Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по труда и социалната политика
16/01/2008
Д О К Л А Д
за първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 802-01-2, внесен от Министерски съвет на 02.1.2008г.
XL НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Комисия по труда и социалната политика
ДО
Г-Н ГЕОРГИ ПИРИНСКИ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Д О К Л А Д
за първо четене на
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 802-01-2, внесен от Министерски съвет на 02.1.2008г.
Комисията по труда и социалната политика, на заседание, проведено на 16.01.2008г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 802-01-2, внесен от Министерски съвет на 02.1.2008г.
В заседанието участваха г-н Гюнер Рамис, зам.министър на държавната администрация и административната реформа, г-жа Радостина Захариева – директор на Дирекция “Организационно развитие на административните структури” в МДААР, г-жа Леончия Сеизова – началник отдел “Нормативна уредба на държавната администрация” в МДААР, г-жа Даниела Лазарова – директор на Дирекция “Инспекторат за държавната администрация” в МДААР и г-жа Мила Йорданова – директор на Дирекция “Управление на човешките ресурси в държавната администрация” в МДААР.
Законопроектът беше представен от зам.министър Гюнер Рамис.
В мотивите към законопроекта промените са разделени в три основни групи. Първата група от предлагани промени е пряко свързана с пълноправното членство на Република България в Европейския съюз. С § 3 от законопроекта се регламентира достъп до длъжности за държавни служители на лица, които не са български граждани. Въведен е принципът, че граждани на държави - членки на Европейския съюз, на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и на Конфедерация Швейцария могат да заемат длъжности в българската държавна администрация при условията и по реда, които са валидни за българските граждани. Същевременно достъпът е ограничен по отношение на длъжностите за висши държавни служители, както и на длъжностите, свързани с изпълнението на функции в сфери, които традиционно са свързани с национален суверенитет – отбрана, обществен ред, външна политика, национална сигурност и опазване на държавната тайна. С § 9 от законопроекта се урежда правото на едногодишен неплатен отпуск на български държавни служители, които по своя инициатива са в срочни правоотношения с европейските институции. С § 12 от проекта се уреждат отношенията, свързани със статута на българските държавни служители, които работят временно в институции на Европейския съюз. Предвижда се срокът за изпълнение на длъжности в институции на Европейския съюз да е от 6 месеца до 4 години. През този период българския служител получава да получава определената му заплата и запазва длъжността, на която е назначен. По време на отсъствие на служителя има възможност за временното й изпълнение от друг служител от същата администрация. В § 13 от законопроекта се уреждат основните моменти, свързани със статута на български държавни служители, които могат да работят временно в институции на Европейския съюз. Предвижда се срокът за изпълнение на длъжност в институции на Европейския съюз да е от 6 месеца до 4 години, като за този период българският служител продължава да получава определената му заплата и запазва длъжността, на която е назначен. С оглед преодоляване на затруднения при изпълняване функциите на длъжността по време на отсъствието на служителя се предвижда възможност за временното й изпълнение от друг служител от същата администрация.
Втората група промени са свързани с подобряване регламентацията на специализирания контрол за спазване статута на държавния служител С тях се прецизира производството по даване на задължителни предписания от инспекторите от Инспектората за държавната администрация в Министерството на държавната администрация и административната реформа. Уреден е начинът за прилагането на тези принудителни административни мерки, както и редът за обжалването им – по административен ред пред министъра на държавната администрация и административната реформа. Изрично е посочена и възможността актът на министъра по повод възражение срещу дадено задължително предписание да се обжалва по реда на Административно процесуалния кодекс.
Третата група изменения включва решаването на въпроси, предизвикани от практиката по прилагането на Закона за държавния служител, като по-важни от тях са:Прецизиране обхвата на понятието “висши държавни служители”, за да се очертае действителният висш мениджмънт в държавната администрация. В това понятие са включени секретарите на общини, които заемат най-високата професионална длъжност в общинската администрация, както и ръководителите на инспекторати. Разширяване кръга на лицата, на които органът на власт може да делегира отделни правомощия по служебното правоотношение. Предвижда се в този кръг от лица да бъде и секретарят на общината поради необходимостта от по-оперативно управление на човешките ресурси в общинските администрации с по-голяма численост. В тази група промени се предвижда и право на обжалване пред органа по назначаването на класираните на второ и трето място от конкурсната комисия, като се отстранява неравнопоставеността между тях и некласираните кандидати. Прецизира се разпоредбата на чл. 38а от Закона за държавния служител, която регламентира правото на държавния служител на безопасни и здравословни условия на труд, съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд чрез препращане към трудовото законодателство. Намаляват се изискуемите години за повишаване в ранг при младшите рангове, като се предлага най-краткият срок да стане от 3 на 2 години. Това е една възможност за по-бързо израстване в кариерата на младите служители, които получават оценки “две” и “три” при атестирането. Органът по назначаването ще осигурява публично оповестяване по подходящ начин на декларациите за наличие на конфликт на интереси по чл. 29, ал. 1.
Вносителите на законопроекта са убедени, че очакваните резултати от прилагането на предлаганите промени са свързани с: улесняване на ефективния обмен на знания, умения и опит чрез отваряне на българската администрация за граждани на страни - членки на Европейския съюз; повишаване мотивацията на държавните служители, заемащи длъжности с младши рангове, чрез възможност за по-бързо развитие в кариерата при доказано повишаване на тяхната професионална квалификация; повишаване ефективността на специализирания контрол за спазване статута на държавния служител чрез ясна регламентация на процедурата за неговото реализиране; отстраняване на проблеми, свързани с практическото прилагане на Закона за държавния служител.
Народните представители зададоха въпроси, свързани с предстоящо активиране на т.нар. Административен регистър, в който извън информацията за административните структури ще се поднася детайлна информация. Беше отговорено, че той ще бъде публичен, с публичен достъп, уеб-базиран за служителите, които работят в държавната администрация. Най-атрактивната част на този регистър ще е свързана е с режимите и услугите. На въпроси относно обхвата на държавната служба, вносителите на законопроекта напомниха, че държавната служба се извежда на функционален принцип. Затова има и различните тълкувания по отношение на нейната численост. Много често държавната администрация се бърка със служителите, които са на издръжка на държавния бюджет, тоест с целия публичен сектор, който предоставя Националния осигурителен институт като информация, които са около 500 хиляди души. В Държавната администрация като служители, защото държавната администрация се идентифицира с държавните служители, по смисъла на Закона за администрацията държавните служители са около 88 хиляди души. На въпроси, свързани с предлаганото увеличение на кръга на висшите държавни служители, от Министерството на държавната администрация и административната реформа беше отговорено, че практически, в момента списъка на висшите държавни служители се допълва само със “секретар на община” и “ръководител на инспекторат”.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати “За” – 16 гласа, без гласове “Против” и “Въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 802-01-2, внесен от Министерски съвет на 02.1.2008г.
Д-р Хасан Адемов
Председател на Комисията по труда и социалната политика
за първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 802-01-2, внесен от Министерски съвет на 02.1.2008г.
XL НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Комисия по труда и социалната политика
ДО
Г-Н ГЕОРГИ ПИРИНСКИ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Д О К Л А Д
за първо четене на
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 802-01-2, внесен от Министерски съвет на 02.1.2008г.
Комисията по труда и социалната политика, на заседание, проведено на 16.01.2008г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 802-01-2, внесен от Министерски съвет на 02.1.2008г.
В заседанието участваха г-н Гюнер Рамис, зам.министър на държавната администрация и административната реформа, г-жа Радостина Захариева – директор на Дирекция “Организационно развитие на административните структури” в МДААР, г-жа Леончия Сеизова – началник отдел “Нормативна уредба на държавната администрация” в МДААР, г-жа Даниела Лазарова – директор на Дирекция “Инспекторат за държавната администрация” в МДААР и г-жа Мила Йорданова – директор на Дирекция “Управление на човешките ресурси в държавната администрация” в МДААР.
Законопроектът беше представен от зам.министър Гюнер Рамис.
В мотивите към законопроекта промените са разделени в три основни групи. Първата група от предлагани промени е пряко свързана с пълноправното членство на Република България в Европейския съюз. С § 3 от законопроекта се регламентира достъп до длъжности за държавни служители на лица, които не са български граждани. Въведен е принципът, че граждани на държави - членки на Европейския съюз, на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и на Конфедерация Швейцария могат да заемат длъжности в българската държавна администрация при условията и по реда, които са валидни за българските граждани. Същевременно достъпът е ограничен по отношение на длъжностите за висши държавни служители, както и на длъжностите, свързани с изпълнението на функции в сфери, които традиционно са свързани с национален суверенитет – отбрана, обществен ред, външна политика, национална сигурност и опазване на държавната тайна. С § 9 от законопроекта се урежда правото на едногодишен неплатен отпуск на български държавни служители, които по своя инициатива са в срочни правоотношения с европейските институции. С § 12 от проекта се уреждат отношенията, свързани със статута на българските държавни служители, които работят временно в институции на Европейския съюз. Предвижда се срокът за изпълнение на длъжности в институции на Европейския съюз да е от 6 месеца до 4 години. През този период българския служител получава да получава определената му заплата и запазва длъжността, на която е назначен. По време на отсъствие на служителя има възможност за временното й изпълнение от друг служител от същата администрация. В § 13 от законопроекта се уреждат основните моменти, свързани със статута на български държавни служители, които могат да работят временно в институции на Европейския съюз. Предвижда се срокът за изпълнение на длъжност в институции на Европейския съюз да е от 6 месеца до 4 години, като за този период българският служител продължава да получава определената му заплата и запазва длъжността, на която е назначен. С оглед преодоляване на затруднения при изпълняване функциите на длъжността по време на отсъствието на служителя се предвижда възможност за временното й изпълнение от друг служител от същата администрация.
Втората група промени са свързани с подобряване регламентацията на специализирания контрол за спазване статута на държавния служител С тях се прецизира производството по даване на задължителни предписания от инспекторите от Инспектората за държавната администрация в Министерството на държавната администрация и административната реформа. Уреден е начинът за прилагането на тези принудителни административни мерки, както и редът за обжалването им – по административен ред пред министъра на държавната администрация и административната реформа. Изрично е посочена и възможността актът на министъра по повод възражение срещу дадено задължително предписание да се обжалва по реда на Административно процесуалния кодекс.
Третата група изменения включва решаването на въпроси, предизвикани от практиката по прилагането на Закона за държавния служител, като по-важни от тях са:Прецизиране обхвата на понятието “висши държавни служители”, за да се очертае действителният висш мениджмънт в държавната администрация. В това понятие са включени секретарите на общини, които заемат най-високата професионална длъжност в общинската администрация, както и ръководителите на инспекторати. Разширяване кръга на лицата, на които органът на власт може да делегира отделни правомощия по служебното правоотношение. Предвижда се в този кръг от лица да бъде и секретарят на общината поради необходимостта от по-оперативно управление на човешките ресурси в общинските администрации с по-голяма численост. В тази група промени се предвижда и право на обжалване пред органа по назначаването на класираните на второ и трето място от конкурсната комисия, като се отстранява неравнопоставеността между тях и некласираните кандидати. Прецизира се разпоредбата на чл. 38а от Закона за държавния служител, която регламентира правото на държавния служител на безопасни и здравословни условия на труд, съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд чрез препращане към трудовото законодателство. Намаляват се изискуемите години за повишаване в ранг при младшите рангове, като се предлага най-краткият срок да стане от 3 на 2 години. Това е една възможност за по-бързо израстване в кариерата на младите служители, които получават оценки “две” и “три” при атестирането. Органът по назначаването ще осигурява публично оповестяване по подходящ начин на декларациите за наличие на конфликт на интереси по чл. 29, ал. 1.
Вносителите на законопроекта са убедени, че очакваните резултати от прилагането на предлаганите промени са свързани с: улесняване на ефективния обмен на знания, умения и опит чрез отваряне на българската администрация за граждани на страни - членки на Европейския съюз; повишаване мотивацията на държавните служители, заемащи длъжности с младши рангове, чрез възможност за по-бързо развитие в кариерата при доказано повишаване на тяхната професионална квалификация; повишаване ефективността на специализирания контрол за спазване статута на държавния служител чрез ясна регламентация на процедурата за неговото реализиране; отстраняване на проблеми, свързани с практическото прилагане на Закона за държавния служител.
Народните представители зададоха въпроси, свързани с предстоящо активиране на т.нар. Административен регистър, в който извън информацията за административните структури ще се поднася детайлна информация. Беше отговорено, че той ще бъде публичен, с публичен достъп, уеб-базиран за служителите, които работят в държавната администрация. Най-атрактивната част на този регистър ще е свързана е с режимите и услугите. На въпроси относно обхвата на държавната служба, вносителите на законопроекта напомниха, че държавната служба се извежда на функционален принцип. Затова има и различните тълкувания по отношение на нейната численост. Много често държавната администрация се бърка със служителите, които са на издръжка на държавния бюджет, тоест с целия публичен сектор, който предоставя Националния осигурителен институт като информация, които са около 500 хиляди души. В Държавната администрация като служители, защото държавната администрация се идентифицира с държавните служители, по смисъла на Закона за администрацията държавните служители са около 88 хиляди души. На въпроси, свързани с предлаганото увеличение на кръга на висшите държавни служители, от Министерството на държавната администрация и административната реформа беше отговорено, че практически, в момента списъка на висшите държавни служители се допълва само със “секретар на община” и “ръководител на инспекторат”.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати “За” – 16 гласа, без гласове “Против” и “Въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 802-01-2, внесен от Министерски съвет на 02.1.2008г.
Д-р Хасан Адемов
Председател на Комисията по труда и социалната политика
