---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси





П Р О Т О К О Л
№ 19



Днес, 15.05.2008 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Министерството на правосъдието – Стефан Фиков, заместник министър, Станислав Стефанов, Борислав Петков, от Върховна касационна прокуратура – Камен Михов, началник на отдел “Международно правно сътрудничество”; от Главна прокуратура - Петър Раймундов; от Висшия съдебен съвет – проф. Анелия Мингова, представляваща ВСС, и Божидар Сукнаров, от Върховния административен съд – Константин Пенчев, председател и народния представител Илко Димитров.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси съгласно обявения дневен ред:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, № 802-01-35 от 31.03.2008 г., внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона да екстрадицията и Европейската заповед за арест, № 802-01-33 от 24.03.2008 г., внесен от Министерския съвет.
3. Обсъждане на Доклада за прилагане на закона и за дейността на административните съдилища през 2007 г., № 811-00-2 от 08.04.2008 г., внесен от Висшия съдебен съвет.
Преди да започнем обсъждането на законопроектите, ще ми позволите да благодаря на г-жа Николета Кузманова за досегашната й работа като експерт към Комисията, тъй като за оставащата година от мандата тя преминава на друга работа. Отива в Министерството на вътрешните работи. Надяваме с това да се усили правния капацитет на министерството. Надяваме се да продължи добрата комуникация и съдействие за работата и на Правната комисия. Благодаря й, надявам се и от ваше име.
По първа точка - Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, внесен от Министерския съвет.
Заповядайте, заместник-министър Фиков, да представите законопроекта.
Стефан Фиков:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Представям на вашето внимание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.
Първата крачка по пътя на осигуряване на закрила на свидетели по наказателни производства, българският законодател направи през 1997 г. като включи в Наказателно процесуалния кодекс специален текст относно защитата на свидетели. Разбира се, този текст, колкото и добър да беше, не беше достатъчен да осигури запазването и осигуряването на свидетели, важни за наказателното производство. Това мотивира създаването на широка междуведомствена работна група, която изготви специалния Закон за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство. Този закон бе приет през 2004 г., влезе в сила от 24 май 2005 г. и неговата цел е да се гарантира специалната защита на лицата, които съдействат за решаване на задачите на правосъдието.
Близо тригодишния период на прилагане на закона показа необходимост от предприемане на някои изменения и допълнения в него, за да може този специален нормативен акт по-пълно и ефикасно да изпълнява основната си цел.
Освен това, промените, с които ще ви запозная след малко, са резултат и от провежданите професионални дебати по прилагане на мерките, предвидени в Програмата за защита и за дейността на компетентните органи. Това са Съветът по защита и Бюрото по защита.
Изготвеният от междуведомствена работна група проект на Закон за изменение и допълнение на закона беше съгласуван с всички министри, с Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд и всички ведомства, които имат отношение по закона.
Измененията и допълненията са както по същество, така и редакционни с оглед прецизиране на някои разпоредби, съобразени основно с новия Наказателно процесуален кодекс, както и за отмяна на текстовете, препращащи към Закона за защита на личните данни.
Основната идея на промените се отнася до видовете мерки за защита. Предвижда се изрично мярката “промяна на самоличността” да бъде пълна и само в определени случаи при прилагането на други мерки, временно да се създават нови основни данни за застрашени лица, включени в програмата за защита. Тези данни са име, ЕГН и адрес.
Изрично се регламентира, че обработването по този закон на лични данни на точната и на променената самоличност, както и връзката между тях, е държавна тайна, което мотивира съответното допълнение в Закона за защита на класифицираната информация.
Със законопроекта се въвежда и защита по отношение на служителите от Бюрото по защита. За тях временно ще могат да се създават нови основни данни, но единствено във връзка с изпълнение на техните задължения по програмата за защита. Тази възможност е единствено във връзка с осъществяваната от тях дейност и това изключва възможността от злоупотреба с промените.
Тези случай, както и в случаите на създаване на нови основни данни на защитените лица, е предвидена възможност да се издават нови документи за самоличност. Това е предложение на колегите от сектор “Български документи за самоличност” на Министерството на вътрешните работи и залегна в законопроекта за изменение и допълнение на закона заедно със съответното допълнение в Закона за българските документи за самоличност.
Целта на предложението е да се осигури конфиденциалност по отношение на защитените лица и на служителите на Бюрото по защита, като се наблегне на задължението на бюрото да предприеме необходимите действия по издаването на новите документи, в т.ч. и да поеме разходите, а не това да се извършва от защитените лица.
По-нататък изменението относно Съвета по защита, произтичащ от практическата необходимо, съветът ще бъде орган с по-голяма оперативност. Сегашният състав на съвета е на изключително високо ниво, което затруднява неговото функциониране. Практиката на повечето държави, членки на Европейския съюз, е този орган да бъде по-оперативен и своевременно да може да се свиква при постъпило предложение за включване в програмата по защита.
Опитът на други държави, членки на Европейския съюз, породи идеята ръководителят на Бюрото по защита да може да нареди изпълнение на други мерки от програмата без пълната промяна на самоличността, когато спешни случаи налагат незабавна промяна на вида на предоставената защита.
Свикването на Съвета по защита в тези случаи е гаранция срещу възможността ръководителят на бюрото да взема произволни и немотивирани решения, доколкото съветът има право да реши мерките да не бъдат продължавани занапред.
В двумесечен срок от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на закона, ще се извършат произтичащите от него промени в Правилника за прилагането на закона.
Пак в този срок следва да бъде издадена инструкция съвместно от министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентираща практическата организация и изпълнение на мерките по Програмата за защита, условията и редът за издаването на документите за самоличност на защитените лица и на служителите в Бюрото по защита с променени нови основни данни за вида на издаваните документи, срока на съхранението на създадените нови данни и издадените нови документи, както и тяхното унищожаване.
Благодаря ви за вниманието.
Изразявам нашата готовност, ако това е необходимо, да участваме при окончателното оформяне на измененията и допълненията в закона.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н заместник министър.
Има ли изказвания, въпроси. Г-жа Балева.
Надка Балева:
Уважаеми г-н Председател,
Колеги,
Уважаеми заместник-министър,
Лично аз ще подкрепя законопроекта. Имам един уточняващ въпрос и едно виждане по отношение на някои срокове, предлагани в законопроекта.
Уточняващият ми въпрос е във връзка с новите основни данни на служители от Бюрото по защита. Във формулировката, която се предлага в законопроекта, поне аз оставам с впечатлението, че императивно се разпорежда на всички служители създаване на временни нови основни данни. Защото така е записано: за служителите се издават, а не при необходимост и то на определена категория. Защото ръководителят на звеното на практика е служител, само че на ръководна длъжност.
Това е уточняващият ми въпрос. Струва ми се, че такава обширна и императивна формулировка не че е грешка, но би могла да създаде предпоставки действително за злоупотреби, въпреки гаранцията, която се дава, че тези други данни могат да се използват само при изпълнение на служебните задължения.
На второ място. По отношение срокът, предвиден в § 15 по прилагането на инструкцията. Предлага се двумесечен срок от влизането в сила на този закон.
В § 18 се посочва, че този закон ще влезе в сила 2 месеца след обнародването му.
Срокът е 4 месеца за създаване на инструкция. Или два месеца законът ще действа, но без да има инструкция. Струва ми се, че това е един неоправдано удължен срок по § 15 и мисля, че би могло и в § 15, поне моето мнение е такова, да се предвиди двумесечен срок от обнародването. За да може при влизането в сила на закона да има една готова инструкция за приложението на този закон.
Янаки Стоилов:
Аз също искам да поставя въпрос. Тъй като се предвижда възможност за издаването на документи за самоличност по служебен път. Задавам този въпрос, тъй като скоро парламентът се занимава с една тема близка до тази и това да не увеличи рисковете за документи, които без достатъчно основание да бъдат издавани.
Вторият въпрос е от какво се налага на самите служители от бюрото да се издават също такива документи. Т.е. могат ли да бъдат застрашени лица или от някакви други съображения тяхната самоличност да бъде променена.
Това са двата въпроса. Г-н Ралчев.
Борислав Ралчев:
Защо бюрото е към дирекция “Охрана”.
Яни Янев:
Очевидно е, че информацията е във връзка с налагането на мерки по защита на свидетеля, промяна на самоличност и с характеристика на класифицирана информация. Ние тук имаме един текст, в който казваме, че с падане на нуждата, информацията се унищожава.
Ако даваме статут на класифицирана информация не е ли добре да се съобразим със сроковете на унищожаване по Закона за класифицирана информация или ще имаме отделен статут, който ще бъде въведен. Защото ако има отделен статут, трябва да е по-подробно регламентирано. Каква е идеята?
Янаки Стоилов:
Заповядайте, г-н Фиков, да отговорите.
Стефан Фиков:
Ако позволите, г-н Председател, ще дам думата на главен комисар Станислав Стефанов, който е ръководител на Бюрото по защита към Главна дирекция “Охрана” към Министерството на правосъдието. Той е прекият ръководител и пряко се занимава с работата по защита на свидетелите и той ще ви отговори най-изчерпателно и добре. Благодаря.
Станислав Стефанов:
Уважаеми дами и господа,
Искам да ви запозная с това, че този специализиран отдел към Главна дирекция “Охрана”, наречен Бюро по защита, действа от три години – един период от време, в който са включени 12 лица в програмата и един период, в който ние имахме възможността да придобием някаква практика. Имахме и възможността да посетим редица държави, които се занимават с тази дейност в световен мащаб и оттам да вземем опит, който би се приложил на територията на нашата страна. Всичко това наложи всички тези промени, които следват в закона.
Ще започна последователно да ви отговарям на въпросите.
Първо, защо бюрото е към Главна дирекция “Охрана”? Наистина в повечето европейски държави или всички Бюрото за защита се намира в структурите на МВР. Ние сме една от малкото държави, в която се намира в Министерството на правосъдието, защото аз предполагам, че това е бил опитът, който е взет от маршалската служба в САЩ. Те са на същия принцип – към главния прокурор, самостоятелна служба, която извършва почти идентична дейност, която извършва и Главна дирекция “Охрана”. Освен охрана на магистрати, на свидетели, на съдии, на прокурори, те извършват и охрана на съдебните сгради. Оттук е взета структурата, организацията и дейността, която е приведена в нашата страна.
Отделът, който е в главната дирекция е специализиран. В началото този отдел се занимаваше освен със защита на лицата, застрашени с наказателното производство, в момента се занимава и със защита на застрашени магистрати, което има нещо общо с подготовката на служителите, особено тези, които извършват лична физическа охрана. Мисля, че към момента отделът се справя добре с възложената му задача. Не сме допуснали изтичане на информация, не сме допуснали разкриване на обекти. Осигурили сме и добри условия на живот и добра сигурност, за да могат те да бъдат полезни и ефективни в съдебния процес.
Що се касае до самоличността на служителите, тъй като това е въпрос, който най-много интересува и вас, наистина няма всички служители в Бюрото по защита да бъдат с такава променена самоличност и няма всички да се възползват от тази самоличност. Не сме го написали конкретно в проекта на закона, тъй като не искахме да издаваме каква е структурата на самото бюро. Ще ви кажа, че има вече един отдел, който е наречен оперативен от около 10-12 служителя, които единствено ще имат право да променят тази самоличност.
Ще обясня и защо е необходимо да се променя самоличността. Наистина служителите на Бюрото по защита вече представляват интерес за престъпните структури. За да стигнат те до един техен обект, те започват да се интересуват кои са служителите. Един от начините, ако не могат да получат информация по някакъв информативен път, те могат да проследят нашите служители къде се движат, могат по хотели да намерят техните имена, могат по някакъв друг начин чрез имената да установят какво им е движението, в кои градове най-често посещават, където ние сме настанили такива обекти. Това е от гледна точка най-вече за сигурността на служителите и запазване на разположението на тези обекти, които сме настанили.
От друга гледна точка, ние подписваме споразумение с няколко държави, с които имаме споразумение за релокация на свидетели, т.е. за размяна. Ние превеждаме на територията на техните държави наши свидетели, за които те провеждат мерки спрямо тях, а те изпращат при нас такива свидетели. Когато напускаме територията на страната, знаете в Европейския съюз се идва само с една лична карта, дори информация от гранични служби, дори информация от контролни органи, които са там, не могат да подадат дали такова лице е напуснало територията на страната или не е напуснало територията на страната, тъй като той е с променени данни.
Основно се касае за сигурността и на служителите. Опитът в другите държави показва, че има доста служители, които са пострадали – има убити служители заради такива мерки, които те провеждат. Има заплашване спрямо семействата им, тъй като основната цел е престъпният свят да разбере къде се намират тези хора, за да могат да им въздействат те да не участват в съдебните процеси. И пак заявявам, че един от начините да се стигне до такива лица е чрез проследяване на служителите от Бюрото по защита чрез тяхното движение.
Има и един друг фактор. Ние настаняваме лицата в обекти, най-вече квартири и хотели. За да настаним едно такова лице там, ние не можем на този етап, когато не му е променена неговата самоличност, ние наемаме тези квартири на наши имена или сключваме определени договори с тях, където имаме частни лица.
Борислав Ралчев:
Човекът е с променена самоличност. И чиновникът ли?
Станислав Стефанов:
Да, и чиновникът. Чиновникът във връзка със сигурността. Няма страна, в която да има Бюро по защита и това да не го практикуват – да няма служители, които да са с променена самоличност.
Има виждане да се създаде специализирано звено, за което въобще да не се знае, че това звено работи за Главна дирекция “Охрана” или за Бюрото по защита. Това е когато има свидетели с особен статут, особено важни свидетели.
Борислав Ралчев:
Поставям въпроса само заради изясняване на функциите.
Янаки Стоилов:
Това, което те казаха в отговора е, че необходимостта по някога да не бъде разкрит самия служител, а чрез него да бъде разкрит защитения свидетел и да бъдат извършени някои действия, които самият защитен свидетел не може да извърши. Това бяха мотивите. Дали те са достатъчни, ще прецените, тъй като сега ние обсъждаме конструкцията. Ще има възможност да се направи преценка за предложенията.
Станислав Стефанов:
Що се касае за срока, аз не виждам проблем. Ние сме готови в срок от два месеца да изготвим този правилник за приложение.
Що се касае за документите. Ще има определен ред, който ще бъде съгласуван между министъра на правосъдието, който издава секретна инструкция или наредба, която ще бъде съгласувана с министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие. Вече има такъв опит от страна на МВР по отношение на служителите под прикритие. Ще бъде ползван същия път.
Янаки Стоилов:
Други изказвания или становища? Няма.
Да преминем към гласуване за първо четене по принцип на предложения законопроект. Тези, които го подкрепят, моля да гласуват. Благодаря ви. Има ли против? Няма. Въздържали се? Приема се единодушно от комисията за първо четене.
По втора точка – Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона да екстрадицията и Европейската заповед за арест, внесен от Министерския съвет.
Първото предложение е на г-н Илко Димитров. Някакво представяне желаете ли да направите?
Илко Димитров:
Да. Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, това е предложение, което е свързано с опит да се решат част от сериозните практически проблеми по реализиране на действията във връзка с изпълнение на съответните актове по екстрадицията и прилагането на Европейската заповед за арест. Няма съмнение, че в сега действащата законова уредба има редица празноти, които се използват успешно от определени кръгове лица, така че да се дискредитира изцяло режима на екстрадицията и изпълнението на Европейската заповед за арест. Искам да кажа три съображения, които са в подкрепа на тази фигура.
Предложението е във връзка с фаза “съдебно производство”, в което съдът преценява всички основания “за” и “Против” приемането на изпълнението на екстрадицията или отказ за екстрадиция по реда на чл. 5 и следващите. Т.е. в контекста на съдебно производство, а не извън него. Има възможност за обжалване на така постановена мярка и най-вече това е логика, която следва логиката на чл. 42 от сега съществуващия закон, който реферира именно към това в момента, когато се проверява още в първоначална фаза възможността, т.е. необходимостта от наличието на данни по преписката за екстрадиция, съдът да постанови временно задържане. Ние трябва много внимателно да следваме логиката на специфичното производство, отклонявайки се до известна степен от логиката на ГПК. Но в крайна сметка се касае до лица, които са препятствали изпълнението на наказателното производство, които препятстват изпълнение на наказанието лишаване от свобода. До известна степен има голяма автоматика в това производство, още повече, когато вече съдът е преценил, че са налице данни за допускане на екстрадицията. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Има ли възражения по това предложение? Които подкрепят предложението, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
То ще се оформи като § 1.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По § 1 имате редакцията на комисията. По нея има ли предложения. Тя по принцип възприема предложението на вносителя и уточнява неговото съдържание. Няма.
Който приема § 1 с ал. 1 и 2 в редакцията на комисията, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
По § 2 също има уточняващ текст. Последното изречение е обяснително. Има ли бележки? Няма. Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря. Приема се.
В § 3 има два варианта. Аз ви предлагам да се ориентираме към втория.
Г-н Казак.
Четин Казак:
Може ли българският съд да поема ангажиментите на прокуратурата. Т. 4. “... българският съд приеме да се приведе в изпълнение от прокурора наказанието лишаване от свобода или мярката...”.
Янаки Стоилов:
Този въпрос се изясни. Преминаваме към § 3.
Аз ви предлагам да се ориентираме около втория вариант, но нека вносителите да кажат.
Стефан Фиков:
Г-н Председател, бих дал думата на Борислав Петков, който е експерт в Министерството на правосъдието и има становище по въпроса.
Борислав Петков:
Ние застъпваме в случая вариант първи.
В общи линии разликата в двата варианта е, че при втория вариант на съда не му се предоставя 72 часовия срок, който ние предлагахме. Считаме, че този срок е обективно необходим и това е породено от действащата практика към настоящия момент. Защото 24 часовия срок, който е по действащия закон, се оказва изключително недостатъчен, за да се извършат всички действия, които предполага Европейската заповед за арест. За 24 часов срок лицето трябва да бъде задържано, да бъдат представени документите в съда, да се направи проверка по 36 и по 37, досега практиката показва, че това винаги става много трудно и винаги се развива в последния момент.
Ние държим в ал. 1 и ал. 2 да има срок и за съда и за прокуратурата 72 часа.

Янаки Стоилов:
Имате думата за становища. Нека да чуем обяснението каква е разликата в различните процедури.
Николета Кузманова: експерт
По време на обсъждането на първо гласуване на закона стана дума затова, че към момента действащия закон предвижда 24 часа, в които трябва да се задържи лицето и да започне на процедурата по разглеждане на Европейската заповед за арест.
Така както е предложил вносителят иска да уеднакви двата случая: и при съда и при прокурора. Действащият закон обаче е въвел различни хипотези, а именно:
Когато Европейската заповед за арест се получава от съда по действащия закон той първо е длъжен да я провери и едва след като отговаря на условията, да постанови задържане. За наша голяма изненада се оказа обаче, че в част от съдилищата в България действат обратно – получават заповедта, те веднага задържат, оказва се, че заповедта не е придружена с превод и оттам произтича проблема с 24 часа. Поради тази причина с ясното съзнание колко е силна формулировката на втория вариант – съдът не разпорежда задържане, т.е. казваме едва ли не инструктивно много моля изпълнете действащия закон, затова е предложението и затова остават 24.
Когато заповедта обаче се получава по шифт или чрез европейската съдебна мрежа, тя не отива директно в съд, а отива при прокурора. И тъй като прокурорът не е компетентен орган да прави никаква друга проверка, освен това да види дали заповедта е придружена с превод на български, затова за него се дават 72 часа, в които евентуално да отреагира, ако заповедта не е придружена с такъв превод. Противното би означавало съдът да може да задържа незаконосъобразно, което не е била идеята и на действащия закон.
Това е разликата между двата варианта. Вторият преодолява проблема със съдебната практика, която е установена.
Камен Михов: Върховна касационна прокуратура
Ръководя отдел “Международно правно сътрудничество” на Върховна касационна прокуратура.
Аз много съжалявам, но не мога да се съглася с г-жа Кузманова, защото реално проблемите са съвсем други в рамките на това производство при получаване на заповедта по каналите на Интерпол.
Първо, за голямо съжаление тази заповед не се получава от прокурора и не по този ред. Когато ние получаваме Европейска заповед за арест по линия на Интерпол това са единствено случаите, когато лицето е задържано вече и то качено в бюлетина за издирване на лица от Интерпол. Т.е. задържано в България на границата, условно на границата казвам, защото има случаи, когато са задържани в хотел при регистрацията. Когато лицето е пристигнало, установява се, че това лице се издирва и е записано в червения бюлетин на Интерпол, тогава незабавно гранична полиция задържа лицето. И съответно едва тогава Интерпол се включва в процеса и тогава ние получаваме заповедта чрез Интерпол. Във всички останали случаи органите в чужбина директно изпращат заповедта до съответния компетентен окръжен съд.
Проблемът със 72 часовото задържане, което е пропуснато във втория вариант към който вие пристъпихте и обсъждаме в момента, съществува дотолкова доколкото и г-н Петков се обоснова коректно – 24 часовият срок в България е изключително трудно би могъл да се постигне още повече предвид обстоятелството на това, че в тази процедура се включват и работят различни видове полиции: телохранителна, съдебна, гранична и т.н.
Освен това, в страната има райони, които са доста отдалечени като място на задържане на лицето или неговото местоживеене, където е установено то и съответния окръжен съд. Има и други редица причини.
Освен това, възможностите за конвой на лицето при транспортирането.
Така или иначе 24 часовия срок създава чисто практически затруднения пред органите, които се занимават с изпълнение на Европейската заповед за арест, поради което се налага поне 72 часов срок.
Другото, което бих искал да кажа, ако обясних ясно, като не знам дали съм обяснил ясно, но нашите съображения във връзка с ал. 5, където е упоменато, че прокурорът проверява дали заповедта е преведена на български език и уведомява незабавно издаващата държава членка, като има срок, а това е срокът по ал. 2 – 72 часа, в който трябва да получим заповед за арест, преведена на български.
Аз само искам да спомена, макар че този законопроект за промяна на действащия закон е частичен, това създава големи проблеми на България на международното поле, защото само в България е 72 часа срокът за представяне на заповед, преведена на български език. Аз работих с европейски експерти. В Гърция например е 30 дневен срокът. В Германия е 20 дневен. В Полша е двуседмичен и т.н.
Когато ние за първи път получихме първата и това е известно на доста европейски експерти, заповед за изпълнение и това беше от Полша, тогава все още работеше закона за задържане за 24 часа, полските колеги ни попитаха дали не се шегуваме, че е 24 часа. Аз говорих с колегата и му изпратих копие от съответната разпоредба. Това е уникален случай. Ние преодоляваме немислими проблеми, харчим пари, за да превеждаме ние заповедите и да ги представяме пред съда. Явно това няма да се реши в рамките на предложената промяна.
Аз подкрепям колегата по отношение на 72 часовия срок, който трябва да се даде на съда, а за другите неща естествено не е сега момента да ги обсъждаме.
Елеонора Николова:
Аз ще се присъединя към идеята да се обсъди по-дълъг срок, защото знам практиката на прокуратурата в Русе. За да спазят този срок, те пращат заповедта непреведена на съда и възникват много големи конфликти, защото това значи, че прехвърлят от болната на здравата глава проблема. Те трябва да търсят преводач, да натоварват с разноски съдилищата. Би било редно всичко да постъпи в съда на български език и прокуратурата да има тази грижа. Това са срокове, които няма как да бъдат спазени. Трябва да се отнесеш до една фирма за превод. Това ти отнема едно-две денонощия.
Николета Кузманова: експерт
В нашия закон се казва ,че приемаме само на български. Т.е. този срок е някакъв толеранс, който правим на изпращащата държава.
Яни Янев:
Ние ако изпращаме на друга държава, на какъв език изпращаме? (На нейния.) Значи този момент е ясен. Тогава защо в нашия закон не приемем, че когато заповедта не е преведена на български език, тя не се изпълнява и толкова.
Камен Михов:
Много съжалявам, че трябва да се меся в работата на уважаемите народни представители, но ми позволете още веднъж да взема думата, защото може би не бях ясен.
Проблемът е, че заповедта няма как да е на български език, защото когато лицето е обявено за издирване и то се е отклонило от правосъдие в чуждата държава, никой не знае къде ще бъде задържано. Ние говорим само за този случай, защото в другите случаи съгласно съдържанието на съответния документ – рамковото решение на Европейския съюз и в самия закон, където изрично е записано, окръжният съд няма да приема заповед за арест и нашите колеги го знаят това и го изпълняват, без да е преведена на български език. Те просто няма да я изпратят в България, ако е така. Със сигурност там се изпращат преведени на български език и съответния окръжен съд веднага ще уведоми изпращащата държава, ако е изпратена на друг език. Това е задължение за него. Ние говорим само за случаите, когато лицето се издирва и е задържано и се издирва по бюлетин на Интерпол. Тогава наистина този срок от три дена изключително трудно е да бъде спазен.
И още нещо, г-жо Николова, тук не става въпрос за болна и здрава глава. Прокуратурата в този случай, в това производство не е “болна глава”, защото по този закон законодателят е приел, че изпълняващ орган е окръжният съд по местоживеенето на лицето, а Министерството на правосъдието е централен орган. Прокуратурата няма адекватни функции в рамките на закона. Реално аз не знам какво прави в това производство освен, че стои от другата страна на везната. Но това е друг въпрос. Това е обсъждане по принцип. Така се е приело преди време. Прокуратурата е органът, който просто върви и разнася документите, ако обърнете внимание в детайли на самата процедура по закон. Нямаме функция и реално не е наше задължението да превеждаме, защото не е наше задължението да изпълняваме. Т.е. ние не сме “болната глава”.
Янаки Стоилов:
Други становища има ли по този текст.
Можем ли да изясним от това, което се каза дотук да видим първо дали всички по еднакъв начин възприемаме ситуацията и тогава да видим дали има различие в предпочитаните решения.
И по двата варианта за прокуратурата се запазват 72 часа срок. Но в във втория вариант се изисква първо съдът да получи заповедта и после да разпореди задържането. Защото в другия случай би означавало съдът да извърши и да вземе решение за задържането и после да чака да получи заповедта. Това нещо има ли нужда да се прави. Защото ако говорим за фактическо задържане ,можем да разсъждаваме за действието на полицията и на прокуратурата. Вече в съда трябва да бъде оформено решението въз основа на изричен акт. Съдът няма на какви оперативни действия да извършва, за да догонва събитията. На него му се представя заповедта за арест и той тогава взима решението. Така че пред съда винаги подаването на заповедта е точката на времето, от която стартират неговите действия. И ако това е така, дали редакцията решава сполучливо въпроса.
Камен Михов:
В рамките на тези 24 по ал. 1, както сте записали, трябва да го задържи, да установи самоличността – някакви експертни действия, обикновено ние назначаваме такъв експерт, когато лицето е задържано на границата, за да установи съответствието на исканото лице и това което живее там. Но да предположим, че това е в изключителни случаи.
След като е задържано лицето, се изпраща съобщение на прокурора. Прокурорът готви писмен акт, който внася в съда. Защото по-надолу в този текст пише, че съдът разглежда в рамките на този срок разглежда по същество искането за задържане под стража, което е внесъл прокурорът. 24 часов срок за такова производство е малък, струва ми се на мен. 72 часа извън случаите на ал. 1 пише в тази разпоредба.
В ал. 2 пише извън случаите по ал. 1.
Янаки Стоилов:
Това е практиката, която досега съществува, нали.
Камен Михов:
Досега практиката е в рамките на 24 ние трябваше да направим всичко това.
Янаки Стоилов:
Лицето от кого е задържано в този период, когато съдът е получил заповедта.
Камен Михов:
Когато е известно местоживеенето на лицето според рамковото решение и закона и практиката, едва в тези случаи съответния орган от чужбина изпраща заповед за арест на съответния компетентен окръжен съд по местонахождението на лицето. Но това са случаите, когато местонахождението е известно и това трябва да е преведено на български език. След това съдът издава разпореждане за задържане на лицето и полицията би следвало съгласно този вариант да го задържи за 24 часа. Аз предлагам и това беше и предложението на г-н Петков, да се удължи този срок, да има възможност до 72 часа да се удължи задържането на лицето, защото в рамките на тези 24 часа малко по-надолу, в следващите точки и членове става ясно, че за това лице съдът трябва служебно да се произнесе по мярката му. Т.е. да бъде доведено до съдебно заседание и да се гледа тази мярка. Така е записано с промените.
Досега как се действаше. Съдът издава разпореждане, задържа се лицето, заповедта е преведена на български език, прокурорът изготвя предложение, внася го в съдебната зала и в рамките на тези 24 часа съдът запознава лицето, назначава защитник, преводач и т.н. и определя на лицето съответна мярка. Досега така се действаше практически. Има проблем с назначаването на преводач и на защитници в тези кратки срокове от 24 часа.
Янаки Стоилов:
Да видим дали има някакви коментари и уточнения по този отговор на въпроса.
Николета Кузманова: експерт
Г-н Михов, позволявам си да не се съглася с Вашето становище не заради друго, а защото чета в момента действащата ал. 1 на чл. 42.
“След получаване на Европейската заповед за арест пряко от компетентен орган на издаващата държава, съдът в чиито район се намира исканото лице проверява дали тя отговаря на изискванията и разпорежда задържане.”
Което предполага проверката дали заповедта е на български е съпътствана от необходимите документи да е извършена преди да е постановено задържането, а не в момента на получаване да постановява веднага задържане и едва тогава да търси къде са му документите по Европейската заповед за арест. Рискуваме с едно удължаване на срока да изпаднем в хипотеза на незаконно задържане на тези лица, което може да доведе включително до осъждане на България в Страсбург.
Янаки Стоилов:
Срокът е даден на съда само за произнасяне без оглед на това къде се намира лицето и кога то ще бъде намерено, защото съдът разглежда, поверява дали заповедта се отнася за това лице, дали е редовна и разпорежда. Т.е. те ще го задържат когато могат. Това вече са фактически действия. Защото от решението на съда не може да се гарантира в кой момент по-късно лицето ще бъде намерено и доведено. Този въпрос вече е фактически, не е нормативен. Защото в този случай присъствието на лицето не е необходимо, за да се издаде разпореждането на съда. Тогава какъв е проблемът с това кога лицето ще бъде открито.
Камен Михов:
Не тече 24 часовия срок от момента на разпореждането., а от момента на фактическото задържане. Ясно е това. В рамките на този 24 часов срок трябва да се извърши следното: издава се от окръжния съд, т.е. делото се гледа в окръжен съд. Лицето се задържа на адреса. Полицията уведомява прокурора. Казвам сегашната практика каква е. Прокурорът пише предложение до съда. Съдът получава предложението и насрочва заседание. Назначава преводач и служебен защитник и тече 24 часовия срок.
Янаки Стоилов:
Нека да разделим двете неща. Ние тук не говорим за действията на полицията и прокуратурата, в който случай ние приемаме съображенията, че там трябва да се съобразим с необходимостта от незабавни действия. Защото ако лицето бъде открито, трябва да могат органите да реагират и да го задържат. Те не могат да чакат формалния акт, за да изпълнят своите задължения. И по този въпрос като чели не спорим и там намираме решението.
Ние говорим за другия случай, който е изключение, когато заповедта директно се получава не от органите – полицейски и прокурорски, а от съда. Съдът в този случай не се нуждае от лицето, за да може да проведе действията и да каже, че тази заповед има основание да бъде изпълнена и възлага на някой да я изпълни. Тогава къде се намира лицето и кога ще бъде намерено, не определя вземането на решението за разпореждането на съда.
Камен Михов:
Абсолютно сте прав, г-н Стоилов. Ще ви обясня, че на нас за нищо не ни трябва, защото в редакцията, която вие сте подготвили пише, че съдът служебно се произнася по мярката за неотклонение. Но аз обяснявам досега, че 24 часовия срок не беше достатъчен. И сега няма да е достатъчен. Прокуратурата няма отношение по тези случаи. Съгласен съм с Вас , че не ни засяга. 24 часовият срок тече от момента на задържане на лицето от полицията. Лицето трябва да бъде транспортирано до съответния окръжен град. Полицията трябва да подготви предложения до съда. Трябва да му се назначи защитник и преводач на това лице задължително. Няма да стигне времето за съда, но ако искате оставете така.
Янаки Стоилов:
И за съда срокът да бъде 72 часа.
Камен Михов:
Аз смятам, че трябва да има такава възможност.
Янаки Стоилов:
Да се ориентираме към варианта и в двата случая срокът да бъде 72 часа. Това как ще се отрази на редакцията.
Т. 1 по първи вариант. Уеднаквяваме сроковете за 72 часа.
Предлагам да пренесем т. 1 от първия вариант във втория и приемаме него, което отразява тази разлика.
Предлагам да гласуваме по този начин. Гласуваме втория вариант като пренасяме т. 1 от първия вариант към втория.
Които са съгласни, моля да гласуват. Против има ли? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
По § 4 има ли бележки. Тук редакцията само е различна. Няма по същество разлика. Имате ли бележки? Няма.
Който подкрепя § 4 в редакцията на комисията, моля да гласува. Благодаря. Приема се.
По § 5 има предложение Илко Димитров.
Който подкрепя предложението на Илко Димитров, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
По останалата част по вносител редакцията. Да уточним вариантите. Ако приемем втория вариант, той как се съобразява с предишния параграф, който приехме, или той няма отношение.
Имате ли бележки по този параграф. Заповядайте.
Станислав Стефанов:
Аз искам само да кажа, че Министерството на правосъдието е за първия вариант. Ще се аргументирам защо.
Този текст се праща в случаите по чл. 40, т. 4. В първоначалната редакция в действащия закон не беше ясно кой е органът. Сега изясняваме кой е органът и създаваме процедура.
Вариант 2 не ни харесва, защото в този случай считаме, че леко се разводняват нещата. Защото няма смисъл да уведомяваме молещата държава за възможността наказанието или мярката да са изпълнени от Република България, защото реално погледнато има Европейска заповед за арест. Т.е. това се иска, само че се иска изтърпяването на наказанието да стане вън от територията на издаващата държава. Това основание по рамковото решение на отказ и отказа трябва да им съобщим, че поемаме изпълнение на чуждата заповед за арест. Оттам нататък просто трябва да я приведем, като процедурата се опитахме да бъде най-добрата възможна. Тя е сходна с трансфера на осъдени лица.
Янаки Стоилов:
Други становища има ли? Заповядайте, да се обоснове и другия вариант и тогава да се направи преценка.
Николета Кузманова: експерт
Предназначението на втория вариант е свързано с това, че когато пристигне у нас Европейска заповед за арест, те искат да им предадем лицето, за да му изпълнят наложеното наказание. В този случай ние имаме право да откажем и казваме: Няма да ви го предадем. Ще го изпълним у нас. Възможно е обаче издаващата държава да не е съгласна да бъде изпълнено наказанието у нас. Затова ние все пак трябва да попитаме издаващата държава. Ние ви отказваме да ви го предадем, но вие искате ли да изпълним наказанието у нас. И ако издаващата държава поиска, защото тя може да реши да ни прати пак Европейска заповед за арест. И ние пак да откажем, но не можем изведнъж да подменим, без да имаме волята на другата държава, едно и актът, с който това наказание е наложено. Защото по реда на НПК, където е препратката в ал. 4, става дума за процедурата по адаптиране на наказание, наложено от чужд съд. А ние нямаме акта въз основа на който това наказание е наложено. Ние имаме една европейска заповед, в която пише наказан е еди-как си. Това е идеята единствено на разликата на тази ал. 1 и сме го обособили като самостоятелен текст, защото е по-добре правно технически.

Янаки Стоилов:
След това обяснение имате ли възражение?
Станислав Стефанов:
Аз пак настоявам за първия вариант Проблемът с чуждата присъда, според мен, не съществува, защото след като се образува производството по чл. 457, естествено че този акт ще се изиска. Ние сме само да не уведомяваме молещата държава за тази възможност и за да чакаме отговор тя да се съгласи с тази възможност, защото това е основание за отказ, заложен в рамковото решение, където пише, че в еди-кои си случаи. Ако става въпрос за български гражданин, постоянно живеещ на територията на България и т.н. – три хипотези бяха, в тези случаи Република България може да откаже изпълнение на отказ, като поеме изпълнение на наложеното наказание. Това се прилага от абсолютно всички държави.
Ние държахме на този член, защото до този момент практиката сочи, че ние просто го отказахме на това основание, но нямахме процедура и де факто ние не изпълнявахме чуждите наказания. А това е смисълът на заповедта за арест, това е смисълът и на самото основание в рамковото решение.
Янаки Стоилов:
Ще гласуваме последователно двата варианта. Направиха се разяснения.
Тези, които подкрепят първия вариант, моля да гласуват. Мисля, че има мнозинство. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Ще се оформи текста съобразно приетото.
По § 6 и § 7 има ли бележки. Те са редакционни.
Които приемат тези два параграфа, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
С това приключваме обсъждането на второ четене. Благодаря на представителите на Министерството на правосъдието.
По трета точка - Обсъждане на Доклада за прилагане на закона и за дейността на административните съдилища през 2007 г., внесен от Висшия съдебен съвет.
Добре дошли, г-жо Мингова, г-н Пенчев и колеги от Висшия съдебен съвет.
Проектът за становище ви е раздаден. Той е само една основа за обсъждането.
Предоставям време за кратко представяне на доклада. Кой предпочитате да направи представянето? Автора или вносителя.
Проф. Анелия Мингова:
Г-н Председател, аз съвсем накратко относно правомощията на Висшия съдебен съвет, след което очевидно е по-добре авторът на доклада по-подробно да представи съдържанието.
Аз бих могла, уважаеми дами и господа народни представители, да кажа, че в състава на изпълнение на конституционните си и законови правомощия по Закона за съдебната власт, в срок Висшият съдебен съвет получи доклада на председателя на Върховния административен съд за прилагане на закона и за дейността на Върховния административен съд и на административните съдилища съдилищата още пред м. март. След това беше разгледан в ресорната комисия на съвета и приет с решение на Висшия съдебен съвет преди да бъде внесен в законовия срок в Народното събрание.
Докладът, който беше представен от г-н Пенчев, не е голям по обем, но е много съдържателен и точен. В статистическата си част той отговаря на законовите изисквания и на указанията, които бяха дадени от Висшия съдебен съвет относно новото съдържание и структура на статистическите таблици.
По отношение на описателната част на доклада, той се състои от две части: една част представя дейността на Върховния административен съд и втората, дейността на ново сформираните и започнали да действат през миналата година 28 регионални административни съдилища.
Последователно са разгледани проблемите, които се отнасят до образуването, движението на делата, сроковете за тяхното разглеждане и приключване. Направен е обоснован анализ на причините поради които в някои съдилища се наблюдава по-дълго разглеждане и невъзможност в срок да приключват делата. Разбира се, този анализ може да бъде по-пълен и по-обстоен, ако бъде придружен с проверка, която друг външен орган може да представи. Имам предвид Инспектората. Очевидно ще трябва Инспекторатът да бъде насочен към тези регионални съдилища, в които се наблюдава подобно забавяне, за да бъдат констатирани и после отстранени причините затова.
Добро впечатление прави в доклада анализа на приложението на закона, придружено с конкретни предложения за законови, включително и конституционни промени, които Висшият съдебен съвет споделя и предлага на вниманието на народните представители. В този смисъл е и положителното становище на Съвета, придружаващо внасянето на доклада, на вниманието на народните представители.
С това бих искала да приключа моята част от представянето.

Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Мингова.
Г-н Пенчев, в началото желаете ли да кажете нещо по доклада.
Константин Пенчев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Искам в началото да ви кажа, че за мен беше голямо предизвикателство този доклад, защото той е първият доклад в изпълнение на новата поправка на Конституцията. Опитал съм се, не знам доколко съм успял, да не преразказвам надълго и нашироко цифрите от таблиците, както поначало е обичайно за отчетите на съдилища и прокуратури през годините, а да обърна повече внимание на анализа, защото това е по-интересно за народните представители и по-ползотворно.
Искам веднага да уточня, аз съм казал в кои съдилища има забавяне, в кои има по-добри резултати, но искам само да подчертая, че в изпълнение на това, което сме записали в доклада, че ще направим тематична проверка на Ловешкия административен съд, наистина веднага направихме такава проверка. Тя показа, че действително има какво да се помисли за подобряване на работата на ловешкия административен съд, но тези 25% не са 25%. Именно поради неопитност са изготвени погрешни статистики и някои дела не са включени и това води до рязко влошаване на процента на срочност. Т.е. той е някъде към 80 и нещо процента. Има още какво да се желае. Просто са изпуснати цяла категория дела, които поначало се решават в еднодневен срок. Но те са ги изпуснали да ги сложат и затова в доклада е записано 25%.
Допуснати са и други грешки в обработката на делата, което води до забавянето им. Но съдия от нашия съд своевременно даде указания на председателя и мисля, че той вече работи по по-добър начин. Т.е. преди да се приеме докладът вече сме взели мерки.
Много въпроси поставя Административно процесуалният кодекс. Виждам в проекторешението, че вие ми препоръчвате да отговоря на някои въпроси. Предполагам, че ще отговоря и на много други, защото самата практика ни учи. Например, оказа се, че наистина голям проблем е тази разпоредба, че частните жалби по отношение на просрочие на жалбата и липсата на направен тест, се гледа задължително в открито заседание. Това забавя страшно много производството. Примерно за една просрочена жалба, която се оказва, че не е просрочена, която би могло да се констатира в едно закрито заседание на другия ден от постъпването, ние насрочваме в датите за догодина. Мисля, че това е излишно в АПК такива императиви. Има си преценките на съда, винаги може в открито заседание да гледа една частна жалба, но това би трябвало да се избегне.
Аз съм направил някои виждания и препоръки за изборното законодателство, ако може и сега е моментът, защото знам, че вие готвите някакви проекти за нови избирателни закони. Искам да ви кажа, че освен за спирането на решенията, сме се спрели и на два други въпроса, в смисъл че имаме една безпротиворечива практика. Не знам дали е правилна. Просто ви казвам каква е, за да се съобразите дали трябва законът да се измени.
Отделението гледа този въпрос и прие, че не само в квадратчето ако се отбележи и няма съмнение относно волята, да се приеме ,че бюлетината е валидна. Това е едното, което приеха.
Другото, което приеха и по моему е правилно, също по много дела безпротиворечиво, се е подписало решението с повече особени мнения, ако мога да кажа с мнозинство на особени мнения, не прави изборът невалиден сам по себе си. Щом като ...... обявява, че еди-кой си е избран за кмет, дори и да има много особени мнения, тези особени мнения с мотивите към тях се съобразяват наред с другите доказателства по делото, могат да бъдат касирани, но не е задължително наличието на повече особени мнения – мнозинство, да кажем, че няма решение на едва ли на .... и изборът да се касира. Имаше такива уклони в административните съдилища. Ние сме ги коригирали. Може би е правилно, но може би не е. Знаете това е една стъпка напред. По-рано имаше възможност членове на .... да не подпишат протокола и знаете какви трудности имаше. После вие приехте, че не могат да не подпишат, законодателно правилно. Сега ние приемаме, че дори и при особено мнение, ако подпишат, това не значи винаги, че нямаме протокол, че нямаме решение. Дали е правилно или не, просто ви казвам каква е практиката, за да може вие евентуално ако сметнете за неправилна, в закона да напишете обратното.
Горе-долу това мога да кажа. Стремял съм се да бъда кратък, да не отегчавам аудиторията с много цифри и анализ на цифри. Те ги има в таблиците и всеки може да си направи сам анализа.
Друго нямам какво да добавя. Ако имате въпроси, съм готов да отговарям. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Имате думата за кратки изказвания, които да предложат допълнително въпроси, които ако не се съдържат в проектостановището или да уточнят някои от констатациите, които са в него.
Последователно имат думата г-жа Антонова, г-жа Хитова и г-жа Балева.

Надя Антонова:
Първо бих искала да попитам правилно ли разбирам т. 3 от доклада, наречена “Срочност на разглеждане на делата”, че в тримесечен срок съдиите разглеждат делата и приключват на съдопроизводствените действия. В този тримесечен срок включва ли се срокът за произнасяне.
Само едно кратко мнение. Аз бих предпочела да имаме данни не само за срочността на разглеждане на делата. Тази срочност за мен е много силно впечатляваща, много съдии са отличници с пълни шестици, въпреки тежката материална база, в която бяха принудени да работят. Мисля, че това е едно добро постижение на системата. Обаче за мен не по-малко важно и част от срочността на производството е срокът за произнасяне. Затова бих помолил г-н Пенчев да ни каже така подробно в какъв срок се произнасяли отделните съдилища и съставите на Върховния административен съд точно толкова подробно, както подробно е разгледан въпросът за приключване на съдопроизводствените действие в тримесечен срок. Това ми е първата молба.
Второто, което ме впечатлява в доклада, са данните за качеството на съдебните актове. В доклада се цитира, че са отменени по реда на оспорването на процеса 1031 съдебни акта, представляващи 29% от оспорените и протестирани първоинстанционни решения. Признавам си веднага, че при цялата ми съпричастност и дълбока симпатия към съдебната система, този процент е впечатляващ. За справка само искам да кажа, че едно време, когато ние бяхме съдии, в онова мрачно тоталитарно време, допустимият процент на отменените актове беше 6%. Помните го, колега Пенчев. Много е впечатляващ този процент – 1/3 брак.
Затова аз бих помолила г-н Председателя на Върховния административен съд да ни каже подробно тези 1/3 отменени първоинстанционни съдебни актове на какво основание са отменени. Дали поради неточно приложение на закона, поради съществени процесуални нарушения, обоснованост и пр. по 209 от АПК. Защото ми се струва, че това е страшно полезно. Дори смисълът на този доклад е по приложението на закона. В 1/3 от случаите законът не се прилага такъв какъвто трябва да се приложи п мнение на касационната инстанция. Дайте да видим законът ли ще оправяме или кои точно закони и как да ги оправяме, като изключим Конституцията, въпреки че искането ви го намирам за основателно. Поне нея да я опазим от промяна.
Още повече, като разглеждахме доклада на Върховния административен съд за 2006 г. Народното събрание има изрична препоръка, а именно че докладът трябва да бъде съобразен с чл. 84, т. 16 от Конституцията и чл. 122, ал. 2 от закона за съдебната власт, като се представят данни и подробен анализ за прилагането на закона. Не само по движението на делата дали са гледани в тримесечен срок или не. Акцентът на този доклад по смисъла на Конституцията, което народното събрание е имало възможност вече да каже и на почитаемия Висш съдебен съвет, макар и в друг състав, е как с прилага законът. За съжаление, не можем да направим никакъв извод от данните в доклада и аз много бих искала Комисията да се запознае с тези подробни данни.
Другото, което искам да кажа, е по тълкувателната дейност на административния съд. Доколкото успях да преброя – няколко на брой, по-малко от 7-8 са исканията за издаване на тълкувателни решения, без да броя исканията от гражданите, за които ясно ни е отношението по този въпрос и ние се поправихме в парламента.
В доклада не се съдържат данни за констатирана противоречива практика на отделните състави на ВАС или противоречие в практиката на отделните административни съдилища. Съдържат се данни единствено, че вие няколко пъти в изпълнение на своите искания сте поставили въпроса за издаване на тълкувателни решения. Интересното е, че в два от случаите няма решение на колегията на Върховния административния съд – по Закона за местното самоуправление, доколкото видях в справката.
Въпросът ми е само тези ли са няколко констатирани противоречия в практиката на отделните състави на ВАС и в практиката на отделните административни съдилища. Само тези ли са, по които са правени искания от ВАС и от Главния прокурор и от неговия заместник във Върховната административна прокуратура.
Накрая, все изхождайки от съображенията, че докладът трябва да бъде полезен, защото това е смисълът според мен, а не да се упражняваме в риторика и да си гъделичкаме интелекта, мисля, че трябва да се направи един подробен анализ на изборните дела. Да, има подобна тема в доклада, но анализ за качеството на съдебните актове и констатираната противоречива практика нито има факти, нито има анализ.
В доклада надлежно се казва, че ще ни запознаят със състоянието по този въпрос с доклада догодина, тъй като част от делата продължавали и досега. Но аз бих помолила г-н Пенчев да запознае Правната комисия, а чрез нас и парламента, със свършените дела по изборното законодателство, защото на нас ни предстои да правим нови закони. Много полезна е препоръката, която вие давате в доклада си как да изглежда изборното законодателство, но ми се струва, че тази препоръка е правилна, добра, но трябва да се допълни. А това би могло да се постигне чрез анализ на практиката на касационния съд относно качествата на актовете и противоречивата практика.
Затова в края, г-н Председател, бих помолила проекторешението на нашата комисия да бъде допълнено, като на г-н Председателя на ВАС му се даде един разумен срок по тези три пункта: анализ на качеството на актовете, анализ на противоречивата съдебна практика и анализ на качеството и противоречивата практика на изборните дела, да ни предостави информация в Правната комисия, за да може докладът да отговаря на изискванията на Конституцията. Благодаря.
Диана Хитова:
Аз ще бъда съвсем кратка, защото повечето от нещата, които исках да споделя, ги каза г-жа Надя Антонова.
Действително може да се прецени като блестяща дейността на Върховния административен съд. Всеки може да си представи 180-200 дела натовареност на съдия от върховния съд и само 4% извън тримесечния срок решени дела. На мен ми се струва, че тук вече се появяват първите капки катран в голямата каца с мед от дейността на административните съдилища и то имам предвид новосъздадените административни съдилища – 29% отменени дела, а в един от съдилищата – в Русе, 53% отменени дела. Това означава, че повече от половината от делата на този съд не са решени правилно.
Аз искам да попитам Вас и представителите на Висшия съдебен съвет какви мерки се предвиждат във връзка с промяната на това, с обучението на съдиите от този съд. Мен въобще не ме плаши 25% забавяне на делата, особено както обяснихте и това може да бъде обяснено с лоши битови условия, но 53% неправилно решени дела в един съд означава, че той просто не работи.

Надка Балева:
Г-н Председател,
Г-н Пенчев, не мога да пропусна да изразя удовлетворението си, че това е първият доклад, който в най-голяма степен отговаря на изискванията за изготвянето на един доклад за дейността на съдилищата през периода, който се визира в доклада. Действително отразява и натовареността, и проблемите, които ги има, но за да не повтарям детайлно това, което каза като удовлетвореност, има няколко проблема, които ми се струва, че не може да бъдат игнорирани.
Първо, за качеството на съдебните актове, което вече казаха и колегите. Дори и да не са 53, това са повече от половината. Някъде около 1/3 като математическо изражение опровергава извода, който е направен в раздел ІV от доклада, че опасенията не са оправдани, тъй като тези кадри, макар дошли извън системата, са компетентни. Тези данни после опровергават извода, който правите в този раздел след това. Не зная как се е получило така, че е много голяма амплитудата в показателите за качеството на съдебните актове в различните съдилища.
Не мога да приема, че за Русенски административен съд са кандидатствали по-неподготвени, защото конкурсът беше с общи правила за всички. Но е интересно това как в един съд няма относително равномерно разпределение.
Приемам и предложенията, които се правят и за законодателни промени, особено що се отнася до изборното законодателство. Защото сега предстоят промени в предизборните закони и за да няма толкова противоречива практика наистина е редно законово да се уредят някои въпроси, а не да се предоставя да наумотворчества и Централната избирателна комисия и някои съдилища да въвеждат нови правила.
Тук бих искала да вметна, че достатъчно бяха по брой съдебните дела, които да обосноват едно тълкувателно решение по тази противоречива практика, която и вие споделяте в констатациите си в доклада.
Предложенията, които правите са с оглед повече на подсъдността. В останалата част, изключвам по изборните дела, по материално правните закони не виждам предложения на базата на констатации при разглеждането на делата. Това не означава, че всички закони, които сме приели, а и подзаконови нормативни актове, са на такова високо ниво, че не създават проблеми в работата на администрацията.
Може би като препоръка пир такива констатации да бъдат отбелязани и те с оглед взаимното подпомагане и на изпълнителната власт и на съдебните органи. Приключих.
Янаки Стоилов:
Други изказвания? Г-н Янев, заповядайте.
Яни Янев:
Ще се присъединя в хора за удовлетворението от доклада. Наистина видимо докладът е много по-различно от това, което имахме миналата година и мисля, че е напълно естествено. Лично съм удовлетворен, че всички тези неща, които бяха в голяма степен коментирани по повод на предходните доклади, ние виждаме вече тук избегнати.
Без да повтарям нещата, които коментираха колегите, аз задавам към тях един въпрос, защото искам да уточним.
Поставихте въпроса на няколко пъти за качеството на съдебните актове. Имате нещо предвид повече от това, което е коментирано и в какъв смисъл. Аз не разбрах кое точно искате още да се коментира по въпроса за качеството. Това ми е въпросът към вас.
А по отношение на г-н Пенчев в предложението на Председателя за препоръки като т. 2 е записано:
“2. Да се анализира практиката на административните съдилища по налагане на санкции на длъжностни лица за неизпълнение на задължения, произтичащи от влезлите в сила съдебни актове.”
Практически в доклада, може и да е мой пропуск, не видях имаме ли искания, отправени към съдилищата за изпълнение на актове, които са влезли в сила и каква е практиката в тази насока. Има ли постановени решения и наложени, за да бъде отразено това нещо или към момента ние нямаме още натрупана практика, за да я коментираме.
Янаки Стоилов:
Има ли други изказвания от членовете на комисията?
Аз ще дам възможност на г-н Пенчев да отговори. Само ако искате преди това да уточним това обобщение на дискусията.
Това, което аз отбелязах от предложенията и ако желаете следващата седмица да завършим тази дискусия въз основа на допълнителна информация, която макар че не се съдържа в доклада, ние можем да я вземем предвид в нашето становище, която да даде информация за:
- какъв е и срокът за решаване на делата;
- за основанията и ако е възможно причините за високия процент на отменените актове;
- в какво се състои противоречивата практика.
По отношение на анализа на изборните дела в самия доклад се съдържа уговорката, че значителна част от тези дела не са приключили и да се поеме ангажимент такъв допълнителен анализ да бъде направен в следващия доклад. Така че тук преценете дали ние да искаме етапен анализ. Може би етапен анализ на практиката, без разбира се това да се схваща като някакъв коментар върху течащите в момента производства.
Това са допълнителните предложения, които следващия път въз основа на предоставената информация ние можем да коментираме или просто да отразим, и тогава да завършим дискусията по този въпрос.
Г-н Пенчев заповядайте.

Константин Пенчев:
Аз слушах много внимателно всички бележки. Аз съм притеснен, че в известен смисъл съм ограничен. Все пак темата е работата на съдилищата за 2007 г. Освен това, има едни задължителни таблици, които са ни спуснати от Висшия съдебен съвет, които са били навремето такива и ние по тях правим нашата статистика. Т.е. мен ме е страх, че за всяко дело не бихме могли да ви кажем колко точно дела са решени в срок, защото точно такава таблица няма. Мога да го направя, но не мога да го направя за една седмица, примерно.
Специално за качеството на работата на съдилищата. Първо искам да ви кажа, че може да звучи парадоксално, но в Русе са старите административни съдии, които се явиха на конкурс и изкараха. Там нямаме случай на нови и неопитни съдии. Аз лично съм много резервиран към тези данни за качеството и затова не съм го посочил и в доклада. Примерно, казал съм в Сливен има 0% отменени. 11 разгледани и 11 потвърдени. Това нищо не значи. Още не се е завъртяло колелото, за да кажем каква е картината. Примерно, в Русе имаше проблеми с едни бонове, които бяха само в Русе цяла серия. Имаше едно разминаване в практиката на нашия съд – в един момент приеха едно, а после друго. Възможно е една серия да бъдат отменени.
Моята задача е да направя периодични проверки на всеки съд конкретно по делата и по отменените, но точно това не би могло да бъде обхванато в доклада за 2007 г., защото става дума за 10 месеца работа. С тези цифри ние се запознахме м. януари, когато те ни предоставиха своята статистика. И аз се надявам през 2008 г. да имаме много по-пълна картина за проблемите.
Що се отнася до отделните нормативни актове – за тълкувателните решения. Съгласен съм, аз се замислих дали да дам информация по тези 7 решения какъв е бил спора и какво сме отговорили ние, но реших че може би ще отегча народните представители, а не вас юристите. Не знаех дали това е необходимо.
Що се отнася до Закона за местното самоуправление, понеже имаше конкретен въпрос за това тълкувателно решение, да решение няма Ще ви кажа защо няма решение.
Събрахме се пленума, но не можахме да постигнем мнозинство, като преобладаващите гласове бяха, че общинският съвет може да си прави каквото си иска, може да си подарява общинска собственост, може да прави всичко, но ние нямаме съдебен контрол, нямаме право на това. Това аз не споделям. Не постигнахме разбирателство, няма решение. Това е пленум, демокрация. Младите съдии са на мнение, че трябва да има съдебен контрол.
Мога да направя анализ специално тълкувателните решения. Ние ще правим една книжка на тълкувателните решения от основаването на съда досега. За 8 години има 6 тълкувателни решения на Върховния административен съд и то само по инициатива на Главния прокурор.
Специално за изборните дела. Те почти приключиха. В момента готвим една текуща статистика, пълна картина какво е положението и аз нямам нищо против, ако вие ми възложите, да направят нарочен доклад специално за Правна комисия да ви запозная с това, което се е случило. За принципни положения би могло да има тълкувателни решения, но за момента нямаме.
Специално за проверката на съдилищата още нямаме натрупани данни, за да можем да ги обобщим.
Янаки Стоилов:
Г-н Председател, благодаря ви за отговорите.
Проф. Анелия Мингова:
Що се отнася до високия процент брак. Това зависи от това колко хора са обжалвали. Ако са обжалвали само една много малка част от решенията, точно защото са очевидно неправилни, много по-добре, че всички са отменени. Т.е. тази формална статистика няма да ни доведе до никакви изводи. Трябва да се види от общия брой решения колко е процентът на обжалваните. Представете си, от 100 решения едно е обжалвано, и е отменено. Ще отчитаме ли 100% отменени и върнати дела. Няма логика.
Янаки Стоилов:
Тук се подсказва, че трябва да има два критерии: единият процента спрямо всички произнесени актове и втори път, спрямо обжалваните актове.
Проф. Анелия Мингова:
Тогава има смисъл да се види колко е процентът спрямо всички решени дела на тези, които са отменени или върнати.
Надка Балева:
Не е свързано с върнатите дела.
Г-н Пенчев каза ,че това са изискванията, които Висшият съдебен съвет е заложил за изработване на докладите.
Въпросът към Висшия съдебен съвет е, че няма графа изготвени решения за приключване на делото. Той наистина не може за една седмица да направи тази справка.
Янаки Стоилов:
Преминавам към уточняване на по-нататъшната ни работа.
Ние в своето становище ще го допълним с това, което се каза, включително и с препоръката към Висшия съдебен съвет да включи в изискванията за докладите и срочност на произнасяне по завършилите дела. Тъй като изглежда все повече слабости се констатират във фазата на изпълнението, тъй като съдът смята че е приключил своята работа като се е произнесъл с решение, което влиза в сила. Обаче ние се натъкваме в последните години на все повече случаи, когато хората юридически имат основанията, обаче практически след няколко години те нямат резултат от делото, което са водили. Тук трябва да засилим ролята на съда, включително да се окуражат хората, чиито решения не се изпълняват, да знаят, че в действащия Административно процесуален кодекс има начин това да стане.
Сега да уточним кога да завършим заседанието.
Г-н Пенчев, аз съм готов да се съобразя с времето, което ви е необходимо, тъй като ние можем да направим заседанието следващата и по-следващата седмица. Дори и да не е пълна тази информация, която ще подготвите, но това, което допълнително беше поставено, да можем да го получим -за срока за приключване на делата, и за другите неща, които вече формулирах. Тогава ще приключим нашата работа. Вие ни кажете кога за вас ще бъде възможно да подготвите тази информация – дали следващата или по-следващата седмица. Предполагам, че с допълнителната информация и кратко продължение на дискусията да приключим този въпрос, за да го внесем в пленарно заседание за обсъждане.

Проф. Анелия Мингова:
Поставям въпроса има ли смисъл от отлагане на обсъждането и искане на допълнителни данни при положение, че това ще затрудни председателя и при положение, че това е забележка от нас на указанията, които Висшият съдебен съвет. Не е ли по-добре във вашите изводи и препоръки да отправите допълнителните неща, които след това да бъдат направени за следващия отчетен период.
Янаки Стоилов:
Ние това ще го направим. Но това означава всичко да го адресираме за след една година. Докато ние част от тези неща, можем да ги изчерпим, макар и извън съдържанието на доклада още в действията, които ни предстоят.
А що се отнася до изборното законодателство, ако това не се смята за някакво превишаване на възможностите по закона, ще бъдем благодарни да получим и някакъв неофициален доклад, специално по изборното законодателство, без да чакаме годишния доклад, защото промените трябва да бъдат направени преди годишния доклад. Но това да бъде извадено от процедурите по приемането на доклада. Ако е готов г-н Пенчев, да го направи. Това е в някаква степен в неформален план.
Яни Янев:
Аз мисля, че проф. Мингова имаше и нещо друго предвид. Ще се явя тълкувател, ако разрешите.
Понеже докладът е внесен от Висшия съдебен съвет при нас. Практически това означава ли, че това, което допълнително г-н Пенчев ще направи, трябва да мине през Висшия съдебен съвет.
Янаки Стоилов:
Не значи. Това не е връщане на доклада във Висшия съдебен съвет.
Татяна Дончева:
Предлагам никой да не счита, че това е някаква проява на лека негативна сянка към доклада и към неговото съдържание. Ние започваме работа по тези доклади с идеята, че ние самите не сме съвсем наясно. Да, някои доклади на някои съдилища и по некачествени и по-неориентируеми нито за системата, нито за народните представители, са минали по-леко. Обаче аз мисля, че ще бъде от обща огромна полза да се ориентираме в тези анализи. Административните съдилища са допълнително предизвикателство, защото ги създадохме вчера. Имаше някакви критики по отношение на начина, по който се определя състав и може би ще възникнат идеи дори със статистиката, която търсим.
Аз мисля, че една втора среща, като разчетем и допълнителните приложения като отчета за работата, съпоставката между процентите на формално голям брой отменени дела, а пък съпоставени с бройката дела, която е приключена, съпоставена със срочността и всякакви други неща, може да ни ориентира много повече.
Аз се присъединявам към това, че докладът е много съдържателен, поддържам искането на колегите да се видим още веднъж, да анализираме някои дела. Например, изборното законодателство на нас ни трябва и заради това да видим какви промени да правим в парламентарното и да не залитаме в това съдът да подменя избирателни комисии.
Въпросът е и в това, че създаването на този огромен брой съдилища също е проблем, необходимостта им въобще. Да се ориентираме в това, което правим.
Да се обединим около това да се видим още един път.
Янаки Стоилов:
Ние можем да се съобразим с необходимото време за тази допълнителна информация и ако не следващата, по-следващата седмица да завършим дискусията по тази тема.
Константин Пенчев:
Не трябва да се съмнявате в моята добросъвестност че ще започна в най-спешен порядък да отговоря на тези въпроси, които бяха зададени тук, включително и за изборното законодателство. В момента, в който съм готов, ще изпратя допълнителни материали към този доклад.
Янаки Стоилов:
Като форма ще прецените – доклад с кратко съдържание и приложения към него. В момента, в който го получим, ние ще можем да се ориентираме и да насрочим завършването на тази дискусия и приемането на становището.
Благодаря ви, колеги. Закривам заседанието.



Председател:
(Янаки Стоилов)
Стенограф-протоколчик: