---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 9

Днес, 12.03.2008 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Министерството на правосъдието – Миглена Тачева, министър, Даниела Белчина, Красимир Войнов и Екатерина Стоянова; от Министерството на финансите – Иван Кондов, от Министерството на вътрешните работи – Пенка Ценова и Петър Тошков; проф. Анелия Мингова, представляващ Висшия съдебен съвет; от Върховния касационен съд – Симеон Чаначев, заместник- председател и Борислав Белазелков; от Държавна агенция “Национална сигурност” – Емил Кожухаров.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора, № 802-01-17 от 12.02.2008 г., внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, № 802-01-16 от 12.02.2008 г., внесен от Министерския съвет.
3. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, № 802-01-20 от 12.02.2008 г., внесен от Министерския съвет.
4. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Договора за трансфер на осъдени лица между Република България и Република Индия, Договора за правна помощ по граждански и търговски дела между Република България и Република Индия и Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Република Индия, № 802-02-7 от 27.02.2008 г., внесен от Министерския съвет.
5. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 802-01-29 от 28.02.2008 г., внесен от Министерския съвет.
Колеги, това е обявеният дневен ред от миналата седмица. Тогава се наложи поради удължаване на пленарното заседание да отложим заседанието на Комисията.
По първа точка - Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора, внесен от Министерския съвет.
Текстът е пред вас. Има едно допълнение. Както си спомняте, трябваше да направим уточнение с ръководството на Агенцията за участие на неин представител.
В параграф 1, като се подкрепя текста на вносителя, редакцията в чл. 4, ал. 2, изречение второ, след думите “заместник-министър на образованието и науката” се добавя “заместник председател на Държавната агенция “Национална сигурност”.
Ние предлагаме да се създаде параграф 2 със следната редакция:
“§ 2. В чл. 5, ал. 2, изречение 3, след думите “на Полицията” се добавя “Държавна агенция “Национална сигурност”.
Това е текстът, с който разполагате и който го подкрепяте.
Имате ли бележки. Някой да желае да се изкаже?
Нека да гласуваме двата параграфа. Тези, които ги подкрепят, моля да гласуват. Има ли против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се единодушно.
По втора точка - Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, внесен от Министерския съвет.
Тук промяната е правно техническа. Имате редакцията.
Заповядайте, г-жо Николова.
Елеонора Николова:
Аз имам едно питане. То е съвършено семпло. Тъй като става въпрос за наказателно производство, наказателното производство започва с постановлението на прокурора, какво е отношението на “Държавна агенция “Национална сигурност”.


Янаки Стоилов:
Ние този въпрос го разисквахме при първото четене. Там това, което ние предполагахме и като чели беше споделено от вносителите от Министерския съвет, е, че тези лица по-нататък могат да появят в хода на наказателното производство и че Агенцията има интерес да им гарантира защита. Това беше съображението.
Елеонора Николова:
Това е извън наказателното производство, в един по-ранен момент.
Янаки Стоилов:
Това е извън, но тъй като те могат в някакво качество по –нататък да участват в наказателния процес, това е бил мотивът. Но може да каже представителя на Агенцията.
Елеонора Николова:
Може би самият закон трябва да допълним. Аз съм съгласна с тази логика, че в още един много по-ранен етап във връзка с работата, която се е свършила, може да се появи необходимост от защита на лица, които в един по-късен етап биха могли да бъдат свидетели или с друго процесуално качество и е редно още в този момент, когато заплахата за тях е налична, да се осъществи защита, но може би самият закон трябва да включи такъв момент.
Емил Кожухаров:
Всъщност практически осветяването на тези лица, които евентуално могат да бъдат свидетели, поемни лица, сътрудници и т.н. то става евентуално в наказателния процес, където имат достъп обвиняемия, други лица до всички материали по делото, така че това беше логиката. Защото тук става въпрос за сериозни престъпления, които се коментират в чл. 194 от НПК, които ще се разследват от прокурор. Те вероятно ще бъдат свързани основни с Глава първа – с наркотрафик, с организирана престъпност. Това бяха мотивите, за да се поиска да се съдейства за защитата на тези лица.
Елеонора Николова:
Изцяло приемам логиката. Абсолютно съм съгласна, че такава защита трябва да има в един по-ранен етап. Не споря за това. Просто си казвам, че може би самият закон “лица, застрашени във връзка с наказателно производство”, може би самият той трябва да има и някакви други допълнения, които да свързват с тази необходимост. В този смисъл направих коментар, а не че съм против.


Янаки Стоилов:
Нека сега да го приемем. Ако по-нататък се налага разширяване на обхвата, тогава. Защото самото заглавие на закона позволява тълкуването по този начин. Но ако предметно се налага нещо друго, то ще е предмет и на друга дискусия.
Други предложения, становища?
Приемаме параграф единствен. В чл. 13, ал. 2 след думите “заместник-министър на вътрешните работи” се добавя “заместник председател на Държавната агенция “Национална сигурност”, като се подкрепя в останалата част текста на вносителя.
Тези, които подкрепят предложенията, моля да гласуват. Благодаря ви. Единодушно се приема.
По трета точка - Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, внесен от Министерския съвет.
Тук няма предложения по текстовете на вносителя, макар че по този законопроект дискусията беше най-широка в парламента, макар и по друг повод.
Някакви предложения и въпроси от членовете на Комисията има ли? Няма.
Тези, които подкрепят законопроекта за второ четене, моля да гласуват. Благодаря ви. Единодушно се приема.
Благодаря за участието.
Утре те ще бъдат разгледани в началото на парламентарното заседание, ако трябва да се ориентирате за вашето участие.
По четвърта точка - Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Договора за трансфер на осъдени лица между Република България и Република Индия, Договора за правна помощ по граждански и търговски дела между Република България и Република Индия и Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Република Индия, внесен от Министерския съвет.
Моля представителите на вносителите да се представят и да дадете информация.
Красимир Войнов:
Аз съм главен експерт в “Международна правна помощ” в Министерството на правосъдието.
Първо, по отношение на Договора за трансфер на осъдени лица. Той е подписан в Делхи на 12 септември 2007 г. в съответствие с вътрешното законодателство и международните стандарти в тази област. Създава модерна и нова база за сътрудничество между правораздавателните органи на двете държави. В обхвата на договора са включени условията за трансфер, задължението за предоставяне на информация, процедура за трансфер, действието на изпълняващата държава във връзка с молбите за правна помощ, съгласието за трансфер и неговата проверка, документи и реда за изпращането.
Предвидено е процедурата по изпълнението на присъдата да се изпълнява съгласно законодателството на изпълняващата държава при условията, които са посочени в договора.
Молбите за трансфер следва да се предават чрез централните органи на договарящите се страни или по дипломатически канали на тези органи.
По Договора за правна помощ по наказателни дела. Той е подписан на същата дата в Делхи. Регламентира приложното поле на правната помощ по въпросните дела, установяване на местоположението, идентифициране на хора и предмети, връчване на призовки и други съдебни документи, събиране на доказателства и всичко останало, като свидетелски показания, експертизи, оглед, претърсване, изземване, съдебна документация, както и обмен на правна информация. Регламентирани са условията за изпълнение на молбите за правна помощ и е определено изпълнението да се извършва от компетентни органи на замолената страна, съгласно националното й законодателство.
