор на дирекция “Правно нормативна дейност” в Министерството на отбраната.
Законът за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили включва няколко разнородни предложения, които предполагат едно малко по-подробно представяне. Ще се постарая въпреки това да не ви отнемам много време.
Предлагат се следните изменения и допълнения:
На първо място и според нас това е най-важната промяна в закона, се предвижда създаването на правна уредба, гарантираща изпълнението на задачите на въоръжените сили за участие в международни мисии и операции извън страната.
За изпълнение на тази политика в чл. 70 от Закона за отбраната и въоръжените сили, се предвижда, че в мирно време български въоръжени сили могат да участват в операции и мисии извън територията на страната в съответствие с националното законодателство и международните договори в сила за Република България.
Редът, създаден в националното законодателство, изисква участието в операции и мисии да бъде осъществявано на принципа на доброволността, който е материализиран в допълнителното споразумение, което се сключва или в договора за кадрова военна служба.
Тази уредба отговаря на съществуващия досега смесен характер на българската армия – професионални и наборни войници, на необходимостта в мисии и операции да бъдат изпращани съществуващи подразделения, а не такива ad hoc за конкретна операция и на принципа на доброволността на участие в мисии и операции.
Подразделенията, участващи в мисии и операции, трябва да имат определени оперативни способности – да бъдат оборудвани със съответната техника и да преминат през специална подготовка. За тази цел съгласно § 40 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за отбраната с решение на Министерския съвет бяха определени подразделенията, които можеха да участват в мисии и операции. Те трябваше да бъдат изградени само от професионални войници, а приемът и подготовката им бе по критерии, които позволяват изпълнението на съответните задачи.
На кадровите военнослужещи от така определените подразделения задължително се предлага към датата на постъпване в подразделението сключване на допълнително споразумение чрез което декларират предварително доброволното си решение да участват в мисии и операции.
Кадровите военнослужещи, които не са определени за участие в мисии и операции също могат да сключват допълнително споразумение по чл. 119, с което регламентират участието си в конкретна мисия или операция. По този начин се получаваше разделение на подразделенията и на правата и задълженията на кадровите военнослужещи, което създаде двойни стандарти при техния прием, подготовка и професионална реализация. Това от своя страна създаде различна мотивация сред военнослужещите и като резултат демотивация сред тези от тях, който не са включени в списъка на силите, определени за участие в операции и мисии извън страната. Именно от тези подразделения се формира и най-големият процент военнослужещи, които доброволно напускат българската армия.
Янаки Стоилов:
С мотивите разполагаме. Ако искате, нещо по-съществено от тях да подчертаете или някои допълнителни разяснения.
Георгица Стоянова:
В такъв случай оставям на вас за допълнителни въпроси. Вие разполагате с мотивите и няма да ги представям така подробно. Става въпрос още за принципа на доброволността и още няколко изменения, които са продиктувани от практиката. Например, чл. 191 е предмет на Конституционно дело № 1 от 2008 г. с цел синхронизиране с новия Наказателно-процесуален кодекс. Става въпрос за предварителното задържане, което беше уредено в стария Наказателно-процесуален кодекс наред със задържането под стража. И тай като чл. 191 касае само предварителното задържане, което вече не съществува като правен институт в новия Наказателно-процесуален кодекс от 2006 г. по този начин синхронизираме Закона за отбраната и въоръжените сили с новия Наказателно-процесуален кодекс. Няма как да имаме специален режим по отношение на кадровите военнослужещи за нещо, което вече не съществува. И с останалото разполагате.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Имате думата за изказвания.
Борислав Ралчев:
Но не касае арестите?

Георгица Стоянова:
Не! Предварителното задържане, което беше по чл. 2.
Борислав Ралчев:
Те се запазват сигурно по дисциплинарен ред.
Янаки Стоилов:
Имате думата за изказвания.
Нека да започна аз. Имам няколко въпроса, но не знам дали сте в състояние да вземете определено отношение към тях, тъй като някои от тях са не просто изясняващи правното съдържание, а опират и до предлаганата политика. Но смятам, че все пак трябва да ги поставим.
Единият от тях е за промяна в режима на участието на военнослужещи в мисии зад граница. Доколкото се разбира от текста, се предлага да отпадне даването на съгласие от военнослужещия, без обаче законът да предвижда това като общо задължение, като част от кръга на потенциалните задължения за постъпващите на кадрова военна служба. Това се извежда чрез санкциите, които се съдържат в закона при отказ да се участва в такива мисии.
Още един въпрос възниква във връзка с това. Дали не трябва да има разлика по отношение на уреждането на този въпрос за тези, които вече са военнослужещи и за тези, които предстои да кандидатства за постъпват на служба в армията. Защото хората, които са приели да служат, са приели при определени условия и на тях автоматично им се вменява още едно задължение, което значително променя обема на техните задължения. Ако се смята, че всеки, който постъпва на служба в армията, трябва да приеме участието в мисия зад граница, това може да се предвиди като задължение към ново постъпващите, тъй като те ще са наясно какво се очаква от тях. Този въпрос като чели е избегнат от директна уредба. Направо отиваме към санкциите при отказ да се включи в такава мисия. В правото мисля, че не може да има принцип когато едно нещо не е вменено в задължение, този който откаже да го изпълнява в някакъв момент, когато такова се предяви към него, да бъде санкциониран или да носи неблагоприятни последици за поведението си.
Така че този въпрос, според мен, се нуждае от изясняване като концепция първо, а втори път като начин на неговото правно уреждане. Това е единият проблем, който според мен съществува в закона.
Другият кръг въпроси са от имуществен характер във връзка с разширяване на възможностите за строеж на обекти от страна на Министерството на отбраната. Констатираме, че освен за жилищни нужди, ще могат да се строят имоти за “обществено обслужващи и спортни обекти”. Не знам какво се има предвид под обществено обслужващи, тъй като това може да включва практически всичко. Има ли основание? Аз поставям въпроса открит. Не взимам категорично мнение по него. Не виждам пречка при строителството на жилища за военнослужещи, както това и на практика го има – в приземните етажи да има магазини, сладкарници. Аз поставям въпроса, защото обществено обслужваща дейност отделно от жилищните нужди на практика позволява почти всякакъв вид строителство. Или пък с възстановяват помощните стопанства към поделенията? Не знам какво точно се цели. Трябва да знаем целта, за да преценим нейната осъществимост в тази строителна дейност. Другото е за спортни обекти, което е по-разбираемо, че военнослужещите би следвало да поддържат и определена физическа кондиция. Макар че и по този въпрос може да се разсъждава по-широко в момента, в който военни спортни обекти се прехвърлят от Министерство на отбраната към Държавната агенция за младежта и спорта. Тя се готви да ги отдава на други граждански не военни организации. Т.е. ако има политика армията да разполага със спортни обекти, защо не си прибере съществуващите и да развива широка армейска спортна дейност. Две политики в едно управление, които в различни посоки се развиват.
Аз завършвам, маркирайки групите въпроси. Както виждате много от тях са открити.
Тук има също неяснота по отношение правото на строеж и неговия срок. Кое налага отклоняване от общия режим по Закона за държавната собственост. Там не се ли съдържат повече гаранции във връзка с ползването и придобиването на собствеността, тъй като при държавната собственост режимът е противоположен на този, който е при правото на строеж, отстъпено на частни лица. Тези въпроси също се нуждаят от изясняване.
И последно, налага ли се издаването на определени актове, т.е. сключването на договори да се централизира само в лицето на министъра на отбраната. Това, според мен, всеки един управляващ би го затруднило без някакъв смисъл. Защото понякога чисто технически решения вместо да могат да се възлагат, както досега, от министъра на отбраната на други лица, той трябва лично да извърши тези действия.
Това са въпросите, които възникват за мен и които се нуждаят от допълнително обсъждане.
Имате думата, колеги, да изразите мнение и да поставите въпроси и тогава те да бъдат коментирани общо.
Г-н Милтенов, заповядайте.
Валентин Милтенов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми колеги, аз искам да обърна внимание на друга група въпроси.
Параграф 6, който се отнася за продоволствените условия, които се дават на войниците – “храната или левовата равностойност”. Това означава, че когато на определени военнослужещи се изплащат съответните суми, които им се дължат, ако се приеме това, те задължително трябва да приемат осигуряването на храна. Така или иначе левовата равностойност остава на по-заден план и това е свързано с определени финансови разходи. Бих искал да има малко повече разяснение кое налага тази промяна.
Янаки Стоилов:
Други въпроси и изказвания. Г-н Ралчев.
Борислав Ралчев:
По повдигнатия от Вас въпрос за чл. 240а.
Това, което Вие намекнахте по отношение на стадион “Народна армия” и кой да го вземе и на кого да го даде, точно с един такъв текст се избягва. Защото аз смятам, че този текст действа по-стеснително. Става въпрос за тези спортни съоръжения, които са характерни за всяко едно поделение, за да може там в поделението да се развива спортната дейност, а не тези с такова представително значение. Защото това изрично е подчертано в текста.
Що се касае до думата “общественообслужващи” в какъв смисъл се нуждае от уточнение? Да кажем кухни, детски кухни, зарзаватчийница или какво? Да намерим по-точната дума и тогава да говорим. Защото смисълът е ясен и той е оправдан и по него никой не спори. Една персонификация на тази дума е много трудно нещо. Ако има по-точна, която да изразява смисъла, нямам нищо против.
По-скоро за първия въпрос, който е много сериозен, по отношение на това какво правим с досега сключените договори. Очевидно е, че тук едно прецизиране е необходимо, защото не могат да бъдат поставени при нови условия постфактум онези, които са сключили настоящите си договори. Но все пак идеята на закона е съвсем ясна предвид новите функции, които българската армия ще изпълнява и към които се стреми и една от основните насоки са тези мисии, то очевидно е, че много трудно може да се направи една селекция пет човека в дясно, двама в ляво, които ще ходят на мисии. Защото една от основни функции на тези подразделения ще бъде тази.
Доколко сключените към настоящия момент договори ще могат да се подчинят на новото начало, въведено в закон, е нещо, което, и аз съм съгласен с вас, се нуждае от прецизиране.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Г-н Филип Димитров, заповядайте.
Филип Димитров:
Г-н Председател, взимам думата във връзка с чл. 70 и следващите и то не толкова, за да коментирам предложението, колкото вашият коментар, който, според мен, е малко застрашителен.
Въвеждането на режим, който дава възможност да бъде тепърва коментирана задължителността на решенията по отношение на действащите военнослужещи при положение, че армията вече не е наборна, а базирана върху принципа на доброволен избор, е струва ми се опасно. Очевидно правилата по отношение на всички постъпили по един или по друг начин преди и след тези изменения, които към днешна дата остават в рамките на българската армия, би трябвало да бъде един и същи. Следователно абсурдно е да се допуска, че би могло да има каквито и да било отклонения от задължителния характер на решенията, които биват ангажиращи за военнослужещите, респективно последващите санкции, които биха могли да влекат след себе си неизпълненията на такива решения.
Друг е въпросът, че с факта на дефинирането на тези институти, всеки който е военнослужещ би могъл да реши дали тези нови условия му харесват или не, няма никаква забрана той да напусне редовете на армията, ако това за него е по-приемливо. Но няма абсолютно никаква възможно и въобще не би трябвало да се обсъжда хипотеза, при която може да се даде каквато и да било разлика в режима между тези, които са постъпили в армията по-рано и тези, които са постъпили в армията след обявяването й за професионална. Това е принципът на професионализма. Идеята, че в армията има някакви хора, които са останки от предишни времена, предишен начин на мислене за армията или за нейните външни операции, няма никакво отношение към въпроса. Професионалният принцип означава единен режим за всички и следователно единни задължения и произтичащи от тях последици. В този смисъл аз бих подкрепил текста без каквито и да било други пояснения.
Янаки Стоилов:
В случая единият план е юридически, че определени задължения, които са двустранни по договор, винаги трябва да се обсъжда как те се преуреждат, когато един закон променя тяхното съдържание.
Второто, което смятам дори за по-съществено, тъй като Вие казахте, че то е опасно или застрашително да се обсъжда, вероятно някои от тези хора, постъпвайки в армията, са се водили от текста на Конституцията - чл. 8, който гласи, че предназначението на въоръжените сили, цитирам по памет, е да защитават суверенитета и териториалната цялост на страната. Безспорно едно такова задължение отива доста по-широко в прилагането на тези текстове. Така че мисля за напълно резонно да поставяме такива въпроси и да няма тема табу.
Г-н Ралчев, заповядайте.
Борислав Ралчев:
Аз няма да стигна до това разширително виждане на въпроса, който вие поставихте.
На мен ми се струва, че по-прагматичното и по-точното се съдържа в два текста. И понеже става въпрос за юридическа комисия, аз си позволявам да улесня колегите и да ги прочета:
“Кадрова военна служба” – заглавие на раздел ІІІ, чл. 115.
“Чл. 115. Кадровата военна служба се изпълнява като професия в българската армия, в Министерството на отбраната и структурите, подчинени на министъра на отбраната при условия и ред, определени в този закон и в сключения договор.”
Това е едното.
“Чл. 119. С договор за кадрова военна служба се определят срокът на службата, правата, задълженията и изискванията, които не са установени с този закон и отговорностите при неизпълнение на договора.”
И в двата текста прозират двете начала, за които досега споменахме. Аз не се наемам в този момент да дам отговор на това ще дадем ли приоритет на закона или на договора, защото в тези два текста съществуват и двете начала. За мен този въпрос стои открит.
Янаки Стоилов:
Мисля, че трябва да препоръчаме на водещата комисия да потърси решение според своите разбирания, но този въпрос да не бъде извеждан само по косвен път чрез последващите санкции.
Борислав Ралчев:
Тезите, които ги прочетох, са водещи. Те са определящи.
Янаки Стоилов:
Така е направено в проекта.
Борислав Ралчев:
То е направено така. В чл. 119, който ви прочетох, ал. 2 и 3 се отменят. В ал. 1 се говори за договор.
Павел Шопов:
Това, което ще кажа, е в контекста на това, за което в Атака има визия относно армията, и това, че цялата тази реформа не е в изпълнение на конституционния текст за защита на териториалната цялост и суверенитета на страната. Защото какво правят български войски в Афганистан и Ирак?
Що се касае до този текст и в потвърждение на нашата постановка и нашите обяснения за това, че армията се превръща в една жандармерийска част, която да бъде изпращана тук и там за чужди интереси и българската армия – войниците, се превръщат в пушечно месо.
Разбира се, ние сме против този текст и не само по причини на въпроса, който беше зададен тук относно сключените досега договори на гражданите, а изобщо, и то много радикално и решително. Защото ако някои са против цялата така наречена реформа половинчато и насила, защото са принудени от някои висши политически причини и сили, то ние сме по много дълбоко вътрешно убеждение и както винаги сме правили, така ще направим и сега, ще се опитаме и ще направим всичко възможно за стопиране и забавяне на така наречената реформа в армията. Ако Господ даде и реши, за в бъдеще ще се опитаме да поправим много от бедите, които бяха нанесени на българската армия и ликвидацията й в миналия, и по-миналия, и най-вече в този парламент.
Янаки Стоилов:
Други изказвания има ли или да дадем възможност на представителите на Министерството на отбраната да дадат отговори и направят разяснения по въпросите, които бяха поставени.
Георгица Стоянова:
Относно първия въпрос за режима на участие на военнослужещите.
Участието на български военнослужещи в мисии и операции е една от най-важните форми, чрез които страната ни реализира националната си политика. Със отмяната на чл. 85, ал. 1, който гласи, че военната служба се изпълнява на територията на Република България, военната служба вече ще се изпълнява навсякъде, където е необходимо. Това не означава, че абсолютно всички можем да ги вземем физически и да ги занесем. Те трябва да отговарят освен това на определени изисквания за физически данни, психически и т.н. И в този смисъл принципът на доброволността за тези, които в бъдеще ще постъпват на служба в българската армия е изместен в началото, когато подписват договора за кадрова военна служба. Оттук нататък той знае, че кадровата военна служба се изпълнява не само на наша територия.
Янаки Стоилов:
Дискусията беше за тези, които са подписали при други условия договори. Вие не им искате съгласие при постъпване на служба да декларират това нещо. А после им казвате, когато откажат, те напускат и съответно биват санкционирани.
Георгица Стоянова:
Г-н Председател, според нас, новата реалност е такава. Който не иска при тези обстоятелства за служи в българската армия, колкото и да съжаляваме, може да напусне. Защото новите изисквания са такива и новата реалност ги налага.
Янаки Стоилов:
Говорим за правната реалност. В правната реалност има права и задължения. Вие казвате, че без да има такова задължение, може да има такава правна последица или санкция. Аз това не мога да приема. Защото вие не предвиждате изрично такова задължение.
