Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
П Р О Т О К О Л
На 2 юли 2008 г., сряда, се състоя редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика. Заседанието се проведе при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
Отчет за изпълнението на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г., № 810-00-80, внесен от Националния осигурителен институт на 27 юни 2008 г.
Заседанието бе открито в 15.05 часа и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по труда и социалната политика с една-единствена точка:
Отчет за изпълнението на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г., № 810-00-80, внесен от Националния осигурителен институт на 27 юни 2008 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен този проект за дневен ред, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се.

По Отчета за изпълнението на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г., № 810-00-80, внесен от Националния осигурителен институт на 27 юни 2008 г., давам думата на господин Йордан Христосков, за да го представи.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Преди да ви запозная с основните параметри на изпълнението на Консолидирания бюджет на общественото осигуряване за 2007 г. искам да ви информирам, че са спазени всички формалности и всички срокове, съгласно Кодекса за социално осигуряване. Отчетът е разгледан, първо, в Съвета на управителя, а след това в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт и е одобрен от Надзорния съвет. Също така копие от този отчет освен в Народното събрание е предоставен на Сметната палата. На този етап в Сметната палата са извършили съответните проверки и са заверили без резерви финансовият отчет и баланса на Националния осигурителен институт. По самия доклад и изпълнението на бюджета – това, което вие днес разглеждате, в момента работят групата и екипът, който е към Националния осигурителен институт, и при разглеждане в пленарната зала тяхното становище също ще бъде предоставено. Отново повтарям, че финансовият отчет е заверен без резерви, което е най-добрата оценка.
Сега ще ви запозная с някои основни параметри по изпълнението на бюджета. Най-напред кои са основните резултати от този отчет, свързани с целите, които ние си поставяхме. Една от целите беше да нараснат приходите от осигурителни вноски като се осигури осигурителната база като брой осигурени лица и съответно по-висок осигурителен доход за сметка на намаляване на дела, който се укрива чрез сивата икономика.
На второ място, една от целите беше да се подобри съотношението между осигурени лица и зависими лица, в това число пенсионери, с цел да се подобри това съотношение в посока на увеличаване на осигурените лица. През 2007 г. реално един от основните резултати беше двукратното индексиране на пенсиите в рамките на общи разходи по плана на осигуряването и да се създаде възможност, която беше осъществена, за еднократно Коледно плащане.
Също така през 2007 г. имаме увеличаване на размера на социално-осигурителните плащания за временна и трайна неработоспособност като те бяха поставени в тясна връзка с осигурителния принос и участието на осигурените в осигурителния процес главно за сметка на майчинството бяха увеличени тези разходи. Повиши се ефективността и качеството на услугите за осигурители и бенефициенти на системата. Освен това беше осъществяван по-ефективен контрол върху поведението на осигурени, осигурители и самоосигуряващи се по отношение на спазването на трудовото и осигурителното законодателство.
Изпълнението на бюджета в най-общи щрихи е дадено на графиката. Имаме едно преизпълнение на приходите. При предвидени 3 млрд.401 млн.лв. имаме приходи 3 млрд.669 млн.лв.
Разходите при план 5 млрд.35 млн.лв. имаме в резултат на по-доброто изпълнение на приходите надвишение. Изразходвани са 5 млрд.557 млн.лв. Предвидената субсидия обаче е по-ниска от планираната, пак в резултат на по-доброто изпълнение на приходите. Икономисани са 269 млн.лв. плюс резервът за реформата, който беше предвиден, също не е изразходван.
Кои бяха факторите, които доведоха до тези параметри?
На първо място, брутният вътрешен продукт при планирани 5,8% нарасна с 6,2% или с 0,4% пункта по-висок ръст. Това е като се отчете инфлацията – не номиналното нарастване, а реалното нарастване.
Инфлацията, за съжаление, с 4% пункта е по-висока от планираните. Вместо 4,4% имаме 8,4% инфлация. Средната работна заплата нарасна при предвидени 396 лв. Отчетът е 431 лв. Минималната работна заплата първоначално в проектобюджета беше разработван при 170 лв. На практика тя стана 180 лв. Безработицата е по-ниска с 1,05% пункта от предвиденото. Тези показатели, както виждате, имаме преизпълнение и в ръста на брутния продукт и в ръста на очаквания осигурителен доход и съответно средна работна заплата, брой заети и по-ниска безработица доведоха до по-високи приходи и съответно до по-високи разходи.
Искам да кажа, че все пак в това нарастване се чувства много сериозно влиянието на инфлацията. Тоест има проинфлационни фактори, които са довели до това по-добро изпълнение. Но има и фактори, които са позитивни, свързани с по-добра събираемост, с по-висока степен на заетост в икономиката в резултат на по-високия икономически растеж, който беше постигнат.
Някои ключови промени бих припомнил, които засягат 2007 г. Беше намалена осигурителната вноска при договорката, че при по-добро изпълнение на приходите ще има такова намаление не от 1 юли, но от 1 октомври с 3% пункта общо, като 1% пункт е за сметка на вноската за Фонд „Пенсии” и 2% пункта за вноската за Фонд „Безработица”.
Споменах вече, че имаме двукратно осъвременяване на пенсиите с 10%, което кумулативно води до 21% увеличение на пенсиите. В средногодишна основа това увеличение е по-малко, тъй като второто увеличение е в края на м. октомври, но пък по-позитивния факт е, че през 2008 г. пенсиите влязоха с по-висока база и при сегашното им увеличение от 1 юли при равни други условия ръстът е по-голям.
От 1 януари има един нов момент. Териториалните поделения на Националния осигурителен институт започнаха да извършват изчисляването и изплащането на обезщетенията за болест и майчинство.
Кои са главните характеристики на изпълнението на бюджета? Една от целите беше да не се допуска допълнителен дефицит. Както казах, спестени са 269 млн.лв. от държавния бюджет, предвидени като субсидия плюс 60 млн.лв.предвиденият резерв за пенсионната система, който за поредна година не се оползотворява, поради по-добрия растеж в икономиката.
Имаме по-висока събираемост на осигурителните вноски с 268 млн.лв. Отново повтарям, че тук инфлационните фактори оказват своето влияние.
Тази година, 2007 г., е годината с една от най-ниските административни издръжки. Разходите за издръжка на Националния осигурителен институт са 1,16% към всички разходи. И друг път съм споменавал, че обикновено институции като Националния осигурителен институт имат издръжка от 3 до 5% от общите разходи, които осъществяват и администрират.
Един важен показател. Нарастването на пенсиите номинално е с 12,85%. Ето това е средно-годишното нарастване и реално с 4,1%, тоест компенсирана е инфлацията за 2007 г. Реализирана е икономия на разходите в краткосрочни обезщетения 3,2% спрямо предвидените като главно в областта на болничните е постигната тази икономия и на обезщетенията за безработица.
Някои показатели по изпълнението на този план в натурално измерение. Осигурените лица спрямо 2006 г. са нараснали с 4,2%, осигурителният доход с 12,3% номинално, а реално с 3,6%. Пенсионерите са намалели с 1,4%. Положителен е фактът също така, че и броят на пенсиите, които винаги са били – знаете, че един пенсионер има право на повече от една пенсия, главно за сметка на социалните пенсии за инвалидност и броя на пенсиите е намалял с 1,1%. Средната пенсия на един пенсионер достигна средногодишно 171,62 лв. ръстът, както казах е номинално 12,8%, а реално с 4,1%.
Искам предварително да изпреваря може би някои въпроси и да кажа, че намаляването на броя на пенсионерите не е в резултат на високата смъртност, а е в резултат на действието на фактора на реформата – все още възрастта за жените се повишава, но и все повече и повече хора предпочитат да останат да работят вместо да се пенсионират, поради по-благоприятната ситуация на пазара на труда. Показателите, с които може да се види дали смъртността влияе на намаляване на броя на пенсионерите, са свързани с брой години, които получава един мъж или една жена, пенсиите. Тези показатели се подобряват, както се подобрява и средната продължителност на живот като цяло в България на новородено, а също така и средната продължителност на очаквания живот след навършване на 60 години. Тоест това намаление е в резултат на структурни фактори и на реформа, а не е в резултат на висока смъртност.
Как изглежда консолидираният бюджет като приходи и разходи. Приходите са 3 млрд.669 млн.лв. или представляват 7,9% по-високо, отколкото бяха предвидени по закона. Остатъкът в края на годината във валутната сметка е 12,8 млн.лв. Неизползваният резерв е 60 млн.лв. и казахме, че спестената субсидия е 269 млн.лв. Разходите са 5 млрд.557 млн.лв. или имаме 103,4% по-високо от планираните.
Разходите – всички, без коледната добавка към пенсиите са 99,24% спрямо плана – както виждате, почти на 100% е от онова, което сме предвиждали.
Разходите за пенсии, където има най-много преувеличение са 6,6% повече отколкото беше предвидено. Това е именно в резултат на двукратното индексиране на пенсиите през 2007 г.
На тази графика, която предполагам, че на повечето от вас е позната, винаги даваме размерът на трансферите и най-вече размерът на субсидията в брой пенсии, които се изплащат за сметка на държавния бюджет. За 2007 г. и 2006 г. са почти сравними, дори 2007 г. в резултат на по-високите приходи субсидията е равна на разхода за пенсия за 3 месеца и 7 дни, докато в предходната година е била за 3 месеца и 20 дни. Тоест, имаме едно задържане на тази тенденция, според мен, негативна, на участие на държавния бюджет в изплащането на пенсиите.
Структурата на приходите и разходите в консолидирания бюджет. Най-голям е делът на приходите на вноските от работодателите, които правят за своите работници и служители – 28,4% е делът на участието на работниците и служителите. За съжаление вноските от самоосигуряващите се продължава да бъде малко над 4%, поради това, че доходът, върху който се осигуряват, е приблизително равен на минималния осигурителен доход, който се приема със Закона за бюджета. Всички сме убедени, че тази категория, около 280 хиляди лица, едва ли живеят с 276 лв. среден осигурителен доход. Тук влизат свободните професии и т.н. Тоест, това е един много сериозен проблем. Очевидно е, че плащането на данъци и осигуровки на едно място също не може да доведе до подобряване на този показател. Дори имаме леко намаление на дела. Разходите основно са за пенсии – 84,8%, издръжката вече казах е 1,16% и за социални помощи и обезщетения 14,1%.
Някои основни показатели по пенсионните плащания. Социалната пенсия за старост, която вече е отделена от гарантираната минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст. Има номинално нарастване със 7,75% през 2007 г. спрямо 2006 г. При нея имаме реално намаление, тоест нейната покупателна способност е паднала с 0,61%. Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст в средногодишно измерение номинално е нараснала с 16,34%, реално със 7,32%. Тоест, тук имаме най-голямо увеличение реално на най-ниските пенсии, които, както знаете, се получават от около 480 хиляди души.
Максималната пенсия, поради задържането на максималния осигурителен доход на едно и също ниво две години поред остана на 490 лв. В средногодишно измерение тя е 472 лв., но тук имаме най-голямото реално намаление с 4,21% за 2007 г. на средногодишно ниво. Средната пенсия за един пенсионер, вече споменах, в резултат на двукратната индексация достигна 171,62 лв. и имаме реално увеличение с 4,1%.
В подробности изменението на пенсионерите, общият им брой, както казах, е намалял с 1,7%. В това число пенсиите за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 са намалели 1,2% или броят на трудовите пенсии е 1 млн.585 хиляди. Пенсиите по чл. 59 – това са работещите в системата на МВР, МНО и други специални ведомства – Съд и Прокуратурата, също е намалял с 1,4%, поради приключването на преструктурирането на тази система.
Има и един положителен момент. В резултат на засиления контрол, аз по-нататък ще посоча данни върху експертизата по трайната неработоспособност, имаме намаление за първи път на инвалидните пенсии, в това число личните пенсии за инвалидност, общо заболяване намалението с 1,8%. Тоест тази тенденция е пречупена. Припомням, че за последните 8-9 години инвалидните пенсии се увеличиха двойно и достигнаха малко над 16% от общия брой пенсии при 8,9% в началото на реформата.
Също така споменах вече, че общият брой на пенсиите също е намалял с 1,6%, в това число новоотпуснатите пенсии за осигурителен стаж и възраст обаче са увеличени 2,2%, тоест хората продължават да се пенсионират, макар и някои от тях да остават на работа. Но ние нямаме такъв процес на сериозно ограничаване на достъпа до пенсия, което показва, че т.нар. точкова система, която беше обект на критики, не ограничава хората да придобият право. Едно изследване, което прави Националния осигурителен институт ,показва, че хората имат достатъчен запас от осигурителен стаж и възраст, за да покрият тези критерии, съответно 194 точки за мъжете и жените.
Пенсиите на кадровите военнослужещи – новоотпуснатите, също са се увеличили, макар и незначително. Тук се вижда, че има намаление на пенсиите за инвалидност поради общо заболяване. Новоотпуснати през годината са 17,2% или ако в предишните години средно някъде между 45 и 50 хиляди инвалидни пенсии се отпускаха, през 2007 г. общият броя на новоотпуснатите инвалидни пенсии е 33 хиляди. Социалните пенсии за инвалидност също са намалели.
В структурата на разходите за пенсии естествено преобладават разходите за сметка на държавното обществено осигуряване, като вноски и субсидии – 94,8% са за пенсии, свързани със самия осигурителен процес. За сметка на републиканския бюджет социалните пенсии в т.ч. персоналните пенсии са 4,6% и по международни спогодби сме изразходвали 0,8%.
Тази графика също ви е позната. Ние в динамика даваме коефициента на заместване на доходите на нетна основа, тоест размерът на пенсиите, отнесена към нетния осигурителен доход, е брутният доход, намален с данъците и личните осигурителни вноски – 2007 г. се очертава като най-добрата в целия период. Има 53,5% представлява пенсията отнесена към разполагаемият доход на работещите - естествено, официалния доход, длъжен съм да го кажа това нещо.
Няколко данни за разходите за парични обезщетения и помощи. Поради промените в Кодекса за социално осигуряване в посока на увеличаване на периода получаване на обезщетенията за бременност и раждане за отглеждане на малко дете до 315 дни, тези разходи са най-големи в общия дял на разходите по краткосрочни обезщетения – 41,4%, следват разходите за болнични – 37,1%. Поради по-ниската безработица са намалели паричните обезщетения за безработица. Те са 17%. За профилактика и рехабилитация са 3,5% и поради трудова злополука – 0,8%.
Други разходите – това са различни помощи при смърт. При непокриване на критериите за инвалидна пенсия се изплащат еднократни помощи. Те са 0,2% от всички разходи.
Вече споменах, че в резултат на засиления контрол ние имаме една тенденция вече на намаляване на броят на инвалидните пенсии и съответно намаляване на общия брой като потенциал, като количество работни дни в неработоспособност.
През 2007 г. ТЕЛК са постановили 207 861 експертни решения, които са с 11 284 по-малко в сравнение с 2006 г. Нашите представители – лекари, на НОИ в Националната експертна лекарска комисия са участвали в установяването на 8 965 решения. От тях 31% са обжалвани от контролните органи на Националния осигурителен институт.
Наблягам на тези данни, тъй като много често именно тази дейност на медицинските комисии на НОИ, да обжалват експертните решения на ТЕЛК се посочват едва ли не като причина за забавяне на целия процес на експертизите. Виждате колко малък е процентът на обжалваните експертни решения от страна на органите на Националния осигурителен институт.
Долната таблица обаче показва дейността на нашите медицински комисии, че независимо от забавянето на разглеждането в НЕЛК на обжалваните експертни решения по-голямата част – малко над 50% от тях, или изцяло са отменени. Тоест, решението е, че загубената работоспособност е под 50% или съответно са намалели в съответните групи – попаднали са в групата с по-ниска степен на загубена работоспособност. Тук със звездички са отбелязани коригираните случаи на чужда помощ, когато е присъдена, а след това и отменена.
Освен това бих искал да кажа, че по-голямата част на обжалванията пред НЕЛК не са от лекарските комисии на НОИ, а са по-скоро обжалвания на лицата, тоест самите граждани обжалват решенията като търсят по-висока степен на загубена работоспособност.
Също така през 2007 г. беше засилен контролът по експертизата на временната неработоспособност. Нашите териториални поделения са обжалвали 6 916 болнични листа, които са за 68 516 работни дни. Това е едно увеличение с около 42% спрямо 2006 г. От тях въз основа на решенията на органите на медицинска експертиза са отменени 3 182 болнични листа или около 42% от обжалваните. Това води до спестяване на разходи на средства за 27 060 дни. Имаме едно увеличение с около 28% на непризнатите болнични дни през 2007 г. спрямо 2006 г.
През 2007 г. освен това ние сме активизирали нашата методична помощ по разясняване на нормативните документи и решаване на отделни случаи от практиката. Отговорили сме близо на 5 хиляди преписки по сигнали, молби, жалби на заинтересовани лица и институции.
Една от дейностите, както знаете, е дейността по профилактиката и рехабилитацията.През 2007 г. са изразходвани 17 млн. 623 хил.лв. или близо 90% от предвидените средства. Ние имахме сключени договори с 18 юридически лица за 47 заведения за профилактика и рехабилитация на осигурените лица. Преминали са 48 хиляди души с 367 лв. среден разход на един човек. Средно пребиваването е някъде около 12 дни. Припомням, че Националният осигурителен институт поема разходите за пребиваването, тоест за хотелската част, но с фиксиран размер до 15 лв., храна за 4,50 лв. и до 5 процедури по утвърден ценоразпис от управителя на Националния осигурителен институт.
От проведените профилактики и рехабилитация с най-голям относителен дял са тези със заболяване на опорно-двигателния апарат – 27 хиляди души, на периферната нервна система – 10 300 души, и на централната нервна система – 4 300 души. Останалите са с по-редки заболявания, които ние покриваме.
Знаете, че пенсиите, несвързани с трудова дейност на отделен отчет и съответно директно финансиране от централния бюджет през 2007 г. са изразходвани за тези пенсии 192 млн.900 хил.лв. със 7% повече, отколкото предвиденото, в резултат на двукратното индексиране. Добавките към пенсиите на участниците и пострадалите от войните са 11 млн.лв. и 13% от предвиденото. Тук влияят чисто биологични фактори геронтологично оказват своето въздействие. За съжаление тези хора непрекъснато намаляват. Сега са някъде около 24-25 хиляди души.
За помощи на репресираните лица са изразходвани с 18% повече – общо 6,7 млн.лв. За здравноосигурителни вноски на всички пенсионери заедно с децата на възраст до 18 години, тъй като цялата тази дейност се финансира от бюджета – 267,9 млн.лв. или с 8% повече. Това също е в резултат на по-голямото от предвиденото нарастване увеличение на средния размер на пенсиите. Отново припомням, макар ме на нашата комисия може би това е известно, че Националният осигурителен институт осигурява пенсионерите с 6% върху основния размер на пенсията – нито е 3% нито е върху половината от минималния осигурителен доход, върху размера на пенсията. Изразходвани са 267 млн.лв. за пенсионерите и за децата.
Малък е трансфера за т.нар. признат стаж от държавата и сметнат в пенсиите. Тук държавният бюджет покрива този признат стаж. За съпруги на военни и съпрузи вече, защото има и жени военни, които са се преместили в друг гарнизон и са останали без работа, са изразходвани за обезщетения за безработица 300 хиляди лева. За Коледна добавка си спомняте, че бяха изразходвани 230 млн.лв.
Субсидията от централния бюджет е 1 млрд.178 млн.лв.или с 2% по-малка от предвидената.
Последният слайд показва как изглежда изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване по отделни фондове. Най-горе е бюджетът на Националния осигурителен институт, който играе ролята на преливник. През него минават всички трансфери и субсидии. Тук винаги е положителен балансът – 1 млрд.157,7 млн.лв., фонд „Безработица”, поради това че едва в началото на четвъртото тримесечие беше намалена вноската, е с излишък 180 млн.лв. за разлика от тази година, където вече такъв излишък няма да има. Фонд „Общо заболяване и майчинство”, именно поради политиките в областта на майчинството, вече е с дефицит 37,2 млн.л., Фонд „Трудова злополука и професионална болест” има 36 млн.лв. излишък., който покрива естествено недостига в останалите фондове. Във Фонд „Пенсии”, несвързани с трудовата дейност 1,9 млн.лв. остатък в края на годината, но тази сума подлежи на уточняване и окончателно разплащане с държавния бюджет. Дефицитът във фонд „Пенсии” и вече след всички тези фактори, които изброих в посока на увеличаване на разходите и приходите, е с дефицит 1 млрд.400 млн.лв. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Христосков, както винаги, изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване, традиционно е добре подготвен и нагледно представен.
Колеги, имате думата за въпроси.
Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря, господин председател.
Нямам наистина въпроси, освен един. Тъй като тази информация за нас е изключително полезна, как можем да получим този отчет. Предвиждате ли да ни го раздадете в електронен вид било или както на вас е удобно?
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Аз мога да Ви помогна, ако искате, и на всички колеги. Ето го. (Показва хартиен носител на отчета.) Ако искате и в електронен вид.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Да, в електронен вид. Всички имаме пощи. Много прегледно и много лесно информацията така се възприема.
Искам да кажа нещо, за да бъда честна, тъй като много пъти съм поставяла въпроси, специално миналата година наистина проблемите с болничните листове и това беше предизвикано от хора, които са идвали в приемната ми с оплаквания. Искам да кажа, че от началото на годината нито един човек, поне при мен, не се е оплакал от някакви проблеми, свързани с изплащането на болничните или проблем при отпускането на пенсии. Това е моето наблюдение, на базата на хората, които идват при мен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Госпожо Понева, не можете да не отчетете и ролята на комисията. Няколко пъти се занимавахме с този въпрос и правихме предложения. Така че трябва да благодарим и на комисията.
Заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, господин Христосков, уважаеми колеги! Ние ще подкрепим доклада, но аз искам господин Христосков малко повече ако може да коментира – в доклада е записано, че имаме повишаване на осигурителните вноски със 7,89%. Той спомена, че това се дължи на инфлационния натиск. Има ли връзка увеличаването на приходите от намаляването на осигурителната вноска, тъй като знаете, че натискът е да бъде намалена осигурителната вноска. Ние направихме това. Беше намалена осигурителната вноска, но след като няма увеличаване на приходите какъв е смисълът да продължаваме да намаляваме осигурителната вноска, а приходите да остават същите или да бъдат по-ниски, а да се влияят от друга база.
И един друг въпрос, който поставят хората, които ползват профилактика и рехабилитация. Това, вие много добре знаете, през първите месеци, когато започва да работи профилактиката е м. март, а м. януари и м. февруари е сключването на договорите. Вярно е, че се прави по Закона за обществените поръчки и се сключват нови договори, но много от гражданите поставят въпроса защо това не се прави по-рано, за да могат да ползват профилакториумите не от м. март, а примерно от м. февруари. Виждаме, че има близо един милион лв., които не са разходвани от предвидените в бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Мръцков.
Госпожо Михайлова, заповядайте.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Христосков! Аз бих искала да изразя удовлетворение от отчита, от начина, по който ни бе представен, и от макроикономическите показатели в него, които показват една тенденция на развитие на системата и на решаване на най-тежките проблеми за страната ни – тежки за целия период на прехода в това число, и на ръста от пенсии, разбира се в темпове, които не могат да ни удовлетворяват напълно, но мисля, че тенденциите са очевидно.
За да бъде дискусията ни по-полезна, аз бих искала да се насочим основно към проблемите, които стоят нерешени и в тази връзка са въпросите ми.
Първият въпрос – лично аз се тревожа от размера на осигурителния доход на свободните професии. Мисля, че тази категория се подиграва с държавността, извинете ме за този израз. Не е логично категория, в която влизат и адвокати, и архитекти, и най-високодоходните групи население да декларират доходи в размер на 276 лв., ако не греша. Тъй като смятам, че трябва да мислим по най-добронамерения начин всички заедно в тази комисия – дайте ни експертно мнение, разбира се решението трябва да бъде политическо.
Разсъждавам на тема: ако от 1 януари държавата влезе като съосигурител, включително и по отношение на свободните професии, може ли да мислим, че това ще бъде достатъчен стимул тези хора да легализират постепенно доходите си. Ако да, добре. Ако не, мисля, че трябва да мислим действително за радикални мерки по отношение на общата ни амбиция да вървим към изсветляване на икономиката.
Вероятно следващата или по-следващата седмица, господин председателю, ние ще гледаме Кодекса за социално осигуряване и в момента като че ли не се сещам за нито един текст, касаещ свободните професии – и в промените в кодекса. Ако грешка, коригирайте ме. Но идеята ми е заедно да мислим за комплекс от мерки в тази посока.
Вторият въпрос – може би съм се разсеяла, господин Христосков, но не разбрах какъв е излишъкът във фонда, който гарантира работниците срещу фалити. Мисля, че е полезно да ни дадете това число, макар и не сега. Защото наближава приемането на новия бюджет и вероятно там отново ще има идскусии, ще ни помогнете да мислим в тази посока.
Само още един проблем, който не е въпрос към Вас, но хората често ми поставят и може би трябва да помислим затова. Става дума за обидните 15 стотинки за възраст. Трябва да мислим какво правим в тази посока. В срещи с хората, които идват, казват: „По-добре ги махнете тези 15 стотинки, защото наистина те вече не значат нищо”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Михайлова.
Господин Колчаков пожела думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин Христосков! Аз съм наясно, че прие една такава професионална презентация, без ние да се запознаем предварително, трудно можем да навлезем в детайли, пък не сме и експерти в тази област. Аз имам един въпрос: дали имате актуализирано изчисление реално изплатените пенсии за миналата година какъв процент са спрямо актуалния брутен вътрешен продукт за 2007 г.? Мисля, че прогнозното беше към 9,2% в бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: 8,9%.
ИВАН КОЛЧАКОВ: По отношение на този показател да направя едно изказване за да срутим няколко мита, които е нормално да ги има, да речем, предизборно, но в процеса на едно управление, особено в края на управлението, ние трябва да поставим въпроси, които са съвсем резонни.
Това, което наблюдаваме, е продължаващо разминаване на пропорции в българската политика спрямо средните европейски. Няма да се спирам на драстичния случай на здравеопазването, където ние сме два пъти под средните европейски стандарти като пропорция, но специално пенсионното дело, което обикновено всички българи смятат, че е основна болка, приоритет, слабост или сила на БСП, те са изключително уязвими. И това не го казвам като заяждане, а като хвърлена ръкавица, защото БСП трябва да си реално работата като лява политическа сила. Не може в Европейския съюз да бъде златно правило 10,5% от брутния вътрешен продукт да се заделя за пенсии! Ние сме учили преди десетилетия как капитализма оставял хората при този риск, когато са физически негодни за трудова дейност, да мрат без пенсии, и Европа да има златно правило, а днешна модерна България, като пропорции да бъде под това, което Европа осигурява за своите пенсионери. Ще кажа, че това тук са два риска, които са рискове на рисковете за един човек. Първото е животът и здравето му, където България е два пъти под пропорциите на Европа и три пъти под Америка – не говоря за пари, за пропорции, а за пенсионната политика и пенсионното дело, където основен житейски риск е да остарееш да не можеш да работиш и на принципа на солидарност между поколенията аз и всички ние да осигуряваме пенсиите на нашите родители, ние да не поддържаме златния европейски стандарт.
Тук ще посоча една практика, която според мен е нетърпима. Изчисленията посочват, че годишно ние спестяваме от здравеопазване и неизплатени пенсии спрямо европейските стандарти около 3,5 до 4 млрд.лв. С тези пари ние формираме изкуствен излишък в бюджета и тези пари ги разпределяме за всякакви инфраструктурни проекти, тоест наливаме в бизнеса, където ясно е как се усвояват парите. Вижте каква нетърпима ситуация се създава, при която българската нация е в много тежко състояние. Затова левицата е в много тежко състояние да не може да дава отговори на обещания, които е дала.
Вижте, колеги, как сега рухват митове! Единият мит беше за т.нар. точкова система. БСП даваха заявка да сменят точковата система. Такава система по принцип няма – това е механизъм. Тристълбовият модел не може да бъде срутен, защото той е гордост за България и е чест за нас пред света.
Това, което сега говорим за свободните професии, единственото, което трябва да кажем на моите колеги - лекари, адвокати, интелигентни хора, които изкарат големи пари, че те съвсем заслужено, когато станат пенсионери, ще получават мижава пенсия от първия стълб, защото това са заслужили мамейки обществото като са дали малко пари, да отделят средства във Втория и Третия стълб, който е капиталов, който е индивидуална партида, и да благоденстват като пенсионери. Така че ние само трябва да ги предупредим, че ще бъдат мизерни пенсионери с това житейско поведение.
И последното нещо, което искам да кажа. Не е майтап работа това, че България трябва да има лява партия и лява политика. Защото ние като сме отстъпили това място да го правите вие, трябва да си играете ролята. Не може БСП да се занимава с дясна политика и да се гордее с дясна политика. Сутринта аз слушах много добре доц. Близнашки, който е в нравствена колизия. И ние се гордеем, че най-ниските данъци в България – корпоративните, са от 10%, тройната десятка, затова, че социалната държава е работодател-осигурител. Вие не можете да се гордеете с това, с което ние се гордеем. Вие трябва да защитавате социални интереси и да бъдете лява партия. Има нужда от тази политика и да играете ролята на левия крак на България. Иначе сме на куц крак.
Затова политиката изглежда малко някой път профанска работа и тя действително е проста работа, но не е за прости хора, както са казали мъдрите. Затова аз имам един апел към колегите отляво – да запретнат ръка. Действително имате много работа в това, което ви хвърлям като ръкавица. В България капитализмът работи, пари има, та ще се удавим от пари. И е пълно с нещастни хора затова, че ние не си вършим работата, която трябва.
Затова при един такъв отчет аз нямам претенция към инструмента на държавата - Националният осигурителен институт, който професионално си върши работата, но той - да ме извинява господин Христосков, е един съвършен инструмент, който, ако не попадне в добра ръкав на управление, каквито сте вие в момента като управляващи, кел файда, че той е един добър инструмент, като добре наточен скалпел.
Политиката е това. Вие в момента сте управляващи, вие трябва да си свършите работата. Аз имам упрек към българската левица, която 3 години управлява и аз не съм доволен не като опозиция, а като това, че можем много по-добро състояние да осигурим на нашите пенсионери – пари има, действайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Понеже дискусията се изостри, аз ще си позволя едно отклонение. Първо, когато чуя, че Националният осигурителен институт е държавен инструмент, много се притеснявам. Защото това не е така и господин Колчаков прекрасно го знае. Второ, за релаксация ще ви кажа нещо, понеже скоро премина Европейското първенство по футбол. Преди десетина години един англичанин Гари Линекер е казал следното: „Футболът е много проста игра, упражнява се от интелигентни хора и накрая печели Германия”. Той тогава това е казал.
Сега, ако ми позволите, една съвсем произволна препратка към изказването на Гари Линекер във връзка с това, което каза колегата Колчаков – политиката е проста работа, всички разбират от политика – претендираме, че се упражнява от интелигентни хора, и накрая печели фискът. Замислете се върху този казус.
Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Колега Колчаков, дори да твърдите, че няма смисъл, ми се струва, че това, което се записва в протоколите на заседанията не само на Народното събрание, но и на комисиите, които в общи линии решават на практика това, което ще се случва в залата, е честно и коректно към хората, които са ни изпратили тук, защото вие не сте ни осигурили тази победа или тази власт, която днес тройната коалиция реализира – чуете едно „Червено знаме”, колкото и да не ви е приятно (пуска музика от филма „На всеки километър). Та искам да ви кажа, че е много хубаво да казваш какво си мислел да направиш, важното обаче е да го направиш. Това е нещото, с което ние да се защитим от когото и да било, когато и да било, където и да било. Това не е популизъм. Давам ви пример с моята майка, която, когато аз влязох в парламента преди 3 години, получаваше 69 лв. пенсия. Сега нейната пенсия с увеличението от вчера е 125 лв. Вие можете сам да си направите сметката какво сме направили през тези три години – дали сме стояли на едно място и дали...
ИВАН КОЛЧАКОВ: И колко хляб може да се закупи преди и сега?
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Не превръщайте разговора с диалог, защото аз ви репликирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля ви!
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Искам да ви кажа, че човек се разпростира спрямо чергата, на която е легнал. Не сравнявайте несравними показатели с Европа. Нека да си признаем от кога вървят, тук каза затова и господин Адемов, тези процеси при нас, от кога вървят в Италия, Франция, германия и т.н. Така че, бъдете по-честен, когато обсъждаме тези проблеми. Иначе аз знам, че Вие можете да давате много съвети – правите го не само тук, а и в пленарна зала, но когато човек каже: „Хоп!”, трябва да може да скочи поне 2,09 – колкото е скочила Стефка Костадинова, а Вие не можете да го направите и затова понякога си спестявате неудобството да ви репликираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Колчаков, аз винаги с удоволствие съм слушала Вашите изказвания. Защото доскоро те бяха доста задълбочени, само че напоследък с тревога наблюдавам как не си четете материалите и правите популистични изказвания в комисията, което не създава добър тон. В залата е разбираемо, но в комисия мисля, че винаги сме съхранявали добрия тон. За да Ви отговоря в същия дух, ще Ви кажа, че не вие сте отстъпили мястото на управляващи, а просто ви беше отнето това място от българския избирател. Приемете го на шега.
По отношение на процента от брутния вътрешен продукт, вече сериозно, искам да Ви кажа какво обеща БСП. БСП обеща 10% и тройната коалиция като коалиция ще приключи мандата с малко повече от 10% от брутния вътрешен продукт. Така че мисля, че това число само по себе си говори. Казвам го с неудовлетворение за това, което се случва в пенсионната система – една тревога, която аз винаги съм изразявала. Но когато говорим за приемане на отчети, мисля, че поне трябва да проследим тенденциите и когато те са положителни, все пак да не ги отбелязваме като отрицателни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, доктор Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Само един кратък отговор.
Не правя нищо от просто заяждане. Участвах в процеса, когато в хотел „Хилтън” Минчо Коралски представи Стратегическата програма на левицата – Бялата книга, в която участваше с финансиране и „Отворено общество”, ние с Иван Нейков представихме нашата дясна теза, после в хотел „Родина”, когато проф. Гайдарски представи позицията на БСП – всичко това аз го знам и очаквам ангажиментът да бъде изпълнен. За здравеопазването заявката беше 6% от брутния вътрешен продукт, колкото и нашата. Отстъпихме, намалихме го. Тук очаквам поне да изпълните ангажимента си.
По отношение на казаното от госпожа Панева, не е заяждане. Въпросът е в следното. Виждаме, че имаме реален ръст на пенсиите от 4,1%. Имаме ръст на брутния вътрешен продукт от над 6%, тоест нарастването на националното богатство и разпределянето пропорционално чрез пенсиите е изоставащо в пенсионното дело. Защото спрямо ръста на брутния вътрешен продукт нямаме паралелно действие. По отношение на отпратката за това, че западноевропейските страни имали дълга история в пенсионното дело тук трябва да признаем, че България във времето на социализма не е спирала пенсионното дело. Тоест, вие специално тук трябва да имате претенцията, защото ние сме преди тях, защото така се твърдеше. А ние отбелязахме преди 2-3 години 120 години на НОИ. Тоест, не можем да се оправдаваме с това, че е една нова територия, след като ние развиваме пенсионно дело от последните години.
Това, което каза госпожа Михайлова, че ще изпълните ангажимента си в края на мандата за 10% от брутния вътрешен продукт за пенсии, аз ще бъде много удовлетворен, ако тази заявка, която правите сега, я видя в проектобюджета за 2009 г. и ще я подкрепя. Обещавам да я подкрепя. Знаете, че в тази комисия често имаме консенсус.
Така че покрай чистото политиканстване и политическите закачки за сериозните работи, мисля, че трябва да работим сериозно и когато някъде има заявен истински ангажимент и несвършена работа, няма да се притеснявате, че играем ролята на опозиция. Това ни е работата. А иначе, когато сме били на власт, ние каквото сме могли, сме направили и затова пак ви напомних, че тази тристълбова система – аз съм работил в Тридесет и осмото събрание заедно с него, това нещо сме го направили. Това беше болезнена стъпка и днес всички ние се гордеем, че това нещо е направено и се развива и то няма да се върне назад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на доктор Колчаков.
Заповядайте, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, първо, искам да кажа, че много съм впечатлена от аналитичния и добре обоснован начин, по който ни се представя Отчета за изпълнението на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г. Това е за пореден път господин Христосков го прави тук в нашата комисия.
Също така бих искала да кажа, че за 2007 г. очаквах някои от показателите да са по-лоши, отколкото сега разбирам, че са. Може би 2008 г. ще има повече затруднение със световната криза и по-високата инфлация, която се задава и вече е факт на хоризонта. Факт е, че имаме реално увеличение, реален ръст на пенсиите, макар и не кой знае колко. Мислех, че много повече в брой пенсии се изразява субсидията за 2007 г. Оказа се, че е както 2006 г., оказа се с много малко – 3 месеца и 7 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Четири месеца и седем дни.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Ние тепърва трябва да си правим нашите анализи върху всичко, което се случва като дейности и разчети в социално-осигурителната и пенсионно-осигурителната система. Господин Христосков каза, че редовно се внасят здравните вноски на пенсионерите, и то върху 6% - върху реалната пенсия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Въпреки цялата дискусия, че не се внасят минималния размер на пенсията.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Не съм напълно убедена, че така трябва да остане винаги – Осигурителният институт да носи изцяло тази тежест. Не съм убедена, честно казано, въпреки че са разчетени в общия бюджет и т.н.
Прави добро впечатление, че има излишък и във Фонд „Безработица”. Ясно е, че тук имаме обективни причини затова - силно намаляващата безработица. Нещо повече, мисля, че ние сме в друга ситуация на физически дефицит на работна сила. Сега ме подсеща председателят, че тук идват дебатите, както каза и госпожа Михайлова, по Бюджет 2009 г. и можем да си направим много изводи от вашия аналитичен доклад и да си поставим много въпроси общо за развитието на икономиката. Онзи ден с голяма изненада научих, че банковите среди следят с голямо внимание разчетите и анализите на Националния осигурителен институт. Там много други неща прозират – икономически, демографски и всякакви други показатели.
Това, което ми се иска да кажа, е, че въпреки че се отчита или се казва, че намаляването на осигурителните вноски не се отразява благоприятно на осигурителната система въобще, аз си мисля, че все още ние сме с висока обща осигурителна тежест в България. И ние трябва гледаме истината в очите, особено ако сме страна, която иска силно да привлича инвестиции на своята територия, които водят до други добри показатели на социално-осигурителните фондове.
Надявам се, че с новите промени в осигуряването и вкарването на държавата като специфичен осигурител това до известна степен да преодолее проблема с високата осигурителна тежест на бизнеса и на хората, макар че погледнато по-глобално тези пари, които държавата ще извади, пак ще ги извади от бизнеса и от хората под формата на данъци.
Един такъв въпрос възниква при мен като говорихте за болничните. Между другото радвам се, че се преодоля кризата с плащането на болничните Мисля, че не беше лесно на ръководството на Националния осигурителен институт да го направи. В публичната сфера или в реалния сектор има по-висок дял на болничните спрямо работещите лица. Това е много показателно, знаете ли по повод на кой голям дебат в момента, чакайки доклада на Европейската комисия? По показателя за административния капацитет на държавата – дали и този капацитет, който имаме, не ползва много често такива болнични.
Много беше важно също да погледнем таблиците, които дават тенденциите на развитие в осигурителната система.
Исках, господин Христосков, нещо да ви попитам. Не можах да разбера по кой фонд и по кой риск са помощите при смърт. Ако може, това да ми обясните. Иначе съм удовлетворена.
Трябва да подкрепим отчета и тепърва трябва много изводи да си правим и да четем внимателно този отчет, да се готвим за дебатите по бюджет 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Христосков, многократно сме коментирали тези въпроси, но аз ще се опитам за по-голяма яснота и по-голяма информираност на комисията да дискутирам и тези въпроси. Никога не съм спестявал похвалите към екипа на Националния осигурителен институт за професионално изготвените отчети. Тук съвсем откровено мога да кажа, че тези отчети сами отворили очите за много неща. Внимателният прочит на този отчет и по-сериозното анализиране може да даде представа на всеки един народен представител, а и не само на народен представител, а както чухме от госпожа Христова, защото това е една огромна информация, която се базира на един огромен опит на един много широк поглед на цялостната дейност на пазара на труда, на обществените отношения и т.н.
Вземам думата, за да се върна към моята любима тема за самоосигуряващите се лица и за земеделските производители.
Уважаеми колеги, вижте самоосигурените лица за всички социални рискове. Тук влизат, преди малко беше казано, нарочно се връщам, за да обърна вниманието на всички, една голяма част от високо платените работещи в България – общо практикуващите лекари, които сега с основание или без протестират. Нямам нищо против техния протест, но нека да бъдат така добри да се осигуряват върху реални доходи. Тук не искам да навлизам по-дълбоко в дискусията – между тях има хора, които изобщо не плащат осигурителни вноски, включително за здравно осигуряване. Не искам в никакъв случай да профанизирам диалога с тях, защото в крайна сметка те имат право на техните искания и техния протест, но нека ангажиментите да бъдат взаимни. Ако искат от Здравната каса и от обществото това, което според тях заслужават, нека да дадат това, което трябва – например тези осигурителни вноски, от една страна. Например, квалификацията. До края на тази година изтича 10-годишният срок, в който трябваше да специализират в системата на следдипломната квалификация. От 5 хиляди джи-пи-та в България в момента няма 300 или 400 – не е толкова важно, пак казвам – не искам това, което казвам, да бъде насочено срещу тях точно в момента, в който те протестират. Но все пак, да има взаимност. И не само те. Тук са и самонаетите лица, като започнете архитекти, адвокати, нотариуси и т.н. – това са хора, които получават прилични доходи и вижте върху какъв осигурителен доход. Средният осигурителен доход е 239 лв. за тези, които се осигуряват за всички рискове. А тези, които се осигуряват само за пенсии – 230 лв., а минималният осигурителен доход за самоосигуряващи се лица е 220 лв. За какво става въпрос?
От друга страна, притесняваме следното. Миналата година имаше някакъв хъс в земеделските производители да тръгнат да се осигуряват. А тази година е някаква обратна тенденция - макар и минимална, има някаква обратна тенденция, която при тази мека база, при която се осигуряват – 25% от минималния осигурителен доход, да намалее броят при план за 2007 г. 17 хиляди на 14 420 души, при положение че осигурителният доход е 62,08 лв., както е записано тук – това не го разбирам. Ако трябва, ние много пъти сме коментирали този казус, с Министерството на земеделието и храните тези преки плащания – разбрах, че това не е възможно преките плащания за декар обработваема площ да бъдат обвързани и с осигурителните вноски, господин Гочев ги разбира тези неща, защото е от земеделски регион, мисля, че тук тоягата трябва да бъде доминиращата, а не морковът. Защото морковът са тези 25%, но я няма тоягата. Съжалявам, че се изразявам по този начин, но така трябва да се отнасяме към тези хора. Няма друг начин.
Другото нещо, което разбирам, че създавам условия за противопоставяне на публичните институции в страната, но няма как да го избегнем това нещо, по отношение на приходите от главницата по ревизионните актове за начет. Знам, че от деликатност господин Христосков и представители на Националния осигурителен институт винаги прескачат тази дискусия, но, колеги, вижте – при план 69 млн.лв. – става въпрос за контролните органи на Националната агенция за приходите събираемостта е едва 22 млн.лв.
Господин Христосков, ще ви помоля сега да кажете кои са тези данъкоплатци – „Големите данъкоплатци” или те са към АДВ. Защото АДВ горе-долу прилично се справят - при 30 млн.лв. план са събрали 20 млн.лв. Все пак това са част от преизпълнението на приходите или от неизпълнението на приходите в бюджета на държавното обществено осигуряване. Няма защо да ги крием тези неща. Искам да се изразя по най-деликатния начин. В никакъв случай не искам да противопоставям когото и да било или да упреквам когото и да било, но тази работа трябва да се върши. Тук се връщам на прословутата дискусия, която върви вече през последните месеци и последната година – откакто Националната агенция за приходите събира осигурителните вноски, какво става със събираемостта? Говоря за събираемостта на осигурителните вноски, а не за данъците. При данъците нещата са по-различни, отколкото осигурителните вноски. Аз си позволявам да поставя тази тема, защото знам, че е изключително важно. Знам, че когато господин Христосков я постави, от отсрещната страна реакцията е изключително болезнена. Не знам защо се прави това. Просто не виждам някакво основание вместо да се търси решение на този въпрос, да се търсят условия за създаване на лично противопоставяне и конфликти. Това, за Националната агенция за приходите.
Другото, което трябва да кажа. Колеги, Националният осигурителен институт е единственият от публичните институции, която ползва от разходната част на своя бюджет 1,16% за службите за социално осигуряване. Тоест, 1,16% от разходите в бюджета на държавното обществено осигуряване отиват за издръжка. Само за справка разходите за Националната здравноосигурителна каса са някъде около 3%. Нали разбирате, че трябва да сравняваме тези институции и всички публични институции. Вярно е, че дейността им е различна, но има и определен обем от дейности, които са съпоставими.
В Отчета за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г. това, което ми прави впечатление, е, че е отделено повече място като обем за контрола на трайната и временната нетрудоспособност. Ясно е защо се прави това. Много е подробен анализът. Ще помоля, колеги, да вникнете в тази част на отчета, където се прави анализ на контрола върху трайната и временната нетрудоспособност – ТЕЛК-решенията и т.н.
Вярно е, че частта на обжалванията от контрольорите на НОИ, която отива в НЕЛК, е 27%. Една голяма част са от лицата, които са засегнати, а и не само от лица, но и от работодатели, когато става въпрос за временната нетрудоспособност. Има и такива, които са от прокуратурата, но те са по-малко и т.н. Така че този отчет трябва задължително да го отнесем към един друг проблем. В НЕЛК в момента отлежават по причини – не отлежават, но не знам коя дума да използвам, около 10 хиляди, според доктор Райчев, са обжалвани експертни решения на ТЕЛК-овете. Тоест 10 хиляди души чакат и ако ги прибавим към тези решения, след като се върнат, едва ли можем да отчетем обнадеждаващи резултати, което не е целта на моята бележка към тази част на бюджета. Но искам да кажа, че тези, които трябваше и тази работна група от Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика все още не се е произнесла – все още имат проблемни въпроси, и не знам кога ще приключи тази дискусия, за да можем да решим дефинитивно този въпрос, за да се включим в рамките на законоустановените срокове за обжалване пред ТЕЛК и пред НЕЛК.
Казвам всичко това, ще го кажа и в пленарната зала, с надеждата да ускорим решаване от на този въпрос, включително и с промените в подзаконовата нормативна база в Наредбата за експертизата на временната и трайна неработоспособност.
Колеги, още нещо исках да кажа – 4 месеца и 7 дни е за 2006 г., а за 2007 г. – 3 месеца и 5 дни.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: За 2006 г. – 3 месеца и 21 дена, а за 2007 г. – 3 месеца и 7 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: За разходи за пенсии без обезщетения. Искам да сравня, защото има няколко нюанса – има много малки разлики между това, което е в презентацията и това, което е в отчета. Вероятно една от тези разлики е тази. През 2007 г. 371 млн.лв. са месечните разходи само за Фонд „Пенсии” без обезщетенията. Общо стават някъде около 460 млн. Тук е написано, че за 2006 г. са 3 месеца и 5 дни, за 2007 г. са 4 месеца и 7 дни. Така ли е? Така поне е написано в материал. Нека да ги уточним, за да говорим едно и също нещо. Това го казвам, само защото забелязах, че има такава разлика.
Колеги, имате ли други въпроси? Ако няма, господин Христосков, достатъчно въпроси се натрупаха, заповядайте.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря, господин председател, за добрите думи, които се чуха за Националния осигурителен институт, в частност за начина, по който е представен бюджета. Естествено, ще се стараем в бъдеще да бъдем в полза на комисията. Защото наистина Вие сте прав, че добри политически решения се вземат на базата на сериозни анализи, а ние имаме добра база от данни и сме готови да помагаме.
Един от въпросите на господин Мръцков беше за ефекта от намалението на вноските и от това преизпълнение на приходите със 7,9 на сто. Казах, че има и проинфлационни фактори и това е факт, че винаги, когато има инфлация онези, които администрират бюджети, особено приходната им част, те винаги са щастливи, защото има преизпълнение. Но има естествено и друго влияние. Аз споменах по-високата заетост, по-ниската безработица, по-високите доходи не само в резултат на инфлацията. Ние трябва да си даваме сметка, че се променя ситуацията на пазара на труда и все повече и повече търсенето определя и по-висока цена. Значи, не е жест на работодателите, че дават по-високи заплати, а по-скоро имаме дефицит в определени професии и конкуренцията за привличане на работници води до увеличаване до цената на работната сила и оттам имаме по-висок доход.
Тоест, многопластови са причините, за да имаме повече приходи. При всички случаи онзи оптимизъм, който съществува за автоматизма между намаляването на осигурителните вноски и автоматичното повишаване на приходите и в бюджета, и в общественото осигуряване, не се проявява. Първо, и винаги има лак. Второ, винаги има национална специфика. За съжаление при нас националната специфика си казва думата, защото като контрааргумент за високите вноски ще кажа, че, първо, осигурителните вноски в България, госпожо Христова, се вече под средното за Европа, а преди бяхме по средата на високата част. Сега сме под средното за Европа. Но в страни като Германия, Франция, Дания и т.н. да не ги изреждам, даже и Унгария, по-високите вноски не се отразяват въобще на събираемостта, нито на конкурентоспособността на икономиката. Но е въпрос на държавна политика дали ще се използва този лост за стимулиране на конкурентоспособността и насърчаване на бизнеса или не и да се допълва с некосвени данъци.
Другото, с което искам да направя връзка с това, което каза доктор Адемов. Намаляването на вноските би следвало, което води до освобождаването във всички тези години от 2001 г. насам на един ресурс от 9,3 млрд.лв. на бизнеса от намалението на осигурителните вноски, би следвало най-напред да се отрази в намаляване на задълженията, които бизнесът има - най-напред задълженията бизнес-бизнес би следвало да намалеят. Ако са верни данните на Стопанската камара, задълженията между бизнеса са нараснали от 40 милиарда на 100 милиарда. Значи освободеният ресурс от намалението на вноските за съжаление не се използва, за да се изчистят взаимните задължения.
На второ място, би следвало, след като се освободи ресурс от по-ниските осигурителни вноски, той да бъде използван да се погасят задълженията към държавата, особено за общественото осигуряване. Защото те са с много висока обременена лихва. Това е основният лихвен процент плюс 20 пункта. Няма такова намаление. Ние винаги сме представяли една таблица за размера на просрочените задължения като главница и лихва, но през последните две години за съжаление не можем да представим, защото не получаваме коректни и конкретни данни от Националната агенция за приходите. Това го казвам съвсем отговорно, независимо от нашите усилия да получим такива данни.
Получаваме противоречиви данни, но в края на краищата се вижда, че изпълнението от страна на Националната агенция за приходите като приходи от главници и лихви от просрочени задължения намалява. Ние сме събирали годишно между 100 и 120 млн.лв., включително с механизмите за разсрочване. Сега събираемостта пада някъде от порядъка на 50-60 млн.лв. заедно с с приходите от Агенцията за държавни вземания. Ще ви кажа също, че годишно ние сме разсрочвали на около 50-60 осигурителя задълженията и сме получавали 50-60 млн.лв. от това плюс 20 млн.лв. от запор върху банкови сметки. Сега в Националния осигурителен институт за съгласуване са внесени 2 или 3 искания за разсрочване от 2006 г. насам. Това са фактите. Вие ги тълкувайте и интерпретирайте както искате. Не искам никого тук да обиждам, но когато няма една информация за размера на просрочените задължения, очевидно е, че и управлението на този проблем върви трудно.
Това е отговорът, господин Мръцков, на Вашия въпрос. Би следвало, ако намалението на вноската действа благоприятно за сивата икономика, най-напред да се погасят задълженията помежду си и към държавата. Няма такова нещо.
За профилактиката и за рехабилитацията за 2007 г. ще кажа, че тя беше малко по-особена едва през м. май. Причината за това забавяне беше Надзорния съвет на Националния осигурителен институт и в частност някои представители на Министерството на труда и социалната политика искаха да монополизира дейността по профилактика и рехабилитация по тази програма на Националния осигурителен институт, което създаде много сериозни проблеми във взаимоотношения с Министерството на здравеопазването, в това число и Здравната комисия искаше да се събира. Получиха се ноти. Защото беше предложено в Наредбата за профилактика и рехабилитация текст, че всички, които получават държавни субсидии не могат да участват в програмата, а единственото предприятие, което получава държавна субсидия е „Специализирани болници за рехабилитация”. Те реагираха много остро, събирахме се многократно и вместо да започне по-рано програмата тя стартира едва през м. май. Затова има остатък. За тази година програмата стартира още през м. февруари – ако не ме лъже 13 февруари бяха подписани договорите, и сега нейното изпълнение върви добре. Ще моля за съдействие на комисията за следващата година да получим по-голямо увеличение на разходите от механичното нанасяне на ръста на брутния вътрешен продукт или на инфлацията към тази сума. Защото интересът към програмата е огромен, а ефектът от тази програма е голям. Ние водим голяма статистика на заболяванията преди и след ползването на помощта за профилактика и рехабилитация. Тази статистика показва, че честотата на заболяванията намалява повече от два пъти и продължителността на едно отсъствие с един болничен лист също намалява около 2 пъти. Тоест имаме само по краткосрочните обезщетения само една много голяма степен на възвращаемост на тези средства. Не говоря, че ние помагаме на хората срещу тяхното страдание – те изпитват болка, в края на краищата и ние им помагаме.
На въпроса на госпожа Михайлова ще се постарая да бъде по-кратък. Размерът на осигурителния доход за свободните професии. Ако трябва да направим една калкулация на базата на минималната гарантирана пенсия за осигурителен стаж и възраст размерът на минималния осигурителен доход трябва да бъде около 460 лв., а той е 240 лв. Значи е почти двойно по-нисък. Да не забравяме, че в началото, когато беше въведен този доход да се определя като минимален осигурителен доход беше 2 минимални работни заплати. Значи сега трябваше да бъде точно 480 лв. За съжаление през 2002 или 2003 г. той беше отделен от този принцип на 2 минимални работни заплати. Минималният осигурителен доход, както и много други дейности в социалното осигуряване, започнаха да се използват като инструмент за насърчаване на бизнеса, а не като вид застраховане. В резултат на това и за земеделските производители и за останалите хора осигуряването е върху нисък доход. Защо? Защото те имат гарантирана минимална пенсия и защото тези 150 млн.лв., които ние додаваме на всички около 480 хиляди души да получат гарантираната минимална пенсия, идва от преразпределение от останалите.
Този въпрос беше обсъждан в Бюджетната комисия. Така че нашето предложение, ако ни питате е да повишим гарантирания минимален осигурителен доход за самоосигуряващи се да бъде до размера на гарантираната минимална пенсия. Това много лесно може да бъде изчислено и да се откажем да субсидираме или подпомагаме малкия бизнес чрез механизмите на социалното осигуряване. Знам, че това политически е много трудно решение и естествено вие сте тези, които ще прецените минусите и плюсовете. Виждате, че един от мотивите за създаването на Националната агенция за приходите беше, че като се събират данъци и осигурителни вноски на едно място ще може да се упражнява контрол върху доходите на самоосигуряващите се, на самонаетите и оттам ще дойдат по-високите приходи. Нищо подобно не се получава. Не се получава включително и в първите месеци на тази година, когато имаме плосък данък от 10%. Не се е повишил осигурителният доход, върху който те се осигуряват. Всички са близо до минималния доход. Имаме известно повишение, но ще ви кажа, че той е с отрицателен знак за Националния осигурителен институт. Голяма част от самоосигуряващите се майки преди раждане 6 месеца се осигуряват върху максималния осигурителен доход. Нещо повече, тази практика започва да се прилага и от хора, които работят на трудов договор, регистрират се като земеделски производители, осигуряват се и за общи заболявания и майчинство до 2000 лв., до максималния доход. Сметката е много проста. Осигурявате се за 6 месеца 33,5% върху 2000 лв., а получавате 10 месеца и половина 90% от 2000 лв. Разликата е някъде около 15-16 хиляди лева, но аз на това нещо ви обърнах внимание, когато беше увеличен периодът на майчинството от 135 на 315 дни. Госпожа Михайлова ме попита няма ли това да доведе до злоупотреби или нещо подобно беше. Аз казах: „Да, естествено”. Но това ни връща към една друга много обидна дискусия, която се водеше преди няколко години тук, в тази зала и в балнеохотел „Роза” в Стрелча. Така че решението е не толкова административни мерки, естествено и тоягата може да изиграе. Но всяка осигурителна система има праг на допустимост, цел да предотврати измами. Това е записано в Европейския социален кодекс. Отварям една скоба да ви кажа, че такъв минимален праг за допустимост все пак в социалното осигуряване има. Това е минималния осигурителен доход за самоосигуряващите си и онези, които работят на граждански договори. Те трябва да имат месечен доход не по-нисък нетен от минималната работна заплата, за да бъдат допуснати в осигуряването и да черпят права.
Такъв минимален праг на допустимост обаче няма в здравното осигуряване. И ние напоследък, не е наша работа, но ги откриваме и аз ги пращам на госпожа Мургина, се натъкваме огромен брой злоупотреби, където фирми сключват само граждански договори с хора, които не се осигуряват на никакво друго основание. Те се осигуряват здравно, буквално на стотинки и зачертават и стари периоди на неосигуреност, които имат, буквално за жълти стотинки се осигуряват. Защото в здравното осигуряване нямаме такъв минимален праг на допустимост.
За Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” всъщност неговият отчет, съгласно закона, не се представя в Националния осигурителен институт и не се разглежда в Народното събрание, а само в надзорния съвет на този фонд, но остатъкът в края на годината беше около 85 млн.лв. Никакви проблеми няма година или две да има нулева година. Разходите, които се извършват в този фонд са по-малко, отколкото са приходите от лихви от управлението на този излишък. Така че спокойно можете да приемете за период от две или три години нулева година на вноските. Това е един от резервите да се намалят осигурителните вноски за работодателите. Излишно е да се трупат такива пари, особено когато не се управляват много ефективно.
За 15 ст. и 23 ст. те бяха 15 лв. и 23 лв. естествено инфлацията ги изяде. Но всъщност това е заварено положение. От 2000 г. насам не са предвидени такива разходи за обезщетения или помощи, да ги наречем, за престарялост – не я обичам тази дума, но с такъв жаргон влезе. Но, ако искаме да заменим четвъртинката „Социална пенсия за инвалидност” с цел да облекчим ТЕЛК и т.н. ние можем да направим подробни разчети колко би струвала една такава добавка, ако тези 23 ст. и 15 ст. ги направим 15 лв. и 23 лв. в зависимост от възрастовите групи – над 75 и над 80 г. Някъде малко под 500 хиляди души са пенсионерите в тези възрастови групи. Но източник трябва да бъде фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност”. В никакъв случай не трябва да бъде Фонд „Пенсии”, защото ще увеличим дефицита.
На въпроса на доктор Колчаков. Ако не включваме Коледната добавка, през 2007 г. за пенсии са изразходвани 8,3% от брутния вътрешен продукт. Тази година са предвидени с корекциите, които са направиха, 8,8%, ако не ме лъже паметта. Но мисля, че за 2008 г. е 8,8%. Предвидено по бюджета колко ще бъде отчета. Ако обаче включим Коледната добавка отиваме на 8,7% - 230 млн.лв. Коледна добавка.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Един процент от брутния вътрешен продукт са 560 млн.лв.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Да, 560 млн. са, точно така.
Тази година можем да наближим 9%, дори да ги надхвърлим.
Госпожо Христова, по-голям е делът на ползване на болнични на един човек в публичния сектор. Причините са не треските, които ходят около институциите в периоди на съкращение и всички си вземат болнични. Включително м. август е месецът с най-много болнични за почивка по съвсем ясни причини. Мога да ви посоча райони като Благоевградски и др., където балничните са около 2 пъти повече. Ние правим анализи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, че Ви прекъсвам, но искам да поставя един много важен въпрос. Навремето работодателите казваха:” Вземи си болничен лист”. Сега в частния сектор не вярвам това да се случва, защото плаща друг. В случая е друг. В частния сектор дали има такава тенденция или това няма как да го разберем.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Има, доктор Адемов, случаи в сектори като шивашка индустрия, леката промишленост, тази със сезонна, нерегуларна работа, където поръчките и работата е нерегулярна. Когато има поръчки, не им дават въобще да ползват болнични, дори ако имат болнични, им се забранява. В периоди обаче, когато няма поръчки, ги принуждават да ползват болнични. Ето този процес продължава да се наблюдава.
Вторият въпрос на госпожа Христова беше за помощите. Помощи при смърт се изплащат две минимални работни заплати на наследниците на осигурения от Фонд „Общо заболяване и майчинство”, ако смъртта е в резултат на общо заболяване и от Фонд „Трудова злополука”, ако е в резултат на трудова злополука.
Другият вид помощи от общественото осигуряване са тези за профилактики и рехабилитация, за които споменах. Третият вид помощи са много рядко, но те са специфични, когато един неосигурен е освидетелстван с над 50% трайно загубена работоспособност, но няма изискуемият се стаж по Кодекса за социално осигуряване, който е от една до пет години в зависимост от възрастта. Тогава се получава едно еднократно обезщетение в размер на 6 минимални работни заплати затова, че той е трайно неработоспособен, но не покрива критериите, за да получи инвалидна пенсия. Тогава се получава това. Това са случаите на помощи. Тук отново източникът е Фонд „Общо заболяване и майчинство”. Това са единични случаи, които се изплащат.
Аз вече засегнах въпроса за длъжниците към Националния осигурителен институт или по-скоро ние не можем да ги назовем длъжници и аз смятам, че една от грешните политики е, че Националната агенция за приходите се крие зад конфиденциалността на тази информация. В Националния осигурителен институт публикувахме на нашата интернет-страница без да посочваме конкретните данни, а само такива интервали най-големите длъжници и най-добрите осигурители.- Искам да ви кажа, че тази информация служеше за анализи не само на банкови институции в България, но служеше също така и за международни институции.
Освен това, особено за най-добрите осигурители, когато те спаднат в класацията и отидат по-назад ние сме получавали писмо от големи чуждестранни инвеститори, които имат филиали тук в България, да дадем по-подробна информация защо се е получило така и с колко другите са ги изпреварили. Защото се оказва, че те са използвали тази информация, че те са в нашия рейтинг тези фирми, за да определят размера на възнаграждението на екипа, който управлява тук, в България.
Зад конфиденциалността, виждате какво стана и с ЦСКА и с други, моето лично мнение, че трябва да се дава публичност – ако не на конкретните данни, то поне списъкът на длъжниците. Използвам случая да ви информирам, че Националният осигурителен институт продължава да предоставя информация. Защото ние нямаме ограничение затова на всички специални служби, нека най-общо да ги нарека. Те ни запитват кой е работил, колко души са работили, какво възнаграждение в определени периоди и смятам, че по този начин помагаме за борбата срещу престъпността в България.
Втората група институции, на които предоставяме информация, са търговските банки при теглене на кредит от физически или юридически лица с изрично тяхно съгласие, за да бъде спазен Законът за личните данни. По този начин се предотвратява тегленето на кредити, които не могат да бъдат обслужвани или пък в по-големи размери, защото те влизат в он-лайн режими следят тези данни.
Предоставяме също така информация на всички частни и държавни съдебни изпълнители.
Последна информация, която съм чул, е, че именно в резултат на това се подобрява събираемостта на частните изпълнители на такива присъдени суми.
Ще ви информирам само по контрола за трайната неработоспособност. Днес преди обяд имаше заседание на Националния съвет по неработоспособността към Министерския съвет, което беше председателствано от вицепремиера госпожа Емел Етем. Работната група е приключила своята работа по изменение на Закона за здравето. Утвърдени са текстове в посока на разделяне на тези три групи от населението за освидетелствани лица – групата в трудоспособна възраст и групата над трудоспособна възраст. Законът ще бъде внесен в Министерския съвет буквално след две седмици. Онова, което предизвика дебат, беше дали паралелно с този закон да се движат и необходимите промени в още 14 закона, които дават преференции на хората с трайна установена неработоспособност или първо да се види каква ще бъде реакцията на Комисията по здравеопазването, като водеща, по изменение на Закона за здравето и след това да се работи по законите. Моето предложение и то беше утвърдено, че независимо без да се дава гласност, добре е да се работи паралелно и по промените в другите закони с оглед през м. октомври всичко това да бъде в парламента и в началото на 2009 г. да влязат тези механизми. целта е да се ограничат злоупотребите, да се разтовари ТЕЛК от неспецифична работа и да се ограничат случаите на неползване на права. Защото отлагането на освидетелстването в ТЕЛК, забавянето, особено в НЕЛК, води много често до случаи човекът да почине преди още да се е произнесъл - те не получават пенсия, не са здравно осигурени и т.н.
Но от това заседание, което се председателства от Емел Етем виждам, че нещата вече са придвижени и има воля правителството да внесе тези промени в парламента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, току-що господин Арсен Любенов ми предостави адреса, на който можете да откриете - който проявява интерес, може да запише: ktsp@abv.bg. Има парола. Това е телефонният номер на комисията – 939 2251. Влиза се с парола. Дейността на комисията вече навлиза в ерата на информационните технологии.
Колеги, имате ли въпроси? Не виждам. Тогава ми позволете да благодаря на колегите от Националния осигурителен институт за презентацията, за представянето и за отговорите, а на вас – за въпросите.
Сега подлагам на гласуване Отчета за изпълнението на бюджета за държавното обществено осигуряване за 2007 г., внесен от Националния осигурителен институт.
Който е съгласен да бъде подкрепен отчетът, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Отчетът е приет.
Предстои отчетът да бъде разгледан следващата седмица, ако не утре, в Комисията по бюджет и финанси, след което да влезе в пленарната зала.
Колеги, благодаря ви още веднъж за участието.
Желая ви приятна вечер!
Закривам заседанието. (Закрито в 15.45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д- Р ХАСАН АДЕМОВ