Комисия по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство
1. Представяне и осъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране № 954-01-32, внесен от Ремзи Осман, Силвия Алексиева и Борислав Владимиров.
2. обсъждане на Законопроекта за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект „България – регионално и общинско водоснабдяване”, № 902-02-9, внесен от Министерски съвет.
3. Представяне и обсъждане на годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз /2009/, № 902-00-4, внесен от Министерски съвет .
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ,
РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И БЛАГОУСТРОЙСТВО
Стенографски запис!
П Р О Т О К О Л
№ 5
На 18 февруари 2009 г. се проведе редовно заседание на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и осъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране № 954-01-32, внесен от Ремзи Осман, Силвия Алексиева и Борислав Владимиров.
2. обсъждане на Законопроекта за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект „България – регионално и общинско водоснабдяване”, № 902-02-9, внесен от Министерски съвет.
3. Представяне и обсъждане на годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз /2009/, № 902-00-4, внесен от Министерски съвет .
Заседанието на Комисията по местно самоуправление, регионално развитие и благоустройство започна в 14,45 часа и бе открито и ръководено от Ремзи Дурмуш Осман – председател на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
На заседанието на Комисията присъстваха и: проф. Александър Александров – ръководител катедра „Градоустройство, проф. Стефчо Димитров и доц. Минчо Ненчев от Университета по архитектура, строителство и геодезия; арх. Атанас Тосев – заместник-председател на Управителния съвет на Камарата на архитектите; арх. Генчо Бакалов, Веляна Найденова и Георги Радославов от Съюза на ландшафтните архитекти; Галина Папушева – експерт в дирекция „Външни финанси” на Министерството на финансите.
* * *
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията.
Дневният ред е раздаден, включва три точки.
По точка трета, говорихме със съветниците и не можахме да видим какво трябва да направим ние, но трябва да фигурира в дневния ред.
Точка 1
Представяне и осъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране № 954-01-32, внесен от Ремзи Осман, Силвия Алексиева и Борислав Владимиров
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: По точка 1 сме трима вносители. Ще се обърна към Силвия Алексиева и Борислав Владимиров да представят законопроекта.
Имате думата.
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ: Благодаря, господин председателю. Уважаеми гости, уважаеми колеги, ще се опитам да бъда кратък в представянето на законопроекта. Основната цел на този законопроекта за изменение и допълнение на Закона за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране е да уреди правата за упражняване на професията на лицата, придобили професионална квалификация „ландшафтен архитект и урбанист”. Това е основната теза на този законопроект. Проведени са нееднократно разговори и това е желание на тези специалисти в страната да участват в Камарата на архитектите предвид практиката в целия Европейския съюз, това е част от архитектурната професия и мисля, че беше грешка, е че това не беше направено още в самото начало на законопроекта. Радвам се, че на този етап има такава воля и консенсус и плод на това е законопроекта, който мисля, че ще регулира тази дейност. Освен това в законопроекта са предложени и няколко дребни поправки, които всъщност предвид практиката по прилагането на закона. Законопроекта е дело на народни представители, които на базата на исканията на неправителствените организации и с частично съгласувани действия с Камарата на архитектите и с урбанистите и с ландшафтните архитекти всъщност предложихме този законопроект.
Ако има въпроси, ще се опитам да отговоря. Дребните промени, извън това са, дефиниция на това какво е проектантско бюро, защото в закона до момента нямаше. И правото на Камарата на архитектите да определи минимален и максимален брой на регионалните си колеги, с оглед те да са по-ефективни и да имат възможност да изпълняват своите функции и задължения, което се видя, че по сега действащия начин в различните области на страната не винаги се получава по най-добрия пример.
Надявам се, ще чуем и думата на професионалистите, които предполагам че ще подкрепят законопроекта и ще дадат добри предложения, които да бъдат редактирани консенсусно в комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН:: Благодаря.
Иска ли някой да вземе отношение по законопроекта?
Господин Мечев, заповядай.
МАРКО МЕЧЕВ: Аз искам да кажа в самото начало, че ще подкрепя този законопроект, тъй като считам, че така дефинираните вече като новост ландшафтен архитект урбанист би трябвало да намерят своето място в живота на цялата камара и в такъв смисъл това, което е записано като първо четене на този законопроект мисля ,че въвежда известен порядък, създава условия и за преквалификация и за изява на така вече формираните две ландшафтен архитект и урбанист. Така че в този смисъл една празнина, която имаше до настоящия момент конкретно в проектирането на тези направления с това предложение, което се предлага, е бъде изчистено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН:: Благодаря.
