---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси





П Р О Т О К О Л
№ 23




Днес, 12.06.2008 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Министерството на правосъдието – Илонка Райчинова, заместник министър, Виктория Нешева, Стела Здравкова и Милена Първанова; от Министерството на вътрешните работи – Пенка Цекова и Любослав Попов; от КНСБ – Димитър Найденов; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Стефан Хубенов и Теодор Илиев; от Консултативния съвет по законодателството – проф. Цанка Цанкова.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на първо четене на проекта на Семеен кодекс, № 802-01-37 от 01.04.2008 г., внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 754-01-148 от 14.11.2007 г., внесен от Светослав Иванов Спасов.
3. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за управление на етажната собственост, № 702-0157 от 12.11.2007 г., внесен от Министерския съвет – продължение.
Първите две точки се отнасят към проблематиката на Семейния кодекс. Това са два законопроекта, които трябва да обсъдим за първо четене.
Г-н Спасов сме го поканили, но не го виждам.
Най-напред ще дам думата на г-жа Райчинова, заместник-министър на правосъдието, да представи правителствения законопроект.
Илонка Райчинова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Ще направя кратко изложение и след това сме на ваше разположение за въпроси и уточнения.
Действащият Семеен кодекс от 1985 г. формално не е претърпял съществени изменения до 2003 г., когато института на осиновяването беше радикално преуреден. Необходимостта от промени обаче се очертава още през 90-те години и дори беше разработен и внесен, дори гласуван на първо четене в Народното събрание проект на нов Семеен кодекс.
Изработването на такъв Семеен кодекс се обуславя от съществените промени в обществено-икономическите и социалните отношения, частната собственост, свободната стопанска инициатива, свободата на сдружаване, признатите основни права на гражданите, мобилността и свободата на личен живот изискват уреждане по нов начин дори и на класически институти на семейното право.
През изминалия период на основата на Конституцията на Република България от 1991 г. се извършиха съществени изменения в законодателството, установи се частното право, цялостно се обнови гражданското законодателство, бяха ратифицирани от Република България важни за семейните отношения международни актове, като Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, Конвенцията за правата на детето, Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване, Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителски права и други. Акцент се постави върху правата на децата и тяхната закрила.
През 2000 г. беше приет Закон за закрила на детето, но не се постигна съгласуваност в изградените на неговата основа структури и механизми за закрила на детето и те са установени със сега действащия Семеен кодекс
Проектът въвежда нови положения и в двете основни материи на семейното право – тази на брака и тази на отношенията родители-деца. Създадени са два съвършено нови правни института. За първи път в нашето семейно и гражданско законодателство е уредено фактическото съпружеско съжителство на мъж и жена. Записано е основното положение, че то ще има правно значение само в предвидените от закона случаи. Разграничено е регистрирано и обикновено нерегистрирано съжителство. Посочени са основни области на семейното право, в които се проявява правното му значение и най-важната и целена от създателите на проекта сред тях е уреждането на произхода на децата, родени по време на това съжителство.
За първи път нашето право урежда и брачния договор като възможност, основана на общата воля на съпрузите да имат имуществено брачен режим, различен от сега законоустановения на общност или на разделност. Въведени са правила относно сключването, формата, съдържанието и промяната на брачния договор. Сключването му се допуска както при сключването на брака, т.е. в самото начало, ако встъпващите в брак, разбира се, са пълнолетни и дееспособни, така и през време на брака, като е възможно да се променят първоначално избрания имуществено брачен режим.
Самият режим на имуществените отношения на съпрузите е уреден в Глава трета по нов начин и с многобройни нови правила. Въведени са три режима на имуществени отношения, законов режим на общност, законов режим на разделност и договорен режим. Съпрузите са свободни да избират между тях, като при липса на избор се прилага законовия режим на общност.
В главата за прекратяването на брака въпреки че са запазени двата вида, които сега са известни – развод по взаимно съгласие и по исков ред, също са установени редица важни нови положения. Отпада служебното произнасяне по вината при развод по иск на съпруга. Акцентирано е и е повишено значението на съгласието на съпрузите за прекратяване на брак и за уреждане на последиците на развода. Отпада предвидения сега тригодишен срок от сключването на брака за допустимост на развод по взаимно съгласие. Подробни правила уреждат положението на децата при развод на родителите и са предвидени подходящи, според нас, защитни мерки за осъществяване правото на лично отношения, което е предоставено не само на баба и дядо, но и на други близки.
В материята на произхода (глава шеста) е уредено майчинството и бащинството при асистирана репродукция, регламентирана в Закона за здравето. Ново е признатото право на навършилото 14 години дете да оспорва презумцията за бащинство. Установена е презумция за бащинство при регистрирано фактическо съжителство. Подобрена е, според нас, уредбата на припознаването.
Съществени преработки и много важни нови положения има в Глава осма “Осиновяване”. Водещата идея е облекчаване на осиновяването и съкращаването на сроковете за извършването му, като при това се осигурява пълноценна защита на интереса на осиновявания. За да се ускори изваждането на децата от специализираните институции с цел отглеждането им от родителите или от роднини или близки, или от приемни семейства, се предлага да се допусне осиновяване по изключение без съгласие на родителя, ако последният в срок от шест месеца след настаняване на детето без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на тази мярка за закрила. В тази глава е включено и международното осиновяване, като правилата са изцяло в съответствие с Кодекса за международното частно право. Изрично е посочено, че международното осиновяване се извършва само след като са положени всички възможни усилия в страната по произход и не е възможно да бъде определен подходящ осиновяващ в страната. Уредени са правомощията на Министерството на правосъдието във всички случаи на осиновяване с международен елемент акредитацията и положението на акредитираните организации за дейност в областта на международното осиновяване, регистрите при международното осиновяване. Възлага се на Министерството на правосъдието да предприеме допълнителни мерки, когато за дете със здравословен проблем специални нужди или на възраст над 7 години, не могат да се определят подходящи осиновяващи или определените осиновяващи се отказали да осиновят, а именно да публикува на официалната си електронна страница обща информация за това дете, включваща и данни за неговите специфики. По нов начин и с много нови разрешения по същество за уредени отношенията между родителите и ненавършилите пълнолетие деца.
Предвидена е по-голяма взискателност и отговорност и съобразяване с европейските стандарти за регулиране на отношенията на родителите с децата. Уредено е участие на децата при решаване на всички въпроси от техен интерес. Дадена е възможност на непълнолетното дете да действа самостоятелно чрез дирекция “Социално подпомагане”. Координирани са разпоредбите на проекта, има закони за закрила на детето относно мерките за закрила, включително и ограничаването и лишаването от родителски права, когато това е в интерес на детето. Определени правомощия са предоставени и на лицата, които осъществяват така наречената “заместваща грижа”.
В главата за издръжката най-същественото изменение е отпадането на предвидените в сега действащия семеен кодекс минимален и максимален размер на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, които правила бяха, според нас, категорично отречени от практиката и несъответстват на изискванията на новите обществени отношения.
Съществено с променени и разпоредбите относно настойничеството и попечителството. Целта е да се уреди положението на поставените под настойничество или попечителство при съобразяване на техните лични и имуществени интереси, да се подобрят механизмите на взаимодействие между органите, ангажирани с дейност по закрила на ненавършили пълнолетие и запретените лица.
В Преходните и заключителните разпоредби са предвидени изменения в други закони, налагащи се от новите положения в регламентацията на семейните отношения. Предвиден е и vacatio legis от 6 месеца – достатъчно дълъг срок, за да се осигури подготовката за въвеждане на новите разпоредби. До минимум са сведени подзаконовите актове по прилагането на кодекса, което, според нас, е една от функциите на този тип закон. Благодаря ви за вниманието.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Райчинова, за концентрираното представяне на мотивите и основните новости в проекта.
Сега имате възможност за изказвания. Поканили сме и проф. Цанкова, която е участвала в подготовката на проекта и по-нататък в дискусията, ако е необходимо, може да се включи.
Имат думата проф. Герджиков, след това г-жа Касабова.
Проф. Огнян Герджиков:
Благодаря Ви, г-н Председателю.
Имам чувството, че ми е излязло име на много лош човек, когато става дума за обсъждане на законопроекти. Тук наскоро имах възможност неудовлетворение от един законопроект, доста нашумял последните дни. Но тук ще започна по съвсем различен начин.
Искам да поздравя авторите на този законопроект. Такива проекти трябва да влизат в Народното събрание. Аз съм дълбоко удовлетворен от този проект на изключително важен нормативен акт. Защото докато Законът за конфликта на интереси засяга една малка прослойка от нашето общество, то семейният кодекс засяга всички.
Има един изключително голям плюс в проекта за Семеен кодекс в новата уредба и този голям плюс е новият подход при уредбата на имуществените отношения между съпрузите. Досега всички уредби бяха все императивни. Не се питаха съпрузите като как искат, на кого да бъде това, което се придобива по време на брака. До 1968 г. господстваше принципа разделност, разбира се, с известната корекция, която целеше да компенсира известни несправедливости. Дойде 1968 г. първия Семеен кодекс и с обратна сила въведе господстващ режим на съпружеската имуществена общност, не е доведен докрай, но така или иначе той беше господстващ, пак с възможни корекции. През 1985 г. сега действащия Семеен кодекс разшири приложното поле на общността като покри и спестовните влогове – все императивни режими. Сега за първи път, съвършено обосновано, съвършено правилно в духа на новите условия се предвиди възможност за избор – съпрузите сами да избират режима – два законови и един абсолютно доброволен договорен режим на брачния договор. Това е един наистина много голям плюс и аз поздравявам авторите на проекта с това законодателно разрешение.
Втората уредба, която е съвършено нова, това е и най-спорния институт, на фактическо съпружеско съжителство. Съвсем нормално е да се усеща напрежение по повод на това предложение за въвеждането на това съпружеско съжителство. Съответните религиозни деноминации възразиха и това е съвсем нормално предвид отношението на църквата към брака като едно тайнство. Така или иначе ние сме светска държава и едва ли това трябва да бъде решаващо за нас какво е отношението, както на българската православна църква, така и на главното мюфтийство и другите деноминации.
Разбира се, не само религиите се противопоставят на това фактическо съпружеско съжителство, но и много хора трудно могат да го преглътнат. Има една Асоциация “Общество и ценности”, които много остро реагираха срещу това фактическо съпружеско съжителство По-миналата седмица в Комисията по правата на човека и вероизповеданията този законопроект беше обсъждан и гласуван. Там също се изказаха твърде сериозни съмнения относно целесъобразността на въвеждането на такова фактическо съпружеско съжителство в новия Семеен кодекс.
Аз макар че съм човек по принцип консерватор, в случая подкрепям без притеснение предвиждането на такова фактическо съпружеско съжителство с определеното правно значение, без то да се приравнява към брака. Това ясно беше казано и от г-жа Райчинова. Бих изтъкнал следното основно съображение.
Фактическото съпружеско съжителство е познато не само в много от страните и е правно уредено, но то е факт у нас от вече не много малко години. Това е един факт, който съществува вън и независимо от законодателството. Въпросът е, който ние трябва да си поставим е дали трябва да се правим, че той не ни интересува и да съществува такова съпружеско съжителство от което да се раждат деца и тези деца да нямат установен произход от бащата, дали да го забраним от страх от някакви санкции и да наподобим това, което правеше законодателят до преди 16-17 години, защото в Наказателния кодекс имаше престъпен състав, който напусне семейството и заживее на съпружески начала се наказва еди-как си – нещо, което за мен на този етап е един юридически фанатизъм, или това, което съществува ние да се опитаме с този Семеен кодекс да дадем една такава уредба, че да защитим най-ценното - именно децата, с оглед на това те да имат установен произход от бащата, а не да разчитаме на добрата воля да бъде припознато това дете или пък да разчитаме на агресивността на майката, която да предяви иск за бащинство, а да се знае, че има установен произход от бащата това дете с всички последици от това, които са известни и няма защо пред високо квалифицираните колеги от Правната комисия да обясняват кои са те.
