---

На 1 ноември 2005 г., вторник, се проведе извънредно заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

Дневен ред:

1. Среща на Комисията по земеделието и горите със съветника на президента Георги Първанов и бивш еврокомисар Франц Фишлер на тема: “България и общата селскостопанска политика на Европейския съюз”.

На заседанието присъстваха: министърът на земеделието и горите Нихат Кабил, заместник-министрите на земеделието и горите Бюрхан Абазов и Димитър Пейчев, съветника на президента Георги Първанов и бивш еврокомисар Франц Фишлер, посланика на Република Австрия – Каръл Дийм, господин Андре Рупрехтер – заместник министър на Федералното министерство на селското и горското стопанство, околната среда и водното стопанство на Република Австрия, господин Франц Пачка – директор на Австрийската разплащателна агенция АМА, господин Рикардо Роси Пачини – от проекта за развитие на селските райони, началника на Националното управление по горите Илия Симеонов, изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” Асен Друмев, заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” Владимир Карамишев, генералният директор на Националната служба за растителна защита Петър Николов, господин Касимов – секретар на президента по проблемите земеделието и горите, Димитър Зоров – председател на Асоциацията на млекопреработвателите, Милчо Бошев от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България, доц. Шабан от Агрономическия факултет на Лесотехниския университет.

Заседанието бе открито в 14,00 часа и ръководено от господин Васил Калинов – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Уважаеми дами и господа, предлагам да започнем нашата работа.
Много ми е приятно, че имам възможността да бъда домакин на тази среща. Изключително съм удовлетворен от факта, че имаме възможността да започнем работа в присъствието на Негово Превъзходителство посланика на Република Австрия в България – господин Мутаръл Дийм.
Наш гост е господин Фишлер. Мисля, че всички много добре го познаваме като член на Европейската комисия, като комисар по проблемите на селското стопанство.
За мен е изключително голямо удоволствие, че тук сред нас е господин Фишлер и в качеството си на съветник на президента на Република България Георги Първанов.

Добре дошли, господин Фишлер! Да се надяваме, че ще имаме възможност да проведем един съдържателен и сериозен разговор по проблемите на Общата селскостопанска политика и българското земеделие.
Тук е и министърът на земеделието и горите господин Нихат Кабил.
Тук е и господин Андрея Опрехтер – генерален директор в Австрийското Министерство на земеделието.
На срещата, освен членовете на Комисията по земеделието и горите, сме поканили госпожа Мария Ангелиева – заместник-председател на Комисията по евроинтеграция в българския парламент, господин Георги Божинов – председател на Комисията по околната среда и водите.
Присъстват директори на дирекции от Министерството на земеделието и горите, много представители на заинтересовани страни и участници в цялостния процес на формиране и реализиране на българската селскостопанска политика.
Ние сме поканили, освен ръководителите на изпълнителни агенции, и представители на научните институти, на висшите учебни заведения, от различните звена на Центъра за аграрни науки, на Лесотехническия университет, на Института по гората и на други институции, които имат пряко отношение към формирането, реализирането и осъществяването на селскостопанската политика в страната.
Тук са и представители на браншови организации, хората от неправителствените организации, с които партнираме в осъществяването на действията, свързани с евроинтеграционния процес, с осъществяването и изпълнението на онези критерии, които страната ни трябва да осъществи, за да може да отговори на изискванията, които има към нас Общата селскостопанска политика на Европейския съюз и нашата подготовка за пълноправно членство в Европа.
Позволете ми да предоставя думата за кратко експозе на министъра на земеделието и горите господин Нихат Кабил, след което да имаме възможността да чуем и господин Фишлер, и евентуално да преминем към въпроси, мнения и позиции по темата, която ни е събрала – “България и общата селскостопанска политика на Европейския съюз”.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря.
Уважаеми господин председател на парламентарната Комисия по земеделието и горите, уважаеми дами и господа, членове на комисията, уважаеми дами и господа народни представители, скъпи гости, дами и господа!
Мисля, че името на господин Франц Фишлер говори само за себе си и не се нуждае от специално представяне. За мен е особено приятно да ви го представя не като бивш комисар по земеделие и рибарство, а като автор на реформите, които се осъществяват в Общата селскостопанска политика и като голям приятел на България.
След реформата в Първия стълб на Общата селскостопанска политика през м. юни 2003 г. Конференцията в Залцбург, проведена през м. ноември 2003 г., даде ясни сигнали за реформата и във Втория стълб на Общата политика, която вече е факт с новия регламент относно подкрепата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.
Позволете ми да кажа няколко думи за значимостта, която България отдава на политиката за развитие на селските райони.
България споделя напълно европейската политика за нарастване ролята на Втория стълб на Общата селскостопанска политика на Съюза. Това бе и позицията ни в рамките на преговорите за присъединяване, където поставихме ударение на нуждите от финансова подкрепа на селските райони за постигане на икономическа жизнеспособност и устойчиво развитие.
Възможностите, които се предоставят за подкрепа развитието на селските райони с приемането на новия регламент на Съюза, са важни за нас, защото от тях зависи как ще отговорим на основните предизвикателства, които стоят пред страната ни през следващите седем години, а именно: как да се намалят социалните и икономическите различия спрямо регионите в разширена Европа; как да се подобри качеството на живот и създаде заетост в селските райони и като краен резултат – как да постигнем устойчивост на развитието им.
Политиката за развитие на селските райони не може да бъде сбор от готови правила и рецепти, а политика, която непрекъснато се развива чрез дискусии в процеса на нейното формулиране и в процеса на нейното прилагане със социално-икономическите партньори и, подчертавам, неправителствения сектор. Това е политика, която отчита стратегическите насоки на общността за развитие на селските райони за периода, за който стана дума, но ги прилага през спецификата на българската действителност.
За България, която от 1 януари 2007 г. ще стане страна-членка на Европейския съюз, провежданата политика за развитие на селските райони е неизбежно свързана с отговорностите и предизвикателството на членството ни в Европейския съюз.
Как се готвим за прилагане на политиката за развитие на селските райони?
На първо място, в страната ни усилено се работи по новите планови документи за периода 2007-2013 г. Още през м. септември м.г. създадохме работна група по подготовка на плановите документи. В нея са включени представители на социалните и икономическите партньори, на неправителствените организации в областта на агроекологията и местните власти, партньори, с които ние успешно работим и в Комитета по наблюдение на Програма САПАРД.
Разработен е социално-икономическият анализ на секторите “Земеделие”, “Гори” и “Селски райони” за нуждите на националния стратегически план. На тази основа е подготвен анализ на силните и слаби страни. Провежда се активна дискусия по стратегията на помощта – цели, приоритети на политиката ни и тяхната тежест, както и относно мерките за постигането им.
В Мониторинговия доклад на Европейската комисия за напредъка на България в процеса на подготовката ни за пълноправно членство оценката за готовността в областта на развитието на селските райони е частта, в която нашите усилия са забелязани и оценени положително, а именно, че това е сфера, в която България е достигнала значителна степен на привеждане в съответствие с достиженията на правото на Европейския съюз и се очаква тя да бъде в състояние да прилага тези достижения.
Говорейки за подготовката на новата програма за развитие на селските райони не мога да не отбележа, че тя не е програма нито на Европейската комисия, независимо че тя осигурява значителна част от финансовия ресурс, нито програма на министерството, макар че то ще носи отговорност за нейното управление, а програма на българското общество, на всички социални и икономически партньори, земеделски производители, преработватели, селски общности, защото тя трябва да работи за всички от тях. Партньорството е ключов фактор за успеха при разработването и прилагането на програми за развитието на селските райони.
Господин Фишлер, позволете ми да припомня Вашите заключителни думи на конференцията в Залцбург, че, цитирам:
“Програмите трябва да заложат това, което регионите искат и това, от което те се нуждаят. Тоест подход отдолу нагоре.”
Партньорството на държавата с неправителствените организации, браншовите асоциации и местните власти, което развихме в програмния цикъл по Програма САПАРД стана неизменна част от политиката на Министерството на земеделието и горите и днес мога да заявя, че нито едно политическо решение по отношение на аграрната политика в България не може да се вземе без консултации с нашите партньори.
Уважаеми дами и господа, ние може да напишем една чудесна програма, но тя сама по себе си няма да подобри качеството на живот в селските райони, нито ще съхрани природните дадености и направи фермите по-конкурентни. За да постигнем тези цели ние трябва да направим всичко възможно, за да я прилагаме ефективно. Предвид нуждата от ускорено развитие не само на административния капацитет в държавните ведомства, но и на нашите партньори по места, ние активно търсим и международна експертна подкрепа. Разбира се, ние се нуждаем от експертиза, от мнение на хора с опит.
Ето защо за нас е особено ценен проектът за побратимяване с Министерството на земеделието, храните, околната среда и водите на Австрия в областта на развитието на селските райони, което подпомага подготовката на нашето министерство да прилага Втория стълб на Общата селскостопанска политика чрез подкрепа за създаване на надеждна система за управление, контрол, изпълнение, наблюдение и оценка на Плана за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. В рамките на този проект е и днешното посещение на господин Фишлер.
Искам да изразя удовлетворението си от доброто сътрудничество с австрийските експерти. Вече стартирахме активен консултативен процес по подготовката на плановите документи с нашите колеги.
Тъй като господин Фишлер е запознат с проекта за Стратегията ни за периода 2007-2013 г. мисля, че за всички нас е важно да чуем неговото мнение относно възможността, която ни дава новия Регламент за финансиране на политиката на селските райони чрез Европейския селскостопански фонд за развитие на селските райони, както и някои специфични разпоредби, които се съдържат в договора ни за присъединяване.
За нас е от голямо значение да обсъдим и основните елементи, по които ни предстои да вземем решение във връзка с прилагането и на Първия стълб на Общата политика, а именно:
Първо, коя схема за директно плащане ще прилага Република България след присъединяването – схема за единно плащане на стопанство или схема за единно плащане на площ?
Второ, какъв да бъде минималният размер на подлежаща за подпомагане площ на стопанството в България?
Трето, да има ли допълнителни национални плащания към директните плащания за сметка на националните средства на Република България?
Четвърто, дали допълнителните национални плащания да бъдат частично финансирани от средствата за развитие на селските райони, където имаме право в първия период на 20 процента от тях?
Ще очаквам с много голям интерес да чуя мнението на господин Фишлер и неговите препоръки по тези въпроси ще ни бъдат изключително полезни.
Накрая, позволете ми да изразя убеденост, че, работейки заедно, ще намерим най-добрите решения за бъдещето на селските райони на България. Ще подготвим план, който ще донесе ползи не само на хората, които днес живеят в селата, но и за бъдещите поколения.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря, господин министър.
Позволявам си още един път да напомня, че тук сред нас е господин Андре Рупрехтер – заместник министър на Федералното министерство на селското и горското стопанство, околната среда и водното стопанство на Република Австрия, господин Франц Пачка – директор на Австрийската разплащателна агенция АМА, господин Рикардо Роси Пачини – от проекта за развитие на селските райони.
За информация на нашите гости, присъства и господин Георги Божинов – председател на Комисията по околната среда и водите на българския парламент.
Тъй като, очевидно с най-голямо нетърпение и желание очакваме да чуем господин Фишлер, аз с удоволствие му предоставям думата по въпросите, които повдигна и господин Кабил, и въпросите, които вълнуват всички страни, които са били в състоянието, в което сме били ние, и тези, които са, и тези, предполагам, които ще бъдат. Те са еднакво актуални за всички ни – как можем да направим така, че да приложим по-ефективно, по-резултатно и по-добре Общата селскостопанска политика на Европейския съюз и от какво трябва да се предпазим или да не допускаме като слабост, като грешки, евентуално от тези, които са го направили.
С удоволствие предоставям думата на господин Фишлер.
Имате думата, господин Фишлер.
ФРАНЦ ФИШЛЕР: Уважаеми господин председател Калинов, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър, господа заместник-министри, уважаеми господин посланик, уважаеми госпожи и господа!
В началото искам да изкажа най-сърдечна благодарност за поканата да говоря днес тук пред вас, в българския парламент. Това наистина е необикновено – фактът, че един пенсионер в частно качество е поканен във вашия парламент, а не само активните политици, които са обичайни гости.
Искам да кажа, че с удоволствие дойдох, но понеже вече пътувам в частно качество трябва да ви кажа, че това, което парламентаристите обикновено трябва да правят, когато един политик идва при тях, тоест да му кажат къде да внимава, за да бъде успешна неговата политика, за мен не се отнася. Така че от мен можете само да очаквате откровено мнение за това как виждам нещата, а вие след това сами ще трябва да си направите преценката дали ще се съгласите с моето мнение или ще си изработите свое.
Става дума за ни повече, ни по-малко от бъдещето на селското стопанство във вашата страна, но не само за това, а и за бъдещето за българските селски райони като цяло. Това несъмнено е тема, каквато щете, но не проста, но тя е жизнено важна и именно затова има смисъл да се занимаваме с нея.
Всички ние живеем във вакуум. От една страна, трябва да се съобразяваме с конкретни политически и правни дадености. Налице е съвсем конкретен жив свят, конкретни социални и икономически условия, с които трябва да се съобразяваме. Така че ние като начало, за да стигнем до верните изводи, би трябвало да обхванем всичко това в една определена перспектива, така че да можем от обща гледна точка да даваме оценка на нещата.
Разбира се, за вас в бъдеще несъмнено основна или най-основна роля ще играе европейската рамка. И няма Втори сектор, няма Второ направление на икономиката, където разширяването на единната правна база, която да е напреднала толкова, колкото в аграрния сектор. Тоест най-голямата част от решенията за селското стопанство се вземат в Брюксел и това ще бъде така и в бъдеще.
Всички вие знаете, че през последните години бе осъществена принципна фундаментална реформа на селскостопанската политика с огромни последствия за отделните селскостопански производители.
Съвсем конкретно, какво всъщност се случи? Всъщност бе постигнато становището, че в основни линии продуктите, произвеждани и реализирани от фермерите, трябва да бъдат конкурентоспособни и то както в конкуренцията на Европейския пазар, така и извън него. От друга страна, обаче бяха въведени много ограничения и много пречки, които съществуваха в миналото и те бяха преодолени. По този начин в момента фермерите имат много повече свобода в своя бизнес отколкото преди реформата. Фермерът решава какво да засажда, колко да засажда от една или друга култура, къде, какво иска да продава. И в този смисъл всеки фермер може да прави онова, което в най-добра и в най-голяма степен отговаря на неговата селскостопанска ферма. Но това не е достатъчно за европейското селско стопанство, защото от нашите фермери се изисква да изпълняват много други условия – да работят екологично, да се съобразяват с изискванията за защита на животните и още много, много други условия.
Казано с езика на икономиката, това не е нищо повече и по-малко освен допълнителни разходи, а понякога фермерите не могат да се възползват от целия потенциал на своето производство. Тоест, ако искаме да се конкурираме с нашите продукти извън Европейския пазар, ако обаче към нас се поставят допълнителни изисквания имаме само две възможности: или да се плаща за тези дейности, или те да не се осъществяват поне в дългосрочен план. И Европейския съюз реши да плаща за тези дейности и то на първо място по така наречените необвързани, директни плащания, с което стигам до въпроса, поставен от министъра за схемата на директните плащания, на преките плащания.
В една страна, в която се въвеждат тези преки плащания, сигурно е най-добре да се работи на база площ, на база хектар, защото при наемането, арендуването и т.н. на селскостопански площи се облекчава по този начин и се постига една, така да се каже, фундаментална справедливост за предоставянето на тези основни дейности. Иначе изискванията се отнасят в еднаква степен за всеки фермер.
Това е фундаменталната промяна в сравнение с по-рано. И това е нещо, по отношение на което международната критика, особено от академичните среди, питае голямо уважение пред Европа.
Това лято бях два пъти в САЩ и водещи професори, във водещи американски университети признаха чистосърдечно, без завист, че американците въобще не са в състояние да провеждат такава политика. Това е, така да се каже, единият крак, на който се крепи селскостопанската политика.
Втората опора е развитието на селските райони, определени и като Втори стълб. Тя бе въведена едва по-късно в сравнение с класическата селска политика. Беше доразвита едва по-късно, но днес съставлява съществена част на цялата аграрна политика, като развитието на тези селскостопански райони включва задачи в редица посоки. От една страна, то е насочено към самите фермери, но излиза извън рамките на селското стопанство.
Понеже стана дума за Залцбургската конференция, идеята тогава беше, да кажем, първо, ако говорим за миналото, искаме да опростим системата. Под “опростим” означава за всяка страна да има една програма, която да осъществява плащанията за селските райони от един фонд и контролът да се осъществява единно, унифицирано за всички мероприятия.
Последствията бяха свързани със сериозно преустройство, а освен това бе взето и решение все пак да се въведе известен ред в мероприятията за развитие на селските райони.
Представете си, че в Регламента за развитието на селските райони имаме всъщност едно сандъче с инструменти, където намираме най-разнообразни сечива, които могат да се използват за най-различни цели. Но кой инструмент, как, до каква степен да се използва, това трябва да реши всяка страна. Никой не решава това в Брюксел. Трябва да решават страните. Страните трябва да кажат какво е важно за съответната страна. Тоест България трябва да определи акцентите в бъдещото развитие на селските райони.
Освен това това сандъче с инструменти е разделено на три деления или, както е записано в регламента, три оси. От една страна, тук имаме инструменти, които подпомагат модернизацията на фермите и производството. Тук говорим за инвестиции.
Във второто деление става дума за това на онези фермери, които правят нещо извън очакваните от тях мерки за ландшафта, за околната среда, ако те са готови да направят нещо повече. Като класически пример ще кажа например да започнат биопроизводство, екологично чисто производство, за такива ферми се предвиждат специални възможности за подпомагане и насърчаване. Тук попадат и плащанията за селските стопани от планинските райони и други райони в неблагоприятно положение. Както и плащанията, които са необходими, защото, да речем, в един национален или природен парк в България съществуват определени изисквания, определени ограничения за селскостопанска дейност, които водят до допълнителни разходи, по-големи от тези извън националния парк.
Третата ос, се занимава с онези мерки, които излизат извън чисто селскостопанските рамки. Става дума предимно за това селските райони като цяло да получат по-добри шансове за бъдещето, по-добри възможности за живот, така че нашите села и в бъдеще да бъдат в крак с общия напредък, с общия прогрес. И тук на първо място става дума за това да се създадат възможности особено дребните фермери, които не живеят само от селско стопанство, да не са непременно да зарежат фермата и да търсят работа другаде, а чрез съчетаване на различни възможности и заетост да реализират разумен приличен доход и в селското стопанство. Или говорим за селския туризъм, или говорим за инфраструктурата в селата, или изобщо за въпроса за обновлението на нашите села.
Във връзка с това искам веднага да кажа, че тук политиката на развитие на селските райони и съответния регламент не са достатъчни. Необходимо е и установяване на тесни връзки с регионалната и структурната политика. И това ще бъде задача на България – да каже колко от средствата за структурна политика, които България ще получава, да останат в големите градове и каква част от тези средства да тръгнат към селските райони. И тук става дума предимно за две неща – за по-крупните инфраструктурни обекти, така да се каже, между градски или между населени места, пътища или други форми, като да речем ВиК, мрежите, но става дума също и за въпроса за работни места, извън сферата са селското стопанство.
Толкоз за европейските рамкови условия.
В момента липсват два елемента, които затрудняват планирането. Единият елемент е, че милите господа, държавни ръководители, досега не успяха да се разберат колко пари всъщност трябва да бъдат предоставени. И най-прекрасните програми си остават програми, ако няма пари за финансирането им. Това липсва и, както стоят нещата, във всеки случай ще бъдат положени усилия в сегашното председателство на Обединеното кралство този въпрос също да намери своето разрешение. Ако това не стане, австрийското председателство, което е следващото, ще трябва да се захване с тази задача и приемането на финансовата рамка ще стане в техния мандат. Говорим за финансовата рамка 2007-2013 г.
Вторият елемент на несигурност се отнася не толкова до Европа, а до целия свят. Това е така нареченият оха кръг или това са общите условия на търговия, които ще са общовалидни.
Другият месец се очаква важна среща в Хонг Конг. Над 140 страни-членки на Световната търговска организация ще се срещнат там и ще се опитат да поставят жалоните за бъдещото развитие, да постигнат съответни договорености. Дали това ще стане, никой в момента не може да каже и мисля, че има известни признаци, че това може да стане, но не бива да прекаляваме с надеждите в това отношение.
Второто, към което трябва да насочим поглед, ако се стремим към разумно планиране за собствената си страна, селското стопанство и селските райони, са основните тенденции на развитие, които ще претърпи и ще изживее страна през следващите години с голям процент невероятност. Съвсем накратко искам да се спра на това.

Мисля, че сигурно е много хубаво да отбележим, че вашата страна и през идните години, в сравнение със старите страни-членки на Европейския съюз, 15-те, ще има икономическо развитие над средното ниво. Но преценките на експертите говорят за минимум двойно по-висок годишен ръст отколкото в Европейския съюз на 15-те. Едновременно с това развитието ще върви повече в посока на държава на услугите.
Тук в момента, в сравнение с 25-те страни-членки на Европейския съюз, България има в сектора на услугите около 56-57 процента от заетите, докато 25-те от европейските държави вече имат две трети от заетите от този сектор.
Ще има обаче и други проблеми, особено проблеми с безработицата. Несъмнено борбата с безработицата ще трябва да продължи. Но като анализирате и безработицата ще видите, че, първо, именно в много селски райони тази безработица е особено голяма. В допълнение към това, а в действителност съществува и скрита безработица точно на село, особено във форма, в смисъл, че най-дребните фермери, които нямат разумен доход от своята ферма, но си остават в нея, защото няма избор, нямат алтернатива. А това е, според мен, нищо друго освен скрита безработица.
Ще продължи да съществува и още един феномен, който не е типично български, а общоевропейски, а именно нашето население ще продължава да застарява. Това развитие ще продължи и във вашата страна. Тук например ние много се отличаваме от САЩ или още повече пък от някои азиатски държави, които се явяват като наши все по-силни конкуренти.
Ще продължи и още едно явление. Ще продължава един вид бум в големите градски центрове – София, Пловдив, докато едновременно някои, особено по-периферни селски райони, ще имат все по-малко население, в резултат на което структурите там започват просто да се разпадат. Това ще доведе, и не можем да го предотвратим, до едно изоставане на селското стопанство.
Вие сте разработили план за развитие, който според мен е интересен. Няма да се спирам в подробности на него, но едно трябва да ви бъде ясно. Това, на което трябва да се опрем, е устойчиво развитие, развитие на базата на науката, на знанията и трайно развитие. Това са все развития, които се подпомагат много повече от градските центрове, а не от селските райони. Затова движението и миграцията ще продължи в посока към градовете, а не обратно и според мен това е основния проблем на селските райони.
Трябва да бъдем наясно с това, тъй като съдбата на селските райони се решава в градовете, а не на село. В градовете се решава накъде да тръгнат основните инвестиции. Градското население решава каква ще бъде общата икономическа ориентация на страната, а резултатът от това е един двояк проблем. Той съществува у вас, но ще продължава да се засилва.
А именно, от една страна, в тези големи центрове – разходете се из София и ще го видите, на все по-кратки интервали ще трябва да се променя инфраструктурата, да се правят нови концепции, тъй като градовете са построени за много по-малко население. Това е обществен транспорт, сметоизвозване, ВиК, училища и т.н., и т.н. А от друга страна, особено в планинските райони ще трябва да плащате за обезлюдяването, защото никой не е виновен за това, че там възниква необходимост от ремонти. Тогава трябва да се попитаме това ли е мъдростта от най-висша инстанция? Не е ли по-добре своевременно и правилно да инвестираме в тези селски райони? Тогава миграцията към градовете ще бъде намелена, от една страна, и, от друга страна, няма да имате след това разходи за възстановяване на тези райони. Тоест по-разумно е да провеждаме превантивна политика. И за българската национална икономика, в крайна сметка, това ще е по-изгодно.
Как може да стане това? Защото тук седим в парламента и вие несъмнено сте по-наясно от мен, когато става дума за избори, за предизборни програми, всеки гледа да изработи такава програма, че да получи максимум гласове. Това е най-нормалното нещо в демократичния свят. Това е честно и това е приемливо. Но онези, които искат да помогнат на страната, то този проблем на политическата демокрация може да се реши само, ако успеете да превърнете проблемите на селото, на страната и в проблеми на градското население. Ако не успеете – загубили сте. Ако гражданите в България не кажат искаме действащо селско стопанство, ненакърнена околна среда, когато излезем извън градовете не искаме да видим пустеещи земи, ако това не се превърне в обществена ценност, ще имате много сериозни трудности. Но предполагаме, че всичко това ще бъде постигнато и то най-вече благодарение на вашата работа, инициативи и подкрепа.
С това всъщност бих искал да кажа няколко думи за приоритетите, които според мен са важни, след което за останалото може да поговорим в дискусията.
Селското и горското стопанство. Кои са там важните приоритети? Днес всеки знае, че решенията за това какво да произвежда фермера не се решават във фермата, а в супермаркета. Тоест те се ориентират според възможностите за продажби, за реализация. Затова мисля, че е абсолютно задължителен приоритет да си помислите как да гарантирате вие, щото домашния пазар, а това е най-важния пазар за селското стопанство, как българския пазар, българските хранителни продукти да бъдат в максимална степен стока, продукт с български произход.
Зная, точно както и вие, че в страни, които през последните години са преживели дълбоки промени, че е модерно да се търси вносното, да се купуват чуждестранни продукти – американски, италиански или всичко, което е шикозно, всичко, което е престижно и т.н. Да се пазаруват такива неща. Вие няма да можете напълно да предотвратите такива реакции и затова мисля, че е важно поне да направите всичко за това щото поне онези фирми – зная имената и няма да споменавам, които използват български селскостопански продукти, които ги преработват, да ги използват, а да не се допусне да се работи с чуждестранни суровини. Мисля, че това е важен аспект.
Освен това ще си позволя да припомня, че България е традиционен износител на селскостопански изделия. А що се отнася до износа ви, имате общи рецепти: да ставате сега член на пазар с 450 млн. потребители. Това изобщо няма да ви помогне, защото тези 450 млн. души, първо, трябва да знаят какви специално продукти може изобщо да изнася България и какво представлява интерес за тях. Тоест това означава, че в бъдеще много по-точно ще трябва да определите целевите групи на своите експортни стоки. Това е първият приоритет.
Вторият приоритет. В селското стопанство трябва да модернизирате. Това не е изобщо въпрос.
Едно не бива да забравяте. Има едно проучване отпреди две години на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, където те установяват ефекта от преките плащания в сравнение с инвестиционните вложения, при което се оказва, че дори когато се взема самостоятелна премия, така както се прилага сега, след реформите в Европа, в крайна сметка в джоба на фермера стигат само 50 процента от всяко евро. Останалите остават по пътя.
Просто въведете една премия и ще видите, че на следващия ден вече изкупните цени на продуктите ще започнат да падат. Тоест, част от тези обществени средства отиват в джобовете на търговците, на преработвателите, в по-високите цени, да речем за аренда, за покупка на земя и т.н., което впрочем е доста повече за тия 50 процента, защото ако не са самостоятелни тези премии за фермерите остават само 25 процента. Тоест това освобождаване или поотделно плащане вече води до двоен ефект. Обаче едно евро инвестирано в селското стопанство в края на деня вкарва в кесията на фермера 2,2 евро, тоест 2 евро и 20 евро цента. И това е мисля отговор, когато говорите за премии топ ап и т.н. Този основен принцип винаги трябва да битува в съзнанието ви и по този начин относително лесно ще разберете кое е по-полезно за фермерите.
Разбира се, факт е, че имаме големи ферми, които предпочитат топ ап-плащания. Да, тогава, разбира се, това е възможно. За тях това е и разумно, но за средните предприятия това не е най-доброто решение.
Освен тази модернизация, вече казахме, стана дума и за публичните услуги и дейности, които се предлагат. Но мисля, че те не са водещи в списъка на приоритетите.
На първо място е въпроса за пазарите, за реализацията на произведената продукция с модерно производство. И сега това модерно предприятие се отнася не само до самото селскостопанско производство, но и до преработката. Защото, когато говорим за мляко, за месо, всички тези продукти, първо трябва да преминат през процес на обработка. Те не се продават на село. И тази обработка трябва да се оптимизира.
А що се отнася до условията на живот на село, там, струва ми се, основната предпоставка страната да бъде атрактивна, селските райони да бъдат атрактивни поне малко от малко в крак с градските райони, е да има хубава инфраструктура. Ако на село няма добро снабдяване, няма добро здравеопазване, ако днес на село нямате достъп до информационни мрежи, така че и там да имате достъп до Интернет и т.н., нищо няма да стане.
Вторият момент са работните места. Това може да е така, но в България е различно. При нас винаги е било така. Всеки кмет идваше и казваше: И на него му трябват работни места. С тази концепция до никъде няма да стигнете. Тук трябва да обедините силите. По-малките центрове трябва да се развиват в селските райони, а не във всяко село да строите предприятия, които не са от сферата на селското стопанство. И тогава мисля, че ще се получи. Но ми се струва, че туризмът също ще играе важна роля, а той в момента е в сериозна международна конкуренция. И ако не можете да предложите нещо специално за гостите, които искате да привлечете, ще имате затруднения.
Разбира се, че имате някои особености, които могат да се продават добре на международния пазар. Не говоря само за Черно море, говоря за много други неща.
И най-накрая е важен и въпроса за това например как ще се развиват самите села. Но и тук ще кажа: не забравяйте! Дори и самите вие, ако строите къща, фасадата, цветът на фасадата са последното нещо, което правите по тази къща. Тоест, ако обновлението на селата започва от фасадите и след това се тръгне навътре, вътрешният ефект ще е много малък. Мисля, че обновяването на селата преди всичко трябва да стане в главите и мозъците на хората.
Ето защо смятам, че би трябвало да се опитате, а и програмите за развитие на селскостопанските райони дават възможност за все повече инвестиции, за обучение и квалификация на хората, които живеят на село. За да им се дадат в ръцете способностите да управляват сами съдбите си, а не да чакат някой да дойда от София и да им кажат какво ще става.
Дами и господа, благодаря ви за вниманието и, разбира се, с нетърпение очаквам интересната дискусия, която ще имаме. (Ръкопляскания.)
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Да преминем към поставянето на въпроси и изразяването на мнения и съображения.
Както казах в началото, аудиторията е доста добре представена от различни сектори, които имат непосредствено отношение към селското ни стопанство, освен, разбира се членовете на Комисията по земеделието и горите и колегите от други комисии, които са уважили днешната среща.
Обръщам се към всички за изразяване на ясни, точни, ако може кратки и съдържателни мнения.
Ще помоля всеки един, който вземе отношение, да се представя, за да може след това при изработването на стенограмата да можем да отговорим конкретно на някои въпроси, ако не бъдат разрешени входа на тази дискусия.
Имате думата, колеги.
Заповядайте, господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Господин Фишлер, аз искам да изразя, първо, своето изключително задоволство от това, което казахте. Вие синтезирахте най-важните елементи от Общата селскостопанска политика, познавайки добре проблемите на България, и ги пренесохте върху нашата действителност.
Аз искам да задам един въпрос към Вас, по който вероятно в Австрия имате доста голям опит, свързан с въвеждането на новите изисквания по безопасност на храните, тъй като в Доклада на Европейската комисия, както знаете, е посочено, че 86 процента от нашите предприятия в момента не отговарят на изискванията на хигиенните стандарти, които бяха въведени с регламентите през 2004 г.
В тази връзка, познавайки състоянието в България, как Вие виждате перспективата, възможностите с едни изключително целенасочени действия от страна на правителство, браншови организации, включително максимално насочване на новите средства, които ще дойдат по Програма САПАРД, и евентуално отсрочване с шест месеца на въвеждането на изискванията за онези групи предприятия, които имат възможности да достигнат съответното равнище, как Вие виждате перспективата за този сектор в България, тъй като това е може би един изключително важен въпрос, касаещ не само преработвателите, но и производителите, които са на практика леферантите за тези предприятия.
В тази връзка, какво е Вашето мнение, свързано с контрола от страна на държавните органи и необходимостта от това да има единен контрол върху безопасността на храните?
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Предлагам веднага да се взема отношение, колеги.
Заповядайте, господин Фишлер.
ФРАНЦ ФИШЛЕР: Да, господин председател, с удоволствие ще отговоря.
Господин народен представител, първо, вероятно знаете, че в Договора за присъединяване на България са предвидени определени преходни периоди, именно с оглед на хармонизацията на стандартите и нормите към европейското право. Но тези преходни разпоредби, разбира се, са ограничени във времето. Освен това вследствие на тези преходни периоди ще е така, че продукти, които не съответстват на европейските стандарти, няма да могат да бъдат продавани на Общия пазар, тоест преди всичко няма да могат да бъдат продавани в други страни-членки на Европейския съюз, респективно да бъдат изнасяни там.
Ето защо онова, което се смята за абсолютен приоритет, трябва да бъде именно тази хармонизация, независимо от това дали говорим за необходими инвестиции, за контролни лаборатории, ситуацията в самите преработвателни предприятия. Те имат нужда от подпомагане и от гледна точка на самата Европейска общност също са приоритетен предмет на насърчаване и подпомагане.
Смятам, че не би трябвало да има проблем за в бъдеще. По-скоро е въпрос как ще се организират нещата и как ще се докарат предприятията дотам, че да са в състояние да се възползват от предложените им възможности.
Във връзка с това бих казал, че съвсем не може да бъде в интерес на предприятията максимално да разтеглят и изчерпват тези преходни периоди. Напротив, в техен интерес е да ги съкращават колкото може повече.
Що се отнася до контрола от страна на държавата. Това вече е въпрос на вътрешно държавна организация. Този въпрос трябва да го решите вие съвместно със съответните компетентни органи.
Но това, което мога да ви кажа е по отношение на международната тенденция, а тя е все повече по посока на привличане към тези мерки за контрол на самите предприемачи, самите фирми. Тоест не някакъв орган отвън сам да упражнява контрол, независимо от другите. Напротив, важно е да участват самите ферми, самите предприятия, но те носят и съответната отговорност, включително и съдебна за това.
Сега, не казвам, че трябва да им кажете сами да си правят проверките и че няма да има последствия, ако не се спазват критериите. Не, последствията са много ясно формулирани и те са такива във всяка страна.
Така че в този смисъл мисля, че този въпрос също трябва да е държавен приоритет.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Ние коментирахме и в закона за ролята на самоконтрола, но аз мисля, че по-важното беше да видим дали не е възможно изграждането на по-единна система, която да обедини усилията на различните институции при упражняването на определени контролни дейности, свързани с един или друг капацитет. В случая беше за безопасността на храните, очевидно в посока, че трябва да се търси интегриране на усилията на различните ведомства и оттам да гарантираме хранителната безопасност по цялата верига. Но това е въпрос, по който очевидно ще разсъждава парламента и в следващите няколко месеца.
Имате думата, колеги.
Има думата господин Николов – председател на Винарската камара.
НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаемо председателство, уважаеми господин министър, народни представители! Моят въпрос към господин Фишлер е следния.
През последните години в България се засаждат около 50 хил. декара лозя. Разбира се, това става с финансовата подкрепа на Програма САПАРД, с подкрепата на Фонд “Земеделие” и със специалното отношение, което имаше и въобще имат правителствата в България към този много важен за българското земеделие отрасъл. В същото време обаче естествено е, че пазарните субекти се сблъскват с конкуренцията в Европейския съюз на новите страни. Нашето законодателство е хармонизирано с европейското, което го прави неконкурентоспособно на тези производители от новите страни, където например няма ограничение за поливане на лозята.
Знаем, че и в Италия, и във Франция винарството изпадна в тежка криза. Ако ние продължим да работим с тези ограничения очевидно ще ни очаква същото. Испания, която се справи доста по-гъвкаво с тези проблеми, успя да съхрани и да развива в момента своето лозарство и винарство, докато България, ако не съществуват пазарите в бившия Съветски съюз, би изпаднала в тежка ситуация.
Моят въпрос е: какво бихте ни посъветвали?
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Заповядайте, господин Фишлер.
ФРАНЦ ФИШЛЕР: Първо, смятам, че България е една от страните винопроизводителки с най-богати традиции в Европа.
На второ място, България даже и по време на комунизма не направи румънската грешка да отглежда хибридни сортове, а продължи да си отглежда традиционните сортове – нещо, което в момента се оказва много важно, знаете румънците как си изкореняват сега лозята.
На трето място, европейският лозаро-винарски пазар в момента е в криза, но кризата не навсякъде е в еднаква степен. Най-тежка е кризата във Франция. Тук сте прав. Нещата там са свързани и с това, че французите просто объркаха сметките, направиха си ги без кръчмаря. Смятаха, че вината им нямат конкуренция на световния пазар, че няма кой да ги бие, обаче не се сетиха, че има и цени, за които трябва да се поговори. Не искам да влизам в подробности, но в момента има огромен проблем в това отношение.
Трудността произтича и от това, че преструктурирането, респективно мерките, които се предприемат в лозаро-винарския сектор, мерки, за които Съюза взе решение преди няколко години. Тогава се смяташе, че е по-добре да се концентрираме върху висококачествени вина, които по-лесно се продават. Обаче става въпрос за по-малко количества, ако се пренебрегнат масовите сортове. Тази сметка също не ни излезе в Европейския съюз.
Питате ме за съвет. Какво трябва да се очаква? Първо, трябва да очаквате, че още през следващата година в Европейския съюз ще има доста сериозен дебат по една бъдеща реформа в лозаро-винарския сектор, като тази реформа по принцип ще бъде съсредоточена върху това площите да бъдат намалени, налага се да бъдат намалени още веднъж лозарските площи. Смятам, че за вас оттук пък произтича решаващия въпрос по кои критерии ще се прави това – кой ще намалява повече, кой ще намалява по-малко площи.
Освен това трябва да знаете, че коренът на проблема е в потреблението на вино в традиционните винарски страни – страни, където има широко потребление на вино. Ще ви дам пример. Преди около 15 години консумацията на вино на глава от населението в Испания беше 120 литра. Само за 10 години това количество спадна наполовина. Де факто това означава, че половината лозарски площи в Испания едва ли не са излишни. Във Франция нещата не се развиха чак толкова драматично, малко по-малък е спада, но все пак е достатъчно драматичен.
Разликата беше, че испанците си направиха изводите и действително намалиха съществено площите на лозята, така че и в международния пазар можаха да останат с цените си конкурентоспособни по отношение на новите конкуренти от Южна Америка и т.н. Французите се правеха на велики и ето им сега последствията. Така че трябва да внимавате да не попаднете и вие в този водовъртеж.
Второто нещо, което смятам, че трябва да се направи в България непременно, е, от една страна да се възобнови старата традиция на производство на български висококачествени вина, квалитетни вина, но трябва да им дадете нов модерен имидж. Въпросът е свързан и с техниката, която се използва в избите, но и с маркетинга.
Мисля, че шансовете на българските вина няма да са никак лоши, ако се направи всичко това.
Сещам се още нещо. В интерес на истината, сега в Европейския съюз няма ограничения за поливане на лозя. Това го казвате Вие, но не е така. Поливането на лозята е допустимо само за младите растения през първите години. Ограничения има, когато насажденията са в по-късен стадий на развитие.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря.
Има думата председателят на Асоциацията на млекопреработвателите – господин Димитър Зоров.
ДИМИТЪР ЗОРОВ: Господин Фишлер, Вие казахте за плащанията, които са насочени към земеделските производители, че Европейския съюз предприема чрез хектар земя. Но в България има специфични особености, които са изразени, че има разделение между производствата – земеделски производители, произвеждащи зърнени храни и фуражи, и фермери, които са производители на мляко, но с малко земя или почти без земя. Фермерите, които са без земя, не могат да бъдат подпомогнати чрез помощите за хектар земя. В такъв случай те ще бъдат неконкурентоспособни на тези, които имат земя. Тук трябва някак си български традиционен подход.
Вторият ми въпрос. Понеже господин Моллов зададе въпроса за безопасност на храните и критиките, Вие казахте, че трябва да се насочи към вътрешния контрол и самоконтрола от предприятията и фермерите. Това е така, но трябва да се стигне до етапа да останат предприятия и фермери, които са вложили средства и имат еднакъв интерес за бъдещето, а не да има и такива, които са на самоизживяване, защото просто няма конкурентоспособност и няма заинтересованост от част от производителите и фермерите.
Като се има предвид безопасността на храните, тя не е локален проблем на преработвателите. Тя започва от веригата производството на суровото мляко от фермерите. Но там са нужни сериозни инвестиции. В този сектор почти няма инвестиране. Малко са проектите и по Програма САПАРД – може би осем или девет, които са свързани с животновъдството. Половината от тях, въпреки че са одобрени, нямат финансиране. Няма никаква заинтересованост от страна на банките в България, защото се смята, че това е все още много рисков сектор. Може да се каже, че анализът им е лош.
В тази си част, за да може да има бъдеще една промишленост, която има добри позиции на Европейския пазар, за разлика от другите български, какво е Вашето мнение? Откъде трябва да се намери финансиране не за предприятията, а за фермерите за вложения в доилни инсталации, доилни зали, подобряване родословието на животновъдството, подобряване на самите ферми? Защото срокът, който остава до началото на 2007 г., за което се надяваме, е доста къс и българските предприятия може да се сблъскат с факта да купуват суровина от европейски страни, а Вие казахте, че това е една голяма грешка, ако се стигне дотук да използваме чужда суровина за продукти, които се пласират на вътрешния пазар. Още повече казахте, че е по-нормално да се инвестира в селата отколкото после да се ремонтират тези села чрез градски капиталовложения.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Фишлер.
ФРАНЦ ФИШЛЕР: Знаете, че производството на мляко в предприятия, в които производството на фураж е отделено от отглеждането на животни, съответно производството на мляко, в Европа е по-скоро изключение. Не само в България е така, има и други страни, в които е така, но всъщност по-разпространения случай е обратния. Моделът е на едновремешните ТКЗС-та, ако трябва да бъда честен, но е такъв.
Както и да се организира обаче производството, проблем ще има. Защото, ако кажете: Добре, не бива да се обвързват премиите с размера на площите, тоест на хектар, защото в такъв случай млекопроизводителят няма да има право на премия, а специално по отношение на млякото пък има проблем, че реформите водят до намаляване на изкупните цени за млякото. На практика обаче тези два сектора, две области са като женени една за друга – единия без другия не може. Този, който произвежда фураж, какво ще прави този фураж, ако няма човек, който отглежда животни и ги храни с този фураж.
Ако погледнем въпроса от другата страна и си кажем по-добре да дадем премия на млекопроизводителя, то тогава пък този с фуража, ще си каже: Ще прощавате. Или ще продължавате да ми плащате по-висока цена, защото не съм съгласен да продавам фураж на същата цена, а ти в това време да получаваш като млекопроизводител повече премия от мен. Да, проблем е. И проблемът е малко като за яйцето и кокошката, да ви кажа честно.
Така че не мога да цитирам някакво държавно решение, някакво правителствено разпореждане. Не може държавата да каже онези, които всъщност произвеждат икономическа ефективност, какво да правят.
Но какво е мислимо, според мен, и за такива предприятия има такава възможност? Може да се направи следното: да се приложат специалните разпоредби, които са предвидени за животновъдни предприятия, които не разполагат със собствени площи, но смятам, че трябва много детайлирано да се обмисли кой път е по-добрия. Не знам!?
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Боев.
БОЙКО БОЕВ: Уважаеми господин Фишлер, Ваши превъзходителства, дами и господа! Най-напред искам да благодаря на господин Фишлер за възможността за тази среща. За нас беше удоволствие да чуем новите аспекти в политиката на Европейския съюз в областта на земеделието, още повече, че тези новости прозвучаха от устата на човек, който беше в основата на реформата на Общата аграрна политика на Европейския съюз. Сигурен съм, че със своя богат опит и в качеството му на съветник на президента Първанов господин Фишлер ще подпомага и занапред нашето земеделие, както го правеше и по време на нашите преговори, докато беше комисар. Между другото, не мога да не отбележа, че не само той, но и неговия екип в лицето на Андре Рупрехтер, на Франц Пачка подпомогнаха изключително много нашето развитие по отношение изграждането на Разплащателна агенция, по отношение приключване на преговори. Надявам се, че това сътрудничество ще се задълбочи.
Когато говорим за Европейската аграрна политика, не можем да не отбележим, че господин Фишлер беше основният двигател за извършването на реформата и под негово ръководство преди три години тази реформа приключи.
В тази връзка аз бих искал да задам няколко въпроса на господин Фишлер, които имат стратегическо значение за усвояване на европейските фондове от страна на България.
На първо място бих искал да информирам господин Фишлер, че съвсем скоро, по предложение на министъра на земеделието и горите – господин Кабил, предстои да се вземе едно решение от нашето правителство по отношение избор на минималната площ. Това решение все още не е взето. Ние дълго време сме обмисляли какви да бъдат параметрите на това решение. Доколкото ми е известно и министър Кабил, и целия екип на министерството се спират на така наречения унгарски модел, аз също защитавам тази теза. Това значи основната площ да бъде един хектар, а за интензивни култури и трайни насаждения да бъде 0,3 хектара.
Разбира се, отговорът на този въпрос е изключително важен за България. Вие ще кажете, че това е национално решение. Да, това е така. Но той е изключително важен и трябва да бъде вграден във философията при изграждането на Разплащателната агенция. Защото не е едно и също тази агенция да работи с 200 хил. бенефициенти или със 700 хиляди. Това е изключително важно, за да може оттук нататък тя да се структурира правилно.
Може би Вие ще ни разкажете за унгарския опит, за унгарския модел. Дали той е сполучлив, дали трябва да се спрем именно на този подход или трябва да вървим твърдо към един праг, от който да не падаме.
От друга страна, ако ние изберем по-високия праг от един хектар, това би трябвало да значи, че доста малки земеделски стопанства, а знаем, че България има дребно земеделие, биха останали под този праг. И това кореспондира вече с всички тези мерки, характерни за политиката за развитие на селските райони. А Вие казахте много добре, че това е една голяма кутия с три бокса и, че във всеки бокс има инструменти. Важно е обаче да ни подскажете или по-скоро в тая дискусия да стигнем до извода какви обеми трябва да имат тези кутии по отделните оси. Каква да бъде тежестта на всяка една отделна ос.
Аз смятам, че първа ос, която повишава конкурентоспособността, трябва да има най-голяма тежест може би. Друг е въпроса, че ние разполагаме с 30 инструмента, 30 възможни мерки. Трудно би било обаче на България още в самото начало да използва всички тези инструменти. Ние трябва да се спрем на няколко много важни, няколко стратегически инструмента, които да повишат и конкурентоспособността, и да развият селските райони, и, разбира се, да повишат екологосъобразността на нашето земеделие.
И тук Вашият опит е изключително ценен за нас, за да направим една дискусия точно кои от тези инструменти или тези мерки да изберем и с каква тежест да бъдат те.
Този въпрос кореспондира и с въпроса на господин Зоров по отношение подпомагането на млекопроизводителите – един много важен, но, за съжаление, много чувствителен сектор в България. Да, отделена е площта от животните в България. Това е факт.
В разговори обаче с господин Хънтър преди около шест месеца, той сподели, че има възможности млечния сектор да бъде подпомаган, както правим и в момента в България, чрез субсидии на литър мляко, чрез мярката за подобряване на качеството. Може би не в чист вид, но да има възможност за стимулиране подобряване на качеството, а оттам и повишаване конкурентоспособността на тези малки ферми, които трудно биха съществували в рамките на големия Европейски съюз.
Аз спирам дотук и благодаря предварително за отговорите, които ще чуя.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Въпросите, които повдигна, са предмет на разработка на Министерството на земеделието и горите. Материалите са представени и ние ще ги раздадем на следващото заседание на комисията.
Аз ще помоля господин Фишлер да отговори само на тези въпроси, които са насочени конкретно към дискусията.
ФРАНЦ ФИШЛЕР: Искам предварително да кажа, че и тук мога да дам само мнение. Не съм се занимавал специално със случая. Така че, когато говорите за долни прагове, не се позовавайте, ако обичате на мен и да кажете, че Фишлер е казал еди какво си и затова ние така твърдим.
Мога да кажа следното. Не бих разчитал на унгарски или какъвто и да било друг модел. По-скоро бих се попитал какви цели преследвам конкретно в България, какво ми трябва? Ако трябва да отдам значение и на най-малките предприятия, тези, които, така да се каже, задоволяват своите стопани, то тогава би било разумно да се избере посоката, която развихте Вие тук.
Аз не бих посмял да отида под този долен праг – под един хектар, респективно 0,3 хектара, защото щото все пак говорим за селскостопанска дейност. И сега не е достатъчно човек да има сенокосачка и да си коси ливадата пред къщи, за да има право на подпомагане.
Освен това има още една възможност, която е свързана с практическия проблем за едно възможно претоварване на Разплащателната агенция, за която Вие говорите. Допълнително, наред с този праг, който всъщност какво ни казва – кой може да бъде бенефициент и кой не може. Но наред с този праг могат да се определят и минимални суми за плащане. Примерно сума от пет евро какво значи да се изплатят? То преводът ще е по-скъп отколкото самите пари. И тук би могло да се заложи някаква граница, която ще помогне. Примерно да кажете, трябва да става въпрос за минимална насърчителна сума “Х” – “У”, и ако не се достигне тая сума, просто бенефициентът няма право на нея.
Що се отнася до обема на трите отделения в кутията с инструменти или трите оси, както е записано в регламента, мисля, че във встъпителното си изложение се изразих доста ясно по отношение на това къде аз виждам основната тежест. Да, на Вашето мнение съм и аз.
Първо, в България основната тежест трябва да падне върху първата ос – инвестициите.
Освен това съм на мнение, че третото отделение, третата ос трябва да дойде на второ място, а втората ос, при която, според мен, пак повтарям според мен, става дума за агроекологичните мерки, става дума за производители, които са планински региони, фермери в планински региони. Трябва да се отговори на въпроса дали фермерите, които трябва да отговарят на някакви специфични условия, защото фермите им се намират в природни резервати или други защитени райони, ще им плащаме ли компенсации, няма ли – не знам.
Ако това нещо има приоритет във вашата страна въобще, смятам, че шансове ви дава и нишата на така нареченото биофермерство или екологично селскостопанско производство. Ако смятате, че това е важно и за тези така наречени биофермери в Европа, ще трябва да предвидите нещо по-специално.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря.
Заповядайте, министър Кабил.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Уважаеми дами и господа, може би някои от въпросите нямаше да бъдат зададени, ако не бяхме тръгнали така темпово. Ние бяхме приготвили една презентация на Пауър Поинт на Националния стратегически план на проект за развитие на селските райони 2007-2013 г.
За да се избистри съвсем това, което и господин Фишлер коментира преди малко, Само информативно искам да кажа, че четирите оси, по които ще работим по нашия план са:
Първата е инвестиции в селско и горско стопанства с цел преструктуриране; подобряване на човешкия потенциал; насърчаване производството на биологични продукти и на иновациите при преработката и добавената стойност.
По първата приоритетна ос обхватът е в цялата страна.
По тази приоритетна ос ние залагаме минимум от средствата по Втория стълб 41 процента за усвояване – отговорът на господин Бойко Боев.
По втората приоритетна ос – опазване на околната среда и устойчиво управление на земята, обхватът е различен в зависимост от вида на прилаганите мерки. Там минимумът на сумата е 25 процента от средствата по Втория стълб, които за първия период 2007-2009 г. са 733 млн. евро.

По третата приоритетна ос – създаване на заетост и подобряване на инфраструктурата и услугите в селските райони (географският обхват ще бъде за проекти от селските райони), където минимумът на средствата ще бъде 30 процента от общата сума.
По четвъртата ос – инвестиции в участието на местните общности в развитието на селските райони, така наречения Лидер плюс, е 2,5 процента, но е включен реципрочно в бюджета на останалите оси.
Разликата от 4-те процента е за техническа помощ.
Това, което мога да кажа на коментара на господин Фишлер, е: Да, важно е, когато ние правим нашия национален избор, какви цели преследваме и, в смисъл, какво ни трябва, но трябва да имаме предвид и ситуацията в нашата страна. Защото реформата в аграрния сектор в момента доведе до това, че по преброяване, което сме направили отпреди две години на земеделските стопанства, стопанства по дефиницията на ЕВРОСТАТ, имаме над 700 хил. такива. Очакваме при минимум един хектар и този модел и вариант, за който говорим на САП-схемата – пряко плащане на площ, около 150 хил. бенефициенти. Само за сравнение ще кажа, че една Словакия, която е малко по-малка от наша страна, бенефициентите на Разплащателната агенция са 16 хиляди.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря.
Колеги, имате думата.
МИЛЧО БОШЕВ: Въпросът ми е малко по-общ, не е свързан с нашия бизнес. Ние всички сме оптимисти и вярваме, че правителството и всички ние ще направим всичко възможно страната ни да бъде готова за прием в Европейския съюз от 1 януари 2007 г., но в последно време се появи едно “но”, колкото и малко да е, което внася известни колебания в бизнес плановете на фирмите в страната.
Добре известно е, че имаме договорки с Европейския съюз за внос и износ на преработени селскостопански стоки. Действат квоти и митнически режими до 1 януари 2007 г. Ако това “но” се запази и страната ни не бъде приета и бъде отложена с една година означава, че ще има нов митнически режим, ново предоговаряне на квотите. Какви нива очаква господин Фишлер, ако това, не дай Боже, се случи? Благодаря.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Заповядайте, господин Фишлер.
ФРАНЦ ФИШЛЕР: Много съжалявам, но не мога да дам отговор на този въпрос, защото отговорът, стриктно взето, трябва да дойде от вас. Вие познавате условията, вие познавате критичните бележки от страна на европейските страни-членки към напредъка на България. Вие знаете, че окончателното решение на Комисията, най-вероятно ще бъде взето вероятно през м. май идната година.
Освен това чухте, че Комисията, във всеки случай, е на мнение, че 2007 г. все пак ще бъде възможно да бъде изпълнен този срок. Така че мисля, че можете да живеете с мисълта, че някъде при закрити врати вече е решено, че говорим за 2008 г. Комисията все пак дава гаранции за коректност и коректно отношение към България, обективно отношение към България.
Мисля, че, да, някои неща ще трябва да се свършат. Няма никакви пречки, въпреки че може да бъде трудно. Знам колко деликатна е тази тема, но вие пък също знаете и то много по-добре от мен, че тази тема с всеки случай, който се случва, както имаше неотдавна, че тази тема става все по-деликатна с всяко ново събитие. Аз мисля, че е необходимо и ви съветвам да подходите офанзивно, тоест да работите активно.
Ще кажа както вас: пази Боже, ако това се случи. Но, ако все пак се стигне до отлагане и ако през м. май се вземе такова решение, това ще наложи още много сложни преговори и то в две отношения, съгласен съм.
Не говорим само за продължаване валидността на квотите и т.н., но не бива да забравяте, че 1 януари 2007 г. ще доведе до система на промяната в редица отношения с Европейския съюз. Влиза в сила новия финансов план, финансов проект, цялото бюджетиране, цялото планиране ще става различно отколкото досега, различно от познатия ви начин. Чисто административно нещата ще стигнат до един сериозен хаос. Трябва да ви го кажа откровено.
Така че дори само заради това би трябвало да разберете, че Комисията ще се радва много повече, ако всички тези трудности могат да бъдат избегнати.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Фишлер, аз също бих желал да се възползвам от възможността да Ви поздравя и да Ви задам два въпроса.
Вие знаете, че при реституцията на земеделските земи се получи едно раздробяване на земята. Въпреки, че има един процес на естествена комасация в момента, поне моето мнение е, че без специален закон и помощта на държавата комасацията няма да бъде извършена и то поне в едни по-нормални срокове.
Искам да попитам за Вашето мнение: трябва ли да бъде насърчено по-бързото комасиране на земята със специален закон и със специално финансиране от страна на правителството? Това е единият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е свързан с това, което Вие споменахте във Вашето експозе, че трябва да правим така, че да използваме вътрешния си пазар и да работим за вътрешния си пазар. На практика обаче при нас така се получи, че вследствие на реформите една голяма част от преработвателната промишленост ползва суровини, които се внасят отвън. И тъй като имаме една последна година, в която се готвим за присъединяването, трябва ли според Вас българското правителство да вземе отново някакви извънредни мерки, за да насърчи вътрешното производство и да се опита да защити българските производители именно от вноса на тая суровина? Защото след 2007 г., когато станем пълноправен член, тогава няма да можем да ползваме нито някакви митнически тарифи и т.н.
На практика аз съм притеснен от това, че една голяма част от тия дребни производители, за които вече стана дума, изобщо не могат да издържат на конкурентния сблъсък.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Аз ще си позволя да продължа малко преди да дам думата на господин Фиишлер, за да отговори на въпроса на господин Върбанов, защото преди малко останах с впечатление, че част от нещата, които повдигна господин Зоров, а след това и господин Боев, не достигнаха достатъчно като принцип да бъдат разбрани, за да може да търсим отговора им.
Става дума за следното. Сега от кредитният портфейл на банките около 5 процента е това, което по една или друга причина някак си достига и е насочено към създаване на производствен или всякакъв капацитет в земеделието. И изведнъж се оказва, че основният инструментариум, по който се създава селскостопанския капацитет остава в Програма САПАРД, дейността на Държавен фонд “Земеделие” в цялостния му вид и в известен смисъл може да се разчита, да кажем, да собствените инвестиции и способности на голямата част от хората. Но знаем, че като цяло селскостопанския производител е ограничен с ресурс и възможности да осигури този капацитет, за да осигури възпроизводствен процес. Той не може да осигури оборотни средства, та камо ли другото.
Ето защо тук въпроса, който коментираме за това, за което говори и господин Върбанов, е може би да споделите и Вашето виждане за тази национална писта или българското изменение. Това, което България би следвало да прави като едно допълнение към общите правила и дейности, които има Европа и Общата селскостопанска политика с цел да догони, да постигне по-големи конкурентни способности у европейските държави. Благодаря.
ФРАНЦ ФИШЛЕР: Имаме вече доста различни въпроси. Първо, що се отнася до раздробеността на земята и на селскостопанските земи. Всъщност имате двоен проблем. Това е един финансов проблем и проблем правен, юридически. Аз мога само да ви кажа как други страни са се опитвали да се справят с този проблем.
Например в моята родина, в Австрия, този проблем също съществува, това раздробяване, и то от стотици години, от векове. През последния век, някъде около 30-те години, започва да се слива, да се прави такава комасация. И когато сте в селото, наоколо са различните земи, пръснати в отделни ниви, това може да бъде една селска общност, в която хората се разбират. Но в момента, в който тръгне комасацията, там пламва война. Защото, разбира се, всеки смята, че неговите ниви са най-хубави, са най-добро качество. Има и такива, както във всяко село, които са винаги в опозиция и казват: “Каквото щат да разправят другите, аз не участвам”.
И тук възниква един юридически проблем. Възможно ли е да създадете условия за провеждане на комасация и пряко волята на отделни селски стопани? Това е много деликатен и много труден въпрос. В Австрия това стана. В Австрия наистина трябва висока степен на подкрепа, но не е необходимо сто процента съгласие от всички, което естествено облекчава процедурата. И след това вече може да се направят нови пътища, да се направят селскостопански масиви, които позволяват разумна обработка.
Недостатък на това решение е, че някои от тези подходи отнемат само за една община 20 години. Докато се уредят юридически нещата, претенции, рискове и т.н. Мъчително е.

И недейте да мислите, че бързо ще стигнете по този път до добри структури. Това, което допълнително може да се подпомогне и трябва да се подпомогне, според мен е разумно и правилно, защото тук се търси трайно подобрение на условията в селските райони.
След това въпроса за защитните мерки. Ако разбирам правилно, вие имате предвид да се възползвате от защитната, предпазната клауза и да се въведат евентуални ограничения за внос на определени стоки. Ако имате предвид това, трябва да внимавате. Защото трябва да докажете, че сега ще настъпи значително влошаване на ситуацията. Вие иначе нямате право да се възползвате от тази предпазна клауза. Трудно ще бъде да доказвате едно такова акутно влошаване. Вие сам знаете от миналата си дейност и миналите си функции колко трудно стават тези неща.
Третият въпрос е въпроса за кредитните условия. Това, според мен, си остава един съществен проблем, защото е свързан с всичките въпроси по инвестициите. Няма смисъл да създадете големи акценти в инвестициите, да речем, ако не сте в състояние да създадете съответни кредитни условия и то с онези банки, които активно работят и в селските райони. Тоест селският стопанин трябва да има достъп до разумни кредити, а доколкото ми е известно тук, в България, продължават да съществуват сериозни трудности.
Не знам, в последните години не съм следил толкова отблизо, но навремето бях предложил във вашата страна да се направи нещо сравнително, както за дребния бизнес, а именно във връзка с Европейската инвестиционна банка да се разработи един пакет, който да даде възможност, особено на малките банки по места, да бъдат по-застраховани, тоест да имат съответни гаранции или по-лесно да получават такива гаранции за своите средства.

На второ място, как тук по линията на банкови гаранции, комбинирани с държавни гаранции, да бъде разработен един общ пакет, който да улесни достъпа до кредити и изобщо, а не да натоварва с риск само един от тези двама партньори – дребната банка, Европейската банка или държавата.
Сега, разбира се, не е момента тук да навлизаме в задълбочени дискусии. Това е сложна материя. Но съществува готовност, поне от Европейската инвестиционна банка, да сътрудничи, да участва, да се включи в едно подобно начинание.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви.
Има думата господин Шабан от Лесотехническия университет, Агрономическия факултет.
ШАБАН: По думите на господин комисарят, за да стигнем до обновяване на главите, на мозъците е необходим кадровия потенциал във висшето агрономическо образование. Смятам, че този потенциал, също по данните на Нецана и други има голям процент застаряване. За да можем ние да активизираме този процес, да предизвикваме този център да бъде по-привлекателен. Защото, за да можеш ти да ходиш на село да го обучаваш, ти трябва да имаш една база, която да бъде европейска, на ниво и т.н.
По данните на Европейската комисия въобще за науката за земеделието се дава малко. Очаквам по времето на Австрийското, очаквам от Вашата роля да има малко по-голям гръб, по-голям стимул, защото навремето, 1994 г., когато Австрия също помагаше на българското научно общество, имаше доста проекти, които се провеждат.
Бихте ли казали какво е Вашето виждане, за да можем ние да засилим поне регионалните проекти, за да повишим ролята на научния потенциал, за да можем наистина да не сменяме само фасадата, а да работим и в мозъците на тези хора?
Благодаря ви.

ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря.
Имате ли други мнения и предложения, колеги?
Заповядайте, господин Николов.
ПЕТЪР НИКОЛОВ: Уважаеми господин Фишлер, господа министри, депутати, колеги! Искам един съвет от господин Фишлер. Тъй като вече ние участваме пасивно, но масирано в заседанията на работните групи, комисиите и Съвета, имам едно чувство, може би се лъжа, първо, усещам едно малко разделение, което е в съотношение 15:10:2. Колко време ще изживеем този лек грип?
Какво ме води до това усещане? Например Европейската комисия призна скоро България за свободна от една бактерия, която се казва конюдактър, това е едно пръстеновидно гниене, но което ни позволява оттук нататък България да реализира квотата си за експорт на картофи, която досега не се реализираше, и, от друга страна, да защитим нашата страна като свободна зона от вноса на такива картофи от останалите европейски страни.
И когато аз приятелски, в един неформален разговор, напомних на моите колеги от Полша и от Холандия, че трябва да спазват вече условието, че в България не трябва да се внасят такива картофи, холандецът ме погледна малко по-строго, полякът – по-разбиращо, и казаха: “Вие сега нали ставате член на нашето семейство. Трябва да има разбиране”.
Аз отговорих, че все пак ние ставаме членове на това семейство при определени условия и трябва да спазваме първо европейските норми, и, второ – Международната конвенция по растителна защита.
Какво ще ни посъветвате и какъв период от време ще ни е необходим, за да станем сигурно пълноправни членове, истински да се вживеем в тази роля?
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Фишлер.
ФРАНЦ ФИШЛЕР: Може би да започна с този последен въпрос. Да, Вие използвахте образа на семейството, на европейското семейство, а в едно семейство, и днес е така, първо не всички членове на семейството се разбират прекрасно помежду си. Има вече известни разлики.
Второ, когато някой нов влезе в семейството, често се случва, че го посрещат не само със симпатия, а и с малко антипатия, на моменти и неприязън.
Така че, казано с думи прости в контекста, споменат от Вас. Първо, Вие имате право. И второ, аз на Ваше място просто не бих вземал толкоз присърце погледите накриво на господин холандеца и бих го питал той какво би казал за международните конвенции, които не важат за Холандия. Ако все пак има проблеми, съществува и семеен надзор на име Европейска комисия, Европейски съюз и вие там сте в пълно право да си потърсите правата.
Както виждате, всичко върви много по-просто, много по-нормално. Понякога, като има сега нова играчка, разбира се, почват кавги, разправии за тази играчка, но вие, идвайки в семейството, също ще имате право да участвате. Докато нещата остават само с караници и не се стигне до сбиване, нещата са все пак в рамки и под контрол.
Въпросът на колегата във връзка с научния потенциал, горското стопанство и т.н. Мога, разбира се, само да прехвърля топката, така да се каже, към господин посланикът и другите тук присъстващи австрийци за разширяване на научното сътрудничество и съвместните научни проекти.
Освен това, второ, вие ще имате достъп до Европейския фонд за изследване и насърчаване на изследванията, а там условието е, първо, за да се отдадат преференции на проекти, тези проекти да са многонационални. Така че мога само да кажа, че след като Австрия стане европейски член, проектите, в които участват австрийски учени и които проекти са международни, се удесеториха. Те са десет пъти повече отколкото преди присъединяването. Така че можете да очаквате изцяло положително развитие.
Но, ако в моите разсъждения говорих за това, че трябва да се инвестира в образованието, аз мисля, че имате един наболял проблем, който обаче не се решава в университета, а много по-ниско надолу. Може би университетите или ВУЗ-те могат да помислят как конструктивно да подпомогнат решаването на този проблем. Моето виждане е, че несъмнено има млади хора, които посещават селскостопански техникум, да речем, и се обучават за най-новите неща. Виждам обаче множество български фермери, не много крупни – средни и малки, които са на възраст, 30-35, 40-45 години, които доста отдавна са получили своето образование и подготовка по селскостопански и по аграрни науки и в новата ситуация, новите възможности, новите подходи, с които се сблъскват в практиката, всички тия сложни формуляри, които трябва да попълват.
Въпросът е какво можем да предложим на тези хора, за да бъдат те обучени по подобаващ начин, така че да могат успешно да останат фермери. Мисля, че в това отношение държавата трябва да помисли. Може би тук и ВУЗ-те могат да помогнат. Защото, ако ВУЗ-те, ако университетите тръгнат на места да разпространяват знанията, да обучават хората, това ще е много хубаво.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви.
Колеги, мисля, че в последното, което се каза от господин Фишлер, прави една много интересна кореспонденция с днешния ден. Все пак да не забравяме, че днес е Деня на будителите и български национален празник, и свързването на този въпрос с всичко, което вършим днес, за мен е изключително важно, защото в Европа очевидно това, което най-много ще ни трябва, е да искаме да съхраним българската си национална идентичност, да съхраним това, с което сме специфични, това, което носим у себе си като дух, като съзнание и същевременно да бъдем наистина и част от семейството и да се адаптираме към формите, средствата, механизмите, които са общоприети и са в основата на Общата селскостопанска политика.
Аз искам да благодаря на Негово Превъзходителство господин посланикът, на господин Фишлер, с който, все пак като съветник на президента, можем да се договорим, че започваме една серия от разговори, които все по-сериозно и по-детайлно ще влизат в отделни теми, ако, разбира се, не възразява, да го направим.
Аз искам да използвам присъствието на господин Касимов – секретарят на президента по проблемите на земеделието и горите, и да го помоля да предаде и нашата лична благодарност към господин Първанов за това, че ни дава възможност да провеждаме такива срещи, такива беседи и откровени разговори, които да бъдат взаимно полезни.
Очевидно има няколко много важни въпроса и аз искам с тях някак си да приключим. Те не са свързани и не се съдържат само в темите, които коментираме, а са си наши, чисто български, за които трябва да намерим решение. Аз се надявам, че ще намерим политическа воля в духа на това, което говорихме на последното заседание, да намерим диалога, да намерим решението на въпросите – да на поземлените отношения; да на въпросите, свързани с хранителната безопасност и сигурност; за прилагането на най-добрите механизми за финансиране; да разкрием всички възможности, които да дадат по-голяма полза и да има по-голяма резултатност от прилагането на Общата селскостопанска политика и програмите, които има и действат сега, и най-вече да разберем, че голямата част от проблема е в наши ръце.
Едва ли някой от друго място ще реши проблемите на България, а тези, които сме в тази зала, сме призвани да решим проблемите на българското земеделие и българските гори. Може би това е голямото предизвикателство, което стои пред всички нас.
Аз се надявам, че с този дух и с този начин, по който тръгваме да коментираме, да решаваме проблемите в земеделието, ние ще успеем, защото при нас доминира диалога, доминира разбирането, че ако не си помогнем сами никой няма да ни помогне.
Да си пожелаем на добър час и успехи!
Благодаря, господин Фишлер!
Господин посланик, благодаря Ви много!
Благодаря на всички за активното участие! (Ръкопляскания.)


(Закрито в 16,05 часа)





ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. Калинов





112 707 знака