Във връзка с Договора за правна помощ по граждански и търговски въпроси, бих искал да информирам Комисията, че вчера на 11 март 2008 г. в Брюксел е проведено заседание на Европейската комисия във връзка с изработване на правен механизъм относно двустранните споразумения между държавите членки и трети страни в областта на гражданското правосъдие, на което беше представен проект на документ. На заседанието е изразено становище, че държавите членки не могат да подписват и ратифицират двустранни договори с трети държави в гражданско правната област, когато въпросите са от изключителна компетентност на Европейската общност. Тъй като все още в процес на изяснение е критерият на изключителна компетентност, но по време на обсъжданията стана ясно, че признаването и изпълнението на съдебни решения, връчване на документи – това са все въпроси, които ще бъдат в обхвата на това понятие.
Така че, бихме искали, тъй като са внесени и трите договора с един закон за ратифициране, ако е възможно законите да бъдат разделени.
Бихме желали да оттеглим Договора за правна помощ по граждански и търговски дела – да оттеглим внасянето му в пленарна зала, поради това ново развитие от Брюксел, което вчера се е случило. Имало е изказвания от страни членки, че въпросите, които са изключителна компетентност би следвало да бъдат първо решени, да се създаде механизъм за сключване на двустранни договори с трети страни в гражданската област. Поради всичко това предлагаме този договор да бъде оттеглен.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че последното, което казахте, е важно за информация, която трябва да вземем предвид. А то потвърждава и едно наше предложение, което отправям и към министерството и към Министерския съвет. Когато става дума за договори с различен предмет, те да подлежат на отделна ратификация. Това че са подписани с една страна, мисля, че не дава правно основание да бъдат обединявани. Защото отношението към всеки един от въпросите, които засяга този договор, може да бъде различно.
Нашето предложение е и във връзка с това, което казвате, трите законопроекта да бъдат разделени и за второ гласуване да бъдат подготвени поотделно, като това бъдат три договора за ратификация.
Сега вие поставяте един нов въпрос за оттегляне на Договора за правна помощ по граждански и търговски дела между Република България и Република Индия.
Красимир Войнов:
Ако позволите, бих искал да кажа, че сме уведомили Министерството на външните работи и очакваме и тяхното становище по въпроса. Но реално погледнато това е било вчера на заседание на комисията, така че е още рано за отговор. Но важното е, че те са уведомени.
Янаки Стоилов:
Правно технически как да стане, тъй като на първо четене ние ще гласуваме един общ законопроект, така както е внесен и ще предложим в нашето становище да подготвим за второ гласуване трите законопроекта.
Но как да направим оттеглянето, защото вносителят може да оттегли по собствена воля законопроекта до неговото гласуване на първо четене. Как да се оттегли нещо, което е част от нещо друго. Нека да бъдем прецизни и затова разсъждавам по правната техника на това действие. Ние не променяме съдържанието.
Заповядайте, г-н Димитров.
Филип Димитров:
Ние да гласуваме по така представения законопроект, който има три точки, за с мнозинство по първата точка, липса на мнозинство по втората точка и с мнозинство по третата. Т.е. втора точка да бъде отхвърлена. Това е възможно теоретически и мисля, че по това не може да има спор.
Янаки Стоилов:
Те го оттеглят. Ние няма нужда да гласуваме отделно втория законопроект.
Филип Димитров:
Да коментираме тук какво ще направи вносителят, според мен е безсмислено. Ако той не го оттегли мисля, че имаме възможност така да постъпим.
Янаки Стоилов:
Да, но той заявява готовност да го оттегли.
По съдържанието на законопроектите имате ли въпроси. Ние обсъждаме сега само въпроси от правно естество от гледна точка на процедурата за ратификация.
Колеги, какво предлагате. Ние внасяме становище по законопроекта, който съдържа трите закона. Гласуваме го на първо четене по принцип. След това няма да пристъпим към процедура за гласуване на второ четене, както обикновено става и ще подготвим два отделни законопроекта. В становището и вносителят и ние ще заявим, че има общо разбиране да се оттегли втория относително самостоятелен законопроект в този ратификационен пакет, за да се реши този въпрос.
По този повод аз изразявам една обща препоръка, която вие да предадете и в Министерския съвет. Защото вече има и други случаи, когато с различен предмет, подписани закони се внасят за обща ратификация. Мисля, че ще се ограничи и обема на законопроектите във връзка със съгласуването на тези въпроси в Европейския съюз, така че подобна процесуална икономия няма да се налага. И оттук нататък не само в нашата комисия, но и в другите, самостоятелните закони да бъдат предмет и на самостоятелна ратификация. Разбира се, ако някъде те са предметно свързани, няма пречка това да стане, но случаят не е такъв.
Които са съгласни с това становище и с подкрепата на него, моля да гласуват. Благодаря ви. Единодушно се приема.
По пета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет.
Тук са г-жа Мингова, представляваща Висшия съдебен съвет и г-н Чаначев, заместник председател на Върховния касационен съд, който се занимава с гражданската материя. За 3:00 часа сме поканили и министъра на правосъдието.
От Министерството на правосъдието кой ще представи законопроекта. Заповядайте.
Даниела Белчина:
Уважаеми госпожи и господа,
Знаете, че през 2007 г. беше приет изцяло нов Граждански процесуален кодекс, с който бяха уредени по нов начин значителна част от задълженията на страните и отношенията между участниците в гражданското съдопроизводство.
Съгласно § 61от Преходните и заключителните разпоредби кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г. с изключение на посочените в същия параграф части от него, които влизат в сила три дни след обнародването му.
Янаки Стоилов:
Ще ви прекъсна, тъй като има негласни възражения, които ще формулирам. Да не се представят буквално мотивите, които са на разположение на народните представители. По-скоро, ако искате, да акцентирате върху най-важното от тези промени, какво точно ги налага, за да не се възпроизвежда един текст, който е пред всички.
Даниела Белчина:
Законопроектът имаше за цел да уреди и то преди влизането в сила на основната му част, редица въпроси, които според преценката на Министерството на правосъдието и на Министерския съвет, бяха неотложни с оглед прилагането на новата уредба.
Конкретно предлаганите промени се отнасяха до задълженията на държавните ведомства, учрежденията и областни управители да заплащат значителни по размер разходи за държавни такси по искове за частни държавни вземания и права върху вещи – частна държавна собственост, като идеята беше инициирана от Министерството на финансите.
Съдържанието в главата за правната помощ трябваше да се приведе в съответствие със Закона за правната помощ.
Беше необходимо във връзка с неясната разпоредба на чл. 441, изречение второ от ГПК относно отговорността за вреди, причинени от държавния съдебен изпълнител, да се уточни, че отговорността е по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
Знаете, че във връзка с въвеждането на пропорционалното данъчно облагане на доходите на физическите лица, предложеният модел за несеквестируемия доход по чл. 446 беше неприложим. Затова се отиде към друг модел, който до голяма степен повтаря принципа на сега действащата скала.
Проектът съдържа и разпоредба, която предвижда отмяната на ал. 4 на чл. 448, която според експерти по наказателно право е в противоречие с принципа на кодификация на престъпленията, въведен с Наказателния кодекс, тъй като не може да бъде установен състав на престъпление в ГПК.
Друга промяна, която се предлага, е в чл. 570 в ГПК, която да синхронизира уредбата с чл. 82 от Закона за кадастъра и имотния регистър и чл. 280, ал. 1 от Закона за съдебната власт с оглед вписванията, отбелязванията и заличаванията, които се извършват от съдията по вписванията.
Във връзка с подготовката на предложения за уведомление (нотификация) до Европейската комисия бе установено, че в Регламент 44/2001 на Съвета на Европа не предвидено триинстанционното разглеждане – триинстанционното обжалване. За да бъде направена тази нотификация е необходимо уредбата в ГПК да бъде синхронизирана с изискванията на регламента.
В тази глава са направени и други технически усъвършенствания на уредбата.
Има промени и в преходните разпоредби и те са с оглед запазване правата на страните. При силните ограничения, които се въвеждат с новия закон, се предлага промяна, която да предвиди, че първоинстанционните дела, образувани по искови молби, постъпили до влизането в сила на ГПК се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от първата и въззивната инстанция.
По предложение на заместник председателя на Върховния касационен съд е създадена нова преходна разпоредба, с която се запълва съществуваща празнота относно регламентацията на висящите към момента на влизането му в сила съдебни производства, образувани по жалби против определенията или разпорежданията на председателя или на съдия от Върховния касационен съд за връщане на касационни жалби, а също и по молби за отмяна на влезли в сила решения или определения на Върховния касационен съд.
Янаки Стоилов:
Добре дошла, г-жо Министър. Във Ваше отсъствие не се решиха да се отклонят от мотивите вашите представители. Така че те са представени почти буквално. Ако Вие нещо желаете да добавите или в хода на дискусията, ако се налага, ще вземете отношение.
А другият въпрос сме го решили със заявеното оттегляне.
Освен това, изразихме нашата препоръка в други случаи законопроекти, които са с различен предмет, да бъдат внасяни с отделни ратификационни закони.
Колеги, откривам дискусията за ваши изказвания, въпроси, предложения, които могат да засягат и въпроси, които допълнително да бъдат разисквани по повод на внесените изменения.
Г-жа Антонова.
Надя Антонова:
Благодаря, г-н Председател.
Аз бих искала няколко конкретни въпроса да задам към вносителите и в зависимост от отговорите да си определя отношението към законопроекта.
Имам питане по § 1 – за освобождаване от държавна такса на частните държавни вземания.
Аз мисля, че разбирам логиката, по която се прави, но в такъв случай няма предложение за освобождаване от държавна такса при защита на общинските частни вземания. Не създава ли това неравнопоставеност и с какви мотиви го правите. Защо се допуска разлика между държавните частни, общинските частни вземания и тяхната правна защита по съдебен ред. Това ми е първият въпрос.
Вторият ми въпрос е по § 5 от законопроекта. Това касае защитата против неприсъствените решения. Действащият текст на закона създава възможност при нововъзникнали този, който е засегнат от неприсъственото решение, да се защитава и позовавайки се на нововъзникнали факти. Вие предлагате да отпадне. Защо?
Логично стои въпроса по § 8 при изказ за оспорване на вземането в заповедното производство. Тук пак думата “нововъзникнали” се заличава. Това е част от защитата на длъжника.
По § 24 от законопроекта за реда, по който се разглеждат исковите производства. Ние приехме, че заварени случаи ще се разглеждат по стария ред само пред първа инстанция. Вие основателно предлагате и въззивната инстанция да гледа делата по стария ред. Защо не продължим нататък? По какви съображения отделяме касационната инстанция, като се има предвид и спецификата на новото касационно производство. Имам нещо предвид. Искам да чуя мотивите, които не се намират. Няма мотиви, изложени в законопроекта и затова питам нещо, което е извън мотивите, ако е възможно да ми отговорите.
Питания имам и по § 24, т. 2. Става въпрос за регистрите, които министърът на правосъдието трябваше да ги направи за вписване на изготвените решения и регистъра за вписване на наддавателните предложения при публичната продан. Защо предлагате вие друг орган да прави тези регистри.
Спирам дотук. Нека да поговорим затова, ако намерите за уместно.
Янаки Стоилов:
Г-жо Антонова, сега задавате само въпросите, а след това може да направите коментари във връзка с отговорите.
Надя Антонова:
Нека да изясним тези неща, тъй като затова, което питам, не го намирам мотивирано в проектозакона. След това, ако се наложи, ще направим дебат.
Янаки Стоилов:
Г-жо Мингова, заповядайте.
Проф. Анелия Мингова:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Госпожо Министър,
Аз бих искала сега да взема думата по конкретните въпроси, които г-жа Антонова представи и то по тези, които имат професионално отношение към уредбата, абстрахирайки се от първия въпрос, който беше продиктуван от нужди и коментиран от представители на Министерство на финансите, така че предоставям възможността те да го обяснят.
По останалите въпроси. Тъй като ние всички, присъстващи в тази зала, сме приемали тези текстове на закона и смея да твърдя по вътрешно убеждение и с голямо мнозинство и консолидирано като убеждение в посоките и философията на промяната.
Конкретно по поставените от Вас въпроси във връзка с § 5 и 8, тези, които предлагат отпадане на думата “нововъзникнали” във възможностите за отмяна чрез иск на едно влязло в сила неприсъствено решение и една постановена вече заповед за изпълнение.
В първия случай решение, което има сила на присъдено нещо, във втория – един съдебен акт, който замества досегашните извън съдебни изпълнителни основания, но в крайна сметка един нов институт и като съдебен акт има една значителна степен на стабилност, която предвижда и по-ниски възможности на неговото атакуване. В този смисъл двата текста, които регламентират възможностите да се оспорва чрез исков ред заповед за изпълнение и влязло в сила неприсъствено решение са уредени по идентичен начин. Това предвижда обаче при тези хипотези, в които имаме една по-ниска като интензитет сила на присъдено нещо и по-ограничена възможност за атакуване. В случая ограничена с преклузивен срок - тримесечен, възможност за атакуване чрез нов иск на същото право, за установяване на същото право, в тези две хипотези при случаи, наподобяващи досегашната отмяна на влезли в сила решения, т.е. поради новооткрити обстоятелства, респективно доказателства. Ако обаче ние включим в тази допълнителна възможност, която е по-голяма отколкото при обикновените влезли в сила решения и нововъзникналите факти, ние на практика отричаме един основен принцип на правото, а именно, че силата на присъдено нещо преклодира само тези обстоятелства, които са се случили до нейното формиране. Нововъзникналите няма как да бъдат ограничени при защитата срещу тези актове. Така както при нововъзникнали обстоятелства за обикновеното решение може да се предяви неограничено иск, така на още по-голямо основание може да се предяви неограничено във времето иск самостоятелен. Т.е. отпадането на “нововъзникнали” означава, че за тези нововъзникнали по общия исков ред. Защото ако за нововъзникнали е ограничено, това означава една против всякакви принципи на гражданския процес сила, която не могат да имат тези актове.
Това мисля, че, ако е отразено в протокола, е достатъчно и вие вече в пленарна зала може да го обясните, за да влезе в мотивацията на промяната.
Надя Антонова:
Аз не споря, професоре. Аз не възразявам и това, което казвате, го приемам за уважително. Но на мен ми се струва, че тия нововъзникнали обстоятелства и тия самостоятелни искове, дали не е добре да ги регламентираме. Защото така теоретично, разчитайки че нововъзналото обстоятелство е основание нов иск, струва ми, че при тази преуредена материя доста ще затрудни практиката. Не съм готова сега къде точно да го сложим, но да мислим по този въпрос. Да се уреди като отделна алинея.
Проф. Анелия Мингова:
Ако позволите по този първи въпрос.
Аз имам впечатление от обучителните процеси, които текат в Института по правосъдие сред колеги, практикуващи съдии, няма никакво съмнение и това обяснение на тях не само им звучи логично, а просто естествено в хода на анализа на промените, още повече мисля, че това остана поради факта, че самата идея на неприсъственото решение на заповедното производство претърпяха корекции с оглед първоначалните версии. Оттам някак си накрая остана механично думата “нововъзникнали” в двете уредби.