Заповядайте.
Проф. АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ: Аз съм професор Александров и съм ръководител катедра „Градоустройство”, който обучава урбанистите вече пета година. Трябва да изкажа задоволството си, че в този законопроект тук с всички въпроси, които бяха дискутирани и имаше празнота в тази област, вече са изчистени. Най-вече по отношение на урбанистите, които са едни нови специалисти, които до този момент бяха в една неяснота по своята бъдеща реализация. И най-вече изказвам задоволството си от формулирането на позицията „проектант” и урбанистите и те са проектанти. Съответно проектантската им правоспособност е ясно дефинирана в каква сфера и на какви нива е. Термина „проектантско бюро”, неговото изчистване, считам, че този законопроект в момента е отстранил всички празноти, които до този момент съществуваха и бяха обект на дискусия. Изказвам задоволство от неговото съществуване и очакваме бързото му финализиране. Подкрепям законопроекта изцяло, тъй като дава отговор на въпросите, които ние си задавахме до този момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Благодаря.
Господин Манолов.
ПЕТЪР МАНОЛОВ: Аз искам да попитам вносителите как ще се реши проблема, като имам предвид алинея 2 на страница 3. Знаете, че не всички хора с еднакви способности, има някои, които са по-даровити. Може ли да се поставят задължително такова условие за 4 години. Добре, нека има такова условие, но ще има ли възможност, вратичка да кажем, някаква допълнителна алинея, която дава възможност на хората с изявен талант, които трябва да чакат да минат 4 години, за да вземат ограничена или след още повече години, пълна проектантска правоспособност. Ако те още от студентските си години са се изявили като таланти в дадената област и имат направени вече проекти или са участвали в проекти и са доказали, че са вече изградени специалисти как ще се реши техния въпрос, така че те да могат да получат пълна проектантска правоспособност, тъй като са доказали, че тези хора могат да заслужат такава. Тоест да се даде възможност някакъв изпит или нещо преглед на техните постижения, с което да им се присъжда пълна проектантска правоспособност, извън тези 4 години, тоест по-рано бих казал. Това е единият въпрос към вносителите за размисъл.
Вторият ми въпрос е, може би аз не съм чел съществуващия текст, но на страница 3 долу, където пише „Създава се алинея 9 „Едно и също лице не може да участва в процеса на строителството едновременно като проектант и строител”. Това означава ли, че ако си строиш къща, може ми примера би не е правилен, и си проектант, който си правиш нещо за себе си, ти неможеш да си го проектираш и след това да си го построиш на стопански начала? Значи ли че този текст забранява подобна възможност? Това е въпрос, не че съм против текста.
МАРКО МЕЧЕВ: Господин председател, колеги, искам да кажа, че ще гласувам „за” и по трите точки от дневния ред, но трябва да изляза от заседанието на комисията, защото пътувам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН:: Добре.
По законопроекта има ли други въпроси?
ГАНЧО БАКАЛОВ: Благодаря ви, уважаеми дами и господа, за мен е голямо удоволствие да видя, че Народно събрание ни обърна внимание най-после. Не най-после, защото до този момент ние не сме направили сериозни постъпки пред Народно събрание, но отдавна опитваме да намерим синхрон с колегите архитекти, които за нас са една много реномирана професионална гилдия. Мислим и колегите ми мислят, че нашето място, за да има полза от нас, е да вървим рамо до рамо и да си сътрудничим в проектирането и в решаването на много от проблемите, като застрояването на Черноморието и ред други неща, обезобразяването на туристическите ни комплекси, планински курорти и т.н. Няма да ги изброявам, но мисля, че ние можем да бъдем полезни повече, когато сме заедно, отколкото докато бяхме в различни камари.
Аз съм упълномощен като председател на Управителния съвет на Съюза на ландшафтните архитекти от моите колеги да се опитам да представя нашите виждания. Няма да крия, че ние както и архитектите не сме абсолютно единни къде е по-добре. Всички сме убедени, че ние трябва да бъдем с архитектите, защото като професия ние сме по-сходни, отколкото с инженерите. От друга страна, има опасение, че гилдията на архитектите е една мощна, много добре организирана, с много големи таланти, известни традиции и се опасяват голяма част от нашите колеги да не би да си загубим работата, а нашата работа е парковете и външните територии. Затова бяхме предложили в нашето мотивирано искане, разбира се ,в случая ние сме молители, но това не означава че при всички условия ние ще искаме да влезем в Камарата на архитектите. В момента много ни убеждават от Камарата на инженерите да останем там, защото е по-спокойно, но ние знаем, че бъдещето на тази професия е рамо до рамо с архитектите. В мотивираното си искане ние бяхме сложили две неща. Едното е, за да се запазим, въпреки че сме заедно в една камара, някаква автономност, тъй като ние сме 360 като съюз, досега са завършил 1000 души. А архитектите са мощни като гилдия и като представителство, те са над 8000 в София и към 2000 в камарата. Тоест нашите колеги се страхуват да не се окажем ние изведнъж безгласна буква и работата ни да бъде отнемана. Казвам го направо, без никакъв резерв. Затова бяхме предложили както в Камарата на инженерите си имаше секция и там никой не се бърка в другата или пък при нас с архитектите ще бъде по-друго, не че няма да се бъркаме, защото ние работим заедно, но наредба 4 за обем и съдържание на проектните разработки в този си вид да продължи да съществува. Тоест ние да имаме запазен периметър паркоустройството. Друг е въпросът дали това е работа на закон или работа на устава на Камарата на архитектите. Но това беше нашето мотивирано искане.
Второто нещо е, което сега виждаме тук, при нас като наименование на професията, която е 1951 г. възникнала, тоест петдесет и няколко години, наименованията на завършващите се е сменяла през годините няколко пъти и всички се въртят около съветския вариант – озеленяване на населените места, инженер озеленител и т.н., като много стриктно са се пазели хората да го нарекат ландшафтен архитект, както е на Запад.
В § 17, точка 1 преди думата „квалификация” се добавя „професионална”, и в точка 2 лицата, притежаващи диплома с професионална квалификация „инженер озеленител” имат правата на ландшафтни архитекти и членуват в Камарата на архитектите. Не съм толкова вещ юридически, вие ще кажете, да не би да възникне такъв случай, че колегите, които са излезли с титла „инженер паркостроител”, инженер по озеленяване на населените места – имаше няколко наименования, три са, да не би да се окаже, че са по такъв начин …
ГЕОРГИ РАДОСЛАВОВ: Ако може вътре да присъстват и тези двете.
ГАНЧО БАКАЛОВ: Да. Това беше. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН:: Ние също Ви благодарим.
Владимиров, заповядай.
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ: Благодаря, господин председателю. Ще се опитам да отговоря на всички въпроси.
Първо по отношение на друго наименование. Идеята на тази точка е да каже, че всички, които са завършили това образование, се приравняват на ландшафтен архитект. Ако не сме били коректни в текста, предполагам, че съвместно с вас ще видим,изисквайки една справка от университета, какви са били образователните степени. Мисля, че по това сме единомишленици, маркирам си го.
Другият въпрос беше по отношение на границата от 4 години. Хубаво е да се отбележи, че става въпрос за бакалавърска степен. Това означава, че тези специалисти не са довършили образованието си до степен магистър, така че им е необходимо определен стаж в такава дейност, за да могат да получат същото право, което получават тези, които са завършили магистърската степен. Мисля че няма проблем, така е и с другите бакалавърски степени. Въпросът за границата винаги стои – четири, три, четири и половина – това е едно предложение, което според нас е адекватно, за да може да са равностойни на пазара на труда тези които са с бакалавърска степен и четири години стаж и магистрите, които излизат. Иначе ще има конфликт на интереси в самата гилдия.
Другият въпрос за проектант и строител. Вижте колеги, това е тема, която е много дискутирана и в самата Камара, в самата гилдия на архитектите, и в Съюза на архитектите и къде ли не. Получава се конфликт на интереси. Не може едно и също лице да стои от всички страни на инвестиционния процес, защото крайният продукт не може да бъде гарантиран. Всеки може да си направи къща, обаче за собствени нужди без да влезе в противоречие със закона. Но ако е кооперация, той ще попадне в други изисквания, тогава трябва да има лицензиран строител, просто няма как да се случи такъв вариант. Така че, този текст според мен е коректен.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Може ли да допълня, господин председател? Благодаря.
Аз искам да се обърна към колегите ландшафтни архитекти, по-скоро да погледнат накрая не е точка 1, а новата точка 2. И ако трябва освен инженер озеленител да добавим и другата форма на образование и това решава всичко, без да ли притеснява горния текст, който съществува. Това ще бъде лесно и безконфликтно.
На колегата искам да кажа, че това е действащ текст, който засяга и архитектурата и инженерите като цяло. Тоест ние не въвеждаме само за урбанистите и ландшафтните архитекти това ограничение при степен бакалавър. То е за всички, то е практика, която е съвсем нормална. Това е световна практика. Така че, не трябва да има притеснение, когато става въпрос за водещ проектант, когато става въпрос, че като член на Камарата носиш вече цялата отговорност съгласно законите и нормативите в Република България и този печат това е гаранцията. А другото, естествено че то с практика се добива и няма никакви тревоги и опасения човек, който е много талантлив, той много лесно може за четири години да си извоюва самостоятелното място и да не работи в друго проектантско бюро, а да си направи вече свое, тогава нещата са още по-лесни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН:: господин Манолов, при нас, при юристите, за да бъдеш вече с новите условия правоспособен адвокат, три години трябва да бъдем помощник адвокати. Тоест може да е пълен отличник, но така е. При лекарите е още по-сложно, завършват и мисля че е три или четири години специализация. Но държавата по някакъв начин стимулира това, което е основателен въпрос, при лекарите примерно съм забелязал, тези, които завършват с отличие имат право да избират специализацията, болницата и т.н. но може би по лесно-става. С годините и това ще изчистим. Но тези, които са кадърни, те ги привличат още като студенти ІV или V курс. Въпросът е основателен. Между първо и второ четене може да помислим по този действащ текст срокът четири години дали е дълъг или е нормален. Да помислим заедно. Вие разбирате, че ще получите покана и за второ четене, ако желаете да участвате, за да изчистим една част от текстовете.
Владимиров, заповядай.
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ: Благодаря, господин председател. Едно пояснение. Искам да кажа, че в рамките на тези четири години лицата, които по някакъв начин пораждат авторски права, в смисъл измислят проекти и т.н., тези права се запазват. Тези хора ще се подписват, ще фигурира името върху тези проекти. Така че текста е много разумен, работещ и не предизвиква коментари. Поне досега не съм чул.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН:: По въпроса да не останат ландшафтните архитекти като безгласна буква. Те няма да останат.
Според мен правилното е тук в Камарата на архитектите. Разбира се, воля на законодателя е, ще направи каквото преценим и в залата. Но ми се струва, че тук е подходящото място, ако и вие не възразявате. Аз също съм един от вносителите с ясното съзнание, че има една част от вашата гилдия – знам мнението на ваши колеги, които имат едни резерви към камарата. Винаги има резерви. И когато въвеждахме отпадането на смъртното наказание – също имаше резерви. За влизането в НАТО, също имаше резерви.
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ: Аз си мисля ,че който и да е ландшафтен архитект не трябва да се притеснява, тъй като те са доста активни. Ние сме повече някак си не толкова агресивни. Те в една динамична и възходяща линия се развиват. Така че това е най-доброто съчетание – архитекти и ландшафтни архитекти, урбанисти.
По повод на тази правоспособност и четирите години, аз мисля, че трябва да има обезателно разлика между бакалавърското и магистърското ниво, за да имат стимул да отиват към магистърското ниво. Тоест така както е формулирано в закона е доброто. Благодаря.
МИНЧО НЕНЧЕВ: Ние като възпитаваме нови кадри, като им даваме образование, нашите приказки от втори курс до дипломирането им е, че след като завършат непременно трябва да работят в колектив. Казваме сега е 21 век, има място за индивидуализъм, има за таланти, но трябва да откраднеш професията. Колкото повече откраднеш, толкова повече може да дадеш на хората след това. И в крайна сметка тези, които работят от самото начало в колектив, действително стават добри архитекти, истински професионалисти.
Аз искам да изкажа своето задоволство и от името на урбанистите студенти и бих се радвал ако вие успеете, Вашата комисия, да убедите и останалите членове на Народно събрание, понеже имаше и вълнения сред студентите. Те казват – ние получаваме образование, но какво ще работим? И защо учим? В крайна сметка най-сетне придобиват един разумен и реален изход. В крайна сметка влизаме, всъщност отдавна сме в Европа, но трябва по европейски начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН:: Бъдете уверени, че сме много добри лобисти в добрия смисъл комисията да лобират за съответната професия. Досега сме успявали да убеждаваме Народно събрание по много сложни законопроекти.
Други колеги искат ли да вземат отношение?
Заповядайте.
Арх. АТАНАС ТОСЕВ: Аз не можах да разбера въпроса на господин Бакалов, как да кажа, озеленителите или ландшафтните архитекти ще останат без работа като влязат в Камарата на архитектите. Камарата на архитектите не разпределя работа. Ние сме една от най-демократичните организационни структури. При нас няма секции, защото всеки член на камарата може да бъде избиран и да избира. Следователно ние сме едно семейство и в бизнеса не се бъркаме дотолкова, доколкото ние сме организация и нашите членове им даваме проектантска правоспособност и всеки си намира работа такава, каквато може да намери. Не можем да влияем, то ни е абсолютно забранено, да влияем върху бизнеса на нашите колеги. Ние определяме само проектантска правоспособност, имаме организационна структура, имаме регионални колегии. До старата камара, преди учредяването ни, ландшафтните архитекти членуваха в Камарата на архитектите. Някои от тях си имат регистрационни номера, стари, дадени. Така че опасенията на господин Бакалов са неоснователни. Те са наши колеги. Аз не съм правоспособен да правя парк. Ако той може да прави сгради – добре дошъл!
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Владимиров, заповядай.
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ: За да разсея малко съмненията, искам да кажа, че този текст понеже архитектите в България не са осем хиляди, а са около три хиляди. И когато си мислехме за законопроекта, все пак си зададохме и този въпрос, не е въпроса дали ландшафтните архитекти ще се изгубят в архитектите, въпросът стои за архитектите дали тяхната тежест няма да бъде намалена? Именно заради това ние със Силвия Алексиева проведохме, за което много благодарим на камарата, един разговор, за да се убедим, че те ще приемат тези нови членове. Така че тези опасения наистина са неоснователни. Убеден съм лично аз, че ландшафтните архитекти и урбанистите са заедно с архитектите, а не с инженерите. Благодаря.
ГЕНЧО БАКАЛОВ: Аз искам да благодаря на архитект Тосев, това е мъжка дума. Това е достатъчно за мен като е казано така. Аз мисля, че като работим заедно, ние ще намерим най-добрия тон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Бъдете убедени, че ще работите заедно.
Да се надяваме, че приключихме дискусията за първо четене.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за камарата на архитектите, инженерите в инвестиционното проектиране. Като тук искам да подчертая, господин Румен Петков изрично подчерта да съобщя пред цялата комисия, че ако беше тук щеше да гласува „за”, да се брои неговия глас. Но ние нямаме такава практика, въпреки че господин Мечев излезе, да броим техния глас. Но те от морална гледна точка заявиха, че са за закона.
Който е за, моля да гласува.
„За” - 9.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Приема се с консенсус.
За второ четене ще ви поканим пак.
Точка 2
Обсъждане на законопроекта за ратификация на Финансовия договор между Република България и ЕИБ за финансиране на проект „България – регионално и общинско водоснабдяване”
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН:: Този законопроект е разпределен като водеща комисия в Бюджетната комисия, няколко комисии сме подпомагащи комисии.
Някой иска ли да вземе отношение?
Може би много накратко да ни кажете за какво става въпрос, след което да гласуваме.
ГАЛИНА ПАПУШЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, Това е законопроекта за ратифициране на Финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект „България – регионално и общинско водоснабдяване, включващ интегрирани проекти за водите на град София и град Сливен първа фаза. Тези проекти се изпълняват със средства от програма ИСПА и съфинансирани от Европейска инвестиционна банка.
Аз съм изненадана, че колегите от Министерство на околната среда и водите ги няма тук, за да ви кажат повече за самите проекти.
Аз мога да се спра на финансовите условия на договора. Срокът на заема е 24 години, изключително благоприятен, с 5години гратисен период. Лихвеният процент е фиксиран обичайния за Европейска инвестиционна банка с минимална надбавка от 0,10 пункта. Няма допълнителни такси, комисионни, които да утежняват изплащането на заема. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Благодаря Ви.
Колеги, надявам се, че приемаме с консенсус? Няма против и въздържали се?
Да. Приема се.
Точка 3
Представяне и обсъждане на годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз /2009/, № 902-00-4, внесен от Министерски съвет
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН:: По тази точка я гледахме със съветниците, нещо да каже нашата комисия, аз не видях.
Тодоров?
СТЕФАН ТОДОРОВ: Господин председател, и на мен ми беше доста трудно, тъй като в предишните две годишни програми, които имаме практика да разглеждаме, има един списък приложение на проектите на актове на Европейския съюз, директиви или регламенти, които според тяхното предназначение всяка от комисиите избира да си посочи някоя от тях, която при разглеждането да й бъде разпределена. Тъй като в момента няма такова приложени, според мен комисия ще трябва с писмо, както е досегашната практика, да уведоми Комисията по европейски въпроси, че няма да има нещо за комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН:: Благодаря ви.
Закривам заседанието.
/Заседанието завърши в 15,15 часа/
СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:
Благовеска Стефанова / Ремзи Осман/