Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, № 954-01-32, внесен от Ремзи Осман, Силвия Алексиева и Борислав Владимиров (за второ гласуване).

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по местно самоуправление,
регионална политика и благоустройство



П Р О Т О К О Л

№ 6

На 18 март 2009 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с

ДНЕВЕН РЕД:

Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, № 954-01-32, внесен от Ремзи Осман, Силвия Алексиева и Борислав Владимиров (за второ гласуване).
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
На заседанието присъстват: от Камарата на архитектите – Атанас Тосев, Иво Панталеев и Вероника Гутт; от Съюза на ландшафтните архитекти – Ганчо Бакалов, Милена Димитрова, Веляна Найденова и Пенчо Добрев; от Камарата на ландшафтните инженери – Стефан Кинарев и Димитър Начев.
Заседанието се води от Ремзи Осман, председател на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Ремзи Осман:
Уважаеми колеги, откривам заседанието. Имаме една единствена точка в дневния ред – обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, внесен от група народни представители.
Поканили сме и гости от Камарата на архитектите и Съюза на ландшафтните архитекти и Камарата на инженерите.
Ще четем текст по текст и ще ви давам възможност да взимате отношение.
По § 1, § 2 и § 3 няма направени предложения. Имате думата.

Стефан Кинарев: Камара на ландшафтните инженери.
Представили сме официално становище.
В сега действащия закон в § 1 бяха споменати “архитект”, “инженер в инвестиционното проектиране”, което от направление “Архитектура и строителство” са две от трите регулирани професии. В направление “Архитектура и строителство” има три регулирани професии: “архитект”, “инженер в инвестиционното проектиране” и “инженер геодезист” в картографията и кадастъра. Това са трите регулирани професии, законът урежда две от тях, а другият Закон за кадастъра урежда третата регулирана професия. Още повече, понятието “архитект” е ясно определено какво значи и кой има правото да носи титлата “архитект”. Това че някой се е кръстил архитект, още не значи, че е получил професионалната квалификация “архитект”. Редът, по който едно учебно заведение получава правото да обучава архитекти, е ясно описан като процедура в Европейския съюз. Арх. Тосев и аз сме членове на Комисията към МОН, която определя и дава на Комисията на Европейския съюз за определяне на професионалните квалификации документите на университетите, които могат да дават титлата “архитект”. Лесотехническият университет със специалността си “Архитект в ландшафтната архитектура” никога не е кандидатствал по тази линия.
Ремзи Осман:
Първо бихте ли си казали предложението, а след това да се аргументирате.
Стефан Кинарев:
Предложението ни е, ако вие искате да уредите положението на ландшафтните архитекти и на урбанистите, това не може да стане в чл. 1, където са дадени двете регулирани професии. По-надолу може да се впише или в някоя друга точка или в преходните и заключителните разпоредби. Но в Европейския съюз има две регулирани професии.
Ремзи Осман:
Какво е вашето виждане.
Стефан Кинарев:
Ние изкуствено привнасяме две нови понятия, които не съществуват.
Отделно може да се каже, че урбанистите кандидатстват тук или там, че имат някакви права, но не могат да бъдат вписани в челото на закона, всъщност превръщайки ги в регулирани професии, каквито те не са.
Ремзи Осман:
Благодаря. Колеги, имате думата. Заповядайте.
Борислав Владимиров:
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости, ще си позволя да внеса малко пояснение.
Г-н Кенарев, ако ще трябва да сме откровени и честни, то трябва да кажем, че в Европейския съюз регулираните професии са пет. И от строителния бранш единствената регулирана професия е “архитект”. Това е факт. Никой не го оспорва.
Оттук нататък аз като ваш колега в проектантския бранш много добре съм запознат с традициите в България, с историята на тези взаимоотношения в България и именно за това бях един от колегите и се радвам, че всички останали ни подкрепиха инженерите в България откакто са регулираните професии в България никога не се отделяни инженерните специалности от архитектурната. Това беше едно от изискванията да се случи в Закона за признаване на квалификациите, където успяхме с колежката архитект да защитим там да се включат и инженерите. За това не мисля, че е коректно да се казва, че това е регулирана професия и оттам да се изхожда, че урбанистите не са.
За урбанистите наистина има проблем в нашата държава, защото те са колеги архитекти, на които в последните години им смениха името. Те учат в нашия университет – казвам нашия университет, защото доскоро беше един. За това мисля, че за урбаниста по никакъв начин не трябва да имаме съмнение, че това са хора, които трябва да са членове на Камарата на архитектите. Създаде се проблем, че бяха кръстени урбанисти, а не архитекти-урбанисти. Може би това е пропускът.
За ландшафтните архитекти проблемът наистина идва от наименованието. Те от една страна – гилдията на ландшафтните архитекти, както е и в Европа, и в Америка, те решиха да не са озеленители, а да са ландшафтни архитекти. Щом са ландшафтни архитекти и носят името архитект, според мен, мястото им е да бъдат в Камарата на архитектите, което беше доста трудно. Със Силвия Алексиева сме провели неколкократни срещи с колеги архитекти и една официална, за която знаете и вие, с Камарата на архитектите, като молбата беше да получим съгласието на Камарата на архитектите и да го предложим това по желание на ландшафтните архитекти, те да влязат в Камарата на архитектите. Това е истината за мен и исках да я поясня на колегите.
Ремзи Осман:.
Въпросът не е само до регулираните професии. Може да има регулирана и нерегулирана професия. Можем да дадем десетки примери, всеки от нас е в течение на законодателния процес, създадохме Камара на строителите. Можем да изградим много камари – със закон държавата делегира права. Това дали една професия е регулирана или не е регулирана, не е аргумент дали да бъде в една камара или в друга камара. Камарата на строителите се създаде. Регистрираните строителни фирми, които могат да имат капитал, но ако отговарят на условията според определените категории строежи имат право да бъдат в Камарата на строителите и се регистрират за съответната категория строителство.
Самото наименование “ландшафтен архитект”, “архитект” предопределя нещата. Няма какво да се заблуждаваме.
Заповядайте, г-н Сотиров.
Иван Сотиров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Аз искам да поставя въпроса в следната светлина, защото все пак ние като една отворена либерална комисия, както казва Председателят, винаги сме се придържали да спазваме един принцип и нещо, което сме поставяли многократно, че е хубаво такива закони за изменение и допълнение, още на първо четене да бъдат подлагани на един сериозен обществен дебат. И когато се засягат интересите на две браншови организации – на архитектите и на инженерите в инвестиционното проектиране, те да бъдат запознати, да ги обсъдят и ние да имаме меродавното становище на легитимните органи – на общите събрания на тези организации, какъвто е редът на взимане на решение при тези организации. За това съм малко смутен от това, което каза г-н Владимиров, че е говорил с архитекти и инженери.
Ремзи Осман:.
Г-н Сотиров, преди да продължите, ще ви дам една информация. Проведени са официални разговори, официални срещи, в които аз съм участвал. Ако някои организации са искали да се запознаят, дневният ред на парламента е в сайта и винаги когато са проявявали интерес и в предварителния стадий и в дневния ред за първо четене, винаги са имали възможности да вземат отношение. Провел съм срещи и след първото четене по същество да погледнат някои текстове, за които има възможност и е редно да бъдат изменени. Така че подобни срещи са направени, но не сме в състояние да се видим с всички. Ако някой не си е свършил работата – да проявява интерес, да се види и срещне с народни представители, това е негов проблем.
Имате думата по същността, по текста.
Иван Сотиров:
Г-н Председател, аз изобщо не съм изразил съмнение по отношение на вашата коректност. Но става въпрос за следното. Съмнявам се в коректността на тези представители, доколко те са представлявали мнението на браншовите организации, които представляват. Защото легитимното становище на тези организации е становището на техните общи събрания. И ако някой от тях е представил от свое име позиция, която ангажира тези организации….
Ремзи Осман:
Г-н Сотиров, Вашето виждане по § 1. Сега сме на второ четене и обсъждаме законопроекта. Много ви моля за предложение.
Иван Сотиров:
Аз предлагам да отпаднат тези нови термини.

Ремзи Осман:
Във връзка с това предложение имате думата, колеги. Да оставим сега историята. Имате думата във връзка с § 1. Заповядайте.
Иван Сотиров:
Солидаризирам се с това, което предложи г-н Кенарев, защото не виждам каква е обществената необходимост от това, което той дефинира. Няма да го повтарям. Не виждам каква е обществената необходимост от въвеждането на тези нови категории и цялостната философия след това да се преструктурират две организации, които ние със закон сме регламентирали. Това преливане от пусто в празно не виждам каква роля върши. Още повече, че съм се запознал с мнението на общите събрания на тези организации, включително и ландшафт-инженерите, които преди седем години ги направиха ландшафт-архитекти, не знам по какви съображения. Те по-скоро би трябвало да бъдат ландшафт-инженери, но това е друг въпрос.
По § 1, чл. 1 предлагам да отпадне “ландшафтен-архитект” и “урбанист” и да останат само “архитект” и “инженер”, каквито са традициите в България и каквато е европейската практика. Благодаря.
Ремзи Осман:
Г-н Софиянски, заповядайте.
Стефан Софиянски:
Уважаеми колеги, това, което ми липсва на мен, е кореспонденцията с висшите учебни заведения. В крайна сметка те регламентират познанията, регламентират това, което трябва да бъде записано в закона. Иска ми се все пак да имаме едно официално становище, и ако аз съм го пропуснал, съжалявам, но ми се иска специално по това да имаме официално становище или на Комисията по образование и наука, която да ни даде определение за това. Ние не можем да определим кой е архитект. Определя го образованието. Ако ние определим кой е архитект тук, си надвишаваме правата и ставаме смешни. Аз съм икономист и не мога да кажа ландшафтният архитект, архитект ли е или не е архитект. Това дали той е архитект или не е, може да го каже този, който го е образовал. Това може да го каже закона или Министерството на образованието. Иначе аз ставам съдник и определям тук, гласувайки, ти си архитект, а ти не си архитект, при положение че съм един прост икономист. Уважавам жена ми, която е архитект и която, според мен, е вложила повече усилия в образованието си, отколкото аз. Друг е въпросът кой колко е направил и какво е постигнал. Така че ние трябва да имаме задължителната кореспонденция по тези въпроси, за да не изпадаме в неудобното положение утре да се обясняваме и някой да ни казва: “Вие в България какви хаоси правите!”
Това е моето предложение. Не споря по текста. Но бих искал да има ясна кореспонденция със съответната аргументация или на Закона за висшето образование или други подзаконови уредби, или кореспонденция с висшите учебни заведения и разбира се, с Комисията по образование и наука.
Ремзи Осман:
Когато обсъждахме на първо четене имаше представители, г-н Софиянски, официално участваха в заседанието на Комисията представители на тези институции. Обърнали сме се към различни организации, включително и към ВИАС. Не знам дали от Лесотехническия университет имаше представители. Но утре може да има такава дисциплина и в други университети, както юридически факултети има в различни университети. Но на заседанието за първо четене имаше представители на университетите, където се осъществява това образование и те подкрепиха идеята, разбира се, със забележки по някои текстове, не само редакционни и с препоръка по възможност да бъдат коригирани.
Имате думата, колеги. Заповядайте.
Силвия Алексиева:
По принцип искам да отговоря на г-н Софиянски.
Това е направено, защото се знае във висшето образование какво в момента е легитимирано и какво дипломи Министерството на образованието и науката е утвърдило. “Ландшафтен архитект” е образованието, което в момента в България се дава. “Урбанист” го има на две места – то излиза от два университета. Нещата са регламентирани и ясни.
Ремзи Осман:
Други бележки по § 1. Заповядайте. Няма други бележки.
Г-н Сотиров предложи да отпаднат думите: “ландшафтен-архитект” и “урбанист”. Който е съгласен с предложението на г-н Сотиров, моля да гласува. Един “за”. Против? Пет “против”. Въздържали се? Четирима се въздържат. Предложението не се приема.
По § 2. Няма направени предложения. Заповядайте, колеги.
Ганчо Бакалов: председател на Съюза на ландшафтните архитекти
В отговор на логичното питане на г-н Софиянски, в държавния регистър на професиите вече няма “инженер-озеленител”. От няколко години е въведена европейската и световна практика в наименованието на професията и това е “ландшафтен архитект” и е в групата на архитектите. Благодаря ви.
Стефан Кинарев:
Мисля, че бъркаме с две понятия. Има понятие “регулирана професия” и “регулирано образование”. Архитектурата е регулирано образование. Това нашата Акредитационна комисия дали решава някаква специалност да бъде кръстена “архитект” или не, няма никакво значение. За да получи правото в Европа да носи “архитект”, учебните програми на този университет и на тази специалност трябва да отговарят на специфични изисквания, които са общи за цяла Европа. Те са единни за цяла Европа. И само за специалността “архитектура” университетите освен за българска акредитация кандидатстват и за европейска акредитация. В момента Висшето строително училище ще произведе “архитекти-инженери”. Тях ще ги допишем догодина ли? Свободният университет – Варна иска да прави “инженер-архитекти”. Тях ще ги допишем следващата година ли?
Разберете, образованието по архитектура е регулирано. Никой не може да реши какво ще обучава там. Дисциплините са разделени на групи. Строго определено е за всяка група какво трябва да се учи и Европейската комисия по признаване на квалификациите казва дали една учебна програма отговаря на изискванията да носи званието “архитект” или не. Това е истината. Аз съм в комисията към МОН.
Ремзи Осман:
Тези въпроси ще ги уточнявате и коментирате по между си. Сега говорим по § 1. Заповядайте, г-н Тодоров.
Стефан Тодоров: експерт
Г-н Председател, нека да разсея съмненията на Комисията.
Ще си позволя да кажа, че аргументите на г-н Кинарев нямат отношение към материята, която регулира този закон. Защото съгласно чл. 230 от ЗУТ, устройствени схеми, планове и инвестиционни проекти се изработват само от проектанти физически лица, които освен техническа правоспособност по чл. 229 имат и пълна проектантска правоспособност. Условията и редът за признаване на пълна проектантска правоспособност се определят със закон и респ. със същия закон се определят допустимите дейности, които могат ад извършват лицата, притежаващи ограничена проектантска правоспособност. Така че ние в случая разглеждаме едни професии, които осъществяват дейности в устройственото планиране и инвестиционното проектиране, т.е. правят проекти в едната и в другата сфера. И за да могат те да прилагат на практика професията, която са придобили, трябва да бъдат регулирани тук. Благодаря.
Ремзи Осман:
Благодаря. Други колеги, които искат да вземат отношение. Г-н Сотиров, заповядайте.
Иван Сотиров:
Уважаеми г-н Председател,
Колеги, в § 2, чл. 2 предложението за изменение е:
“Чл. 2 (1) Професионална организация на архитектите, на ландшафтните архитекти и на урбанистите, придобили проектантска правоспособност, е Камарата на архитектите.”
Тук имам становище на секция “Геодезия, приложна геодезия и ландшафт” при Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Те изрично казват, че след проведено събрание, анкета сред членовете, те изразяват следната позиция, че в законопроекта този текст в допълнителните разпоредби се предлага професионалната организация на архитектите Камарата на архитектите да бъде и професионална организация на ландшафтните архитекти и на урбанистите. Колегията ландшафтни архитекти – членове на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране се обедини около мнението, че към настоящия момент не желае промяна на членството от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране в Камара на архитектите в България.
Това имах предвид. Някак си със закон ние местим една секция от една камара.
Ремзи Осман:
Само със закон може. С наредба не може.
Иван Сотиров:
Да, но това е едно принудително преместване. Те нямат тази потребност. Няма сериозна аргументация и някак си местим от една камара в друга камара хората. Ние се намесваме в чисто устройствени въпроси на организациите.
Ремзи Осман:
Г-н Сотиров, с Вас от години работим заедно и аз уважавам вашето мнение. По много въпроси Вие сте прав. Даваме възможност на всеки да участва. Единственият начин е със законодателния процес решаваме въпроса. В края на краищата законодателят преценява.
Иван Сотиров:
Добре, но къде е мнението на браншовите организации и на съюзите към тях?
Ремзи Осман:
Нека да кажа и аз две изречения. Не бих искал да влия на това кой как да гласува. Но по тази логика защо са при другите? Законодателният процес е динамичен. Всички имат своята аргументация – и тези, които са съгласни и тези, които не са съгласни. Разбира се, само със закон може да стане. Имаме такава професия и е хубаво да се допитваме. Това е правилното. Хубаво. Аз уважавам мнението на членовете на различните камари, на гилдиите и съм убеден, че те ще бъдат полезни за определени текстове, както примерно са мотивирали Вас, за да изразите вашата позиция. Т.е. друг начин няма. Само по законодателен път могат да се направят промени. При моите срещи, които аз имах с различни представители, включително и с вас, аз ви казах, че има текстове, които според мен е правилно да бъдат изчистени. Имах разговори и с ректора на ВИАС. За днешното заседание лично бях поканил ректора, но той каза, че има общо събрание днес и няма възможност да дойде. Но миналата седмица имах среща с него. Също така имаме възможност и чрез съветниците да контактуваме. Т.е. завършвайки, питам г-н Сотиров, по тази причина защо са другаде. Но наименованието е както е в регистъра – “ландшафтен архитект”.
Заповядайте, г-н Владимиров.
Борислав Владимиров:
Г-н Сотиров, ние този въпрос мисля, че го решихме вече в § 1.
За да не остава съмнение, че ние сме си спали сладко, сладко и в един момент сме се сетили, че трябва да променим закона и сме го направили, това е официалният повод от Съюза на ландшафтните архитекти, който е еднозначен в тази посока. Това е тяхно предложение. Коментирали сме го колеги и депутати, които се обединихме, че това е необходимо най-малко заради името, което носят. Направихме разговори с Камарата на архитектите като приемаща организация и решихме, че това е добре да го предложим. Предложихме го. Гласувахме го единодушно на първо четене и смятам, че сега, след като няма и внесени предложения, е безсмислено да го дискутираме.
Иван Сотиров:
Първо, аз искам да опонирам на колегата Владимиров, защото той предложи миналата седмица в парламента нещо, което много рядко се случва, да се съкрати срокът.
Ремзи Осман:
Не съм съгласен. Отнемам ви думата.
Иван Сотиров:
Той предложи да се съкрати, като каза, че има съгласие на браншовите организации.
Ремзи Осман:
Много те моля. Има Правилник на Народното събрание. Не може да обвиняваш колега, предложил една процедура, гласувана от Народното събрание – това е една нормална процедура в Народното събрание. Дали се приема или не. Но да бъдат обвинени народни представители не е сериозно.
Иван Сотиров:
Не обвинявам народни представители. В стенограмата той каза, че е взето становище на браншовите организации и излиза, че няма такова становище на общи събрания. И това беше умишлено - да се съкрати срокът, за да не могат да се направят предложения.
Ремзи Осман:
Който както иска да си тълкува. Няма да дам възможност повече за такъв коментар. Моля да се говори по същество по текста на законопроекта и за направените предложения и дали има предложения. Не е колегиално да се връщаме за второ четене да си хвърляме топката за неща, за които на първо четене всеки трябваше да се подготви, когато се гласува законопроектът по принцип.
Извинявайте, но в края на мандата да обвинявате така колеги. Това е процедура на Народното събрание.
Извинявайте, г-н Сотиров, но опозицията стои опозиция тогава. В онзи момент са гласували една част от опозицията също. Трябва ли да обвиня аз парламента, че са гласували за съкращаване на процедурата за внасяне на предложения. Ако има предложения, винаги сме допускали от името на Комисията ако се възприеме, сега ще го приемем. Кажете Вашето предложение. Оставете общите дискусии.
Иван Сотиров:
Аз исках да обърна внимание на това. За мен беше коректно да се вземе становище на общите събрания.
Ремзи Осман:
Г-н Сотиров, давайте по същество.
Иван Сотиров:
По същество смятам, че не е допустимо ние като парламентарна комисия, защото не всички тук сме специалисти, както подчерта г-н Софиянски, да взимаме със закон решения, които да преструктурират браншови организации. В едно демократично общество, за каквото се борим, би трябвало браншовите организации да са водещи и те да си определят регламента.
Ремзи Осман:
Г-н Сотиров, по § 2 имате ли предложение.
Иван Сотиров:
Да, смятам това, което се предлага, да отпадне.
Ремзи Осман:
Благодаря. Г-н Владимиров, заповядайте.
Борислав Владимиров:
Г-н Председател, една реплика към г-н Сотиров. Репликата ми е следната. Тези камари са създадени със закон.
Ремзи Осман:
Ако в края на мандата вие си обяснявате как се приема един закон, не е сериозно.
Иван Сотиров:
Една дуплика, все пак.
Ремзи Осман:
Г-н Сотиров, не съм ви дал думата. Моля да уважавате тези, които са в залата. Искате дуплика, заповядайте.
Иван Сотиров:
Аз все пак искам да ви прочета какво казва г-н Владимиров. Това е стенограмата на парламента.
Ремзи Осман:
Г-н Сотиров, имате думата по § 2.

Иван Сотиров:
Стенограмата гласи: Законопроектите са подкрепени от браншовите организации на архитектите и инженерите.”
Ремзи Осман:
Г-н Сотиров, дадох ви думата по § 2. Ако Вие мислите, че така ще извивате ръце! Искате да ни изнудвате тук. Имате думата по същество.
Друг колега иска ли думата?.
Ако няма, преминаваме към § 3. След това ще гласуваме това, което се предлага от г-н Сотиров.
Колеги, молбата ми е да се изказвате по същество по параграфите. Имате думата по § 3, включително и изказвания от гостите.
Стефан Тодоров: главен експерт
Мисля, че ще бъде коректно в т. 9 така, както е предложено във връзка със сътрудничеството с висшите училища и участието на представители на камари в съответните комисии за изготвяне на програми, да се добави: “при условия и ред, определени в споразумения за сътрудничество”, тъй като в противен случай би се нарушила автономията на вузовете самостоятелно да определят плановете и програмите за обучението. Аналогична практика има и в някои от другите закони на съсловни организации. Т.е. само на тази основа при споразумение за сътрудничество може да се осъществи съответното взаимодействие.
Благодаря.
Ремзи Осман:
Г-н Тодоров, не можах да разбера какво предлагате.
Стефан Тодоров: главен експерт
В § 3, т. 4. Точка 9 се изменя така: ... на края на текста да добавим: “при условия и ред, определени в споразумения за сътрудничество”.
Ремзи Осман:
Колеги, заповядайте.
Стефан Кинарев:
В Закона за висшето образование изрично е записано, че в изпитните комисии участват представители на браншовите организации, като се насочва към Камарата на инженерите, Камарата на архитектите. Мисля, че това изречение е съвместимо с онова, което е в Закона за висшето образование и не нарушава с нищо автономността на университетите.
Ремзи Осман:
Колеги, по това предложение искам вашето мнение.
Иван Сотиров:
В §3 в т. 2 и 3 се предлага “архитекти и инженери” да се заменят с “проектанти” срещу което аз имам възражение, защото всички тези категории ги размиваме в една – “проектанти”, и фактически следващата крачка е да се направи една обща камара на проектантите. Не е редно така да се размиват категориите.
Ремзи Осман:
За да изчистим нещата първо трябва да гласуваме § 2, за да можем да се включим по въпроса на г-н Сотиров, който изобщо не отговаря на истината. Нито в законопроекта, нито като идеи.
Г-н Сотиров, имахте предложение § 2 да отпадне.
Който е съгласен, моля да гласува. Един “за”. Против? Четирима “против”. Въздържали се? Трима “въздържали се”. Предложението не се приема.
По § 3. По направеното предложение от г-н Сотиров. Той предлага да отпадне “проектанти” като общо понятие. Т.е. да отпадне замяната.
Иван Сотиров:
Да, да си остане както е сега.
Стефан Тодоров: главен експорт
Това е въпрос на законодателна техника. Няма смисъл на всеки един ред да изписваме всички видове проектанти при условие, че те имат общо понятие, което е дадено в дефиниция и включва всички тези лица. Камарите са различни и въобще не става дума за обединение.
Ремзи Осман:
Не е възможно да се обедини, защото един закон създава камарите.
Г-н Сотиров, “проектант” е едно общо понятие за всички проектанти, но иначе се разделят и няма никакви опасения.
Димитър Начев: Камара на инженерите.
По предложението да отпадне текста “проектанти”. Неоснователно е въвеждането на това понятие, което може да бъде подвеждащо със заемки от Закона за устройство на територията само и само, за да няма дублиране и повтаряне на различни наименования. След като законодателят реши, че ще има три категории в този закон – архитекти, ландшафтни архитекти, инженери и урбанисти, нека да ги изброява нататък.
Въвеждането на понятието “проектант” е объркващо, тъй като има дефиниция съгласно Закона за устройството на територията какво е проектант. Благодаря.
Стефан Софиянски:
В противоречие ли е с тези четири понятия?
Димитър Начев:
Член на камарата като архитект и инженер, урбанист и ландшафтен архитект не съвпада с понятието “проектант” по смисъла на Закона за устройството на територията. За да се избегне това объркване, предлагам да отпадне.
Ремзи Осман:
Вашата идея е да се изброяват. Нашата идеята беше, да не се прави това. Разбира се, това не е проблем да се изброят и по-нататък да обясним какво е проектант, но все пак няма съгласие.

Стефан Тодоров:
Аргументите от Закона за устройството на територията са неоснователни в случая. Този закон в действащия си вариант в легалната си дефиниция в първа точка е казано що е това проектант – физическо лице, притежаващо диплома за всички тези специалности, за които говорим в момента, така че няма нужда законодателят на всеки ред да изписва пет специалности. Това е идеята на заменката.
Пенчо Добрев:
Искам да поясня, че Камарата на архитектите и на инженерите обединява проектанти. Тя е всъщност за тези специалисти. Така че съвсем редно е навсякъде да бъде записано проектанти, тъй като дали ще бъде архитект или ландшафтен архитект, няма никакво значение. Те обединяват проектантите.
Ремзи Осман:
След това разяснение дали още ви притеснява да остане общото понятие “проектант” по-нататък.
Стефан Кинарев:
Бих искал да попитам Камарата на архитектите какво ще пише в удостоверението и как то ще бъде признато в Европа на архитекта - на една регулирана специалност, на едно регулирано образование. Ще пишете проектант и после по какво?
Ремзи Осман:
Искате ли думата? Заповядайте.
Атанас Тосев:
В удостоверенията на Камарата на архитектите пише: арх. Атанас Тодоров Тосев, регистрационен номер еди-кой си с пълна проектантска правоспособност.
Други легитимни документи ние нямаме.
Ремзи Осман:
Колеги, обръщам се към гостите, би било добре да ни подпомогнете в това отношение. Ние не можем да бъдем специалисти по всичко.
Едното предложение е да не изброяваме, а да запишем общото понятие “проектант”. Аз мисля, че това не бива да ни притеснява.
Другото предложение е да ги изпишем.
По-лесно е за законодателя общото понятие “проектант”. Ако това създава затруднение за Камарата на архитектите и за другите, но аз лично не разбрах.
Заповядайте г-н Владимиров.
Борислав Владимиров:
Абсолютно еднозначно е употребена думата “проектант” да замести, за да не изписваме навсякъде всички специалности. Лично аз нямам нищо против това да не е така в смисъл да ги изписваме навсякъде, където пише архитект, инженер да дописваме урбанист и ландшафтен архитект. Но това ще стане смешно. Увеличаваме текста безсмислено. Представете си как ще звучи т. 4 на чл. 5, ал. 1. “Създават условия за свободен избор на архитекти и инженери” е в момента и ще стане: “Създават условия за свободен избор на проектанти”. Каква е разликата? Разбира се, че всеки проектант може да е проектант в определената му квалификационна степен. Не може да си проектант по част конструкция, ако си архитект.
Но ако смятате, че ние като вносители сме имали нещо друго предвид, аз лично при съгласие на останалите колеги не съм против да не е проектант, а да пише архитект, инженер, ландшафтен архитект и урбанист.
Ремзи Осман:
Където се споменава, вместо проектант, трябва да изпишем всичко. Това е единият вариант.
Другият вариант е общото понятие “проектант”, а всеки си има своята квалификация. него
Обръщам се към народните представители – има ли съгласие да остане проектант, или предложението за изписване.
Петър Манолов:
Аз имам един въпрос. Дали замяната с “проектанти” ще промени нещо в смислово отношение на закона, тълкуването на титлите и т.н.
Ремзи Осман:
Не. Спестява се изписването.
Петър Манолов:
Ако това няма да промени смислово нещата, е по-добре да остане проектанти, тъй като е едно улеснение.
Ремзи Осман:
Г-н Софиянски, имаме ли съгласието да остане общото понятие “проектанти”. Вашето мнение какво е?
Стефан Софиянски:
На мен не ми се искаше ние да имаме консенсус. Искаше ми се специалистите да имат разбирателство. Нека към тях да се обърнем. Защото ние лесно ще подкрепим това, което професионално са се разбрали.
Милена Денева: Съюз на ландшафтните архитекти.
Аз съм на противно мнение, въпреки че г-н Софиянски ми е бивш началник. Смятам, че въпросът не опира толкова до мнението на специалистите. По-скоро подкрепям изразеното от г-н Тодоров експертно становище. Въпрос е на изказ. Лично аз това го приемам като условен знак, метафорично казано, за четирите думи, за да бъде по-лесно смилаем и бързо четящ се текст.
Стефан Кинарев:
Безсмислено е да спорим. Има 30 записани в регистрите професии инженерни. Да ги включим ли и 30-те, след като все пак са записани две. От тук тръгва спора и оттук повличаме всичко надолу. Ние изброяваме едни архитектурни професии, които някак си са по-велики от другите инженерните, които са 30. Това не приемаме. Как може инженер да бъде събирателно за всички инженерни професии, за всички инженерни специалности, а архитект да не може да бъде събирателно за всички специалности, свързани с архитектурата. Това за мен е някаква мания и някаква грандоманщина на 300 души, защото в Камарата на архитектите са 300 души ландшафтни архитекти и 30 души урбанисти и 10 хиляди инженери. Как могат 10 хиляди инженери да бъдат обединени в едно събирателно понятие, а три специалности не могат да бъдат обединени в едно събирателно понятие. Това не мога да го приема.
Ремзи Осман:
Колеги, да ги изпишем или да остане общото понятие “проектант” – последно се обръщам към народните представители. Заповядайте.
Борислав Владимиров:
След като чух това, което каза г-н Кинарев аз мисля, че е най-добре да си употребим както е по вносител проектант, за да няма съмнение, че по някакъв начин архитектите са по-велики и изписваме техните специалности, а инженерните не. За това е по-добре да е проектант и всички са такива.
Ремзи Осман:
Има предложение за отпадане на “проектанти”. Ако се приеме, трябва да изброяваме всички специалности.
След това допълнението, което нашият съветник Стефан предлага, ако се споделя.
Първо по предложението на г-н Иван Сотиров. Който е съгласен да отпадне общото понятие “проектанти”, моля да гласува. Един “за”. Против? Четирима “против”. Въздържали се? Четирима “въздържали се”. Не се приема.
Предложението по т. 4 за т. 9. Ще помоля г-н Тодоров да го прочете, за да се гласува и да бъде предложение на Комисията.
Стефан Тодоров:
Ако позволите да прочета редакцията на цялата т. 9.
“т. 9. осъществяват сътрудничество с висшите училища за подготовка на архитекти, ландшафтни архитекти, урбанисти и инженери, като участват със свои представители в изготвянето на плановете и програмите за обучение на студентите и в комисиите по провеждане на държавните изпити при условие и по ред, определени в споразумение за сътрудничество.”
Ремзи Осман:
Колеги, има ли възражения? Няма. Който е съгласен, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се единодушно. Това ще бъде като предложение на комисията.
Нещо допълнително по § 3 има ли? Няма.
Който е съгласен с направените промени в § 3 моля да гласува. Осем гласа “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Няма.
По § 4. По § 4 няма официално направено предложение. Имате думата.
Стефан Кинарев:
Аз имам една бележка по т. 6 на § 3. Как ще се обучат за една година 12 хиляди души?
Ремзи Осман:
За т. 6. Създава се нова т. 11.
“11. организират и провеждат ежегодно задължителни курсове за обучение за поддържане и повишаване на професионалната квалификация и правоспособност на проектантите.”
Стефан Кинарев:
Трябва да се изясни или някакъв период да се определи.
Реплика:
Ако отпадне “ежегодно” се решава въпросът.
Димитър Начев:
Прочитайки това изменение ние сме се замисли и сме смятали, че законодателят има предвид с думата “задължително” да въведе ограничение в получаването на проектантска правоспособност. Т.е. когато нещо е задължително, а човек не го изпълни, той ще загуби проектантската си правоспособност. Така ние сме разчели това предложение.
Нашето предложение по отношение на този член е въвеждането на срок на продължителност на проектантската правоспособност или мандатност, тя да бъде в рамките на пет години. На всеки пет години всеки човек, който притежава пълна проектантска правоспособност да е положил определен пакет от курсове и да е доказал, че през тези пет години, поне три се е занимавал с проектиране.
Това е виждането на Камарата на инженерите по отношение на смисъла на този член.
В рамките на една година не биха могли да посетят 12 хиляди души курсове.
Предлагаме един по-дълъг срок, тъй като хората постъпват по различно време. Така че да има пет години мандат, в който човек да отговори на определени изисквания.
Смятаме, че това трябва да е една препратка към уставите на Камарата как да устроят тази мандатност на проектантската правоспособност, т.е. какъв вид курсове да проведат. В закона трябва да е текстът само по отношение на това, че има мандат на проектантската правоспособност пет години и че се доказва по определен от уставите.
За архитект инженерите бих казал, че е различно. Не смятаме, че по един и същи начин те трябва да положат изпити и други неща.

Ремзи Осман:
В различни камари и в различни професии наистина има курсове, включително и за водачи на моторни превозни средства, когато возят опасни товари след определен период и т.н. има задължителни курсове. Но ежегодно задължително присъствие и мен лично ме притеснява. Обръщам се към всички, за да видим дали можем ад изчистим текста. Така наречените опреснителни курсове, но това да не е пречка да си осъществяват професията.
Г-н Владимиров, заповядайте.
Борислав Владимиров:
След като чух такова тълкувание на тези думи и аз съм загрижен дали изобщо да не го променим това. Идеята беше да поддържаме нивото на тези проектанти, а не по този начин да им влияем върху проектантската правоспособност, а да се опитваме да ги държим на ниво на достиженията на отделната професия.
Предлагам да стане: “организират и провеждат ежегодно курсове за обучение или квалификационни курсове.” Предложете, ако искате, вие.
Ежегодни за камарата, а това колко хора от членовете на камарата ще се възползват от тези курсове, е друга тема. Да вменим задължение тя да ги организира, а нейните членове ще преценят дали им е необходимо.
Да отпадне думата “задължително”.
Арх. Атанас Тосев: Камарата на архитектите
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми господа депутати,
В Камарата на архитектите ние сме провели една организация и създаваме така наречения аудиториум за квалификация на нашите колеги.
На всички общи събрания, които проведе Камарата на архитектите на регионалните архитектурни колегии има записано в решенията си, че изискват задължително обучение. Това не се има предвид, че всички едновременно трябва да се обучават, а трябва да има един хорариум от часове, които те задължително трябва да преминат.
Ремзи Осман:
Как да запишем, за да се изчисти текстът и да не го тълкуват погрешно.
Арх. Атанас Тосев:
Това сме имали предвид. Създали сме научен съвет, избрали сме ръководител, ще съставим програма по теми и всеки ще минава по определен ред и трябва да мине примерно 60 часа годишно.
Стефан Кинарев:
В стария закон текстът е камарите съвместно с висшите училища и т.н. А тук текстът се променя, като остават камарите и за задължителността. Нещата трябва да се изчистят. Или да се върнем към стария текст, където да се добавят някакви неща. Не може да е за една година.
Борислав Владимиров:
Ако отпадне думата “задължителни”, то тълкуването би трябвало да е следното.
Всяка година камарите ще бъдат задължени да организират такива курсове, но те няма да са задължителни за нейните членове. Всеки, който има желание, необходимост ще се включва. Това вече ще бъде личен избор.
Ремзи Осман:
Колеги, ще ви дам пример с юристите. Колегите организират, но не сме задължени да присъстваме. Аз имам адвокатска правоспособност. Колегията организира обучение.
Г-н Софиянски, заповядайте.
Стефан Софиянски:
Предлагам следната редакция:
“Задължително организира и провежда ....”
Аз подкрепям колегите. Защото по-добър курс от добрата практика няма. Когато един човек е работещ, къде ще ходи на курсове. Той няма да има време. Примерно, как един проектант с 20 години практика ще го караш всяка година да ходи на курсове. За това, ако искаме да излезем от тази ситуация, предлагам редакция: “Задължително организира и провежда”.
Димитър Начев:
Предлагам нова редакция, която смятам, че ще реши всички въпроси: “Организира и провежда непрекъснато обучение за поддържане и повишаване на професионалната квалификация и правоспособността на проектантите.”
Понятието “непрекъснато обучение” обхваща не само курсовете, но и добрата практика и други форми на обучение.
“Ежегодно и задължително” са смущаващи за нас. Благодаря.
Ремзи Осман:
Какво мислите, колеги, по тази редакция. Идеята е, че камарата организира – това, което г-н Софиянски каза. Човек, който 30 години проектира сам ще прецени, но задължение на камарата е да организира такова обучение.
Нека да оформим предложението. Г-н Сотиров, заповядайте.
Иван Сотиров:
Аз съм съгласен с редакцията, която предложи инж. Начев, но честно да ви кажа да се вкарва в закон такава разпоредба, не знам. Какви са санкциите? Това е естествена необходимост на тази структура да организира, да обучава, да поддържа квалификацията, атестирането, което е по-важно. Приемаме, че е автономно право на организацията. Така че, според мен, може изобщо да отпадне това. Естествено е, че тази организация ще го прави това.
Ремзи Осман:
Ние искаме да ги задължим да правят това.
Иван Сотиров:
Като ги задължим и като няма санкции, какво правим.
Стефан Софиянски:
Аз мисля, че е в тяхна полза да го има.
Ремзи Осман:
Г-н Тодоров, да чуем редакцията.
Димитър Начев:
Ще кажа редакцията, но преди това да се похвалим като Камара на инженерите провеждаме всяка седмица курс и за една година сме обучили над 4000 души са посетили нашите курсове.
Редакцията е:
“Организират и провеждат непрекъснато обучение”.
“Ежегодно задължителни курсове за обучение” се задрасква и там се записва “непрекъснато обучение”. Останалата част от текста си остава.
Ремзи Осман:
Приема ли се, колеги. (Да.) Приема се тази поправка на т. 11 на чл. 5 с консенсус.
По § 4. По чл. 7 на една от срещите беше поставен един въпрос от специалистите. Заповядайте, г-н Тодоров, да представите искането.
Стефан Тодоров:
Още при първото четене установихме, че в ал. 2. “Лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с професионална квалификация “ландшафтен архитект”, “урбанист” или “инженер” с ...”, “ландшафтен архитект” трябва да отпадне, тъй като към момента те са само с магистърска програма. Нямат образователно-квалификационна степен “бакалавър”.
Това е коректно и е направено като предложение в ал. 2 “ландшафтен архитект” да отпадне.
По отношение на правоспособността в устройственото планиране, респ. инвестиционното проектиране по отношение на ландшафтните архитекти и на урбанистите още тогава установихме, че по начина по който е разписано, колегите са схванали, че им се ограничават правомощията.
Ремзи Осман:
Колеги, първо имате думата по т. 2, ал. 2.
Стефан Кинарев:
Ако запишем текста с изменението, ще срещнем сериозни разминаване в квалификациите. В Европа “ландшафтен архитект” не е регулирано образование – има две годишни бакалаври, три годишни бакалаври и всякакви такива комбинации. И какво ще правим, когато дойде един “ландшафтен архитект” с призната проектантска квалификация в страната си, ние по Закона за взаимното признаване на квалификациите трябва някак си да го уредим, за да работи тук и изведнъж ние ще кажем не. Ние сме си измислили, че при нас “ландшафтен архитект”.
Ремзи Осман:
Подкрепяте това, което каза г-н Тодоров?
Стефан Кинарев:
Не, аз подкрепям стария текст, където не се казва, че може да има бакалаври ландшафтни архитекти. Това че в България не се обучават, не значи, че някой университет след една година няма да го включи в програмата си.
Ремзи Осман:
Друг някой иска ли да вземе отношение?
Силвия Алексиева:
Имам чувството, че “озелените площи” имаха нещо специално и искам да помоля те кажат какъв текст, защото коментирахме на първо четене този въпрос.
Милена Димитрова:
Всъщност за нас това са най-важните текстове, а именно спираме се на буква “б”, на т. 1, на ал. 3 на чл. 7. Това е обхватът на допустимите дейности, извършени от ландшафтни архитекти в областта на устройственото планиране. Досегашният текст е:
“Ландшафтните архитекти – изработване на частта на озеленените площи на проекти на подробните устройствени планове в обхват до един квартал в урбанизираните територии и до пет ха в извън урбанизираните територии.”
Вероятно поради това, че никой не е длъжен да знае в детайли спецификата на нашата дейност и то такава, каквато е по действащата нормативна уредба, а именно по ЗУТ и по Наредба 8 за обхват и съдържание на устройствените разработки, текстът на нашето предложение е следният:
“Ландшафтните архитекти – изработване на проекти за подробни устройствени планове за озеленените площи, паркове и градини в обхват до един квартал и площ до един и половина ха в урбанизираните територии и до три ха в извън урбанизираните територии, както и план-схеми по паркоустройство и благоустройство към подробните устройствени планове в обхват до три квартала в урбанизираните територии и до три хектара в извън урбанизираните територии.”
Мотивите са, че това е точно извлечение от действащата нормативна уредба по ЗУТ и Наредба № 8 за обхват и съдържание на устройствените разработки с буквално цитираната терминология.

Ремзи Осман:
Благодаря Ви. Заповядайте, г-н Начев.
Димитър Начев:
Смятаме, че този въпрос трябва да бъде разписан в ЗУТ, както и колежката спомена. Там се разписват обема и съдържанието на различните на различните специалности.
Изключително смешно ми се вижда точно за ландшафтните архитекти да бъде разписано какво могат да работят в Закона за камарите. За разлика от колегите архитекти, в нашата камара има много проблеми от такъв характер. Веднага ще ви ги съобщя. Проблемът между геодезистите и пътни инженери, между пътни инженери и строителни инженери високо строителство по отношение на препокриване на дейности. Т.е. докъде има право на проектантска правоспособност. Ние тук с този текст се опитваме именно това да регламентираме – докъде може да работи ландшафтният архитект и докъде може да работи архитекта или геодезиста. Смятам, че в този закон по никакъв начин не трябва да бъде разписани задълженията и възможностите за работа, които са разписани в Закона за устройството на територията, Наредба №4 е Наредба № 8. Благодаря. Т.е. отпадане на тези текстове.
Ремзи Осман:
Колеги, заповядайте.
Борислав Владимиров:
Уважаеми колеги, в тези текстове не става въпрос за преплитане на специалности и покриване на правомощия, а става въпрос в една специалност докъде е ограничена проектантска правоспособност и докъде пълна проектантска правоспособност. За това говорим. Малко ми се вижда пак много изброително. Аз съм противник на това. Ако можем да го икономисаме. И затова, за да отговорим все пак на желанието на ландшафтните архитекти да сменим 5 ха. с 1.5 ха. и да приключваме въпроса. Ограничената проектантска е донякъде, а пълната е навсякъде.
Стефан Софиянски:
Пак принципно ще се намеся. Трябва да има една симетрия. Ако изброяваме едно, трябва да изброяваме всичко или нито едно да не изброяваме. След като ЗУТ е регламентирал тези отношения, или всичко вкарваме повторно тук или нищо не вкарваме. Според мен, това е логиката придава ли допълнително правоспособност присъствието на този текст тук. Ако не придава няма смисъл. Струва ми се, че не сме достатъчно подготвени. Трябва да потърсим една симетрия спрямо отделните специалности.
Стефан Тодоров:
Аз ще изкажа противно мнение, позовавайки се на това, че ЗУТ изисква в този закон да определим обхвата на дейност на проектантите с ограничена проектантска правоспособност. В действащия закон ние така сме направили по отношение на тези, които досега са били в закона. Изключвам ландшафтните и урбанистите. Вижте досегашната редакция. Там за тези, които имат ограничена правоспособност изрично сме разписали какво могат да правят. И за това сега е коректно да се изпише за урбанистите и за ландшафтните архитекти с ограничена проектантска правоспособност какво могат да правят. Това, което се предлага от Съюза на ландшафтните архитекти в известна степен кореспондира донякъде с разграничението на категориите строежи, които са по смисъла на чл. 137 от ЗУТ. Аз лично го възприемам, защото то дава една по-голяма широта на дефиницията.
Бих предложил да остане текста “в обхват до един квартал и площ до един ха., без да поясняваме “урбанизирани” и 3 ха. извън, защото тогава ще отидем в четвърта категория, което означава, че и едните и другите ще могат да правят двете категории строежи.
Моята идея е тези, които имат ограничена правоспособност да са за строежите по трета категория най-общо казано в тази буква, а за пълната няма смисъл да я изброяваме по-нататък, защото се разбира в съответствие.
Ремзи Осман:
Чл. 7 в различните алинеи, това, което г-н Стефан Тодоров казва, отговаря на истината. Ние изброяваме за тези, които са с ограничена правоспособност.
“Ал. 2. Лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище ...., които имат не по-малко от 4 години стаж по специалността, могат ад придобият...”
“Ал. 3. Проектантите с ограничена проектантска правоспособност”, вписаните в регистъра на съответната камара могат да предоставят следните проектантски услуги” и изброяваме.
Въпросът ви беше основателен да погледнем действащия текст и ми се струва, че трябва да бъде изписано тук.
Заповядайте.
Милена Димитрова:
Тази реакция за мен е съвсем очаквана, тъй като това е една изключително специализирана материя. Аз даже съм малко изненадана, че г-н Тодоров не ни разбра.
Изобщо тук не е важното площното ограничение. Има нещо друго много по-важно, което е обяснено под черта със звездичка във внесеното писмено предложение.
В нашата материя има две съвсем различни неща, които са, дебело подчертавам, в сферата на устройственото планиране, за това е абсолютно неподходящо
Ремзи Осман:
Много моля по предложението, госпожо.
Милена Димитрова:
Това е мотивировката, защото втори път няма да бъде разбрана.
Ще говорим за строежи чак когато дойдем в инвестиционното проектиране. В момента сме на тема устройствено планиране.
В устройственото планиране могат да се изработват първо, самостоятелни устройствени планове от страна на ландшафтните архитекти само и единствено за паркове и градини. И второ, нещо което е съвършено различно от това, схеми по чл. 108 от ЗУТ. Тук конкретно сме разграничили ПУП по чл. 62, ал. 2 и 3 от ЗУТ – самостоятелно изработвани с печат и второ, схемите по чл. 108. Това са две съвсем различни неща.
А по отношение на площните ограничения това е съвсем маловажно за нас. Направете го както смятате за необходимо и целесъобразно.
Не знам дали бях разбрана сега.
Ремзи Осман:
Колеги, вече имаме яснота за позициите. Да се ориентираме към приключване по този въпрос. Заповядайте, г-н Начев.
Димитър Начев:
Предложението е да запазим смисъла на досега определения обхват на действие на ограничената проектантска правоспособност, като запишем както за архитектите и ландшафтните архитекти, което се дописва по този закон, категории строежи, а не натурални показатели. Т.е. да ги ограничим във вид категории.
Стефан Тодоров:
Аз не знам защо колежката реагира, че не съм ги разбрал. Напротив, аз ги подкрепям и за това казах, че е логично да се изпише така. Понеже има за урбанистите едно предложение от пет на три ха. споделям го и за това казах, че трябва да го коригираме.
Ремзи Осман:
Г-жо Алексиева, заповядайте.
Силвия Алексиева:
Аз мисля, че можем ад подкрепим предложението на колегите ландшафтни архитекти, защото те диференцират видовете дейности, които могат да извършват проектантите с ограничена проектантска правоспособност. Мисля, че това е полезна целесъобразност. Квадратурата ще има ограничения, защото тя има и в другите специалности – и за архитекти и за инженери, така че е нормално да има. А вече технически доколко мисля, че това не е проблем в момента да се изясни.
По принцип като го приемем, другото е подробност за мен.
Ако е възможно да се прочетат бавно, за да сме наясно какво се променя.
Ремзи Осман:
По § 4, т. 1 и т. 2.
По ал. 2 имаше предложения. Нека да ги изчистим.
Реплика: Аз имах предложение, но го оттеглям. Да си стои текстът както е.
Ремзи Осман:
Колеги, имаме ли консенсус за ал. 2 да остане така, както е изписана.
По т. 1 и т. 2 възражения няма. Ал. 2 остава така, както е.
По ал. 3. Има предложение по буква “б”.
Милена Димитрова:
“б) ландшафтните архитекти – изработване на проекти за подробни устройствени планове за озеленени площи, паркове и градини в обхват до един квартал и площ до (оставям на вас площта – доколкото разбрах вие предлагате да няма диференциация за урбанизирани и неурбанизирани).
Стефан Тодоров:
Предложих общо един хектар.
Милена Димитрова:
Малко ни е малко, но ако настоявате. Предлагам до три хектара.
“както и план-схеми по паркоустройство и благоустройство към подробните устройствени планове в обхват до три квартала в урбанизираните територии и до три хектара в извън урбанизираните територии.”
Ремзи Осман:
Г-н Тодоров, би ли прочел за последно как ще изглежда текста.
Стефан Тодоров:
Първо, ако не възразявате в буква “а” , където пише “до пет хектара” да го заменим с “три хектара” с оглед на унификация за това, което се предлага за ландшафтните.
Ремзи Осман:
За буква “а” има ли възражения. Няма.
Стефан Тодоров:
И буква “б”:
“б) ландшафтните архитекти – изработване на проекти за подробни устройствени планове за озеленени площи, паркове и градини в обхват до един квартал и площ до три хектара, както и план-схеми по паркоустройство и благоустройство към подробните устройствени планове в обхват до три квартала в урбанизираните територии и до три хектара в извън урбанизираните територии.”
Ремзи Осман:
Колеги, има ли възражение по този текст. Няма.
Имаме консенсус за т. 1 с изчетения текст да бъде предложение на комисията с промените по буква “а” и буква “б”
По т. 2. Г-н Сотиров, заповядайте.



Иван Сотиров:
Колеги, аз винаги съм имал резерви и знам, че досега горе-долу такава е била практиката в тази област.
Но за ограничена проектантска правоспособност в т. 2, буква “б” “инженерите – изработване на инвестиционни проекти по част “конструктивна” за обектите от пета и шеста категория.”
Лично аз мисля, че специално конструктивната част не би трябвало дори и на по-малките сгради да бъде допускано да готвят проекти хора, които са с ограничена правоспособност. Защото дори и да е по-малка сграда, тя носи същите рискове. Все пак трябва да има опит. Може да е много добър, да е много способен един инженер, но все пак трябва да има необходимия опит и стаж, да има пълна правоспособност да изготвя конструктивната част на всички видове сгради, а не само на тези, които са от по-ниски категории. В този смисъл предлагам да не може поне конструктивната част. Аз като цяло съм резервиран към тези ограничени правоспособности, но поне по конструктивната част да е ограничението за всички, които имат ограничена правоспособност. Една малка сграда също носи тези рискове, които носят и по-големите сгради, когато не е изготвено от човек с необходимия стаж.
Димитър Начев:
Разглеждаме точката с ограничената правоспособност. Не бих могъл да преценя докрай дали три хектара и един квартал е нещо, което бихме дали на архитекти-урбанисти с ограничена правоспособност, както и на ландшафтни архитекти да правят. Не знам дали не поемаме излишен риск в тази посока и прекалено да либерализираме статута на ограничената проектантска правоспособност.
Второ, в текста, който се прочете и който се различава от предложението се допълниха видове дейности, които имат право да извършват архитекти-урбанисти и ландшафтни архитекти – нещо, което в предходното си изказване казах, че смятам, че не е тук мястото да се дописва какви видове работи имат право те да извършват. Учудвам се, че представителите на Камарата на архитектите не взимат отношение по този въпрос, който в известен смисъл сериозно ги касае и може би ще предизвика сериозни проблеми сред архитектурната колегия.
Също така подкрепям предложението за инженерите да се заличат категориите пета и шеста за част “конструкция”, а за инженерните части – от трета и четвърта да стане пета и шеста.
Това е като предложение, но не знам дали тази Комисия би имала готовност това да направи. Благодаря.
Ремзи Осман:
В смисъл съмнявате се в Комисията ли?
Димитър Начев:
Не! Дали има готовност в момента да прецени и да го направи.
Стефан Кинарев:
Този който прави газификация и километри газопровод, който може да гръмне и да унищожи цял град по-малко опасно ли е от конструкцията. Човек, който прави хидротехническо съоръжение, какъвто е язовирът, с всички последици по-малко опасно ли е отколкото конструктора на една сграда.
Борислав Владимиров:
Коментираме т. 2, бук. “б”. Въпросът е къде да сложим границата. Според мен, нямаме съмнение, че трябва да може младите проектанти, обхващам всички, да имат право да правят нещо. Приемаме, че като излязат от Университета те са достатъчно грамотни и могат да извършват инвестиционно проектиране или устройствено проектиране до определен етап. Въпросът е къде да бъде границата. Тя е година и половина за магистрите. Аз съм съгласен да кажем, че могат да правят обекти само от шеста категория. За всички инженери и за всички архитекти. На мнение съм, че трябва да могат нещо сами, за да имат стимул да се развиват.
За това, ако смятате, че консенсусно, дайте да кажем, че могат да правят обекти само от шеста категория.
Ремзи Осман:
Г-н Тодоров, след което да се ориентираме към гласуване.
Стефан Тодоров:
Първо, това което г-н Начев направи като изказване, все пак говорим в случая за устройствено планиране.
Второто предложение, което той направи във връзка с изказването на г-н Сотиров, искам само да кажа, че това е действащият текст на закона по отношение на компетенциите на инженерите.
Ако Камарата на инженерите настоява на техните досегашни членове да им се намали ограничената проектантска правоспособност.
Стефан Кинарев:
В стария закон преди корекциите беше пета и шеста за всички. По право получават ОПП само магистър инженерите. Тук имаме малко спор с инженер Начев. Според мен, пета и шеста за всички инженерни специалности за ОПП е нормално.
Борислав Владимиров:
Коригирам си предложението за пета и шеста.
Реплика: За конструкции само шеста.
Борислав Владимиров:
Колеги, това е възможна граница и където и да я сложим, винаги ще има проблем.
Не забравяйте обаче, че след това имаме контролни органи, които ще гледат този проект. Така че този риск се намалява.


Стефан Кинарев:
Те имат пета и шеста. Но след това има технически контрол, който трябва да има пълна проектантска правоспособност.
Ремзи Осман:
Г-н Сотиров, държите ли на вашето предложение за отпадане. След тази дискусия има ли някакво развитие Вашето мислене?
Иван Сотиров:
За конструктивната държа да отпадне, защото европейската практика е такава. За конструктивната част дори и за второстепенни постройки да се правят от човек, който няма пълна правоспособност, защото и една малка постройка може да направи беля.
Реплика: Само шеста.
Ремзи Осман:
Това означава, че приемаме предложението на г-н Сотиров.
Борислав Владимиров:
Аз ще подкрепя такова предложение, с което всички са съгласни, за да не излиза, че пак си умуваме нещо сами тук.
Предлагам да бъдат пета и шеста категория. Пета категория не са кой знае колко големи обекти. Част конструкция имаме технически контрол преди одобряването, след това имаме консултантска фирма, така че няма драма. Нека да бъде пета и шеста за всички и мисля, че конструктивната част е защитена още веднъж по желание на инженер-конструкторите.
Предлагам пета и шеста категория за всички специалности. Текстът на т. “б” ще звучи така:
“б) инженерите – изработване на инвестиционни проекти за обекти от пета и шеста категория.”
Реми Осман:
За обектите от пета и шеста категория. Отпада “по част “конструктивна”.
Колеги, преминаваме към направеното предложение.
По т. 2 предложението на г-н Сотиров. Г-н Сотиров, Вие предлагате да отпадне “част конструктивна”. Така ли да разбирам.
Възприемате ли идеята, която предложи г-н Владимиров.
Димитър Начев:
За да бъдете убедени в това, което ще приемете, че няма да противоречи на камарата и на колегията, мога да кажа, че колегията при нас, болшинството от нея смятат, че камарата и редът за получаване на професионална правоспособност трябва да бъде по-консервативен. Това и битуващото мнение при нас. Мисля, че и в обществото е такова. Така че всичко в тази посока няма да се приеме лошо от колегията. Т.е. не ние искаме тук да ограничим колегите.
Вторият аргумент е, че когато човек дойде в инженерната камара и иска да придобие пълна проектантска правоспособност, ние не гледаме механично някакъв изминал срок. Ние искаме той да е упражнявал тази професия и да е работил при колеги, тъй като проектирането се учи в екип. Това е виждането ни. Така че няма ограничение в това да се намалят категориите, т.е. да остане само шеста, примерно, за конструкции, а пета и шеста – за инсталации.
Реми Осман:
Последна редакция. Г-н Владимиров и г-н Сотиров, моля да изчетете редакцията по буква “б”. Дискусията вече приключи.
Стефан Кинарев:
Това означава, че на бакалаврите четири години не им давате да работят практически нищо самостоятелно. А в края на краищата има Закон за висшето образование, който задължава всички технически вузове да имат бакалавърска степен.
Силвия Алексиева:
Вие не се разбирате по между си в момента. Вашите становища са различни.
Борислав Владимиров:
Аз ще се опитам да кажа моето мнение:
“б) инженерите – изработване на инвестиционни проекти по части за обекти от пета и шеста категория.”
Реплика: Без “по части”. То се разбира.
Реми Осман:
Възприема ли се, колеги. Приема се буква “б” по направеното предложение с консенсус.
Стефан Тодоров:
Нещо, което сме пропуснали, а ландшафтните архитекти са го предложили. Пропуснали сме за тях да отбележим в инвестиционното проектиране какво могат да правят. Според мен, предложението е коректно, точно в онзи дух, за който говорихме преди малко.
“ландшафтните архитекти – изработване на инвестиционни проекти по част паркоустройство и благоустройство към строежи от пета категория, самостоятелни проекти за паркове, градини и озеленени площи от четвърта категория и градински и паркови елементи по чл. 147 от ЗУТ или за обекти от шеста категория.”
Това като буква “б” или “в” да стане.
Реми Осман:
Г-н Тодоров, молбата ми е да изчетете целия текст, за да няма объркване в стенограмата.
Стефан Тодоров:
За да следва някаква логическа последователност, точката, която прочетох, да бъде буква “б”, а настоящата “б”, да стане “в”.
б) “ландшафтните архитекти – изработване на инвестиционни проекти по част паркоустройство и благоустройство към строежи от пета категория, самостоятелни проекти за паркове, градини и озеленени площи от четвърта категория и градински и паркови елементи за строежи от шеста категория.”
Или “по чл. 147 от ЗУТ”. Както искате?
Ремзи Осман:
Колеги, това го приемаме с консенсус.
Преминаваме нататък. Има ли други виждания по § 4, чл. 7? Няма. Който е съгласен с §4, чл. 7 и с вече приетите предложения, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се с консенсус.
По § 5. Г-н Владимиров е направил предложение по § 5 в чл. 8, ал. 3 думата “назначените” се заменя с “работещите в него”.
“Чл. 8. Проектантите на свободна практика, проектантите с пълна проектантска правоспособност, регистрирани като търговци, както и проектантски дружества ....
(3) За вписване на проектантските бюра в съответния регистър, проектантите по ал. 1 подават заявление до Управителния съвет на съответната камара. В заявлението се предоставя информация за назначените проектанти с ограничена проектантска правоспособност и за техния стаж.”
Г-н Владимиров предлага вместо “назначените” да се запише “с работещите в него”.
Има ли консенсус по това предложение? (Да.) Приемаме § 5 с направеното предложение за промяна.
По § 6 няма предложения.
По § 7 също няма предложения.
По § 8 също.
По § 9 също няма предложения.
Имате думата по §6, § 7, § 8 и § 9.
Стефан Кинарев:
По линия на директивата за взаимно признаване на квалификациите има един срок, който е двумесечен. Не може по линия на взаимно признаване на квалификациите за чужди граждани, срокът да е двумесечен, а за български граждани да е тримесечен. Все пак нека да го проверя. При нас срокът е един месец – ние всеки месец заседаваме и даваме правоспособност, защото структурата ни е голяма. За архитектите може би е трудно и те за това искат тримесечен срок.
Аз моля да направя справка и да го изравним с това, което се изисква.
Борислав Владимиров:
Аз предлагам, уважаеми колеги, ако г-н Кинарев каже, че в директивата е двумесечен, да каже на г-н Тодоров, че е двумесечен и той да го коригира. Сега да не коментираме повече този въпрос.
Ремзи Осман:
Имаме консенсус за тази ситуация, но сега формално приемаме предложението, както е в законопроекта. Има консенсус, ако този срок в директивата е двумесечен, да се коригира от г-н Тодоров на двумесечен. Приемаме параграфите от 6 до 9 включително.
По предложението за създаване на нов § 9а.
Милена Димитрова:
Много моля да ме извините да моята разсеяност и да ви помоля за едно връщане към § 4, тъй като се получи едно недоразумение.
Ремзи Осман:
Не, вече сме на § 9а. Приемам да се върнем, но много моля да следите текстовете и да не се връщаме толкова назад. Заповядайте.
Милена Димитрова:
По § 4, ал. 7 на чл. 7, която коментира пълната проектантска правоспособност имаме предложение за промяна в два варианта. Ще ви предложа само първия вариант, който повече ще ви хареса, т.е. отпадане на последните две изречения.
Ремзи Осман:
Искате да отпаднат изреченията:
“Ландшафтните архитекти с пълна проектантска правоспособност могат да предоставят проектантски услуги само за проекти за озеленени площи. Урбанистите с пълна проектантска правоспособност могат да предоставят проектантски услуги само в устройственото планиране.”
Борислав Владимиров:
Ако отпаднат тези две изречения, това значи, че ландшафтните архитекти нямат поле на действие, нямат дефиниран диапазон. Ние ограничихме само за ограничената проектантска правоспособност. Идеята на тези текстове е да се знае, че урбанистите имат пълна проектантска правоспособност в устройственото планиране, каквото учат, а ландшафтните архитекти в озеленяването, каквото учат.
Силвия Алексиева:
Спомням си спора, който водихме при първото четене, че озеленени площи ограничава терминологично правоспособността на проектиране и се помоли да се добавят тези текстове. Но сега да стане не само за озеленени площи, а да изброим всичко, което е в обхвата на тяхната дейност.
Ремзи Осман:
Колеги, продължаваме с § 9а. Предложение на Борислав Владимиров. Заповядайте.
Обръщам се към гостите. Имате законопроекта, участвахте в подготовката.
Имам следната молба към гостите. Имали са законопроекта, видели са го, нищо не сме претупали. Напротив, прекалено съм либерален. По няколко пъти давам възможност да се говори.
Добре, сега отново се връщам към § 4 и се обръщам към колегите във връзка с направеното предложение за отпадане на последните две изречения на ал. 7.
Колеги, имате думата по този въпрос.
Димитър Начев:
Подкрепям становището на арх. Владимиров, че този текст е необходим тук, особено за две специалности, които отиват в камара с регулирани професии, регулирано образование. Там трябва да бъдат поставени някакви ограничения. Не бих се осмелил да кажа какви трябва да бъдат те, но очевидно трябва да се ограничи обхвата на урбанистите. Не би могло да не се каже, че те ще работят само в устройственото планиране. Утре те ще започнат да проектират и сгради, което би било катастрофално. Тези текстове по някакъв начин, според мен, ще бъдат възприети от архитектурната колегия. Това е важен мотив също.
Ремзи Осман:
Според мен, би било добре да остане този текст, но виждам, че г-жа Алексиева има друго мнение.
Силвия Алексиева:
Аз се извинявам, защото донякъде това е и мой пропуск. Но си спомням, че при първо четене коментирахме, за това си позволявам да помоля да се върнем към този текст.
Аз съм съгласна, че ако гледаме текстовете за колегите урбанисти, може самостоятелно само в устройственото планиране. Но те биха могли в колектив на архитект да работят и могат да правят други неща. За това казвам, само в устройствено планиране. Защото тук даваме какво те извършват самостоятелно. Така че изречението за урбанистите трябва да остане в този текст.
За колегите ландшафтни архитекти, моля само да изброите обхвата на общата дейност, за да не се ограничава озеленена площ, тъй като терминологично в няколко закона имаме и други терминологии, но те не влизат в общото понятие “озеленена площ”. За това е необходимо “само за: и изброяваме.” Моля ви кажете какво изброяваме и това да добавим. С това ще се изчерпа текстът.
Ремзи Осман:
Заповядайте по въпроса, който г-жа Алексиева постави. Имате думата.
Милена Димитрова:
За съжаление, изброяването е доста дълго и обемно. И вместо отговор, само една минута ще ви отнема, искам да задам на тук присъстващите следния въпрос, за да разберете тревогата ни.
Е ли подробен устройствен план на атракционен парк – фактически това е план за регулация и застрояване, един от видовете планове по чл. 110 на ЗУТ, е ли това нещо според вас, проект за озеленена площ?
Това би ли следвало да бъде в проектантските възможности и даване права за проектиране на ландшафтни архитекти?
Реплики: Няма какво сега да ни изпитвате!?
Ремзи Осман:
Моля за конкретни предложения, ако имате, за ландшафтните архитекти.
Милена Димитрова:
Добре, изброяваме ги:
“подробни устройствени планове за озеленени площи, паркове и градини и инвестиционни проекти по част паркоустройство и благоустройство.”
Ремзи Осман:
Колеги, какво мислите по това предложение. Възприема ли се с консенсус. (Да.)
Г-н Тодоров, моля да изчетете текста. Моля г-жа Димитрова да повтори предложението.
Милена Димитрова:
“подробни устройствени планове и схеми за озеленени площи, паркове и градини и инвестиционни проекти по част паркоустройство и благоустройство.”
Ремзи Осман:
Моля г-н Тодоров да прочете окончателния текст, за да имаме яснота.
Стефан Тодоров:
Това ще бъде второто изречение на ал. 7.
“(7) .... “Ландшафтните архитекти с пълна проектантска правоспособност могат да предоставят проектантски услуги само за изработване на устройствени схеми и планове за озеленени площи, паркове и градини и инвестиционни проекти по част паркоустройство и благоустройство.”
Ремзи Осман:
Колеги, имате думата по така прочетения текст. Г-н Владимиров, имате ли мнение?
Борислав Владимиров:
Имам мнение.
Уважаеми колеги и гости, аз за да се откажа от това да е само озеленени площи, съм склонен да приема другото с някакви резерви, но ще го подкрепя, ако е консенсусно, но думата “благоустройство”, извинявайте, не може.
Ремзи Осман:
Последно се обръщам към гостите по този въпрос. Заповядайте.


Ганчо Бакалов:
Просто нищо не променяме. В момента в държавните документи нашата специалност в инвестиционното проектиране в Наредба 4 “Обем и съдържание” се води “паркоустройство и благоустройство” и там много подробно е описано какво разбираме. Не се намесваме никъде в чужда територия.
Ремзи Осман:
Има думата последно г-н Начев. Г-н Тодоров, моля да чуете, преценяваме и изчистваме текста.
Димитър Начев:
Г-н Председател, моля ви да попитате за становището на Камарата на архитектите по този въпрос, тъй като те имат допирна точка с това. Ние като Камара на инженерите не би трябвало да се произнасяме. Това е молбата ми към Вас. Хубаво е да чуем тяхното мнение, за да се убедим.
Ремзи Осман:
Аз насила не мога да се обърна към тях. Ако желаят, да кажат. Заповядайте.
Атанас Тосев:
Уважаеми г-н Председател, аз смятам, че терминологията трябва да бъде обвързана с другите законови и подзаконови нормативни актове. Ако в Наредба 4 е описано какъв обем и съдържание могат да изработват ландшафтните архитекти или инженерите озеленители, ние или трябва да изменим тази наредба, или нещо друго да направим. Лично аз също се притеснявам от това да има и “благоустройство”, защото то включва и подземната инфраструктура, пътищата и всичко включва и не мога категорично да взема отношение по въпроса за това. Аз не виждам нищо страшно, ако отпадне “благоустройството”.
Ремзи Осман:
Обръщам се към народните представители във връзка с това, което преди малко г-н Тодоров прочете. Г-жа Алексиева, какво казвате Вие.
Силвия Алексиева:
Аз лично смятам, че трябва да остане “паркоустройство и благоустройство.”
Иван Сотиров:
Уважаеми колеги, все пак правим закон. Нека да не адаптираме законът към наредбите. Трябва да си остане “паркоустройство”. Благоустройство създава и то въведено в закон, да се интерпретира по друг начин. Не може въз основа на това, че има някакви подзаконови нормативни актове, ние въз основа на тях да правим закона. Ако трябва, по –добре е да се коригират те, а не закона.
Борислав Владимиров:
Аз ще го подкрепя г-н Сотиров. И аз не съм за думата “благоустройство”.
Ремзи Осман:
Няма консенсус. Трябва да прочетем текста в два варианта: с благоустройство и без благоустройство.
Заповядайте, г-н Бакалов.
Ганчо Бакалов:
Действително колегите от Камарата на инженерите, които уважавам, и които влязоха в този спор и арх. Владимиров, ги разбирам. Ние нямаме никакви претенции и това трябва да е ясно към подземна инфраструктура и други. За нас благоустрояване са покрива с паркоустройство. Ние имаме предвид алеините настилки и тези неща са описани в наредбите. Така че за нас не е голяма беда, ако отпадне “благоустройство”.
Реплики: Щом приемат да отпадне благоустройство, да отпадне.
Ремзи Осман:
Г-н Тодоров, от текста единствено отпада “благоустройство”. Това се приема с консенсус? (Да.)
Продължаваме с § 9а, предложение на г-н Борислав Владимиров.
Борислав Владимиров:
Г-н Председателю, моите предложения са свързани основно с Комисията по дисциплинарно производство. Проблемът е следният. Досега Комисията по дисциплинарно производство налага наказанието, обаче има едно одобряване от Управителния съвет на съответната камара – Камарата на инженерите и Камарата на архитектите. В своите заседания на ръководствата обаче няма реална възможност да се разглеждат в детайли всички тези наказания. А когато се налагат санкции и те бъдат обжалвани в съда, органът, който трябва да отговаря, е Управителният съвет на съответната камара.
Предложенията ми са разписани така, че да направят отговорен за тази дейност Комисията по дисциплинарно производство. Това е идеята. Защото при тях е цялата документация, те имат право да изискват документи, да извикат хората, да поговорят с тях, да видят има ли такива причини. Така или иначе с гласуване решават дали да наложат наказание на определен член или не и смятам, че те трябва да са органа, който при определени обжалвания, да се явява в съда, за да защитава своето решение.
Това е смисълът на тези предложения.
Димитър Начев:
Наистина проблемът, който поставя арх. Владимиров е важен и се сблъскваме с този проблем, тъй като Управителния съвет би могъл да бламира решението на Дисциплинарната комисия, поради това, че той трябва да вземе решение. Окончателното решение се взима от Управителния съвет. Това е недостатък в този процес.
Съществува и друга презумпция, която е имал законодателят, която може би е по-правилната. Това, че отговорен имуществено и по отношение на присъждане на проектантска правоспособност, отнемане и всичик искове от съд, които се появят, те ще бъдат отправени само към председателя на Управителния съвет и към самия Управителен съвет, тъй като той е юридическото лице.
Като казус: Дисциплинарната комисия неправомерно отнема, Камарата е осъдена, но Управителният съвет и неговият председател ще платят. Това е една тема, която може би трябва да я оставим на юристите, да я решат как е по-добре като философия. Това са двете страни на този проблем. Наистина се обезсмисля в известен смисъл.
Ако беше Комисия по етика, е малко по-различно, отколкото Дисциплинарна комисия, тъй като тук става дума за имуществени санкции. Така си мисля аз. Мисля, че тази промяна е станала в предната промяна на закона.
Борислав Владимиров:
Аз знам, че има проблем. Вие го отчитате. Не казвам, че това, което съм предложил, решава проблема. В смисъл, смятах, че го решава, но тези аспекти наистина са обезпокоителни, които Вие казвате.
Нека да чуем, ако е възможно, какво мисли Камарата на архитектите и ако и те смятат, че не е достатъчно коректно, го оттеглям.
Атанас Тосев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
Уважаеми гости,
Комисията по дисциплинарно производство към Камарата на архитектите разглежда провинения на колеги, които не спазват закона и устава или професионалния кодекс. Имуществените санкции, които налага на колегите не са такива, които да ангажират целия Управителен съвет. Защото те отнемат проектантска правоспособност само при условие, че има дисциплинарно нарушение.
В Комисията по дисциплинарно производство има юрист, който също защитава интересите на едната или другата страна. Още повече, ние имаме и Арбитражна комисия, която има и помирителен характер.
Комисията по дисциплинарно производство е орган на Камарата на архитектите. Тя не може да бъде по-различна. Следователно Камарата на архитектите, Контролният съвет, Комисията по дисциплинарно производство и Управителният съвет са равно поставени и взаимно се контролират и няма да има проблеми, ако осъдят Комисията на дисциплинарно производство, Управителният съвет да вземе друго решение.
Ремзи Осман:
Има проблем, който не се изчиства с предложението. Моля да изслушате г-н Тодоров.


Стефан Тодоров:
Аз не коментирам дали тези органи са равнопоставени или са зависими един от друг. Те са със самостоятелна разписана компетентност така, както я е дал законът. Т.е. всеки един от органите – Управителен съвет, Контролен съвет и Дисциплинарна комисия, има своите разписани правомощия и всеки си носи отговорност за взетите решения.
Контролният съвет по правило упражнява контрол, както върху актовете на Управителния съвет, така и по отношение на актовете на Дисциплинарната комисия. Според мен, по-логично органът в лицето на Комисията, който образува едно производство, да го довърши докрай. Значи те установяват всички факти и обстоятелства, преценяват има ли нарушение, няма ли, достатъчно основание за налагане на съответното наказание и се произнасят. По досегашния закон предлагат на Управителния съвет да накаже лицето Х с еди-какво си наказание. Управителният свет, който между нас казано въобще не е в час на процеса, започва тепърва да разглежда въпроса и преценява дали да удовлетвори или да не се съгласи с предложението на комисията. В чисто правен аспект за мен е по-логично този орган да довършва процеса докрай. Неговите актове подлежат на контрол от страна на Контролния съвет, от друга страна, пък неговите актове отиват по реда на Закона за АПК на контрол пред административния съд. Не смятам, че е кой знае каква пречка. Мисля, че Управителният съвет не носи отговорност и не плаща за нечии други провинения.
Ремзи Осман:
Г-н Владимиров, оттегляте ли го.
Борислав Владимиров:
Да, щом няма съгласие между двете камари.
Ремзи Осман:
Благодаря Ви. По § 10. Г-н Сотиров, заповядайте.
Иван Сотиров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, по § 10 това, което се предлага, че в устава на съответната камара се определя минимален и максимален брой членове, според мен, трябва да бъде коригирано. Аз разбирам да има минимален брой членове, но с максимален брой членове със закона създаваме предпоставки по-големите териториални структури да бъдат разделяни на две, на три, което според мен не е коректно. Когато има изискване за минимален брой членове, те да се асоциират по съседни региони, има възможност колегиите да се консолидират. Но със закона да създаваме предпоставки големите колегии в по-големите областни центрове да въвеждани някакви допълнителни бариери и да бъдат разбивани помежду им, мисля, че не е продуктивно. За това предлагам да остане сами “минимален”.
Ремзи Осман:
Сегашният текст е даже по-либерален.
“Регионалните колегии на Камарата на архитектите и на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране се създават на територията на една или повече съседни области при условие и ред определени в устава.”
Това е сегашният текст на закона, действащия. Разликата е в “минималния и максималния брой”.
Димитър Начев:
Подкрепям запазването на стария текст. Смятам, че той е достатъчно демократичен и е дал възможност в уставите и чрез решение на общото събрание да бъдат решени такъв вид проблеми, ако те възникнат. Т.е. по отношение на окрупняване на регионален принцип на регионални колегии. Не смятам, че законът императивно трябва да налага такъв вид обединяване.
Текстът, който е даден с “минимален и максимален” създава една неяснота. Тази възможност съществува в устава.
Смятам, че този текст ще бъде посрещнат негативно от колегията.
Борислав Владимиров:
Аз като вносител, г-н Председател, поддържам този текст и ще ви кажа защо.
Текстът, който сме предложили, е достатъчно либерален. Той дава право на общото събрание на камарата с промяна в устава си да определи това, ако е необходимо. Тя може да определи, може и да не определя. Но аз мисля, че този текст е хубаво да го има, защото специално за Камарата на архитектите има огромно изкривяване на членската маса. 1800 по моя груба сметка в София, при 3200-3300 общо. Това вече противопоставя централното ръководство на камарата на регионалното. Тежестта на двете ръководства е различна. Получава се така, че един председател – т.е. 1800 са представени от един председател в Управителния съвет. Смятам, че текстът е направен достатъчно отворен и либерален и демократичен и даваме правото тези 1800, ако решат да го направят, ако не, няма да го направят. Това не е императивен текст. За това смятам, че няма нищо лошо да остане този текст.
Ремзи Осман:
Разсъждавам на глас. Ще дам пример с друга гилдия – с адвокатите. От 11000 адвокати 5200 са в София. Аз съм член на Софийската колегия. Само че при нас според броя избираме делегати за конференциите нагоре. Нищо ново няма в предложението. И старият текст дава тази възможност. Въпреки че се подписах под законопроекта и съм в течение. Но и тогава имах дискусия с моите колеги. Идеята беше да се изчисти, ако е нужно.
Заповядайте.


Стефан Кинарев:
Считаме, че старият текст няма нужда от промяна. Той дава всички права на общото събрание. И общите събрания и регионалните събрания са на делегатски принцип – 1 към 25. В общото събрание, независимо дали е 3000- 4000 или 5000, София-град е представена в съотношение 1:25, Пловдив е представена с 1:25 и малките колегии са представени с 1:25. Не виждам какво точно става, освен в самия управителен съвет, ако там нещо се изкривява. Но в края на краищата такава е дадеността. Сега защото не ни харесва Бойко Борисов, да разделим София на четири кметства ли?
Ремзи Осман:
Благодаря. Г-н Софиянски, заповядайте.
Стефан Софиянски:
За мен текстът е паразитен, защото най-лесното решение е приемат минимален брой 1, максимален брой – 8.5 млн. и приключва въпроса. Ние приехме един принцип и мисля, че трябва да бъдем последователни. За чистота на закона се обединихме, т.е. за да не натоварваме закона приехме, че обобщаващото понятие “проектант” важи за всички именно по тези причини. Сега да вкарваме паразитен текст, който няма реална функция, мисля, че няма смисъл. За това предлагам да го оттегли г-н Владимиров.
Заслужава си дебата, ако ние сложим някаква граница. Иначе дебатът не си заслужава. Ако ние приемем отговорността и да кажем, не по-малко от 10. Но оставяйки го така отворен, текстът е паразитен.
Ремзи Осман:
Г-н Владимиров, заедно внесохме този законопроект и тогава говорих с Вас по този въпрос. Ще го прочета внимателно. Ще се постарая да ви убедя и да го изчистим. Това е спор, който от дълго време водим с вас.
Сегашният текст казва:
“Камарата на архитектите и Камарата на инженерите се създават на територията на една или повече съседни области при условия и по ред, определени в устава на камарата.”
Т.е. това, което сега се предлага може да се направи без промяна на закона. В смисъл, ако има някакви проблеми. Ако бъде текст от закона, опасявам се, че някой ще злоупотреби изкуствено да увеличава.
Борислав Владимиров:
Напротив, не казва, че не е либерален сегашният текст.
Това, което сме предложили, уважаеми колеги, е същият текст с едно допълнение и допълнението е, че имат право да разделят една област. Много от вас казват, че е ясна каква е целта. Целта е София да има право да се раздели на колкото пожелае. Защото в момента в София архитектите правят четири събрания. Като им дадеш право, те ще преценят. Текстът, който съм предложил, е по-демократичен. Защото при сегашния текст нямат право да разделят една област.
Ремзи Осман:
Там е разминаването. Защото една област възможно е да бъде разделена на две организации и това е големият въпрос.
Борислав Владимиров:
Предполагам, че няма смисъл да го водим този дебат, защото наистина всеки има собствено мнение по него. Моля да го поставите на гласуване, г-н Председател, и то ще покаже.
Атанас Тосев:
Г-н Председател, сегашният текст на закона е много демократичен и дава възможност на съответната камара да определя как да си направи регионалните колегии. Обаче има един ограничителен текст, че в една област или в един град не могат да се правят повече от една регионална колегия. За София е записано, че могат да се направят няколко архитектурни колегии, които по същество вече като чели са регионални колегии. Вероятно арх. Владимиров е имал точно това предвид, че ние имаме право да обединяваме няколко регионални колегии, защото в стария закон беше за всяка област. Има колегии със седем члена. Това са три колегии. 30 на сто от регионалните колегии са до 30 члена. И ние ги дотираме, защото те финансово не могат да се издържат.
Ремзи Осман:
Сега ще гласуваме. Но в залата може да се постави отново този въпрос. Подлагам на гласуване § 10.
Едното предложение е за отпадане на § 10. Който е съгласен с отпадането на § 10, моля да гласува. Двама “за”. Против? Четири “против”. Въздържали се? Двама “въздържали се”. Не се приема отпадането на § 10.
По този текст съвсем спокойно и в залата може да има дискусия.
Молбата ми е към гостите по между си да коментират този въпрос до обсъждането на закона в пленарна зала. Можем и в движение да го решим.
По § 11 има ли бележки?
Стефан Софиянски:
Г-н Председател, оттук до края има много конфликтни текстове. Предлагам да отложим за следващото заседание обсъждането на тези текстове, за да направим съответните консултации по тях.
Ремзи Осман:
Колеги, проблем ли е, ако продължим следващата седмица по тези текстове. Г-н Софиянски има процедурно предложение да продължим обсъждането по останалите текстове в следващата сряда. Аз възприемам тази идея, за да могат да се изчистят текстовете.
Колеги, предлагам ви да продължим обсъждането в следващата сряда от 14:30 часа. Приема ли се? (Да.)
Реплики: Ако може заседанието да се проведе в четвъртък.


Ремзи Осман:
Ще решим допълнително дали в сряда или четвъртък следващата седмица да продължим. Спираме до § 11.
Закривам заседанието.







Председател:
(Ремзи Осман)

Стенограф-протоколчик:
Д. Христова




Забележка: материалът съдържа: 84908 знаци