Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
П Р О Т О К О Л
На 23 юли 2008 г., сряда, се състоя редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Заседанието се проведе при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 754-01-151 г., внесен от народния представител Митко Димитров на 13 ноември 2007 г.
Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 754-01-54 г., внесен от Министерския съвет на 10 юли 2008 г.
Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 802-01-58, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2008 г
Разни.
Заседанието бе открито в 15.05 часа и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Откривам заседанието на Комисията по труда и социалната политика.
Искам да представя на вашето внимание
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 754-01-151 г., внесен от народния представител Митко Димитров на 13 ноември 2007 г.
Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 754-01-54 г., внесен от Министерския съвет на 10 юли 2008 г.
Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 802-01-58, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2008 г.
Разни.
Който е съгласен да бъде подкрепен дневния ред, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.

По реда на внасяне на законопроектите
ПЪРВА ТОЧКА
Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 754-01-151 г., внесен от народния представител Митко Димитров на 13 ноември 2007 г.
Колеги, вероятно разполагате със становищата от различните институции по този законопроект.
Господин Димитров, имате думата, за да представите внесения от Вас законопроект.
МИТКО ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми гости! Моят проект е много кратък. Не знам доколко е важен, но разбирам, че е много важен. Защото съм получил поне от осем институции мнения, някои от които са противоречиви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Извинете, господин Димитров. Такава е традицията в тази комисия - когато народни представители са вносители на законопроекти, ние задължително искаме становища, така както е записано в нашия правилник. Така че становищата не са по повод на Вашия законопроект, а са по повод на правилника.
МИТКО ДИМИТРОВ: Точно тази ваша методика споделих преди да започне заседанието, че винаги по ваши законопроекти се искат становища от много групи и организации.
В Глава първа „Общи положения” има такава точка в закона „Мандат на представителите на работниците и служителите”, където в чл. 7б единствено предлагам да се добави „за не повече от два мандата”. Мога да изчета целия текст: „Представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 и чл. 7а се избират за срок от 1 до 3 години за не повече от два мандата”.
Тук виждам, че някои от становищата са против, за да не бъде накърнено „демократичното избиране”. Аз не съм против тези хора да не бъдат избирани. Не вярвам, че президентът, при положение че има и той два мандата, може да бъде избиран за не повече от два мандата, логиката по тези становища едва ли не и президентът е недемократично избиран.
Вие сами усещате, че когато мандатите са по-малко, тогава може да има по-голяма представителност от страна на работниците – повече хора да участват в ръководството на техните колективи. Няма да изпадам в политически отклонения затова, че много от представителите вместо да защитават интересите на работниците, обикновено са свързани с управляващата партия или партии, които в момента на власт и искат да бъдат харесвани, затова да има демократичност и да бъде истинска представителността, работникът да избере своя ръководител. Затова предлагам да бъдат за не повече от 2 мандата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Димитров.
Колеги, имате думата.
Давам думата на представителя на Министерството на труда и социалната политика заместник-министър Лазар Лазаров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми да представя нашето становище. Вие вероятно разполагате с него. Аз искам само да потвърдя, че ние поддържаме нашето становище, а то е, че ние не подкрепяме така предложения законопроект.
Защо не подкрепяме така предложения законопроект? В мотивите на вносителя е описано, че е описано, че става дума за мандатност и демократичност. Дори и в момента съществува както мандатност, така и демократичност. Мандатността е от една до три години, а по-голяма демократичност, че тези представители се избират от общото събрание на работниците и служителите в предприятието съвременното трудово законодателство в Европейския съюз и в нашата страна, разбира се, не познава.
Същевременно бих искал да ви информирам, че точно тези разпоредби транспонират изцяло директивата за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите и вътре в нея – самата директива, няма изисквания или забрани, които показват колко броя мандата може да има един представител на работниците и служителите, още повече че в самото експозе – Вие това не го бяхте описали в мотивите Ви, но това, което Вие споменахте, че повече хора могат да участват и да се редуват при представяне на интересите на работниците и служителите, аз мисля, че в крайна сметка самите те трябва да посочат това лице. Няма изискване това лице да бъде техен представител. Може да бъде и друго лице. Не е задължително това лице да бъде и член на съответната синдикална организация.
Така че поради тази причина аз изразявам становището на Министерството на труда и социалната политика, което не подкрепя така представения законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ,господин Лазаров.
Колеги, имате думата.
Господин Манолов, заповядайте.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Благодаря Ви.
Честно казано не разбирам докрай за какво става дума в този законопроект. Има едно нещо, което е извън съмнение, а то е, че с него се правят опити да бъдат ограничени правата на работниците и служителите в тяхното представителство. Щях дълго да мисля, докато не чух тук в рамките на експозето ключовата дума „ръководител”. Очевидно някой си е мислил, че ограничава правата на синдикалните дейци в предприятието в този законопроект, което , слава Богу, няма как да стане с какъвто и да е законопроект, докато България е част от една световна правна система, докато България е член на Международната организация на труда. Ако влезем в същината на нещата, вероятно са пропуснати някои важни неща. Направи се аналогия с избора на президент, само че президентът го избират 6 милиона човека. Президентът е друго нещо. Президентът наистина не бива да стои повече от два мандата. Докато в n-ското предприятие нещата стоят по съвсем различен начин. В n-ското предприятие работят един ограничен брой работници и служители. Ако изследваме структурата на българските предприятия, ние ще видим, че не е сред най-често срещаното предприятие това, в което 50-100-тина човека, в което възможността да намериш качествени хора, които да те представляват на това ниво с всичките вменени от закона функции, не е кой знае колко голям.
Искам да обърна внимание, че тези хора, бидейки работници и служители, имат съвсем други основни занимание. Те имат основното занимание да изкарват хляба си на работното си място. Тази им функция е допълнителна. Тази им функция изисква от тях допълнителна подготовка, за което не всички хора в рамките на n-ското предприятие такова, каквото е в България, ще бъдат годни, ще бъдат въобще пригодни.
Разбира се, има опасението, че може да се създаде работническа аристокрация в едно предприятие. Тези опасения не са докрай неоснователни. Но не е този начинът, по който тези опасения ще бъдат снети.
Честно казано не намирам никакви причини да бъдат правени промени точно в тази част, касаеща работническото представителство н предприятията на ниво информиране и консултиране с всички аргументи, които изтъкнах дотук. Ние сме внесли писмено становище по въпроса, така че моята молба към вас е да намерим някакъв друг начин да се противопоставим на създаването на работническа аристокрация в предприятията. Този не е добър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Манолов.
Колеги, имате думата.
Господин Димитров, искате ли да кажете нещо допълнително?
МИТКО ДИМИТРОВ: Запознах се със становищата. Може би ще си призная, че юристите са направили грешка. Ако ми позволите, ще си оттегля законопроекта. Грешката е тук в първата дума – сега забелязах, че чл.17б е „представителите”, затова говорим за малко различни неща, грешката е, че те са го възприели като „председателите”.
Оттеглям законопроекта си, ще го оттегля и писмено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Трябва обаче писмено до председателя на Народното събрание, иначе ще трябва да го гледаме тук на второ четене.
Колеги, тогава преминаваме по

ТОЧКА ВТОРА
Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 754-01-54 г., внесен от Министерския съвет на 10 юли 2008 г.
Господин Лазаров, заповядайте, за да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми да представя на вашето внимание Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Законопроектът предвижда основни изменения в две посоки. Първата посока е свързана с транспониране на директиви в резултат от членството на България в Европейския съюз. В рамките на тази рубрика има няколко изменения в Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Те са свързани с възможността и въвеждането на период, през който трябва да бъдат отчитани изпълнението на задълженията и въведеното законодателство в нашата страна в областта на здравословните и безопасни условия на труд и свързаните с рамковата директива няколко специални директиви. Ако е необходимо, ще ги изброя всичките. Те са свързани със закрилата на младите при работа, със срочните трудови договори, с други условия на труд, като основното, което се въвежда е, че някои от тези специални директиви, имат различен срок на отчитане. А някои нямат такъв.
С изменението на рамковата директива се въвежда един-единствен срок и този срок е 5-годишен, тоест унифицира се срока за докладване по всички тези директиви. Това е едно от предложенията.
Другото изменение в областта на директивите и членството на България в Европейския съюз е свързано с транспонирането на друга една директива, съгласно която когато майките се върнат от отпуск при бременност и раждане и при отглеждане на малко дете, следва да получат такива условия и такава работа, която е сходна с тази, която са заемали преди тяхното излизане в отпуск.
Във връзка с това предвиждаме и сме предложили изменения в Закона за защита от дискриминация, защото става дума именно за право и за съответно равни възможности на майката, когато се върне след отпуск за бременност и раждане.
Другата посока за изменение в Кодекса на труда са свързани с повишаване статута на инспекторите по труда с повишаване и разнообразяване формите на контрол и разбира се с повишаване на принудителните административни мерки, както и с предвижданият размер на съответните глоби за нарушенията ,които има във връзка и по повод трудовото законодателство и законодателството в областта на здравето и безопасност при работа.
Може би наистина третото изменение, свързано с този законопроект, се отнася за някои други въпроси, които са следните. От една страна, ние предвиждаме регламенти за подобряване и стимулиране на колективното трудово договаряне между работодатели и синдикати. Това е независимият социален диалог. Предвиждаме други изменения, свързани с права и задължения и по-скоро въвеждаме задължения за работодателя във връзка и по повод с трудовите правоотношения.
Имаме други изменения, свързани съответните задължения на работодателя да издава определени документи, да предоставя възможности за работниците и служителите, които са отсъствали дълго време от работа, да участват в курсове за обучение и придобиване на квалификация, свързана с упражняваната от тях професия, също така задължения за работника и служителя да участва в това предложено от работодателя обучение. Имаме някои предложения, които са свързани и с въвеждането на правна възможност за бащите да участват при отглеждането на своите деца, като ползват определен отпуск за отглеждане на малко дете, т.нар. отпуск по бащинство. Предлагаме две възможности. Първата възможност е веднага след 15-дневен отпуск от изписване на детето от съответното медицинско заведение. Втората възможност е след навършване на 6-месечна възраст на детето до неговата 9-месечна възраст бащата да може да ползва право на платен отпуск за отглеждане на това дете.
Вие знаете, че и в момента има възможност бащата да участва в отглеждането на детето, но тази възможност в момента е свързана с отпуск за отглеждане на малко дете, който е от 9-месечна възраст до 2-годишна възраст на детето. В рамките на този период обезщетението, което се получава в момента, е равно на минималната работна заплата.
Ние предлагаме бащата да има възможност да участва и при другия отпуск, като за времето на този отпуск ще има право да ползва обезщетение – самият размер на обезщетението ще бъде уреден в Кодекса за социално осигуряване. Това е една широко разпространена практика в Европейския съюз. Много от държавите-членки прилагат едновременно тези два механизма. Поради този факт и поради по-пълно въвеждане на директивата за равните възможности на мъжете и жените ние предлагаме и това изменение. Но, подчертавам, предложението не е свързано само с европейското членство на България. Предложенията са свързани по-скоро със създаване на равни възможности наистина за двата пола – при отглеждането на детето и за кариерно развитие, израстване в професията и за по-бързо връщане на жените на пазара на труда. Това е основното представяне на законопроекта. Бих отговорил на всички въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, това е проект на Министерския съвет, който е минал през Министерството на труда и социалната политика. Там е дискутиран законопроектът, направени са предложения – една част от тях са приети, друга част не са приети.
Виждам, че социалните партньори са написали допълнителни предложения към комисията, които естествено ние ще включим в доклада за второ четене, за да ги дискутираме наново. Аз затова ще ви моля, ако искате накратко да ги представите. Ако искате, по време на второто четене, както прецените.
Господин Лазаров, ако ми позволите един въпрос, докато партньорите осмислят по какъв начин да отреагират на това, което казах – защо след изписването на майката, ако питате мен Кодекса на труда дава правното основание за отсъствие от работа, нали така? Сeга Вие казахте, защо в Кодекса за социално осигуряване ги няма тези промени, и в Преходните и заключителни разпоредби ги няма, тъй като разбирам, че това ще бъде осигурително плащане, респективно там, в Кодекса за социално осигуряване, трябва да има промени. Разбрах, че се предвижда до 1 януари 2009 г. този въпрос да бъде решен с промените в кодекса, да има синхронизиране. Няма лошо.
Въпросът ми е: защо след изписване на майката? Ако ме питате мен, майката има нужда от споделяне на отговорностите от бащата в първите дни, когато тя е в болницата. Ако има друго дете, все пак някой трябва да го гледа. Защо все пак след изписване на майката?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря, доктор Адемов.
Извинявам се, аз неволно съм допуснал грешка при представянето на законопроекта. Първоначално идеята и проекта, който ние предложихме, е 15-дневен отпуск след раждането на детето. Обаче в обсъжданията със социалните партньори и както Вие правилно отбелязахте при обсъждането в Националния съвет за тристранно сътрудничество част от неговият състав са медици и те изразиха съображения, че съществуват случаи, при които в момента и е често разпространено, децата да престояват по-дълго в съответното заведение тогава, когато е недоносено, в случаите когато има и други здравословни причини. По тази причина възприехме едно предложение след раждането изписването на детето от лечебното заведение. Това беше съображението, което сме имали, когато приехме и това предложение на социалните партньори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: След Вашата аргументация у мен се засили чувството и усещането, че текстът не трябва да се приема точно по този начин. Защото, пак повтарям, ако майката има друго дете, което е на една, на две или на три години, нали някой трябва да го гледа в къщи? Точно тогава има потребност от такъв отпуск. Сега тук ще говорим за физиологична жълтеница и други неща, които могат да задържате детето. Оставете тези работи.
Казвам аз защо разсъждавам по този начин. Според мен, след постъпването на майката в родилния дом или след раждането на детето има най-голяма потребност от това другият родител да си остане вкъщи. Трябва да има такъв отпуск. Това е някаква незначителна подробност. Ако има възможност за дискусия в тази посока, да я проведем. Ако не, каквото каже Народното събрание.
Разбираме, че това е възможност, а не задължени. Защото това много често се коментира това да не е задължение, а да е право, което не бива да превръщаме в задължение.
Заповядайте, колеги.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Парламентарен секретар съм на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Ние видяхме становището, имаме го.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Няма да чета становището, то е на разположение в комисията с конкретните предложения.
Ще засиля само един акцент, който е водещ при нашето становище. Той е във връзка с предлагането на отпадането на текста от чл. 51б, който визира изискване на споразумение между национално представителните организации – работодатели и синдикати, за обхвата и рамката на колективните трудови договори. Това е предложение, с което ние не сме съгласни. Изразили сме го и в работна група, и на комисия, и на съвет, и на всички възможни.
Искам само да кажа кои са нашите мотиви. Истината е, че такова споразумение няма. Не смятаме, че законодателството, когато отсъства някакъв акт, в който трябва да бъдем до социалните партньори, трябва да узаконява по един такъв начин действащите колективни трудови договори. Поради отсъствието на това национално споразумение на практика колективните трудови договори, които са сключени, понеже не е предвиден обхватът, може да се поставят, че не са законосъобразни. Оттам следва идеята за разпростирането на колективните трудови договори доколко това е в правните норми. Считаме, че по-скоро законотворчеството не трябва да узаконява нещо, което не е свършено, а по-скоро да се отиде във вариант за едно такова споразумение, което да се постигне, което да има принципни обхвати – дали ще бъде само работна заплата, или каквото вече се предвиди в самото споразумение. Ние смятаме, че дори премахването на този текст няма да оправдае крайните цели, които социалните партньори така бленуват за разпростиране на всяка цена, тъй като има много други нерешени въпроси. Имаме и други пречки. Те се свеждат до това „що е бранш” – отсъствието на такова определение „бранш”, „отрасъл” и което също са основни причини на този етап за невъзможност за разпростиране. Също така въпросът с представителността – кои са представителни. Защото тогава ще остане въпросът кои страни по договора имат право да сключват колективните трудови договори.
Така че нашето разбиране и виждане е да не отпада един такъв текст в закона, а по-скоро да се отива към неговото създаване. Не смятаме, че законодателството трябва да работи в тази посока, тоест нещо, което не се прилага и не е прилагано по закон и защото не се прилага, да отпадне, вместо да се отиде в нормалната правна рамка и да се иска неговото сключване. Това е принципно. Само върху него бих искала да обърна внимание като бележка. Не смятаме, че това е начинът за узаконяване на действащите колективни трудови договори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Манолов, ще Ви дам думата след като се успокоите, но след моя въпрос. Защото някак си не ми се иска дългогодишна дискусия сега да я пренесем на полето на Социалната комисия. Сега искам да задам един такъв въпрос към вносителите. Вменява се задължение на Националната агенция за приходите да информира Главната инспекция по труда за постъпилите при тях трудови договори. Това в какъв срок трябва да се случи. След като е законопроект на Министерския съвет, надявам се това да е съгласувано с Националната агенция за приходите, за да не възникват такъв тип проблеми Главната инспекция по труда да не разполага с договори, а хората да имат сключени трудови договори, които да са в Националната агенция за приходите, а да не са предадени там.
Нещо да кажете по този въпрос, господин Лазанов, след което ще дам думата на господин Манолов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря, доктор Адемов, за този въпрос.
В представянето действително пропуснах тази възможност, но се опитах да направя по-кратко представяне. Идеята с това предложение е своевременно Националната агенция за приходите да предостави информация в 3-дневен срок. Той е описан. С него Националната агенция за приходите ще предостави информация на Главната инспекция по труда за пристигналите при тях уведомления за регистрирани трудови договори. В информационната система на Националната агенция за приходите има автоматичен отговор, ако лицето е регистрирано чрез интернет или електронно – има отговор, и веднага се установява дали това лице е работило през този период и дали неговият трудов договор е регистриран. А основанието да се направи едно такова предложение е свързано с обстоятелството, че и в момента Националната агенция за приходите предоставя информация, но тази информация не е регулярна и срокът, в който се предоставя е малко по-различен – по-дълъг е, и заради тази причина, а и поради факта, че информацията, с която борави Националната агенция за приходите е с поверителен характер, ние предвидихме тази възможност. Както виждате тази възможност не предоставя и не дава възможности за допълнителни затруднения от страна на работодателите да регистрират два пъти трудовите си договори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Иначе досега да са скочили, господин Лазаров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Те скочиха.
Другият въпрос, който Вие зададохте. Този законопроект е съгласуван с всички министри, включително с Министерството на финансите. Той е одобрен от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Ще дам думата на господин Христосков, за да ни каже вероятно, че един екземпляр от трудовия договор остава в работника, нали така?
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, аз смятам, че това е едно отстъпление от досегашната практика или поне така, както е направен дизайна на информационната система на Националния осигурителен институт, който доскоро се ползваше за трудовите договори. Всъщност това, че ще постъпва в Главната инспекция по труда един екземпляр от уведомлението, с което се регистрира трудов договор нищо не означава. Защото това ще бъде една насипна информация, която няма да бъде вързана в една информационна база от данни за наличните към всеки момент. Ако те искат да си съставят такава база от данни, това означава паралелна база от данни от тази, която има Националния осигурителен институт. Освен уведомлението за регистриран трудов договор, трябва да постъпва и уведомление за прекратен трудов договор и т.н.
Каква беше досегашната практика, когато Националният осигурителен институт поддържаше този регистър? В него имаше във всеки един момент информация за работниците, чиито трудови договори са регистрирани към даден работодател. Главната инспекция по труда с електронен подпис оторизирани лица могат във всеки един момент да влязат и тръгвайки на проверка те да имат към дадения момент актуализиран списък на работниците към един работодател. Този лаг от три дни, за който Вие правилно казахте, че с него може да се играе, го нямаше. Вярно е, че в самото начало, когато стартира тази база от данни, Главната инспекция по труда не беше готова технически да извършва това извличане на информация. Защото нямаха електронен подпис, не можеха поради това да имат пряк достъп до информационната база от данни. Но аз смятам, че сега с тази технология на практика се прави крачка назад, а не напред.
За каква конфиденциално на информацията говорим въобще, с която трябва да разполагат и Главната инспекция по труда, и Националната агенция за приходите, и Националният осигурителен институт? Няма никаква конфиденциалност. Това е много погрешна постановка за конфиденциалност, с която борави Националната агенция за приходите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Лазаров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Само бих отговорил, защото в крайна сметка господин Христосков използва мои думи за своята аргументация. Аз не бих правил оценка затова дали вървим напред или назад. За мен, а не само за мен, но и за всички нас е по-важно да защитим трудовите и социални права, да намалим нелоялната конкуренция. Когато говорим за информация – тази, която предоставя Националната агенция за приходите, за приходите на други институции следва да отчитаме, че има един Закон за Националната агенция за приходите и там много ясно и точно е записано каква е информацията, с която разполагат.
Предложението, което сме направили и за което, разбира се, ние държим е свързано именно с това – намаляване на възможностите за нарушаване на трудовото и осигурителното законодателство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Искам да попитам каква информация ще ползва Националната агенция за приходите от това, че при тях има регистрирани договори? Какво следва от това? Регистърът на осигурените лица, вашият регистър, го има при тях. Какво печели от това Националната агенция за приходите – от това, че при тях има регистрирани трудови договори?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Регистрацията на трудовите договори при Националната агенция за приходите е свързана с обстоятелството, че това е приходна администрация. Тази приходна администрация има съответни данни за всеки един както работодател, така работник и осигурено лице, в който регистър се определя сумата, въз основа на която и основанието на което това лице е осигурено. Поради тази причина не коментирам за Националната агенция за приходите, казвам, че предложението, което ние сме направили, е тази информация, която те имат за регистрираните при тях трудови договори, да бъде предоставена в 3-дневен срок на Главната инспекция по труда. Така че когато точно тези хора отидат и проверят съответен обект, да видят това лице, ако в момента не може да бъде доказана съответния му статут – той не може да го докаже, или съответният работодател да може да бъде направена съответната проверка.
Успоредно с това бих искал да информирам, че в Главната инспекция по труда изключително в напреднал стадий е работата по така наречените мобилни групи. Една значителна част от инспекторите по труда са оборудвани със съответната техника, така че те биха могли да направят много бърза проверка в съответната база данни, но имам предвид единствено и само в базата данни на Главната инспекция по труда. Защото те нямат право на достъп до базата данни на Националната агенция за приходите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Ако има съответният подпис, може да влезе в информационната система.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Този въпрос е чисто технологичен въпрос и в никакъв случай не искам да влизам в какъвто и да е било спор...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Тук не става за спорове, става въпрос да го изчистим, за да ни е ясно за какво става въпрос.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Има два начина, по който друга агенция, която и да било тя, може да поддържа информационната си система. Единият начин е всеки регистриран трудов договор или пък всеки прекратен трудов договор – и двете действия, или настъпила промяна в обстоятелствата, всички тези действия се извършват с уведомления.
Единият начин е само една институция - това е Националната агенция за приходите, както беше преди Националният осигурителен институт, да поддържа базата и останалите потребители – в случая са Националният осигурителен институт и Главната инспекция по труда, но може да бъде и Агенцията по заетостта, да имат в тази база данни достъп в он-лайн режим. Това означава, че те избират БУЛСТАТ-а на работодателя и пред тях се изсипват всички наети към този момент работници. Или обратно, интересуват се от даден работник, набират неговото ЕГН и виждат, че той работи на две, на три или на четири места. И това беше постигнато във взаимоотношенията между Главната инспекция по труда и Националния осигурителен институт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Въз основа на ДОПК.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Другият начин, по който може Главната инспекция по труда по труда или други институции да поддържат също своя база от данни е онова, което постъпва в Националната агенция за приходите, да се репликира – това е изразът на информатиците, веднага в другите две информационни системи, така както софтуерът на Националния осигурителен институт позволява, когато работодател или която и да било друга институция подаде данни за здравно-осигурените си лица, те постъпват едновременно и в сървъра на Националния осигурителен институт и в сървъра на Националната здравноосигурителна каса, тоест и на двете места данните се регистрират в едно и също време и Здравната каса поддържа своя информационна система.
Но аз смятам, че принципът, който беше за Главната инспекция по труда да има в он-лайн режим достъп чрез електронен подпис до регистъра на трудовите договори, е много по-добър вариант, отколкото ежедневно да постъпват някакви уведомления за регистрирани трудови договори, както тук не се говори нищо за уведомление за прекратени трудови договори и те да бъдат събирани без да бъдат отнесени към конкретен работодател, към натрупаните до този момент. Защото няма никаква преходна разпоредба, която да казва: „Добре, как Главната инспекция по труда ще получи информация за работниците, които от датата на влизането в сила на този закон, са към базата данни на всеки един работодател. Става въпрос наистина за технология. Извинявам се, че ви занимават с такива неща, но те са много важни.
При една информационна система, каквито са всички информационни Главната инспекция по труда иска да поддържа своя база от данни на всички работодатели и всички работници, те трябва да бъдат репликирани там в момента на регистрирането им в Националната агенция за приходите. Възможен е и друг подход – там да се събират в един буфер, и през нощта. Но трябва да има връзки между Главната инспекция по труда и Националната агенция за приходите. Това може да бъдат наети линии, може да бъде националната мрежа „НАНДА” и т.н., но иначе не става. Как те ще дават на някакъв електронен носител някакви уведомления? Извинявайте, но това е наистина нещо, което няма да свърши никаква работа и този 3-дневен период ще се използва за спекулации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Мирославов, заповядайте.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, няма да вземам отношение специално по този текст. Но искам да ви кажа нещо. Голяма част от предложените от нас или по-скоро от Министерския съвет допълнения и изменения в Кодекса на труда са направени по желание и искане на Главната инспекция по труда. Този текст е нужен на Главната инспекция по труда. Така твърдят те. Разбирам, че без присъствието на господин Гълъб Донев някак си не бива да оценяваме дали това му е необходимо, дали е остаряла и не е остаряла тази технология.
Господин Лазаров, има Закон за Националната агенция за приходите, който казва, че тя предоставя информация – данни, само когато закон й ги поиска. Ние ги искаме тук, в този закон. Мисля, че Николай Василев веднага се уплаши и каза – как така ще стане, поне така мисля – в пресата се появи едно неточно съобщение, че едва ли не работодателят ще регистрира трудовите договори в Инспекцията. Това въобще не е вярно – предоставяне взаимно на информация.
Има и други въпроси, които са по-нататък и предполагам, че вие отново ще зададете въпроса – защо е така, а не е така. Нека да почакаме до второто четене на законопроекта, което предполагам, че тогава ще дадат отговори на всички тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Мръцков, заповядайте.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Аз в тази връзка си задавам въпроса: това уведомление отива в Главната инспекция по труда и те си правят регистър, започват да вкарват данните, създават си отделен регистър и пазят тези заверени копия. Мисля, че е безсмислено по този начин да го уреждаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Разбрахме се, че дискусията продължава.
Заповядайте, господин Манолов.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, аз ще започна отзад-напред с коментар на това, което се каза. Естествено е, че Главната инспекция по труда ще иска да си вменява допълнителни функции, правомощия, да разширява дейността си и т.н. Това е напълно нормално. Това е описано още в законите на Силио Паркинсън – за склонността на администрацията да се размножава до степен на невъзможност. Така че е нормално това тяхно искане. Но това може да бъде единственото основание да се подходи по този начин. И това е въпрос на философия. Аз навремето преди 10 години бях предложил примерно Националната здравноосигурителна каса да бъде главна дирекция към Националния осигурителен институт. Това е напълно нормално и естествено нещо. Това е девети осигурителен риск по Конвенция 102. Нормалното и систематично място на здравното осигуряване беше в Националния осигурителен институт. Но тогава се реши, че ще изгражда нова, допълнителна администрация, ще се строят сгради, ще се закупуват автомобили, ще се харчат пари, ще се правят информационни системи и т.н. Това, което тук ни се предлага, е същото нещо в един много по-малък вариант и много по-малък размер.
Говорейки за законопроекта като такъв, искам да ви кажа, че той в нашите среди предизвика много сериозен ажиотаж, много сериозна възбуда, много сериозни притеснения в два основни пункта - излизам извън този текст, вече навлизам по същество в другата част, и накрая ще завърша със щенията на работодателите.
Първият основен пункт беше относно промените в режима за полагане на извънреден труд. Нашите хора останаха с притеснението, че ще се отвори възможността да бъде полаган извънреден труд практически без ограничения, единствено и само по волята на работодателят. Тук господин Лазаров ми подсказва, че не е така и аз в известна степен трябва да се съглася.
Но в известна степен трябва да изчистим двусмислиците от текстовете, ако такива двусмислици въобще има.
На второ място, нещо, което възбуди духовете в конфедерацията на труда „Подкрепа”, бяха промените в § 29, ако не греша – размерът на паричните глоби, които се нанасят на работниците за причинени вреди при виновно неизпълнение на задължението от тяхна страна. Може би трябва да се прецизират размерите на тези възнаграждения, защото известен факт е, че в рамките на някаква беля, която се случи, най-лесно е да бъде изкаран виновен работникът – този, който е най-на дъното на цялата тази история.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Тебеян би казал: „работодателят”.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Убеден съм.
Очевидно е, че тези неща подлежат на един допълнителен дебат. Аз се надявам той да се състои в рамките на второто четене. Убеден съм, че господин Тебеян няма да е съгласен с мен, но могат да бъдат разменени аргументи по същество тук пред вас, макар те да са разменяни вече и на друго място.
Накрая, говорейки за чл. 51б, ще ви поразкажа малко история. В началото имаше три опита да се подпишат споразумения по чл. 51б, когато той беше въведен като текст. Имаше три опита, в които заложници на този текст се оказахме национално представителните организации на работниците и служителите и ние станахме заложници на нашите браншови структури, съответно работодателски и синдикални. Заради отсъствието на капацитет в техните среди, за да си свършат работата, те се опитаха да си я прехвърлят на нас и вместо ние да подпишем един принципен текст, както е записано в закона, за определяне обема и обхвата, техните и нашите хора се опитаха да ги пълнят с числа, на които въобще не им беше там мястото.
Какъв беше крайният резултат? След дълги и безсмислени преговори и в трите случая, подчертавам, след постигане на съгласието по текстовете, подчертавам, се появяваше една работодателска организация, която казваше: „Ами, ние пък няма да го подпишем”. – „Защо няма да го подпишете?” – „Ами – като във вица – ей-тъй нá!”, при положение че те са участвали в постигането на съгласието по този текст.
Какво се получи оттам-нататък? Това неподписване на споразумението нито спря процеса на колективното трудово договаряне на отраслово и браншово ниво, нито в някаква степен попречи значимо, каквото очевидно е било намерението на тези отказващи да подпишат въпросното споразумение.
Това, което на вас ви се каза, преведено на човешки език значи следното. След като ние не можем да намерим аргументи по същество, оставете ни поне аргумента по форма, за да може ние евентуално да се обърнем към съда, някой път той по форма на бутне едно или друго – било отраслов или браншов трудов договор, било разпрострян такъв от министъра на труда. Това се очаква от вас, оставяйки чл. 51б. Така че вие махнете или не чл. 51б, колективното трудово договаряне ще си продължи да си върви. Махнете или не чл. 51б аз съм убеден, че ще дойде един хубав ден, в който някой министър – не му знам името, ще разпростре отраслов и браншов КТД. Махайки чл. 51б, вие ще докажете, че виждате нещата такива, каквито са и че реагирате на живота такъв, какъвто той е. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря за Вашето изказване такова, каквото е.
Има ли други мнения по Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда на Министерския съвет?
Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Един въпрос имам, който сега може да изглежда малко встрани, но в един момент да се превърне в проблем. Аз със задоволство видях, че с цел по-добра събираемост на наложените глоби и санкции на работодателите и длъжностните лица, се предлага при просрочие на този ангажимент да се платят глобите. Наказателната лихва е основният лихвен процент плюс 20 пункта, а не е наказателната санкция за държавните вземания.
Едновременно с това обаче днес излезе един материал във вестник „Сега”, в който се твърди, че е предложено промяна в ДОПК наказателната лихва да бъде лихвата за държавни вземания, тоест 10 пункта плюс основния лихвен процент. Там се прокрадва едно становище, че едва ли не това е спазарено с работодателите, тоест те ще бъдат облекчени откъм наказанията за посрочване на задълженията по социалното осигуряване, а ще бъде направен жест към Главната инспекция по труда.
Подкрепям, отново казвам, да има по-висока лихва. Мотивите затова са много, но един от основните е, че просрочените задължения към Държавното обществено осигуряване и въобще към задължителните вноски и просрочените задължения по глоби не се третират като криминални деяния, въпреки опитите ни да ги направим такива. Затова ние предложихме икономически аргументи, мотиви основният лихвен процент плюс 20 пункта.
Моят въпрос към вносителите е: наистина ли има такова спазаряване и наистина ли има такъв законопроект, който в Националния осигурителен институт не е обсъждан за това намаление на наказателната лихва за държавното обществено осигуряване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, колеги.
Виждам, че вносителите не знаят за такова „картелно” споразумение. Може би идеята е, когато се намали наказателната лихва да се увеличи събираемостта, както обича да казва Мартин Димитров, нали? Аз такава логика не знам.
Имате ли други мнения?
Господин Тебеян, заповядайте.
ДИКРАН ТЕБЕЯН: Благодаря, господин председател.
Няма да повтарям нашето становище, което сме представили писмено, още повече ние се потрудихме да го доставим на всички членове на комисията. Само накратко искам да взема отношение по някои от въпросите, които бяха поставени.
По отношение на наказателната лихва. Лихвата за забавени осигурителни плащания беше по-висока и имаше своя смисъл, а именно, че забавянето на осигурителните вноски има тежки социални последици. Два милиона и половина пенсионери получават пенсиите си благодарение на тези вноски. Но аз питам същото ли е по отношение на санкциите за нарушение на трудовото законодателство в смисъл такъв – ако санкцията се забави малко повече от месец, това ще има ли някакви тежки социални последици? Защо трябва и там да има увеличен лихвен процент, а да не е законната лихва, както за всички останали държавни вземания.
По отношение на чл. 51б, тоест за това, че националните организации и на социалните партньори трябва да се договорят за обхвата и процедурната рамка браншовите и отрасловите колективни трудови договори. Искам да ви информирам, че на последната конференция на Международната организация на труда в доклада на Комитета по експертите за прилагане на международните трудови стандарти имаше критика към България за то текст и препоръка той да бъде отменен. Нещо повече, искам да напомня, че съгласно Конвенция 98 на Международната организация на труда, която България е ратифицирала, там се предвижда преговарящите страни свободно да определят самите клаузи на колективния трудов договор и естествено процедурата, по която ще преговарят.
За мен е някак си смешно, след като имаме регистрирани по закон отраслови и браншови организации на работодателите и на синдикатите, които са самостоятелни юридически лица, националните организации едва ли не да опекунстваме над тях, да им казваме какво трябва да включват в своите колективни трудови договори и по каква процедура да водят преговорите помежду си.
От тази гледна точка аз смятам, че това няма абсолютно никаква връзка с разпростирането на колективните трудови договори. Това е просто един текст, който на времето признавам, че и по предложение и на нашата организация беше включен преди много години, сега практиката показа, че този текст не помага и е излишен. Той нито помага, нито пречи. Тогава за какво да стои? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Практиката показва, че Министерството на здравеопазването и Конфедерацията на работещите в системата на здравеопазването сключват такива колективни трудови договори всяка година.
ДИКРАН ТЕБЕЯН: Извинявайте, че пак вземам думата. Да, те сключват. Въпросът е, че не е необходимо националните организации на КНСБ, на “Подкрепа”, на работодателските организации да им кажем какъв обхват да има този договор и по каква процедура да преговарят помежду си. Те сядат помежду си, разбират се, уточняват текстовете, разбират се как ще преговарят, по какъв график и т.н., и си свършват работата сами. Не е необходимо ние да опекунстваме над тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Манолов, заповядайте.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Те сключват такива договори въпреки този текст – въпреки него сключват договори и въпреки него уважават клаузите на тези договори. Защото очевидно на някого в главата се върти идеята, че ако няма сключено национално споразумение, ерго сключените в негово отсъствие колективни трудови договори могат да бъдат считани за действителни. Това е твърде невярно, да се изразя най-меко.
Нещо, което пропуснах да ви кажа в рамките на другото обсъждане. Някой направи ли си труда, дали някой въобще води статистика тези промени в Кодекса на труда на колко ще ги закръглят общо. Защото според мен отидоха над хиляда или са много близо до хиляда. Защото навремето през 1993 г. влязохме с 400. Оттук-нататък е много възможно да са отишли над хиляда.
Говорейки затова, което се прави сега заради Главна инспекция по труда, очевидно е вярна първоначалната философия на “Подкрепа” с нашето твърдение, че трябва да се напише специален закон за Инспекцията по труда., който да уреди нейната дейност, който да кореспондира с функциите на останалите части от администрацията и който, пак казвам, да я направи наистина независима. Ще ви задам тук, на вас присъстващите, веднага един въпрос по тази тема. Понеже Главна инспекция по труда има функции на инспектиране по отношение на държавната администрация, вие мислите ли Главна инспекция по труда ще инспектира Министерството на труда и социалната политика? Аз лично се съмнявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Мирославов, заповядайте.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Към вас всички е въпроса.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз искам да се спра само на чл. 51б. В него е допуснато в ал. 4 министърът има право да разпростира сключените колективни трудови договори. Защо досега министърът не го е направил, макар че това е май вторият или третият министър след приемането на тази разпоредба от 2002 г.? По простата причина, че нито един от тези колективни на отраслово или на браншово ниво, макар че ние сме допуснали, мисля с ваше участие, да включим, че включва една или няколко икономически дейности, тоест един мост между стария класификатор и новия класификатор. Нито едно споразумение няма. Министърът на труда, подхвърли господин Манолов, затова вземам думата не може да рискува да разпростре и веднага след това някой – не казвам “кръг”, но примерно кръг, защото така каза госпожа Георгиева, да каже да го атакува в съда. Какво става? Министерството на труда и социалната политика, което е призовано да спазва трудовото законодателство просто не го спазва. Моля тази дискусия да я отложим пак, но ние сме убедени, че този текст, който предлагаме да отпадне, просто няма да ни върши работа. Аз съм синдикално и работодателски настроен, но този текст винаги ще се използва от една от страните ,за да не се сключи такова споразумение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте, други мнения, колеги?
Заповядайте, госпожо Георгиева.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Тъй като бяха споменати, че по доклади и по предложение на Европейската комисия, искам да обърна внимание, че имахме представители на Международната организация на труда. Ние поставихме пряко въпроса дали е по тяхно предложение, тъй като беше предвидено, че едва ли не това е част от експертите на комисията на Международната организация на труда. Те казаха: “Да, ние можем да дадем становище, но това е ваше решение”. Просто искам да обърна внимание, че се използва, че е в доклада, но пряко на разговор, в който всички социални партньори сме присъствали и ние пряко сме задали въпросът. Значи, не е по тяхно предложение. Те казват: “Вие трябва да постигнете единно становище”, защото въпросът ни беше могат ли те да се намесят така в законодателството и наистина ли е тяхна препоръка отпадането. Пряко отговорът, който всички бяхме там, и беше преди една седмица, беше: “Вие трябва да постигнете споразумение и становище по този текст”. Исках само на това да обърна внимание, за да не останат с убеждение народните представители да бъдат подведени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Европейските социални стандарти, включително по отношение на трудовото законодателство не подлежат на подвеждане, госпожо Георгиев.а Не са в състояние да подведат народните представители.
Заповядайте, колеги. Няма други мнения. Очевидно, дискусията ще продължи на второ четене.
Колеги, позволете ми да подложа на гласуване Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда с вносител Министерският съвет.
Който е съгласен да бъде подкрепен законопроектът на първо четене, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се.
Благодаря ви, колеги, за участието в дискусията.

Преминаваме към
ТОЧКА ТРЕТА

Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 802-01-58, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2008 г.

Господин Димитров, имате думата, за да представите законопроекта.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На вашето внимание е представен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта. Той е в няколко пункта, кратък е. Надявам се, че на базата на мотивите, съпровождащи Законопроекта за изменение и допълнение са ясни основните моменти от този законопроект.
Основният момент е осигуряване на достъп до инструментите на активната политика на пазара на труда на хората, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст в един голям аспект от възможности, които им предоставят и посредническите услуги на Агенцията по заетостта и Националния план за действие по заетостта, което правителството всяка година приема. Не е тайна, че това е един проблем, който се обсъжда в рамките на правителството на един предварителен етап и след това, разбира се, при обсъждането на законопроекта, който цели реализация на един от моментите в актуализираната стратегия по заетостта, която беше приета от правителството само преди няколко месеца – по-активно включване на хората на възраст над 55 години и достигане на един от критериите, застъпен и в Лисабонската стратегия – критерий, по който до момента България е значително под него, в това число удължаване на възможностите за работа и включване на мерки и над пенсионна възраст.
По един от проблемите, който е посочен в мотивите, е разширяване обхватът на една от програмите “Насърчаване в подкрепа на майчинството”, насърчаване на връщането на пазара на труда на майки, които са пожелали сравнително по-рано преди законоустановения срок да се върнат на пазара на труда и да поддържат своите професионални възможности и качества.
Успоредно с това има един допълнителен елемент, който включва възможностите за сключване на групова рискова застраховка на безработните лица, които са включени в обучение за срока на обучение. До момента тази застраховка като цена беше включена в размера на средствата, които се предоставят, съгласно Националния план за действие по заетостта на отделните обучителни организации. Практиката показа, че големият брой обучителни организации и изключително големият брой безработни лица, които се включват в подобни програми и мерки, води до известни отклонения и създаване на рискови ситуации за отделни безработни лица, още повече че не малка част от времето в тези обучителни курсове – колежката ми подсказва, че са около 50%, тези лица прекарват в реална трудова обстановка, което предполага риск за травматизъм. С цел гарантиране на легални застраховки и поемане на нормален застрахователен риск ние предлагаме това да се извършва от структурите на Агенцията по заетостта за цялостната група безработни лица, които се включват в програми и мерки за обучение, разбира се в рамките на българското законодателство чрез обществени поръчки и всичко останало, а не да го оставаме във възможностите, подходите, усмотренията на отделните обучителни организации, които, както казах, практиката показа, че има известни отклонения.
Този законопроект е обсъден в рамките на Националния съвет за насърчаване на заетостта и в Националния тристранен съвет и е подкрепен от всички членове и социални партньори. Готови сме да отговаряме на въпросите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, имате думата.
Госпожо Шаклиян, заповядайте.
КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз имам един-единствен въпрос. Вече определен ли е застрахователят, с който ще сключват договор?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Това не е съществената част от този законопроект и както казах, процедурите, ако разбира се този законопроект бъде подкрепен, ще бъдат достатъчно публични, ясни и прозрачни в рамките на българското законодателство на базата на обществена поръчка. Така че аз не мога да ви кажа кои застрахователи ще участват в една евентуална обществена поръчка и кои ще представят най-добри условия в своите оферти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: За изчистване на този въпрос ще ми позволите да задам няколко уточняващи въпроси, защото очевидно е, че първата част на проекта не предизвиква проблеми и въпроси - явно е, че това трябва да се случи. Но по отношение на въпроса, който зададе госпожа Шаклиян, ако ми позволите, малко да го разширя. Досега това беше задължение на организациите, които печелят процедурите по обучение, за което те получаваха финансов ресурс. Сега този финансов ресурс – частта за обучение, ще бъде ли отнета от обучителните организации, или не? Това, първо.
Второ, не смятате ли, че провеждането – не става въпрос тук за единна национална обществена поръчка, доколкото разбрах, за всички обучителни инициативи и мерки за цялата календарна година, а става въпрос за всяко регионално поделение на Агенцията по заетостта. За какво точно става въпрос? Нали се сещате, че започва курсът за квалификация, обучение и за каквото и да е, но преди това трябва да има обществена поръчка, има процедура по обжалване. Това няма ли да попречи на самото обучаване – казвам това в добронамерения смисъл на думата.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Първо, по средствата. Както Вие казахте, в рамките на предвидените средства по Националния план за действие по заетостта, които бяха до 500 лв. на лице, което се обучава, са включени и средствата до момента, която всяка една обучителна организация, представяйки офертите си трябва да фиксира като разходи, които то предвижда за тези застраховки.
Първо, тези средства за застраховки в тази част от 500 лв. са незначителни. Второ, ние не считаме, че трябва да намаляваме за следващата година, разбира се, средствата – тези 500 лв., затова, че застраховката ще излезе. Защото самият процес на обучение се оскъпява и е въпрос на баланс да прецени дали за догодина – това ще го реши Националния план за действие по заетостта, дали ще запази средствата за обучение в рамките на тези 500 лв. – дали ще ги увеличи или ще ни намали, но в никакъв случай средствата за застраховката не са някаква сериозна част в този обем то средства и не представляват проблем, който може и трябва да бъде коментиран. Така че тези средства ще са извън. Те ще са отделно перо в Националния план за действие по заетостта.
Второ, по начина на организация. Това е проблем, който допълнително вероятно ще бъде коментиран, тъй като навлизаме в дълбочина на неща, които и с Националният план по заетостта за 2009 г. трябва да се решават. Но аз съм убеден, че тези търгове или обществени поръчки, които се провеждат, не трябва да са по усмотрение на отделните регионални звена или бюра по труда в рамките на Агенцията по заетостта. Според мен това трябва да е една голяма обществена поръчка, която, както казах, ще гарантира публичност, ще гарантира по-добри показатели, тъй като обемът и обхватът на лицата ще е по-голям. Освен това тя трябва да е рамкова, в рамките на календарната година, а вече за конкретния курс към датата на началото тя трябва да бъде реализирана сравнително навреме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Димитров.
Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря, господин председател.
Това, което казвате, че ще се гарантира прозрачност и обществена поръчка, е най-добрият начин точно законово, точно много прозрачно да се източват средства. На това сме свидетели. Затова имаме и съответни критики от европейски институции, не само от това, че тук отбелязваме такива проблеми. Така Вие маркирахте с няколко думи, но за мен недостатъчно кое налага промяната в тази процедура - какво се случваше досега негативно във възможността на обучаващите организации да преценяват, да търсят по-изгодни, по-добри условия и те да извършват те да извършват тези застраховки и сега тази процедура, която ще бъде за един национален застраховател, така да го кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Имате ли други въпроси, колеги?
Заповядайте, господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Позволявам си малко, тъй като съм изкушен от репликата Ви, първо, и в резултат на съвместния комитет, който се проведе само преди десет дни с участието на Европейската комисия беше посочено, че изпълнителната агенция по Програма ФАР на Министерството на труда и социалната политика и управляващия орган по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” в момента гарантират на-добро изпълнение и най-добри възможности за вътрешен контрол. Изпълнителната агенция, за ваша информация, уважаеми народни представители, по Програма ФАР към Министерството на труда и социалната политика е констатирала сравнително най-много нередности с вътрешните си системи за контрол, предизвикала е допълнителни проверки, предала е на съд на бенефициенти, които не са спазили съответните срокове и аз се радвам, че на този етап тази изпълнителна агенция и този управляващ орган, които са в изключително тесен експертен състав, за съжаление, на базата на ангажираност и много висока интензивност на работа успяват да гарантират нормално функциониране и което е най-важно високо усвояване на средствата, предвидени по предприсъединителните и структурните фондове. Това не е най-съществената част от този законопроект. Разбира се, в рамките на желанията на народните представители това може да бъде подкрепено или не. Могат да бъдат използвани различни аргументи. Но аз ви приканвам да помислите все пак кое по-добре за контрол – дали реализацията на стотици поръчки по застраховане на безработни лица, които се изпълняват от стотици обучителни центрове, далирискът за публичност е по-висок или по-малък при стотици обучителни центрове, които ние сме констатирали, че част от тях представят фиктивни договори за застраховки, или една обобщена голяма обществена поръчка, която разбира се ще е в светлините на прожекторите на всички, които се интересуват и обществена поръчка, която ще гарантира по-добри параметри от гледна точка на финансовия ресурс, тъй като това няма да са разбити обществени поръчки за 10-20-50 или сто човека, а ще запълни обхват в рамките на Националния план за действия по заетостта.
Така че това е въпрос на избор на желания, на коментари дали е по-добре да имаме стотици обществени поръчки, които са трудни за контрол и които практиката е доказала, че някои от тях се отклоняват и им създават проблеми, или това, което се предлага в този законопроект, но отново повтарям, че същностната част на този проект е друга.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
За съжаление дискусията по този законопроект ще бъде около този проблем, тъй като при всички положения ще се намерят народни представители, а и не само народни представители, които да коментират най-малкото, включително добронамерено, това, че неспазването на задълженията по поети ангажименти да застраховат обучаващи се лица, да бъде подменено с централизирано застраховане, най-малкото ще подлежи на коментар. Това трябва го вземем като едно наум, както се казва. Няма начин това да не се коментира. Въпреки, че пак повтарям това, което казахте, е съвършено правилно. Не това е най-съществената част от законопроекта, но по стар български обичай ние тази част ще я изведем пред скоби, както се казва.
Заповядайте, господин Чулев.
ОЛЕГ ЧУЛЕВ: Благодаря, господин председател.
Искам да помоля уважаемите народни представители да се концентрират наистина върху останалата част от законопроекта. Ние го подкрепяме. Той отговаря на сегашните условия на пазара на труда не само на една част от населението в трудоспособна възраст, но и на това, което назрява вече. От една страна, липса на работна ръка, от друга страна, едни излишни хора на пазара – излишни не защото нямат необходимата степен на образование, а защото това образование или е остаряло, или не отговаря на изискванията на технологиите и на работодателите.
Основното с приемането на този законопроект ще бъде връщането към работа на една голяма част от тези хора, които са отписани като че ли засега.
Колкото до тези спорни текстове, ние също нямаме яснота. За нас е по-важно сигурността на обучаемите, а сигурността с това, което се предлага, ще бъде по-голяма. За нас е по-важно обучаващите организации, защото и ние провеждаме такива обучения, да се освободят от този ангажимент, да не мислят къде и как ще ги застраховат. В същото време обаче нямаме яснота как ще се направи това централизирано. Знаем, че това ще удари застрахователният пазар. Защото вместо да има повече хляб за повече застрахователи с малките поръчки, сега ще имаме хляб за един застраховател за сметка на останалите. Не сме наясно как ще сключат предварително тези застраховки, защото никога няма покритие между планираните бройки за обучение в Националния план по заетостта и реалните бройки във Видин, Тутракан или в Малко Търново, да кажем. Така че нека да има спорове по това, но като цяло апелирам да бъде подкрепен законопроектът. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Не случайно казах, че трябва да бъдем добронамерени към идеята. В подкрепа на това което казвам, ще ви при помня един случай – може би господин Димитров и останалите колеги си спомнят, по програмата “Социални помощи към осигуряване на заетост”. Ако си спомняте имаше един трагичен случай в Силистра преди много години – може би преди 4, 5, 6 години. Една стена се беше срутила и се оказа, че тези хора нямат нито осигуряване за трудова злополука, нито бяха застраховани и тогава много натискахме да бъдат застраховани. Съжалявам, че ви връщам към този случай. Но дискусията вървеше в посока на това да бъдат застраховани. Може би има логика в това. Сега, ако е прозрачна процедурата, ако няма никакви основания да се съмняваме в това, няма проблем. Но опозицията винаги има правото да се съмнява.
Колеги, има ли други мнения?
Първо, трябва да подложа на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.
Който е съгласен да бъде подкрепен на първо четене, моля да гласува.
За – 18, противи и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет на първо четене.

Колеги, ще ви моля за една консултация с всички вас. Днес в 11 часа постъпи един законопроект за уреждане на някои трудови осигурителни права на български граждани. Става въпрос за медицинските сестри в Либия. Вероятно трябва преди сесията да гледаме този законопроект, което означава следващата сряда, а във вторник ще бъде вотът, а най-вероятно в сряда гласуването и няма да е ясно в колко часа ще се гласува. Затова предлагам, тъй като утре Комисията по здравеопазването няма да заседава, да разгледаме на извънредно заседание този законопроект плюс двата законопроекта, за да отидем на чисто към есенно-зимната сесия – и двата законопроекта са за сребърните фондове. Единият е с вносител Министерския съвет, а другият е с вносител народният представител Лидия Шулева. Предлагам да разгледаме законопроектите, за да приключим, за де не обвиняват комисията след това, че не сме си свършили работата. Аз искам да съм на чисто. Който проявява интерес, техническа помощ веднага ще ви окажем - още сега ще го размножим, и ще получите законопроекта. Другата възможност е да не разглеждаме законопроекта.
Колеги, още отсега мога да ви кажа залата – 142 зала, предлагам заседанието да започне от 14,30 ч., за да приключим по-бързо.
Колеги, съгласни ли сте? Благодаря за разбирането.
Закривам заседанието. (Закрито в 16.35 ч.)
Д- Р ХАСАН АДЕМОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА