Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по труда и социалната политика
05/12/2007
Доклад за първо четене на:
- законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-72, внесен от Лидия Сантова Шулева и Христина Христова Велчева на 15.5.2007г.;
- законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-83, внесен от Ариф Сами Агуш и група народни представители на 15.6.2007г.;
- законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-91, внесен от Евгений Гинев Жеков и Борислав Иванов Българинов на 29.6.2007г.;
- законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-109, внесен от Деница Ивайлова Димитрова и Илко Димитров Димитров на 12.7.2007г.;
- законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-124, внесен от Маргарита Спасова Панева, Мая Божидарова Манолова и Татяна Стоянова Калканова на 14.9.2007г.
XL НАРОДНО СЪБРАНИЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Комисия по труда и социалната политика
ДО
Г-Н ГЕОРГИ ПИРИНСКИ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Д О К Л А Д
за първо четене на:
- законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-72, внесен от Лидия Сантова Шулева и Христина Христова Велчева на 15.5.2007г.;
- законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-83, внесен от Ариф Сами Агуш и група народни представители на 15.6.2007г.;
- законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-91, внесен от Евгений Гинев Жеков и Борислав Иванов Българинов на 29.6.2007г.;
- законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-109, внесен от Деница Ивайлова Димитрова и Илко Димитров Димитров на 12.7.2007г.;
- законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-124, внесен от Маргарита Спасова Панева, Мая Божидарова Манолова и Татяна Стоянова Калканова на 14.9.2007г.
Комисията по труда и социалната политика, на редовно заседание, проведено на 05.12.2007., разгледа и обсъди пет законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
В заседанието участваха г-н Лазар Лазаров – зам.министър на труда и социалната политика, г-н Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, г-жа Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт, г-н Бисер Петков – зам.председател на Комисията за финансов надзор, г-н Емил Мирославов, директор на Дирекция в Министерство на труда и социалната политика, г-н Никола Абаджиев – председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, г-н Дикран Табеян – зам.председател на Българската стопанска камара, г-жа Асиа Гонева – секретар на Конфедерацията на незевисимите синдикати в България и др.
Законопроектите и мотивите към тях бяха представени от техните вносители, съобразно реда на внасяне и постъпване на законопроектите.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-72, внесен от Лидия Шулева и Христина Христова и мотивите към него бяха представени от двете вносителки. Според тях предложените промени са насочени към решаване на проблеми и противоречия, съществуващи в действащата от 2000-та година осигурителна система.Те изразиха убеждението си, че в сегашната уредба на пенсионно осигурителните права на хората, родени преди 1 януари 1960г. има дискриминационни елементи. С някои текстове от Кодекса са нарушени основни принципи на осигуряването и по-точно този на равнопоставеността на осигурените лица.Според г-жа Христова и г-жа Шулева при внасяне на една и съща по размер осигурителна вноска за родените преди 1 януари 1960г. не се заделя вноска за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд. При еднакъв размер на вноската за пенсия те не ползват правото на допълнителна пенсия от универсален пенсионен фонд. С друга група предложения народните представителки предвиждат размера на осигурителната вноска за тези лица за универсален пенсионен фонд да бъде 30% от начисления данък върху доходите на физическите лица. Това би довело до допълнителна мотивация на работещите за внасяне на данък върху всички доходи. Така и работодателите биха “изсветлили” част от доходите, които осигуряват на своите работещи. Средствата, които бюджетът би загубил от този размер на данъка, насочван към осигурителната система ще имат инвестиционен характер, няма да влизат директно в обръщение, следователно няма да има повишаване на инфлацията и натиск върху дефицита по текущата сметка. При представянето на законопроекта г-жа Лидия Шулева специално подчерта схващането си,че предложеното изменение става много по-актуално и на дневен ред днес, особено като се вземат предвид и някои от становищата, които са заявени и направени още през лятото, когато този законопроект е имал публично обсъждане. Народната представителка напомни, че една от основните критики на този законопроект е била, че той не обхваща групата на хората, които са с необлагаем минимум, т.е. това са хората, които нямат възможността да получат тази преференция. Сега, когато се знае, че най-вероятно няма да има необлагаем минимум, поради въвеждане на новия плосък данък, данъчната преференция, предложена в законопроекта ще даде възможност и на тази група хора, които в някаква степен може би ще бъдат ощетени от плоския данък, да получат определена компенсация. Ако работодателите държат на своите по-възрастни работници, които в повечето случаи са високо квалифицирани ще дадат допълнително един данъчен пакет към това, което държавата би отстъпила от своя страна. В крайна сметка би се получила сериозна възможност за получаване на малко по-голяма допълнителна пенсия. Изчисленията са показали, че в най-лошия случай става въпрос за допълнителна пенсия в размер на 20,30 или 40 лв.Ако работодателите внасят малко по-големи данъци и вноски допълнителните пенсии биха могли да имат размери в порядъка на 100, 200лв. Така ще се създаде и допълнителен стимул за хората, които сега внасят малко по-голям данък. Друг аргумент в полза на предложения законопроект е в това, че в момента вноски за допълнително пенсионно осигуряване се правят за сравнително млади хора, на които в обозрим период не им предстои пенсиониране. Хората, на които им предстои пенсиониране в следващите 8-10 години са изключени от системата на допълнително пенсионно осигуряване. Точно това изключване създава мотив за внасяне на по-големи данъци и по-големи осигуровки, за да се подсигури и допълнителна пенсия. По разчети, получени от Националния осигурителен институт около 950 хиляди са лицата, родени преди 1959 г. Това е сериозна група от работещото население в страната, която ще бъде обхваната и мотивирана, от една страна, да плаща данъци изобщо, например плосък данък от 10% и стимулирана още веднъж - да ползва данъчна отстъпка от 30% и 3 % от този данък да постъпва по техни лични сметки и да бъдат заделени като пенсионни вноски.
Законопроектът на народните представители Ариф Агуш, Деница Димитрова, Петър Мръцков и Кръстанка Шаклиян беше представен от г-н Агуш. Той посочи, че законопроекта третира промяна на § 4 от Преходните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване. Искането е да отпаднат сроковете в ал. 1 и ал. 2, т.е да отпаднат думите “до 31 декември 2009” и “до 31 декември 2006 г.” Основният мотив за тази промяна е, че не е преструктуриран отрасъла на минната промишленост. Продължаващите процеси на преструктурирането са довели до остри социални последици, висока степен на безработица в миннодобивните райони, а съкратените работници са без особени възможности за алтернативна заетост. Никой от вносителите няма яснота и сигурност, че това преструктуриране ще завърши скоро. Предложените изменения са насочени към отстраняване на острите противоречия и проблеми, породени от ограничителния характер на сега съществуващи текстове в Кодекса за социално осигуряване. С тези текстове за хората, работили като миньори с подземен стаж са допуснати силно несправедливи и дискриминационни разпоредби. Нещо повече, според вносителите с тези текстове е нарушен основен принцип на социалното осигуряване – този на равнопоставеност на осигурените лица.Допълнително към писмените мотиви бяха представени и примерни изчисления, с които вносителите обосновават твърденията си за дискриминация на работещите в първа и втора категория труд. Г-н Ариф Агуш изрази мнение, че всички народни представители са запознати с писмените мотиви към законопроекта и предложи допълнителни изчисления, с които да обоснове нов социално-икономическа критерий – този на цената на осигурителната тежест, която се получава при работещите от първа и втора категория при неблагоприятни условия на труд. Според неговите изчисления вноската за работещите в условията на трета категория е била 32% през 2000 г., 29% - през 2001 г., през 2006 – 23%, и от 1 октомври т.г. вече е 22%. Поради спазване през целия този период на 15% по-висока вноска за работещи в условията на първа категория труд, относителната цена на работещите в условията на първа категория се покачва съответно -147% - през 2000 г., 152% - през 2001 г., 165% - през 2006 г., и на 168% - към настоящия момент. По същия начин се движат процентите на вноските за работещите във втора категория труд. В проекта на закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г. вноската за трета категория ще бъде 22%, за втора категория – 32%, за първа – 37%. Така относителния дял от 15% се запазва. Според разчетите на народния представител за средния осигурителен доход се получава следната картина: При първа категория той се получава 666,57 лв. или близо 190% по-висок от средния осигурителен доход на всички работещи. За втора категория размерът на средния осигурителен доход е 529,79 лв. или близо 150%. При запазване на тези съотношения и при планиран за 2008 г. средномесечен осигурителен доход от 466,52 лв. първа категория ще достигне 882,60 лв., а втора категория - 696,80 лв. Или - пенсионните приходи за едно осигурено лице ще бъдат 102,20 лв. месечно или 1226,33 лв. годишно, а за неосигурено лице от първа категория ще бъде 326,56 лв. месечно или 3918,74 лв. годишно за неосигурено лице. Така се получава, че цената на едно осигурено лице, работещо в първа категория труд е близо 3,2 пъти по-висока от цената на осигурените при обичайни условия на труд. Изводът е, че за един миньор, работил в подземен участък 10 години, което е минималния срок за право на предсрочно пенсиониране, ще се натрупат по индивидуалната партида колосални суми (с капитализация и получената от професионалния пенсионен фонд доходност за периода), които при предсрочно пенсиониране, съгласно ал.4 на § 4 от ПЗР на Кодекса за социалното осигуряване ще бъдат прехвърлени в приходите на фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване. Следователно, премахването на преходните ограничителни срокове за предсрочно пенсиониране на работещите в първа и втора категория труд, няма да се отрази съществено на финансовото равновесие на НОИ и на фонд “Пенсии”. Ако предложената промяна се приеме, ще бъдат необходими допълнителни разходи за не повече от 1 милион лева годишно.
Законопроектът на народните представители Евгений Жеков и Борислав Българинов не беше представен поради отсъствие на вносителите, но по време на общата дискусия основните му позиции бяха обсъдени от Комисията.
Законопроект на народните представители Деница Димитрова и Илко Димитров беше представен от г-жа Димитрова. Тя подчерта, че законопроектът е внесен с оглед на това, че българската наборна военна служба вече е в историята. Нашата нова армия се състои от кадрови военнослужещи. Съгласно КСО право на пенсия за военна инвалидност имат само лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или пострадали през време или по повод на наборната военна служба или службата в запаса или резерва. Докато кадровите военнослужещи, получили заболяване или злополука при или по повод изпълнението на службата си имат право на пенсия за трудова злополука или професионално заболяване.На практика между двете групи военноинвалиди – тази на наборните военнослужещи и тази на кадровите военнослужещи се получава неравнопоставеност по отношение правото си да получават и ползват и двете си пенсии – пенсията, произтичаща от заболяването или увреждането и пенсията, произтичаща от трудовия стаж и възраст.С предлаганата поправка на чл.104, ал.4 от КСО се премахва тази неравнопоставеност между военноинвалидите. Според вносителите независимо дали са пострадали като кадрови или наборни военнослужещите, лицата трябва да имат еднакви права и привилегии, произтичащи от статута им на военноинвалиди.
Законопроектът, внесен от народните представители Маргарита Панева, Мая Манолова и Татяна Калканова беше представен от г-жа Маргарита Панева. Г-жа Панева припомни, че през юли 2006г. в посока на предложените и днес промени Кодексът вече е бил променян. Тогавашните промени са се оказали недостатъчно приемливи и недостатъчно одобрени. Става дума за промяна на осигурителните права на минните спасители, които работят при същите условия, както и миньорите. Според вносителите, трудът на минните спасители следва да бъде изравнен с този на подземните работници и инженерно – технически специалисти и да бъдат включени в състава на чл.104, ал.3 от КСО. С този изменителен закон вносителките се надяват да удовлетворят исканията на минните спасители, които от няколко години имат претенцията да имат еднакви осигурителните и пенсионни права с тези на подземните миньори.
На народните представители от Комисията по труда и социалната политика бяха предоставени становищата по законопроекта на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Националния осигурителен институт, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската търговско-промишлена палата и Българската стопанска камара, Консултативния съвет по законодателство към Председателя на Парламента, становища на синдикални организации и др. По петте законопроекта са постъпили 36 становища и позиции от министерства, ведомства и партньорски организации. Оценките на предлаганите промени в цитираните становища не са еднозначни.
Становищата на Министерството труда и социалната политика по законопроектите бяха представени от зам.министър г-н Лазар Лазаров. По първия законопроект, внесен от народните представители Лидия Шулева и Христина Христова, Министерството изразява своето принципно становище,че между лицата, които са родени преди 1960 г. и тези, които са родени след 1960 г. не се създава неравнопоставеност, защото лицата, родени след 1960 г. ще получават по-ниска пенсия от първия стълб на пенсионната ни система. А родените преди 1960 г. ще получат по-висока пенсия, главно поради по-високият размер на вноската, който те плащат. По отношение предложението, което се прави от гледна точка на стимулиране участието в допълнителни схеми за пенсионно осигуряване, в МТСП смятат, че е целесъобразно да се търсят подобни решения. Но инструментите, чрез които те се предлагат, не са достатъчно целесъобразни. Чрез тях може да се създадат много неравнопоставености, от една страна, по линия на данъчно облагане, от друга страна, по линия на осигурителните вноски. За първи път се въвежда инструмент и механизъм осигурителна вноска да се дължи върху дължим данък. Ако се търси някакъв инструмент за стимулиране на участието на тези лица в допълнителни схеми, според експертите от Министерството на труда и социалната политика това трябва да бъде на доброволесн принцип. Би трябвало да се помисли за преференции, които родените след 1960г. лица да ползват, но във всички случаи трябва да бъде в допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. По отношение на втория законопроект за изменение на Кодекса за социалното осигуряване становището на Министерството е, че няма необходимост от допълнително удължаване на периодите, за които ще има облекчени условия на пенсиониране. Това е било предмет на обсъждане и в предишни години и по този въпрос има ясна и категорична позиция в посока на това, че ранното пенсиониране на лица от определени категории труд е ясно разписана от законодателя и изключенията, които са били допускани не трябва да се превръщат в практика. По отношение на третия законопроект от министерството смятат, че може би с отпаднала необходимостта да се разглежда, защото вече е уредено намалението на общата осигурителната вноска с 3 процентни пункта. Вярно е, че се предлага разпределение на вноските между отделните фондове, различно от това, което действа в момента, но едва ли е удачно през няколко месеца да се правят законови промени от такъв порядък. По отношение на четвъртия законопроект, внесен от народните представители Деница Димитрова и Илко Димитров, се счита, че също няма основание за подкрепа, защото има разлика между предпоставките за упражняване на кадрова и наборна служба и във връзка с това и правата, които придобиват лицата, действително са различни. По отношение на законопроекта, внесен от госпожа Маргарита Панева, Мая Манолова и госпожа Татяна Калканова, от МТСП са убедени, че характерът на дейността на минните спасители, независимо от условията при които те се трудят, е различен от този на самите миньори и по тази причина не подкрепят законопроекта.
Управителят на Националния осигурителен институт г-н Йордан Христосков представи становищата на института по внесените законопроекти. По законопроекта, внесен от народните представители Лидия Шулева и Христина Христова, от НОИ изразяват принципна подкрепа, но с много въпросителни. Тъй като вече се намираме в нова данъчна, финансова и осигурителна среда от осигурителната институция са готови да направят допълнителни изчисления и да подпомогнат вносителките при подготовка на други текстове. По принцип НОИ подкрепя всяка възможност към пенсията на държавното обществено осигуряване всички български граждани да могат да получат и друга пенсия. По законопроекта на г-н Агуш и група народни представители становището на осигурителния институт винаги е било следното. Всички преходни режими за пенсиониране със съответните срокове са изхождали от икономически критерии, а не счетоводни сметки. Икономическите критерии са били, че в една част от индустрията, главно в тежката индустрия, където са заети и работят хора при условията на първа и втора категория труд, при преструктурирането те не могат да си намерят работа на пазара на труда. Ако Министерството на икономиката и енергетиката потвърди, че преструктуриранията в тези отрасли не са приключили и че не са имали нови масови уволнения и, ако Министерството на труда и социалната политика потвърди, че тези хора ще продължат да стоят безработни и няма да могат да си намерят работа, преходните режими могат да бъдат удължени. Ако не, няма икономическа основа, която да налага преходните режими да бъдат удължавани. Още повече, че наближава 2010 г., когато тези хора ще могат в резултат на натрупванията си в сметките си по втория стълб на осигурителната система, да се пенсионират по свое желание в рамките на тези 3 или 8 години по-рано. Това важи и законопроекта, отнасящ се за минните спасители, защото той е един частен случай от общия случай, за който става дума. От НОИ не подкрепят законопроектите на г-н Агуш и група народни представители и г-жа Панева и група народни представители. Подкрепят законопроекта, внесен от народните представители Деница Димитрова и Илко Димитров, защото законодателят вече е допуснал такова изключение. Когато загиват войници, техните родители получават без никакви условия наследствена пенсия, след което получавайки тази пенсия, получават и пенсията за старост. В случаите, когато самият войник е пострадал, може също да бъде направено изключение, с което да се получава и пенсията за старост, заедно с инвалидната пенсия.
Г-н Дикран Тебеян представи позициите на Българската стопанска камара по внесените законопроекти. Той заяви, че работодателите подкрепят някои положителни моменти в първия законопроект с вносители госпожа Шулева и госпожа Христова. Същевременно те посочват, че са необходими по-прецизни изчисления, за да се установи кои категории лица, какви пенсии биха получили. Безспорно, когато се правят новите изчисления с експертната помощ на актюери трябва да се отчете предстоящата промяна в данъчната система. Въпреки това изводите, които се очертават са, че хората, които биха натрупали някакви по-сериозни суми, би трябвало да са мъже и да им предстои поне 10 години осигурителен стаж до пенсионирането, за да получат допълнителна пенсия, която все пак да има някакво значение. Що се отнася до предложенията, които предвиждат промяна на пенсионирането на категорийните работници, работодателите не приемат да се обезсмисли създаването на професионалните пенсионни фондове и тези лица да могат да се пенсионират завинаги по държавното обществено осигуряване. Това противоречи на философията на реформата, която и с тяхно участие е направена преди няколко години. Не е удачно да се правят предложения за промяна на осигурителния модел, с цел да се предпазват работещите от бъдещи съкращения, още повече, че от две години има коренна промяна на пазара на труда. Особено това се отнася за миньорите, които, ако бъдат съкратени веднага ще си намерят работа в строителството, и то на заплати, които няма да бъдат по-ниски от тези, които са получавали като миньори. В момента не работодателят подбира работници, а обратно – работниците си избират работодател, и действителните заплати, които се получават от такива търсени кадри, нямат нищо общо с официалната статистика, която се отчита. По неофициална информация, с която разполагат работодателските структури, няма общ работник в строителството, който да получава по-малко от 30 лв. надница на ден, а строителните работници получават на месец от 1500 лв. и нагоре. Заради тези и други факти работодателите не намират за основателни опасанията на вносителите на законопроектите, че съкратените миньори не биха си намерили работа.Те намират за неоснователни мотивите към законопроектите, с които на фона на нашата демографска ситуация се дава възможност на 45-годишни работоспособни хора да се пенсионират, да получават пенсия и едновременно с това да работят.
Становищата по внесените законопроекти на Конфедерацията на независимите синдикати в България бяха представени от г-жа Асиа Гонева. В изказването си тя започна с безпокойството на организацията, която представлява основно по няколко от внесените законопроекта. Относно първия законопроект несъгласието се отнася най-вече по начина по който се разгледа механизма на действие на универсалните и професионалнита фондове. Освен това, от КНСБ считат, че търсенето на по-добри възможности за по-добра пенсионна защита на кохортите, които не са предвидени в българското законодателство, задължително да се осигуряват и във втория стълб, не бива да бъде определяно като подбуда, водена от ликвидацията на съществуваща дискриминация, тъй като такава в законопроекта няма до този момент. В КНСБ като организация, която представлява и защитава интереси на осигурените лица, не са имали случай да констатират, че хората са поставяли този въпрос. Разбира се, винаги трябва да се търсят възможности за подобряване на системата на осигуряването, но тогава, когато беше правена тази система бяха взети предвид обстоятелства, които все още са стойностни. Заедно с това ние сме вече 8 години в условията на действие на този нов модел. Тоест 8 години тези хора, които се намират все по-близко до линията на пенсията за осигурителен стаж и възраст вече са в историята. Така че днес за тях е много по-малко атрактивно за тях да бъдат задължително осигурявани. Освен това експертите на КНСБ са категорично убедени в това, че ако попредлагания от г-жа Шулева и г-жа Христова се осигуряват вноски за задължително осигуряване, става дума за една категория граждани за позитивна дискриминация, а за друга – за обективна дискриминация. Заедно с това ако се стъпи на средната заплата, която се очаква в края на следващата година, да бъде около 500 лв., 30% от 500 лв. ще се осигурят до 30 лв. допълнителна пенсия за хората, на които им предстоят няколко години. Трябва да се припомни, че пенсията от втория стълб, се плаща пожизнено. Така че ще се получат някакви много малки суми, които ще бъдат по-скоро добавка, отколкото втора пенсия. От КНСБ са дълбоко убедени, че трябва да се търсят допълнителни възможности за хората в предпенсионна или близка до нея възраст, може би дори чрез данъчното законодателство, но в рамките на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. Що се отнася до проектите, касаещи намаляване на осигурителната вноски, за КНСБ това е приключена тема. Състоянието на собствените приходи на осигурителната системата е критично и всяко допълнително посягане към тях я обрича на невъзможност да постигне какъвто и да било баланс далече напред във времето. Това, че в момент държавният бюджет и българската икономика разполагат с възможности да субсидират системата в порядъка на няколко милиарда лв., не означава, че ще бъде възможно всяка година. По предложението на господин Ариф Агуш и други народни представители от КНСБ нямат положително становище.Вярно е че тези законопроекти са израз на грижа за хората, които работят в тежки условия, особено когато са под земята. Това обаче не значи, че с тази грижа трябва да се задраскат основни принципи на реформата. Беше припомнено, от 2010 г. миньорите ще започнат да получават пенсии от професионалните фондове. Ако бъдат приети предложенията на народните представители ще се противопоставят в бъдеще хора от различни категории труд за пенсиониране и от различни отрасли и дейности. Относно минните спасители, които са обект на един от внесените законопроекти, от КНСБ смятат, че те не могат да бъдат приравнени към хората, на които осигурителния стаж се формира като работят в тежките условия на първа категория труд. Що се отнася до това, което се предлага в § 2 на този законопроект, приемането на този текст означава, че хората, които от 2000 г. досега, тоест 8 години вече не са в системата, не работят като минни спасители, нямат никакъв принос към минното дело ще се появят като кандидати в системата, за да се пенсионират при условията на чл. 4, ал. 1, тоест с 15 години стаж и определена ниска възраст. Това определено не е справедливо.
Заместник председателят на Комисията за финансов надзор г-н Бисер Петков представи становището на Комисията само по законопроекта, внесен от народните представители Лидия Шулева и Христина Христина. Тази институция подкрепя целите и мотивите на законопроекта. Считат обаче, че приложената техника и начин за постигане на целите на законопроекта би била по-подходяща за доброволното пенсионно осигуряване. Доколкото този начин, а именно, чрез преотстъпване на част от данъка като вид данъчен стимул е по-подходящ и по-присъщ на доброволното пенсионно осигуряване, където всъщност чрез даване на по-големи стимули за тази категория лица, родени преди 1960 г. би могло да им се даде възможност да си осигурят по-висок пенсионен доход, като за тези средства се предвиди един по-специален режим на ползване, съпоставим с режима на ползване на работодателските вноски в доброволното пенсионно осигуряване, тоест да няма възможност да се тегли преди съответното навършване на пенсионна възраст.
Българската асоциация на дружествата за доброволно пенсионно осигуряване представи пред членовете на Комисията по труда и социалната политика, чрез председателя си г-н Никола Абаджиев, становища по законопроектите на народните представители г-жа Христова и г-жа Шулева и на г-н Ариф Агуш и група народни представители. Г-н Абаджиев заяви, че първия законопроект не би трябвало в този си вид да бъде приеман на първо четене и да бъде отложен. Трябва да се има предвид, че авторите на проекта, имайки параметрите на новите условия при въвеждане на плоския данък, биха могли да преработят този проект в нова насока. Насоката трябва да бъде във въвеждането на тези облекчения и този механизъм, които се предлагат преди всичко и най-вече в допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. Като следваща стъпка в посока на пенсионната реформа всички институции трябва да насочат вниманието си към доброволното пенсионно осигуряване, защото резултати показват, че то крие огромен потенциал и този потенциал би могъл да се разкрие именно с такива закони, с облекчения и с въвеждането на плоския данък. Защото в доброволното пенсионно осигуряване има около 580 хиляди души осигурени, а в задължителното допълнително пенсионно осигуряване има два милиона и половина. Ножицата между двата стълба е широко отворена и големият потенциал наистина се съдържа в доброволното пенсионно осигуряване. Един закон в тази насока би спомогнал именно за по-голямото и по-активно включване на хората, което ще бъде в полза на всички. Що се отнася до законопроекта, внесен от народния представител Ариф Агуш и група народни представители, Асоциацията представи становище, с което не подкрепя законопроекта. По принцип Асоциацията е против частични изменения на Кодекса за социалното осигуряване в интерес на определена категория лица, още повече когато с тях се нарушават възприети и утвърдени в пенсионното законодателство основни принципи. По повод на този законопроект една от основните бележки е, че се допуска смесване на капиталовия принцип при събирането на осигурителните вноски за цитираните категории в професионалните пенсионни фондове със солидарния принцип при изплащането на пенсии за лицата с право на ранно пенсиониране. Това не е удачно и е недопустимо.
По време на дискусията народните представители основно коментираха състоянието на пенсионната система като цяло, нейните три стълба и състоянието на всеки един от тях. За пореден път беше констатирано, че осигурителните механизми не трябва да служат за решаване проблемите в политиката на преструктуриране на икономиката, в политиката по заетостта и безработицата, сивата икономика и много други сфери от стопанския и обществен живот у нас. Не е полезно за съществуването на осигурителната система смесването на принципите, върху които е построена или нарушаването им по посока на изключенията.
След приключване на обсъждането на законопроектите Комисията по труда и социалната политика изрази следното становище:
- със съгласието на вносителите отлага разглеждането и гласуването на законопроекта на г-жа Шулева и г-жа Христова до оканчателно приемане на данъчните и бюджетните закони за 2008г.
По останалите законопроекти след приключване на обсъждането и проведено гласуване Комисията по труда и социалната политика прие следните становища:
- с резултати “За” – 8 гласа, “Против” – 1, “Въздържали се” – 3, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-83, внесен от Ариф Сами Агуш и група народни представители на 15.6.2007г.;
- с резултати “За” – 1 глас, “Против” – няма, “Въздържали се” – 13, предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-91, внесен от Евгений Гинев Жеков и Борислав Иванов Българинов на 29.6.2007г.;
- с резултати “За” – 3 гласа, “Против” – няма, “Въздържали се” – 11, предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-109, внесен от Деница Ивайлова Димитрова и Илко Димитров Димитров на 12.7.2007г.;
- с резултати “За” – 2 гласа, “Против” – няма, “Въздържали се” – 12, предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-124, внесен от Маргарита Спасова Панева, Мая Божидарова Манолова и Татяна Стоянова Калканова на 14.9.2007г.
Д-р Хасан Адемов
Председател на Комисията по
труда и социалната политика:
- законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-72, внесен от Лидия Сантова Шулева и Христина Христова Велчева на 15.5.2007г.;
- законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-83, внесен от Ариф Сами Агуш и група народни представители на 15.6.2007г.;
- законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-91, внесен от Евгений Гинев Жеков и Борислав Иванов Българинов на 29.6.2007г.;
- законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-109, внесен от Деница Ивайлова Димитрова и Илко Димитров Димитров на 12.7.2007г.;
- законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-124, внесен от Маргарита Спасова Панева, Мая Божидарова Манолова и Татяна Стоянова Калканова на 14.9.2007г.
XL НАРОДНО СЪБРАНИЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Комисия по труда и социалната политика
ДО
Г-Н ГЕОРГИ ПИРИНСКИ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Д О К Л А Д
за първо четене на:
- законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-72, внесен от Лидия Сантова Шулева и Христина Христова Велчева на 15.5.2007г.;
- законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-83, внесен от Ариф Сами Агуш и група народни представители на 15.6.2007г.;
- законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-91, внесен от Евгений Гинев Жеков и Борислав Иванов Българинов на 29.6.2007г.;
- законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-109, внесен от Деница Ивайлова Димитрова и Илко Димитров Димитров на 12.7.2007г.;
- законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-124, внесен от Маргарита Спасова Панева, Мая Божидарова Манолова и Татяна Стоянова Калканова на 14.9.2007г.
Комисията по труда и социалната политика, на редовно заседание, проведено на 05.12.2007., разгледа и обсъди пет законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
В заседанието участваха г-н Лазар Лазаров – зам.министър на труда и социалната политика, г-н Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, г-жа Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт, г-н Бисер Петков – зам.председател на Комисията за финансов надзор, г-н Емил Мирославов, директор на Дирекция в Министерство на труда и социалната политика, г-н Никола Абаджиев – председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, г-н Дикран Табеян – зам.председател на Българската стопанска камара, г-жа Асиа Гонева – секретар на Конфедерацията на незевисимите синдикати в България и др.
Законопроектите и мотивите към тях бяха представени от техните вносители, съобразно реда на внасяне и постъпване на законопроектите.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-72, внесен от Лидия Шулева и Христина Христова и мотивите към него бяха представени от двете вносителки. Според тях предложените промени са насочени към решаване на проблеми и противоречия, съществуващи в действащата от 2000-та година осигурителна система.Те изразиха убеждението си, че в сегашната уредба на пенсионно осигурителните права на хората, родени преди 1 януари 1960г. има дискриминационни елементи. С някои текстове от Кодекса са нарушени основни принципи на осигуряването и по-точно този на равнопоставеността на осигурените лица.Според г-жа Христова и г-жа Шулева при внасяне на една и съща по размер осигурителна вноска за родените преди 1 януари 1960г. не се заделя вноска за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд. При еднакъв размер на вноската за пенсия те не ползват правото на допълнителна пенсия от универсален пенсионен фонд. С друга група предложения народните представителки предвиждат размера на осигурителната вноска за тези лица за универсален пенсионен фонд да бъде 30% от начисления данък върху доходите на физическите лица. Това би довело до допълнителна мотивация на работещите за внасяне на данък върху всички доходи. Така и работодателите биха “изсветлили” част от доходите, които осигуряват на своите работещи. Средствата, които бюджетът би загубил от този размер на данъка, насочван към осигурителната система ще имат инвестиционен характер, няма да влизат директно в обръщение, следователно няма да има повишаване на инфлацията и натиск върху дефицита по текущата сметка. При представянето на законопроекта г-жа Лидия Шулева специално подчерта схващането си,че предложеното изменение става много по-актуално и на дневен ред днес, особено като се вземат предвид и някои от становищата, които са заявени и направени още през лятото, когато този законопроект е имал публично обсъждане. Народната представителка напомни, че една от основните критики на този законопроект е била, че той не обхваща групата на хората, които са с необлагаем минимум, т.е. това са хората, които нямат възможността да получат тази преференция. Сега, когато се знае, че най-вероятно няма да има необлагаем минимум, поради въвеждане на новия плосък данък, данъчната преференция, предложена в законопроекта ще даде възможност и на тази група хора, които в някаква степен може би ще бъдат ощетени от плоския данък, да получат определена компенсация. Ако работодателите държат на своите по-възрастни работници, които в повечето случаи са високо квалифицирани ще дадат допълнително един данъчен пакет към това, което държавата би отстъпила от своя страна. В крайна сметка би се получила сериозна възможност за получаване на малко по-голяма допълнителна пенсия. Изчисленията са показали, че в най-лошия случай става въпрос за допълнителна пенсия в размер на 20,30 или 40 лв.Ако работодателите внасят малко по-големи данъци и вноски допълнителните пенсии биха могли да имат размери в порядъка на 100, 200лв. Така ще се създаде и допълнителен стимул за хората, които сега внасят малко по-голям данък. Друг аргумент в полза на предложения законопроект е в това, че в момента вноски за допълнително пенсионно осигуряване се правят за сравнително млади хора, на които в обозрим период не им предстои пенсиониране. Хората, на които им предстои пенсиониране в следващите 8-10 години са изключени от системата на допълнително пенсионно осигуряване. Точно това изключване създава мотив за внасяне на по-големи данъци и по-големи осигуровки, за да се подсигури и допълнителна пенсия. По разчети, получени от Националния осигурителен институт около 950 хиляди са лицата, родени преди 1959 г. Това е сериозна група от работещото население в страната, която ще бъде обхваната и мотивирана, от една страна, да плаща данъци изобщо, например плосък данък от 10% и стимулирана още веднъж - да ползва данъчна отстъпка от 30% и 3 % от този данък да постъпва по техни лични сметки и да бъдат заделени като пенсионни вноски.
Законопроектът на народните представители Ариф Агуш, Деница Димитрова, Петър Мръцков и Кръстанка Шаклиян беше представен от г-н Агуш. Той посочи, че законопроекта третира промяна на § 4 от Преходните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване. Искането е да отпаднат сроковете в ал. 1 и ал. 2, т.е да отпаднат думите “до 31 декември 2009” и “до 31 декември 2006 г.” Основният мотив за тази промяна е, че не е преструктуриран отрасъла на минната промишленост. Продължаващите процеси на преструктурирането са довели до остри социални последици, висока степен на безработица в миннодобивните райони, а съкратените работници са без особени възможности за алтернативна заетост. Никой от вносителите няма яснота и сигурност, че това преструктуриране ще завърши скоро. Предложените изменения са насочени към отстраняване на острите противоречия и проблеми, породени от ограничителния характер на сега съществуващи текстове в Кодекса за социално осигуряване. С тези текстове за хората, работили като миньори с подземен стаж са допуснати силно несправедливи и дискриминационни разпоредби. Нещо повече, според вносителите с тези текстове е нарушен основен принцип на социалното осигуряване – този на равнопоставеност на осигурените лица.Допълнително към писмените мотиви бяха представени и примерни изчисления, с които вносителите обосновават твърденията си за дискриминация на работещите в първа и втора категория труд. Г-н Ариф Агуш изрази мнение, че всички народни представители са запознати с писмените мотиви към законопроекта и предложи допълнителни изчисления, с които да обоснове нов социално-икономическа критерий – този на цената на осигурителната тежест, която се получава при работещите от първа и втора категория при неблагоприятни условия на труд. Според неговите изчисления вноската за работещите в условията на трета категория е била 32% през 2000 г., 29% - през 2001 г., през 2006 – 23%, и от 1 октомври т.г. вече е 22%. Поради спазване през целия този период на 15% по-висока вноска за работещи в условията на първа категория труд, относителната цена на работещите в условията на първа категория се покачва съответно -147% - през 2000 г., 152% - през 2001 г., 165% - през 2006 г., и на 168% - към настоящия момент. По същия начин се движат процентите на вноските за работещите във втора категория труд. В проекта на закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г. вноската за трета категория ще бъде 22%, за втора категория – 32%, за първа – 37%. Така относителния дял от 15% се запазва. Според разчетите на народния представител за средния осигурителен доход се получава следната картина: При първа категория той се получава 666,57 лв. или близо 190% по-висок от средния осигурителен доход на всички работещи. За втора категория размерът на средния осигурителен доход е 529,79 лв. или близо 150%. При запазване на тези съотношения и при планиран за 2008 г. средномесечен осигурителен доход от 466,52 лв. първа категория ще достигне 882,60 лв., а втора категория - 696,80 лв. Или - пенсионните приходи за едно осигурено лице ще бъдат 102,20 лв. месечно или 1226,33 лв. годишно, а за неосигурено лице от първа категория ще бъде 326,56 лв. месечно или 3918,74 лв. годишно за неосигурено лице. Така се получава, че цената на едно осигурено лице, работещо в първа категория труд е близо 3,2 пъти по-висока от цената на осигурените при обичайни условия на труд. Изводът е, че за един миньор, работил в подземен участък 10 години, което е минималния срок за право на предсрочно пенсиониране, ще се натрупат по индивидуалната партида колосални суми (с капитализация и получената от професионалния пенсионен фонд доходност за периода), които при предсрочно пенсиониране, съгласно ал.4 на § 4 от ПЗР на Кодекса за социалното осигуряване ще бъдат прехвърлени в приходите на фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване. Следователно, премахването на преходните ограничителни срокове за предсрочно пенсиониране на работещите в първа и втора категория труд, няма да се отрази съществено на финансовото равновесие на НОИ и на фонд “Пенсии”. Ако предложената промяна се приеме, ще бъдат необходими допълнителни разходи за не повече от 1 милион лева годишно.
Законопроектът на народните представители Евгений Жеков и Борислав Българинов не беше представен поради отсъствие на вносителите, но по време на общата дискусия основните му позиции бяха обсъдени от Комисията.
Законопроект на народните представители Деница Димитрова и Илко Димитров беше представен от г-жа Димитрова. Тя подчерта, че законопроектът е внесен с оглед на това, че българската наборна военна служба вече е в историята. Нашата нова армия се състои от кадрови военнослужещи. Съгласно КСО право на пенсия за военна инвалидност имат само лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или пострадали през време или по повод на наборната военна служба или службата в запаса или резерва. Докато кадровите военнослужещи, получили заболяване или злополука при или по повод изпълнението на службата си имат право на пенсия за трудова злополука или професионално заболяване.На практика между двете групи военноинвалиди – тази на наборните военнослужещи и тази на кадровите военнослужещи се получава неравнопоставеност по отношение правото си да получават и ползват и двете си пенсии – пенсията, произтичаща от заболяването или увреждането и пенсията, произтичаща от трудовия стаж и възраст.С предлаганата поправка на чл.104, ал.4 от КСО се премахва тази неравнопоставеност между военноинвалидите. Според вносителите независимо дали са пострадали като кадрови или наборни военнослужещите, лицата трябва да имат еднакви права и привилегии, произтичащи от статута им на военноинвалиди.
Законопроектът, внесен от народните представители Маргарита Панева, Мая Манолова и Татяна Калканова беше представен от г-жа Маргарита Панева. Г-жа Панева припомни, че през юли 2006г. в посока на предложените и днес промени Кодексът вече е бил променян. Тогавашните промени са се оказали недостатъчно приемливи и недостатъчно одобрени. Става дума за промяна на осигурителните права на минните спасители, които работят при същите условия, както и миньорите. Според вносителите, трудът на минните спасители следва да бъде изравнен с този на подземните работници и инженерно – технически специалисти и да бъдат включени в състава на чл.104, ал.3 от КСО. С този изменителен закон вносителките се надяват да удовлетворят исканията на минните спасители, които от няколко години имат претенцията да имат еднакви осигурителните и пенсионни права с тези на подземните миньори.
На народните представители от Комисията по труда и социалната политика бяха предоставени становищата по законопроекта на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Националния осигурителен институт, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската търговско-промишлена палата и Българската стопанска камара, Консултативния съвет по законодателство към Председателя на Парламента, становища на синдикални организации и др. По петте законопроекта са постъпили 36 становища и позиции от министерства, ведомства и партньорски организации. Оценките на предлаганите промени в цитираните становища не са еднозначни.
Становищата на Министерството труда и социалната политика по законопроектите бяха представени от зам.министър г-н Лазар Лазаров. По първия законопроект, внесен от народните представители Лидия Шулева и Христина Христова, Министерството изразява своето принципно становище,че между лицата, които са родени преди 1960 г. и тези, които са родени след 1960 г. не се създава неравнопоставеност, защото лицата, родени след 1960 г. ще получават по-ниска пенсия от първия стълб на пенсионната ни система. А родените преди 1960 г. ще получат по-висока пенсия, главно поради по-високият размер на вноската, който те плащат. По отношение предложението, което се прави от гледна точка на стимулиране участието в допълнителни схеми за пенсионно осигуряване, в МТСП смятат, че е целесъобразно да се търсят подобни решения. Но инструментите, чрез които те се предлагат, не са достатъчно целесъобразни. Чрез тях може да се създадат много неравнопоставености, от една страна, по линия на данъчно облагане, от друга страна, по линия на осигурителните вноски. За първи път се въвежда инструмент и механизъм осигурителна вноска да се дължи върху дължим данък. Ако се търси някакъв инструмент за стимулиране на участието на тези лица в допълнителни схеми, според експертите от Министерството на труда и социалната политика това трябва да бъде на доброволесн принцип. Би трябвало да се помисли за преференции, които родените след 1960г. лица да ползват, но във всички случаи трябва да бъде в допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. По отношение на втория законопроект за изменение на Кодекса за социалното осигуряване становището на Министерството е, че няма необходимост от допълнително удължаване на периодите, за които ще има облекчени условия на пенсиониране. Това е било предмет на обсъждане и в предишни години и по този въпрос има ясна и категорична позиция в посока на това, че ранното пенсиониране на лица от определени категории труд е ясно разписана от законодателя и изключенията, които са били допускани не трябва да се превръщат в практика. По отношение на третия законопроект от министерството смятат, че може би с отпаднала необходимостта да се разглежда, защото вече е уредено намалението на общата осигурителната вноска с 3 процентни пункта. Вярно е, че се предлага разпределение на вноските между отделните фондове, различно от това, което действа в момента, но едва ли е удачно през няколко месеца да се правят законови промени от такъв порядък. По отношение на четвъртия законопроект, внесен от народните представители Деница Димитрова и Илко Димитров, се счита, че също няма основание за подкрепа, защото има разлика между предпоставките за упражняване на кадрова и наборна служба и във връзка с това и правата, които придобиват лицата, действително са различни. По отношение на законопроекта, внесен от госпожа Маргарита Панева, Мая Манолова и госпожа Татяна Калканова, от МТСП са убедени, че характерът на дейността на минните спасители, независимо от условията при които те се трудят, е различен от този на самите миньори и по тази причина не подкрепят законопроекта.
Управителят на Националния осигурителен институт г-н Йордан Христосков представи становищата на института по внесените законопроекти. По законопроекта, внесен от народните представители Лидия Шулева и Христина Христова, от НОИ изразяват принципна подкрепа, но с много въпросителни. Тъй като вече се намираме в нова данъчна, финансова и осигурителна среда от осигурителната институция са готови да направят допълнителни изчисления и да подпомогнат вносителките при подготовка на други текстове. По принцип НОИ подкрепя всяка възможност към пенсията на държавното обществено осигуряване всички български граждани да могат да получат и друга пенсия. По законопроекта на г-н Агуш и група народни представители становището на осигурителния институт винаги е било следното. Всички преходни режими за пенсиониране със съответните срокове са изхождали от икономически критерии, а не счетоводни сметки. Икономическите критерии са били, че в една част от индустрията, главно в тежката индустрия, където са заети и работят хора при условията на първа и втора категория труд, при преструктурирането те не могат да си намерят работа на пазара на труда. Ако Министерството на икономиката и енергетиката потвърди, че преструктуриранията в тези отрасли не са приключили и че не са имали нови масови уволнения и, ако Министерството на труда и социалната политика потвърди, че тези хора ще продължат да стоят безработни и няма да могат да си намерят работа, преходните режими могат да бъдат удължени. Ако не, няма икономическа основа, която да налага преходните режими да бъдат удължавани. Още повече, че наближава 2010 г., когато тези хора ще могат в резултат на натрупванията си в сметките си по втория стълб на осигурителната система, да се пенсионират по свое желание в рамките на тези 3 или 8 години по-рано. Това важи и законопроекта, отнасящ се за минните спасители, защото той е един частен случай от общия случай, за който става дума. От НОИ не подкрепят законопроектите на г-н Агуш и група народни представители и г-жа Панева и група народни представители. Подкрепят законопроекта, внесен от народните представители Деница Димитрова и Илко Димитров, защото законодателят вече е допуснал такова изключение. Когато загиват войници, техните родители получават без никакви условия наследствена пенсия, след което получавайки тази пенсия, получават и пенсията за старост. В случаите, когато самият войник е пострадал, може също да бъде направено изключение, с което да се получава и пенсията за старост, заедно с инвалидната пенсия.
Г-н Дикран Тебеян представи позициите на Българската стопанска камара по внесените законопроекти. Той заяви, че работодателите подкрепят някои положителни моменти в първия законопроект с вносители госпожа Шулева и госпожа Христова. Същевременно те посочват, че са необходими по-прецизни изчисления, за да се установи кои категории лица, какви пенсии биха получили. Безспорно, когато се правят новите изчисления с експертната помощ на актюери трябва да се отчете предстоящата промяна в данъчната система. Въпреки това изводите, които се очертават са, че хората, които биха натрупали някакви по-сериозни суми, би трябвало да са мъже и да им предстои поне 10 години осигурителен стаж до пенсионирането, за да получат допълнителна пенсия, която все пак да има някакво значение. Що се отнася до предложенията, които предвиждат промяна на пенсионирането на категорийните работници, работодателите не приемат да се обезсмисли създаването на професионалните пенсионни фондове и тези лица да могат да се пенсионират завинаги по държавното обществено осигуряване. Това противоречи на философията на реформата, която и с тяхно участие е направена преди няколко години. Не е удачно да се правят предложения за промяна на осигурителния модел, с цел да се предпазват работещите от бъдещи съкращения, още повече, че от две години има коренна промяна на пазара на труда. Особено това се отнася за миньорите, които, ако бъдат съкратени веднага ще си намерят работа в строителството, и то на заплати, които няма да бъдат по-ниски от тези, които са получавали като миньори. В момента не работодателят подбира работници, а обратно – работниците си избират работодател, и действителните заплати, които се получават от такива търсени кадри, нямат нищо общо с официалната статистика, която се отчита. По неофициална информация, с която разполагат работодателските структури, няма общ работник в строителството, който да получава по-малко от 30 лв. надница на ден, а строителните работници получават на месец от 1500 лв. и нагоре. Заради тези и други факти работодателите не намират за основателни опасанията на вносителите на законопроектите, че съкратените миньори не биха си намерили работа.Те намират за неоснователни мотивите към законопроектите, с които на фона на нашата демографска ситуация се дава възможност на 45-годишни работоспособни хора да се пенсионират, да получават пенсия и едновременно с това да работят.
Становищата по внесените законопроекти на Конфедерацията на независимите синдикати в България бяха представени от г-жа Асиа Гонева. В изказването си тя започна с безпокойството на организацията, която представлява основно по няколко от внесените законопроекта. Относно първия законопроект несъгласието се отнася най-вече по начина по който се разгледа механизма на действие на универсалните и професионалнита фондове. Освен това, от КНСБ считат, че търсенето на по-добри възможности за по-добра пенсионна защита на кохортите, които не са предвидени в българското законодателство, задължително да се осигуряват и във втория стълб, не бива да бъде определяно като подбуда, водена от ликвидацията на съществуваща дискриминация, тъй като такава в законопроекта няма до този момент. В КНСБ като организация, която представлява и защитава интереси на осигурените лица, не са имали случай да констатират, че хората са поставяли този въпрос. Разбира се, винаги трябва да се търсят възможности за подобряване на системата на осигуряването, но тогава, когато беше правена тази система бяха взети предвид обстоятелства, които все още са стойностни. Заедно с това ние сме вече 8 години в условията на действие на този нов модел. Тоест 8 години тези хора, които се намират все по-близко до линията на пенсията за осигурителен стаж и възраст вече са в историята. Така че днес за тях е много по-малко атрактивно за тях да бъдат задължително осигурявани. Освен това експертите на КНСБ са категорично убедени в това, че ако попредлагания от г-жа Шулева и г-жа Христова се осигуряват вноски за задължително осигуряване, става дума за една категория граждани за позитивна дискриминация, а за друга – за обективна дискриминация. Заедно с това ако се стъпи на средната заплата, която се очаква в края на следващата година, да бъде около 500 лв., 30% от 500 лв. ще се осигурят до 30 лв. допълнителна пенсия за хората, на които им предстоят няколко години. Трябва да се припомни, че пенсията от втория стълб, се плаща пожизнено. Така че ще се получат някакви много малки суми, които ще бъдат по-скоро добавка, отколкото втора пенсия. От КНСБ са дълбоко убедени, че трябва да се търсят допълнителни възможности за хората в предпенсионна или близка до нея възраст, може би дори чрез данъчното законодателство, но в рамките на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. Що се отнася до проектите, касаещи намаляване на осигурителната вноски, за КНСБ това е приключена тема. Състоянието на собствените приходи на осигурителната системата е критично и всяко допълнително посягане към тях я обрича на невъзможност да постигне какъвто и да било баланс далече напред във времето. Това, че в момент държавният бюджет и българската икономика разполагат с възможности да субсидират системата в порядъка на няколко милиарда лв., не означава, че ще бъде възможно всяка година. По предложението на господин Ариф Агуш и други народни представители от КНСБ нямат положително становище.Вярно е че тези законопроекти са израз на грижа за хората, които работят в тежки условия, особено когато са под земята. Това обаче не значи, че с тази грижа трябва да се задраскат основни принципи на реформата. Беше припомнено, от 2010 г. миньорите ще започнат да получават пенсии от професионалните фондове. Ако бъдат приети предложенията на народните представители ще се противопоставят в бъдеще хора от различни категории труд за пенсиониране и от различни отрасли и дейности. Относно минните спасители, които са обект на един от внесените законопроекти, от КНСБ смятат, че те не могат да бъдат приравнени към хората, на които осигурителния стаж се формира като работят в тежките условия на първа категория труд. Що се отнася до това, което се предлага в § 2 на този законопроект, приемането на този текст означава, че хората, които от 2000 г. досега, тоест 8 години вече не са в системата, не работят като минни спасители, нямат никакъв принос към минното дело ще се появят като кандидати в системата, за да се пенсионират при условията на чл. 4, ал. 1, тоест с 15 години стаж и определена ниска възраст. Това определено не е справедливо.
Заместник председателят на Комисията за финансов надзор г-н Бисер Петков представи становището на Комисията само по законопроекта, внесен от народните представители Лидия Шулева и Христина Христина. Тази институция подкрепя целите и мотивите на законопроекта. Считат обаче, че приложената техника и начин за постигане на целите на законопроекта би била по-подходяща за доброволното пенсионно осигуряване. Доколкото този начин, а именно, чрез преотстъпване на част от данъка като вид данъчен стимул е по-подходящ и по-присъщ на доброволното пенсионно осигуряване, където всъщност чрез даване на по-големи стимули за тази категория лица, родени преди 1960 г. би могло да им се даде възможност да си осигурят по-висок пенсионен доход, като за тези средства се предвиди един по-специален режим на ползване, съпоставим с режима на ползване на работодателските вноски в доброволното пенсионно осигуряване, тоест да няма възможност да се тегли преди съответното навършване на пенсионна възраст.
Българската асоциация на дружествата за доброволно пенсионно осигуряване представи пред членовете на Комисията по труда и социалната политика, чрез председателя си г-н Никола Абаджиев, становища по законопроектите на народните представители г-жа Христова и г-жа Шулева и на г-н Ариф Агуш и група народни представители. Г-н Абаджиев заяви, че първия законопроект не би трябвало в този си вид да бъде приеман на първо четене и да бъде отложен. Трябва да се има предвид, че авторите на проекта, имайки параметрите на новите условия при въвеждане на плоския данък, биха могли да преработят този проект в нова насока. Насоката трябва да бъде във въвеждането на тези облекчения и този механизъм, които се предлагат преди всичко и най-вече в допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. Като следваща стъпка в посока на пенсионната реформа всички институции трябва да насочат вниманието си към доброволното пенсионно осигуряване, защото резултати показват, че то крие огромен потенциал и този потенциал би могъл да се разкрие именно с такива закони, с облекчения и с въвеждането на плоския данък. Защото в доброволното пенсионно осигуряване има около 580 хиляди души осигурени, а в задължителното допълнително пенсионно осигуряване има два милиона и половина. Ножицата между двата стълба е широко отворена и големият потенциал наистина се съдържа в доброволното пенсионно осигуряване. Един закон в тази насока би спомогнал именно за по-голямото и по-активно включване на хората, което ще бъде в полза на всички. Що се отнася до законопроекта, внесен от народния представител Ариф Агуш и група народни представители, Асоциацията представи становище, с което не подкрепя законопроекта. По принцип Асоциацията е против частични изменения на Кодекса за социалното осигуряване в интерес на определена категория лица, още повече когато с тях се нарушават възприети и утвърдени в пенсионното законодателство основни принципи. По повод на този законопроект една от основните бележки е, че се допуска смесване на капиталовия принцип при събирането на осигурителните вноски за цитираните категории в професионалните пенсионни фондове със солидарния принцип при изплащането на пенсии за лицата с право на ранно пенсиониране. Това не е удачно и е недопустимо.
По време на дискусията народните представители основно коментираха състоянието на пенсионната система като цяло, нейните три стълба и състоянието на всеки един от тях. За пореден път беше констатирано, че осигурителните механизми не трябва да служат за решаване проблемите в политиката на преструктуриране на икономиката, в политиката по заетостта и безработицата, сивата икономика и много други сфери от стопанския и обществен живот у нас. Не е полезно за съществуването на осигурителната система смесването на принципите, върху които е построена или нарушаването им по посока на изключенията.
След приключване на обсъждането на законопроектите Комисията по труда и социалната политика изрази следното становище:
- със съгласието на вносителите отлага разглеждането и гласуването на законопроекта на г-жа Шулева и г-жа Христова до оканчателно приемане на данъчните и бюджетните закони за 2008г.
По останалите законопроекти след приключване на обсъждането и проведено гласуване Комисията по труда и социалната политика прие следните становища:
- с резултати “За” – 8 гласа, “Против” – 1, “Въздържали се” – 3, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-83, внесен от Ариф Сами Агуш и група народни представители на 15.6.2007г.;
- с резултати “За” – 1 глас, “Против” – няма, “Въздържали се” – 13, предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-91, внесен от Евгений Гинев Жеков и Борислав Иванов Българинов на 29.6.2007г.;
- с резултати “За” – 3 гласа, “Против” – няма, “Въздържали се” – 11, предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-109, внесен от Деница Ивайлова Димитрова и Илко Димитров Димитров на 12.7.2007г.;
- с резултати “За” – 2 гласа, “Против” – няма, “Въздържали се” – 12, предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-124, внесен от Маргарита Спасова Панева, Мая Божидарова Манолова и Татяна Стоянова Калканова на 14.9.2007г.
Д-р Хасан Адемов
Председател на Комисията по
труда и социалната политика:
