Работен доклад за 2-ро четене на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда № 602-01- 22, внесен от Министерски съвет на 12.4.2006 г.

---

Работен доклад за 2-ро четене
З А К О Н
за изменение и допълнение на Кодекса на труда
№ 602-01- 22, внесен от Министерски съвет на 12.4.2006 г.
(Обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г. - бр. 69 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г. - бр. 52 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от
2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105
от 2005 г. и бр. 24 от 2006 г.)
§ 1. В чл. 7 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “свой представител” се заменят с “избрани от тях представители”.
2. Алинея 3 се отменя.
Предложение на КСЗ:
В§1, в ал1 да се направят следните изменения:
1-ви вариант:
“1. В ал.1 думите”свой представител” да се заменят със “свои представители”.
2-ри вариант:
“1. В ал.1 думите “свой представител” да се заменят с “избрани от общото събрание на работниците и служителите представители”.
§ 2. Създават се нови чл. 7а - 7г:
“Представители за информиране и консултиране на работниците и служителите
Чл. 7а. (1) В предприятия с 50 и повече работници и служители, както и в организационно и икономически обособени поделения на предприятия с 20 и повече работници и служители общото събрание избира от своя състав представители на работниците и служителите за осъществяване на информирането и консултирането по чл. 130в и 130г.
(2) Общото събрание може да предостави функциите по ал. 1 на определени от ръководствата на синдикалните организации представители или на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.
(3) Численият състав по ал. 1 се определя от средния списъчен брой на работниците и служителите за един календарен месец през предходните
12 месеца. В него се включват всички работници и служители, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя, независимо от неговия срок и продължителността на тяхното работно време.
(4) Броят на представителите на работниците и служителите се определя предварително от общото събрание, както следва:
1. за предприятия от 50 до 250 работници и служители – от 3 до 5;
2. за предприятия с повече от 250 работници и служители – от 5 до 9;
3. за организационно и икономически обособени поделения – от 1 до 3.
(5) Кандидатури за избор на представители на работниците и служителите по ал. 1 могат да предлагат отделни работници и служители, групи работници и служители, както и синдикални организации.
(6) Общото събрание определя реда за провеждане на избора по ал. 5, включително начина на гласуване.
(7) Общото събрание приема решенията си по ал. 1, 2, 4 и 5 с обикновено мнозинство от присъстващите.
Предложение на н.пр. Иван Гризанов:
В §2, чл.7а, ал7 да се промени така:
“(7) Общото събрание приема решенията си по ал.1,2 и 4 с обикновено мнозинство”

Предложение на КСЗ:
В §2, чл.7а да се измени така:
“Чл.7а. (1) При работодател с 20 и повече работници и служители общото събрание избира от своя състав представители на работниците и служителите за осъществяване на информирането и консултирането в случаите, предвидени в този кодекс.
Алинея (2) се запазва по вносител.
(3) Числеността на персонала по ал.1 се определя по средномесечния списъчен брой на работниците и служителите на база годишна заетост.В него се включват всички работници и служители, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя.
(4) Броят на представителите на работниците и служителите по ал.1 се определя от общото събрание, както следва:
1. при работодател с 20 до 50 работници и служители – от 1 до 3;
2. при работодател с 51 до 250 работници и служители – от 3 до 5;
3. при работодател с повече от 250 работници и служители – от 5 до 9.
Алинея 6 и алинея 7 да отпаднат.”

Предложение на КНСБ:
В §2, чл.7а се правят следните изменения:
В ал.1 след “Общото събрание” се прибавя “събранието на пълномощниците”
1.Създава се нова ал.2 със следното съдържание:
“(2) В предприятие с под 50 работници и служители работодателят е длъжен да предостави информацията по чл.132в, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ на съответните работници и служители при постъпило искане.”
2.Алинея 2 става алинея 3.
3.Алинея 3 става алинея 4 и в нея думите “по ал.1” се заменят с думите “на предприятието по ал.1 и ал.5”.
4.Алинея 4 става алинея 5, като в нея т.3 се изменя така:
“3. за предприятия с организационно и икономически обособени поделения с 20 и повече работници и служители броят на представителите се увеличава с 1 до 3 за всяко отделно поделение.”
5.Алинея 5 става алинея 6.
6.Алинея 6 става ал.7 и се изменя така:
“(7) Общото събрание, респ. събранието на пълномощниците, приема решенията по ал.1 и ал.3 с обикновено мнозинство и тайно гласуване, а решенията по ал.5 с явно гласуване и обикновено мнозинство.”
7.Алинея 7 става алинея 8 и се изменя така:
“(8) Общото събрание ( събранието на пълномощниците за избиране и определяне на представителите ) по чл.7а се свиква:
1.По собствена инициатива на една десета от работниците и служителите (пълномощниците ) от предприятието , вкл. И при постъпило до тях искане от работодателя;
2.По собствена инициатива на ръководството но синдикална организация , вкл. и при постъпило до него искане от работодателя.”
Мандат на представителите на работниците и служителите
Чл. 7б. (1) Представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 и чл. 7а се избират от общото събрание за срок от една до 3 години.
(2) Представителите на работниците и служителите по ал. 1 могат да бъдат освободени и преди изтичането на срока, за който са избрани, ако са осъдени за умишлено престъпление от общ характер с влязла в сила присъда, системно нарушават задълженията си, възпрепятствани са да ги изпълняват за срок повече от 6 месеца или са подали оставка.
(3) В случаите по чл. 123, ал. 1, ако предприятието, дейността или част от предприятието или дейността запази самостоятелността си, представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 след промяната запазват статута и функциите си при същите условия, вид и обем, каквито са имали преди промяната, до избирането на нови представители, но за не повече от една година от датата на промяната. Ако след промяната предприятието, дейността или част от предприятието или дейността не запази самостоятелността си, мандатът на избраните представители на работниците и служителите се прекратява, като работниците и служителите, които са преминали към новия работодател, се представляват от представителите на работниците и служителите в предприятието, в което са преминали на работа.
Предложение на КСЗ:
В §2, чл.7б да се измени така:
Чл.7б. (1) Представителите на работниците и служителите се избират за срок от една до три години. Те се освобождават предсрочно:
1. ако са осъдени за умишлено престъпление от общ характер;
2.при системно неизпълнение на функциите им;
3.при обективна невъзможност да изпълняват функциите си повече от 6 месеца;
4.по тяхно искане.
(2) В случаите по чл.123, ал.1 ако предприятието, дейността или част от предприятието или дейността запази самостоятелността си, представителите на работниците и служителите запазват положението и функциите си при същите условия до избирането на нови представители, но за не повече от 1 година. Ако след промяната предприятието, дейността или част от предприятието или дейността загубят самостоятелността си, мандатът на представителите на работниците и служителите се прекратява. Работниците и служителите, които са преминали към новия работодател, се представляват от представителите на работниците и служителите в това предприятие до избирането на нови, но за не повече от 1 година.”
Предложение на КНСБ:
В §2 , в чл.7б, ал.2 след думата “месеца” се поставя запетая и се добавят думите “са подали оставка или са починали”.
Права и задължения на представителите на работниците и служителите
Чл. 7в. (1) Представителите на работниците и служителите имат право:
1. да бъдат информирани от работодателя или от определено от него лице по начин, който им позволява да оценят евентуалното въздействие на предвидените от компетентните органи мерки;
2. да изискват от работодателя или от определено от него лице да им предостави необходимата информация, ако той не го е направил в определените срокове;
3. да участват в процедури по консултиране с работодателя и да изразят становището си по предвидените от компетентния орган мерки, което да се отчете при вземането на решение;
4. да изискват срещи с работодателя в случаите, когато се налага да го информират за поставени от работниците и служителите въпроси;
5. да участват в обучения, гарантиращи ефикасното упражняване на функциите по информиране и консултиране.
(2) Представителите на работниците и служителите са длъжни:
1. да информират работниците и служителите за получената информация по ал. 1, както и за резултатите от проведените консултации;
2. да не разпространяват и да не използват за своя стопанска дейност информацията по ал. 1, която им е предоставена с изискване за поверителност, докато са представители на работниците и служителите, както и след изтичане на техния мандат.
Предложение на КСЗ:
В §2, чл.7в да се измени така:
“Чл.7в. (1) Представителите на работниците и служителите имат право :
1. да бъдат информирани от работодателя по начин, който им позволява да оценят евентуалното въздействие на предвидените мерки върху трудовите правоотношения на работниците и служителите;
2. да изискват от работодателя да им предостави необходимата информация, ако не го е направил в определените срокове;
3.да участват в консултации с работодателя;
4. да изискват срещи с работодателя, когато е необходимо да го запознаят с поставените от работниците и служителите въпроси;
5.да участват в обучение за упражняване на техните функции.
(2) Представителите на работниците и служителите са длъжни:
1. да информират работниците и служителите за получената информация по ал.1, т. 1 и 2 и за резултатите от проведените консултации и срещи по ал.1, т. 3 и 4;
2. да не разгласяват и да не използват за своя или за сметка на трети лица информацията, предоставена им от работодателя с изискване за поверителност, докато са представителите на работниците и служителите и след преустановяване на функциите им.”

Предложение на КНСБ:
В §2, в чл.7в се правят следните изменения:
1.Създава се нова ал.3 със следното съдържание:
“(3) Представителите на работниците и служителите определят реда на работа помежду си, представителството с оглед сключването на споразумения с работодателя и други въпроси, свързани с дейността и изпълнението на задълженията им.”
2.Създава се нова ал.4 със следното съдържание:
“(4) Когато се налага, с оглед изпълнението на задълженията им, представителите на работниците и служителите по чл.7а имат право на :
1.достъп до всички работни места в предприятието/поделението;
2.облекчения в продължителността на работното време при запазване на трудовото възнаграждение;
3.краткотраен отпуск;
4.ползване на външни експерти;
5.горните и други права и облекчения, с оглед изпълнение на задълженията им, се договарят конкретно с колективен трудов договор или споразумение между работодателя и представителите на работниците и служителите по чл.7а.”
Отговорност при разкриването на поверителна информация
Чл. 7г. Лицата, на които е предоставена информация с изискване за поверителност, отговарят за вредите, които са причинени на работодателя от неизпълнение на задължението за опазването й.”

§ 3. В чл. 10, ал. 2, думите “въз основа на международни договори” се заличават.

§ 4. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения:
1. Наименованието се изменя така:
“Съдействие за осъществяване дейността на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите”
2. Досегашният текст става ал. 1
3. Създава се ал. 2:
“(2) Съдействието и необходимите условия за осъществяването на дейността на представителите на работниците и служителите, избрани от общото събрание, се осигуряват от работодателя по споразумение, сключено с него.”
Предложение на н.пр. Иван Гризанов:
В §4, в чл.46, новата ал.2 да се промени така:
“(2) Съдействието и необходимите условия за осъществяване на дейността на представителите на работниците и служителите от Общото събрание, се осигуряват от работодателя.”
Предложение на КСЗ:
В §4, в чл.46 се правят следните изменения:
По т.1 Думите “Наименованието се изменя така:” се заменят със “Заглавието се изменя така:”
По т.3. Новата ал.2 да се измени така:
“(2) Работодателят е длъжен да съдейства на представителите на работниците и служителите за изпълнение на функциите им и да създава условия за осъществяване на дейността им.”
Предложение на КНСБ:
В §4, в чл.46 се правят следните изменения:
1.Ал.2 се изменя така:
“(2) Работодателите създават условия и съдействат на представителите на работниците и служителите по чл.7а, като им предоставят безвъзмездно за ползване движими вещи, помещения, комуникации, финансират дейността и обучението им с оглед изпълнението на техните задължения.”
2.Създават се нови ал.3 и ал.4 със следното съдържание:
“(3) Конкретните условия по предходните алинеи се уточняват в колективен трудов договор и/или споразумение с представителите по чл.7а.”
“(4) Разходите по ал.1 и ал.2 са за сметка на издръжката на предприятието.”

§ 5. Член 58 се изменя така:
“Чл. 58. Работодателят е длъжен да информира всички работници и служители за колективните трудови договори, сключени в предприятието, по отрасли, браншове или общини, с които е обвързан, и да държи на разположение на работниците и служителите техните текстове.”
Предложение на КСЗ:
В §5, в чл.58 думите “всички работници и служители” се заменят с “работниците и служителите”

§ 6. В чл. 66 се създава ал. 4:
“(4) При всяко изменение на трудовото правоотношение работодателят е длъжен при първа възможност или най-късно един месец след влизането в сила на изменението да предостави на работника или служителя необходимата писмена информация, съдържаща данни за извършените промени.”
Предложение на КНСБ:
В §6, в чл.66, ал.4 се изменя така:
“(4). Работодателят е длъжен да представя на работника или служителя необходимата писмена информация при всяко изменение на трудовото правоотношение.”

§ 7. В чл. 68 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) Работниците и служителите по срочен трудов договор по ал. 1 имат същите права и задължения, каквито имат работниците и служителите по трудов договор за неопределено време. Те не могат да бъдат поставени в
по-неблагоприятно положение само поради срочния характер на трудовото им правоотношение в сравнение с работниците и служителите по трудов договор за неопределено време, които изпълняват същата или сходна работа в предприятието, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от притежаваната квалификация или придобитите умения. Когато на същата или на сходна работа няма заети работници и служители, работниците и служителите по срочен трудов договор не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение от останалите работници и служители, които работят на трудов договор за неопределено време.”
2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите “ал. 2 и 3” се заменят с “ал. 3 и 4”.
4. Създават се ал. 6 и 7:
“(6) Работодателят предоставя на подходящо място в предприятието своевременна писмена информация на работниците и служителите по срочни трудови договори за свободните работни места и длъжности, които могат да се заемат по трудов договор за неопределено време, с цел да им осигури възможност за постоянна работа. Такава информация той представя и на представителите на синдикалните организации, както и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.
(7) При възможност работодателят предприема мерки за улесняване достъпа на работниците и служителите по срочни трудови договори до професионално обучение с цел да се подобрят техните умения и възможности за израстване в кариерата и за преминаването им на друга работа.”

Предложение на н.пр. Иван Гризанов:
В §7, чл.68, новата ал.6 да се промени така:
“(6) При възможност работодателят предприема мерки за улесняване на достъпа на работниците и служителите на срочни трудови договори до професионално обучение с цел да се подобрят техните умения и възможности за израстване в кариерата и за преминаването и на друга работа.”

Предложение на КСЗ:
В §7, чл.68 да се измени така:
По т.1. Новата ал.2 да се измени така:
“(2) Работниците и служителите по срочен трудов договор по ал.1 имат същите права и задължения, каквито имат тези по трудов договор за неопределено време.”
По т.4. Новата ал.6 да се измени така:
“(6) Работодателят предоставя своевременно писмена информация на работниците и служителите по срочни трудови договори за свободните длъжности, които могат да заемат по трудов договор за неопределено време. Тази информация предоставя и на синдикалните организации, както и на представителите на работниците и служителите по чл.7, ал.2. На подходящо място в предприятието той може да постави обявление за нея.
Новата ал.7 да отпадне.

§ 8. Член 112 се изменя така:
“Чл. 112. Забранява се полагането на допълнителен труд от работници или служители, които:
1. са водачи на превозни средства;
2. работят при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки - за работа при същите условия;
3. са определени в закон или в акт на Министерския съвет.”

Предложение на н.пр. Димитър Гъндев и Трифон Митев:
В §8, чл.112, т.1 отпада.
Предложение на КСЗ:
В §8, в чл.112, т1 и т.2 се променят така:
“1. работят като водачи на превозни средства;
2. работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки – за работа при същите или други специфични условия;”

§ 9. Член 113 се изменя така:
“Чл. 113. (1) Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение не може да бъде повече от:
1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители;
2. 48 часа седмично - за другите работници и служители.
(2) При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа.
(3) Работникът или служителят по чл. 110 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него.
(4) Писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя - страна по трудовия договор за допълнителен труд. Едновременно с това работникът или служителят е длъжен да удостовери продължителността на работното си време по основното трудово правоотношение.
(5) В случаите по ал. 3 и 4 писменото съгласие се дава за период не по-дълъг от 4 месеца.
(6) Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и междуседмична почивка, установена с този кодекс.
(7) Работодателите водят документация за всеки работник или служител, който работи повече от 48 часа седмично. Документацията се държи на разположение на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” и на нейните органи, които от съображения, свързани с безопасността и/или здравето на работниците и служителите, могат да забраняват или ограничават възможността за превишаване на седмичната продължителност на работното време.
(8) При поискване работодателите предоставят на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” и на нейните органи информация за случаите, в които работниците и служителите са дали съгласие да работят повече от 48 часа седмично.”
Предложение на КСЗ:
В §9, в чл.113 да се направят следните промени:
1. Алинея 1 да се измени така:
“(1) Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от:
1 40 часа седмично – за работниците и служителите, ненавършили 18-годишна възраст;
2. 48 часа седмично – за пълнолетните работници и служители.”
2. Алинея 2 и алинея 3 да отпаднат.
3. Алинея 4 да се измени така:
“(4) При сключването на трудовия договор за допълнителен труд работникът или служителят е длъжен да удостовери продължителността на работното си време по основното трудово правоотношение.”
4. Алинея 7 и алинея 8 да се изменят така:
“(7) Работодателят води специална отчетност за работното време на всеки работник или служител, който работи повече от 48 часа седмично. Документацията се държи на разположение на Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда”, която може да забранява или ограничава възможността за превишаване на максималната седмична продължителност на работното време по ал.1, когато се нарушават правилата за здравословни и безопасни условия на труд.
(8) При поискване работодателят е длъжен да предостави на Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” информация за случаите, в които работници и служители работят повече от 48 часа седмично”.

§ 10. Член 123 се изменя така:
“Чл. 123. (1) Трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на:
1. сливане на предприятия;
2. вливане на едно предприятие в друго;
3. разпределяне на дейността на едно предприятие между няколко предприятия;
4. преминаване на обособена част от едно предприятие към друго;
5. промяна на правната форма;
6. смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него;
7. отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия;
8. преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи.
(2) В случаите по ал. 1 правата и задълженията на работодателя-прехвърлител преди промяната, които произтичат от трудовите правоотношения към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател-приобретател.
(3) Правата, произтичащи от допълнителното доброволно пенсионно осигуряване на работниците и служителите при работодателя-прехвърлител, които са били в трудови правоотношения с него към датата на промяната по ал. 1, както и правата на лицата, които към датата на промяната не са били вече работници и служители, се уреждат в отделен закон.
(4) За задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната по ал. 1, отговарят:
1. при сливане или вливане на предприятия и при промяна на правната форма – приобретателят;
2. в останалите случаи - солидарно работодателят-прехвърлител и работодателят-приобретател.”
Предложение на н.пр. Иван Гризанов:
В §10, чл.123, ал.3 да отпадне.

Предложение на КСЗ:
В §10, в чл.123 да се направят следните изменения:
1. Алинея 1 да се измени така:
“(1) Трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при:
Т.1 и т.2 се запазват по вносител.
3. разпределяне на дейността на едно предприятие между две или повече предприятия;
Т.4 се запазва по вносител.
5. промяна на правно-организационната форма на предприятието;
Т.6 и т.7 се запазват по вносител.
8. отстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго.”
2. Алинея 2 да се измени така:
“(2) В случаите по ал.1 правата и задълженията на стария работодател, които произтичат от трудови правоотношения, съществуващи към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател.”
3.Систематичното място на ал.3 е в КСО.
4.Алинея 4 да се измени така:
“(4) За задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната по ал.1, отговарят:
1. в случаите по ал.1, т.1, 2 и 5 – новия работодател;
2. в останалите случаи – солидарно двамата работодатели”.
5.Да се създаде нова алинея 5 със следното съдържание:
“(5) След изтичане на срока на наема, арендата или концесията по ал.1, т.7 трудовите правоотношения с работниците и служителите не се прекратяват, а преминават към стария им работодател”.

Предложение на КНСБ:
В §10, в чл.123, се създава нова ал.5 със следното съдържание:
“(5) След изтичане на срока на съответния договор по ал.1, т.7 трудовите правоотношения между първоначалния работодател-прехвърлител и работниците и служителите се запазват.”


§ 11. В глава шеста се създава раздел І:
“Р а з д е л І
Основни задължения по предоставянето на работната сила”

§ 12. В чл. 127 се създават нови ал. 3 и 4:
“(3) Работодателят е длъжен по искане на работника или служителя да му предостави обективна и справедлива характеристика за професионалните му качества и за резултатите от трудовата му дейност или обективна и справедлива препоръка при кандидатстване за работа при друг работодател.
(4) Когато работодателят изпрати работник или служител на работа в друга държава за повече от един месец, той е длъжен преди заминаването писмено да го информира за:
1. продължителността на извършваната зад граница работа;
2. валутата, в която се изплаща възнаграждението;
3. допълнителните трудови възнаграждения, които се изплащат в пари или в натура, свързани с изпращането в друга държава, ако такива са предвидени;
3.условията за завръщане в страната.”
Предложение на КСЗ:
В §12, в чл.127, новата алинея 4 да се измени така:
“(4) Когато работодателят изпраща работник или служител на работа в чужбина за повече от един месец, той е длъжен преди заминаването да го информира писмено за:
1.продължителността на работата;
2.валутата, в която ще се изпраща трудовото възнаграждение;
3.допълнителните трудови възнаграждения, които ще се изплащат в пари или в натура, ако такива са предвидени в закон, в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или по споразумение между страните;
4.условията за завръщане в България, ако са известни при заминаването.”

§ 13. След чл. 129 се създава раздел ІІ:
“Р а з д е л ІІ
Общи правила за информиране и консултиране”

§ 14. Член 130 се изменя така:
“Задължение на работодателя за информиране и консултиране
Чл. 130. (1) Работодателят е длъжен да предостави на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7 и 7а в предприятието изискващата се от закона информация, както и да проведе консултации с тях.
(2) Работодателят предоставя информация, провежда консултации и съгласуване в предвидените от закона случаи само със синдикалните организации или само с представителите по чл. 7, ал. 2, когато в предприятието няма синдикални организации или няма избрани представители по чл. 7, ал. 2, или някой от тях откаже да участва в процедурата по информиране и/или консултиране.
(3) Синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7 и 7а са длъжни да запознаят работниците и служителите с получената от работодателя информация, както и да вземат предвид тяхното мнение при провеждане на консултациите.
(4) Работниците или служителите имат право на своевременна, достоверна и разбираема информация за икономическото и финансовото състояние на работодателя, която е от значение за трудовите им права и задължения.
(5) С колективен трудов договор или със споразумение работодателят и представителите на работниците и служителите по чл. 7а могат да договарят и други практически мерки за информиране и консултиране на работниците и служителите освен посочените в закона.”
Предложение на КСЗ:
В §14, в чл.130 се правят следните изменения:
“Чл.130. (1) Работодателят е длъжен да предоставя на представителите на работниците и служителите информация и да провежда консултации в предвидените в този кодекс случаи.
(2) Запазва се по вносител.
(3) Синдикалните организации и представителите на работниците и служителите са длъжни да ги запознаят с получената от работодателя информация, както и да изразяват тяхното мнение в консултациите.
(4) Работниците и служителите имат право на своевременна , достоверна и разбираема информация за икономическото и финансовото състояние на работодателя, която е от значение за трудовите им права и задължения.
(5) С колективен трудов договор или със споразумение между работодателя и представителите на работниците могат да се договорят други форми за информиране и консултиране на работниците и служителите освен посочените в закона.”

§ 15. Член 130а се изменя така:
„Чл. 130а. (1) Когато работодателят има намерение да предприеме масово уволнение, той е длъжен да започне консултации с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 своевременно, но не по-късно от 45 дни преди извършването му, и да положи усилия за постигане на споразумение с тях, за да се избегне или ограничи масовото уволнение и да се смекчат последиците от него. Редът и начинът за провеждане на консултациите се определя от работодателя, представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.
(2) Независимо от обстоятелството дали работодателят или друг правен субект е взел решението, довело до масово уволнение, работодателят е длъжен преди началото на консултациите по ал. 1 да предостави писмена информация на представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 за:
1. причините за предвижданото уволнение;
2. броя на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени, и основните икономически дейности, групи професии и длъжности, към които се отнасят;
3. броя на заетите работници и служители от основните икономически дейности, групи професии и длъжности в предприятието;
4. конкретните критерии за подбор на работниците и служителите съгласно чл. 329, ал. 1, които ще бъдат уволнени;
5. периода, през който ще се извършат уволненията;
6. полагащите се обезщетения на работниците и служителите, произтичащи от уволненията.
(3) След предоставянето на информацията по ал. 2 в срок 3 работни дни работодателят е длъжен да изпрати копие от нея на съответното поделение на Агенцията по заетостта.
(4) Представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 могат да изпратят на съответното поделение на Агенцията по заетостта своето становище по предоставената им информация във връзка с предвижданото масово уволнение.
(5) При неизпълнение на задължението на работодателя по ал. 2 представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 имат право да сигнализират Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” и нейните органи за неспазване на трудовото законодателство.
(6) За неизпълнение на задължението си по ал. 1 работодателят не може да се позовава на обстоятелството, че друг орган е взел решението за масовото уволнение.
(7) Предвидените масови уволнения, за които е уведомено поделението на Агенцията по заетостта на основание чл. 24, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта, се извършват не по-рано от 30 дни от изпращане на уведомлението с оглед спазване на предвидените в закона срокове на предизвестие.”
Предложение на КСЗ:
В §15, чл13а се изменя така:
“Чл.130а. (1) Когато предстоят масови уволнения, работодателят е длъжен да започне консултации със синдикалните организации и представителите на работниците и служителите своевременно, но не по-късно от 45 дни преди извършването на уволненията и да положи усилия за постигане на споразумения с тях, за да се избегнат и ограничат масовите уволнения и да се смекчат последиците им.
(2) Работодателят е длъжен преди началото на консултациите по ал.1 да предостави писмена информация на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите за:
1.причините за предвижданите уволнения;
2.броя на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени по основни икономически дейности, професии и длъжности;
3.броя на работниците и служителите, които ще останат на работа по основни икономически дейности, професии и длъжности;
4.конкретните показатели за прилагане на критериите за подбор по чл.329, ал.1 КТ на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени;
5.периода, през който ще се извършват уволненията;
6.дължимите обезщетения, свързани с уволненията.
(3) В срок до три работни дни от предоставянето на информацията по ал.2 работодателят е длъжен да изпрати копие от нея на териториалното поделение на Агенцията по заетостта.
(4) При неизпълнение на задълженията на работодателя по ал.1-3 синдикалните организации и представителите на работниците и служителите могат да уведомят Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда”.
(5) За неизпълнения на задълженията си по ал. 1, 2 и 3 работодателят не може да се позовава на това, че друг орган е взел решението за масови уволнения.
(6) Предвидените масови уволнения се извършват не по-рано от 30 дни след уведомяване на Агенцията по заетостта независимо от сроковете на предизвестие.”
Предложение на КНСБ:
В §15, в чл.130а се правят следните изменения:
1.В ал.2 , т.4 да има следната редакция:
“4. предвидените критерии за подбора на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени.” (т.е. досегашната редакция на текста)
2.Създава се нова алинея 8 със следното съдържание:
“(8) Когато работодателят не е провел консултациите по ал.1, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество.”
§ 16. Създават се чл. 130б, 130в и 130г:
“Задължение за информация и консултации при промяна на работодателя
Чл. 130б. (1) Преди извършване на промяната по чл. 123, ал. 1 работодателят-прехвърлител и работодателят-приобретател са длъжни да информират представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от своите предприятия за:
1. предвижданата промяна и датата на извършването й;
2. причините за промяната;
3. възможните правни, икономически и социални последици от промяната за работниците и служителите;
4. предвижданите мерки по отношение на работниците и служителите, включително за изпълнението на задълженията по чл. 123, ал. 4.
(2) Работодателят-прехвърлител е длъжен да предостави информацията по ал. 1 в срок най-малко два месеца преди извършването на промяната по чл. 123, ал. 1.
(3) Работодателят-приобретател е длъжен да предостави информацията по ал. 1 своевременно, но във всички случаи в срок най-малко два месеца преди работниците и служителите му да бъдат пряко засегнати от промяната по чл. 123, ал. 1 по отношение на условията на труд и заетост.
(4) Когато работодателят-прехвърлител или приобретател предвижда мерки по ал. 1, т. 4 по отношение на работниците и служителите от своето предприятие, той е длъжен преди извършване на промяната по чл. 123, ал. 1 да проведе своевременно консултации и да положи усилия за постигане на споразумение с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 относно тези мерки.
(5) В случаите, когато в предприятието няма синдикални организации и представители на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2, работодателят-прехвърлител или приобретател предоставя информацията по ал. 1 на съответните работници и служители.
(6) При неизпълнение на задължението на работодателя-прехвърлител или приобретател по ал. 1 или когато той не проведе консултациите по ал. 4, представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 или работниците и служителите имат право да сигнализират Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” и нейните органи за неспазване на трудовото законодателство.
(7) За неизпълнение на задължението си по ал. 1 работодателят-прехвърлител или приобретател не може да се позовава на обстоятелството, че друг орган е взел решението за промяната по чл. 123, ал. 1.
Предложение на КСЗ:
В §16, чл.130б да се измени така:
“Чл.130б. (1) При извършване на промяната по чл.123, ал.1 старият и новият работодател са длъжни да информират представителите на работниците и служителите по чл.7, ал.2 от своите предприятия за:
1. предвижданата промяна и датата на извършването й;
2.причините за промяната;
3.възможните правни, икономически и социални последици от промяната за работниците и служителите;
4.предвижданите мерки по отношение на работниците и служителите и задълженията по чл.123, ал.4.
(2) Старият работодател е длъжен да предостави информацията по ал.1 в срок най-малко два месеца преди извършването на промяната.
(3) Новият работодател е длъжен да предостави информацията по ал.1 своевременно, но не по-късно от два месеца преди работниците и служителите му да бъдат пряко засегнати от промяната по чл.123, ал.1 по отношение условията на труд и заетост.
(4) Когато работодателите предвиждат мерки по ал.1, т.4, те са длъжни преди извършване на промяната по чл.123, ал.1 да проведат своевременно консултации и да положат усилия за постигане на споразумение с представителите на работниците и служителите.
(5) Когато в предприятието няма синдикални организации и представители на работниците и служителите , информацията по ал.1 се предоставя на работниците и служителите.
(6) При неизпълнение на задълженията на работодателите по ал.1-4 синдикалните организации, както и представителите на работниците и служителите могат да уведомят Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда”.
(7) За неизпълнения на задълженията по ал.1-4 работодателят не може да се позовава на обстоятелството, че друг орган е взел решението по чл.123, ал.1 КТ.”
Задължение за информация при изменения на дейността, икономическото състояние и организацията на работа на предприятието
Чл. 130в. (1) В случаите по чл. 7а работодателят е длъжен да предостави на избраните представители на работниците и служителите информация относно:
1. последните и предстоящите изменения в дейността и икономическото състояние на предприятието;
2. положението, структурата и очакваното развитие на заетостта в предприятието, както и относно предвижданите подготвителни мерки, особено в случаите, когато съществува заплаха за заетостта;
3. решенията, които биха могли да доведат до съществени промени в организацията на работа.
(2) След предоставянето на информацията по ал. 1 работодателят е длъжен да проведе консултации по въпросите по ал. 1, т. 2 и 3.
(3) Когато информацията по ал. 1 съдържа данни, разпространяването на които може да увреди законните интереси на работодателя, той има право да я предостави с изискване за поверителност.
(4) В случаите по ал. 3 представителите на работниците и служителите нямат право да разкриват информацията по ал. 1 на останалите работници и служители и на трети лица.

(5) Работодателят може да откаже предоставянето на информация или провеждането на консултации, когато характерът на информацията или консултациите могат сериозно да навредят на функционирането на предприятието или на законните интереси на работодателя.
(6) При отказ да се предостави информация по ал. 5 и при възникнал спор относно неговата основателност страните могат да потърсят съдействие за уреждане на спора чрез посредничество и/или доброволен арбитраж от Националния институт за помирение и арбитраж.
Предложение на КСЗ:
В §16, чл.130в да се направят следните промени:
1. В
заглавието: Думата “изменения” да се замени с думата “изменение”, а думата “работа” да се замени с думата “труда”
2. В ал.1 т.2 и т.3 да се изменят така:
“2. положението, структурата и очакваното развитие на заетостта в предприятието;
3. възможните съществени промени в организацията на труда”.
Срокове за провеждане на процедурите по информация и консултации
Чл. 130г. (1) Работодателят и представителите на работниците и служителите по чл. 7а определят в споразумение между тях:
1. вида на информацията и сроковете, в които ще им бъде предоставяна;
2. сроковете, в които представителите на работниците и служителите ще подготвят своето становище по предоставената информация;
3. сроковете и въпросите за провеждане на консултации с работодателя;
4. представителите на работодателя, определени да предоставят информация и да провеждат консултации, в зависимост от въпросите - предмет на обсъждане.
(2) В случай че не се постигне споразумение по ал. 1:
1. информацията за последните и предстоящите изменения в дейността и икономическото състояние на предприятието се предоставя в сроковете за съставяне на счетоводните отчети;
2. информацията относно положението, структурата и развитието на заетостта в предприятието и мерките за запазването й се предоставя не по-късно от един месец преди предприемането им;
3. информацията относно решенията, които биха могли да доведат до съществени промени в организацията на работа или в договорните взаимоотношения, се предоставя не по-късно от един месец преди съответните промени;
4. консултациите по чл. 130в, ал. 1, т. 2 и 3 се провеждат в срок две седмици след предоставяне на информацията.

(3) В случаите, когато работодателят предвижда мерки, които водят до промяна по чл. 123 и до масово уволнение, информацията и консултациите се провеждат при условията, по реда и в сроковете по чл. 130а и 130б.
(4) В случай че работодателят не предостави информация в сроковете по ал. 1 или 2, представителите на работниците и служителите имат право да я поискат писмено от него, а при отказ да им я предостави – да сигнализират Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” и нейните органи за неспазване на трудовото законодателство.”
Предложение на КСЗ:
В §16, чл.130г се правят следните изменения:
1. Заглавието да се измени така:
“Срокове за предоставяне на информация и провеждане на консултации”.
2. В ал.1 думите “между тях” да отпаднат.
3.В ал.1, т.1 думата “вида” да се замени със “съдържанието”
4.В ал.1, т.3 думите “въпросите за провеждане” да се заменят с думата “предмета”, а думата “работодателя” да отпадне.
5.В ал.1, т.4 думите “в зависимост от въпросите предмет на обсъждане” да отпаднат.
6.В ал.2, т.3 думите “организация на работа” да се заменят с “организация на труда”, а думите “или в договорните взаимоотношения” да се заменят с “трудовите правоотношения.
7.В ал.2, т.4 след думата “срок” да се постави предлогът“ до”.
8.В ал.3, съюзът “и” преди думите “до масово уволнение” да се замени с предлога “или”.
9.Алинея 4 да се измени така:
“(4) В случай, че работодателят не предостави информация в сроковете по ал.1 или 2, представителите на работниците и служителите и синдикалните организации имат право да я поискат писмено от него, а при отказ да им я предостави – да уведомят Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда”.

§ 17. В чл. 136а, ал. 1 думите “работниците и служителите, доколкото в колективен трудов договор не е предвидено друго” се заменят със “синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.”
§ 18. В чл. 138 ал. 2 и 3 се изменят така:
“(2) В случаите по ал. 1 месечната продължителност на работното време на работниците и служителите на непълно работно време е по-малка в сравнение с месечната продължителност на работното време на работниците и служителите, които работят по трудово правоотношение на пълно работно време в същото предприятие и изпълняват същата или сходна работа. Когато на същата или на сходна работа няма заети работници и служители на пълно работно време, сравнението се прави спрямо продължителността на месечното работно време на останалите работници и служители в предприятието.
(3) Работниците и служителите по ал. 1 не могат да бъдат поставени в по–неблагоприятно положение само поради непълната продължителност на работното им време в сравнение с работниците и служителите, които са страна по трудов договор на пълно работно време, изпълняващи същата или сходна работа в предприятието. Те ползват същите права и имат същите задължения, каквито имат работниците и служителите, работещи на пълно работно време, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от продължителността на отработеното време, трудовия стаж, притежаваната квалификация и др.”
Предложение на КСЗ:
§18 да отпадне.

§ 19. Създава се чл. 138а:
“Въвеждане на непълно работно време от работодателя
Чл. 138а. (1) При намаляване на обема на работа работодателят може да установи едностранно за период 3 месеца в една календарна година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово звено, които работят на пълно работно време, след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.
(2) Продължителността на работното време по ал. 1 не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време.
(3) С оглед създаване на възможност за преминаване от пълно на непълно работно време или обратно работодателят:
1. взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на пълно работно време на непълно работно време, независимо дали молбите са за същото или за друго работно място, когато съществува такава възможност в предприятието;
2. взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на непълно работно време на работа на пълно работно време или за увеличаване продължителността на непълното работно време, ако възникне такава възможност;
3. предоставя своевременно на подходящо място в предприятието писмена информация на работниците и служителите за свободните работни места и длъжности при пълно и непълно работно време, за да се улесни преминаването от работа на пълно работно време на работа на непълно работно време или обратно; тази информация се предоставя и на представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2;
4. предприема мерки за улесняване на достъпа до работа на непълно работно време на всички нива в предприятието, включително за длъжностите, изискващи квалификация и за ръководните длъжности и при възможност за улесняване достъпа на работниците и служителите, които работят на непълно работно време, до професионално обучение с цел да се увеличат възможностите за израстване в кариерата и професионалната мобилност.”
Предложение на КСЗ:
В §19, чл.138а да се измени така:
“Чл.138а. (1) При намаляване обема на работата работодателят може да установи за период до 3 месеца в една календарна година непълно работно време в предприятието или в негово звено след предварително съгласуване със синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите.
(2) се запазва по вносител.
(3) За създаване на възможности за преминаване на работа при пълно към работа при непълно работно време или обратно работодателят:
1.при възможност уважава молбите на работници и служители за преминаване от работа при пълно работно време на работа при непълно работно време или обратно;
2. предоставя своевременно информация на работниците и служителите за свободните длъжности при пълно и непълно работно време.”

§ 20. В чл. 139 ал. 4 се отменя.

§ 21. Създава се чл. 139а:
“Ненормиран работен ден
Чл. 139а. (1) Поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява ненормиран работен ден за някои длъжности.
(2) Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се утвърждава със заповед на работодателя до края на януари всяка календарна година.
(3) Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време.
(4) В случаите по ал. 3 работниците и служителите имат право освен на почивките по чл. 151 и на почивка не по-малко от 15 минути след изтичането на редовното работно време.
(5) В случаите по ал. 3 общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и междуседмична почивка, установена с този кодекс.
(6) Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд.”
Предложение на КСЗ:
В §21, чл.139а се изменя така:
1. В ал.1 думите “може да установява ненормиран работен ден за някои длъжности” се заменят с думите “ може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден.”
2. В ал.2 думата “утвърждава” се заменя с “определя”.
3.Ал.3, 4, 5 и 6 се изменят така:
“(3) Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичане на нормалния работен ден.
(4) В случаите по ал.3 работниците и служителите имат право освен на почивките по чл.”151, и на почивка не по-малко от 15 минути след изтичане на нормалния работен ден.
(5) В случаите по ал.3 продължителността на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установени в този кодекс.
(6) Работата над нормално работно време в случаите по ал.1 се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск.”

Предложение на БСК:
В §21, чл.139а, ал.2 да отпадната думите: “до края на януари всяка календарна година.”.

§ 22. В чл. 140 ал. 5 се отменя.

§ 23. Създава се чл. 140а:
“Особени правила при полагане на нощен труд
Чл. 140а. (1) Работници и служители, в редовното работно време на които се включва най-малко 3 часа нощен труд по чл. 140, ал. 2, както и работници и служители, които работят на смени, една от които включва най-малко 3 часа нощен труд, се смятат за работници и служители, които полагат нощен труд.
(2) Работниците и служителите, които полагат нощен труд, се приемат на работа само след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя.
(3) Работниците и служителите, които полагат нощен труд, подлежат на периодични медицински прегледи по чл. 287.
(4) Когато здравен орган установи, че здравословното състояние на работник или служител се е влошило поради полагане на нощен труд, той се премества на подходяща дневна работа или се трудоустроява.
(5) Работодателите и длъжностните лица са длъжни да опазват в тайна данните за здравословното състояние на работниците и служителите.
(6) Работодателят, при който работниците и служителите полагат нощен труд, е длъжен при поискване от Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” и нейните органи да им предостави информация за техния брой, отработените нощни часове, както и за предприетите мерки за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.”
Предложение на н.пр. Иван Гризанов:
В §23, чл.140а, ал.2 и ал.4 да се променят така:
“(2) Работниците и служителите, които ползват нощен труд, да се приемат на работа само след предварителен медицински преглед.”
“(4) Когато здравен орган установи , че здравословното състояние на работник или служител, полагащ нощен труд се е влошило и полагането на този вид труд може да доведе до задълбочаване на здравословния проблем, то спрямо лицето се предприемат действия за преминаване на подходяща дневна работа или се трудоустроява.”

Предложение на КСЗ:
В §23, чл.140а да се измени така:
1. Алинея 1 да отпадне.
2. Алинея 2 се запазва по вносител.
3.Алинея 3 да отпадне.
4.Алинея 4 да се измени така:
“(4) Когато се установи, че здравното състояние на работник или служител се е влошило поради полагане на нощен труд, той се трудоустроява при условията и по реда на гл. XV, разд. III.”
5.Алинея 5 да отпадне.
6. Алинея 6 се запазва по вносител.
Предложение на КНСБ:
В §23, чл.140а, ал5 да отпадне.

Предложение на КНСБ:
Да се създаде нов §( ).
“§( ), В чл.141, в ал.2 думите “4 и повече часа нощен труд” се заменят с “3 и повече часа нощен труд”.

Предложение на н.пр. Иван Гризанов:
Да се създаде нов §( ):
“§( ), в чл.142 се правят следните изменения:
(2) Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 12 месеца.”
§ 24. Създава се чл. 154а:
„Работно време и почивки при работа със специфичен характер и/или организация на труд
Чл. 154а. При спазване на общите правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд Министерският съвет може да установява друга продължителност на дневното, седмичното или месечното работно време, на междудневната и междуседмичната почивка, на почивките в работния ден и на нощния труд за работници и служители, които извършват работа със специфичен характер и/или организация на труда.”
Предложение на КНСБ:
Да се създаде нов §( ):
§( ) В чл.157 се правят следните изменения:
1.В алинея 1 се добавя нова точка 8 със следното съдържание:
“8. за участие в заседания, обучения и други свързани с изпълнението на функциите на представител на работниците и служителите по чл.7а.”
2.В алинея 2, т.2 след “6” се добавя и “т.8”.

§ 25. В чл. 163, ал. 6 думите “според поредността на живите деца на осиновителката” се заличават.

Предложение на КНСБ :
Да се създаде нов §( ):
“§( ) В чл.285, ал.1 думите”специфичен характер и организация на труда” се заменят със “специфичен характер и/или организация на труда”.

Предложение на КНСБ:
Да се създаде нов §( ).
“§( ) В чл.287, ал.3 да придобие следната редакция:
“(3) Работодателят и длъжностите лица в предприятието са длъжни да опазват в тайна данните, относно здравословното състояние на работниците и служителите, и информацията от и за съответните медицински прегледи.”

§ 26. В чл. 301, ал. 2 накрая се добавя “и чието изпълнение не би било пречка за редовно посещение на училище или за участие в програми за професионално ориентиране или обучение”.
§ 27. В чл. 303 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Забранява се приемането на лица от 16 до 18 години на работи, които са тежки, опасни или вредни за здравето и за правилното им физическо, умствено и нравствено развитие.”
2. В ал. 4 думите “както и” се заличават, а след думите “ненавършили 16 години” се добавя “както и задълженията на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд за лицата, ненавършили 18 години”.

§ 28. В чл. 305, ал. 3 се създава изреченение второ:
“В дневното и седмичното им работно време се включва и времето за придобиване на професионална квалификация и нейното повишаване, когато тя се осъществява в процеса на работата.”
Предложение на КСЗ:
§28 да отпадне.

§ 29. В чл. 333, ал. 1 се създава т. 5:
„5. работник или служител, който е избран за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а за времето, докато има такова качество, а в случаите на предсрочно прекратяване на мандата по чл. 7б, ал. 3, изречение второ – до 6 месеца след освобождаването им.”
Предложение на КСЗ:
В §29, в чл.333, ал.1 новата т.5 да се измени така:
“5. работник или служител, който е представител по чл.7 или чл.7а – за времето, докато има това качество и 6 месеца след освобождаването му.”

Предложение на КНСБ:
В §29, в чл.333, ал.1, в т.5 да отпадне думата “до”.

§ 30. В чл. 357 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Трудови са и споровете между избраните по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а представители на работниците и служителите и работодателя при нарушаване на правата им.”
Предложение на КСЗ:
§30 да отпадне.

Предложение на КНСБ:
В §30, в чл.357, предлаганата нова ал.2, след “работниците и служителите” се добавя “синдикални организации”, а след “нарушаване на правата им” се добавя “свързани с информиране и консултиране.”

§ 31. В чл. 358, ал. 1 т. 1 се изменя така:
“1. едномесечен - по спорове за ограничена имуществена отговорност на работника или служителя, за отмяна на дисциплинарно наказание "забележка" и в случаите по чл. 357, ал. 2.”
Предложение на КСЗ:
§31 да отпадне.

Предложение на КНСБ:
В §31, в чл.358 се правят следните изменения и допълнения:
1. в ал.1, в т.1 думата “едномесечен” се заменя със “двумесечен”.
3.в ал.2 се създава нова точка 3 със следното съдържание:
“3. за искове, свързани с нарушени права по информиране и консултиране, срокът тече от изтичане на законовия срок или срокът, определен в споразумение или КТД, или от момента на изричен или мълчалив отказ на работодателя, ако е имало отправена писмена покана за предоставяне на информация или провеждане на консултация.”

§ 32. В чл. 361 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) На съда по ал. 1 са подсъдни и споровете за осигуряване на минимални условия на работа, които се гарантират на командировани чужденци в Република България в рамките на предоставяне на услуги по реда на чл. 70, ал. 4 от Закона за насърчаване на заетостта.”
Предложение на КСЗ:
В §32, в чл.361 в новата ал.2 думата “минимални” се заменя с “нормални”.

§ 33. В чл. 402 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
“(3) Националната агенция за приходите предоставя на контролните органи по чл. 399 необходимата за целите на контрола по спазване на трудовото законодателство данъчна и осигурителна информация.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
Предложение на КСЗ:
В § 33, в чл. 402 новата ал.3 да се измени така:
“(3) Националната агенция за приходите предоставя на контролните органи за спазване на трудовото законодателство необходимата за осъществяване на техните функции данъчна и осигурителна информация.”

§ 34. В чл. 413 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 5000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 250 до 1000 лв.”
2. В ал. 3 т. 2 се изменя така:
“2. по ал. 2 – имуществена санкция или глоба от 3000 до 10 000 лв., съответно глоба от 500 до 2000 лв.”

§ 35. В чл. 414 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1 - 3 се изменят така:
“(1) Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 5000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 250 до 1000 лв.
(2) За повторно нарушение по ал. 1 наказанието е имуществена санкция или глоба в размер от 3000 до 10 000 лв., съответно глоба в размер от 500 до 2000 лв.
(3) Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1000 до 1500 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер 1000 лв., за всяко отделно нарушение.”
2. Създава се ал. 4:
“(4) Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 130а, ал. 1 и 2, чл. 130б, ал. 1 и 2 и чл. 130в, ал. 1 и 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 5000 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 250 до 1000 лв., за всяко отделно нарушение.”
Предложение на КСЗ:
В § 35 в чл.414, в ал.3 и в новата ал.4 думата “отделно” да отпадне.

§ 36. В чл. 415 ал. 2 се изменя така:
“(2) Работодател, който противозаконно пречи на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 4000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.”
§ 37. В чл. 416, ал. 5 след думата “наложени” се добавя “имуществени санкции и”.

§ 38. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 8 думите “чл. 68, ал. 3” се заменят с “чл. 68, ал. 4”.
2. В т. 9:
а) думите “по чл. 328, ал. 1, т. 1 – 4” се заменят с “извършени по преценка на работодателя и по причини, несвързани с конкретния работник или служител”;
б) изречение второ се изменя така:
“Когато в периодите по букви “а” - “в” работодателят е уволнил най-малко 5 работници и служители, всяко последващо прекратяване на трудово правоотношение, извършено по преценка на работодателя на други основания и по причини, несвързани с конкретния работник или служител, се взема предвид при определяне броя на уволненията по букви “а” - “в”.”
3. Създават се т. 11 и 12:
“11. “Работно време” е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил.
12. “Основно трудово правоотношение” е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд.”
Предложение на КСЗ:
1-ви вариант:
В §38, в §1 от ДР, в т.9, б.”а” и б.”б” и новата т.11 да отпаднат.
2-ри вариант:
В §38, в §1 от ДР се правят следните изменения:
1. в т.9, б. “а” се изменя така:
“а. думите “по чл.328, ал.1, т. 1-4” се заменят с “по причини, които не са свързани с уволнявания работник или служител”.”
2. в т.9, в б. “б” думите “по преценка на” се заменят с “от” , думите “конкретния работник или служител” с “уволнявания работник или служител”.
3. Новата т.11 да се измени така:
“11. “Работно време” е времето, през което работникът или служителят е длъжен да се постави на разположение на работодателя за изпълнение на работа по трудовото си правоотношение.”
4. Новата т.12 да се измени така:
“12. “Основно трудово правоотношение” е всяко трудово правоотношение, при наличието на което работникът или служителят сключва трудов договор за допълнителен труд”

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 39. Избраните до влизането в сила на този закон представители на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 запазват статута и функциите си до избирането на нови представители, но за не повече от една година от датата на влизане в сила на закона.
§ 40. До 23 март 2008 г. чл. 7а се прилага в предприятия със 100 и повече работници и служители, както и в организационно и икономически обособени поделения на предприятия с 50 и повече работници и служители.
§ 41. В чл. 24 от Закона за насърчаване на заетостта (обн., ДВ,
бр. 112 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 54 и 120 от 2002 г., бр. 26, 86 и 114 от 2003 г., бр. 52 и 81 от 2004 г., бр. 27 и 38 от 2005 г. и бр. 18 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Работодателят уведомява поделението на Агенцията по заетостта относно предвижданите масови уволнения в писмена форма не по-късно от 30 дни преди датата на уволнението.”
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Уведомлението по ал. 1 трябва да съдържа цялата необходима информация относно предвижданите масови уволнения, в т. ч.: причините за предстоящото уволнение; броя на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени, и основните икономически дейности, групи професии и длъжности, към които се отнасят; броя на заетите работници и служители от основните икономически дейности, групи професии и длъжности в предприятието; конкретните критерии за подбор на работниците и служителите съгласно
чл. 329, ал. 1 от Кодекса на труда, които ще бъдат уволнени; периода, през който ще се извършат уволненията, както и информация относно проведените предварителни консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда.”
3. Създава се ал. 4:
“(4) Работодателят е длъжен да предостави на представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда копие от уведомлението по ал. 1 в срок от
3 работни дни.”
Предложение на КСЗ:
В §41 се правят следните изменения:
1. по т.1. Алинея 1 да се измени така:
“(1) Работодателят уведомява писмено териториалното поделение на Агенцията по заетостта относно предстоящите масови уволнения не по-късно от 30 дни преди датата на извършването им.”
2. по т.2. Алинея 3 да се измени така:
“(3) Уведомлението по ал.1 включва информацията по чл.130а, ал.3 КТ, както и относно проведените предварителни консултации със синдикалните организации и представителите на работниците и служителите.”
3. по т.3. Новата алинея 4 да отпадне.

§ 42. В чл. 126а от Гражданския процесуален кодекс (обн., Изв.,
бр. 12 от 1952 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г.; попр., бр. 99 от 1961 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от
1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г.; бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от
1991 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 12, 26, 37, 44 и 104 от 1996 г., бр. 43, 55 и 124 от 1997 г., бр. 21, 59, 70 и 73 от 1998 г., бр. 64 и 103 от 1999 г., бр. 36, 85 и 92 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 105 и 113 от 2002 г.,
бр. 58 и 84 от 2003 г., бр. 28 и 36 от 2004 г., бр. 38, 42, 43, 79, 86, 99 и 105 от 2005 г. и бр. 17 от 2006 г.) буква “м” се изменя така:
“м) по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и чл. 357, ал. 2 от Кодекса на труда.”
Предложение на КСЗ:
§42 да отпадне.

§ 43. В Закона за здравословни и безопасни условия на труд (обн., ДВ, бр. 124 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 86 от 1999 г., бр. 64 и 92 от 2000 г., бр. 25 и 111 от 2001 г., бр. 18 и 114 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г. и бр. 76 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 12 след думите ”принудителна работна поза” се поставя запетая и се добавя „определена работна норма”.

2. В чл. 16, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „включително при работа на смени и при полагане на нощен труд”.
3. В чл. 19:
а) създава се нова ал. 2:
„(2) Информацията по ал. 1 се предоставя на работниците и служителите, които работят на смени и полагат нощен труд.”;
б) досегашната ал. 2 става ал. 3.
4.В чл. 26, ал. 2, т. 1 след думите ”по чл. 14, ал. 1” се поставя запетая и се добавя „както и на работещите на смени и полагащите нощен труд”.
Предложение на КСЗ:
В § 43, по т.1. думата “работна” да се замени с думата “трудова”.

§ 44. В Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите в случаите при несъстоятелност на работодателя (обн., ДВ, бр. 37 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 104 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4 ал. 1 се изменя така:
“(1) Право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока му и от продължителността на работното време и на които правоотношението:
1. не е прекратено към датата на обнародване на решението по
чл. 6;
2. е прекратено през последните 3 месеца преди датата на обнародване на решението по чл. 6.”
2. Член 6 се изменя така:
“Чл. 6. Правото на гарантирани вземания за работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 възниква от датата на обнародване в “Държавен вестник” на съдебното решение за:
1. откриване на производство по несъстоятелност на работодателя;
2. откриване на производство по несъстоятелност на работодателя с едновременно обявяване в несъстоятелност;
3. откриване на производство по несъстоятелност на работодателя, обявяване в несъстоятелност и прекратяване на производството по несъстоятелност, поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството.”
3. В чл. 22, ал. 1, т. 1 след думите “календарни месеца” се добавя
“в рамките на последните 6 месеца”.
4. В чл. 23, ал. 1 след думите “календарни месеца” се добавя
“в рамките на последните шест месеца”.
5. В чл. 25 накрая се добавя “или от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството на обявяване на производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата страна”.
6. Създава се нов § 1:

“Допълнителна разпоредба
§ 1. (1) Право на гарантирани вземания при условията, по реда и в размерите, определени в този закон, имат работниците и служителите, наети по трудови правоотношения в предприятие – български работодател, което осъществява стопанска дейност на територията на Република България и е обособена част от друго предприятие, осъществяващо стопанска дейност на територията на друга държава членка, когато по реда на законодателството на тази държава предприятието е обявено в несъстоятелност и това се отнася и за обособената част от него в Република България.
(2) Счита се в случаите по ал. 1, че предприятието е в несъстоятелност, когато е поискано започване на колективна процедура, основана на неплатежоспособността на работодателя, така както е предвидено в съответните законови, подзаконови и административни разпоредби на държавата членка, която включва частично или цялостно отнемане на активите на работодателя, определяне на ликвидатор или лице, изпълняващо подобни функции, и съответният компетентен орган:
1. е решил да открие производството, или
2. е установил, че предприятието или дейността на работодателя са окончателно прекратени и наличните му активи са недостатъчни, за да се обоснове откриването на процедурата.
(3) В случаите по ал. 1 правото на гарантирани вземания възниква от датата на обявяване на несъстоятелността по смисъла на ал. 2.
(4) Задължението на българския работодател за информиране на работниците и служителите по реда на чл. 29 възниква от датата, на която обстоятелството по ал. 2 му е станало известно.”
6.Досегашните § 1 - 4 от Преходните и заключителните разпоредби стават съответно § 2 - 5.
Предложение на КСЗ:
В § 44 се правят следните изменения:
1. В заглавието на закона да отпадната думите “в случаите”
2. по т.1, в чл.4, в ал.1 думите “независимо от срока му и от продължителността на работното време” да отпаднат.
3. по т.2, в чл.6, в т.1, 2 и 3 думите “на работодателя” да отпаднат.
4. по т.3 , в чл.22, ал.1, т.1 думите “в рамките на” се заменят с “през”.
5.по т.4, в чл.23, в ал.1 думите “в рамките на “ се заменят с “през”.
6.по т.6, в новия §1, в ал.1 след думата “имат” се поставя съюзът “и”.
7.по т.6, в новия §1, ал.2 да започне така: “(2) В случаите по ал.1 се счита, че”.
8.по т.6, в новия §1, ал.2, в т.1 след думата “производство” да се постави точка и съюзът “или” да отпадне.

Предложение на КНСБ:
В §44 се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл.6, т.2 накрая точката се премахва и се добавя “и прекратяване на дейността му”.
2. В чл.22, ал.1, т.1 след думите “обезщетения за” отпада думата “последните”, а след думите “календарни месеца” се добавят думите”в рамките на последните шест месеца”
9.В чл.23, ал.1 след думите “неизплатени през” отпада думата “последните”, а след думите”календарни месеца” се добавят думите”в рамките на последните шест месеца”.
10.В предложената добавка на чл.25 думата “обявяване” се замества с думата “откриване”.
11.В Допълнителната разпоредба, §1, ал.1 думите “български работодател” отпадат, след думата “членка” се добавят думите “на Европейския съюз”.
12.В Допълнителната разпоредба, §1, ал.2 да се измени така:
“(2) Открито производство по несъстоятелност по ал.1 има тогава, когато компетентен отговор на съответната държава:”

§ 45. Законът влиза в сила от 1 август 2006 г. с изключение на § 44, т. 6, който влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.