Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по труда и социалната политика
11/06/2008
Д О К Л А Д fтносно Проект на декларация относно резултатите от проведената Седмица на социалната политика, № 854-03-5, внесен от Донка Иванова Михайлова и група народни представители на 05.6.2008г.
XL НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Комисия по труда и социалната политика
ДО
Г-Н ГЕОРГИ ПИРИНСКИ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Д О К Л А Д
Относно: Проект на декларация относно резултатите от проведената Седмица на социалната политика, № 854-03-5, внесен от Донка Иванова Михайлова и група народни представители на 05.6.2008г.
Комисията по труда и социалната политика, на редовно заседание, проведено на 11.06.2008., разгледа и обсъди проект на декларация относно резултатите от проведената Седмица на социалната политика, № 854-03-5, внесен от Донка Михайлова и група народни представители.
В заседанието взе участие г-н Лазар Лазаров – зам.министър на труда и социалната политика.
От името на вносителите, г-жа Донка Михайлова представи проекта за декларация. Мотивите, с които народните представители са подготвили проекта на декларацията са свързани с проведената в края на май т.г., в София, Седмица на социалната политика, която е резултат от съвместните усилия на Министерството на труда и социалната политика, представители на Европейската комисия и с финансовата помощ на Европейския социален фонд. С тази декларация вносителите намират за уместно Народното събрание да изрази отношението си към всички участници в този българо-европейски форум, към направените изводи и очертаните предизвикателства пред европейски социален модел. Друга цел, която се преследва с внасянето на тази декларация е да се очертае и подкрепи насоката, с която ще се реализира бъдещата рамка на социалната политика, както от българските, така и от европейските институции. Те увериха членовете на Комисията по труда и социалната политика, че са убедени в това, че допирните точки в някои от социалните сектори в България и Европа са факт. Предизвикателствата, пред които са изправени политиците и гражданите на разширената европейска общност, част от която сме и ние в България, изискват усилията и последователността на всички институции. По време на Седмицата на социалната политика българските министри, депутати и експерти са успели да съизмерят и съвместят изводите си за новите социални предизвикателства с тези на министрите, депутатите и експертите от Европа.
По време на обсъждането на проекта за декларация народните представители изразиха становища, с които изразиха одобрението си за подхода при разработката на документа. В процеса на подготовка на Декларацията, Комисията по труда и социалната политика е направила специално заседание, в което е изслушала представянето на резултатите от Седмицата на социалната политика от министърът на труда и социалната политика г-жа Емилия Масларова. Повечето от народните представители са се запознали с всички доклади и изводи, направени в работен порядък през време на социалната инициатива. Освен това всички са получили в както официалните, така и работните доклади, представени от докладчиците и лекторите в Седмицата по социална политика. Зам.министър Лазар Лазаров припомни, че по време на изслушването на екипа на Министерството на труда и социалната политика г-жа Масларова заяви намерението си да запознае с резултатите и изводите от проведената Седмица на социалната политика колегите си социални министри на предстоящата им сесия в Люксембург.На базата на тези изводи се очаква Европейската комисия и френското председателство на ЕС да динамизират част от проблемите, свързани със социалната политика на цялата европейска общност. В дискусията бяха изразени мнения, че проекта за този парламентарен акт очертава в известна степен декларативно и формално новите предизвикателства и следващите от тях нови рамки на социалната политика. В отговор на това вносителите на декларацията намериха за необходимо да очертаят в доклада на Комисията отново да се очертаят секторните политики и предстоящите действия за тяхното реализиране. Още повече, че в декларацията трябва да проличи преформулирането на досегашните основни сектори на социалната политика.
В областта на социалната закрила и социалното включване предизвикателствата свързани със социалното включване, пенсионното осигуряване, здравната и дългосрочна грижа. В областта на социалното включване за България остава водещ въпросът за намаляване на детската бедност и преодоляване на предаването на бедността между поколенията. Мерките, които трябва да бъдат предприети са – осигуряване на качествена заетост на родителите, материална подкрепа и достъп до подходящи социални услуги за семействата с деца. Това е подходът на т.нар. “активно включване”, който България прилага в своята социална политика и практика. От особено значение са инвестициите в качеството на живот на децата и семействата Ключов е и въпросът за подкрепата на майките и насърчаването на отговорното родителство. Също толкова важен е и въпросът за приобщаването в заетостта на хората, отдалечени от пазара на труда – младежите, възрастните работници, хората с увреждания, трудоспособните, получаващи социални помощи. Мерките в това направление трябва да продължат, но техният ефект може да бъде по-устойчив, ако те са придружени с мерки, осигуряващи: подходящи възможности за заетост и обучение; трудови възнаграждения и социални обезщетения, които позволяват да се води достоен начин на живот; социални услуги за съвместяване на професионалния и личния живот и инвестиции в децата, които родителите не са в състояние да обезпечат. В контекста на пенсионната стратегия предизвикателство е да се осигурят едновременно – адекватен размер на пенсиите и намаляване на риска от бедност, от една страна, и подобряване финансовата устойчивост в краткосрочен и дългосрочен план, от друга. В рамките на стратегията за здравна и дългосрочна грижа, като водещо предизвикателство се налага отстраняването на неравенствата в достъпа до качествена здравна грижа, основано на пол, възраст, етнос, местоживеене, социален статус. Финансирането на здравната система, контролът и ефективността на разходите за предоставяне на здравни услуги също се нареждат сред бъдещите стратегически цели. Наложилите се демографски тенденции от своя страна налагат нуждата да се подобри координацията между здравните и социалните услуги.
В сектора на антидискриминацията и равните възможности трябва да се работи за гарантирането на равни възможности чрез предотвратяване и премахване на неравно третиране по признаците пол, възраст, увреждане, етническа принадлежност, вероизповедание. Необходими са мерки за постигане на социална кохезия и създаване на равни възможности за пълноценен репродуктивен живот за всички социални групи. Важно е засилването на солидарността между поколенията с оглед развитието и поддържането на равнопоставеност между поколенията. С не по-малко значение са насърчителните действия за социалното включване на ромската общност. Република България е възприела цялостен подход за решаване на съществуващите проблеми на ромите, който включва: Изпълнение на програми за активно включване на пазара на труда, утвърждаване на принципа за работа с гражданското общество, предприемане на семинарно-обучителна и информационна дейност на територията на цялата страна и насърчаване здравното и трудово медиаторство. Организират се и специализирани трудови борси. Действията за постигане на равни възможности за хората с увреждания са насочени към подобряване на качеството на живота и социалното включване на хората с увреждания. Положителни резултати се отбелязват в продължаването на процеса на деинституционализация чрез развитие и разширяване на социалните услуги в общността и повишаване качеството на грижа в специализираните институции за хора с увреждания.Интегрираният подход в политиката за постигане на равно третиране на мъжете и жените във всички сфери на икономическия, социалния и обществения живот и за повишаване на социалната сплотеност на обществото включва създаване на национална институционална рамка за равни възможности на жените и мъжете в условията на тясно взаимодействие със социалните партньори и гражданското общество.
В политиката на безопасност и здраве при работа са необходими комплексни институционални действия за реализация на следните основни направления: осигуряване на благосъстояние при работа; гарантиране на правилното прилагане на законодателството на ЕС; подкрепа на малките и средни предприятия в прилагането на действащото законодателство;адаптиране на законовата рамка в съответствие с промените в сферата на труда, като се запазят достигнатите нива на защита на работещите ; насърчаване на промените в поведението на работниците и на работодателите в прилагането на подходи, насочени към опазване на здравето; усъвършенстване на методите за оценка на професионалните рискове, вкл. новите психосоциални рискове; укрепване на административния капацитет на контролните органи и насърчаване на сътрудничеството между тях на национално, регионално и международно ниво.
В политиката по заетостта са предвидени специфични действия за интеграция на някои от основните неравноспоставени групи, за разкриване на повече и по-качествени работни места, за утвърждаване на подход към работа, основан на “жизнения цикъл”. Важни въпроси в тази насока, по които се търси консенсус, са: необходимите промени в трудовото законодателство, законодателното регламентиране на дейността на агенциите за временна заетост, разширяване на стимулите за обучение на възрастни, развитие на колективното трудово законодателство, мерки за привличане на българи, имигрирали в предходни периоди. Голямо предизвикателство е търсенето на дългосрочни решения за проблемите на пазара на труда, чрез продължаване на осъществяването на реформи. Общата цел е качествена и високо продуктивна заетост за българските граждани. Активното и продуктивното включване в заетост на все повече лица в трудоспособна възраст е основа за изпълване със съдържание на понятието “социално измерение на Европейския съюз”.Усилията за достигане на гъвкавост и сигурност следва да се интензифицират - те са основен инструмент за модернизиране на пазарите на труда в европейските страни и предпоставка за изпълнение на Лисабонските цели. Сферата, в която България следва да насочи повече усилия, е координиране на отделните политики за постигане на качествен продукт за отделните граждани. Това е особено важно и с цел достигане на по-голяма гъвкавост и сигурност на пазара на труда в страната.
В сектора миграция и труд от изключителна важност е управлението на миграционните процеси, както и пряката им връзка с пазара на труда. Тенденциите в това направление са сходни и засягат всички държави членки на Европейския съюз. През последните години миграцията е много динамичен процес, а имиграцията е във връзка и с демографските проблеми, които повечето държави-членки, вкл. и новите, изпитват. Не винаги и не само имиграцията може да бъде решение на демографските проблеми. Очертаните тенденции, осигуряването на гъвкавост и сигурност са важни компоненти в това отношение. Демографските проблеми и стареенето, еманципацията на жените и намаляването на раждаемостта, породените от новите технологии предизвикателства и неравенството в доходите – това са други важни аспекти. Свободното движение на работници е много важен въпрос, то следва да се насърчава, мобилността като цяло е ниска на общностно равнище. В новата българска политика по миграция и интеграция се извеждат две основни стратегически цели – привличане на български граждани и на чужди граждани с български произход за трайно установяване или заселване в България и постигане на нова, адекватна политика по прием на граждани от трети страни – в помощ на българската икономика, както и ефективно регулиране и контролиране на миграционните процеси. Трудовомиграционните потоци следва да са директно свързани с нуждите на пазара на труда.
По време на обсъждането някои народните представители изразиха схващането си, че страната ни е далече от реалните европейски социални стандарти. Съществуват социални групи в нашето общество, които имат негативна оценка за провежданата у нас социална политика. Според тези народни представители в текста на декларацията не са намерили място реалистичните оценки на социалната картина у нас.
Вносителите на проекта на декларацията заявиха схващането си, че декларацията няма за цел да прави разрез на социалната ситуация у нас. Те припомниха, че основен приоритет на декларацията е заявеното намерение да се препоръча на нашите представители в структурите и органите на Европейския съюз да отстояват резултатите и изводите, направени по време на сесиите на Седмицата на социалната политика. Изключително важно е да се отбележи, че това са изводи, направени не само от българските представители, но и от представителите на 17-те страни, членове на ЕС. Народните представители намират, че е постигната целта на тази българска инициатива, а именно да се обсъдят и обобщят новите социални предизвикателства, пред които са изправени и българските, и европейските граждани.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати “За” – 9 гласа, “Против” – няма, “Въздържали се” – 6 гласа, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи проекта на декларация относно резултатите от проведената Седмица на социалната политика, № 854-03-5, внесен от Донка Иванова Михайлова и група народни представители на 05.6.2008г.
Д-р Хасан Адемов, Председател на Комисията по
труда и социалната политика
XL НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Комисия по труда и социалната политика
ДО
Г-Н ГЕОРГИ ПИРИНСКИ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Д О К Л А Д
Относно: Проект на декларация относно резултатите от проведената Седмица на социалната политика, № 854-03-5, внесен от Донка Иванова Михайлова и група народни представители на 05.6.2008г.
Комисията по труда и социалната политика, на редовно заседание, проведено на 11.06.2008., разгледа и обсъди проект на декларация относно резултатите от проведената Седмица на социалната политика, № 854-03-5, внесен от Донка Михайлова и група народни представители.
В заседанието взе участие г-н Лазар Лазаров – зам.министър на труда и социалната политика.
От името на вносителите, г-жа Донка Михайлова представи проекта за декларация. Мотивите, с които народните представители са подготвили проекта на декларацията са свързани с проведената в края на май т.г., в София, Седмица на социалната политика, която е резултат от съвместните усилия на Министерството на труда и социалната политика, представители на Европейската комисия и с финансовата помощ на Европейския социален фонд. С тази декларация вносителите намират за уместно Народното събрание да изрази отношението си към всички участници в този българо-европейски форум, към направените изводи и очертаните предизвикателства пред европейски социален модел. Друга цел, която се преследва с внасянето на тази декларация е да се очертае и подкрепи насоката, с която ще се реализира бъдещата рамка на социалната политика, както от българските, така и от европейските институции. Те увериха членовете на Комисията по труда и социалната политика, че са убедени в това, че допирните точки в някои от социалните сектори в България и Европа са факт. Предизвикателствата, пред които са изправени политиците и гражданите на разширената европейска общност, част от която сме и ние в България, изискват усилията и последователността на всички институции. По време на Седмицата на социалната политика българските министри, депутати и експерти са успели да съизмерят и съвместят изводите си за новите социални предизвикателства с тези на министрите, депутатите и експертите от Европа.
По време на обсъждането на проекта за декларация народните представители изразиха становища, с които изразиха одобрението си за подхода при разработката на документа. В процеса на подготовка на Декларацията, Комисията по труда и социалната политика е направила специално заседание, в което е изслушала представянето на резултатите от Седмицата на социалната политика от министърът на труда и социалната политика г-жа Емилия Масларова. Повечето от народните представители са се запознали с всички доклади и изводи, направени в работен порядък през време на социалната инициатива. Освен това всички са получили в както официалните, така и работните доклади, представени от докладчиците и лекторите в Седмицата по социална политика. Зам.министър Лазар Лазаров припомни, че по време на изслушването на екипа на Министерството на труда и социалната политика г-жа Масларова заяви намерението си да запознае с резултатите и изводите от проведената Седмица на социалната политика колегите си социални министри на предстоящата им сесия в Люксембург.На базата на тези изводи се очаква Европейската комисия и френското председателство на ЕС да динамизират част от проблемите, свързани със социалната политика на цялата европейска общност. В дискусията бяха изразени мнения, че проекта за този парламентарен акт очертава в известна степен декларативно и формално новите предизвикателства и следващите от тях нови рамки на социалната политика. В отговор на това вносителите на декларацията намериха за необходимо да очертаят в доклада на Комисията отново да се очертаят секторните политики и предстоящите действия за тяхното реализиране. Още повече, че в декларацията трябва да проличи преформулирането на досегашните основни сектори на социалната политика.
В областта на социалната закрила и социалното включване предизвикателствата свързани със социалното включване, пенсионното осигуряване, здравната и дългосрочна грижа. В областта на социалното включване за България остава водещ въпросът за намаляване на детската бедност и преодоляване на предаването на бедността между поколенията. Мерките, които трябва да бъдат предприети са – осигуряване на качествена заетост на родителите, материална подкрепа и достъп до подходящи социални услуги за семействата с деца. Това е подходът на т.нар. “активно включване”, който България прилага в своята социална политика и практика. От особено значение са инвестициите в качеството на живот на децата и семействата Ключов е и въпросът за подкрепата на майките и насърчаването на отговорното родителство. Също толкова важен е и въпросът за приобщаването в заетостта на хората, отдалечени от пазара на труда – младежите, възрастните работници, хората с увреждания, трудоспособните, получаващи социални помощи. Мерките в това направление трябва да продължат, но техният ефект може да бъде по-устойчив, ако те са придружени с мерки, осигуряващи: подходящи възможности за заетост и обучение; трудови възнаграждения и социални обезщетения, които позволяват да се води достоен начин на живот; социални услуги за съвместяване на професионалния и личния живот и инвестиции в децата, които родителите не са в състояние да обезпечат. В контекста на пенсионната стратегия предизвикателство е да се осигурят едновременно – адекватен размер на пенсиите и намаляване на риска от бедност, от една страна, и подобряване финансовата устойчивост в краткосрочен и дългосрочен план, от друга. В рамките на стратегията за здравна и дългосрочна грижа, като водещо предизвикателство се налага отстраняването на неравенствата в достъпа до качествена здравна грижа, основано на пол, възраст, етнос, местоживеене, социален статус. Финансирането на здравната система, контролът и ефективността на разходите за предоставяне на здравни услуги също се нареждат сред бъдещите стратегически цели. Наложилите се демографски тенденции от своя страна налагат нуждата да се подобри координацията между здравните и социалните услуги.
В сектора на антидискриминацията и равните възможности трябва да се работи за гарантирането на равни възможности чрез предотвратяване и премахване на неравно третиране по признаците пол, възраст, увреждане, етническа принадлежност, вероизповедание. Необходими са мерки за постигане на социална кохезия и създаване на равни възможности за пълноценен репродуктивен живот за всички социални групи. Важно е засилването на солидарността между поколенията с оглед развитието и поддържането на равнопоставеност между поколенията. С не по-малко значение са насърчителните действия за социалното включване на ромската общност. Република България е възприела цялостен подход за решаване на съществуващите проблеми на ромите, който включва: Изпълнение на програми за активно включване на пазара на труда, утвърждаване на принципа за работа с гражданското общество, предприемане на семинарно-обучителна и информационна дейност на територията на цялата страна и насърчаване здравното и трудово медиаторство. Организират се и специализирани трудови борси. Действията за постигане на равни възможности за хората с увреждания са насочени към подобряване на качеството на живота и социалното включване на хората с увреждания. Положителни резултати се отбелязват в продължаването на процеса на деинституционализация чрез развитие и разширяване на социалните услуги в общността и повишаване качеството на грижа в специализираните институции за хора с увреждания.Интегрираният подход в политиката за постигане на равно третиране на мъжете и жените във всички сфери на икономическия, социалния и обществения живот и за повишаване на социалната сплотеност на обществото включва създаване на национална институционална рамка за равни възможности на жените и мъжете в условията на тясно взаимодействие със социалните партньори и гражданското общество.
В политиката на безопасност и здраве при работа са необходими комплексни институционални действия за реализация на следните основни направления: осигуряване на благосъстояние при работа; гарантиране на правилното прилагане на законодателството на ЕС; подкрепа на малките и средни предприятия в прилагането на действащото законодателство;адаптиране на законовата рамка в съответствие с промените в сферата на труда, като се запазят достигнатите нива на защита на работещите ; насърчаване на промените в поведението на работниците и на работодателите в прилагането на подходи, насочени към опазване на здравето; усъвършенстване на методите за оценка на професионалните рискове, вкл. новите психосоциални рискове; укрепване на административния капацитет на контролните органи и насърчаване на сътрудничеството между тях на национално, регионално и международно ниво.
В политиката по заетостта са предвидени специфични действия за интеграция на някои от основните неравноспоставени групи, за разкриване на повече и по-качествени работни места, за утвърждаване на подход към работа, основан на “жизнения цикъл”. Важни въпроси в тази насока, по които се търси консенсус, са: необходимите промени в трудовото законодателство, законодателното регламентиране на дейността на агенциите за временна заетост, разширяване на стимулите за обучение на възрастни, развитие на колективното трудово законодателство, мерки за привличане на българи, имигрирали в предходни периоди. Голямо предизвикателство е търсенето на дългосрочни решения за проблемите на пазара на труда, чрез продължаване на осъществяването на реформи. Общата цел е качествена и високо продуктивна заетост за българските граждани. Активното и продуктивното включване в заетост на все повече лица в трудоспособна възраст е основа за изпълване със съдържание на понятието “социално измерение на Европейския съюз”.Усилията за достигане на гъвкавост и сигурност следва да се интензифицират - те са основен инструмент за модернизиране на пазарите на труда в европейските страни и предпоставка за изпълнение на Лисабонските цели. Сферата, в която България следва да насочи повече усилия, е координиране на отделните политики за постигане на качествен продукт за отделните граждани. Това е особено важно и с цел достигане на по-голяма гъвкавост и сигурност на пазара на труда в страната.
В сектора миграция и труд от изключителна важност е управлението на миграционните процеси, както и пряката им връзка с пазара на труда. Тенденциите в това направление са сходни и засягат всички държави членки на Европейския съюз. През последните години миграцията е много динамичен процес, а имиграцията е във връзка и с демографските проблеми, които повечето държави-членки, вкл. и новите, изпитват. Не винаги и не само имиграцията може да бъде решение на демографските проблеми. Очертаните тенденции, осигуряването на гъвкавост и сигурност са важни компоненти в това отношение. Демографските проблеми и стареенето, еманципацията на жените и намаляването на раждаемостта, породените от новите технологии предизвикателства и неравенството в доходите – това са други важни аспекти. Свободното движение на работници е много важен въпрос, то следва да се насърчава, мобилността като цяло е ниска на общностно равнище. В новата българска политика по миграция и интеграция се извеждат две основни стратегически цели – привличане на български граждани и на чужди граждани с български произход за трайно установяване или заселване в България и постигане на нова, адекватна политика по прием на граждани от трети страни – в помощ на българската икономика, както и ефективно регулиране и контролиране на миграционните процеси. Трудовомиграционните потоци следва да са директно свързани с нуждите на пазара на труда.
По време на обсъждането някои народните представители изразиха схващането си, че страната ни е далече от реалните европейски социални стандарти. Съществуват социални групи в нашето общество, които имат негативна оценка за провежданата у нас социална политика. Според тези народни представители в текста на декларацията не са намерили място реалистичните оценки на социалната картина у нас.
Вносителите на проекта на декларацията заявиха схващането си, че декларацията няма за цел да прави разрез на социалната ситуация у нас. Те припомниха, че основен приоритет на декларацията е заявеното намерение да се препоръча на нашите представители в структурите и органите на Европейския съюз да отстояват резултатите и изводите, направени по време на сесиите на Седмицата на социалната политика. Изключително важно е да се отбележи, че това са изводи, направени не само от българските представители, но и от представителите на 17-те страни, членове на ЕС. Народните представители намират, че е постигната целта на тази българска инициатива, а именно да се обсъдят и обобщят новите социални предизвикателства, пред които са изправени и българските, и европейските граждани.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати “За” – 9 гласа, “Против” – няма, “Въздържали се” – 6 гласа, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи проекта на декларация относно резултатите от проведената Седмица на социалната политика, № 854-03-5, внесен от Донка Иванова Михайлова и група народни представители на 05.6.2008г.
Д-р Хасан Адемов, Председател на Комисията по
труда и социалната политика
