---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси





П Р О Т О К О Л
№ 21

Днес, 28.05.2008 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Министерството на правосъдието – Миглена Тачева, министър; от Висшия съдебен съвет – проф. Анелия Мингова, представляваща ВСС и Ана Караиванова, главен инспектор в Инспектората към ВСС, и кандидатите за инспектори в Инспектората към ВСС – Христо Ценков Христов, Незабравка Иванова Стоева, Иванка Георгиева Георгиева и Васил Цветанов Петров; от Върховния административен съд – Константин Пенчев, председател и народните представители: Георги Юруков, Станчо Тодоров, Минчо Спасов и Станимир Илчев.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми госпожи и господа,
Колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси в съответствие с обявения дневен ред:
1. Изслушване на предложените кандидатури за инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
2. Обсъждане на Доклада за прилагане на закона и за дейността на административните съдилища през 2007 г., № 811-00-2 от 08.04.2008 г., внесен от Висшия съдебен съвет - продължение.
По точка първа
Предлагам ви да действаме в съответствие с процедурните Правила за изслушване на кандидатите за главен инспектор и инспектори, които бяха приети от Комисията.
Всички от вас си спомнят, че процедурата, така както беше предвидена в Закона за съдебната власт, се изчерпа, но тогава не бяха попълнени две от местата, поради липса на необходимите гласове, за да бъдат избрани предвидения брой кандидати. Този казус няма непосредствена уредба в закона, но смятам, че напълно можем да приложим аналогията на закона и да постъпим съгласно правилата на Конституцията и Закона за съдебната власт. Затова си позволявам да ви припомня, а и за самите кандидати, които са предложени, тази процедура, която е предвидена в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за съдебната власт.
Първо, да се изслушат кандидатите по азбучен ред според личните им имена. Те се представят от вносителя на предложението до 2 мин.; лично представяне на кандидата, в което той може да допълни данни от професионалната си биография и да представи вижданията за дейността с оглед на длъжността си, за която кандидатства – до 3 мин.; въпроси от страна на народни представители – членове на комисията; отговор на кандидата след изчерпване на зададените въпроси и накрая обсъждане на кандидатурите и приемане на доклад, който да обобщава резултатите от изслушването. Този доклад ще бъде представен на вниманието на Народното събрание.
Съгласно решението, което гласува Народното събрание миналата седмица, в срока до 22 май, 18:00 часа са внесени следните предложения:
1. Иванка Георгиева Георгиева, предложена от Станимир Илчев и Минчо Спасов;
2. Незабравка Иванова Стоева, предложена от Ангел Найденов;
3. Васил Цветанов Петров, предложен от Лютви Места и
4. Христо Ценков Христов, предложен от Станчо Тодоров.
Те могат да се смятат като предложения и от името на съответните парламентарни групи.
По тези правила, надявам се, нямате някакви бележки освен, ако някой не поставя въпроса за тяхната промяна. Приемам това като ваше съгласие. Да пристъпим към изпълнение на оповестената процедура.
Първият от кандидатите, който ще бъде представен и изслушан, е Васил Цветанов Петров. Някои от тях са участвали в предишната процедура и предполагам, че има ориентация и информация за народните представители. Но тъй като ние подновяваме тази процедура, тя може да се развие по същия начин.
Ще помоля останалите кандидати да изчакат в близост до залата, за да бъдат поканени за изслушване един по един.
Заповядайте, г-н Петров.
Давам думата на г-н Казак да представи г-н Петров.

Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми г-н Председател на Върховния административен съд,
Уважаеми колеги народни представители,
Съвсем накратко ще представя още веднъж кандидатурата на г-н Васил Цветанов Петров. Вие си спомняте, че тази кандидатура вече беше представяна по време на заседанието, което предхождаше гласуването в пленарна зала.
Г-н Петров е роден през 1948 г. в гр. Пирдоп. Завършил е висшето си юридическо образование в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1974 г. Започва професионалния стаж като главен юрисконсулт в едно стопанско предприятие в Благоевград през 1979 г. От 1981 г. до 1984 г. е районен прокурор в Благоевград. И от 1984 г. досега без прекъсване е адвокат. Член на Висшия адвокатски съвет е от 2001 г. до настоящия момент.
Ползва се с необходимия авторитет в юридическите среди. Познат е в тях и мисля, че отговаря както на формалните, така и на изискванията, свързани с авторитет, репутация и професионални качества да бъде достоен член на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Казак. Г-н Петров, заповядайте.
Васил Петров:
Уважаеми народни представители,
Само едно уточнение – от 1 април 2008 г. не съм член на Висшия адвокатски съвет, защото изтече вторият мандат на Висшия адвокатски съвет. Така че това е стара данна, която е в моето CV.
Бих казал, че ми се ще да се ползвам от правото да не допълвам това представяне, което направи вносителя. Само бих казал, че 34 години съм в съдебните зали. Струва ми се, може би е силно казано да твърдя, че съм вътре в проблематиката на съда, на прокуратурата, на следствието с пълна убеденост, но сме да твърдя, че познавам добре работата дотолкова доколкото 34 години са сериозен професионален стаж. Това ми дава основание да се кандидатирам за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Не бих казал нищо повече. Готов съм да отговарям на ваши въпроси. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Имате ли въпроси към г-н Петров. Няма въпроси. Ако няма въпроси, да благодарим на г-н Петров за неговото участие в заседанието на Комисията. Благодаря.
Сега трябва да поканим Иванка Георгиева Георгиева.
Колегите вносители ми се обадиха, че са ангажирани в друга комисия, може би ще дойдат за представянето, но с известно закъснение. Някой от тук присъстващите членове на комисията в състояние ли е да представи г-жа Георгиева. Г-н Герджиков, заповядайте.
Проф. Огнян Герджиков:
Г-жа Георгиева е относително млад кандидат. Родена е 1970 г. Има магистратура в Юридическия факултет на Софийския университет. Има придобита квалификация “международно и европейски право” – магистър, в Москва. Има собствена адвокатска кантора в Пловдив. Отлично владее немски, английски и руски езици. За майчиния не говоря, защото предполагам че също го владее по този начин. Завършила е с много висок успех Софийския университет, Юридически факултет – с успех 5.25. Аз смятам, че това е една много сериозна кандидатура.
Янаки Стоилов:
Г-жо Георгиева, имате възможност да споделите това, което смятате за необходимо пред членовете на Комисията.
Иванка Георгиева:
Искам да кажа, че до настоящия момент съм работила единствено и само като адвокат за своите 13 години и 7 месеца юридически стаж. Като адвокат съм се сблъсквала с едни недостатъци от съдебната система, тъй като адвокатската практика е частна и извън съдебната система и по един начин изглеждат тези недостатъци, а вътре в съдебната система – по съвсем различен начин.
Ако бъда избрана за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, преди всичко бих работила за отстраняване на недостатъка “бавност”, тъй като голям проблем е в съдебното правораздаване насрочването на делата изобщо, разглеждането на конкретни преписки, съдебните дела, тяхното разглеждане и приключване. Във времето този процес продължава твърде дълго и аз смятам, че това обстоятелство действително е било обект на критики и в последните години е обект на критики от европейските институции. Трябва да се работи изключително в тази насока.
На второ място, искам да кажа, че ако бъда избрана на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет бих работила и в насока контрол и проверка на административната дейност на съдилищата, на прокуратурата, на следствените служби. Това е изключително важно за отстраняване на първия порок, който споменах - бавността, тъй като от административната организация на съдебните органи зависи и бързото приключване на делата, прокурорските преписките и следствените дела.
На трето, но не на последно място, изключително важна е дейността и правомощията, които имат инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет за уеднаквяване на съдебната практика. Голям проблем считам, че е тълкуването на закона и прилагането му от отделните магистрати по различен начин, дори и на територията на един и същи съдебен район и един и същи съд, или прокуратура, или следствена служба.
При дейността си смятам, че инспекторите следва да се ръководят преди всичко от принципите на законосъобразност, обективност и прозрачност. Същинската дейност на инспекторите е определена от Закона за съдебната власт, нормативно уредена в Конституцията, а също и в Правилника за организацията на дейността на инспектората.
При изпълнение на правомощията си, които условно можем да разделим на правомощия по контрол и проверка, инспекторът трябва да се води преди всичко от нормативната база в страната, да бъде безпристрастен и обективен.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Имате възможност за въпроси, колеги. Г-н Филип Димитров, заповядайте.
Филип Димитров:
Бихте ли препоръчали на младите български юристи да изучават европейско право н някой университет на Съединените щати.
Иванка Георгиева:
Бих им препоръчала.
Филип Димитров:
Все пак в кой?
Иванка Георгиева:
В който и да е университет, бих им препоръчала. Но все пак Съединените щати са малко по-далече от Европа и точно от тяхното право, доколкото е различно от европейското, към което ние се унифицираме, едва ли би намерило приложение в България.
Янаки Стоилов:
Други въпроси. Г-жа Иванова.
Иглика Иванова:
Един въпрос, който по традиция задавахме при първия тур.
Вие като адвокат очевидно имате и висящи дела. Не мислите ли, че ще има някакъв конфликт на интересите, ако станете инспектор с ваши бивши или сегашни клиенти.
Иванка Георгиева:
Не мисля, че ако бъда избрана за инспектор, биха се получили такива конфликти на интереси, тъй като не смятам, че има механизми, по които да се въздейства върху вътрешното убеждение и работата на инспекторите. Все пак инспекторът има само сезиращи функции - при установени нарушения следва да сезира компетентните органи.
Янаки Стоилов:
Други въпроси. Няма. Благодаря Ви, г-жо Георгиева, за участието в заседанието.
Следващата кандидатура е на Незабравка Иванова Стоева.
Г-н Юруков, Вие ще я представите? Заповядайте.
Тук пълномощията са по-свободни. Той като заместник председател на групата, тъй като г-н Найденов като вносител няма възможност да присъства. Заповядайте, г-н Юруков.
Георги Юруков:
Уважаема г-жо Министър,
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости, вече веднъж кандидатурата на г-жа Незабравка Стоева е представена пред Правната комисия. Едва ли е необходимо аз да повторя нейната биография. Тя е известна, представена пред вас.
Позволих си да се явя пред вас, за да споделя и лични впечатления. Защото житейската и правната биография се случи така, че ни събра с г-жа Стоева в един съдебен район. Това е Благоевградския съдебен район и аз имам преки впечатления от нейната работа като съдия, а аз като прокурор и по-късно като адвокат.
Г-жа Незабравка Стоева има своето място като юрист и участник в общинската и районната избирателна комисия на Благоевград за различните видове избори. Тя е и преподавател в Правно-историческия факултет на Югозападния университет в Благоевград, един търсен и уважаван от студентите преподавател.
Всичко друго е отразено в нейното CV. Аз горещо препоръчвам кандидатурата на г-жа Стоева и ви моля да я подкрепите.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви.
Г-жо Стоева, ако желаете Вие да използвате възможността ви за представяне.
Незабравка Стоева:
С оглед на това, че наистина веднъж представях себе си, предпочитам въпроси да ми бъдат задавани. Зная, че самата функция на инспектор изисква много работа. Самите правомощия на Инспектората изискват много усилия, много конкретна работа, за да може наистина това, което като надежда за Инспектората се залага от законодателя наистина да бъде изпълнено.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Имате ли въпроси към г-жа Стоева. Няма.
Благодарим ви за участието.
Преминаваме към изслушването на последната от предложените кандидатури тази на Христо Ценков Христов, който е предложен от г-н Станчо Тодоров.
Заповядайте, г-н Тодоров.
Станчо Тодоров:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаема г-жо Министър,
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости, имам честта да ви представя г-н Христо Ценков Христов от гр. София. Завършил СУ “Климент Охридски” през 1972 г.
Работил в системите на Министерството на вътрешните работи до 1997 г. в Столична и Окръжна следствени служби, Военна прокуратура, Националната служба като следовател и от 1997 г. до настоящия момент – повече от 10 години, е юрист-адвокат. Считам, че един такъв кандидат за Инспектората е една надеждна личност. Той е доказал своите възможности за тези повече от 25 години в системата на Министерството на вътрешните работи и повече от 10 години като адвокат, с дългогодишен стаж – над 35 години, човек, който се ползва с добро име. Познават го редица магистрати, с които той работи. Смятам, че може да отдаде усилия и да работи в Инспектората и да покаже това, което е направил през тези години.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Г-н Христов, заповядайте.
Христо Христов:
Към представянето няма какво да добавя. 39 години общо е юридическият ми стаж – 28 в следствието във всичките му звена – от район, през окръжна служба до национална. Имам опит в инспектиране на колеги от времето на Националната следствена служба, тъй като съм бил в отдел по произшествия, чиято основна задача беше да подпомага колегите в страната при възникване на нужда и да упражнява контрол и проверки във връзка с жалби от граждани и други институции.
От адвокатската професия получих възможност да съпоставям в процеса на работата, както на досъдебното производство, така и на обвинението и на самия съд във всички фази и инстанции. Мога да работя във всякакъв колектив с всякакъв екип. През годините съм доказал това. Считам, че определено бих могъл да бъда полезен в Инспектората общо взето с твърде богатия си житейски опит основно, а и професионален.
Баща съм на три деца. Имам четири внуци и очаквам още.
Ако имате въпроси, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Христов. Има ли въпроси към г-н Христов. Няма.
Благодаря Ви, г-н Христов, за участието в нашето заседание.
Преминаваме към заключителната фаза, в която всички от присъстващите, не само членовете на комисията, могат да изразят мнения за или по повод на представените кандидатури.
Г-жо Министър, г-жа Караиванова, г-н Председател на Върховния административен съд, ако вие желаете също може да се включите в дискусията.
Преминаваме към заключителната фаза, ако има становища от членовете на комисията по започната процедура. Г-жа Манолова.
Моя Манолова:
Искам само да ви обърна внимание на един технически въпрос. Тъй като има изисквания за определен юридически стаж, един от кандидатите по сметката, която може да се направи от документацията, има по-малко от 15 години.
Янаки Стоилов:
Изискването е за 12 години юридически стаж. По наша преценка всички отговарят на изискванията, всички имат изискуемия общ юридически стаж. Да ви припомня, че съгласно закона половината от инспекторите трябва да имат и специализират магистратски стаж не по-малко от 8 години. Но тази квота е попълнена. Шест от досега избраните и част от днес предложените отговарят и на допълнителното изискване. Така че всички са в рамките на общите изисквания.
Ако сте открили някакво несъответствие, ще го отразим.


Мая Манолова:
В единия от документите има две объркани цифри. В протокола за теоретико-практичен изпит са посочени две дати, но вероятно става дума за печатна грешка.
Янаки Стоилов:
Г-н Илчев, г-н Спасов, заповядайте. Г-н Герджиков представи кандидатурата, на която сте вносители. Ни вече сме във фазата на обсъждане на кандидатурите. Ако прецените, може да се включите в дискусията. Да се заявят допълнителни мотиви за подкрепа или оспорване на някои от кандидатурите или други мотиви, които смятате за важни.
Г-н Спасов, заповядайте.
Минчо Спасов:
Първо моля да бъдем извинени за закъснението.
Бих искал да спомена нещо, което предполагам сте забелязали, че г-жа Иванка Георгиева в момента е докторант по международно европейско право и това би могло да бъде един много позитивен елемент в нейната бъдеща работа като инспектор, тъй като засега, за съжаление, българската юриспруденция доста рядко прибягва до прилагането на европейското право, което след от 1 януари стана част от нашето национално право. И както наскоро г-н Светлин Михайлов беше посочил в една своя статия “Ползването на европейското право в България засега е екзотика.” Ние трябва да се борим за преодоляване на този факт. И колкото повече юристи в квалификация в това направление влязат в ръководните органи на съдебната власт, толкова по-добре би било за този процес. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Г.жо Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
С риск да ви върна отново към въпроса, който поставих, просто тук има едно несъответствие в датите. Датата, която е посочена, че започва да работи като адвокат, датата на издаване на удостоверение и датата от изпитната комисия. Има едно несъответствие на цифри.
Янаки Стоилов:
Може би трябваше да се поиска информация от самия кандидат.
Г-жо Манолова, бихте ли казали кое точно ви смущава.
Мая Манолова:
Ако погледнете удостоверението за издържан теоретико-практически изпит, там има едно противоречие, което и мен ме заблуди. Съгласно протокола от 20.12.1997 г. Отдолу датата е 21.12.1995 г., а посоченият в автобиографията начален срок, от който тя работи като адвокат, е от октомври 1995 г.
Всеки, който се е вписал като адвокат, знае, че в този документ, който е издаден два месеца по-късно, няма как да се впишеш в адвокатска колегия. Може да е техническа грешка.
Янаки Стоилов:
Това, което трябва да приемем тук като достоверен отговор на въпроса е информацията от удостоверението за издържат теоретико-практичен изпит, което е от 20.12.1997 г.
Колеги, ако някой иска да даде отговор или да изрази мнение по този въпрос, ще изслушаме становищата, но недейте да говорите в един съвсем свободен разговор.
Има ли някой, който желае да коментира това, което мисли.
Реплика: Да се даде допълнителна информация от кандидата.
Янаки Стоилов:
Не знам дали ще е възможно, ако г-жа Георгиева вече си е тръгнала.
Това, което виждам като подпис за министър, ми напомня за подписа на г-н Корнезов, който тогава беше заместник министър и е вероятно да е подписал това удостоверение. Ако то е подписано 1995 г. вероятно тогава е и издадено. Но остава въпроса как протокола е от 1997 г.
Миглена Тачева:
Има начин да се провери в министерството. Това може да е дубликат.
Христо Бисеров:
Да, но има и трета дата. Третата дата е в нейната автобиография, в която се посочва, че десети месец 1995 г. започва като адвокат, а тя тогава още не е положила изпит. Това не е възможно.
Янаки Стоилов:
Г-жо Тачева, Вие сигурно можете да ни дадете разяснение на един въпрос, който излиза от логиката. Дали може да се намери някакво обяснение, защото протоколът от провеждането на теоретико-практическия изпит е от декември 1997 г., а самото удостоверение е от 1995 г. Удостоверението може да е с по-късна дата от изпита, но как е възможно изпитът да е проведен по-късно от времето на издаване на протокола.
Г-н Спасов, заповядайте.


Минчо Спасов:
Г-н Председател, аз смятам, че е добре в комисията ад изясним всички обстоятелства, свързани с този факт, още повече че сроковете за произнасянето на комисията не са много дълги. За мен лично, разбира се това е въпрос на преценка на комисията, няма никакви пречка да поканим г-жа Георгиева и тя да обясни дали се касае за техническа грешка.
Янаки Стоилов:
Тя беше преди малко тук. Към нея имаше въпроси, тя отговори и си тръгна. Дали е възможно да се свържем с нея, ако иска да даде някакво допълнително разяснение по допълнително възникнали въпроси.
Г-н Казак иска думата.
Четин Казак:
Понеже министърът на правосъдието предложи да проверят в архивите на министерството протоколът от коя дата е и тогава ще се види дали се касае за техническа грешка при отпечатване на удостоверението.
Яни Янев:
Очевидно при автобиографията не се изписва с точни данни.
Второто разминаване, за което колегите поставиха въпроса, е невъзможността да започне да упражнява адвокатска професия преди да е взет изпита.
Два са въпросите, по които се иска допълнително уточнение и което може да бъде документално уточнено.
На първо място, действителната дата на протокола, с който е положен теоретико-практичния изпит и второ, решението на съответната адвокатска колегия, с което колежката е приета за младши адвокат. За мен това, което е очевидно от документите е, че тя е приключила стажа си като съдебен кандидат октомври 1995 г. и след това посочва, че начало на практиката й като адвокат е октомври 1995 г., което очевидно няма как да стане преди да бъде положен съответния изпит. Явно е, че двете дати ще бъдат уточнени, но така или иначе, за да не предполагаме за какво става дума, във всички случаи към настоящия момент по мое преценка, ако не е действителната дата на протокола 1997 г., се приеме логиката на датите 1995 г., 12-те години ги има. Но това са двата документа, ако решим, че ще искаме допълнителни документи, които тя трябва да представи, за да изчистим въпроса.

Янаки Стоилов:
Мисля, че се изясниха въпросите.
Независимо от разминаването в тези дати, ние констатираме наличие на минимално изискуемия 12 годишен стаж, независимо от двете години, които са разликата в някои от посочените документи. Това не прави кандидатурата извън изискванията на закона. Но все пак е добре да получим отговори на два въпроса и единия, който министър Тачева ще ни даде във връзка с това как се води удостоверението при тях и какво може да бъде обяснението за тази разлика в датите.
Второ, по възможност г-жа Георгиева да ни даде своето обяснение на това различие, за което мисля, че ние трябва да проявим достатъчно внимание по отношение на коректността на документите и на фактите.
Г-н Спасов, ще можем ли да разчитаме, че г-жа Георгиева ще дойде. (Да, идва.) Благодаря ви. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Тук има още несъответствия. Не че са решаващи въпросите, но е любопитно. Например, държавните изпити си ги е взела през декември 1994 г., а е започнала стажа през м. октомври. Трябва човек коректно да си представя справките.
Янаки Стоилов:
Засега дискусията по този казус да я преустановим. Ще чуем допълнително г-жа Георгиева.
Има думата г-н Тодоров.
Станчо Тодоров:
Уважаеми колеги, автобиографията е сбор от неверни данни и не може да се разчита на всички тези противоположни данни и да се гласува. Това е моето мнение.
Станимир Илчев:
С г-н Тодор сме имали диалози, особено в Комисията по отбраната с ранг на шедьовър. Аз му казах, че само неговата биография може да бъде 100% пунктуална, тъй като е бил в строга йерархична система, където ние не сме имали шанса да живеем и да се трудим. Например, в моята трудова книжка, която е тук в тази сграда в деловодството се губят 3 години от трудовия ми стаж. Хората знаят, че не се губят, но по книжка се губят и това са трите години, когато наистина съм работил много сериозно, а не както сега.



Борислав Ралчев:
Ако е въпросът за загуба на трудов стаж, на мен ми се загубиха точно 35 години в канцеларията. Оказа се , че аз съм започнал трудовия си път в 1961 г., което ми и личи.
Янаки Стоилов:
Колеги, продължаваме дискусията. Г-н Казак има думата.
Четин Казак:
Докато чакаме изясняването на тези две обстоятелства около кандидатурата на г-жа Георгиева, аз искам да поставя въпроса по какъв начин ще протече гласуването на кандидатурите и да изкажа своето становище, че миналия път доколкото си спомням, ние бяхме приели едни процедурни правила за подлагане на гласуване, а именно гласуване по азбучен ред. Мисля, че този способ трябва да се приложи и сега.
Янаки Стоилов:
Според мен, процедурата от началото докрай трябва да бъде същата, каквато миналия път. Ние се позовахме на нея и в комисията. Логиката изисква и в пленарната зала тя да бъде завършена по същите правила, които вероятно ще бъдат гласувани и тогава по същество да се направи произнасянето по кандидатури. Съгласен съм с предложението да се процедира по същия начин и в пленарна зала, както при миналото обсъждане и гласуване на кандидатурите за инспектори.
Тогава ние направихме гласуването така, че да се гарантира попълването на местата със специализиран стаж. Но сега това не е необходимо, защото минимумът вече е изпълнен, така че всички кандидатури ще бъдат поставени при едни и същи условия.
Очакваме г-жа Георгиева до 2-3 минути и затова предлагам да не започваме със следващата точка от дневния ред.
Г-жо Георгиева, извинявайте, че ви затруднихме. Във ваше отсъствие възникна въпроса за времетраенето на вашия юридически стаж какво е действителното положение и специално за удостоверението за теоретико-практичен изпит. На какво се дължи това, че в него е отразен протокол от 1997 г., а датата на издаването му е 2 години по-рано през 1995 г.
Иванка Георгиева:
Това е грешка. Мисля, че мога да взема препис от протокола, който е от 1995 г.
Янаки Стоилов:
Вие сте се явявали през 1995 г. на изпит и смятате, че това е техническа грешка.
Иванка Георгиева:
Предполагам, че е техническа грешка.
Надка Балева:
И още един уточняващ въпрос.
Ако това е техническа грешка, протоколът ви е от декември 1995 г., не може октомври 1995 г. да сте вписана като адвокат без този документ.
Има и още едно несъвпадение. В CV сте посочили, че като съдебен кандидат сте работили от октомври 1994 г., а държавният изпит е положен, видно от дипломата, декември 1994 г.
Иванка Георгиева:
Държавните изпити съм положила 1994 г.
Янаки Стоилов:
Ако си спомняте, дали става дума за някакво несъответствие при изписване на данните от вас. А другият въпрос се отнася до несъответствието в удостоверението за стажа, за което едва ли вие можете повече обяснения да дадете от това, което съобщихте.
Иванка Георгиева:
По-скоро е несъответствие в удостоверението. Вероятно е техническа грешка.
Янаки Стоилов:
А по другия въпрос за времето на държавните изпити и зачисляването в адвокатурата.
Иванка Георгиева:
Месец декември 1994 г. съм положила държавните изпити,. Изписването е моя грешка.
Янаки Стоилов:
Т.е. зачисляването ви в адвокатурата е от 1995 г. Но сега възниква въпроса с теоретико-практическия изпит, тъй като по същото време – или сте били на стаж в адвокатурата тогава?
Колеги, моля ви да чуете г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
От биографичната ви справка излиза, че по време на стажа сте положили държавен изпит. Така ли е?
Иванка Георгиева:
Не. Грешка при изписването.
Христо Бисеров:
Това е втора грешка!


Янаки Стоилов:
Ако става дума за някакво несъответствие при представяне на данните, Вие можете да ни дадете актуализиран вариант на вашата служебна биография, който да имаме предвид като най-точен. Ако имате възможност и желание затова, направете го.
А другият въпрос, който се отнася до удостоверението, Вие нямате какво повече да направите. Вие сте представили фотокопие, така че само от министерството евентуално могат да установят защо се получава това разминаване.
Иванка Георгиева:
Ако ми дадете един ден срок, бих могла да изчистя нещата.
Янаки Стоилов:
Аз не знам дали ще имате един ден, тъй като не е известно дали този въпрос ще се обсъжда още утре или в петък в Народното събрание. Затова, ако до утре сутринта, макар и не официално, успеете да представите тази информация, за да я имаме предвид като по-актуална. И по неофициален път може да се представи до утре сутринта.
А сега да чуем г-жа Тачева.
Миглена Тачева:
От проверката в Министерството на правосъдието се вижда, че става дума за Протокол от 12.12.1995 г. Удостоверението е със същия № 8462. Има допусната грешка. Протоколът не е от 1997 г., а от 20.12.1995 г.
Янаки Стоилов:
Изясни се въпроса. Става дума за едно несъответствие при съставянето на удостоверението.
Мая Манолова:
А за адвокатската колегия.
Янаки Стоилов:
Ние казахме, че това ще бъде проверено от кандидата и тя ще представи актуалната информация. Но така или иначе това е несъществено с оглед на общите изисквания дали има една година повече или по-малко адвокатски стаж.
Благодаря Ви, и Ви моля за извинение, че се наложи допълнително да искаме от Вас информация.
Има ли други изказвания по представените кандидатури? Няма.
В такъв случай ние ще съставим кратък доклад, който ще отрази представянето на кандидатите, поставените тук въпроси и кратката дискусия. Този доклад ще се представи на вниманието на всички народни представители.
В случая комисията смята, че не е необходимо да гласува по отделните кандидатури, тъй като това е правомощие на самото Народно събрание. Поне миналия път знам, че вие самите не изразихте желание в комисията да се направи гласуване по всяка една от кандидатурите. Това становище ще предоставим на народните представители, за да се пристъпи в Народното събрание към обсъждане и гласуване.
С това приключваме точка първа.
Преминаваме към точка втора - Обсъждане на Доклада за прилагане на закона и за дейността на административните съдилища през 2007 г., внесен от Висшия съдебен съвет - продължение.
Г-н Пенчев своевременно ни предостави допълнителна информация по въпроси, които бяха поставени на предишното обсъждане на доклада. Вие разполагате с отговора, който той е изпратил до мен и със справките, които са приложени към това писмо. Ние сме включили и кратък пасаж към становището на комисията, което отразява тази допълнителна информация, за което благодаря на г-н Пенчев, тъй като своевременно и точно е отговорил на поставените тук въпроси.
Ако желаете, г-н Пенчев, нещо да споделите.
Разполагате и с актуализирания вариант на проектостановището на Комисията. Ако има допълнителни изказвания и въпроси, нека да бъдат направени.
Заповядайте, г-н Председател.
Константин Пенчев:
Уважаеми г-н Председател,
Г-жо Министър,
Уважаеми народни представители,
Аз искам още един път да подчертая, че не само не се чувствам засегнат от исканата допълнителна информация. Напротив, смятам, че тя беше, както каза и г-жа Дончева миналия път, тя беше в конструктивен дух в смисъл да се изяснят, да бъде по-ясна картината на работата на административния съд и на административните съдилища. Защото в края на краищата тези съдилища бяха създадени от това Народно събрание и наистина много важно е да видим дали това, което е направено е добро или не е добро. Постарах се възможно най-бързо да събера тези допълнителни сведения. Отново повтарям, че за мен има някои несъответствия и може би недостатъци в самата форма на отчет, която Висшият съдебен съвет е утвърдил и аз поемам ангажимента за следващата година да предложа на Висшия съдебен съвет да коригира, поне що се отнася до административните съдилища някои таблици, за да може когато един не юрист – човек, който не е в съдебната система, като ги погледне, да му стане ясно какво работят тези съдии, колко дела и с каква бързина ги решават и с каква бързина си пишат решенията. Вие видяхте от справката, че 99% от решенията на административните съдилища са постановени в месечния срок, който е по АПК. За Върховния административен съд процентът е малко по-малък, което е обяснимо. Мисля, че е към 97%.
Какво допълнително да добавя? Дал съм малко по-подробна справка относно тълкувателните решения с диспозитива, защото имаше тук интерес от колеги малко по-подробно да дадем това.
Направихме тематична проверка специално на Русенския съд, защото там наистина бяха много лоши показателите. Оказа се, че неблагополучието на тази форма – ние слагаме в един кюп определени решения отменени, и то даже без да се сочи причината, създава доста страшна картина. При направената проверка се оказа, че само 8 решения са отменени и то става дума за една практика по едни бонове, за която все още нямаме единомислие. Сега на 6 юни имаме пленум на Върховния административен съд именно за да се произнесем по искане на Главния прокурор по този въпрос. По тези дела каква ще бъде практиката на Върховния административен съд и на съдилищата.
Готов съм да отговоря на всички други въпроси, които поставите. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Изказвания има ли? Г-н Шопов, заповядайте.
Павел Шопов:
Това, което ще кажа, няма да бъде много кратко. Слагам началото на процес и няма нищо общо с личната симпатия и антипатия, но ние от Атака сме поставяли много пъти въпроса относно политизацията на висшите магистрати. Ние не можем да спрем този доклад, който е написан на базата на отчети или справки на Председателя на Върховния административен съд, който е човек, който не е за този пост. Ние ще го отразим и отбележим в пленарна зала.
И от трибуната съм заявявал, че г-н Пенчев и пак повтарям няма нищо лично, и това не е във връзка с неговите качества като юрист, за нас е силно политизирана фигура и лице.
Г-жа Тачева се произнесе по въпроса и изказа мнение относно протестите на Атака пред съдебната плата, но тя може да го направи, защото тя е политическо лице в качеството й на министър и ние не можем да имаме упрек като процедура. Друг е въпросът, че по същество не сме съгласни с това, което каза тя, но ние можем с нея да спорим и да опонираме.
Но нека най-после, тук сме колеги завършили все едно и също висше учебно заведение, няма други от Юридически факултет, който не е от Софийския университет. В живота сме се преплитали в качеството на съдии, прокурори, адвокати – цял живот се познаваме извън тази зала, в която се намираме в момента. Но нека най-после да се дисциплинираме и да сме наясно кой прави политика и кой магистрати. Всичко това го казвам, досещате се, предвид днешната фамозна декларация в смисъл като изявление и авторски материал, който г-н Пенчев публикува във в-к “24 часа” на последната страница. Всички могат да го прочетат.
Аз няма да се спирам по същество. Но това е най-големият проблем за съдебната система и ние от него трябва да започнем. Една политическа сила може да осъществи своя законно позволен протест, или митинг, или мероприятие така, както е позволен по закон. Всъщност, както знаете всички, режимът не е разрешителен, той е уведомителен по отношение на първата, втората, третата и четвъртата власт - законодателната, изпълнителната, съдебната и медийната власт, защото те се барат, че са четвърта, независима власт, но да се взима отношение по този начин, по който се взе от г-н Пенчев, е абсолютно недопустимо.
Повтарям, оттук нататък ние ще поискаме или ще помолим за оставка на г-н Пенчев като председател на Върховния административен съд. Бяхме свидетели в годините, когато един висш магистрат, - вече не е председател на съответния касационен съд, заявяваше, че е заклет “костовист”. Все си мислех, че тези времена са минали, но те явно още текат. Трябва да се научим, че някои от нас, които сме в политиката, не можем да бъдем вече магистрати, защото такава е човешката психика и насока.
Въпросът е, че Председателят на Върховния административен съд е назначение на НДСВ. Може да бъде министъра на правосъдието назначение на НДСВ предвид ситуацията, която се е създала като управляваща коалиция в тази квота, в това съотношение, но това е друг въпрос. Но ние ще извадим наяве нелепите решения на Върховния административен съд, за които г-н Пенчев явно е повлиял, защото това бяха нелепи решения, свързани с автомагистрала “Тракия” при водените дела, за концесията, ще напомним за всичко това.
Ще поставим въпроса за абсурдното и нелепо решение относно строящата се сграда, хотел или ваканционно селище в забранената част на парк “Странджа”, която направи парламента на маймуни, за да бъде поправена грешката или не знам как да го квалифицирам, и още, и още, и още. Така че когато се постави в пленарна зала този доклад за разглеждане, ние ще изложим такива съображения. В тази връзка той не може да бъде обективен, той не може да бъде приет, защото данните на базата на които е съставен, са на Председателя на Върховния административен съд – човек, който е силно политизиран и ние ще искаме неговата оставка.
Янаки Стоилов:
Всъщност това, което към края казахте, има някаква относимост към обсъждания доклад. Т.е. ако имате претенции към обективността в областта на административното правосъдие, другата част мисля, че е само за сведение по повод на един спор, който се отнася до реда около съдебните сгради и вътре в тях.
Аз бих искал, г-н Шопов, без да влизаме в тази част на дискусията, Вие поне като юрист и човек, който има отношение към съдебната власт и юридическата проблематика, да признаете един факт, че е недопустимо в съдебните зали в съдебните сгради да бъде нарушаван реда, който да осуетява провеждането на правосъдието. По отношение на това отвън на площадите, улиците и пред тези сгради, вие имате правото да претендирате, да изразявате своето мнение, защото няма власт, която да е неприкосновена по отношение на някакви обществени реакции. Но вие би трябвало да признаете, че сте допуснали нещо, което наистина уронва престижа на правосъдието на институциите да осуетявате възможността те да изпълняват своите функции вътре. Не говоря за другото, което като политическа
Павел Шопов:
Това е друга тема.
Янаки Стоилов:
Друга тема! Но темата има две страни. И понеже Вие основно говорихте по другия въпрос, аз затова Ви обърнах внимание.
Павел Шопов:
Става въпрос за деполитизацията на всички магистрати.
Янаки Стоилов:
Като препоръка това го отчитаме.

Павел Шопов:
Когато аз реших да се занимавам с политика, излязох от магистратската си функция, напуснах съда и станах политик. Оттук нататък няма връщане назад.
Янаки Стоилов:
Г-жа Тачева и след това г-жа Иванова.
Миглена Тачева:
Аз няма да влизам в обяснение затова кой какво е правил пред палатата, в съдебната зала – не е предмет на това обсъждане. Само искам да припомня на г-н Шопов, че става дума тук за доклад, който е внесен от Висшия съдебен съвет, а не от г-н Пенчев. Този доклад беше обсъждан на заседание на Висшия съдебен съвет. Това са статистически данни, които са предоставени от председателите на административните съдилища. Анализът и оценките са част от този доклад, но той беше обсъждан от Висшия съдебен съвет.
Не искам да влизам в някакви детайли и дебати, но нека да гледаме на този доклад като на доклад, който е обсъждан от 25 магистрати, които са избрани по съответния ред и които всъщност ще ни дадат ясна насока оттук насетне какво правим и къде трябва да съсредоточим усилия: в законодателни промени, в организационно технически или други за подобряване на административното правораздаване.
Ще си позволя да кажа и още едно изречение. Добре е да се обсъдят и докладите на групите по мониторинга на Административно процесуалния кодекс, която група работи повече от година и окятое създадена точно с тази цел – да може да прави анализ на приложението на Административно процесуалния кодекс. Там където имаме несъвършенства на закона или нещо друго - тук видях, че има конкретни предложения за промени на няколко текста в закона,на Конституцията дори, да видим каква оценка се дава на бързината на кодифицирането на административното правораздаване в процесуалната му част, защото другото още не е завършено като край и да видим кои са текстовете, които пречат в съдилищата да си вършат работата. Да се направи тази сравнителна таблица, защото от изводите за бързина на делата, срочност на разглеждане на делата, много добра е оценката, която се дава –близо 96% приключват в тримесечен срок. Значи не можем да твърдим, че административното ни правораздаване е бавно, така както имаме упреци от европейските партньори по отношение на гражданските дела и на наказателните дела.
Приветствам идеята за тълкувателните решения. Включително бихме могли да помислим за електронен вариант на тълкувателните решения на Върховния административен съд. То е през призмата на задължението на всички съдилища по Закона за съдебната власт в тримесечен срок да публикуват решенията си, които в голямата си част са важни за прилагането на Гражданския процесуален кодекс и едно от основанията за касационно обжалване.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Министър. Г-жа Иванова и след това г-н Янев.
Иглика Иванова:
Аз бих искала да кажа, уважаеми колега Шопов, че аз също съм деполитизацията на магистратите, но има много голяма разлика между това да си действащ магистрат, върховен съдия, да излезеш в отпуска, да се кандидатираш като водач на листа за една определена политическа сила и след това да се върнеш на работа. Това не го приемам за деполитизация. Но фактът, че Председателят на Върховния административен съд някога е бил в политиката, това не значи, че той става негоден да се върне към магистратската си професия. Аз ви казвам моето убеждение.
По отношение на данните, които са залегнали в основата на този доклад, аз лично нямам никакви колебания. Не считам, че трябва да назначим някакъв специален персонал, който да брои делата и да види дали тези цифри и проценти са верни. Считам, че докладът, който сега ни се представя, е може би най-добрият, не може би, а мисля, че той е най-добрият от това, което досега сме разглеждали, включително и с бързата реакция – само в рамките на една седмица, с тези допълнителни данни, които получихме, заедно с предложенията и т.н. Това е най-точно съответстващия на конституционните изисквания доклад, който влиза за разглеждане в Народното събрание.
В тази връзка Върховният административен съд е най-добре работещия в сравнение с другите и то не само под председателството на г-н Пенчев, а да речем от предишния мандат насам. Колкото и да е важна фигурата на председателя на съда, тук говорим за резултати от усилията на всички магистрати в този съд. Не мисля, че трябва да хвърляме персонално упреци към председателя на който и да е съд, включително и на Върховния административен съд, за едни неудачни или странни, будещи някакви подозрения взети решения. Такива, за съжаление, има много. Но това не значи, че съответният ръководител не е годен да изпълнява работата си. Нека гледаме обективно на резултатите.
Яни Янев:
Искам да подчертая категорично, че от резултатите, които ние имаме тук, няма нито един момент от когото и да било в рамките на страната или от външни наблюдатели, от които да е посочено, че има политизация под някаква форма на това, което е направено. Виждате, че беше в един много прозрачен вариант изборът на председателите, изборите на съдиите и структурирането на цялата система. От тази гледна точка тук вариант за манипулация на данни и за политизиране на каквото и да било, ако и в миналото председателят да е бил човек, който е бил пристрастен към Национално движение “Симеон Втори”, не може да се говори и аз смятам, че не би трябвало, колега Шопов, точно този белег да слагаме върху този доклад.
Нека да разделим нещата на две. Ние говорим за функционирането на административните съдилища и нашата оценка за тяхната работа. Претенциите към отделните личности да ги отделим, защото хората ще очакват от нас този съдържателен дебат, а не нашите претенции към личността на председателя на административния съд. И това е по-важното, по-съдържателното, защото ако имаше такъв белег, който да изкривява тази картина, да има нещо, на което да стъпим, някъде да сме получили упрек в тази насока. Претенции към отделни дела винаги можем да ги имаме и в онова време, когато оня председател на Върховния касационен съд казвате, че е костовист, гледал съм дела, ще кажа, че решавани са делата перфектно и коректно, и професионално и имало е и такива, които лично за мен е оставало съмнение дали е така.
От тази гледна точка аз смятам колеги, че можем напълно спокойно да подкрепим това, което ни е предложено. Аз лично за себе си отчитам, че има много голяма разлика от първоначалния доклад, който ние получихме миналата година, опитът за доклад, защото тогава времето беше много кратко и съдържанието на това, което сега ни се предлага. Разбира се и допълненията, които се представиха.
Аз бих поставил един допълнителен проблем, който ми се струва, че може би ще бъде добре да го имаме предвид. Очевидно тази тема не е залегнала като форма за воденето на отчетността, но в крайна сметка струва ми се, колеги, че за нас все пак е важно общото време, в което стартира един административен процес и кога той приключва, било в рамките на административни съдилища, било при процеса на обжалване и през Върховния административен съд. Защото за бързината на правосъдието много е важна данната, в която се произнасят съдиите. Там имаме един много добър резултат, който е безкрайно позитивен и заслужава поздравления колегите, които работят и полагат усилия, за да могат да се справят с такъв голям процент произнасяне срочно за делата си. Но от политическа гледна точка е важен общият процес – от старта на един административен процес до неговия окончателен край с влязло в сила решение, независимо от това дали ще е в първата и с инстанцията в рамките на Върховния административен съд. Това ако ни представлява затруднение, ние имаме твърде кратък срок на работа на административните съдилища, за да можем да претендираме за тази информация, но за догодина вероятно ще има натрупан опит и дела, образувани в рамките на така създадените административни съдилища и ако имаме просрочие или по-дълго гледане, ще имаме по-реална представа за общия срок на провеждане на административните процеси. Благодаря за вниманието.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Янев.
Аз бих казал нещо в допълнение - колко време е необходимо да се изпълнят, макар че едва ли съдът може да ни даде такава информация. Но тук, разширявам малко темата, г-жо Тачева и г-н Председател, по повод на едни сигнали, които сме получили. Те се отнасят до гражданските дела, че са многобройни случаите, в които влезли в сила съдебни решения по граждански дела не могат да бъдат изпълнени, защото когато ответниците по тях са различни търговски дружества, някои от тях вече няма как да бъдат накарани поради липса на съответни средства и имущество да изпълнят. В същото време се регистрират от тези хора нови дружества и така правосъдието се обезсилва. Това е един голям проблем, на който ние трябва да обърнем внимание. Защото докато говорим за недостатъчна ефективност на правосъдието, оказва се, че в някои случаи и то не малко на брой, влезли в сила съдебни решения няма как да променят действителността, т.е. години усилия и най-накрая нищо. Но това е само в скоби като една по-широка тема.
Имаше няколко заявки: г-жа Манолова, г-жа Балева, г-жа Николова, г-н Казак и мисля, че с това приключваме дискусията. Заповядайте.
Мая Манолова:
В случая ще започна отзад напред с проблема, който постави Председателя на Правната комисия. Всъщност в случая по-тревожната тенденция по неизпълнение на съдебни решения, според мен, е тази, която е свързана с неизпълнението на такива актове от длъжностни лица. Ако се направи един анализ, ще се види, че много често не изпълняват административни решения – решения на Върховния административен съд, именно кметове или представители на местното самоуправление, председатели на общински съвети – хора, които заемат публични държавни длъжности, което е по-тревожната тенденция. Другата, че едно или друго дружество може да бъде ликвидирано, заличено, обявено в несъстоятелност или прочее всъщност е въпрос на граждански риск, който поема всеки гражданин като встъпва в отношения с подобен субект. Тревожното е това, че представители на властта не изпълняват административни актове и административни решения, които се потвърждават, или отменяват или се дава указания за издаване на други административни актове. Според мен, това би трябвало да бъде предмет на анализ може би на специално заседание на Правната комисия, включително за внасяне на корекции в законодателството, може би с налагане на по-строги санкции, защото една глоба от 100 лв. или 500 лв. не е това, което би накарало длъжностните лица да се съобразяват с решенията. Това е тревожната тенденция.
Що се касае до въпроса, който беше повдигнат тук, аз искам да изразя личното си съжаление. За първи път в Правната комисия се прави опит да внасяме елемент, който има място на площадите и може би в пленарна зала, но когато става дума за анализ на сериозни въпроси, когато говорим за юристи, за първи път някой си позволява подобен коментар и анализ на този, който си позволи г-н Шопов по отношение на Председателя на Върховния административен съд. Данните затова как той си върши работата, според мен, се съдържат в този доклад и бихме могли да приемем забележка от него в една или друга посока за организацията на работата в съда или за съдебните актове, но в никакъв случай за изразената от него гражданска позиция и днес, включително в пресата, за което го поздравявам. Това е гражданска позиция. Нямаше как една от властите да не изрази своето мнение по един въпрос, който беше поставен във фокуса на общественото внимание.
За всеки един юрист е недопустимо това, което си позволи, а и за всеки един гражданин, което направи онзи ден партия “Атака” пред сградата на Съдебната палата. Т.е. с действията си да се опита да повлияе върху едно висящо дело, върху едно дело, което в момента се разглеждаше. Тук възникват други въпроси, които, за съжаление, са извън компетентността на тази комисия – затова как си свърши работата, примерно, Прокуратурата или органите на реда, за да позволят подобно безобразие да се разиграва под прозорците на един съдебен състав, който в момента разглежда едно съдебно дело. Има си начини да бъдат атакувани съдебните актове, включително ако има недоволство от даден съдебен състав и в частност магистрат. Вече има Висш съдебен съвет, има съдебен Инспекторат, има лостови механизми, които могат да бъдат ползвани.
Колега Шопов, аз лично съм изключително изненадана, че един юрист може да защитава едно подобно поведение. Нека политическите речи да вървят в пленарна зала или някъде навън. Но това, което се опитвате да вкарате тук в Правната комисия сваля авторитета на тази комисия,че по такъв начин изобщо обсъждаме такива въпроси.
Надка Балева:
Г-н Председател,
Колеги, положителното си отношение към доклада аз изразих в предходното заседание.
Струва ми се обаче, че механично е пренесено в предложеното ни становище по повод представения доклад на последната страница относно препоръките. След допълнителната справка, която ни беше представена, аз мисля, че нямаме основание да поискаме посочване на причини за забавяне при разглеждането на административните дела. Защото такива срокове не само на разглеждане и приключване, но и постановяване на съдебни актове, каквито са постигнати в административните съдилища, за нито един друг съд не могат да се кажат.
Янаки Стоилов:
Нека да уточним. Тъй като има разлика в различните съдилища по различните дела не в такива големи размери, както беше първоначално, смятам, че този проблем продължава да бъде актуален, независимо, че е по-добър като показател от другите съдилища.
Надка Балева:
Ако позволите да продължа. Поставено на първо място създава впечатление, че едва ли не е масово това забавяне на дела. Струва ми се, че и г-н Пенчев и колегите от Висшия съдебен съвет и Инспектората ще го имат предвид, но не е необходимо да създаваме впечатление, че масово се забавят дела с посочване на първо място “причините за забавяне при разглеждането на административни дела”.
Що се отнася до втората част на този текст – да, защото наистина в определени съдилища има по-висок процент и там се налага анализ не само като бройки. Защото и миналия път говорихме, че първо трябва да се види колко процента са обжалвани и тогава да кажем колко от тях са отменени. Защото това ще бъде наистина точния критерий за качеството на работата на тези съдилища.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Нека съобразно с вашето становище в текста да добавим: “за забавяне в отделни случаи при разглеждането на административни дела”. Тази точка предлагате да стане втора, а не първа. Добре. Смятам, че така ще отразим по-точно съществуването на проблема и ще се лансира разграничаването между двете неща, които съдържа точката.
Понеже другата е логически по-назад – изпълняемостта на решенията,и това е била причината, а не степенуването по значение на трите точки. Можем да ги разместим и уточним съдържанието.
Г-жа Николова.
Елеонора Николова:
Аз мисля, че проблем “забавяне” точно при Върховния административен съд няма. Нещо повече.
Янаки Стоилов:
Ние говорим за административното правосъдие, а не за върховния административен съд.
Елеонора Николова:
Едва ли ще видим доклад, в който да се сочи, че 99% от съдебните актове са изготвени в рамките на един месец. Мисля, че затова абсолютно всички съдии от административните съдилища и от Върховния административен съд заслужават адмирации за голямото напрежение, в което са работили, за броя на актовете, които са постановили. Аз си направих труда да проследя данните от миналогодишния доклад, който съм запазила, и виждам, че в 2006 и 2007 г. напрежението, с което съдиите са работили, е много високо. Няма друга теза, която може да излезе оттук и ако искаме да бъдем обективни и да си свършим работата, както трябва, само адмирации за организацията, която е създадена и напрежението и отговорността, с която са работили колегите, за да могат да се напишат толкова актове. Защото виждате, че може би по отношение на някои съдии броят на свършените актове е над 340 акта, постановени за една година, което показва уникална работоспособност и отговорност към магистратската работа.


Янаки Стоилов:
Може би трябва да подчертаем в становището там, където е информацията, която получихме, да оценим този факт на много високия процент, в който съдът се придържа към изискванията за сроковете за разлика от упреците, които почваме да получаваме по повод на новия ГПК с разтегливото понятие “разумен срок”. Защото ние в НПК и в АПК сложихме точни срокове. При липса на традиции и дисциплина в гражданското правосъдие оставихме да се осланяме на разумен срок, който за някои продължава да бъде дълги месеци. Българинът трябва да бъде фиксиран в по-точни граници, за да може “разумният срок” да стане действителен срок. Аз ви казвам сигнали от практиката как по няколко месеца продължава действието и за някои това е разумно.
Елеонора Николова:
От бързото правосъдие, което се цели по един административен процес, защото става въпрос за атакуване на актове на администрацията, с бързото правораздаване всъщност се отговаря на големия обществен интерес да получат защита от администрацията в едни изключително кратки срокове. И аз пак казвам, че не мога да направя друго съждение, освен да адмирирам високата организираност и на ръководството на съда и на съдилищата по места, за да внесат такъв продукт.
По отношение на грозната картина тук. Аз не знам защо от няколко дена все си мисля за процеса на Никола Петков. Просто такива неща са недопустими, едно и второ, на мен лично, г-н Шопов, това което казахте, прозвуча като заплаха към г-н Пенчев, а това ние политиците също не трябва да допускаме. Това не бива да си го позволяваме, защото това е директна намеса в работата на съдебната власт. Ние лишаваме всъщност хората от право да имат граждански живот и граждански съждения. Това по същество е тоталитарно, за да не кажа по-тежка дума, защото всеки човек, независимо дали е магистрат – какъвто ще да е той, има право на гражданско съждение, на гражданска съвест и на гражданска позиция. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Очаквахме от г-н Шопов като представител на Атака поне да изрази съжаление за действията им вътре в сградата на съда и в съдебната зала. Другото - по света има всичко. Примери могат да се намерят и за едното и за другото.
Г-н Шопов, всеки български гражданин има право да изрази своя позиция по даден въпрос. Вие може да не приемате тази позиция, но не може да оспорвате правото на всеки гражданин да изрази позиция по някакъв въпрос. Тя може да има отношение към политиката, но не е партийна позиция.
Има думата г-н Казак.
Четин Казак:
Съвсем накратко искам да се присъединя към ласкавите оценки за доклада, затова че той представя една цялостна и обективна картина за състоянието на административното правосъдие през миналата година, съдържаща много данни – и статистически и по същество.
Искам да направя едно предложение за включване в препоръките. Това, което мен ме интересува, са проблемите, които е констатирал Върховния административен съд специално при прилагането на законодателството, при решаването на конкретни дела и свързаната с това необходимост от тълкуване или от взимане на становище по противоречиво тълкуване на законови норми. Посочено е, че в доклада се съдържат препоръки за законови промени, които да оптимизират административното правосъдие, специално чрез промени в Конституцията и в някои отделни закони, които да изградят в завършен вид Върховния административен съд като приоритетно касационна инстанция, а не като съд от първа инстанция. Посочено е, че подобни препоръки се съдържат и за промени в изборното законодателство.
Аз бих предложил в препоръките освен т. 3 – “освен да се анализира съдебната практика за оспорване на изборните резултати с оглед необходимостта от промени в изборното законодателство”, да се препоръча, да се прикани Върховният административен съд в следващия му доклад да представи по-цялостен обзор за всички проблеми, които са констатирани при прилагането на законите. Т.е. противоречива съдебна практика в рамките на административното правосъдие, необходимостта от даване на задължително тълкувание от страна на Върховния административен съд, констатирани слабости, несъответствия в законодателството не само по отношение на изборното законодателство, а въобще законодателството, което би могло да помогне на парламента да се опита да коригира тези несъответствия и законови проблеми. Т.е. изискването да бъде за по-обща сфера на препоръките и констатираните слабости в нашето законодателство, с които с е сблъскало административното правосъдие и специално Върховния административен съд като висш негов представител.


Янаки Стоилов:
Питам се как да дозираме въпроса, защото съдът трябва преди всичко да прилага закона, а там където констатира противоречия в законите да ни сезира да ги отстраняваме. Но да не прекрачим границата в областта на целесъобразността, където му възлагаме на съда предимно да прави законодателни предложения, като се питам доколко това ще бъде сполучливо.
Четин Казак:
Общо взето тези ежегодни доклади, които ние разглеждаме, са именно този механизъм на обратна връзка от страна на съдебната власт и в случая на административното правосъдие, за да могат да обърнат внимание на законодателството за съществуващи проблеми. Сега това е направено по отношение на изборното законодателство. Направено е и това г-н Пенчев го е изразявал нееднократно по време на обсъжданията на промените в Конституцията.
Мисля, че би било добре за нас ние да получаваме точно тази обратна връзка по отношение на цялостния обхват на проблемите, с които се сблъсква. И това не е законодателна инициатива. Това е обръщане на внимание от страна на административното правосъдие за конкретно съществуващи слабости и оттам ние да си направим изводи и евентуално всеки народен представител или управляващото мнозинство, да могат да предприемат законодателна инициатива.
Янаки Стоилов:
Добре. В приблизително следния смисъл да бъдат посочени областите на противоречива съдебна практика и случаите, в които законодателството създава проблеми за точното прилагане на закона. Нещо в този смисъл да се запише.
Ако няма други изказвания, да дадем думата на г-н Пенчев. Заповядайте.
Константин Пенчев:
Няма да ви отегчавам. Съвсем схематично ще отговоря.
Първо, за електронния вариант на следователската дейност. Министър Тачева си отиде. Не знам какво имаше предвид. Както всички решения на Върховния административен съд, така и тълкувателните ги има на сайта. В момента се чака изданието на всички тълкувателни решения на хартиен носител.
Въпросите и сега и миналия път бяха много основателни. Затова, че искате да видите действително, когато един гражданин отиде в съда, кога му се решава проблема. Защото този проблем го имаме от много, много години. Ние гледаме 10 дела, а гражданите казват моето дело го гледат 10 години. Ние гледаме 10 дела, но проблемът на гражданина е един.
Струва ми се, че с помощта на мониторинга, който се прави на АПК, просто Висшият съдебен съвет трябва да помисли много сериозно с наша помощ наистина да погледне съвсем иначе на тази статистика, която ние се опитваме да направим от години. Очевидно тази, която сега се прави, е формалистична и не е удачна. Трябва да имаме статистика, която да дава картина точно как се решава проблемът.
Същото е и с изпълнението на съдебните решения. В проекта за решение миналия път имаше да ме задължите да направя анализ. Аз ви представих една справка. Ние почти нямаме такива дела. Ние не можем да направим анализ на нещо, което не знаем как се случва и как работи все още. Но в момента, в който имаме достатъчно материал, ще направим и анализа.
Специално за даването на законодателни препоръки по отношение на всички закони, аз мисля, че трябва да намерим баланса. Защото в края на краищата затова, че ние имаме някакви виждания по дадени закони, едва ли са най-меродавните. Аз съм се опитал в този доклад да дам това, което смятам, че е най-наболяло и наистина трябва да се реши въпроса.
Даже искам да се обърна към вас с един апел. Чувам, че някъде се работи изменение на Закона за обществените поръчки. Мисля, че крайно време е да сложим съдебния контрол – тази особена юрисдикция, такава я правим. В нашия съд на практика се получава, че тя действително една особена юрисдикция не може да бъде. Дайте, вече имаме административни съдилища, имаме капацитет, дайте тези дела да отидат там на първа и втора инстанция – няма да се забавят. Това е дори по-добре и откъм достъпа до правосъдие, ще се гледат във всички 28 областни града, а не само в София.
Мисля, че дотук отговорих на всичко, което се каза.
Сега искам и на г-н Шопов да отговоря. Аз също го уважавам като колега от практиката и искам да му отговоря. Аз уважавам и ръководителя на вашата партия, г-н Шопов. Г-н Сидеров го познавам много преди да стане шеф на Атака. Познавам също и Капка Георгиева.
Вие казвате, че аз съм политизиран или един председател може ли да бъде политизиран. Един магистрат не може да членува в партия и не може да изразява становище по партия. Аз така го разбирам. Един магистрат на моето положение, на положението на Главния прокурор, на председателя на Върховния касационен съд той безспорно провежда някаква политика. Политика не в оня мръсния смисъл – да правим партии, да се явяваме на избори за депутати или нещо такова – политики за съдебната власт. Как ще има съдебна реформа, ако вътре съдебната власт не прави политика, няма желание да има съдебна реформа. Вие не можете да я направите отвън. Аз досега, вече четири години минаха от моя мандат, съм правил политика за съдебна реформа от първия ден, в който съм станал председател на Върховния административен съд съм се борил, въпреки съпротивата на много магистрати за съдебна реформа. Аз съм се борил и ще се боря за независимостта на съдебната власт. Аз няма да позволя никой и на нито едно място да унижи даден магистрат и да посегне на независимостта на съдебната власт. Аз не съм казал партия “Атака”. Аз казах не може да има такива неща в една съдебна зала и пред една съдебна палата. Аз нямам нищо против партия “Атака”, не ми е работа да имам. Аз съм магистрат. Ако не аз, кой друг ще стане да защити тази съдийка, аз дори и не я познавам. И до края ще правя това.
Вие ме заплашихте, че ще ми поискате оставката. Никакъв проблем нямате с моята оставка. Но аз поемам този риск, защото ако няма да го поема и няма да провеждам политика за съдебна реформа и за независимост, за какво са ме избрали мен - да получавам само заплата и да се возя на служебна кола? Аз така ги разбирам нещата. Можете да вземете стенограмата от това заседание и да я прочете утре в пленарна зала.
Да, аз провеждам политика за съдебна реформа и за независимост на съдебната власт, защото така го разбирам. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Пенчев.
Накрая да ви предложа редакция на препоръките, поне приблизителна, с което да приемем становището на комисията - редакция, която отразява тук изказаните становища и предложения.
1. Да се предостави информация за средното времетраене на процеса по административни дела и за по-високия процент отменени актове в определени съдилища и да се предприемат необходимите действия за тяхното отстраняване.
Вместо забавянето, което в случая не е главния проблем.
Втора точка, г-н Пенчев, може би е редно да я оставим все пак, тъй като за още една година вероятно ще има вече и наличен материал, а и тя привлича вниманието върху изпълняемостта на решенията.
Трета точка така както е отразена.
И другата, за която също стана дума – за областите на противоречива съдебна практика.
Ще намерим съответната редакция за това, което тук беше коментирано.
Колеги, мисля, че така вече можем да подложим на приемане така представения доклад със становището на комисията.
Тези, които са “за” приемането на доклада заедно със становището с препоръките на комисията, моля да гласуват.
Четиринадесет гласа “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Няма.
С четиринадесет гласа “за” и един “против” се приема доклада на Висшия съдебен съвет за прилагането на закона и дейността на административните съдилища със съответното становище и препоръки на Правната комисия.
Благодаря ви за участието.
Благодаря Ви, г-жо Мингова и г-н Пенчев.
Закривам заседанието на комисията.


Председател:
(Янаки Стоилов)



Стенограф-протоколчик: