Д О К Л А Д за първо четене на законопроект за публичния резервен пенсионен фонд, № 854-01-77, внесен от Лидия Сантова Шулева и група народни представители на 02.7.2008г.

---

XL НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Комисия по труда и социалната политика

ДО
Г-Н ГЕОРГИ ПИРИНСКИ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Д О К Л А Д
за първо четене на
законопроект за публичния резервен пенсионен фонд, № 854-01-77, внесен от Лидия Сантова Шулева и група народни представители на 02.7.2008г.


Комисията по труда и социалната политика, на редовно заседание, проведено на 23.07.2008., разгледа и обсъди законопроект за публичния резервен пенсионен фонд, внесен от Лидия Шулева и група народни представители.
В заседанието участваха г-н Лазар Лазаров – зам.министър на труда и социалната политика, г-н Кирил Желев – зам.министър на финансите, г-н Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, г-жа Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт, г-жа Асиа Гонева – секретар на КНСБ, г-н Димитър Манолов – вицепрезидент на КТ “Подкрепа” и др..
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от г-жа Лидия Шулева. В мотивите вносителите обстойно са представили демографската, икономическа и осигурителна среда в България, които са със сериозни негативни тенденции.Тревожен е факта, свързан с трайно отрицателния естествен прираст, който се отчита, вследствие на намалените нива на раждаемост и високата смъртност на българското население. Вторият основен мотив, довел до изработването на законопроекта са прекалено високите равнища на миграция, породена от комплексни причини, но най-вече от ниския жизнен стандарт на българите. Друг основен мотив за вносителите на законопроекта е застаряващото население в България, което е и европейски проблем, но у нас е в застрашителни за пенсионната система измерения. Нарушеният баланс между поколенията и застаряването застрашава дългосрочната стабилност на публичната пенсионна система. Според вносителите, предлагания законопроект е част от инструментите, с които трябва спешно да се обнови и модернизира българската пенсионна система.
В законопроекта се предвижда фондът да се създаде като самостоятелно юридическо лице със самостоятелно управление, независимо от държавния бюджет. Предвижда се двустепенна система на управление - Надзорен и Управителен съвет, като в Надзорния съвет се предвижда да влязат представители на правителството, парламента, президента, работодателските и синдикални организации, неправителствени организации и представител на Българската народна банка. Управителният съвет се предвижда да бъде чисто професионален орган. В него от 5 члена, 3-ма са професионални фонд-мениджъри, с най-високата квалификационна степен – трета, за финансови анализатори. Това са хора, които са управлявали големи фондове и които имат сериозна квалификация в управление на подобен род инвестиции. Вносителите допускат, че останалите двама членове трябва да имат или юридическо, или икономическо образование. Предвидено е сформирането на допълнителен – консултативен орган, който се нарича Инвестиционен комитет. Това е подпомагащ орган, който не е щатен към фонда, но чиято основна цел е да дава допълнителен, независим, експертен поглед върху дългосрочната инвестиционна програма на фонда и върху конкретните инвестиции, които този фонд ще прави. Представителите на този Инвестиционен комитет се излъчват от няколко институции, които са посочени в законопроекта. Това е борсата, Националната банка, Комисията за финансов надзор, Асоциацията на търговските банки, Асоциацията на пенсионните дружества. За членове на този комитет могат да бъдат канени мениджъри и на мултинационални банки.
В отделна глава вносителите са предвидили регламентите, чрез които да се избегне конфликт на интереси и да се гарантира прозрачност на всички видове инвестиции по портфейли, по региони, по срокове. Те трябва да бъдат публикувани в съответните специализирани сайтове.
На следващо място е предвидено фондът да има троен контрол. От една страна, той ще се контролира от Сметната палата, тъй като това са държавни пари. На второ място се предвижда контрол от страна на Комисията за финансов надзор, като контролът е сведен до този, който Комисията по финансов контрол упражнява върху пенсионните фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване. На трето място, тъй като отчитането на инвестициите е специфична дейност, се предвижда одитиране на фонда от независим одитор, като една одиторска компания не може повече от три последователни години да бъде одитор на фонда.
По отношение на приходите във фонда, вносителите предвиждат те да бъдат от бюджетния излишъка - минимум 25%, минимум 25% от приходите от приватизация, всички приходи от концесии и други приходи, за които би било взето решение, в рамките на държавния бюджет. Разходите на фонда са разделени на две. Първо са разходите, които са допустими от т. н. доходност на фонда. Предвиден е 5-годишен минимален период, в който да не се правят никакви разходи от фонда, от гледна точка на това да се постигне оптимална средна доходност за периода. Втория вид разходи е свързан с актуализация на пенсиите, които до момента са отпускани.
Вносителите на законопроекта са убедени, че целите, заложени в него са реалистични и възможни. Разчетите, които вносителите са направили доказват, че със закона ще се гарантира не само финансовата стабилност на т.н “сребърен фонд”, но и финансовата стабилност на страната. Пенсиите ще стават все по-стабилни и големи, което се отнася и до размерът на вторите пенсии. Пенсиите на пенсионерите, които ще получават само една от първия стълб, ще бъдат напълно гарантирани и актуализирани.
На народните представители от Комисията по труда и социалната политика бяха предоставени становищата по законопроекта на Министерството на труда и социалната политика, Националния осигурителен институт, Конфедерацията на независимите синдикати в България, Българската стопанска камара и Асоциацията на индустриалния капитал в България. Оценките на предлаганите промени в цитираните становища не са еднозначни. В някои от тях се отбелязва, че статутът на този фонд не е добре уреден. В тази връзка и предложената двустепенна система за управление на юридическото лице е не достатъчно целесъобразна.
По време на дискусията бяха изказани опасения относно липсата на инвестиционните ограничения по отношение на средствата във фонда. Предвид на обстоятелството, че една значителна част от тези средства ще бъдат инвестирани в процес, когато България ще се опитва да покрива критериите за влизане в еврозоната, биха могли да се създадат допълнителни усложнения. Не се споделят механизмите, по които ще се извършват разходите за дейността на фонда. Необяснимо е защо чрез този фонд се предлага реализирането на множество други политики. Не е ясно също основанието Управителният съвет на фонда да предоставя информация на Комисията за финансов надзор. Според някои изказвания този фонд е със същият статут, с какъвто са дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Ако той ще е с характеристиката на демографски фонд, то това не е необходимо. Всяка друга цел извън тази за стабилизирането на пенсионната система във връзка с промяната на демографската ситуация, в момента не е оправдана.
Народните представители се обединиха около становището, че законовото регламентиране на тази материя ще бъде гаранция за прозрачност и прилагане на утвърдени критерии при разходването на публичните средства, които да бъдат изразходвани единствено и само за пенсионни плащания в бъдеще време.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати “За” – 3 гласа, “Против” – 4 гласа, “Въздържали се” – 10 гласа, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо четене законопроект за публичния резервен пенсионен фонд, № 854-01-77, внесен от Лидия Сантова Шулева и група народни представители на 02.7.2008г.
Д-р Хасан Адемов, Председател на Комисията по труда и социалната политика