Д О К Л А Д за първо четене на Законопроект за ратифициране на Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност (минимални стандарти), 1952г, № 802-02-15, внесен от Министерски съвет на 17.5.2008г.

---

XL НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Комисия по труда и социалната политика

ДО
Г-Н ГЕОРГИ ПИРИНСКИ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Д О К Л А Д
за първо четене на
Законопроект за ратифициране на Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност (минимални стандарти), 1952г, № 802-02-15, внесен от Министерски съвет на 17.5.2008г.

Комисията по труда и социалната политика, на заседание, проведено на 28.05.2008., разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Конвенция №102 на Международната организация на труда за социална сигурност (минимални стандарти), 1952г, № 802-02-15, внесен от Министерски съвет на 17.5.2008г.
В заседанието участваха г-жа Иванка Христова, зам.министър на труда и социалната политика, г-жа Добринка Бонева, директор на Дирекция в МТСП.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от зам.министър Иванка Христова. В мотивите към законопроекта е посочено, че Конвенция №102 на Международната организация на труда за социална сигурност (минимални стандарти), 1952г., предоставя минимални стандарти за структуриране на обезщетенията, както и за тяхното администриране и финансиране на всички сектори на социалното осигуряване. Конвенцията посочва и единните насоки за развитие на тези сектори. Конвенция 102 дава сравнително висока степен на свобода на националните правителства при структуриране на отделните програми за обществено осигуряване. Важно е тези програми да отговарят на националните потребности. В законопроекта основните разпоредби са свързани със следните условия: - всяко парично обезщетение трябва да бъде периодично плащано, предоставяно през “целия период на непредвиденото събитие”, за което е предназначено; обезщетението трябва да замести предишен доход до конкретно определен размер; разходите за обезщетенията и администрирането им трябва да се поемат колективно чрез осигурителни вноски или данъчно облагане; осигурителната тежест за работниците и служителите не трябва да надвишават 50 на сто от общите разходи по програмата; държавата трябва да поеме най-малко общата отговорност за предоставянето на полагаемите обезщетения и правилното администриране на програмата; представителите на осигурените лица трябва да участват в управлението на програмата или да имат отношение към управлението в качеството на консултанти.
В състоялата се дискусия стана ясно, че Конвенция №102 покрива деветте основни групи обезщетения: за медицински грижи, при болест, за безработица, за старост, при трудова злополука, семейни, при бременност и раждане, за инвалидност и при смърт(наследствени). Документът предвижда в различните държави националните системи за социална сигурност да проявяват известна гъвкавост при поемане на задълженията по него, както и гъвкавост при самото му прилагане. Допуска се деветте осигурителни риска да не бъдат осигурени наведнъж, а поетапно, като се започне с постигането на поне три от тях. Вносителите на законопроекта направиха констатацията, че Република България покрива минималните стандарти в седем от деветте области, от което следва извода, че тя с основание, може да се присъедини първоначално към тези части от Конвенцията, чиито стандарти са покрити към момента.
Народните представители от Комисията по труда и социалната политика приеха за основателни мотивите на вносителите за ратификацията на Конвенция № 102 на Международната организация на труда за политиката на покриване на минимални стандарти в социалната сигурност от 1952г. Те зададоха въпроси, свързани с покриването на минималните стандарти в рисковете “инвалидност” и “безработица”. В състоялата се дискусия беше отчетено, че в българското и европейско законодателство има нюансиране по отношение на критериите за покриване на обезщетенията на тези два риска. Но като цяло целите и политиката, заложени в Конвенцията отдавна са били приложени в националното ни социално - осигурително законодателство. България и до периода на ратификация на Конвенцията е провеждала политика, съответстваща на европейските принципи и схващания за покриване на стандартите за социалната сигурност.
Конвенцията не създава нови права за осигурените лица, а предвижда допълнителни гаранции при получаване на съответните обезщетения в различните области. Ратифицирането й няма да доведе промени в националното ни осигурително законодателство, тъй като към момента то отговаря напълно на изискванията й.
Представителите на социалните партньори, които участваха в работата на Комисията заявиха, че подкрепят ратифицирането на Конвенция №102.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати “За” – 11 гласа, “Против” – без гласове, “Въздържали се” – без гласове, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене законопроект за ратифициране Конвенция №102 на Международната организация на труда за социална сигурност (минимални стандарти), 1952г, № 802-02-15, внесен от Министерски съвет на 17.5.2008г.
Д.р Хасан Адемов, Председател на Комисията по
труда и социалната политика