Аз смятам, че ние не трябва да се притесняваме от предвиждането на такъв институт на съпружеско съжителство и аз лично категорично ще подкрепя тази идея.
Не всичко в проекта е безспорно и абсолютно, което може да се подкрепи. Има неща, които могат да се дообмислят. Има тук-там някои пропуски, тук-там някои въпросителни. Но понеже този законопроект е изключително важен, аз смятам, че между първо и второ четене трябва да има достатъчен срок, за да могат да се приемат и дообработят всички предложения ,за да може той действително да бъде един образец за нормативен акт с оглед на неговото особено важно обществено значение.
Аз категорично ще подкрепя този законопроект.
Янаки Стоилов:
Г-жо Касабова, заповядайте.
Камелия Касабова:
Аз искам да се присъединя към поздравленията за високо качество на този законопроект. Това е не само мое лично мнение. През последните два месеца имах възможността да обсъждам този законопроект с професионалната гилдия, със студенти и не само в София, а и в различни градове на страната и действително отзивите за него са много високи. Но в същото време се показа и висока степен на неразбиране, тъй като кодекса поражда два изцяло съвършено нови института.
Единственият недостатък, който има законопроекта, е това, както шеговито се изрази областният управител на Бургас онзи ден, че не е уреден статута на тъщата. Защото тя има изключително важно значение в регламентирането на семейните отношения, така че можем да помислим и върху това.
Ще започна от това, че Национално движение Симеон втори ще подкрепи този законопроект. Това е законопроект, който много усилено е работен в рамките на предходния мандат, на предходния състав на Министерския съвет. Той е голяма заслуга на правната мисъл.
На мен ми се ще, да вляза малко в конкретика и малко да използвам обстоятелството, че проф.Цанкова е тук, за да внесе яснота в някои моменти от уредбата. Защото според мен неяснотата и неразбирането на уредбата на фактическото съжителство поражда съпротивата в голяма степен на професионалната гилдия. Не говоря на обществото, защото то е мотивирано от съвсем други психологически и социални мотиви, макар че едно социологическо проучване показва, че само 8.5% от българите не подкрепят уредбата на фактическото съжителство, останалите са максимално широко отворени затова и подкрепят наличието на такава уредба.
Първият проблем, който поражда фактическото съжителство. Най-общо се казва, че фактическото съжителство се разделя на регистрирано и нерегистрирано фактическо съжителство и регистрираното фактическо съжителство има това преимущество, че урежда презумпцията за бащинство.
Първият проблем, който се поставя тук и който се поставя от обществеността въобще. В законопроекта изрично се казва, че не може да се регистрира фактическо съжителство, ако не е регистрирано прекратяване на предходно фактическо съжителство. И веднага тук се поставя проблема. Добре, означава ли това, че лица, които се намират в граждански брак, могат да регистрират фактическо съжителство, защото проектът не съдържа подобно ограничени.
Разбира се, ние като юристи, разсъждавайки, можем да приложим по аргумент офорциорис, след като фактическото съжителство е пречка за регистриране на ново фактическо съжителство, с още по-голяма сила сключен граждански брак би бил такава пречка. Но на мен се струва, че това ограничение изрично трябва да бъде закрепено, за да не поражда тази съпротива срещу уредбата на института.
Вторият проблем, който се поражда е, че хората казват: Защо толкова хвалите това фактическо съжителство при положение, че ние познаваме института на припознаването. Какво толкова става?
Идеята на фактическото съжителство е да се защитят интересите на майката и детето и то тогава когато бащата не желае да го припознае – да не се водят дългите процеси за бащинството.
И другото нещо, което е по-важно като последица извън презумпцията за бащинство и което трябва много, четейки кодекса, да прозреш, че това е уредено, е какво следва от това. От това следва, че партньорът по фактическото съжителство, след като се роди детето, той придобива правното качество на родител и за него важат всички права и задължения, които са уредени в Глава седма на кодекса. Това е право на издръжка, това е право на отглеждане, на възпитание, съвместно разпореждане с имущество, отнемане на родителски права, ако щеш. Но това просто трябва да се презумира, да се прилага по аналогия, без изрично да се позовава на тази част фактическото съжителство от кодекса.
Другото нещо, което буди недоумение, което по пътя на тълкуване трябва да стигнеш до тази уредба, въпрос, който всъщност публиката го породи – какво става с децата от фактическото съжителство, каква е тяхната правна съдба по.нататък, когато това фактическо съжителство бъде прекратено било по искане на двамата партньори, било по искане на единия, защото кодекса дава право да се прекрати само по искане на единия. Тук нямаме развод, нямаме уреждане на родителски права. Според мен, не знам дали съм права, по аналогия може да се приложи чл. 138 от проекта, който урежда какво се случва и каква е съдбата на децата на родители, които не живеят заедно. Проектът дава възможност да се постигне споразумение затова при кой ад живее детето. Това споразумение би имало изпълнителна сила, ако бъде одобрено от съда, а в същото време ако няма съгласие от двамата партньори при кого да живее, съдът ще се произнесе. Положителното тук е, че той се произнася не само затова при кого да живее детето, но се уреждат и родителските права и режима на лични отношения с другия партньор.
Другия проблем – колизията на презумпции. Проектът казва: Имаме презумпция за бащинство. Обаче ако в рамките на 300 дни след прекратяване на брака майката регистрира фактическо съжителство и детето се роди по време на фактическото съжителство, вече сме в налице на колизия на тези 300 дни, се дава приоритет на презумпцията за бащинство в полза на брачни партньор. На мен ми се струва, че това чисто емоционално би могло да бъде обърнато по друг начин, защото ако съпругата е напуснала брачния си партньор и живее фактически с друг, то явно детето е от този фактически партньор, не се знае, разбира се, но тук също би могло да се помисли.
Другият проблем, който проф. Цанкова в свои статии поставя е въпросът: Какъв е режимът на имуществени отношения между партньорите от фактическото съжителство. Могат ли те по някакъв начин да уредят имуществените си отношения? Естествено те не могат да сключат брачен договор, защото тук не сме в състояние на брак. Проф. Цанкова казва в свои статии: Да, няма никакъв проблем имуществените отношения да се уредят с някакъв договор, но той ще бъде договор, подчинен на правилата на гражданското право, като договор сключен между две физически лица.
В същото време в проекта се казва:
Между партньорите от фактическото съжителство може да се сключи споразумение относно издръжката. След като се дава право издръжката да бъде обект на договорни отношения между двамата партньори, защо да не се разшири уредбата и да се каже, че и други имуществени отношения между партньорите могат да бъдат елемент на договор. Разбира се, това са неща, за които ние се досещаме, но от опита си с публиката, виждам колко много тя се страхува, защото не получава яснота по тази конкретна уредба.
Ако тези проблеми се изяснят, мисля, че няма да има никаква съпротива в публиката с уредбата на този институт.
И само две думи искам да кажа за режима на имуществените отношения. Безспорно възможността брачните партньори да избират режим е нещо наистина съвременно и демократично. Доколкото разбрах Съветът по законодателство е дал препоръка ако няма уговорен имуществен режим, не да бъде в действие по силата на закона режима на съпружеската имуществена общност, а да бъде в действие режима на разделността, нещо което на мен не ми се струва, че е удачно, при положение, че имаме наложена и практикувана от десетилетия. На мен това не ми се струва, че ще е удачно.
Режимът на брачния договор е много добре уреден. Отстранен е един недостатък, който съществуваше в практиката и който даде основание ВКС да се произнесе с едно тълкувателно решение през 2001 г., ако един от двамата съпрузи е едноличен търговец, има ли ангажимент другия съпруг. Тук изрично се казва, че всичко, което се включва в търговското предприятие на съпруга едноличен търговец, е негово лично задължение.
И само една корекция искам да направя или по-скоро за изясняване, по отношение на прекратяване на брачния договор. Там се урежда една хипотеза, която имитира търговско правния институт на стопанската непоносимост. Казва се, че договорът се прекратява по взаимно съгласие на страните, естествено тук няма проблем и по искане на един от брачните партньори при съществена промяна на обстоятелствата, когато с това се застрашават интересите на детето или на съпруга. Ние казваме, че това става по съдебен ред. Ако не става по съдебен ред, по какъв начин би могло да бъде прекратено.
Проф. Цанкова, поздравления за Вас и за Вашия екип, които сте готвили този проект.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Касабова, включително и за дискусионните въпроси, които се поставиха. Г-жа Иванова.
Иглика Иванова:
Уважаеми колеги, аз се присъединявам надявам се към общото становище, че този законопроект е повече от необходим. Нуждае се очевидно от сериозно преосмисляне уредбата на тези отношения.
Аз бих посочила като плюсове на законопроекта въвеждането на брачен договор, възможност за уреждане във варианти на имуществените отношения между съпрузите, както и подобрения режим на осиновяването. Но ми се иска да изкажа известни свои резерви и несъгласие с уредбата в три насоки.
Едната, считам, че е малко лековато е подходено в уреждането на отношенията родител-дете, като не са взети предвид едни възрастови особености на детето, което вече не е малолетно, но не е и пълнолетно – децата между 14 и 18 години. Дават им се едни права, които мисля, че на този си етап от развитие те не биха могли да упражняват реално в свой интерес. А да не говорим, че отваряме широко една врата за опасност, която още не е отминала нашето общество и която мисля не е зле да си припомним. Какво имам предвид?
Това е възможността, когато децата не са съгласни, когато има разногласие между родител и дете по начина по който то е отглеждано и възпитавано – децата да водят дела срещу родителите си, да се обръщат към съда. При положение, че родителите имат цялата отговорност, включително детайлно и за определяне религията на детето и т.н., в един момент едно недостатъчно зряло психически дете на 14.5 години, което се влияе от какво ли не и от кого ли не - от приятелска среда, от недоброжелатели външни, от целенасочени действия на определени хора, то ще заведе дело срещу родителите си затова, че счита че не го отглеждат правилно. Откровено казано не виждам смисъла от една такава уредба. Ще създадем много проблеми на практика. Също в тази връзка имам предвид и това, че му се дава възможност то само да си претендира отношения не само с баба и дядо, а и всякакви други близки и далечни роднини. Представете си какво става при разтрогнат брак първата и третата неделя лични контакти с единия родител, втората и четвъртата неделя – с бабата и дядото, а през всичкото друго време с лелята и стринката, представете си това дете когато по съдебен ред има признати такива права, кога това дете ще има време да изпълнява основните си задължения в училище да речем. Отваряме вратата на една злоупотреба. Отваряме вратата на нерегистрираните и неприемливи за нашето общество секти, които атакуваха децата ни само преди няколко години много агресивно, много настъпателно и много семейства и много деца пострадаха. Нека да не им дадем възможност отново, използвайки тези именни по-широко отворени врати да манипулират нещата, да ги противопоставят на родителите им и да създаваме много, много проблеми.
Другата насока, в която бих искала да споделя своите опасения, това е уредбата на издръжката. Какво имам предвид по-точно. Механично е пренесен редът за лицата, които имат право да търсят издръжка и тези, които са задължени за издръжка. Струва ми се, че това е въпрос, който винаги е оставал малко встрани от интереса. Има едни разпоредби, според мен неприемливи, и това е, че не само съпругът, но и бившият съпруг е на първия ред. Трудно ми е да възприема, че едно лице ще трябва първо да дава издръжка на бившия си съпруг, като той може да е бил съпруг в порядъка на два-три месеца, за сметка на родителите си, които са го създали, отгледали, които са го направили човек, както се казва, които като правило са възрастни, вероятно болни, и те ще чакат, докато издържаме бившия съпруг. Тези неща би трябвало поне да се преценят, да се прецизират дали точно това е правилният ред.
Като приветствам отпадането на максималния размер на дължимата издръжка, ми се струва, че не можем да оставим без гарантиране на някакъв минимум. Ако като мен сте водили дълги години дела за издръжки, ще знаете, че според архивите в съда 99.9 българските татковци работят на минимална работна заплата и няма нищо по-трудно от това да им докажете доходите. Драстични случаи имам от моята практика. Майка студентка с две малки дечица, но и таткото е студент и той вдига ръце и казва: Аз нямам доход. Когато няма минимум, какво ще присъди съда? Пет лева издръжка? Къде отиват интересите на децата? Нали преди всичко тях трябва да гарантираме. Би следвало да се обсъдят и други възможности, познати на други правни системи да бъде определяем този минимум, да има начин ад се фиксира, дори да не е в някаква определена сума, дори да е процент от минимална работна заплата и какъвто и да е друг критерий да вземем, но ние трябва да гарантираме на децата минимална издръжка. Максималната да, разбира се, има много родители с доходи с много нули след първата цифра и естествено е да се прикриват зад 80 лв. максимум по закон.
Струва ми се, че е малко рисковано да не кажем, че излиза извън идеята за издръжка целта на тези средства, за какво те трябва да служат, затова което се предлага децата след 14 години сами да водят делата да получават издръжката и да харчат парите под контрола на родителите си. Така като гледам всички горе-долу сме на една възраст и ако нямаме свои, имаме близки такива деца. Нали разбирате, че едно 14-15 годишно дете, когато получи издръжката, през ум няма да му мине, че това са средства, които би трябвало да подпомогнат ежедневните му разходи за храна, облекло, консумативи за училище, учебници и т.н. Как ще проконтролирате разходите на това дете. Просто няма да стане. Цялата тежест от тази доста свободна интерпретация на получаването на издръжката ще падне върху така и така достатъчно натоварения родител, който упражнява родителските права. Защото всякакви извънредни разходи, а такива има, за добро или за лошо – или се разболяват децата, или се явяват някакви допълнителни нужди, свързани с по-приятни неща, всички се поемат от родителя, който упражнява родителските права. Така че нека да не оставяме възможността на децата сами да преценяват кое им е необходимо за нуждите за издръжка, за ежедневието им, аз осигуряване на елементарните им битови нужди.
По отношение на издръжката на пълнолетните учащи. Доколкото помня, нашето законодателство взе в последните 20-30 години противоположни решения. Имаше период, в който се дължеше издръжка до 25 години докато учат във висши и полувисши учебни заведения, след това отпадна тази издръжка, след това се върна стария режим. Т.е. махалото се движи от крайно ляво в крайно дясно, а сега е замръзнало някъде по средата. Ще ми се да чуя мотивите защо приемаме това разрешение и защо пък до 20 годишна възраст. Не мисля, че в България нормално някой завършва средното си образование на 20 години. Не че е неприемливо, но все пак да се ориентираме защо изоставяме тази практика, която е досега. Какъв е мотивът, за да го приемем.
И разбира се, злободневката за фактическото съжителство.
Колеги, аз си мисля, че в този вид тази разпоредба е безсмислена. Защото първата алинея казва, че това съжителство ще има значение само когато е предвидено в закона. Сега в момента такава разпоредба няма. Но когато е предвидено в законите, това действа. Така че дали тук ще запишем “че действа в предвидените от закона случаи или не” ще действа, след като в специални определени закони това е предвидено. Аз си мисля, че интересите на децата – това, което се изтъква като основно предимство на този институт, не са защитени, определено. Защото фактът, че ще има едно регистрирано съжителство между биологичните родители, по никакъв начин не гарантира интересите на децата. Защото такова едно съжителство, регистрирано днес от двамата, утре може да бъде прекратено от единия. Т.е. другият съпруг дори няма да знае. При развода получавате призовки, получавате съдебно решение, т.е. поне сте наясно, че другият се развежда с вас и какво следва от това. Докато в случая може би трябва да си назначите някой ,който да ходи всеки месец да проверява дали фактическото ви съжителство още го има. Това е абсурдно.
Когато при един развод съдът постановява решение или утвърждава споразумението между родителите, той следи за интересите на децата. А кой тук, когато ще се разтрогне едно такова фактическо съжителство, следи за тези интереси. Никой, няма такова нещо. Не са им защитени интересите. Дали този подпис ще бъде положен под заявление за регистриране на фактическо съжителство или под заявление за припознаване е абсолютно все едно. И всъщност по нашето законодателство дали един баща има дете, родено от брак, от фактическо съжителство, припознато или такова, което по съдебен ред е било признато, че е негово, техните права са абсолютно еднакви. Т.е. ние тук нищо не променяме по този начин с оглед защитата интересите на децата.
Тук изрично се казва съжителство между мъж и жена. Но аз мисля, че ако въведем тази уредба с оглед че това се случва в живота, отваряме вратата и то много широко за следващата стъпка. Следващата стъпка е узаконяване на хомосексуалните бракове. И това е една тенденция в Европа, а не само в България, тези организации са много напористи, даже много агресивни. Може би като някаква ответна реакция към обществото, което години наред ги потискаше тези хора, преследваше ги наказателно и т.н. Сега знаете какво става – гей паради, пищни тържества, всичко това влияе най-вече върху младите, върху децата, тези които са неориентирани. И когато ние допуснем това нещо, и когато те поискат да се регистрира тяхното съжителство какви аргументи бихме имали против. Ако това казваме сега, че го регламентираме законово, защото се случва, веднага ще ни извадят статистика колко хомосексуални двойки живеят заедно. Приемаме условно, това не е моето мнение, че няма нищо лошо в това, че ги регламентираме. Оттам нататък когато някой друг с още по-ексцентрична ориентация поиска да узаконим неговото съжителство – като дойде чичо от планината и поиска да му узаконим съжителството с козичката, какви аргументи ще имаме ние против. Нима това не се случва? Случва се. Така е. Говорим за правни аргументи. И той ще ни извади една статистика. И това нещо го има още в библията. Значи това не е нещо, което човечеството вчера е измислило. Просто ми се струва, че отваряме възможността за една лавина от такива неприемливи, обществено неприемливи правни отношения ,които не знам как бихме спрели, ако тръгнем в тази посока.
Освен това, макар че ние изрично ще декларираме и ще подчертаем, че това фактическо съжителство не е брак, в самата идея, в тези последици, които ние предвиждаме да има не само в този закон, а и в ред други, на практика това е една конструкция псевдобрак. И аз започвам да се замислям дали това не противоречи на онази разпоредба в нашата Конституция, която казва кой брак е единствено законен. Това е някакъв опит да заобиколим тази разпоредба. С какво основание фактическото съжителство ще има правни последици, а примерно църковният брак няма да има. Аз съм по-склонна да приемем, че църковният брак би имал, независимо от вероизповеданието, че по-скоро бихме могли да придадем правна сила на тези ритуали, условно наречени “църковен брак” отколкото на едно такова фактическо съжителство. Защото хората, които са вярващи и които сключват своя брак по каноните на своята религия, те са много по-дълбоко обвързани отколкото някой днес се подписва, а утре казва: не, вече не искам. Не виждам как ще приемем едното, ще го затвърдим в закона, а за другото ще кажем не, твърдо не. Против сме? Защо? Не виждам аргументи. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Иванова. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Не искам категорично да давам оценки на различните институции в една или друга посока, но бих искала да задам няколко въпроса, до които стигнах като слушах дискусията, която върви по повод на основните положения от новия Семеен кодекс. Разбира се, това, че започваме от въпросите, не означава, че не приветствам идеята и начина по който е разписан този законопроект, защото ние се надявахме на доста неща, които звучаха доста претенциозно и бяха представени в Правната комисия, а след това се наложи да ги преработваме отново. Визирам ГПК и други важни законопроекти. Тук поне има логика, има последователност и безспорно това е законопроект, който би следвало да бъде приветстван поне от гледна точка на сериозно, с която са подходили неговите автори.
Но все пак основни институти, или по-точно промяната в основни институти в контекста на дебата, който върви в обществото, бих искала и аз да задам няколко въпроса, на които евентуално да получа отговор.
Безспорен факт е, че семейното съпружеско съжителство е факт в една голяма част от съжителството на двойките в България. Даже четох наскоро една статистика, че България е страната, в която най-много деца се раждат без брак – над 50% от новородените деца са родени извън законен брак, което означава, че в рамките на такива съжителства. Така че след като това е факт по някакъв начин трябва да бъде уредено поне от гледна точка на необходимостта да бъдат защитени интересите на децата, а в някои случаи и на единия съжител.
Разбира се, контрапункта на този въпрос е въпросът, който зададе без да формулира изрично колежката Иглика Иванова, а именно всичко ли, което съществува в практиката, следва да бъде узаконено. И е ли достатъчно това, че има някакви факти, които така или иначе се случват, за да ги легитимираме със съответната правна форма.
От друга страна, предвид не само скромният и единствен чл. 13, който урежда фактическото съпружеско съжителство на практика самата разпоредба на този нов институт почти липсва в Семейния кодекс. Т.е., според мен, придаваме прекалена претенциозност на този институт, след като тук нямаме някаква детайлно разписана уредба, поне по няколко въпроса. Например, тук има една препратка към Закона за гражданската регистрация затова как се регистрира фактическо съпружеско съжителство, но аз мисля, че е удачно по начина, по който се прави адресната регистрация, да се регистрира и един такъв институт. Най-малкото защото то ще съхранява някакви права на дете, на другия съпруг, би следвало да има някакъв ред, някаква последователност така че да бъдат наистина защитени интересите на децата, които са зависими от това. От друга страна, аз си задавам въпроса, ако прекалено се формализира този ред, прекалено се формализира този институт, кое би накарало хората, които живеят без брак, изобщо да прибягват към неговото ползване. Т.е. тук си задавам един въпрос, на който не мога да отговоря. Какво би означавало една двойка, която живее на съпружески начала, която не желае за сключи граждански брак, да ходи да регистрира фактическо съпружеско съжителство? Отговорът на този въпрос може би трябва да бъде в посока какво повече дава регистрираното фактическо съпружеско съжителство пред нерегистрираното такова. Какво повече дава? Евентуално признаването на бащинство, което би могло да стане и по друг ред, ако страните желаят това. Може би следва да бъде обяснено, защото аз, например, не мога да си дам разумен отговор на този въпрос. И ако има такива ползи, то би трябвало да бъдат разписани по-ясно и цялата процедура по регистрация, по “заличаване” – терминът, който е използван в чл. 13, ал. 3, трябва да бъде разписан, за да е ясно какво се случва и какво произтича след като бъде регистрирано това съжителство. Най-малкото по този начин да бъде предизвикан някакъв интерес сред двойките, които живеят по този начин, да прибягват към този режим – нещо, което те в момента очевидно не искат да направят по реда на законния граждански брак.
И нещо друго, аз също с лека ръка не бих отхвърлила аргументите, които има православната църква с нейните институции срещу този институт. Защото все пак ролята на законите и на правните норми е не само да регистрира съществуващи отношения, но и по някакъв начин да влияе върху тях.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Манолова. Г-жа Антонова и след това г-н Милтенов.
Надя Антонова:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Аз виждам, че тук има нов режим на взаимоотношения, като от съпружеската имуществена общност са извадени влоговете, независимо на чие име са придобити. Не виждам защо го правим, след като тази имуществена общност е за пълнолетните, за поставените под запрещение съпрузи. Справедливо ли е по отношение на тях, оказва ли някаква стабилност на закона за тези съпрузи, които правно релевантно не могат да реагират.
Следващият ми въпрос е за брачните договори, като веднага казвам, че не отричам съществуването на брачните договори. Давам си сметка за променената обстановка в страната и за сериозното положение в държавата, но този брачен договор така както е регламентиран мисля, че само затруднява отношенията между съпрузите и дали ще успее да ги уреди по един траен начин. Питам се какво ще допринесе за безконфликтните отношения между съпрузите и за формалното уреждане на техните имуществени взаимоотношения.
Не по-малко важно е правото на третите лица, тъй като в проекта се предвижда в брачния договор да има специална клауза ако този брачен договор бъде обявен за нищожен , като се вземе предвид обратната сила на наличността на един договор, какво правим с третите лица. Благодаря.
Валентин Милтенов:
Колеги, аз искам да се присъединя към изказаните мнения по внесения законопроект за Семеен кодекс за добре свършената работа и искам да обърна внимание на института на международното осиновяване, според който разбирам политиката за улесняване на осиновяването и да бъдат изчерпани всички възможности, по които могат да бъдат осиновени децата. Старият режим за предложения от три български семейства беше чисто формален. В тази връзка едно дете трябва да има своя шанс в живота, трябва да има своето семейство. Авторите на законопроекта трябва да кажат как виждат този елемент как да бъде избегнат, защото от чисто формална юридическа гледна точка може да се окаже след това пречка за едно осиновяване, което по някакъв начин е реализирано. Благодаря ви за вниманието.
Янаки Стоилов:
Други изказвания? В края на дискусията аз ще дам възможност да се отговори на въпросите. Преди това само няколко изречения.
Мисля, че са основателни отзивите за законопроекта. В него ние откриваме ясно и промените, които са направени в областта на имуществените отношения, в реда за осиновяване, във въвеждането на института на фактическото съжителство. По някои от тези въпроси дискусията очевидно се налага да продължи. Аз само обръщам внимание на това, че независимо как ще завърши тази дискусия, ако се запази правното значение на фактическото съжителство, вероятно трябва да търсим допълнителни отговори на това какво е съотношението, какви са правните последици при наличието на брак и фактическо съжителство. Защото те могат в различни съотношения да се окажат един брак да се отрази върху фактическото съжителство, когато те са с различни лица - ако при съществуващ брак възникне фактическо съжителство. Става дума, че тези въпроси трябва да намерят по-ясен отговор, ако смятаме за необходимо тази уредба освен да бъде декларирана и по-подробно да бъде по-нататък развита.
По отношение на осиновяването алгоритъмът изглежда ясно разписан, но и там трябва да обърнем внимание, защото точно в тази област виждаме, че съществуват редица фактически по-скоро конфликтни отношения, породени от други не нормативни причини, така че да се постараем едновременно да се гарантират интересите на децата и да се ускорят тези процедури.
За мен възникна въпроса защо след като имаме специална институция, каквато е Агенцията за закрила на детето, но тя тук почти отсъства и е в една, да я нарека, много луксозна роля на наблюдаващ тези отношения. А виждаме, че Агенцията за социално подпомагане е с централна роля. Разбираемо е, че голяма част от подлежащите на осиновяване деца попадат в тази категория, но по отношение на осиновителите те не са в ролята на лица от категорията на социално слабите и затова трябва да се помисли дали да не се дадат определени правомощия на Агенцията за закрила на детето, ако такива институции ще продължават да съществуват.
По въпроса за отношенията между родители и деца споделям забележките, които бяха направени. Като чели се отива в една крайност, която противоречи на българската национална традиция. Някакъв англосаксонски дух лъха от тези разпоредби, че едва ли не детето има ръководни функции в семейството и то не навършилото пълнолетие дете имам предвид. Защо ще казваме, че родителските права и задължения да са “само” в интерес на детето. Достатъчно е те да се упражняват в интерес на детето. Защо да не се упражняват и в интерес на родителите. Какво лошо има един родител да възпитава своето дете към уважение, което той да очаква след време да получи в резултат на грижите. Тук става дума за една реципрочност, която правото трябва да стимулира. Действително едва ли не детето да упражнява някакъв контрол по начина, по който то бива отглеждано и възпитавано. Струва ми се, че наистина се отива твърде далеко. Вярно е, че не трябва да се използват методи на насилие и друго, но мисля, че респектирането на детето е част от доброто възпитание, а не просто винаги родителят да получава някакво съгласие от детето да бъде възпитавано и отглеждано по начин, който то ще одобри.
Когато декларираме, че пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни неработоспособни болни родители аз питам дали ще развием тази декларативна иначе нищо незначеща разпоредба. Защото много пъти хора са ми поставяли въпроса и смятам с основание дали децата не трябва по някакъв начин наистина да полагат грижи за родителите си, когато те не могат да правят това. Защото в критериите за социално подпомагане в България това е изключено. А пък в края на краищата ако човек е някакво висше живо същество и претендира за такава роля спрямо другите живи организми и другите животни това е, че по-младите полагат грижи за възрастните. Защото в природата връзката е еднопосочна. Там само родителят полага грижи за подрастващия до момента, в който той се грижи сам за себе си. Може би отликата на човешкия род е, че вече и по-младите полагат и се смята, че трябва да полагат грижа за възрастните. И ако този принцип се декларира, той трябва да намери развитие и в друга част от законодателството, когато за да дадем повод на едно лице преценяваме дали тази помощ е била получена от неговите, навършили пълнолетие деца, когато те могат да я окажат. Мисля, че това е един важен проблем, на който ние нямаме отговор извън декларациите, които са записани.
Това, според мен, са някои от възловите теми. Те бяха добре поставени от колегите в дискусията. Ние имаме една добра основа, в която обаче има и редица още въпроси, които засягат важни аспекти на нормативната уредба на семейните отношения и заслужават допълнително внимание и работа.
Аз ще дам възможност и на вносителите и на съставителите на законопроекта, ако имат отговор на поставените въпроси или аргументи в подкрепа на някои от разрешенията в тяхната принципна част, да ги чуем сега, преди да завършим дискусията в тази й фаза.
Кой желае думата? Заповядайте, проф. Цанкова.
Проф. Цанка Цанкова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми членове на Правната комисия,
Аз първо искам да благодаря за поканата да взема участие като представител на тази работна група, която в продължение на повече от година и половина изключително сериозно се занимава с проблемите на семейното право и изготви законопроекта.
Искам да благодаря на всички, които взеха отношение по въпросите, които поставя този законопроект. В едно свое кратко изложение за това какво представлява проекта за Семеен кодекс аз написала и изречението, че по всички въпроси може да се дискутира. Това е така, защото става дума за нормативен акт, уреждащ отношение между всички хора, независимо от възраст, разбирания, вероизповедания и т.н., защото всеки един въпрос в този закон опира до съществуването на всеки един човек и малък и голям. И това, което в даден момент ние смятаме, че е ясно, категорично, безусловно и не буди никакви съмнения, в един друг момент може да породи някакви съмнения. Толкова е сложно явлението семейство. Тук правя веднага уговорката, че не трябва да приемаме, че брак и семейство е едно и също. Оттук идват и някои недоразумения.
Във връзка с по-конкретно поставените тук въпроси, а те най-често се поставят свързано с фактическото съпружеско съжителство, ще ми позволите първо да се спра на въпросите, които са за другите институти, които са по-конкретни, за да не би аз да се увлека и да говоря много за фактическото съпружеско съжителство – нещо, което не е цел на моето участие. Също ще ви помоля, ако се увлека, да ми обърнете внимание, защото тази тема е действително много обширна, поставя изключително сложни социални въпроси и наистина човек може да се увлече.
Ще взема отношение съвсем накратко по поставените въпроси, които са конкретни във връзка с обсъждането на законопроекта и това, което тук беше изложено.
Ще започна с това, което беше казано от г-жа Иванова за нейните резерви, свързани с отношенията родител и деца.
Първата ми бележка тук, за да разберем цялата уредба, е, че нашето право урежда отношенията родител и деца без да се интересува дали родителите са в брак или не. Следователно всеки, който е признат за родител, има това правно качество, носи отговорностите на родител, всички права носи и всички задължения. И свързвайки с фактическото съпружеско съжителство и презумпцията за бащинство, която ще действа, за нас е достатъчно да кажем, че партньорът на майката се признава за баща на детето, за да решим всички въпроси в отношението родител-дете, т.е. дете и бащата на това дете, който вече е установен. Защото пък цялата уредба на отношение родител и деца е именно независимо от това как е установен произхода на детето – от майката или от бащата. Това е по първия въпрос.
Следователно когато сме казали, че действа презумпция, значи всичко онова, което се отнася до установеното бащинство, се отнася до всички случаи, включително и за фактическо съпружеско съжителство, и за инцидентна мимолетна връзка между майката и бащата, и за установяване произхода чрез иск и чрез припознаване и пр.
Второто нещо, което по-общо бих желала да кажа, е за правата на децата, които са непълнолетни – между 14 и 28 години. В много текстове, не бих ги цитирала сега, се говори за такива права изрично записани в разпоредба на Семейния кодекс. И това като чели създава едно смущение, че ние за първи път уреждаме тези възможности на непълнолетните деца.
Но, колеги, сега бих желала да напомня, че всички непълнолетни действат самостоятелно, извършват правни действия, т.е. изразяват воля със съдействието на своите родители и попечители. Следователно не може никакъв иск да се предяви и във връзка с издръжката и другите искове, когато детето не е пълнолетно, ако то не изяви воля, ако не направи волеизявление. Вярно е, че към това волеизявление ще се присъедини и съгласието или волеизявлението на родителя. Това от една страна. Вече не говорим за законното представителство, което се отнася за малолетните. Детето така или иначе е страна в производството и участва лично със своето волеизявление.
На второ място, ако отворите Гражданско процесуалния кодекс ще видите, че още през 1952 г. са уредени исковото за гражданско състояние и там (това са исковете за произход и осиновяване, съответно установяване, прекратяване) изрично е призната специална процесуална дееспособност на непълнолетните да действат самостоятелно. Това положение съществува през всичките години и в нито един момент при работата, и 1968 г., и 1985 г. – предходните семейни кодекси, не е оспорвано и няма основание да се оспорва, сега това нещо е посочено в отделни хипотези, в отделни случаи и материалния закон – Семейният кодекс. Примерът, който тук се дава, става дума затова, че сме признали право на детето да оспорва презумпцията за бащинство. Това е ново. Досега презумпцията за бащинство (говорим за брачния произход) можеше да се оспорва само от майката и презумптивния баща. През годините, включително и през 1985 г., тогава беше много силна дискусията, се е спорило защо детето да няма това право. При новите обществени условия се оказва, че има основание и детето да оспорва тази презумпция за бащинство и само това сме добавили.
Янаки Стоилов:
По-скоро въпросът беше при разногласие дете и родител, да се решава спорът пред съда.
Проф. Цанка Цанкова:
Това е много важно специално за презумпцията.
При оспорване се прилага ГПК. Дори и да не запишем в Семейния кодекс ГПК ще действа и това възпроизведено и в новия Гражданско процесуален кодекс.
Защо ще позволяваме на детето да спори с родителите, включително и пред съда.
Колеги, отворете вече действащия вече колко години Закон за закрила на детето и ще видите, че е признато това право – да действа чрез дирекция “Социално подпомагане”. И никой в тези 5 години не е оспорил това нормативно положение. И то се прилага.
Освен това, известният чл. 15 на Закона за закрила на детето, който изисква детето да участва във всички съдебни и административни процедури, когато се засягат права и интереса на детето. Съдът е длъжен да изслуша детето, като участва и представител на дирекция “Социално подпомагане”. Има доклад и нормата е твърде обстойна. Разпоредбите са в 8 алинеи. Значи и тук ние само поставяме в съответствие Семейния кодекс със Закона за закрила на детето и това, което е вече установено изискване и вече се прилага. Имаме решение на Върховния касационен съд, който отменя решения, когато има допуснато процесуално нарушение – не е изслушано детето.
Отворете пак Закона за закрила на детето и видите, че имаме един текст, мисля, че е чл. 14, ал. 2, който казва, че при разногласие между непълнолетно дете и родител относно вероизповеданието, детето има право да се обърне чрез органа за закрила на детето д районния съд да разреши спора относно отношението към религията. Спомням си колко много се дискутираше този въпрос. тук няма да изразя моето лично мнение за наличието на тази разпоредба, ето дори в този деликатен случай е предвидено детето да сезира съда.
Също така и в сегашния Семеен кодекс се дават възможности на детето, когато бъде отклонено от своето местожителство, да заведе такъв спор. Следователно ние сме развили идеята за участие на детето във всички онези случаи, когато това ще отговаря на неговия интерес.
А що се отнася за интереса, аз съм съгласна с бележката, която направихте г-н Председател, за думата “само” в интерес на осиновявания, само в интерес на детето. Защото ние не можем да защитим ефикасно интереса на детето, ако не се стремим към хармонично отношение с родителя и с осиновителя. Но международните актове изрично говорят за интерес и само за интерес на детето. Даже говорят за най-висшия, най-добрия интерес на детето – нещо, което също е оспоримо в теорията, защото какво означава най-добрия и най-висшия интерес. Има един интерес и този интерес трябва именно да бъде съобразен. Вярно е, че би могло да се стигне понякога до злоупотреба с право. Но пък има няколко механизъма, които са предвидени и в Семейния кодекс и в Закона за закрила на детето, които няма да позволят да стане това, ако органите по закрила на детето изпълняват своите задължения така, както е предвидено в закона.
На конкретните въпроси, които са много стойностни и много важни. Ние сме ги дискутирали. Те се повдигат непрекъснато. Става дума за отношенията между децата и дядо и баба и други близки. Ние сме разширили тази възможност, защото има такова предписание, където се предоставя възможност на вътрешното законодателство да уреди тези отношения за децата и близките. Това, което съществуваше досега в чл. 70 отношение между дядо и база и деца е разширено, като са включени и близките. Но и тук е предвидено условието “ако отговаря на интересите на децата”. Следователно може всеки да поиска да поддържа лични отношения, но съдът ще види какъв е интереса, той ще вземе становището на дирекция “Социално подпомагане”, ще направи социалната анкета и ако наистина интересът диктува това, ще позволи да се състоят тези контакти, като разбира се и чистотата на контактите и начина на осъществяването също ще бъде посочен от съда.
Много е важен и въпроса за положението на настоящия и бившия съпруг в института на издръжката. И на мен винаги ми е правило впечатление. Казва се съпруг, деца и бивш съпруг – на един ред сложени, еднакво се носи задължението за издръжка. Да, но трябва да се прочете и следващия текст, който посочва, че задължението за издръжка на бившия съпруг е особено задължение, поставено е под особен режим и не всеки бивш съпруг и не винаги, когато поиска, той ще получи положителен отговор, че му се дава издръжка. Практиката, освен това, не е показала никакви затруднения и никакви проблеми при това търсене на издръжка от бивш съпруг предполага основното положение този бивш съпруг, търсещ издръжката, да не нетрудоспособен, да няма имущество, което при нашата действителност е нещо, което много рядко се случва. Да не говорим, че дори и в такава обстановка, когато имаме трудности на бившия съпруг, има други ограничения, включително, че виновният за развода съпруг, няма право на тази издръжка, че издръжката е срочна и пр. Дава се, ако няма особени затруднения. Следователно, макар да е в първия ред бившия съпруг, ако това ще засегне издръжката на този, който я дава, на другите лица от първия ред, пак няма бившия съпруг да получи такава издръжка, защото ще имаме особено затруднения.
За гарантирания минимум. Да, има затруднения, но тук не бих искала да влизам в дискусия. Ние се обединихме в работната група около положението, че сегашната уредба не е в интерес на децата, а напротив тя засяга чувствително тези интереси и то негативно, тъй като ще може с някаква минимална издръжка родителят да се отърве от своето задължение. И няма да може да се търси издръжка от следващите редове задължени лица. А когато имаме ясният критерий – нуждата на този, който търси издръжка и възможностите на този, който я дава издръжката, вече в интерес на детето и то не само на детето, а и на този, който търси издръжката, ще се определи конкретния размер. А минимален размер да се определи, това означава да се насочваме именно към минимума. Не трябва да се насочваме към минимума и поради друго съображение, международно. В Конвенцията за защита правата на детето изрично в чл. 27 е казано, че родителят дължи издръжка съобразно своето материално положение и финансови възможности. Всички финансови възможности трябва да бъдат подчинени на това изискване. Значи няма да вървим към минимума, а към нещо, което най-добре ще защити интересите на детето.
Обсъди се и въпроса до кога да се плаща издръжка. Защото досега имаме издръжка на пълнолетни, учащи се в средно образование и на пълнолетни, които получават висше образование. Обединихме се около разбирането, че тогава когато става дума за висше образование не е редно да се принуждават родителите да дават издръжка, ако те доброволно не изпълняват това задължение, още повече, че тук става дума за пълнолетни лица, които могат ад работят, трудоспособни. Практиката сочи, че всички студенти работят и че вече има кредитиране – възможност за кредитиране на висшето образование. И това е преценката с оглед социалната обстановка, броя на споровете – съдебните дела, които се водят за издръжка от пълнолетни студенти и стигнахме до извода, че трябва да се гарантира средното образование. Защо до 20 години? Защото имаме 12 клас. Защото е възможно да има някакво усложнение в провеждане курса на обучение. Сложена е максималната възраст до 20 години.
Янаки Стоилов:
Законът за кредитиране на студентите и аспирантите не покрива ли само разходите за таксите, а не за издръжката. Трябва да се видят двата режима.
Проф. Цанка Цанкова:
Трябва да се вземе предвид и това, че въпросът за издръжката не се урежда само в Семейния кодекс. Има гаранции за получаване на издръжката в Гражданско процесуалния кодекс. Студентът дължи издръжка на своите деца, когато получава стипендия. Стипендиите, които се дават. Същото се отнася и до пенсии и пр. изобщо режимът е комплексен и точно този комплексен режим ние сме взели предвид, за да стигнем до извода, който може да се дискутира. Това е за издръжката.
За брачния договор. Колеги, за брачния договор се говори от десетилетия, даже от времето, когато аз бях студентка и когато за такива неща се говореше само в отрицателен смисъл. Как може да се допусне, да се договарят съпрузите, въпреки че е казано, че бракът се основава на взаимното, на всеобщото съгласие, доброволен съюз се поддържа именно от това съгласие. Но още при изработването на кодекса 1985 г. имаше една широка обществена дискусия по този въпрос и много ползотворна беше тази дискусия, защото от тогава непрекъснато се дискутира този диспозитивен режим. Аз смея да заявя, че това е достойнство на сегашния проект, че урежда брачният договор като един от възможните режими на имуществени отношения между съпрузи.
Веднага искам да кажа, че никой в работната група не си е представял, а смятам че и вие също, не си представяте, че брачният договор, режимът на брачния договор е някакъв елементарен, скромен режим. Това е договор, основава се на съгласие, има волеизявление, има възможности и за пороци във волеизявлението и за въздействие на странични фактори, когато договорът е един правен факт. Затова ние сме се постарали да дадем една пълна уредба на брачния договор от момента на сключването, като разбира се, твърде подробно сме уредили това сключване, развитието на отношенията, включително и прекратяването. Смятам, че няма да повлияе уредбата на брачния договор върху здравината, върху стабилността на брака. Това е едно съзнателно отиване към един режим от двамата встъпващи в брак. Да не забравяме какво е положението сега и пак ще го свържа с фактическото съпружеско съжителство. Браковете се сключват жените на възраст 27.5 години, а мъжете – на 28.5 години. Това го сочи статистиката. Вече професионално изградени, със свое имущество, със свои отговорности и очевидно е, че не незрели хора встъпват в брак и съвършено съзнателно. И както се сключва всеки друг договор, така се сключва и брачния договор с всички рискове, разбира се, на един договор. Но това не означава ние да отречем тази възможност.
И още нещо.Това не означава, че като предвиждаме брачния договор, всички ще отидат да сключват такъв договор. Аз съм убедена, че масата от хората, от брачните двойки, които встъпват в брак или които са встъпили в брак ще се позоват именно на установения законов режим и това ще бъде законовия режим на общност. Да, много добра е идеята, да се върнем към режим на разделност, като базисен режим, ако няма друго уговорено, да бъде разделност. Но давам си сметка, а сигурно и вие по същия начин, че това означава едно много голямо усложняване на правната обстановка. Тук се засягат вече съществуващи имуществени отношения. А няма нищо, което да препятства съпрузите след година или две по отношение на налично имущество или на бъдещи придобивки, да сключат едно споразумение, с което да уредят по друг начин своите отношения.
И тук стигаме до въпроса за паричните влогове. Може би някой от вас си спомняте голямата дискусия, когато се разширяваше съпружеската имуществена общност с паричните влогове. Но това предложение беше наложено политически, бих казала, и в последния момент. Всички юристи казваха: На кого е необходимо паричните влогове да влизат в общността. И аргументът, може би най-силният беше, че вещните права са общи, а вещните права върху недвижимите имоти бяха жилище, вила и гараж, а движимите леката кола, след като 5-6 години стои депозитния влог за придобиване на лека кола. Казваше се, че когато ги придобият, стават общи. А паричният влог докато седи там и чака да се придобие жилището не е общ. Той трябва да стане общ. И паричните влогове бяха само в лева и бяха само в ДСК, с малките изключения на влогове във валута в Българска народна банка. Тогава с оглед на това разбиране може би беше все пак оправдано да се въведе общността.
Колеги, да видим какво е станало с тази общност върху паричните влогове. Аз винаги съм казвала, че това е едно относително правно състояние, че няма никаква общност. Защото всеки внася от съпрузите и всеки се разпорежда. Има една защитна норма ,която казва, че ако не е в интерес на съпрузите и на децата, на семейството, може да се поиска от съда да установи съвместно разпореждане по общо съгласие на двамата съпрузи. Да, но това настъпва тогава, когато е извършено вече разпореждането. Като се отиде в съда се вижда ,че този иск няма предмет затова защото влогът е ликвидиран. А и колко са делата.
Освен това ,струва ми се, че по никакъв начин няма да засегнем интересите на съпрузите, ако те са съдействали в придобиването на влоговете през време на брака, но вложената сума е само на името на единия. Защото е запазено правилото, което съществува и сега, че при развод, допуска се и да няма развод, когато са застрашени интересите на семейството, всеки от съпрузите, който е съдействал за придобиване лично имущество от другия съпруг, може да иска да се определи част от стойността от това лично имущество. Следователно, ако става дума за паричен влог, който ще бъде в личното имущество на съпруга, ще се използва този процесуален ред. Няма да бъде по-тежко делото, което ще се води. Напротив, по-ясни ще са нещата, защото ще се установява, че е имало паричен влог, че е разпоредено с него и че за този личен влог е допринесъл съпругът, който не е вложител.
Янаки Стоилов:
Мога ли да ви прекъсна за малко, тъй като г-н Казак иска да постави един въпрос във връзка с темата, за която говорите.
Четин Казак:
Един конкретен въпрос. В чл. 28, ал. 3 се казва, че “съпружеската имуществена общност може да се прекрати през време на брака, ако съпрузите изберат режим на разделност или сключат брачен договор.”
Това не създава ли предпоставки за неправомерно ощетяване на кредиторите тогава, когато един от съпрузите е натрупал дългове и кредиторът възнамерява да заведе дело. Чрез прекратяване на съпружеската имуществена общност при сключване на брачен договор съпругът прехвърля всичките си имоти на съпругата и кредиторът няма да може да приведе в изпълнение иска.
Проф. Цанка Цанкова:
Има няколко текста, с които изрично се защитават правата на третите лица. Така е озаглавен текста. Това са преди всичко кредиторите и не може да им се противопоставят по следващите сделки. Така че няма да има такава опасност.
Четин Казак:
Преди да бъде насрочено изпълнителното дело. Преди да бъде наложена възбраната той направи това.
Проф. Цанка Цанкова:
Той пак е в положение на кредитор. Защото едно лице да възложи забрана, то вече е станало кредитор. Става дума да не е възникнало вземането на третото лице. Щом възникне вземането на третото лице, то вече е в положение на кредитор. А какви правни действия ще възприеме то, за да получи изпълнение, вече не променят положението му на кредитор.
Четин Казак:
А в следващата ал. 4 изрично казвате: “Изпълнението, насочено от кредитор върху отделни вещи, които са съпружеска имуществена общност, за личен дълг на единия от съпрузите прекратява общността върху тези вещи.” Т.е. самото изпълнение е актът....
Проф. Цанка Цанкова
Говорим за различни неща.
Първото е тогава, когато по някакъв начин съпрузите променят установения режим на отношения, имаме обща норма, която казва, че кредиторите са защитени. Това във всички случаи.
А в тази норма - ал. 4, има предвид нещо друго, че когато имаме режим на общност и насочва принудително изпълнение в отделни вещи, за да се удовлетвори кредитора, се прекратява общността. И в ГПК е предвидена цяла една процедура на това прекратяване, така че кредиторът ще получи половината от стойността на продадената (изнесената на публична продан) вещ, другият съпруг, недлъжникът, ще получи своята ½. За недвижимите имоти се изнася ½ на публична продан, а движимите вещи изцяло, но половината от стойността отива за кредитора (взискателя), а другата половина – за недлъжника. Тук сме пред различни хипотези.
Янаки Стоилов:
Отиваме в някакви детайли за второ четене. Такива въпроси трябва да се изясняват там. А сега дискусията върви на принципно ниво, затова моля да продължим по принцип.
Проф. Цанка Цанкова:
За съжителството. Колеги, във връзка със съжителството трябва да приемем, че наистина има много сериозна дискусия. Тя е напълно оправдана, защото се внася нещо съвършено ново, но като чели ние се стряскаме в първия момент. А като се замислим виждаме, че всичко това съществува, съществува дори и в законодателството и че то е съществувало винаги, и е съществувало по времето на екзархийския устав, когато бракът е бил църковен. И е съществувало 1944 г., когато се валидират фактически съпружески съжителства, а тогава съществува църковния брак. И са съществували пречки за сключване на църковния брак и въпреки записаните в екзархийския устав, хората са живеели съпружески, защото не са могли да сключат църковен брак. Най-простата хипотеза е понеже са били от различни вероизповедания и са живеели фактически. И въпреки че са живеели фактически и църквата не приема това нещо, са се признавали правни последици, свързани с произхода на децата, макар че децата, които не са родени в брак, са били дискриминирани.
Кои са безспорните неща. Факт ли е фактическото съпружеско съжителство? Факт е. Разширява ли се, увеличава ли се броят на фактическите съжителства и то много. Приема ли се това като нещо нормално от млади и стари? Аз понеже съм ангажирана с проблема, но просто не познавам семейство, което било деца, брат, сестра, братовчедка, да не живеят на фактически начала две, три, пет години, да имат деца. И това е един факт, който ние не оспорваме.
Законодателството занимавало ли се е с този въпрос. Разбира се, че се е занимавало. Първият случай, когато е било забранено фактическото съжителство, включително и с наказателна отговорност. Тук ще направя една скоба. Когато кажем “фактическо съпружеско съжителство” като чели хората си представят, че това е извън брачно съжителство. Има брак, но някой кривва от брака, установява фактическа връзка и следователно това е морално укоримо, това не трябва да става, разрушава се семейството, разрушава се бракът. Но фактическите съжителства ,които сега се създават, не са такива. В повечето случаи те са между млади хора, още не сключили брак, говорихме за високата възраст, които живеят съвместно две, три, пет години, в което време се раждат деца, те си гледат децата и след това може това съжителство да премине в брак, може и да се прекрати. Правото изобщо не игнорира този факт. Защото, забележете, дори при двубрачието, вие казвате, ама как, не рушим ли брак? Не рушим ли го при двубрачието. Рушим го и то много силно, но законът ни казва, че бигамният брак се запазва, ако предходният бъде прекратен. И нещо повече, децата от бигамния брак, дори той да бъде унищожен, имат брачен произход, действа презумпция за бащинство. Значи и тук нещо морално укоримо, което е против принципа на моногамията, ние сме го признали за съществуващо. И никой не оспорва брачният произход на едно дете при бигамен брак.
Колеги, да се замислим, 69 700 нищожни брака. Съпрузите си живеят, те са в фактическо съпружеско съжителство, а дори правно – за тях субективното им отношение, че те са сключили брак. И какво се оказва, че няма никакъв брак. Те във фактическо съжителство ли са или не са? Ще действа ли презумпция за бащинство или не? Всички ще кажа: Как няма да действа. Няма да действа, защото бракът не е сключен във формата, предписана от закона. Какво се наложи да прави Народното събрание бързо? Да издаде валидизационен закон. Обаче валидизационния закон действа до датата, когато е издаден този закон. Казано е точно до коя година. А кой от вас е сигурен, че нямаме такива фактически съжителства, основани на нищожен брак, че няма нищожни бракове. Ако допуснем църковния брак като съпътстваща форма, аз не искам да влизам в дискусия, защото тук Конституцията ясно го е казала и там могат да се променят нещата по конституционен ред. Но ако допуснем двойната форма – и църковен и граждански брак, какви гаранции имаме, че няма да се увеличи броят нищожността на браковете. Колко сватби се извършват без да има граждански брак. И какво? И хората живеят и тъщата, понеже се спомена за тъщата, казва: “Моят зет”, а фактическата снаха казва “майко, татко” и “нашето внуче” и хората това го приемат. Ние сме допуснали дори да има конкуренция между два брака, а сега се страхуваме да допуснем не конкуренция, защото изобщо не става дума за конкуренция, а да признаем нещо, което съществува, един факт.
Каква е целта на регистрирането? Целта на регистрирането е не да има конститутивно действие, не да създаде брачно отношение, не да създаде квазибрак. Целта е да удостовери един факт. И защо на хората им трябва това удостоверяване? При това те не са длъжни да го удостоверяват. Те могат да установят факта на съжителство и по друг начин. Със свидетелски показания. Нима няма да се установи, че Х и У живеят от 10 години заедно. Но да се облекчи доказването на този факт и единствената цел е децата да имат произход, установен от бащата.
И веднага идва, колеги, възражението. Защо е необходимо това, когато имаме припознаване. Какво повече ще ни даде припознаването. Ние сме юристи и ще си кажем какво повече ще ни даде. Припознаването е правно действие, което трябва да бъде извършено от този, който евентуално няма интерес да бъде баща. Трябва да отиде доброволно да извърши всичко необходимо, за да се признае. А като това припознаване може да бъде оспорено от другия родител. Това, според мен, е остатък и ние сме го премахнали в уредбата, и от всяко трето лице с правен интерес. При това припознаването може да бъде извършено от родителя, когато той вече е на 50-60 години и се замисля за своя живот, за това, което остава и си казва: Аз някога имах едно дете, сгрешил съм, искам да го припозная. А кой ще отглежда детето от раждането до това припознаване? Много често не се извършват припознавания, било поради несериозност, било затова че има влияние от семейната среда на припознаващия, било че отношенията между двамата партньори са много добри и смятат, че няма нужда да се ,уреждат нещата. А при припознаването положението никак не е добро за детето. Съставя се акта за раждане на детето. Вписан е единият родител. Докато не се извърши припознаването, детето има едно име, едно гражданско състояние. Едва след припознаването, а то може да бъде след месец, след година, след години, ще се промени гражданското състояние на това дете. Да, но то е раснало само при един родител, само с грижата на единия родител и обикновено това е майката.
И още нещо, ние искаме да реинтегрираме децата в биологичното семейство. И това е последното в грижата за децата. Искаме да се намали броят на изоставените деца. В същото време правим като чели невъзможно броят на самотните майки да бъде по-малък. Когато действа една презумпция за бащинство, тогава вече за да бъде оставено детето в дома, ще се иска съгласието не само на майката, но и на бащата. А и майката едва ли ще остави детето, защото то има установен произход от момента на раждането, презумпцията действа от момента на раждането. И веднага от този момент ще може да се търси издръжка на детето. Ще може да се търси отговорност на родителя за изпълнение на всички задължения, които са предвидени в семейния кодекс. Ще може да се лиши дори от родителски права този родител. Т.е. ще бъде в положението на едно брачно дете и актът му за раждане ще бъде акт за раждане на брачно дете. Така че има голяма разлика между припознаване и установяване на презумпция за бащинство.
Тук ще кажа нещо, което сме дискутирали в работната група и ще изкажа и своето мнение. Не можем да говорим за равенство на брачни и извънбрачни деца, ако ние не сме направили всичко необходимо в семейното право децата да имат равни права. Да, те ще имат равни политически права, права на социална реализация – всички права, но няма да имат правото на двамата родители каквото и да бъде. Ще потърсят издръжка само от един родител, един ще се грижи за тях, няма да следят два рода, ще имат роднини само по едната линия и т.н. Така че би трябвало първата стъпка да е семейното право.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Цанкова. Виждам, че нямате никакво колебание около фактическото съпружеско съжителство.
Проф. Цанка Цанкова:
В тази връзка има много въпроси. Те са конкретни. Задавали сме си тези въпроси и ако може, аз бих отговорила.
По-общо бих искала да кажа, че фактическото съпружеско съжителство няма на никого да навреди. Нито ще разруши брака, нито ще породи лекомислено отношение към брака. И не трябва непрекъснато да се свързва то със състоянието на брачната институция и по-специално с въвеждането на църковния брак. Това са съвършено различни неща. Не трябва да се свързва и с развода непременно. Идеята е, че разводът трябва да се облекчи. Такива бяха вижданията през всичките години и затова ние сме облекчили развода. Но дори и да не се промени разводът, едното няма отношения към другото.
Заключителни думи. Има допусната една неточност в последната редакция на проекта, представен от Министерството, съответно от Министерския съвет. Това е, че в чл. 13, ал. 2 по един императивен начин регистрирането. Това, което работната група е направила е, че “може да се регистрират”. Значи това е една възможност. Това нещо е отишло в преходни и заключителни разпоредби при изменението на Закона за гражданската регистрация, където е казано, че партньорите могат да регистрират своето съжителство. Ако се оправи този текст и се каже, че “може да се регистрират”, тогава нещата ще дойдат на мястото си.
Аз съм сигурно, че няма да отидат да регистрират съжителство (отговарям на част от въпросите) тези, които са непълнолетни. Защото изрично е казано, че това е лично волеизявление, а непълнолетните не са дееспособни. Аз съм сигурна, че няма да отидат да регистрират съжителството си тези, които се намират в брак и живеят в съжителство.
Освен това, щом става дума за удостоверяване на факт, не виждам защо трябва да отиваме и към пречките за брак. Само един пример ще дам. Множествената склероза е пречка за сключване на брак. Или право, това е положението. Едно лице болно от множествена склероза не може да сключи брак. Осъдено е на безбрачие. Да го осъдим ли на това да не живее интимно с партньор продължително време, а да търси инцидентни интимни връзки. Ето ви един случай. Значи целта на регистрацията не е да създаде, а да удостовери едно фактическо състояние.
С това завършвам. Ако нещо съм сгрешила, моля да ме извините. Но въпросите са изненадващо много. Аз много благодаря за големия интерес към цялата тази проблематика, която е предмет на обсъждане на вашето заседание.
Янаки Стоилов:
Аз ви благодаря за изчерпателните отговори. Мисля, че ще бъдат от полза в по-нататъшната дискусия и при формулирането на текстовете за второ четене.
Сега пристъпваме към гласуване. Както знаете, ние дискусията ще я продължим, фокусирайки се върху някои от въпросите, които бяха поставени тук, в началото на м. юли.
Камелия Касабова:
Кога ще се гледа законопроектът в зала – след или преди дискусията в началото на юли. Не е ли по-добре да влезе в зала за първо четене след тази дискусия.

Янаки Стоилов:
Това можем да го уточним заедно. Според мен, няма нужда да бързаме с гледането в зала. За мен е по-добре така да бъде, за да може срокът да изтече за предложенията за второ четене дори в началото на следващата сесия, за да може работната група да разполага с повече време. Тази технология ще я уточним заедно и мисля, че трябва да я имате предвид на Председателския съвет. Има достатъчно въпроси, които да бъдат обсъждани в пленарна зала.
Със съгласие се оформят принципните въпроси, без това да предопределя позицията по някои от финалните разрешения, засягащи отделни институти и разпоредби.
По законопроекта на Министерския съвет за нов Семеен кодекс. Има ли някой, който да е резервиран към неговата подкрепа. Защото всички изказвания бяха в подкрепа, включително и на тези, които не останаха до края на заседанието, но декларираха че го подкрепят. Няма против и въздържали се. Единодушно в Комисията се подкрепя за първо четене проекта за нов Семеен кодекс.
По втора точка - Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс, внесен от Светослав Иванов Спасов.
Има ли някой, който поддържа законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс, внесен от Светослав Спасов? Защото той е изменителен закон и поради тази причина трябва да го отхвърлим, ако искаме да преминаваме към приемането на нов Семеен кодекс. Няма гласове в подкрепа на изменителния закон.
Той, разбира се, разполага с възможност до разглеждането му в пленарна зала да го оттегли не затова, че има противоречие в частта, която поставя в своя законопроект, но от гледна точка на процедурата.
По трета точка - Обсъждане на второ четене на Законопроекта за управление на етажната собственост, внесен от Министерския съвет – продължение.
Разполагате с текстовете, които уточнихме.
По чл. 1, чл. 2 и определенията, които ще бъдат отнесени към Преходните и заключителните разпоредби. Ние миналия път ги уточнихме. Някакви въпроси по тях има ли?
В определението по т. 1 за прилежаща площ ще го прочета, за да проследите уточненията:
“Прилежаща площ към сграда в режим на етажна собственост са част от територията на поземлен имот комплексно застрояване, в който е построена сградата в режим на етажна собственост и която включва заедно или поотделно обекти като озеленени площи, площадки за игра, парко места и други.”
По чл. 3 няма промяна от това, което уточнихме.
Преминаваме към Раздел ІІ. “Права и задължения на собствениците и обитатели на самостоятелни обекти или на части от тях.”
Имате предложението на работната група по чл. 3.
Има ли някакви въпроси по него. Няма.
По чл. 4 вижте отделните задължения.
Може би чл. 4 само в номерацията следва да се промени, като първо бъдат изброени позитивните задължения, освен ако няма някакво разминаване в общата логика.
“Собствениците са длъжни да:”
Първо да се дадат тези, които те трябва да извършат като действия и след това да се изброят какво не могат да правят. Защото сега е каша между едните и другите. Т.е. собствениците са длъжни да осигуряват достъп до еди-какво си; да подпомагат дейността; да участват в действия в защита на сградата и след това да се изреди какво не могат да правят. Това технически ще се преподреди. Но вижте в съдържанието дали някъде се налагат промени.
Налага ли се в т. 16 да поясним кои са съседите.
“Да не отглеждат животни в своите самостоятелни обекти без съгласието на непосредствените си съседи.”
Непосредствените съседи могат да бъдат от едната и от другата страна, отдолу и отгоре. Това може би трябва да го кажем. Или с едно определение може да се даде и то ще е валидно за всички дейности. Ако такова определение може да бъде универсално, което засяга ремонти, отглеждане на животни и други неща, по-добре е наистина да се даде определение, че съседи са всички, които са на една площадка на съответната етажна собственост. В този смисъл да се даде определението.
Тук можем да кажем две неща. Примерно в една сграда, в която всички етажни собственици да се произнесат дали тази сграда се използва или няма да се използва за определени неща.
Другият вариант е да го направим локално. Тук е проблемът, ако някой не вземе това съгласие, ще има ли някаква арбитражна роля етажната собственост. Какви са последиците, примерно, ако трима от съседите са съгласни, а един не е съгласен. Какво следва като практическа защита. Към кой ще се обърне. Дали може да претендира по някакъв ред извън етажната собственост, някой да санкционира това поведение, или трябва да мине през общото събрание.
Красимир Ципов: експерт.
Първо трябва да мине през общото събрание и ако не е удовлетворен от решението на общото събрание, да обжалва.
Янаки Стоилов:
Ние така правим режима по-сложен, а не по-лесен. Защото сигурно е по-лесно общото събрание да вземе някакво решение, с което да се съобразяват всички. А така ние като чели предпоставяме намирането на съгласие, което в много случаи ще липса и пак трябва въпросът да се постави на общото събрание.
Яни Янев:
Ние не можем да изключим общото събрание. То е другият контрол, който така или иначе съществува, какъвто и да е той. Освен да кажем, че решението на общото събрание подлежи на обжалване, което няма да се приеме по принцип.
Янаки Стоилов:
В този случай тогава не е ли по-добре да предоставим този въпрос на общото събрание, а общото събрание може да реши и да каже: Ние не взимаме генерално решение, но ако съседите са съгласни, допускаме това нещо, ако не са съгласни, т.е. общото събрание да вземе това решение.
Яни Янев:
Предварително. В Правилника на етажната собственост да е решен принципно въпросът и там да съществува този текст, че общото събрание казва, че в нашата етажна собственост няма животни. Или може да се гледат животни, но при условие на съгласие. Това имате предвид.
Янаки Стоилов:
И да запишем, че това може да става само с решение на общото събрание.
Иглика Иванова:
Това е един въпрос, който предизвиква много спорове между съседите. Кой какво гледа и кой на кого пречи по този начин? Представете си един 18 етажен блок.
Янаки Стоилов:
Трябва да имаме предвид не това, което се прави по правилата, а това, което се прави извън правилата. И тъй като от четирима съседи, трима ще имат едно мнение, но четвъртият друго или този, който иска да прави нещо, ще влезе в конфликт с някой от тях и пак ще се върнем към общото събрание.
Красимир Ципов: експерт.
Именно от тази логика изходихме, че първо трябва да се вземе мнението на непосредствените съседи и в крайна сметка, ако възникнат по-сериозни проблеми, въпросът да се реши с решение на общото събрание и ако някой не е доволен от това решение, да го обжалва.
Янаки Стоилов:
При всички случаи ще имаме поне около година до следващото общо събрание, което се свиква и още една година до неговото изпълнение.
Ще трябва да видим как се решават и заварените случаи. Защото този закон, влизайки в сила, ще завари много фактически решения, които трябва да бъдат преуредени спрямо него.
Яни Янев:
По моя преценка нека това да остане като задължение на обитателите на етажната собственост.
Въпросът за решението на общото събрание изрично да изпишем, че то взима решение затова дали могат или не могат да се отглеждат, при какви условия могат да се отглеждат. Там да го предвидим.
Янаки Стоилов:
Там да се предвиди, без тук да се променя.
Други бележки има ли по този текст?
Яни Янев:
И когато записваме в правомощията на общото събрание, че то решава ще се гледат или няма да се гледат животни, а там където ще се гледат, трябва да има съгласието на съседите.
И друг нерешен въпрос, г-н Председател, но само го споделям. Понеже ние имаме входове етажна собственост и когато единият от комшиите ти е в другия вход и не е в твоята етажна собственост при тази ситуация какво правим. Но да не го бутаме, само го поставям като тема.
Янаки Стоилов:
Приемаме чл. 4, като само ще прегледате подреждането на точките.
Преминаваме към чл. 5. “Книга на собствениците.”
Тук въпросът беше дали тази книга да се утвърждава от министъра на регионалното развитие или от министъра на вътрешните работи.


Яни Янев:
“Образецът на книгата на собствениците се утвърждава от министъра на регионалното развитие и благоустройството.”
Тук става въпрос само за образеца.
Янаки Стоилов:
Министърът на регионалното развитие няма никакви правомощия по-нататък. Какви са връзките на общините и на органите на МВР с тази книга и примерно, с удостоверителното значение, на което те могат да се позовават, съставяйки някакви други.
Красимир Ципов:експерт
Данните от тази книга да се впишат в публичен регистър, който ще се води от общините. Достъпът се бъде абсолютно облекчен. Няма да има такса за съответното вписване на тези данни и всеки ще може да прави проверка или справка в публичния регистър.
Янаки Стоилов:
Кой води тази книга.
Красимир Ципов: експерт
Книгата се води от управителния съвет и управителя и на управителя тежи задължението за съответните вписвания.
Иглика Иванова:
По т. 16 за гледане на животни. Трябва да има разумно ограничение. Не може за гледане на рибки да се иска съгласие на съседите.
Янаки Стоилов:
Трябва и т. 16 да конкретизираме. Защото, ако гледа един хамстер, не е логично някой да се интересува. Но как можем да диференцираме животните, защото става дума за животни, които вдигат шум или подлежат на извеждане, или пък животни, които не се извеждат, но създават някакъв необичаен шум.
Яни Янев:
Ако може да се сложи тук “клетки” или “аквариуми”.
Красимир Ципов: експерт
Но има малки кучета, които вдигат много шум и големи кучета, които не вдигат никакъв шум.
Янаки Стоилов:
Кучетата и в двата случая попадат, защото няма куче, което да не се извежда от жилището.


Яни Янев:
Животните, които са в аквариум и в клетка, да не попадат в случаите, за които се иска разрешение.
Янаки Стоилов:
Може би в скоби трябва да се поясни – оглеждат животни, в скоби, освен тези, които живеят в клетка или аквариум, и това е достатъчно. Котките не се извеждат, но могат да вдигат шум и те не живеят в клетка или аквариум.
Ал. 6 пада, нали? Защо да вписваме животните в книгата за обитатели. Това е във връзка с таксите ли? (Да.) Тогава не пречи този текст да остане.
По чл. 5. Предлага се да отпадне, защото този въпрос е решен.
Чл. 6 също.
Преминаваме към Управление на етажната собственост. По чл. 6 и чл. 7 има ли някакви бележки?
За сдружението някакви дискусионни въпроси останаха ли?
По чл. 8 няма бележки.
Чл. 9. Правомощия на общото събрание.
Тук трябва да се предвиди текстът, че общото събрание приема решения за това дали да разреши отглеждането на животни.
В чл. 9 има ли бележки? Няма. Приемаме го.
Преминаваме нататък – чл. 9, който става чл. 10.
“Инициатива за свикване на общото събрание.” По него няма бележки.
По чл. 10, който става чл. 11.
“Ред за свикване на общото събрание на собствениците.”
“(8) Освен в неотложни случаи, общото събрание не може да се насрочва в:
1. периода от 1 юли до 15 септември.”
Не е ли голяма тази ваканция, в която не може да се свиква общото събрание.
Красимир Ципов: експерт
Принципът, който възприехме е, че обикновено това е периодът, в който хората са в отпуски, извън съответната етажна собственост.
Янаки Стоилов:
По чл. 12. Това в ал. 2 не е ли много усложнено.
“(2) Собственикът може да упълномощи и друго лице, което да го представлява. В този случай пълномощното се заверява нотариално.”
Има множество случаи, когато жилището е собственост на родителите, а живеят децата. Те не са в едно домакинство. Защо да искаме нотариално да бъдат упълномощени. Ясно е, че те са реалните обитатели, без да са собственици, но са в достатъчно тясна връзка.
Красимир Ципов: експерт.
Става дума за трети лица, които не живеят или не са собственици в етажната собственост.
Янаки Стоилов:
“Чл. 12. ал. 1. Собственик, който не може да участва в общото събрание, може да упълномощи писмено пълнолетен член на домакинството си, или друг собственик, който да го представлява.”
Тези хора не са в едно домакинство. “Или друг собственик” – той другият също не е собственик. Често той живее нито на основание на наем, нито на основание на съсобственост, а просто на родствени отношения. По-честият случай е, че тези хора обитават жилището почти като свое, а са изолирани от някаква активна роля, както и да ги избират в управлението на блока, така и да взимат участие в решаването на въпроси, които пряко ги засягат.
Красимир Ципов: експерт
Може ли още малко разяснения да внеса. Все пак се касае за едно лице, което не живее преимуществено в тази сграда.
Янаки Стоилов:
Напротив, това са лица, които постоянно живеят и то с години в тази етажна собственост. Аз ви дадох такива примери между родители и деца, където собствеността е на едните, а живее другото семейство. Тук става въпрос за решения, които ангажират преди всичко него, защото той ползва жилището като свое. Собственикът щом го е пуснал, няма рискове. По-рисковано примерно е, ако той е на някакво друго, ограничено правно основание, тогава да не се злоупотреби с интересите на собственика. Но когато има висока степен на доверие между тези лица, които нямат никакви правни отношения по между си. Собственик, който не може да участва в общото събрание може да упълномощи друго лице писмено, но без да е нотариално. Друго лице, което обитава жилището. Т.е. това е обитател и собственикът писмено го упълномощава. Какви нотариални заверки ще се търсят.
Да разширим алинея първа – лице, което е в роднински връзки с него. Няма да ги определяме какви са.
Други бележки няма, освен това допълнение.
Преминаваме към чл. 12. “Общото събрание се провежда на подходящо място в етажната собственост или прилежащия й терен.”
Често такова място няма. Защото те ги разпродадоха тези помещения и често се ползва кварталният клуб. По-нормално е хората да седнат в някакво помещение, отколкото да висят прави на площадките между етажите. Тук трябва да разширим, да не го ограничаваме само до сградата на етажната собственост.
Яни Янев:
Когато не е в рамките на етажната собственост, да се оповестява в поканата. “... и терен, когато не е в рамките на етажната собственост, изрично се посочва мястото в поканата.”
Янаки Стоилов:
Ние единствено трябва да го ограничим да бъде в квартала, където се намира етажната собственост. Ако кажем “квартала” е ясно.
С тези пояснения – да бъде в рамките на квартала, ако е различно от етажната собственост, да бъде посочен адреса.
Чл. 14. “Кворум за провеждане на общото събрание.”
Не е ли много висок този кворум 75 на сто. Достатъчно е 50+1.
Яни Янев:
Идеята е малко дисциплинираща, защото когато се взимат решения за саниране, все пак да не е 100%, но да е 75% - да има възможност за преодоляване. Ако остане 50% е абсурд.
Янаки Стоилов:
Аз разбирам мотива, но това означава, че в почти всички случаи събранията трябва да започват 1 час по-късно от обявеното време. Може би 2/3 е по-добре да бъде - 67 на сто идеални части.
С един час или с половин час за отлагане на началото. Защото да не си разотидат и тези, които са дошли.
Яни Янев:
Досега навсякъде в законите е отлагане с един час.
Янаки Стоилов:
Чл. 14, който става чл. 15.
Ал. 4. “Протоколът се изготвя в 5-дневен срок от провеждане на събранието...”
За протокола сложете 7 дневен срок, а не 5 дневен. Чак толкова да ги накъсваме нещата не е необходимо. Нека да е 7 дневен срок.
Иглика Иванова:
Имаше някъде, че в 7 дневен срок се изпълняват решенията.
Янаки Стоилов:
Това зависи от характера на решението.


Яни Янев:
За протокола има процедура, в която се разлепва, уведомяват се, че е изготвен протокола.
Янаки Стоилов:
Ще се синхронизират тези срокове. 7 дневен срок за изпълнение от обявяване на решенията. Протоколът може и да не е обявен. Важно е да са обявени решенията. Ще говорим за обявяване на решенията, а не на протокола.
Следващият текст – чл. 15. “Общото събрание на собствениците приема решения единодушно:”
Аз ви предлагам да се откажем от единодушните решения. Защото това значи, че никога няма да се приемат решения.
По т. 1. – за изваждане на собственик би трябвало да искаме 75%.
Красимир Ципов:
По Закона за собствеността е така.
Янаки Стоилов:
Ние ще го променим. Това е неосъществимо решение.
Нека по т. 1 да запишем 75%.
За надстрояване и пристрояване може би трябва да остане единодушие. По т. 2 ще остане, защото се касае за трайна промяна.
Предлагам ви за ал. 2 да помислим дали да не го намалим. Защото основен ремонт е някаква обективна потребност и ако ние не успеем да съберем половината хора.
Яни Янев:
Това означава, че при спадащ кворум може да стигне до 50 или до 40% от всички и от тези 40% поне две трети.
Янаки Стоилов:
Дайте да ги разделим. Защото в ал. 2 има доста различни неща.
За мен възлагане на управление и определяне на възнаграждение на управителя това са оперативни действия. Те всяка година могат да ги пререшават. Там е достатъчно повече от 50 на сто да бъдат. Няма какво да търсим високо съгласие. Може би само за обновяване и саниране да останат 2/3, защото това е една инвестиция, която може и с нея, но може и без нея.
За текущото управление да си останат 50 на сто.
Колебая се за основния ремонт, защото основният ремонт е нещо необходимо, за което трудно се събират гласовете, за да се извърши.
Не е ли много сложна тази база, която сме възприели – идеални части? Собствениците с нотариални актове ли ще идват на събранието.

Яни Янев:
Затова е книгата. Има регистър, в който се описват тези неща.
Янаки Стоилов:
За мен е по-проста схемата, която горе-долу съответства на този критерии според големината на жилищата. Примерно има едностайни, двустайни и тристайни апартаменти в една класическа сграда. Знае се каква е тежестта на всяко едно от тези жилища и сметката излиза по-просто. Тогава могат да се разделят на три категории и всеки знае в коя е. По идеалните части дали няма да затрудним повече.
Да ги разделим случаите.
За управлението и възнаграждението на управителя да бъде 50 н сто от представените идеални части на събранието. Колкото са толкова. Другите да са дошли.
Аз бих разделил и основен ремонт от обновяване и саниране, защото основният ремонт е нещо неотложно в редица случаи. Докато санирането в някои случаи може да е належащо, в други – да е въпрос на подобряване на състоянието на сградата. Защото не е едно и също дали се налага да се поправи покрива или да се направи изолация, която ще намали енергийната консумация на сградата.
Какво е минималното мнозинство при две трети от представените идеални части.
Красимир Ципов: експерт.
От 67% - 2/3 от 67% - реално ще са около 40 и няколко процента. (45%)
Янаки Стоилов:
Какво мнозинство се иска при тези дейности.
Яни Янев:
По сега действащия правилник с изключение на изключването, където е с единодушие, всички останали дейности са с обикновено мнозинство – 50+1 от собствениците.
Янаки Стоилов:
Ние не бива да усложняваме сегашния ред. Ако го направим такъв, ние ще направим още по-трудно извършването на ремонти в сградите с тези текстове. А нашата цел е да ги направим по-възможни.
Красимир Ципов: експерт
Даден основен ремонт е свързан с набирането на средства. Нека да участват малко повече хора.
Янаки Стоилов:
Но повечето хора въобще не ги интересува ремонта в частта, която те не обитават пряко или в съседство.
Това, което е безспорно за чл. 15 е, че сваляме въпросите за управлението и избора на ръководството на 50 на сто.
За обновяване и саниране запазваме 2/3.
За мен дискусионният въпрос е за основните ремонти дали не трябва да ги направим на половината, ако искаме да стимулираме участието в тези събрания. Защото сега повечето просто не участват и казват, че не ги интересува.
А къде са обитателите? Защото казваме от общите части. Защо изключваме обитателите? Този режим е доста недемократичен.
Яни Янев:
Трябва да имаме два статута – общо събрание само на собственици, и второ – общо събрание на обитателите. И ако преди имаше един глас на присъстващ собственик и обитател – обитател и собственик имат по един глас, тук няма как да го направиш гласа на обитателя, при условие, че приемаме примата на квотата идеална част по какъв начин ще определиш тежестта на обитателя. Затова изключихме като идея изцяло обитателите от участие.
Янаки Стоилов:
Аз си мисля, че за въпроси, които са от текущ характер за правомощията на общото събрание, за някои от тях не са водещи собственическите права, а това, че той живее в сградата.
Резюмирам чл. 15.
Ще се промени заглавието му, като ще се каже: общото събрание приема решения: и ще се изброят.
Когато е за предприемане на действие за пристрояване и надстрояване – 75% за изваждане, или там както ги изчислявате 2/3 (67%) от всички. Базата там е всички.
После имаме 2/3 от представените идеални части, когато е за обновяване и саниране.
И междинната категория за основен ремонт, за която казахме, че тя може да е 50+1, както за управление. Нека да остане тази точка.
И другите си остават както са.
Ще има няколко точки, без да има обща шапка в тях.
Имате ли други въпроси и предложения? Няма.
Следващия път ще продължим с управителните органи - чл. 16, включително и текстовете за сдружението.
Благодаря ви за участието. Закривам заседанието.


Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: