Д О К Л А Д относно: позициите на Министерски съвет по проектите за актове на Европейския съюз, включени в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007г.).

---

XL НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Комисия по труда и социалната политика

ЧРЕЗ
Г-Н ГЕОРГИ ПИРИНСКИ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

ДО
Г-Н МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ

Д О К Л А Д
на Комисията по труда и социалната политика
Относно: позициите на Министерски съвет по проектите за актове на Европейския съюз, включени в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007г.).

Комисията по труда и социалната политика, на редовно заседание, проведено на 11.06.2008., разгледа и обсъди информация, относно позициите на Министерски съвет по т. 24 от годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007г.) – Проект на Директива за обща рамка относно трудовата миграция, № 803-01-35, внесени на 19.05.2008г.
В заседанието взе участие г-н Лазар Лазаров – зам.министър на труда и социалната политика и г-жа Лиляна Станкова – директор на Дирекция “Миграция и интеграция” в Министерството на труда и социалната политика.
Зам.министър Лазаров направи кратко представяне на работата по проекта за директивата за обща рамка относно трудовата миграция. Той информира народните представители по отношение съдържанието за директива на Съвета за единна процедура за кандидатстване с единен формат на разрешение за граждани на трети държави за пребиваване и работа на територията на държава членка, и за общ набор от права за граждани на трети държави, които са законно пребиваващи работници в държава членка. В същината си предложението за проекта на директива е въвеждането на единен механизъм и единна процедура по издаване на разрешението за работа и разрешението за пребиваване. Идеята е в рамките на един документ и в рамките на една процедура това да бъде осъществено. Предвижда се максималният срок, за който може да бъде издавано това разрешение, да бъде не повече от 3 месеца, т.е. до 3 месеца. Това е разрешение, необходимо на граждани на други държави извън членовете на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария. Важен момент в тази директива е гражданите на трети държави да имат равни права с гражданите на приемащата държава членка по отношение на условията на труд, заплащане, напускане и освобождаване от работа, свободата да се сдружават, образование, възможността за достъп до професионално обучение, признаването на дипломи, сертификати и професионална квалификация.
България подкрепя проекта на директива, още повече, че в българската стратегия по миграция и интеграция присъстват принципите, които са отразени в проекта на директива. Предложението в директивата за 3-месечен срок, България също има в националното си законодателство. У нас издаваме разрешенията за пребиваване и за работа в по-кратък от този срок. В това отношение приемането на директивата не би ни създало затруднения.
В началото на обсъждането на информацията относно приемането на директивата, Председателят на Комисията припомни текстовете от Конституцията на Република България и Правилника за организация и дейност на Народно събрание, с които народните представители упражняват контрол върху работата на представителите на изпълнителната власт, при изработването на един или друг европейски акт. Той напомни още, че в България институциите, които дават разрешение за постоянно или временно пребиваване в страната на чужденци от трета страна, извън Европейския съюз, са служба „Миграция” в МВР и Агенцията по заетостта към МТСП.
В последвалите дебати се изясни, че предложението на Европейската комисия за проект на Директива за обща рамка относно трудовата миграция е представено на Европейския парламент и Съвета на 26 октомври 2007 година. Предложението за Директива има две цели:
Първата от тях е свързана с установяване на единна процедура за кандидатстване и за изграждане на единен формат на разрешение за граждани на трети държави за пребиваване и работа на територията на държава-членка, с цел опростяване на допускането и улесняване контрола върху статуса им. Предложението за Директива предвижда разрешението за пребиваване и работа да се издава в един общ акт. Въведено е право за държавите-членки да определят, коя институция ще приема документите за кандидатстване, при съобразяване с определени гаранции и стандарти по отношение на молбите за кандидатстване. Посочено е, че съответната институция следва да издаде единното разрешение в рамките на тримесечен срок от внасянето на искането, като има задължение да уведоми писмено гражданина на третата държава за своето решение. Освен това е предвидена и обща забрана за допълнителни разрешения (напр. за работа). Предложението за Директива посочва, че разрешението, следва да се дава в единния формат, установен с Регламент (ЕО) 1030/2002 на Съвета относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни.
Втората цел на предложението за Директива е по отношение на правата на законно работещи граждани на трети държави в държавата-членка. Предложението за Директива гарантира еднакви права на гражданите на трети държави с гражданите на приемащата държава-членка по отношение на труд, заплащане и напускане/освобождаване от работа, свобода на сдружаване, образование, вкл. право на професионално обучение, признаване на дипломи, сертификати и професионални квалификации.
В съдържателно отношение е необходимо да се знае, че предложението за Директива ще се прилага, както за гражданите от трета държава, които биха искали да пребивават и работят на територията на държавата-членка, така и за такива, които вече са легално пребиваващи в държавата-членка. Предвижда се, че Директивата няма да се прилага за граждани на трети страни – членове на семейства на гражданин на ЕС, които на това основание се движат свободно в общността; за приетите на територията на държава-членка граждани за период, който не надвишава шест месеца в рамките на една година; за бежанци; за получилите статут на дългосрочно пребиваващи в съответствие с Директива 2003/109/ЕО на Съвета относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни.
След приключване на обсъждането на проекта за директива, народните представители констатираха, че различието в подходите в предложението за директива и в установената практика в България не е малко. Ето защо при подготовката за транспонирането и приложението на предложението за Директива ще се наложат съответни законодателни и административни промени. Въпреки това обаче, по проекта на Директива за обща рамка относно трудовата миграция, може да се посочи, че България би могла по принцип да подкрепи проекта на директива на ЕП и Съвета. В предложението за Директива следва да се уредят повече хипотези, относно реда за подаване на молбите за кандидатстване и за провеждането на тест за достъп до пазара на труда. Системата на издаване на единно разрешение за работа и пребиваване е различна от прилаганата в България, тъй като двете решения се вземат от две различни министерства (МВР и МТСП) и са в отделни документи. При конкретни законодателни инициативи за улесняване на приема на граждани от трети държави, не е естествено някои държави-членки да поддържат преходни периоди за граждани на ЕС. Затова следва да се направи нова преценка на продължаването на преходния период за достъп до пазара на труда за гражданите на новоприетите държави-членки.
Съгласно разпоредбите на Глава Десета от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по труда и социалната политика прие с 15 гласа “за”, без гласове “против” и “въздържали се”, че намира за положителни позициите на Министерския съвет по т.24, относно Проект на Директива за обща рамка относно трудовата миграция, № 803-01-35, включен в Годишната работна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз.
Д-р Хасан Адемов, Председател на Комисията по
труда и социалната политика