Проект за решение № 602-03-4 за разрешаване участието на български военен контингент в хуманитарна мисия по охрана на лагера “Ашраф” в Ирак

---

На съвместно заседание, проведено на 15 февруари 2006 година, Комисията по отбрана и Комисията по външна политика разгледаха Проект за решение № 602-03-4 за разрешаване участието на български военен контингент в хуманитарна мисия по охрана на лагера “Ашраф” в Ирак, внесен от Министерския съвет. В заседанието участваха вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин, министърът на отбраната Веселин Близнаков, началникът на ГЩ на БА генерал Никола Колев, заместник-министърът на отбраната Соня Янкулова и заместник-директорът на Служба “Военна информация” – МО бригаден генерал Стефан Стефанов, които в изложения, направени от тях пред двете комисии, представиха мотивите към проекта за решение.

В съответствие с резолюция 1637 на Съвета за сигурност на ООН, както и с мандата, даден от Народното събрание и в изпълнение на решението по т.28 от Протокол № 48 от заседанието на Министерския съвет на 16 ноември 2005 г. Министерството на външните работи и Министерството на отбраната проведоха консултации с държавите от коалицията за договаряне на подходящи форми на по-нататъшно участие на Република България в инициативите на международната общност за поддържане на сигурността и стабилността в Ирак. Понастоящем над 25 държави участват под различни форми в процесите на възстановяване на сигурността и стабилността в Ирак.

При обсъждането на вариантите за по-нататъшното участие на Република България в инициативите на международната общност за поддържане на сигурността и стабилността в Ирак бяха взети под внимание редица фактори, сред които:
- решението на Народното събрание за прекратяване участието на българския пехотен батальон в Дивания и изтеглянето му до 31 декември 2005 г.;
- промяната на средата за сигурност в Ирак и произтичащата от това необходимост за промяна на характера на българското участие;
- военнотехническите възможности за изпълнение на други по характер мисии и задачи;
- степента на риск за българските военнослужещи;
- финансовите възможности на държавата за осигуряване на мисия, както и приносът към усилията на коалиционните партньори;

Изтъкнато бе, че направеният анализ на базата на горните критерии очерта като политически приемлива и изпълнима във военнотехническо отношение опцията за участие в охраната на бежанския лагер “Ашраф”, като не се изключват и други възможности и форми на принос към сигурността и стабилността в Ирак. Охраната в лагера е хуманитарна мисия, която е подходяща за реализиране на друга форма на българско участие съгласно решението на Народното събрание. Към момента там са разположени около 3500 души, притежаващи статут на защитени лица по силата на Четвъртата Женевска конвенция за защита на цивилни лица по време на война.

За изпълнение на мисията е сключено споразумение между правителството на Република България и правителството на САЩ, което е предложено на Народното събрание за ратификация. Съгласно споразумението българският военен контингент ще изпълнява задачи по охрана на Центъра за временно задържане и закрила, намиращ се на територията на лагера “Ашраф”. Необходимата численост на контингента за изпълнение на мисията е охранителна рота от 120 военнослужещи с личното си въоръжение и национален поддържащ елемент до 35 военнослужещи. Предвижда се срокът на участие на българския контингент да бъде 12 месеца, считано от датата на готовността на контингента за изпълнение на мисията, която ще настъпи през втората половина на м. март 2006 г. Ротацията на военнослужещите ще се определя от българската страна и се предвижда да бъде на 6 месеца.

В дискусията взеха участие на народните представители Станимир Илчев, Константин Димитров, Асен Агова, Юнал Лютви, Петър Берон, Станчо Тодоров, Соломон Паси и Ангел Найденов.

В резултат на анализа на изразените по време на дискусията становища и оценки се очертаха следните аргументи в подкрепа на приемането на проекта за решение за разрешаване участието на български военен контингент в хуманитарна мисия по охрана на лагера “Ашраф” в Ирак:
- то е в духа и в съответствие с решението на Народното събрание от 5 май 2005 г.;
- изборът на формата на участие на Република България в процеса на по-нататъшно стабилизиране на Ирак е подходящия и приемлив от политическа гледна точка;
- независимо от техния специфичен характер, от военнотехническа гледна точка, задачите на българския контингент са изпълними, степента на риска е по-ниска в сравнение с предишни задачи, които българските военнослужещи са изпълнявали в Ирак. Затова, без да остават впечатлението, че мисията е безпроблемна и няма риск, по-голямата част от участвалите в дискусията народни представители се съобразиха с това становище на военните специалисти и на политическите ръководства на двете министерства;

След проведеното обсъждане, проектът за решение № 602-03-4, внесен от Министерския съвет на 13.2.2006 г., бе подложен на гласуване.


Резултатите от проведеното гласуване в двете комисии са, както следва:

Комисия по отбрана:
7“за”, 2“против” и 0 “въздържал се ”

Комисия по външна политика:
13 “за”, 2 “против”, 0 “въздържал се”.


Въз основа на проведената дискусия и резултатите от гласуването, Комисията по отбрана и Комисията по външна политика приеха следното становище:

Приемат за основателни мотивите на правителството и предлагат на Народното събрание на основание чл.84, т.11 от Конституцията на Република България и чл.10 от Закона за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България да приеме следното

РЕШЕНИЕ:

Разрешава изпращането на български военен контингент в състав до 155 военнослужещи, от които рота за охрана до 120 военнослужещи и национален поддържащ елемент до 35 военнослужещи за охрана на Центъра за временно задържане и закрила в лагера “Ашраф” като част от Многонационалните коалиционни сили в Ирак в съответствие с Резолюция 1637 на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, както и съответните последващи резолюции на Съвета за сигурност на ООН, с личното си оръжие за срок до 31 март 2007 г.