Борислав Ралчев:
Аз прочетох двата текста (чл. 119 и предния), където са и двете начала.
Янаки Стоилов:
Това е част от основата на правния статус на военнослужещия и едно от основните му задължения като такъв. То се извежда по някакъв заобиколен начин от гледна точка на неблагоприятните правни последици. Едва ли такива задължения трябва да се установяват.
Георгица Стоянова:
Чл. 281 от ЗОВС изброява видовете нарушения на военната дисциплина, като в т. 8 такъв вид нарушение е посочено “неизпълнение на задължението по военна служба”, за което съгласно чл. 283 се налага дисциплинарно наказание.
Борислав Ралчев:
Нека да разсъждаваме като юристи.
Тази санкция да се скъсате, не можете да я приложите към новия договор, който е сключен преди влизането на тези изменения в сила.
Има две начала. Има едно позоваване на закон и има едно позоваване на договор. Аз не напразно ви помолих за двата текста и Вие коректно ми ги дадохте. Прочетете чл. 115 и чл. 119. Двете начала там трябва да бъдат в хармония. Оттук нататък са в хармония с другите изменения. Но досега, както каза г-н Янаки Стоилов, аз съм подписал друго нещо, как ще ме санкционирате. Не следва от публичния характер на задължението военната служба така, така.... Това трябва да се изчисти задължително.
Елеонора Николова:
Ако погледнем по-нататък мотивите на министерството, ще видим, че ние спорим за чистотата на правния спор, защото те казват, че на тези кадрови военни, на които не им е предложено мисии навън, не само че хората искат да участват, но тези, които остават и не им е предложена такава възможност, се демотивират и именно те са напускащите. Всъщност ние изместихме нещата, страхувайки се, че като на хората им се предложи допълнително споразумение по чл. 119, те могат да откажат и как ще ги санкционираме. А се оказа, че се отказват тези, на които не им се предложи такава мисия. То е съвършено ясно защо. Просто те не могат да получават валута и т.н. Мисля, че фокусът и привлекателната част за служене в професионалната българска армия е участието в мисии, доколкото схващам.
Янаки Стоилов:
Да оставим спора. Дали може в последствие да се разпростират задължения, които с ревизията на закона, засягат съществуващите договори. Даже и по този въпрос не спорим.
Но ако се смята, че едно от основните задължения на кадровия военнослужещ в българската армия да приеме назначение където и да било, трябва да се предвиди в кръга на тези задължения, че военнослужещият е длъжен да носи военната служба там, където бъде изпратен. И това трябва да е задължение, за да може да последва санкция, ако той откаже да приеме такова назначение.
Чл. 85 има и едно ограничено действие, защото той говори за определени поделения, в които, ако се постъпва, той трябва предварително да даде съгласие. Досега не е давано такова общо съгласие.
Филип Димитров:
Продължавайки да считам, че разлики в режима биха били абсолютно застрашителни, приемам съображението на Председателя на Комисията, че едно експлицитно заявяване на това изискване би било от полза и затова бих предложил Комисията да се обедини около едно предложение – експлицитно да бъде записано, че тези правила се прилагат по отношение на заварените договори, като се даде една възможност за прекратяване на тези договори по желание. Може да се помисли и за някакъв бонус при такова прекратяване от онези, които не смятат да изпълняват такива задължения.
Павел Шопов:
Това е абсолютно несъстоятелно. Може да е целесъобразно за онези, които имат определена политика и насока по отношение на армията, но това означава нов пореден трус, от една страна фактически, а от друга страна, юридически нарушения на норми и най-малкото Комисията може да го направи и да поеме тази отговорност.
Янаки Стоилов:
Ние изразяваме препоръка към водещата комисия, тъй като последиците са едни и същи в двата случая. Но ако трябва да настъпят такива последици, които са предвидени, те трябва да бъдат уредени като част от задълженията на военнослужещите. Така че това ние можем да направим по отношение на вносителите и на водещата комисия при по-нататъшното обсъждане.
По този въпрос мисля, че няма нужда от допълнителна дискусия.
Надявам се, че за повечето е станало абсолютно ясно.
По другите въпроси ще вземете ли отношение. Заповядайте.
Георгица Стоянова:
Реална е препоръката по първия въпрос.
На следващо място, що се отнася до чл. 240, чл. 240а и това, което казахте - защо се налага различен режим от Закона за държавната собственост относно срока, считам, че с предлаганото изменение на ал. 2, в което не се посочва срок, няма изменение на Закона за държавната собственост. Още повече, съгласно чл. 58, ал. 5 от ЗДС, който се прилага субсидиарно за неуредените случаи, след изтичане вещното право на строеж може да се учредява безсрочно. Ето защо в случая сме решили, че е по-целесъобразно да бъде безсрочно вещното право на строеж, защото с предишното ограничение се привличаха по-малки инвеститорски интереси. Т.е. няма интерес да придобие нещо за 10 години и после да го върне на държавата.
Янаки Стоилов:
Но пък връщането на държавата и позволява тя да води някаква политика по задоволяване на тези нужди.
Георгица Стоянова:
Г-н Председател, практиката показа, че нямаме голям интерес с това ограничаване във времето. Ако се приемат евентуално тези промени ще видим дали ще постигнем това, което целим.
Борислав Ралчев:
Става въпрос и за тази огромна военна собственост, която излиза от ден на ден наяве. Очевидно е, че нейните мащаби, структуриране и какво ли не, не отговарят на новите виждания за професионална българска армия със специални насочености. И вместо по разни други пътища по-хубаво е да има един регламент, който най-близко се доближава до необходимостите на армията и на държавата да направи това раздържавяване. Аз така го виждам.
Янаки Стоилов:
Защото става дума само за урбанизираните територии. Не става дума за някакви непривлекателни терени.
Борислав Ралчев:
А има ли казарма, която да е в не урбанизирана територия? (Има.) Има една. Всички казарми са в урбанизирани територии.
Понеже си спомням едно изказване на бивш министър на отбраната, който беше удивен от това, че 3/4 от имуществото на България е във военното министерство, мисля, че проявявам разбиране за този текст. Като имам предвид и какво в последно време се говори какво би могло да се устрои за държавността в България с еди-кой си терен и с еди-кой си полк, не смея да мисля за другия, който е в Банкя.
Янаки Стоилов:
Друго нещо имате ли като коментар?
Георгица Стоянова:
Относно предложението Ви по ал. 2 – защо само министърът на отбраната. Ние не възразяваме да бъде “или упълномощено от него лице”. Ще го предложим.
Янаки Стоилов:
Да не би той да го иска. Но пък никой сериозен министър няма да поиска подобно нещо.
Георгица Стоянова:
Благодаря за тази бележка. Ще я имаме предвид.
Янаки Стоилов:
Това е за назначенията на гражданските лица да ги подписва договорите само министърът на отбраната или който и да било министър.
Борислав Ралчев:
На мен не ми е ясен един друг термин. Съжалявам, че трябва да се върна на чл. 70 – за частните лица, уредени ли са тези работи. Не съм сведущ.
“(3) В операции и мисии могат да участват и граждански лица...”.
Правят се полковници за 20 дена и после? Уредено ли е някъде това. Ако е уредено и има, оттеглям въпроса си.
Георгица Стоянова:
Това е в сега действащата разпоредба на чл. 119, ал. 4.


Янаки Стоилов:
Говорихме за “обществено обслужващи обекти”. Дали има нещо, което като определение може да се даде.
Георгица Стоянова:
Легална дефиниция не сме дали засега. Ще вземем предвид вашата препоръка и ще помислим. Имаме предвид социалната политика на министерството и да направим по-привлекателна службата. Имаме предвид столове, има идеи за детски градини. Това е въпрос на политика и ние не можем да го кажем със сигурност. Но ще вземем предвид препоръката ви за една легална дефиниция.
Янаки Стоилов:
Става дума за такъв род – по-скоро социални дейности1 свързани с военнослужещите и техните семейства.
Колеги, имате ли други въпроси и изказвания? Не виждам. Тогава можем да пристъпим към гласуване на законопроекта на първо четене. Които го подкрепят, моля да гласуват. Благодаря. Против има ли? Един “против”. Въздържали се? Един “въздържал се”.
С дванадесет гласа “за”, един “против” и един “въздържал се” се приема законопроектът.
С това завършваме заседанието.
Следващото заседание ще бъде другия четвъртък.
Закривам заседанието.



Председател:
(Янаки Стоилов)



Стенограф-протоколчик: