Извънредно заседание на Комисията по труда и социалната политика.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
П Р О Т О К О Л
На 24 юли 2008 г., четвъртък, се състоя извънредно заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Заседанието се проведе при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
Представяне и обсъждане на Законопроект за уреждане на някои трудови осигурителни права на български граждани, № 802-01-61, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2008 г.
Представяне на обсъждане на Законопроект за публичния резервен пенсионен фонд, № 854-01-77, внесен от народния представител Лидия Шулева и група народни представители на 2 юли 2008 г.
Представяне и обсъждане на Законопроект за Дъ ржавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, № 802-01-59, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2008 г.
4. Разни.
Заседанието бе открито в 14.35 часа и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Имаме кворум, откривам извънредното заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
Представяне и обсъждане на Законопроект за уреждане на някои трудови осигурителни права на български граждани, № 802-01-61, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2008 г.
Представяне на обсъждане на Законопроект за публичния резервен пенсионен фонд, № 854-01-77, внесен от народния представител Лидия Шулева и група народни представители на 2 юли 2008 г.
Представяне и обсъждане на Законопроект за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, № 802-01-59, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2008 г.
Разни.
Който е съгласен да бъде подкрепен този проект за дневен ред, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се.

ПО ТОЧКА ПЪРВА
Представяне и обсъждане на Законопроект за уреждане на някои трудови осигурителни права на български граждани, № 802-01-61, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2008 г.
Господин Лазаров, заповядайте, за да представите законопроекта на Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бих искал да представя на вашето внимание един Законопроект за уреждане на трудови и осигурителни права на български граждани, които бяха несправедливо осъдени, впоследствие бяха и помилвани от президента на Република България със съответния указ.
Целта на законопроекта е да създаде условия за ползване на техните трудови и социални права през времето, през което те не са имали възможност да придобият такива. Поради тази причина се предлага времето, през което те са изтърпявали несправедливо наложеното им наказание, да бъде признато за трудов стаж, от друга страна, да бъде признато и за осигурителен стаж, като в рамките на хипотезата за осигурителен стаж се предвижда възможността със средства от републиканския бюджет да бъдат осигурено за изплащане на осигурителните вноски за Фонд “Пенсии” в размера на минималната работна заплата за 2007 г.
Също така, за да не губят своите права по отношение на достъпа им до здравни услуги, се предвижда и възможността за периода, през който те са изтърпявали несправедливо наложеното им наказание, да бъдат осигурени със средства от държавния бюджет - осигурителните вноски като се предлага това да бъде по реда на чл. 40, ал. 3, т. 6 от Закона за здравното осигуряване. А той самият предвижда възможността тогава, когато лицата са в изтърпяват определено наказание, тогава сумата – базата, върху която се осигуряват, е половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица за съответната година. В случая това е за 2007 г.
Също така се предвижда в законопроекта след придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицата, които са помилвани от президента със съответния указ, да получават определена месечна добавка, която ще бъде в размера за социалната пенсия за старост и ще бъде за сметка на републиканския бюджет. Това е същността на законопроекта. Благодаря ви за възможността да го представя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Желев, имате ли нещо да добавите към това, което чухте?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Вие, господин Христосков?
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, имате думата.
По внесения законопроект водеща е нашата комисия.
Заповядайте, доктор Станкова.
ДОКТОР СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че този акт на Министерския съвет е показателен, защото всички знаем, че днес е 24 юли. Това е денят, в който преди една година, бяха освободени нашите медицински сестри и доктор Здравко Георгиев. Смятам, че са излишни аргументите в полза на това, че беше осъществено от страна на българската държава и много други представители на Европейския съюз и на световната общественост освобождаването на нашите сестри. Смятам, че всичко това, което те са претърпели, цялото това физическо и психическо натоварване, което те са изживели си струва нашето уважение. А нашето уважение и ние сами разбираме не толкова в конкретния израз на цифрите, колкото като израз на нашето отношение затова, че най-важните моменти, които разбира се са показателни за отношението към даден човек, това са социалните моменти.
Българската държава, правителство и бих казала за пореден път и нашата Социална комисия винаги е била с много добър рефлекс към такива проблеми. Смятам, че на днешното заседание ние ще гласуваме този предложен законопроект, защото той много добре дефинира намеренията и нашата загриженост за това нашите сънародници да бъдат добре адаптирани, добре обгрижвани от българската държава. Да покажем, че за България, независимо от трудните проблеми, които изживява, има държавност и държавността това сме ние.
Затова аз и моите колеги, а предполагам, че и всички други колеги от парламентарните групи ще гласуват за този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на доктор Станкова.
Има ли други мнения, предложения и въпроси към вносителите?
Господин Христосков, заповядайте.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Аз казах, че няма какво да добавя към това, което вносителите казаха. Но иначе към нашето писмено становище имаме две бележки. Едната е свързана със здравното осигуряване и със здравния статус на медицинските сестри. Тя се изразява в това, че с последните промени в Закона за здравното осигуряване на практика те не дължат вноски, защото са отсъствали от страната, поради което има две хипотези, по който може да бъде уреден техният здравно-осигурителен статус. Едната е в продължение на 6 месеца, както действа законът, да се внасят вноски и да се възстановят правата им - някои от тях може да са се осигурявали вече и на практика да са настъпили осигурителни права, а другият е с еднократно внасяне на 12 вноски да се възстановят правата. Вероятно за по-голямата част от тях това е хипотезата, така че по този начин трябва да бъдат уредени, а не с плащане на осигурителни вноски за целия период, в който те са отсъствали. Това е по отношение на здравното осигуряване. Това са неща, които са за второ четене, но е редно сега да бъдат казани.
Освен това в чл. 4 в законопроекта е посочено, че добавка към пенсиите се изплаща на лицата, помилвани с указ № 223 от 2007 г. на Президента на Република България. Искам да ви напомня, че с този указ всъщност не е помилван доктор Здравко Георгиев, поради което на практика сега, при тази редакция, той няма да получи такава добавка. Ако волята на вносителя е и доктор Георгиев да получи такава добавка, очевидно е, че е такава, тогава трябва “вместо лицата помилвани с указ № 223”, да се каже, лицата по чл. 1, където е ясно за всички.
Това са две бележки, за които има и писмено становище. Моля комисията да ги вземе предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Защо Агенцията за социално подпомагане трябва да плаща тези пари - това е въпрос към господин Лазаров, осигурителните вноски по чл. 2 – това са за трудов стаж и осигурителен стаж, от бюджета за Агенцията за социално подпомагане.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Не, средствата няма да бъдат от бюджета за Агенцията за социално подпомагане. Това ще бъдат целеви средства, които ще бъдат предоставени на агенцията и това е един принцип, който е по-лек. До момента основната част от контактите и грижата на държавата се изразяваше чрез действията на Агенцията за социално подпомагане с тези лица и поради тази причина ние предлагаме тези средства да бъдат преведени в Агенцията за социално подпомагане, а тя от своя страна да ги внесе в съответната институция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Какъв смисъл има това упражнение - Министерството на финансите ще ги преведе на агенцията, пък агенцията ще ги преведе в Националната агенция за приходите? Това е техническа подробност. Знам, че това е най-малкият проблем.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Става въпрос за друг принцип, по който се уреждат. Така че приемам забележката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Други въпроси, мнения, съображения, изказвания. Нямате бележки.
Позволете ми да подложа на гласуване Законопроект за уреждане на някои трудови осигурителни права на български граждани с вносител Министерски съвет.
Който е съгласен този законопроект да бъде подкрепен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се.

Колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред.

ПО ТОЧКА ВТОРА
Представяне на обсъждане на Законопроект за публичния резервен пенсионен фонд, № 854-01-77, внесен от народния представител Лидия Шулева и група народни представители на 2 юли 2008 г.

Заповядайте, госпожо Шулева, да представите вашия проект.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми заместник-министри, уважаеми колеги народни представители! Предполагам, че повечето от вас са се запознали с внесения законопроект на парламентарната група на Българска нова демокрация. Законът за публичния резервен пенсионен фонд се създава, за да се създаде фонд, който да осигури допълнително финансиране на фонд “Пенсии” по държавното обществено осигуряване по част първа.
Основната идея за създаване на този фонд на първо място е демографската криза, която преживява България и с която е застрашена в следващите години да приеме много по-големи размери, от една страна, и, от друга страна, все още не докрай реформираната пенсионна система и рисковете, които стоят пред пенсионната система от гледна точка на финансова стабилност. Знаете, че последните години дефицитът в Националния осигурителен институт е около 50% и това поставя сериозни рискове пред системата.
Така че това са основните цели, които си поставя този закон. От една страна да подпомогне модернизацията и развитието на пенсионната система в страната и, от друга страна, да подпомогне финансовата устойчивост на системата в един по-дългосрочен план, когато евентуално актюерските разчети ще покажат, че ще има много по-сериозни дефицити в пенсионната система. Това са накратко целите на този проект.
В законопроекта се предвижда фондът да се създаде като самостоятелно юридическо лице със самостоятелно управление, независимо от държавния бюджет. Предвижда се една двустепенна система на управление - Надзорен и управителен съвет, като в Надзорния съвет се предвижда да влязат представители на правителството, парламента, президента, работодателските и синдикални организации, неправителствени организации и представител на Българската народна банка. Управителният съвет се предвижда да бъде чисто професионален орган. В него от 5 члена, 3-ма са професионални фонд-мениджъри, с най-високата квалификационна степен – трета, за финансови анализатори. Това са хора, които са управлявали големи фондове и които имат сериозна квалификация в управление на подобен род инвестиции.
Предполага се, че останалите двама членове трябва да имат или юридическо или икономическо образование. По-всяка вероятност ще бъде юридическо образование, ако се приеме този подход.
Предвижда се двама, задължително, от петимата да бъдат изпълнителни директори и всички решения, т.е. всички документи да излизат с два подписа. Предвиден е един допълнителен – консултативен, бих го нарекла, орган, който се нарича Инвестиционен комитет. Това е един подпомагащ орган, който не е щатен към фонда, но чиято основна цел е да има един допълнителен независим експертен поглед върху дългосрочната инвестиционна програма на фонда и върху конкретните инвестиции, които този фонд прави. Такава практика, предполагам, че повечето от вас са видели в кратките добри практики, които са приложени на страните от ОIСD към мотивите, че съществува в много страни.
Представителите на този Инвестиционен комитет се излъчват от няколко институции, които са посочени в законопроекта. Това е борсата, банката, Комисията за финансов надзор, Асоциацията на търговските банки, Асоциацият на пенсионните дружества. Те не са техни представители, държа да подчертая, т.е. хора, които са свързани с тези институции и ги представляват, а са номинирани експерти от тези институции. Тоест, тези институции, които се занимават с подобен род инвестиционна дейност или я контролират, имат поглед кои са най-добрите специалисти в тази област и ги посочват от тяхно име да бъдат членове на този Инвестиционен комитет. Допуска се, не само се допуска, а даже е препоръчително да бъдат чужденци за членове на този комитет. Тоест, примерно да бъдат фронт-мениджъри на някоя световна банка - мултинационална банка, могат да членуват в този Инвестиционен комитет и да съветват Управителния съвет.
Интересна и функцията на този Инвестиционен комитет, тъй като всички важни стратегически решения, които Управителния съвет трябва да вземе трябва в някаква степен да бъдат съгласувани с този Инвестиционен комитет и трябва двете решения да се представят на Надзорния съвет за одобрение. Всичко това се прави от гледна точка на постигане на баланс на най-добрата форма за управление на различните портфейли и инвестиции.
В законопроекта се предвижда да се дадат отделни портфейли за управление на други фондове като основната идея е, че те могат да бъдат по различни класове инвестиции, портфейли, или по региони, или за различно време, период и т.н.
Всички параметри, които трябва да бъдат съблюдавани, това е една доста сложна задача, която изисква доста изчисления, анализи и сериозна професионална подготовка, тъй като най-важното нещо, целта на този вид управление е да се постигне най-добрата доходност с възможните рестрикции, които се предвиждат от закона.
В закона също така е предвидена специална глава, която регламентира избягване на конфликт на интереси и гарантиране на прозрачност на инвестициите, тоест всички видове инвестиции по портфейли, по региони, по срокове, трябва да бъдат публикувани в съответните специализирани сайтове.
На следващо място е предвидено фондът да има троен контрол. От една страна, той се контролира от Сметната палата, тъй като това са държавни пари, и всичко, което трябва да бъде съблюдавано с управление и разходване на държавни средства, трябва да бъде контролирано от Сметната палата.
