---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 11

Днес, 20.03.2008 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Министерството на правосъдието – Стефан Фиков, заместник-министър, Виктория Нешева, Ина Лулчева Катя Стоянова и Светла Атанасова; от Сдружение Болкан Асист - Ралица Негенцова, Славея Христова, Ива Таралежкова и народните представители Минчо Христов и Стела Банкова.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Колеги, съгласно броя на регистрираните членове на комисията, мога да открия заседанието при следния дневен ред:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 802-01-31 от 10.03.2008 г., внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа:
- № 654-01-127 от 08.09.2006 г., внесен от Минчо Христов Куминев и Стела Димитрова Ангелова-Банкова;
- № 754-01-45 от 07.03.2007 г., внесен от Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон;
- № 754-01-165 от 04.12.2007 г., внесен от Волен Сидеров;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, № 854-01-20 от 11.03.2008 г., внесен от Любен Дилов и група народни представители и
- Законопроект за пряко участие на гражданите в управлението, № 854-01-12 от 07.02.2008 г., внесен от Янаки Стоилов и група народни представители.
По първа точка - Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, внесен от Министерския съвет на 10 март т.г.
Г-н Фиков, заместник-министър на правосъдието ще представи законопроекта. Заповядайте.
Стефан Фиков:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Основната промяна в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е поставена от констатациите на Европейския съд по правата на човека по множеството дела, по които България е осъдена да изплати обезщетение на граждани, претърпели щети по този закон за наличие на противоречие между основополагащите принципи на Конвенцията за правата на човека и разпоредбата на чл. 10, ал. 2 за дължимите такси и разноски по делата, образувани по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Конкретният повод е решение от 12 юли 2007 г. на Европейския съд по правата на човека по делото “Станков срещу България” по Жалба № 68490 от 2001 г. на Пето отделение на съда, в което е признато, че е нарушение на чл. 6, т. 1 на Конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Съображенията на съда са, че макар сама по себе си целта за налагането на държавни такси да не е несъвместима с доброто правосъдие, практическите трудности при оценката на размера над претенциите по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, който би могъл да бъде уважен, заедно с относително високия и неподлежащ на промени процент – 4 процента пропорционална държавна такса върху цената на иска е равносилна на ограничение на правото на жалбоподателя на съд, което е диспропорционално на иначе легитимната цел.
Като изхожда от целите на конвенцията да гарантира не теоретично и илюзорно, а практически ефективно правата на човека, Европейският съд е приел, че дължимата по тези дела пропорционална такса е твърде висока и практически обезсмисля принципа на възмездяване, поставен като основна цел в закона. Осъденият фактически е лишен от достъп до правосъдие, след като следва да заплати такса приблизително равна на присъденото обезщетение.
Проектът за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди предвижда една основна промяна в частта, касаеща таксите и разноските с оглед привеждане на закона в съответствие с чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, а именно: таксите са прости и техният размер ще бъде определен с тарифа от Министерския съвет. Идеята е размерът им да бъде минимален.
Другата новост в уредбата е, че заплащането е дължимо към момента на предявяване. Действащата уредба предвижда заплащането на таксите и разноските след приключване на делото, с което се елиминира така наречения предупредителен ефект върху ищците. Разноските се дължат от ответната страна по делото, когато искът е уважен изцяло или частично. В този случай съдът възлага на ответника да заплати за ищеца държавната такса, внесена от последния при предявяване на иска и заплатеното от него възнаграждение за един адвокат, съответстващо пропорционално на уважената част.
Включена е изрична разпоредба, че съдът възлага разноските на ищеца, когато предявеният иск е отхвърлен изцяло, както и когато последният оттегли иска изцяло или направи отказ от него изцяло.
С Преходните и заключителните разпоредби се предлага новата уредба да се прилага към заварените при влизане в сила на закона висящи съдебни производства, както и по отношение на постановените, но не влезли в сила съдебни актове.
Чл. 248 от ГПК предвижда, че срокът за обжалване, а ако решението е необжалваемо в едно месечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
Тук искам да отбележа, че това подразделение не съдържа преходни по своя характер разпоредби, поради което наименованието следва да бъде само Заключителни разпоредби.
Чл. 2 е допълнен, както е предвидено изрично, че исковете за вреди, причинени на граждани от правозащитните органи, се разглеждат по реда, установен в Гражданско процесуалния кодекс.
Поради липса на разпоредба, аналогична ал. 2 на чл. 1 в действащия закон, се стигна до произнасянето на смесен петчленен състав на Върховния административен съд и Върховния касационен съд с Определение № 27 от 2007 г. по Административно дело №45 по описа за 2007 г. тези дела се разглеждат по досегашния ред. Т.е. компетентни да ги разглеждат са общите съдилища – районни или окръжни, в зависимост от цената на иска.
Всички останали промени в закона са направени с оглед осъвременяване на разпоредбите му предвид множеството изменения в кореспондиращите му закони, настъпили след приемането му през 1988 г.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Имате думата за въпроси и изказвания.
Г-жо Хитова, заповядайте.
Диана Хитова:
Считам, че разпоредбата на последния параграф трябва да намери приложение само ако дължимата такса ще бъде по-благоприятна за ищеца, тъй като сега, както е известно, ищецът дължи такса върху отхвърлената част от иска, а първоначално той е освободен от заплащането й. Известно е, че когато не се дължи първоначална такса, цената на иска не се прецизира твърде много и поначало искът се предявява в завишен размер.
С § 9 всъщност се дава обратна сила на закона и по този начин натоварим ищеца с по-голяма такса, считам, че няма да бъде справедливо.
Считам, че трябва да се преценява дали заплащането на първоначална такса в минимален размер ще е по-благоприятно от заплащането върху отхвърлената част от иска в 4% размер, който е досега и за всеки конкретен случай да се преценява, т.е. да се направи добавка “ако е по-благоприятно”, само тогава да има обратно действие.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви.
Този въпрос даже можем да го генерализираме. Оправдано ли е да има действие към заварените случаи определянето на простата такса след като се застъпва в мотивите, че основната цел е да се облекчат ищците. Сега тези такси се определят в края на съдебното дело. В този случай те ще трябва да бъдат заплатени още с влизането на закона в сила и няма ли противоречие между идеята на закона и тази разпоредба.
Ина Лулчева:
Съображенията, по които изобщо се прие въвеждането на тази проста такса, си позволявам да ги споделя, защото участвахме в работната група по обсъждането на законопроекта, бяха твърдото становище на Министерството на финансите и на съдилищата, че все пак трябва да има някаква такса за завеждането на дело, за да се възпрепятства съвсем безконтролното завеждане на дела. В този смисъл идеята простите такси, които се предвиждат, ние ги бяхме съобразявали с действащата доскоро тарифа, която предвиждаше 20 лв. за физическите и 50 лв. – за юридическите лица. Тази проста такса не мога да кажа сега в какъв размер е приета в новата тарифа. Т.е. счете се, че за балансиране на интереса и все пак да не се претоварва правосъдието с неоснователни искове и интереса на ищците една сума от 20 лв. за физическо лице не би натоварила по никакъв начин интереса на ищеца, още повече че се предвижда и считам, че така се избягва опасението, което се изказа, че ответникът заплаща в пълен размер държавната такса, която е платил ищецът при уважаване дори частично на иска. Защото проблемът за частичното уважаване е, че съдът преценява, че човекът не е страдал за 100 лв., а за 20 лв., но искът по принцип е основателен и тогава той ще получи възмезден изцяло държавната такса. Практически със заварените случаи аз от свой опит и от това, което сме гледали, няма случай някой да е осъден да плати по-малко от 20 лв. върху отхвърлената част от иска. Сумите са в пъти, защото хората оценяват вредата си от престоя примерно на 10 хил. лв., уважават им за 3 хил. лв. и той върху 7 хил. лв. дължи 4%. В този смисъл не считам, че би се злепоставил техният интерес, още повече, че той ще им се дължи от ответника в пълно възмездяване.
Янаки Стоилов:
Други изказвания? Г-жа Масева.
Елиана Масева:
Един въпрос да задам. Защо тарифата за простите такси ще се приема от Министерския съвет, както е заложено в проекта. Кое във вашите аргументи е надделяло. Разноските са за сметка на съдебната власт – експерти, и т.н., от бюджета на съдебната власт по тези дела.
Кое налага Министерският съвет да приема тарифа за таксите.
Ина Лулчева:
То е във връзка с тарифата, която се приема от Министерския съвет за всички държавни такси, които се дължат по делата. Става дума за добавяне. Тя ще се добави към тарифата ,където са определени простите такси, ще се добави като едно допълнително основание да се дължи проста такса по тези дела. Защото те сега не фигурират никъде, понеже не се дължи в началото.
Елиана Масева:
Това не кореспондира с възможността министерството да прави разходи на правосъдието по тези дела. Няма технически проблем това да бъде компетентност на Министерството на правосъдието.
Ина Лулчева:
Ние сме се ръководили към момента, когато се правеше законопроекта, от действащия ГПК, който определя, че те се определят с тарифа.
Виктория Нешева: Министерство на правосъдието
Тъй като става дума за държавна такса, която се внася по повод на дело, което се образува пред съда, тези такси се определят съгласно ГПК от Министерския съвет. Тук в закона няма се предвид издаването на отделна самостоятелна тарифа, а просто към действащата ще бъде добавен текст, след като бъде приет закона. Това е от компетентността на Министерския съвет – всички такси се определят по този начин.
Надка Балева:
Г-н Председател, аз мисля, че тук въпросът е до техническото оформяне на текста. С оглед на това, което казахте, ако смущава изразът “с тарифа, одобрена от Министерския съвет” да стане “с тарифата за държавните такси, одобрена от Министерския съвет.” Това решава нещата.
Мен ме смущава нещо друго. Това, което споменахте, че се дължи пълната държавна такса, без да се има предвид частичното уважаване или отхвърляне на иска. Разумно ли е, когато ние се стремим към унифициране на правото и на разпоредбите, с всеки отделен закон да включваме и да предвиждаме изключения от общо приетите норми. По ГПК изрично е казано таксата съразмерно на уважената част. Просто не виждам смисъл да създаваме друг режим, когато общите правила с нищо не противоречат и не биха засегнали, според мен, интересите на която и да е от страните.
Янаки Стоилов:
Това вече е принципно оспорване на идеята на законопроекта.
Ина Лулчева:
Съображенията, които се приеха, за да се заложи в законопроекта, че ответникът ще заплати на ищеца пълния размер на държавната такса, независимо от това дали искът е уважен изцяло или частично, изхождаха от това, че искът по принцип ще бъде признат за основателен. Т.е. увреждането от страна на държавния орган, който е ответник по делото, ще е налице. Съдът ще отхвърли частично иска единствено по отношение на размера на доказаните неимуществени вреди. А както всички знаем, това е въпрос на справедливост, която е много неясна. Т.е. прие се, че с оглед в крайна сметка волята на държавата да бъдат обезщетени гражданите изцяло, когато има нарушение на държавата, не следва той да търпи вреда в размер на 5 лв. по-малко държавна такса, а се подчерта идеята на държавата да обезщетява изцяло гражданите си за всички вреди, които търпят от нея.


Надка Балева:
Тук влизаме в противоречие с основния принцип за равнопоставеност. Всички са равни пред закона.
Ина Лулчева:
Равни са. Но държавата, когато нанася вреди на гражданите си, а те след това са оценили малко повече вредите си, защото един човек търпи вреди от това, че страда в ареста повече, отколкото смята това съдът.
Янаки Стоилов:
Има ли други изказвания, становища за промени в законопроекта, които засягат съществени въпроси, които се поставиха. Има ли други становища. Няма. Тогава ще пристъпим към неговото гласуване.
Тези, които подкрепят по принцип за първо четене законопроекта, моля да гласуват.
Четиринадесет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Благодаря ви.
По втора точка - Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа.
Всъщност те се отнасят до една и съща проблематика, но става дума за отделни законопроекти – част от тях за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, и другия Законопроект за пряко участие на гражданите в управлението.
По реда на тяхното внасяне, ако желаят вносителите да ги представят.
Докато изчакаме г-н Минчо Христов, който помоли като започне представянето да му се обадим, ако искате, г-жо Николова, да представите вашия законопроект.
Елеонора Николова:
Вече мина една година откакто е внесен този законопроект. Той е внесен на 7 март 2007 г. Ако трябва да групирам въпросите, които се поставят, те са на три нива.
Първо, въвеждаме възможност – субект, който да сезира Народното събрание за провеждане на национален референдум, да бъдат и граждани, които чрез подписка да изразят своето желание за провеждане на такъв референдум – не по-малко от 5% от избирателите, които имат избирателни права, да могат да инициират провеждането на национален референдум.
Разбира се, правомощията на Народното събрание да одобри или да не одобри такава идея за референдум е в зависимост от броя на участвалите в подписката, като до 15% участие на избиратели предлагаме Народното събрание да има възможността да разсъждава дали трябва да бъде проведен такъв референдум. Но когато тази бройка е надхвърлена, т.е. когато говорим за над 15% от избирателите, ако са изразили чрез подписка желанието си да се проведе референдум по определен въпрос, това вече да не може да бъде ревизирано от Народното събрание и задължително да се проведе референдум.
Също така сме въвели и едни ограничителни срокове, които да дисциплинират и Народното събрание, най-малкото да не се случва като този законопроект една година да стои в нечии чекмеджета, а в рамките на посочените срокове – двумесечен срок за произнасяне на ЕСГРАОН за валидността на ЕГН и на подписите на гражданите, които са участвали в подписката и 6 месеца от постъпването на предложението Народното събрание да вземе решение за провеждане на националния референдум, който е с подписка над 15% от избирателите, да бъде проведен заедно с един от идващите наред избори, било за общински органи на власт, било за парламент, било за Европейски парламент, в зависимост от това кои избори следват като технология.
Също така сме намалили и квотата от избиратели, която може да поиска местен референдум. За нас е нормално 1/3 от гражданите на определена местна общност да могат да искат местен референдум. Сегашната бройка – повече от половината от избирателите, прави много трудно всъщност участието на гражданите в пряка демокрация.
Също така сме въвели изискването кметът на общината да не може да спира изпълнението на решение на общото събрание на населението, а просто след успешно проведен местен референдум решението да бъде валидно и да се зачита.
Също така сме предложили в най-елементарното участие, което имат местните общности, да се облекчи създаването на инициативни комитети в събирането на подписка, като бройката е 1/10, т.е. 1/4 заменяме с 1/10.
Мисля, че текстовете, които са предложени, са вече проверени и в практиката. Достатъчно е да видим какво се случи в референдума в Бургас. Оставям настрана дали въпросът е бил могъл да бъде поставен на местен референдум или не. А просто посочвам, че една твърде висока избирателна активност, която е по-висока от активността при едни местни избори на органи за местно самоуправление – 27%, това за мен е висок процент, практически не може да доведе резултат. Казвам, че не дискутирам дали темата е за местен референдум или не. А просто говоря, че ако ние искаме действително да има възможност за пряко участие на гражданите в решаването на определени жизнено важни за тях въпроси, ние трябва да облекчим и процедурата и да смъкнем този праг. Както съвсем правилно и в неговия дух Любо Дилов-син каза, ако трябва да има такъв праг за избор на местни органи на самоуправление, на депутати или на президента, то никога няма да изберем такива.
В този смисъл мисля, че е работещо и полезно от една страна, ние да въведем правото на гражданите да инициират национален референдум, а от друга страна, за местните референдуми значително да облекчим – да смъкнем праговете, за да могат те да имат своето място най-накрая в живота ни.
Мисля, че това в контекста и на утрешния документ, който ще разглеждаме, също има място.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Николова.
Г-н Чернев, като завършат представянията, г-н Казак заяви желание да се изкаже. След това и на Вас ще ви дам думата.
Заповядайте, г-н Христов, да представите Вашия законопроект.
Минчо Христов:
Уважаеми колеги, нашият законопроект е от 8 септември 2006 г. Има две основни задачи:
Първата е да направим така, че референдумът да има задължителен характер и да не бъде подложен на последващо одобрение или утвърждаване.
Вторият момент в нашия закон това е да се даде на българските граждани възможност да инициират референдум, нещо което не съществува в сега действащия закон. Ние фиксираме 300 хиляди български граждани като достатъчни да инициират референдум. В сега действащия закон само правителството, президента и 60 народни представители имат това право.
Искрено се радвам, че близо две години след внасянето на нашия законопроект и други политически сили узряха за тази важна тема. Аз лично бих подкрепил в пленарна зала всички разумни предложения в този план. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Следващият законопроект е внесен от г-н Сидеров.
Г-н Шопов, Вие ще го представите? (Да.) Заповядайте.
Павел Шопов:
Тъй като съществува един рядък и удивителен почти консенсус по въпроса и темата, тъй като налице са 5 законопроекта – 4 от които за изменение и допълнение на сега действащия закон и един изцяло нов закон, дали ще се възприеме приемането на нов закон или изменение на досега съществуващия закон, няма особено голямо значение. Въпросът е, че всички законопроекти в т.ч. и нашия законопроект, си приличат и са с една сходна философия, като се предизвикват подписки за предизвикване на референдум, в нашия случай, понеже приоритетът ми и задачата ми в момента е да говоря за нашия проект, са 200 хиляди.
В нашия законопроект се разглежда и редът, по който може да бъде оспорван резултата от референдума – нещо, което до този момент не съществува в другите законопроекти, но в които има много други ценни предложения и от които считам, че трябва да се направи една компилация - между двете четения да се обсъди и да се види дали да се върви към правенето на нов закон или да се изменение на досега съществуващия.
Въпреки всичко, аз приканвам да се гласува нашия закон, като заявявам, че ще гласуваме и всички останали законопроекти, за да може между двете четения от тях да се вземе най-доброто и да се изработи по темата закон, който да е на базата на най-широко разбирателство и консенсус.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Следващият законопроект е внесен от Любен Дилов и група народни представители. Не знам дали има някой от вносителите на този законопроект.
Той всъщност предлага плаващо мнозинство за изчисляване на необходимия брой участници.
Последния в поредността от тези законопроекти е Законопроектът за пряко участие на гражданите в управлението.
Аз съжалявам, че отсъства г-н Бисеров, тъй като ние с г-н Янев сме вносители на законопроекта, но предполагам, че не възразявате, тъй като тук не сме в някаква процедура на второ четене, да представя съвсем накратко законопроекта.
Този законопроект се подготвя от дълго време с участието и на граждански организации, които имат отношение към пряката демокрация и със Сдружението на секретарите на общините – хора, които имат връзка с организирането на самите допитвания. Стигнахме до извода, че сегашният закон съдържа редица пречки и без той да е единствената причина за липсата на референдуми, освен засягащи административно-териториалното устройство, има достатъчно необходими промени, които налагат приемането на нов закон, който е с наименование, целящо да бъде родово описание на различните форми на пряко участие, към които се отнасят националният и местният референдум, гражданската иници5атива и общото събрание на населението.
Мотивите са на ваше разположение , затова аз няма да ги повтарям. Искам само да обърна внимание върху това, че съществуват два основни пътя, по които гражданите могат да влияят върху управлението: Единият е чрез излъчваните от тях представители в централната и местната власт. Това са основните форми на представително участие. Другият път е, когато по определени въпроси те могат пряко да приемат решения, които засягат непосредствено управлението.
За да говорим за прилагане на Конституцията в нейните основни принципи, какъвто е народният суверенитет, би трябвало да се създадат нормативни условия за това участие.
Различните законопроекти са съвместими, но другите, които представиха преди това техните вносители, засягат само отделни, макар и важни фрагменти. Сравнителният анализ показа, че нашият законопроект е съзвучен, дори бих казал най-либерален, по отношение както на необходимия брой граждани, които да инициират тези форми, така и по отношение на броя, който е необходим за участие в тях и по отношение на предмета, т.е. кръгът въпроси, по които може да има такова произнасяне.
Може би най-дискусионният въпрос е дали може да има задължителен референдум. Самите ние сме си поставили въпроса, защото Народното събрание във всички случаи е органът и той остава такъв, който трябва да приеме решение за произвеждане на национален референдум. Въпросът е обаче, когато има достатъчно голям брой граждани, Народното събрание да бъде поставено в условията на своеобразна обвързана компетентност, ако по-високо от свободата на тази негова преценка поставяме чл. 1, ал. 2 от Конституцията, която гарантира на гражданите възможност за такова пряко упражняване на властта.
Поставиха се и редица въпроси, да речем да правомощията на президентската институция, но ние сме проявили предпазливост, защото промяната в това отношение засяга в някаква степен и правомощия, които могат да повлияят на баланса между отделните власти. Лично за мен би било добре, ако президентът може да изпълнява една арбитражна роля. Но това е по-скоро въпрос, който засяга конституционни, а не законови правомощия. Когато да речем сме в условията на задължително провеждане на референдум, а събранието не е приело решение, да има една външна на него институция, която да може да констатира този факт и да приема решение. Но този въпрос умишлено сме го оставили открит, защото той вече наистина отива повече към конституционната, а не към законодателната материя.
Предвидили сме и решаването и на други въпроси, които сега почти отсъстват от действащия закон, засягащи оспорването на самата процедура и на резултатите от референдума. Ние дори предвиждаме възможност за конституционен контрол, макар и в едни съкратени срокове за националните референдуми, възможност за контрол по законосъобразност, защото практиката показа и това, че органи насрочват допитване извън сферата на техните компетенции. А по този начин се дискредитират тези най-важни форми на участие. Т.е. гражданите трябва да са сигурни, че когато участват в определено допитване, то ще произведе необходимия резултат, когато отговаря на предвидените в закона условия. В същото време сме се стремели тези процедури да бъдат достатъчно ускорени и ясни. По-нататък могат да бъдат оспорвани самите резултати така, както приблизително това става при провеждането на различните видове избори.
Следователно цялата материя, която засяга редица политически въпроси, въпроси от организационен и от правен характер относно реда за оспорване, мисля, че трябва да бъдат предмет на нашето внимание по-нататък, защото от тяхната прецизна уредба зависи използването на тези институти.
Аз апелирам към другите вносители на законопроекти, ако има общо разбиране, да продължим по-нататък с приемането на нов закон, тъй като добре разбирате, че е несъвместимо да подкрепим приемането на изменителни закони и на един изцяло нов закон, защото тези два пътя никога няма да се пресекат. Така че ако сте съгласни да отразим идеите, които се съдържат, и да посочим, че те принципно съответстват, като не ви приканвам в този момент да се произнесете по въпроса. Ако искате да изчакате до първото четене в пленарната зала, тъй като това е моментът, в който може да се упражни тази воля. И така по-нататък да ориентираме нашата работа. Благодаря за вниманието.
Имате думата за изказвания. Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Наистина темата, която обсъждаме днес и която е предмет на внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа и новия законопроект, внесен от Янаки Стоилов и група народни представители, е много важна и нейната актуалност не подлежи на съмнение с оглед на важните проблеми, които се решават в българското общество и от българските институции.
Темата за това, че пряката демокрация в България, въпреки че е залегнала в Конституцията, поради сегашната законова уредба не успява да се изяви в реалността и общо взето референдуми в национален план е много трудно да бъдат проведени. Но аз лично считам, че при обсъждането на тази тема и при вземането на решения по нея, трябва да се отчитат много внимателно всички аспекти и всички проблеми, каквито биха могли да възникнат при упражняването на това право на пряко участие на гражданите при взимане на решение или така наречената пряка демокрация чрез референдум.
Общо взето основната част от законопроектите предвиждат да се улесни организирането на референдуми, да се свалят сегашните прагове за иницииране на референдуми и въвеждането на възможността гражданите чрез подписка да инициират провеждането на референдум, като се въвеждат определени прагове, от една страна, за задължително обсъждане и от друга страна, което аз лично бих засегнал в по-голяма степен, за задължително провеждане на референдум. Аз лично считам, че вторият критерий или второто предложение, което се прави в основната част на законопроектите и най-вече изключително в изцяло новия проект за нов Закон за допитване до народа е, според мен, неприемливо, а именно да се задължи Народното събрание задължително да организира референдум тогава, когато са събрани определен брой подписи. Мисля, че една такава разпоредба крие в себе си много рискове, тъй като общо взето, както става ясно от законопроектите, а това е и духът на Конституцията, всяка една тема от национално значение, по която Народното събрание има компетентност, общо взето би могла да стане предмет на референдум. А вие знаете, че в българското общество има много теми, които са спорни, но въпреки това има политически консенсус сред основната част от политическите сили затова, че тези теми са решени веднъж завинаги. Иначе висшите интереси на държавата повеляват въпреки наличието на значителен брой български граждани, които имат резерви към тях, да бъдат решени по определен начин. Едно въвеждане на възможност за задължително провеждане на референдум по някои теми крие опасността тези теми, тези въпроси -тяхното решение, което вече е факт от дълги години, да бъде поставено под съмнение следствие на провеждане на определена кампания, следствие манипулиране на общественото мнение от страна на определени заинтересовани среди, следствие на естествената недостатъчна и непълна информираност на гражданите относно всички аспекти на дадения въпрос и т.н., и т.н.
Според мен, във всички случаи крайното решение затова дали да се произведе референдум трябва да остане от компетентността на Народното събрание, тъй като в крайна сметка то носи отговорността, на него гражданите са поверили отговорността да управлява държавата за определен период от време и то трябва да реши в крайна сметка дали даден въпрос трябва да бъде подложен на референдум или не.
Естествено всички останали предложения – за улесняване, за сваляне на прага за иницииране на референдум, възможност да подписки и т.н. - това са неща, които са напълно приемливи.
Това, което не е приемливо обаче е въвеждането на задължителен праг отвъд който е задължително без никаква възможност за преценка от Народното събрание за провеждане на референдум.
Втората ми забележка специално по отношение на законопроекта за нов закон е, че в него не се предвижда никакъв праг за валидирането на резултатите от референдумите. За разлика от законопроекта, внесен от ОДС – от Любен Дилон-син и група народни представители, където все пак сегашният праг се коригира в някакви приемливи, а именно резултатите от референдума се признават тогава, когато в него са участвали толкова избиратели плюс един, колкото са участвали на последните парламентарни или местни избори.
Новият законопроект, който ни се предлага от Янаки Стоилов, не предвижда абсолютно никакъв праг за валидност на референдума, което, според мен, също е много опасно, тъй като това може да доведе до случай, в който много малка част от българските граждани могат да решат кардинални за цялата българска нация въпроси и те да станат задължителни за всички. Трябва да има такъв праг и неговата липса в закона, според мен, е неприемлива.
Поради съображенията, които изказах досега и поради факта, че наистина е неприемливо да се одобряват едновременно и закони за изменение на съществуващ закон и нов закон, аз ще се въздържа да подкрепя предложените законопроекти. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Г-н Чернев иска думата.
Павел Чернев:
Благодаря, г-н Председател.
Първо няколко общи думи. Наистина всички законопроекти, които са предложени, заслужават своята подкрепа. Разговорно казано всичките са добри. Да не забравяме, че това беше силен мотив на много политически формации до ден днешен и в предишни парламентарни надпревари, да има най-после действащ, работещ Закон за допитване до народа – за референдумите, който да дава добър демократичен механизъм за разширяване парламентарната и общата демокрация. Считам законите за добри.
Ще подкрепя идеята за някакъв вид компилация, но сякаш надделява тезата, поне у мен, за изцяло нов закон, а не на ремонт на досегашния, както има предложения, без въобще да ги неглижирам. Мисля, че досегашният режим за референдуми беше някакъв тип теоретична концепция, абсолютно практически неприложим, колкото и да е ремонтирана сякаш тази концепция и отживява времето си , и не отговаря на обществените и политически нагласи на днешния ден.
Категорично не съм съгласен със становището на колегата Казак с цялото си уважение, по отношение на задължителността. Точно обратното, считам, че абсолютно демократично и напълно извършващо функциите на регулатор и на проява на демокрацията, какъвто е референдумът е именно задължителността на провеждане на референдум. Считам, че връщането обратно към тежестта за вземане на решение за провеждане на референдум от Народното събрание де факто лишава от логика всичко останало, особено в последния закон - Стоилов –Янев, който урежда материята, според мен, добре.
По отношение на мнозинството, нормално е, логично е така посочения вид мнозинство да налага юридическата сила на приетия акт. Нищо загрозяващо, нищо лошо не на последно място и не за първи път в нашата макар и кратка демократична история е малцинства да диктуват условията в политическия живот. Поне в този случай ще бъде конституционно съобразно и законосъобразно. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-жа Балева.
Надка Балева:
Г-н Председател, считам, че след като говорим за разширяване на пряката демокрация, тя е застъпена в достатъчна степен в законопроекта за изцяло нов закон. Защото ми се струва нелогично възражението Народното събрание да не е обвързано със задължителността при наличието, както е предложено в законопроекта на 350 хил. подписа. Точно задължителността означава, че не статуквото конкретно в парламента, когато е направена подписката, с която се инициира провеждането на референдум, е избегнато с това предложение. Защото след като 350 хиляди жители са пожелали, тогава се лишава от възможността парламента от политическо решение от страна само на управляващото мнозинство. Струва ми се, че наистина тази задължителност е израз на пряката демокрация. Аз подкрепям това предложение.
По отношение на останалите законопроекти. Априори не отхвърлям нито един от тях. Затова няма да ги коментирам. Но ми се струва алогично да приемем всички предложения за ЗИД – да допуснем изменение и допълнение, и да приемем и новия законопроект, по който да работим. Затова казвам моето мнение по отношение на законопроектите за ЗИД, без да ги отхвърлям, ще гласувам въздържала се, именно по тази причина. Защото е нелогично да променяме закона и след 20 дена да работим по нов закон. В новия законопроект между първо и второ четене могат да се включат рационалните предложения, които се правят от всички вносители на отделните законопроекти. Затова казвам, че във всички законопроекти има нещо рационално, което може да бъде ползвано за подобряване на проекта за нов законопроект.
Аз считам, че би било нормално колегите да оттеглят направените предложения, които по принцип приемам, и да можем да работим върху един законопроект за изцяло нов закон, в който да се възприемат направените предложения от колегите в останалите законопроекти за изменение и допълнение. Приключих.
Янаки Стоилов:
Г-н Янев има думата. След г-жа Хитова, г-жа Антонова и г-жа Николова. Заповядайте.
Яни Янев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Колеги, аз първо, тъй като съм от съвносителите на изцяло новия законопроект за ново уреждане на въпросите за прякото участие на гражданите, първите няколко думи, които ще кажа, е просто един апел към останалите колеги, които правят допълнения.
Колеги, сменяме философията. То си личи от самото заглавие. Ние до момента имахме един закон, който беше с чисто консултативни функции по отношение на пряката демокрация и тя не се състоя с този закон. Затова, ако трябва да стъпим на базата да променяме стария закон, първо аз ще предложа да се смени името, защото няма да се състои пряката демокрация само с консултативния елемент на формите на допитване до народа.
А основното, което на мен лично ми импонира и затова приех да работя по този нов законопроект, защото ние казваме Закон за прякото участие на гражданите в управлението – категорично, точно и ясно. И тази логика на заглавието на закона е изведена абсолютно последователно в целия законопроект, във всички неща, които на вас ви направиха впечатление и аз ще допълня още няколко.
На първо място, именно възможността определен брой български граждани безапелационно да наложат необходимостта от референдум, който Народното събрание няма да има възможност да откаже, това е първата стъпка към именно прякото участие на българските граждани.
Втората стъпка към прякото участие на българските граждани е, че резултатът от този референдум става задължителен. Т.е. няма да има – не само за националния, и за местните референдуми, резултатът от референдумите е задължителен, т.е. няма преутвърждаващ орган. Това е пряката демокрация.
Следващото, което е, че ние не просто предвиждаме задължителността, а даваме и механизмът как това да се случи. За националния референдум предлагаме Народното събрание в тримесечен срок да приведе в съответствие българското законодателство с решенията на този референдум и ако това то не направи, след този тримесечен срок ние предлагаме да бъде суспендирано законодателството, което противоречи на решението на референдума.
Както виждате, логиката на заглавието минава като една права линия логическа и говорим наистина за провеждането на възможността нашите сънародници да могат пряко да участват в управлението.
Затова казвам, че първата философия, като не отричам, че всички неща, които се предлагат в другите законопроекти категорично логично те са ясни. Първо, разширяване възможностите и намаляване на ограничението затова, за което може да има референдум. Второ, задължителното участие на българските граждани като инициатори на референдум. Както виждате, първият праг от 150 хил. подписа е по-висок от повечето от тези предложения, които са направени. Вторият праг е по-висок, но той прави абсолютно задължително провеждането на референдума. Третото, на което искам да ви обърна внимание и което не коментирахте, ние вкарваме и предлагаме още един инициатор – забележете възможностите на местните власти с 10% от общинските съвети да инициират национален референдум. Това до момента го няма в нито един от законопроектите.
Затова на мен ми се струва, че позитивната енергия към тази промяна, без да подценяваме усилията на всички колеги, които са направили предложения, аз смятам, че те са логически, обвързани са, смятам, че не са противоречиви с това, което го има в общия законопроект, но логиката стои за различното заглавие. Ние трябва да излезем от сферата на консултативността и да отидем към пряката възможност за участие. Затова апелирам колегите да нямат притеснение. Моето гласуване по отношение на другите законопроекти също ще бъде “въздържал се”, защото аз не ги отхвърлям, но смятам, че всичко онова, което е заложено там, може спокойно да влезе в рамките на цялостния общ законопроект.
Защото, ако погледнете Закона за допитване до народа, там ще видите, че има редица институти и редица процедури, които не са доработени, не са доразвити за разлика от това, което се предоставя в новия законопроект. Така че апелирам към колегите да не се счита обида, не неприемане, а напротив, освобождаване на законодателната процедура от затруднение, което би било излишно.
Последното, по което искам да взема становище, обсъждайки като цяло направените предложения по Закона за допитване до народа и това, което е предложено в изцяло новия законопроект, въпросът за минимумите на участие – на кворумите.
Последният законопроект, който е на колегата Любен Дилов, той дава едно динамично мнозинство, което да гарантира валидността на референдума. В голяма степен въпроса за участието на българските граждани в референдуми е в абсолютна близост с проблема за участието на българските граждани в изборите в различните видове власти. Защото ние нямаме друг механизъм по отношение на избирателните списъци, освен да стъпим на избирателните списъци за изборите.
И това, което се работи в работната група по изборното законодателство, първата тема беше за изчистването на избирателните списъци. Т.е. за подхода по отношение на създаването на избирателни списъци на базата на специална процедура, която да е различна от общите списъци на населението в дадено населено място. Там има, бих казал в голяма степен консенсус на политическите сила, че ние ще вървим в една такава посока. Поради тази причина ние ще бъдем плътно обвързани с това, което ще приемем като решение тук и с това, което ще решим в изборното законодателство. На мен ми се струва, че ние трябва да се обръщаме към активната част на българското население - хората, които имат желание да участват в решаването на проблемите на държавата. Ние трябва да създадем съответните стимули. Във всички случаи, когато сложим някакъв минимален праг, ние ще създадем някакво изкуствено препятствие. И ако тези, които са с активно отношение към проблемите са много по-малко, те няма да могат да направят нищо в държавата. Обратното, онези, които са много повече и са пасивни и не ги интересува изобщо какво се случва в държавата, когато един път малцинството, ама то малцинство, примерно, 10% реши един национален проблем, втори път го реши, онези, които са дезактивни и не желаят да работят по проблемите на държавата и да поемат отговорност затова, което се случва в нея, постепенно ще започнат да стават активни. Това е моята защита на тезата затова да сме внимателни към това дали ще слагаме някакъв праг или ще оставим нещата без праг. В крайна сметка, който е активен, който има желание да се случва нещо в обществото, работи за тази теза и тези, които са всъщност активните, те ще решават проблема и няма да чакат тези, които не се сещат за нищо, очакват някой да им решава проблемите, садят доматите или нещо друго правят, да решават проблемите с пасивността си. Защото те чрез пасивността си ще пречат на активните да направят нещо. Благодаря за вниманието.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-жа Хитова, г-жа Антонова и г-жа Николова.
Павел Шопов:
И аз искам думата.
Янаки Стоилов:
Извинявайте. Не видях. Ще се изкажете, г-н Шопов, след г-жа Николова.
Павел Шопов:
Имам намерение да дам една нова насока на дискусията.
Янаки Стоилов:
Добре, ако колегите не възразяват, може би това ще повлияе на хода на дискусията. Понеже съм дал думата на г-жа Хитова, тя да прецени дали да се изкаже след Вас.
Диана Хитова:
Аз вече казах, че нямам нищо против г-н Шопов да се изкаже преди мен.
Павел Шопов:
Аз не случайно, извинявайте г-н Хитова, искам да дам една по-друга насока на разговора ни, не искам да го наричам дебат, защото бяхме изправени пред уникалния случай да приемем закон или законопроекти всичките общо, с почти консенсус, или напълно с консенсус, защото по същество няма никаква разлика в това, което сме внесли.
Какво е направила БСП? Компилирала! Защото внесеното няма кой знае каква разлика и си внася собствен законопроект. И това, което чух дотук, че ще се въздържат колегите за четирите други законопроекта, а ще се приеме техния законопроект, а ние ще викаме: Ура! Браво! Той е чудесен. Акламираме. Ще си оттеглим нашите и ще кажем: Нищо хубаво не сме направили!. Това няма да стане, разбира се, и се очертава сблъсък, класически сблъсък между управляващи и опозиция.
Вчера какво стана на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Аз бях на нея и представих законопроекта и всичко си течеше по най-идиличния начин, много странно за това Народно събрание, но бяхме пред приемането на всички пет законопроекта – четирите за изменение и този който е изцяло нов. Колежката, която съжалявам че я няма в момента, аз нищо лошо не казвам за нея, но това беше подхода като офицер за свръзка със специално поръчение на Генералния щаб, промени тази нагласа, в резултат на което четирите законопроекта бяха отхвърлени и се възприе само законопроектът на БСП.
Оттук нататък започва опозиционното говорене и аз мога да ви продемонстрирам горе-долу в каква насока ще бъде то. Ще се изостри обстановката по този повод, ще си представим тезите и ще създадем материал и хляб на ефира и на страниците на печата по повод на този въпрос. И аз ще ви кажа: Просто БСП открадна и ограби, и де капитализира всички тези четири прекрасни законопроекта, които опозицията внесе и за които опозицията три години настояваше. БСП накрая на мандата се сети, че трябва да се промени материята, да се регламентира по нов начин института. Сега го казвам бавно, но това всичко може да се каже с апломб и т.н. И понеже БСП никога няма да управлява. Известно е, че референдумите винаги са проблем на управляващите – те се правят против управляващите, това е принципът и те са начин за коректив. Пряката демокрация е точно за коректив на оторизираните по баналния ред след избори управляващи, и т.н., с което ще обединим отново цялата опозиция. Не са малко четири законопроекта и аз мисля, че почти няма политическа сила, която да не е внесла законопроект, ще развеем тези листи и ще покажем, че еди-кой си законопроект е представен през 2006, защо не е досега вкаран в дневния ред, прекрасният законопроект на ОДС и т.н., в резултат на което вашият дотогава няма да бъде готов, а този на Атака идва по чл. 40, ал. 7 и ние ще си внесем нашия и ще направим дебата така, както се прави опозиционно. Така че това ще направим.
Ако сега се гласува против нашия, вдругиден по чл. 40, ал. 7 ние ще внесем нашия. Така че и тук ще направим една хубава дискусия по този въпрос. Ние сме юристи и знаем, че тези работи ги можем като процедура.
Янаки Стоилов:
Вие как виждате, ако оставим настрана тази аргументация, която също има своето значение и в някои отношения е интересна, как могат да се приемат едновременно изменителни законопроекти и нов законопроект По-нататък какво става?
Павел Шопов:
Знаят всички и няма нужда по между си да се обясняваме, приема се философията на внесените законопроекти. Ние не приемаме технологията точно какво после ще бъде.
Янаки Стоилов:
А как ще ги обединим после. Нали трябва да ги обединим.
Павел Шопов:
Ще ги координираме всичките. (Как?) Има как.
Янаки Стоилов:
Нали едните трябва да ги координираме като изменителен закон, а другият да е като нов закон. И ще продължаваме и по двете линии да работи, така ли?
Павел Шопов:
Както избирателния закон. Тогава така беше. Имаше нов законопроект на Надежда Михайлова. Това сме го правили досега.
Янаки Стоилов:
Кога е бил приеман изменителен закон и нов закон. Аз такъв случай не си спомням за 18 години.
Павел Шопов:
За изборите така беше.
Янаки Стоилов:
Тогава не беше приет нейния закон. Тогава гледахме изменителни закони и новият закон беше отхвърлен. Не сме работили по двата. Тогава се възприе подхода да се отхвърли новият законопроект.
Павел Шопов:
Ние сме го правили това нещо, само че тогава стана обратното. Имаше предложение за нов закон и множество предложения за изменения. Приеха се всичките на първо четене.
Янаки Стоилов:
Няма такова нещо. Добре. Завършихте ли.
Павел Шопов:
Да. Както искате, така постъпете.
Янаки Стоилов:
Ясна е тезата. Г-жа Хитова има думата.
Диана Хитова:
Аз мисля, че по случая излишна ревност проявявате, г-н Шопов. Според мен, алогично е и като техника на законотворчество е недопустимо, да се приемат ЗИД за изменение на Закона за допитване до народа и същевременно да се приеме и новия Законопроект за пряко участие в управлението на гражданите, като имам предвид, че новият законопроект съдържа изрична разпоредба, според която Законът за допитване до народа, се отменя. Т.е. ние едновременно ще го изменим и ще го отменяме, което не е възможно. Няма никаква пречка, според мен, тези законопроекти, които наистина са хубави, да бъдат имплантирани в новия законопроект. Но няма начин как те да бъдат приемани, обсъждани, разглеждани едновременно. Благодаря.
Надя Антонова:
Уважаеми колеги, аз признавам необходимостта населението на Република България или българските граждани да имат по-добра възможност да участват в управлението на държавата и на общините.
Споделям разбирането, че съществуващият Закон за допитване до народа не е най-доброто, което може да се направи в тази посока. В този смисъл аз приветствам всички вносители на ЗИД към съществуващия закон и тези, които са внесли новия законопроект.
Бих искала обаче да кажа няколко неща, които се отнасят до всички законопроекти, които са пред нас. Мисля си, че тяхната основна задача трябва да обезпечи действителното провеждане на референдумите. Защото всички законопроекти страдат от една положителна черта – подробно са развити темите с кворумите, праговете за участие, а темата за финансирането на референдумите, според мен, много бегло е развита. Финансирането на референдумите, било национални или местни, тази темата много слабо е развита. На мен ми се струва, че това е изключително важен въпрос. От скромния ми опит в местното самоуправление ви казвам, че с тези разпоредби относно финансирането на референдумите няма да се докараме доникъде. Или най-много ще се провеждат онези референдуми, с които кметът на съответната община е съгласен. Така както наблюдавахме в Бургас Кметът оглави една кампания по негови съображения, плаща от общинския бюджет и се проведе референдумът без резултат. Ако някой референдум общински се свика без съгласието на кмета, няма да се направи и половин референдум. За да не изброявам повече такива тежки печални хипотези, аз ви предлагам да се развие много стриктно темата с финансирането на референдуми, дори в отклонение от общите правила за финансиране на общинските мероприятия.
Втората тема е за въпроса с провеждането и организацията на самия референдум. Как си представяме колеги, ако кметът на едно населено място не е съгласен с провеждането на референдума, той ще го организира ли. Мислите ли че това ще се случи? И че този човек ще подписва платежните нареждания и ще плаща разходите по референдума. Изключено. Т.е. да говорим за финансирането, ако искаме нещо да направим. Защото това е много важно, според мен, животоспасяващо за провеждането на един референдум и за приложението на закона. Иначе си правим едни чудесни упражнения по пряка демокрация. Но финансирането ще осигури прилагането на този закон с пълна сила.
По отношение на някои детайли. Всъщност никакви детайли не са. Да говорим за праговете, които с въвеждат в някои законопроекти и липсата на такива.
На първо място тук се спомена и се прави някаква аналогия между процента участие на парламентарни и на местни избори и процента участие на референдумите. Мисля си, че не бива да се прави такава аналогия и да се смъква прага и процента на лицата, които могат да предизвикат референдум, както и да се смъква прагът, при който да се зачитат резултатите от референдумите.
Колеги, съзнавам, че това, което казвам, не е много популярно, но пък не искам да се тласкам към една популистка страна на въпроса. Защото темата с участието на народа е прекрасна. Много се харесва и горе-долу съперничи единствено с идеята за мажоритарни избори по популярност и по харесване от народа. Но дайте да има разум във всяко нещо, ако искаме да работи, а не да се тласкаме в една или в друга посока. Та за праговете ми беше думата. Тук се прави паралел Взимам повод от това, което каза колегата Николова, че 27% бил висок процент активност за референдум. Как така ще е висок този процент? Даже следва да се има предвид, че на референдумите често се решават важни въпроси. Защото процентът на местните избори и на парламентарните е по-нисък, не е беда. Защото този местен орган, който е избран, има мандат 4 години при всички възможности за предсрочно прекратяване на правомощията. А чрез референдумите се решават въпроси с трайно значение, които могат да бъдат решени в този момент. Изпуснеш ли влака, този въпрос не може да бъде решен. Питам ви, може ли с 27% участници в референдума, от които 22 гласували “за”, да решават вместо останалите въпроси с трайно значение. Аз не съм склонна. Още повече, в един от законопроектите, а мисля, че и във всичките, волята на народа е неотменима и Народното събрание трябва да даде акт.
Аз ви питам, колеги, резултатите от референдума как действат във времето. Взима се решение за дадено нещо. Народното събрание прави закон така, както се е произнесъл народа. Докога ще действа този закон? Как се разполага във времето? Променят се обстоятелствата, променят се фактите! Обществото е динамично, а ние този закон ще го крепим, понеже така е казал народът преди 15 години. Аз питам. Или да си прекарваме времето в референдуми? Ниският праг, с което да се инициират референдумите, е свързано с финансиране. Общинският съвет щял да каже дали да се провежда референдум, толкова пари ще струва, а откъде ще ги вземе общинският съвет тия пари? Защото има вече общински бюджет – собствените приходи са ясни. Те са разпределени по разходни пера, държавната субсидия не може да се пипа, откъде ще вземе общинският съвет пари за референдум. Питам?
При предсрочни избори държавата бърка за огорчение на всеки финансов министър и плаща. А за местните референдуми няма как да плати държавата, освен ако това е идеята. Аз не казвам мнение, аз само питам. Аз искам да направим един работещ закон, защото се налага. Но виждате, че много неща трябва да се детайлизират, според мен.
Представете си, че няма праг. Събираме се ние 15 души съмишленици в родния ми град Видин и предизвикваме референдум. Плаща общината. На другия месец обратния референдум и пак плаща общината. Тогава таксите за детските градини скача два пъти, защото общината със собствените приходи, които ги е дала по нашите референдуми, не може да участва в разходите по таксите. Ето ви една хипотеза, която е напълно реална. Или най-малкото ще послужи на този, на който не му харесва, да каже: Уважаеми граждани, ние вместо да намаляваме таксата за детските градини, ние си правим референдуми.
Не съм склонна за този праг. Прага, при който решенията от референдумите да бъдат задължителни. В никакъв случай те не трябва да бъдат свързвани с активността на местни и парламентарни избори. Защото, ако някой спечели местните избори с 25%, този някой е временно поради неговата мандатност и всички условия за предсрочно освобождаване. И този някой носи отговорност ако вземе едно неправилно решение, и политическа включително. Този някой ,избран на местните избори носи отговорност и политическа и юридическа. Питам от тези 22%, които са казали да, кой носи отговорност затова, че общината ще бъде тласната в една определена посока. Вярно е, че другите бездействат. Но тези 22% казват, тук ще строим завод или пък тук ще строшим завод, защото пуши под моите прозорци. И в този завод работят 800 човека, но ние строшаваме завода, защото той пуши под прозорците на 10% от населението. Искам да кажа, че нещата не са така еднозначни.
По следващия въпрос – за действието във времето от резултатите от референдума. Като се вземе едно решение от референдума, това решение, облечено с нормативен акт, докога ще важи.
Янаки Стоилов:
Все едно да питате когато един закон се приеме до кога ще действа?
Надя Антонова:
Когато един закон се приема, той се приема по волята на Народното събрание и като се отчетат промените в държавата и възникналите нови проблеми, този закон или се отменя или се изменя. Но органът, който го е приел, той преценява и отменя или изменя. А тук е народът. И народът е казал, ще строшим завода. Сега ви питам: Добре, няма да строим завод. Докога, другари, няма да строим завод?
Следващ въпрос. Местната власт да предизвиква национални референдуми. Аз мисля, че поводи за конфликт между местната и централната власт има достатъчни. Сега на местната власт ние ще дадем възможност 10% от местната власт да предизвиква референдум по местни въпроси. Да, в БСП нямаме, оттам са многото кметове и ще си правим референдуми кога си искаме – до обяд и след обяд, но не е въпросът в това.
Г-н Председател, това са въпроси, които в мен предизвикват дискусия и ги предлагам на вниманието на комисията с най-добро намерение да създадем един работещ закон, независимо че тук се усмихваме като си говорим и примерите, които дадох са малко веселяшки, но мисля, че разбирате сериозността на проблемите.
Признавам също така, че не съм готова в момента да дам точната рецепта, а може би няма да бъда в състояние и сама да го направя. Затова го предлагам на обща дискусия. Благодаря ви.
Яни Янев:
Реплика, само с няколко думи, защото ми се струва, че се натрупаха неща, които колегата Антонова постави.
Първото, “да строшим завода”. Много е хубав примера, но искам да кажа, че тази тема не е ясна. Колеги, когато говорим за референдум, ние говорим за проблеми, които са в компетентностите на съответния орган. Ако в компетентността на Видинския общински съвет е да троши заводи, това ще можете да го решите и на референдум. Но няма такава компетентност. Това е много хубаво и звучно като пример, но не може. Проблемите, които ще се решават с референдум са тези, които са от компетентността на общинския съвет и ако той има такива компетенции ще го реши, но той няма. Или пък които са от компетенциите на Народното събрание. И ако този завод дими и пуши и пречи на хората да живеят, той е вече в компетенциите на другите форми на пряката демокрация – на гражданска инициатива, или нещо друго, чиито решения не са задължителни, но те ще предизвикат обществения дебат и т.н. Това е първото. Не може да има злоупотреба с това, което предлагаме. Защото се вместваме в рамките на компетенциите на органите.
Второ, дали може да има през месец референдуми. Не може да има нито по отношение а общините, нито по един и същи въпрос. Първото избягване на възможността да има хиляди референдуми залагаме чрез простичката формула, която предлагаме, първото е референдум да може да се прави по няколко въпроса едновременно, било то национален, било то местен. Защото е ясно, че сега, когато се отприщи тази възможност и дадем облекчените форми да се предизвикват референдуми, ще има много теми, по които хората ще искат. И за да не стане ежедневие референдума, затова ще можем да обединяваме едно, второ, трето, четвърто предложение за референдум в една обща процедура, което няма да налага нито държавата, нито общините да финансират референдуми. Още повече е облекчена процедурата от гледна точка на това, че когато въпросите възникват към дати на избори, във всички случаи да съумяваме д ги съчетаваме с конкретните избори, за да няма излишен харчлък.
И другото, слагаме един праг по един същи въпрос, по който е отхвърлена било чрез гласуване, било по друга възможност провеждането на референдум, има срок, в който този същият въпрос не може да се повдига.
Приемам, че има резон за много от тези неща, които каза г-жа Антонова, за опасения, но има и много конкретни неща, които предварително са предвидени, за да няма злоупотреба и все пак този механизъм да може да работи.


Надя Антонова:
Една кратка дублика на колегата Янев.
Първо, ако отворим Закона за местното самоуправление и местната администрация ще видим, че общинските съвети имат правомощия 23 на брой, ако не са и повече. В тези правомощия ,колега Янев е и правомощието общинският съвет да осигурява икономическото развитие и благополучие на общината. Така че аз твърдя, че в компетентността на общинския съвет е да каже да сторим ли завод. Значи ние можем да направим референдум да построим завод.
В компетентността на общинския съвет е да се произнесе ще строшим ли завода. Аз признавам абсурдността на примерите, но нарочни ги давам такива, за да видите докъде можем да се докараме. Малко гротескно звучи, но е вярно, за съжаление.
Янаки Стоилов:
Вече не е ли отминал този етап на рушене?
Надя Антонова:
За съжаление, не, защото отваряте другата тема.
Строшаването на завода също е от компетентност на общинските съвети, защото общинският съвет отговаря за екологията.
Второ, аз разбирам, че има срокове за провеждане на референдуми по един и същ въпрос. Но, колега Янев, един сръчен адвокат спокойно може да формулира такъв въпрос и да се постигне такъв резултат на референдума, който да отрича предния резултат. Питам аз при колизия на резултатите от референдумите какво правим? Имаме общ референдум към специален ли? Какъв правим? Това са въпроси, които съществуват. Моите примери са от практиката на един червен председател срещу един син кмет. Това са неща, които трябва да се обмислят, защото накрая ще се хванем за главите и ще кажем: Боже, какво направихме!
Последно, да не говорим за това, че липсата на праг или ниският праг и мотивите затова, че да бъдат стимулирани хората да предизвикват референдум са мотиви като чели нашата държава е в лабораторни условия. Ние знаем ли как големи групи от хора се манипулират и от кого? Тогава ако не знаем, наизуст ли направихме измененията в Наказателния кодекс за санкциониране купуването гласове. Съобразяваме ли нещата от тази гледна точка.
В края на краищата, ако някой е предизвикал референдум и този референдум има неблагоприятни последици, отговаря ли и какво правим.
Пак казвам. Най–позитивно съм настроена към новия законопроект. И това, което го приказвам, макар и гротескно, целта ми е този закон да бъде работещ и да не изпадаме в тежки ситуации с този закон по главата на обществото.
Елеонора Николова:
От изявленията на Надя Антонова, които са много сериозни, всъщност става ясно, че Вие като предпоследния вносител практически признавате обстоятелството, че законопроектът и идеите в него са много сурови и че трябва да се доразвият, от което следва, че ако ние следваме логиката, че има готов цял законопроект и само предложения за ЗИД на стария, би трябвало да разбираме ЗИД - предложенията за изменение на стария закон, че няма такива въпроси. А Вие сте и много права, че има страшно много въпроси, които не са помислени. И по въпроса за финансирането, и по въпроса за прага, и по въпроса за отговорността и кой я понася.
Защото тези ниски прагове, които г-н Стоилов и останалите вносители внасят, практически позволява на нашето твърде волно общество да бъде лесно манипулирано и с много малък брой гласове да се решат въпроси от жизнено значение за живота на нацията, без никой да понесе отговорност. Защото, няма да кажа много силна дума, ако кажа, че точно вашите стари функционери са майстори на манипулацията и продължават да си служат с такива подходи.
Това, което искам да кажа, е за г-жа Хитова.
Г-жо Хитова, когато аз съм внесла този ЗИД на Закона за допитване до народа, аз съм внесла и избирателен кодекс. И когато миналата година ние разглеждахме предложението на Мая Манолова исие за изменение на Закона за местните избори, тогава беше наличен цял законопроект на Надежда Михайлова и група народни представители от ОДС, ние не разгледахме готовия нов законопроект, а се занимавахме със ЗИД.
Ако ние трябва да спазваме правния принцип, за който аз съм съгласна с вас, когато има нов законопроект, той е с приоритет и няма как да гледаме закон за изменение и допълнение на стар закон, но аз ви давам примери и ви казвам: Всички изменителни закони на изборните закони, които са текли през 2007 г. са текли при наличието на нов цял избирателен кодекс, внесен от група народни представители и аз съм сред тях. Също ви казвам, че когато Мая Манолова внесе онези глупави текстове, с които сбъркахме целия местен избор за местни органи на власт, тогава имаше цял нов законопроект с философия и с текстове, който беше направен от Михаил Константинов, поръчан от Надежда Михайлова, а ние тогава отказахме за разгледаме целия законопроект по някакви съображения, защото не е внесен от управляващите.
Така че искам да кажа, че не е важен принципът кой внася нов законопроект и кой внася ЗИД, а важно е кой го внася. Тук не е съотношение между нов законопроект и законопроект за изменение и допълнение на съществуващ закон, а кой ги внася. Затова аз казвам, че ние, за съжаление, не работим по никакви принципи. Това искам само да напомня. Затова ви казвам, че не може от м. март 2007 г., а колегите Минчо Христов и Стела Банкова от 2006 г. да са внесли нещо, което две години да не е видяло бял свят.
Присъединявам се към всички възражения, които се направиха от Четин Казак и от Надя Антонова, които са по същество много верни и които трябва много сериозно да ни замислят. Тук вече извън политическата полемика. Ние поемаме една отговорност, за да дадем възможност на 150 или 200 хил. човека или 300 хил. човек, както е написал г-н Стоилов, които да решат по различен начин въпроси, които поредица народни събрания са решавали по някакъв начин. Аз не знам кой ще понесе тази отговорност, но мога да ви кажа, че 300 хиляди се събират много лесно. Особено ако им кажеш, че пускаме 3-ти и 4-ти блок, мисля че имаме предприсъединителен договор, дайте ще излизаме от НАТО, нищо че сме поели сериозни ангажименти. А да не казвам какво може да се случи в едни общински съвети, които не могат да направят 2/3 мнозинство. А ние тук дебатирахме по друг закон, че 2/3 мнозинство не можем да го приемем като висок праг за обществени поръчки за търгове и т.н., защото не може да направи 2/3 мнозинство. Вие можете ли да си представите какво значи всяка група от общинския съвет 1/3 да тръгне да си търси привърженици. Във Варна едно място на глас струва 1 млн. лв. Казвам го съвсем отговорно.
Така че този законопроект като философия да се допуснат гражданите до пряко демокрация е добър, в тази посока сме разсъждавали всички вносители, обаче той предполага много сериозен дебат и аз отказвам толкова лесно, само защото президентът Първанов е задал една роля, която му се е сторила интересна в момента, ние толкова лековерно да подкрепим едни текстове, които въобще не дават отговор на много въпроси – и за времето, и за средствата, и за политическата отговорност и затова какво правим с това болно общество, което не може да се ориентира в много въпроси.
Тези ангажименти, които сме поели по международни договори, те могат да бъдат делегирани с едно ниско мнозинство и това трябва да се помисли. В края на краищата трябва да питаме къде отиваме.
Янаки Стоилов:
Видях че има реплики. Г-жа Антонова, г-жа Хитова и г-н Янев за кратки реплики.
Надя Антонова:
Първо, по законопроекта, който са внесли Янаки Стоилов и колегата Янев, аз не приемам Вашата оценка за моето мнение за закона. Аз не съм казала, че не е доправен, нито пък съм казала, че е лекуват. Моля ви се, аз мога да се представлявам сама все още и да си казвам това, което мисля, лично.
Второ, по отношение на ЗИД. Аз ще гласувам против всички ЗИД. Защото смятам, на първо място, че съществуващият Закон за допитване до народа не е добър и не може да бъде реанимиран, защото философията му не е добра на съществуващия Закон за допитване до народа. Затова принципно съм против тези ЗИД и против съществуващия закон, с който няма да се съобразявам като действащо право.
Освен това, ще гласувам против ЗИД-те и защото откровено не съм съгласна с идеите в някои от тях, въпреки че някои от тези ЗИД ми харесват, тъй като са веселяшки, оценявам чувството за хумор, което е проявено в тях, но въпреки това се отнасям отговорно към ЗИД, които не приемам и ще гласувам против.
Диана Хитова:
В същата ситуация сме, г-жо Николова, както с избирателния кодекс – или ЗИД или новия законопроект. Не може и двете едновременно да бъдат приети. Те са несъвместими. И там Избирателният кодекс не е приет, а са приети ЗИД. А в нашия случай смятам, че е правилно решение обратното – да не приемаме ЗИД, а да бъде приет новия законопроект, тъй като той е една крачка напред от Закона за допитване до народа.
Яни Янев:
Аз искам да репликирам колежката Николова, която излезе, но все пак тя сподели едно притеснение затова, че твърде малко хора практически ще изместят законодателния орган. Тези цифри, които са заложени, това са хората, които инициират. Хората, които ще решат, са тези, които ще гласуват на референдума и при всички случаи, тези които ще гласуват на референдума по моя преценка няма да бъде бройката им в рамките на инициаторите. Във всички случаи ще е повече.
Но да се върнем към един друг проблем. По отношение на това колко процента от българското население ще се произнесе за изменение на един закон. Ако погледнем доскорошната практика в Народното събрание, когато имаме кворум от 121 народни представители в зала, с 61 гласа се приемаха закони. И ако приемем, че средно зад един народен представител стоят около 10 000 гласа на български избиратели, това означава, че с 600 хил. гласа ние сме законодателствали и това са не повече от 10% от общото число на българските избиратели. По-малко от 10% е. Така, че примерно 600 хиляди човека, отишли на референдум, които да пререшат или да дадат предложение за нов по-добър закон, не е нещо по-различно, не е толкова лошо в сравнение с това, че 60 народни представители са го решили в парламента. Това не подменя волята на хората и не мисля, че е нещо толкова драстично по отношение на тези права, че трябва да ни притесняват. Така че нека да не ги съпоставяме нещата и да си мислим, че изместваме парламента. В крайна сметка точно толкова, колкото ние имаме право да променяме законите с нашите предложения в рамките на Народното събрание с това, че сме получили някаква доза народно доверие, ние трябва да се съгласим, че това могат да направят и хората извън Народното събрание.
Дали ще може органът впоследствие да изпълни предложението за референдум. Заради това е направена предварителната процедура за законосъобразност на повдигнатия въпрос. Това е нещо, което е много важно и което е новият елемент в този законопроект. Защото ако ние първо направим референдума, а след това се окаже – става въпрос за Конституционния съд за националните референдуми, защото ако хората решат нещо, което е противоконституционно и незаконосъобразно, как Народното събрание да го направи после.
Янаки Стоилов:
Има ли още някой желаещ да се изкаже, или да пристъпваме към приключване.
Ще ви кажа най-важните резултати от едно скорошно проучване, направено през м. февруари, което е представително, на Националния център за изучаване на общественото мнение, който е решил по тази тема да зададе редица въпроси. Оказва се, че ¾ отгражданите с избирателни права категорично смятат и одобряват това да се провеждат местни допитвания. 2/3 на национално ниво също отговарят положително по отношение на националните референдуми и малко над 50% смятат, че гражданите могат да имат право да задължават провеждането на референдуми. Това е, ако искате да се ориентирате за обществената нагласа по тази тема. Другите подробности от това проучване няма да ги цитирам. Надявам се, че това ще ориентира всички, които искат ад се съобразят в своята позиция.
Мисля, че можем да пристъпим към гласуване в рамките на комисията.
В последователността на проектите:
Тук съм отбелязал и колегите, които изразиха мнението си, без да са в момента тук.
Първия законопроект с вносители Минчо Христов и Стела Банкова. Които подкрепят този законопроект, моля да гласуват.
Четири гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем “въздържали се”. С четири гласа “за” и девет “въздържали се” не се подкрепя този законопроект.
Следващият законопроект с вносители Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон. Които са “за”, моля да гласуват. Пет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем “въздържали се”. Не се приема законопроектът.
Следващият законопроект е на Волен Сидеров. Които са “за”, моля да гласуват. Четири гласа “за”. Девет “въздържали се”.
По законопроекта на Любен Дилов. Които са “за”, моля да гласуват. Четирима “за”. Против? Няма. Въздържали се? Девет “въздържали се”. Не се приема.
По Законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението. Тези, които подкрепят законопроекта, моля да гласуват. Единадесет гласа “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Двама “въздържали се”.
С единадесет гласа “за”, един “против” и двама “въздържали се” Комисията подкрепя този законопроект.
Благодаря ви за участието. Закривам заседанието.


Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: