Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по отбраната
17/04/2008
Информация на ръководствата на Министерството на външните работи, Министерството на отбраната и на Генералния щаб на Българската армия относно резултатите във военно-политически план от срещата на върха на НАТО, Букурещ, 2 – 4 април 2008 г.
На редовно заседание, проведено на 17 април 2008 г., Комисията по отбрана изслуша информация от ръководствата на Министерството на външните работи, Министерството на отбраната и на Генералния щаб на Българската армия относно резултатите във военно-политически план от срещата на върха на НАТО, проведена в Букурещ от 2 до 4 април 2008 г.
В заседанието участваха Веселин Близнаков, министър на отбраната, Тодор Чуров, заместник-министър на външните работи и генерал Златан Стойков, началник на ГЩ на БА. Те информираха народните представители за резултатите от срещата на върха в Букурещ. Подчертано бе, че това е най-голямата среща в досегашната история на НАТО, включваща в своите рамки провеждането на заседания в 6 формата / работни вечери, Съвет за атлантическо сътрудничество, Евроатлантически съвет за партньорство”26 плюс 24 държави”, формат страни, участващи в ISAF, НАТО - Русия, НАТО –Украйна /. В нея са участвали също Генералният секретар на ООН и президентите на Русия, Украйна, Грузия и Афганистан. Дневният ред на срещата на върха в Букурещ е имала изключително амбициозен дневен ред, включващ такива въпроси като разширяването на Алианса, отношенията на НАТО с партньорите, операциите в Афганистан и Косово и противоракетната отбрана в Европа.
Както се е очаквало, една от основните теми на срещата е била разширяването на НАТО. Като последователен поддръжник на политиката на НАТО на отворени врати и с убеждението, че европейската и евро-атлантическата перспектива е най-стабилната гаранция за трайна сигурност и просперитет в региона на Западните Балкани нашата страна нееднократно е декларирала своята подкрепа за присъединяване към НАТО на Албания, Република Македония и Хърватия, включително и по време на срещата на върха в Букурещ. За съжаление, дебатът по тази тема се оказал един от най-трудните по време на срещата. Не бе постигнат консенсус по два от обсъжданите въпроса – отправянето на покана към Македония за членство в НАТО и даване на План за действие за членство на Украйна и Грузия. В тази връзка, бе отбелязано, че с активното съдействие на нашата делегация е било прието предложение, предвиждащо облекчена процедура за приемането на Македония в НАТО. Североатлантическият съвет, който заседава ежеседмично на равнище посланици, е получил правомощия да отправи към Македония покана за членство тогава, когато бъде решен спорът и с Гърция за името.
Отношенията на НАТО с партньорите са били обсъдени в един много широк формат, а именно 26 държави-членки с 24 държави партньорки. Особено интересна е била дискусията в рамките на формата НАТО – Русия.
Потвърден бе ангажиментът за успех на операциите на НАТО, най-вече в Афганистан и Косово. По отношение на Афганистан е било посочено, че това е един твърд, дългосрочен ангажимент на съюзниците от НАТО да присъстват в Афганистан до постигането на резултат, който би позволил те да се изтеглят и местната власт да поеме изцяло управлението на страната. На срещата е приет всеобхватен стратегически военно-политически план за Афганистан, предвиждащ по-добро координиране на военните действия на ISAF и гражданските усилия за възстановяване на Афганистан. Във връзка с декларирания недостиг на сили за операцията в Афганистан представителите на МВнР и МО заявиха, че на този етап няма политическо решение за промяна на състава и формата на нашето участие в операцията в Афганистан.
По отношение на Косово дискусията е показала, че се запазват различия между съюзниците. Отбелязана е била ключовата роля на КФОР за сигурността на Косово. Отчетена била необходимостта от по-добра координация между ООН, ЕС и НАТО относно следващите им действия в Косово.
Дискусията по въпроса за противоракетната отбрана в Европа е била сравнително ограничена.
Народните представители поставиха редица уточняващи въпроси, на които бе отговорено изчерпателно.
При необходимост от допълнителна информация, на разположение на народните представители е протоколът от заседанието на Комисията по отбрана, изготвен и съхранен по реда на чл. 30, ал.3 от ПОДНС.
На редовно заседание, проведено на 17 април 2008 г., Комисията по отбрана изслуша информация от ръководствата на Министерството на външните работи, Министерството на отбраната и на Генералния щаб на Българската армия относно резултатите във военно-политически план от срещата на върха на НАТО, проведена в Букурещ от 2 до 4 април 2008 г.
В заседанието участваха Веселин Близнаков, министър на отбраната, Тодор Чуров, заместник-министър на външните работи и генерал Златан Стойков, началник на ГЩ на БА. Те информираха народните представители за резултатите от срещата на върха в Букурещ. Подчертано бе, че това е най-голямата среща в досегашната история на НАТО, включваща в своите рамки провеждането на заседания в 6 формата / работни вечери, Съвет за атлантическо сътрудничество, Евроатлантически съвет за партньорство”26 плюс 24 държави”, формат страни, участващи в ISAF, НАТО - Русия, НАТО –Украйна /. В нея са участвали също Генералният секретар на ООН и президентите на Русия, Украйна, Грузия и Афганистан. Дневният ред на срещата на върха в Букурещ е имала изключително амбициозен дневен ред, включващ такива въпроси като разширяването на Алианса, отношенията на НАТО с партньорите, операциите в Афганистан и Косово и противоракетната отбрана в Европа.
Както се е очаквало, една от основните теми на срещата е била разширяването на НАТО. Като последователен поддръжник на политиката на НАТО на отворени врати и с убеждението, че европейската и евро-атлантическата перспектива е най-стабилната гаранция за трайна сигурност и просперитет в региона на Западните Балкани нашата страна нееднократно е декларирала своята подкрепа за присъединяване към НАТО на Албания, Република Македония и Хърватия, включително и по време на срещата на върха в Букурещ. За съжаление, дебатът по тази тема се оказал един от най-трудните по време на срещата. Не бе постигнат консенсус по два от обсъжданите въпроса – отправянето на покана към Македония за членство в НАТО и даване на План за действие за членство на Украйна и Грузия. В тази връзка, бе отбелязано, че с активното съдействие на нашата делегация е било прието предложение, предвиждащо облекчена процедура за приемането на Македония в НАТО. Североатлантическият съвет, който заседава ежеседмично на равнище посланици, е получил правомощия да отправи към Македония покана за членство тогава, когато бъде решен спорът и с Гърция за името.
Отношенията на НАТО с партньорите са били обсъдени в един много широк формат, а именно 26 държави-членки с 24 държави партньорки. Особено интересна е била дискусията в рамките на формата НАТО – Русия.
Потвърден бе ангажиментът за успех на операциите на НАТО, най-вече в Афганистан и Косово. По отношение на Афганистан е било посочено, че това е един твърд, дългосрочен ангажимент на съюзниците от НАТО да присъстват в Афганистан до постигането на резултат, който би позволил те да се изтеглят и местната власт да поеме изцяло управлението на страната. На срещата е приет всеобхватен стратегически военно-политически план за Афганистан, предвиждащ по-добро координиране на военните действия на ISAF и гражданските усилия за възстановяване на Афганистан. Във връзка с декларирания недостиг на сили за операцията в Афганистан представителите на МВнР и МО заявиха, че на този етап няма политическо решение за промяна на състава и формата на нашето участие в операцията в Афганистан.
По отношение на Косово дискусията е показала, че се запазват различия между съюзниците. Отбелязана е била ключовата роля на КФОР за сигурността на Косово. Отчетена била необходимостта от по-добра координация между ООН, ЕС и НАТО относно следващите им действия в Косово.
Дискусията по въпроса за противоракетната отбрана в Европа е била сравнително ограничена.
Народните представители поставиха редица уточняващи въпроси, на които бе отговорено изчерпателно.
При необходимост от допълнителна информация, на разположение на народните представители е протоколът от заседанието на Комисията по отбрана, изготвен и съхранен по реда на чл. 30, ал.3 от ПОДНС.
