---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 14

Днес, 04.04.2008 г., петък, от 15:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Министерството на правосъдието – Миглена Тачева, министър, Илонка Райчинова, заместник министър и Даниела Митева, заместник изпълнителен директор на Агенцията по вписванията.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги,
Г-жо Министър,
Днешното заседание провеждаме по покана на г-жа Тачева и решихме в обстановка, различна от обичайната и надявам се по-спокойна и творческа, да започнем дискусията по един от трудните, в някаква степен конфликтни, въпроси за търговската регистрация. Поводът е вече подготвеният и внесен законопроект. В началото ще бъде направена кратка презентация и след това ще има дискусия. Това обсъждане ще завършим в следващо заседание на Комисията.
Г-жо Министър, предоставям Ви думата. Предполагам, че продължителността на заседанието ще зависи от количеството на вашите въпросите, от интереса, който се прояви.
Миглена Тачева:
Уважаеми колеги, опитали сме се да систематизираме предложените промени в няколко групи, така че да можем да очертаем предложенията, а след това сме готови аз, заместник-министър Райчинова и заместник изпълнителния директор на Агенцията по вписванията – Даниела Митева, в детайли да мотивираме една или друга промяна и ако вие имате някакви други предложения, да ги помислим отсега.
В 12 групи са предложенията, които сме направили. Това са предложения, които бяха на дневен ред от старта на търговския регистър, предложения ежедневни от адвокати, които работят по Търговския регистър, от всички бизнес организации, които имат също участие в това. Много подробно са разписани, с всички идеи и на базата на работата на колегите от Агенцията, на съдии от окръжните съдилища и това, което коментирахме в дните за парламентарен контрол. Опитали сме се да възприемем всички онези положителни предложения, така че да направим търговския регистър по-лесно достъпен и по-срочен като вписване.
Към този момент имаме подадени 76 хиляди и няколко заявления. Датите за регистрация са един месец и три работни дни. Ако трябва да правим сравнение, това е срокът, в който и сега съдът вписваше – 30 дневен срок, но идеята е, изваждайки регистъра от съдебната регистрация, да постигнем един срок, който няма да е от днес за утре, както е сега текстът на закона, но ще бъде 14 дни, което е наше предложение, с оглед на знанието на търговеца в кой момент ще му бъде необходима тази фирма или конкретен документ, или каквото и да било, за да знае, че подавайки документите си на 14-тия ден ще получи регистрация. Надявам се след края на м. май, ако законът влезе в сила до средата на април или малко след Великденските празници, до м. май да преодолеем това запушване от 35 хиляди фирми, които не са регистрирани към този момент. И от 15 юни да започнем да вписваме в този двуседмичен срок. Ако нещата вървят в тази посока, изчисленията, които са направили колегите от Агенцията, е за вписване и в 7 дневен срок.
На първо място, се съобразихме с всички предложение за разширяване на кръга от лицата, които имат право да подписват и подават заявления.
На второ място, това са промени в правилата за оповестяване на годишните счетоводни отчети, които са регламентирани в Закона за счетоводството. Знаете, че има несъответствие в Закона за счетоводството и тригодишния срок като възможност за пререгистрация на фирмите.
На трето място, възможност на фирмите да не подават втори път документ, който веднъж е бил подаден, дори и да е постановен отказ за вписване.
На четвърто място, извлечение или копие на електронен образ на документи. След заверка от длъжностното лице на Агенцията по вписванията да имат силата на официален документ. Говорим за тези документи, които се прилагат по едно конкретно вписване.
Увеличава се и срока за запазване на наименованието на фирмата от 2 на 6 месеца, защото в този двумесечен срок нищо не може да се свърши.
След това се регламентира поредността при вписванията, които се конкурират.
Разширява се кръгът на случаите на служебното вписване.
Въвежда се изричен срок за издаване на удостоверението за пререгистрацията от съда.
Уникалността на фирмените наименования да действа само за ново регистрираните фирми.
Въвежда се изискване за временно пререгистриране на търговеца и неговите клонове.
Засилва се практическото значение на единния идентификационен код.
Променя се статута на длъжностните лица по регистрация.
Сега в малко по-голяма конкретика по всяка една от точките.
На първо място, с предложенията се разширява кръгът на лицата, като се приема, че адвокати, които са упълномощени по реда на Закона за адвокатурата без нотариално заверено пълномощно ще могат да подават и да подписват заявления. По отношение на подаването на заявленията по интернет за адвокатите се предвижда да имат право да подават тези заявления със своя личен универсален електронен подпис.
На второ място, съставителите на финансовите отчети, ако имат нотариално заверено пълномощно, правото им се ограничава само за подписване на заявления, с които се иска оповестяване на годишните финансови отчети. По отношение подаването на заявлението по интернет, съставителите на финансови отчети се предвижда да имат право да подават тези заявления със своя личен универсален електронен подпис.
На трето място, се дава възможност и на заинтересовани лица, подаващи заявление за запазване на фирма, да могат да го правят и в полза на друго лице, което ще се посочва изрично.
Следващата група промени са свързани с правилата за оповестяване на годишните счетоводни отчети. Тук сме очертали три хипотези.
Първата – търговците, които вече са се пререгистрирали преди 31 май на съответната година, ще бъдат задължени да подават заявление за оповестяване на финансовите си отчети за предходната година в Търговския регистър.
Втората хипотеза – търговци, които не са пререгистрирани към 31 май на съответната година, имат право да оповестяват финансовите си отчети по стария ред. А това беше страниците на икономическо издание или чрез интернет.
На трето място, въвеждаме хипотезата за търговците, които ще се пререгистрират в три годишен срок и до 30 май ще имат задължението в тримесечен срок от датата на пререгистрацията си, да оповестят финансовите си отчети и за изминалите години. Това означава, че ако дружеството се пререгистрира на 20 юли 2010 г. – в тригодишния срок, ще бъде задължено да оповести в Търговския регистър и своите финансови отчети за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. най-късно до 20 октомври 2010 г. То един път, понеже е непререгистрирано, ще бъде задължено да си ги оповестява по стария ред – интернет страница или икономическо издание, но след това, за да си попълни досието по съответния ред, ще трябва да си представи и отчета в Търговския регистър.
Възможност фирмите да не подават втори път документ, който веднъж е бил подаден, дори и да е постановен отказ. Тук сме възприели идеята да може да бъде използван вече подаден документ. Затова обаче заявителят трябва да посочи входящия номер на заявлението към което е бил приложен и възможността не се отнася за документи, които са представени, но не са съставени по надлежния ред, заради което е постановен отказ. Ако има постановен отказ за лица, че един документ не е бил съответен, той просто няма как при следваща пререгистрация да се ползва. Може би малко по в детайли сме изписали нещата, но по-добре да бъде по-ясно казано, отколкото да даваме възможност за различни тълкувания.
Извлечения или копия на електронен образ на документи, които ще имат силата на официален документ. Тук става дума затова, че във всеки един момент едно дружество или един от съдружниците дори да загуби своите документи, които касаят обаче само регистрацията, а не въобще някакви документи, ще може да се снабди с такъв със същата правна сила както и самият оригинал. Говорим за дружествен договор, за счетоводен отчет – за тези документи, които се прилагат към партидата.
Увеличава се и срока за запазване на фирма от 2 на 6 месеца. Практиката досега показа, че досегашният срок от два месеца е недостатъчен. Много от дружествата за подготовка на необходимите документи за създаване на търговско дружество, особено когато е с чуждестранно участие, срокът ще се продължава докато бъде постановено вписване или влезе в сила отказа за вписване, ако такъв се постанови при подаване на заявление преди да са изтекли 6 месеца и производството по вписването приключва след изтичането им. Тук става дума за две хипотези: едната, която във всички случаи се увеличава на 6 месеца и другата възможност е този срок да бъде удължаван, докато се постанови вписване.
Регламентира се поредността при вписванията, които се конкурират. Когато е постъпил за вписване или обявяване на акт по чл. 14 по партидата на търговеца, каквото и да значи това чл. 14, се вписват или обявяват незабавно всички постъпили преди него и неразгледани заявления по реда на постъпването им. Например, ако един съдружник продаде дяловете си на купувач и се заяви за вписване в това обстоятелство, срокът за вписване е по-дълъг в сравнение със срока за вписване по партидата на същия търговец на един запор върху тези дялове, наложен с акт на съда от по-късна дата. Тъй като актовете на съда се вписват незабавно, ако не бъде спазена поредността на подаване, ще бъде поставен в необоснован риск и правна несигурност купувача на тези дялове.
Същата поредност се въвежда и при спиране на регистърното производство по нареждане на съда. Досега това не беше уредено. В този случай се вписват или обявяват незабавно всички постъпили заявления преди заявлението за производство, по което е спряно. Възобновяването се извършва незабавно при предоставяне на доказателства за отпадане на основанието за спиране.
Следващият кръг въпроси – разширява се кръгът на случаите на служебно вписване. Досега в Закона за търговския регистър беше предвидена само една възможност за служебно иницииране на вписване – обявяване и заличаване в търговския регистър, и ставаше дума само за актове на съда. С предложенията, които правим, се обхващат и актовете на други държавни органи. Например, Агенцията за държавни вземания, както и на лица, осъществяващи публични функции – нотариуси, частни съдебни изпълнители, държавните и общинските учебни заведения, държавните и общински лечебни заведения и други лица и организации, чрез които държавата упражнява своите функции и на които това е възложено със закон. Говорим за служебно вписване.
Въвежда се също така и изричен срок за издаване на удостоверението на пререгистрация от съда. Наложена е практика фирмените отделения при окръжните съдилища да бавят издаването на удостоверения, по този начин да бавят и пререгистрацията на търговците, затова се предлага да въведем три годишен срок от поискването на страната, да бъде предоставена. Ние слагаме инструктивни срокове, но не знам какво се случва, ако все пак съдът не спази този срок. Ако в Агенцията не се спази имаме някакви механизми. Може би трябва да помислим и в някаква такава посока.
Янаки Стоилов:
Само да вметна, че в Закона за съдебната власт предвидихме, че сроковете вече са задължителни и за органите, които решават въпросите, които са поставени, т.е. не само за страните.
Миглена Тачева:
Тук не става дума за решение или за някакво определение. Няма смисъл да слагаме срокове, ако след това не могат да се контролират и да се получава съответното наказание или да има някакъв страх от репресия.
Уникалността на фирмените наименования да действа само за ново регистрираните фирми. Тук е доста сложно, защото с този текст изоставяме възприетите в действащата сега редакция на закона принцип да се издават при всички случаи съвпаденията на фирмите в хода на процедурата по регистрация, тъй като това би забавило и затруднило в голяма степен пререгистрацията на търговците. Всъщност уникалността на фирмите да започва от ново регистрираните фирми.
Засилва се практическото значение на единния идентификационен код, като на първо място се разширява обхватът на правилото, според което при посочване на единния идентификационен код държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация, както и лицата на които е възложено упражняването на публични функции, нямат право да изискват доказването на вписани обстоятелства и представянето на актове, които са обявени в търговския регистър. Добавени са и организации, предоставящи обществени услуги, в т.ч. и банките.
С тази допълнителна разпоредба се дефинира понятието “организация, предоставяща обществени услуги”, а именно всяка организация, независимо от правната форма на учредяването и която предоставя една или повече образователни, здравни , водоснабдителни, канализационни, топлоснабдителни, електроснабдителни, газоснабдителни, телекомуникационни, пощенски или други подобни услуги, предоставяни за задоволяване на обществените потребности, включително като търговска дейност по повод на чието предоставяне могат да се извършват административни услуги.
Въвежда се изискването за едновременно пререгистриране на търговеца и на неговите клонове, като с това всъщност се дава възможност да се получава пълна информация за търговеца.
С тези предложения се опитахме да променим статута на длъжностните лица по регистрация. Аз имах няколко пъти вече възможност да го кажа на парламентарен контрол, след всички 6 конкурса, които са проведени, повече от 37 длъжностни лица по регистрацията не сме назначили. С тази заплата, която все още е 472 лв. и с изискването за юристи с три годишен стаж. Защото юристите с три години стаж в съдебната система получават някъде между 1500 – 2000 лв. и беше трудно да намерим такива колеги с юридическо образование. Ако бяхме написали да нямат юридическо образование, сигурно всички деловодители от търговско фирмените отделения щяха да станат длъжностни лица по регистрацията и сигурно много от проблемите щяха да ни ги спестят.
Но какво всъщност предлагаме. Тъй като имахме много дебати в Министерския съвет- визирам повече министъра на държавната администрация, който хем иска да съкращаваме бройки, хем да не увеличаваме заплати и ако може и регистъра ден за ден да вписваме, ще бъде най-добре. Но не може тези три неща да ги съчетаем и да се случат работите. Затова предлагаме длъжностните лица по регистрация вече да не са държавни служители. Така ще намалим и бройките на държавните служители. Да бъдат служители по трудово правоотношение. Приравнихме възнагражденията им на заплата, която е равна на съдебен администратор в окръжен съд, което е заплата към 1050 лв. към днешна дата.
Предвидихме и мисля, че го написахме може, но ние ще предвидим по изключение, за да е ясно, защото сега при тази заплата неразумно да напълним до 90 бройки регистъра с юристи с един ден стаж. Затова нека да си го оставим като опция – да бъде действително по изключение и там, където действително няма кандидати с 3 години, а това ще се докаже с конкурсите и с документацията, едва тогава да се пристъпва към отпадане на това изискване за три години стаж.
Това са 12-те групи промени. Аз предлагам да започнем с въпросите, ако имате и с малко по-голяма конкретика.
Заместник-министър Райчинова, която е ръководител на групата, която готви промените и която от първия ден се занимава с Търговския регистър, също ще се включи в дискусията.
Да благодарим на Агенцията по вписванията за така подробната презентация.
Янаки Стоилов:
Благодаря на г-жа Тачева за представянето, което беше повече по принцип, но достатъчно конкретно.
Аз също мисля, че ние по-скоро сме в процедура на две втори четения по този законопроект, защото в него се правят конкретни промени, след като концепцията вече е обсъждана и имаме действащ закон.
Мисля, че по-продуктивно ще бъде да започнем да гледаме отделните текстове. Там, където те са свързани с тематиката, можем да се прехвърлим към някои други в тези тематични групи. Смятам, че текстовете ще ни позволят да се ориентираме къде има съвпадение или различия в становищата или някакъв трети вариант на разрешение.
Конкретните въпроси ще могат достатъчно добре да бъдат откроени и върху тях да се фокусираме в последващата дискусия. Така нали е добре да процедираме. Ако някои имат и допълнителни предложения, също да ги чуем. Може би най-напред това, което е предложил законопроекта. Освен това има и законопроекти на други колеги. Те съвпадат с част от темите и ще можем в тази последователност да очертаем проблемите.
Първото предложение. Параграф 1 - за публичността.
Тук аз искам да поставя въпрос дали да спазваме изцяло сегашната откритост или да възприемем един малко по-консервативен подход. Т.е. регистърът също да е публичен, но да се определи в каква степен е публичен. Мисля, че това е един въпрос, който се повдига и от предложението.
Миглена Тачева:
Към сегашния текст сме добавили – който приключва до “въз основа на които са извършени вписванията, заличаванията и обявяванията” сме добавили “както и до електронния образ на фирмените дела на пререгистрираните търговци.”
И сме добавили нова ал. 2.
“(2) Агенцията осигурява свободен и безплатен достъп и до съдържащите се в информационната система на търговския регистър заявления, електронния образ на приложените към тях документи и постановените откази.”
Отказите ги нямаше досега. И тогава, когато заявиш, че искаш да бъдеш информиран по електронен път, няма как да бъдеш информиран по електронен път, трябва пак нарочно да ти бъде изпращано съобщение. Може би до електронния образ на фирмените дела беше свързано с личните данни.
Екатерина Михайлова:
С този текст не остава ли пак риска да излизат личните данни.

Илонка Райчинова:
Този проблем вече го няма.
Сканираните лични карти от старите фирмени дела вече не излизат много отдавна. Това ние го отработихме, така че този проблем го няма.
Екатерина Михайлова:
Както сега има заявления и документи, освен АГН може да има и адреси, ако има заличаване, нека да има някакъв текст, който да гарантира, че това ще се случва, а не да го оставим само на пожелателна практика.
Янаки Стоилов:
А другият вариант е евентуално да бъде свободен и безплатен достъпа до информацията за вписаните, заличените и обявените обстоятелства и разбира се, до актовете на Агенцията. Това е другият подход. Преценете.
Илонка Райчинова:
Ще ви кажа какво като предложение ние сме се опитали да включим с ясното съзнание, че този въпрос стои.
Тъй като има два типа лични данни: едните са такива, че трябва да бъдат вписани и оповестени, защото Търговския закон изрично ги изисква да бъдат достояние на всички. Т.е. ние тези данни нямаме право да ги заличим или да не се виждат. По отношение на тези данни ние не можем да ограничим достъпа и би било незаконосъобразно. Има една втора група лични данни, които след нашия анализ се появяват, това са лични данни, които аз бих нарекла, че по инерция, когато се подготвят документите за регистрация copy paste на едни и същи данни се появяват на един милион места, без да се изискват от Търговския закон, без да се изискват от Закона за търговския регистър и всъщност не е ясно защо отиват.
В нашия законопроект сме си позволили една редакция след обсъждане с Комисията за защита на личните данни. Това е в § 3, ал. 6, където сме написали една превантивна презумпция, че ако един заявител посочи лични данни, които не се изискват по закон, се счита, че той е дал съгласието те да бъдат оповестени. Няма как да се прави избор кой, къде би могъл допълнително да впише лични данни. Само ще илюстрирам: Като си направим дружествения договор и си посочим в него личните данни, каквото изисква Търговския закон и оттам нататък във всички останали документи се пренася цялото каре с вписани данни се появява на още много места. Тези лични данни се явяват в декларациите. Няма вариант да не се появят там. Те се появяват при едноличния търговец абсолютно задължително по сила на закона и най-вече те се появяват в спесимените, които също са задължителни за лицата, които представляват дружеството. Оттам не можем да ги скрием, защото това не позволява сигурността на търговския оборот. Ако едно лице е пълномощник, как то да разбере, че пълномощното не е фалшиво. Разбираме концепцията на този закон – да бъде максимална сигурността в контрагентите търговци.
Янаки Стоилов:
Не може ли направо в ал. 1 да направим препращане за данните по Търговския закон, за да е ясно, че може да се оповестява само това, което изисква Търговския закон.
Ал. 6 може да си остане, защото тя е ако лицето е дало някакви други данни или те са за някои специфични неща, но в общия случай би трябвало публичността да бъде затова, което изисква Търговския закон.
Илонка Райчинова:
Г-н Стоилов, ние не можем да подсигурим преглед на документите и преценка дали някой не е включил някъде още нещо, което не се изисква по закон и което на нас не пречи за законосъобразност и за вписване, така че да го изчистим. Нека да се грижи затова заявителят. Той знае, че има задължително данни, които посочва. А ако посочи в повече, то това е негов проблем. Всъщност Законът за защита на личните данни създава режима за работа.
Янаки Стоилов:
Аз не оспорвам това, което сте дали. Ако той е посочил нещо повече, то може да си излезе.
Говоря за ал. 1, че това, което е реквизитът по Търговския закон, това би трябвало да бъде публичното.
Миглена Тачева:
Ако той е дал нещо повече от петте документа, които трябват, няма основание да му постановим отказ и като е сканирано всичко, то така си върви всичко в един файл, ако мога така да го кажа.
Янаки Стоилов:
Защо се взимат повече или просто по електронен път той е изпратил нещо в повече.
Миглена Тачева:
По-скоро тук въпросът е принципен. Ние искаме всяко едно лице да има информация затова тази фирма на кого е и от кого се управлява, или искаме да видим всеки документ, както и сега е текстът на закона. Сега законът казва “документите, въз основа на които са извършени вписвания, заличавания” и еди-какво си. Ако това е логиката на законодателя, този текст ние сме го пипнали така, че да става ясно до електронния образ на документи. Ако се съгласим, че се свежда само до това, че като напишеш еди-коя си фирма и насреща ти излиза само информация, че съдружници са еди-кои си, дяловете са еди-какви са, управителното тяло е това и никакъв друг документ не показваме ,тогава даже няма да сканираме цялото това дело. Това е нещото, по което трябва да помислим.
Илонка Райчинова:
Това значи промяна на концепцията, защото и в съда това беше публично и всеки имаше достъп до него. Т.е. ние трябва да направим по-рестриктивен механизма занапред спрямо историята.
Миглена Тачева:
Цялото фирмено дело в окръжните съдилища нямаше. Само където беше информационно, само там бяха.
Илонка Райчинова:
Всеки може да прави копие. (Но не електронно.) Електронно не, но копие се прави. Но регистърът беше друг тип.
Диана Хитова:
Така могат да станат публично достояние някои не много удобни факти за съответния търговец, още повече, че има отказ и няма нужда те да се оповестяват.
Илонка Райчинова:
Това е едно от сериозните искания на бизнеса, защото той седи в офиса и иска като отвори компютъра да види решена ли му е преписката или не, а не да ходи на място и да го уведомяваме по пощата и след 20 дена да стигне до него информация дали има отказ или не. Той иска да отвори компютъра и да види.
Диана Хитова:
Не може ли да се види само това, че има отказ.
Илонка Райчинова:
Но нали трябва да види мотивите защо има отказ.
Миглена Тачева:
Можем за отказите да помислим през призмата на един друг текст. Не го знам къде точно беше този текст, но казваше, че този, който електронно е поискал да бъде уведомен, т.е. да не ги слагаме всички откази, а само тези, които искат да бъдат уведомени по електронен път. Това го има като текст на друго място в закона. То беше във връзка с връчването на отказите. Те сега трябва да се връчват по реда на ГПК.
Илонка Райчинова:
Те и сега се виждат на страницата. По искане на бизнеса това междинно го сложихме.
Янаки Стоилов:
Остава въпрос в текста по ясен начин да се обяви, че това, което засяга личните данни не трябва да излиза. Това трябва да стане ясно от текста. Говоря за данните, които не са необходими и допустими и това да стане напълно ясно от самия текст, а не само от практиката.
Илонка Райчинова:
Аз мисля, че с текста на ал. 6 това става ясно. Там казваме, че ако по закон не се изисква, но вие ги покажете, значи сте дали съгласие.
Янаки Стоилов:
Но с едно обратно тълкуване се извежда това нещо. Този закон е административен, пунктуален и по-добре е ясно да се изписват нещата в него.
В друга редакция като ал. 3 да се каже, че извън личните данни, които са необходими по Търговския закон и личните данни, другите не се оповестяват. Изрично да се каже, за да е ясно.
Илонка Райчинова:
Не се оповестяват от нас или от търговеца.
Янаки Стоилов:
От вас не се оповестяват.
Илонка Райчинова:
Това не можем да го направим. Просто е абсурдно да прегледаш всичко и да го заличиш на определени места.
Янаки Стоилов:
Сега аз не искам да се впускаме в окончателната редакция, но това да бъде смисъла на една ал. 3.
Илонка Райчинова:
В този смисъл бих искала да кажа, че ако възлага на нас ангажимент да му прегледаме документите и да замъглим онова, което той е написал в повече, ние това не можем да го направим. Това са сканирани документи. Длъжностното лице няма право да пипа в тези документи по каквато и да е причина. Или скриваме целия документ, което правим сега с личните карти, когато са сканирани, или как да пипнеш този документ. Това е документ въз основа на който някой ще сключва сделки, а ние ще пипаме. Откъде да знам къде ще пипне длъжностното лице. Ако пипне на друго място и го заличи.


Янаки Стоилов:
Как предлагате да го изпишем по начин, който е технически съвместим с това, което се прави.
Илонка Райчинова:
В заявлението хората си написват неща, които никой не иска. Какво да направим ние със заявлението? Да не го сканираме ли?
Янаки Стоилов:
Въпросът е дали това застрашава другия, който се интересува, да защити свой права, преглеждайки документите на някой, който се регистрира.
Илонка Райчинова:
Това е превенция, която е въпрос на лично решение на този, който пише заявлението и на неговия адвокат, ако има такъв, който го подготвя. Той е този, който трябва да брани личните си данни. А наше задължение е, ако такива са подадени, да има ред, по който ги обработваме. И по наше разбиране ние този ред сме постигнали.
По отношение на това имаме и подкрепата на Комисията за защита на личните данни. Те също казаха, че така както го предлагаме, вече става.
Янаки Стоилов:
И как точно?
Илонка Райчинова:
С ал. 6, със замъгляването на сканирани лични карти, където има и казаха, че няма пречка оттук нататък.
Янаки Стоилов:
Вие защо не го изпишете това, което го правите, че информацията, която е защитена чрез сканиране не се оповестява. Т.е. точно това, което правите да бъде написано.
Илонка Райчинова:
Да пишем, че лични карти не се показват или какво?
Янаки Стоилов:
Въобще документите, които ги защитавате с това сканиране, да има една разпоредба, която ясно да казва, че това се прави.
Миглена Тачева:
Има заповед, в която е записано изрично, че дори и във Фирменото отделение, ако е сложена карта, ние не я сканираме. Само за личната карта.



Янаки Стоилов:
Добре. Нека само за нея да се запише. Ако има нещо друго, също да се опише. Текстът може да бъде, че не се оповестяват, или чрез сканиране не се предоставят данните от личната карта на лицата. Целият закон е инструктивен и би могло това да се опише.
Илонка Райчинова:
Това, което ни притеснява е, че ако на едно място кажем ен прави нещо, което по закон не се прави, ние навсякъде трябва да наслагаме още един милион хипотези. Какво да кажем: Не прави нещо, което законът е забранил.
Янаки Стоилов:
Напротив, вие правите нещо, което сега е възприемано като ваше естествено задължение, а не задължение по закон, да се заличават тези данни. И това трябва да се запише, че това си е ваше задължение. Вие в момента го правите, но излиза че го правите фактически или на добра воля.
Миглена Тачева:
Май говорим на различни езици и не се разбираме.
Към този момент няма образа на личната карта. Но има трите имена, ЕГН и адреса, къде е фирмата, каква е фирмата това е необходимо. Така, както са разписани текстовете, много ясно става това. Няма защо да пишем не копирайте и не качвайте на сайта личната карта. Това го пише в една друга заповед. Сложим ли го тук, това означава, че казваме: Не нарушавайте другия закон. Ако напишем подавайте документи, документообрази електронни само по силата на Търговския закон при Закона за защита на личните данни, можем да изтървем някой закон.
Илонка Райчинова:
Аз мисля, че когато в закона изрично е записано, че тази информация е публична, всеки е длъжен да пази правата така, както намери за необходимо.
Миглена Тачева:
В ал. 6 казваме “по закон”, което означава и други закони.
Елеонора Николова:
Аз съм съгласна. Всеки се грижи за собствените си права. Законът дава рамката, а правото дали аз ще го упражня или не е друг въпрос. Трябва да се научим да си упражняваме правата.
Янаки Стоилов:
С тази дискусия засега да приключим.
По § 2.
Миглена Тачева:
Безплатния регистър е само за първоначалната пререгистрация. След това като отидеш за искаш удостоверение за актуално състояние, защо да бъде безплатно.
Николета Кузманова: експерт
Не става ясно от начина по който са редактирани двата текста.
Чл. 11 говори за абсолютно безплатен достъп до всички документи, а в § 2 казвате, че за предоставяне на базата данни се заплаща държавна такса.
Илонка Райчинова:
Тези, които искат да имат постоянен достъп до всички бази данни и да го разпространяват чрез своята система, тогава те си плащат една отделна такса и по този начин имат достъп.
Николета Кузманова: експерт
Ако може редакционно да се пипне, за да стане ясно.
Миглена Тачева:
Ако можехме по-ясно да го напишем, щяхме да го напишем.
Янаки Стоилов:
Какво значи да се представи базата данни.
Илонка Райчинова:
Целият регистър в актуално време с всички актуализации да имат достъп.
Янаки Стоилов:
А те не могат ли, ползвайки го свободно, да си го направят сами. В смисъл да заобиколят това, което вие очаквате.
Илонка Райчинова:
Те имат право на достъп, но не и да използват тази информация за търговски цели. А те си плащат правата за достъп и оттам нататък биха могли да ги предоставят. За да можеш да изтеглиш цялата информация, трябва да платиш таксата. С достъп отваряш един прозорец в един момент.
Янаки Стоилов:
И всъщност за справките, които и сега се издават, тук се предвижда те да бъдат платени. Имат официален характер.
Илонка Райчинова:
За заверени преписи задължително. Ще го добавим това.
Янаки Стоилов:
По § 3. Кое е принципно ново тук.


Илонка Райчинова:
Честно казано не знам защо сме я преписали цялата. Но веднага казвам първата причина, поради която правим промяна. Това е декларацията, която бяхме пропуснали – т. 4 на новия чл. 13, с която заявителят декларира истинността на заявените от него обстоятелства или за приемане на предоставените за обявяване актове. Тези хипотези, изписани в тази точка, просто липсваха дотук.
Става дума, че не е приложение, а става част от заявлението. Затова всъщност й променяме мястото.
По чисто такива технологични съображения решихме, че можем да го изпишем наново, за да не се скача наляво и надясно. Нови са ал. 4 и ал. 6.
Новата ал. 4, в която всъщност по стария ред, ако си подадете документите в Добрич, досието трябваше да пътува оттам и да отиде до мястото, където е седалището ви. Имам предвид хартиеното досие. Това е абсолютно ненужно, защото всички документи от това досие остават на електронен образ и ние всъщност решихме, че спестяваме излишни разходи и усилия, а и възможност да не бъде загубено, нека да остане там, където е подадено, а така или иначе от цялата страна всеки има достъп до него по електронен път. Това е ал. 4, която в това отношение променихме принципа на работа.
Новата ал. 6 е с личните данни, която обсъдихме вече. Решихме, че й е мястото тук, когато още си попълвате заявлението още тогава да знаете.
Янаки Стоилов:
Няма никакви принципни промени. Текстът изглежда дълъг заради повторението.
Даниела Хитова:
Не е ли по-добре цялото досие да си остане на хартиен носител, а при всяка пререгистрация да се подават документите на различни места. (Не пречи.) Не е ли по-хубаво да се съберат на едно място.
Илонка Райчинова:
Не, защото е по-добре оригиналът да седи там, където е подаден и там да се съхранява. Базата данни на електронния носител е единна.
Янаки Стоилов:
Т.е. няма опасност да стане като издаваните по няколко лични карти на едно лице.
Илонка Райчинова:
Длъжностното лице по регистрация и деловодителя не работи с хартиения носител нито един момент, освен при приемането им. След това работи само със сканираните документи. Той не се интересува дали този документ се намира физически в София, Добрич, но той се съхранява като оригинал.
Янаки Стоилов:
Въпросът е ако възникне някакъв съдебен спор по повод на регистрацията и ако трябва да ползва оригиналите от различни места.
Илонка Райчинова:
Съхранението е наша работа и затова не сме го писали. Наша работа е къде ще го съхраняваме.
Миглена Тачена:
Съдилищата ще съхраняват ли?
Илонка Райчинова:
Не, това е териториално звено на Агенцията. Ние нямаме разпоредба в закона, която казва изрично, че се съхраняват оригиналите и на хартиен носител.
Миглена Тачева:
Къде се съхраняват. Тук са да пишем, където си го подал, защото Агенцията е в София.
Илонка Райчинова:
Примерно, ако на мен ми потрябва във връзка с едно искане такъв документ и те пратят досието от Добрич в София, ако забия тази разпоредба тук, означава, че след като ви издам удостоверение и преписа трябва пак да го върна там. Става едно движение на преписки наляво и надясно и ще изчезне нещо.
Янаки Стоилов:
Поначало не е ли по-добре съхраняването да бъде по седалището на търговеца. Той може да се е регистрирал на няколко места, да е променял регистрацията, но да се знае, че официалните документи се намират на едно място там където му е седалището. Това може да стане във всеки следващ момент след
Миглена Тачева:
Нали идеята на регистъра беше да бъде единен, национален и търговците да са ни мобилни и всъщност търговският регистър да следва търговеца, а не да го закотви на едно място.
Илонка Райчинова:
Във всеки един момент документът, който е подаден в оригинал, вие може да получите със силата на заверен препис документ. Защо ви е хартиен носител.


Янаки Стоилов:
Сегашната редакция, която някак изчезва в този текст – чл. 16, ал. 3. “Представените от заявителя документи се съхраняват от Агенцията в териториалните поделения по първоначалната регистрация на търговеца.”
Илонка Райчинова:
По първоначалната. Този текст не върши работа, защото се казва по първоначалната. Като се смени регистрацията, пак ли ще седи в първоначалната. Пак не следва седалището. И досега не е имало такава логика – по първоначалната регистрация.
Янаки Стоилов:
Аз не претендирам за първоначалната.
Миглена Тачева:
Да помислим “за съхраняват” като прочетем целия закон.
Илонка Райчинова:
Образците от подпис евентуално биха могли да бъдат предмет на изискване на оригинал.
Миглена Тачева:
Това ще бъде един лист, който във всички случаи ще върнем там, за да се знае, че се съхранява там, където е подадено заявлението, за да има логика и не всеки да се чуди къде му е останало досието.
Янаки Стоилов:
Запишете хо за съхранението и да остане допълнително да се обсъди дали да си стоят документите там, където са подадени или да се централизират на едно място. С оглед на търговеца дали да има централизация на документите. Но това да е открит въпрос.
Въпрос: Ако е подаден с електронен подпис.
Миглена Тачева:
Тогава няма да искаш досието и ще си седи там.
Илонка Райчинова:
Всъщност хартиените носители ги приемаме само като страничен ефект на цялото производство. Идеята е всичко да е база данни на електронен носител и затова не отдаваме внимание на хартиен носител.
Янаки Стоилов:
Това е дотук за § 3.
По § 4. Тук каква е целта на промяната.
Илонка Райчинова:
Целта е разширяване на кръга на органите, чиито актове имат право да бъдат незабавно вписвани, поради факта, че са държавни органи, в т.ч. за съда. За да няма обаче спор от съдиите, че трябва да го правят, сме си написали по тази причина. Лицата, осъществяващи публични функции. Това са частните съдебни изпълнители, нотариусите. Тук всъщност разширяваме с Агенцията за държавни вземания, с Националната агенция за приходите, Митническата администрация ,тъй като те постановяват актове, които имат понякога поставят началото на изпълнителни производства или налагат принудителни мерки, като обезпечение на запор и т.н.
Янаки Стоилов:
Тук например ги няма държавните съдебни изпълнители.
Илонка Райчинова:
Те са си държавни органи.
Янаки Стоилов:
Преминаваме към § 5.
Илонка Райчинова:
Параграф 5 всъщност касае промяната, разширяването кръга на субектите, които могат да подписват заявления.
Янаки Стоилов:
Тук отиваме от прекалено ограничение към прекалено свободен режим.
Илонка Райчинова:
Не, ако изчетем обратно текста, ще видите, че единственото разширение, което правим, е за адвокати без нотариално заверено пълномощно, като обезпечаваме сигурността на подписа на адвоката, чрез пряка връзка между Агенцията по вписванията и регистъра на адвокатите, който е към Адвокатския съвет.
Янаки Стоилов:
Да, но един адвокат понякога е по-изгодно да извърши една голяма злоупотреба дори с риск да си загуби адвокатските права. При някакъв голям материален интерес този риск може да се поеме. Кога ще се установи, че това е извършено.
Илонка Райчинова:
Длъжностното лице по регистрация по тази логика ще направи какво ли не. При всички системи винаги може някой да пипне.
Миглена Тачева:
На адвоката също се иска пълномощно.
Янаки Стоилов:
Ако е адвокат, може и без пълномощно.
Илонка Райчинова:
Изрично е записано пълномощно, съставено по реда на Закона за адвокатурата.
Янаки Стоилов:
Добре. Аз останах с впечатлението, че само въз основа на общото му пълномощие.
Илонка Райчинова:
За да може с това пълномощно той да си вписва този уникален номер на адвокат и в момента, в който подава, деловодителят, понеже има връзка с регистъра на адвокатите, прави веднага справка дали този адвокат е наистина този, който е там. Така че тук има някаква гаранция и сравнение на базата данни. Става дума за адвокатско пълномощно и връзка с регистъра на адвокатите.
Миглена Тачева:
По онзи правилник, който замени Наредба 28, тогава с адвокатска карта можеш да правиш справка по дело. Тук също може да се прави справка, но с пълномощно, в което да пише, че еди-кой си търговец е дал пълномощно на този адвокат.
Янаки Стоилов:
А в предвидените по закон случаи какви са хипотезите, на които се позовавате.
Илонка Райчинова:
Примерно синдик, когато е назначен от съда. Тук би влязъл ликвидатор, който също е.
Янаки Стоилов:
Защото има някаква хипотеза, която изглежда като нещо различно - “в предвидените от закон случаи други лица”.
Илонка Райчинова:
Аз казах синдика.
Миглена Тачева:
Представителят по закон е управителят на фирма.
Илонка Райчинова:
И изпълнителния директор. След това се назначава синдика.
Николета Кузманова: експерт

При ликвидация или в несъстоятелност синдика представлява. Как управителят ще представлява.
Янаки Стоилов:
Така излиза, че има двама представители. Да препращаме към други закони?
Илонка Райчинова:
“В предвидените по закон случаи от друго лице” това, за което се сещам веднага е нотариално завереното пълномощно. Ако вие сте дали нотариално заверено пълномощно на лице, което по никакъв начин не е обвързано, то по закон е ваш представител и влиза тук по силата на нотариално завереното си пълномощно да ви представлява.
Янаки Стоилов:
Ако е само това, по-добре е да си го напишем така. Точно за нотариално завереното пълномощно спорихме следва ли от смисъла на закона. Това беше един от големите дебати при тази пререгистрация и може би трябва да отговаряме на тези дискусионни въпроси пряко, а не със заобиколни фрази.
Миглена Тачева:
Когато си синдик, как подаваш заявлението. От името на синдика или от името на управителя. (От синдика.) Тогава почти добре е редакцията. Много хубаво е написано.
“Вписване, заличаване и обявяване се заявяват от търговеца лично или от негово име” – значи от името на търговеца – “ чрез лице, което го представлява по закон”. Синдикът е ли това лице по закон, ако приемем вашата хипотеза.
Илонка Райчинова:
Не!
Миглена Тачева:
Заявлението трябва да е от Иван Иванов-търговец, чрез синдика еди-кой си. Така ли се подават заявленията от синдика. Не, подават се от самия синдик и затова казваме: “или в предвидените по закон случай”. Много добре сте го написали. Браво!
Николета Кузманова: експерт
Не става ясно, че това е втора категория и има представителни функции. Тя излиза някъде – в някой закон се казва, че това лице може да подава.
Миглена Тачева:
Или лица, които го представляват по закон и после казваме другата хипотеза –в предвидените по закон случай – от друго лице. Другото лице не е търговецът лично, нито е от името на търговеца, а е от лицето, което по закон може да подаде такова заявление.
Илонка Райчинова:
Сетих се още една хипотеза. Аз съм съдружник в дружество и подавам заявление да изляза, да ми изплатят дяловете и да изляза. Отказват съдружниците да се съберат и да вземат решение да ме пуснат да изляза. По силата на Търговския закон един или два месеца беше аз след като съм подала молба да изляза от съдружието и те не вземат това решение, аз имам правната възможност като трето лице, което няма нищо общо с дружеството да подам директно доказателство, да искам вписване на излизането ми, като подам доказателства, че съм уведомил и срокът е изтекъл. Ето едно лице, което по закон има право.
Янаки Стоилов:
Не трябва ли да впишем и нотариалното упълномощаване като самостоятелно основание, за да няма всякакви други. Защото едно трето лице, което без да попада в тази категория на представителството.
Миглена Тачева:
Различни са хипотезите в изписания текст.
Янаки Стоилов:
Нямаме спор, но въпросът е дали да не го изпишем за още по-голяма яснота към останалите неща.
Илонка Райчинова:
Според мен, нотариално завереното пълномощно никога не е стояло като спор в българското право.
Янаки Стоилов:
По тази тема бяха писали във вестниците няколко седмици след приемането на закона.
Илонка Райчинова:
Досега можеше само лично да подадеш. Сега, ако не подавам аз лично, а изпратя друг, трябваше да дам пълномощно на другия и той да завери нотариално моя подпис върху заявлението. Тази възможност ние не я ограничаваме и занапред. Тя продължава да си действа нормално.
Янаки стоилов:
Да, но сега я има в наредбата. Но аз казвам да я запишем в закона, защото по това се спореше. Вие го написахте добре в наредбата, че може и оттам се поуспокоиха нещата. Затова казвам нека да го запишем в закона.
Илонка Райчинова:
И адвокатите и хората от бизнеса – всеки казва така е добре, и понеже никой не повдигна въпроса, ние затова така го даваме.
Николета Кузманова: експерт.
Възприемате ли правно технически да го направим с точки.
Миглена Тачева:
Само да не го объркаме.
Николета Кузманова: експерт
Заявленията се подават от: и изброяваме в точки от кого.
Янаки Стоилов:
И там можем да вмъкнем за нотариалното пълномощно.
Диана Хитова:
Адвокат с пълномощно се явява заявител за вписване. В т. 4 написахме, че заявителят декларира истинността на заявените от него доказателства. На адвоката ли ще е отговорността за истинността на обстоятелствата.
Миглена Тачева:
От името на адвоката няма да бъде като заявител. Той ще бъде от еди-кой си с пълномощник ...
Диана Хитова:
Но той е заявител тук. (Къде пише?) В чл. 15 той е заявителя.
Янаки Стоилов:
Въпросът е редакционен. Би трябвало отговорността?!
Илонка Райчинова:
Големият проблем, който възникна беше за дружества, в които съдружници и управители – всички са в чужбина. Абсурдно е те да дойдат за една такава процедура, бих я нарекла. И няма пречка, както и досега, адвокатът да декларира това.
Миглена Тачева:
Сега нали адвокатите заверяват и по същия начин представят доказателства. Не го декларират, но с подписа си казва: Да това е документът, който имам.
Надя Антонова:
Това е един документ с който ще възникне казус.
Пример. Клиентът ми носи дружествен договор. Има проблем. Кой ще отговаря по 313.
Илонка Райчинова:
Простичката логика е била, че той така се ангажира, че нещата, които е представил от името на своя клиент, са тези, които той наистина му е дал и подписал. Това е била логиката, която ни е водила. Не казвам, че е брилянтна редакцията. Адвокатът е този, който знае дали представя това ,което клиентът му е дал или не.
Миглена Тачева:
Клиентът ми е дал пет документа и аз декларирам, че това са тези пет документа.
Надя Антонова:
Декларира истинността на заявените от него обстоятелства. Това е един дружествен договор.
Миглена Тачева:
Адвокатът декларира само, че това са документите.

Надя Антонова:
Тук трябва гъвкав режим, защото добросъвестния адвокат може да бъде злепоставен. Носят ми дружествен договор, подписан предишната вечер. Откъде да знам аз те какво са подписали снощи, имало ли е общо събрание на съдружниците.
Янаки Стоилов:
Ясно е. Но да видим решението дали можем да разделим двата въпроса.
Илонка Райчинова:
Първото ми предложение е да върнем алинеята, в която декларацията е извадена като приложение. Според мен, не работи и избягахме от нея с едно единствено съображение. Остава проблема, за който ни атакуват в момента, че чуждестранните представители на дружества трябва да ходят в консулските отдели да си заверяват декларации и какво ли още не, за да бъдат приложени към нашето заявление. Ако оставим декларацията като приложение, че остане необходимостта от заверяване на декларацията и на подписа на заявителя там някъде в чужбина, неясно къде и пак ще кажат: Вие ни пращате за ходим където не ни е работа. Затова, за да избягаме от идеята да е приложение, аз предлагам да направим по-добра редакция на т. 4 и да се ограничим до това, че този, който попълва заявлението и го подписва, декларира верността на вписаните от него само в заявлението данни. Ако заявлението се подава от адвоката, той да удостовери с декларация!
Янаки Стоилов:
Не можем ли да разделим двете неща: едната отговорност си се носи от този, който предоставя документа за обстоятелствата, а другият – заявителят, отговаря само, че той е получил точно тези неща и че те съответстват.
Илонка Райчинова:
Единият вариант е да напишем, че той декларира истинността на вписаните от него обстоятелства в заявлението, първи път и второ, че приложените от него документи, са документи предоставени му от клиента.
Янаки Стоилов:
Да, нещо в този смисъл. Адвокатът с преподписването нищо не доказва. Той го получава и го прилага.
Илонка Райчинова:
Нали тези документи адвокатът ги представя в оригинал. Там стоят подписите в оригинал на всички.
Янаки Стоилов:
Проблемът става ясен и може би с едно уточняване на текста могат да се разграничат тези неща.
Илонка Райчинова:
Ние ще го уточним, но въпросът е какво искаме ние адвокатът да удостовери.
Янаки Стоилов:
Ние искаме адвокатът да отговаря затова, за което се е подписал, че му е предоставено и той го е предал във вида, в който му е предоставено. И да се знае, че оттам нататък си отговаря по общите правила всеки, който е съставил един документ. Става въпрос за всеки заявител, който е представител на някого.
Илонка Райчинова:
Искам да видя на практика какво ще се случи. Клиентите ми са някъде в чужбина. Изпращат ми по e-mail всичко, редактирам го, правя го и го връщам. Те подписват там и ми го изпращат по DHL. Какво трябва да поискам от клиента си, че да съм спокойна като адвокат, че всичко е наред.
Янаки Стоилов:
Адвокатът ще е спокоен, когато той знае, че представя в регистъра това, което е получил от тях. Какво те са съставили си е
Илонка Райчинова:
Момент. Нека да говорим за адвоката сега. Тук защитихме търговския регистър, а сега да видим как ще защитим адвоката. С какво аз ще удостоверя, че тези документи, които съм получила по DHL, където не се правят описи и особености на документите, че това са документите, които ми е изпратил моя клиент, а не ми ги е изпратил неговия комшия, който иска да го злепостави. С какво трябва да се гарантирам аз, какъв документ да съставя. Защото идеята не е да прехвърлим отговорността от един на друг.
Янаки Стоилов:
Адвокатът си има начин за комуникация с клиента, която му дава сигурност кой му е клиента. Как адвокатът няма да знае от кого е получил и какво е получил.
Илонка Райчинова:
Нали досега казахте, че адвокатът не може да го декларира това нещо.



Янаки Стоилов:
Адвокатът не може да декларира верността на обстоятелствата в документа. Но той трябва да може да каже, че това е документът, който аз съм получил, а не някакъв друг.
Илонка Райчинова:
Ще пиша: За вписаните от него обстоятелства в самото заявление и че това са документите, които са му изпратени.
Янаки Стоилов:
И това е за всеки представител, а не само за адвоката.
Илонка Райчинова:
Ние тази декларация я пишем за всички заявители, а не само за адвоката. Ако заявителят е лично едноличният търговец, какво да декларира.
Надя Антонова:
Проблемът е когато заявлението се подава чрез пълномощник, включително и адвокат.
Сега ми хрумва нещо. След като идеята е тази декларация за истинността на обстоятелствата да се извади от приложенията и да стане част от заявлението, след като съображенията са търговците в чужбина и усложнението, което им се създава, къде е проблемът – примера, който даде госпожата заместник-министър, те в страта си правят общо събрание, правят каквито искат документи, между тези документи какво пречи те да декларират истинността на тези обстоятелства. И подписвайки дружествения договор, да подпишат и тази декларация. Така няма да ходят по посолства и по консулства за заверки. Но за да се гарантира известна автентичност, както в нотариалните актове, например, подписва се и си изписва името отдолу.
Реплика: Безсмислено е.
Надя Антонова:
Защо да е безсмислено.
Илонка Райчинова:
Ако ни подаде документи, които не са истински, той ще подпише и декларация.
Янаки Стоилов:
Самата декларация не върши нещо.
Надя Антонова:
Декларацията е отговорност на този, който я дава. Декларацията няма нужда да се заверява нотариално.

Янаки Стоилов:
Ние се връщаме към старото правило само че освободено от нотариалната заверка.
Надя Антонова:
Но да се даде възможност все пак за проверка на автентичността на подписа, да подпише и да си изпише имената.
Илонка Райчинова:
Другият вариант е да сложим само: заявителят декларира истинността на заявените от него обстоятелства в заявлението и въпросът приключва. Другото се урежда или с пълномощно, което се контролира по един или друг начин, адвокатско или с нотариално заверено пълномощно или с вписването му в регистъра и да не се занимаваме с истинността на останалите документи. Ако някой иска да оспори истинността, то редът е друг, а не в търговския регистър. Дайте само заявлението, където се намесват други лица, които не са приети представители на?
Янаки Стоилов:
Когато се подава от пълномощник?
Илонка Райчинова:
От който и да се подава, понеже се подписва от мен, аз съм тази в което и качество да съм по закон – лично, адвокат или съставител на финансови отчети, да декларирам, че това което аз съм вписала в самото заявление и съм се подписала, е вярно.
Янаки Стоилов:
Става дума, че това са документите, това са данните на лицата, което е винаги установимо.
Илонка Райчинова:
Специално за заявлението. Другото е подписано от други лица и всеки да си носи отговорност за това, което е подписал. В крайна сметка има някакви правила.
Николета Кузманова: експерт.
В крайна сметка декларирането ще бъде за данните на заявителя, данните на търговеца и подлежащото на вписване обстоятелство.
Янаки Стоилов:
Така се изясняват нещата. На този етап това е решението.
Търговската регистрация не може да даде по-голяма защита в този случай на обстоятелства, които са възникнали преди него.
Така разделихме отговорността на заявителя, за това което той е представил, а за съставителя на документа по общите правила се носи отговорността.
Илонка Райчинова:
Ще говорим ли за другите алинеи?
Янаки Стоилов:
Те са частни случаи, в смисъл отделни хипотези.
Илонка Райчинова:
Тук е за съставителите на финансови отчети. Касае само подаване на заявление за обявяване на финансови отчети и нищо друго.
Пълномощното е нотариално.
И както за адвокатите, така и за съставителите важи правилото, че може да е по електронен път подписано и подадено заявлението, личният универсален подпис на съставителя ,който винаги е известен и на двката.
Янаки Стоилов:
Идеята на ал. 3 е да се официализира нотариалното подаване на заявлението. Така ли е?
Илонка Райчинова:
Ал. 3 решава един технологичен въпрос, който е различен от подписване на заявлението, а самото техническо действие – подаване на заявление. Т.е. заявлението може да е подписано т мен като адвокат, но да изпратя сътрудника да го занесе. В този случай всеки може да го занесе и да го подаде, но тогава аз съм длъжна да отида и да си заверя моя подпис за адвокат нотариално, за да е ясен контролът върху мен.
Янаки Стоилов:
Т.е. става вече една тройна верига. Не увеличаваме ли много веригата излишно.
Илонка Райчинова:
Масово и адвокатите и съставителите на финансовите отчети имат хора, които са назначени и които вършат техническа работа. Ако ние им откажем тази възможност, това би било безумие. Нито един адвокат, който се занимава с 300 фирми, няма да отиде да се нареди на опашката или нещо друго да прави. Идеята е техническото лице, което е назначено при него, да върши тази работа.
Миглена Тачева:
Тези неща консултирани ли са с адвокатите.
Илонка Райчинова:
Да, всички предложения за промени са консултирани.
Янаки Стоилов:
Всъщност имаме две категории заверки. Едните са заверки, за да състави заявлението, а втората заверка е за подаването. Така излиза от ал. 3
Илонка Райчинова:
Имаме една нотариална заверка, ако си взема съставители за финансовите отчети и да ги упълномощя те да ми представят финансовите отчети.
Янаки Стоилов:
Говоря за общите случаи: за съставянето на заявлението някой е упълномощен за търговската регистрация, а другият се упълномощава не за писането, а за подаването.
Илонка Райчинова:
Аз не си упълномощавам сътрудника, за да занесе заявлението. Аз заверявам моя подпис при нотариус, който проверява дали аз наистина съм лицето ,което е пълномощник по адвокатското пълномощно. Дали аз наистина съм го подписала, защото не се явявам лично аз там. Това сега работи и няма проблем с този механизъм.
Пример. Ако аз като адвокат отида, деловодителят ще поиска личната ми карта, ще направи другите проверки дали съм адвокат и ще каже: Да, той е. Но ако не отида аз, но твърдя, че съм се подписала в това качество, тогава някой трябва да е направил проверката вместо деловодителя, и това е нотариусът. Сега го има в наредбата това и работи без проблем.
Янаки Стоилов:
Разбрахме каква е идеята. Да преминаваме към § 6. това е дискусията, която вече проведохме къде ще се съхраняват хартиените носители. Единият вариант е който е написан тук по съответното заявление, а другият евентуално това, което колеги предлагаха – по седалището.
Илонка Райчинова:
Чрез това тук сме решили въпроса, който в началото дискутирахме.
Янаки Стоилов:
По-добре да ги обединим и да опростим текстовете.
Миглена Тачева:
Ако махнем хартиен носител, трябва да махнем и електронната форма. Нека да си стоят така нещата. В първия случай е за формата на заявяване и къде трябва да подаваш. Тук говорим за двата носителя къде се съхраняват. Няма да ни заболи главата от малко повече.
Янаки Стоилов:
Добре. Продължаваме с § 7.


Миглена Тачева:
С това се осигурява възможност на Агенцията за приемане на всички документи, а не само актовете на съда, за всички други документи по чл. 16 в електронна форма при условията и реда на закона.
Илонка Райчинова:
Първо допълваме чл. 16 и после препращаме към него.
Когато изпратите едни документи по електронен път първо давате, ако желаете, и съгласие дали да получавате по електронен път всички съобщения, които агенцията искате да ги прави. Т.е. още във фазата на подаването лицето само декларира иска или не иска да получава по обратния ред информация. В този смисъл този въпрос е решен. Ако той каже, да съгласен съм, да ме уведомявате така, то е ясно, че оттук нататък агенцията го прави.
Янаки Стоилов:
Най-простото е да кажем: Агенцията осигурява възможност за приемане, получаване или изпращане и да си върви текста нататък. Т.е. че това не е прикрепено като възможност.
Илонка Райчинова:
Тук без съгласие на заявителя ние можем да осигуряваме каквото си искаме, но не можем да му изпратим документи.
Янаки Стоилов:
Това е възможност. Щом е възможност, трябва да бъдат описани всички тези възможности.
Илонка Райчинова:
Обаче, ако напишем “изпращаме по електронен път”, трябва да продължим и да кажем само когато затова е дадено изрично съгласие и то трябва да стане много широко.
Николета Кузманова: експерт
В Закона за електронния подпис всъщност казва приемаме и изпращаме. А тук препратката е при условията и по реда на Закона за електронния подпис.
Миглена Тачева:
Агенцията не е задължена на всяка цена да предаде по електронен път, а само при искане. А това е в един друг текст. Когато подадеш документите и поискаш по електронен път да бъдеш уведомяван, Агенцията е длъжна по този ред да те уведомява.
Илонка Райчинова:
Това, което притеснява хората е следното. Всички се притесняват и адвокати и бизнеса и то не без основание, когато е възможно безконтролно да бъдат уведомявани по електронен път, защото започват за текат срокове и някои неща гръмват и загиват и нищо не можеш да направиш. Затова нека да си има изрична декларация на лицето, че то иска да бъде уведомявано така. Ние това нещо ще го решим 100%, защото сме и длъжни тогава.
Янаки Стоилов:
Това по-нататък има ли го.
Илонка Райчинова:
Ние не можем да напишем всички неща, които сме длъжни да направим. Всичко може да се връчи по електронен път, стига лицето да е дало съгласие.
Янаки Стоилов:
Нека да се отбележи по-нататък в систематиката, ако има отговор на този въпрос, но сега да не се бавим.
Параграф 8. С § 8 какво целите? Чл. 19. Тук не виждаме някакви проблеми.
Илонка Райчинова:
Актовете по чл. 14 са всички актове. Идеята е била поради забавянето да решим въпроса кое по-напред да се впише поради незабавното вписване на актовете.
Янаки Стоилов:
Т.е. винаги трябва да се изчистват по-старите преди новите.
Даниела Хитова:
Тук, според мен, трябва да се каже вместо: “вписват или обявяват незабавно всички постъпили”, че длъжностното лице се произнася. Защото то не е задължително да се произнесе положително – да впише и да обяви. Може да възникне проблем по тълкуването, че задължително трябва да се произнесат.
Тук в двете алинеи има запис, че вписват и обявяват незабавно всички постъпили преди него” – длъжностното лице разглежда и се произнася.
Илонка Райчинова:
Че сме пропуснали отказа ли? Няма спор. Права сте абсолютно.
Янаки Стоилов:
Преминаваме към § 9. При положение, че променяте заплатите по един начин, който вече би трябвало да повиши интереса към.
Илонка Райчинова:
Защо променяме статута ли?


Янаки Стоилов:
Тъкмо осигурявате възможност да има вече подходящи лица?
Илонка Райчинова:
Причината е обратна. Ние постигнахме увеличението само защото ги извадихме от държавни служители. Като държавни служители категорично никакъв шанс.
Янаки Стоилов:
Те трябва да излязат от категорията на държавни служители, за да могат ад излязат и от схемата на възнаграждението. Тези, които са с конкурс назначени, ще има ли автоматично преназначаване.
Илонка Райчинова:
Имаме разпоредба преходна и заключителна. Така ни казаха да го направим. Ние го гледахме. Стигнахме до извода, че в този случай не може да стане преназначаване, а трябва прекратяване и ново назначаване, т.е. сключване на трудов договор.
Янаки Стоилов:
Но да се каже, че лицата, които са назначени преди това въз основа на конкурс, се преназначават по този начин.
Миглена Тачева:
Но ние можем да не го преназначим, защото можем да кажем, че той не става за тази работа.
Янаки Стоилов:
Тогава трябва друго основание да изтъкнете. Не знам каква е била целта, но нали се приема, че те са издържали конкурс и първо те трябва да преминат в новото качество.
Миглена Тачева:
Ако иска на живот и смърт да остане държавен служител и не иска да стане лице по трудово правоотношение, така че какво решават те. Те да си избират.
Янаки Стоилов:
А няма ли опасност като не са държавни служители, да се занимават с куп други дейности, защото при лицата по трудово правоотношение няма такъв род.
Илонка Райчинова:
Нали наше е задължението да напишем в трудовия договор какви условия му поставяме.
Янаки Стоилов:
Но трябва да е сигурно, че той ще подлежи на редица ограничения. В смисъл там ще има конфликт на интереси, ако започне да развива дейност. Как да дадем законово основание, бланкетно макар, с което да е сигурно, че по-нататък ще бъде конкретно изписано.
Миглена Тачева:
Сега не можем да го направим, но по-нататък трябва във всички случаи и тези лица, и другите, които вписват в имотния регистър, трябва да им се даде определен статут и определени условия, на които трябва да отговарят. Но сега това не можем да го направим.
Янаки Стоилов:
Но поне да запишем общ тест, който да съдържа идеята, че те няма да извършват никакви други дейности, които противоречат на статута, който имат.
Миглена Тачева:
Трябва да имаме или някаква функционална характеристика или нещо такова, но това ще го помислим.
Янаки Стоилов:
Колкото и да е несвойствено, да го препратим към Закона за държавния служител – към ограничения, които има Закона за държавния служител. Или да се препише самият текст от Закона за държавния служител.
Илонка Райчинова:
Можем да запишем всичко, което сметнем, че е важно. Ще се подписва трудов договор, длъжностна характеристика ще има и това ще бъде основание за прекратяване на трудовия договор.
Какво ни притеснява за длъжностните лица по регистрация. Информация могат ли да изнесат, не могат. Могат ли да направят нещо, което да не се види от цяла България на секундата.
Янаки Стоилов:
А трябва ли да могат да се занимават с търговска дейност?
Илонка Райчинова:
Аз не виждам никаква причина да си има търговски дружества. Какво пречи и на кого пречи това.
Надя Антонова:
Защото ще възникне конфликт на интереси.
Илонка Райчинова:
Между какво и с какво – между регистрационното производство и дейността.
Надя Антонова:
Може би е добре, според мен, тези ограничения, които ги има към държавните служители, да бъдат преписани и тук. Да не оставяме тази задача на длъжностна характеристика или на трудов договор. Защото доколкото си спомням Кодекса на труда, основанията за прекратяване на трудовите договори затова, че той е нарушил КТ, трудовият договор не винаги е основание за прекратяване на този договор.
Янаки Стоилов:
Да не се повтаря една лоша практика, която тук не е толкова опасна, но в един период, а може би и досега, служителите в Министерството на финансите не са държавни служители или не бяха, за да обосноват и на тях по-високи заплати и те започнаха да се занимават с куп други дейности. Това също е много съмнително.
Да видим историята на проблема. Казахме, регистрацията, за да се облекчи, минава от съда към Агенцията. Но запазваме все пак държавното качество на тези лица. Защото ние можем да кажем, че съдиите, които се занимават с вписване и те могат да вършат куп други дейности по същата логика, както беше досега. И затова те станаха държавни служители, за да се запази стабилитета и някои отговорности и да се откъснат от друг род дейности.
За мен е най-добре те да са си държавни служители и да получават заплатата, която предлагате.
Илонка Райчинова:
Бихме могли да допълним разпоредбата на чл. 27, ал. 1, като посочим какво не могат да бъдат те.
Янаки Стоилов:
Аз нямам изчерпателен отговор, но горе-долу да се препишат ограниченията, които са за държавните служители. Защото другият вариант е да ги оставим държавни служители и по линия на допълнителното материално стимулиране да решавате въпроса до 1000 и колко лева.
Илонка Райчинова:
Не може, то е ограничено до средния размер на брутната заплата.
Ще се опитаме да направим една компилация с разпоредбите за ограниченията на държавния служител, да ги добавим тук. Това ако е решение, така да постъпим.
Янаки Стоилов:
Мисля, че стигнахме до общо виждане. Има и още един друг въпрос, който не знам дали засяга разпоредбите.
Сега забавянето в голяма степен се дължи на това, че лицата, които правят вписванията, трябва да правят проверки на документи. Може би трябва да се назначат повече технически служители, които да вършат тази рутинна обработка, за да може той бързо да се ориентира.
Илонка Райчинова:
Уточнявам веднага. Няма проверка на документи, освен изчитане на екран дали има всички реквизити, които по закона се гледат. Деловодителят е този, който приема хартията, пуска я през скенера и длъжностното лице по регистрация хартиен документ не поглежда.
Янаки Стоилов:
Мисълта ми е дали някакви междинни действия, които изискват проверка между техническото подаване и официалното регистриране.
Илонка Райчинова:
Длъжностното лице по регистрация трябва да удостовери с електронния си подпис, че е проверило документите, че те отговарят на изискванията на закона. Аз ако съм длъжностно лице по регистрация и вие проверявате и кажете о’кей, аз се подписвам и нося отговорност. Така че няма да приема този подход. Или гледам аз и си нося отговорността или който си гледа, той да подписва. Това може да стане само с пререгистрацията.
Янаки Стоилов:
Да преминем към § 10. Тук какво се променя?
Илонка Райчинова:
Добавяме: “при спазване на предвидените за това форма и ред”.
Янаки Стоилов:
Това един отколешен спор ли е още когато при първото приемане на закона спорихме какво се проверява, какво не се проверява. Тази идея съществува от самото начало и ние твърдим, че и сега той трябва провери по формални признаци.
Илонка Райчинова:
Спазваме указанията да бъдем точни и сме го написали.
Янаки Стоилов:
Няма да породи съмнения, че досега вписванията са можели да бъдат и без установяване на законосъобразност.
“Отговаря от външна страна на изискванията на закона”, т.е. по външни белези ли? Това ли е идеята?
Даниела Митева:
Например, поканата за свикване на общо събрание, която се обявява с Г1, например, ти трябва да я прегледаш тази обява, да напишеш покана и да видиш какво се прилага.
Миглена Тачева:
Това не е най-точния термин “от външна страна”, но просто не можахме да намерим по-добър. Образците къде са?

Янаки Стоилов:
Или имате предвид външните белези на акта. Или формалните белези?
Илонка Райчинова:
Формални обаче означава и форма. А външни белези понякога не са форма, няма изискване за форма, но има външни белези.
Янаки Стоилов:
“...подлежащият на обявяване акт отговаря на формата, изисквана от закона.” Това е класическото.
Илонка Райчинова:
Така е, когато има предвидена от закона форма. А когато няма?
Мога ли да кажа само. Изключвахме правните аргументи. Опитахме се и направихме бърза опашка за обявленията за общи събрания, забавянето да не влияе на този процес. На втория ден или на третия констатирахме, че попълват заявление като за покана за общо събрание, но не прилагат към него покана за общо събрание, а прилагат промени за нови обстоятелства. Излязоха едно-две такива неща бързо променени и цялата страна ни вдигна на юрош, защото прескачаме номерата. Това се вижда от всеки.
Идеята всъщност, за която не можахме да намерим по-добър израз е, да може длъжностното лице по регистрация да каже: Ти си ми подал Г1 за покана, а ми се вижда, че това не е покана, а е нещо друго.
Янаки Стоилов:
Ясна е идеята,запазваме го, но като редакция може да се промени.
Друго има ли по този параграф. Няма.
Параграф 11.
Миглена Тачева:
Тук съкращаваме.
“Обявяването се извършва чрез пренасяне на съдържанието на представения акт в търговския регистър.”
Николета Кузманова: експерт
За да се направи сканиране, трябва да има определени параметри. Идеята на този формат, подлежащ на автоматизирана обработка, да ги задължим форматът, в който подават документи да е такъв, че да са може да бъде сканиран.
Миглена Тачева:
Нали има заявление, което сме утвърдили. Г-7 или Г-12.
Николета Кузманова: експерт
Въпросът е, че ако се заличи това и ви дадат нещо, което не подлежи на електронна обработка и казват в закона такова изискване няма, какво правите, ако се махне това нещо.
Според мен, то е насочено към това да дисциплинира тия, които подават документи.
Янаки Стоилов:
Т.е. защо искате да се освободите от формализирането на вносителя.
Миглена Тачева:
Акт, подлежащ на автоматизирана обработка означава ти по електронен път да ми подаваш заявлението си и аз да мога вътре да пиша и да работя. Това означава този термин. Махаме формат. Казваме, че обявяването се извършва чрез пренасяне на съдържанието на представения акт в търговския регистър. Задължението на нашите хора е да направят обявяването след като пренесат съдържанието. Пренасянето е чрез сканиране. А сега, както го допълвате, във формат, подлежащ на автоматизирана обработка означава да го получа по електронен път и вътре да работя нещо. Затова са електронни образци.
Янаки Стоилов:
Добре, разбрахме идеята. Да се види редакцията.
Миглена Тачева:
Това не ни върши работа. Напротив, това ни обърква и то много. Защото даваме задължение да ни подавате във формат, подлежащ на автоматизирана обработка. Това означава ние да получаваме по електронен път. Това никога не може да стане. Или ще стане във следващите 20 години.

Янаки Стоилов:
Параграф 12. Тук се прикачват и клоновете.
Миглена Тачева:
Казваме, че когато си подаваш заявление за пререгистрация, подаваш заявление за основните търговци, така да го кажа, и за клоновете, за да може едновременно да върви пререгистрацията. А не днес да регистрираме София-БИЛА, а след дни да започнем БИЛА-Варна, и т.н.
Николета Кузманова: експерт
Има обаче едно терминологично несъответствие с ал. 2, за което питаме дали трябва да се уеднакви.
Ал. 2 на чл. 23 казва: “.... при първоначално вписване на търговците и клонове на чуждестранни търговци.” А в ал. 1 вие предлагате само “клонове на търговци”.
Въпросът е трябва ли да се добави “на чуждестранни търговци”.
Миглена Тачева:
Ал. 2 си е за чуждестранните търговци и техните клонове, което означава и за чуждестранните. Всичките им клонове. Те могат ад имат клонове в България. Но може да нямат клонове в България, а да имат в Румъния. Казваме и техните клонове, което значи всички клонове.
Николета Кузманова: експерт
Тогава защо в ал. 2 оставаме за чуждестранните в смисъл, че има някакви други категории, които са извън ал. 1. Чисто терминологично.
Миглена Тачева:
В ал. 2 нека да направим това разграничение. Ние на чуждестранните търговци ако клоновете им са в България, само тогава ще им ги искаме. Ако имат на друго място, не ни трябват. Това разбира ли се от този текст.
Даниела Митева:
Защото търговският регистър всъщност е търговски за техните клонове български и клонове за чуждестранни търговци в България.
Миглена Тачева:
Кое при теснява тук?
Николета Кузманова: експерт
В едната алинея се борави с “търговците и техните клонове”, в другата алинея се борави с “търговци и клоновете на чуждестранните и техните клонове”.
Миглена Тачева:
В ал. 2 добавяме след търговците и техните клонове. Говоря за нашите търговци и клоновете на чуждестранните търговци.
Николета Кузманова: експерт
В ал. 4 въпросът ми е така както е дадена нормата “.... нямат право да изискват доказването” и добавяте още една група, от която не можахме да разберем кой всъщност остава извън тази норма. Дали не е по-добре да се генерализира, че когато е посочен ЕИК няма право никой да изисква за докладване. Защото при едно такова изброяване рискувате някой да остане извън него.
Даниела Митева:
В ал. 4 се има предвид Закона за електронното управление, който дава определението и там изчерпателно са изброени кои влизат.
Николета Кузманова: експерт
Ние нямаме претенции към формулировката. Въпросът е, че започва едно изброяване: държавни органи, органи на местно самоуправление и т.н., вместо да правим това изброяване, да направим една по-генерална норма, която казва, ако е посочен ЕИК, никой няма право да изисква доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър, защото в един момент кой остава да има право да изисква.
Миглена Тачева:
Защо го правим това нещо. Първо слагаме изрично думата “съда”, за да е ясно, че това е за съда. Второ, приравняваме за онези организации с публични функции, предоставящи обществени услуги, включително банките, за да синхронизираме онези текстове, в които казахме, че те ако извършат някакво действие и ни го представят, ние служебно правим. Това е идеята.
Янаки Стоилов:
Преди да преминем към § 13 един допълнителен въпрос, който е по сегашния чл. 24 за отказа. Добре са нещата. Дали обаче не трябва да увеличим малко: след “по реда на ГПК” да кажем да посочат в заявлението адрес на управление или адрес за кореспонденция.
Миглена Тачева:
Не знам дали да бъде по реда на ГПК или по реда на АПК.
Реплика:
АПК препраща към ГПК.
Янаки Стоилов:
И това с подразбира и без пояснение. Защото той може в самото заявление да каже как да го уведомят. Защото да кажем адвокатът подава заявлението и пише за уведомят еди-кой си. Аз предлагам да го променим и дали не е имало някакъв проблем и двусмислие в практиката. Дали се налага да го поясним това с добавката или е напълно ясно.
Миглена Тачева:
Ние в заявлението ще напишем адрес за кореспонденция, изрично да го има.
Янаки Стоилов:
Аз предлагам в самите заявления да го има.
Миглена Тачева:
А в ГПК пише седалището. А имаме ли избор по ГПК, когато се посочва друг адрес за кореспонденция, различен от седалището на фирмата.
Янаки Стоилов:
Запишете го това за по-нататъшното четене. Защото ГПК предвижда по седалището или по адреса за кореспонденция.
Миглена Тачева:
Това връчване по ГПК, но ние нямаме призовкари и няма как и да назначим. Трябва да помислим и за текст да имаме опция на заявения от него адрес да изпращаме, да не препращаме към ГПК.
И да се запише: уведомява, изпраща.
Янаки Стоилов:
Ще го допишем, но важно е да не изпуснем идеята, защото я няма в предложението.
Преминаваме към § 13, чл. 25. По чл. 25 няма бележки.
Параграф 14 “Ново заявление”.
Миглена Тачева:
В чл. 25, ал. 2 допълваме, че жалбата се подава чрез агенцията. Агенцията изпраща незабавно на съда жалбата. В ал. 2 трябва да добавим “незабавно на компетентния съд” или “на съда по ал. 1”.
Янаки Стоилов:
Преминаваме ли към чл. 26. (Да.) Тук е отпаднало нещо, което го имаше “при неизвършване на исканото вписване”. Би трябвало всяка една процедура да завършва с вписване или с отказ. Но вероятно в сегашната редакция сме имали предвид, или както практиката вече показва, когато има забавяне, да речем той е подал искане за вписване, но вписването не е извършено, той да подаде някъде другаде.
Миглена Тачева:
Не може другаде. Системата е централизирана. По-добре е да напишем “при отказ или при неизвършване”. Какво е това “неизвършване”.
Янаки Стоилов:
Това е някакъв вид бездействие.

Миглена Тачева:
Ако на 29 февруари не са те вписали и ако подадеш на 16 март да изпревариш 29 февруари. Не е възможно. Не е тази логиката. нещо друго сте имали предвид.
Надя Антонова:
Не се стига до изречен отказ. Аз отивам и казвам: Дайте ми си документите.
Миглена Тачева:
Не може. Трябва да постановиш някакъв акт. Без движение в този процес няма.
Янаки Стоилов:
Как процедирате, примерно, когато нещо липсва.
Надя Антонова:
Тук имам предвид нещо друго, за което сега се сещам. Подаваш заявлението, регистрирано е вече, но се установява, че има пропуск. И ми казват: Андонова, не мога да ти направя вписване, защото има кусур. Излиза, че трябва да ми откаже. Но защо да ми отказва? Нещо като без движение.
Реплика: Няма такова положение.
Надя Антонова:
Но като хипотеза съществува. Това са имали предвид, за да се пести време, да не се минава през отказ.
Илонка Райчинова:
Деловодителят няма право на преценка.
Надя Антонова:
Този, който приема документите ти казва: Имаш недостатък, оправи го.
Янаки Стоилов:
Уточняваме, че те фактически не правят такава проверка. Те приемат всичко, което се дава. Може нищо да няма в него. Той не гледа реквизитите.
Илонка Райчинова:
Той няма право да казва каквото и да било.
Миглена Тачева:
Приемаш документите без право на преценка. Казваме “при отказ за извършване на исканото вписване”, а не при неизвършване.
Даниела Хитова:
Искам да попитам нещо по ал. 2, когато се ползват документи, които са приложени към отказ. Не е ли правилно да бъде придружено с декларация, че няма новонастъпили обстоятелства, които да препятстват използването на тези документи.
Илонка Райчинова:
Това си е негов проблем. Ако има, той ще подаде нов документ. Ако новият документ е същия като стария, няма да го съставя отново, а само ще каже този документ в този вид, който е актуален, е приложен еди-къде си.
Янаки Стоилов:
Само трябва едно пояснение, ако не са настъпили нови обстоятелства.
Илонка Райчинова:
Не ми се иска ние да решаваме правните въпроси и това, което трябва да прави един търговец. Каквото иска това подава и както иска така го подава.
Аз съм си регистрирала дружеството преди 10 години. Нямам никаква промяна. Защо да не мога днес да отида да си взема копие от този документ. Той е актуален и е в сила. Няма никаква промяна. Защо трябва да има 6 месеца валидност. Аз само казвам заявлението. Този документ е вече при вас под този номер.
Даниела Хитова:
На мен ми се струва, че ако примерно има подадено заявление за вписване на нов управител, по някаква причина има отказ, а междувременно бъде избран друг управител, може ли да се ползва предишното решение на общото събрание.
Илонка Райчинова:
Той ще си подаде нов комплект документи за нов управител, а старите документи ще са подписани от стария. Очевидно няма да се признаят.
Янаки Стоилов:
Само ако трябва някакво презастраховане да добавим: “ако тези документи отразяват актуалното състояние.” Можем само да помислим за една такава фраза. Иначе идеята е ясна.
Илонка Райчинова:
Аз не мога да разбера защо се спори по тези неща. Оставете ги да подават каквото искат. Ние не сме им адвокати.
Янаки Стоилов:
Нововъзникнали обстоятелства, някои от които може да не са били регистрирани.


Илонка Райчинова:
Той ще получи втори отказ, в който ще се пише, че това обстоятелство противоречи на документите, които си приложил към преписката и да се оправя. Говорим за регистърно производство.
Янаки Стоилов:
Остава този въпрос да го доуточним дали няма някакви подводни камъни в него.
Продължаваме нататък. По § 15 има ли нещо. (Няма.)
По § 16. Чл. 30.
Николета Кузманова: експерт
По чл. 30 явно идеята е Агенцията да може вече служебно да вписва в случаите, когато е пристигнало служебно. Така ли е? (Да.) Защото така както е текстът в момента: “Агенцията вписва по искане на заинтересованото лице или на прокурора”. Сега като се добави “както и” излиза, че Агенцията ще може сама да вписва. Така ли е? (Да.) А можем ли да го напишем: Агенцията служебно, както и по искане. Като се сложи една запетайка и се добави “както и” излиза, че има три начина, по които ще се извърши заличаване: от Агенцията служебно, или по искане на прокурора, или по искане на заинтересования.
Илонка Райчинова:
Идеята е и по искане на заинтересованото лице, и на прокурора и на всички по реда на чл. 14.
Янаки Стоилов:
Добре, тази редакция трябва да се намери. Сега да не я обсъждаме.
По § 17 няма бележки.
По § 18 има ли въпроси.
Николета Кузманова: експерт
Или едноличния собственик на капитала.
Всеки може по ЕГН да прави справка.
Янаки Стоилов:
В смисъл проблема с личните данни ли?
Николета Кузманова: експерт
Тук вече не е проблемът, че това са данни, които ги иска търговския регистър, а че по ЕГН ще може да се прави справка.
Янаки Стоилов:
Идеята е, че този, който иска справка, трябва да си подаде ЕГН. Това пречи ли? Това ЕГН не става публично достояние. Просто чрез ЕГН трябва да влезе.

Илонка Райчинова:
Справката може да се извършва по ЕГН на лицето, което търсиш, за да видиш в кои дружества участва.
Аз не мога да разбера за какво говорим и се извинявам.
Николета Кузманова: експерт
Въпросът е, че всяко едно лице по електронен път може да направи справка по ЕГН. (Точно така.) Ако този, който прави справка, не е администратор на лични данни, какво правим. Не говорим за данните, които ще излязат. Говорим, че се дава възможност с ЕГН на колегата аз да проверя неговите данни. Вие не знаете кой стои отсреща.
Илонка Райчинова:
Защо ние да знаем, като неговото ЕГН стои срещу дела му като съдружник в дадено дружество. Аз не мога да разбера през цялото време какво ни притеснява. Това ЕГН вече е там. Няма проблем.
Миглена Тачева:
Въпросите за личните данни сме ги съгласували.
Янаки Стоилов:
Преминаваме към § 19. По § 19 има ли въпроси. Чл. 33. Няма бележки.
По § 20. Има ли бележки?
Илонка Райчинова:
Всеки може да поиска запазване, като посочи в полза на кого.
Янаки Стоилов:
По § 21. И по § 21 няма бележки.
Миглена тачева:
От 2 месеца срокът се прави на 6 месеца. Казваме, че този срок се удължава.
Янаки Стоилов:
По § 22. Той е за възнагражденията.
Илонка Райчинова:
100% е съгласувано в смисъл, че имаме съгласие на Министерството на финансите.
Николета Кузманова: експерт
Понеже ние направихме по този текст консултация. Казаха ни, че така както е посочено дофинансирането и осигуряване на допълнителните средства за възнаграждение, без да е фиксирано, че това дофинансиране ще е само през 2008 г., докато няма пари в бюджета на министерството за разликата в заплатите, означава, че оттук натам всяка година Министерството на финансите няма да е длъжно да ви дава този размер за заплатите, който сте заложили по предишния параграф. Въпросът е такава ли е идеята или въпросът е да се покрие тази година, докато няма бюджет, и от догодина финансите вече да дават парите за заплати.
Илонка Райчинова:
Аз мога да ви кажа какво ние искахме да постигнем и какво ни разрешиха. Това успяхме да съгласуваме с финансите и това сме предложили.
Николета Кузманова: експерт
Резултатът от това е, че те ще ви дават по преценка тяхна, а вие всяка година тези 25% ще трябва да дофинансирате.
Илонка Райчинова:
Ние бяхме длъжни да се съгласим, защото в момента тези 25% не ни превеждат. Предпочетохме да се съгласим сега така, а после ще искаме по-голяма сума.
Миглена Тачева:
Ние осигурили ли сме тези 1050 лв. заплата.
Илонка Райчинова:
Ние имаме бюджетно финансиране за 680 лв. и за до 1050 лв. използваме от приходите за тези 25%.
Миглена Тачева:
Основната разпоредба да си остане, че всяка година ние получаваме 25% от приходите за развитие на регистъра.
Илонка Райчинова:
Тогава да кажем в преходните разпоредби, че дофинансирането е до края на 2008 г.
Янаки Стоилов:
За това трябва да се помисли в преходните разпоредби някаква синхронизация. Ясна е идеята. Ние обръщаме внимание, ако искате да се доуточни текста.
Преминаваме към § 23. Няма бележки.
Преминаваме към § 24. Тук влизаме в една от най-дискусионните теми за уникалността на името. Ние бяхме по-радикално настроени да въведем уникалност на името. Сега разбираме, че това създава неудобство на някои от търговците. Сега се предлага някакво смесено решение – новото ще е ново оттук нататък, старото ще си е старо.
Илонка Райчинова:
Ние говорихме с много фирми. Те ни казаха така: Не ни създавайте проблеми с наименованията, защото това е наименование, с което ни познават.

Янаки Стоилов:
Това за някои от тях, особено за едноличните търговци спестява много други усложнения. Само имайте предвид, че тази множественост на регистрацията на наглед едни и същи фирми се прави и с финансови съображения във връзка с данъчното облагане. Защото те вместо да бъдат централизирани и всички приходи и разходи, те ги разделят. Примерно, магазинът по едната регистрация е печеливш, а по другата е губещ и там стават и други комбинации, така че те не са толкова невинни.
Илонка Райчинова:
Всички, които имат ЕИК по Булстат и сега данъчните всички тези неща ги хващат. Нищо ново под слънцето за данъчните от продължаването на тази работа. По-скоро има заблуждаваща функция по това, че носиш името на някой голям известен търговец и някой може да си купи нещо от теб.
Янаки Стоилов:
Ние казваме, че регистърът е национален, а той е регионален от гледна точка на имената.
Илонка Райчинова:
Аз не мисля, че това е проблем. Ако се измисли някаква задълбочена концепция, но трябва да се мисли затова какво ще правим с регистрираните търговски марки, някои които носят наименование с такава марка.
Янаки Стоилов:
А тук няма как да направим връзка между регистрацията и заявената търговска марка. Мислихте ли за връзката между регистрирана търговска марка и някакво приоритетно право при регистрацията.
Илонка Райчинова:
Мислихме много, но трябва да пипнем много закони, трябва да добавим нов клас регистрация, защото сега в момента има за видове услуги, видове стоки и различни групи, които се регистрират. Нямаме търговска марка за наименование. Ако вкараме търговска марка за наименование, тогава ще стане още по страшно. Защото примерно з ще се казвам фирма “Илонка”. След 10 години ще забравя да си подновя регистрацията на търговската марка и ще се окажа с фирма “Илонка”, но без търговска марка “Илонка”.Т.е. искам да кажа, че много неща обсъждахме, но нямаме готова концепция. Това е истината. Имаме разговори с една гръцка правна фирма, която каза, че това е направено в Гърция, но нямахме време да видим точно какво са направили. Но затова трябва време и много експерти.
Янаки Стоилов:
Защо е толкова дълъг текста на § 4. Пренаписвате част от старите текстове или какво? Не съм ги сравнявал. Защото новите неща не са толкова много, колкото е дължината на текста.
Даниела Митева:
Уреждат най-вече организационни въпроси във връзка с преходния период и затова има доста описани неща по тях.
Янаки Стоилов:
По този въпрос има ли някакви други виждания. Няма.
По определенията сега няма да се впускаме в подробностите.
Илонка Райчинова:
Те са едно към едно от други закони. Хармонизирали сме ги така, че да няма различни понятия.
Янаки Стоилов:
По преходните и заключителните разпоредби.
Вие запазвате конкурсите за лицата по регистрацията.
Миглена Тачева:
Даваме и опция 6 месеца без конкурс и ако не отговаря.
Илонка Райчинова:
И то ограничено за периода на пререгистрацията.
Янаки Стоилов:
И за тези лица може да няма три годишен юридически стаж. Т.е. те трябва да са юристи, но може и без стаж. (Да.)
Илонка Райчинова:
Това беше единственият вариант, който е допустим по Кодекса на труда и по Закона за държавния служител.
Янаки Стоилов:
Може би в ал. 1 трябва да се конкретизира за кои основания се отнася.
По Закона за счетоводството. На практика как се синхронизират двата закона.
Илонка Райчинова:
Като сегашните разпоредби на чл. 40 от Закона за счетоводството ги запазваме така, защото там има изискване на Директива 4 на Европейския съюз да бъде оповестявано всичко по този ред и правим временна разпоредба в техните преходни и заключителни разпоредби за тригодишния срок за пререгистрация, който се е пререгистрирал подава по сега действащия закон. Който не се е пререгистрирал до 31 май, трябва да подаде по досегашния ред, т.е. ред, който му е известен и не го затруднява.
Янаки Стоилов:
Така се запазва валидността за целия тригодишен срок за пререгистрация.
Илонка Райчинова:
Има изискване в момента, в който се пререгистрираш в търговския регистър веднага да качиш всички стари – от 2007 г. и другите години, за да можем да изпълним изискването да има всеки достъп до цялата информация за лицата, които са търговци. Това сме предложили, за да не пипаме други отговорности на държавата.
Точно преди това обсъждане от Министерството на финансите от данъчна политика ми изпратиха един по-благоприятен режим. Става дума затова, че с новия Закон за счетоводството се иска всеки търговец – едноличен, АД, без значение към капитал, колко хора и колко активи има, да си казва информацията. Досега това беше задължително само за тези, чиито баланси се заверяват от експерт счетоводител. Те са съгласни лицата, които не са пререгистрирани, да не са задължени дори стария ред да прилагат, ако техният финансов отчет не се заверява. Защото той като се пререгистрира ще ги качи ще не ще. Това е по-добрият вариант и аз имам готов текст затова.
Янаки Стоилов:
За кое се предава обратно действие?
Илонка Райчинова:
За запазването на наименованията.
Даниела Митева:
За срока за влизане в сила. Ще ни е необходимо технологично време системата да се приведе в съответствие с новите текстове. Т.е. ще имаме нужда от време за въвеждане на новите неща в системата.
Янаки Стоилов:
Това ще го обсъдим като стигнем до финала на второто четене. Тогава ще мислим за сроковете. Сега да не се занимаваме с това събитие, без да сме близо до датите.
И преди да завършим един въпрос. Като се приемат тези изменения, как ще се съкрати времето за регистрация, за да се влезе в режима, който законът предвижда. Т.е. за колко време ще започне да става и как със скъсяването на времето до съвпадането на момента на подаването и регистрацията. Сега на практика срокът е около месец. Сега коя дата регистрирате.

Илонка Райчинова:
От дата 29 февруари.
Янаки Стоилов:
Наближава месец и половина. Като се приеме закона как този месец ще се свива. Имате ли някакъв алгоритъм.
Илонка Райчинова:
Ако 30 лица вписват (изработват) 750 до 800 заявления на ден, при 33 хиляди, които имаме забавени, но при условие, че назначим веднага нови длъжностни лица, нещата много бързо ще се променят.
Но откакто се оповестиха промените и размера на заплатите, в момента за следващия конкурс имаме вече подадени 40 молби за участие в конкурса.
Янаки Стоилов:
След приемането на закона ще са ви необходими поне 15-20 дена, за да проведете конкурсите и извършите назначенията. Може би ще съвпадне провеждането на конкурса с влизането на закона в сила.
Илонка Райчинова:
Може би през м. юни ще успеем драстично да намалим срока.
Янаки Стоилов:
Това значи ли, че по средата на година вече в реално време ще се извършва регистрацията.
Илонка Райчинова:
Всеки ден излиза справка кой колко време е работил по една преписка и колко излизат.
Янаки Стоилов:
Ние ще се постараем другата седмица да приемем на първо четене законопроекта, за да може в по-следващата седмица да влезе в дневния ред в пленарна зала. Това е възможно най-краткият срок.
С това да приключим обсъждането за днес. Благодаря ви за участието. Закривам заседанието.


Председател:
(Янаки Стоилов)



Стенограф-протоколчик: