Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
П Р О Т О К О Л
На 9 юли 2008 г., сряда, се състоя редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Заседанието се проведе при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
Представяне и обсъждане и гласуване на Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на заемно споразумение за втори заем за развитие на политиките между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 802-03-13, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2008 г.
Представяне на Законопроекта за инспектиране по труда, № 802-01-52, внесен от Министерският съвет на 30 юни 2008 г.
Разни.
Заседанието бе открито в 15.10 часа и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Откривам заседанието на Комисията по труда и социалната политика.
На вашето внимание е представен следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
Представяне и обсъждане и гласуване на Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на заемно споразумение за втори заем за развитие на политиките между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 802-03-13, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2008 г.
Представяне на Законопроекта за инспектиране по труда, № 802-01-52, внесен от Министерският съвет на 30 юни 2008 г.
Разни.
Който е съгласен с този проект за дневен ред, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се.

ПО ПЪРВА ТОЧКА
Представяне и обсъждане и гласуване на Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на заемно споразумение за втори заем за развитие на политиките между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 802-03-13, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2008 г.
Господин Желев, имате думата, за да представите проекта за решение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! С решение на Министерския съвет се предлага на Народното събрание да одобри проект на заемно споразумение за втория заем за развитие на политиките между Република България и Световната банка. Министерският съвет предлага на Народното събрание да даде съгласие като вземе решение за водене на преговори за сключване на това споразумение. Вторият заем за развитие на политиките е част от съдействието, което получава нашата държава, указано в контекста на общата Стратегия за партньорство между Световната банка и Република България, която е одобрена от Борда на изпълнителните директори на Международната банка за възстановяване и развитие. Би трябвало да се има предвид, че мерките, които се изпълняват, са свързани преди всичко с необходимостта от реформи в няколко публични сектора – здравеопазване, образование и социална политика.
Стремежът е да се постигнат следните цели: повишаване на заетостта, полагане на основите на дългосрочен растеж на производителността като се предоставят стимули за създаване на работни места и подобряване на качеството на образованието в съответствие с Лисабонската стратегия на Европейския съюз, както и насърчаване на фискалната устойчивост чрез подобряване на ефективността на разходите в социалните сектори.
Основните решения, направени за първия заем за развитие на политиките, се запазват и при този заем. Би трябвало да се има предвид, е Световната банка ще предоставя консултации на високо ниво и техническа помощ в допълнение на финансовото подпомагане, свързано с програмата за развитие на политиките. На второ място, запазва се използването на опростеният от административна гледна точка подход на фокусиране върху малък на брой значими политики и концентриране на техническата помощ върху тях. На трето място, заемът за развитието на политиките има за цел укрепване на капацитета на правителството и за изпълнението на неговите стратегии. Най-накрая, програмата трябва да остане достатъчно гъвкава, за да може да отговаря на нововъзникващи потребности и искания на правителството. Еластичността на този вид действия се повишава допълнително от решението на българското правителство да договори втория заем по програмата при използване на опцията за отложено теглене на средствата, тоест при необходимост.
Много често от уважаемите народни представители се задава въпроса след като се разполага с достатъчно финансов ресурс, кои са причините да се сключват тези заеми. От съдържателна гледна точка разбирате, че става дума за политики и цели, които изцяло са в интерес на българската държава. Едновременно с това са възможности за укрепване на капацитета и авторитета на България.
Предполагам, че народните представители разполагат с проект за доклад, но само ще припомня, че става дума за 17-годишен общ срок на погасяване с 5-годишен гратисен период при първоначално еднократно плащане от страна на българската държава на 0,5% от размера на заема. Това е цената.
По отношение на лихвените плащания, които има в тази връзка. Моля да се има предвид, че това ще става на основата на 6-месечев либор в евро с т.нар. променлив спред, който дава благоприятни възможности на българската държава, тъй като при променливия спред обикновено лихвените равнища спадат под равнището на либора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Желев.
Колеги, заповядайте за въпроси, коментарии, мнения.
Господин Колчаков, заповядайте.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, господин Желев, колеги! Искам да изразя позицията на нашата парламентарна група. Ние обсъждахме тези предложения, тъй като тази седмица има две подобни предложения от правителството.
На първо място, трябва да изразя нашия скептицизъм от политиката на поемане на ангажименти по нови заеми от българската държава при положение, че имаме безпрецедентен излишък в държавния бюджет. На второ място, да изкажем нашето, меко казано, разочарование, че съответните европейски програми, по които стратегията ни, влизайки в Европейския съюз, че трябва да се възползваме от политиките и структурните фондове на Европейския съюз, включително и по повишаване на административния капацитет, където ние имаме тотален провал. Ще кажа за миналата година, когато ние отчетохме официални данни, че румънската държава беше усвоила над 350 млн.евро за нейното здравеопазване, а България нито един евроцент.
На този фон да припомним, че миналата година това правителство предложи на парламента трета поредна актуализация на договора със Световната банка от 2000 г., с което ние сме сигурно световни шампиони по демонстрирана, меко казано, неефективност или-точната дума е по-неблагоприлична – седем години не можем да усвоим 70 млн.долара за българската здравна система. Тъй като изтичат сроковете, българското Народното събрание трябва да предоговаря и да ратифицира договор, защото 7 години не може да усвоим 70 млн.долара. На фона на този «опит» българското правителство има куража да предлага нови и нови заеми при цялата тази картина, която имаме.
Тъй като ние обаче споделяме един позитив при подобни програми, че когато нашите партньори без значение дали ще бъде от Световната банка или от Европейския съюз поставят условията, единственият позитив е дисциплиниращият ефект при усвояването на тези пари. Затова ние няма да гласуваме против, но няма и да подкрепим. Ще се въздържим при гласуването по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, имате думата – имате ли други въпроси, мнения?
Госпожо Понева, заповядайте.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря, господин председател.
За да не отегчавам аудиторията няма да повтарям аргументите, които изложи колегата Колчаков, тъй като на нашата парламентарна група становището е точно такова с изключението, че ние ще бъдем против, тъй като членството ни в Европейския съюз – тази огромна отговорност, не успя да ни дисциплинира. Съвсем не вярваме, че използването и реализацията на такъв заем ще го направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Понева.
Колеги, имате ли други коментари и въпроси?
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: Една реплика, господин председател.
Ще гласувам против. Бих искала да кажа, че никой от управляващите не ни е представил своята позиция защо единствено България от европейските страни има толкова нелогично голям бюджетен излишък, защо този бюджетен излишък не се използва там, където е необходим и защо при наличието на този огромен бюджетен излишък, който, видно и за слепи и за глухи, се държи за изборите? Аз съм достатъчно директна, за да го кажа. Защо при този бюджетен излишък се вземат все нови и нови заеми, което означава, че тезата на управляващите е: “След нас, и потоп.”
Споделям позицията на доктор Колчаков. Само искам да кажа, че ние не можем да се съгласяваме да вземаме заеми, просто защото ще разчитаме на това, че отвън ще ни понапляскат и ще ни дисциплинират. Ако ние по този начин се научим на дисциплина само чрез вземане на заеми и да разчитаме, че отвън ще ни ръководят, толкова по-зле за всички нас като управленци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Желев, имате думата, за да отговорите на въпросите и бележките.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В някаква степен може би е нормално да говорим за положителното бюджетно салдо, но бих искал да споделя, че това, което е придобило гражданственост като понятие “бюджетен излишък”, е един от стабилизиращите фактори на българската държава и не е свързано с разходи, които няма да санкционира Народното събрание, тоест няма да обсъди и отново няма да даде съгласие по всички тези въпроси, както може направено през миналата година.
Може би трябва да споделя само едно разсъждение като резултат от периода м. януари – м. май. Ако прави впечатление, данните, с които се разполага и се ползват относителни дялове и оценки по отношение на положителното бюджетно салдо, са обикновено исторически и сравняват 2008 към 2007 г. Но почти никъде не сте срещали сравнение 2008 г. към задачата за 2008 г.
Ще припомня на уважаемите народни представители, че пак използвайки подобен исторически подход, ръстът на приходната част на бюджета е 26% при база 2007 г. Приходната част като бюджетна задача е 26% по-висока от 2007 г. Затова молбата би е все пак през м. юни да не смятаме, че има възможност да се решат подобни задачи, както се споделя едва ли не като виждане по посока на избор на година, а да се разсъждава, че това е стабилизиращият фактор и за платежния баланс и за българската държава.
По отношение на другия въпрос и другите мнения, които бяха изразени, бих искал да споделя, че заедно могат да се ползват само, при условие че бъдат изпълнени съответните мерки в образователната сфера, сферата на здравеопазване и социална политика и че става дума за структурен заем, който е в подкрепа на платежния баланс. Ще си позволя да изразя само едно мнение на мисията на Международния валутен фонд. В доклада се посочва, че в резултат на финансовата криза, която започна на ипотечния пазар на САЩ, продължи в Европа се очакват забавени темпове на икономическо развитие.
Последното, което бих искал да кажа в тази връзка, е, че равнищата на външна задлъжнялост на българската държава са под 20% от БВП – някъде около 17% са последните ни данни. Тоест, ние сме в три пъти по-благоприятна ситуация на условията и изискванията IRN-2 за членство в монетарен съюз или във валутно-курсовия механизъм на IRN-2. В този смисъл мисля, че дори при използването на заеми могат да се постигат редица положителни ефекти както по отношение на политиката, така и по отношение на цена на парите, за които се ползват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте, доктор Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Господин председател, аз ще се възползвам от възможността да попитам уважаемият министър на финансите. Този заем от 2000 г. със Световната банка усвоихме ли го вече? След като миналата година гласувахме трето по ред актуализиране и удължаване на договора, дали го усвоихме вече?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Желев, ако имате информация, можете да отговорите. Ако не, може и допълнително да се отговори на въпроса.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Не съм в състояние да отговоря, уважаеми господин председател. Ще направя справка и ще отговаря на уважаемия господин Колчаков. Но след като направя справка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, имате ли други въпроси, коментари? Не виждам.
Подлагам на гласуване Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на заемно споразумение за втори заем за развитие на политиките между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 802-03-13, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2008 г.
За – 9, против – 2, въздържали се – 4.
Решението е прието.
Господин Желев, колеги, благодаря ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря и аз.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Преминаваме към

ВТОРА ТОЧКА
Представяне на Законопроекта за инспектиране по труда, № 802-01-52, внесен от Министерският съвет на 30 юни 2008 г.
Господин Лазаров, имате думата, за да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Позволете ми да представя на вашето внимание един Законопроект за инспектиране по труда.
Законът за инспектиране по труда има няколко основни цели. Първата цел, която има, е да въведе това понятие “инспектиране по труда” като в рамките на понятието се включват всички дейности на контролни органи, които имат функции и правомощия в областта на инспектирането както на други дейности, така и на дейности, свързани с условията на труд и въобще с труда.
От една стран, всички знаем, че основният орган, който осъществява контрол в тази област, е Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”. Така или иначе, съществуват много държавни органи, които осъществяват контрол в тази област. Например можем съвсем произволно, като пример, да дам Агенцията за ядрено регулиране, която има функции по отношение на техническата безопасност и други свързани с производството. В същото това време има и функции в областта на инспектирането по труда.
Основната цел на законопроекта е да създаде национална система за инспектиране по труда, която на базата на ясни принципи и правила, а и също така на дейности, които се извършват, да определи по един по-точен начин нормативно функциите на контролните органи с правомощия в областта на инспектирането по труда. В рамките на тази система се предвижда основната функция да бъде, както е предвидено в законопроекта, на министъра на труда и социалната политика, който ежегодно ще разработва и ще внася Национална програма за инспектиране по труда, в която ще бъдат оформени и посочени годишно нейните цели, дейностите, сроковете и механизма за съответната координация.
Всъщност основното достойнство на законопроекта е създаването на нормативни гаранции за координация между всички тези органи, така че да се осигури здраве и безопасност при работа на полагащите труд.
Същевременно се предвижда създаването на Национален съвет по инспектиране на труда, в който ще участват представителите на работодателите, представителите на синдикатите – имам предвид на националнопредставителните им организации, и представители на Министерския съвет, които ще обсъждат проблемите, свързани с инспектиране на труда, а също така ще подпомагат министъра на труда по изготвянето на ежегодната Национална програма по инспектиране на труда. Може би това са основните положения ,които са предвидени с този законопроект. Така че го предоставям на вашето внимание за обсъждане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Ако някой иска да добави от екипа на вносителите – госпожа Калина Петкова или някой от останалите колеги, имате думата. Или в хода на дискусията, тогава ще се включите, ако има въпроси.
Колеги, имате думата за въпроси, изказвания, мнения по предложения законопроект.
Заповядайте, госпожо Шаклиян.
КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, най-напред искам да задам един-единствен въпрос. Може би после ще се наложи да задам и други.
Как чрез този закон ще се постигне целта му, съгласно чл. 3, тоест “Инспектирането по труда има за цел постигане на оптимални условия на труд на работниците и служителите с оглед опазването на живота и здравето им”? Малко съм притеснена, че на този въпрос може да ми се отговори ясно и точно сега. Защото и в досегашното законодателство няма пречка да се извършва контрол, и то не лош контрол. Никой не е пречил досега на нито една институция, или ако има проблеми, тези институции отиват по надлежния ред в правораздавателната система, където се решават всички спорове. Бихте ли ми отговорил, господин заместник-министър?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, има ли други въпроси?
Заповядайте за отговор, господин Лазаров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Шаклиян, уважаеми народни представители! Именно този вакуум в координацията между основните институции в тази област наложи създаването на този законопроект. Аз пак искам да споделя, че когато някой от тези органи, които са визирани в законопроекта, осъществяват съответен контрол, например по техническа безопасност на машини и съоръжения, които както виждате, съобразно компетенциите на съответните органи, са твърде специфични, те следва да държат и сметка за здравословните и безопасни условия на труд.
Поради тази причина ние предвиждаме именно точно такава задълбочена координация между тези органи, която е поставена на принципно нова законова основа и също така въвеждаме възможността в рамките на тази координация да се осъществяват и съвместни проверки, когато това е необходимо, като основната цел на законопроекта е по-скоро превантивна – не да достигне до съдебните инстанции, както Вие споменахте във Вашия въпрос и сте напълно права, разбира се, че всички спорове се решават в съдебната система.
Целта на законопроекта е да създаде условия за превантивна координация, така че да не се достига да няма други последствия. Именно с механизмът, който ние създаваме, именно с националната програма за инспектиране по труда, ние считаме, че ще постигнем и реализираме предвидената в чл. 3 на Закона за инспектиране по труда цел, а именно постигане на оптимални условия на труд на работниците и служителите с оглед опазване живота и здравето им. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, имате думата за други въпроси и изказвания.
Заповядайте, доктор Кокалов.
ИВАН КОКАЛОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, колеги? Аз ще изразя мнението на Конфедерацията “Независими синдикати” в България, но също и като заместник-председател на Националния съвет по условия на труд. Този законопроект мина през този съвет и там от колегите-партньори от ведомства, социалните партньори направиха предложения, които не виждам тук да се отразени. Няма разлика. Пред мен е законопроекта, който беше в националния съвет, и този, който влиза тук. Това ме огорчава донякъде, тъй като ние бяхме доста мотивирани в предложенията, които направихме. Сега ми позволете да ги направя тук.
Разбира се, във времето имаше много закони, които бяха за инспекцията на труда, за инспектирането на труда. Разбрахме, че това всъщност е един рамков закон. Разбираме желанието да се координират действията – има нужда от такава координация страната, но в същото време е учудващо, че в тази координация липсват според нас ведомства и институции, които имат отношение по инспектирането на труда. Това са Министерството на здравеопазването и Националния осигурителен институт. Те не фигурират в този законопроект като институции, въпреки ограничените функции, ако трябва да бъдем строги в дефиницията “инспектиране на труда”, но ми се струва, че те имат място в този законопроект като институции.
Не се състоя разбира се дебат по същество, не зная защо трябваше да се бърза толкова много, социалните партньори в лицето направиха предложение за участие на синдикатите в инспектирането в ограничени рамки, разбира се, като посочихме страни като Швеция, Испания и Чешката република, където такива, така да се каже, работнически инспектори с ограничени функции участват в инспектирането и подпомагат процеса, най-малкото ограничават възможността за корупционни механизми. За съжаление не мога да ви представя тук дебат, защото няма по същество, не мога да ви занимавам с този пример. Единствено бих могъл да намеря донякъде възможност, така да се каже, за инкорпориране на такива, ако се приеме от народните представители, има един текст – чл. 5, ал. 2 на закона: “Инспектиране по труда се извършва от инспектори държавни служители, и/или други упълномощени лица”. Тоест, ако решим, че в този текст “и/или други упълномощени лица” би могло впоследствие в допълнителен акт да се уточни ролята на тези – ако, пак казвам, се приеме да се проучи този опит, да има и такива инспектори, които да подпомогнат инспектирането. Това е grosso modo предложенията, които направихме тогава в Националния съвет по условия на труд и имаше консенсус. Те влязоха в протокола. Имахме уверението от вносителите, че ще се състои някакъв дебат и ще се внесат разясняващи материали, както тези работнически инспектори участват в тези страни в инспектирането – разбира се те са с ограничени пълномощия и не могат да налагат глоби и т.н.
По отношение на Министерството на здравеопазването и участието на Националния осигурителен институт аз мисля, че в самия дебат в Националния съвет по условия на труд бяхме постигнали консенсус , че трябва да бъдат включени. Но за жалост не ги виждам тук. Това е, което правя като предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Кокалов.
Колеги, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР ЗАГОРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! В допълнение на казаното бих искал да поставя някои акценти, които считам за важни. Защото за нас, от Конфедерация на труда “Подкрепа” е много важно този закон да бъде изключително точен и да има едно добро начало, когато бъде съответно приет.
Нуждата от такъв закон е ясна – досега нито е формулирана, нито е уточнена като участници Националната система, която е за инспектиране по труда, но в тази национална система, колкото и капацитет да има тя, не може да не се ползва капацитетът на социалните партньори. Защото там се развива достатъчно капацитет и едно от предложенията, които сме направили, ще имаме възможност да ви го дадем , това е за едно много премерено участие на представители на работниците и служителите, които биха могли да бъдат обучени, атестирани и приети като сътрудници от Инспекцията по труда, за да подпомогнат инспектирането и контрола.
Бих искал да обърна внимание на още две неща. Първото е в чл. 3, където се казва “оптимални условия на труд”. Такава терминология досега не сме въвеждали. Има “здравословни и безопасни условия на труд”, които трябва да се постигнат и това е смисълът на контрола – той да подпомогне тези процеси.
Другото, на което бих искал да обърна внимание, е в чл. 9 и 10, където се въвежда един постоянен орган, който да работи под ръководството на министъра на труда и социална политика, това, че има определен състав, не е достатъчно, защото трябва да има по колко човека или съответно представители на кои ще бъдат, за да бъде по-уточнен състава.
И в последна сметка, ако този орган ще работи с празни резултати, както е в момента Националния съвет по условия на труд или такова консултиране и информиране, което се провежда от Националния съвет за тристранно сътрудничество, няма смисъл да се създава по законов ред още един орган, който да работи напразно в рамките на социалното партньорство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Загоров.
Госпожо Понева, имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря, господин председател.
Аз съм раздвоена в отношението си въобще към смисъла на този законопроект, тъй като това, което се случва тук с Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, не е ясно какво става с нея наистина? Тя е подредена заедно с такива органи по новия термин “инспектиране на труда”, които имат специфична дейност и агенцията, която е много по-всеобхватна по смисъла на съществуването изобщо като такава и смисъла на статута си. При положение че при нея няма тази определена специфика, която е в другите органи, какво се случва с нея? Не знам да ли не е по-добре да се помисли за различен статут и правомощия на тази агенция и тя евентуално като някакъв координиращ орган, отколкото да се прави това, което се прави в момента.
Напълно съм съгласна с това, което чух преди малко, че терминът “оптимални условия” не е добре да фигурира, тъй като тези условия са описани в различни нормативни актове и са съвсем ясни и конкретни. “Оптимални” – какво означава това?
В чл. 4 описаните в ал. 2 отделни контролни дейности – тук са изброени са тук Законът за морските пространства, Законът за автомобилните превози, Законът за защита от вредното въздействие на химични вещества. Но го няма Законът за безопасни условия на труд. Липсва, след като е водещ закон в тази материя.
Очевидно ще се приеме този законопроект, въпреки че аз може би ще се въздържа, смятам, че между първо и второ четене има какво да се направи. Защото има недомислени неща, като например “контрол по изграждане на експлоатация на нови и експлоатация на действащи инсталации и съоръжения с предотвратяване и ограничаване на промишлено замърсяване”. Това е за министъра на околната среда. Той отговаря изобщо за увреждането на околната среда, а не само за промишлени замърсявания. Защо се конкретизира нещо такова?
След това, по отношение на министъра на транспорта – контролира технически разследването на авиационни произшествия и сериозни инциденти. Къде са описани сериозните и несериозните инциденти, що се отнася до авиационни произшествия?
В Раздел ІІІ “Взаимодействие между контролните органи”. Съвместни проверки се извършват въз основа на заповед на министъра на труда и социалната политика или упълномощено от него лице. Това трябва да бъде съгласувано с ръководителите на контролните органи, които провеждат проверките.
Поначало, както усещам този законопроект, на министъра на труда и социалната политика се вменяват отговорности като на вицеприемиер, като същевременно се намесва и Министерският съвет тук.
В чл. 8, ал. 2 – за установени нарушения в областта на труда или при съмнения за нарушения в обектите на контрол, органите по чл. 5 информират компетентния орган по чл. 7. По чл. 5 и по чл. 7 са изброени едни и същи органи. Какво като го информира в срок от 3 дни? Какво произлиза от всичко това?
И накрая, няма никакви административни санкции. Няма нищо, което да се случва на базата на този закон. Така че трябва да се помисли и за някакви санкции или този т.нар. съвет, който ще се оформи, да прави някакви предложения за административни санкции и глоби за неизпълнение, особено по чл. 6 и по чл. 8, така както са написани.
Има много неща, които трябва да се прегледат. Тук националният съвет вече се превръща в една структура, която какво прави? Обсъжда, обсъжда проекта. И какво като обсъжда? Периодично обсъжда. Каква е периодиката на обсъждането? Трябва да дава и становища, а не само да обсъжда. Какво от това? Ето, по-нататък “обсъжда и дава становища по проекти на нормативни актове”, обаче Националната програма по инспектиране на труда само я обсъжда. Има нещо недомислено. Това е на първо четене – все повече се затвърждава моето решение да се въздържа за смисъла и за приемането на този законопроект, като разбира се между първо и второ четене ще направим доста предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Доктор Колчаков има думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, гости! Бях готов първоначално да подкрепя този законопроект, тъй като същностният закон, който регламентира тази материя, е Законът за безопасни и здравословни условия на труд, по който още преди 10 години работихме и в този мандат го актуализирахме.
Този законопроект е чисто технологичен и технократски, който действително координира ангажиментите на държавните институции, но изключително важно е, и на работодателите и на синдикатите.
Изненадан съм от това, че вносителите не са използвали вече утвърдения механизъм на тристранното сътрудничество да ангажират позицията на работодатели и синдикати, да ги отразят в законопроекта и по този начин да прехвърлят и част от отговорностите. От чисто управленска гледна точка това вече е недопустимо, тъй като България няма вече никаква преса да бърза със законодателство, тоест нямаме срокове.
В момента ние вече трябва да правим закони, които са оптимизирани от гледна точка на съдържанието и от гледна точка на съдържанието си вътре и от гледна точка на обществените баланси на интереси.
Самият пример, който дадоха синдикатите затова нови понятия, които се вкарват за “оптимални условия на труд”.” Оптималните условия на труд” е една дума, която може да бъде тълкувана по коренно различен начин, защото оптималните условия за работниците са едни, за работодателят са коренно различни, за държавата са трети. Тоест, аз, поставяйки се на мястото на управляващата коалиция при един такъв сигнал, който дава един от партньорите, че техни становища, които са изказани на форум на тристранно сътрудничество, единодушно са приети и не са отразени в законопроекта, най-елегантното нещо е: вносителите казват: “Трябва ни още малко време, за да оптимизираме законопроекта, да го усъвършенстваме”, и леко да го оттеглят.
Такъв закон е необходим. Ние сме убедени в него. Той не е тези закони, в които голям принос трябва да даваме депутатите. Това е законопроект, който институциите в диалог с партньорите трябва да направят оптималното за трите страни. Смятам, че от технологична гледна точка най-добре е точно за управляващите да вземат да го доработят.
Иначе измамното усещане, че държавата е всесилна и ние сега ще тропнем по масата и ще си наложим волята е контрапродуктивно. Защото след една година друг ще управлява държавата и точно управляващите ще си направят мечешка услуга. Ние това нещо сме го правили някога – като се самозабравяме, мислим, че го правим за нас си и нещата много скоро се обръщат.
Затова моето предложение към вносителите е още малко доработване, балансиране и няма да има проблем ние също да го подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Все пак, колега Колчаков, аз си направих труда да запиша това, което казаха представителите на двата синдиката по отношение на разговорите, които са водили, предложенията, които са дали и какво от тях е намерило отражение в проекта и какво не е намерило.
Има две бележки. Едната касае две институции, които биха могли да отидат в т. 12, където пише “други администрации и т.н.” И даже би могло в контролните дейности да се запише и точно какво. Защото след това не е разработено какви контролни функции имат другите институции. Другото касае участие на синдикатите в инспектираните в контролирането под различна форма.
Ако Вие сте честен и сте участвали и сте присъствали поне веднъж на контрол на инспектиране на условията на труд, на инциденти в едно предприятие, в една фирма, можете и трябва да признаете, че първият човек, с който се срещат инспекторите по труда, е представителят на синдикатите.
Ако работодателят не е допуснал да има такава структура в предприятието, първото предписание, което се записва е точно това. Имам опит от десетки фирми в региона, в който съм работила, първото нещо е да се види има ли изградена синдикална структура, какви неща са разписани вътре във всички документи, приети в това предприятие, колко, как и какво се работи с тях. Да, ние ще го запишем. Представителите на синдикатите са прави. Но само заради едно изречение, което да се добави тук, ние да оттеглим един законопроект, който слага ред в системата, който казва кой какви функции има, кой къде и колко ще контролира и кой как ще изпълнява задачите си, смятам, че прекалено екстремистки предложения правите в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Госпожо Панева, може би, понеже аз съм по-близо, разбрах – не едно предложение, а нито едно предложение от всички, предложени от синдикатите, които са приети по принцип, не са отразени в законопроекта. Това, пак бих искал да ви обърна внимание, при една такава случка се отсрочва за известно време, когато няма да има никакъв политически негатив за управляващите, включително и за вносителите – казвате: “Да, имаме нужда от още малко време”. Нито едно от предложенията, които са няколко, включително и терминологично се разбрахме, че има нови понятия, които не са изяснени и не са обсъдени. Пак да кажем, че този законопроект е от такова естество, при което ние, от опозицията, нямаме основание да не го подкрепим. Сега създаваме предпоставки не за екстремизъм, а за излишно опониране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин заместник-министър, партньори! Аз мисля, че дискусията като че ли тръгва в погрешна посока. Това няма да допринесе за по-добро списване на закона и приемането му като един по-добър, по-ефективно работещ закон.
Първо, с изненада разбрах от госпожа Понева, че тя счита, че този законопроект едва ли не обезличава функциите на “Главна инспекция по труда”, което, госпожо Понева, изобщо не е така. Функциите и отговорностите на “Главна инспекция по труда” са разписани в друг закон и този закон по никакъв начин не отнема правомощията на Главна инспекция по труда. Още повече, че преди две седмици Министерският съвет прие промени в Кодекса на труда, които вероятно много скоро ще дойдат при нас, с които функциите и отговорностите на Главна инспекция по труда рязко се завишават и техните правомощия също. Между другото точно в кодекса са решени проблемите с глобите, за които Вие казахте.
Доктор Колчаков каза нещо, което мисля, че не е вярно. Ще помоля заместник-министър Лазаров да даде своята гледна точка. Доколкото разбирам законопроектът е гледан в тристранния съвет. Очевидно е, че има два пункта, по които има разминаване. Може би е добре ние да разберем защо това е така и да потърсим рационалното решение на тези проблеми.
Бих искала малко да поговоря по философията на законопроекта, тъй като всъщност ние го гледаме на първо четене и едва ли коректността в терминологията е нашата работа днес. Коректността на терминологията ще я гледаме след няколко седмици, когато разгледаме законопроекта на второ четене.
Всъщност мисля, че всички можем да се обединим около тезата, че имаме общо неудовлетворение от условията на труда. Искам да ви припомня, че преди няколко седмици само имаше едно социологическо проучване, което мен силно ме изненада с това, че голяма част от българските граждани там поставят проблемите на условията на труд дори преди проблемите на трудовите възнаграждения. Така че е очевидно, че имаме едно много сериозно предизвикателство и трябва да търсим решение по отношение на това предизвикателство.
Според мен, посоката е вярно. От една страна, се върви към промени в Кодекса на труда, който както вече казах, е приет от Министерския съвет, като там рязко се повишават отговорностите и правомощията на Инспекцията по труда, санкциите за работодателите, механизмите, по които може да бъде осъществяван контрола, отговорностите за работодателите – нещо, което разбирам, че не прави работодателите особено щастливи. По този начин инспекцията би следвало да придобие нови правомощия по отношение на контрола. Този законопроект, който днес гледаме, решава един друг също толкова важен проблем. Той е, че очевидно имаме недостатъчна ефективност на взаимодействието между отделните контролни органи. И го решава чрез две простички неща. Първо, създаване на национална система по инспектиране, и второ, ангажимент да се приема всяка година Национална програма по инспектирането. Аз мисля, че това създава предпоставки за по-висока ефективност точно на това взаимодействие.
Склонна съм да разсъждаваме много по-сериозно по казаното от доктор Кокалов по отношение на ролята на Министерството на здравеопазването и на Националния осигурителен институт.
Ще помоля, доктор Кокалов, да ни кажете точно как виждате ролята на Министерството на здравеопазването и на Националния осигурителен институт в контекста на чл. 5, ал. 2, която казва: “Инспектирането по труда се извършва от инспектори държавни служители и/или други упълномощени лица”? В смисъл, какви правомощия и отговорности считате, че трябва да извършва точно Министерството на здравеопазването и Националният осигурителен институт в този контекст? Аз лично съм склонна да продължим дискусията в тази посока, защото мисля, че има аргументи в това отношение.
С тези заключителни думи, аз ще изразя позицията си “за” законопроекта, като мисля, че и моите колеги от Коалиция за България ще подкрепят законопроекта на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Михайлова.
Все пак да не навлизаме в детайлите на законопроекта, защото говорим за философията на законопроекта. След малко ще кажа нещо, което едва ли ще се хареса на всички, но съм длъжен.
Заповядайте, госпожо Понева, за кратка реплика.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Съвсем кратка реплика, господин председател. Благодаря.
Госпожо Михайлова, аз няма откъде да знам какво се подготвя в Министерския съвет за разлика от Вас. Радвам се, че ще има промени в Кодекса на труда. Вие казвате, че там рязко ще се повишат прамощоията на агенцията. Тогава само искам да ви помоля да прочетете в чл. 7, ал. 4, където се казва: “Със заповед по ал. 1 се определят компетентните контролни органи, един от които е водещ, както и обектите, обхватът и периодът за извършване на проверката”. В конкретна ситуация, в специфична дейност има един водещ орган и разбира се, след като говорим тук за изредени органи със специфични дейности. Тогава Инспекцията по труда къде отива? Или ще се започне сега – те ли отговаряха, или Инспекцията по труда? Бедствие ли беше, извънредна ситуация ли беше, криза ли беше? По същия начин, каквото се случи сега при историята в Челопечене – не се определи точно какво беше и кой трябва да отговаря. Точно това ще се случи с този законопроект. А и с допълнително повишените правомощия на Инспекцията по труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Михайлова, заповядайте.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Не знам дали следва да коментирам – няма особено значение по повод конкретния законопроект, дали госпожа Понева е чела или не Кодекса на труда. Явно ще говорим на тази тема. Аз искат да впиша този законопроект в общата философия на промяна. Естествено, госпожо Понева, че един контролен орган следва да бъде водещ и тези отговорности са разписани във всички останали законопроекти по отношение на контрола. Пак казвам, този законопроект търси единствено повишаване ефективността на взаимодействието. Аз мисля, че дава една основа, върху която можем да търсим повишаването на тази ефективност. Вероятно, на второ четене можем да направим и конкретни поправки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Чулев.
ОЛЕГ ЧУЛЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин заместник-министър! Аз най-горещо се обръщам към представителите на левицата с молба да обърнат внимание на нашето предложение. Защото генетически и програмно би трябвало представителите на левицата би трябвало да подкрепят работниците, когато става дума за този баланс на интереси.
Законът е необходим. Законът би трябвало да демонстрира грижата на държавата, отговорността на работодателите, но и правата на работниците – тези три неща.
Няма да се мотивирам с международните примери. Доктор Кокалов не каза във Франция това участие какво е. В Германия знаете Трудовата полиция има цял апарат от такива нещатни работнически инспектори. Ще дам само един пример. Инспекцията по труда в най-добрите си времена е имала около 500-600 човека на щат. Ако приемем, че се удвои този персонал с 1000 човека, дори да добавим и обща администрация вътре, не може да се покрие и една минимална част от фирмите в България. Хиляда човека, ако приемем, че някога се удвои Инспекцията по труда, могат да реагират само като жабешко бутче, на което се пуска ток. Има авария – тичат хората там, оправят нещата. Тези хора, тези 500 човека са съсредоточени в областните центрове. Инспекцията няма инспектори в общините. Представете си времето, необходимо за реагиране.
Това, което ние предлагаме, това е един апарат от нещатни инспектори по труда, които да преминат същото обучение и ние имаме капацитет за това – същото обучение, което обучение преминават като входящо хората, които се назначават в Инспекцията по труда. Те ще бъдат на място, те ще бъдат в предприятията, те ще бъдат в общините. Дори, ако никакви контролни функции не им се дадат, синдикатите имат право на сигрална функция по Кодекса на труда.
И най-важното е, че ние ще поемем отговорността по този начин, защото иначе няма сила по никакъв закон, която да задължи синдикатите да поемат отговорност за поведението на работниците и за спазването на безусловни и безопасни условия на труд. Най-важното, което можем да свършим ние, това е превантивната дейност. Смея да твърдя, че в момента Инспекцията по труда няма грам свободно време и капацитет, за да извършва превантивна дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Кокалов има думата.
ИВАН КОКАЛОВ: Ще се опитам да бъда максимално точен в отговора и да не отнемам много време, и разбира се да отговаря на поставените въпроси.
Първо, цитираният член и алинеи имаше отношение към политическото решение да се включи такъв инспектор с ограничени функции, какъвто съществува в Чехия, Испания и Швеция. Не този член имам под внимание, когато казвам за Министерството на здравеопазването и за Националния осигурителен институт. Знаете, че Министерството на здравеопазването лицензира и упражнява контрол по функцията на службите по трудова медицина, които имат отношение към здравния одит и няма как да не участват в контрола. Но има отношение също към разследването на трудовите злополуки, които са част от Инспекцията на труда, разбира се ако се визира къде и в каква чат тези институции играят роля, може би ще бъде по-точно. Но няма как да ги махнем. За това ние настоявахме.
Апелирам все пак, законът ще изпълни функциите си да координира дейностите. Излишно е да се търси политика в него, но нека да се разпишат точно нещата. Националният съвет по условия на труд е един орган, който работи от доста години. Той е консултативен съвет и подпомага дейността на Националния съвет за тристранно сътрудничество при провеждане на политиката по безопасност и здраве. Той разглежда включително проекти за промени в закони. Сега ние правим един дублиращ орган. Нямаме толкова човешки ресурси – същите хора, които са представени там от министерствата, от синдикатите и от работодателите ще отидат в този новосъздаден орган. Само че говорят малко по-тесничко в по-тесен кръг. Какъв е смисълът да дублираме и хората, и органите, не зная, като създаден вече функциониращ орган, който консултира, защото тук няма много повече правомощия и се произнася по проблеми, включително на инспекция - по плана-програма на инспекцията, той заслушва отчета на инспекцията на труда. Нека да не се ограничаваме само по инспектиране условията на труд, защото интегрираната инспекция проверява и по други закони – и по Закона за заетостта и следи за спазването на трудовото законодателство, което е много по-широк аспект.
Тук малко искам да опонирам на колегите. Няма инспекция в света, която да разполага с такъв капацитет, че всичките да ги проверява. Смисълът на такива национални съвети е да се търсят приоритети. Тоест, следи се статистиката и се търсят приоритети къде да е центърът на контрола за всяка една година. Мисля, че познавам инспектирането. Във всеки един процес на инспектиране се прави превенцията. Значи, инспектирането не е само заплаха за работодателя. В момента, в който го инспектираш инспекторът, ако е достатъчно ерудиран, той привежда и превенция. Но да не влизаме по същество в материята. Мисля, че би могло с тези забележки, но дебатът за участието в този ограничен статут на работническия инспектор, вие трябва да го решите. Ние този въпрос сме го поставяли не отвчера. Има такова животно, извинявайте за израза, но зависи дали ние ще използваме капацитета на синдикатите в тази посока. Разбира се, техническата подчиненост вероятно те ще бъдат на подчинение на Инспекцията на труда, няма на нас да бъдат. Но подпомагането на процеса и координирането на дейността със синдикатите – да, вярно е, ако има синдикати, комитети, групи – по инспекцията на труда беше казано при една авария се допитваме до председателя и на синдикалната организация, обикновено заместник- председателят на Комитета по условия на труд е синдикалист, но това не е достатъчно. Ние говорим за превенция и за контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Мръцков, заповядайте.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин заместник-министър! Когато говорим за нуждата от законопроекта, мисля, че всички изразиха становище, че имаме нужда от такъв законопроект. Мисля, че е по-добре законопроектът да бъде приет на първо четене. Ако трябва да дадем някакъв по-продължителен срок за предложения и да направим консултации със синдикатите, защото ми се струва, че ако върнем законопроекта и чакаме отново да бъде преработен, ще мине най-малкото една година докато бъде внесен отново за разглеждане в комисията и в парламента.
Съгласен съм с това, че трябва да видим дали този законопроект изпълнява целите, за които е подготвен. Той е да контролира, да координира дейности на отделните служби. Така че не трябва да навлизаме в това по отделен законопроект коя служба какви функции има и какво изпълнява.
Господин Чулев засегна един въпрос за контрола. Мисля, че дейността на тези комитети и групи, които има по условия на труд във фирмите, техният капацитет да се използва малко повече, тъй като те са точно на място. Но доколкото ми е известно малко формално се работи в определени фирми. Именно там тези комитети по условия на труд в по-големите фирми и групите, които са, трябва да предявят условията към работодателя за подобряване на условията на труд и за другите изисквания, които има. Така че трябва да използваме и техния капацитет.
Вярно е, че Националният осигурителен институт също трябва да бъде включен, тъй като той извършва инспекциите по установяването на трудовата злополука дали даден случай ще бъде определен като трудова злополука. Това го казват органите на Националния осигурителен институт.
Смятам, че трябва да приемем законопроекта на първо четене и малко повече да поработим със социалните партньори. Тези, които имат предложения, можем заедно да ги направим между първо и второ четене да ги дискутираме и да влязат в законопроекта. Така ще подобрим законопроекта, който е внесен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, искам да започна с това, което казаха представителите на двата синдиката, за работата на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Аз поне не знам в Кодекса на труда, където са разписани правомощията, начина на функциониране, на структуриране на Националния съвет за тристранно сътрудничество, да има текст, който да казва, че предложенията на социалните партньори са задължителни за предложените проекти. Ролята на националния съвет е съвършено различна. Там трябва да се чуят, да има чуваемост, да има гласност на позициите на отделните обществени настроения, обществените слоеве, включително на работодатели и синдикати, за да може тези, които вземат решенията, да се съобразят или да не се съобразят с предложенията. Така че автоматично или задължително гласуване, за което чух, с консенсус били приети предложенията, аз поне не знам да има такива текстове в Кодекса на труда. Надявам се, че вие не сте искали да кажете това. Вероятно аз съм разбрал погрешно.
Но тук тази тема е изключително важна. Защото какво казваме – има десет ли дванадесет институции, които в момента се занимават с инспектиране по труда. Трябва ли по някакъв начин да ги координираме? Отделен е въпросът дали този законопроект дава точни и прецизния начин за координация. Разписани са тук някакви възможности за координация на отделните институции, отделните министерства. Това, че има национален план. Това е добре. Това, че министърът на труда и социалната политика до 31 май трябва да внася отчет за това какво се прави по отношение на инспектирането на труда, е много важно.
Но аз искам да се върнем на основната тема. Мисля, че не е никакъв проблем представителите на работниците и служителите да участват в инспектирането по труда. Тогава веднага изниква въпросът: защо тогава трябва да изключваме работодателите На мен този въпроси ми е много интересен. За да бъде щастието пълно, може би трябва да включим и работодателите. Очевидно е, че тук реакцията на синдикатите, поне по механичните движения, които извършва господин Загоров, не е от най-позитивните.
АЛЕКСАНДЪР ЗАГОРОВ: Ще Ви кажа точно защо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Какво искаме всъщност да направим с прословутото инспектиране по труда? Искаме стандартите, които, забележете, във всяка една цивилизована държава, включително в държавите, за които говори доктор Кокалов, стандартите са проблем на държавата. Вярно е, че има държави, както би казал доктор Колчаков, които делегират част от държавните функции по контрол на синдикати, на съсловни организации и т.н. Но стандартите по принцип са работа на държавата. Държавата е тази, която казва – това са стандартите в това производство. А тези контролни органи, за които говорим, в случая за инспектирането по труда, казват дали в конкретното предприятие държавните стандарти съответстват на това, което се прави в съответното предприятие. Тук възниква въпросът дали синдикатите и работодателите, ако ги включим, няма да изпаднат в ситуация на конфликт на интереси, когато трябва да проверяват самите себе си или когато трябва да контролират това, което държавата предлага като стандарт.
На следващо място, разбира се, че може да се намери мястото на синдикалната организация, на организацията на работниците и служителите под някаква форма. Но тогава ще възникне въпросът – защо тогава ще ги изключим от налагането на санкции и т.н., за което пък си има инспектори, има си други органи? Тоест, те да помогнат? Ами, кой им пречи да подпомагат? Нека да подпомагат контролираните - да им дадем възможност да участват при инспектирането и с това да приключи въпросът. Аз съм последният човек, който някога се е обявявал против социалния диалог, против участието на работници и служители, но все пак си мисля, че трябва много внимателно трябва да определим това, което трябва да извършват контролните органи на Инспекцията по труда и това, което трябва да контролират синдикатите. Преди малко господин Мръцков каза, че има комитети, по условия на труд, групи по условия на труда, които могат и имат законодателни вменени функции в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, да се занимават с тази конкретна дейност. Пак повтарям, би могло да се помисли по този въпрос, но в никакъв случай не трябва да допуснем конфликт на интереси.
Ако аз например участвам от името на организация на работници и служители в инспектирането по труда, аз по някакъв начин съм обвързан с работодателя, тъй като моят служебен статус зависи и от работодателя. Тогава няма ли аз да направя компромис с държавните стандарти, със стандартите, които трябва да наложи Инспекцията по труда, инспекторите по инспектиране на труда? Този кръг от мисли ме кара да си мисля, че се заслужава да се дискутира по този въпрос като не изключваме е тези предложения като аз съм убеден, че ще намерим точните решения.
Преди малко казах, че сигурно ще има недоволни от това, което казвам. Но моята молба е да помислим по какъв начин да решим тези неща в този на пръв поглед, но и не само на пръв поглед, странен закон – рамковият закон казва – това, това и това. А какво от това, в крайна сметка?
Господин Колчаков има думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, тъй като ние в повечето случаи имаме близки становища, тук е много полезно при обсъждането на такъв законопроект да дефинираме различията. Ние можем да я караме постарому, но по-добре е да я караме по европейски.
Това, което Вие казахте в момента, е много интересно. Това, че държавата, правителството участва в някакви тристранни съвети не я задължава формално – нашата държава е свикнала да се държи като господар на поданиците си, затова сме зле.
Това, което ние искаме да въведем като стандарти и това, което ви обръщам внимание, е следното обаче. Ние в момента загрижено, аз поне, отбелязвам, че правителството и управляващите не използват модерните механизми да приобщят партньорите като й прехвърлят отговорности за едно нещо, което е много важно – как се определят правилата в една демократична държава? Най-добре е с консенсус.
Затова ви казах, в този дебат в момента вие имате две възможности. Едната е да направите технологично задържане на този законопроект и да отидете на висока степен на обществен консенсус, с което да накарате опозицията и мен конкретно да се ангажирам с подкрепа на този законопроект, който въвежда норми. Разбира се, че държавата не е просто в правото си, а тя е длъжна да проверява и санкционира, когато се въведат правилата и стандартите. Начинът обаче на правене на правата и стандартите има два пътя. Единият е, по който вие вървите традиционно - да си наложите стандарта, защото се чувствате силни, вторият обаче, е европейският, с който да ангажирате работодателите, синдикатите, опозицията. Това е вече европейският път.
В момента вие имате кантар, на който да се премерите – или ще ви хване наркозата на властта, която ви казах, че и нас ни беше хващала, или ще се държите модерно, европейски, ще отложите за известно време и това няма да бъде нито на йота отстъпление и слабост на правителството и на вносителите, а ще бъде точно начин на европейско поведение. Казвате така: “Вкарахме законопроекта и разбрахме в комисията, че петте предложения на синдикатите, които са направени на форума на тристранно сътрудничество, обсъдени са и са приети единодушно, не са отразени по някакви причини в законопроекта”. И пътищата са два – или продължаваме постарому или другият начин е леко задържане и караме по европейски с консенсус.
Защото аз съм примерът. Правите крачката - аз бях готов днес да гласувам “за”, ако бяха казали едни от партньорите-синдикатите, че са балансирани отношенията. Не го правите и аз се въздържам по този законопроект. В ущърб е за всички, основно за управляващите. От политическа гледна точка аз съм печеливш, защото, когато левицата не си върши работата, утре ще ме видите как аз съм партньор на синдикатите в опониране – законно и почтено, и заедно ще налеем сили. Защото левицата в България не си върши работата, защото прави капитализъм. А социалистите станаха капиталисти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Все пак аз като човек с не толкова лоша памет и не толкова обладан от наркозата, понеже познавам много добре тези неща, искам да припомня на доктор Колчаков нещо, което той вероятно е забравил.
В мандата на правителството – на вашето правителство, да го кажа направо беше приет точно този начин на функциониране на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Нещо повече, м. март 2001 г. бяха приети промените в чл. 3 в Кодекса на труда, където всички въпроси, свързани с жизненото равнище задължително минават през Националния съвет за тристранно сътрудничество. Така че, връщайки се назад във времето, и сравнявайки сегашното време с онова време трябва тези неща да ги имаме предвид.
На следващо място, по отношение на аргумента, който казвате да се върне закона, за да се преработи, да отстъпим и т.н., кой е казал, че тези предложения на синдикатите не могат да намерят място и в този законопроект? Аз имам друго мнение например по въпроса. Ще се опитам да намеря мястото на социалните партньори с мои предложения. Ако вие не искате да приемете такива предложения, това е друга тема.
Аз искам да кажа и нещо друго. На вас не ви вярват избирателите, ако отчетем резултатите от 2005 г. На тази тема можем да говорим много продължително време. Можем да говорим с най-различен тип аргументи, стига да ги подбираме според това дали ни вършат работа или не. Специално аз мога да подбирам всякакъв тип аргументи, така че не ме карайте да го правя.
Истината е, че можем да потърсим съгласие по този законопроект и аз съм убеден, че комисията винаги е имала воля. Ако върнем законопроекта, къде ще търсим съгласие? В Министерския съвет ли? Няма го съгласието. Тук ще го търсим. Защото тази сутрин министър Масларова каза, че Народното събрание не е приело увеличаването на максималния осигурителен доход. Вярно е, не го е приело, но защо Министерският съвет не е предложил такъв максимален осигурителен доход? Значи, там не го приемат, а някак задкулисно в кулоарите ще предлагаме и сега Народното събрание не го е гласувало. Няма такова нещо!
Господин Колчаков,Вие предлагате да връщаме законопроекта в Министерския съвет. Какво ще направи Министерският съвет? Ето го плодът, усилията (показва законопроекта на хартиен носител)! Тук ще го решаваме въпроса. Новата роля на Народното събрание – казва Лисабонският договор.
Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Нямаше да вземам думата – както видяхте, бях седнал малко отзад, за да дам възможност на моите по-млади колеги да вземат думата, но се реших защото изведнъж се сетих за едно много минало време. Мечта на синдикатите е да си възстановят Инспекцията по труда. До 1990 г. знаете, че Инспекцията по труда беше към ЦС на БПС. От тогава досега синдикатите използват всеки един случай да си възстановят инспектирането по труда с оглед, разберете, да влияят върху работодателите, а не нещо друго.
До 2001 г., доктор Адемов, Вие споменахте тези промени, до тогава синдикатите имаха контролна дейност. През 2001 г. Народното събрание пак предложение на всички направи само сигнална дейност на синдикатите. Защо? Защото ние имаме нов закон от 1996-1997 г., господин Колчаков го спомена. В него има групи и комитети по условия на труд. Това е една европейска директива, знаете го, в групата и комитетите за условия на труд участват – господин Мръцков го спомена – представители на работещите и на работодателите, а не на синдикатите, които да набележат общи мерки за постигане на оптимални условия на труд – нека да не казвам друга дума.
И сега какво имаме? Синдикатите искат да контролират онзи орган, който е длъжен да съдейства за подобряване условията на труд. Нека да го контролират. Сигурно това ще се реши. Въпросът не е от вчера и от днес. Но мястото на този въпрос не е в този закон. Този законопроект урежда координацията между органите. Доктор Кокалов цитира, че „инспектирането по труда се извършва от инспектори държавни служители и/или други упълномощени лица”, но в административни органи. Ако искате обаче, можем да добавим и „тези в КНСБ и КТ „Подкрепа”. Иначе просто няма място в този закон.
Това, за което говори доктор Колчаков, е правилно. Но това не е инспектиране по труда, а корпоративна социална отговорност. Когато всички участници в един процес се ангажират, и то не само при безопасност и здраве при работа, а и още много други работи. Вярно е, че в посочените страни може би има работнически инспектори, но аз мога да ви кажа, че в Германия има инспекция на труда, която е на работодателите и нейната цел е подобряване на условията на труд с оглед избягването на нелоялна конкуренция. Те имат абсолютно всички права, каквито имат и държавните. Какво да направим? Да възложим и контрол върху работодателите? Не, всичките имат права и задължения за създаването на определените условия на труд.
Бих искал, но се страхувам дали точно ще назовете – контролната дейност на Националния осигурителен институт при разследване на трудови злополуки не е разследване, не е контролна дейност по смисъла на закона. Националният осигурителен институт излиза с разпореждане дали станалият инцидент е трудова злополука или не е – той не сочи нито виновни, нито невиновни, той не сочи нито правилници, нито наредби, нито закони. Той казва: „Стана инцидент с Емил Мирославов на еди коя си дата”, а охраната по труда е в Инспекцията по труда. Така е и здравеопазването.
Тук този закон има други цели и други задачи, друг контрол. Това в края на краищата вие ще решите окончателно. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Загоров, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ЗАГОРОВ: Извинявам се, че може би ще отегча някого – длъжен съм да взема отношение, за да внеса една конструктивна яснота, макар и емоционално. Извинявам се за емоцията, която проявих.
Това, което се каза до момента, няма смисъл да го коментирам. Само искам да прочета нашето предложение точно как изглежда, за да се види балансираното ни предложение в какъв смисъл е направено. Текстът, който предлагаме като нов текст, изглежда така: „Министърът на труда и социалната политика определя ред и начин за обучение, атестиране и участие в контролната дейност на щатни и нещатни сътрудници на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, предложени от националнопредставителните организации на работниците и служителите и работодателите”. Ние сме предложили изключително балансиран текст. Аз съм го представил до Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Включително и щатни.
АЛЕКСАНДЪР ЗАГОРОВ: Да, могат да бъдат и щатни. Има твърде много варианти. Ако искате да ви развия цялата теза, няма да бъде коректно спрямо всички.Но с високите глоби, които има предложение да бъдат направени с предстоящото изменение на Кодекса на труда, биха могли да бъдат във връзка с наемането на такива хора. Не е наш въпросът какво точно да предложим. Нека да се даде известна свобода за различните периоди от време. Защото сега Инспекцията по труда може да има нужда от едно доста сериозно подпомагане с капацитета на социалните партньори, а след време това нещо да не е необходимо. Затова е дадена възможност за една динамика. Нека да не развивам цялата теза, която е направена. Въпросът е, че тя се възприе от доста от хората, които са запознати с материята. Считам, че това, което се каза, че някой иска да си върне контролни функции и да ги разделяме между двата синдиката, това са абсолютни безсмислици. Извинявам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Лазаров, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ:Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Може би и аз емоционално ще се изкажа - изключително интересно ми беше днес на тази дискусия. За първи път обаче...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Кога тук е имало безинтересни дискусии?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Тази беше особено интересна. Беше особено интересна, защото ми се струва, че винаги, когато се прави микс, а миксът означава многообразие. Дали този микс беше подходящ за този закон, това не се наемам да го кажа.
В общи линии забелязах, че ние направихме по време на дискусията страшно смесване между инспектиране по труда и контрол по трудовото законодателство и контрол по условията на труд. Точно това исках да кажа, че когато вземем повод от изказването на доктор Колчаков, вече трябва да правим баланс между мислене постарому и действие по европейски. Министерството на труда и социалната политика винаги е декларирало и е провеждало диалог със социалните партньори по всички въпроси. Този законопроект е резултат на повече от година и половина дейност. Той е гледан във всички възможни форуми за социален диалог – и в Националния съвет по условия на труд, където държа да отбележа за народните представители, има представители на Националния осигурителен институт и на Министерството на здравеопазването. Именно поради тези съображения, които изнесе пред вас господин Мирославов, в инспектирането по труда не са включени Националният осигурителен институт и Министерството на здравеопазването. Същевременно всеки има право да прави предложения. Всеки има право да прави и да дава идеи за усъвършенстване на нормативната уредба. Но дали всички идеи и предложения кореспондират със съответния законопроект. В изказванията на Олег Чулев и на Александър Загоров чухте, че предложенията, които те адресират, касаят Главна инспекция по труда. Те не касаят закона за инспектирането по труда. Законът за инспектирането по труда въвежда стандарти, въвежда обща рамка за инспектиране по труда, а не само контролната дейност на Инспекцията по труда.
Бих искал да отговаря на въпроса, който постави госпожа Понева, свързан със статута на ГИТ. По никакъв начин този законопроект не урежда статут, защото той не е устройствен. Устройственият Закон за инспекцията по труда е на друго място. В рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество тези два закона бяха обсъдени едновременно. Излезе информация, в която беше споменато, че има нови функции и завишени правомощия на инспекторите по труда. Пак казвам, ние говорим за две различни неща. С този законопроект се създава национална система за инспектиране по труда, една голяма част от която е Главна инспекция по труда.
В същото време това, което Вие споменахте, с този законопроект, когато се определи коя е водещата институция в контрола, няма да има възможности за прехвърляне на отговорности и търсене на вина. Защото контролът по ядрената безопасност и радиационната защита не е в компетенциите на Инспекцията по труда. Тя е в друга институция, но когато те проведат съвместна проверка, защото част от елементите на ядрената безопасност и радиационната защита имат елементи, свързани с труда, тогава вече се получава една по-добра и по-завършена нормативна уредба на координацията и взаимодействието между тези органи. Това е смисълът на този законопроект.
Социалните партньори и тяхното включване. Господин Мирославов даде точна трактовка на това, което предлагат нашите колеги. Инспектирането по труда се извършва от инспектори държавни служители или други упълномощени лица и са описани съответните контролни органи. Друг е въпросът, че ние можем да търсим, и то следва да се търси в друг нормативен акт включването на организациите на работниците и служителите по подходящ начин в дейността на Инспекцията по труда. Но само на Инспекцията по труда. И това стана ясно в техните изказвания.
По отношение на санкциите. Този законопроект дава само координиращата и контролната функция. Всяка една санкция е разписана в съответните нормативни актове и те ще бъдат налагани съобразно компетенциите, които имат съответните контролни органи. Затова този законопроект няма санкции.
По отношение на това дали този законопроект дава точен и прецизен механизъм, може би отговорът не може да бъде еднозначен. Всеки с ръка на сърцето би казал, че нито може да каже дали това е най-правилният или не е той. Но, вижте, трябва да започнем отнякъде. Ако искаме да действаме постарому, можем да останем на сегашната ситуация. Но мисля, че с този законопроект категорично е изразена волята на правителството, че трябва да предприемем следващата стъпка и тази стъпка е свързана с по-засилена координация, създаване на национален механизъм в инспектирането по труда, така че да се опази здравето и безопасността на работещите. А дали това са оптимални условия на труд или здравословни и безопасни условия на труд, това е второстепенен въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Гочев има думата.
НИКОЛА ГОЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, представители на синдикатите, колеги! Излизайки от позицията, че в нашата Конституция пише: „Република България е социална държава” и от това, че по принцип цялостното развитие на процесите са насочени към създаване на здравословни условия все по-добри и по-добри с всеки закон, но освен нормативната уредба, съблюдаването, постигането на тези условия са свързани и с хората, които стоят зад тези съответни структури.
Отчитайки това и слушайки дотук казаното, мисля, че трябва да насочим вниманието си към онова, което предстои по кодекса да се приема. Защото в момента триъгълник работници-работодател-държава има много противоречия. В момента условията на труд трудно се гарантират от това, че отива инспекторът проверява, прави акта, а когато отиде да направи наказателното постановление, шефът на фирмата се оправя с работодателя, със собственика на фирмата за сметка на работниците и за сметка на нарушение на стандартите.
В тази връзка аз мисля, че синдикатите са прави. Ако ние вкараме в тази схема третия фактор - синдикатите, мисля, че в това отношение ще намалеят тези проблеми. Действително има, за съжаление има работодателите реват от шефове на инспекции – от хора, които пишат наказателните постановления. Работодателите дори реват, заради компромисите в производството - заради по-малката глоба и по-малкия акт, който ще се направи, те са подложени на рекет. Но в крайна сметка страдат онези, които произвеждат, онези, които работят конкретно, и рисковете са там. Така че в бъдещата дейност това можем да го отразим. Дали може да го отразим и тук? Може да се направи, но тази позиция подлежи на допълнително решение в друг нормативен акт. Но мисля, че в този вид законопроектът трябва да се приеме.
Все пак питам господин Лазаров – ако прецени този орган по този закон, че тази година трябва да се даде ударението примерно на взривните вещества или на здравето по еди какво си – или обгазяването, да речем, в „Марица-изток”, и не се спази това нещо? Тоест предписанието на този орган е дадено на всички контролни органи и това не се спази? Какъв е механизмът да се задължат да се изпълнят тези неща? Някъде поне да се насочи към някаква друга нормативна уредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Доктор Кокалов, имате думата.
ИВАН КОКАЛОВ: Аз няма да говоря емоционално, няма да отвръщам на закачките на господин Мирославов – той е от по-старо време и затова така разсъждава. Никога не сме искали да връщаме Инспекцията по труда...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Много Ви моля, да няма дискриминация на база „възраст”. Вие сте демократ-човек и няма да допуснете такова нещо.
ИВАН КОКАЛОВ: Аз говоря, че мисленето е свързано понякога. Бих искал да кажа, че никога не сме искали да връщаме Инспекцията по труда. Това не е по силите на никой, даже на самата държава.
Даже бих искал да кажа, че ако искаме да развиваме индустриалните отношения в България трябва да се учим от по-големи демократи. Ние много добре знаем, че консултативните органи са консултативни. Не е задължително нашите идеи да се приемат. Но има едни демокрации, където в индустриалните отношения, когато въпросите касаят взаимоотношенията между работници и работодатели и те постигнат консенсус, Народното събрание го приема с много малко дебати. Такива демокрации има. Не искам да уча тук. А в България ние продължаваме да мерим мускули за сметка може би на качеството на закона. Казах, че тези неща, които правим, мястото им е в този закон - -макар че е рамков закон, трябва да бъде упоменато.
Съжалявам, че много от нещата терминологично трябва да бъдат уточнявани. В Националния съвет по условия на труд – не тристранния, той е многостранен бих казал, ние разглеждаме приоритети и в законодателството, и в инспектирането. Така че не виждам защо трябва да има нов орган, но нека да го дебатираме и това.
Ако трябва нещо да се случи, когато има консенсус, то трябва да бъде разбира се овластено. Трябва да бъде насочен към някой овластен – дали ще е министърът на труда, дали ще е Министерският съвет. Но тези решения някой трябва да ги превръща в документи със задължителен характер. Тоест, тук беше правилен въпросът – какво от това, че ще се консултират някои неща в този нов консултативен орган? И ще се чуят пак нашите мнения, когато, както Вие казахте, не е задължително да се изпълняват. Вие сте законотворците, можете да променяте законите – те трябва да се променят за по-добро.
Мисля, че ако за момент се избяга от чистата политика и говорим професионално и търсим наистина този закон да работи, излишна е полемиката и апологетиката. Ние искаме да има такъв закон и да работи. Не искаме да изземваме функциите. Тук правилно беше казано, и ние в националния съвет по условия на труд го казахме, нашата роля даже е да спрем рекета. Рекет има от двете страни – не само от инспекторите към работодателите. Другото е, че работодателите купуват инспектори. И има случаи. Не искам да ви казвам. Инспекторът се обръща към работниците и им казва: „Вие какво искате, всичко е наред?”. Тоест, ролята на тези инспектори, които ще им намерим подчиненост – пак ви казвам, действа този механизъм, е да подпомага този процес. Това не може да бъде изпълнено от комитетите и групите по условия на труд по простата причина, че те се организират от работодателите и се председателстват от него или оторизиран от него човек. Така че това е България – трудно става да се опълчите срещу работодателя и да му кажеш: „Ще направиш така!”. Живеем в реалии, които трябва да отчитаме, за това, когато все пак отвън има такова нещо. Затова пак апелирам, технологията може да бъде или да се приеме философията и да се дебатират тези неща, за да видят как могат да се впишат – не зная вече, вие ще решите, или да се върне. Вие, политиците ще го решите. Но ви казвам, че имаме и други механизми за въздействие. Това е вярно.
Но, ако направите поредният закон, който няма да работи, защото ние с работодателите имаме не само антагонистични отношения, а много по-близки отношения, отколкото партиите с тях понякога. Този законопроект ще бъде поредният закон в България, който ще звучи красиво и няма да действа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на доктор Кокалов за оценката.
Господин Мирославов, имате думата, но не за лични нападки.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Само две думи, господин председател.
Уважаеми народни представители, аз имам доста голям опит като началник на Инспекцията по труда – може би по-малък, отколкото госпожа Михайлова сега. Мога да ви кажа, че опити за координация в контролната дейност са правени и продължават да се правят. Но всичко това зависи от добрата воля на другия контролен орган – ще сключим или не споразумение, ще направим или не споразумение. На базата на този опит, не само мой, но и на цялата инспекция, се прави този закон. Това споразумение за съвместна дейност е задължително.
Този консултативен съвет, доктор Кокалов, в никакъв случай нямаме за цел да измести онзи велик Национален съвет по условия на труд, който определя политиката, по простата причина, че тук – вижте, заедно с Пожарната съм сключвал, с Гражданска защита, когато започнем да правим общи проверки. Законът прави тези споразумения едва ли не задължителни. И всичките стават в консултативния орган, където за разлика от националния съвет участват ръководителите на тези контролни органи или упълномощени заместник-министри.
Само още една дума за работническите инспектори. Сигурно са необходими. Може да отиде при всички случаи в друг закон. Но, когато се говори за социален диалог на ниво предприятие, между работници, а не синдикални членове – между работници и работодатели, едва ли трябва да се даде на едната от страните и да инспектира дори. Що за социален диалог е? Ние сега сядаме двамата, говорим, говорим и вместо да се разберем изведнъж на мен ми давате контролни функции и аз ви казвам – хайде, готово! Това не е социален диалог. Това противоречи на възприетите наши, вече европейски изисквания за социален диалог на ниво предприятие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, мисля, че се получи дискусия. Благодаря на колегите социални партньори затова, че освежиха дискусията с техните идеи.
Колеги, има ли други мнения? Не виждам.
Позволете ми да подложа на гласуване Законопроект за инспектиране по труда, № 802-01-52, внесен от Министерският съвет на 30 юни 2008 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен този законопроект, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Законопроектът е приет на първо четене с надеждата след първото четене да поработим сериозно по него.
Колеги, благодаря ви за участието.
Закривам заседанието. (Закрито в 16.45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д- Р ХАСАН АДЕМОВ