---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 12

Днес, 27.03.2008 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Министерството на вътрешните работи – Румен Андреев, заместник-министър, Пенка Ценова и Любослав Попов, от Министерството на правосъдието – Любомира Димитрова, Катя Панова и Юлия Меранзова.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Колеги, можем да започнем заседанието. Съгласно дневният ред имаме две точки:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 802-01-32 от 14.03.2008 г., внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, № 802-01-33 от 24.03.2008 г., внесен от Министерския съвет.
По първа точка - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, внесен от Министерския съвет.
Тук е заместник-министър Румен Андреев. Предоставям думата на г-н Андреев да представи това, което се подразбира.
Румен Андреев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Проблемът, който ни вълнува, не е от вчера и от днес. Един път Народното събрание удължи срока на действието на § 7 от Преходните и заключителните разпоредби, като разчетът беше, че министерството и Народното събрание ще се справят с проблема по друг постоянен начин. В тази връзка са внесени някои предложения, които обаче, преценявайки трудностите по движението на един законопроект със съществено значение, стигнахме до извода, че едва ли той би могъл да влезе в сила достатъчно време предварително преди да настъпят вредни последици от това, че голямата част от досега работещите дознатели биха останали извън правомощията си.
Това налага да помолим за още едно удължаване с още една година на действието на тази разпоредба, като този път наистина се надяваме, че въпросите ще бъдат трайно и нормално законодателно решени.
Проблемът е такъв, че на 1 май изтичат правомощията на около 220 сега действащи дознатели. Лишавайки се от тяхната работа, ви уверявам, че дознанието, което и без това е силно затруднено, претоварено с дела, ще изпита едно меко казано много сериозно затруднение, което може да доведе и до блокиране работата на дознанието. Затова апелирам за разбиране по въпроса и се надявам, че ще приемете нашите аргументи. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Виждам трима души, които желаят да се изкажат: г-жа Балева, г-жа Николова и г-н Филип Димитров. Имате ли предпочитания за поредността. Ако е по заявките, г-н Димитров пръв даде знак. По групите е г-жа Балева, но тъй като ние обикновено процедираме в хода на желанието за изказване, заповядайте, г-н Димитров.
Филип Димитров:
Въпросът е изключително прост. Когато един министър очевидно не го гонят дори и след продължението на срока да изпълни задълженията, с които е натоварен, имаме два варианта: или продължаваме безкрайно сроковете или наистина си подава оставката. Аз предлагам да се придържаме към втория, а оттам нататък има смисъл да обсъждаме първия. Защото това нещо може да трае до безкрай. Ние се натъкваме непрекъснато на ситуации, в които трябва да удължаваме един срок един път, после втори път, после трети път и най-накрая да се окаже, че бакията е непоправима, както вече стана един път с друг един срок, свързан с регистъра.
Мисля, че не трябва да се поощрява подобно поведение. По-добрият вариант, според мен, е министърът да си подаде оставката, а оттам нататък да се види какво да се прави.
Янаки Стоилов:
Мисля, че се смесват различни теми тук. Г-жо Балева, заповядайте.
Надка Балева:
Уважаеми г-н Председател,
Колеги, мисля че в правомощията на която и да е специализирана комисия от състава на Народното събрание е да обсъжда законопроекти, а не като отговор на внесен законопроект и становище да се обсъжда въпрос за оставка на министри.
Конкретно по същество. Удължаване на срока наистина се налага, затова защото освен мотивите, които бяха изтъкнати, липсва и възможността да се възлагат дознателски функции и на други служители от системата на Министерството на вътрешните работи. Аз по принцип ще гласувам затова предложение. Но това поредно удължаване не решава въпроса. И тук съм съгласна по същество със становището на г-н Филип Димитров, че ние можем всяка година да удължаваме срока, дали ще бъде с по една или с по две години и в крайна сметка да не се реши този проблем. Имам и конкретен въпрос в тази връзка.
Колко дознатели са назначени от удължаването от миналата година някъде по това време беше досега. Знаем, че са ниски заплатите в сравнение със заплатите на следователите, които са от състава на съдебната система и съотношението във възнагражденията е някъде едно към три и които на практика нямат едно дело на следовател. Все пак тази информация е необходима като единен ориентир какви са тенденциите за решаване на този наистина болезнен въпрос в системата на разследването.
Елеонора Николова:
Аз също виждам какво се случва в дознанието. Тези хора са потънали в дела и ние сме на път още един път да взривим една реформа, която сме започнали с НПК.
Аз имам въпрос към заместник-министър Андреев. По каква причина следователите, които са 1600-1700, и защо през тези години не се назначават нови дознатели, и защо на българина акълът му идва все после. Доколкото знам законът за МВР вие си го писахте. Защо тогава не предвидихте това, което всички очакваха, че когато оперативният състав отиде на мероприятие и установи, направи оглед, да може да го прави, да може да запази веществените доказателства. Защо предвидихте всичко това да се дублира от дознател, т.е. дали ще се замени следователят с дознателят – все едно и също, тогава имаше готовност. Ние имахме консенсус помежду си да приемем това. Друг закон ни се предложи и сега от края на 2005 г. ние отново сме изправени пред пълен блокаж на системата, която смея да кажа, че по този начин работим вече три години в Народното събрание. Изпълнителната власт се държи безобразно, забатачва всичко и ние сме принудени с наши актове непрекъснато да даваме нови и нови срокове, с което всъщност правим едно косвено признание, че сме направили лош закон. Защото така излиза, след като непрекъснато го променяме.
Аз с много голямо възмущение се обръщам към Вас, може да не сте персоналния виновник, но искам да знам защо не назначавате дознатели. Кой ви каза колко бройки трябва да бъдат? Непрекъснато в комисиите се обясняваше при всеки бюджет, че Народното събрание разбира, проявява разбиране и че ще се дадат на МВР толкова пари, колкото трябва, за да се създаде дознателският апарат и въпреки това ние непрекъснато чуваме как тези хора са заринати до шия или главата им е потънала и не знаем как ще изплуват. Така че ние сме принудени да приемем този текст, но това не значи, че вашето безобразие трябва да бъде скрито.
Янаки Стоилов:
Аз във връзка с това, което каза г-жа Николова, но в друга посока ще отправя въпрос в някаква степен и като мнение.
Мисля, че тук освен усилията на МВР, трябва да отчитаме и реално съществуващите условия. Аз съм търсил информация от няколко полицейски управления и съм се натъквал, че дори в областни градове има незаети места за дознатели. И това не е поради нежеланието на МВР да ги назначат, а затова, че те не могат да намерят подходящи хора. Освен това, има вече случаи от постъпилите да напускат, намирайки си по-добра или по-изгодна работа. И с риск да засегнем малко юридическото честолюбие, ще кажа, че някои от заварените дознатели, които не са юристи, са достатъчно подготвени и по никакъв начин не отстъпват в своята работа на някои други.
И аз даже питам не е ли по-добре да удължим този срок на 5 години, за да не се занимаваме всяка година. Защото ние вече дежурно се налага и от обстоятелствата, не само от действията или бездействията на ръководството на МВР, но и от реалните проблеми, които съществуват, докато не се променят правомощията евентуално на следователите, докато някои други промени не бъдат направени.
Затова аз поставям въпроса, като имам предвид, че и следващата година парламентът ще бъде претрупан с доста повече работа в този сезон, дали не трябва да удължим срока. А ако се наложи някаква промяна междувременно, тогава той да бъде коригиран в обратната посока, а не в годишното му удължаване.

Елеонора Николова:
Аз имах нещастието да бъда нападната от престъпници и ме разпита една млада дознателка. Като видях при какви условия всъщност работят тези хора и как МВР ама въобще не се е погрижило за тях – едно счупено бюро, счупен стол, без компютър, безобразно, а на всичкото отгоре ги ползват като момичета и момчета за всичко. Това са хора със самочувствие, с образование и как ще останат в тази система, в която началниците в МВР гледат на тях като на “втора ръка”, вместо да е обратното.
Ние трябва да помислим как да защитим авторитета на дознателите и статутът им по някакъв начин да бъде защитен, и заплата, и всичко останало, а не само да удължаваме срока. Защото те наистина са изправени пред такава ситуация, да взимат шапката си и да си ходят и ние пак ще останем без дознатели.
Яни Янев:
Г-н Андреев, като въпрос. В момента разполагате ли с общия брой на свободните щатове за дознатели, какъв е броят на назначените до момента, каква е натовареността на отделен дознател. Имате ли ги като данни. Ако имате тази информация, бих желал да я чуя.
Янаки Стоилов:
Има ли други въпроси и предложения в дискусията? Г-н Герджиков, заповядайте.
Проф. Огнян Герджиков:
Аз смятам, че това не е много добър атестат за нашата държава с тези непрекъснати удължавания на срокове и затова се присъединявам към това, което се чу тук изобщо. Но ние сме принудени да го направим. Съвсем коректно е да попитаме дали действително една година ще е достатъчна. Защо не вземем по-радикалното решение, за да сме сигурни, че в срока, който ще дадем, нещата могат да се оправят.
Филип Димитров:
Опасявам се, че по този начин ние отново ще стигнем до не решаване на никакъв проблем.
Има Министерство на държавната администрация и административната реформа. Има възможности за преразглеждане на въпроса за начина, по който се определят ранговете и оттам и заплащането. Има начин да се извършат промени, които засягат този въпрос. Има министър, или по-скоро се претендира да има министър на вътрешните работи, който би трябвало да е предприел нещо в последните две години и половина откакто е влязъл в сила Наказателно процесуалния кодекс.
Извинявайте, но какво всъщност правим?
Първо, ние поощряваме безделието и наглостта на един министър и неговия антураж.
Второ, поощряваме невзимането на решения по отношение на такива важни въпроси, които са свързани с принципния характер на реформата на Наказателно процесуалния кодекс. Затова беше зора да приемем нов НПК.
На последно място, даваме непрекъснато сигнали, че ние сме една държава, която е негодна да си решава проблемите. След една такава реформа, след всички амбиции и претенции, които бяха свързани с гласуването на НПК, който моята партия подкрепи единствено и само във връзка с това, че той сигнализира някакви неща, които ние искаме да кажем на българина и на европееца топтан. След всичко това ние седим тук и обсъждаме дали да продължим с една година, и забележете, да направим срока пет годишен. Т.е. едно положение, което не е нормално, което приемаме, че не е редно, което смятаме, че не е допустимо, да го увековечаваме. Извинявайте, но наистина не разбирам какво правим.
Янаки Стоилов:
Други изказвания. Г-жа Хитова.
Диана Хитова:
Искам да кажа, че когато обсъждаме един законопроект, трябва да правим оценка на обективно съществуващите факти, а не на това, което би трябвало да бъде. Всички сме съгласни, че би трябвало по някакъв начин да се уредят тези неща. Но ако не приемем този законопроект, това означава да настъпи срив в досъдебното производство. Още повече, че става въпрос за хора, които са квалифицирани, макар и необразовани. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-жа Масева.
Елиана Масева:
Уважаеми колеги,
Уважаеми г-н Председателю,
Не съм съгласна, че ние сме принудени. Винаги сме възразявали, когато народното представителство е било третирано като придатък на изпълнителната власт. Съжалявам много, законодателят трябва да вижда обществените отношения в проекция - това, което беше целта, стратегията на НПК, да се измести разследването на нивата, на които ще бъде най-рационално, приехме като правилна политика, а сега изведнъж толкова време мина, нито се назначават, нито се правят усилия чрез бюджета да се увеличи възнаграждението на тези хора.
Наистина при приемането на бюджета никой не постави въпроса затова, че са необходими средства за тези квалифицирани специалисти, които извършват много тежък и сложен труд.
Изобщо не мисля, че сме принудени. Ние трябва да принудим министерството да изпълни тази стратегия, свързана с разследването – да назначи хора. Йордан Бакалов от СДС, председател на парламентарната група, на два пъти изтъкна много драстични примери за Пловдив затова, че кандидатстват хората и на съвсем формални основания и със съвсем нелепи обяснения им се отказва назначение като дознатели. Войната и липсата на организационни способности в МВР между оперативните работници и дознателите мисля, че води именно до този проблем. В никакъв случай не мога да се съглася, че ние ще извършим тук една поправка, която да е в облекчение на принципите, които ние сме отрекли.
Янаки Стоилов:
Давам думата на г-н Адреев. Заповядайте.
Румен Андреев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми народни представители,
Проблемите, които повдигна този, сравнително малък по обем и като тематика законопроект, който предлагаме, вие сами разбирате, че повдигна всички тези въпроси, които бяха поставени тук. Ще си позволя да кажа нещо, което може би за трети или четвърти път, както в тази Комисия, така и в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред съм повдигал въпроса за отговорността на българската правна наука и на българския законодател за едно трайно решаване на въпроса каква наказателна политика иска българската държава. Това означава следното.
Още преди приемането на сега действащия НПК се разглеждаше въпроса и теоретично се подкрепяше от всички, че България се нуждае от един модел, който е близък до повечето европейски страни, а именно моделът на разследващата полиция. Това означава на практика изчезването на професията следовател и дознател. Това означава повишаване ролята на прокуратурата, което беше направено в правилната посока с връщането на ролята на наблюдаващия прокурор при разследването. Но законодателят и правната доктрина и теория направиха една-две крачки в правилната посока и спряха дотам. Това, което преди беше ролята и функцията и фигурата на следователя в наказателния процес едно към едно се пренесе върху дознателя и сега двете фигури са напълно равностойни в наказателния процес. С това не бяха решени основните проблеми. Това доведе и до положението да не могат да бъдат попълнени щатните бройки за дознатели. Това доведе до прекомерната натовареност на дознателите. Това доведе до поредното потвърждаване формализма на нашето наказателно производство, позволявал съм си и друг път да го казвам, който е доведен до абсурд.
Така че ние с това предложение се опитваме, извинявайте за израза, да закърпим една дупка, докато бъде решен кардинално и нормално въпросния проблем.
Едно от решенията на този въпрос би бил връщането към нещо старо,което лошо звучи – “нещо старо”, това е да се даде възможност на министъра на вътрешните работи със своя заповед след обучение, преценка и подбор, да възлага ограничени функции по наказателния процес на по-широк кръг полицейски служители. Това предложение в момента се обсъжда в Народното събрание. Ако то бъде прието, нещата ще направят сериозна крачка към този модел, който първоначално беше избран, а именно разследваща полиция.
На конкретните въпроси мога да ви отговоря следното.
Защо няма нужните дознатели - две хиляди броя, за които има осигурени финансови средства. Защото в продължение на две години правим всички усилия да привлечем млади юристи, някой път не млади, но желаещи няма. Ако отделни случаи има, когато някой кандидатствал не е бил приет, най-вероятно това не е поради някакво лично отношение, а защото в определена в една или друга степен вероятно не е отговарял на някои от изискванията. Неофициално мога да споделя, че лично аз съм изисквал от конкурсните комисии да снижават критериите, за да може все пак да дойдат хора, които добре или лошо, но да вършат тази работа. Резултатът е, че има непрекъснато текучество, броят на постъпилите нови дознатели е почти съотносим към броя на напускащите. Бройката на дознателите варира около 1500 души.
Янаки Стоилов:
Значи разполагате с ¼ по-малко от тези, които се смятат за необходими.
Румен Андреев:
Въпреки усилията, които полагаме да назначаваме все повече дознатели. Обяснимо е. Но масова е практиката млади юристи, кадърни идват, работят една или две години, натрупан необходимия юридически стаж и се възползват от първата възможност да спечелят конкурс било за следователи, било за прокурори или съдии, или било някъде другаде, където заплащането би било адекватно на тяхното образование, на техния ценз и на техните знания.
По въпроса защо не се осигуряват достатъчно средства за дознателите. И този въпрос е дискутиран не веднъж. Вероятно най-малко мен можете да подозирате в доброто желание да бъдат осигурени адекватни заплати на дознателите, които биха били поне съотносими към заплатите на следователите. Още веднъж искам да ви кажа, че това в рамките на това министерство е невъзможно. Защото не може никой да си позволи да даде на една категория служители заплати два или три пъти по-високи от заплатите на техните колеги. Пътят, който може да бъде избран и който е нормалният, възнаграждението в рамките на цялото министерство, да се доведе до положение, което поне съотносими със сходните силови министерства в Европа. Но всички разбираме, че това нещо на настоящия етап от развитието на държавата ни едва ли е възможно. Но да се прави една привилегирована категория юристи или въобще служители в министерството, разбирате че е невъзможно, защото това ще доведе до срив в отделните звена.
Янаки Стоилов:
Г-н Андреев каза нещо, което, за съжаление, е вярно и трудно преодолимо, че съществуват разлики почти трикратни в заплащането на юристите - едните, които са магистрати и вършат подобна работа и другите, които са в полицията. Това е една аномалия, която я няма в никоя страна. Аз не говоря да се доближат до европейските нива на заплати. Проблемът е, че вътре в страната има големи диспропорции и това сигурно ще продължава да стои, докато някакво решение не се намери.
Но нека да продължи г-н Андреев с отговорите на въпросите.
Ще се справите ли с още една година или да удължаваме срока. Защото не бих искал другата година да се явите тук със същата тема.
Румен Андреев:
Отново искам да подчертая, че кардиналното решение на въпроса вероятно е в ясната позиция на самата държава като цяло. Иска ли разследваща полиция, каквато е в преобладаващите европейски страни или ще се държим към стария модел, който приравни дознателите на следователите, което не реши проблема. За мен проблемът в голяма степен, не казвам напълно, би бил решен с възможността министърът да възлага отделни функции, поне така, отново подчертавам на обучени и подбрани служители с полицейски функции. Каква е идеята? Те да се занимават основно с неизвестния извършител. Техните действия, извършени като първоначални и неотложни по смисъла на НПК, да бъдат валидни в съдебното производство и евентуално, когато бъдат разкрит извършителя, той да бъде поет от съответния дознател или следовател. Тогава наистина полицията ще бъде доста по-ефективна и на улицата, и на полето, и навсякъде. Но това не е в компетенциите единствено на Министерството на вътрешните работи.
Ако се върнем на въпроса дали би ни стигнала една година, бих ви отговорил. Може да се окаже, че е много, ако бъдат решени някои последващи въпроси, свързани основно с НПК, а може да се окаже и съвсем недостатъчно, ако тия основни, основополагащи въпроси не бъдат решени. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Аз си спомням, че още когато беше дискусията за приемане на Закона за МВР, бяхме направили такова предложение. За съжаление, то не срещна необходимата подкрепа в другата комисия под нас и тогава може би този проблем нямаше да съществува. И сигурно ще се поднови тази дискусия и тя трябва да се проведе отново.
Да приключваме с този законопроект и да пристъпим към неговото гласуване за първо четене.
Тези, които подкрепят законопроекта, моля да гласуват. Десет гласа “за”. Против кои са? Трима. С десет гласа “за” и три “против” законопроектът се приема.
Благодаря Ви, г-н Андреев.
По втора точка - Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, внесен от Министерския съвет.
Кой от представителите на Министерството на правосъдието ще представи законопроекта?
Любомира Димитрова:
Г-н Председател, ако ми позволите, аз да представя законопроекта. Началник съм на отдел “Международна правна помощ” в Министерството на правосъдието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Представяме на вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест основно и предимно в частта относно издаването и изпълнението на Европейската заповед за арест. Тази част от закона се прилага близо в продължение на една година от началото на членството на България в Европейския съюз. За този едногодишен период органите на съдебната власт, които прилагат закона, са стигнали до изводите за някои непълноти и празноти в уредбата, които се нуждаят от адресиране. Поради това Министерството на правосъдието пое инициативата в рамките на междуведомствена работна група, в която участваха и представители на съдебните органи, съда и прокуратурата и представители на Министерството на вътрешните работи да изготви този законопроект, за да отговори на тези нужди.
Основните изменения в законопроекта касаят на първо място изброяването на възможните начини за получаване и изпращане на европейска заповед за арест, освен официалното й изпращане с официално писмо от съответната държава членка, което е в съответствие с изискванията на рамковото решение относно Европейската заповед за арест и предаването на лица между държавите членки и чиято основна цел е да позволи подаването на Европейска заповед за арест по факс или по електронна поща също да е основание за иницииране на производство по разглеждането на заповедта.
Освен това, съществуваше непълнота относно органа, който от името на Република България да взима решение за приемане за изпълнение наказанието “лишаване от свобода”, наложено от чуждата държава в случаите, когато Европейската заповед за арест се отказва спрямо лица, които живеят или постоянно пребивават в Република България или са български граждани, защото досега такъв орган не беше определен в закона и това затрудняваше прилагането на този текст.
На следващо място се предвижда отново по желание на представителите на съдилищата, които прилагат Европейската заповед за арест, удължаване на срока, за който може да бъде задържано лицето, ако това е необходимо докато бъде извършена проверка на основателността на получената заповед за арест, в т.ч. и в случаите, когато заповедта за арест е изпратена без превод на български език и това удължаване да бъде за срок до 72 часа. Гаранция срещу злоупотребата с този срок с оглед защита правата на лицето е условието това да става само по разпореждане на съда или на прокурора.
На последно място, се предвижда задължението на съда да изпраща на Върховна касационна прокуратура и на Министерството на правосъдието информация за изпълнените и отказани Европейски заповеди за арест с цел воденето на пълна статистика, която ще бъде необходима и във връзка с предстоящия мониторинг на Европейската комисия през есента на 2008 г. относно прилагането от страна на България на Европейската заповед за арест.
Благодаря за вниманието. Изразяваме готовност в случай, че е необходимо да се направят редакционни промени в текста, да съдействаме.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Могат да се наложат не само редакционни промени, тъй като един от принципните въпроси, който се поставя, е за отклонение от режима на НПК за първоначалното задържане. Така че това е въпрос по същество.
Мисля, че има и други въпроси, които са по-лесно решими.
Предлагам г-жа Кузманова само да ги маркира, за да ги включим в становището на комисията. Вие, предполагам, че сте ориентирани за тях и по-нататък работата може да продължи по текстовете. Заповядайте.
Николета Кузманова: експерт.
Същественият въпрос по този законопроект е свързан именно с удължаването на срока на задържане в случаите, когато има получена от друга държава - член на Европейския съюз, Европейска заповед за арест за лице, което се намира на нашата територия. По сега действащата уредба срокът за задържане е 24 часа. Предлага вносителят удължаването му до 72 часа в случаите, когато съдът получава директно заповедта и до 96 часа в случаите, когато тази заповед не се получава директно от съда.
Практическият проблем, който инициира тази поправка се оказа, че е свързан с това, че съдът нямал физическата възможност в рамките на 24 часа да провери заповедта, да я комплектова и ако се наложи допълнителни документи и в по-големия брой случаи тези заповеди пристигали непреведени на български език, каквото е изискването на закона. Безспорно сигурно има някакъв такъв проблем, но само искам да обърна внимание, че и действащата уредба задължава съда да пристъпи към задържане едва след като е проверил дали Европейската заповед за арест отговаря на тия условия, което означава, че ако това е практическият проблем в момента задържането се постановява в момента, в който се получи заповедта и едва тогава се отива на проверка и дали има основание да се задържа и т.н.
Това е същественият въпрос, който трябва да се реши – дали се налага или не удължаване на този срок и евентуално, ако се налага, в тази връзка някои уточнения в нормите, че винаги проверката предхожда задържането.
Другият въпрос, който обаче се оказа, че е въпрос на техническо изписване на текстовете, е свързан с въвеждането на тези нови начини за получаване на Европейската заповед за арест. Вносителят не е направил диференциация с оглед спецификата на получаването й по системата ШИС, или чрез Интерпол, или телекомуникационната система, когато обективно не може пряко да отиде в съда. Но това е въпрос на техническо изписване на текста, т.е. една корекция в текста на вносителя на друго място може да се постигне съответния синхрон, който те всъщност целят да направят.
Последният въпрос е пак за техническа грешка с изпускане на това за кои видове наказания можем да приемем изпълнение у нас. Оказа се, че няма да е за всичките, а ще е само за лишаване от свобода.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Някакъв коментар по тези въпроси. Разбира се, и колегите ако имат някакви въпроси и становища.
Любомира Димитрова:
Едно уточнение във връзка със срока. Тъй като предложението за възможността за увеличаване на срока в случаите, в които Европейската заповед за арест се получава директно до съда, който е и основният метод и принцип, залегнал в рамковото решение, беше предложение и дори самата формулировка на текста беше направена от съда. Затова, ако е възможно по някакъв начин, когато се разглежда този текст, да бъдат привлечени и представители на съдилищата. Ще ви бъдем благодарни. Софийският апелативен съд имаше представител в работната група, както и Окръжен съд-Варна.
Янаки Стоилов:
Тъй като тук става въпрос за принципни въпроси, би следвало да ги обсъдим по принцип не само от гледна точка на технологията и удобството на процеса, така че вие може да ни дадете застъпниците на това становище или пък, ако има и други, които да консултираме по него.
Разбирам, че възприемате в по-голямата част тези предложения и остава повече открит въпроса, който е по същество, който е за продължителността на задържането.
Имате ли други въпроси и становища. Няма. Ще пристъпим към гласуване. Който подкрепя по принцип Закона за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест моля да гласува. Единадесет гласа “за”. Против и въздържали се няма. Единодушно се приема.
Преди да закрия заседанието ви уведомявам, че се задава нова поредица от сложни и обемисти законопроекти, с които ще започнем да се занимаваме в скоро време.
Другата седмица вероятно ще разгледаме за второ четене промените в ГПК и за второ четене на Законопроекта за отговорността на държавата и общините за вреди. Ще започнем по-нататък с първото четене на поредица от законопроекти: за търговския регистър, малко по-нататък със Семейния кодекс. С това ви ориентирам за преобладаващата част от законодателната програма на комисията до и след Великденската ваканция.
Благодаря ви за участието. Закривам заседанието.



Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: