Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по труда и социалната политика
27/11/2008
Доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 802-01-54/10.07.2008г., внесен от Министерски съвет
НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по труда и социалната политика
ДО
Г-Н ГЕОРГИ ПИРИНСКИ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИИЕ
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
На заседания, проведени на 29 октомври, 26 и 27 ноември 2008г., Комисията по труда и социалната политика разгледа приетия на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 802-01-54/10.07.2008г., с вносител Министерски съвет, постъпилите писмени предложения и предложенията по време на заседанията.
Комисията предлага на Народното събрание за второ гласуване следния проект на
З А К О Н
за изменение и допълнение на Кодекса на труда
(обн., ДВ, бр. 26 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 27 от 1986 г., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г. - бр. 69 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г. - бр. 52 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40, 46, 59, 64 и 104 от 2007 г. и бр. 43 от 2008 г.)
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
§ 1. В чл. 7б, ал. 2 след думите “по чл. 7, ал. 2” се добавя “и чл. 7а”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. В чл. 7б, ал. 2, изречение първо след думите “по чл. 7, ал. 2” се добавя “и чл. 7а”.
§ 2. Член 10 се изменя така:
“Чл. 10. (1) Този кодекс се прилага за всички трудови правоотношения на български граждани и граждани на други държави - членки на Европейския съюз, Швейцария или на страните по Споразумението за Европейското икономическо пространство с български, смесени или чужди предприятия в страната, както и за техните трудови правоотношения с български предприятия в чужбина, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
(2) Този кодекс се прилага и за трудовите правоотношения на български граждани и граждани на други държави - членки на Европейския съюз, Швейцария или на страните по Споразумението за Европейското икономическо пространство, изпратени на работа в чужбина в чужди или в смесени предприятия, както и на чужди граждани, приети на работа в страната в български, смесени или чужди предприятия, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат за трудови правоотношения с международен елемент, ако страните са избрали трудовото им правоотношение да се урежда от законодателството на друга държава.
(4) Прилагането на ал. 1, 2 и 3 не лишава работника или служителя от защитата, която му осигуряват повелителните норми на законодателството на държава - членка на Европейския съюз, Швейцария или на страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на територията на която се полага трудът, когато те са по-благоприятни за работника или служителя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
“§ 2. Член 10 се изменя така:
Приложим закон при трудовите правоотношения
Чл.10 (1) Този кодекс се прилага за трудовите правоотношения на български граждани, граждани на държави-членки на Европейския съюз, на държави-страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария с работодатели в България, както и с български работодатели в чужбина, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за Република България
(2) Този кодекс се прилага и за трудовите правоотношения на български граждани, на граждани на държави-членки на Европейския съюз, на държави-страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, изпратени от български работодател на работа в друга държава в чуждо или смесено предприятие, както и на чужди граждани на работа в България, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за Република България
(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат за трудови правоотношения с международен елемент, ако страните са избрали трудовото им правоотношение да се урежда от законодателството на друга държава
(4) Прилагането на ал. 1, 2 и 3 не лишава работника или служителя от защитата, която му осигуряват повелителните норми на законодателството на държава - членка на Европейския съюз, на държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, на територията на която се полага трудът, когато те са по-благоприятни за работника или служителя.”
§ 3. В чл. 51б, ал. 1 думите “на основата на споразумение между националните им организации, чрез което се определят общи положения относно обхвата и процедурната рамка на отрасловите и браншовите договори” се заличават.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
§ 4. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 изречение второ се изменя така: “Към заявлението се прилагат подписан от страните екземпляр от договора и електронен образ на документа.”
2. Създава се нова ал. 5:
“(5) Копия на вписаните колективни трудови договори се предоставят служебно по ред, определен от министъра на труда и социалната политика, на Националния институт за помирение и арбитраж, който създава и поддържа информационна система за колективните трудови договори.”
3. Досегашната ал. 5 става ал. 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
§ 5. В чл. 55, ал. 2 след думите “по чл. 123” се добавя “и 123а”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
§ 6. В чл. 62, ал. 3 се създава изречение второ:
“Териториалната дирекция на Националната агенция по приходите в срок 3 работни дни изпраща копие от завереното уведомление на съответната дирекция “Инспекция по труда”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 6:
“§ 6. В чл. 62, ал. 3 се създава изречение второ: Националната агенция за приходите предоставя в реално време на оправомощени лица от дирекции “Инспекция по труда” електронен достъп до регистъра на трудовите договори и при поискване в срок 3 работни дни изпраща копие от съответното заверено уведомление”
Комисията предлага да се създаде нов § 7. Следващите параграфи се преномерират съответно.
“§ 7. В чл.114 изречение второ се заличава”
§ 7. В чл. 127 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 4 накрая се добавя “срещу подпис и се отбелязва датата на връчването”.
2. Алинея 3 се отменя.
Предложение на н.пр. Петър Попов:
В § 7, чл. 127, ал. 1:
1. т.4 се изменя така:
“4. в предприятие с повече от 50 работници и служители длъжностна характеристика, екземпляр от която се връчва на работника или служителя при сключване на трудовия договор срещу подпис, като се отбелязва датата на връчването”
2.създава се нова т.6 със следното съдържание:
“6. Длъжностните характеристики се разработват и изменят от работодателя съгласно общи принципи и правила, определени в наредба на министъра на труда и социалната политика”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8.
§ 8. Създава се чл. 128а:
“Задължения на работодателя за издаване на документи
Чл. 128а. (1) По писмено искане на работника или служителя работодателят е длъжен да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането.
(2) По писмено искане на работника или служителя работодателят е длъжен в срока по ал. 1 да му предостави обективна и справедлива характеристика за неговите професионални качества и за резултатите от трудовата му дейност или обективна и справедлива препоръка при кандидатстване за работа при друг работодател.
(3) При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.
§ 9. В чл. 139а се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) Не може да се установява ненормиран работен ден за работниците и служителите, които имат право на намалено работно време.”
2. Досегашните ал. 2 - 6 стават съответно ал. 3 - 7.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 10:
“§ 10. В чл. 139а се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) Не може да се установява ненормиран работен ден за работниците и служителите с намалено работно време.”
2. Досегашните ал. 2 - 6 стават съответно ал. 3 - 7.”
§ 10. В чл. 144, т. 5 тирето и думите “ако прекъсването й може да доведе до опасност за живота или здравето на хората и до повреждане на машини и материали” се заличават.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11.
§ 11. В чл. 163 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 7 и 8:
“(7) Когато майката и бащата се намират в брак или живеят в едно домакинство, бащата има право на 15-дневен отпуск при раждане на дете от датата на изписване на детето от лечебното заведение.
(8) Със съгласието на майката (осиновителката) след навършване на 6-месечна възраст на детето бащата (осиновителят) може да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 315 дни.”
2. Създава се ал. 9:
„(9) За времето, през което бащата (осиновителят) ползва отпуск по ал. 8, отпускът на майката се прекъсва.”
3. Досегашната ал. 7 става ал. 10 и се изменя така:
“(10) През време на отпуск по ал. 1-9 на лицата се изплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон.”
4. Досегашната ал. 8 става ал. 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12.
§ 12. В чл. 177 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думата “полученото” се заменя с “начисленото при същия работодател”.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Когато няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението по ал. 1 се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13.
§ 13. Член 181 се изменя така:
“Правила за вътрешния трудов ред
Чл. 181. (1) Работодателят е длъжен да издаде правилник за вътрешния трудов ред, в който конкретизира правата и задълженията на работниците и служителите и на работодателя по трудовото правоотношение и урежда организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност.
(2) Работодателят издава правилника за вътрешния трудов ред, след като проведе предварителни консултации с представителите на синдикалните организации в предприятието и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.”
Предложение на н.пр. Кр.Шаклиян и Л.Шулева:
В чл.181, ал.1 след думите ”съобразно особеностите на неговата дейност” се добавя “в предприятия с повече от 50 работници и служители”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14.
§ 14. В чл. 222, ал. 1 изречение първо се изменя така:
“При уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15.
§ 15. В глава единадесета “Професионална квалификация” преди чл. 229 се създават чл. 228а и 228б:
“Задължения на работодателя за поддържане и повишаване професионалната квалификация на работниците и служителите
Чл. 228а. (1) Работодателят е длъжен да осигурява условия за поддържане и повишаване професионалната квалификация на работниците и служителите за ефективно изпълнение на техните задължения по трудовото правоотношение в съответствие с изискванията на изпълняваната работа и бъдещото им професионално развитие.
(2) При продължително отсъствие на работника или служителя от работа работодателят е длъжен да му осигури условия за запознаване с новостите в работата, настъпили през времето на неговото отсъствие и за постигане на необходимото квалификационно равнище за ефективно изпълнение на трудовите му задължения.
Задължение на работника или служителя за поддържане и повишаване на професионалната квалификация
Чл. 228б. Работникът или служителят е длъжен да участва в организираните или финансираните от работодателя форми на обучение за поддържане и повишаване на професионалната си квалификация, за подобряване на професионалните си умения, както и да полага усилия за повишаване на квалификационното си равнище в съответствие с характера на изпълняваната работа.”
Предложение на н.пр. Петър Попов:
“§ 15. В глава единадесета “Професионална квалификация” се създават чл. 228а и 228б:
“Задължения на работодателя за поддържане и повишаване професионалната квалификация на работниците и служителите
Чл. 228а. (1) Работодателят е длъжен да осигурява условия за поддържане и повишаване професионалната квалификация на работниците и служителите за ефективно изпълнение на техните задължения в съответствие с изискванията на изпълняваната работа.
(2) При отсъствие на работника или служителя от работа поради временна неработоспособност и/ или отпуска по майчинство, работодателят е длъжен да му осигури условия за запознаване с новостите в работата, настъпили през времето на неговото отсъствие и за постигане на необходимото квалификационно равнище за ефективно изпълнение на трудовите му задължения.
Задължение на работника или служителя за поддържане и повишаване на професионалната квалификация
Чл. 228б. Работникът или служителят е длъжен да участва в организираните или финансираните от работодателя форми на обучение за поддържане на професионалната си квалификация и за подобряване на професионалните си умения в зависимост от характера на изпълняваната работа.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 16.
§ 16. В чл. 305, ал. 4 след думите “имат право на” се добавя “основен”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 17.
§ 17. В чл. 319 след думите “имат право на” се добавя “основен”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 18.
§ 18. В чл. 326, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се ново изречение второ: “В колективен трудов договор срокът на предизвестие при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 1 – 4 и т. 11 може да бъде поставен в зависимост от продължителността на трудовия стаж на работника или служителя при същия работодател.”
2. Досегашното изречение второ става изречение трето.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 19.
§ 19. В чл. 327 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 3а след думите “по чл. 123, ал. 1” се добавя “и чл. 123а, ал. 1”.
2. В т. 7 думите “като заместник на отсъстващ работник или служител” се заменят с “на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 или т.3”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20.
§ 20. В чл. 333 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 1 думите “или съпруга на лице, което отбива редовната си военна служба” се заличават.
2. Алинея 6 се изменя така:
“(6) Работник или служител, който ползва отпуск по чл. 163, може да бъде уволнен само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21.
§ 21. В чл. 348, ал. 2, изречение второ думите “паспорт или с декларация” се заменят с “писмена декларация”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 22.
§ 22. Създава се чл. 350а:
“Вписване на трудов стаж въз основа на съдебно решение
Чл. 350а. (1) Продължителността на трудовия стаж на работника или служителя, установен с влязло в сила съдебно решение, се вписва в трудовата му книжка.
(2) Вписването в трудовата книжка се извършва от работодателя, а когато той откаже или това се окаже невъзможно - от инспекцията по труда.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 22, който става § 23:
“§ 23. В раздел I на глава седемнадесета, след чл. 350 се създава чл. 350а:
“Вписване на трудов стаж въз основа на съдебно решение
Чл. 350а. Продължителността на трудовия стаж, установен със съдебно решение, се вписва в трудовата книжка от работодателя, а при отказ или когато това е невъзможно – от инспекцията по труда по седалището или адреса на работодателя.””
§ 23. В чл. 402 ал. 1 се изменя така:
“(1) Контролните органи в рамките на своята компетентност имат право:
1. да посещават по всяко време министерствата, другите ведомства, предприятията и местата, където се извършва работа, помещенията, ползвани от работниците и служителите, както и да изискват от лицата, които се намират на територията им, да се представят с документ за самоличност;
2. да изискват от работодателя обяснения, сведения и представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола;
3. да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, както и да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност, включително и данни за заплащането на труда;
4. да вземат проби, мостри и други подобни материали за лабораторни изследвания и анализи, да използват технически средства и апаратура и да правят измервания на фактори на работната среда във връзка с упражняването на контрола върху осъществяваната трудова дейност;
5. да установяват причините и обстоятелствата, при които са настъпили трудови злополуки.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 24.
§ 24. В чл. 404 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т.1 думите “Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда” и нейните органи” се заменят с „контролните органи на инспекцията по труда”;
б) в т. 2 думите „утвърждаването на проекти, както и” се заличават;
в) в т. 4 след думите “длъжностни лица” текста до края се заличава;
г) в т. 5 след думата „правоспособност” се поставя запетая и се добавя „както и работници и служители, ненавършили 18 години, за които е отнето разрешението за приемане на работа по чл. 302, ал. 2 и чл. 303, ал. 3”;
д) създава се т. 8:
“8. да дават задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване на нарушение, свързано с начисляване във ведомостите за заплати на сума, по-малка от сумата, която работодателят е изплатил на работника или служителя за извършената от него работа. В случай че предписанието не се изпълни в посочения в него срок или при повторно нарушение, контролните органи на инспекцията по труда могат да спрат дейността на предприятието до отстраняване на нарушението.”
2. Създава се ал. 4:
“(4) При прилагане на принудителните административни мерки контролните органи на инспекцията по труда не носят отговорност за причинени вреди.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 25.
§ 25. Член 405а се изменя така:
“Чл. 405а. (1) Контролните органи на инспекцията по труда обявяват с постановление съществуването на трудово правоотношение, когато установят, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение.
(2) Постановление по ал. 1 се издава и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението.
(3) Отношенията между страните до издаване на постановлението по ал. 1 се уреждат като при действителен трудов договор, ако работникът или служителят е бил добросъвестен.
(4) Въз основа на постановлението по ал. 1 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. В случаите по ал. 1, изречение трето трудовият договор се сключва от датата на възникването на трудовото правоотношение, определена в постановлението. Ако такава дата не е определена, трудовият договор се сключва от датата на издаване на постановлението.
(5) Предписание на работодателя по ал. 4 не се дава в случай на смърт на работника или служителя.
(6) В случаите по ал. 4, когато между страните не се сключи трудов договор, постановлението по ал. 1 замества трудовия договор и той се смята за сключен за неопределено време при 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден.
(7) Работодателят може да обжалва предписанието по ал. 4, а в случаите по ал. 2 – постановлението, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по своето седалище или постоянен адрес в 14-дневен срок от връчването му. Обжалването не спира изпълнението на акта.
(8) Ако съдът отмени обжалвания акт, работодателят може да прекрати трудовия договор едностранно без предизвестие.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 25, който става § 26:
“§ 26. Член 405а се изменя така:
“Обявяване съществуването на трудово правоотношение
Чл. 405а. (1) Когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение.
(2) Постановление по ал. 1 се издава и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението на чл. 1, ал.2.
(3) Отношенията между страните до издаване на постановлението по ал.1 се уреждат като при действителен трудов договор, ако работникът или служителят е бил добросъвестен при постъпването му на работа.
(4) Въз основа на постановлението по ал. 1 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. В случаите по ал. 1, изречение трето трудовият договор се сключва от датата на възникването на трудовото правоотношение, определена в постановлението. Ако такава дата не е определена, трудовият договор се сключва от датата на издаване на постановлението.
(5) Предписание на работодателя по ал. 4 не се дава в случай на смърт на работника или служителя.
(6) В случаите по ал. 4, когато между страните не се сключи трудов договор, постановлението по ал. 1 замества трудовия договор и той се смята за сключен за неопределено време при 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден.
(7) Работодателят може да обжалва предписанието по ал. 4, а в случаите по ал. 2 – постановлението, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по своето седалище или постоянен адрес в 14-дневен срок от връчването му. Обжалването не спира изпълнението на акта.
(8) Ако съдът отмени обжалвания акт, работодателят може да прекрати трудовия договор едностранно без предизвестие.”
§ 26. Член 408 се изменя така:
“Ревизионна книга
Чл. 408. (1) Констатациите от извършените проверки и предписанията на контролните органи за спазване на трудовото законодателство се вписват в ревизионна книга.
(2) Работодателят е длъжен да осигури отделни ревизионни книги в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд. Те се предоставят задължително на контролните органи при извършване на проверки.
(3) Ревизионната книга се заверява от инспекцията по труда по седалището на предприятието или на неговите поделения или по местонахождението на обектите и работните площадки, както и на другите места, на които се полага наемен труд.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 27.
§ 27. В раздел II на глава деветнадесета се създава чл. 412а:
“Видове административни наказания
Чл. 412а. За нарушения на трудовото законодателство се налагат следните видове административни наказания:
1. глоба – на физическите лица;
2. имуществена санкция - за юридическите лица и за едноличните търговци.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 28.
§ 28. В чл. 413 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “от 20 до 250 лв.” се заменят с “от 100 до 500 лв.”
2. В ал. 2 думите “от 1500 до 5000 лв.” се заменят с “от 10 000 до
15 000 лв.”, а думите “от 250 до 1000 лв.” – с “от 2500 до 10 000 лв.”
3. В ал. 3:
а) в т. 1 думите “от 40 до 500 лв.” се заменят с “от 500 до 1000 лв.”;
б) в т. 2 думите “от 3000 до 10 000 лв.” се заменят с “от 20 000 до 30 000 лв.”, а думите “от 500 до 2000 лв.” – с “от 5000 до 20 000 лв.”
Предложение на н.пр. Кр. Шаклиян и Л. Шулева:
В чл.413 се правят следните изменения:
1. В ал.1 думите “от 20 до 250 лв” се заменят с “от 50 до 400 лв.”.
2. В ал. 2 думите “1 500 до 5 000 лв.” се заменят с “ от 2000 до 8000”, а думите “от 250 до 1 000 лв.” се заменят с “ от 500 до 2 000лв."
3. В ал.3:
а) в т.1 думите “от 40 до 500 лв.” се заменят с “от 100 до 800 лв.”;
б) в т.2 думите “от 3 000 до 10 000 лв.” се заменят с “от 5 000 до 15 000 лв.” , а думите “ от 500 до 2 000 лв.” с “ от 1 000 до 5 000 лв.”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на н.пр. Христина Христова:
В чл.413 се правят следните изменения:
1. В ал.1 думите “от 20 до 250” се заменят с “от 50 до 500лв.”
2. В ал. 2 думите “1 500 до 5 000лв-“ се заменят с “от 3 000 до 10 000лв.”, а думите “от 250 до 1 000лв.” – с “от 500 до 2 000лв.”
3. В ал.3 се правят следните изменения:
а) в т.1 думите “от 40 до 500лв.” се заменят с “от 100 до 1 000лв.”
б) в т.2 думите “от 3 000 до 10 000лв.” се заменят с “от 6 000 до 20 000лв.”, а думите “от 500 до 2 000лв.”- с “от 1 000 до 4 000лв.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 29.
§ 29. В чл. 414 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “от 1500 до 5000 лв.” се заменят с “от 10 000 до
15 000 лв.”, а думите “от 250 до 1000 лв.” – с “от 2500 до 10 000 лв.”
2. В ал. 2 думите “от 3000 до 10 000 лв.” се заменят с “от 20 000 до 30 000 лв.”, а думите “от 500 до 2000 лв.” – с “от 5000 до 20 000 лв.”
3. В ал. 3 думите “от 1000 до 1500 лв.” се заменят с “15 000 лв.”, а думите “1000 лв.” – с “10 000 лв.”
Предложение на н.пр. Кр. Шаклиян и Л. Шулева:
В чл.414 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “от 1500 до 5000 лв.” се изменят с “от 2 000 до
8 000 лв.”, а думите “от 250 до 1000 лв.” – с “от 500 до 2 000 лв.”
2. В ал. 2 думите “от 3000 до 10 000 лв.” се заменят с “от 5 000 до 15 000 лв.”, а думите “от 500 до 2000 лв.” – с “от 1 000 до 5 000 лв.”
3. В ал. 3 думите “от 1 000 до 1 500 лв.” се заменят с “от 2 000 до 3 000 лв.”, а думите “1000 лв.” – с “2 000 лв.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 30.
§ 30. В чл. 415 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “от 250 до 2000 лв.” се заменят с “от 2500 до
10 000 лв.”
2. В ал. 2 думите “от 4000 до 10 000 лв.” се заменят с “20 000 лв.”, а думите “от 1000 до 5000 лв.” – с “10 000 лв.”
Предложение на н.пр. Кр. Шаклиян и Л. Шулева:
В чл.415 се правят следните изменения:
1. В ал.1 думите “от 250 до 2 000 лв.” се заменят с “от 500 до
3 000 лв.”
2. В ал. 2 думите “от 4000 до 10 000 лв.” се заменят с “от 6 000 до 15 000 лв.”, а думите “от 1000 до 5000 лв.” – с “от 2 000 до 10 000 лв.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 31.
§ 31. Създават се чл. 415а, 415б, 415в, 415г и 415д:
“Задължение за внасяне на имуществени санкции и глоби по наказателни постановления
Чл. 415а. Работодател, длъжностно лице или работник или служител е длъжен в едномесечен срок от влизане в сила на наказателното постановление да плати наложената му имуществена санкция или глоба.
Отговорност за невнасяне на имуществени санкции и глоби по наказателни постановления
Чл. 415б. Работодател, длъжностно лице или работник или служител, който в едномесечен срок от влизане в сила на наказателното постановление не плати наложената му имуществена санкция или глоба, дължи лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 20 пункта.
Отговорност за маловажно нарушение
Чл. 415в. За нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, виновното лице се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 50 до 100 лв.
Споразумение за прекратяване на административнонаказателното производство
Чл. 415г. (1) До издаване на наказателното постановление, но не по-късно от 30 дни от съставяне на акта за установяване на административно нарушение, между административнонаказващия орган и нарушителя може да бъде постигнато споразумение за прекратяване на административнонаказателното производство, освен в случаите, когато деянието съставлява престъпление.
(2) Споразумението се изготвя в писмена форма и съдържа съгласието на административнонаказващия орган и нарушителя по следните въпроси:
1. извършено ли е деянието, извършено ли е то от нарушителя, извършено ли е виновно и съставлява ли административно нарушение;
2. какъв да бъде видът и размерът на наказанието.
(3) Със споразумението не може да се определя:
1. наказание от вид, различен от предвидения в закона за конкретното административно нарушение;
2. размер на глобата или на имуществената санкция, по-нисък от минималния, предвиден за конкретното административното нарушение.
(4) Споразумението се подписва от административно-наказващия орган и от нарушителя или от негов изрично упълномощен представител.
(5) В 14-дневен срок от подписване на споразумението за прекратяване на административно-наказателното производство изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" или упълномощено от него длъжностно лице издава решение.
(6) Споразумението за прекратяване на административно-наказателното производство се одобрява, ако:
1. са спазени изискванията на закона;
2. определената с него глоба или имуществена санкция е заплатена или обезпечена по сметка на контролния орган.
(7) Решението по ал. 5 не подлежи на обжалване.
(8) Споразумението за прекратяване на административно-наказателното производство влиза в сила от датата на одобряването му. Споразумението има последиците на влязло в сила наказателно постановление.
(9) В случаите, когато споразумението за прекратяване на административно-наказателното производство не бъде одобрено, административно-наказващият орган издава наказателно постановление.
Разсрочване на задължения
Чл. 415д. (1) По искане на нарушителя или на негов изрично упълномощен представител за вземанията от влезли в сила наказателни постановления, издадени от изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” или упълномощено от него лице, може да се разреши разсрочване на плащането на дължимите суми съгласно одобрен погасителен план.
(2) Разсрочване се допуска, когато се установи, че наличните парични средства на нарушителя не са достатъчни за погасяване на задълженията му по влезли в сила наказателни постановления, но може да се направи обосновано предположение, че затрудненията са временни и при разсрочване на задълженията длъжникът ще бъде в състояние да ги изплати.
(3) За периода на разсрочване нарушителят дължи лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 20 пункта.
(4) Разсрочване не се разрешава по отношение на работодател, за когото има решение за прекратяване с ликвидация или за когото е открито производство по несъстоятелност, както и след като бъде определен начинът на продажба по чл. 238 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(5) Към искането по ал. 1 се прилагат:
1. декларация за семейното и имуществено състояние и за годишния доход на длъжника за 12 месеца преди искането – за физическо лице;
2. декларация и за всички други публични задължения, включително лихвите по тях, както и за всички задължения към частни кредитори и лихвите по тях;
3. погасителен план за разсрочване на задълженията;
4. доказателства за финансово-икономическото състояние на длъжника и перспективна програма за развитие - за едноличен търговец, юридическо лице или приравнено на него;
5. отчет за приходите и разходите на нарушителя за предходната отчетна финансова година – за едноличен търговец, юридическо лице или приравнено на него;
6. баланс за предходната отчетна финансова година и за последния отчетен период - за едноличен търговец, юридическо лице или приравнено на него.
(6) Решението за разсрочване се издава от:
1. директора на дирекция “Инспекция по труда”- за задължения от имуществени санкции до 5000 лв. - за срок до една година, а за задължения от глоби до 5000 лв. - за срок до две години;
2. изпълнителния директор на Главна инспекция по труда - за задължения над 5000 лв. - за срок до три години.
(7) С решението за разсрочване се определят крайният срок, погасителните вноски и други условия, в това число последиците от неспазването им.
(8) За периода на разсрочването спира да тече давността за вземанията по влезлите в сила наказателни постановления.
(9) Отказът за разсрочване не подлежи на обжалване.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 32.
§ 32. Член 416 се изменя така:
“Установяване на нарушенията, издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления
Чл. 416. (1) Нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.
(2) Когато контролен орган е съставил акт за административно нарушение по време на проверката, но този акт не може да бъде връчен веднага, той вписва съдържанието на акта в ревизионната книга.
(3) Актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401.
(4) В случаите по ал. 2 актът за установяване на административно нарушение се смята за връчен след изтичане на 3-дневен срок от датата на вписването, а в случаите на ал. 3, изречение второ - след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението.
(5) Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от упълномощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите.
(6) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления стават по реда, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания, доколкото с този кодекс не е установен друг ред.
(7) Наказателните постановления, с които се налагат административни наказания по чл. 415б, не подлежат на обжалване пред съда.
(8) Нарушението е повторно, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.
(9) Сумите, събрани от наложени имуществени санкции и глоби по реда на този раздел, се разпределят, както следва:
1. шестдесет на сто постъпват по бюджета на Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда”;
2. четиридесет на сто постъпват по бюджета на фонд “Условия на труд” и се разходват за дейностите, определени в чл. 46, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
(10) Средствата по ал. 9, т. 1 се разходват, както следва:
1. деветдесет на сто за подобряване на материално-техническата база на агенцията, усъвършенстване и развитие на контролната дейност, повишаване квалификацията на служителите, реализиране на социални програми за служителите и допълнително материално стимулиране на служителите – по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” след одобрение от министъра на труда и социалната политика; средствата за допълнително материално стимулиране на служителите не могат да надвишават 35 на сто от общия размер на събраните суми по ал. 9;
2. десет на сто за допълнително материално стимулиране към основната заплата на служители от Министерството на труда и социалната политика – при условия и по ред, определени от министъра на труда и социалната политика.”
Предложение на н.пр. Кр. Шаклиян и Л. Шулева:
Новата ал.10 на чл.416 се променя така:
“(10) Средствата по ал.9, т.1 се разходват за подобряване на материално-техническата база на агенцията и повишаване квалификацията на служителите.”
Предложение на КСЗ относно § 32:
В чл. 416 се правят следните изменения и допълнения:
1. в ал. 1, в изречение първо думите “държавните контролни органи” да се заменят с “контролните органи по чл. 399, чл. 400 и чл. 401” и изречение второ да отпадне.
2. в ал.3 изречение първо да се измени така: “Актът за установяване на административна нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка.”, а изречение второ да отпадне.
3. в ал. 5 пред думата”органи” се добавя “контролни”, а думата “упълномощени” се заменя с “определени”.
4. ал. 8 да се запише систематично като нова т. 13 в § 1 на Допълнителните разпоредби.
5. ал.9 да отпадне
6. ал.10 за отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 33.
§ 33. В § 1, т. 10, буква “а” от допълнителните разпоредби думите “БУЛСТАТ, данъчен номер” се заменят с “ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 34.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията подкрепя това наименование.
§ 34. В Закона за защита от дискриминация (обн., ДВ, бр. 86 от
2003 г.; изм. и доп., бр. 70 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 30 и 68 от 2006 г.,
бр. 59 и 100 от 2007 г. и бр. 69 от 2008г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 13 се създава ал. 3:
“(3) Когато майката, която ползва отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на дете, или лицето, което ползва отпуск по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда или за отглеждане на дете, се върне на работа поради изтичане на отпуска или поради прекъсване на ползването му, има право да заеме същата длъжност или друга, равностойна на нея, и да се възползва от всяко подобрение на условията на труд, на което би имало право, ако не беше в отпуск.”
2. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 2 след думите “в брой или в натура” се добавя “независимо от срока на трудовия договор и продължителността на работното време”;
б) създава се ал. 4:
“(4) След завръщане от отпуск в случаите по чл. 13, ал. 3 при наличие на индексиране на заплатите на работниците и служителите трудовото възнаграждение на лицето, ползвало отпуска, се индексира със съответния на останалите работници и служители процент.”
3. В чл. 15:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
“(2) След завръщане от отпуск за бременност и раждане и/или за отглеждане на дете при наличие на въведена технологична промяна на лицето по чл. 13, ал. 3 се осигурява обучение за придобиване на съответна на промените професионална квалификация.”
4. Заглавието “Допълнителна разпоредба” се заменя с “Допълнителни разпоредби” и се създава § 1а:
“§ 1а. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена), (ОВ, L 204 от 26 юли 2006 г.).”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 35.
§ 35. В Закона за здравословни и безопасни условия на труд (обн., ДВ, бр. 124 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 86 от 1999 г., бр. 64 и 92 от 2000 г., бр. 25 и 111 от 2001 г., бр. 18 и 114 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 76 от 2005 г., бр. 33, 48, 102 и 105 от 2006 г. и бр. 40 от 2007 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Член 15 се изменя така:
“Чл. 15. (1) Лицата по чл. 14, ал. 1 подават годишна декларация в териториалната дирекция "Инспекция по труда" по адреса на регистрация на предприятието в срок до 30 април на следващата година.
(2) Формата, съдържанието, редът и начинът за подаване и съхраняване на декларацията по ал. 1 се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика.
(3) Когато няма промяна в обстоятелствата, подлежащи на деклариране, не се подава годишна декларация, за което лицата по чл. 14,
ал. 1 уведомяват писмено териториалната дирекция “Инспекция по труда” в срока по ал. 1.”
2. Създава се чл. 36а:
“Чл. 36а. (1) На всеки 5 години министърът на труда и социалната политика след консултации с организациите на работодателите и на работниците и служителите, признати за представителни на национално равнище, представя на Европейската комисия единен доклад относно практическото прилагане на:
1. Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждането на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място;
2. Специалните директиви по чл. 16, § 1 на Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждането на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място;
3. Директива 91/383/ЕИО на Съвета от 25 юни 1991 г. за допълнение на мерките за насърчаване на подобряването на безопасността и здравето на работното място на работниците на срочно трудово правоотношение или временно трудово правоотношение; Директива 92/29/ЕИО на Съвета от
31 март 1992 г. относно минималните изисквания за безопасност и здраве за подобряване на медицинското обслужване на борда на плавателните съдове; Директива 94/33/ЕО на Съвета от 22 юни 1994 г. за закрила на младите хора на работното място и Директива 83/447/ЕИО на Съвета от 19 септември 1983 г. относно защитата на работещите от рискове, свързани с експозиция на азбест при работа.
(2) Докладът по ал. 1 се изготвя в съответствие с определени от Европейската комисия структура и съдържание.
(3) Докладът по ал. 1 се представя на Европейската комисия в срок 12 месеца след края на 5-годишния период, за който се отнася.”
3. В допълнителните разпоредби:
а) в § 1 се създава т. 11:
„11. „Специалните директиви по чл. 16, § 1 на Директива 89/391/ЕЕС” са директиви в следните области: работни места; работно оборудване; работа с видеодисплеи; работа с тежки товари, която води до риск от гръбначни увреждания; временни и подвижни работни площадки; риболов и селско стопанство.”;
б) създава се § 1а:
„§ 1а. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждането на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (ОВ, L 183 от 29 юни 1989 г.).”
4. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 4а:
„§ 4а. Първият доклад по чл. 36а обхваща периода от 2007 до 2012 г.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 36.
§36. Параграф 11 влиза в сила от 1 януари 2009г.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 36, който става § 37 и предлага следната редакция:
“§ 37. Разпоредбата на § 12 относно чл. 163 влиза в сила от 1 януари 2009г.”
Д-р Хасан Адемов, Председател на Комисията по труда и социалната политика
НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по труда и социалната политика
ДО
Г-Н ГЕОРГИ ПИРИНСКИ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИИЕ
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
На заседания, проведени на 29 октомври, 26 и 27 ноември 2008г., Комисията по труда и социалната политика разгледа приетия на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 802-01-54/10.07.2008г., с вносител Министерски съвет, постъпилите писмени предложения и предложенията по време на заседанията.
Комисията предлага на Народното събрание за второ гласуване следния проект на
З А К О Н
за изменение и допълнение на Кодекса на труда
(обн., ДВ, бр. 26 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 27 от 1986 г., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г. - бр. 69 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г. - бр. 52 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40, 46, 59, 64 и 104 от 2007 г. и бр. 43 от 2008 г.)
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
§ 1. В чл. 7б, ал. 2 след думите “по чл. 7, ал. 2” се добавя “и чл. 7а”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. В чл. 7б, ал. 2, изречение първо след думите “по чл. 7, ал. 2” се добавя “и чл. 7а”.
§ 2. Член 10 се изменя така:
“Чл. 10. (1) Този кодекс се прилага за всички трудови правоотношения на български граждани и граждани на други държави - членки на Европейския съюз, Швейцария или на страните по Споразумението за Европейското икономическо пространство с български, смесени или чужди предприятия в страната, както и за техните трудови правоотношения с български предприятия в чужбина, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
(2) Този кодекс се прилага и за трудовите правоотношения на български граждани и граждани на други държави - членки на Европейския съюз, Швейцария или на страните по Споразумението за Европейското икономическо пространство, изпратени на работа в чужбина в чужди или в смесени предприятия, както и на чужди граждани, приети на работа в страната в български, смесени или чужди предприятия, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат за трудови правоотношения с международен елемент, ако страните са избрали трудовото им правоотношение да се урежда от законодателството на друга държава.
(4) Прилагането на ал. 1, 2 и 3 не лишава работника или служителя от защитата, която му осигуряват повелителните норми на законодателството на държава - членка на Европейския съюз, Швейцария или на страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на територията на която се полага трудът, когато те са по-благоприятни за работника или служителя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
“§ 2. Член 10 се изменя така:
Приложим закон при трудовите правоотношения
Чл.10 (1) Този кодекс се прилага за трудовите правоотношения на български граждани, граждани на държави-членки на Европейския съюз, на държави-страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария с работодатели в България, както и с български работодатели в чужбина, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за Република България
(2) Този кодекс се прилага и за трудовите правоотношения на български граждани, на граждани на държави-членки на Европейския съюз, на държави-страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, изпратени от български работодател на работа в друга държава в чуждо или смесено предприятие, както и на чужди граждани на работа в България, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за Република България
(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат за трудови правоотношения с международен елемент, ако страните са избрали трудовото им правоотношение да се урежда от законодателството на друга държава
(4) Прилагането на ал. 1, 2 и 3 не лишава работника или служителя от защитата, която му осигуряват повелителните норми на законодателството на държава - членка на Европейския съюз, на държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, на територията на която се полага трудът, когато те са по-благоприятни за работника или служителя.”
§ 3. В чл. 51б, ал. 1 думите “на основата на споразумение между националните им организации, чрез което се определят общи положения относно обхвата и процедурната рамка на отрасловите и браншовите договори” се заличават.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
§ 4. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 изречение второ се изменя така: “Към заявлението се прилагат подписан от страните екземпляр от договора и електронен образ на документа.”
2. Създава се нова ал. 5:
“(5) Копия на вписаните колективни трудови договори се предоставят служебно по ред, определен от министъра на труда и социалната политика, на Националния институт за помирение и арбитраж, който създава и поддържа информационна система за колективните трудови договори.”
3. Досегашната ал. 5 става ал. 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
§ 5. В чл. 55, ал. 2 след думите “по чл. 123” се добавя “и 123а”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
§ 6. В чл. 62, ал. 3 се създава изречение второ:
“Териториалната дирекция на Националната агенция по приходите в срок 3 работни дни изпраща копие от завереното уведомление на съответната дирекция “Инспекция по труда”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 6:
“§ 6. В чл. 62, ал. 3 се създава изречение второ: Националната агенция за приходите предоставя в реално време на оправомощени лица от дирекции “Инспекция по труда” електронен достъп до регистъра на трудовите договори и при поискване в срок 3 работни дни изпраща копие от съответното заверено уведомление”
Комисията предлага да се създаде нов § 7. Следващите параграфи се преномерират съответно.
“§ 7. В чл.114 изречение второ се заличава”
§ 7. В чл. 127 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 4 накрая се добавя “срещу подпис и се отбелязва датата на връчването”.
2. Алинея 3 се отменя.
Предложение на н.пр. Петър Попов:
В § 7, чл. 127, ал. 1:
1. т.4 се изменя така:
“4. в предприятие с повече от 50 работници и служители длъжностна характеристика, екземпляр от която се връчва на работника или служителя при сключване на трудовия договор срещу подпис, като се отбелязва датата на връчването”
2.създава се нова т.6 със следното съдържание:
“6. Длъжностните характеристики се разработват и изменят от работодателя съгласно общи принципи и правила, определени в наредба на министъра на труда и социалната политика”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8.
§ 8. Създава се чл. 128а:
“Задължения на работодателя за издаване на документи
Чл. 128а. (1) По писмено искане на работника или служителя работодателят е длъжен да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането.
(2) По писмено искане на работника или служителя работодателят е длъжен в срока по ал. 1 да му предостави обективна и справедлива характеристика за неговите професионални качества и за резултатите от трудовата му дейност или обективна и справедлива препоръка при кандидатстване за работа при друг работодател.
(3) При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.
§ 9. В чл. 139а се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) Не може да се установява ненормиран работен ден за работниците и служителите, които имат право на намалено работно време.”
2. Досегашните ал. 2 - 6 стават съответно ал. 3 - 7.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 10:
“§ 10. В чл. 139а се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) Не може да се установява ненормиран работен ден за работниците и служителите с намалено работно време.”
2. Досегашните ал. 2 - 6 стават съответно ал. 3 - 7.”
§ 10. В чл. 144, т. 5 тирето и думите “ако прекъсването й може да доведе до опасност за живота или здравето на хората и до повреждане на машини и материали” се заличават.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11.
§ 11. В чл. 163 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 7 и 8:
“(7) Когато майката и бащата се намират в брак или живеят в едно домакинство, бащата има право на 15-дневен отпуск при раждане на дете от датата на изписване на детето от лечебното заведение.
(8) Със съгласието на майката (осиновителката) след навършване на 6-месечна възраст на детето бащата (осиновителят) може да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 315 дни.”
2. Създава се ал. 9:
„(9) За времето, през което бащата (осиновителят) ползва отпуск по ал. 8, отпускът на майката се прекъсва.”
3. Досегашната ал. 7 става ал. 10 и се изменя така:
“(10) През време на отпуск по ал. 1-9 на лицата се изплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон.”
4. Досегашната ал. 8 става ал. 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12.
§ 12. В чл. 177 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думата “полученото” се заменя с “начисленото при същия работодател”.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Когато няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението по ал. 1 се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13.
§ 13. Член 181 се изменя така:
“Правила за вътрешния трудов ред
Чл. 181. (1) Работодателят е длъжен да издаде правилник за вътрешния трудов ред, в който конкретизира правата и задълженията на работниците и служителите и на работодателя по трудовото правоотношение и урежда организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност.
(2) Работодателят издава правилника за вътрешния трудов ред, след като проведе предварителни консултации с представителите на синдикалните организации в предприятието и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.”
Предложение на н.пр. Кр.Шаклиян и Л.Шулева:
В чл.181, ал.1 след думите ”съобразно особеностите на неговата дейност” се добавя “в предприятия с повече от 50 работници и служители”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14.
§ 14. В чл. 222, ал. 1 изречение първо се изменя така:
“При уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15.
§ 15. В глава единадесета “Професионална квалификация” преди чл. 229 се създават чл. 228а и 228б:
“Задължения на работодателя за поддържане и повишаване професионалната квалификация на работниците и служителите
Чл. 228а. (1) Работодателят е длъжен да осигурява условия за поддържане и повишаване професионалната квалификация на работниците и служителите за ефективно изпълнение на техните задължения по трудовото правоотношение в съответствие с изискванията на изпълняваната работа и бъдещото им професионално развитие.
(2) При продължително отсъствие на работника или служителя от работа работодателят е длъжен да му осигури условия за запознаване с новостите в работата, настъпили през времето на неговото отсъствие и за постигане на необходимото квалификационно равнище за ефективно изпълнение на трудовите му задължения.
Задължение на работника или служителя за поддържане и повишаване на професионалната квалификация
Чл. 228б. Работникът или служителят е длъжен да участва в организираните или финансираните от работодателя форми на обучение за поддържане и повишаване на професионалната си квалификация, за подобряване на професионалните си умения, както и да полага усилия за повишаване на квалификационното си равнище в съответствие с характера на изпълняваната работа.”
Предложение на н.пр. Петър Попов:
“§ 15. В глава единадесета “Професионална квалификация” се създават чл. 228а и 228б:
“Задължения на работодателя за поддържане и повишаване професионалната квалификация на работниците и служителите
Чл. 228а. (1) Работодателят е длъжен да осигурява условия за поддържане и повишаване професионалната квалификация на работниците и служителите за ефективно изпълнение на техните задължения в съответствие с изискванията на изпълняваната работа.
(2) При отсъствие на работника или служителя от работа поради временна неработоспособност и/ или отпуска по майчинство, работодателят е длъжен да му осигури условия за запознаване с новостите в работата, настъпили през времето на неговото отсъствие и за постигане на необходимото квалификационно равнище за ефективно изпълнение на трудовите му задължения.
Задължение на работника или служителя за поддържане и повишаване на професионалната квалификация
Чл. 228б. Работникът или служителят е длъжен да участва в организираните или финансираните от работодателя форми на обучение за поддържане на професионалната си квалификация и за подобряване на професионалните си умения в зависимост от характера на изпълняваната работа.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 16.
§ 16. В чл. 305, ал. 4 след думите “имат право на” се добавя “основен”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 17.
§ 17. В чл. 319 след думите “имат право на” се добавя “основен”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 18.
§ 18. В чл. 326, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се ново изречение второ: “В колективен трудов договор срокът на предизвестие при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 1 – 4 и т. 11 може да бъде поставен в зависимост от продължителността на трудовия стаж на работника или служителя при същия работодател.”
2. Досегашното изречение второ става изречение трето.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 19.
§ 19. В чл. 327 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 3а след думите “по чл. 123, ал. 1” се добавя “и чл. 123а, ал. 1”.
2. В т. 7 думите “като заместник на отсъстващ работник или служител” се заменят с “на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 или т.3”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20.
§ 20. В чл. 333 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 1 думите “или съпруга на лице, което отбива редовната си военна служба” се заличават.
2. Алинея 6 се изменя така:
“(6) Работник или служител, който ползва отпуск по чл. 163, може да бъде уволнен само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21.
§ 21. В чл. 348, ал. 2, изречение второ думите “паспорт или с декларация” се заменят с “писмена декларация”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 22.
§ 22. Създава се чл. 350а:
“Вписване на трудов стаж въз основа на съдебно решение
Чл. 350а. (1) Продължителността на трудовия стаж на работника или служителя, установен с влязло в сила съдебно решение, се вписва в трудовата му книжка.
(2) Вписването в трудовата книжка се извършва от работодателя, а когато той откаже или това се окаже невъзможно - от инспекцията по труда.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 22, който става § 23:
“§ 23. В раздел I на глава седемнадесета, след чл. 350 се създава чл. 350а:
“Вписване на трудов стаж въз основа на съдебно решение
Чл. 350а. Продължителността на трудовия стаж, установен със съдебно решение, се вписва в трудовата книжка от работодателя, а при отказ или когато това е невъзможно – от инспекцията по труда по седалището или адреса на работодателя.””
§ 23. В чл. 402 ал. 1 се изменя така:
“(1) Контролните органи в рамките на своята компетентност имат право:
1. да посещават по всяко време министерствата, другите ведомства, предприятията и местата, където се извършва работа, помещенията, ползвани от работниците и служителите, както и да изискват от лицата, които се намират на територията им, да се представят с документ за самоличност;
2. да изискват от работодателя обяснения, сведения и представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола;
3. да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, както и да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност, включително и данни за заплащането на труда;
4. да вземат проби, мостри и други подобни материали за лабораторни изследвания и анализи, да използват технически средства и апаратура и да правят измервания на фактори на работната среда във връзка с упражняването на контрола върху осъществяваната трудова дейност;
5. да установяват причините и обстоятелствата, при които са настъпили трудови злополуки.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 24.
§ 24. В чл. 404 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т.1 думите “Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда” и нейните органи” се заменят с „контролните органи на инспекцията по труда”;
б) в т. 2 думите „утвърждаването на проекти, както и” се заличават;
в) в т. 4 след думите “длъжностни лица” текста до края се заличава;
г) в т. 5 след думата „правоспособност” се поставя запетая и се добавя „както и работници и служители, ненавършили 18 години, за които е отнето разрешението за приемане на работа по чл. 302, ал. 2 и чл. 303, ал. 3”;
д) създава се т. 8:
“8. да дават задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване на нарушение, свързано с начисляване във ведомостите за заплати на сума, по-малка от сумата, която работодателят е изплатил на работника или служителя за извършената от него работа. В случай че предписанието не се изпълни в посочения в него срок или при повторно нарушение, контролните органи на инспекцията по труда могат да спрат дейността на предприятието до отстраняване на нарушението.”
2. Създава се ал. 4:
“(4) При прилагане на принудителните административни мерки контролните органи на инспекцията по труда не носят отговорност за причинени вреди.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 25.
§ 25. Член 405а се изменя така:
“Чл. 405а. (1) Контролните органи на инспекцията по труда обявяват с постановление съществуването на трудово правоотношение, когато установят, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение.
(2) Постановление по ал. 1 се издава и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението.
(3) Отношенията между страните до издаване на постановлението по ал. 1 се уреждат като при действителен трудов договор, ако работникът или служителят е бил добросъвестен.
(4) Въз основа на постановлението по ал. 1 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. В случаите по ал. 1, изречение трето трудовият договор се сключва от датата на възникването на трудовото правоотношение, определена в постановлението. Ако такава дата не е определена, трудовият договор се сключва от датата на издаване на постановлението.
(5) Предписание на работодателя по ал. 4 не се дава в случай на смърт на работника или служителя.
(6) В случаите по ал. 4, когато между страните не се сключи трудов договор, постановлението по ал. 1 замества трудовия договор и той се смята за сключен за неопределено време при 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден.
(7) Работодателят може да обжалва предписанието по ал. 4, а в случаите по ал. 2 – постановлението, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по своето седалище или постоянен адрес в 14-дневен срок от връчването му. Обжалването не спира изпълнението на акта.
(8) Ако съдът отмени обжалвания акт, работодателят може да прекрати трудовия договор едностранно без предизвестие.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 25, който става § 26:
“§ 26. Член 405а се изменя така:
“Обявяване съществуването на трудово правоотношение
Чл. 405а. (1) Когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение.
(2) Постановление по ал. 1 се издава и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението на чл. 1, ал.2.
(3) Отношенията между страните до издаване на постановлението по ал.1 се уреждат като при действителен трудов договор, ако работникът или служителят е бил добросъвестен при постъпването му на работа.
(4) Въз основа на постановлението по ал. 1 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. В случаите по ал. 1, изречение трето трудовият договор се сключва от датата на възникването на трудовото правоотношение, определена в постановлението. Ако такава дата не е определена, трудовият договор се сключва от датата на издаване на постановлението.
(5) Предписание на работодателя по ал. 4 не се дава в случай на смърт на работника или служителя.
(6) В случаите по ал. 4, когато между страните не се сключи трудов договор, постановлението по ал. 1 замества трудовия договор и той се смята за сключен за неопределено време при 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден.
(7) Работодателят може да обжалва предписанието по ал. 4, а в случаите по ал. 2 – постановлението, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по своето седалище или постоянен адрес в 14-дневен срок от връчването му. Обжалването не спира изпълнението на акта.
(8) Ако съдът отмени обжалвания акт, работодателят може да прекрати трудовия договор едностранно без предизвестие.”
§ 26. Член 408 се изменя така:
“Ревизионна книга
Чл. 408. (1) Констатациите от извършените проверки и предписанията на контролните органи за спазване на трудовото законодателство се вписват в ревизионна книга.
(2) Работодателят е длъжен да осигури отделни ревизионни книги в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд. Те се предоставят задължително на контролните органи при извършване на проверки.
(3) Ревизионната книга се заверява от инспекцията по труда по седалището на предприятието или на неговите поделения или по местонахождението на обектите и работните площадки, както и на другите места, на които се полага наемен труд.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 27.
§ 27. В раздел II на глава деветнадесета се създава чл. 412а:
“Видове административни наказания
Чл. 412а. За нарушения на трудовото законодателство се налагат следните видове административни наказания:
1. глоба – на физическите лица;
2. имуществена санкция - за юридическите лица и за едноличните търговци.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 28.
§ 28. В чл. 413 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “от 20 до 250 лв.” се заменят с “от 100 до 500 лв.”
2. В ал. 2 думите “от 1500 до 5000 лв.” се заменят с “от 10 000 до
15 000 лв.”, а думите “от 250 до 1000 лв.” – с “от 2500 до 10 000 лв.”
3. В ал. 3:
а) в т. 1 думите “от 40 до 500 лв.” се заменят с “от 500 до 1000 лв.”;
б) в т. 2 думите “от 3000 до 10 000 лв.” се заменят с “от 20 000 до 30 000 лв.”, а думите “от 500 до 2000 лв.” – с “от 5000 до 20 000 лв.”
Предложение на н.пр. Кр. Шаклиян и Л. Шулева:
В чл.413 се правят следните изменения:
1. В ал.1 думите “от 20 до 250 лв” се заменят с “от 50 до 400 лв.”.
2. В ал. 2 думите “1 500 до 5 000 лв.” се заменят с “ от 2000 до 8000”, а думите “от 250 до 1 000 лв.” се заменят с “ от 500 до 2 000лв."
3. В ал.3:
а) в т.1 думите “от 40 до 500 лв.” се заменят с “от 100 до 800 лв.”;
б) в т.2 думите “от 3 000 до 10 000 лв.” се заменят с “от 5 000 до 15 000 лв.” , а думите “ от 500 до 2 000 лв.” с “ от 1 000 до 5 000 лв.”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на н.пр. Христина Христова:
В чл.413 се правят следните изменения:
1. В ал.1 думите “от 20 до 250” се заменят с “от 50 до 500лв.”
2. В ал. 2 думите “1 500 до 5 000лв-“ се заменят с “от 3 000 до 10 000лв.”, а думите “от 250 до 1 000лв.” – с “от 500 до 2 000лв.”
3. В ал.3 се правят следните изменения:
а) в т.1 думите “от 40 до 500лв.” се заменят с “от 100 до 1 000лв.”
б) в т.2 думите “от 3 000 до 10 000лв.” се заменят с “от 6 000 до 20 000лв.”, а думите “от 500 до 2 000лв.”- с “от 1 000 до 4 000лв.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 29.
§ 29. В чл. 414 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “от 1500 до 5000 лв.” се заменят с “от 10 000 до
15 000 лв.”, а думите “от 250 до 1000 лв.” – с “от 2500 до 10 000 лв.”
2. В ал. 2 думите “от 3000 до 10 000 лв.” се заменят с “от 20 000 до 30 000 лв.”, а думите “от 500 до 2000 лв.” – с “от 5000 до 20 000 лв.”
3. В ал. 3 думите “от 1000 до 1500 лв.” се заменят с “15 000 лв.”, а думите “1000 лв.” – с “10 000 лв.”
Предложение на н.пр. Кр. Шаклиян и Л. Шулева:
В чл.414 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “от 1500 до 5000 лв.” се изменят с “от 2 000 до
8 000 лв.”, а думите “от 250 до 1000 лв.” – с “от 500 до 2 000 лв.”
2. В ал. 2 думите “от 3000 до 10 000 лв.” се заменят с “от 5 000 до 15 000 лв.”, а думите “от 500 до 2000 лв.” – с “от 1 000 до 5 000 лв.”
3. В ал. 3 думите “от 1 000 до 1 500 лв.” се заменят с “от 2 000 до 3 000 лв.”, а думите “1000 лв.” – с “2 000 лв.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 30.
§ 30. В чл. 415 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “от 250 до 2000 лв.” се заменят с “от 2500 до
10 000 лв.”
2. В ал. 2 думите “от 4000 до 10 000 лв.” се заменят с “20 000 лв.”, а думите “от 1000 до 5000 лв.” – с “10 000 лв.”
Предложение на н.пр. Кр. Шаклиян и Л. Шулева:
В чл.415 се правят следните изменения:
1. В ал.1 думите “от 250 до 2 000 лв.” се заменят с “от 500 до
3 000 лв.”
2. В ал. 2 думите “от 4000 до 10 000 лв.” се заменят с “от 6 000 до 15 000 лв.”, а думите “от 1000 до 5000 лв.” – с “от 2 000 до 10 000 лв.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 31.
§ 31. Създават се чл. 415а, 415б, 415в, 415г и 415д:
“Задължение за внасяне на имуществени санкции и глоби по наказателни постановления
Чл. 415а. Работодател, длъжностно лице или работник или служител е длъжен в едномесечен срок от влизане в сила на наказателното постановление да плати наложената му имуществена санкция или глоба.
Отговорност за невнасяне на имуществени санкции и глоби по наказателни постановления
Чл. 415б. Работодател, длъжностно лице или работник или служител, който в едномесечен срок от влизане в сила на наказателното постановление не плати наложената му имуществена санкция или глоба, дължи лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 20 пункта.
Отговорност за маловажно нарушение
Чл. 415в. За нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, виновното лице се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 50 до 100 лв.
Споразумение за прекратяване на административнонаказателното производство
Чл. 415г. (1) До издаване на наказателното постановление, но не по-късно от 30 дни от съставяне на акта за установяване на административно нарушение, между административнонаказващия орган и нарушителя може да бъде постигнато споразумение за прекратяване на административнонаказателното производство, освен в случаите, когато деянието съставлява престъпление.
(2) Споразумението се изготвя в писмена форма и съдържа съгласието на административнонаказващия орган и нарушителя по следните въпроси:
1. извършено ли е деянието, извършено ли е то от нарушителя, извършено ли е виновно и съставлява ли административно нарушение;
2. какъв да бъде видът и размерът на наказанието.
(3) Със споразумението не може да се определя:
1. наказание от вид, различен от предвидения в закона за конкретното административно нарушение;
2. размер на глобата или на имуществената санкция, по-нисък от минималния, предвиден за конкретното административното нарушение.
(4) Споразумението се подписва от административно-наказващия орган и от нарушителя или от негов изрично упълномощен представител.
(5) В 14-дневен срок от подписване на споразумението за прекратяване на административно-наказателното производство изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" или упълномощено от него длъжностно лице издава решение.
(6) Споразумението за прекратяване на административно-наказателното производство се одобрява, ако:
1. са спазени изискванията на закона;
2. определената с него глоба или имуществена санкция е заплатена или обезпечена по сметка на контролния орган.
(7) Решението по ал. 5 не подлежи на обжалване.
(8) Споразумението за прекратяване на административно-наказателното производство влиза в сила от датата на одобряването му. Споразумението има последиците на влязло в сила наказателно постановление.
(9) В случаите, когато споразумението за прекратяване на административно-наказателното производство не бъде одобрено, административно-наказващият орган издава наказателно постановление.
Разсрочване на задължения
Чл. 415д. (1) По искане на нарушителя или на негов изрично упълномощен представител за вземанията от влезли в сила наказателни постановления, издадени от изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” или упълномощено от него лице, може да се разреши разсрочване на плащането на дължимите суми съгласно одобрен погасителен план.
(2) Разсрочване се допуска, когато се установи, че наличните парични средства на нарушителя не са достатъчни за погасяване на задълженията му по влезли в сила наказателни постановления, но може да се направи обосновано предположение, че затрудненията са временни и при разсрочване на задълженията длъжникът ще бъде в състояние да ги изплати.
(3) За периода на разсрочване нарушителят дължи лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 20 пункта.
(4) Разсрочване не се разрешава по отношение на работодател, за когото има решение за прекратяване с ликвидация или за когото е открито производство по несъстоятелност, както и след като бъде определен начинът на продажба по чл. 238 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(5) Към искането по ал. 1 се прилагат:
1. декларация за семейното и имуществено състояние и за годишния доход на длъжника за 12 месеца преди искането – за физическо лице;
2. декларация и за всички други публични задължения, включително лихвите по тях, както и за всички задължения към частни кредитори и лихвите по тях;
3. погасителен план за разсрочване на задълженията;
4. доказателства за финансово-икономическото състояние на длъжника и перспективна програма за развитие - за едноличен търговец, юридическо лице или приравнено на него;
5. отчет за приходите и разходите на нарушителя за предходната отчетна финансова година – за едноличен търговец, юридическо лице или приравнено на него;
6. баланс за предходната отчетна финансова година и за последния отчетен период - за едноличен търговец, юридическо лице или приравнено на него.
(6) Решението за разсрочване се издава от:
1. директора на дирекция “Инспекция по труда”- за задължения от имуществени санкции до 5000 лв. - за срок до една година, а за задължения от глоби до 5000 лв. - за срок до две години;
2. изпълнителния директор на Главна инспекция по труда - за задължения над 5000 лв. - за срок до три години.
(7) С решението за разсрочване се определят крайният срок, погасителните вноски и други условия, в това число последиците от неспазването им.
(8) За периода на разсрочването спира да тече давността за вземанията по влезлите в сила наказателни постановления.
(9) Отказът за разсрочване не подлежи на обжалване.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 32.
§ 32. Член 416 се изменя така:
“Установяване на нарушенията, издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления
Чл. 416. (1) Нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.
(2) Когато контролен орган е съставил акт за административно нарушение по време на проверката, но този акт не може да бъде връчен веднага, той вписва съдържанието на акта в ревизионната книга.
(3) Актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401.
(4) В случаите по ал. 2 актът за установяване на административно нарушение се смята за връчен след изтичане на 3-дневен срок от датата на вписването, а в случаите на ал. 3, изречение второ - след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението.
(5) Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от упълномощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите.
(6) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления стават по реда, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания, доколкото с този кодекс не е установен друг ред.
(7) Наказателните постановления, с които се налагат административни наказания по чл. 415б, не подлежат на обжалване пред съда.
(8) Нарушението е повторно, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.
(9) Сумите, събрани от наложени имуществени санкции и глоби по реда на този раздел, се разпределят, както следва:
1. шестдесет на сто постъпват по бюджета на Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда”;
2. четиридесет на сто постъпват по бюджета на фонд “Условия на труд” и се разходват за дейностите, определени в чл. 46, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
(10) Средствата по ал. 9, т. 1 се разходват, както следва:
1. деветдесет на сто за подобряване на материално-техническата база на агенцията, усъвършенстване и развитие на контролната дейност, повишаване квалификацията на служителите, реализиране на социални програми за служителите и допълнително материално стимулиране на служителите – по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” след одобрение от министъра на труда и социалната политика; средствата за допълнително материално стимулиране на служителите не могат да надвишават 35 на сто от общия размер на събраните суми по ал. 9;
2. десет на сто за допълнително материално стимулиране към основната заплата на служители от Министерството на труда и социалната политика – при условия и по ред, определени от министъра на труда и социалната политика.”
Предложение на н.пр. Кр. Шаклиян и Л. Шулева:
Новата ал.10 на чл.416 се променя така:
“(10) Средствата по ал.9, т.1 се разходват за подобряване на материално-техническата база на агенцията и повишаване квалификацията на служителите.”
Предложение на КСЗ относно § 32:
В чл. 416 се правят следните изменения и допълнения:
1. в ал. 1, в изречение първо думите “държавните контролни органи” да се заменят с “контролните органи по чл. 399, чл. 400 и чл. 401” и изречение второ да отпадне.
2. в ал.3 изречение първо да се измени така: “Актът за установяване на административна нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка.”, а изречение второ да отпадне.
3. в ал. 5 пред думата”органи” се добавя “контролни”, а думата “упълномощени” се заменя с “определени”.
4. ал. 8 да се запише систематично като нова т. 13 в § 1 на Допълнителните разпоредби.
5. ал.9 да отпадне
6. ал.10 за отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 33.
§ 33. В § 1, т. 10, буква “а” от допълнителните разпоредби думите “БУЛСТАТ, данъчен номер” се заменят с “ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 34.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията подкрепя това наименование.
§ 34. В Закона за защита от дискриминация (обн., ДВ, бр. 86 от
2003 г.; изм. и доп., бр. 70 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 30 и 68 от 2006 г.,
бр. 59 и 100 от 2007 г. и бр. 69 от 2008г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 13 се създава ал. 3:
“(3) Когато майката, която ползва отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на дете, или лицето, което ползва отпуск по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда или за отглеждане на дете, се върне на работа поради изтичане на отпуска или поради прекъсване на ползването му, има право да заеме същата длъжност или друга, равностойна на нея, и да се възползва от всяко подобрение на условията на труд, на което би имало право, ако не беше в отпуск.”
2. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 2 след думите “в брой или в натура” се добавя “независимо от срока на трудовия договор и продължителността на работното време”;
б) създава се ал. 4:
“(4) След завръщане от отпуск в случаите по чл. 13, ал. 3 при наличие на индексиране на заплатите на работниците и служителите трудовото възнаграждение на лицето, ползвало отпуска, се индексира със съответния на останалите работници и служители процент.”
3. В чл. 15:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
“(2) След завръщане от отпуск за бременност и раждане и/или за отглеждане на дете при наличие на въведена технологична промяна на лицето по чл. 13, ал. 3 се осигурява обучение за придобиване на съответна на промените професионална квалификация.”
4. Заглавието “Допълнителна разпоредба” се заменя с “Допълнителни разпоредби” и се създава § 1а:
“§ 1а. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена), (ОВ, L 204 от 26 юли 2006 г.).”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 35.
§ 35. В Закона за здравословни и безопасни условия на труд (обн., ДВ, бр. 124 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 86 от 1999 г., бр. 64 и 92 от 2000 г., бр. 25 и 111 от 2001 г., бр. 18 и 114 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 76 от 2005 г., бр. 33, 48, 102 и 105 от 2006 г. и бр. 40 от 2007 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Член 15 се изменя така:
“Чл. 15. (1) Лицата по чл. 14, ал. 1 подават годишна декларация в териториалната дирекция "Инспекция по труда" по адреса на регистрация на предприятието в срок до 30 април на следващата година.
(2) Формата, съдържанието, редът и начинът за подаване и съхраняване на декларацията по ал. 1 се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика.
(3) Когато няма промяна в обстоятелствата, подлежащи на деклариране, не се подава годишна декларация, за което лицата по чл. 14,
ал. 1 уведомяват писмено териториалната дирекция “Инспекция по труда” в срока по ал. 1.”
2. Създава се чл. 36а:
“Чл. 36а. (1) На всеки 5 години министърът на труда и социалната политика след консултации с организациите на работодателите и на работниците и служителите, признати за представителни на национално равнище, представя на Европейската комисия единен доклад относно практическото прилагане на:
1. Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждането на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място;
2. Специалните директиви по чл. 16, § 1 на Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждането на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място;
3. Директива 91/383/ЕИО на Съвета от 25 юни 1991 г. за допълнение на мерките за насърчаване на подобряването на безопасността и здравето на работното място на работниците на срочно трудово правоотношение или временно трудово правоотношение; Директива 92/29/ЕИО на Съвета от
31 март 1992 г. относно минималните изисквания за безопасност и здраве за подобряване на медицинското обслужване на борда на плавателните съдове; Директива 94/33/ЕО на Съвета от 22 юни 1994 г. за закрила на младите хора на работното място и Директива 83/447/ЕИО на Съвета от 19 септември 1983 г. относно защитата на работещите от рискове, свързани с експозиция на азбест при работа.
(2) Докладът по ал. 1 се изготвя в съответствие с определени от Европейската комисия структура и съдържание.
(3) Докладът по ал. 1 се представя на Европейската комисия в срок 12 месеца след края на 5-годишния период, за който се отнася.”
3. В допълнителните разпоредби:
а) в § 1 се създава т. 11:
„11. „Специалните директиви по чл. 16, § 1 на Директива 89/391/ЕЕС” са директиви в следните области: работни места; работно оборудване; работа с видеодисплеи; работа с тежки товари, която води до риск от гръбначни увреждания; временни и подвижни работни площадки; риболов и селско стопанство.”;
б) създава се § 1а:
„§ 1а. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждането на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (ОВ, L 183 от 29 юни 1989 г.).”
4. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 4а:
„§ 4а. Първият доклад по чл. 36а обхваща периода от 2007 до 2012 г.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 36.
§36. Параграф 11 влиза в сила от 1 януари 2009г.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 36, който става § 37 и предлага следната редакция:
“§ 37. Разпоредбата на § 12 относно чл. 163 влиза в сила от 1 януари 2009г.”
Д-р Хасан Адемов, Председател на Комисията по труда и социалната политика
