Въпрос: Д-р Паси, неотдавна участвахте в международната конференция „Бъдещето на Балканите – от стабилност към евроинтеграция“. Можем ли да говорим за стабилност в региона, след като отделянето на Черна гора от и призивите за независимост на Косово засилват сепаратистките настроения?

Соломон Паси: Балканите днес се намират в уникален исторически период: За пръв път от хилядолетия насам всички балкански страни имат обща цел и вървят в една посока – към ЕС и НАТО. Това евро-стремително ускорение е много по-силно от всички останали тенденции. Не е толкова важно дали на Балканите ще има 9 или 13 държави, след като всички те ще са членки на НАТО, на ЕС, ще имат обща валута, общ европейски парламент и обща европейска комисия и между никои две няма да има граница.

Истински приоритетна в момента е инфраструктурата на Балканите защото само тя може да роди качествено нова икономическа среда. Правителството на Симеон Сакскобургготски своевременно прозря тази истина и изкова златната формула на балканската ни политика: ‘евроинтеграция+инфраструктура’. И не случайно правителството на НДСВ инвестира толкова много усилия в проектите Бургас-Александруполис, Бургас-Вльора, магистрала Тракия, както и за разкриването на 15 нови КПП по нашите граници.

Въпрос: През 1990 предвидихте първото разпадане на Югославия, а през 1998 г. в съавторство с д-р Любомир Иванов и Марин Михайлов от Атлантическия клуб публикувахте пророческа статия за второто разпадане на бивша Югославия, в която прогнозирахте, че Черна гора ще се отдели от Югославия дори преди Косово. Това ли е най-точната стратегическа прогноза, която сте правил като шеф на Атлантическия клуб?

Соломон Паси: Милошевич беше заредил Югославия с експлозивно напрежение, което гарантираше ерозията на тази държава за десетилетия напред, макар че Запада не можеше, а Изтока не искаше да види това. Атлантическия клуб в България има отлична гео-политическа експертиза и свободата да публикува мнения, колкото и абсурдни да звучат първоначално.

Трудно ми е да преценя коя от всичките сбъднати прогнози, правени в Клуба днес изглежда най-ценна: дали за разпадането на Варшавския договор, СССР и Югославия, дали за глобалната роля на НАТО и разширението ЕС, дали за балканския корпус или балканската инфраструктура, или пък за американските военни бази в България.

Смятам, че в момента трябва да се вгледаме в следващите 15-20 години, за да анализираме бъдещото членство на Русия в НАТО, както присъединяването на Китай към евро-атлантическата система за сигурност, основана върху НАТО, ОССЕ и ЕС.

Въпрос: Във Ваша статия от 2000, по повод края на мандата на президента Елцин, предвиждахте, че ако Русия продължава да се управлява в неговия стил,и тя може да се разпадне. Днес стилът на управление на президента Путин е друг, но Русия понася критики за неспазване на демократични норми. Такава Русия ли очаквате да влиза в НАТО?

Соломон Паси: Очевидно с президента Путин сме стигнали до сходни изводи. Размерите на днешна Русия, политическата й традиция и изключителното й културно, религиозно и етническо разнообразие я правят много специална страна. Запазването на нейния интегритет изисква сериозни и всекидневни усилия. И очевидно президента Путин предпочете това. Този приоритет е не винаги 100% съчетаем с волята ни за светкавична, всеобхватна и тотална демократизация. Защото една нова революция в Русия, пък макар и демократична, неминуемо ще отприщи всички центробежни сили, включително, ще създаде хранителна среда за мощни фундаменталистки движения и за световния тероризъм. Ако позволим на терора да се окопае в Русия, ще си навлечем глобални беди, на чийто фон проблемите, които днес решаваме в Ирак, ще ни се сторят детска играчка. Демократизацията в случая трябва да върви ръка за ръка със стабилизация, а не да става за нейна сметка.

Конкретно на въпроса Ви: очаквам до 15-20 години Русия и НАТО да се развият така, че тя да стане член на Алианса, и това ще е добро за света.

Въпрос: Как оценявате отношенията на България с Русия? Не пропуснахме ли нещо?

Соломон Паси: Между 1990 и 2000, отношенията ни с Русия се люшкаха, най-често хаотично. Причините бяха и субективни и обективни, сред тях и разпадането на СССР. Още в предизборната си програма през 2001 НДСВ обеща нова политика към Русия (в това отношение не търсехме приемственост). Съвместната ни работа в Съвета за сигурност, от 2001 нататък, както и визията на Симеон за ролята на Русия дадоха принципно нова рамка на отношенията ни – коректност, равнопоставеност, взаимно зачитане и реципрочност. На мен се падна историческия шанс да направя първото официално посещение на български външен министър в Москва след Петър Младенов. Смятам, че възстановяването на най-доброто от предишните ни отношения с Москва е сред най-съществените външнополитически приноси на кабинета на Симеон.

Въпрос: Ще се присъедини ли България към ЕС на 1 януари 2007 г.?

Соломон Паси: Като връщам лентата назад до 2001, когато правителството на НДСВ пое управлението на този процес, си давам сметка за безкрайния път, който извървяхме дотук, както и за безбройните премеждия, които успешно преодоляхме. През 2001 и у нас и в Европа очакваха да се присъединим към ЕС (ако изобщо успеем) не по-рано от 2009-2012. За НАТО очакванията бяха също толкова песимистични. Днес, броени седмици преди края на годината, мога да Ви уверя, че си свършихме работата добре и сме си заслужили членството в този срок, който договорихме с ЕС още през април м.г.

Въпрос: С това ли приключва евроинтеграцията на България?

Соломон Паси: Не съвсем. Следващите два (при това най-интимни) етапа от присъединяването ни към ЕС би трябвало да приключат до 2010: влизането ни в евро-зоната и в Шенгенското визово пространство. Но в тези процеси има много повече вътрешна политика и по-малко международна лобистика, която истински изтощава всяко правителство.

Въпрос: Налагат ли се генерални промени в нашата външна политика след присъединяването ни към ЕС?

Соломон Паси: В някаква степен присъединяването ни към ЕС закрива един голям дял и един голям преходен етап от външната ни политика. Просто защото европейската ни политика ще става все повече и повече част от вътрешните работи и на България и на ЕС.

Големият потенциал, който ще освободим от европейската двустранна дипломация трябва да се пренасочи в най-перспективното международно направление – Азия. Нашият екип беше стигнал до подобен извод още през 2004, през българското председателство на ОССЕ и ние – макар с много усилия -- напътихме и ОССЕ в тази посока. Неотдавнашните ми визити в Азербайджан, Тайланд и Филипините ми потвърдиха, че изводът ни е бил съвсем правилен. Натрупахме солидни позиции в Азия покрай работата ни в Съвета за сигурност на ООН и в ОССЕ (2002-2005). Но този потенциал ще трябва от 2007 нататък да бъде и качествено и количествено доразвит, ако искаме до няколко години да жънем азиатски плодове, заедно с по-предвидливите играчи на международния терен.

Въпрос: Либия беше като че ли другата важна тема, по която Вие като министър не търсехте приемственост с предишния кабинет. Как оценявате усилията на Вашите наследници за окончателно довършване на проблема с медиците ни в Либия?

Соломон Паси: Вече 5 години държавата ни има ясна, адекватна и последователна позиция по делото в Либия, която успя да ангажира и съюзниците ни в ЕС и САЩ. Вярвам, че министър Калфин ще успее да доведе делото до успешен завършек.

Въпрос: Какво бихте направил на мястото на Ивайло Калфин, ако Вие бяхте външен министър?

Соломон Паси: За пръв път от 1989 насам имаме правителство, което във външната политика има потенциал за приемственост както на приоритетите, така и на дипломатическия подход към тяхната реализация. И това стана възможно поради участието на НДСВ в коалицията. А на въпроса Ви: бих правил същото, което правих в предишния си мандат, но с поуките от него.

Въпрос: Напоследък давате рядко интервюта. Да не би да очаквате важно назначение – в дипломатическите среди се говори, че сте фаворит за вакантния пост на ръководител на мисията ни към ООНв Ню Йорк?

Соломон Паси: Интервюта давам по-рядко, защото влагам малкото си извън-парламентарно време в анализи, особено за бъдещето на света и мястото на България в него. В момента съм заместник-председател на НДСВ, председател на Комисията по външна политика, почетен президент на Атлантическия клуб, а отскоро и председател на Комисията по прозрачност и отчетност на Парламентарната асамблея на ОССЕ – както виждате имам достатъчно международни ангажименти. Изцяло съм фокусиран върху членството в ЕС и датата 1.1.2007 и дотогава ще подчиня цялата си дейност на този пореден жалон от глобализацията на България. В името на тази идея вече пренебрегнах различни атрактивни възможности за лична реализация и никак на съжалявам.

Въпрос: Ако доминираната от БСП парламентарна комисия за царските имоти излезе с решение, че повечето от тях са върнати незаконно, ще напусне ли НДСВ управляващата коалиция?

Соломон Паси: Царските имоти е поредния, от 2001 насам, политически шантаж над НДСВ. Търпението на всяка организация, включително на НДСВ има някакви граници. Царят е вероятно единственият ни съвременник, който зачеркна конфронтацията и сложи собствен отпечатък на либерална толерантност върху родната политика. Но неговата диалогичност не трябва да се третира като мекушавост – негова или на НДСВ. Ние вярваме на здравия разум и залагаме на него. Но до време.

Въпрос: Как ще коментирате някои обвинения, че неправителствени организации, близки до НДСВ, са печелили проекти по комуникационната стратегия за ЕС по времето, когато бяхте външен министър?

Соломон Паси: Както и предния Ви въпрос. Основната цел на комуникационната стратегия е да информира обществото за смисъла от членството в ЕС и да предпази от евро-скептицизъм. Ние постигнахме и задържахме изключителна обществена подкрепа за ЕС – до 70-80%. Тоест свършили сме си работата отлично, особено на фона на общоевропейската апатия.

В няколкостотин проекта, които реализирахме ангажирахме участници и експерти от цялата страна, от всякакви професии и партии и съвсем естествено сред тях да попадат и хора от НДСВ. Но не виждам никакви причини (нито пък бих имал право) да дискриминирам точно НДСВ – партията, която обективно има най-дълъг и богат опит и най-компетентния екип в евроинтеграцията.

След безславно угасващия ‘шпионски скандал’, това е новата политическа поръчка срещу НДСВ и мен, която също не прави чест никому. Когато се провали и тя, знам, че тъмните сили ще скалъпят нещо ново. Вече 20 години водя битки със злото и съм трениран на търпение. Ръководя се от една арабска мъдрост: ако седнеш на тротоара пред къщи и си достатъчно търпелив, ще видиш да се извървят погребенията на всичките ти врагове.

Въпрос: Заради тези скандали ли в момента НДСВ има катастрофално нисък рейтинг?

Соломон Паси: Тоталната и некоректна атака срещу НДСВ е очевадна. От друга страна, национално отговорната ни позиция да участваме в това правителство обективно ще трупа още известно време негативи върху нас. И накрая, да не надценяваме ничие мнение, пък дори и това на социолозите – и през 2001 и през 2005 НДСВ ги опроверга в изборите, а за 2009 още е рано да говорим.

Въпрос: Кой ще е кандидат на НДСВ за президент? Бихте ли евентуално подкрепили на втория тур сегашния президент Георги Първанов?

Соломон Паси: Първият въпрос в момента го обсъждаме, а за втория е рано да мислим – може и г-н Първанов да реши да подкрепи НДСВ, в политиката много неща са възможни. Но приоритетни за нас са местните избори догодина и в тях смятаме да вложим големия си политическия си капитал.

Въпрос: Бихте ли прогнозирали политическото бъдеще на лидера на НДСВ Симеон Сакскобургготски след въвличането на името му в т.нар. „Савойска афера“?

Соломон Паси: Тази афера е поредният балон, който вече се пука. Симеон вече си е гарантирал трайно място в историята на Европа, както и във всеки учебник по история на България, а какво по-добро бъдеще от това за един политик!