---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 18

Днес, 08.05.2008 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Министерството на правосъдието – Илонка Райчинова – заместник-министър, Румяна Цочева, Деяна Андреева, Николета Павлова и Георги Димитров; от Агенцията по вписванията – Даниела Митева, заместник-изпълнителен директор, Анета Антонова, експерт и Мартин Димитров, народен представител.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси съгласно обявения дневен ред:

Обсъждане на второ четене на общ проект № 853-03-38 от 18.04.2008 г. на Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 854-01-19 от 28.02.2008 г., внесен от Елеонора Николова и Мария Капон; № 854-01-21 от 12.03.2008 г., внесен от Мартин Димитров и група народни представители и № 802-01-36 от 31.03.2008 г., внесен от Министерския съвет - продължение.

Днес трябва да завършим доклада.
Преди това да ви информирам за писмо, което получих от министъра на правосъдието – г-жа Тачева, която кани членове на комисията да участват в конференция по въпросите на медиацията. Конференцията ще се проведе на 20 и 21 май от 9:00 до 14:00 часа в сградата на Съюза на юристите, като първия ден ще се зададат въпросите, отнасящи се до възможностите за медиация в областта на наказателното право. Вторият ден е с тематичен акцент “Медиация и застрахователно право”. Моля, желаещите да заявят участието си, за да уведомим организаторите.
Сега искам да припомня докъде стигнахме миналия път.
Отложихме § 1 към който ще се върнем към края на доклада.
Тук са изписани текстовете, по които имаше дискусия и някои от тях бяха приети. И сега трябва да приемем § 4. По него има предложения и на народни представители.
Предложението на г-н Димитров по някакъв начин е включено. Идеята е по-обща. То е отразено по-нататък и мисля, че тук няма нужда да го гласуваме.
Ще гласуваме предложението на Елиана Масева и Екатерина Михайлова, което се различава от това на вносителя.
В курсива са отбелязани измененията, които ние направихме в хода на дискусията и по които, надявам се, да не се подновява дискусията и да няма възражения. Те са отразени в чл. 13, ал. 2, т. 2 и новата ал. 3, тъй като уточнихме този начин за подаване на заявленията. Гледайте варианта на с. 5, който отразява окончателните редакции.
Имате думата. Заповядайте.
Илонка Райчинова:
Г-н Стоилов, имам възражения по тази редакция. Мога ли да ги споделя преди да гласувате.
Янаки Стоилов:
Аз не знам вашите служители защо не са ги направили, тъй като ние им ги предоставихме. Кажете ги.
Илонка Райчинова:
Имам няколко неща.
Притеснени сме изключително от факта, че се регламентира в закона техническото действие “подаване”. Нашето разбиране е, че това техническо действие, което с извършването му не се пораждат никакви права и задължения за никого. Ако му бъде придадено значението, което е дадено в тази редакция на разпоредбата ще означава, че се прехвърля отговорността от заявителя, чиито действия имат функцията на активно легитимиране от името на търговеца. Отговорността на този заявител ще бъде подменена с отговорността на техническия преносител. Считаме, че подобен подход всъщност води до възможност заявителят неправомерно да се договаря с техническия подател на заявлението, респ. да бъде освободен от отговорност каквато бива, според нас, да носи и да бъде прехвърлена тази отговорност върху лица, които не са легитимирани от закона като заявители и които винаги могат да бъдат наркоман, циганин, преносител на фалшива лична карта. Практиката с предоставяне на права на такъв технически преносител на документи или технически съставител на документи доста порочни последици родиха в не една институция там където са регламентирани. Нашето мнение, че изобщо подаването не бива да бъде регламентирано. Като говоря това имам предвид както редакцията на чл. 15, така и редакцията на чл. 13, тъй като тя е обвързана между заявител и съдържание и приложение към заявлението.
Много ви моля да обърнете сериозно внимание на този въпрос. Притесненията ни са огромни и аз считам, че това не бива да бъде допускано. Никакви правомощия, никакви пълномощници и никакви отговорности за техническите преносители на документи. Отговорността трябва да е на заявителя.
Янаки Стоилов:
Нека да чуем мнение, но аз мисля, че водени от едни и същи опасения, ние сме разграничили за какво носи отговорност заявителя и за каква отговорност след това може да се потърси и от подателя. Защото ние искаме да гарантираме съответствие и тъждество между това, което заявителят е попълнил и подава и това, което се представя от негово име. Затова са описани действията. Не виждам как ние можем да оставим без уредба въпроса за самото подаване на заявлението.
Илонка Райчинова:
Можем, защото то не поражда никаква правна последици.
Янаки Стоилов:
Нали говорим, че там стават най-големите конфликти понякога.
Илонка Райчинова:
Сега, когато им вменяваме отговорност, позволяваме да освободим заявителят и той да каже, че друг го е занесъл от мое име.
Янаки Стоилов:
Кажете откъде следва, защото ние изрично сме записали за какво носи отговорност заявителя.
Илонка Райчинова:
Това е свързано и с легитимацията и с всичко останало и според мен се създава проблем.
Янаки Стоилов:
Тук има нотариално заверяване на подписа на заявителя, така че.
Илонка Райчинова:
Затова не ни интересува преносителя. Защото нотариално завереният подпис е решил този въпрос. Преносителят няма значение дали е чистачката, шофьора, куриера и който и да е. Служителят в Агенцията по вписванията, тъй като този подпис е нотариално заверен, винаги при съмнение би могъл да направи справка с нотариуса, неговият номер стои отдолу. Винаги би могъл да направи тази справка. Но е важно заявителят да е оправомощен и той да носи отговорност.
Янаки Стоилов:
Това е така. С нищо не се намалява отговорността на заявителя. Единствено се предвижда ред, по който се упълномощава подателят на документите и задължението на регистъра да отразява данните на лицето, което подава от един момент, за да не остане това без следа, ако се окаже, че то е подало нещо от това ,което е получено от заявителя. Според мен, това само увеличава сигурността, макар и да усложнява малко дейността като процедура.
Илонка Райчинова:
Ако пълномощното, което има той ,както сте предвидили в редакцията, не е нотариално заверено, той винаги може да каже: Това пълномощно не е мое. Това пълномощно не е направено. Ние не постигаме никакъв краен ефект от гледна точка на сигурност.
Пълномощното за преносителя е предвидено да не е нотариално заверено.
Мая Манолова:
Има редица случаи, в които е подадено лично заявлението, т.е. то не е нотариално заверено, защото лицето, което представя заявлението е идентично с заявителя. Тогава възникваше въпроса: Това не съм го обявил аз, това не е моят подпис. Оставеше хипотезата той да го е занесъл, или някакъв служител или някой друг. Сега като е ясно, че има разграничение между заявителя и подателя на документите, евентуално ще може да се разграничи отговорността.
Илонка Райчинова:
Имаме текст, който казва, че когато заявителят се яви лично, т.е. няма нотариално заверка на подписа върху заявлението, тогава самоличността на заявителя се проверява от длъжностното лице по регистрация. Тогава той ще впише тази проверка, че този вписан заявител, чиито подпис не е нотариално заверен, лично се е явил при мен. Но ако подписът му е нотариално заверен, аз не виждам правната сигурност, която постигаме с пълномощно без нищо за преносител. В момента, в който дадем възможност отговорността да се носи от преносителя, повярвайте ми, ще създадем много повече възможност заявителят да бъде освободен от тази отговорност и да я прехвърли.

Янаки Стоилов:
Има такава опасност. Това дори има превантивен характер, когато знае, че този, който носи някакви документи за него информацията остава в регистъра- Защото той най-често прави тези неща, знаейки че никой после не може да открие кой е направил това действие.
Яни Янев:
Притеснението на заместник-министър Райчинова е от гледна точка на това да се прехвърлят отговорностите на този, който е преносител. Но те не се прехвърлят.
Второ, даваме допълнителна гаранция за заявителя. И тук се получава един баланс на взаимен контрол. Нито заявителят да си мисли за каквито и да било шмекерии, които да прави чрез подателя, нито подателят може да направи някаква фалшификация или манипулация срещу заявителя. Това е двустранна гаранция в случай на процес.
И понеже в крайна сметка е ясно, че ние не говорим за някакви неща, които отиваш да си купиш от пазара, а за създаване на фирма, промени във фирма – неща, които са свързани със значителни имуществени интереси, очевидно е, че трябва да намерим баланса в гаранцията тогава, когато не е този, който е правоимащото лице по закон да извърши действието, оттам нататък и той да е защитен и във всички случаи този, който извършва това действие пред Агенцията за вписванията да има следа за него и да носи съответната отговорност. Това е логиката.
Илонка Райчинова:
Аз разбирам, но аргументите ви не ме убедиха. Но няма значение. Ваше е правото да вземете решение.
Бих искала още няколко бележки по редакцията да направя.
На чл. 13, ал. 2, т. 2 за мен е некоректна препратката или по-скоро добавката “или за Европейско обединение по икономически интереси”, тъй като в Глава 2а има повече от тази хипотеза описана. Ако искате да сме изчерпателни, ви предлагам да добавим “и за случаите по Глава 2а”, за да не утежняваме текста, ако трябва да го направим.
Янаки Стоилов:
Те не попадат в категорията на търговците. Другите няма нужда да препращаме. Те са си обхванати. Те са търговци и попадат в общото понятие. А Европейско обединение по икономически интереси не е търговец и затова е изписано.

Илонка Райчинова:
В крайна сметка както прецените.
И още една бележка. В ал. 6, ако продължа вашата идея за сигурност, след като отиваме до там да искаме пълномощно за преносител и да уреждаме това като фигура, аз ви предлагам да отпадне текста във второ изречение “заверен от заявителя препис”. Нека да остане: “Документите се представят в оригинал или нотариално заверен препис”.
Основанието ми да предложа тази редакция се касае в това, че към заявлението документите са и конститутивни. По силата на тях възникват или се реализират граждански права, така че няма място за мен за заверка от заявителя, та бил той и адвокат. Там трябва да са оригиналите или нотариално заверените документи, тъй като те пораждат своите правни последици, а не техните заверени преписи.
Янаки Стоилов:
Това е възпроизведено от вашето предложение.
Илонка Райчинова:
Няма пречка вносителят също да е сбъркал и с оглед промяната на концепцията – вие вкарвате подател, аз ви предлагам все в линията на тази концепция да махнем и да увеличим сигурността, премахвайки това вметнато изречение.
Анета Антонова: експерт
Лично аз не съм склонна да възприема това, извинявайте г-жа Райчинова, по следните съображение и точно това, което вие преди малко казахте. Ако махнем “заверен препис от заявителя”, то тогава отговорността ще падне върху подателя.
Илонка Райчинова:
Аз искам да са оригинали и нотариално заверени копия. Няма никаква отговорност върху никакъв подател. Там се подписват хората, които участват в дружеството: съдружници, акционери, управители, контрольори, синдици и т.н. Тук няма нищо общо с подателите.
Анета Антонова: експерт
Има текст в Търговския закон, където се казва, че документите, примерно, измененията на устава или на учредителния акт се заверяват от управителния орган. Това означава, ако ние запишем, че в този случай тези документи ще трябва да са нотариално заверени, изменяме текста в материална разпоредба на Търговския закон.
Илонка Райчинова:
Говорим за документ, съставен в оригинал или за негов нотариално заверен препис. Нали гоним сигурност. Заявителят ще го освободим от една страна чрез подателя, от другата страна той ще заверява и ще освободим от отговорност затова какво е представил, че оригиналът не е същия. Няма логика. Да спазваме един и същи принцип.
Янаки Стоилов:
Други съображения по този въпрос.
Илонка Райчинова:
Аз имах и други, но с оглед на това, че не приемате да отпадне подателя, ще се въздържа да ги направя.
Янаки Стоилов:
Аз ще подложа на гласуване вашето предложение за ал. 6 за частичното отпадане.
Преминаваме към гласуване на чл. 13. Но преди това г-жа Масева има предложение, което не е включено в този текст.
Елиана Масева:
В ал. 6, сега в текста, който уточнявахме по чл. 13 е ал. 9 със същото съдържание. В нея се казва:
“(9) Когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях.”
Считаме, че това предложение в закона е в пълен конфликт с принципите, които са залегнали в самия Закон за личните данни. Не може да се презюмира едно такова съгласие. Освен това, има механизми, с които този дефект може да се преодолее. Внесли сме такъв текст, когато има лични данни, които не се изискват по закон, просто документите не се приемат. А не те да стават достояние и да бъдат публични без изискването по закон. И това не е въпрос на заявителя, на преносителя. Това е въпрос с обществен интерес. Тъй като обработката на лични данни и достъпа до такива данни крие много опасности във връзка с кражбата на тези данни. Знаете случая във Варна, където се изкупуваха лични карти, един доста нашумял случай. Така че търговията и достъпа до интернет и до публичните регистри и боравенето с такива данни става проблем, който ние трябва да преодоляваме чрез законодателния инструмент, а не да създаваме условия именно да се осъществяват такива престъпления.
Затова ние предлагаме нова редакция на сегашната ал. 9 или ал. 6 по вносител.
“(6) Не се приема подадено заявление, когато в него или в приложенията му са посочени лични данни, които не се изискват по закон.”
Янаки Стоилов:
Въпросът за личните данни е и по-сложен, защото някъде законите изискват различен кръг лични данни, включително някъде телефони и т.н. Разбира се, ще гласуваме вашето предложение. Според мен, то предлага такава прекомерна форма на защита, която се обръща срещу защитавания. В някои случаи за него може да е по-изгодно не да не му приемат документите, а да каже, аз съм ви дал всичко, което законът ме задължава. Това, че съдържа в някои отношения повече данни, това не е проблем за мен. Така че не е логично той да не може да регистрира дружеството, затова че е предоставил нещо повече от изискването по закон. Може да е резонно, ако той е предупреден, но това пък може да стане само при личното подаване, че подава повече данни от изискуемите, но след като има и електронна форма, той няма как в случая да коригира тези данни. Така че законът му гарантира защитата на това, което трябва да предостави и не повече от задълженото. Но това са данни, с които той борави и не би следвало да има задължение да се защитават данните повече от това, което е необходимо.
Елиана Масева:
Обществото трябва да ги защитава. Той може да е съгласен, но обработването и предоставянето публично на такива данни се явява обществено опасно явление.
Освен това, в закона е употребен не само публичен достъп се дава на тези лични данни в повече, но агенцията може и да ги обработва. Вие знаете какво значи “да обработва”. Това е възможно най-широкото понятие. Откъде накъде? Тогава бих казала, че Законът за защита на личните данни е напълно излишен. Това е един много важен закон, защото за първи път електронен регистър излиза легално и поставя началото на една практика. Ако е така всеки, който си дава лични данни да могат да се обработват и да се публикуват, тогава в действителност тези норми на закона и ако други закони, регулиращи подобни отношения възприемат тази технология, тогава няма нужда от защита. Тя не е за лицето, което подава. Тя е за обществото.
Янаки Стоилов:
Други предложения? Дотук имаме два въпроса. Ще гласуваме предложението на г-жа Масева и г-жа Михайлова и след това предложението, което г-жа Райчинова направи, тъй като допускам, че има народни представители, които го поддържат. Това са двете предложения във връзка с приемането на чл. 13.
Други бележки има ли? Няма. Да пристъпим към гласуване на предложенията.
Тези, които подкрепят предложението за заместващ текст за съдържание на сегашната ал. 9, съдържащо в ал. 6 като предложение на г-жа Масева и г-жа Михайлова, моля да гласуват.
Двама “за”. Против? Двама. Въздържали се? Останалите се въздържат. Не се приема предложението.
Предложението за отпадане в ал. 6 на думите “заверен от заявителя препис”. Които приемат отпадането на този израз, моля да гласуват. Четири гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Останалите. Не се приема.
В такъв случай гласуваме изцяло съдържанието на чл. 13 в редакцията, която предлага комисията. Тези, които подкрепят текста, моля да гласуват. Благодаря ви. Очевидно мнозинство. Против? Няма. Въздържали се? Двама. Приема се текста.
Преминаваме към § 5. Съдържанието е уточнено и предложението беше подкрепено. Мисля, че само остава да го гласуваме в окончателната редакция. Тези, които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви. Мнозинство. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Преминаваме към § 6.
Илонка Райчинова:
Г-н Стоилов, миналия път не присъствах и моля за извинение, но много ми се иска да кажа, че в § 3, който сте гласували миналия път, с гласуването на ал. 2 и с това ограничаване до 75 на сто от съответната такса при подаване, всъщност тази разпоредба се явява пречка ние да облекчим режима за таксите и да го намалим от 1 януари следващата година така както предвиждаме с едногодишна такса.
Искам да кажа следното нещо. Аз разбирам волята да бъде по-ниска стойността и нямам нищо против. Ние сме готови с това намаление.
Това за което ние се борим е да има едногодишна такса.
Янаки Стоилов:
В какъв смисъл едногодишна такса?
Илонка Райчинова:
Еднократна едногодишна такса за търговеца и той след това ако иска хиляда пъти да си направи промени, ако иска по хартиен път, ако иска по електронен път, няма никакво значение. Тази еднократна годишна такса, която ще му дава възможност за неограничен брой пререгистрации, ако този текст остане така, ние не можем да я въведем сега по средата на годината, защото вече има платени такси и не можем да се справим с това нещо. Но от 1 януари 2009 г. това е целта. Ние сме го разработили и сме готови с него. Този текст ще препятства това. ние трябва да минем през второ изменение на закона, за да можем да облекчим не само за електронния път, но и за хартиения път. Ако имаме еднократна такса не можем да правим разлика между подадени по електронен път и подадени по хартиен.
Янаки Стоилов:
Нещо не разбирам. Всяко едно действие в регистъра, което променя обстоятелства, е нова регистрация и за нея се плаща нова такса. Вие искате да въведете нещо като абонамент ли? Какво значи годишна такса?
Илонка Райчинова:
Искаме всеки търговец, който има актуална регистрация, да плаща една такса в годината за всички случаи, а не всеки път да плаща за всяко нещо.
Янаки Стоилов:
Г-н Димитров иска думата. Нека да изслушваме отделните мнения, защото се връщаме неправомерно назад към приети текстове.
Мартин Димитров:
Уважаеми колеги, няколко неща.
Г-жо Райчинова, аз се надявам това предложение, което вие правите, да не бъде прието по следните съображения. Ако таксата е разходно ориентирана и една фирма години наред няма никаква промяна и вие я карате да плаща, това показва, че таксата е данък за вас. Това казахте току-що Вие.
Илонка Райчинова:
Просто това досие се поддържа и технически се предоставя достъп във всеки един момент и във всеки един момент се правят справки, във всеки един момент се осигурява достъп до всички държавни органи.
Янаки Стоилов:
Ние говорим за различни неща. Ако има ново предложение, нека в хода на обсъждането то да бъде направено и не смятам въобще за уместно да променяме ал. 2, тъй като ал. 2 урежда въпроса за таксата при регистрация. Ако ще трябва да има някакъв абонамент за предоставянето на информация, това е на друго основание и по други критерии там ще се извършва този абонамент, с което те ще плащат нещо минимално, което да стимулира работата с регистъра.
Мисля, че трябва да отделим заплащането на такса за пререгистрация от евентуалната такса за достъпа до регистъра. Тя може да бъде и по друг критерии. Така че ако такъв текст се предлага, нека да бъде направен. Не смятам, че трябва да променяме нещо в този текст.
Яни Янев:
Става въпрос за еднократната услуга. Това, което вие искате да го направите като политика, по никакъв начин не пречи да се направи в тарифата, одобрена от Министерския съвет. Т.е. да предвидите там комплексната услуга. Тук е единичната услуга и ние казваме, че за единично подадено заявление, това е положението.
Когато вие искате да направите преференциална, трябва да изглежда следното нещо. В рамките на годината даден човек подава по електронен път 10 пъти различни заявления, което означава, че сумата от всички тези заявления трябва да бъде под 75% от поотделно взетите. Но това е политика, която можете да реализирате чрез тарифата, а не чрез закона. Законът ви определя границата на единичното. Защото ние не можем да кажем в момента дали ще включите 3-5-10 или еди-колко си услуги в рамките на това нещо.
Илонка Райчинова:
Ако подаде три пъти на хартиен носител и 7 пъти на електронен носител, годишната такса как да я изчислим.
Яни Янев:
Ако смятате, че трябва всички тези съотношения да ги опишем в закона едно към пет, едно към десет и т.н. няма значение и е абсурдно тук да го правим.
Илонка Райчинова:
И този размер е абсурдно да бъде тук, а да не е съгласно Закона за нормативните актове и държавните такси.
Яни Янев:
Няма как да го направите там. Защото ако законът не ви определи преференцията.
Мая Манолова:
Искате ли да стимулирате подаването по електронен път или не искате.
Илонка Райчинова:
Всеки има право да подава така както той намери за добре.

Мая Манолова:
Добре. Но Вие като човек, който отговаря за регистъра, в който има един куп проблеми поради бавната регистрация, поради бавенето, недоволството на гражданите, промените които правите в крайна сметка искате ли да се увеличи подаването по електронен път или не. Това ви питам.
Янаки Стоилов:
Тази дискусия, нейното възпроизвеждане показва, че няма нужда да се връщаме назад. Имаше аргументи по двете становища на миналото заседание. Тогава имаха основания колегите, които казаха, че тарифите се определят в подзаконовите актове. Но тъй като в случая става дума само за критерия, а не конкретно за размера на тази тарифа, идеята беше да има някакъв стимул за електронното подаване то да не бъде символично, което дава възможност на ръководството на агенцията оттам нататък да варира и да намалява, ако сметне това за необходимо, в цената.
Ако трябва да се урежда основанието за ползването на достъпа до регистъра при облекчени условия, такъв текст можем да предвидим, ако това е необходимо. Но това трябва да бъде направено допълнително, а не по повод цената на заявлението за регистрацията.
Сега преминаваме към § 6, където също имаше дискусионни въпроси. Даже един се появи и след заседанието. Аз само го маркирам, ако някой смята да го обсъждаме. Иначе ще се придържаме към текста така, както е даден.
Моля да огледате редакцията на с. 8. Искам само да поясня какво е направено. Тук вече казахме от кого може да се подава заявлението, като опростихме възможността да се подава и с писмено пълномощно без нотариална заверка, защото тогава наистина губи смисъл облекчаването на фактическата процедура по подаването на заявлението.
Въпросът, който възникна за съставите на финансови отчети дали те да фигурират в категорията на заявителите, тъй като те могат да удостоверяват от свое име един твърде тесен кръг обстоятелства и дали по този начин не им придаваме една по-голяма роля в регистърното производство. Но това е само въпрос, който възникна и го отбелязвам.
Имате ли други бележки?
И още един въпрос, който беше предмет на първоначалната дискусия. Докато има писмено подаване на заявления, дали те да се съхраняват по мястото на подаването или централизирано. Това е по следващия § 7 и да не го смесваме сега в дискусията. Отделно ще го отбележим.
Това е по § 6. Има ли някакви предложения. Г-жа Дренска. Заповядайте.
Теодора Дренска:
По ал. 2, т. 3 трябва да бъде както си е по вносител – с нотариално заверено пълномощно. Защо само с “писмено” сте го променили?
Янаки Стоилов:
Защото сега е твърде облекчена процедурата на подаването и ние не бихме искали твърде много да я усложним. Казахме, че заявителят носи отговорност за съдържанието на заявените обстоятелства. И след като той се е доверил на някое лице, негов сътрудник, или какъвто и да е друг, да не бъде толкова сложно да ходи по нотариуси, за да заверява пълномощно. Т.е. тогава ще имаме две нотариални заверки: едната на обстоятелствата, които се отнасят до заявителя и втората, до самия подател и смятаме, че това е прекомерно. Мислим, че така се постига баланса между сигурност и динамика в подаването и обслужването на заявлението.
Илонка Райчинова:
Аз искам само да поставя един въпрос, тъй като навсякъде при пълномощно е поставена думата “изрично”, искам да разбера в крайна сметка за себе си, под “изрично” разбираме ли, че за пред търговския регистър на нас ни трябва изрично пълномощно.
Янаки Стоилов:
Да, защото иначе то би било в някаква степен общо пълномощно за определен кръг действия, а ние искаме за конкретната регистрация пълномощно. И това е смисълът и добре, че го повдигате, за да няма никакви колебания при прилагането.
Теодора Дренска:
Така пък отпада възможността един човек да действа с общо пълномощно за извършване на няколко кратно такива действия.
Янаки Стоилов:
Тя тази възможност на практика в нашето законодателство все повече се стеснява.
Илонка Райчинова:
За данъци мога да декларирам с общо пълномощно, а не за конкретна декларация и за конкретни размери, а за пред търговския регистър, който е съвсем друго производство и съвсем друго естество, на нас ни трябва “изрично” пълномощно.
Янаки Стоилов:
Аз веднага мога да ви дам аргумент, защото охранителните производства в много по-голяма степен могат да застрашат интересите на трети лица при недобросъвестност, тъй като едва ли някой сам ще отиде да плати данъците на друго лице. В смисъл тогава не възниква нито риск за държавата, нито за каквото и да било.
Ако трябва да доизясним текста, че под “изрично пълномощно” разбираме пълномощно за всяко едно конкретно действие по регистрацията, но мисля, че е ясно. Плюс това въпросите няма да стигнат до съда, за да се усложнят въпросите по тълкуването. Щом е изрично означава еднократно.
В ал. 2, т. 3 добавяме и текстът става:
“3. друг пълномощник с изрично писмено пълномощно за конкретните действия.”
Или за конкретната регистрация.
Илонка Райчинова:
Ако е за конкретното заявление, това означава при отказ и второ подаване на заявление, вече не мога да го ползвам това пълномощно.
Янаки Стоилов:
Този въпрос се решава и по друг начин. В ал. 4 сме предвидили да се задържа това пълномощно. Така че то след като е представено и се задържа (прилага се) на практика не може да се използва втори път. Т.е. няма как да го използва повторно за друга регистрация, защото той трябва да е упълномощен за конкретната регистрация и да се приложи пълномощното.
Илонка Райчинова:
Как ще се легитимира втори път? Като се позове на предишната регистрация?
Янаки Стоилов:
За кой “втори път” говорите? Неговите документи не са приети.
Илонка Райчинова:
Говоря за отказ. За едно и също нещо прави искане, примерно, защото съм пропуснала да платя таксата. Давам елементарен пример. Аз подавам второ искане за същото обстоятелство, пълномощното на адвоката вече е към първото дело, т.е. действието е същото, пълномощното е в сила.
Янаки Стоилов:
Би трябвало да се позовете на същото пълномощно.


Илонка Райчинова:
Да, на същото пълномощно. Но в момента, в който подавам документите, няма да мога да се легитимирам, защото в заявлението трябва да напиша, че пълномощното е приложено към заявлението входящ номер еди-кой си. А деловодителят трябва да го търси, което не му е работа. Това не е работа на деловодителя – да го търси и да проверява.
Янаки Стоилов:
Да, защото става дума за същата процедура. Но ако той има тези опасения, ще извади номера на пълномощното и тогава може да се свери.
По т. 3 променяме ли нещо в съдържанието?
Има ли бележки по § 6 без промяна в редакцията.
Г-жо Райчинова, съгласни ли сте да не прередактираме текста. Нали няма да има колебания, след като тук сме се уточнили, по прилагането?
Илонка Райчинова:
Аз поддържам само махането на ал. 2. Други редакции не предлагам.
Янаки Стоилов:
Ние вече уредихме статута по подаването. По това водихме дискусията. Вие знаете, че се изисква за всяка конкретна регистрация конкретно пълномощно. В рамките на производството това пълномощно се използва.
Които поддържат редакцията на § 6, моля да гласуват. Благодаря. Против има ли? Няма. Въздържали се? Един. Приема се текста.
Преминаваме към § 7. По него има предложение на г-жа Масева и г-жа Михайлова. То е по принцип.
Обръщам внимание на един въпрос. Още при първата дискусия става дума затова къде да се съхраняват писмените документи по регистрацията – регистърните досиета. Нашата ориентация беше след като регистърът е централизиран, национален по-удобно е тези документи да се съхраняват на едно място, ако се наложи след време някой да се позовава по спорна теза. Защото подаването може да е извършено на различни места, но това е някакъв своеобразен централен архив на регистъра, докато той съществува в писмен вид. Знам, че това създава известни неудобства на тези, които извършват регистрацията, защото по-лесно е да централизираме и на място те да съхраняват документите, а вероятно, пренасяйки ги на едно централно място сигурно могат да се загубят документите, макар и по изключение. Но това бяха аргументите, за да предлагаме централно съхраняване на писмените носители. Това се отнася към съдържанието на т. 2.
Заповядайте.
Илонка Райчинова:
Регистърът е централен и единен, но електронен, а не хартиен. Никой не го интересува, след като той е решил да си подаде заявлението в Добрич, не го интересува къде ще се съхранява. Важното е да се съхранява и да при нужда – съдебно удостоверение или по друг повод, този оригинал, но между впрочем сега ще даваме и заверени преписи, които нямат никаква правна стойност в съда, защото гласувахме онзи текст, ще видим как ще правим образци от подписи. Като го завери заявителя, а не е в оригинал, то не знам на съда каква работа ще свърши като му дадем един заверен препис, дори няма да служи за експертиза за сравнителен образец. Т.е. цялата система се обърква. Ще правим експертиза на подписа на заявителя, а не на лицата, които са взели решението. Разменяме тотално тежестта и последиците.
Янаки Стоилов:
Документите се съхраняват по мястото на тяхното подаване.
Илонка Райчинова:
Важното е да бъдат съхранени, а не къде и да има достъп до тях.
Янаки Стоилов:
Това е съдържанието на сегашната т. 2.
Илонка Райчинова:
Това всъщност е и нашето искане.
Теодора Дренска:
Тук трябва да се постави въпроса дали има място къде да се съхраняват тези документи. Подкрепям предложението на вносителя.
Янаки Стоилов:
Ако няма, ще се намери. Г-н Янев, заповядайте.
Яни Янев:
Аз имам едно питане към г-жа Райчинова. В електронния регистър остава ли следа откъде е подадено заявлението. (Разбира се.) Всъщност ние винаги можем да се ориентираме къде е подадено и да се търси на място. В този смисъл е много по-логично да се съхраняват по място на подаване, отколкото да бъдат в София.
Илонка Райчинова:
Освен това, само ще припомня, че по-нататък гласуваме текст, който казва, че копие от електронния образ на документите, заверено от длъжностното лице по регистрация, му се дава силата на официален препис. Така че вие вече нямате нужда, освен при експертизи, и от хартиения носител. Но пак казвам, с тази експертиза ние се лишихме от нея с гласуването на заверения препис.
Янаки Стоилов:
Има ли предложения по редакцията на § 7 така, както е представен. Няма. Моля да гласуваме § 7 така както е предложен. Благодаря. Приема се.
По § 8. Тук бележки няма.
Мартин Димитров:
Г-жо Райчинова, имаше проблеми с плащането при подаването на заявления по електронен път. В момента това решено ли е като казус.
Илонка Райчинова:
Няма проблеми. Работи от 1 април.
Янаки Стоилов:
Беше ми поставен един въпрос във връзка с електронната тематика на регистрацията затова, че представителят на един търговец или управителят трябва да има електронен подпис за всяко едно търговско дружество, различно от неговия подпис като физическо лице.
Илонка Райчинова:
Напротив. Той има универсален личен електронен подпис.
Янаки Стоилов:
Това значи ли, че ако той регистрира 10 дружества, може да ги регистрира с един електронен подпис.
Илонка Райчинова:
Да, както би могъл и досега с един подпис да направи.
Янаки Стоилов:
Т.е. няма изискване за уникалност на този електронен подпис за всяко търговско дружество.
Илонка Райчинова:
Уникалност в смисъл на лицето, което се подписва, тъй като е личен подпис. Както със собствения подпис можете да подпишете за 10 дружества, така и с един универсален, персонален, личен подпис може да действате за всички дружества, на които сте управител или по друг начин упълномощен.
Янаки Стоилов:
Ако няма други въпроси, да пристъпим към гласуване на § 8 в редакцията на комисията. Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Преминаваме към § 9. Предлагам да видите втория вариант, долу на с. 10
Реплика:
Параграф 9 е чл. 18, ал. 2.
Янаки Стоилов:
Параграфите, по които няма предложения, ги прескачам, смятайки че ги приемаме. (Не е така.) По § 9 и 10 има ли предложения?
Илонка Райчинова:
Параграф 9 така както е предложен, не е на вносител. Считаме, че замяната на “всеки от официалните езици на Европейския съюз” с “друг език” е недопустима и затова ми се иска само да ви прочета директивата, с която сме длъжни да хармонизираме. Текстът е:
“Трансграничният достъп до информация относно дружествата следва да се подобри, като наред със задължителното оповестяване на един от официалните езици, разрешени в държавата членка на дружеството, се позволи и доброволна регистрация на съответни документи и данни на други езици.”
Това, което искам да кажа като последица от тази директива е, че съществуващият текст казва две неща: подайте ги на който език искате на Европейския съюз, с което изпълняваме директива, и ги подайте, ако обичате, и на български език. Имаме вече национален и един европейски, избран от подателя. Не можем да заменим европейския с друг език.
Янаки Стоилов:
Ясни са мотивите. Трябва да приемем отпадането на този текст.
Илонка Райчинова:
Това, което би могло да се направи е да се добави, че лицето има право като факултативна възможност да подаде, ако иска, и на китайски. Но това е въпрос на личен избор и това няма правно значение за самата система и за самата регистрация.

Янаки Стоилов:
Благодаря Ви за разяснението. Г-н Димитров, Вие поддържате § 9.
Мартин Димитров:
Понеже предложението е направено от мен и група народни представители, да обясня мотивите, които стоят зад него.
Последния път г-жа Райчинова ни каза, че тя и нейните колеги са доста дълго са разсъждавали по този текст.
Колеги, имаме реален проблем. Проблемът касае случаите, когато македонски и сръбски фирми правят поделения в България. Техните основни документи не са на език на Европейския съюз. Затова и в директивата, която г-жа Райчинова правилно прочете, се говори за други езици. Нека да бъде тогава “на всеки от официалните езици на Европейския съюз или на чужд език.” – можем така да го запишем.
Илонка Райчинова:
Не. Има съществена разлика. Европейската директива иска да може всеки жител в Европейския съюз да има достъп на официалните езици на Европейския съюз, а не на всеки друг език. Въпрос на избор, който няма правна стойност, е дали ще го има на друг език и този документ няма правопораждащо действие. Той стои за информация на македонските му съграждани на въпросното лице. Така че вие не решавате този въпрос, за който говорите.
Янаки Стоилов:
Чухме становищата. Моля да гласуваме.
Тези, които са за отпадане на § 9 да гласуват. Благодаря ви. Против? Един против. Въздържали се? Един въздържал се. Отпада § 9.
По § 10 има ли възражения.
Илонка Райчинова:
Ние възразяваме срещу § 10 така, както е предложен. Простичкият аргумент, за който искам да кажа е, че взаимоотношенията Агенцията по вписванията и заявител са само по седалище и адрес на управление. За цели за нуждите на други административни органи, които черпят неограничен достъп на информация от регистъра, ние имаме клетки в заявленията, които посочват за взаимоотношенията с други органи адрес за кореспонденция, защото ако тръгнем с адрес за кореспонденция, трябва да посочим лице за контакт – няма смисъл да усложняваме взаимоотношенията агенция – заявител. А това нещо се решава за данъчните, за митническите органи чрез клетката в заявлението, но тя е за други цели.
Янаки Стоилов:
Тези, които подкрепят отпадането на § 10, моля да гласуват. Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се. Отпада § 10.
По § 11. Имате и предложенията. Предложението на г-жа Масева и г-жа Михайлова не е отразено.
Вижте като водещ за ал. 5 втория вариант, тъй като там се настояваше да препратим към процедурата по ГПК и този въпрос смятам, че се решава с редакцията.
Г-жа Райчинова, заповядайте.
Илонка Райчинова:
Това, което е предложено с подчертания текст.
Янаки Стоилов:
Гледайте другия. Погрешно е изписването. Основният текст е долният, който е написан като втори вариант.
Илонка Райчинова:
Искам да кажа, че го поддържам и нямам забележки.
Досежно ал. 5 моето предложение с оглед и отбелязаното след това като забележка на Консултативния съвет по законодателство, моето предложение за яснота е след чл. 536 от Гражданския процесуален кодекс, както и предвидените от Търговския закон случаи, а не “от закон случаи”. Защото тогава още веднъж отваряме вратата и пак поставяме въпроса кой закон е приложим.
Янаки Стоилов:
А последното изречение?
Илонка Райчинова:
То си остава. Нямам друга забележка. Забележката на Консултативния съвет касае само две хипотези от Търговския закон и е добре да ги изчистим и въпросът е приключен. Считам, че при това положение ще са приложими разпоредбите на чл. 535 от ГПК, където казват, че ако някой има интерес, той ще го поиска по съответния исков ред. Не е необходимо да прилагаме всички закони в тази процедура Има си исков ред – чл. 536, дава един милион възможности и затова има адвокати, да намерят варианта да го приложат.
Янаки Стоилов:
Приемаме това като редакционна бележка “Търговския закон”.
Г-жа Иванова.
Иглика Иванова:
Колеги, опасявам се, че не мога да разбера дълбоката същност на тези разпоредби.
Казваме тук, че когато постъпи за вписване някакъв такъв акт, трябва да се впишат незабавно всички преди това. Добре, но ако в тези преди това постъпили и неразгледани заявления има някакъв дефект, който пречи на тяхното вписване. Там трябва да има отказ. Ама задължаваме ги да ги впишат. Те трябва да откажат, защото има дефект. Императивно е. Те не ги разглеждат, те ги вписват.
Реплика: Не би трябвало да ги “вписват”.
Иглика Иванова:
Говоря за ал. 4.
Илонка Райчинова:
Това още първия път го споделихте и ние го редактирахме.
Иглика Иванова:
Досега говорих за ал. 4.
За ал. 5. Имаме един акт на съда, да кажем някакво разпореждане, което казва: “спира производството”. А ние казваме, че преди това незабавно се разглеждат. Какво спираме. Ние вече сме получили акта на съда, който казва, спирам, а ние в този момент ги задължаваме да разглеждат. Къде отива ефектът на спирането. Пише:
“Регистърното производство се спира въз основа на акт на съда.”
В този случай преди това незабавно се разглеждат всички постъпили заявления. Получавате постановление за спиране и в този момент производството вече е спряно. Вие разглеждате неща, които не сте се произнесли, т.е. вие извършвате действия, които са точно обратното на спиране.
Мотивите са ми следните и ще ви дам един пример затова. Аз разбирам, че във фирма, в която участвам, е подадено едно заявление, по което аз имам възражение и искам спиране, защото с това, което вече е постъпило, аз не съм съгласна. Но така, както излиза, точно това ще бъде вписано и след това ще се спре.
Янаки Стоилов:
Това са актове, които пристигат и регистърът е длъжен да ги отрази. А по ал. 5 вече са случаите, когато има някакви пречки и тогава трябва да се спре производството. Това го обсъждахме – дали е целесъобразно да има спиране или не, но се настояваше, като се каза, че такива случаи ще възникнат и затова се уреди процедурата на спирането. Няма противоречие.
Иглика Иванова:
Аз продължавам да твърдя, че след като имаме спиране, това значи, че никакви действия не се извършват.
Янаки Стоилов:
Ал. 4 и ал. 5 имат самостоятелно значение.
Иглика Иванова:
За ал. 5 говорим. Имаме спиране, ама преди да спрем, първо ще разглеждаме.
Янаки Стоилов:
Докато не се изяснят тези обстоятелства, нищо не се вписва.
Иглика Иванова:
Какъв е смисълът да се разглеждат тогава. Какво значи да се разгледа, след като няма да се впише.
Илонка Райчинова:
Позволете ми да поясня това, което сме имали предвид и което, според мен, е написано ясно.
Всяко подадени заявление поставя началото на отделно производство. Когато имам подадени две заявления, по които са стартирали две производства, може след тях да имам подадено третото, по което съдът е постановил спиране на третото производство. Ако забележите, текстът казва така: в този случай длъжностното лице по регистрация се произнася незабавно по всички постъпили заявления преди заявлението, производството по което е спряно. Казваме, довършваш производствата, които си започнал, по които няма спиране и едва тогава вписваш акта за вече спряното производство. Изобщо не може да става дума за объркване на производствата.
Янаки Стоилов:
Даде се отговорът. Ако има възражения по същество, ще се отразят при гласуването.
Има предложения по редакцията. Заповядайте.
Яни Янев:
Съпоставяйки текста в ал. 5 на чл. 19 и това, което е в чл. 536 по ГПК, в 536 от ГПК нямаме акт на съда. Имаме основание за спиране и са описани основанията за спиране.
По повод на основанията за спиране на охранителното производство нямаме отделен акт на съда. Може да се има предвид, че удостоверение издадено от съда, че има висящо производство, друго или трето.
Янаки Стоилов:
Коя е редакционната бележка?
Яни Янев:
Това са самостоятелни основания за спиране на регистърното производство. Спирането го прави регистриращия орган, а не съда. Ние се позоваваме на основанието.
Всъщност нямам бележки по редакцията.
Реплика: Има още въпроси.
Янаки Стоилов:
Още въпроси в залата. Ние видяхме, че по ГПК някои въпроси, които тук изглеждаха решени, се появиха в залата. Тук може да е обратното.
Елиана Масева:
Не решаваме въпроса със спиране, възобновяване, основания за възобновяване, с какъв акт. Чл. 536 наистина е само основание за спиране. Няма процедура. Като е спряно кой ще го възобнови и с какъв акт, като съдът го спира. Логично е съдът да го възобнови. Чл. 536 е само за спиране.
Янаки Стоилов:
Тъй като няма други предложения към редакцията, преминаваме към гласуване в редакцията, която е най-накрая на с. 10 за ал. 5.
Добавя се последното изречение от подчертания текст в предишния вариант на ал. 5, което е пропуснато. Възобновяването се добавя към тази редакция. Който спира, той възобновява.
Елиана Масева:
Чл. 536 е само процедура за спиране, а не за възобновяване. Да кажем поне кой е компетентния орган, защото и вие може да го възобновите.
Илонка Райчинова:
То не постановява актове. То сами вписва неща, които друг е постановил: общо събрание, съд, прокурор и какво ли още не, там където сме го написали по-напред.
Янаки Стоилов:
Гласуваме § 11 в посочената редакция. Благодаря ви. Единодушно се прима. Не виждам против и въздържали се.
Гласуваме текста с добавя не Търговския закон и с последното изречение от предишния вариант – “Възобновяването се извършва...
И по ал. 4 се добавя “се произнасят”.
Николета Кузманова: експерт
Може ли да попитам? (Да.)
Ал. 4 обхваща случаите, когато съдът директно е пратил акта в агенцията. Там може ли да има отказ. Говорим за отказ за вписване.
Илонка Райчинова:
Не говорим за отказ на акта на съда. Говорим за произнасянето незабавно за всички постъпили преди него по ал. 2. Произнасянето е за всички постъпили преди него.
Янаки Стоилов:
Заменяме го с “произнасят се незабавно”.
Анета Антонова: експерт.
Досега Законът за търговския регистър не борави с понятието “произнасяне”. Имаме разглеждане на заявление, имаме вписване, имаме отказ.
Янаки Стоилов:
Тогава да се запише: “незабавно се разглеждат”.
А кога ще обявят резултати от разглеждането.
Илонка Райчинова:
Първо ще се произнесе по първото постъпило, после по второто, по третото и като не се произнесе по първото, не може да се произнесе по второто.
Реплика:
Става въпрос за тези, по които вече се е произнесъл, обявяваме ли ги?
Янаки Стоилов:
В ал. 5 сме казали “се произнасят”, т.е. използваме същия термин в ал. 4 и ал. 5. – “се разглеждат”. (Да.)
Преминаваме към § 12. По него има ли предложения. Тук преминаваме вече към статута на длъжностните лица по вписванията. Предлагам да се ориентираме към работната редакция, която комисията предлага.
Илонка Райчинова:
Кое от всичките варианти е предложение на комисията, защото аз не мога да се ориентирам. (Примерната.)
От примерната редакция предлагам думите “е орган по вписванията, заличаванията и обявяванията и” просто да отпадне и да остане текста както си беше.
“Длъжностното лице по регистрацията се назначава с конкурс при условията и по реда на Кодекса на труда.”
Разбирам, че ал. 2 остава и поддържам това. Трябва да остане ал. 2, но в тази редакция не е написана.
Янаки Стоилов:
Тази добавка в ал. 1 беше направена с оглед на актовете, за да можем да ги приведем в съществуващия правен ред. Аз не знам какво предизвиква възражението.
Илонка Райчинова:
Просто няма място да правим аналогия между данъчния орган и неговия индивидуален административен акт и охранителното производство по ГПК. Струва ми се, че тук спор не трябва да имаме.
Янаки Стоилов:
Защото преминава към административен орган.



Илонка Райчинова:
То е различно, но е охранително и няма никакво значение кой орган го издава. Ние нямаме индивидуален административен акт, нито административен орган.
Първо, тук става дума за граждански права, които някой упражнява и няма място за взаимоотношения, подчинени и власт, характерни за административното производство. Административни актове нямаме. Ако са административни, то тогава няма да ги обжалваме по ГПК, нито ще прилагаме ГПК в производството. Да спазваме принципа на производството.
Янаки Стоилов:
Има ли бележки по чл. 20?
Мартин Димитров:
Уважаеми колеги, моето предложение и това на вносителя са в една посока за по-високо възнаграждение.
Янаки Стоилов:
Да, но различни. Вие приравнявате към определен ранг държавни служители, а те преминават към Кодекса на труда.
Маритн Димитров:
Миналия път, ако си спомняте дебата в тази комисия, имаше опасения от страна на редица народни представители от различни групи, че трябва да останат държавни служители длъжностните лица по вписване. Предложението, което прави Министерския съвет и Министерството на правосъдието е в друга посока. Но основната идея на предложението, което направих аз и колегите беше за по-високо заплащане.
Янаки Стоилов:
Вашето предложение по принцип се приема.
Мартин Димитров:
Да, по принцип се приема. Но по-важният въпрос е следния.
На последния конкурс, който Министерството на правосъдието и Агенцията по вписванията организират, от 20 кандидата са назначени двама души.
Илонка Райчинова:
Не ви е вярна информацията. На последния конкурс имаме 12 назначени.
Янаки Стоилов:
Това е въпрос на друга дискусия за критериите и за подбора, а не за уредбата.


Мартин Димитров:
Същинската регистрация отнема повече от 1 месец. Т.е. подаваш заявлението и чакаш повече от един месец да се регистрираш.
Илонка Райчинова:
Нали с това искаме да се преборим, г-н Димитров.
Мартин Димитров:
Въпросът е кой от двата варианта комисията ще приеме за увеличение на заплатите.
Янаки Стоилов:
Аргументите на вносителите бяха, че има затруднение те да бъдат приравнени към определен държавен ранг и затова по-гъвкавия режим е да преминат по Кодекса на труда, където могат тези материални въпроси да бъдат решени. Аз това не го коментирам. Това бяха техните мотиви.
Г-н Казак иска думата.
Четин Казак:
Има ли някой представа на колко се равнява възнаграждението на съдебен администратор?
Илонка Райчинова:
Хиляда и петдесет лв. Като в този случай социалното и здравното осигуряване си поема самият работник, а не както е при държавния служител за сметка на бюджета. Това е съществената разлика.
И последното ограничение – съобразихме се с вашата препоръка и всъщност ограниченията в Кодекса на труда изцяло се препокриват.
Янаки Стоилов:
Така решаваме един проблем, който не се реши и досега между следователите и дознателите. Тук е подобна картината.
Има предложение от вносителите да отпаднат в ал. 1 думите “е орган по вписванията, заличаванията и обявяванията и”.
Приема се тяхната ал. 2.
Ал. 3 остава така както е дадена.
По този вариант няма възражения. Ще гласуваме изцяло редакцията на чл. 20. Преди това.
Тези, които са за отпадането на § 12, моля да гласуват. Един глас “за”. Не се приема предложението.
Г-н Димитров, да отразим, че по принцип се приема вашето предложение. Или защо не го оттеглите?
Мартин Димитров:
Мога и да го оттегля.
Янаки Стоилов:
Това е по-добрият вариант. Ще отразим, че го оттегляте, защото вие постигате същата цел, макар че е малко силно да кажем, че по принцип се приема, след като едното е трудов, а другото е административен.
Да гласуваме чл. 20 в посочената редакция. Благодаря ви. Против? Един против. Въздържали се? Няма.
По чл. 29а. Въпросът е дали да препратим към тези текстове. Те тук са дадени за илюстрация и за информация.
Въпросът е принципен, тъй като някой твърдеше, че няма в какъв конфликт на интереси да изпадне администрацията. Така че ние първо да решим дали е необходимо това, и ако е необходимо, ще направим едно общо препращане.
Да чуем. Виждам желание от г-жа Николова и г-жа Масева за кратки становища. Заповядайте.
Елеонора Николова:
Аз твърдя, че длъжностното лице по регистрация не може да има конфликт на интереси. То е регистратор на данни. Какъв конфликт на интереси да има. Той не се произнася. Имаме едно производство, по което регистрираш данни, когато те отговарят на показания образец. Аз смятам, че конфликт на интереси в точния смисъл на думата не може да има. Той не решава. Корупцията може да бъде по трудово правоотношение и без трудово правоотношение пак можеш да имаш корупция.
Елина Масева:
Съвсем разумно е, без много аргументи, това са ситуации, които са описани в Закона за държавния служител, проверени са. Ако е търговец не може да разглежда, не може и да се произнася, какъвто и термин да усвоим, защото е конкурентен. Нещата се пренасят на друга плоскост и мисля, че охранителна и превантивна мярка това е съвсем уместно, особено за регистъра. И нашите съмнения бяха най-вече в това отношение дали ще може търговският регистър да отговори на електронния регистър на високите изисквания, които си поставихме, като антикорупционна практика, като практика различна от досегашната в съдилищата. Това е едно условие – избягването на конфликта на интереси.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, г-н Димитров.


Мартин Димитров:
Уважаеми колеги, понеже разбрах, че г-жа Райчинова е виждала моя блок в интернет, там има следния казус. Конфликт на интереси, който се получава е, че някои фирми се регистрират по-бързо, че не се спазва последователността на подаване на заявленията. С този текст не го решаваме този проблем.
Г-жо Райчинова, Вие имате ли предложение как този проблем може да бъде решен – да се спазва последователността на подаване на заявленията. Чували ли сте за неправомерни действия в тази насока.
Янаки Стоилов:
Да се произнесем първо по темата за конфликта на интереси и след това дали е възможно пререждане при регистрацията.
Илонка Райчинова:
Изцяло се солидаризирам с казаното от г-жа Елеонора Николова. Правно тя е 100% права.
Освен това, ако забелязвате, работната група е записала, че основанията за несъвместимост по Кодекса на труда и по Закона за държавния служител вече са тук. Щом един факт е несъвместим с извършването на тези действия, нашето лице дали ще бъде на трудов договор или като държавен служител назначено, то вече трябва да отговаря на тези изисквания.
Всъщност единственото допълнение за друго трудово правоотношение сме го добавили.
Освен това, много ми се иска някой да ми каже какъв конфликт на интереси, защото аз не мога да си представя хипотезата, в която длъжностното лице по регистрация би могло да изпадне в конфликт на интереси при положение, че то не се произнася, не разглежда правен спор. То следи само дали това, което е написано в закона, е спазено в подадените документи да каже съответстват на закона или не. Ние нямаме произнасяне, нямаме съдебен контрол.
Какъв е конфликтът на интереси? Дайте ми една хипотеза, за да разбера за какво говорите, защото не знам за какъв конфликт на интереси може да става дума. (Пререждане.) Да отговоря ли на въпроса за пререждането.
Янаки Стоилов:
Възможно ли е заявления с по-късна дата да бъдат регистрирани по-рано?
Илонка Райчинова:
Това е невъзможно. Допуснахме го умишлено един единствен път, когато установихме, че трябва по-бързо да регистрираме дружествата, за да се направят поканите за свикване на общи събрания на акционерните дружества. Тогава си позволихме един единствен път да направим отделна опашка, да ги изтеглим, за да не блокираме дейността за редовно свикване на общи събрания. И тогава всъщност, изтегляйки акционерните дружества с покани в отделна опашка, се получи такова пререждане. Доколкото има такъв отзив, това се дължи на този факт и е единственият такъв случай.
Янаки Стоилов:
Ние приехме чл. 20. Има ли предложения във връзка с проведената дискусия по конфликта на интереси за допълнителен текст. За препращане – има ли такова предложение. Формулираме ли текст, че за служителите от регистъра са валидни ограниченията по член еди-кой си. Има ли такова предложение? (Има.) Кажете го.
Иглика Иванова:
Колеги, предлагам следното. Може би не е много прецизно, но предлагам да се създаде нова ал. 4, че за служителите по вписванията са валидни изискванията на чл. 29а от Закона за държавния служител или се прилагат изискванията.
Янаки Стоилов:
Които са “за”, моля да гласуват. Седем гласа “за”. Против? Двама “против”. Въздържали се? Един. Приема се предложението.
Преминаваме към § 13. По него има ли бележки?
Илонка Райчинова:
Редакцията на комисията се различава от текста на вносителя само в т. 3 думите “отговаря от външна страна на изискванията на закона” са заменени с “отговаря на формалните реквизити, съгласно изискванията на закона”.
Това, което мен ме притеснява в промяната на формулировката е, че “формални реквизити” означава, като пак ще се върна на това, че не сме административно производство. Защото считам, че “формални реквизити” означава задълбочаване на правомощията за контрол от длъжностното лице по регистрация по форма и по същество. Аз не мисля, че това трябва да бъде допускано.
Агенцията по вписванията и длъжностното лице по регистрация не са орган, който се произнася по съществото на въпроса, нито по спазването на формалните и по същество.
Янаки Стоилов:
Как да бъде, защото това “от външната страна на закона” също не върви.

Илонка Райчинова:
Когато се водихме от този текст, той е правно неточен, няма спор, несъвършен, но идеята е била видимо когато пише на документа “покана”, то да е покана, а не решение на общо събрание за сменяне на управител. Ако пише “решение за общо събрание”, то да не е “покана за танц”.
Янаки Стоилов:
Тогава да бъде: “отговаря по своите външни белези на изискванията на закона”.
Илонка Райчинова:
Това, което предложихте, е по-близо до идеята, която се има предвид.
Янаки Стоилов:
Отговаря по своите външни белези на изискванията на закона.
Анета Антонова: експерт
В работната група, когато се прави този текст, г-жа Райчинова каза, че идеята е не само дали е покана, а идеята е по-скоро горе-долу да се види дали тази покана има съдържанието, което е предвидено в Търговския закон. Ако това е идеята длъжностното лице да провери дали тази покана има съдържанието, което Търговският закон предвижда, то според мен не е точно да се каже “от външна страна”.
Янаки Стоилов:
“Отговаря по външните си белези на изискването на закона.”
Така да гласуваме § 13. Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря.
По § 14. По-добре да отпадне. Да си остане както е досега.
Които са за отпадането на § 14, моля да гласуват. Благодаря. Приема се.
По § 15. Има ли бележки по § 15. Няма. Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
Предложение за създаване на § 15а. Има ли предложения по чл. 15а.
Илонка Райчинова:
Аз предлагам § 15а да не се гласува. Абсолютно ненужен е текстът. Има друго решение, което вече е включено в разпоредбите, които сме гласували.
Янаки Стоилов:
Затова, че си получава документите, ако му бъде отказана регистрация.

Илонка Райчинова:
Няма нужда. Ние гласувахме, че няма да ги получава обратно, но ще може да се позове на тях при повторното подаване на документи.
И г-жа Николова, от чиито законопроект е текстът, изрично се съгласи миналия път, че решението, което предлагаме е по-добро.
Янаки Стоилов:
Вие съхранявате и тези, по които има отказ.
Илонка Райчинова:
Ние сме длъжни да ги съхраняваме.
Янаки Стоилов:
Тя тогава го оттегля. Но тогава трябва да се позовем на текста, където принципно е възприето това предложение. Ще го откриете.
По § 16 няма бележки. Приемаме го.
По § 17 с новата редакция няма бележки. Които са съгласни, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
По § 18, 19, 20, 21 има ли бележки. Те са по вносител. Които са съгласни, моля да гласуват. Приемат се.
По § 22 в новата редакция има ли бележки? Няма. Нека да го гласуваме. Благодаря ви. Приема се.
По § 23 няма предложение.
По § 24 в допълнителната редакция текста на с. 16.
Мартин Димитров:
Ако позволите, тук мога да улесня комисията. Понеже ние предлагахме 5 месеца срок за запазване на име, а вносителят от страна на Министерския съвет предлага 6 месеца, ние смятаме, че тяхното предложение е по-добри. Подкрепяме го.
Янаки Стоилов:
Оттегляте вашето предложение? (Да.) Благодаря.
Да гласуваме § 23 и § 24 с редакцията на комисията. Благодаря ви. Приема се.
По § 25. Има ли бележки? Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, ако си спомняте на заседанието по време на разглеждането на първо четене, поставих въпроса относно целесъобразността и необходимостта от въвеждането на подобен текст. Дори предложих да се направи справка. Не знам дали експертите към комисията направиха някаква справка за аналогични текстове в други закони за други държавни органи. Има ли подобни хипотези, при които се обвързват директно приходите, които съответния административен орган носи към държавния бюджет чрез такси и глоби към тяхното материално стимулиране извън НАП, защото на НАП това е основно задължение. Говорим за административни, държавни органи, които извършват административни услуги.
Реплика: В Митниците, Здравната каса.
Четин Казак:
Митниците е приходна администрация.
Илонка Райчинова:
Ние какво сме?
Четин Казак:
Вие не сте приходна администрация.
Илонка Райчинова:
Събираме ли приходи? Щом събираме приходи, можем.
Четин Казак:
Колеги, всяка администрация, която осъществява административно обслужване на гражданите и събира такси затова, ако тръгнем по тази логика това означава тотална реформа въобще в принципите на организация на администрацията и заплащане на държавните служители.
Второ, искам да поставя следното, особено по т. 2. Във всяко едно ведомство – всяка една изпълнителна агенция, която е към определено министерство, има някаква централна администрация в рамките на министерството, което обслужва. Ако ние тръгнем по тази плоскост да прехвърляме приходите, които тази агенция или тази деконцентрирана структура събира чрез такси, глоби и т.н. и към служителите в министерството, тогава какво правим. Имаме базисни принципи на организация на администрацията в България. Аз съм съгласен, че всеки се стреми да повиши своите доходи, но нека да го направим по по-елегантен начин. Още повече, че преди малко ние, проявявайки пълно разбиране затова, че служителят по вписването трябва да бъде достатъчно добре възнаграден, за да има стимул да кандидатстват и да бъдат назначавани, но нека да не прекрачваме определени граници и да не прехвърляме върху цялата администрация, особено в централата.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-жа Дренска и след това г-жа Райчинова.
Теодора Дренска:
Аз подкрепям този текст, защото тук става въпрос само за сумите, които са събрани от нарушения по този закон. Тази практика вече се е наложила за нарушения – глоби и имуществени санкции. За таксите въпросът е по-спорен, но за глобите и имуществените санкции се въведе в почти всички институции. В НОИ го има и в НАП, и в Митниците и къде ли не. Там става въпрос за сумите, събрани от глоби и имуществени санкции. За таксите е по-спорно.
Янаки Стоилов:
Ако махнем таксите, интересът на вносителите ще спадне значително, защото ¾ са приходите от такси, но нека да чуем г-жа Райчинова
Илонка Райчинова:
Аз искам само да кажа, че по никакъв начин не е характерен само за Националната агенция за приходите. Лично аз съм направила справка и има 30 различни нормативни актове за различни служби, агенции и органи, в които точно този механизъм е въведен. Аз съжалявам обаче, че не съм взела пълната извадка, за да ви цитирам всички. Това е от Закона за държавната агенция “Национална сигурност”, Агенцията за държавни вземания, Закона за кадастъра и имотния регистър, Закона за регистър БУЛСТАТ, Закона за опазване на околната среда и водите, Закона за концесиите – 30 са тези случаи, в които всичко това се върши точно по същия начин. Това не е заобикаляне на закона, а е възможност за допълнително финансиране, агенцията сама да покрива.
Не бих искала също да говорите, че това са пари само за допълнително стимулиране на служителите. Това са пари и за материално-техническа база, това са пари и за обучение. Ако бюджетът не ви дава тези пари, а вие по този начин се финансирате, това с Министерството на финансите е решено. Още повече, че от тези пари ние поемаме ангажимента да дофинансираме и заплатите на хората, които работят тази година, тъй като това нещо не е предвидено в Закона за държавния бюджет. Това не са пари, които се губят. Напротив, вместо тях не се отпуска субсидия в този размер от бюджета.
Таксите са от услуги, които са предоставени. Това не са данъци.
Аз питам как Агенцията по приходите взима от размера на данъка, който е данък и който дори не е събран.
Четин Казак:
Г-жо Райчинова, на Данъчната администрация основната й задача е да събира. Задачата на Агенцията по вписванията не е да събира такси, а да регистрира.
Илонка Райчинова:
Задачата на Агенцията по вписванията е да предоставя услуги.

Четин Казак:
Всяка община, всеки държавен или общински орган предоставя услуги срещу които събира такси. Ако ние въведем принципа и обвържем, че всеки орган трябва да си взима част от таксите, които събира за обслужването на гражданите за себе си тогава ние коренно променяме базисните принципи за изграждане на държавната администрация в България.
Илонка Райчинова:
Това не е вярно, защото всички агенции го правят.
Мая Манолова:
Трябва да видим за какво точно става дума: за такси, за глоби, за имуществени санкции.
Илонка Райчинова:
За всички приходи. Примерно, таксата, която се взима от Въздухоплавателната агенция е за осъществяване на сигурност на движението и ръководство на въздушно движение. Тя е такса. Не е глоба, не е санкция.
Мартин Димитров:
Искам да продължа това, което каза Четин Казак, но малко в по-друга посока. Какво правим ние, какво става по същество. Увеличихме два пъти заплатите с този закон, което е правилно и нещо, което аз предлагах заедно с колегите. Случи се и трябваше да се случи. Обаче има нещо, което вносителят от страна на Министерския съвет не споделя с тази комисия, а именно, че досега имаше ограничение, че от тези 25%, т.е. 6.5% можеше да се използва за допълнително материално стимулиране на служителите. А сега изведнъж тук има 90% от сумата е в един общ кюп и те могат да си правят каквото решат и как намерят за добре.
Илонка Райчинова:
Не е така. Има наредба. Вие нямате доверие на министъра на правосъдието ли?
Мартин Димитров:
Имаме ви доверие и се надяваме да работите все по-добре и по-добре. Но имайте предвид, че по този въпрос трябва да се произнесе парламента и да е ясно в какви рамки излизат нещата. И мисля, че тук ние нямаме основание за такава широка рамка да ви даваме оттук нататък. По-скоро трябва да остане стария текст - 25% могат да се използват за допълнително материално стимулиране, а останалите пари за обучение, да подобряване на материалната база, за да е ясно къде какво се прави.
Примерно, в Бюджетната комисия по отношение на НАП имахме доста заседания, на които обсъждахме подобни теми и възприехме очно такава практика. И тук г-н Казак е прав, че все пак НАП е приходна администрация, а вие не сте такава.
В крайна сметка каква е целта, която искаме да постигнем ние. Целта е тези хора да бъдат стимулирани да работят добре. Увеличаваме им все пак два пъти заплатите, даваме възможност за допълнително материално стимулиране, обаче нека да не става така – 90% с наредба, да имате толкова широка свобода. Все пак парламентът е органът, който поставя границите.
Илонка Райчинова:
Г-н Димитров, на данъчните кой им пише наредбата за разпределение на парите, като възприехте такава практика там? Министърът на финансите.
Реплика: Но не е 90%.
Илонка Райчинова:
На единия министър имате доверие да напише наред, а на другия нямате.
Реплика: Нещата не са сравними.
Илонка Райчинова:
Ще ви кажа защо са сравними. Ако вие сте икономист и ако си бяхте направили сметка да видите сега какво е допълнителното стимулиране, щяхте да видите се най-изявения служител-деловодител на месец може да вземе при идеално стечение на обстоятелствата 100 лв.
Мартин Димитров:
Увеличаваме два пъти заплата, г-жо Райчинова.
Илонка Райчинова:
Говоря за деловодителите, на които заплата и да искате не можете да я увеличите, която е 360 лв. И всичко, което на най-добрия можете да дадете е 100 лв. с вашите ограничения, които предлагате.
Освен това, да не забравяме какви са приходите на бюджета от таксите. Тези 15% спрямо каква база правите и за какви пари става дума. Става дума за жълти стотинки. Предлагам да ви покажем нашите справки.
Янаки Стоилов:
Да използваме времето вие докато извадите документите да чуем г-жа Манолова и г-жа Антонова и да приключваме тази дискусия.


Мая Манолова:
Подходът ви изначално не ви е прав. Ако искахте да ни убедите, че това е целесъобразно предложение, би трябвало да представите разчети. Защото за данъчната администрация горе-долу беше сметнато точно за какви пари става дума.
Янаки Стоилов:
Това, което получават данъчните служители е малко, а големите пари отиват нагоре.
Мая Манолова:
Беше в порядъка на една допълнителна заплата на всяко тримесечие. Просто 25% звучи много от общия размер на таксите. В момента водим един безсмислен спор без конкретни цифри.
Янаки Стоилов:
Ще чуем и г-жа Антонова.
Аз предполагам, че напрежението по този текст възниква от факта, че се натрупаха доста проблеми в регистъра, а сега изведнъж освен основното повишаване на възнаграждението, което направихме с предишния текст, тук се отива и към едно допълнително стимулиране, което не е много ясно какво още повече прави като награда при всичко, което се е случило дотук.
Заповядайте, г-жо Антонова.
Надя Антонова:
Г-н Председател, с две думи. Четин Казак е прав. Не е верен този подход. Но за съжаление, г-н Казак, практиката ни показва друго. Аз не знам кои са тези 30 закона, за които говори министъра, при които се допуска допълнително материално стимулиране на служителите, чието стимулиране идва от такси, събирани от съответното ведомство. Сещам се за Националната агенция по приходите. Този процент – 90%, идва оттам. В Закона за Националната агенция за приходите ние предвидихме те да се стимулират 90% от събрани данъци, от публични държавни вземания – същата правна природа като таксите. Аз казвам, че в този текст няма нищо революционно. Този текст е продължение на една практика, която съществува в закон, който е минал през нас. Друг не го е измислил. Даже, ако не се лъжа, в Закона за НАП в тези 90% се включваха и суми за инвестиции, но да не говоря наизуст. И в края на краищата какво толкова ще получат? Дали ще получат и 100 лв. върху заплатата в крайна сметка, но аз съм склонна да се помисли глобално. Принципно е смущаващо, но с оглед прецедентите, които допускаме, аз не виждам защо трябва да се съпротивляваме на това. това е една нова дейност, която трябва да бъде стимулирана.
Янаки Стоилов:
Виждам, че всички членове на комисията искат да се изкажат по този въпрос. Накрая и г-н Казак държи да уточни нещо. Ще оставим да се реши в пленарната зала. Г-жа Николова.
Елеонора Николова:
Аз не се противопоставям да останат текстовете така. Защото когато приемахме първоначално закона идеята беше, че системата е самофинансираща се. Парите, които се натрупват от такси отива за да се подновява техниката, да се създават все по-добри условия за потребителите на тази услуга, защото това е услуга. В този смисъл, ако ние сега затворим вратата, след това тези хора ще започнат да напускат. Ние непрекъснато се въртим в омагьосан кръг.
Янаки Стоилов:
Колеги, явно, че тази дискусия докрай няма да приключи. В нея няма почти нищо правно. Тя опира до финансови въпроси. Или ако има нещо правно, то е само до принципа в каква степен служители, които изпълняват държавни функции, трябва да бъдат стимулирани с някакви допълнителни приходи за изпълнение на възложените им функции, но това е дискусия, която засяга не само този законопроект.
Аз предлагам след г-н Казак, който искаше да направи някакво уточнение към финала на своята теза, след това вносителите ще представят допълнителни данни, но не днес, а другата седмица в пленарната зала, където този въпрос окончателно ще се реши, тъй като той надхвърля пределите на правната компетентност.
Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, държа да подчертая още един път, че въпросът е принципен. Не става въпрос дали ще получат 100 или 150 лв. отгоре на базата на това. Въпросът е принципен. Полагаме ли чрез този закон принципът за пряка обвързаност на приходите от такси, глоби и т.н., които един служител носи чрез своята дейност и осъществява ли административното обслужване, за което е назначен, пряка обвързаност между тази дейност и неговото възнаграждението. Това е основният въпрос.
И това, че ние сме допуснали в Закона за НАП един прецедент, който би могъл да бъде обяснен, както вече казах, защото НАП е основната структура, чиято основна цел е да събира приходите. Държавата има висш интерес да събира своите вземания от данъкоплатците. И за да се гарантира по някакъв начин по-ефикасната дейност на служителите на НАП се предвижда подобно стимулиране. Но всички останали структури, всички останали административни органи в тази държава осъществяват дейности по административно обслужване определени услуги вменени им със закон, заради което тези служители са назначени там, а не е тяхната основна дейност да събират приходи чрез такси и глоби. Това е вторична тяхна функция, това е вторично задължение към основното, което идва от съответната услуга.
Елеонора Николова:
Дълбоко не съм съгласна с начина, по който водим този диспут. Защото ако питаме как трябва да се разпределят парите, ние трябва да попитаме гражданите. Гражданите ги плащат, за да получат бърза и ефективна регистрация и това е услугата, за която те плащат. Те не плащат на държавата априори, за да ги праща тя тези пари тук или там. Те плащат за да получат една качествена услуга и тази качествена услуга, за да бъде качествена, трябва да се инвестира непрекъснато.
Четин Казак:
Да, трябва да се инвестира, но дали по този начин или по принципите, на които е изградена държавната администрация. Принципите на държавната администрация не са тези. Защото това е именно разликата между държавната администрация и частния сектор.
На второ място, аз категорично не мога да се съглася с т. 2. Т. 2 за мен е абсолютен прецедент в българското законодателство.
Във всяко министерство има звено, което отговаря за някоя деконцентрирана структура. Не може вие да делите служителите в министерството заради това, че те работят към дадена агенция, вие да предвиждате някакво специално стимулиране на тяхната работа само защото те са в отдела или дирекцията, която обслужва тази деконцентрирана структура. Просто създавате прецедент, който е недопустим.
Илонка Райчинова:
Тук са изключени. Ще кажа само дирекции, които не могат да имат нищо общо: Главна дирекция за изпълнение на наказанията да се финансира ли от тези 10% е предложението ви?
Четин Казак:
Моето предложение е да отпадне т. 2. По никакъв начин служителите в Министерството на правосъдието не бива да се обвързва тяхното заплащане с приходите, които някаква агенция към министерството носи на бюджета чрез такси или глоби. Това са служители в министерство. Те постъпват на работа с мисълта, че постъпват на работа в министерство на една държава, а не с мисълта, че там им се дава някакво допълнително стимулиране точно защото работят към Агенцията по вписванията, че обслужват дейността на Агенцията по вписванията в рамките на Министерството на правосъдието.
Илонка Райчинова:
Това не е прецедент, категорично не е прецедент и се прилага. Аз съм съгласна с г-жа Антонова. Това е политика, която е създадена и въведена в закона много преди ние да ви предложим последния Закон за търговския регистър. За 30 различни агенции не е прецедент и навсякъде се отпускат част от тези пари за министерството, към което е агенцията. Този текст е едно към едно с текста, който съществува в 30 други закона.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Приключваме дискусията. Преминаваме към гласуване.
Моята препоръка, г-жо Райчинова, тази дискусия ще се възпроизведе в пленарната зала каквото и да решим тук, затова сега ще гласуваме поотделно точките, тъй като към тях имаше различно отношение. Независимо какъв ще е резултатът, моля допълнителната информация, с която разполагате в залата да се представи, тъй като там изказванията ще бъдат още по-многобройни. В крайна сметка решението ще се вземе в по-широк формат.
Подлагам на гласуване предложенията така, както са внесени с допълнителната редакция по § 25.
Тези, които подкрепят ал. 1 и ал. 2, т. 1 моля да гласуват. Т. 2 ще гласуваме отделно.
В ал. 1 се направи предложение да отпаднат “такси” и да останат само “глоби и имуществени санкции”.
Така че три гласувания ще направим.
Илонка Райчинова:
Уважаеми господа, вие рискувахте целия механизъм за финансиране на заплатите тази година дори и да приемете текста за заплатата. Няма пари в бюджета, които да бъдат отделени, ако вие прецакате този текст.
Янаки Стоилов:
Сега аз не възпроизвеждам дискусията, а обобщавам дискусията.
Ние можем да приемем и преходна разпоредба, че тези текстове се прилагат в момента, в който регистърът започне да действа ден за ден. Така че това също е някакво стимулиращо решение – колкото по-бързо регистърът влезе в действие, тогава да се прилага стимулиращия механизъм.
Дискусията приключи. Аз обобщих всички предложения, така че ще могат да се изразят мненията при гласуването.
Първото предложение е в ал. 1 да отпаднат “таксите”. Тези, които са “за”, моля да гласуват. Не се приема това предложение.
В такъв случай се приема ал. 1.
Сега гласуваме ал. 2, т. 1. По нея нямаше предложения. Тези, които подкрепят ал. 2, т. 1 моля да гласуват. Четирима “за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима “въздържали се”.
Гласуваме т. 2. Които са за т. 2, моля да гласуват. Четирима “за” Против? Няма. Въздържали се? Двама “въздържали се”.
Така остава текста. Това не предрешава дискусията в пленарна зала. Ние даваме редакцията на комисията.
По § 26 няма бележки.
По § 27. По определенията няма бележки. По § 1 на § 27 няма бележки.
По т. 2, § 1а.
Г-н Димитров, тук не е ли по-лесно да оттеглите това ваше предложение по т. 2?
Мартин Димитров:
Оттеглям го.
Янаки Стоилов:
Или по-точно предложението се подкрепя по принцип и е включено на друго място – в Преходните и заключителните разпоредби.
По § 28. Вижте направо на с. 20, 21 и 22 редакцията. Ние тези въпроси ги обсъждахме. Само вижте нещо да не е пропуснато или сгрешено.
Тук допълнителна промяна има в ал. 7.
Илонка Райчинова:
От редакцията, която е на работната група, аз искам някои неща да уточним, тъй като вътре са влезли компилации от други предложения.
По ал. 1 нямам забележка.
По ал. 2. последното изречение “Длъжностно лице по регистрацията няма право при пререгистрация на търговец да иска .... “ и до края на изречението, трябва да отпадне. Това не е текстът на вносителя. Агенцията по вписванията не може и не следва да има контролни права, каквито прокуратурата трябва да следи за спазването на закона. Това не е работа на агенцията. Това изречение трябва да отпадне.
По ал. 3 нямаме забележки.
По ал. 4, второто изречение трябва да завърши – “Държавна такса за еднократно издаване на удостоверение не се дължи.” – останалият текст да отпадне. Това е пак добавка от друго предложение.
По ал. 10. По същия мотив, че Агенцията по вписванията не е контролен орган, че да проверява кой си деноминира капитала или не.
Ал. 9 също трябва да отпадне изцяло.
Ал. 15 по същия аргумент – не става дума за контролен орган, някой да следи кой се пререгистрира, кой не и в какъв срок. Ал. 15 трябва да отпадне изцяло.
Янаки Стоилов:
Аз ще повторя това, което предлагате, за да обърна внимание на народните представители. Ако има от тяхна страна възражения към вашите предложения или по другите текстове, те да бъдат направени, преди да ги гласуваме.
В ал. 2 се предлага да отпадне последното изречение.
В ал. 4 във второто изречение текста след запетаята да отпадне.
Ал. 9 изцяло да отпадне и ал. 15 също изцяло да отпадне.
Други предложения има ли?
Мартин Димитров:
По ал. 4 аргументът да направим това предложение беше оплакване, че при загуба на документи няма ясна процедура за издаване на заверен препис. Смятахме, че с това допълнение се изясняват нещата. Защо не го подкрепяте искам да ви попитам и каква е вашата аргументация. Защото Вие казахте единствено като аргумент, че не е предложено от вас. Но не смятате ли, че трябва да остане.
Илонка Райчинова:
Аргументът ни е друг. Законът допуска и сега издаването на едно удостоверение за пререгистрация без плащане на такса. Препис от това удостоверение не може да бъде издаван, тъй като не е ясно какво се е случило след това. Ако вие си го загубите, ще си платите новото такова. Просто и лесно. Ако вие сте го загубил, проблемът си е ваш. Това касае всеки един документ. Това е удостоверение за пререгистрация, и държавата е поела, дори и не ги е поела още, ако трябва да сме точни, МФ не ги е платила средствата за издаването на това първо еднократно и единствено удостоверение за пререгистрация.
Янаки Стоилов:
Г-н Димитров, държите ли нещо отделно да се гласува, тъй като ще подложа общо на гласуване текстовете на § 4 с отпадането.
Гласуваме § 28 изцяло с направените вече предложения за отпадане частично на текстове. Които подкрепят § 28, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
По т. 2. Т. 2 трябва да отпадне. Които са съгласни с отпадането на т. 2, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
Преминаваме към Преходните и заключителните разпоредби.
По § 29 има ли въпроси. Няма възражения. Които са съгласни, моля да гласуват. Приема се текстът.
По § 30 има предложение на г-жа Масева и г-жа Михайлова. То вече е отхвърлено във връзка с проведеното преди това гласуване. Комисията не го подкрепя.
По редакцията на § 30 и § 30а имате ли бележки?
Читн Казак:
Може ли само един въпрос? (Да.) Този стаж като служител в Агенцията по вписванията дали е предвидено да се зачита за юридически стаж на общо основание.
Янаки Стоилов:
Не е третиран този въпрос.
Четин Казак:
Така няма да бъдат стимулирани да постъпват юристи, ако не им тече юридически стаж.
Илонка Райчинова:
Нали са юристи по закон. Нали изискването за тези лица е да са юристи.
Янаки Стоилов:
Въпросът е уместен. Дали той ще се зачита за общ юридически стаж, тъй като ако този въпрос не го предвидим, той не следва от никъде.
Мая Манолова:
В Закона за съдебната власт приехме принципа, че за всяка длъжност, за която се изисква юридическо образование, стажът се счита да юридически. Така че тук без да слагаме нещо конкретно важат общите правила.
Янаки Стоилов:
За да не работим по спомени, нека да се направи справка. Ако този въпрос не се решава с общата разпоредба, тук ще запишем текст, че дейността на лицата по регистрацията се смята за юридически стаж. Знам, че в един период се водиха спорове, тъй като има разлика между магистратски стаж и общ осигурителен стаж и някъде между тях се губи какво е юридически стаж. Ако този въпрос не е решен с общите правила, ще го включим тук. Няма противоречия по него, но да се направи справка. В комисията няма различия по този въпрос.
Ако няма различия и по § 30 и § 30а, моля да ги гласуваме. Благодаря ви.
По § 31. Това за вещите лица отпадна, така че тук също отпада.
Може да се каже, че по принцип се подкрепя и е отразено на съответното място.
Преминаваме към § 32. По Закона за счетоводството има ли нещо?
Илонка Райчинова:
Ал. 4 и ал. 5 са от Министерството на финансите.
Николета Кузманова: експерт
Дали е възможно на отделен линг да се публикуват тези отчети, докато изтече срока да пререгистрацията. Т.е. да не е препратката към икономически издания или в интернет, а тези отчети да се публикуват на страницата на търговския регистър.
Илонка Райчинова:
Ние обсъждахме този вариант, а срокът тече със страшна сила и не успяхме да осигурим това нещо. Би могло, но то няма да е част от търговския регистър и няма да е по партидата на търговеца. Затова избрахме варианта, съгласуван с Министерството на финансите, да остане по стария ред, който е познат. Т.е. да не го променяме частично и след това пак да го променим. Това беше логиката това, което остава, да е познато.
Второто нещо, което е отново в полза на лицата, всъщност с ал. 4 и ал. 5 освободихме онези търговци, чиито финансови отчети не се заверяват, защото не отговарят на двата от трите критерия за заверка от одитор за периода до пререгистрацията си да не ги оповестяват никъде, дори и в икономическо списание или в интернет, защото когато се регистрират в тригодишния срок, тогава ще качат и за стария период.
Изискването на Европейската директива е от един момент натам – втора във връзка с четвърта, от един момент натам българската държава да подсигури финансова информация за всеки търговец, която да бъде достъпна за всички членове на Европейския съюз.
Янаки Стоилов:
Това обяснение Ви предлагам да го дадете и в залата., тъй като такива въпроси се поставят, за да е ясен редът, по който ще се осъществява.
В такъв случай да гласуваме § 32 в редакцията, предложена от комисията. Благодаря ви.
По § 33. Има ли бележки? Няма. Моля да го гласуваме. Благодаря ви. Подкрепя се.
По § 34. Нали няма пречка законът изцяло да влезе в сила в деня на обнародването. (Има.) Т.е. Вие държите на вашите предложения за тези изключения.
Илонка Райчинова:
Държим на изключението във връзка с наименованието. Иначе заварените случаи какво да ги правим? Ако това не се върне по отношение на параграфа за наименования.
Освен това § 24 трябва да се коригира – да стане § 28.
Янаки Стоилов:
Добре, приемаме редакцията на вносителя с редакционното уточнение.
Остава си от 1 януари 2008 г.
Г-н Димитров, Вие не държите на вашия вариант. (Не.) Добре, оттегляте го.
Приемаме § 34 по вносител.
Остана § 1. Това е последното, което е във връзка с Консултативния съвет. Този въпрос в някаква степен е факултативен и затова го оставихме накрая.
Това е по предложението на г-н Димитров.
Първо, да преценим дали да има законово уреден подобен орган и тогава да се реши каква да бъде неговата конструкция.
Мартин Димитров:
Уважаеми колеги, аз ви моля за особено внимание и да не подценявате този въпрос. Много е важно да има обратна връзка към администрацията от хората, които потребяват дадена услуга, за нейното качество. Т.е. бизнесът, който има проблеми да отиде и да си каже какви са проблемите и как те могат да се решават.
В момента има един Консултативен съвет, който е към Агенцията по вписванията, но понеже той е регулативен по друг начин, се събира от дъжд на вятър. Т.е. когато някой реши съвсем случайно и то във време, когато има много тежки проблеми този съвет се събира веднъж за един много дълъг период от време.
Създаването на този съвет какво цели? Бизнес организациите с по един представител да могат веднъж месечно да се срещнат с г-жа Райчинова или някой неин колега или който и да било от Министерството на правосъдието, упълномощен човек от министъра и да обсъдят естеството на проблемите.
Министерството на правосъдието и Агенцията по вписванията нямат задължение да направят каквото и да било, но да чуят хората, които потребяват тази услуга. Така ще имат вече информиран избор, повече информация и ще могат да взимат по-добри решения. Такава е и европейската практика. С г-н Четин Казак бяхме в Европейския парламент и видяхме, че много пъти по подобен начин се решават проблемите.
Така че въпросът макар и факултативен, е важен, и аз смятам, че членовете на тази комисия имат основание да подкрепят тази мярка.
Мая Манолова:
Аз подкрепям предложението на колегата Димитров, защото нека си припомним изобщо начина, по който възникна и беше реализирана идеята за съществуването на търговския регистър в този му вид. Това стана с активното настояване и подкрепа и на бизнеса, и на фирмите и на всички лица, които са заинтересовани от въвеждането на повече прозрачност и публичност в този процес.
Аз лично считам, че идеята за повече прозрачност и публичност би следвало да бъде прокарана и тук именно по този начин и не виждам нищо притеснително с оглед правомощията, които се предлагат на този съвет, той да функционира и да бъде записан именно в закона, защото това ще даде чрез начина, по който се конституира повече независимост на неговите членове. Вярно е, че те нямат особени правомощия, но от друга страна, това ще бъде една връзка на гражданското общество и на бизнеса с това какво се случва с регистъра, тъй като наистина това са едни въпроси, които са важни за много български граждани.
Аз подкрепям идеята, подкрепям идеята това да бъде написано в закон. Също така подкрепям идеята да бъде описан и начина, по който ще бъде конституиран и то с лица, които ще имат относителна независимост, за да има повече авторитет, и повече тежест, и самостоятелност този орган.
Такова е и мнението на национално представителните работодателски организации, на бизнеса и общо взето в тази посока е и общественото мнение към всички важни държавни институции да има органи най-общо казано не за контрол, а за надзор, които ще осъществяват мониторинг върху това, което се случва в държавната администрация.
Янаки Стоилов:
Аз схващам, че в комисията има преобладаваща подкрепа за тази идея. Може би резервите са в Министерството на правосъдието.
Илонка Райчинова:
Ефективността на консултативния съвет не зависи от това дали той е написан в закона или не. Не е написан в закона и към Националната агенция за приходите, но работи. Не е записан и сега в нашия закон, но такъв е създаден. Срещнахме се с всички представители. Предложенията на всички работодателски организации бяха преди ефективното създаване на консултативния съвет, защото съм чела едно по едно всичките им предложения. В момента всички участват, всичките са давали предложения по закона, в момента всички дават предложения по правилника за устройство на дейността. В момента се обсъжда и правилника за работа на този консултативен съвет. При положение, че законът е допуснал да го има, без да се цитира кой ще участва и кой не, и сме дали достатъчно широк кръг. Задължава се някой, който не иска да изпълни нещо. А това нещо работи и е факт и не е необходимо да го пишем в този закон, защото вече друг закон го е уредил.
Освен това, трябва да е към изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, защото имаме отделно юридическо лице, което отделно юридическо лице по отношение на министъра на правосъдието е контролен орган само на изпълнителния директор.
Агенцията по вписванията е отделно юридическо лице и трябва да е към изпълнителния директор.
Мая Манолова:
Само една реплика, която е от работодателските организации, от тези, които участват в този консултативен орган, е това, че той е създаден със заповед на министъра въз основа на наредба или правилник и в крайна сметка в него са лица, които са посочени от министъра. Те се събират по начин, който е посочен от министъра, когато министърът прецени и пр. Т.е. ако ние му дадем относителна самостоятелност на функциониране, не на правомощия, той би действал по-ефективно. Мнението на участващите в него е, че по начина по който е конституиран не е ефективен, защото това са лица, които зависими тогава, когато се посочват със заповед от някой. Тук, за да има обществен контрол, трябва да има една независимост по начина по който се излъчват участниците в този орган. Нека половината да са от някакви институции тук, а другите нека да са със заповед на министъра, за да може да има и той влияние при обсъжданията и пр. но за да бъде действащ един такъв орган, според мен, той трябва да ма повече независимост.
Янаки Стоилов:
Колеги, предлагам ви, тъй като ще стане произнасянето по идеята общо, а не по фрагментите, да ви прочета един примерен текст, който да прецените въз основа на предложението на вносителя дали е уместен или не и тогава ще се реши дали да се приеме тази идея или не.
Единствената практическа разлика е не затова какви ще са правомощията, защото този орган има консултативни функции. Проблемът обаче е дали в закона ще се определя кръгът на лицата или те ще се определят от държавния орган, който отговаря за ръководството на дейността. Това е единствената практическа разлика. Тя не е толкова голяма, но все пак е забележима.
В примерната уредба на този орган могат да бъдат предвидени следните неща:
Към министъра на правосъдието се създава консултативен съвет, който се състои от Н брой членове по един представител на признатите за национално представителна организация на работодателите.
Колко са те в момента?
Илонка Райчинова:
И всичките са поканени.
Янаки Стоилов:
И да речем трима или колкото се сметне, представители на Министерството на правосъдието.
Следваща алинея.
Консултативният съвет се председателства от заместник-министър на правосъдието, определен от министъра на правосъдието.
Консултативният съвет избира секретар между представителите на признатите ..... Тук се колебая и този текст го прескачам.
(3). Консултативния съвет:
1. разглежда въпроси, свързани с организацията на дейността на агенцията по воденето, съхраняването и достъпа до търговския регистър и свързаните с това информационно обслужване и административни услуги;
2. дава становища по проектите на нормативни актове, които са свързани с дейността на търговския регистър.
(4) При осъществяване на правомощията си по ал. 3, т. 1 Консултативният съвет предлага на министъра на правосъдието предприемане на мерки за усъвършенстване на дейността на агенцията.
(5) Агенцията по вписванията предоставя ежемесечна информация, анализ за работата на търговския регистър оп въпроси, определени от Консултативния съвет.
(6) Консултативният съвет провежда заседанията си най-малко веднъж на три месеца. Всеки член на съвета може да предлага за разглеждане точки в дневния ред на заседанието.
(7) Консултативният съвет приема правила за дейността си.
Надя Антонова:
Съвсем накратко.
Г-н Председател, аз възразявам срещу идеята този Консултативен съвет да бъде законово уреден в този закон. Също така възразявам и срещу текстовете, които прочетохте. Не искам всичките си аргументи да излагам. Признавам, че общественото мнение и съсловията трябва да участват в законодателния процес и затова сме разписали специална процедура по Закона за нормативните актове.
Ако мислите, че работодателските организации ще участват в процеса по обсъждане на законите през консултативния съвет към министъра на правосъдието, аз мисля, че много ограничавате тези работодатели и тези организации. Те си имат директен начин да си влияят на законите. Помните какво писахме в Закона за нормативните актове за публичното обсъждане на законите. Да не говорим, че всеки, който се оплаква, има начин да си направи своето оплакване.
Другото, което искам да кажа, е че поставяте министъра на правосъдието в много тежко положение. Министърът на правосъдието ще бъде на ръба да му се търси оставка. Защото му възлагате толкова правомощия и задължения, а той няма никакви правомощия върху тази Агенция по вписването. Защо товарите едно лице със задължения и отговорности, а не му давате права.
Мисля, че идеята е добра, но не бива всичко да бъде регламентирано по такъв прецизен начин. Този текст изобщо няма да работи. Или ако се направи това, което се предлага, ще бъде удар пространство. Това е един неработещ текст.
Янаки Стоилов:
Трябва да уточним кое от двете възражения да приемем. Или това изрично да го уреждаме, или пък че той много застрашава министъра на правосъдието.

Надя Антонова:
Има си законови процедури как и какво се прави, как се съгласува. Като някой не е доволен, че в Агенцията по вписванията има опашки, затворени гишета, пише сигнали до изпълнителния директор и т.н.
Янаки Стоилов:
Да участват представители на адвокатурата ще се съгласите ли, защото и те имат отношения с лицата, които участват в регистрацията. Колкото работодателите имат отношение към това, толкова и работодателите.
Надя Антонова:
Аз възприемам и този подход. Кой ли няма отношение. Аз ви предлагам да направим консултативен съвет към министъра на земеделието за земеделските производители.
Мартин Димитров:
Колеги, заслужава си няколко минути да отделим на този текст. Наистина е важен. Опасенията на г-жа Антонова не са основателни.
Не мога да разбера защо все още много хора се плашат да си говорят с гражданското общество. Не мога да разбера защо сегашният консултативен съвет при всички тези проблеми – неработеща регистрация, страхотно настроение срещу реформата в гражданското общество, не се събираше. Това е факт. Не се събираше. Това накара мен и други колеги да направим това предложение да бъде записано в закон, за да има повече тежест. Това ще накара администрацията този съвет да се събира.
Какво следва от него? Следва, че г-жа Райчинова и нейните колеги ще имат повече информация. Това искаме ние. Никой нищо не може да ги задължи да правят. Никой в този съвет няма да получава заплата, няма нищо задължително. Просто искаме Вие г-жо Райчинова и вашите колеги да получавате допълнителна информация. Не мога да разбера защо е този протест, защо е това настървение. Това е и добрата европейска практика. И оттук нататък такива съвети ще има тепърва. Не мога да си обясня това голямо отрицание от ваша страна.
Янаки Стоилов:
Тезите са ясни, различията също. Може би г-жа Райчинова последно преди гласуването да я чуем.
Илонка Райчинова:
Аз малко съм смутена от участието си във вашата комисия, защото веднъж говорим да въвеждаме европейски практики и аз до оня ден бях на обучение по силата на държавно задължение, на което обучение ме учиха, че когато има електронно подаване на документи, в никакъв случай не трябва да намаляваме таксите. Връщам се от обучение в Ирландия. Вие, който пледирате за европейска практика, казвате точно обратното.
Сега искате да направим европейска практика - консултативен съвет, за нещо, което сме създали. Уверявам ви, в Министерския съвет казаха, а и депутати, че това е най-съгласувания закон. Ние сме го съгласували с много повече организации, отколкото с шестте национално представени.
Създайте консултативния съвет там, където му е мястото. Г-жа Антонова е брилянтно права, а Вие не сте прав. Много точно цитира аргументите защо няма място. Така написан текста, първо го създавате към орган, към който не трябва, второ, само липсва санкцията в закона, ако не си изпълни задължението. Абсурдно е парламентът да казва: абсурдно е, че ще го направиш защото един друг закон ти позволява, аз те задължавам да го направиш. Аз разбирам, че има нужда да бъде подкрепено едно ваше предложение, но не е това консултативния съвет. Уверявам ви, той работи и не е необходимо да го задължавате министъра да прави нещо, което той прави и без това. Няма адвокатско дружество, няма съдия, няма прокурор, няма работодателска организация, която да не съм приела лично и да изслушам за всички проблеми на търговския регистър.
Освен това, много ви моля да имате предвид, че търговският регистър работи от 2 януари, да не кажа от 3 януари. За три месеца колко пъти искате да сме се събрали, при положение че всяка дума в закона е обсъдена с тях. Колко пъти да сме се събрали и имате ли представа консултативните съвети към другите агенции колко пъти се събират. Имате ли представа колко пъти по закон се събират. В правилника, който сме предложили за съгласуване, има регулярни и извънредни събирания по искане на една част от участниците. Какъв ви е проблемът на Вас? Има ли консултативен свет? Има. Участват ли всички. Не е нужно да задължавате министъра и не е негова работа.
Янаки Стоилов:
Ясни са аргументите, ясни са проблемите. Пристъпваме към гласуване.
Мая Манолова:
Аз съм за законовата регламентация на консултативния съвет. Според мен, няма нищо притеснително в това да има един орган за мониторинг към министъра на правосъдието и съм дълбоко убедена, че самият министър едва ли е против. Това е първо.
Второ, против съм да детайлизираме до такава степен неговите правомощия. Т.е. да не се намесва толкова конкретно.
Освен това, мониторингът не е по отношение на министъра на правосъдието, а по отношение на Агенцията по вписванията.
Янаки Стоилов:
Ние ще гласуваме предложението на г-н Димитров, което е в законопроекта. Само че в това предложение се дава възможност да разглежда въпроси по финансирането на регистъра, което не знам дали не е много повече от това, което ви прочетох.
Г-н Бисеров иска думата.
Христо Бисеров:
Въпреки всичко, ние нямаме никакво основание в държавата ни да има два вида консултативни съвети в различните органи на изпълнителната власт: един по реда на Закона за администрацията и един по този ред. Какво става тогава? Някой ще стигне ли до тълкуване, че Министерството на правосъдието трябва да има два консултативни съвета – един по общия ред и един по специалния ред. И защо трябва да има специален ред?
Затова аз мисля, че за да не изпадаме в крайност, а виждам, че и Мая Манолова се усеща, че можем да отидем в другата крайност и този консултативен съвет става като борд на директорите. Откъде накъде. Държавата няма нужда от такива бордове на директори. Консултативният съвет затова е консултативен, защото той е по-рехав. От тази гледан точка има си консултативен закон и по закон като уредба за създаване и в самия живот го има. И като го има, нека си работи. Не можем да отиваме в другата крайност.
Мартин Димитров:
При положение, че същинската регистрация става за 40 дена, че има такива зверски опашки и че в момента този съвет не се събира въпреки тези обстоятелства, очевидно че има проблем, г-н Бисеров. Ние си затваряме очите и казваме: Това го има някъде и нищо не правим. Въпросът е, отчитайки, че има проблем, дали имаме смелостта да вземем едно правилно решение.
Янаки Стоилов:
Приключваме с тезите. Пристъпваме към гласуване.
Които подкрепят предложението по § 1, което е част от общия законопроект, моля да гласуват. Три гласа “за”. Против? Пет против. Не се приема предложението.
С работата завършва.
Г-жо Райчинова, благодаря Ви за активното участие.
Благодаря специално и на г-н Димитров. Мисля, че като цяло може да е удовлетворен от работата.
Благодаря на членовете на комисията, които успяха да се справят с тази трудна материя. Смятам, че можем да си обещаем до края на мандата повече нормативно да не се занимаваме в комисията с темата “Търговски регистър”.
Благодаря ви. Закривам заседанието.



Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: