Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по труда и социалната политика

П Р О Т О К О Л

На 16 юли 2008 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния дневен ред:
1.Обсъждане законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 23.06.2008 г. – второ четене.
2. Обсъждане на законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 802-01-55, внесен от Министерския съвет на 11.07.2008 г. – първо четене.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 854-01-37, внесен от народните представители Деница Стоилова Гаджева и Митко Иванов Димитров на 10.04.2008 г. – първо четене.
4. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда и социалната политика, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и гости. Имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика. Предлагам за днес следния дневен ред:
1.Обсъждане законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 23.06.2008 г. – второ четене.
2. Обсъждане на законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 802-01-55, внесен от Министерския съвет на 11.07.2008 г. – първо четене.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 854-01-37, внесен от народните представители Деница Стоилова Гаджева и Митко Иванов Димитров на 10.04.2008 г. – първо четене.
4. Разни.
Има ли други предложения за дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували “за” – 11, “против” и “въздържали се” – няма. Дневният ред се приема.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Обсъждане законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 23.06.2008 г. – второ четене.
По този законопроект няма направени предложения. Вносителите имат ли някакви допълнителни бележки по внесения законопроект? Заповядайте, госпожо Христова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители. Нямаме допълнителни предложения и бележки по текстовете. Разбрах, че има предложения за някакви корекции, които са технически. Предполагам, че не е необходимо да ги коментираме.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова. От Правна дирекция има ли някакви бележки? Заповядайте, госпожо Тодорова. Имате думата.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Предоставям на Вашето внимание, на членовете на уважаемата комисия и на вносителите кратките бележки по този законопроект.
В § 1 се налага да променим съществителното “думата” от единствено в множествено число, защото текстът в кавичките е “трайни увреждания” и § 1 ще звучи така:
“§ 1. В чл. 6, ал. 6 след думите “трайни увреждания” се добавя “50 и”.”
Това е само граматическо уточнение.
Следващите ми бележки са по § 2, господин председател.
В т. 1 според вносителите “думата “парична” се заменя със “семейна”, но в текста на закона думата е “паричната”, тоест, думата е членувана и затова това трябва да се отрази адекватно и текстът да стане така:
“§ 2 В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 2 думата “паричната” се заменя със “семейната”.”
По т. 2 предлагам с оглед законодателна икономия да отпаднат думите след израза “социално подпомагане”, защото те се намират в края на точката и тя да звучи така:
“2. В ал. 4 накрая се добавя “или упълномощено от него лице”.”
Последната ми бележка е пак по този параграф за ал. 6.
“(6) За неуредените с този закон случаи по издаването...”
Този текст предлагам да стане така:
“(6) За неуредените с този закон въпроси, свързани с издаването, оспорването и изпълнението на административните актове...”
Това е така, защото в един закон се уреждат не случаи, а въпроси.
По § 3 и § 4 Правната дирекция няма бележки.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Тодорова. Вносителите имат ли бележки?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Приемаме направените бележки, господин председател.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, имате думата за бележки, мнения, становища. Ако няма допълнителни бележки, подлагам на гласуване заглавието на закона – “Закон за изменение и допълнения на Закона за семейно помощи за деца”, §1, §2, §3 и § 4 с направените от Правна дирекция бележки.
Моля, гласувайте заглавието и §1, §2, §3 и §4 с направените от Правна дирекция бележки.
“За” – 16, “против” и “въздържали се” – няма.
С това е приет и Законът за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца. Благодаря Ви, колеги.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Обсъждане на законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 802-01-55, внесен от Министерския съвет на 11.07.2008 г. – първо четене.

Заповядайте, господин Мирославов и всички останали гости, представители на Министерството на труда и социалната политика, около масата. Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Целта на тази законопроект е от 1 октомври да се извърши едно преизчисление на така наречените стари пенсии, за да се постигне една справедливост по отношение на еднаквия осигурителен стаж и еднаквия индивидуален коефициент за пенсии, отпуснати в различно време.
Преди това искам да уточня, че самото понятие “стари пенсии” е доста условно, защото през 2000 г. всички пенсии бяха преизчислени на една и съща основа. Тоест, през 2000 г. беше направено точно това, което сега се предлага с този законопроект. Тогава в резултат на преизчислението на всички пенсии по новата пенсионна формула бяха увеличени около 1 700 хиляди пенсии средно с 13,60 лв., което отнесено към тогавашната средна пенсия означава едно увеличение приблизително с около 25 процента. През следващите години обаче в резултат на провежданата политика на по-гъвкаво – да го наречем – индексиране на вече отпуснатите пенсии и вече преизчислените пенсии с различни проценти през различните години, но на принципа “по-близо до инфлацията, а по-далече от нарастването на осигурителния доход” основно при разчетите се прилагаше принципа “75 процента от инфлацията – по ниския коефициент, и 25 процента от нарастването на дохода. Така се получи едно изоставане на вече преизчислените пенсии в сравнение с тези, които са отпускани в следващите години.
В един момент това различие беше стигнало до около 30 процента и наистина представляваше един много сериозен проблем. Междувременно обаче през 2006 г. и през 2007 г. по предложение на правителството, а и естествено със санкцията на Народното събрание, пенсиите бяха индексирани през тези две години – през 2006 и 2007 г. – двукратно, с което тази разлика беше намалена. На практика в момента тя е някъде около 8,5 процента. Тези 8,5 процента се получават, като умножим 180,05 лв., което е осигурителният доход за 1999 г. с всички коефициенти на индексиране на пенсиите, се получават около 367 лв. Отнесени към 398 лв. се получава точно разликата от около 8,5 процента.
С предложението, което е внесено от Министерския съвет, се цели и тези 8,5 процента да бъдат заличени и по този начин отпускани в различно време пенсии, при едни и същи критерии за осигурителен стаж и индивидуален пенсионерски коефициент да бъдат изравнени.
Разчетите, които показваме и които направи Националният осигурителен институт, показват, че тази мярка ще засегне всички пенсии, които са отпуснати до 2000 г. включително, защото пенсиите от 2000 г. също са изчислени на база осигурителен доход от предходната година – 180, 05 лв. ЕДна част от пенсиите, които са отпуснати през 2001 г. , поради това, че през 2006 г. имахме диференцирано индексиране на пенсиите, тоест, на 1 януари пенсиите бяха индексиране на пенсиите, тоест, на 1 януари пенсиите бяха индексирани с различни коефициенти в зависимост от тяхните размер, а на 1 юли също се приложи диференцирано индексиране, като пенсиите над 150 лв. въобще не бяха индексирани. Поради това мярката ще обхване и една част от пенсиите, които са отпуснати през 2001 г. Общият брой на тези пенсии по предварителни оценки на Националния осигурителен институт е около 1 085 хиляди пенсии, като около 40 000 от тях са инвалидни пенсии за инвалидност по “Общо заболяване” и много малко за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест. На практика мярката засяга само трудовите пенсии. А защо трудовите пенсии” защото само при тях има осигурителен доход и осигурителен стай. В случая ние използвам нова основа, нов осигурителен доход от 2007 г., който е бил 398,17 лв. Ние разясняваме след политическото решение от Катарино, че тази мярка няма да обхване няколко групи пенсии. На първо място това са тази които са отпуснати след 2001 г. Част от пенсиите, които са отпуснати през 2001 г., но които бяха по-блгадопроиятно индексирани през 2006 г. Тази мярка също така няма да обхване онези пенсии, които са на минимален размер и които след преизчислението също ще останат под сегашния минимален размер от 113,49 лв.
На практика в разпореждането ще има увеличение, но това увеличение ще бъде под границите на тези 113, 49 лв. задължителна пенсия и свързаните с минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст другите трудови пенсии, като пенсиите за инвалидност, за общо заболяване, наследствените пенсии, които са процент от тази пенсия. Значи всички, които са под минималните нива и след преизчислението остават под тези минимални нива, няма да получат на практика увеличение.
Увеличение няма да получат и онези, които са на максималната пенсия поради факта, че тя е ограничена и реално те няма да получат пари.
Има и една малка група, но все пак съм длъжен да я спомена. Това са хора, чиито пенсии, преизчислени през 2000 г., резултатът от преизчислението е показал по-нисък резултат и те са останали на запазения си размер, такъв, какъвто е бил. Ако и при сегашното преизчисление пак се получи по-неблагоприятно, те ще останат на запазения си размер, но няма да получат увеличение. Ето това са основните групи, които няма да получат увеличение.
Искам да кажа, че всъщност целта на тази мярка е да се получи изравняване по отношение на еднаквите условия – осигурителен стаж като продължителност и индивидуален коефициент, и затова тя е индивидуална мярка, тоест, спрямо всяка отделна пенсия.
На практика с предлагания текст ще бъдат преизчислени всички пенсии, но няма да получат увеличение тези групи или при по-неблагоприятен резултат се запазва действащия към 30 септември 2008 г. размер на пенсията.
Както казах, средното увеличение ще бъде 8,5 процента, но реално всяка една преизчислена пенсия – тук говорим за пенсия, а не за пенсионери, които са около 2 млн. 700 хиляди, а трудовите пенсии са 1 732 000 и те ще бъдат преизчислени. Средното увеличение е 8,5 процента, а отделните групи в зависимост от категорията труд, в зависимост от годината на отпускане на пенсията, ще получат различно увеличение. До 2000 г. включително всички са изравнени. Така че увеличението ще бъде в границите от 2,9 процента до 13,3 процента. Това са границите, в които ще имаме увеличение.
Естествено за всяка отделна пенсия абсолютното увеличение ще бъде различно, а средното увеличение ще бъде около 18 лв.
В резултат на това средната пенсия, която получава един пенсионер към настоящия момент е 217 лв., след преизчислението от 1 октомври ще стане 235 лв. – 236 лв. Това ще бъде средният размер на пенсията след това преизчисление.
Необходимите ресурси за преизчислението са 32 248 000 лв. месечно. Заедно с пощенските такси и увеличените разходи за здравно осигуряване на пенсионери приблизително до края на годината за трите месеца за тази мярка ще бъдат необходими около 100 млн. лв., малко под 100 млн. лв. През следващата година естествено тази сума, умножена по 12 месеца, заедно с двата различни варианта, които фигурират в проектобюджетите за увеличение на пенсиите, естествено тя ще нарасне до около 400 млн. лв., тоест, това увеличение в следващите години в резултат на преизчислението в следващата година ще води до близо 400 млн. лв. допълнителни разходи само от тази мярка, като се отчетат съответно и политиките, които ще бъдат наложени в следващата година за увеличение на пенсиите. Длъжен съм да кажа, че текстът беше обсъден първоначално от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, след това в Националния съвет за тристранно сътрудничество, в Министерския съвет и вече в този си вид идва в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков. Колегите от Министерството на труда и социалната политика нещо да имат да добавят? Няма. Колеги, как искате да процедирате? Да представим двата законопроекта или да коментираме законопроектите един по един?
РЕПЛИКИ: По-добре да чуем и двата законопроекта и след това да коментираме.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожице Гаджева, имате думата да представите Вашия законопроект. Искахме да ви дадем първо думата, защото по нашия правилник законопроектите се разглеждат и обсъждат по реда на внасянето им.
Заповядайте, госпожице Гаджева.
ДЕНИЦА ГАДЖЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, който представяме на вниманието на комисията, има за цел да реши въпросът с работниците от АЕЦ “Козлодуй” или по-точно с тези, които работят в І или ІV блок на атомната електроцентрала. Наясно сме, че спирането на блоковете води след себе си не само негативите от икономическия аспект, но и от социален. Не е ясно, че държавата трябва да предположи или предотврати евентуални негативи, които ще засегнат най-пряко потърпевшите от това политическо решение, а именно работещите в Атомната електроцентрала.
Законопроектът цели да се намалят преките социални вреди и именно да се даде възможност персоналът, който трябва да бъде съкратен, да има възможност да се пенсионира по-рано, както е предвидено в § 4, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване.
За тези цел трябва да бъдат направени промени във въпросния чл. 104. В противен случай персоналът от І до ІV блок на АЕЦ остава на улицата, без да има за това икономически или технически причини, а чисто политически.
Добавянето на нова алинея в чл. 104 се налага от обстоятелството, че една част от работниците имат стаж 15 и повече години и от следващата година няма да добият право на по-ранно пенсиониране, тъй като няма да имат изискващата се възраст по ал. 1 и ал. 3 на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби. След като бъдат съкратени от АЕЦ, тези хора ще трябва да чакат навършването си на 63-годишна възраст, независимо, че са работили 15 или 20 години в Централата.
При подобни условия – 15 години стаж, независимо от възрастта – сега придобиват право на пенсия кадрови военнослужещи от летателния състав, парашутисти, екипажи на подводни съдове и водолази. Посочените кадрови военнослужещи прекарват във въздуха или във водата ограничен период от време, а персоналът в АЕЦ – Козлодуй, посочен в новата алинея, работи под влиянието на вредни условия най-малко седем часа на ден в продължение на 15 и повече години.
Искам да обърна внимание, че това е чисто социален законопроект и е насочен към определена група хора, които ще бъдат поставени в много неизгодно положение от самата държава. Това са тесни специалисти, които вече не могат да се преквалифицират или да отидат да работят някаква друга работа. Сега за тях това е просто невъзможно.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожице Гаджева. Колегите от Министерството на труда и социалната политика имат думата по внесения законопроект за становище, макар че има депозирано писмено становище. Заповядайте, господин Лазаров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! По така внесения от народните представители Деница Гаджева и Митко Димитров законопроект Министерството на труда и социалната политика има негативно становище.
Ние изцяло не подкрепяме изложените дори и в представените в момента мотиви, че тези хора остават на улицата, че трябва да търсим възможности за ранно пенсиониране и че това е един социален законопроект.
Категорично отхвърлям възможността, че това е изцяло социален законопроект. Напротив, законопроектът е с изключително широко въздействие върху икономиката на страната, върху социалноосигурителната и върху данъчната система. Ние не смятаме, че възможностите за ранно пенсиониране следва да бъдат панацея, единствената панацея за разрешаване на икономически проблеми в който и да е отрасъл, пък бил той и в атомната енергетика.
Не приемаме и не споделяме предложението, съгласно което се прави ново предложение за ранно пенсиониране на тази група. Дори и при сегашните законови норми те се пенсионират при по-облекчени условия.
В рамките на направеното предложение за промяна в чл. 104 има нещо различно. Това предложение въвежда нова категория, междинна категория, каквато в момента не съществува в нашето законодателство.
Както вносителите правилно споменаха, дори и в сегашното законодателство основният принцип, който застъпваме по отношение на работещите от І категория труд, има друг критерий, по който тези хора получават такова превръщане на техния осигурителен стаж.
Поради тези съображения в много синтезиран вид Министерството на труда и социалната политика не подкрепя внесения законопроект. Не смятаме, че е необходимо да бъдат направени промени в чл. 104, а също така не подкрепяме и предложението за промени в § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, защото и в момента – пак повтарям – работещите в АЕЦ – Козлодуй, когато те са в условията на І категория труд могат да ползват съответни преференции, а също така, и когато са в условията на ІІ категория, също се пенсионират при по-облекчени условия. Така че Министерството на труда и социалната политика не подкрепя предложения от народните представители
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър. Колеги, имате думата за въпроси, мнения, изказвания. Заповядайте, госпожо Драганова. Имате думата.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще се опитам съвсем накратко по първия и по втория законопроект да изкажа собственото си мнение.
По първия законопроект – законопроекта на Министерския съвет – ще кажа, че това е едно политическо решение, което ние в момента отстояваме с това предложение – да се уреди нормативно преизчисляването на всички пенсии за трудова дейност, отпуснати към 31.12.2007 г. и смятам, че това е правилният подход, с който ние трябва да вървим и който, разбира се, Министерският съвет предоставя на нашето внимание. Аз ще подкрепя този законопроект.
Що се отнася до втория законопроект – този на колегите народни представители – искам да кажа, че почти всички становища, които са ни предоставени, са отрицателни. Не смятам, че трябва и без това финансово задъхващата се пенсионна система да се товари по този начин. Разбира се, че трябва да има комплекс от мерки, които да се предвидят за работниците и служителите в АЕЦ – Козлодуй. Но нека да не забравяме, че това са едни много високо квалифицирани служители, които, така или иначе, биха могли да намерят своето място в други сфери, но пак свързани с тази дейност, още повече, че в становището и на Съвета по законодателство се казва, че няма подобни практики в Европейския съюз и ние все пак трябва да се съобразяваме с този факт.
Също така и в становището на Националния осигурителен институт се казва, че това не е вярно, че тези работниците и служителите не могат да се пенсионират при по-облекчени условия. Няма да цитирам точно това становище, защото всички колеги могат да го видят. Не е вярно, колеги, че тези хора не могат да се пенсионират предсрочно тези работници и служители, тъй като има начини и те са цитирани във вашето становище – как точно трябва да бъде направено това.
В мотивите на законопроекта това не е казано коректно и затова ще помоля вносителите да погледнат становището на Националния осигурителен институт.
След всичко това, което казах, аз във втората част на този законопроект ще се
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Драганова. Господин Димитров, заповядайте. Имате думата.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин Лазаров, Министерството на труда и социалната политика какво нещо социално предлага, каква алтернатива предлага за тези хора, които напускат атомната централа. Както се изрази преди малко госпожо Драганова, това са големи специалисти. Ако трябва малко по-тясно да го квалифицирам, те са тесни специалисти, те не са с широка специализация. Къде ще ги пренасочим? Никъде другаде не можем да ги пренасочим. Те единствено могат да работят само в атомна централа.
Точно поради тази причина за ранното пенсиониране е хубаво да попреразгледаме още веднъж този законопроект, който е предложен по въпроса за ранно пенсиониране или преференции към пенсионирането, защото – пак повтарям – все пак Министерството на труда и социалната политика е социално министерство и нека да бъде такова.
Господин Лазаров, каква алтернатива предлагате за тези хора, оставяйки на улицата?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димитров. Госпожо Понева, Вие имате думата. Заповядайте.
АНТОАНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председателя. И по двата
По втория представен законопроект ще кажа, че по принцип имаме становище против ранното пенсиониране, но при положение, че то още съществува като практика за определени категории и наистина държавата предвид отпуснатите компенсации за затварянето на ІІІ и ІV блок на Атомната електроцентрала не предвижда нищо или поне аз не знам да предвижда наистина, както каза и колегата Димитров, за компенсация на тези хора, които наистина в един момент, а част от тях са и в по-напреднала възраст, ще се озоват без алтернатива.
По отношение на законопроекта, внесен от Министерския съвет, имам няколко въпроса.
Първият е защо се налага този текст да бъде написан като нов параграф в Преходните и заключителните разпоредби, тъй като в Кодекса за социално осигуряване има раздел “Преизчисляване на пенсии” и там в ал. 4 е казано как се преизчисляват пенсиите, като, разбира се, тук са визирани пенсиите до 2000 г. при първото и единствено преизчисляване, което се осъществи тогава.
Просто една промяна в датата и осигурителния доход би свършила работа, както и в § 7. Там също така се визира начинът на преизчисляването на пенсиите.
Какво налага да се напише този параграф 7а и да се напишат според мен повече думи, отколкото са необходими, тъй като има и нещо, което искам да попитам какво означава.
“Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 21 декември 2007 г. се преизчисляват от 1 октомври, като определеният индивидуален коефициент на лицето към 1 октомври 2008 г. се умножи по средномесечния осигурителен доход за 2007 г.”
Защо не е само “индивидуалния коефициент”? Това означава ли, че ще се преизчислява и ще се променя индивидуалният коефициент, тъй като в § 7 на Преходните и заключителните разпоредби е казано, че пенсиите, отпуснати до 21 декември 1999 г. се преизчисляват, без да се променя индивидуалния коефициент. Но така написано, какво означава това и защо е необходимо?
Мисля, че това е много важно да се уточни. Също така искам да попитам още нещо. Господин Христосков, казахте и аз от Вас наистина съм чула единствено и само този процент средно увеличение, тъй като Вие коректно го представяте, а неговата абсолютна стойност, както разбрах, е 18 лв. средно увеличение. А в много интервюта на госпожо Масларова, включително скоро и господин Мръцков в изказването си в парламента при дебата за минималната пенсия, споменават средно увеличение от 33 лв. Откъде идва това разминаване? Защото се получава това нещо, тъй като разликата е

Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости!
Аз ще се изкажа първо по законопроектите така, както бяха представени, а не по реда на внасянето им.
Аз и моите колеги ще подкрепим законопроекта на Министерския съвет за усъвременяване на пенсиите от 1 октомври. Може би трябва да обсъдим едно предложение. Ако искаме по-бързо да бъде приет този законопроект, да дадем по-кратък срок за предложения. Може би трябва да дадем три дни. Става въпрос за законопроекта на Министерския съвет, за да може да бъде приет до 31 юли тази година на второ четене.
Вярно е, че предложенията се правят в пленарна зала, но тук аз правя предложение срокът за внасяне на предложения по законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет, да бъде три дни, за да можем да го приемем до края на сесията и на първо, и на второ четене.
По втория законопроект. Вярно е, че становищата и на господин Христосков, и на господин Лазаров, и становищата, които са дадени в писмен вид, всички са отрицателни. Вярно е, че законопроектът не решава проблемите на работещите в АЕЦ. Но мисля, че трябва да се обединим и около другото становище, че ние при всяко съкращение в отделните отрасли, ако приемаме законопроекти, с които да решаваме проблемите на хората, които са съкратени, до никъде няма да стигнем.
Трябва да приемем друг вариант и той е предложен в становището на КНСБ, където става въпрос Министерският съвет да предприеме други мерки, с които да реши проблемите на тези хора. Беше казано, че с този законопроект се създава една междинна категория, тъй като работещите в АЕЦ – Козлодуй, ги поставяме в много по-благоприятно положение от останалите, които работят в условията на І категория труд. Вярно е това, че работниците и служителите в АЕЦ – Козлодуй могат да се пенсионират мъжете на 55 години, тоест, осем години преди навършване на възрастта, а жените на 52 г. Така че за тази категория работниците и служителите възрастта за пенсиониране е много по-ниска. Струва ми се, че не трябва да продължаваме повече този срок. Тази година ние правихме един коментар и удължихме срока до 2010 г. за работещите при І категория труд, така че има време да бъдат приети и другите мерки, тъй като един път поставяме хората, които са пенсионирани при тези условия, които са сега в Кодекса за социално осигуряване, и втори път – тези хора, които сега ще бъдат пенсионираме. А никой не казва колко са хората, които ще бъдат освободени след закриването на ІІІ и ІV блок. Никой не знае каква ще е бройката. Може и да няма хора, които да подлежат на пенсиониране или да има хора, които отговарят на условията по действащия Кодекса за социално осигуряване. Така че аз и моите колеги няма да подкрепим законопроекта на колегите. Подкрепяме това, че трябва да има работна група и Министерският съвет да предприеме
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков. Колеги, други въпроси, мнения, изказвания? Заповядайте, госпожо Михайлова, с надеждата да кажете нещо за това, че има и професионални пенсионни фондове.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Вие го казахте, господин председател. Може би, за да не се връщам към темата “професионални пенсионни фондове”, господин председател, уважаеми колеги, господин заместник-министър, искам да кажа, че беше направена стъпка напред в това отношение и то точно в посока за хората, за които става дума в законопроекта на колегите Димитров и Гаджева.
Аз последователно съм отстоявала позицията, че в пенсионната система не можем да вървим по пътя на решаване на конкретните проблеми, свързани с изключения. Защото това на практика води до сериозни последствия за системата и колегите вероятно си спомнят, че включително и по повод на предложения, правени от колеги от моята парламентарна група, съм защитавала тази теза и това е един допълнителен аргумент, поради който аз ще се въздържа по предложението на колегите от “Атака”. Но бих искала да кажа няколко думи за законопроекта на Министерския съвет. Това е един законопроект, за който говорим много отдавна. Няма да скривам, че това е един законопроект, до който стигнахме не толкова леко, включително и след множество разговори с колегите в рамките на тройната коалиция, не защото не бяхме убедени, че този законопроект решава проблемите на една несправедливост в пенсионната система, а защото винаги сме се опасявали, че този законопроект и начинът, по който той решава проблемите на преизчисляването на пенсиите, ще засегне една част от пенсионерите, а друга част няма да засегне.
Мисля, че е ясно за всички, че това ще породи определено напрежение сред хората от третата възраст и то напрежение сред тези хора, които няма да получат увеличение на своите пенсии. Това психологически е обяснимо, но в същото време не е логично, защото няма да получат увеличение точно тези хора, които не са били ощетявани в годините. Не са били ощетявани в тези осем години, в които другите, пенсионирани преди 2000 г., са ощетявани.
Тук стои и един друг, много логичен въпрос и тъй като в тази комисия сме се стремили да си говорим откровено, можем да си го кажем. Проблемът, че най-ниските пенсии, точно най-ниските пенсии няма да получат увеличение. Това действително е един сериозен проблем и то в условията на ръст на цените. Мисля, че това е един допълнителен стимул и тук, в нашата комисия да се занимаем малко по-сериозно с един проблем, който Министерството на труда и социалната политика трябва да решава – проблема на социалните компенсации, свързан с увеличението на цените и ръста на инфлацията.
Ясни са вече в публичното пространство част от тези стъпки, свързани с чувствителното увеличаване на помощите за твърдо гориво, получаването им в пари с намерението да бъдат компенсирани увеличенията, свързани с ръста на енергоизточниците, които също ще бъдат получени в пари. Днес разбрах, че ще има компенсации и по отношение на ползването на вода в рамките на
Но може би е хубаво този комплекс от мерки да ги видим в тяхната цялост в един момент. Говоря за проблем, който като че ли е малко далеч от проблема,
Нахвърлям всички тези проблеми, за да подчертая още веднъж, че това беше едно не толкова леко политическо решение. Но аз съм дълбоко убедена, че това е едно справедливо политическо решение и без всякакви колебания ще гласувам “за” неговата реализация.
Благодаря.

Заповядайте, доктор Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Лазаров, уважаеми колеги!
Ние трябва да мотивираме нашата позиция, тъй като тя ще изглежда в известна степен парадоксална. Затова аз искам да кажа няколко думи.
По отношение на законопроекта на Министерския съвет можем да кажем, че е закъсняла и частична стъпка. Ние на миналото заседание говорихме по тези въпроси. Далеч сме от европейските пропорции.
Но законопроектът ще го подкрепим.
По отношение на законопроекта на колегите от “Атака” също ще го
Ако гледаме изходните позиции по отношение на принципи и технология, естествено не би трябвало да го подкрепяме. Но това, което е важно освен принципите и технологиите, това е съдбата на хората.
По мои общи разчети българската държава вече е компенсирана от Европейския съюз с над половин милиард лева. Ако само 10 процента от тези средства бяха използвани от българското правителство за една комплексна програма – социална, компенсации, преквалификация – изобщо да бъде взет предвид жизненият проблем на хората, който между впрочем много добре е отразен в становището на двата синдиката, които са в правото си да защитават работниците и служителите, всичко това показва, че българската държава не си е свършила работата. Тя има изключително тежък ангажимент и е в дълг към тези хора, които са работили с различен стаж в атомната електроцентрала.
Нека да кажем, че нашите колеги от “Атака” са в правото си да използват стъпки и инструменти от арсенала, с който ние разполагаме. Ние от опозицията не можем да принудим българското правителство да си върши работата и, когато не си върши работата, могат да се използват такива парадоксални политически стъпки, които са и в разрез с принципите, за да се покаже на българското правителство, че българската държава не може повече да върви непрекъснато след събитията. Българската държава изглежда като една непрофесионална пожарна команда, тъй като непрекъснато стават проблеми от несвършена работа, бихме го казали на обичайния език – от некадърност – и ние сме пожарната команда, която непрекъснато гаси такива пожари. Това е класически случай – затворени блокове от преди години, българската държава си е получила парите. Обаче за хората, които плащат цената, няма грижа.
Затова в момента единственият адекватен подход беше да има законопроект от колегите, който е парадоксален, нарушава принципите в определена степен. И веднага се вади проекта на правителството за комплексна програма за решаване на проблемите. А трябва ли да чакаме ние нашите колеги от мнозинството да кажат: ние ще препоръчаме, ще изискаме, ще направим. Тъй като ние вече сме живели в светлото бъдеще, на никакви такива приказки и заявки не вярваме, особено в последната година от мандата на това мнозинство.
Затова аз като представител на опозицията ще подкрепя този законопроект с ясното съзнание, че нарушаваме принципи, но за нас са най-важни животът на хората, техните проблеми, социалният им статус, безперспективността, която имат и, ако искаме тези хора и техните деца да не напускат България като поредна вълна, трябва да има грижа за тях. Нашият вот за законопроекта
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Колчаков. Господин Мръцков пожела думата за реплика. Заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, уважаеми колеги, господин Колчаков! Не забравяйте кой взе политическото решение за закриване на блоковете. Много добре си спомнете кой го взе това решение, кога беше приет Кодексът за социално осигуряване. Когато държавата поема ангажименти, следващите правителства трябва да ги изпълняват. Кодексът за социално осигуряване беше приет при правителството на СДС и след решението да бъдат закрити блоковете. Вие трябваше да приемете мерките. Мисля, че не трябва да се крием зад това кой е взел политическото решение. Политическото решение за закриване на блоковете е взето много отдавна като гаранция за влизането на България в Европейския съюз. Решението беше взето преди приемането на Кодекса за социално осигуряване. Защо не набелязахте мерки още с приемането на Кодекса за социално осигуряване, като се знаеше, че тези блокове на Атомната електроцентрала ще бъдат
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков. Заповядайте, господин Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Ще направя само един кратък отговор.
Господин Мръцков, темата на дебата не е кой е виновен. Аз признавам, че всички сме виновни. Тук е безплодно ние да разделяме вината. Проблемът е следният. Имаме реалности, с които трябва да се справяме като предизвикателство. Няма как вие да очаквате от нас ние да поемаме ангажимента защо преди осем години не сме свършили работа. Каквото сме могли, направили сме го. Въпросът е от 2001 г. насам и особено последните една – две – три години, в които дойдоха поредните компенсации за затваряне на ІІІ и ІV блок, какво е направено. Не е направено на масата абсолютно нищо. Хората имат проблеми, има безперспективност, двата синдиката, които са общественият гарант за защита на техните интереси, са написали ясно становище и ние ще го подкрепим. Така че топката е във вашето поле. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков. Колеги, моля ви да говорим по законопроектите, а не за политическите решения за затваряне на Атомната електроцентрала – Козлодуй. Заповядайте, госпожо Банкова. Имате думата.
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател. Сега, когато започваме да берем последиците от това, че предишното Народно събрание с 239 народни представители произнесе присъдата за закриване на АЕЦ – Козлодуй, сега да връщаме топката много назад, е нецелесъобразно. Последните две – предишното и настоящото българско правителство затвориха Козлодуй.
Аз ще подкрепя този законопроект за работещите в Козлодуй, защото, както каза господин Колчаков, всички тук сме виновни. Само не съм съгласна с това, че сме получили компенсации за Козлодуй. Нищо не сме получили, милиарди са загубите, милиарди. Ако Вие признавате за компенсации тези подхвърлени няколко стотин милиона, както ни подхвърлиха няколко стотин милиона за Иракския дълг, това е смехотворно. Законопроектът на Министерския съвет за увеличаване на пенсиите. Аз, както и цялото българско общество все още чакаме един мотивиран отговор защо тази драстична несправедливост като разлика в размера на пенсиите се прави в последната година от управлението на една политическа сила, при положение, че имаше предложение още преди две години и половина този проблем да се реши или да започне дебат и да се предприемат мерки за неговото решение. Две години и половина моето предложение беше отхвърляно като екзотично и крайно нецелесъобразно за повишаване пенсиите на тези, които са пенсионирани с много по-ниски пенсии. Тъй като досега, когато говорим за повишение на пенсиите, и Министерството на труда и социалната политика в лицето на госпожо Масларова, и всички други представители на управляващата коалиция говорят за проценти, аз искам да ви попитам нещо, което ми поставиха като задача хората в моите приемни дни в Плевенско. Те ми казаха така: искаме да знаем какво означава 10,35 процента увеличение. Преведете ни го – казват те – на езика на парите, на левчетата и на стотинките. Разделено на 30, колкото са дните на един месец, това означава 50 – 60 – 80 ст. на ден. Следващото увеличение, което ще направите от 1 октомври – тук чета пред мен една публикация във в. “Земя”, пише, че увеличението ще бъде 9 процента. Може ли да ми преведете в левове и това. Колко се пада на ден?
Възрастните хора искат да им се говори не в проценти, защото така е много лесно. Искат да им се каже: тези проценти колко пари означават на месец и респективно на ден.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Вие спекулирате!
СТЕЛА БАНКОВА: Не спекулирам! Вие сами знаете, че хранителните продукти се вдигнаха 25 процента, колко се вдигна токът? Тези компенсации, за които говорите, ще обхванат една група пенсионери. Но нали знаете, че има една граница от еди колко си лева надолу, под която могат да получат компенсации. А знаете ли колко стотици хиляди пенсионери с 50 стотинки, с лев надвишават тази ваша граница? Каква е разликата между битовите, социалните потребности на човек, който влиза в тази граница за подпомагане, по мое скромно мнение – символично – и другите стотици хиляди, които с 50 ст. надвишават тази граница. Моите приемни са пълни с такива хора. Аз имам десетки такива жалби и няма начин и вие да нямате. Моля на този въпрос да ми се отговори – в пари какво означават тези проценти на месец и на всеки един ден и какво могат да покрият. Каква е съдбата на тези, които не влизат в тази рамка, в този праг от сума, която вие представяте.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Каквато и да е рамката, все ще има хора извън рамката.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Винаги има такива случаи. Дайте идея.
СТЕЛА БАНКОВА: Госпожо Драганова, аз моите идеи съм ги давала шест години. Вие давате ли си сметка, че при тези цени на лекарствата, при 25 процента увеличение само на храната, олиото е над 100 процента, водата още се показва нагоре, какво ще направите?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Банкова, сега говорим за
СТЕЛА БАНКОВА: Моля да ми дадете отговор, защото това, което ми кажете, аз после ще го кажа в приемните ми дни. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Банкова. Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател, уважаеми колеги! Отново ще кажа, че аз уважавам желанието на госпожа Банкова да демонстрира на всяко заседание тук и в пленарна зала своята социална ангажираност към проблемите на хората, но смятам, че ние не по-малко през този период макар и депутати от един мандат сме се стремили да сторим това, което тя очаква и иска от нас. Ние не говорим в случая за повишаване на пенсии, а говорим за преизчисляване, което слага справедливост по отношение на хората, които са се пенсионирали в един предишен период със същата професия, със същия трудов стаж, със същия коефициент, и с всички равни показатели и получават различна пенсия. Има съществена разлика, защото те са работили в друго време.
Така че ние трябваше да отговорим на потребностите на хората и го правим сега. Но искам да Ви кажа и друго, госпожо Банкова. Ако си спомняте, ние сме направили и друга стъпка. Спомнете си, когато ние отделихме социалната пенсия и реалната пенсия за трудов стаж и възраст и ги поставихме на различна база. Иначе реалната пенсия никога нямаше да може да се променя с такива стъпки. Но Вие и това не сте го видели. А що се отнася до границата или прага на достъп до съответната социална придобивка или подкрепа от страна на правителството, на държавата, няма как да няма праг. Това, което Вие днес изповядвате, предполага, че всички, които получават някакви доходи, ще могат да получават и някаква социална подкрепа, щом няма да има праг. Този праг се качва непрекъснато. Той е бил много по-нисък преди две – три – пет години, сега е по-висок в зависимост от средната работна заплата, от средната пенсия, от средния осигурителен доходи и т.н. Няма как обаче да няма въобще праг и това е справедливо. Затова същото нещо, за което пак трябва да признаете, през 2006 г. направихме две стъпки на увеличение на пенсиите с диференциран подход спрямо размера им. Така че, ето, това е социалната справедливост. А, че
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Имаме два законопроекта за изменение на Кодекса за социално осигуряване. По повод този на Министерския съвет бих искала да кажа, че се прави една стъпка, не са всички възможни стъпки. Прави се една стъпка, по която умуват експертите – поне аз доколкото познавам този проблем – поне от пет-шест години в България се търси как да се намали несправедливостта относно разделението във времето на пенсиониралите се особено преди 2000 г. и пенсиониралите се след 2000 г. Мисля, че това е справедливо да се направи. Това е дебатирани нееднократно, а също така и финансовият ресурс е осигурен. Няма да повтарям аргументите, които дадоха господин Христосков и всички други. Затова ние ще подкрепим този законопроект. Участвали сме в дебатите и споделяме неговата необходимост.
Искам да обърна внимание върху мотивите на Министерския съвет, където според мен некоректно е написан много важен текст, освен аз нещо да съм изпуснала нещо в промените на Кодекса за социално осигуряване. В мотивите пише, че са направени промени в Кодекса за социално осигуряване, съгласно които пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се индексират ежегодно от 1 юли с решение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт и пише: “с процент в съответствие с нарастването на осигурителния доход и с индекса на потребителските цени през предходната година”. Първо, не знам за такъв процент. Знам за 50 процента от нарастване на осигурителния доход и 50 процента от ръста на инфлацията. А така, както е написано, няма процент. А той е много точен – нито 51, нито 49 процента. Второ, не знам кой специалист сложи точен знак на тъждество между индекса на потребителските цени и инфлацията. Това също не е съвсем коректно. Така че обръщам внимание на вносителите за този текст в мотивите. Това е за този законопроект. Ние, членовете на комисията от парламентарната група на НДСВ, ще го подкрепим.
По законопроекта на колегите Деница Гаджева и Митко Димитров, ще кажа, че оценяваме усилията, които са направили, с нещо да се помогне за преодоляване на социалните последици от закриването на ІІІ и ІV блок, но, когато има едно заболяване – тук има доктори – и то се лекува с погрешно лечение, има погрешна диагноза, нищо няма да допринесем в тази област. Даже рискуваме хора, които са на 36, на 37 години да им предложим да се пенсионират, което просто е парадоксално. Така че не е това мярката. Има създаден специален социален фонд за закриване на АЕЦ – Козлодуй, в който в момента има 870 млн. лв. Друг е въпросът дали се мисли как по най-рационален начин да се прави преквалификация, социални програми, регионални програми за заетост и т.н. Не съм съгласна с методите на социалното осигуряване пенсионното осигуряване и пенсиите да ги гледаме като държавна помощ, колкото и у нас те да са станали в голяма степен държавна помощ с 2-та млрд. лв., които даваме от бюджета на пенсионната система за 2008 г.
Така че смятам, че проста не е разумно да нарушаваме принципите на социалното осигуряване с този законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова. Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
МИТКО ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Вие вече имате един такъв казус, който навремето сте решавали с миньорите. Това, което сме предложили, не е новост. Миньорите, когато трябваше да бъдат пенсионирани, имаше точно определен казус по какъв начин да бъдат компенсирани и много от тях се пенсионираха предварително. Има зададен срок до края на 2009 г., който казус продължава да съществува. Така че нашето предложение не е някаква новост в този закон. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димитров. Колеги, има ли други желаещи за изказвания? Господин Христосков и господин Мирославов желаят ли да вземат думата, за да отговорят на поставените въпроси? Докато се концентрирате, ще използвам времето да кажа няколко думи и аз.
Преди няколко време бях обещал пред себе си никога да не говоря за въпросите на ранното пенсиониране, като госпожо Гонева и като господин Митко Манолов, който също беше обещал след едно заседание в пленарната зала, а сега виждам какво пише в становището, което естествено има право да го прави. Сега съм изкушен и няма да говоря по същината на законопроекта, а по принцип. Какво искам да кажа?
Първо – по законопроекта на Министерския съвет. Категорично не приемам двете, изведени пред скоби като че ли думички “несправедливост” и “стари пенсии”. Ако искате, на тази тема мога да говоря доста време и доста продължително. Ако има несправедливост, тази несправедливост е, че се взеха решения от всички тези правителства, от всички тези парламенти след 2000 г. индексациите да стават не по швейцарското правило, което има за цел точно да компенсира ръста на осигурителния доход и раста на потребителските цени или индекса – вярно е, че има разлика и тя е съществена, но това е друг проблем – а решението беше да се компенсира предимно инфлацията – 75 процента инфлацията и 25 процента ръста на осигурителния доход. Оттам дойде тази разлика, за която спомена и господин Христосков от 30 процента. Иначе през 2000 г. всички пенсии бяха преизчислени на базата на осигурителен доход 180 лв. и колко стотинки.
На следващо място, аз изобщо не подлагам на съмнение добрите намерения на колегите от комисията, а и не само на колегите от комисията, а и на вносителите на законопроектите. Очевидно е, че те полагат усилия по някакъв начин да бъдат решени тези въпроси. Но тук може би е мястото да кажем, че дискусията по двата законопроекта веднага води до решаването на всички проблеми в България в обществения живот от осигурителната система. Господин Иван Нейков казва, че това е една цинична система. И наистина е така: събира пари по определени правила. Говоря за система за социалното осигуряване. След това ги раздава по други правила, които се приемат тук, в пленарната зала и в Комисията по труда и социалната политика.
Сега какво трябва да направим? При всяко увеличение на цените, да правим преизчисляване на пенсиите? Швейцарското правило какво казва? То включва 50 процента от ръста на цените и 50 процента от ръста на осигурителния доход. Тоест, идеята за компенсиране там е налице. Ако искаме, когато съкращаваме предприятия, ликвидираме производства с политически – правилни или неправилни, каквито и да са – решения, не може осигурителната система да решава всички проблеми на държавата. Може ли да решава тя проблемите на заетостта, може ли да решава проблемите на доходите? Не, няма как да го направи. Ако при всяко повишение на цените всеки месец веднага го включим в преизчисляването на размера на пенсиите за следващия месец, аз съм сигурен, че тази система ще издържи не повече от три месеца. Давам ви гаранция за това и мога да ви представя разчети. Ако искаме да решаваме тези проблеми, много ви моля да ги решаваме с другите инструменти на държавата, с конституционните инструменти, с други защитни мрежи на държавата – социално подпомагане, енергийно подпомагане и т.н., и т.н. Да се използват всички други възможности. Но това са основни нещо, които в тази комисия сме коментирали много пъти. Струва ми се някак си неестествено отново да се връщаме на тази базова позиция. Базовият ни лагер в социалната позиция е този. Оттам тръгваме. Ако искаме да запазим тази система, а не да се правим на щедри и да стигнем до 3 лв. пенсия или колко бяха, трябва да спазваме определените принципи.
Само за информация ще кажа следното. За какво работодателите внасят тези 12 процента в професионалните фондове? За какво ги внасят? За да се пенсионират по-рано? Нали ранното пенсиониране го прехвърлихме във втория стълб? Затова ги направихме и тези професионални фондове, за да имаме възможност при десет години първа категория труд осем години по-рано за мъжете и жените да се включат в професионалните пенсионни фондове, за да могат да получават професионална пенсия.
Още повече в становището на Консултативния съвет по законодателство е казано – не знам дали е вярна тази цифра, вероятно е проверена, госпожо Митрева може да каже, защото тя участва в този съвет – три пъти по-висок е осигурителният доход на хората, които работят в енергетиката, което означава, че тяхната професионална пенсия ще бъде много по-висока от тази, която се получава от държавното обществено осигуряване.
Колеги, много ви моля да разберем една истина. Истината е тази. Искаме да има гарантирана пенсия и след това да работим където намерим за добре. Пак ви казвам, никой няма нищо против намеренията. Очевидно е, че колегите вносители изхождат от най-добри намерения. Въпросът е обаче за пореден път да кажем това, което и господин Димитров каза много точно: веднъж отворихме вратата и когато отворихме вратата, тогава аз и други колеги казахме, че през тази врата кандидатите да минат ще бъдат много. Аз изобщо не се учудвам, че идват такива законопроекти и ще продължат да идват особено след 2010 г.
Колеги, добре е да помислим за тези, които няма да получат това преизчисляване, както каза и госпожо Михайлова. Само че, когато говорихме тези неща, включително и на политическо ниво, тези неща бяха казани. Това е изборът на управляващата коалиция, защитаваме този законопроект. Естествено, че аз многократно съм си казвал мнението. Но това, което се приеме, се приема. Което не се приеме, ще се приеме със следващия законопроект.
Има ли други мнения? Заповядайте, господин заместник-министър. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов, за толеранса, за да систематизирам отговорите на въпросите, които бяха зададени. Аз ще започна от там, откъдето Вие завършихте. Изцяло се солидаризирам с позицията, която изразихте. Ние през цялото време отчитаме и сме заинтересовани за проблемите на хората и търсим тяхното решение. Мисля, че с всички действия, които до момента сме предприели, ние сме го показали.
Категорично не мога да се съглася с твърдението на господин Димитров, че от Министерството на труда и социалната политика не предлагат нищо ново. Напротив, това е една съществена промяна в условията за придобиване права на пенсия. Това е нова категория труд, нови условия за придобиване право на пенсия.
Какви възможности имат в момента тези лица? Тези лица и в момента работят и – пак повтарям – никой не е против това, че получават право на пенсия при по-облекчен достъп, отколкото всички останали. Имат право на осигуряване в професионални пенсионни фондове и там имат право, ако са при условията на първа категория труд, да се пенсионират осем години по-рано, а, ако са в условията на втора категория труд – три години по-рано. Така че те имат тези възможности и сега.
Също така ние не сме наясно дали става дума за масово съкращение. Ако има масово съкращение в това предприятие, има друга процедура, съобразно която има определени срокове, които следва да се спазват – предварително да бъде уведомено Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта, да се разработят съответни планове и програми, така че да могат да се посрещнат потребностите на тези хора.
И пак подчертавам, в условията на относително най-ниска възраст за пенсиониране в страните от Европейския съюз, в условията на непрекъснато нарастващ демографски натиск, в условията на наличие на все пак доста значим обхват на хората, които могат да се пенсионират твърде рано, ми се струва, че едно подобно предложение не отговаря на нито една от политиките, които се предвиждат в Европейския съюз – нито по отношение на финансовата устойчивост на пенсионната система, нито по отношение на мерките и стимулите, които са свързани с удължаването на трудовия живот, а още повече и тези, които ние предлагаме и прилагаме в последните години.
Така че, дайте да търсим решението в правилната му посока. Налице са множество програми и мерки за заетост, налице са и множество възможности за квалификация и всички биха могли да се възползват от тези възможности. Успоредно с това в рамките на този § 4, който е преходен, има два относително дълги преходни периоди и те бяха приети в началото на тази година. И тези срокове хич не са отдалечени. Единият е 2010 г., а другият е 2014 г. Ако имаме налице хипотезата, за която Вие говорите, просто това трябва да се преразгледа. Нека да кажем и следното нещо. Ние наистина трябва да бъдем заинтересовани от съдбата на всички. Ако ние допуснем разширяване на обхвата на хората, които се пенсионират рано, какъв сигнал даваме към всички останали, които се трудят? Веднъж тези, които са се трудили в същата професия, веднъж и останалите, които и в момента продължават да се трудят, в какви условия ще ги поставим? Защото за всички трябва да е ясно, че ранното пенсиониране означава повече средства от съответните бюджети и ограничава възможностите за други мерки и политики по отношение на всички останали граждани. Затова ми се струва, че трябва да преразгледаме още веднъж този въпрос. По отношение на въпросите, които бяха свързани със законопроекта на Министерския съвет, искам да кажа, че Министерският съвет, правителството като цяло и управляващата коалиция демонстрираха нееднократно, че това, което предприемат в областта на пенсионната система, е свързано с един плавен, постъпателен преход, не е елемент на предизборна кампания, каквито и да са желанията у представители на различни политически сили да експлоатират тази хипотеза. Знаете, че още в самото начало на управленския мандат бяха проведени поредица от срещи и дискусии по отношение на предизвикателствата пред пенсионната система и в рамките на тези дискусии участваха както представители на различни политически сили и различни министерства, така и представители на социалните партньори, така и представители на организациите, работещи и защитаващи проблемите на възрастните хора и пенсионерските организации. В рамките на тези дебати се постигна споразумение за определени стъпки, които следва да преследваме.
Ако се върнем преди две години, ако тогава бяхме приели този акт, който предлагаме сега, той щеше да засегне една много малка част от пенсионерите, които получават пенсия. Той тогава не беше изгоден за тях и увеличението, което щяха да получат, щеше да бъде още по-малко и затова не беше изгодно. Затова през 2006 г. предприехме тези промени и на два пъти увеличихме пенсиите – от началото на януари и през юли диференцирано и след това от 2007 г. увеличението беше предприето на два пъти по 10 на сто. Струва ми се, че то показа своите резултати. Всички получиха съответното увеличение. И това е отговор на въпроса “защо точно сега правим тази стъпка”. Защото точно сега проблемите бяха идентифицирани и анализирани в тяхната цялост, защото точно сега се видяха всички техни ефекти и се минимизираха, доколкото може да се твърди, че имат отрицателни ефекти. Що се касае до техническия въпрос, който беше зададен за наличието на преходен период, мога да кажа, че параграфът е преходен, защото касае еднократен акт и актът е точно в тази година. Разписан е по този начин, за да може всеки един пенсионер, когато го прочете, да може да направи съответното изчисление на своята пенсия. Както за прилагащите, така и за тези, които имат други, дори и любителски познания и интереси върху тази област, да могат лесно да се ориентират. Затова е този текст е написан в преходен параграф. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Господин заместник-министър, кажете защо има разлика и дали увеличението е 33 или 18 лв. Заповядайте, господин заместник-министър. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Що се касае по отношение на мотивите в законопроекта, аз приемам съображенията, които спомена госпожо Христова. Може би недостатъчно добре са описани мотивите в законопроекта. Идеята на описанието беше, че с промени в кодекса се даде по-голяма тежест на нарастването на средния осигурителен доход. Но приемам, че това е грешка в изписването на мотивите.
По отношение на средното увеличение ще кажа, че не са 33 лв., защото тези разговори и изчисленията, които касаеха тези 33 лв., бяха преди самото усъвременяване на пенсиите от 1 юли. Но в момента средното увеличение на пенсиите в пари, както Вие се изразявате, госпожо Банкова, ще бъде над 22 лв., като в зависимост от групите това увеличение ще бъде с 36 лв., на други – 23, на някои – 19 лв., 25 лв. и т.н. Но това са средни стойности пак в рамките на съответните групи и категории. Индивидуалната пенсия на всеки един ще има различно увеличение. Не се предвижда промяна на индивидуалния коефициент. Така че средното увеличение на пенсиите е над 22 лв. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър. Заповядайте, госпожо Банкова. Имате думата.
СТЕЛА БАНКОВА: Уважаеми колеги, една минутка – емоционална. Гледам и не вярвам на очите си. Чета тук днешната преса и искам да попитам следното. БСП е взела решение да подари на всеки пенсионер по един GSM. Това е една изключително екзотична и много авангардна идея. Предполагам, че българските пенсионери ще ви ръкопляскат на това. Но дали това влиза в тези впечатляващи суми, които беше така добър заместник-министърът да ни съобщи? Дали родителите на тази мащабна идея си дават сметка, че възрастните хора вместо този GSM ще предпочетат равностойността на този GSM, за да си купят лекарства и хляб? Но все пак поздравявам колегите и тепърва в българската преса и в обществото ще се обсъжда тази идея – държавата ще осигури за всеки пенсионер по един GSM. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Банкова. Заповядайте, господин Дамянов. Имате думата.
АНАСТАС ДАМЯНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Казвам се Анастас Дамянов и съм председател на един от синдикатите в АЕЦ – Козлодуй. Присъствам на заседанието на тази комисия, за което благодаря, че бях поканен, но не искам да дебатирам с Министерството на труда и социалната политика този проблем и с Националния осигурителен институт, тъй като трудно ще намерим общ език.
Аз съм един от хората, който вече шест години се опитва да го разрешава. Госпожо Драганова е права дотолкова, доколкото в света няма такава практика, тъй като правовите държави носят отговорности за взетите си решения. Когато се закриват атомни централи по света, а много страни закриха такова, те поемат този ангажимент, създават фондове, компенсират работниците и те после се оправя кой както може. В законопроекта, както обяви Министерството на труда и социалната политика, твърдението е неправилно, че той иска нещо да промени и да създаде нещо ново. В § 4 от Преходните и заключителните разпоредби има прецедент, който се опитва да реши даден проблем, който е следствие на някакво решение. Действително вие сте прави, че този проблем можеше да бъде решен. С предишното правителство четири години ние се опитвахме да го решим по естествения му начин, както се решава в нормалните страни, като се разработи програма за отстраняване на социалните аспекти при закриване на тези блокове. Проблемът стигна до ниво Министерство на енергетиката, оттам отиде в Министерския съвет и някъде вече умря, не съществува. Четири години нищо не се направи.
Сегашното правителство не предвижда да създава и да финансира такава програма, макар че Европейският фонд за извеждане от експлоатация на І до ІV блок в свой документ има едно изречение, записано за отстраняване на такива социални последици. Но вече стана късно. Именно заради според нас единственият възможен вариант е този законопроект. Ние шест години водихме дебати и губихме време. Следващата година АЕЦ – Козлодуй получава лиценз за извеждане от експлоатация. Това означава, че тези блокове вече минават в нов режим, работниците стават излишни. Министерството на труда и социалната политика твърди, че има програми и възможности работниците да се преквалифицират. Можете да преквалифицирате работници, които са работили някаква работа, която не е строго специфична. А когато 20 години един човек е работил определена работа, която никъде на друго място не се прилага в България, не знам как ще се преквалифицира този работник.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А след 20 години работа този работник не може ли да се пенсионира?
АНАСТАС ДАМЯНОВ: При приемане на предложението по законопроекта – може. Вариантът, който се предлага с този законопроект, е не да създаде проблеми на Националния осигурителен институт и на Министерството на труда и социалната политика, на държавата. Той дава възможност да се реши един проблем, който шест години вече не може да се реши и не се решава. При него е записано едно – единствено условие: когато работниците останат без работа, тоест, ако настъпи процедурата на съкращение. При извеждане от експлоатация, при получаване на лиценз за закриване на блоковете, тези работниците и служителите стават излишни. Те или ще отидат да работят в предприятията, които ще извеждат от експлоатация централата, или ще останат на улицата. Те не могат да се преквалифицират за това малко време. Шест години беше достатъчно време и да създадем програми, и да създадем фонд, и да ги преквалифицираме. Ние това не го направихме. Предишното правителство не пожела. Това правителство също не е подготвило такива средства. В рамките на няколко месеца такава програма не се създава. Заради това този законопроект е единственият изход според нас, който виждаме. Относно финансирането на тези средства. Националният осигурителен институт винаги възразява, че няма да има средства. Средствата от професионалните фондове, които сега в момента се натрупват, не са достатъчни. Аз знам, че такъв законопроект е разглеждан през 2006 г. и вашето становище е все в тази насока. Средствата, които се натрупват в професионалните фондове по сега съществуващия закон за тези работници, които предсрочно ще се пенсионират, отиват в Националния осигурителен институт. Тоест, Националният осигурителен институт няма да финансира на 100 процента тези пенсии, а ще ги финансира с някакъв определен процент. При сега съществуващото законодателство и при възможностите, които има Министерският съвет, Министерството на труда и социалната политика, няма никакъв проблем Министерският съвет да задели такива средства, след като настъпи това условие, и тези средства да бъдат внесени в Националния осигурителен институт, за да покрият разликата в пенсията до придобиване на право по съответната категория и ранното пенсиониране от няколко години.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Как ще стане от професионалните фондове? АНАСТАС ДАМЯНОВ: Смисълът на професионалните фондове е тогава, когато можеш да се пенсионираш при тях.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А работодателите дали са съгласни с тази схема? Защото те внасят тези пари!
АНАСТАС ДАМЯНОВ: Но при сега съществуващия закон те отиват в Националния осигурителен институт. Пенсионираш ли се по категория, така става.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Дамянов. Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
МИТКО ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Мога ли да направя само едно допълнение? Понеже стана въпрос тук, че ние отваряме голяма врата, от което ще се възползват много хора. Ние не правим промени за цял сектор, например сектор “Енергетика” и да кажем, че искаме тези хора да се пенсионират по-рано. Ние точно сме определили първия контур на АЕЦ – Козлодуй. Една смяна в първи контур не знам колко хора има, не знам колко смени има и как става въртележката между самите смени и почивките и отпуските. Оттам нататък до земетръсите и разни други – не знам тези хора да бъдат повече от 10 човека. В един момента се оказа, че това са наистина специалисти, които не могат да се преквалифицират, когато станат на 45 години. Това са професии, които изискват съответно високо образование. Знаем, че те се приемат във висше учебно заведение с най-високи оценки и оттам излизат с най-добра квалификация. Така че тези хора не са толкова много, както навремето направихме за работещите в миннодобивната промишленост и разни други. Това не е сектор. Това е много специфична професия, където хората са буквално екзотични. Така че ние искаме да помогнем на тези хора. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димитров. Заповядайте, господин Георги Димитров. Имате думата.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Имам кратка реплика.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не, не може реплика към министър и заместник-министър. Можете да направите някакъв коментар.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Добре, ще го направя под формата на коментар. Господин Лазаров, чест и почитания за ораторските Ви възможности. Одеве попитах нещо кратичко и ясно. Добре, нецелесъобразно е да ги пенсионираме тия хора по-рано. Но дотук не чухме никаква алтернатива и не чухме вълшебната думичка, която трябваше да каже Министерството на труда и социалната политика – каква компенсация да дадем на тези хора, така че, като не ги пенсионираме по-рано, поне да ги компенсираме по подобаващия начин. Защото ще се съгласите с мен, реално погледнато, бармани и сервитьорки не можем да ги направим, колкото и да ги преквалифицираме тези хора. В никакъв случай. Така че, пак питам. Някаква алтернатива дотук подготвило ли е Министерството на труда и социалната политика по въпроса? Има ли такова нещо или няма? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Димитров. Заповядайте, господин Гочев. Имате думата.
НИКОЛА ГОЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Мисля, че дебатът почти е приключил и започваме нов може би, защото късно дадохте думата на представителя на АЕЦ – Козлодуй. Според мен трябва да подходим така: тежък труд, сложен труд, но тъй като се взима едно политическо решение, решаваме, че трябва да бъдат пенсионирани. Ако не се закриваха блоковете, щяха да продължават да работят там. Но тъй като се закриват блоковете, трябва да се пенсионират. Според мен подходът не е правилен. Това беше казано от Вас, господин председател, и от други народни представители тук. Ние трябва да се насочим с уважението към труда на тези хора и да търсим решаване на техните проблеми. Не мога да сметна, че високоинтелигентни хора не могат да се преквалифицират. Могат, човекът е пластично нещо. Свиква и се нагажда към много неща. Трябва да се търси решаването на въпроса с тяхната реализация, а не в търсене на пенсии. Просто подходът трябва да се смени. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Гочев. Заповядайте, госпожо Гонева. Имате думата.
АСЯ ГОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз бих искала да кажа няколко думи по други законопроект – законопроекта на Министерския съвет. Вече забравих изпратили ли сме ви писменото си становище по него. Нека да кажа, че КНСБ остана бялата врана по това, което се прави. В този законопроект единственото нещо, което ние приветстваме все пак за усилията да се увеличат пенсиите повторно в една и съща година, усилията да се подобри адекватността. Що се отнася до инструментариума, ние не го подкрепяме. Аз съм имала възможност хиляди пъти да говоря тук пред вас, вие знаете прекрасно нашето мнение, обосновавано и аргументирано неведнъж, за това, че правилата на осигуряването изискват да увеличаваме пенсиите, минавайки през формулата за определяне на пенсиите. Но понеже тук много хора говориха за справедливост, аз искам да попитам какво справедливо има в това пенсията на моята майка и на моя татко, който получава над 30 години пенсия, майка ми няма 25 години, да бъдат преизчислени на базата на средния осигурителен доход през 2007 г. и какво да обясня на тези работници и служители, чийто интереси съм длъжна да представлявам и да защитавам, които ще се пенсионират през 2008 г.? Как да им обясня какво справедливо има в това те да се пенсионират при прилагането на същия осигурителен доход от предходните 12 месеца по начина, по който ние ще постъпим през тази година. Взех думата, само за да кажа тези неща, надявайки се да предизвикам размисъл у по-голямата част от депутатите от тази комисия и надявайки се наистина да направим неимоверни усилия през следващата година да направим едно рационално нещо, което да се вписва в правилата за осигуряване. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожо Гонева. Има думата господин Иванов. Заповядайте, господин Иванов.
АТАНАС ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам само да взема отношение по последния етап на увеличаване на пенсиите чрез така наречената формула “преизчисляване”. Трябва да ви кажа, че тя се харесва от нашите хора. Действително се постига принципът на равнопоставеността, изискван и с Кодекса за социално осигуряване. Вземат се предвид двете основни изисквания – доходът и трудовия стаж. Аз така го разбирам и смятам, че това е съвсем правилно и редно. Бих искал само да направя една бележка или предложение, тъй като, доколкото ми е известно, около 400 хиляди души, както каза господин Христосков, няма да бъдат засегнати от преизчисляването, тоест, няма да получат увеличение от преизчисляването. Става въпрос, че тъй като тези хора от тази малка група няма да получат увеличение и от 1 януари, да се помисли най-ниската пенсия от 1 януари 2009 г. да бъде около 130 лв., тоест, около 53 –55 процента, каквото е и сега съотношението към минималната работна заплата. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Иванов. Колеги, преди да дам думата на господин Мирославов, ще кажа, че вероятно не е много правилно да говорим за минималния размер на пенсиите за осигурителен стаж и възраст и за останалите пенсии, но една дума не казахме за максималния размер на пенсията. Ще го решаваме евентуално от 1 януари, предполагам, като му дойде времето, но в закона не пише “1 януари”, а пише “1 юли”. Така че това е един много важен въпрос. Когато говорим за минималните пенсии, задължително трябва да говорим и за максималните пенсии, тъй като това са хора, които са се осигурявали на максималния или близо до максималния осигурителен доход. Изведнъж тук се събираме и казваме, че се грижим само за другите пенсии, защото господин Мирославов измисли тази формула с 35 процента. Разбира се, не я е измислил той, но тогава коефициентът на заместване беше 35 и това си остана. И така две години тези хора не са получили нищо. Не 10 ст., госпожо Банкова, а 1 ст. не са получили. Какво са виновни те, че са се осигурявали върху максималния осигурителен доход?
Господин полковник Иванов ме подсети за това, като каза за равнопоставеността. Тези хора къде ги слагаме в тази дискусия! Тези, които получават максимални пенсии, са внасяли най-много, осигурявали са се продължително време върху максималния осигурителен доход. Те са богати хора – дайте да ги зарежем! ?! Две години правим това нещо. Така че, колеги, трябва да мислим и не само да мислим, а и да измислим нещо, господин Мръцков. Нали така? Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще се изкажа и ще вземе отношение само по предложението за промяна на чл. 104 и следващите - § 4 от Кодекса за социално осигуряване. Аз съм се срещал с господин Анастас Дамянов, мисля, че два или три пъти. Той може да не ме помни, но аз го помня много добре. Трябва да ви кажа, че действително той това от пет-шест години го повтаря. Но в същото време ръководството на АЕЦ – Козлодуй не е съгласно с тази мярка. Виждате, че и тук – за съжаление аз не мога да атакувам нито народните представители, нито да ги критикувам, нито каквото и друго да направя, но тук действително не се знае за колко души става дума. За последните 19 години аз участвах в работата на тази комисия във всичките тези Народни събрания. Въпросът с прекатегоризирането на труда е бил винаги едва ли не на първо място – и миньори, и летци, и балерини, и т.н., и т.н. Но винаги, макар че и синдикатите са взимали отношение – Ася си мълчи, но господин Дамянов е от КТ “Подкрепа”, макар че това няма никакво значение – винаги на тази маса и другаде се е представяло за колко души става дума. Колко души ще се пенсионират и т.н. Спомнете си последния спор за 2010 – 2014 г. – без години, с години и т.н. Тогава все пак бяха посочени някакви разчети. А тук господин Димитров каза, че може би става дума за шест – седем човека, за смяна и т.н. Но за какво става дума? Ако става дума за шест – седем човека, можем ли да променим цял закон? Искам да кажа и още нещо, по-емоционално, както каза господин Димитров. Аз съм от толкова години в този бранш, вече не знам при коя категория за какво става дума. Като слушам миньорите, те освен за миньори за нищо друго не стават. Поне те така твърдят. Балерините и балетистите, за които има непрекъснат натиск да отидат в първа категория труд, твърдят, че абсолютно за нищо вече не стават, само за това стават, за което са се хванали. Както и аз, хванал съм се юрист, само за юрист ставам. Но тук се касае за висококвалифицирани специалисти, поне такива са разговорите ми с ръководството на АЕЦ – Козлодуй от преди една – две години. Те твърдяха, че искат да ги запазят, искат да ги преквалифицират, искат евентуално да ги включат и в “Белене”, тоест, в следващата централа. Аз не съм никакъв специалист, само ви предавам какво съм чул от тях. И, ако все пак този въпрос някой път се преразгледа, защото е гледан един път, би трябвало да се вземе и становището на ръководството на АЕЦ – Козлодуй. Много бих искал да взема отношение по въпроса за преизчисляването на пенсиите, но това означава да споря с Ася Гонева. Но, както каза господин Лазаров, този текст е написан, просто защото няма друг текст в Кодекса за социално осигуряване. Преизчисляването на пенсиите, определено в друг текст, се отнася за нещо друго – преизчисляване на базата на придобит трудов или осигурителен стаж и доход след пенсионирането. А преизчисляването по § 7 беше само мярка за 2000 г. Този текст може да е разписан подробно, но тази подробност позволява – и господин Лазаров го каза – всички да направят добра сметка. Аз преди месец бях поканен на разширено съвещание на Управителния съвет на Пенсионерски съюз `2004 – дано не съм сбъркал името му – и, когато обявих тази формула, за нула време всички си преизчислиха пенсиите. Тази формула е много лесна. Ако приемем, че новият осигурителен доход е 400 – той е малко по-малко, но това за примера ми няма значение – и, ако приеме коефициент 2, тоест, 400 по 2 равно на 800, по 25 години е 200, по 30 години прави 240, по 40 години – 320. Тоест, всеки може да си направи тази сметка. Така че това е един хубав текст.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов. Колеги, имате думата за мнения, въпроси, становища. Заповядайте, доктор Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да отбележа един парадокс, който не очаквах. Нормално е ние да задаваме въпросите и да получаваме информация. Аз нямам упрек към колегите от управляващата коалиция, които са народни представители затова, че поставят въпроса за това, че не се знае за колко хора се касае в проблема, който ние дискутираме. Дори не можем да имаме голям упрек и към колегите, които сме вносители, защото ние, народните представители сме една категория, която от всичко разбира и не сме експерти. Но между нас има две политически лица – заместник-министрите на труда и социалната политика – които трябва да знаят това. Тук искам да обърна внимание на нещо, което е ясно категорично. Ясно е, че няма грешка, като кажем, че АЕЦ – Козлодуй, е 100 процента държавна фирма. Това е ЕАД, което означава, че неин принципал е Министерският съвет. Тоест, и в качеството на разглеждащи законопроекта на колегите народни представители, и в качеството на представители на българското правителство няма как и тук просто е неочаквано заместник-министри да кажат: ние не знаем за колко човека става въпрос. На 31 декември 2006 г. беше окончателното затваряне на ІІІ и ІV блок. Вече минава година и половина. Първите два блока вече са затворени от години наред. Госпожа Христова, която е бивш министър на труда и социалната политика, каза, че има 870 млн. лв. Синдикатите заявяват, че шест години подред те поставят този въпрос и работят по него. Как да го кажа? Когато има средства и проблемът дори не е започнал да се решава, тоест, не е идентифицирано колко човека касае разглежданата проблематика, ние сме в правото си да кажем: добре, по-умереният термин е “липса на добра воля”. Какво е това? Незаинтересованост? Не може представител на правителството да каже: ние не знаем за колко хора става въпрос. Това просто не може така да се казва и няма нужда от дълги речи. Тук трябва да дискутираме въпроса по същество. Ние въобще не сме навлезли в поставянето на въпроса към днешна дата.
Затова ние виждаме, че от позициите, които тук бяха изказани, аз мисля, че ние сме абсолютно в правото си заедно с колегите, които внасят законопроекта, да поставяме така въпроса. Това е абсолютно парадоксален начин, в който действително ние нарушаваме принцип, но това според мен е едно безхаберие, което просто е уникално с толкова годишната си давност. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков. Само ще ми позволите да не се съглася с Вас в две направления. Едното нещо се намира в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, където е казано, че когато се внасят законопроекти, включително и от народни представители, трябва да има финансова обосновка. Такава тук няма. Господин Колчаков, трябва да оцените добрата воля на председателя, защото без тази финансова обосновка аз мога да не подложа на дискусия този законопроект и Вие знаете много добре, че това е така.
На второ място, всеки един народен представител е в правото си да получи тази информации от всички компетентни институции. Ако искате да разберете колко човека работят в АЕЦ – Козлодуй и колко човека касае този законопроект, питайте Министерството на икономиката и енергетиката и те ще ви отговорят. Ако искате да питате и да разберете за колко човека става въпрос, аз не зная дали Министерството на труда и социалната политика или Националният осигурителен институт трябва да знаят колко човека са в предметния обхват на този законопроект.
Ако искате тази информация, можете да я получите от Министерството на икономиката и енергетиката. Ние сме искали становище от Министерството на икономиката и енергетиката, но за съжаление нямаме такова становище.
Колеги, има ли други мнения, други становища? Не виждам. Тогава да пристъпим към гласуване по реда на внасянето на законопроектите.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 854-01-37, внесен от народните представители Деница Гаджева и Митко Димитров на 10.04.2008 г.
Моля, гласувайте този законопроект. “За” – 6, “против” – няма”, “въздържали се” – 10. Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 854-01-37, внесен от народните представители Деница Гаджева и Митко Димитров, не се приема за първо четене.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 802-01-55, внесен от Министерския съвет на 11.07.2008 г.
Моля, гласувайте този законопроект. “За” – 14, “против” – няма”, “въздържал се” – 1. Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 802-01-55, внесен от Министерския съвет, се приема за първо четене.
Благодаря Ви, колеги, за участието в дискусията. Вероятно този законопроект ще влезе до края на седмицата в дневния ред на пленарна зала на Народното събрание. Лека вечер на всички.
Закривам заседанието. (Закрито в 16,50 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Д- Р ХАСАН АДЕМОВ.