На второ място, се предвижда контрол от страна на Комисията за финансов надзор, като контролът е сведен до този, който Комисията по финансов контрол упражнява върху пенсионните фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Това се налага, защото този фонд извършва своите инвестиции в съответствие с регулация, която трябва да бъде контролирана именно от този орган - Комисията по финансов надзор.
Предвидени са и съответните административни наказания, ако определен вид регулации не се спазват.
На трето място, тъй като отчитането на инвестициите е много специфичен проблем или по-скоро специфична дейност, поради тази причина се предвижда одитиране на фонда от независим одитор от най-известните международно признати одиторски компании, като се предвижда, че една одиторска компания не може повече от три последователни години да бъде одитор на фонда и след това трябва да има три години прекъсване, за да има право да бъде одитор.
Също искам тук да вмъкна, да отворя една скоба и да кажа, че този одит е изключително важен. Защото виждате, че понякога някои фондове, които се управляват държавно, когато не се одитират от спецализиран, от независим финансов одит, в случая счетоводен, се получават доста нарушения, които много късно се откриват и не могат да бъдат навреме предотвратени. Даже в някои от становищата, които получихме, там се предлагат да бъдат двама независими одитори, каквато е международната практика в много страни. Но това са подробности, които подлежат на по-нататъшно уточнение.
Още веднъж искам да подчертая, че контролът на фонда е троен - по отношение на законност и защита на държавни интереси - от Сметната палата, по отношение на спазване на регулациите, на вида инвестиции и ограниченията е Комисията за финансов надзор, и по отношение на спазване на счетоводните стандарти и отчитане на инвестициите е независим финансов одит. Така че по този начин считаме, че е гарантиран напълно контролът върху инвестициите на фонда.
По отношение на приходите на фонда. Предвижда се приходите да бъдат от излишъка - минимум 25% от излишъка, минимум 25% от приходите от приватизация, държа тук да членувам думата “приходите”, защото има различие с правителствения проект. Уточнено е приходите, тоест всички приходи от концесии, а не приходи въобще, и не е ясно колко, приходите от концесия и, разбира се, други приходи, за които евентуално би било взето решение в рамките на държавния бюджет.
По отношение на разходите. В зависимост с двете цели, които трябва да изпълни този проект, разходите са разделени на две. На първо място, имаме разходи, които са допустими от така наречената доходност на фонда. Какво означава това? Предвиден е един 5-годишен минимален период от гледна точка на това да не се правят никакви разходи от фонда, от гледна точка на това да се постигне оптимална средна доходност за периода. Защото, ако парите започват да се харчат още след първата или след втората година, не е ясно каква е относителната средна доходност и поради тази причина се предвижда един оптимален 5-годишен период, за да се види каква е тази оптимална средна доходност.
След 5-тата година се предвижда да се разходват, съгласно разбира се актюерски разчети и искания от Националния осигурителен институт, средствата от получената доходност в следната последователност: на първо място, за увеличаване на делът на Втория стълб - допълнителното пенсионно осигуряване, защото знаете, че то продължава да бъде 5%. Изключително малко пари се внасят в сметките на осигурените лица и това създава изключително ниска мотивация за осигуряваните, за да показват целия си осигурителен доход и респективно да плащат и полагащите се пари в Първия стълб.
Смятаме, че българската пенсионна система трябва да има все по-голям и нарастващ дял на Втория стълб - поне да достигне 10%, колкото е в повечето развити страни. Така че това постепенно увеличаване на Втория стълб, от една страна, то може да бъде финансирано директно от държавния бюджет, но, от друга страна, трябва да има допълнителен финансов инструмент, за да може този процес по-ускорено да се развива и затова предлагаме, и тъй като увеличаваното на дела на Втория стълб неминуемо води до дефицит в Първия - в Националния осигурителен институт, то този дефицит трябва да бъде покриван. Този дефицит се предвижда да бъде покриван от средства именно от средства от този фонд. Това е първата основна цел, която си поставя за изпълнение от приходите.
На второ и трето място, се предвижда да бъдат направени разходи за актуализация на пенсиите, които в момента са отпуснати, няма сега на вас да обяснявам, колко много несправедливости, да ги нарека има от гледна точка на отпуснати пенсии в миналото - не една и две са така фрапиращи, крещящи несправедливости, по една или други причина допуснати в миналото. Така че много неща има за изправяне в тази посока, но неща, които неминуемо водят до дефицит.
На трето място, ако приходите от доходност позволяват, възможно е, допуснато е, че част от тези средства могат да се използват и за намаляване на осигурителните вноски.
Това, разбира се, са възможности, които предвижда закона за цели, които може да се използват само приходите от доходност, но не и от така да се каже основната главница на фонда.
В закона е предложено след 2020 година - разбира се, тук са колегите от Националния осигурителен институт, ако този проект въобще получи някаква подкрепа, може да се прецизира този текст, да бъде 2020 г. или 2018 г. или 2028 г. с оглед актюерските разчети и необходимост от гарантиране на финансовата стабилност на пенсионната система - има разчети, които показват, че в едни такива бъдещи периоди пенсионерите биха били два пъти повече от работещите. Това е едно изключително застрашаващо стабилността на пенсионната система обстоятелство и то трудно би могло да бъде решено с директни приходи от осигуровки и гарантиране пенсиите от Първия стълб.
Така че явно, че трябва да се създава един такъв гаранционен резервен фонд при наличието на такива разчети и искания от страна на Националния осигурителен институт, то парите от така наречената главница по фонда могат от тази дата да се изразходват.
Това в общи линии е по разходната част на фонда.
Направили сме няколко преходни разпоредби, които уреждат парите, които са заделени в момента във фискалния резерв за цел използване за такъв резервен пенсионен фонд да бъдат прехвърлени в този фонд.
Освен това е предвиден срок, в който да се определи Надзорен съвет, той да започне конкурси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колко са?
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: То пише тук. Трябва да го прочета: “В срок от един месец от влизането в сила на закона Надзорният съвет на фонда провежда първото заседание, на което приема правилник на работа”. (Реплика на председателя Хасан Адемов.)
Нито един закон не е съвършен. Нямам претенции за съвършеност. Вие имате по-голям опит. Така че, ако този закон бъде приет и се приеме да бъде обсъждан и се приеме въобще, че между първо и второ четене ще настъпят промени, безспорно има и много други неща, които аз самата виждам впоследствие, че ще са необходими корекции.
Използвам вмъкването на доктор Адемов, за да благодаря на всички, които се отзоваха на писмата, които изпратихме, за да изразят становище по този фонд, а това именно са Българска народна банка, Комисия по финансов надзор, Българска фондова борса, Асоциация на банките в България, Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Конфедерацията на работодателите и индустриалците, Българска стопанска камара, Асоциация индустриален капитал, Конфедерация на независимите синдикати. Поне от тези организации до момента сме получили писма. Може би има някои, от които не сме получили все още. Но аз благодаря на всички тях, които изразиха отношението си. Като цяло те изразяват положително отношение. Нещо повече, те изразяват целите и мотивите на предложения законопроект.
Всички становища съдържат бележки, които се отнасят до прецизиране на текстове в законопроекта и много голяма част от всичко бележки, които са направени, могат да бъдат взети в предвид евентуално между първо и второ четене. Това е и във връзка и с това, което доктор Адемов каза, така че действително има неща, които следва да бъдат прецизирани.
Това, на което следва да обърна внимание. Предвижда се, освен тези 705 000 лв., които вече са отделени във фискалния резерв да се предвиди целия излишък, над планирания, за 2008 г. Това е предложението - да бъде внесен в този фонд.
А също така е направено едно предложение, което сме заимствали от други фондове, по-специално от фонд в Австрия. Там един такъв фонд в провинция Долна Саксония, един пример само давам, не е единствен. Техният законопроект допуска инвестиция в търговски дружества от инфраструктурно значение, по-скоро търговски дружества, свързани с инфраструктурна дейност. Те например имат 30% от ЕVN - електроразпределителното дружество, което има клон и в България, и 30% от летището във Виена, говоря за този инвестиционен фонд. Само дивидентите от тези две дружества покриват цялата издръжка на провинция Долна Саксония. Едни такива инвестиции са изключително добри. Много други такива фондове инвестират в подобни инфраструктурни дружества - и енергийни, така че ние сме предложили с една преходна разпоредба държавното участие в електроразпределителните дружества, което е в размер на 33,3% - да бъде прехвърлено на този фонд директно, тъй като към момента, то е държавно участие. Има забрана за прехвърляне до 31 декември 2008 г. Този закон се предвижда да влезе от 1 януари 2009 г. и с постановление на Министерския съвет е предвидено, ако се приеме, този държавен дял да бъде прехвърлен директно на този пенсионен фонд. Ако този държавен дял се продаде, както е възможно и е предвидено в договорите с електроразпределителните дружества, 50% от продажбата на този дял, така или иначе ще влезе в този фонд.
Но ние считаме, че приходите от дивиденти биха били по-добра инвестиция към този момент, специално за фонда, сравнение с 50% от приходите от приватизация и затова сме направили това предложение.
Искам две думи да кажа защо предлагаме целия излишък. Това е може би тема, по която може да се дебатира, но не тя е най-важната, от този законопроект. Но искам все пак да кажа защо. На първо място, защото много закъсня създаването на този фонд. В приложените материали вие сте видели, че такива фондове в държави, които нямат демографската криза на България и имат далече по-развита пенсионна система, такива фондове са създадени още преди 30-40 години. Показани са и парите, с които оперират - виждате с милиарди долари оперират тези фондове. България много закъсня предвид проблемите, но това е първата причина.
Втората причина е, че в България има много голяма инфлация през последната година, най-голямата от 1997 г. насам. Миналата година изхарчването на 1 млрд. 800 млн.лв. над планирания бюджетен излишък за 18 дни в края на 2007 г. даде своя сериозен дял за увеличаването на инфлацията през 2008 г. Казах, тя достигна най-високите нива от 2007 г. насам. Така че спестяването на тези пари е нещо, което мисля, че е антиинфлационна мярка на правителството.
На последно място, искам да кажа, че много голяма част от този инфлационен излишък е така нареченият инфлационен данък - инфлационен данък, защото главно той идва от увеличените приходи от ДДС. Аз имам един любим пример, ще го кажа и тук. Ако да кажем, че миналата година сиренето е струвало 5 лева, един лев от тези 5 лева е отива за ДДС. Тази година сиренето достигна вече 10 лева килограма и 2 лева от същото това сирене, което купуваме, отиват за ДДС в държавния бюджет. Аз давам драстичен пример - 100%, но например официалните данни показват, че олиото е увеличено 86%. Така че, ако приемем средната инфлация от 25% на хранителните стоки, която заема 60% от разходите на едно домакинство, може да си направите сметка, че всичките тези пари за излишъка ги е дал всеки български граждани, купувайки всеки ден на магазина храна или отивайки на бензиностанцията да си купи бензин.
Така че този излишък е създаден от всеки български гражданин посредством инфлацията и този така наречен данък инфлация от нас, и смятаме, че най-справедливия начин да бъде върнат обратно на хората, които са го направили, е чрез този пенсионен фонд. Това е третата причина, поради която настояваме. И това е разлика от предишни правителства, господин Адемов, в скоби. Така че точно сега, а не миналата, по-миналата и още по-миналата година, когато също е имало излишъци, но не е имало такава инфлация и не е имало такъв данък инфлацията, точно поради тази трета причина предлагаме целият този излишък, над планирания размер, да бъде сложен в пенсионен фонд. Това са трите причини, поради които го предлагаме. Разбира се, това е предложение, може да бъде дискутирано.
Знам, че на тези пари са се наточили страшно много интереси. Сигурно ще се обосноват далече по-важни неща, за които да се похарчат тези пари. Аз давам тези аргументи, които считам, че са важни. Естествено, че народните представители ще кажат дали това нещо е правилно или не е правилно, дали трябва да се приеме или не. Но независимо от това – дали ще се приеме или не, тези преходни разпоредби не променят смисъла на закона.
Последното нещо, което искам да кажа. Направили сме едни предварителни разчети. Ако всичко това, което говоря се сбъдва, какво се случва? Тъй като България е с много голям дефицит по текущата сметка и тези дефицити по дългосрочните прогнози, които са направени, ще се запазят за страната до влизане в еврозоната. Мисля, че тук господин Желев, ако не съм права ще ме коригира, но мисля, че съм права.
Така че влизането в еврозоната за съжаление е отложено засега до 2015 г. Тоест, в хоризонта на влизане в действие на този закон първите 5 години, се предполага, че този дефицит по текущата сметка този дефицит ще съществува. Ако съществува такъв дефицит по текущата сметка, задължително условие е България да поддържа излишък. Задължително условие, защото в противен случай цялата финансова система ще бъде застрашена от колапс. Така че излишък в следващите години е по-подразбиране – my default, ще има такива излишъци задължително.
Планираните излишъци са едно, а излишъците над планираните е нещо друго. Аз говоря за планиран излишък. България трябва да работи при планиран излишък до 2015 г., когато е предвидено да влезе в еврозоната, защото минимум дотогава тя ще има много голям дефицит по текущата сметка вследствие на високия дефицит във външната търговия и най-главно с европейските страни, които са повече от 50% от тази търговия и тя не може да се нулира заради факта, че не сме в еврозоната.
Така че по презумция пак ще бъдем в дефицит по текущата сметка, по презумция трябва да имаме планиран бюджетен излишък, следователно 25% от този излишък могат да постъпват в този фонд. От сметките, които съм направила са много едри, не са с голяма точност, но като порядък смятам, че не съм сбъркала, те показват следното. Ако се приеме, че сега се внесе целия излишък, над планирания говоря, а не изобщо целият, а този, който е над планирания - ние имаме тази година планиран над 1 млрд. 800 млн. лв- по държавния бюджет, по закон взимаме 25% от този планиран, плюс цялото превишение на този излишък, което е допълнителното, което не е планирано. Това правят около 4 млн.лв грубо плюс тези 4 млн. и 700, тоест приемаме, че с 5 млрд. лв. стартира този фонд през 2009 г. До 2010 г. нека по един милиард и половина да влизат от излишъка в този фонд от управлението, което трябва да бъде минимум 10%, колкото е средната доходност от пенсионните фондове от задължителното пенсионно управление, това означава, че след 5 години този фонд ще има 10 млрд.лв.
Така че целите, които сме си поставили тук за изпълнение, са напълно реалистични. Ако това нещо стане, тези цели, които сме написали в закона, са напълно реалистични и възможни, и то бих казала, че тези приходи са минимално гарантирани с минимум допускания направени, без над планирани излишъци и т.н.
Така, че считаме, че тези разчети, които сме направили и тези идеи които споделяме в този законопроект, са полезни за България, за да гарантират финансовата стабилност на страната, да направят все по-стабилни пенсиите и все по-големи, защото колкото по-голям е размерът на втората пенсия, толкова ще бъдат гарантирани пенсионерите. Не на последно място, разбира се, пенсиите на пенсионерите, които ще получават само една от Първия стълб, да бъдат напълно гарантирани и коригирани или по-друг начин казано актуализирани. Това е накратко законопроекта. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Колеги, имаме две възможности. Едната възможност е да дискутираме по този законопроект на госпожа Шулева. Втората възможност е да представим правителствения проект и да дискутираме едновременно и двата.
Мисля, че вторият вариант е по-разумният, за да може заедно да проведем дискусията.
След като се обединяваме около идеята заедно да дискутираме двата проекта, преминаваме и

ПО ТРЕТА ТОЧКА
Представяне и обсъждане на Законопроект за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, № 802-01-59, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2008 г.

Има разлика и в наименованието на законопроектите. Първият е Законопроект за публичния резервен пенсионен фонд, а вторият е Законопроект за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на пенсионната система.
Заповядайте, господин Желев, за да представите законопроекта, внесен от Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложеният законопроект реално урежда устройството, статута, органите за управление и източниците за финансиране и правилата за инвестиране. Със законопроекта е предвидено средствата за фонда да са самостоятелно обособена част от държавния бюджет и са заложени основните принципи и ограничителни условия за управлението и структурирането в инвестиционните профили, които са свързани и се възлагат за управление на финансови институции.
Органите на фонда са Управителен съвет - едностепенна система за управление. Управлява се от 9 души, посочени са по какъв начин се реконтрира и се попълва съставът на Управителния съвет. Той включва и представителите на организациите на работниците и служителите, на работодателите. Ръководството на Управителния съвет се осъществява от министъра на финансите, който е председател и министъра на труда, и социалната политика, който е заместник-председател на Управителния съвет.
Посочена е в отделна част несъвместимостта за членовете на Управителния съвет. Уредени са правомощията на Управителния съвет, който трябва да одобрява дългосрочната инвестиционна политика, средно-срочната стратегия, критериите за избор на банки, изискванията, на които трябва да отговарят кредитните портфейли, вземането на решения за процедури и правила за организация и управление и възлагане управлението на тези инвестиционни портфейли. Тук са посочени също прогнозите, разчетите, очакваната доходност, планирането в средносрочен и дългосрочен период. Уредени са правомощията на председателя на Управителния съвет, за да са ясни отговорностите. Уредени са и принципите, които са свързани преди всичко с разкриване на конфликт на интереси и доверителност.
Оперативното обслужване на фонда е минимизирано дотолкова, доколкото то ще се осъществява реално с администрацията и със средства планирани по бюджета на Министерството на финансите. Уточнени са режимът и начинът, по който се взаимодейства между отделните институции, както и самото административно обслужване и разходите за оперативното управление.
Източниците за набиране на средства намират решение в предложения законопроект. По принцип мисля, че всички са наясно, но ще си позволя още ще си позволя да ги повторя. Петдесет на сто от отчетените по републиканския бюджет касови постъпления от приватизация, 25 на сто от отчетения за съответната година излишък по републиканския бюджет, приходи от концесии и приходи от други източници, определени със закон или с акт на Министерския съвет. Уредени са отношенията на консолодирана основа по какъв начин става трансферирането на средства от страна на бюджета и начина, по който се извършва и самото счетоводно отчитане и за целите на общата отчетност, която имаме по единната сметка, както и по изискванията, които изпълняваме по посока на Евростат от гледна точка на входящи и изходящи парични потоци и отношения, трансферите как се извършват.
В този смисъл е достатъчно ясно в по-нататъшната част на законопроекта и какви са ограничителните условия. Много по-ясно са изградени критериите и в самия закон са намерили място всички решения къде може да инвестира своите средства фондът, доколкото основната цел и стремеж на този фонд е да се запази принципът на надеждност и разбира се на доходност.
Посочени са възможностите за структурирането на активите на фонда в инвестиционни портфейли, максималните размери на експозициите са посочени също. Заложена е забрана за емитиране на дълг и издаване на гаранции и едновременно с това възможност за инвестиране в български финансови инструменти. Заложени е в договорите за управление на инвестиционни портфейли как се избират финансовите институции, процедурите и правилата, всъщност управлението на целия процес с договора за управление на инвестиционния портфейл, както и основните елементи и съдържанието на договора, възможностите му за неговото предсрочно прекратяване.
Разбира се, че в самия законопроект са посочени възможностите и начина, по който са водят сметките на фонда, планирането, отчетност и публичност.
Всъщност с Преходните и заключителни разпоредби се дава възможност активите на фонда, които са включени по сегашния § 17 от Преходните и заключителни разпоредби, да намерят своето място и да влязат от Закона за държавния бюджет - заедно с този закон да се трансферират по посока на новосъздадения фонд. Едновременно с това е заложен и ограничителен в Заключителните разпоредби десет годишен период от влизането на закона в сила за трансферирането на средства. Разбира се, че това са основните характеристики и мотиви на вносителя.
Едно пояснение само. В процеса на изложението съм споделил, че е уреден и въпросът за инвестирането в български финансови инструменти. Имах предвид, че имаме забрана за инвестиране за финансиране в български финансови инструменти, за да няма деформации в нашия пазар. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: И аз ви благодаря, господин Желев.
Колеги, чухте представянето и на двата законопроекта.
Искам да кажа няколко уточняващи думи. Нашата комисия по този законопроект е спомагателна комисия, може би за съжаление.
Второ, понеже някои от колегите зададоха въпроса, Националният съвет по тристранно сътрудничество дали се е произнесъл по проекта на госпожа Шулева, аз си позволих да поискам становища от всички, които участват в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Притежавам по-голямата част от тях.
Второ, ако се иска специално заседание, няма причина това да се случи. Затова казах, че Бюджетната комисия е водеща комисия. До заседанието на Бюджетната комисия може и да бъде, вече е поискано такова становище, доколкото знам от председателя на Бюджетната комисия. Така че становище ще има на Националния съвет по тристранно сътрудничество по този законопроект до заседанието на водещата комисия.
Имате думата за изказвания, коментари по проекта на госпожа Шулева, тъй като по проекта на Министерския съвет в рамките на съгласувателната процедура институциите са дали своите становища.
Заповядайте, господин Лазаров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, просто, защото сме представили официално становище. Комисията разполага с него и аз съм длъжен да го представя.
По Законопроекта за публичния резервен пенсионен фонд, внесен от госпожа Шулева и група народни представители, аз бих искал да представя становището на министерството на труда и то е следното.
Ние имаме въпроси, съмнения и допълнителни съображения относно необходимостта от създаването на този пенсионен фонд, така както се предлага, и целите, които той ще изпълнява. Те са по-видими в мотивите, отколкото в самия законопроект и може би това е така една от посоките, в която той би могъл да бъде усъвършенстван. Не е ясно обаче и не е добре уреден, според нас, статутът на този фонд. Така както се предлага, единственото, което е описано е юридическо лице и оттук нататък законопроектът не развива хипотезите на това юридическо лице. Поради тази причина не бихме могли да изразим и становище относно това дали предложението за предложената двустепенна система за управление на това юридическо лице е достатъчно целесъобразна, защото пак повтарям, не е ясно какъв е точно статутът на това лица.
Имаме известни опасения относно липсата на инвестиционните ограничения по отношение на средствата във фонда. Предвид на обстоятелството, че една значителна част от тези средства ще бъдат инвестирани в един процес, когато България ще се опитва да покрива критериите за влизане в еврозоната, създава допълнителна загриженост.
Нещото, което така не споделяме на този етап, това са разходите за дейността на фонда. Всъщност с този фонд се предлага реализирането на множество други политики и ние считаме, че поне на този етап липсва достатъчен консенсус относно тяхното провеждане. Специално в чл. 20, ал. 1 достатъчно ясно е написано за какво се предлагат да бъдат изразходвани тези средства. Ние на този етап, повтарям, не споделяме предложените средства и изразходването им.
Също така, дори и след обширното представяне от вносителя госпожа Шулева, не сме достатъчно убедени и не виждаме основание защо Управителният съвет на фонда трябва да предоставя информация на Комисията за финансов надзор.
Успоредно с това ние не считаме, че този фонд е със същият статут с какъвто са дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Поради тази причина не виждаме достатъчно основание за едно такова предложение.
Може би това са по-важните моменти. Аз не бих искал да повтарям цялото становище. Но ми се струва още веднъж трябва да се прегледат достатъчно ясно разликата между публичен и държавен, защото това е една от основните разлики. Другата разлика е свързана с целите, които си поставя този фонд, и инструментите, с които ще го реализира.
Поради тази причина ние не подкрепяме така предложения законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Заповядайте, доктор Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми заместник-министри, уважаеми господин Христосков, колеги! Двата законопроекта, които са предложени са изключително интересни от гледна точка на политиката, която води България в изключително важната област на социалната сфера. Според мен ще бъде погрешно, ако ние се съсредоточим сега в тази плоскост кой от двата законопроекта е по-добър, защото те имат една и съща цел, провеждат едни и същи принципи и фактът, че са предложени от представители днес на опозицията и правителството, показва, че това е една стъпка, която може само да бъде приветствана като национален консенсус.
Аз ще мотивирам защо ще подкрепя и двата законопроекта и какви са достойнствата на една такава стъпка. Според мен, ние закъсняхме с правенето на тази стъпка, тъй като в България икономическото развитие днес е в явен асинхрон с жизненото ниво на хората и по-важното е следното нещо. Ние сме свидетели на един парадокс, който е отражение на реалността, която е в България при нарастващ вече няколко години подред ръст на брутния вътрешен продукт, с такъв нараства да не нараства стандартът на гражданите. Това се случва само, когато капитализацията в обществото се извършва от малка група от гражданите. Това е обосновано за определен период, когато трябва да изградим така капиталистите в България, но отдавна беше времето, когато в България трябваше да се направи стъпката на изграждането на така наречения народен капитализъм, при който благоденствието трябва да обхваща всички граждани.
В момента огромна категория от българските граждани, това са нашите родители, които десетилетия са работили, не могат да усетят растежа на икономиката чрез благоденствие, защото хората, който хората днес получават пенсии, естествено се възползват от разходопокривния Първи стълб. Ясно е, че в днешните реалности по различни причини средствата, които се заделят, са абсолютно недостатъчни и едни от малкото ефективни механизми, които могат да бъдат използвани това са точно тези европейски схеми, които допълват разходнопокривната система. Много голям позитив във философията на тази стъпка е това, че реалността, например на най-развитата икономика - в САЩ, показва, че най-големите инвеститори в Америка са пенсионните фондове и, че капитализмът не е просто инвестиране от капиталистите, а може да бъде от мощния публичен сектор, в който големи маси от хора участват в капитализацията и в разпределяне на профита, на печалбата от тази капитализация.
На следващо място, трябва да посочим, че в днешните реалности напълно е обосновано огромното недоволство на българските граждани от несправедливостта на така наречения преход и това мачка като преса абсолютно цялата политическа класа днес - няма значение дали са леви или десни, хората са недоволни от крайната несправедливост, на днешните реалности.
Затова искам в заключение да кажа следното. За мен е маловажно каква е технологията на прилагането на този универсален западен принцип за капитализиране в обществена полза.
Аз приветствам и госпожа Шулева и госпожа Христова, които много отдавна работиха в тази стъпка - нека да припомним, че това е един класически модел на Белгия, когато винаги е била модел за България, включително още от Търновската конституция, а днес е столицата на Европа. На второ място, да кажем, че това е стандарт и за най-голямата икономика в света - американската, да кажем, че това е в известна степен закъсняла стъпка и аз например искрено съжалявам, че нашето правителство не направи тази стъпка и да кажа, че единствената компенсация и жест, които днес символично можем да направим към нашите родители, които са ни създали и са създали икономика на тази държава, на хората, които няма да ги хванат капиталовите системи родени до 1959 г. според мен, е само тази стъпка.
Затова аз ще пледирам към вас ние да не отхвърляме принципно нито един от двата законопроекта, защото те са ценни по самата си философия. Технологията вътре може да бъде коригирана и поправена чрез обединението на двата законопроекта на второ четене. По този начин смятам, че цялата така наречена политическа класа, доколкото може да се каже, прави нещо, което е длъжна да направи - да се погрижи за това в България пазарната икономика да започне веднага да дава плодове. Вие видяхте какви са изчисленията на госпожа Шулева - 5 млрд. с 10% доходност и сега осигурява веднага петстотин милиона, които са изключително голям ресурс за българската пенсионна система.
Така че аз ще подкрепя и двата законопроекта и ви призовавам да ги подкрепим заедно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на доктор Колчаков.
Преди да подкрепим двата законопроекта, според мен, трябва много внимателно да ги прочетем, защото Правилникът за организация и дейността на Народното събрание казва, че трябва да бъдат подкрепени законопроектите с еднаква философия. Аз съм далеч от мисълта да внушавам каквото и да било на колегите от Комисията по труда и социалната политика. Разбирам, че всички сме обладани от идеята да подкрепим очевидно добрия замисъл, очевидно позитивния дух на предложенията и можем да поздравим госпожа Шулева, която е положила страхотен труд. Защото всички знаете как може да се подготви един такъв законопроект.
Но тук става въпрос за съвършено различна философия. Философията на единия законопроект централизирано управление на тези средства, а другата философия е точно обратното - либерализиране на инвестиционните портфейли и т.н. да не влизаме в подробности и неща, които ги каза. Ако някой успее да го направи това, аз съм първият, който иска да му подаде ръка.
Очевидно е, че и в единия, и другия законопроект има ценни неща, очевидно е че има огромна разлика между двата законопроекта, най –малкото защото в единия законопроект се предлага фондът да бъде юридическо лице, с двустепенна структура на управление, а в другия фонд се предлага този фонд да бъде към Министерството на финансите, едва ли не, където нещата са централизирани.
В единият законопроект предложението е либерализиране на инвестициите, включително и без забрана на това къде да се правят инвестиции. Аз например бих искал да задам въпроса на госпожа Шулева като вносител на единия законопроект. В този законопроект, който Вие предлагате, няма ограничения за инвестиции. Може ли тези инвестиции, например в 90% да бъдат инвестирани в имот? В закона това не е казано. Аз не казвам, че това искате да направите. Моля Ви, всички забележки да не ги вземате като търсене на кусури, просто сме задължени да ги коментираме.
Това, което е написано в Предните и заключителни разпоредби е най-малкия проблем, което трябва да дискутираме. Макар че това, което Вие казахте в скоби, практиката в България показва, че това се извежда пред скоби. Аз не искам да го коментирам това нещо, въпреки че имам да каже различни от Вас неща. Примерно за харченето на излишъка в края на миналата година. Защото нито един лев с изключение на 40-те милиона, които се изхарчени в здравеопазването, не са изхарчени по проинфлационно. Така че можем да коментираме по тази тема. Вие веднага ще ми кажете, че дори и инвестиционно да са изхарчени, те пак водят до увеличение на инфлацията и т.н. - това е една безкрайна дискусия.
Затова аз искам да коментираме и всички тези неща, които всъщност могат да доведат до реализиране на очевидно доброто намерение като идея. Сега кой ще послужи за базов законопроект, около който да се обединим и да надграждаме, но има съвършено различно философия. Едната е централизираната философия, която предполага сигурност на публичните разходи, сигурност на публичните средства, сигурност на инвестициите, което разбира се, че води след себе си един друг недостатък. След като искаме инвестиции в сигурни инструменти, не можем да очакваме висока доходност.
От друга страна, либералният портфейл е този, който казва, че инвестираме в не толкова сигурни инструменти, но при всички положения имаме поне очакването за реализирането на по-висока доходност. Това са основни неща, които в тази комисия и не само в тази сме ги говорили много пъти.
Но аз далече не съм съгласен с оптимизма на госпожа Шулева да представи желаното за реално, защото при това състояние на световната финансова система, при това състояние на американската финансова система при тези сътресения, които ги има на техния ипотечен пазар, да разчитаме на такава доходност, още повече че имаме сигнали за намаляване на доходността от пенсионно-осигурителните дружества, на този етап, ако не е толкова оптимистичен, може би не е толкова достатъчно оптимистичен една такава претенция за такъв тип милиарди, които всички желаем да се изсипят в нашата пенсионна система.
Доктор Колчаков, ако си спомняте говорихме през 1997–1998 г., когато се подготвяха тези законопроекти, още от тогава господин Христосков, Ели Митрева и останалите колеги ще ни кажат тук, че още оттогава и досега фигурира в бюджета едни 60 милиона лв. за резерв на пенсионната система. За съжаление, те фигурират като законопроект, господин Желев, това е въпрос към Вас, понеже в мотивите е написано нещо, което е вярно, защото не е закон, а законопроект, Вие имате още един такъв законопроект. Той е законопроект за Държавния фонд за гарантиране и устойчивост на държавната пенсионна система с № 602-01-64. Аз, като стар бюрократ, печен в тези истории, казах на госпожа Шулева и тя го намери, защото тя обвинява в мотивите, че няма такъв закон, и е права, защото няма такъв закон има проект. Сега Вие внасяте законопроект със същото име. Какво трябва да направим? Освен да изтеглим този законопроект. Отделно, той за нищо не става, но това е друга тема, към онези времена, съжалявам, че го казвам по този начин, но това е положението.
Има го законопроекта. Аз като колегите от Кърджали обичам да показвам, ето го законопроекта (показва го на хартиен носител). След моето бюрократично уточняване, госпожа Шулева си е направила труда и го е намерила. Но това пак повтарям, това са на-малките подробности.
Това дали да се внесе целия бюджетен излишък, дали да се внася 25%, въпросът е следният: Вие твърдите, че това е резервен фонд, госпожо Шулева, а резервният фонд за какво е? И сега има резервни пари от държавния бюджет, които се изсипват. Тези пари, които са в излишъка, една голяма част са от държавния бюджет - 56% от държавния бюджет плаща за здравно осигуряване, да не говоря за пенсионно осигуряване и т.н. Участието на държавата в формирането на този излишък при всички положения е значително и може би точно за това колегите от Министерството на финансите са решили, че те трябва да го управляват този фонд.
Няма какво да го крием господин Желев, с този законопроект казвате, че Министерството на финансите управлява този фонд. Да, но госпожа Шулева след малко ще Ви каже, държавата е доказала, че не може да управлява такъв тип инвестиционни разходи по няколко причини. Ето, господин Манолов, има другата теза. Затова говоря по този начин, за да предизвикам някакъв тип дискусия. Господин Манолов, ще ви каже, че държавата може да управлява такива фондове. Госпожа Шулева и доктор Колчаков, ще ви кажат това не е вярно.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Държавата не знае, но Националният осигурителен институт може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Националният осигурителен институт е обществена институция, не е държавна. Нека да ги правим тези разлики. И господин Манолов, точно Вие да не правите тази разлика не е съвсем коректно.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Правя я.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Аз ще спра дотук. Казах няколко неща, които да послужат за дискусия.
Очевидно е, че искаме да уважим усилията на госпожа Шулева, които е положила тя, това е вън от съмнение. Някои, които трябваше да защитават правителствената позиция, усещам, че са доста свенливи – може би имат някакви резерви.
Но, колеги, нека да направим един такъв закон, който да гарантира и сигурност, и доходност, да защитим интереса на осигурените в България и на данъкоплатците, защото са едни и други пари тук в този фонд, да направим възможно този фонд да бъде демографски фонд, ако искаме да бъде такъв. Ако искаме да бъде резервен фонд, това е съвършено различна философия. Защото не случайно госпожа Шулева говори - резервен фонд, на който възлагаме пак няколко вида типови задачи и цели, тя ги каза. Няма да ги повтарям. Ако искаме да бъде демографски фонд, тогава правителственият законопроект си поставя цели в тази посока.
Това са нещата около, които трябва да проведем дискусията. Пак повтарям, нека да не тръгнем в посока на това да обвиняваме този или онзи. Всички искаме да направим възможно реализирането на идеята да има такъв гаранционен, резервен или какъвто ще да е фонд.
Доктор Колчаков, заповядайте.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Само искам да допълня един аспект. Аз говорех по принцип и философия. Съгласявам се, че разлика в подходите за реализиране на тези цели има и според мен е съвсем естествена.
Естествено е правителственият проект да възлага повече възможности на етатизма, тоест на държавното начало, тъй като го предлага Министерският съвет, а пък Министерството на финансите в момента е ресор на БСП, така че там етатизмът си е съвсем на мястото. От друга страна, госпожа Шулева, като вече представител на опозицията, но като либерал, е съвсем естествено е да има либерален подход.
Но аз мисля, че тук нямаме прецедент. В същото предизвикателство ние днес се намираме във Втория и Третия стълб - капиталовите, където държавата държи консервативнияг регулативен подход, а частните фондове, които събраха вече над три милиарда, искат малко по-голяма либерализация, защото, ще посоча само примера, вместо българската държава и българските управници, две правителства да изпадаме в идиотската ситуация на тази управленска немощ и инфантилност да преговаряме с някакви португалци и да не можем да си завършим магистралите. Ами, ти три-четири милиарда, стоят български пари и ако ние ги вкараме - ако вкараме тол-такси, аз няма да имам нищо против, като гражданин, да плащам достатъчно такси на магистралата, за да може концесионерът, който е публичен подобен фонд, да взима достатъчно печалби и тези пари да отидат за нашите пенсионери. Това е подходът, който прави Америка и модерна Европа.
Затова казвам, че целите са благородни и на двата проекта, принципите са общи. Разбира се, има известен етатизъм, който е характерен за държавата – и известен либерализъм за опозицията и за либералите в нашите редици, и това въобще не противоречи, а изпълва основният принцип в икономиката, който казва, че рискът върви с печалбата. Едните предлагат по-голям риск и по-голяма печалба, държавата по-голяма регулация, по-нисък риск, по-малка печалба. В тези неща могат да бъдат обвинени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Ето това е дискусията и аз се радвам, че я поставям по този начин.
Ще дам думата на господин Манолов, който виждам, че е притеснен.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Сравняваме чушки с домати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Сравняваме с домати, защото когато приемахме цялото това законодателство, доктор Колчаков беше за това банките да се акционери в дружества - нещо, което е различно. И сега, ако дадем възможност на дружества да инвестират в пътища и в друга инфраструктура, дружествата са тези, които искат от техните банки да бъдат кредитите, да бъдат финансирани. Но това е друга дискусия, нека да не я дискутираме.
Госпожо Шулева, ако искате да дадем възможност на господин Манолов, да центрираме дискусия. След това, на Вас винаги по всяка време ще Ви дадем думата Вие сте вносител.
Заповядайте, господин Манолов.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Благодаря.
На мен малко ми се обърка главата, честно казано, наслагвайки и двата законопроекта един върху друг, макар и да не го правя за първи път, защото минаха пред очите ми и двата законопроекта.
Аз ще започна с принципните неща. Няма да кажа, надявам се нищо ново. Защото този дебат за този фонд е поне на четири-пет години дебат, ако не греша. Още, когато започна този дебат, ние от Конфедерацията на труда казахме:“Да, идеята е разумна, да се създаде един финансов ресурс, който в бъдеще, когато започне да страда финансовата система от недостиг на средства, поради промяна на съотношението плащащите осигуровки и получаващите престация, би могло да послужи за покриването на този дефицит”. И това е основното начало.
На второ място, искам да припомня чисто исторически, когато този фонд, не ме карайте за числа и за години да говоря, защото главата ми вече много се наду, но когато за първи път се появи като Преходна разпоредба или какво беше в Закона за държавния бюджет – няма значение коя е годината, аз следвам хронологията на събитията, се появи като Преходна разпоредба, тогава казахме, че това като първа стъпка не е лошо, но трябва да се върви нататък. Трябва да се върви нататък този фонд да получи достатъчно самостоятелност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: 30 юни 2006 г.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Когато за последен път водихме този дебат за приемането на държавния бюджет за тази година, тогава си спомням чудесно какво казахме. Ние казахме: “Ако ще да си го управлява министърът на финансите, обаче вземете го, отделете го и сложете в него някакви правила”. Това е нещо, което горе-долу сега се появява в проекта на правителството, макар и аз да не считам, че министърът на финансите е в състояние да поеме на ръчно управление подобен фонд - няма да му е по силите, така както е разписано в предложението на Министерския съвет.
Искам да кажа още нещо, че позоваването на американска практика е крайно невярно. Американската практика няма нищо абсолютно нищо общо с Континентална Европа. Там нещата се случват по съвсем различен начин.
Дори, ако ще продължа в тази посока, трябва да ви кажа, че да, там има пенсионни фондове, но резервният фонд е нещо съвсем различно. Пенсионните фондове оперират на пазара, но резервният фонд по същество финансира бюджета на САЩ, разбирайте войната в Ирак и в Афганистан. Цитирам хора, които са ми говорили тези неща оттам, а не защото аз съм голям умник. Аз говоря за позоваването на американския опит.
Така че в този ред във всичките графии, който ми говори за Америка, аз не го чета. Просто Америка, откъдето й да я погледнем е нещо съвсем различно по отношение на пенсионното осигуряване. Няма нищо общо с нас. Всички аналогии са неверни, да не кажа спекулативни, когато се вкарат в подобен диалог. Така че да оставим Америка настрани и да гледаме за Континентална Европа.
Говорейки за целите на този закон, за Конфедерацията на труда “Подкрепа” е неприемливо преследването на каквато и да било друга цел извън стабилизирането на пенсионната система във връзка с промяната на демографската ситуация. Достатъчно много пари се откраднаха от намаляване на осигурителни вноски, за да ги препираме отново тези неща през една междинна институция, да правим триъгълни операции. Достатъчно много получиха частните пенсионни фондове, за да получават допълнителна субсидия през трета институция. Нека тази институция да преследва целта, за която надявам се, тя се създава. За другите неща си има други възможности.
Не искам да говоря за това колко конфликти на интереси тук ни се предлагат. На нас ни се предлага в Инвестиционния комитет на държавните институции да влизат представители на тяхната конкуренция. Аз питам, пенсионно-осигурителните компании дали ще се съгласят в техните инвестиционни комитети да влязат представители на конкуренцията? Дълбоко се съмнявам. Същото важи и за инвестиционните банки и т.н.
Не искам да говоря за това, че в един момент подуправителят на БНБ се явява началник на управителя, защото единият влиза в Надзорния съвет, другият влиза в Инвестиционния комитет, но това са дреболии, които могат да бъдат поправени, без да отричам достойнствата на този закон.
Но замисълът е тежък и тромав, като изключим основната цел.
Искам да наблегна на това, че трябва да бъдат поставени при равни условия частните пенсионни фондове и тази институция. Нито едната от двете институции не следва да бъде поставена в по-привилегировано положение, защото и двете преследват и едни и същи цели и двете боравят със средства, които се набират от едни и същи източници, както и да са опосредени те - дали ще бъде през излишък, ние гледаме на излишъка на основен източник за набиране на средства, обаче на мен лично ми се иска да спрем с този излишък. Тогава пък ще изпаднем в тази ситуация, където фондът няма да има откъде да набира средства.
Затова ние сме предложили в списъка за източници за набиране на средства да бъдат добавени да речем акцизите. Защо не? Защото акцизите са, както знаете, едни много специални плащания. Те са по повод ограничаване на консумация и т.н. Спокойно би могло тези сборове да бъдат определени като един допълнителен източник на финансиране.
В крайна сметка в законопроекта на госпожа Шулева, ако се разровим подробно и видим хората, които имат право да заемат позиции в него и си направим труда да прегледаме хората, можем да направим списъка на тези хора поименно. Те в тази държава съвсем не са толкова много - хората, които са определени вътре в законовите текстове и изискванията към тях. Като минем през изискванията, ние можем да определим и хората поименно.
В този смисъл идеята, че някой институция може да номинира човек, а не непосредствен представител на нея - на тази институция, тя има своите достойнства, обаче оттам-нататък този човек става незаменим практически по начина, по който се формират. Разбира се, тези неща са в детайлите, обаче както знаем ние, дяволът винаги е в детайлите или той не се намира в едрите неща.
И накрая ще завърша с това, което за нас е най-важно, а това е възможността за участие на социалните партньори. Това е критика и към двата законопроекта - възможността за участие на социалните партньори в органите на надзор или на управление на фондовете. В единият законопроект мисля бяха осем категории участници в другия законопроект девет. И в двата начина, по който ще се формират тези управителни и надзорни органи, социалните партньори имат максимум една четвърт участие.
Тук това, което е посочено в законопроекта на госпожа Шулева в точка 9 го приемам като екзотика. Цитирам: “Представител на независими и неправителствени сдружения с дейност в областта на социалната политика, определен по споразумение с управителя”. Това е шеговито. Това е несериозно. В България има 40 хиляди, ако няма да сбъркам неправителствени организации, от тях вероятно 38 хиляди претендират за това. Аз мисля, че знам името на човека, защото преди малко говорихме за имената на хората.
Последното, с което ще завърша и също определяйки го като екзотика. Това е идеята, държавното участие в електроразпределителните дружества да бъде апортирано по някакъв ред, дано не бъркам думата, дано “апорт” да е достатъчно точна дума, в тази институция. Ще дам един пример, който ще бъде разбран от няколко човека През 1996 г. в Националния осигурителен институт бяха вкарани 500 имота с идеята да подпомогнат пенсионното осигуряване. Тези 500 имота бяха пладнешки разграбени с помощта на всичките четири правителства, управлявали държавата след приемането на този закон. Нека не правим тази институция холдинг, който да се занимава с управление на пакети акции и да очаква дивиденти. Аз не знам какви дивиденти са отчели по балансите си тези електроразпределителни дружества. Разумният подход би бил, ако искаме да разчитаме на тези средства, нека държавата по съществуващите закони да ги продаде и тези средства да ги предостави на дружеството, ако искаме тези средства да отидат непременно там. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Манолов.
Давам думата на господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, господа заместник-министри, колеги! Мисля, че ще хвърля още малко бензин в огъня с моето изказване, но ще възползвам от тази квалификация, която беше дадена, че Националният осигурителен институт е публична институция. Благодаря за напомнянето, доктор Адемов.
След дълго чакане, повече от 4-5 години, да се появи на сцената някой от чаканите герои, да кажем на Самуил Бекет, изведнъж се явиха двама души. И Годо дойде, но дойде и Петър Моторов от пиесата на Йордан Радичков “Януари”. Честно казвам, при тази ситуация парламентът е изправен пред много тежък политически избор. Двамата не могат да останат на сцената. Единият - с ямурлук, с навуща и т.н., другият е облечен по-друг начин. Размяната на дрехите няма да доведе до нищо.
Аз поздравих правителствения екип по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, затова че много професионално се изпълнили поставената задача - силно централизирано управление, доминиране на фиска, доминиране на държавното начало, етатизмът, както беше казано.
Сега ще поздравя и госпожа Шулева за отстояването на либералната идея. Това е трудният избор. Не говоря за дефектите и в единия, и в другия законопроект. Винаги могат да бъдат оправени между двете четения, но ние имаме две различни философии и това е трудния избор.
Все пак ще си позволя съвсем накратко да маркирам основните пунктове, в които има различие, има естествено някои общи черти. Най-напред по статута на фонда. В единия случай, както казах, имаме силно държавно присъствие, силно държавно начало и по своя статут фондът, така както е представен от правителствения законопроект, не играе ролята на резерв за осигурителната система, за решаване на демографските проблеми. Той играе ролята на резерв на държавния бюджет в определени моменти под формата на субсидии да попълва пенсионния фонд. Това е един фискален резерв и управляван по всички правила на управлението на фискалния резерв - естествено малко по-разчупено, защото става въпрос за един по-дълъг хоризонт на натрупване и съответно на управление на фонда.
В другия случай, в законопроекта на госпожа Шулева, по статута ние имаме една публичност, една много по-голяма свобода, насочена към стабилизиране на пенсионната система, не само от гледна точка на покриване на дефицитите, но и използването на този фонд за други цели.
Госпожа Шулева изреди и целите, за които ще се ползва. Лично аз би препоръчал при това положение да има приоритетност, тоест кое е приоритетът? Докато в правителствения законопроект е ясно, кой е приоритетът - попълване на дефицити, там има една многоплановост и би следвало, ако остане такъв вариант, много целево предназначение за този фонд, включително и в решаване на някои текущи проблеми, макар и не непосредствено близките години...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Инфлационни.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: ...инфлационни - това поне е очакването на пенсионерите, би следвало да има приоритетност.
По отношение на управлението. Отново огромна разлика. Силно присъствие на Министерството на финансите, при това пренасяне на професионалното начало, което е на експертно ниво - същите хора се пренасят и в управлението, броят на представителите на Министерството на финансите.
Отварям една скоба, за да кажа, че в този стил, в който започнах, присъствието на НОИ е повече от скромно. Общо взето е като в онзи анекдот: “Ще правим групова игра, жената ти да дойде. Ти, ако си зает, не идвай”. Такава е поканата към Националния осигурителен институт, между другото, за участие в управлението на този фонд.
В другия случай имаме тромавост, определено го казвам, по-директно на госпожа Шулева, в опита да се докаже тази публичност, този либерализъм се отива така в едно размиване на управлението, едно разливане и също имаме две крайности. Явно трябва да се върви по средата. Може би тук е възможно някакво обединение.
По отношение на приходите отново имаме сериозни разлики. Аз лично, тъй като Националният осигурителен институт е заинтересована институция по-бързо да разполага с повече ресурси, по принцип подкрепям повече източници и по-мощни инжекции да има в самото начало, за да може да се навакса пропуснатото време.
Отварям една скоба, да кажа, че не бива да бъдат обвинявани предишните правителства, че не са създали такъв фонд, защото тогава включително и за сметка не пансионерите го казвам, защото индексирането на пенсиите беше по-скромно, целта беше да се създаде фискален резерв, целта беше да се държи борда. С нарастването на икономиката, с нарастването на паричните агрегати естествено, че трябваше да има и по-голям фискален резерв. Така че не е имало валенции свободни, не е имало много възможности да бъде изграден мощен резервен фонд за пенсионната система преди 7-8 или 10 години.
Две думи по отношение на регулацията. Отново в единия случай се залага на силното държавно присъствие и оттам гаранции за регулиране с цел предотвратяване на всякакви измами. В другия случай, включително с много по-либералната политика на инвестиране се залага на така нареченото поведение на честния търговец, на справедливия търговец, който казва: “Не ми казвайте, че не мога да инвестирам всичко в едно. Аз го знам това нещо, създайте само контрол”. И не случайно тя препраща към Сметната палата, към одита, към Комисията по финансов надзор.
В другият случай не е нужно това просто, не е нужно да се праща информация в Комисията за финансов надзор за всяка операция, защото имаме централизирано управление от страна на държавата.
Като се сложат всички тези неща, приключвам, господин председател, само с две конкретни бележки по правителствения проект, тъй като досега правех бележки по законопроекта само на госпожа Шулева, като се сложат всички тези неща на кантара, отново се връщам към това вие трябва да решите кой герой трябва да остане на сцената.
По отношение на правителствения проект, смятам, че няма нищо лошо в определени случаи, по изключения, да може фондът да инвестира и в български ценни книжа, включително и в държавни ценни книжа. Знам логиката - защо ще събираме след това да инвестираме, само че те са от различни източници, не само от данъци тези пари. В определени случаи казвам, по изключение, може да се допусне, такова нещо.
Още една бележка. Така наречената финансова институция, която да управлява инвестиционни портфейли, е хубаво нещо, но трябва да бъдат определени в условията на договора. Аз го казах и в тристранката и срок, в който да бъде сключен този договор. Сега такъв срок няма.
Последното, което ще кажа. Общото между двата законопроекта, че и двата законопроекта залагат на професионалното начало, на професионалното управление. От една страна, експертното начало в операционалната дейност, и, от друга страна, и двата законопроекта правилно настояват да се избегне конфликта на интереси и да участват в управлението хора, които познават тази материя.
Тук обаче искам да репликирам отново. Съжалявам, че министърът на финансите го няма. Но тристранката той си послужи с много специфична терминология по отношение на управление на инвестиционните портфейли. Трябва да бъде направена много сериозна връзка с актюерския модел на Националния осигурителен институт. Аз по същия начин бих могъл да хвърля или на него да му хвърля специфичните термини по отношение на актюерството, но двете системи - актюерския модел и моделът на управление, на оценка на риска на този фонд, трябва да бъдат свързани. Защото от това в кои години ще има демографски проблеми, в кои години ще има демографски натиск върху фиска, ще зависи инвестиционният портфейл, ще зависи стратегията на инвестирането.
Затова приключвам с това, че Националният осигурителен институт трябва да присъства по-масирано с повече участници в играта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви, господин Христосков.
Идеята на правителствения законопроект е да не се инвестира в държавни ценни книжа, респективно да не се рефинансира държавният бюджет. Те това искат и го заявяват категорично. Сега дали е правилно или не, това е друга тема.
Заповядайте, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря господин председател.
Благодаря на всички колеги, които се изказаха и взеха отношение по законопроекта, който Българска нова демокрация е внесла.
Аз освен, че ще отговаря на някои от бележките, които бяха направени по нашия законопроект, искам да изкажа и своето мнение по правителствения проект, надавам се това е позволено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Ако не е, аз ще Ви прекъсна.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря.
Тук напълно съм съгласна, че двата законопроекта концептуално се различават и ако действително се стигне до това законопроекта на Българска нова демокрация - да се оформи мнение, да бъде отхвърлен, аз ще предложа на нашата група да обсъдим решение да бъде оттеглен нашия законопроект. Защото наистина доста се съмнявам, че двата законопроекта, особено ако се вземе решение да бъде отхвърлен единият, но даже и да не бъде отхвърлен, не знам как точно двата законопроекта биха се съвместили, тъй като те наистина по философия са абсолютно различни. Те са различни най-вече по така да се каже по своята концепция. Господин Христосков започна, аз бих искала да я продължа, като кажа й мнението си по проекта на правителството.
В проекта на правителството наистина е предвидено това да е държавен фонд. Разбира се, той и другия фонд е държавен в някаква степен, че се използват пари на държавата, но това са упражнения в думи. Този фонд и в двата случая е с пари на данъкоплатците. И в двата случая, не на осигурените. Това е и съществената разлика с Националния осигурителен институт. Защото това са главно пари на данъкоплатците, изключвам парите от приватизация, но те пак са данъкоплатци в някаква степен - български или чуждестранни. Нека да не влизаме в такъв тип подробности, това не е най-важното.
Аз исках да кажа, че бих било много по-спокойна в някаква степен, ако парите си останат във фискалния резерв, там където са си, да се събират като някакъв резерв, въпреки 2% лихва, при която те се стопяват всяка измината година. Това, че консервативно ще се управляват не значи, че ще се увеличават, значи, че ще се намаляват. Но независимо от това, аз бих била по-спокойна, ако парите са там, отколкото в един такъв фонд така написан и разписан по този законопроект. Защо? Защото, на първо място, има несъвместимост между задълженията на администрацията и професионалните задължения и умения на хора, които управляват инвестиции. Това е категорична несъвместимост. Един чиновник има длъжностна характеристика, подсказват ми тук - йерархия и подчиненост. В длъжностната характеристика на този служител-чиновник, пише, че той трябва да гледа документи, да контролира сума ти неща, и т.н. в Министерство на финансите. Там не пише, че той трябва да бъде специалист по управление на инвестиции, каквото се изисква от него тук в закона, специализирано звено.
Господин Адемов, в закона буквално пише, че работата на председателя се подпомага от специализирано звено в администрацията на Министерството на финансите, тоест чиновниците, които се назначават в Министерство на финансите, те ще определят инвестициите на този фонд. И те са изписани тук в много точки.
По-нататък. Най-сложният процес на това управление, което е написано, е това да се измисли каква да бъде инвестиционната стратегия, на кого да се дадат и по-какъв начин.
Това, което е заложено, господин Адемов, в този закон, гарантира пълно непрозрачност. Пълна непрозрачност! Гарантира липса на отговорност, каквато и да било и изключва контрол. Това е, което е написано в този закон и това е шокиращо. И точно, поради тази причина аз ви казах, че щях да бъда по-спокойна, ако парите бяха във фискалния резерв. Защото това, което е написано тук, е пълен абсурд. И ще се обоснова защо е така.
Искам още две думи да кажа, защото господин Манолов преди малко каза, че имало и други, които можели да управляват тези пари и те били в Националния осигурителен институт. Тук е и господин Христосков и аз мисля, че той ще се съгласи с мен. Министерство на финансите и Националният осигурителен институт са институции, които прекрасно и професионално - Националният осигурителен институт в миналото, вече не, са се занимавали със събиране на пари и управление на разходи. (Реплики.)
Нека да съм се изразила грешно, господин Адемов. Но те са се занимавали с изпълнение на закона в разходна част. Нито Националният осигурителен институт, нито Министерство на финансите по закон някога са се занимавали с управление на инвестиции. Това е нещо съвършено различно - да управляваш инвестиции.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Имах предвид Учителския пенсионен фонд конкретно.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Чух Ви за Учителския пенсионен фонд - едни чудеса невероятни се случиха, знам. Благодаря за бележката.
По-нататък. Тези две институции по занятие, ако мога да се изразя, не се занимават с управление на инвестиции. Те имат други функции, вменени от закона - съвършено други и едната и другата институция. В момента ние с този закон ние вменяваме на Министерството на финансите функции за управление и те са изредени в чл. 8 в съответните точки.
Бяха изказани съображения относно високия размер на разходите, които поради наличието на Управителен съвет и администрация за управление на фонда ще бъдат изпълнявани. Тук дори няма контролиране на разходите на всичките тези безбройни консултанти, които по абсолютно непрозрачен начин ще бъдат определяни и няма да носят никаква отговорност, докато този Управителен съвет ще се отчита, както казах, пред три контролни органа. Тези флуктуиращи консултанти, избрани по волята само на министъра, няма да носят отговорност пред никого, защото никой не ги контролира.
И за да завърша тази тема ще дам един пример от вчера - вчера го казвам фигуративно. Вземете прословутия Фонд за републиканска пътна инфраструктура. Не е един, а трима министри бяха сложени в Управителен съвет и няколко зам-министри. Те трябваше да се занимават не с управление на инвестиции, а с управление на пари. Видяхте ли какво се случи? Пълен провал, тотален провал. Виждате какво пише в доклада. Там казах, тук господин Христосков, тук искам да му опонирам, че казва, понеже онзи фонд на правителството бил държавен и нямал нужда от такъв контрол за какъвто аз говоря - ами да, защото няма нужда от такъв контрол, видяхме, какво се случи във Фонда за републиканска инфраструктура. Отиде на проверка инспекторатът, докладва господин Орешарски и понеже миналият път каза, че било вярно, то пък взе, че в доклада го написаха, че Брюксел не е удовлетворен от това, което министърът на финансите с неговия инспекторат е написал, и то черно на бяло написано - не да казва министъра, че не е вярно. Инспекторатът на този фонд не може да контролира. Сметната палата не може да контролира, защото те са специфични контролни органи и когато трябва да се контролират тук такива сложни неща, аз ви питам кой ще контролира? Как ще се гарантира прозрачност, как ще се гарантира сигурност, как ще се гарантират всички тези неща, за които ние всички тук се безпокоим? По кой начин по кой? По никой. Тук пише, че произволно министърът на финансите ще си определя консултантите, ще сиопределя фонд-мениджърите. (Реплика на председателя Хасан Адемов.)
Ама, моля Ви се, точно това пише! Кой го контролира, господин Адемов, кой? Аз питам кой го контролира?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Не само Вие можете да четете.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Аз питам кой го контролира. Ще ви прочета точно какво пише.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Има Закон за финансовия надзор.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Ще ви отговоря на всички въпроси.
Две думи искам да кажа по отношение на подхода. Значи подходът, който е заложен в този закон, се нарича консервативен до балансиран. И не е либерален. Това много държа да бъде ясно казано. Не искам да влизам в професионален спор, но независимо, че доста общо е казано, това е подходът - консервативен до либерален по отношение на определение и управление на инвестициите. Това е подходът, който е заложен.
Последното изречение, което искам да кажа по отношение на така наречените резервни фондове за гарантиране на демографската криза. Само искам да напомня за примера за резерва за Националната здравноосигурителна каса. Като беше създаден този резерв, кой може да го пипне после - питам аз? И дали въобще може да го пипне и по кой начин ще стане това? Седи си така като резерв и никой не може да го пипне. (Реплики.)
Като има такъв резерв – кой го харчи и как го харчи, но това е друга тема.
Само още две думи. Искам да се върна на бележките. Ще се спра на бележките, които са направени от Министерството на труда и социалната политика.
Господин Лазаров, ако може да ме чуе, ще е добре.
Това, което искам да кажа, е че ако нашият законопроект бъде приет, аз съм готова да приема много голяма част от всички забележки, които Министерство на труда и социалната политика е направило. Защото това могат да бъдат бележки само, ако законът е приет и се работи по този закон. И всички неща, които са написани в това становище имат известно основание и могат в рамките на концепцията на закона да намерят своето отражение. Много от тези бележки са правилни, но само и единствено, ако се работи по този закон.
С много от бележките съм съгласна, че много от нещата биха могли да се...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Вие изненадахте представителите на министерството.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Да, изненадах ги. Защото всички тези бележки, които са направили, при положение че се приеме този закон по всяка една от тези бележки може да се работи и да се даде много по-точно определение и формулировка, така както е написано в становището.
Искам да кажа, господин Адемов, ако се приеме тази концепция, за която говоря, не претендирам по никакъв начин, че това са най-точните, най-правилните формулировки и абсолютно цялата материя е изчерпана. Напротив, има много неща, които могат да бъдат пренаписани, дефинирани, допълнени. Аз Ви казвам, че с много от тези неща съм съгласна, тъй като те са правилни по същество, но те са допълнения към основна концепция.
И ако този закон бъде подкрепен и се работи по тази концепция, аз нямам нищо против всичките тези неща, които са изредили Министерство на труда и социалната политика да бъдат отразени. Но единствено и само ако тази концепция бъде подкрепена. В противен случай тези бележки висят във въздуха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Така е.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Защото те не бележки, които променят концептуално. Тук пише, че не било написано еди какво си. Ами, ще го напишем, не е проблем, но това не променя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Не е така, тук има много неща, които по същество и по смисъла на предложения законопроект. В 9 точки Министерството на труда и социалната политика атакува директно всички действия, които сте ги написали.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Господин Адемов, те ги атакуват по форма, но не и по съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Аз искам да кажа нещо на госпожа Шулева, понеже тя не толкова често участва в заседанията на нашата комисия. Аз се опитах в началото да наложа добронамерен тон и това го направих съвършено съзнателно. Не си позволих по никакъв начин да търся кусури или недостатъци по вашия проект, ама ако искате мога да Ви кажа още десет.
Ще Ви кажа само едно просто нещо, което е написано в нашия правилник - десет процента вие искате народните представители да получават като членове на Надзорния съвет. Ама това е елементарно! Кажете на хората, които пишат закони или които им диктуват да пишат закони, че това е просто недопустимо. Такива скандали има по тези въпроси, такива публични дискусии има, така че това е най-дребното нещо. Затова и не искам да влизам в такива подробности.
Сега, ако искате да говорим по начина, по който Вие искате да говорите, можем да го направим. Аз нямам никакви притеснения. Аз исках да наложа другия тон. Нека народните представители, нека Народното събрание, нека вносителя, ако трябва още веднъж да помислят кой подход да изберем, оттам-нататък всички неща може да се изчистят. А сега какви неща - чиновниците, Министерството на финансите... Знаем какво правят чиновниците. Ама Фонд “Пътища”, ако искате, ще говорим отделно за тези неща и вече на много места се говори. Не е място в Комисията по труда и социалната политика да коментираме тези неща. Това е Вашето разбиране на нещата.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Господин Адемов, това, което си позволих да кажа по отношение на примерите, които дадох, не са с цел да нарушавам някакъв добър тон или да изказвам недобронамереност към закона. Аз се опитах да аргументирам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Вие предпоставяте.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Вижте, не предпоставям нищо.
Аз се опитах да аргументирам защо този законопроект крие рискове. Това са аргументи в посока на това за аргументация на рискове. Това не е използване на тези аргументи и факти, за да демонстрирам някакво недобронамерено отношение към този законопроект. За да мога все пак да обоснова все пак тези рискове, аз трябваше да дам примери.
Аз ви казах още от самото начало - нямам претенции за съвършеност на законопроекта, който сме внесли. Този законопроект търпи много редакции и той може да ги претърпи. Въпросът тук обаче е в концепцията, за последен път го казвам. И точно поради тази причина, господин Адемов, аз се опитах да дам аргументи против концептуалния подход на другия закон. Затова използвам аргументи, за да покажа, че този концептуален подход няма да донеса сигурността към която се стремим, няма да донесе доходността към която се стремим. Напротив, той крие много рискове. И това е единствената цел, с която съм си позволила колкото и неприятно да звучат тези примери, които дадох, да ги използвам. Нищо повече от това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Не искам да влизам в тази дискусия, защото мога да Ви отговоря, а трябва да говоря десет минути като Вас. Само че няма да го направя, за да дам възможност и на другите колеги, тъй като търпението им се изчерпа.
Дискусията продължава.
Заповядайте, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми заместник-министри, уважаеми колеги и гости! Преди всичко бих искала да поздравя вносителите, госпожа Шулева и група народни представители и Министерския съвет за приноса, който имат точно във вече оформилата се трудна демографска ситуация в България, за подпомагане устойчивостта, за гарантиране на финансовата устойчивост на пенсионната система в България. Трябва да ви кажа, че в последните три месеца бях на три международни конференции и в трите основна тема беше демографският натиск върху пенсионните системи в Европейския съюз. Ясно е, че положението е много тревожно, а в България се оказа, че е на първо място тревожно в Европейския съюз. Защото ние по доклада на Световната банка от преди един месец по този въпрос, за демографската ситуация, ние през 2025 година ще загубим 1 млн. и половина от населението си. И наистина е много тревожно положението.
Относно двата подхода на двата законопроекта. Опасявам се, че истината е някъде по средата. Както в законопроекта на госпожа Шулева е направен опит да се управлява този фонд като чисто инвестиционен фонд по правилата така да се каже на търговско дружество, така вместо в законопроекта на Министерския съвет да видим един законопроект, който гарантира на българските граждани и на бъдещото един мощен демографски фонд със силна собствена инвестиционна политика, ние виждаме една обособена част в държавния бюджет, което, меко казано, разочарова големите очаквания, тъй като знаете, че изискването за създаването на такъв Сребърен фонд е заложено в коалиционното споразумение на това управление и е планирано законодателната инициатива да бъде на правителството.
Ето защо аз мисля, че ние ще имаме много трудната задача между първо и второ четене, независимо какво бъде решението на комисиите и на парламента, да усъвършенстваме управленския механизъм, а управленският механизъм не е форма на нещата в случая. Управленския механизъм е еманация на същността на нещата, на философията на подхода към статута на един такъв фонд - дали този фонд да може да бъде едно самостоятелно юридическо лице, което да концентрира усилията си само в доброто управление и балансираността между доходност и риск, и умножаване все повече и повече на парите, които да послужат после на пенсионната система за българските граждани и, от друга страна, на една стабилност и устойчивост, каквато може да даде участието на държавата.
Между впрочем не е вярно, че в законопроекта на госпожа Шулева не е предвиден участие на държавата. Нещо повече при внимателен прочит, трябва видим, че всъщност Министерският съвет на Република България приема Правилник за устройството, организацията и дейността на този фонд, който предлага госпожа Шулева и група народни представители.
Има редица противоречия, големи противоречия. Но и в двата законопроекта е предвиден като контролен орган и Министерския съвет, както и гледане на годишния отчет на тези фондове от Народното събрание. Има парламентарен контрол и е взет предвид устройството на нашата държава и върховният орган, който би могъл да упражнява за такива важни обществени начинания, парламентарен контрол.
Оттук-нататък бих искала да подчертая голямото си разочарование за начина на управление на фонда по законопроекта на Министерския съвет. Имаме една специализирана администрация в рамките на Министерството на финансите всъщност ще осъществява оперативното наблюдение, оценка и контрол на този фонд - разбирайте, оперативното управление. И аз наистина не вярвам, че тук може да се постигне добро управление, ако няма добри инвестиционни експерти, специалисти, които да правят това. После председателят на фонда по правилата, приети от Управителния съвет, ще може да включва и консултанти - незнайно защо е написано само физически лица, като по нашето законодателство физическите лица могат да бъдат и еднолични търговци. Аз поне прочетох, че само физически лица, не знам защо не и юридически лица. Сигурно би било ефективно и юридически лица да могат да се включат.
Добре е разписано за разходите за управление на фонда. Тук всъщност нямаме никаква грижа за разходите за управление на фонда, те са в рамките на бюджета на Министерство на финансите.
Също така 25% от излишъка е записано за приходи на фонда. Аз заедно с мои колеги от моята парламентарна група трябва да ви кажа, че ще внесем между първо и второ четене предложения със специален текст за излишъка от 2008 г., само за 2008 г., защото не знаем по-нататък какви излишъци ще формира българския бюджет, да бъде 50% от излишъка за 2008 г. Така и така много сме закъснели със създаването на Сребърния фонд и нека да му дадем подобаващ старт и да покажем, че искаме да компенсираме, именно като сегашно управление, именно в четвъртата година на своето управление внасяме този закон, че искаме да компенсираме това закъснение и нека да е 50% от излишъка на 2008 г.
Добре са разписани принципите на инвестиране - видовете активи, това, че не може да емитира дълг, това, че фондът не може да взема заеми, това, че не дава гаранции. Всичко това е добре, но не подхожда на управление от една специализирана администрация в едно министерство. И ние трябва да помислим по въпроса за едно по-ефективно, по-свободно, по-гъвкаво управление на тези финанси.
Това, че фондът не е самостоятелен личи от факта, че от този фонд не може да се трансферират пари в държавното, обществено, нито в бюджета на държавното обществено осигуряване, нито в някакви други сметки на Националния осигурителен институт, ако се сметне, че може да има някаква потребност.
Иначе за парламентарния контрол ми харесва. Няма пълнота на финансовия инструментариум. Тук трябва още по-добре да се развие финансовият инструментариум като един много модерен фонд.
Мисля, че ние нямаме друг избор освен да имаме такъв законопроект, да подкрепим такъв законопроект и особено да го направим по-добър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Христова.
Господин Мръцков, заповядайте.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаеми господин председател, господа заместник-министри, господин Христосков, уважаеми колеги! Действително стана дебат по това кой от вариантите да приемем. Но аз преди да започна и да кажа няколко думи за това кой вариант предпочитам и кой от двата законопроекта ще подкрепя, искам да кажа няколко думи по мотивите на законопроекта на госпожа Шулева и на колегите. Там е записано, че коалиционните партньори са нямали политическа воля за изграждане на този фонд за гарантиране на устойчивост на пенсионната система и това не е вярно. Доколкото има и критики към коалиционните партньори, още 2006 г. към Държавния бюджет беше създаден такъв фонд. Вярно е, че има едно неизпълнение на Преходните разпоредби, където е записано, че до 6 месеца трябваше да има такъв законопроект. Но вярно е, че имаше и такъв законопроект. Критика може да бъде и в това отношение, че не сме приели такъв законопроект. Но не съм съгласен, че сегашното управление не е имало воля да изготви такъв законопроект, който да бъде приет.
Надявам се, че ще приемем този законопроект за устойчивост на пенсионната система.
Похвални са усилията на госпожа Шулева и на останалите колеги народни представители, за това че са подготвили един законопроект, който е предоставен на нашето внимание. Също така са похвални усилията на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на финансите, и това, че предлагат един законопроект.
Това за усилията е добре, но те ни поставят пред един труден избор, тъй като, както се каза, двата законопроекта са коренно различни и ние трябва като народни представители да изберем един от вариантите, и, както каза госпожа Христова, да се опитаме да подкрепим внесеният проект за закон.
Аз бих подкрепил първо едностепенната форма на управление, тъй като в предложение законопроект на госпожа Шулева и останалите колеги се предлага двустепенна форма на управление, Инвестиционен комитет, двама управители. Това ми се струва, че ще затрудни управлението на фонда. Именно в тази насока подкрепям едностепенната форма на управление.
Вярно е това, което казаха останалите колеги и социалните партньори - може да се помисли за състава вече на този Управителен съвет, който бъде избран, какъв да бъде съставът, какво да бъде участието и на Националния осигурителен институт, на социалните партньори и на държавата, когато говорим за Управителния съвет. Но това всичко подлежи на второ четене на едно подобрение.
Всички споменаха къде могат да бъдат подобрени двата законопроекта. Аз имам някои притеснение за източниците. Ще ги споделя и сега. Ние винаги говорим и всички сме насочени към този излишък, който има държавния бюджет. Ами, ако в следващата година нямаме излишък не трябва ли да гарантираме източниците, защото говорим за част от приватизацията - 25%, а сега госпожа Христова предлага 50% за 2008 г. Също трябва да помислим какво ще постъпва и в следващите години, защото разпишем ли го така и след две–три години, ако ние нямаме достатъчно източници, които да влизат в този фонд, той няма да набере необходимите средства, както си правим сметка тук за 10 милиарда, за 15 милиарда за десет години да стане фондът. Така че за тези сметки трябва ние трябва да гарантираме някакви постоянни източници, други дори и от държавния бюджет, когато има, или да бъде определен, както е определено в становището на Националния осигурителен институт, да бъде определен 1% от брутния вътрешен продукт, който трябва да постъпва от брутния вътрешен продукт, който да постъпва в този фонд, за да имаме едни гарантирани източници за в бъдеще.
Поставени сме пред труден избор и аз мога да кажа за себе си, че ще въздържа по законопроекта на госпожа Шулева и колегите народни представители и ще подкрепя законопроекта, който е внесен от Министерски съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Давам думата на госпожа Гонева.
АСЯ ГОНЕВА: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители. Господа министри, колеги! Аз също като доктор Колчаков, който си тръгна, много харесвам белгийския модел - социален модел, не само това, което Белгия е направила по отношение на създаването на резервен фонд за своя демографски резерв, на солидарната пенсионна система. Казвайки това и познавайки добре белгийски модел, трябва да кажа, че от тази гледна точка, това е изразено в нашето становище, проектът на правителството е много по-близо до това, което е направила Белгия и което ние бихме възприели, разбира се, с определени корекции, отколкото законопроекта от групата народни представители. На нас ни липсва само краля, но аз си мисля, че ние сега се намираме в неговия дворец, така че съвсем спокойно и на българска територия бихме могли да възприемем подхода, който е възприела Белгия.
И единият, и другият законопроект обаче, според нас, имат един много сериозен недостатък. Всички вкупом, в това число и изказалите се преди мен, признават, че има нужда от стабилизация на солидарната пенсионна система. Но нито едните вносители, нито другите вносители могат да кажат колко трябва да се стабилизира и кога. Говорят за начините, по които ще се стабилизира и за различните инструменти, които ще се използват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Това са актюерски термини, но не са...
АСЯ ГОНЕВА: То беше споменато от управителя дано всички да са си дали ясна сметка какво е искал да каже, че в законопроекта има различни срокове, различни виждания, сега тук се умува какви да бъдат източниците. Да, но в основата на всичко е докога ние трябва да натрупваме и колко ни трябва, за да запълним това, което искаме да запълним. Защото между впрочем 40% дупка, която имаме в момента, за мен не е обект и не бива да бъде обект нито на един законопроект, който има претенциите, че ще се създава резервен фонд за покриването на демографския резерв. Тук трябва да призная, че законопроектът на групата народни представители драстично се разминава по своето съдържание с това, което е написано в мотивите, защото само там фигурира грижата за демографския срив.
Що се отнася КНСБ, нашето категорично становище е, че България има нужда единствено и само от резерв, който да пренесе солидарната пенсионна система в периода на така наречения “бейби бум”, когато тя ще има допълнителен демографски натиск от наплива от пенсионери от следвоенното поколение.
Що се отнася до текущи резерви, за това, че нещо се е случило, може да бъде и черезвичайно от гледна точка на равномерните, текущи пенсионни разходи, то българската пенсионна система и сега би трябвало да разполага с такъв резерв - такъв текст в законодателството има, това беше споменато от председателя на комисията, само че никой досега не си направи труда да помисли за този текущ оперативен резерв. Нещо повече приемаха се мерки с друг характер и с друг знак по отношение на пенсионната система.
Така че за да бъде ясно, ние не бихме подкрепили един законопроект, каквото и да е неговото заглавие, ако ще се създава резервен фонд, с който ще се запълват дефицити, ще се попълват празнотите от взети политически решения за намаляване на вноските или за прехвърляне във Втори стълб, ще се увеличават пенсии, ще се осъвременяват пенсии, т.н. Защото всичко, което се отнася до пенсиите до техните, трябва да бъде покривано от съществуващия фонд “Пенсии” и размерът на неговите вноски трябва да бъде определен именно с оглед на текущите разходи. Става дума за извънредни ситуации и това прави цяла Европа, а не да създава резервни фондове, за да компенсира дефицитите на някои недостатъчно добре обмислени стъпки и решения.
Няколко думи по органите за управление. Ние не бихме желали да бъде двустепенна степен за управление. Считаме, че за един такъв фонд е по-доброто решение е едностепенна система за управление. Според нас достойнството на проекта на правителството е това, че там не се предвижда допълнителна администрация, допълнителни административни разходи и утежнения на издръжката на този фонд. Струва ни се, че това би трябвало да се вземе предвид от народните представители когато по-нататък се работи по един от законопроектите или по двата, така както вие изберете.
Що се отнася обаче до прозрачността, ние считаме, че участието на социалните партньори е залог за прозрачността на действие на този фонд и на неговото управление. В проекта на правителството е предвидено участието на социалните партньори в Управителния съвет. Ние считаме, че то е недостатъчно. Подходът, който те предлагат, е заимствано от държави, където се правят социални избори, каквито България не прави и няма условия да прави.
Ние сме предложили в Националния съвет за тристранно сътрудничество, това не беше възприето за жалост от правителството, участието на социалните партньори да бъде най-малко от по двама човека. Съжалявам, че представителите на работодателите са шест организации, но те биха могли да се споразумеят по определен ред - те имаха и свои виждания как това може да стане чрез ротация.
Това обаче, което ни безпокои...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Сигналната функция.
АСЯ ГОНЕВА: Абсолютно, сигналната функция разбира се.
Това което, ни безпокои в подхода, е, че подхода, че това наше участие може да остане само на книга. Защото са разписани особени изисквания за членовете на Управителния съвет, които според нас към социалните партньори не могат да бъдат отправяни. Аз не пледирам за това, че там трябва да отидат хора без образование и хора без елементарни познания в съответната област, но нека да не забравяме че този резервен фонд е предназначен, за да подкрепя солидарната пенсионна система, тоест все пак социалните партньори са доказали своята отговорност и своето отношение към тази солидарна пенсионна система и не е нужно ние да имаме в собствените си среди финансови брокери и управляващи финансови средства, защото не това е нашето предназначение. Аз мисля, че такива изисквания, ако те останат, просто ще ни поставят в ситуация ние да не предложим свои представители, просто защото няма смисъл да си изпращаме главните счетоводители, тъй като наличието на счетоводен опит няма да е удовлетворително за представителите на социалните партньори.
Много важно за нас е законът, който ще се приеме, ясно е да определя целите, за които ще служат парите натрупани във фонда. Това не може да бъде касичката, от която ще излизат всички средства, които държавата ще предназначава за държавното обществено осигуряване. Ние този подход не бихме го подкрепили. Мисля, че в подобен дух се изказа и управителят на Националния осигурителен институт. Съгласна съм, че панделки на парите не се връзват, но заедно с това те могат да бъдат планирани и разписани по съответния начин. Дори бидейки елемент на консолидираната фискална програма, този фонд може да бъде източник на едно единствено нещо. И пак повтарям, не може да работи подобен фонд и той не може да бъде така ефективно управляван, ако няма текущо планиране, ако няма текущи документи, ако няма текущи разчети, които да дават хоризонта и да адаптират този хоризонт в течение на съществуването на този фонд.
Искам да отбележа, нещо което пропуснах, говорейки, за управлението. Ние смятаме, че е подчинена ролята на Министерството на труда и социалната политика и на Националния осигурителен институт. Пак повтарям, за нас е важна ролята на Министерството на труда и социалната политика. Ние поставяме ролята и отговорността на министъра на труда с тази наравно с тази на министъра на финансите, тъй като това е един социален проблем, за кой ли път ще кажа пред вас, тази фраза, който има финансови измерения, а не обратното, макар че инструментът е финансов, но предназначението е за социалната система. Считаме, че тук, в правителствения законопроект, ролята на Българската народна банка също е подценена. Мисля, че може да се намери начин да бъде представена Българската народна банка и особено Националният статистически институт. Разбира се, в центъра трябва да бъдат, както вече беше вече споменато от господин Христосков, актюерските разчети...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: А Комисията за финансов надзор?
АСЯ ГОНЕВА: За мен тя няма никакво отношение към случая. Защото комисията, дано да не обидя колежката тук, аз не смятам, че тя има капацитет точно такъв фонд да контролира и да управлява, най-вече. Тук няма да влизам в спор с по-големи специалисти от мен, но все пак ще рискувам да кажа, че ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Източниците на двата видове фондове са различни.
АСЯ ГОНЕВА: Приходите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Приходите, да.
АСЯ ГОНЕВА: Естествено аз не бих искала да влизам в този спор, за нас е важно да има стабилитет на тези приходи. Тук бихме подкрепили, как да кажа, наличието на един определен процент към брутния вътрешен продукт, като ангажимент, който ежегодно да се търси в рамките на текущото бюджетиране. Разбира се, приходите от приватизация, бюджетния излишък, акцизите, за които господин Манолов говори, всичко това и приходите от инвестиране, разбира се, но ние не бихме подкрепили либералния подход. Тук за мен веднага изниква фигурата на един дебел капиталист с пура с уста, която аз не харесвам.
И все пак да кажа за Америка, освен всичките хубави неща, които каза доктор Колчаков, нека не забравяме примера на Максуел, в който фонд изчезнаха 28 милиарда и 180 хиляди членове на фонда щракаха с пръсти вместо да получават пенсии. Така че винаги трябва много внимателно да се отнасяме към това, което се случва на пазара.
Това че досега българските пенсионни фондове имат доходност, която е със знак плюс, още нищо не означава това. Тепърва има какво да видим. Дано, но в края на краищата никой разумен човек не може да очаква, че една доходност на капиталовия пазар винаги ще бъде със знак плюс, пък и било то само на европейски и световен. Завърших това, което исках да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Един въпрос. Какъв е този фонд все пак - резервен или демографски?
АСЯ ГОНЕВА: Фонд за демографски резерв, за подкрепа на пенсионната система на пенсионната система при извънредна ситуация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Защо задавам този въпрос. Обясненията ги знам. Трябва ли да има промяна в заглавието на законопроекта?
АСЯ ГОНЕВА: За мен, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Точно с това беше свързан въпроса ми. Защото иначе ще тръгнем пак по една дискусия, че правим един фонд, който трябва да реши всички проблеми. По принцип сме свикнали пенсионната система да се занимава с всички проблеми в държавата, сега изведнъж на този фон инвестиционни проблеми, развитие на пенсионната система, допълнителните фондове, инфлационни и т.н.
Господин Гочев, заповядайте.
НИКОЛА ГОЧЕВ: Във връзка с това, че двата законопроекта се различават много и във връзка с това че, демографските проблеми са много сложни и сериозни в цяла Европа и ние сме в трудно положение, и във връзка с това, че сме една от най-бедните страни, а има проблеми и при богатите, ми се струва, че трябва да предложим и да обсъдим един междинен подход. Не може при състоянието на нашата икономика, независимо от растежа, да не очакваме трудности в следващите години, независимо кой ще управлява. Нашият растеж се гради сега на строителството, на услугите и търговията. Казвал съм и друг път, че това са отрасли, които много лесно могат да се запушат и да изпаднем пред сложни обстоятелства. При това положение натрупването на средства за една далечна перспектива след 12,15,17 години ползване е добро намерение, не съответства и в даден момент и може да се създадат проблеми.
Мисля, че можем да комбинираме подхода така - да се гарантират, да се осигурят по законов път постоянни приходи, както и господин Мръцков предложи, от бюджета - част от постоянните приходи, да стане нещо като комбиниран фонд, и да се запише, че половината от приходите всяка година биха могли да отиват за решаване на съответните годишни проблеми в пенсионната система по решение на Народното събрание. Ако тази година са 2 милиарда или 3 милиарда, ако Народното събрание реши - един милиард и половина, а другата половина винаги си остава като натрупване. Ако не се използва, остава съответно в натрупване за далечната перспектива. Ще се даде възможност за една по-гъвкаво прилагане и по-трайно решение на въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Давам думата на господин Манолов.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Струва, че започваме да говорим за някакви други неща. Идеята да се натрупат тези пари, тези средства е чрез доходността, която ще формират за един период от време, да осигурят средства – така да го кажем, за оперативни разходи, а първоначалният масив да продължава да трупа доходност и средствата, които ще се ползват за така наречената подкрепа те да не бъдат изхарчени докрай, а да има едни ,които да се въртят, да се възпроизвеждат и да осигуряват целта на занятието. Очевидно е, че тези за оперативни харчения по решение все едно на кого пращат идеята на никъде. Друг е въпросът тук, шегувайки се, че ние през този фонд тръгваме да осигуряваме ликвидност на чуждите пазари, но това е една друга тема. Ако трябва запишете тогава да инвестира в “Dow Jons” или Господ знае къде, за да е достатъчно консерватен, но ние осигуряваме ликвидност на чуждите пазари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Манолов.
Госпожа Понева, заповядайте.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: С няколко думи да аргументирам начина, по който ще гласувам, тъй като е абсурдно е и наистина гротескно е според мен даже да се подкрепят и двата законопроекта, при положение че има такава разлика, и то най-важното във философията. Всичко отгоре, което се надгражда може да се променя, но това остава като нещо, което не може да се смени.
Именно заради това, тъй като от нашата парламентарна група бихме предложили и в законопроекта на госпожа Лидия Шулева доста промени - с много от нещата не бихме се съгласили, но като философия и така като базата, над която ще се работи, приемаме по-скоро, затова ще се въздържа по отношение на правителствения законопроект.Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Ако трябва да преведем тази дискусия на езика на народа, може би е редно да го кръстим: “Бели пари за черни дни”, най-елементарно казано, преведено на народен език.
Колеги други мнения?
Ще подложа на гласуване законопроектите по реда на постъпването им.
Първият законопроект е от народните представители Лидия Шулева и група народни представители.
Моля, който е съгласен да бъде подкрепен Законопроект за публичния резервен пенсионен фонд, № 854-01-77, внесен от народния представител Лидия Шулева и група народни представители на 2 юли 2008 г., моля да гласува.
За – 3, против – 10, въздържали се – 4.
Не се приема.
Поставям на гласуване Законопроект за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, № 802-01-59, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2008 г.
За – 13, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
Това е последното заседание на Комисията по труда и социалната политика за тази сесия. Мисля, че успяхме да се справим с всички предизвикателства представени пред нашата комисията и Министерският съвет няма основание да ни обвинява в каквото и да било.
Колеги благодаря ви за участието.
Закривам заседанието. (Закрито в 17.05 ч.)
Д- Р ХАСАН АДЕМОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА