Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по труда и социалната политика
15/10/2008
Д О К Л А Д относно проект за решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2007г., № 802-03-20, внесен от Министерски съвет на 08.10.2008г.
XL НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Комисия по труда и социалната политика
ДО
Г-Н ГЕОРГИ ПИРИНСКИ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Д О К Л А Д
относно проект за решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2007г., № 802-03-20, внесен от Министерски съвет на 08.10.2008г.
Комисията по труда и социалната политика, на заседание, проведено на 15.10.2008г., разгледа и обсъди проект за решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2007г., № 802-03-20, внесен от Министерски съвет на 08.10.2008г.
В заседанието участваха г-н Ясен Янев – зам.министър на труда и социалната политика, г-жа Соня Костадинова – главен експерт в дирекция “Политика за младежта” в Държавната агенция за младежта и спорта, г-н Кольо Колев – от социологическа агенция “Медиана” и др.
Годишния доклад за младежта за 2007г. беше представен от г-жа Соня Костадинова.
Според вносителите Годишният доклад за младежта се изготвя за шеста поредна година след решение на Народното събрание от 3 април 2002 г. Тази година, на 19 септември в Министерския съвет е представен проект за решение за одобрение на Годишния доклад от министър Емел Етем, след задължителната съгласувателна процедура. На 7 октомври 2008 г. с Решение № 632 на Министерския съвет е одобрен Годишният доклад за младежта за 2007г. По същество в Доклада са очертани осем основни политики за развитие и промяна – демографията, социалният статус, образование, здравеопазване, трудовата реализация, свободното време, гражданската активност и рисковото поведение. Предложена е и една нова тематика, свързана с европейското измерение на българската младеж, на младия човек като гражданин на Република България и гражданин на Европа.
Представянето на Годишния доклад беше съсредоточено върху сферите, които са в ресора на социалната комисия, а именно изводите, свързани с политиката по доходите, безработицата и заетостта, демографската политика и др.
Първият сериозен извод, който се прави в Доклада е свързан с материалното положение на живот на младите хора, което се повишава всяка година. За илюстрация беше посочен процента на почиващите млади хора. От 36 процента през 2006г. през 2007г. процентите са 53. По отношение на научно-техническа среда, в която са българските младежи, извода също е положителен. В рамките на пет години са направени основни ремонти в 53 процента от училищата. Близо 100 процента от училищата са компютъризирани, като в повече от половината от тях кабинетите работят и в извънучебните часове по информатика. 60 процента от младите хора в страната имат достъп до компютър – в огромната си част в домовете си, като при учащите се този процент стига до 90 процента, в това число и до интернет. По отношение на владеенето на чужди езици в България 36 процента от младите хора в една или друга степен се справят.
В сферата на заетостта и безработицата се правят тревожни изводи, свързани с негативното влияние на ромския фактор, специално в измеренията на младежката безработица. Тази констатация се свързва тясно с ранното отпадане от образователната система на 22 процента от младите хора. Ранно отпаднали са тези младежи, които напускат училище преди завършване на средно образование. Отпадането от образователната система се концентрира около и преди четвърти клас. В Доклада се изследва пълната или функционалната неграмотност. Основен дял в тях се носи от ромската етническа група. Ромската етническа група в младежката възрастова група е между 13 – 15 процента. 60 процента от тях отпадат още в началната степен на образователната система, като само 10 процента изобщо от младите роми достигат до средно образование. Пълната функционална неграмотност обхваща 20 процента от младите роми. Шансът на тези хора да намерят реализация на трудовия пазар и то в сферата на все по-силната технологизация и автоматизация на производството е близък до нулата. Във физическо отношение това означава, че между 120 – 140 хиляди млади хора нямат никакъв шанс на пазара на труда.
В Годишния доклад се правят много важни констатации, свързани с отразяването на демографската криза върху младите хора и промяната на етническия състав на обществото.
В хода на проведените разисквания бяха поставени много въпроси, свързани с различните политики на Държавната агенция за младежта и спорта. Народните представители изразиха становището, че всички програми и проекти, които се правят за младите хора трябва да бъде доминиращи и изпреварващи. Бяха изразени и несъгласия с някои от препоръките и изводите в Годишния доклад, например свързани с Глава “Здравеопазване” и тези, свързани с нарастналия песимизъм на българските младежи. Трябва да се има предвид, че младежката политика е политика, която засяга много сектори, взаимно свързани един с друг. Много министерства поставят стратегически на първо място програмите, свързани с младите хора, осигурява се достатъчно голямо финансиране, но като че ли социалния ефект от тези мерки не е много голям.
Народните представители обсъдиха подробно твърденията на вносителите на Доклада, свързани със следните изводи: установява се задълбочаващо се етнизиране на всички проблеми на младежта; безработицата сред младите хора не намалява, въпреки намаляващия процент на безработицата като цяло; пълната или функционална неграмотност не може да бъде компенсирана с вторична квалификация и преквалификация; задълбочава се маргинализацията на ромската част от младежката група; няма голяма ефективност на прилаганите политики за младежта. Въпреки това и вносителите, и членовете на Комисията изразиха схващането си, че макар и бавно проблемите на младите хора в България намират своите решения.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати “за” – 14 гласа, “против” - няма и “въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да гласува Решение за приемане на Годишния доклад за младежта за 2007г., № 802-03-20, внесен от Министерски съвет на 08.10.2008г.
Д-р Хасан Адемов, Председател на Комисията по труда и социалната политика
XL НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Комисия по труда и социалната политика
ДО
Г-Н ГЕОРГИ ПИРИНСКИ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Д О К Л А Д
относно проект за решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2007г., № 802-03-20, внесен от Министерски съвет на 08.10.2008г.
Комисията по труда и социалната политика, на заседание, проведено на 15.10.2008г., разгледа и обсъди проект за решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2007г., № 802-03-20, внесен от Министерски съвет на 08.10.2008г.
В заседанието участваха г-н Ясен Янев – зам.министър на труда и социалната политика, г-жа Соня Костадинова – главен експерт в дирекция “Политика за младежта” в Държавната агенция за младежта и спорта, г-н Кольо Колев – от социологическа агенция “Медиана” и др.
Годишния доклад за младежта за 2007г. беше представен от г-жа Соня Костадинова.
Според вносителите Годишният доклад за младежта се изготвя за шеста поредна година след решение на Народното събрание от 3 април 2002 г. Тази година, на 19 септември в Министерския съвет е представен проект за решение за одобрение на Годишния доклад от министър Емел Етем, след задължителната съгласувателна процедура. На 7 октомври 2008 г. с Решение № 632 на Министерския съвет е одобрен Годишният доклад за младежта за 2007г. По същество в Доклада са очертани осем основни политики за развитие и промяна – демографията, социалният статус, образование, здравеопазване, трудовата реализация, свободното време, гражданската активност и рисковото поведение. Предложена е и една нова тематика, свързана с европейското измерение на българската младеж, на младия човек като гражданин на Република България и гражданин на Европа.
Представянето на Годишния доклад беше съсредоточено върху сферите, които са в ресора на социалната комисия, а именно изводите, свързани с политиката по доходите, безработицата и заетостта, демографската политика и др.
Първият сериозен извод, който се прави в Доклада е свързан с материалното положение на живот на младите хора, което се повишава всяка година. За илюстрация беше посочен процента на почиващите млади хора. От 36 процента през 2006г. през 2007г. процентите са 53. По отношение на научно-техническа среда, в която са българските младежи, извода също е положителен. В рамките на пет години са направени основни ремонти в 53 процента от училищата. Близо 100 процента от училищата са компютъризирани, като в повече от половината от тях кабинетите работят и в извънучебните часове по информатика. 60 процента от младите хора в страната имат достъп до компютър – в огромната си част в домовете си, като при учащите се този процент стига до 90 процента, в това число и до интернет. По отношение на владеенето на чужди езици в България 36 процента от младите хора в една или друга степен се справят.
В сферата на заетостта и безработицата се правят тревожни изводи, свързани с негативното влияние на ромския фактор, специално в измеренията на младежката безработица. Тази констатация се свързва тясно с ранното отпадане от образователната система на 22 процента от младите хора. Ранно отпаднали са тези младежи, които напускат училище преди завършване на средно образование. Отпадането от образователната система се концентрира около и преди четвърти клас. В Доклада се изследва пълната или функционалната неграмотност. Основен дял в тях се носи от ромската етническа група. Ромската етническа група в младежката възрастова група е между 13 – 15 процента. 60 процента от тях отпадат още в началната степен на образователната система, като само 10 процента изобщо от младите роми достигат до средно образование. Пълната функционална неграмотност обхваща 20 процента от младите роми. Шансът на тези хора да намерят реализация на трудовия пазар и то в сферата на все по-силната технологизация и автоматизация на производството е близък до нулата. Във физическо отношение това означава, че между 120 – 140 хиляди млади хора нямат никакъв шанс на пазара на труда.
В Годишния доклад се правят много важни констатации, свързани с отразяването на демографската криза върху младите хора и промяната на етническия състав на обществото.
В хода на проведените разисквания бяха поставени много въпроси, свързани с различните политики на Държавната агенция за младежта и спорта. Народните представители изразиха становището, че всички програми и проекти, които се правят за младите хора трябва да бъде доминиращи и изпреварващи. Бяха изразени и несъгласия с някои от препоръките и изводите в Годишния доклад, например свързани с Глава “Здравеопазване” и тези, свързани с нарастналия песимизъм на българските младежи. Трябва да се има предвид, че младежката политика е политика, която засяга много сектори, взаимно свързани един с друг. Много министерства поставят стратегически на първо място програмите, свързани с младите хора, осигурява се достатъчно голямо финансиране, но като че ли социалния ефект от тези мерки не е много голям.
Народните представители обсъдиха подробно твърденията на вносителите на Доклада, свързани със следните изводи: установява се задълбочаващо се етнизиране на всички проблеми на младежта; безработицата сред младите хора не намалява, въпреки намаляващия процент на безработицата като цяло; пълната или функционална неграмотност не може да бъде компенсирана с вторична квалификация и преквалификация; задълбочава се маргинализацията на ромската част от младежката група; няма голяма ефективност на прилаганите политики за младежта. Въпреки това и вносителите, и членовете на Комисията изразиха схващането си, че макар и бавно проблемите на младите хора в България намират своите решения.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати “за” – 14 гласа, “против” - няма и “въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да гласува Решение за приемане на Годишния доклад за младежта за 2007г., № 802-03-20, внесен от Министерски съвет на 08.10.2008г.
Д-р Хасан Адемов, Председател на Комисията по труда и социалната политика