Ако предвид, че за всяко нововъзникнало обстоятелство е допустим иск и го напишем изрично, не казвам нищо ново. По-скоро даваме заблуда, че до този момент е било нещо различно. А това е основно положение в процеса.
Янаки Стоилов:
Това да се прецени и на второ четене ще се уточни. При всички случаи предполагам в изказванията ще бъде изяснен този въпрос от колегите.
Проф. Анелия Мингова:
По другия въпрос, свързан с преходните разпоредби - § 2 и промяната.
Специално по Вашия въпрос за § 4 във връзка с двата регистъра. Аз мисля, че по-скоро грешката беше в първоначалния закон. Защото няма отношение министъра на правосъдието към два регистъра, които се водят към съдилищата и които се отнасят до организацията на тяхната работа. И всъщност това са двата регистъра: новият регистър на съдебните решения и регистъра на наддавателните предложения по новата уредба на публична продан.
Правилникът на Висшия съдебен съвет вече е готов. Той ще бъде обнародван дори преди да влезе в сила закона, защото на практика законът действа и такива регистри трябва да се водят. Така че Висшият съдебен съвет си е направил промените в правилника и тази норма на практика е изпълнена дори преди да влезе в сила. А аргументът е, че логически това трябва да бъде направено в правилниците.
Ако ми позволите да споделя поне още две неща, които ми се струва, че трябва да ангажират вниманието на народните представители като предложения между първо и второ четене.
Първо по действащия чл. 104, свързан с родовата подсъдност. Вие си спомняте колеги, че тази родова подсъдност някак си, въпреки оставена от принципа, че основният съд първоинстанционен е районният, а окръжният само по изключение, на практика с т. 2, 3 и 4 на чл. 104 се стигна дотам, че окръжният съд като чели стана основен първоинстанционен съд. Да не говорим, че това чисто практически страхотни проблеми ще предизвика, аз го чувам сега от колегите, които практикуват, от окръжните съдии, защото на практика на тях им се възлагат много по-голям по количество дела отколкото до този момент се разпределят между наличния брой. Затова казвам практически съображения, защото ще настанат трусове в системата. А вие знаете, че сега текат процедури за заемане на незаети около 200 съдебни щата. Ако това остане като норма за правомощие на окръжен съд, вероятно ще има много искания за откриване на нови съдебни щатове и то с основание. Но какво ще правят тези в районния съд. Ще трябва безкрайно командироване да има.
Янаки Стоилов:
Мисля, че този въпрос заслужава внимание и то даже по една по-важна причина, че ние облекчаваме хората, които завеждат искове да бъдат по-близо до мястото, където възниква този спор и няма никаква пречка районният съд да гледа искове, макар и търговски, до 25 хил. лв. Защо да не го прави?
Проф. Анелия Мингова:
Приключих с практическите съображения, защото очевидно има известно недоволство.
Другите съображения. Специално беше предвидено, че само окръжен съд ще разглежда като първа инстанция търговските дела. Съображения затова има безспорно. Въведохме ново исково производство с двойна размяна на книжа, но в един момент се оказа, че за много дребни случаи, с нисък материален интерес, ще трябва да се води цялата тази тежка процедура, която освен, че е тежка, няма да позволи приложението на извън съдебното изпълнително основание, т.е. то не е извън съдебно, а специалното заповедно производство да бъде приложено за искове до определен размер, както при другите граждански дела – нещо, което става изключително тромаво, тежко и обемно като работа и за администрация. Затова ми се струва, че е много удачно, ако вие премислите и някой се ангажира да направи такова предложение, да се доближим максимално до действащия режим, като на практика в досегашната отменената на чл. 80, буква “б” или “а”, или не знам коя беше, в която се предвижда, че всички граждански и търговски дела над определена цена се разглеждат от окръжния съд с изключение на посочените за издръжка финансови начети и другите. Сегашните точки на чл. 104 на практика да претърпят следната корекция: т.2 и 3 да отпаднат, а в т. 4 да добавим “и търговски дела”. Правя конкретно предложение. Цената на иска до 25 хил. лв. да бъде критерия. Това ще включи граждански и търговски дела с всички други изключения, които и досега в закона съществуват. На практика да дадем възможност и по търговски дела до този размер да се гледат от районния съд, разбира се, по другия ред, който е специален, но да може да се използва заповедното производство.
Другото предложение, което ми се струва, че трябва да бъде направено, е по преходния § 2. Тук не говоря за правилниците, а за т. 1.
Вие попитахте, защо се добавя и въззивната. Защото, ако не се добави въззивната, ще се окаже, че ще приключат сега делата по стария ред в първа инстанция, по старите правила и изведнъж пред въззивната тя ще бъде изправена пред нови изисквания с оглед концентрационното и служебното начало, което е .... Това го приемате.
Касацията е нещо различно. Касацията на практика е различна при новата уредба от принципите, които действат в първа и въззивна инстанция. Даже тя слага повече препятствия пред нейното започване с тези специални условия за допустимост. И ние ако искаме тази част от реформата да задейства веднага, би трябвало да дадем възможност при постановените въззивни решения, преди да са влезли в сила, да може да бъде приложен новия режим на касация. И това да стане не само по исковите производства, а при всички производства, които ще завършат по отменения ред въззивната си фаза, но ще започне тази нова философия да личи при касационното им обжалване. А касацията е отменително производство, тя е различна по съдържание от първата и втората инстанция. И ако има логика отмененият режим да важи общо за заварените дела, точно обратна е логиката новото касационно производство вече да важи, когато приключи въззивната фаза на един процес. И това няма пречка да бъде приложено, защото тези изисквания за допустимост на касационното обжалване са приложими към заварени производства, приключили, независимо по кой ред са приключили. Т.е. дали по новия ред ще тръгнат делата и ще се прилага касация или тя ще се прилага по производства, които ще приключат по отменения ред, няма никаква логика да е различен режима и няма да се наруши идеята на новото касационно производство. Редно е да го видим, да го изпробваме към този момент дали то ще започне да действа. Това е логиката.
Само още две изречения. И в тази връзка аз бих предложила още нещо, защото очевидно някои колеги, практикуващи се опитват много стеснително да тълкуват преходното правило, а може би и не толкова стеснително а буквално, защото е направен някакъв малък пропуск.
В § 2 говорим за искови молби. Т.е. става дума за исковите производства. И изведнъж, струва ми се, в Софийски градски съд решиха да блеснат, като вземат едно становище за прекратяване на всички заварени други производства, защото сегашният режим не дава възможност те да продължат по друг ред. Това е отказ от правосъдие. Не би трябвало да се прави. Но за да сме наясно какво следва да се прави, може би в § 2 в т. 1 трябва да премахнем думата “искови” – да отпадне, за да стане ясно, че молбите по всякакви производства. Иначе няма начин. Няма как да бъдат преобразувани по новия ред. Те трябва да бъдат прекратени.
Колеги, тези производства, например производство за обжалване на извън съдебно изпълнително основание по чл. 250 от отменения, прекратяват ги, защото няма как да бъдат преобразувани.
Янаки Стоилов:
На какво основание. Те твърдят, че това не е иск ли.
Проф. Анелия Мингова:
Пише, че трябва да продължат по новия ред. А по новия ред те не могат да продължат. Той трябва да започне отначало.
Янаки Стоилов:
Те не знаят ли, че правото на иск е най-обобщаващото право в процесуалното право и че в него попадат всички разновидности на споровете, които се водят.
Мая Манолова:
Категорично да се напише, за да е ясно.
Янаки Стоилов:
Завършихте ли, г-жо Мингова. (Да.) Благодаря Ви, за разясненията и предложенията.
Г-жа Николова иска думата. Г-жо Антонова, Вие ще продължите със становището си. Заповядайте, г-жо Николова.
Елеонора Николова:
Възползвайки се от технологията, която Надя Антонова въведе, аз също имам един въпрос.
Добре, съгласявам се с § 2 на Преходните и заключителните разпоредби, буква “а” е ясно. Не мога обаче да видя как ще се отнася досега твърдяното, че касационното производство е нещо съвършено различно, поради което няма нужда то да се добавя и създадената нова ал. 5. Всъщност става въпрос за § 24. Ние казваме, касационното е нещо различно и затова не го включваме и изведнъж ал. 5 с обратна сила. Нещо не мога да си го обясня.
Янаки Стоилов:
Към кого поставяте въпроса.
Елеонора Николова:
Към министър Тачева, към вносителите.
Янаки Стоилов:
Моля Ви, министър Тачева да отбележите въпросите и след това ще отговорите. А сега има думата г-жа Антонова.
Надя Антонова:
Аз се радвам че се повдига въпроса за родовата подсъдност, чл. 104. Вярно е, че го приехме този текст, но го приехме със съмнението, че ще се случи нещо и преди да се е случило е добре да помислим.
Въпросът е тук дали трябва да се пипне и цената на иска и другите текстове. Склонна съм да го обмислим с колегите, ако не възразяват.
По отношение на обяснението, което професора даде за § 5 и § 8 приемам това обяснение за нововъзникналите обстоятелства с уговорката, че пак трябва да го помислим дали не трябва изрична регламентация.
Що се касае до § 24 не възразяваме да се добави “въззивната инстанция” и да помислим дали да не добавим и “касационната инстанция”. За да си определя отношението към собственото си предложение, въпросът ми е касационният съд публикува ли в интерен решенията си. Мисля, че приехме такъв текст в Закона за съдебната власт.
Борислав Белазелков:
Слава богу не!
Надя Антонова:
След като разбрахме от Касационния съд, че не си публикува решенията в интернет, въпреки затрудненията, които очевидно им създава това, на мен ми се струва, че докато касационният съд не си изпълни задължението по Закона за съдебната власт, мисля си че тези касатори ще бъдат твърде ограничени в упражняване правото си на касационна жалба. При тези, аз ги наричам допустимост до касационно обжалване, при тези основания - противоречива практика на ВКС и противоречива практика на съдилищата, това са две основания за допустимост на касационното обжалване, без професорът да се дразни от моята не прецизна и не научна формулировка. Като няма откъде хората и страните да следят практиката на ВКС, питам Ви г-н Чаначев, ако вие решите да отговорите. Как ще си упражнят правото на касационна жалба.
Симеон Чаначев:
Сега ли да отговоря? (Да.)
По начало при подаването на жалба и разглеждане на въпроса за допускане на касационното обжалване, страната трябва да се позове на практиката, която е противоречива. В този смисъл е и Препоръка R52 на Комитета на министрите на страните членки на Европейския съюз. Т.е. жалбата трябва да бъде обоснована. И за да може да се подкрепи тезата, че е налице съществен материално правен и процесуално правен въпрос в съответните хипотези на чл. 280 от ГПК, страната следва да се позове на тази практика - да посочи конкретните решения, които след това в тази първа фаза на разглеждане на производството съдът да провери съответно дали нещата седят по този начин, дали наистина има такава противоречива практика, дали това е първата хипотеза в противоречие с практиката на ВКС, т.е. индивидуални решения, които са постановени по чл. 290 и чл. 291 или пък се касае изобщо за противоречива практика между първоинстанционни, въззивни решения, решения на касационната инстанция. Всъщност това тълкуване на разпоредбата, според мен, трябва да бъде в този смисъл, че самата страна трябва да се позове и обоснове тази противоречива практика.
Но този въпрос, който Вие поставяте, вече опира до изграждането на единна информационна система на съдилищата.
Янаки Стоилов:
А за публикуването на решенията?
Симеон Чаначев:
Нашите решения, които са тълкувателни решения...
Янаки Стоилов:
Не тълкувателните, а за решенията, които не са част от никоя информационна система.
Симеон Чаначев:
По индивидуални спорове? Ние нямаме още такъв изграден продукт софтуерен.
Миглена Тачева:
Какво по-конкретно предлагам и вероятно някой депутат трябва да го направи. Ще мотивирам за какво става дума.
Ние във Висшия съдебен съвет обсъждахме изпълнението на тази норма от Закона за съдебната власт. Започнало е разработване на интернет страници на съдилища там, където ги няма, в много тесен формат. Не кои сме ние, кои сте вие със снимки, а три-четири задължителни елемента, един от които е съдебните решения с измисляне на формулировка за потъмняване на личните данни, защото сега ВАС го прави ръчно.
ВКС, доколкото аз имам информация, има софтуер, който работи от много години, информационна система, която управлява делата. Тя няма пречка да се генерира, решенията да излизат, да се потъмняват и вие да ги качвате на страницата.
В тази връзка какво ми е предложението за нещо, което ние не сме се сетили да направим. Този текст специално за касационната обжалване на това основание или преценката за допустимост, да влезе в сила януари 2009 г., примерно, ако ние се съгласим, че дотогава всичко това ще бъде готово. Защото иначе не може. Подкрепят това, което адвокатурата написа – хиляди апела и възрази. Не може един адвокат да знае каква е практиката на Варненския съд, на Шуменския ил на еди-кой си, ако то не излиза на страницата. Това може би трябва да го помислим, но след като го има в ЗСВ, след като е трябвало да го направим или трябва да го направим, вероятно това е имал предвид законодателят, когато е писал това касационно основание. Така че с едно отлагателно условие този текст би могъл да стане.
Ще предложа на представителя на министъра на финансите да го каже, защото тези текстове бяха инициирани от Пламен Орешарски и ние директно сме ги преписали, без въобще да ги обсъждаме защо общинската частна собственост не е предмет на това внасяне. Същността на промените всъщност бяха свързани с това, като на мен ми се мотивират, че НАП няма да може да завежда никакви дела, защото няма предвидени в бюджета. И като ги няма предвидени в бюджета, нещо ще се срине – не знам точно какво, но после ще трябва да се дават пари от бюджета и после да караме частните съдебни изпълнители или някой друг, да ги събира и да ги връща обратно в бюджета. Нещо такова. Но ако е през призмата на оня стария текст на ГПК, който беше “държавни учреждения” и еди какво си, очевидно е, че става дума за бюджетни организации, които нямат или не генерират собствени приходи. Общините в никакъв случай не са такива.
По ал. 5, която коментирахте, нека г-н Чаначев да го каже, защото това е изписано точно, дословно по предложение на ВКС. Това са всички тези предложения на съдилищата, на адвокатурата, което ние се опитахме да систематизираме и да видим кое действително ще създаде проблем. Защото другото решение беше януари 2009 г.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, г-н Герджиков. След това г-жа Манолова, г-н Янев и след това представителя на Министерството на финансите по повдигнатите въпроси.
Проф. Огнян Герджиков:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Понеже стана дума за ал. 5 на § 2 Преходни и заключителни разпоредби, искам да обърна внимание на нещо, което изглежда дребно, но от съществено значение, според мен. Казва се:
“Делата, образувани по жалби против ....се разглеждат по досегашния ред”. Кой е досегашният ред, питам аз.
Кой е досегашният ред? Когато влезе в сила този закон, досегашният ред ще е от 1 март.
Реплика: Има се предвид старият ред.
Проф.Огнян Герджиков:
Това не личи оттук. Създава се грешно впечатление, защото досегашният ред е това, което от 1 март е редът.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Аз искам да изкажа задоволството си от две неща.
Първо, въпреки скептицизма, въпреки натиска на адвокатските среди и на най-различни среди, които са свързани със съдебната система, в крайна сметка ГПК влезе в сила на датата, която беше записана в преходните и заключителните разпоредби и от това нищо драматично не се случи. Мисля, че и в някои други случаи Народното събрание и Правната комисия бяхме проявявали малко повече воля, може би щяха да бъдат избегнати доста отлагания, които в крайна сметка не доведоха до нищо по-добро. Визирам и случая с влизането в сила на Търговския регистър. Използвам случая, че тук са представители на Министерството на правосъдието, които проявиха в крайна сметка сила, воля, отговорност и така или иначе още един важен законопроект влезе в сила.
Второто, от което искам да изкажа задоволство е, че въпреки обемът на този законопроект и въпреки дискусията, която протече, все пак ако трябва да си дадем сметка затова, че промените, които са направени са в по-голямата си степен са козметични. Това са уточнителни, редакционни и в крайна сметка не пипат нищо от онези решения, които ние приехме, по същество. Т.е. промените са тези, които са най-належащи и в повечето от случаите касаят наши технически грешки, недоглеждания, какъвто е случаят с нововъзникналите обстоятелства, например, какъвто е случаят с добавянето на въззивните производства в случаите, в които делата продължават по стария ред. Т.е. уточняват се неща, които следват от духа на закона, но в крайна сметка не се прави нищо ново. Това все пак означава, че ние малко или повече сме си свършили прилично работата, след като новият ГПК влезе в сила и Слава Богу нищо драматично няма. Още повече, че и промените, които се предлагат, не са толкова съществени.
От друга страна, искам тук да поздравя и Министерството на правосъдието и Висшия съдебен съвет, които очевидно работят заедно или поне си взаимодействат затова, че направиха необходимото успоредно с влизането и още преди влизането в сила на ГПК да започне процеса на обучение на магистратите на нормите на новия ГПК. Доколкото имам информация от съдии от цялата страна по принцип и в рамките на Института по правосъдие текат тези обучения. Хората свикват и както споделиха с мен ред съдии, които бяха скептични при обсъждането на законопроекта, вече са започнали ГПК да го харесват в новия му вид.
От друга страна, промените, които се правят са свързани с европейското законодателство, със въвеждането на плоския данък, с отстраняването на наши допуснати грешки и с много малко неща, които наистина са се проявили по същество.
Искам да кажа личното си мнение по няколко въпроса, които бяха поставени на обсъждане.
Като се присъединявам към всички аргументи затова подсъдността на търговските дела до 25 хил. лв. да бъде променена от окръжен на районен съд, искам само да ви кажа, че всъщност ако текстовете останат по този начин, ние абсолютно обезсмисляме заповедното производство, което в голяма степен касае отношения, в които едната страна е търговец. Това означава, например, че всички дела на Мобил-Тел, които са за по 20-30 или 100 лв., трябва да вървят по сложната процедура с размяна на книжа и по този начин ние товарим и гражданите, които ще трябва да си платят на адвокат, да платят държавни такси и други съдебни разноски, а не да използват облекчения режим заповедното производство, в което само, ако искат, могат да възразят и да не правят процесът същински исков.
Искам също така да изкажа и моето становище, разбира се, тук трябва да се прецизира статуквото, че няма надеждна информационна и интернет система Върховния касационен съд, може би трябва да се търси някакво компромисно решение наистина касационното производство по начина, по който е заложено да влезе в сила от дата към която ще може реално да се публикуват, да се обнародват и да се представят пред широк кръг от хора решенията на Върховния касационен съд, защото иначе наистина подготовката на касационните жалби ще бъде невъзможна. И може би има смисъл да се сложи някаква дата, като 1 януари, като мисля, че тя е абсолютно постижима, за да може в крайна сметка да не се компрометира една идея.
Последното, което искам да кажа, е във връзка с практиката на софийските съдилища. Според мен, е абсолютно наложително да извършим тази корекция, в която да бъде ясно казано, че по стария ред ще се довършат и тези производства, които са започнали не с искова молба, не по исков път, защото наистина в момента производствата, които са започнали с молба, например, всички извън съдебни изпълнителни основания, обжалването по тях, или се прекратяват производствата, когато става дума за обжалване или направо се обезсилват изпълнителните листове, което в крайна сметка касае гражданите. Все пак ние не сме го създали кодекса с всички неудобства от минаването от една към друга система, за да тормозим хората, които търсят правосъдие.
И накрая така или иначе този ЗИД е на масата и нека наистина отстраним всичко, което създава неудобства, както на съдебната система, така и на гражданите.
Янаки Стоилов:
Въпреки че по последния въпрос трябва да направим преценка, защото ролята на съдията е да прилага закона и да търси неговия смисъл, а не понякога да го прилага по-лошо от един чиновник. Защото поне на чиновника има кой да му каже как правилно да го прилага. Оказа се, че понякога съдията може да прилага по-ограничено един закон отколкото един обикновен служител.
Г-н Янев и след това представителя на Министерството на финансите. Г-жа Иванова и г-н Чаначев.
Яни Янев:
Колеги, аз искам да обърна внимание върху текста на промяната, която се предлага за чл. 84. Аз мисля, че тази промяна е логична. Но използвам повода, за да обърна внимание, че това не е единственият случай, в което държавата си плаща сама на себе си за редица дейности. Общо взето това е една велика глупост, която не можех да я възприема като бях областен управител и много пъти съм се чудил.
Тук можем да заложим една друга логика, която може да е полезна и ще ви кажа каква. Защото когато заложим в държавния бюджет пари за бюджетите на конкретните институции, това е една форма, в която ние запълваме с парите от другите държавни учреждения бюджета на съдебната система, която няма откъде да и дойдат тези пари и тя ще бъде благодарна. Но това е противологично.
Ще ви кажа и друг пример. Винаги съм се изненадвал защо областният управител за държавните имоти, които управлява, трябва да плаща данък сгради на общините сякаш тези сгради са не знам си какви. Разширих малко темата, но исках да кажа, че е логично това, което се предлага.
И още един елемент, на който исках да обърна внимание, колеги. Във връзка с отпадането на текста на ал. 4 по чл. 448, дали не е подходящо в Преходните и заключителните разпоредби това нещо да се направи като допълнение към НК или въобще да не се споменава тази декларация, когато е предвиден общият принцип, че когато трябва да се подаде декларация по силата на закон и тя съдържа неверни обстоятелства, то си е фиксирано като престъпление. Тук ние приравняваме не подаването на декларация с подаването на декларация с невярно съдържание. Тук това е спецификата на чл. 48 и евентуално в този смисъл трябва да направим в преходните и заключителните разпоредби един текст в НК, за да се увеличи наказателната отговорност, която не се обхваща иначе от чл. 313 по НК. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, г-н Кондов.
Иван Кондов: МФ
Ще се опитам съвсем накратко да изложа мотивите, които възникнаха, за да предложим това изменение.
С тази редакция на чл. 84 действително се налага една тежест на държавните учреждения, които са изцяло на бюджетна издръжка, да поемат значителни по размер разходи, заплащайки държавни такси, още повече, че този размер на таксите много трудно подлежи на планиране. Никой не знае през годината какви дела ще се появят, в какви размери ще бъдат предявените искове и общо взето с оглед на това ние направихме специално за Министерството на финансите един наш анализ, който сочи, че специално за Агенцията за държавни вземания за текущата година ще бъдат необходими между 5 и 7 млн. лв. само за такси. В Министерството на финансите ще бъдат много повече. Защото знаете, че министърът на финансите е органът, който представлява държавата по делата. Другите учреждения също твърдят, че са значителни по размер таксите, но никой не може да ги планира реално. Това всъщност е обвързано и с бюджета на съдебната власт. Там не би трябвало да има никакъв проблем. Ако те не изпълнят приходната част, винаги се получава допълваща субсидия от централния бюджет. Така че бюджетът на съдебната власт няма да бъде по никакъв начин застрашен.
Янаки Стоилов:
Г-жа Иванова, г-н Чаначев и г-н Бисеров. Има ли други желаещи? Заповядайте, ако имате някакви бележки по таксите и да не се връщаме към този въпрос.
Елиана Масева:
Мисля, че тези доводи не са много логични. Ние в работната група коментирахме този въпрос. Събирането на такси има друг дисциплиниращ ефект. Когато държавата си позволява с лекота да води дела, които са удар в пространството и само разходи предизвикват на съдебната система, без каквито и да било приходи за нея, да не говорим затова, че трябва да има равнопоставеност на субектите. Но това са други принципи.
Последното, параграф 25.
“§ 25. Висшият съдебен съвет до влизането в сила на Гражданския процесуален кодекс да приведе в съответствие с чл. 24, т. 2, буква “б” от този закон съответните правилници по чл. 342, ал. 1 от Закона за съдебната власт.”
Мисля, че тази разпоредба звучи и обидно и според мен е излишна в Гражданския процесуален кодекс. Първо, систематичното място по Закона за съдебната власт не е в заключителна разпоредба. Това може да се коригира лесно. Но да приведе с ГПК заключителна да принуждаваме Висшия съдебен съвет да привежда в съответствие правилници, мисля, че това няма нито нормативен характер, нито възпитателен.
Янаки Стоилов:
Има. Защото не искам да се връщам към Търговския регистър, където трябваше да се прехвърлят определени служители, не е станало. Така че?
Елина Масева:
Може да не стане, но да казваме ние предупреждаваме Висшия съдебен съвет да приведе в съответствие, което е очевидно, че трябва да направи, като правна норма?
Янаки Стоилов:
Тук засяга субекта, който трябва да го извърши.
Елина Масева:
По Закона за съдебната власт има това задължение.
Екатерина Михайлова:
Само още няколко аргумента, тъй като не бях удовлетворена и бях убедена от представителя на Министерството на финансите за необходимата промяна.
Аргументи за целесъобразност, затова че щели да се затруднят и че не са си планирали, не могат да бъдат аргумент за промяна в законодателството и освобождаване от такси.
По същия аргумент и гражданина едва ли си е планирал в рамките на годината, че може да му бъдат нарушени права и ще му се наложи да завежда иск и да внася такси. Затруднението на гражданина ние го приемаме да плаща и много пъти много високи такси, защото таксите не са ниски и за гражданина, който внася, а държавата ще я освободим, защото това може да я затрудни. За мен това въобще не може да бъде аргумент и не може да се слага неравнопоставеност
Второ, нещо, което го казаха колегите, освобождаването от такси води до това, че в крайна сметка занимаваме съда с всичко, което може да се случи, когато това се дава в ръцете пък и на държавен чиновник, нещата могат да станат съвсем безконтролни. Да не привеждам примери, в които могат да бъдат дори и начин за злоупотреба и натиск върху определени лица. Затова тази разпоредба, според мен, в никакъв случай не трябва да бъде променяна и да бъдат освобождавани от такси, защото ще отворим една друга врата, която след време сигурно пак ще трябва да седнем и да разискваме и да търсим механизми за спиране.
Иглика Иванова:
Колеги, това което аз бих искала да коментирам е следното.
Параграф 9. Чудя се и не мога да си дам някакъв логичен отговор на въпроса защо след като имаме специален закон, който урежда отговорността на държавата, тук правим едно отстъпление, че точно държавните съдебни изпълнители няма да отговарят по този закон. Става въпрос за вреди от техните действия. Не ми се струва логично по никакъв начин. В мотивите е посочена практика на Върховния съд, което според мен трудно може да мотивира едно такова становище, защото са известни много случаи, когато Върховният съд е имал една много постоянна практика, след което я изоставя и започва да решава съответните казуси по точно противоположния начин. Струва ми се, че това не е удачна разпоредба, не е обоснована най-малкото.
По отношение на висящите дела, кога и докъде ще вървят по стария и вече отменен ред и докъде по новия.
Колеги, Законът за съдебната власт действа. Там няма отлагетелна разпоредба по отношение на това, че трябва съдилищата да публикуват своите решения. Т.е. те вече имат това задължение. И тук аргументи, че няма пари или че системата не е готова изобщо не трябва да се привеждат и да се слушат, след като за гражданите ГПК действа, за гражданите това вече сериозно ощетява техните права. Сложихме тази бариера, че за да се допусне касационно разглеждане трябва да се сочи противоречие в практиката, но от друга страна, самата държавата, самият съд не е изпълнил своето задължение по закон да информира гражданите каква му е практиката. От всичко това нещо гражданинът е ощетен отвсякъде и тук става въпрос не за единични случаи, а за стотици, за да не речем хиляди. И не само гражданите, а всички участници в гражданското съдопроизводство. От една страна има задължение по закон, което държавата не благоволява да изпълни, а потърпевши са гражданите. Тук просто трябва да мерим с един аршин -или всички изпълняват задълженията в срок, или премахваме засега, отлагаме или и аз не знам вече точно каква да бъде формулировката за вече действаща норма и сега трябва да я отменим с обратна сила, защото в момента тези неща текат. Ако на вас утре ви изтича срока за касационно обжалване, а нямате достъп. Но нямате достъп, защото съдът или който е бил длъжен, не е създал условията, какво правим. Нещата вече са в ход. Както и да е, допуснахме го този хаос, сега трябва да помислим как ще го поправим.
По заключителните разпоредби на мен ми се струва, че нещо не е преценено и не е догледано и хаосът наистина е много голям.
Параграф 27 казва, че § 25 ще влезе в сила от деня на обнародване на закона в “Държавен вестник”. В най-добрият случай това е след един месец. Обаче § 27 въвежда един срок, който вече е изтекъл – влизането на ГПК в сила. Според мен, пълна безсмислица.
Янаки Стоилов:
Тези текстове имат обратно действие.
Иглика Иванова:
Да, но ГПК вече е влязъл. Колко обратно ще има това.
Формулировката не е добра. Да бъде в някакъв срок след обнародването на закона в “Държавен вестник” е логично. Но така както е единият срок е в бъдещето, а другият вече е в миналото. Абсурдно е. Просто така формулирано е абсурдно. Трябва да решим какво точно правим. Кое от двете? За в бъдеще или за миналото. Ако е за миналото, сроковете вече са изпуснати.
Има доста неща. В сериозна ситуация вкарахме всички участващи в гражданския процес и нека да се опитаме, поне доколкото е възможно, тези неща да ги изчистим. Поне това, което отсега е ясно, че създава проблеми, поне него да го отстраним.
Може би има и други неща. Не че адвокатурата трябва да е водещата в тези неща, но все пак това, което колегите отправят като техни виждания за слабости и за сериозни неудачни решения, нека да го вземем предвид. Нищо срамно и нищо обидно няма в това, когато са направени някакви грешки да ги кажем най-общо, да ги коригираме.
Янаки Стоилов:
Кои предложения имате предвид.
Иглика Иванова:
Включително и това, което каза проф. Мингова, за подсъдността, въпреки че го няма в предложението.
По отношение на § 2. Ако ние тук приемем, че всички висящи производства към момента на влизане на ГПК в сила продължават по досегашния ред, този преход от старата към новата уредба, ще бъде много по-плавен и много по-лесно ще могат да се справят всички участници. И касационното производство имам предвид и всички видове производства, а не само исковите.
Този преход ще даде възможност, от една страна, по досега утвърдените правила много по-лесно и по-бързо ще вървят делата. А от друга страна, тези, които са новите, полека-лека ще бъдат .... Това важи за всички – и за магистратите, които не са готови и сега текат курсовете, и за всички участници в производството ще бъде много по-лесно да навлязат в новата и доста по-различна уредба.
Янаки Стоилов:
Има думата г-н Чаначев и след това г-н Бисеров.
Симеон Чаначев:
Искам само няколко думи да кажа – една загриженост при приложението на закона, която е свързана с пропуски в новия НПК, които поставят точно тези висящи производства и конкретно ще ви кажа за какво става въпрос. Това са производствата по частни жалби, които се образуват пред Върховния касационен съд (образувани) производствата по молби за отмяна срещу решения на долните съдилища, производствата, които са пред петчленните състави. Вчера аз имах заседание, председателствах петчленен състав и трябваше да влезем и да разглеждаме дела, за които нямаме процедура. Много е наложително тези процедури да бъдат уредени, защото интересите са много големи, делата са много и трябва да има правна регламентация. Там където има празнота на закона по тълкувателен път не могат да се прилагат разпоредби.
Освен това, искам да кажа, че има съдебни производства, които са по стария ред, по отменения ГПК и по които също така няма правна регламентация. Това са производствата по издаване на изпълнителни листове, охранителни производства. Спирането на изпълнението по молби, които са образувани по старата процедура и ред други производства, които аз съм обобщил в писменото становище, което ще предам на Комисията и които трябва да имат регламентация. Защото по тълкувателен път, както и да тълкуваме закона, просто нямаме процедура.
Това е моето виждане по въпроса.
Янаки Стоилов:
Вие ще ни предоставите тези предложения? Те не са , надявам се, по-големи от самия законопроект.
Симеон Чаначев:
Да, ще ги предоставя. Всъщност това е едно виждане на гражданска и на търговска колегия на Върховния касационен съд, което е обективирано в това становище.
Янаки Стоилов:
Точно от Върховния съд имаше хора в работната група. Работната група беше доминирана от ваши колеги от Върховния съд и се оказва, че най-недописан е законът в тази част. Може би трябва да се преосмисли кой работи по нещата. На по-ниски нива по-нататък изглежда трябва да се работи.
Г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Колеги, на последните фрази, които бяха разменени, искам ад обърна внимание, че този законопроект трудно можем да посочим кои са му принципите и обхвата по смисъла на чл. 71 от Правилника. По нашия Правилник на второ четене се разглеждат само предложения, които са в рамките на принципите и обхвата на първото четене.
Обръщам внимание на тази разпоредба, за да не попаднем в капана или пък, ако искаме да попаднем в капана на Правилника, да знаем какво правим за второ четене – да полагаме ли усилия да пишем текстове или ще ги отхвърляме на процесуално основание. Защото ако можем да говорим все пак за някакъв обхват на този законопроект – член, алинея, но за принципи не можем да говорим. Той няма принципи. Тук принципът е да правим нещо, което мислим, че може би не е правилно. От тази гледна точка аз предлагам да си дадем малко по-голяма свобода, за да можем на второ четене да коригираме и неща, които не са в тясното съдържание на тези няколко страници, без обаче да правим проект на закон, който да е по-голям едва ли не от самия ГПК. На това исках да обърна внимание.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-н Белазелков, заповядайте.
Борислав Белазелков:
Само няколко думи искам да добавя.
Понеже всички се изказаха, че имало проблем и трябвало касацията да се поотложи малко, защото видите ли, практиката на Върховния съд не била публикувана. Този начин на действие на върховните съдилища съществува повече от 300 години, а интернет има в последните десетина години. Значи този начин си съществува и без интернет. Защото всеки адвокат, уважаващ себе си, си знае практиката най-малкото на окръжния съд и на районния съд, в който работи и на Върховния съд, където е ходил. Той не си я спазва единно, но си я знае. Аз мога да ви дам списък на всички противоречиви практики на Върховния съд.
Мисълта ми е, че законодателят може да пожелае да има страница, на която да се публикуват решенията, обаче това е много трудно да стане, защото е безумно скъпо да се махат личните данни от решенията. Сложно е. Така че едното няма нищо общо с другото. Плюс това не забравяйте, че точките са три, а ние говорим само за точка втора. Не можем да отложим касацията заради точка втора, при положение, че има 5 бази данни, които са пълни със съдебна практика не само на Върховния съд. И Апис, и Сиела и всички са пълни с всякаква практика. Така че недейте да свързвате нещата несъмнено едно с друго.
Янаки Стоилов:
Има ли други изказвания и предложения.
Колеги, благодаря ви. Дискусията беше обстойна и дано да се опитаме да я концентрираме в хода на нейното развитие. Ще разчитаме на предложенията, които ще се направят от Върховния касационен съд и на всички колеги, които имат такива идеи от комисията, за да можем да ги разгледаме и да преценим, без да се връщаме и ревизираме решения, които вече са влезли в действащия закон, а само такива, които доуточняват неговото съдържание. Ние тук няма да правим трето четене на приетия вече закон.
Мога да подложа на гласуване законопроекта. Тези, които го подкрепят по принцип за първо четене, моля да гласуват.
Десет гласа “за”. Против? Няма. Имам заявено отрицателно становище от г-н Филип Димитров. Въздържали се? Двама се въздържат.
В такъв случай с десет гласа “за”, двама “против” и двама “въздържали се” законопроектът се приема.
Колеги, трябва днес да определим работната група по Законопроекта за управление на етажната собственост, който утре ще бъде гласуван и можем да предполагаме, че ще бъде приет за първо четене.
Предлагам ви тази работна група да се ръководи от заместник-председателя на комисията – г-н Янев.
От Коалиция за България в работната група ще участват г-жа Антонова и г-жа Иванова.
Моля колегите, които в момента имат готовност, да заявят кои биха желали да се включат в тази работна група, да кажат.
Добре. Елиана Масева от ДСБ и Четин Казак от ДПС.
От другите парламентарни групи има ли? Но всъщност други групи не са представени в момента. Ще ги консултираме дали имат желание да участват и плюс експертите, които ще уточним в работен план. Тази група ще започне работа, за да може в срока, който предлагаме да бъде 1 месец, тя да обсъди проекта, да подготви предложенията и да внесе предложенията за второ четене, което не лишава, разбира се, и други народни представители от това. В хода на дискусията на работната група ще трябва да направим някои коментари, за да уточним дискусионни въпроси, които те се затрудняват да реши.
Г-нЯнев, заповядайте.
Яни Янев:
Колеги, позволете ми да си вляза във функциите на председател на работната група. Понеже всички, които ще участват в момента са тук, моля да си кажем един ден и час, в който да започнем работа.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам поне два пъти в седмицата да работите.
Яни Янев:
Колеги, уточняваме, че утре след обяд, може би е най-добре в 2:00 часа, като приключим пленарния ден ще направим първото работно съвещание.

Янаки Стоилов:
По-нататък можем да ангажираме и залата, ако имате график за работа на работната група. А за утре се предлага в 11:00 часа в почивката в клуба на народния представител.
Колеги, благодаря ви за участието. Закривам заседанието.



Председател:
(Янаки Стоилов)



Стенограф-протоколчик: