---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 22

Днес, 05.06.2008 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Министерството на правосъдието – Стефан Фиков, заместник министър, Румяна Цочева, Станислав Стефанов, Юлия Меранзова, Виктория Нешева и Сия Николова; от Министерството на вътрешните работи – Пенка Цекова и Любослав Попов; от Главна прокуратура – Явор Бояджиев; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Стефан Хубенов и Теодор Илиев; Мартин Димитров, народен представител.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Колеги, преди да открия заседанието на комисията ще ви пусна един списък, на който да отбележите възможността си за участие в заседание на Комисията на 4 и 5 юли 2008 г. във връзка с обсъждане на Законопроекта за семеен кодекс. Тъй като с организацията на това заседание са се ангажирали от Министерството на правосъдието, е хубаво да им дадем точния брой на хората, които ще участват в това обсъждане, на което ще бъдат поканени различни организации и институции, които имат отношение към темата.
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, № 754-01-147 от 07.11.2007 г., внесен от Мартин Димитров и група народни представители.
2. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, № 802-01-35 от 31.03.2008 г., внесен от Министерския съвет.
3. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за конфликт на интереси, № 802-01-47 от 02.06.2008 г., внесен от Министерския съвет и Законопроект за разпростиране правилата срещу укриване на конфликта на интереси върху лица, заемащи административна или висша държавна длъжност, § 854-01-10, внесен от Филип Димитров и група народни представители.
4. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за управление на етажната собственост, № 702-0157 от 12.11.2007 г., внесен от Министерския съвет – продължение.
По първа точка - Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от Мартин Димитров и група народни представители.
Знаете какво е съдържанието на законопроекта. Сега ние трябва да се произнесем по същество. Освен предложенията на вносителя, други писмени предложения няма постъпили.
Имате думата по трите параграфа. Мисля да ги обсъждаме заедно. Заповядайте, проф. Герджиков.
Проф. Огнян Герджиков:
Благодаря Ви, г-н Председателю.
Аз искрено съжалявам, че не съм бил в залата, когато този законопроект се гласува на първо четене. С цялото ми уважение към г-н Мартин Димитров, не поставям под съмнение неговото добро желание да направи нещо полезно за бизнеса, като той бъде облекчен, но смятам, че това е едно негодно средство и то в една част е абсолютно неудържимо да се защити. Защото във Втората директива на Европейския съюз от 1986 г., така наречената “Капиталова директива” в чл. 6, т. 1 е поставено задължително изискване капиталът на акционерното дружество да не е по-малко от 25 хиляди европейски разчетни единици – тогава екю, сега евро, което отговаря приблизително на нашите 50 хиляди лева, което е минималният изискуем капитал за акционерно дружество.
Дружественото право е една от 18-те области на задължително правно хармонизиране. Ние поехме ангажимента, за да станем членки на Европейския съюз, изпълнявайки тези директиви. Сега ако искаме да излизаме от Европейския съюз кажете. Можем да си позволяваме тогава всякакви волности, но смятам, че не това е целта на занятието. Затова в тази си част това е немислимо дори да се подлага на обсъждане. Капиталът на акционерното дружество не може да бъде по-малко от 50 хиляди лева.
Що се касае до другата дружествена форма – ООД, там няма такова задължително изискване от страна на Европейския съюз. Тук вече е въпрос и на целесъобразност какъв да бъде изискуемият минимален капитал. Един от основните аргументи е, че видите ли няма такива високи изисквания за капитал в много държави. Вярно в Съединените щати не е така, в нова Зеландия не е така, в островите Фиджи не е така, в Бурнео не е така и в много други страни. Във всички тези държави и в много други действително няма такова изискване за капитал, но искам да кажа, че и ВЕЦ и ТЕЦ произвеждат ток, само че ВЕЦ не се нуждае от въглища, а ТЕЦ се нуждае от въглища. Ние искаме на ТЕЦ да махнем въглищата и казваме: Ние ще произвеждаме в ТЕЦ без въглища. Горе-долу така си го представям. Защо?
Защото това е една съвършено различна система. Светът е разделен на две от тази гледна точка. Европейската континентална дружествено правна система изисква минимум капитал, защото там капиталът играе гаранционна функция. Такава гаранционна функция не играе капиталът в англо-американския свят. Там няма такава гаранционна функция. Там с 1 долар можеш да имат най-голямата фирма. В континентална Европа не е така. Капиталът играе гаранционна функция. Търговският закон е построен така, че да се стреми във всеки един момент да осигури актив на имуществото и то чисто имущество – чист актив, да е на стойността поне на записания минимален капитал на това дружество, за да служи като гаранция на кредиторите. Ние какво искаме да кажем сега на кредиторите – вие няма да имате никаква гаранция. Защо е необходимо за капиталовите дружества ние да направим на практика без капитал. Какво е това 500 лв. капитал. Това е несериозно. Това е една по-сериозна вечеря на четири души в един ресторант. При положение, че трябва да има точно тази гаранция за кредиторите. Аз даже смятам, че ако правим промени, трябва да ги правим точно в обратната посока – да повдигнем капитала, така както е в Испания. Защото при нас точно това е проблемът, а не обратния проблем. Който иска да прави без капитал търговска дейност, моля. Има едноличен търговец, има събирателно дружество, има командитно дружество, има кооперации, където капиталът няма гаранционна функция. Това са форми на търговска дейност и никой не ги спира. Който иска да прави по-сериозна търговска дейност, ще използва капиталовите дружества, т.е. акционерното и ООД.
Аз категорично възразявам срещу този законопроект в този му вид.
Янаки Стоилов:
Само по втория параграф не взехте отношение. Значи той може да се приеме.
Проф. Огнян Герджиков:
Той няма особено значение. Да се замени 70% с 35% не е голяма беля. Може да се приеме, за да не остане целият закон отхвърлен. На мен ми е безразличен втория параграф.
Янаки Стоилов:
Благодаря за становището.
Г-н Димитров, може би да дадете противоположно становище конкретно по аргументите, които с представиха.
Мартин Димитров:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Никога не съм криел своето уважение към г-н Герджиков, но сега ще кажа, че имам абсолютно коренно противоположни аргументи на това, което беше казано от него.
На първо място, да, има Европейска директива, която и в момента е пред мен. Тя касае действително акционерното дружество.
Когато внасяхме нашето предложение, идеята беше да се направи разлика между акционерното дружество, което е рисково на борсата и такова, което не е, но истината е, че голямата загриженост на всички вносители касае ООД. Така че там трябва да бъде концентрирано нашето внимание. На практика мога да се откажа от предложението за АД, тъй като основното предложение, което касае малките и средни фирми, което е важно са предложенията за намаляване на изискуемия капитал за регистрация на ООД.
Г-н Герджиков каза за разликата между континенталното европейско право и англо-саксонското или другото право. Само че Франция е една типична континентална страна, леко социалистическа и в тази леко социалистическа страна знаете ли, колеги, колко е минималният капитал за регистрация на ООД – 1 евро. В тази голяма континентална стара страна е 1 евро минималният капитал за регистриране на ООД. Та каква гаранция е това 1 евро? Това е логичният въпрос тук. Това е голяма пукнатина в тезата, която г-н Герджиков иначе убедително се опита да постави на тази маса.
Подобни пукнатини има и в случаите на Ирландия, Великобритания, Македония, Черна гора. За последните няколко години Финландия и други европейски страни с пъти намалиха минималния капитал за регистриране на фирма. Естония също.
Има огромни изследвания на Световната банка. Седнали са сумата експерти с добри качества и са направили за 176 страни по света изискване. И стигат тези хора до извода, който е пред мен и мога да го дам на всеки, който проявява интерес, че една от пречките в България за малкия и средния бизнес е минималният капитал. Изключително и само говорят за ООД в това изследване.
Когато беше внесен нашия законопроект на страницата на Световната банка се появи статия, в която се казва, че тази стъпка добра за България. Т.е. Световната банка и изследването, което е направила, твърдо стои зад една такава позиция, която да бъде направена като реформа, като промяна на ситуацията в България.
Страни като Румъния, Сърбия, Италия, Испания, Хърватска, Белгия, Естония, Швеция, Португалия, Чехия, Дания, Германия – всичките имат по-нисък минимален капитал за откриване на фирма, отнесен към брутен национален доход. Защото така се мерят нещата – към една средна заплата отнесено каква е тежестта за започване на бизнес за създаване на ограничено отговорно дружество. България по този критерии в това голямо изследване на Световната банка е класирана на 100 място. Казват, че това на нас ни е голям проблем. Хората са направили това голямо проучване и това са икономисти и прависти от всякакво естество и тяхната независимост не може да бъде поставена под съмнение, според мен. Това е моето мнение. Вие може да кажете друго. Ние можем да кажем, че тук си имаме една практика от 10 години, харесваме си я и не искаме да възприемем това, което ни се предлага. Дето се казва – свободната воля на всеки народен представител.
Другото нещо, което бих казал е сериозна пукнатина в тезата на противните аргументи, изказани от г-н Герджиков и някои други юристи в българския парламент е, че там където няма минимален капитал за създаване на ООД, нямало еднолични търговци и нямало кооперации, което не е вярно. Във Франция има едноличен търговец, който е без капиталова форма, освен това си има и ООД и разходът за неговото създаване е 1 евро. Разходът за създаване на ООД в Румъния е 63 евро, в Сърбия също е под 100 евро.
Колеги, ние сме в такава конкурентна обстановка. Светът е глобален, светът е много динамичен и ние трябва да реагираме и към българските предприемачи, българската средна класа и да взимаме най-добрите практики. Трябва да бъдем много гъвкави. Най-добрата практика е такава.
Искам да ви предложа две опции. Едната опция е тази, която е внесена като законопроект. Ако все пак не можете да преглътнете такава мярка, ако все пак не може да намерите сили в себе си, другият вариант е да намалим сумата, която реално се внася за ООД от 70 на 10%. Това е другият вариант. тогава гаранционната функция, за която г-н Герджиков и други юристи пламенно ни убеждават, аз съм убеден, че те лично смятат това за важно, остава и така поне облекчаваме бизнеса.
Колеги, каква е нашата дългосрочна битка и това го казвам напълно искрено към всички вас. Нашата основна битка е създаването на стабилна средна класа в България. Двама студенти, които имат идеи, не е задължително да имат пари. Много хора имат идеи, но нямат пари. Тези хора имат право да опитат да създадат нещо. А ООД е най-предпочитаната форма за правене на бизнес в целия Европейски съюз.
За да не ви отегчавам повече, искам да ви кажа няколко неща. В актуализираната управленска програма на правителството тази точка съществуваше. След като ние внесохме законопроекта, някой вкара тази точка “Намаляване на минималния капитал за регистриране на фирма” в актуализираната европейска програма. По-късно министърът на икономиката Петър Димитров се изказа в подкрепа. По-късно министърът на финансите Пламен Орешарски се изказа в подкрепа на тази точка. Така че надявам се да подкрепите законопроекта.
Янаки Стоилов:
Имате думата. Г-н Абаджиев, заповядайте.
Димитър Абаджиев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Съвсем конкретно ще взема отношение по § 1, тъй като що се отнася до акционерните дружества мисля, че г-н Герджиков беше изчерпателен. Там наистина имаме задължение, от което не може да се излезе.
По отношение на ООД наистина това е дружествената форма, която е най-присъща за малкия и среден бизнес. Има действително в дружественото право два принципа: единият е гаранционен, който го описа г-н Герджиков, а другият, всъщност не предвижда такава гаранция. Гаранционният започва като европейско континентален, но той вече не е такъв, тъй като наистина има доста или поне няколко примера в Европа, включително и Франция, както каза г-н Димитров, които вече не прилагат тази гаранционна система. Точно тези страни, които ги изброихте – САЩ, Великобритания и други страни, които не я прилагат, за съжаление, са с доста по-динамична икономика от другите, които я прилагат.
Аз подкрепям предложението на г-н Димитров по § 1. Той всъщност не променя принципа на гаранционност. Забележете, той не предлага другата форма, която е позната в Съединените щати, във Франция, във Великобритания, която е негаранционната форма, защото той не предлага да се намали на 1 лев, т.е. да има символично внасяне на някаква сума, която да не е никаква гаранция и регистрацията да си завършва без такава гаранция. Той практически предлага да се намали сумата, която обаче продължава да си бъде сума. 500 лв. в България са 500 лв. и не са 1 лев. Идеята, доколко разбирам, съобразно нашите стандарти да се намали този праг съобразно стандартите на българите, които ще развиват малък и среден бизнес, за да може наистина много по-динамично този спектър, този сегмент от българското общество да може да прави такъв малък и среден бизнес, поради което аз мисля, че е съвсем удачно освен всички други аргументи, това със сигурност ще насърчи малкия и среден бизнес и ще способства за българската икономика. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Абаджиев.
Г-жа Николова, г-н Димитров и г-н Янев.
Елеонора Николова:
Аз ще започна с думите на г-н Димитров, че ние не можем да го преглътнем.
Какво значи да можем да преглътнем? През цялото време ние говорим за капиталови дружества и говорим затова, че те влизат във взаимоотношения помежду си. Говорим за стабилитет на тези взаимоотношения и затова, че след като сключил редица договори, след като си поел финансови ангажименти, в момента в който ти не стоиш насреща с капитал, фактически целият обмен между фирмите увисва във въздуха. Сега големият проблем на българските граждани е точно това, че много фирми са получили пари или са влезли във взаимоотношения, дължат много пари, междувременно са успели да влязат в ликвидация и да се ликвидират. И след като производството е протекло в рамките на 6-7-8 години практически те нямат откъде да реализират своето вземане. Това е голямата болка на българския бизнес – тази взаимна задлъжнялост, тази невъзможност за удовлетворяване, това взаимно затъване в борчове. Аз мисля, че това е един популизъм и той е още по-опасен, защото идва от дясно.
Янаки Стоилов:
Г-жо Николова, може ли само да напомня, че този проблем, който поставяте е много сериозен. Наскоро имаше едно писмо от предаването “Частен случай”. Аз даже бих ви предложил Вие и г-н Димитров да участвате, защото те ни пишат за масови случаи, когато има присъдени вземания, а те не могат да се съберат от знайни и незнайни фирми.
Елеонора Николова:
Аз мисля, че не знаете за този случай. Но от Пресцентъра на Народното събрание включително и мен ме поканиха. Като наех, че ще бъда на “електрическия стол” пред недоволните граждани затова, че не могат да си реализират вземанията при положение, че са регистрирани с капитал, а какво би се случило. Аз съм регистрирала стотици фирми и знам много добре, че се внася 70 на сто и се чака да излезе регистрацията и като излезе регистрацията, парите се взимат обратно. Това е практика. Но това не значи, че като си изтеглиш парите не продължаваш да отговаряш до размера на регистрирания капитал. И ти отговаряш вече с имуществото на съдружниците в ООД. Отговаряш, ако си еднолично ООД, до размер на 5 хил. лв. със своето имущество и можеш да бъдеш търсен до размера на това имущество.
В този смисъл, ако говорим за стабилитет в отношенията, ако говорим въобще за бизнес, а бизнес се прави с пари, аз мисля, че това е несериозно. Аз лично не че не мога да го преглътна, както каза г-н Димитров, ние сме правили редица глупости и тази можем да направим. По въпроса за преглъщането, аз ще го преглътна. Но става въпрос, че с това ние въобще не обслужваме нито търговските взаимоотношения, нито казваме нещо на капиталовите дружества какво са те по същество, нито казваме дали има някаква гаранционна форма въобще, създадена от нашето законодателство.
Аз видях едно добро предложение на Съюза за стопанска инициатива. Там се търси едно разграничение между тези две възможности все пак като едно средно положение в смисъл да се даде много продължителен срок за внасяне на размера на капитала след като си го заявил. Но аз мисля, че това е несериозно. Като си решил да правиш бизнес, го правиш. Сега с оглед на инфлацията 500 лв. са равни на 5 000 лв. и нека да си го кажем и това.
Филип Димитров:
Аз трудно бих могъл да споря с тук присъстващите мастити юристи, включително и тези, които са регистрирали стотици фирми, но искам да направя две констатации, които според мен са важни.
Първата е, че взаимната задлъжнялост е реален проблем, който както личи от думите на хората с най-голям опит в тази стая не е решен и не може да бъде решен чрез размера на уставния капитал. Самият факт, че ние обсъждаме колко голям е този проблем и колко е страшен, показва, че сега действащата уредба с нищо не е помогнала за неговото решаване. Затова нека да не си хвърляме прах в очите, не това може да бъде аргумент за едно или друго решение. От тази гледна точка цялата аргументация на г-жа Елеонора Николова отпада просто защото е ирелевантна.
Вторият въпрос, който е любим особено в академичните среди в България, но може би нещата в парламента би трябвало да протекат по един малко по-различен начин, е тази нагласа да се говори за континенталното право като затова, което трябва да бъде и за това, че англосаксонското и друго за нещо, което не трябва да бъде.
Не ми се сърдете. Всички ние сме слушали лекции и са ни изпитвали по този начин, но това е анахронизъм. Този анахронизъм може да бъде наблюдаван във факта, че Канада функционира и има Върховен съд, в която двете системи се смесват – в Квебек и в останалите провинции, това може да бъде наблюдавано по силата на факта, че Европа все повече и повече започва да сближава своето право и в него от една страна са Великобритания и Ирландия, а от другата страна е това, което му викаме континентално право. Струва ми се, че съображението затова как ние трябва да седим чистичко в зоната на континентално право е едно анахронично съображение. Тогава, когато можем да прескочим през тези бариери, може би ние ще бъдем по-ефикасни и както виждате страни, които много обичат своята континенталност, като една Франция, се опитват да направят такива стъпки. Това е изглежда тенденцията на бъдещето. Следователно този аргумент, който е чисто теоретичен логически и привлекателен от академична гледна точка, според мен, също не е сериозен аргумент против развиваната от г-н Димитров теза. Остава практиката, остава констатацията на експертите, които без да са обременени от състезанието между двете правни системи поставят въпроса за икономическата резултатност на единия и другия подход По тази причина аз ще подкрепя предложението.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Димитров. Г-н Янев и след това г-жа Хитова. Мисля, че дискусията вече очертава възможните решения.


Яни Янев:
Колеги, аз мисля, че има две неща съвсем конкретни, които трябва да обсъдим по повод на направеното предложение.
Първото е разбирането за уставния капитал на дружеството като фактическа налична сума, която съществува по сметките на съответното дружество и каква е неговата функция, каква е неговата съдба след регистрирането на самото дружество. Дали говорим за формалните критерии и за параметрите на ограничена отговорност за съдружниците в дружеството по отношение на бъдещи претенции спрямо тях и ние говорим за фактически налични пари или друго равностойно, което е в рамките на обявения капитал. От тази гледна точка аз мисля, че ние имаме два съвсем различни подхода, които можем да предприемем.
Първият от тези подходи е ако ние не обвързваме категорично заявеният капитал на дружеството - на ООД, който капитал на дружеството практически ограничава параметрите на личната отговорност, проф. Герджиков, ако не казвам нещо точно, ще Ви моля да ме коригирате, на личната отговорност на съдружниците за задълженията на дружеството. Той може да бъде не 5, а ние можем да го направим и 10 и 15.
Друг е въпросът за фактически внесените средства – част от обявения капитал, към момента на регистрацията на дружеството, което в някаква степен очевидно, че в момента, тъй като има съвпадение на заявеното като капитал на дружеството и реално, което трябва да се внесе като пари, създава някакви ограничения. Но още със създаването на Търговския закон е допуснато да има различие по отношение на това, което се заявява като капитал на дружеството и онова, което реално се внася. Т.е. ние можем да увеличим това разстояние, от една страна, за да се заяви по-голямата степен на отговорност на съдружниците по отношение на ангажиментите спрямо външни лица тогава когато в дружеството не остане имущество, с което да бъдат удовлетворени кредиторите и с което съдружниците трябва да отговарят лично затова, което дружеството отговаря и другото, фактическата сума, която се внася.
От тази гледна точка аз ви предлагам да го приемем като предложение на комисията, ако щете в тази насока. Минималният капитал, с който би трябвало да бъде регистрирано едно ООД да бъде 10 хил. лв., но сумата, която фактически трябва да бъде внесена към момента на регистрацията, да бъде 500 лв. или 1000 лв. Защото практиката по регистрацията на търговски дружества не показва нищо различно. Хората внасят 3 500 лв. или 5 000 лв. и след момента на регистрацията на дружеството, те изтеглят тези пари и ги използват за всичко останало. Те нямат онази гаранционна функция, която вероятно би ни се искало да имат тези средства по повод на регистрацията на дружеството. Ако ние предвидим други правила, в които казваме, че тези пари – 5 000 или 10 000 лв., стоят и те са на сметка някъде и към които винаги би могло да се посегне в случай, че бъдат по повод на изпълнение, да имат гаранционни функции или да обезпечават по някакъв начин вземания на дружеството, разбирам. Но ние след като сме допуснали, че тези пари просто формално престояват известно количество време докато се регистрира дружеството, а след това управителят на дружеството може да ги изтегли и да ги върне на съдружниците и дружеството практически да няма никакъв реален капитал, защото то към този момент вероятно няма и никакво натрупано имущество, с което да отговаря, тогава този факт, че ние обявяваме някаква сума като уставен капитал на дружеството, определящ параметрите на ограничената отговорност губи своето съдържание, по мое мнение.
Затова си мисля, че ако трябва да решаваме този проблем, който е голям за нашата икономика – с голямата задлъжнялост т.е. да се увеличи прагът, отговорността на ограничената отговорност да бъде по-висока, но да облекчим от друга страна процеса на регистрацията и откриването и старта на започване на работа на търговските дружества.
Благодаря за вниманието.
Янаки Стоилов:
Благодаря за предложението. Г-жа Хитова.
Диана Хитова:
Аз искам да обърна внимание, че учредяването на ООД с основен капитал от 5 000 лв. не е някаква практика, която е наскоро създадена или от 10 години. Тя съществува още от създаването на Търговския закон (1991 г.) и е трайно утвърдена и с нея са се съобразявали всички досега, които са започвали търговска дейност. С прохождането на бизнеса в 1991 г. не е имало възражение по отношение на размера на този капитал, тогава когато действително са съществували някакви затруднения, и още по-малко сега биха могли да се правят възражения по отношение на размера на тази сума. И още повече, към настоящия момент 5 000 лв. за всички е ясно, че съвсем не са това, което са били 1991 г.
Освен това, искам да обърна внимание на обстоятелството, че основният капитал се записва в пасива на баланса на дружеството и по този начин освен гаранционна функция, има и ранно сигнализираща функция. Защото още в първия момент в който баланса не може да бъде уравнен с този пасив, става ясно, че нещата в дружеството не са наред и че то евентуално ще бъде де капитализирано.
По отношение на 500 лв., които се приемат като сума, която може да бъде първоначално внесена, а след това да се събира целия капитал, искам да кажа, че това също не е добре обмислено практически, тъй като разходите по учредяването на дружеството са много повече от тази сума. Няма никаква пречка сумата да бъде използвана. Тя не може да стои някъде така както явно съществуват представи за някаква гаранция, която е неприкосновена. Защото представете си дружества, които са със стотици милиони основен капитал регистрирани, те не могат да държат такива средства, които да не се употребяват. Именно в това е гаранционната функция: да се впише в пасива и да се уравнява след това с други активи баланса.
Според мен, всички тези предложения не са удачни, не са подходящи. Причините, които се изтъкват за измененията, са отдавна изживени и предлагам да не бъдат подкрепяни.
Димитър Абаджиев:
Искам да обърна внимание, че 1991 г. 5 000 лв. бяха точно 250 долара.
Янаки Стоилов:
Тази дискусия е с изтекла давност, защото след деноминацията тези числа са променяни, така че не са толкова далечни.
Има думата г-н Дичев, заместник-председател на Управителния съвет на Съюза за стопанска инициатива. Те са представили становище.
Теодор Дичев:
Аз се извинявам, г-н Стоилов, че искам думата, но мисля, че не до всички народни представители от комисията стигна становището. Аз донесох 12 екземпляра, но днес има рекордна посещаемост. Бих искал да можеха избирателите да видят тази дискусия, защото това е пример как може добронамерено и експертно да се разисква един въпрос от всеобщ интерес и това би опровергало твърдението, че в парламента никой нищо не прави. Това не е куртоазен комплимент.
Искам да обърна внимание на няколко факта.
На първо място, към кого е адресирана тази мярка, която се предлага. Това не е мярка, която разбива някаква непреодолима преграда, която пречи в България хората да се регистрират по Търговския закон. Ясно е, че всеки който е решил, може да регистрира дружество с ограничена отговорност. Въпросът е, че тук става дума затова, че това е мярка, която е в подкрепа на малките и на микрофирмите, които се създават от хора, които имат много ограничени ресурси, но имат някаква идея, някаква мечта, някаква надежда, че могат да направят нещо иновационно.
В препоръките на института в Аспен затова какви норми трябва да се създават за малките и средни предприятия има две неща. Едното е, че трябва да могат много бързо да се регистрират и другото е, че трябва много бързо да могат да се ликвидират. За ликвидацията не е тема на днешния разговор. Но що се отнася до регистрацията. Ние се отнасяме с огромно уважение към съображенията на всички, които искат да защитят интересите на кредиторите. Това сме написали и в нашето становище. Затова фактически предложението, което сме формулирали, е в подкрепа на модифицирания вариант на предложението на г-н Димитров. Само че той е предложил да се внасят 500 лв., докато ние смятаме, че не е необходимо да се внасят 500 лв., а просто трябва да се определи един достатъчно продължителен срок, в който кандидат предприемача в крайна сметка да внесе тези средства.
Искам само да ви кажа две числа: едното го знаете всички – 5 000 лв., това са 11 средни работни заплати в България. Задаваше се риторичния въпрос какво са 5 000 лв.? 11 средни работни заплати, без малко една средна годишна заплата. За един микропредприемач това не са малко пари. Вторият въпрос е, че ако направите една проста справка, ще установите, че в България освен, че 97% от предприятията са с по-малко от 10 наети. Също така ще установите, че има един огромен дял предприятия с по-малко от 72 хил. лв. годишен оборот. Т.е. 5 000 лв. е един месечен годишен оборот на една представителна малка фирма в България.
В този смисъл, като изразявам своя респект към всички изказани мнения, апелираме към народните представители да подкрепят нормата под някаква форма да се даде възможност фактически да не е изискуем този капитал да не бъде внасян към датата на регистрацията.
И ако позволите една шега. Това ще бъде бонус за “висенето” пред Агенцията по вписванията.
Янаки Стоилов:
Аз няма да правя обобщение. Само ще ви предложа как да се произнесем по разискваните въпроси и направените в хода на дискусията предложения. Мисля, че е най-добре да започнем гласуването в обратен ред.
Г-н Дичев направи едно предложение. Ако някой от народните представители иска да го формулира като текст, ще му дам възможност, за да се гласува, тъй като ние сме в дискусия на второ четене при положение, че такава на първо четене не е имало.
Първо предлагам да гласуваме § 3. За него се направи предложение за отпадане и като чели това се споделя от почти всички.
По § 1 се направи едно предложение за отпадане, едно предложение от г-н Янев сумата да стане 10 000 лв.
По § 2 вместо 70% неговото предложение беше да се внасят 10%.
Това са вариантите, които ние ще гласуваме.
Обоснова се становище, че трябва да се увеличи гаранционната функция – дори трябва да се дигне капитала на ООД, но значително да се облекчи тази част и да се внасят по 1 000 лв., а не както е сега 5 000 лв. Той предлага да си остане сегашния режим, но не да се внасят 70%, а да се внасят 10% от този капитал.
Мартин Димитров:
Вие обобщихте всички предложения, но пропуснахте това, което аз направих в началото на заседанието. То беше запазване на сумата от 5 000 лв., но това, което реално се внася да стане 10%.
Понеже се гласува по реда на постъпване на предложенията, се надявам това да бъде гласувано първо, ако не нарушавам реда.
Янаки Стоилов:
Първо ще бъде гласуван § 3, защото там няма други формални критерии, по които трябва да вземем решение.
След това ще гласуваме § 1 и § 2 в тяхната последователност с направените предложения.
Нали няма нещо неясно.
Които са “за” отпадането на § 3, моля да гласуват. Благодаря. Има ли против? Няма. Единодушно се приема.
Гласуваме допълнителните предложения.
Имаше предложение за отпадане на § 1. Тези, които са “за” отпадане на § 1, моля да гласуват. Двама “за”. Против? Трима “против”. Останалите се въздържат.
Следващото предложение е на г-н Янев - вместо 5 000 лв. 10 000 лв. Които са “за”, моля да гласуват. Осем гласа “за”. Против? Четири “против”. Въздържали се? Четирима се въздържат. Не се приема предложението.
Които са “за” 500 лв., моля да гласуват. Четирима “за”. Против? Осем “против” Въздържали се? Двама се въздържат. Не се приема.
С това гласуване по същество отпада § 1. Комисията не подкрепя § 1.
Сега ще гласуваме § 2. Които са “за” 10%, моля да гласуват. Четирима “за”. Против? Седем “против”. Въздържали се? Четирима “въздържали се”. Не се приема предложението.
Сега подлагам на гласуване § 2 така, както го е предложил вносителят. Предложението е от 70 на 35%. Които са “за”, моля да гласуват. Мнозинство. Против? Двама “против”. Въздържали се? Един “въздържал се”. Приема се.
Ще се промени заглавието на закона. Ще бъде: Закон за изменение на Търговския закон. “Допълнение” отпада.
Резултатът от гласуването: Комисията не подкрепя § 1, подкрепя § 2 по вносител и предлага § 3 да отпадне.
Законопроектът ще остане със сегашния § 2 като параграф единствен.
Приключваме с тази точка. Благодаря на всички за участието.
По втора точка - Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, внесен от Министерския съвет.
Пред вас е текста на законопроекта с редакции, които предлагаме на вашето внимание. Има предложения на г-жа Балева.
Тук е и г-н Фиков от Министерството на правосъдието. Ако Вие имате някакви бележки в хода на представянето на параграфите, нека да ги чуем.
По заглавието и редакцията от името на Комисията на § 1 имате ли бележки?
Стефан Фиков:
Нямаме бележки.
Янаки Стоилов:
Ако имате някъде бележки, ще се обадите, за да ги обсъдим.
Тези които подкрепят заглавието и § 1 в редакцията на Комисията, моля да гласуват. Благодаря ви. Приемат се.
По § 2 в редакцията на комисията? Там където е възпроизведен текста на вносителя, е само болтван текста. А в италик са редакциите, които са направени.
Елиана Масева:
Има ли дефиниция какво е “основни данни”. (Да.)
Янаки Стоилов:
По § 2 няма други бележки. Които са съгласни, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
По § 3 и § 4 няма изменения.
По § 5 има редакция на Комисията.
И § 6.
Има ли бележки? Няма.
Нека да гласуваме тези параграфи. Благодаря ви. Приемат се.
Параграф 7 е по вносителя.
Параграф 8 също.
Да гласуваме тези два параграфа. Тук няма промени. Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви.
По § 9 има предложение на г-жа Балева, което е с подобрена редакция.
Елиана Масева:
Не може в къщи да е Асен, а с основните данни да е Иван.
Янаки Стоилов:
Нека да чуем конкретно по този механизъм.
Юлия Меранзова:
Ние смятаме, че защитата трябва да е само във връзка с изпълнение на служебните му задължения. Т.е. както е за Агенциите под прикритие.
Елиана Масева:
Не само при изпълнение. След работно време той не е Иван Асенов, а става Асен Иванов.
Юлия Меранзова:
Как ще се легитимира с новата самоличност извън задачите си.
Стефан Фиков:
Тук става въпрос за случаите, в които е необходимо да не се разкрива истинската самоличност на хората, на този който пази. Това е в случаите, когато той трябва да общува с държавни органи и други институции – с общини, когато трябва да се подписва договор за наем. В тези случаи той показва новите си основни лични данни, за да не се разбере наистина кой е той. В работата му хората му знаят истинската самоличност. Когато общува с тези институции, тогава е с друго име, тъй като оттам може да изтече информация.
Янаки Стоилов:
Явно вносителите и редакцията, която сме предложили, цели да ограничи тази възможност и да намали възможностите за злоупотреба. Въпросът, който поставяте е основателен, че ако той равностойно в едно и също време, макар и на различни места се появява в две самоличности, много вероятно е след третия и четвъртия ден, че това е един и същи човек. Но те трябва да преценят как ще се прилага на практика и в една малка страна, в която бързо се разпространява информацията дали е възможно такава двойственост дълго време да се запазва. Това е въпрос на прилагането на мерките.
Тези, които подкрепят § 9 в тази редакция, моля да гласуват. Благодаря. Против има ли? Няма. Въздържали се? Двама “въздържали се”. Приема се.
По § 10 има ли въпроси и предложения. Няма.
По § 11 няма предложения.
По § 12 също няма предложения.
Да гласуваме трите параграфа. Благодаря ви.
Преминаваме към преходните и заключителните разпоредби.
Тези, които подкрепят параграфите в Преходните и заключителните разпоредби, моля да гласуват. Благодаря ви.
С това е приет в Комисията законопроектът за второ четене.
По трета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроекта за конфликт на интереси, внесен от Министерския съвет и Законопроект за разпростиране правилата срещу укриване на конфликта на интереси върху лица, заемащи административна или висша държавна длъжност, внесен от Филип Димитров и група народни представители.
Аз мисля, че е коректно първо да дадем думата на г-н Димитров, тъй като той неколкократно повдига тази тема и в комисията и в целия парламент. Заповядайте.
Филип Димитров:
Коментарът върху този законопроект сега има смисъл само дотолкова доколкото той се поставя в контекста на внесения от правителството законопроект. Ако ми позволите, аз ще поддържам този законопроект именно в подобен контекст.
Няма да коментирам въпроса затова наболяла ли е темата. Имаше вече коментари достатъчно. Няма да коментирам въпроса затова трябва ли тя да има този обсег, който е предвиден в нашия законопроект, а именно да засегне лицата, намиращи се на определена длъжност, която даже в правителствения законопроект вече е дефинирана като висша държавна или най-висша държавна. Въпросът остава следователно единствено до това дали има нещо допълнително, неуредено в предлагания от Министерския съвет законопроект, което се съдържа в нашия законопроект и по силата на което и заради което той би трябвало да бъде приет на първо четене.
В чл. 2 от нашия законопроект – той се състои само от четири текста, първият очевидно какво урежда той не е от толкова голямо значение вече, но в чл. 2 е дефинирана ситуация, в която се приема, че винаги е налице конфликт на интереси. Т.е. дава се една формална допълнителна дефиниция за онези особени случаи, които са най-флагрантни изяви на този конфликт на интереси, когато без всякакъв коментар се възприема, че това е типичен случай на конфликт на интереси. Тази разпоредба отсъства в предлагания от министерския съвет законопроект. Тя може да бъде извличана по някакъв индуктивен път някои ще каже може би, но дотолкова доколкото не е формулирана недвусмислено, би могла да създаде големи проблеми при коментарите и тълкуванието на законопроекта. Ето защо струва ми се, че във всеки случай тя си има и своето систематично място. Тя би била, когато стигнем до второ четене, една алинея последна към чл. 2 на правителствения законопроект - тя просто си попада на място. Тя става толкова по-важна, като се има предвид, като прочетете внимателно допълнителните разпоредби на правителствения законопроект ще видите, че там чл. 29а от Закона за държавния служител се отменя. Следователно онова, което вече е възприето по нашето законодателство по чл. 29а от Закона за държавния служител в неговата категорична разпоредба, че винаги е налице конфликт на интереси в този случай, би изчезнало в правния мир.
Така че това е единият от аргументите поне защо на първо четене, ако щете дори само заради тази разпоредба, би трябвало да бъде приет нашият законопроект.
Вторият аргумент, който някак си остава скрит в текста на закона, но ми се струва, че е не по-малко съществен. Това е аргументът за процедурата, по която се установява конфликта на интереси. Разбираемо е, че когато в един законопроект цялата конструкция е доста обща, то начина по който се процедира в тези случаи, тъй като няма дефинирана ситуация, в която винаги е налице конфликт на интереси, когато процедурата която се използва, е процедурата на Глава 5 от АПК, а именно подаването на сигнали. Сега няма да се впускам в приказки хубаво ли е това или е лошо. Има второ четене, на него ще го коментираме. Предвиден е обаче в момента в АПК и доколкото гледам допълнителните разпоредби там тези текстове не са отменени, но те и не могат да бъдат отменени, защото се преплитат няколко хипотези в тях, не е само хипотезата на конфликт на интереси, но е предвидена процедура (чл. 250 – 255 от АПК) по силата на която може да бъде установяван конфликт на интереси в онези случаи, когато той винаги би бил налице, ако е налице съответната хипотеза. Това процедурно съображение има много голям смисъл. Защото то на практика прави възможно не чрез всички онези тръпки, които съпровождат подаването на сигнал и са така добре описани в правителствения законопроект, а с една много открита процедура, в която съдията действа така да се каже безотказно на базата на установяване на няколко ноторни обстоятелства, може да се стигне до постигане на правно разрешение, каквото, пак повтарям, продължава да го има в правния мир дотолкова доколкото чл. 250 – 255 от АПК го предвижда и той не е отменен. В този смисъл очевидно и правителственият законопроект не би искал да отиде твърде далече. Ето защо струва ми се, че и по тази причина една такава нова алинея в чл. 2, която съдържа логиката на нашия чл. 2 би била необходима.
Третият ми аргумент е свързан с въпроса за санкциите. Аз съм приятно изненадан да видя, че в правителствения законопроект е настъпила промяна спрямо момента, в който той беше внесен в Министерския съвет. Очевидно това е било резултат от дебатите там и корекция на текста. Ужасяващата за мен дума “реален конфликт на интереси” е изчезнала. Благодаря на тези, които са обърнали внимание на този факт, защото “реален конфликт на интереси” си беше жива заплаха. То конфликтът на интереси е формален. Оттам нататък ако “сгазиш лука” и извършиш нещо, което реално ощетява някого, се преследва по друг начин. Приветствам обстоятелството, че думата “реален” е отпаднала. Тя много ме притесняваше.
Но от друга страна, като чели се е запазила част от логиката, свързана с нея в предвидените санкции. Струва ми се, че е задължително да бъдат обсъдени едни по-категорични санкции, каквито са предвидени в нашия законопроект. Ако приемем, че лицата заемащи най-висши длъжности попаднат в тази категория, глобата, която трябва да платят е по-малка от една месечна заплата. За какво става дума!
Да не говорим, че смущаващо ми звучи формулата за повторността. Това сигурно има смисъл при един депутат, който няма как да бъде отстранен от длъжността си, ако е хванат в състояние “конфликт на интереси”, но във всички останали длъжности е напълно възможно незабавното отстраняване, предвидено в нашия чл. 3. Струва ми се това би трябвало да бъде валидно и за президента. Поначало включването на президента в цялата тази история е една доста сложна конструкция, предвид на един конституционен текст, но затова сега да не говорим. В нашия законопроект него го няма. Така или иначе обаче, струва ми се, че по отношение на всички останали длъжности, които могат да бъдат свързани с отстраняване от длъжност, остават депутатите, кметовете и членовете на общински съвети, за всички останали случаи идеята за повторността като чели по-скоро поощрява, отколкото да препятства пребиваването в състояние “конфликт на интереси”. Това би могло да бъде обект на коментар на второ четене за точните формули, в които трябва да бъде възприето. Но приемането на алтернативния законопроект в този смисъл е важно, защото то открива мегдан за дебата при второто четене.
На последно но не и по значение място, в нашия законопроект има една специфична разпоредба, която е свързана с ролята на онези хора, които се намират на държавна длъжност или са държавни служители, които се подвизават в управителните тела на търговски дружества, свързани по някакъв начин с дейността на тяхната институция. Струва ми се, че тази практика е била коментирана много пъти, тя, четейки правителствения законопроект, има една препратка към нея, но ми се струва, че тя е недостатъчна и малко мъглява. Заради тази разпоредба на нашия чл. 4 също би си струвало законът да бъде приет на първо четене, за да могат да се съпоставят двете тези.
Повтарям, дори и да не приемете третото и четвъртото ми съображение, първото и второто са достатъчно категорични, няма такава уредба, отговаряща на нашия чл. 2 в правителствения законопроект, която да води еднозначно до една формална дефиниция на “конфликт на интереси” в онези случаи, когато се касае за особено флагрантно изявяване на подобна порочна практика. И с оглед на това, моля почитаемите депутати да гласуват в подкрепа на този законопроект за първо четене.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Димитров.
Г-н Фиков, заповядайте, да представите правителствения законопроект.
Стефан Фиков:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа,
Ще ви представя проектозакона за Закон за конфликт на интереси, внесен от Министерския съвет в Народното събрание.
Основните причини, които налагат приемането на нов Закон за конфликт на интереси са следните:
- нарастващата обществена нетърпимост към проявите на конфликт на интереси;
- липсата на система от гаранции за упражняване на властовите ресурси в обществен интерес;
- необходимостта от въвеждане на единна система за управление на конфликта на интереси, който е един от главните източници за корупция;
- разпокъсаността и фрагментарността на съществуващата нормативна уредба за конфликт на интереси;
- липсата на ясна институционална рамка на ангажиментите във връзка с конфликта на интереси;
- незадоволителният ефект от прилагането на съществуващите етични правила.
Законопроектът е структуриран в пет глави, допълнителни, преходни и заключителни разпоредби.
В първа глава са включени разпоредби, които регламентират основни общи въпроси – предмета и целите на закона, както и принципите, които лицата, заемащи държавна длъжност, трябва да спазват. Дефинирано е понятието “конфликт на интереси” чрез посочване на същностните характеристики на явлението, които са достатъчно конкретни и същевременно приложими към широк кръг ситуации. Определено е и приложното поле на закона, който обхваща законодателната, съдебната и изпълнителната власт, както и местното самоуправление и има действие спрямо всички лица, които са еднолични органи, членове на колегиални органи, служители в администрацията или са назначени на ръководни длъжности от органи на изпълнителната власт.
Втората глава е посветена на правните способи за предотвратяването на конфликт на интереси, както и на средствата и процедурите за тяхното прилагане. Регламентирани са общите пречки за заемане на държавна длъжност, удостоверяването на тяхната липса, както и забрана за назначаване и изпълнение на йерархически зависими длъжности в една администрация от съпрузи, роднини и други свързани лица. Въведени са ограничения за издаване на административни актове, изпълнение на надзорни и контролни функции, налагане на санкции и сключване на договори , когато лицето, заемащо държавна длъжност или свързано с него лице има интерес от това. Въведено е и задължение за ръководителя на администрацията да отстрани възникнала несъвместимост между съпрузи и между лица, които са във фактическо съпружеско съжителство. Установени са забрани за лицето, заемащо държавна длъжност, по какъвто и да е начин да оказва влияние като използва своето служебно задължение при подготовката и издаването на административни актове или при извършването на други действия в свой интерес или в интерес на свързани с него лица, както и за назначаване на свързани лица. Уредени са общите положения относно отвода. Уредени са и правилата за приемане на решения от колегиални органи по въпроси, по които техен член има личен интерес или интерес на свързано с него лице. Включена е и уредбата относно деклариране на имущество и интереси, която вече се отнася за всички, които заемат държавни длъжности. Понастоящем декларирането на имуществото е уредено в закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Предлага се лицата да декларират доходи извън тези за заеманата длъжност, получени през предходната година, когато са над трикратния размер на основното възнаграждение. Увеличена е и единичната цена на другите плащания, които подлежат на деклариране по чл. 16, ал. 3, т. 3.
Предвидена е и забрана в срок до една година след напускане на държавна длъжност да се работи по трудов договор или да се участва в органи на търговски дружества, спрямо които заемалият държавна длъжност е осъществявал ръководство, регулиране, контрол или е сключвал договори. Като превантивна мярка срещу настъпването на конфликт на интереси се урежда възможността лицата, заемащи държавни длъжности да се обръщат за съвети към омбудсмана.
Глава трета е посветена на институционалната рамка и процедурните правила, свързани с упражняването на контрола по спазването на закона. Възприет е подходът да не се създава нов специален орган, а да се използва и разшири капацитета на сегашните структури. Проверката на декларациите на лицата, заемащи висши държавни длъжности, в т.ч. за съдиите, прокурорите и следователите, както и досега, ще се извършва от Сметната палата. За служителите в администрациите и за лицата, назначени на ръководни длъжности от органи на изпълнителната власт, проверките ще се извършват от инспекторите по чл. 46 от закона за администрацията. Инспекторатите ще извършват проверки по сигнал или по нареждане на ръководителя на администрацията. Включен е изричен текст, че ако при проверка по подаден сигнал се установят данни за извършено престъпление, се сезират органите на прокуратурата.
Констатиране на конфликт на интереси може да бъде искано както по административен, така и по съдебен ред. В тази връзка в законопроекта е регламентирана и защитата на подалия сигнала. Предвидено е, че лице, което е подало сигнал за конфликт на интереси, не може да бъде преследвано само поради това обстоятелство. Ако лицето, подало сигнала, бъде уволнено, преследвано или по отношение на него са предприети действия, водещи до психически и физически тормоз, то има право да бъде обезщетено по съдебен ред за претърпените от него по тази причина имуществени и неимуществени вреди. Виновните за изплащането на обезщетенията дължат възстановяването им в пълен размер.
В глава четвърта са регламентирани последиците при констатиране на конфликт на интереси. Последиците от неизпълнение на разпоредбите за конфликт на интереси са регламентирани в две основни насоки:
1. Последици спрямо лицето, което заема публична длъжност – в зависимост от характера и тежестта на нарушението те са свързани с реализиране на наказателна отговорност, административнонаказателна отговорност, дисциплинарна отговорност, имуществена отговорност, както и освобождаване от заеманата длъжност.
2. Последици по отношение на актове, сключени договори и действия в условията на конфликт на интереси.- всеки акт, договор или действие, издадени или извършени при конфликт на интереси, могат да бъдат оспорвани пред съда. Предвижда се, че само актовете или действията, извършени от лице, по отношение на което съществува някоя от пречките за заемане на държавна длъжност, са нищожни. При конфликт на интереси на лице, заемащо държавна длъжност, то се освобождава от нея съобразно правилата, предвидени в зависимост от неговия статут. Равностойността на получената от лицето материална облага, която е следствие от действие при конфликт на интереси, се присъжда в полза на държавата, освен ако не подлежи на друго основание.
Глава пета съдържа административно наказателни разпоредби за нарушения при подаването на декларации. Въведена е и административна санкция за лице, извършващо проверки на декларациите по този закон или на сигнали за конфликт на интереси, което разгласи, публикува, представи или разпространи по друг начин факти и обстоятелства, станали му известни при проверката.
В Допълнителната разпоредба са дефинирани ключови понятия, които се използват в закона: “лица, заемащи висша държавна длъжност”, “лица, заемащи държавна длъжност” и “свързани лица”.
В Преходните и заключителните разпоредби е предвиден тримесечен срок, в който в администрациите извън централната изпълнителна власт следва да се създадат инспекторати или да се определят служители, които да са ангажирани с контрола по предвидените в закона декларации и с проверката на сигнали за конфликт на интереси, подадени по административен ред. Отменен е Законът за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности и са направени необходимите промени в основните общи законови актове, които засягат законодателната, съдебната, изпълнителната власт и местното самоуправление. Включена е и разпоредба, с която се дава тримесечен срок на Министерския съвет да внесе в Народното събрание проекти на закони за изменение и допълнение на законите, чиито разпоредби трябва да бъдат предвидени в съответствие с този закон.
Предлага се законът да влезе в сила от 1 януари 2009 г. Този срок ще позволи на органите, посочени в Конституцията и тези, определени със закон, да изградят инспекторати или да определят служител за изпълнение на функциите по този закон Такива органи следва да се създадат и към общините. Този срок ще позволи също така да се внесат необходимите изменения и допълнения и в други свързани закони.
Изразявам нашата готовност, ако това е необходимо, за участие при окончателното оформяне на закона. Благодаря за вниманието.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Сега пристъпваме към дискусия. Заявки дадоха г-н Казак, г-н Герджиков, г-жа Михайлова.
Моля ви във вашите изказвания да засегнете принципни проблеми, които пораждат законопроектите, както и някои конкретни разпоредби, които според вас имат важно значение.
Заповядайте, г-н казак.
Четин Казак:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, аз с ваше позволение ще се огранича само и единствено с коментари по внесения законопроект от Министерския съвет, не защото другият е по-маловажен или му липсват качества, а просто защото все пак този законопроект на Министерския съвет е по-обхватен и третира по-широк кръг случаи и общо взето има по-големи амбиции като законопроект, който цели да отговори на повишената чувствителност в обществото и с оглед на критиките, които България в момента търпи в това отношение.
Искам първо да посоча, че е направен сериозен опит да се регламентира една доста трудна за регламентиране сфера, каквато е конфликтът на интереси. Досега само г-н Филип Димитров се осмели да предложи някакъв законодателен акт в тази област.
Отношенията, които се регламентират са доста и деликатни и разтегливи и не съвсем неоспорими и затова ние трябва да подходим с необходимата доза на конструктивна критичност към направените предложения.
Стана ясно, че този законопроект е подготвян в доста кратки срокове и съвсем естествено е в него да се съдържат доста недостатъци, които Народното събрание евентуално би могло да коригира между първо и второ четене.
Аз бих си позволил да наблегна на някои разпоредби, които според мен, именно поради тези кратки срокове в тях са допуснати известни неточности или пък не съвсем правилно като оформление и като редакция.
Първото нещо, на което обърнах внимание, е чл. 4, където се изброяват принципи при изпълнение на държавна длъжност, има доста термини, доста думи, които иначе звучат много добре, но зад всяка от тях се крие нещо, което след това ако бъде подложено на съответния контрол, най-вече съдебен, аз не знам дали не бихме дали прекалено голяма свобода при тяхното тълкувание. Например, аз много не долавям разликата между “обективност” и “безпристрастност”. Мисълта ми е, че би било много лесно на този, който евентуално би бил обвинен в някакъв вид конфликт на интереси именно на база на тези принципи да докаже своята невинност или пък обратното.
Примерно, кой от нас е обективен, понеже в закона се включват и народните представители и то в кръга на лицата, заемащи висши държавни длъжности, кой от нас би могъл 100% да предвиди, че във всеки един момент той е абсолютно безпристрастен, обективен при своите гласувания. Тъй като основната дейност на лицата, заемащи висша държавна длъжност “народен представител” е да гласуват законите. При гласуването на всеки закон те осъществяват своята основна дейност на висша държавна длъжност “народен представител” и много трудно е, според мен, че във всеки един момент той е абсолютно обективен, безпристрастен и т.н.
Второ, в следващия чл. 5, където са изброени органите, че лицата, които работят в тези органи като обхват на закона, според мен, са пропуснати така наречените независими държавни органи. Тук са изброени органите на законодателната, изпълнителната и съдебна власт. А има много органи в България като започнем от Сметната палата, която е посочена по-нататък, има много органи – така наречени “независими държавни органи”, като Комисия за защита на конкуренцията, Комисията за дискриминация, Комисия за финансов надзор и т.н., които не са нито към изпълнителната, нито към законодателната, нито към съдебната власт. Те трябва да бъдат включени в обхвата на този чл. 5.
На следващо място, в чл. 6 се изброяват пречките за заемане на държавна длъжност, прави впечатление, че общо взето като общо ограничение за заемане на държавна длъжност за всички лица са предвидени едни ограничения, които изведнъж за определен кръг лица са разширени, специално за някои лица, като например народните представители. Искам да знам защо за народните представители са въведени по-големи ограничения отколкото за другите лица, заемащи държавна длъжност.
На следващо място, според мен, допусната е сериозна грешка от гледна точка на законодателната техника. В моята кратка практика като народен представител за първи път се сблъскват с това чрез преходни и заключителни разпоредби на закон да се променя Правилника за организация и дейността на Народното събрание. Абсолютно недопустимо е според мен, тъй като правилникът се приема с решение на Народното събрание, а не със закон, така че не може да стане така. За мен тази част трябва да отпадне веднага от проектозакона.
На последно място не по важност, според мен, трябва внимателно да се прецени като терминология и обхвата на т. 3 в допълнителните разпоредби за свързани лица, тъй като става ясно в закона, че има сериозни ограничения, предвидени за лицата, заемащи държавна длъжност тогава, когато те действат или когато се презюмира, че са действали в полза на свързани с тях лица и т.н.
Аз примерно не мога с чисто сърце да претендирам, че мога да знам във всеки един момент дали даден законопроект е в полза на мой чичо, вуйчо или пък първи братовчед. Говоря като народен представител. Това сигурно може да се каже и за други висши държавни длъжности.
Според мен, този закон заслужава внимание като сериозен опит за регламентиране на тази сфера, много важна и много чувствителна, но този законопроект се нуждае от сериозен преглед и корекции в много от неговите разпоредби, за да може наистина да бъде действащ и работещ, а не само с неговото приемане да отчетем за пореден път нещо че сме свършили пред Брюксел, а в крайна сметка да продължат нещата по старо му.
Аз ще подкрепя на първо четене законопроекта с тези уговорки, които направих. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Казак. Г-н Герджиков и след това г-жа Михайлова
Проф. Огнян Герджиков:
Аз имам един въпрос. Доколкото разбрах Консултативният съвет по законодателството е разгледал правителствения законопроект. Неофициалната ми информация е, че становището на този съвет е силно критично. Бих се радвал, ако г-н Стоилов ни осветли дали това е така и как точно изглежда и дали е обсъждан също така и законопроекта на г-н Филип Димитров. Много полезно е да се знае, защото аз лично имам доста резерви към правителствения законопроект. Личи доста несериозен подход или прибързан подход. Как да го нарека не знам. Един бърз преглед показва това.
Янаки Стоилов:
При мен няма постъпило заключението на Съвета по законодателството.
Проф. Огнян Герджиков:
Вчера сутрин са го гледали.
При това положение съм склонен да се въздържа да подкрепя правителствения законопроект, защото не ми изглежда сериозно за три дена да се направи законопроект. Ако този факт е така, както беше обявен от министъра на правосъдието ,той трябва да се дълбоко “законспириран”, да не се знае. Защото е просто срамен, позорен факт за три дена да се хвали някой че е изготвил законопроект. И то си личи, че е така. Аз лично ще се въздържа да го подкрепя.
Екатерина Михайлова:
Аз от вчера и днес чета този проект за закон и върху него основно ще говоря. Честно казано съм много объркана как да гласувам. От една страна, съм наясно, че трябва да има такъв закон и съм “за” да има такъв закон, който да урежда конфликта на интереси и да регулира тези отношения и съответно да се носят и санкции.
От друга страна, в закона има толкова неща вътре, които трябва да се оправят и толкова личи, че е суров, че има сериозен риск да приемем нещо на първо четене и след това да трябва да го пишем наново. Не че не сме го правили, но го казвам като начало. Защото наистина много въпроси се поставят. На част от тях колегите ми обърнаха внимание. Аз искам само да добавя, да дам принос за част от нещата, които пред мен се появяват като проблеми.
Ще подмина въпросите, които постави колегата Казак, които бях си отбелязала – за принципите, за обхвата. За обхвата не е целия и неясно е даден. Питам се какво е “системи на законодателната и изпълнителната съдебна власт”? Нямам спомен да сме го ползвали като терминология и дали правилно ще бъде разбрано към кого точно се отнася.
Защо ги няма лицата, които са назначени не от изпълнителната, а от законодателната власт – трябва да се добавят един куп такива органи има, които парламентът избира, а и вече ще идват и изменението на Конституцията да докладват пред нас, когато са избрани. Просто са изпуснати. Но това е лесно, ще го оправим.
Няколко още конкретни неща, които искам да отбележа и които колегите не споменаха.
Например, при декларирането на имущество и доходи за конфликт на интереси, за мен е доста смущаващо в чл. 18, ал. 5, че няма да се декларира имуществото и доходите на съпрузи/съпруги при фактическа раздяла, както и в случаите, когато двама съпрузи не живеят заедно и нямат общо домакинство. Какво значи това? С различна адресна регистрация като се появят двама съпрузи, няма да ги проверяваме и те ще могат да реализират конфликта на интереси съвсем спокойно. Ние им даваме възможност на семейства, които пожелаят да влязат в едно не чисто поведение като лица, заемащи определени позиции, да обявят, че са във фактическа раздяла. Как доказваме това? Просто декларира, че е във фактическа раздяла или пък че живеем отделно. Като го прочетох си казах: Вместо ад регулираме конфликтите, ние даваме начините, по които да започне да се злоупотребява още от първия момент.
Другото, на което искам да обърна внимание е следното. Още един доста странен пример.
“Чл. 21. (1) Лице, което заема държавна длъжност, може да се обърне към омбудсмана относно съобразяването на своето поведение с разпоредбите на този закон.”
Какво, омбудсманът ще му даде бележка ли? Той няма такова правомощие Ние гледахме току-що доклада на омбудсмана на Република България. Представете си какво се случва – затрупваме омбудсмана, който и да е той, като го питаме има ли тук конфликт на интереси и мога ли да си седя и той ще ми дава бележка: Можеш да си седиш и прави каквото си искаш.
А в ал. 2 – на общинско ниво към съответния обществен посредник.
А където няма, ще се измисли някой на място да прави това.
И още нещо, след което ще спра, за да не изреждам всичко.
Наистина глобите са много малки.
Второто нещо е въобще търсенето на отговорност.
И нещо, което се мъча да го подредя, са текстовете от допълнителните разпоредби, като ги пренасям към основните текстове. Вижте какво се получава: По § 1, т. 1 са изредени лицата, заемащи висши държавни длъжности. Явно тук списъкът следва от Закона за публичност на имуществата, който се пренася в този закон.
Изведнъж обаче, този закон, който има и друг предмет, не е само публичността на имуществото, се оказва, че в категорията лица по закона, които са заемащи висши държавни длъжности влизат един куп хора, които практически ги освобождаваме от отговорност, освен да си публикуват имуществата всяка година или при встъпване в длъжност, не можем по административен ред да тръгнем към тях, защото административният ред се отнася само за лица, заемащи държавна длъжност, което по силата на този закон са заемащите висши държавни длъжности. Става една голяма каша в терминологията. Защото в първото, където са лицата, заемащи висши държавни длъжности са президент, вицепрезидент, народни представители, министър-председател, министри и т.н., но са и директорите на районните здравни осигурителни каси, например, даже не казвам за директора на БНТ или за членовете на Сметната палата, говоря, че регионалните поделения на съответните служби са попаднали в категорията “лица, заемащи висши държавни длъжности” и т.н.
Тук изведнъж са изредени един куп хора, които са висши държавни служители, за които искам да обърна внимание на това. Проблемът е, че към част от тях санкциите са други от това, което е за заемащите държавна длъжност към които може да се наложи санкция глоба, да се уволнят и т.н. Т.е. в тази част има проблем. Аз разбирам, че това е станало поради автоматизма на пренасянето на другия закон, който е за публичността. Тук има много други въпроси, които се повдигат и те трябва да бъдат преуредени. Не може автоматично да отидат.
Има много неща, които трябва да бъдат направени. Аз не знам дали сме готови утре, както беше говорено на Председателски съвет, да започне дискусията на първо четене в Народно събрание. Защото наистина законопроектът повдига много въпроси и има нужда, според мен, преди да мине на първо четене, да бъдат в голяма степен изчистени, за да може по-лесно да работим на второ четене, когато ще започнем да го оправяме, да сглобяваме текстове, които да се явят работещи.
И още нещо. Пренасяйки публичният регистър изцяло в този закон, струва ми се, че е редно да предвидим, ако искаме да има истински контрол и публичност на това ,което се подава пред Сметната палата, задължение да бъдат качени на интернет данните на всички подадени декларации до този момент от лицата, заемащи висши държавни длъжности. Защото ако отговорите страницата на Сметната палата, ще видите, че единствено публичност в интернет имаме с декларациите от 2007 г. Разбирам, че това е по начина, по който сме ги подали като електронни носители и лесно са качени в автентичния им вид. Въпреки това обаче трябва да има текст, който да задължи в определен срок Сметната палата да извади и да сложи данните, които са декларирани години назад за тези, които са били. Аз съм народен представител пети мандат. Подавала съм 10 години и повече такива декларации. Нека да бъдат извадени тези данни от началото до момента, в който е последното, за да може да бъде проследявано състоянието на едно лице, заемащо такава позиция не само от Сметната палата, а и от всеки, който прояви интерес или има съмнение затова каква дейност има.
Ако искаме да се справим с политическата корупция, няма нужда да се плашим. Аз мисля, че е в наш интерес това да го има и когато се задават въпроси към всеки един от хората, заемащи какви ли не позиции, най-лесното е да се каже: Можете да влезете в интернет, да видите информацията, да проверите дали през годините нещата са нормални или не и това да бъде публично достояние. А не да бъдем в състояние да пишем молба, след което ще ми кажат, че нямам право дори и като народен представител да получа информация за неща, които са декларирани при това преди години. това беше важен елемент, който исках да отбележа.
Янаки Стоилов:
Аз имах очакване този законопроект да постъпи в Народното събрание още в началото на миналата седмица и бързо да го разгледаме. Днес е възможно най-ранното време, в което ние го подлагаме на обсъждане. Аз се опасявам, че е невъзможно ние да подготвим становище за утре сутринта. Не знам вие какво ще решавате за обсъждането на тази точка. Има друга водеща комисия, ако смята така бързо да подготви становище, е въпрос на преценка дали утре може да се пристъпи към неговото обсъждане.
Аз сериозно подлагам на дискусия този законопроект, който мисля, че се нуждае от принципна подкрепа, но и от значителна работа по редица от разпоредбите. Днес ние можем да завършим дискусията за първо четене, но не виждам как можем да представим доклад, след като тази дискусия е толкова обстойна.
Г-жо Антонова, заповядайте.
Надя Антонова:
Аз взимам думата за кратка процедура. Искам да заявя, че подкрепям законопроекта на първо четене. Налага ми се да изляза, защото в Бюджетна комисия нямат мнозинство.
Законопроектът е много добър, много хубав законопроект, изключителен принос има този законопроект, променя се Правилникът на Народното събрание, въпреки че в § 1 в допълнителните разпоредби на правилника пише, че правилникът се променя не по инициатива на МС, а на някой друг. Значи тук нямаме законодателна инициатива. Все едно да променя правилника на МС.
Повтарям, много е добър закона, много ми харесва, трябва да се разшири приложното поле на изменението на Правилника на Народното събрание, докрай да бъде проведен този принцип, да нямаме конфликт на интереси. Най-добре е депутатите да нямат висше образование и да мирясаме. Да се отзовават – прекрасен законопроект, г-н Председател. Не спирам възхищението си. Гласувам “за”.
Янаки Стоилов:
Други изказвания. Г-н Ралчев, заповядайте.
Борислав Ралчев:
Обхватът на този закон далеч не е свързан само с държавната администрация. То е видно от приложното поле по отношение на лицата, за които се отнася.
На второ място, аз имам едно процедурно предложение. Да прекратим разглеждането на първо четене, докато не се запознаем със становището на Консултативния съвет. Все пак материята е доста сложна. Обхватът, особено в ..., касае много закони и струва ми се, че независимо от големия обществен интерес към темата, която се третира в закона, подходът към един такъв закон трябва да бъде много по-сериозен. Защото ако започнем страница по страница да гледаме, ще имаме много въпроси, които търсят своя отговор.
Янаки Стоилов:
Г-н Ралчев, тъй като вие повдигате един процедурен въпрос, аз използвам да отговоря. Смятам, че е по-добре ние да продължим дискусията, за да я завършим поне на фазата за първо четене, тъй като становището на Съвета по законодателството би могло да ни помогне вече в отделните разрешения.
Съветът по законодателството първо се произнася по въпроса за необходимостта на един законопроект. Но въпросът за необходимостта от един законопроект е не толкова юридически, колкото политически въпрос. Така че дали е необходим един законопроект или не трябва да кажем ние, а не Съветът по законодателството. Оттам нататък там се съдържат множество пунктуални бележки, включително редакционни и т.н. А точно тази конструкция, която трябва да има законопроекта е именно наша работа да преценим и мисля, че правителството в това отношение е свършило работата, като е дало конструкцията на проблема. А вече в тази конструкция дали са дадени разрешенията мисля, че възникват множество въпроси, които тук се повдигат, но те именно трябва да бъдат разисквани и в тази и в следващата фаза.
Затова аз предлагам да не отлагаме въпроса, а да го приключим днес на тази фаза.
Борислав Ралчев:
Г-н Председател, да завърша изказването си тогава, независимо, че моето предложение би трябвало да бъде подложено на гласуване.
Въпросът се свежда до това доколко така предложеният законопроект изпълнява предназначението, което има самият закон.
За съжаление, в последно време в някои от разработките на Съвета по законодателство съществуват съществени възражения досежно обхвата на закона и неговата характеристика, което е важното за първо четене. Струва ми се, че в случая като изключим принципите и целите, които никой от нас не можа да разбере в пълния им обем, тук има много принципи, които са заложени и които не можем да ги разберем. На какво основание се преценява длъжността “народен представител”, по какво тя се различава от търговския посредник или всички търговски длъжности, от една страна, какви са тези ограничения, които се въвеждат, които наведоха на мисълта колежката, че не трябва да допускани в Народното събрание лица с висше образование, а не дай си боже да имат и опит в съответната длъжност, която са имали досега. Това прозира в тези неща – някаква дискриминация. Аз наистина съм склонен да приемем, ако е въпрос на дискриминация, да бъде в пълен обем. Да лишим всички научни работници – извинявайте, г-н Професоре, нямате място тук с вашите възражения. Защо трябва да има писатели и други, които се упражняват в някакви други поприща. Това също води до съмнение досежно тяхната лоялност и т.н. Нали имаше принцип за лоялност.
На мен ми се струва, че докато не се изчистят тези проблеми.
В края на краищата от многословието, както каза колегата Димитров, в този законопроект, се губи неговата същност. Защото от многословие не можем да разберем за какво става въпрос. Например, аз в един конкретен текст не можах да разбера защо държавните служители могат да вземат участие в търговските дружества в управителните им органи, само защото не получават възнаграждение. Това ли е основната характеристика на участието. На мен ми се струва, че другото е много по-важно от това дали получават възнаграждение или не. Защо ще правим изключение точно там, където трябва да бъде налично – в държавните и прочее дружества. То няма елементарна логика.
Разбира се, ще бъде греховно, ако не кажа, че не мога да разбера защо лишавате от възможност адвокатите да участват в този процес. Бих искал да чуя нещо разумно. С удоволствие ще го приема.
Считам, че не е готов законът, докато нямаме пълна характеристика и възможност като време да се запознаем с него. Ако е въпросът да го прескочим, нямам нищо против. Но не това е общественият интерес. Тук са напъхали толкова много думи, че още в началото, първата алинея изчерпва всичко и после в детайли се раздробяват нещата. А тази материя иска една обща формулировка и после да говорим за сватите, лелите и чичовците.
Елеонора Николова:
Вярно е , че необходимост от такъв закон има. Аз ще потвърдя думите на моя колега Филип Димитров. Аз съм се подписала като съвносител, че специално в законопроекта, който е внесен за конфликт на интереси, се урежда една материя, която е крайният израз на конфликта на интереси – това са обществените поръчки и разпределението на обществен ресурс, който в момента е 6-7% от брутния вътрешен продукт с тенденция да стане 12-13% и аз не виждам там никаква яснота в този закон и във възможностите той да бъде подкрепен.
Що се касае до правителствения законопроект, той всъщност е направен, за да се отговори на Брюксел, а не да се отговори на необходимостите на българското общество. Защото аз веднага трябва да кажа, че народните представители са дребни деца и трябва непременно да напуснат всички училищни настоятелства, защото им е забранено; трябва да напуснат всички форми на гражданска защита; на болни деца и т.н., защото не могат да бъдат в управителен, надзорен или контролен орган на юридическо лице с нестопанска цел и ред други неща. Когато говорим за конфликт на интереси, нека да не говорим за адвокатска професия. Аз не мога да кажа, че свободната професия по дефиниция влиза в някакъв конфликт на интереси. А лекарите, примерно, след като приключат работата си като народни представители трябва да се явяват наново на изпити, защото те ще загубят своите лекарски права. Това са несериозни неща.
Яни Янев:
Имам един въпрос към вносителите. Откъде черпим опит, за да вкарваме тези правила тук като предложения.
Стефан Фиков:
Г-н Председател, нека да дадем думата на експертите, които са участвали непосредствено в изготвяне на закона. Г-жа Нешева и г-жа Сия Николова.
Сия Николова:
Г-н Председател,
Дами и господа народни представители,
Бяха поставени множество въпроси. Ако разрешите първо на последния въпрос.
Ползваме опита на европейските държави безспорно и веднага ще обясня по какъв начин.
Изследването показва, че по-старите страни членки, така наречените по стари демокрации, все още управляват или решават въпросите, свързани със ситуацията “конфликт на интереси” въз основа на етични норми и кодекси. При тях това в момента върши работа. Но по-новите страни членки, като Литва и Латвия, като текстове от техните законопроекти всъщност са леко редактирани и инкорпорирани текстове в този законопроект, са решили въпроса със законодателна инициатива.
Предвид факта, че в момента в България, даже мога да покажа как изглежда като обем – това са извадки от български нормативни актове, които третират този въпрос и по един или друг начин дават някаква насока затова как да се решава плюс това, че в Закона за държавния служител и към момента има такава разпоредба, която г-н Димитров цитира – чл. 29а, също и някакъв вид процедура затова какво се случва след това. В този законопроект накратко са инкорпорирани текстове от законите на Латвия и Литва в тази област, и това, което е действащо към момента в българското законодателство, както и етичните кодекси, които както се оказа по обща и обществена преценка към момента не са достатъчно ефективни във връзка с превенцията и управлението на конфликта на интереси.

Янаки Стоилов:
Ще ви дам думата към края на дискусията, ако смятате, че по някои от повдигнатите въпроси може да отговорите, но сега нека да чуем още изказвания.
Има думата г-жа Хитова.
Диана Хитова:
Аз имам един конкретен въпрос по отношение наличието на конфликт на интереси при упражняване на свободна професия от народните представители и включително адвокатите, които не знам защо така лесно пренебрегнахме. На мен ми се струва, че при приемането на една такава норма просто не че няма да бъде преодолян конфликта на интереси, а ще бъде създаден нов конфликт на интереси, защото както е известно, адвокатската защита е един продължителен процес и в случай, че тази норма бъде приета, адвокатът трябва да се откаже от защитата, което ще бъде един неоснователен отказ на защита и той ще попадне под ударите на Закона за адвокатурата.
Аз не виждам как 12 свободни професии, които се упражняват в страната, по какъв начин предизвикват конфликт на интереси, когато това са народните представители – лекарите, които ако три години не практикуват, ще загубят лекарски права; писателите може би не трябва да пишат, музикантите да не свирят. Това няма особен резон. Аз не виждам какъв конфликт на интереси се създава при упражняване на свободна професия. Може би отново бизнесът ще спечели, защото един бизнесмен като прехвърли търговското си дружество на свой близък, микрира чрез него. Той ще продължи да бъде народен представител. А когато този със свободна професия трябва да упражнява лично труда си, той трябва да бъде лишен от тази възможност, въпреки че точно обратното е, появява се конфликт на интереси, когато той престане да си упражнява свободната професия.
Борислав Ралчев:
Аз имам един конкретен въпрос, ако позволите само с едно изречение.
Какво означава да имаш правен интерес да сезираш съответните органи, когато правният интерес е общественият интерес. Кой е конкретният правен интерес?
Янаки Стоилов:
Има ли други изказвания. Г-жо Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
Няма да влизам в конкретика. Присъединявам се към повечето от нещата, които бяха казани до този момент по отношение на конкретните решения, които предлага законопроекта.
Според мен, основното е, че няма съответствие между конфликта на интереси така както е дефиниран и различните хипотези, които визират различните категории лица, които попадат под обхвата на този законопроект. Може би просто като са се ползвали различни източници и разхвърляните норми в българското законодателство някъде се е загубила нишката на логиката. това представлява наистина една еклектика откъде какво има, без да има в крайна сметка един гръбнак, който да прокарва първоначалната идея до края.
Защото наистина трудно могат да бъдат съотнесени преходните разпоредби, примерно за лекарите как ще се отнасят към конфликта на интереси така, както е дефиниран в чл. 2. Например, ако един народен представител е лекар, по какъв начин попада в някоя от хипотезите на чл. 2., включително и за адвокатите, и за експерт-счетоводителите и пр.
Разбира се, има случаи ако се занимава съответното лице с тази дейност и се приема законопроект, който касае регулирането на тази дейност, нормално е той ад декларира по предвидения ред, че има интерес и че няма да участва в гласуването или други процедури. Но тук връзката лично на мен ми се губи и то не е само по отношение на това, както и за някои хипотези за държавните служители и пр. Но не е това основното, което исках да кажа, макар че тук могат да се направят най-различни изводи. Например, че се толерира влизането в тези органи на власт на зависими лица, които в крайна сметка ще бъдат принудени по някакви други начин. Т.е. така се обръща смисъла на този закон – наистина да влизат добри професионалисти в тези органи, които да могат да си вършат качествено работата.
Това е по конкретиката, която беше поставена на обсъждане.
По принцип не мога да се съглася с колегите, които казаха, че този законопроект е необходим за Брюксел. Ясно е, че не е за Брюксел. Ясно е, че това е необходимо по принцип за българските граждани, особено за фрапантните случаи, с които се сблъскваме напоследък.
В подкрепа на това, че това не е някакво конюнктурно намерение, бих припомнила, че някои от текстовете, които предлагаше г-н Филип Димитров бяха подкрепени. Аз винаги съм се изказвала в подкрепа на неговите предложения, които касаят конфликта на интереси, защото съм си мислила винаги, че това е една актуална тема.
И след като вече е сложена на масата и след като имаме основата за изработване на този законопроект, според мен, ще бъде некоректно той да не бъде подкрепен, а по-скоро аз не искам да ставам подозрителна и да търся мотивите на всеки, който би гласувал против – нещо, което наистина е необходимо, но в никакъв случай това не е в контекста на очакванията на хората, а именно ние да приемем този закон и да го изработим по такъв начин, че в крайна сметка да отговори на техните очаквания.
Не мога да се съглася също така, уважаема колега Михайлова, че за вас би било проблем фактът, че онзи ден е внесен този законопроект в парламента, да се запознаете с него. Защото това са 28 текста. Това е една тема, която ние сме обсъждали.
Екатерина Михайлова:
Не съм казала, че ми е проблем да се запозная. А казах, че има нужда от закон, но е лошо направен.
Мая Манолова:
Така или иначе ние сме обсъждали тази тема многократно в различните закони и в различните законопроекти, които са се предлагали и имаме идея как трябва да изглежда в краен вариант и мисля, че в периода между първо и второ четене може да бъде написан. Ние сме написвали много по-сложни законопроекти, за да бъде това някакви извинителна причина за нещо, което е важно, да не бъде прието.
Тук ще заподозря и г-н Филип Димитров, ако каже, че няма да участва в този процес, защото след като толкова време настояваше да го има този закон, най-нормалното нещо е да бъде подкрепен.
Ние от Коалиция за България ще подкрепим и двата законопроекта.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-жа Масева искаше думата. Г-н Янев Също. Заповядайте.
Елиана Масева:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Искам най-напред искам да се обърна към уважаемата г-жа Манолова, че ни упреква затова, че сме казали, че трудно този законопроект да бъде асимилиран. А самата тя каза, че в него няма логика.
Започвам с това съвсем умишлено, защото това е една сложна и тежка материя. Разбираме че е така, защото това в действителност са морални норми, които нямат нормативен характер. Оттам идва тежестта на писането на подобни закони, извеждането им в чисто юридически текстове, които да кореспондират с действащото право.
Мисля обаче, че доста сте се увлекли, пишейки нормите, изхождайки може би от житейските ситуации, но не свързвайки ги с реалитите по действащото законодателство и механизмите, с които може да се осъществява ефективен контрол. Там са най-големите пропуски в този законопроект.
Не съм чела досега български закон, в който да пише, че доверието на обществото в институциите е ниско.
Не ми е ясно какво означава и този принцип, изведен в закона в началните текстове на съразмерност. Може да са много модерни тези неща, но има изключително излишество, което създава още повече затруднения.
Най ме смущава факта, че този закон действа занапред. Само при стъпването н длъжност по чл. 7 се подават тези декларации, което означава, че действащото войнство администратори, висши държавни служители и всяка държавна служба няма да бъде контролирана с декларациите, които се подават. А евентуалното освобождаване от длъжност при конфликт на интереси е само за неизпълнение на този ангажимент – подаването на декларация. С това законът се обезсмисля в голяма степен, изключително голяма степен. Това нещо не говори за подобряване на закона, според мен, а говори за една нова философия, за ново отношение към проблемите в закона. не може държавната служба, държавният служител да се дели в три категории.
Понеже явно концепцията се е разклонявала непрекъснато, има доста противоречия. Първо, държавни служители са всички, които работят в администрацията на органите още по чл. 3 изброени. След това висши държавни служители в преходните и заключителни, само на държавни служители. На всичко отгоре и една трета категория, че техническите изпълнители не се засягат от този закон. И в същото време една норма, в която се казва, че те не могат да подписват, да изплащат. Един касиер какъв служител е? Сигурна съм, че не е държавен служител. Кой разбира кой е технически? Ако ние не сме наясно с обхвата на този закон и със санкциите, какво правим. Една година не може да отиде да работи и да издава информация ,която е придобил като държавен служител. Как го контролираме това? По никакъв начин. Ще отиде, разбира се. Да не говорим, че е антиконституционно. Не може да има забрана за правото на труд. Да не издава информация? Как ще разберем, че издава информация.
С тези няколко примера искам да ви кажа, че този законопроект няма да има практическо приложение, ако не се преосмисли. Трябва да се преосмисли, трябва да се оформят основните цели и наистина да се пренапише.
Ние на шега коментирахме, че даже не споделяме и заглавието. Закон за конфликт на интереси?! Може би противопоставянето на конфликта на интереси. Ако това е темата, тогава след основополагащите норми, трябва да се намерят механизмите. Иначе е безсмислено. Трябва да се гласува един морален етичен кодекс и да свършим дотам срещу което сме.
Затова аз се присъединявам към г-жа Михайлова ще подкрепим необходимостта от такъв закон, но не и този закон.
Яни Янев:
Колеги, първото, което ми се ще в продължаващия дебат, който ще бъде в пленарна зала, по някакъв начин да не се получи разграничение като чели ние народните представители искаме да се отграничим от възможността да бъдем включени в оценката дали има или няма конфликт на обществени интереси в нашата дейност. Защото ако в момента това, което е предложено, не е достатъчно удачно, то по никакъв начин този сигнал не трябва да стигне до съдебната и до изпълнителната власт, защото ще стане така, че видите ли законодателят се уреди. Той се изключи от конфликта на интереси и наложи правила на останалите две власти. Опасявам се, ако това се случи като приказка в парламента, ще бъде изключително зле за нас самите. От точността на нормите нека да не слагаме под съмнение принципа. Т.е. аз казвам, че трябва да има преценка дали и народните представители в определени ситуации попадат в конфликт на интереси. Разбира се, не по начина, който е предложен от колегите, защото ми се струва, че правно технически е недопустимо.
На следващо място моята теза е, че не трябва да отиваме към отмяна на Закона за публичността на имуществото. Чрез него и към него препращаме от редица други закони. Най-просто, тук отменяйки закона, правилата, които ние разпростряхме по Закона за публичност на имуществото и върху дейността на политическите партии, практически означава, че ние отменим ли го, хората, които трябва по Закона за политическите партии да декларират имущество отпадат и те не попадат в никакъв кръг. Функциите са различни. По моя преценка този закон и Закона за публичността на имуществото са различни. Затова могат да се възприемат правила, които вие в една известна част пренаписвате тук, или образно казано преписвате от закона, но оня закон си има други функции и те трябва да останат и той да съществува като самостоятелен закон и да не бъде отменян.
Много други бележки имам. Но се опасявам, че колегите споменаха доста неща. Прекъсвам дотук.
Янаки Стоилов:
В края на дискусията аз изразявам моето мнение, че в нашите условия има необходимост да се приеме такъв закон и мисля, че систематиката, която е предложена от вносителите, дава възможност да се направи до голяма степен приложим закон. Но той наистина изисква в редица разпоредби да бъде освободен от излишна словесност, някъде трябва да бъде развит. Ще дам един пример.
Ние казваме, лице, което е заемало определена длъжност, която влияе върху ръководството на други дейности, след това да не може в продължение на година да работи на трудов договор. Той ще работи на граждански договор. Т.е. дайте да внесем реални ограничения. Не да търсим един правен инструмент, а да преустановим възможността за такива зависимости. В днешните условия много хора се писаха за консултанти. Те въобще не са работили по трудов договор. Всъщност там се получаваха подкупите за извършените от тях действия при извършването на държавните функции. Т.е. казвам ви да търсим реални решения на проблемите, а не някакви правни форми. Т.е. някои от разпоредбите трябва да бъдат развити, за да са действащи, а други да бъдат опростени. Тук споделям, че там където имаме действащи закони, по-добре е да не ги пренаписваме в този закон, а да се концентрираме върху допълнителното, което трябва да бъде направено.
Друго, това е въпрос на политическа воля. Аз съм знаел какво е конфликт на интереси преди да имам този законопроект. Не знам дали правителството не е знаело преди това. Защото ние добрите практики трябва да ги утвърждаваме законодателно, а не да казваме: Досега нямахме законопроект за конфликта на интереси и затова са се случили интереси. В областта на обществените поръчки е имало конфликт на интереси и без този закон.
Това са действителните проблеми. Дайте да решаваме действителните проблеми с този законопроект, а не само да отчитаме мероприятия. Защото факт е, че външните обстоятелства отново ни тласнаха.
Аз искам, когато приемаме закони, тези закони да променят на практика действителността. Защото понякога като не можем да променим действителността, винаги е най-лесно да адресираме въпроса към законодателя и той да напише допълнителни текстове, които пак няма да променят действителността.
Аз подкрепям по принцип законопроектите, но мисля, че те трябва да бъдат наистина прецизирани в редица разрешения. Мисля, че има възможност това да бъде направено, ако имаме налице достатъчно време. Благодаря.
Други изказвания има ли? Вие желаете ли от името на вносителя да вземете думата. (Не.)
Първо ще гласуваме законопроекта на г-н Филип Димитров. Които го подкрепят по принцип, моля да гласуват. Четиринадесет гласа “за”. Против има ли? Няма. Въздържали се? Двама се въздържат. Приема се.
По правителствения законопроект. Които го подкрепят по принцип, моля да гласуват. Тринадесет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима “въздържали се? Приема се и този законопроект.
Докладът ще го подготвим за другата седмица за пленарна зала.
Продължаваме с четвърта точка - Обсъждане на второ четене на Законопроекта за управление на етажната собственост, внесен от Министерския съвет – продължение.
Започваме с текстовете. Имате ги в доклада.
По чл. 1 вижте допълнителния лист, който имате.
На с. 2, чл. 1. Обхват на закона.
Вижте чл. 1, чл. 1а и чл. 1б. Това са текстовете, които миналия път уточнявахме. Те се бъдат след това преномерирани.
Чл. 1, ал. 1, чл. 1, ал. 2, съответно ал. 1, 2 и 3 в едно като последователни текстове.
По чл. 1 и чл. 1а това сме го уточнили е по това, което миналия път обсъждахме. На с. 2, чл. 1 и чл. 1а. Ако няма бележки, приемаме така текста. Конструкцията вече е изяснена и като редакция можем да приемем чл. 1 и чл. 1а.
Вижте текстовете за комплексите от затворен тип, като вариант І и вариант ІІ, да се ориентираме какво от тях да приемем.
Употребява се термина “прилежаща площ”, а не “прилежащ терен”. Нека да използваме вече утвърдени термини. Това може в окончателната редакция на доклада да го отразим.
Преминаваме към чл. 1б.
Допълнителните уточнения на текста, които не променят смисъла, няма пречка да бъдат отразени в окончателната редакция, защото все пак сме още в работна фаза, докато не излезе текста от комисията. Вече обсъждаме по същество за комплексите от затворен тип. Мисля, че двата варианта могат да бъдат разглеждани или алтернативно или като частично съчетаеми. Защото няма пречка да се даде възможност още при построяването на такъв комплекс, да се сключат договорите между този, който ги предлага и тези, които ги закупуват. Така че това може да бъде и допълнителна възможност. Само че трябва да кажем, че може да се уреди с договор, а не така императивно.
Т.е. ал. 5, според мен, може да бъде присъединена, ако се смята за целесъобразна такава промяна към другия текст.
Имате ли становище?
Яни Янев:
Чл. 38, ал. 3 от Закона за собствеността, някой ще го прочете ли?
Красимир Циков: експерт.
Това е една нова алинея за общите части, която се предлага да се създаде и да кажем, че общите части може да се уговори да принадлежат на едно или няколко лица. .
Янаки Стоилов:
Това е едно отклонение от класическия режим, не маловажно.
Яни Янев:
При първия вариант то възниква със самия факт, т.е. че това ще бъде дадено, защото този, който продава индивидуалните обекти от комплекса, може да не прехвърли идеални части от общите части и той да остане собственик на всичкото.
Красимир Ципов (експерт):
Да има правно основание, на което да се стъпи, за поддържането на тия общи части. Имаме случай, в който общите части не се продават в тези жилищни комплекси от затворен тип, а в другия случай казваме, че поддържането се урежда с договор. Т.е. собствениците с този договор предоставят възможност на инвеститора на този жилищен комплекс от затворен тип да поддържа тези общи части, като те му заплащат съответна такса затова.
Яни Янев:
Когато инвеститорите откажат ад ги поддържат в последствие, собствениците какво правят.
Янаки Стоилов:
В първия вариант говорим само за управление на общите части, а не до собствеността.
Аз по-скоро се питам дали това положение ще засегне заварените случаи, или ние трябва да кажем какво действие има този текст. Защото и сега има такива комплекси, но вероятно за тях ще е трудно да се разпростре тази уредба.
Трябва да се обмисли и някаква преходна разпоредба и да видим дали това засяга вече съществуващите комплекси. Т.е. от кой момент този режим влиза.
Първият вариант не налага промяна в Закона за собствеността?
Яни Янев:
Първият вариант няма проблем според мен не заради друго, защото ако е въпросът този, който е фирмата, да отчислява средствата като харчове, договорът за управление ще го направи. Счетоводно няма да бъде ощетен.
Янаки Стоилов:
Тогава се ориентираме към първия вариант, без промяна в Закона за собствеността.
Приемаме тези определения.
Терминологичните уточнения допълнително ще направим.
Теодор Илиев:
Може би с г-н Ципов да огледаме някои и други възможности за конкретизация, но да става ясно, че това нещо не представлява един поземлен имот, върху който лицата, специално в комплексното застрояване, за което говорим, имат възможност за влизане в някакви вещно правни отношения.
За площта ние го уточнихме. Но мен ме притеснява, че ако текстът остане в този вид, би могло различните общински органи да подхождат по един начин към един имот, и по един начин към друг имот.
Второто нещо, изрично трябва да бъде указано, че на практика тези площи се определят от общинската администрация с оглед отговорностите на собственика или собствениците (на етажната собственост).
“Използването” е много коварен термин.
Янаки Стоилов:
Прекратявам тази дискусия. Имаше достатъчно време на разположение. Ние сме се постарали нещо да напишем. Ако се допълни или уточни текста, бихме го приели и неофициално да се подаде, но тук не можем да възпроизвеждаме нещо, което е имало достатъчно време да се направи в работната група. Така че ние не сме на фазата на общите разсъждения, а сме на фазата на гласуване и приемане на текстове. Така че ви моля, ако имате бележки, които да са писмено формулирани, за да уточнят определението, са добре дошли. Иначе да се връщаме към началната фаза на дискусията е безпредметно. Мандатът ще приключи преди да приключи този закон.
Ние разчитахме, че работната група ще ни даде готови текстове, след като идеите са уточнени. След като вече е ясна идеята, че това ще присъства, нека оттук нататък да имаме някакъв текст, който да дава по-добро определение. А не сега да започваме дискусията трябва ли да го определяме или не трябва. Тази фаза е премината.
По предложенията на народните представители съобразно това, което приехме, какво трябва да отразим.
Това е актуално, което е дадено за тези, които са по чл. 1.
По чл. 2. Предложението на с. 4 ли е вашето? (Да.) Защо по-малко от 4, а не примерно по-малко от 3. Защото една сграда на четири етажа си има облика на етажна собственост.
Яни Янев:
Четирима собственици и не по-малко от 4 обекта.
Янаки Стоилов:
Тук нямаме някакви различия. Отразени са и предложенията.
“Раздел ІІ. Права и задължения на собствениците и обитателите на самостоятелни обекти или на части от тях.”
Чл. 3 на с. 6. По него няма бележки. Така го приемаме.
Предлагам до тук да спрем и следващия път да продължим с чл. 4, тъй като може да възникнат въпроси по текстовете на точките.
До чл. 3 заедно с определенията са приети текстовете. Ако по тях има някакви уточнения, допълнения, корекции нека да бъдат представени.
Г-н Ципов, ще получите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството техните бележки и в неофициален план ще ги видим и ако трябва, ще ги представим и на комисията. Т.е. ако корекцията засяга съществото на определението, ще го поставим пред Комисията. Но имайки предвид това, което сме приели като конструкция, нека определението да бъде съобразено с него по отношение на прилежащите площи.
Това е. Благодаря ви. Закривам заседанието.

Председател:
(Янаки Стоилов)
Стенограф-протоколчик: